Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
12/01/2012
    1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен от МС.
    2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от МС.
    3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от МС.
    П Р О Т О К О Л

    № 1

    Днес, 12.01.2012 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.

    На заседанието присъстват:
    По точка първа
    1. Дамян Илиев – главен секретар на Българска Агенцията по безопасност на храните
    2. Анита Пашова – директор на дирекция „Правна” в Агенция по храните
    3. д-р Йордан Бойчев- Председател на Български ветеринарен съюз
    4. д-р Вяра Гришина – Български ветеринарен съюз
    5. Димитър Бонгалов – консултант БВС
    6. Ивелина Колева – юрист в министерство на земеделието и горите
    По точка втора
    1. Красимир Каменов – зам.-изпълнителен директор на Агенцията по горите
    2. Милена Трифонова – директор на дирекция „Правна” в Агенция по горите
    3. Даниела Ангелова – юрист в Агенцията по горите
    По точка трета
    1. Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта
    2. Панайотка Панайотова – експерт в дирекция ''Инвестиционна политика и управление на собствеността''

    От Националното сдружение на общините в Република България присъстват:
    1. Пламен Петров – юрист
    2. Благой Станчев – парламентарен секретар
    3. Красимир Джонев – кмет на община Летница

    Заседанието се ръководи от Любен Татарски, председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
    Предс. Любен Татарски:
    Добре дошли на Първото заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Имаме кворум и можем да започнем работа по предварително определения дневен ред, който ще ви прочета:
    1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86 внесен от Министерския съвет на 14.12.2011 г.
    2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011 г..
    3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011 г.
    Имате ли предложения за включване на други точки в дневния ред?
    Очевидно няма. Който е съгласен това да бъде дневният ред за нашето днешно заседание, моля да гласува. Всички са “за”. Благодаря ви, колеги. Против и въздържали се няма. По разглежданите на днешното заседание точки имаме представители на организации и на министерства, които ще ни помогнат да вземем най-доброто решение, след като обсъдим внесените законопроекти.
    За да не губим време започваме с точка първа - Представяне и обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86 внесен от Министерския съвет на 14.12.2011 г.
    В тази връзка гости на нашето заседание са Дамян Илиев, главен секретар на Агенцията по храните, Анита Пашова, директор дирекция “Правна” в Агенция по храните, Йордан Бойчев, председател на Българския ветеринарен съюз (Отсъства), Вяра Гришина, Български ветеринарен съюз, Димитър Бонгалов, консултант в Българския ветеринарен съюз и Евелина Колева, юрист в Министерство на земеделието и горите (Отсъства). Кой от вас ще докладва и ще ни запознае накратко с мотивите, аргументите, съдържанието на внесения законопроект? Може би г-н Илиев или г-жа Пашова? Естествено не е нужно да четете всички мотиви, които сте изложили отзад, а само накратко да ни запознаете. Заповядайте.
    Анита Пашова:
    Проектът на закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност има една основна цел, а именно ограничаване на бюджетните разходи за някои дейности на лица, от чиято дейност се получават странични животински продукти, се изпълняват държавната профилактична програма и други дейности, които не могат да се финансират от държавния бюджет, тъй като според европейското законодателство това представлява нерегламентирана и ненотифицирана от Европейската комисия държавна помощ. Затова проектът предвижда тези дейности вече да са за сметка на собствениците на тези обекти, от чиято дейност се получават тези разходи. Същевременно е предвидено при постановяване на положително решение от Европейската комисия да може Разплащателната агенция да подпомага тези дейности. Това общо взето е основната цел на Закона, като има и допълнителни промени, които не кореспондират с тази основна цел.
    Някои от тях са за регистрацията на ин витро диагностичните ветеринарномедицински средства, които досега се регулираха от лицензионен регулаторен режим. При обсъждане с търговците на ветеринарномедицински продукти се установи, че това са такива диагностични средства, които всъщност не се прилагат върху животните и не е нужно да се подлагат на такъв тежък лицензионен режим. В проекта е предвидено този режим да бъде облекчен и да бъде регистрационeн.
    Други изменения са свързани с практикуването на ветеринарната професия при упражняването на частната ветеринарномедицинска практика. По-точно, там са предвидени изменения, при които собствениците на животните сами да възлагат изпълнението на мерките по държавната профилактична програма за ограничаване на болестите по животните. Досега това ставаше чрез годишен рамков договор, който се подписваше между Министъра на земеделието и храните и Председателя на Националния съвет на българския ветеринарен съюз. Там се определяха общите рамки за изпълнението на тази програма, след което, на базата на този годишен рамков договор, се сключваха индивидуални договори, чрез които съответната областна дирекция на БАБХ възлагаше конкретни мерки на конкретни изпълнители, като се спазваха условията на общия годишен рамков договор. Във внесения проект се предвижда да няма такъв рамков договор.
    Самият проект предвижда собствениците да възлагат индивидуално на всеки практикуващ лекар, който те си изберат, да изпълнява мерките по тази държавна профилактична програма.
    Това са общо основните неща, които се предвиждат в този законопроект.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря Ви. Имаме предоставени становища от Националното сдружение на общините и тук е Благой Станчев, който може да ни запознае. Искам да обърна внимание на всички, че първото предложение, което вие предлагате е много интересно. То е за отпадане на промените в чл.133. Заповядайте да кажете какви са вашите съображения по внесения законопроект.
    Благой Станчев:
    Благодаря, г-н Председател. Искам от името на общините да споделя, че приемаме заложените цели в Закона за подобряване на качеството и възможностите за контрол при осъществяване на всички дейности, свързани и с ветеринарномедицинската дейност, и с така необходимата на всички ни идентификация на животните, за да може този контрол да се осъществява ефективно.
    Искам да споделя, че българските общини осъзнават своята отговорност и необходимостта да подкрепят държавните политики на местно ниво, като съдействат според спецификата и характера на своите правомощия, на своята основна дейност.
    Същевременно искам да изразя и опасение, че в случая с този закон се възлагат значително повече и несвойствени правомощия, задължения и отговорности на общините, които са далеч от характера на основната им дейност. В мотивите ясно е посочено и колегите вносители споменаха, че е необходимо разходи, които досега са извършвани от държавния бюджет чрез Агенцията по безопасност на храните, и които носят полза на частните производители, да си бъдат поети от самите тях. За съжаление обаче, заедно с прехвърлянето на разходите на частните производители, присъщи за тях по контрола, се оказва, че се прехвърлят и отговорности и финансови ангажименти за общините, което не смятаме за удачно и за подходящо.
    Българската агенция по безопасност на храните е основният орган по управлението и по контрола на извършването на ветеринарномедицинските дейности. Тя получава държавна субсидия, държавно финансиране за извършването на тези дейности.
    Освен това, от всичките административно-наказателни разпоредби, които са десетки в този закон, десетки видове глоби има, нито една не е предвидено да постъпва в бюджета на общините. Т.е. няма никакъв приходен източник за тези заложени нови отговорности на общините.
    Аз само искам да припомня, че на последното заседание на Комисията имах възможността да възразя по това как едно министерство предлага общините да заплащат за ползването на база данни, която самите те създават. Другото министерство, това на отбраната пък, искаше да получава същите данни безплатно. Очевидно министерствата в много случаи са изкушени да прехвърлят свои отговорности и да се разтоварват финансово за сметка на общините, за съжаление.
    Ние общините смятаме, че нашата комисия е основен гарант тези стремежи и понякога не овладени импулси, да намират удачно решение. Аз ще помоля г-н Красимир Джонев, кметът на община Летница, който е и специалист по ветеринарна медицина, да сподели конкретните проблеми, които ние виждаме в закона.
    Предс. Любен Татарски:
    Заповядайте.
    Красимир Джонев:
    Благодаря.
    Г-н Татарски, дами и господа, уважаеми колеги ветеринарни лекари,
    Аз съм кмет четвърти мандат и в същото време съм ветеринарен лекар. Работил съм като лицензиран ветеринарен лекар и ДВСК инспектор и в момента се чувствам между чука и наковалнята затова, защото кметуването е временно, а професията – вечна. Въпреки това обаче, тезата ми е следната.
    Адмирирам колегите ветеринари, които предлагат подобна промяна затова, защото българското село и връзката на селянина с местната власт поотслабна след като задължението за регистрация на животните в общините и кметствата отпадна. Едно време, всички помните, тескеретата, които се издаваха за едрите животни на село и се знаеше магарето “Х” на кой човек е или конят “Y” на кого е. Сега такава идентификация и регистрация няма. Приветствам и адмирирам колегите за предложението, но в същото време се съгласете, че с всички концепции за пестене и икономия в условията на криза, българските общини трябва да направят 15 % съкращение, а всичко това, цялата тази регистрация ще изисква администриране. Така че считам, че по един или друг начин малките общини ще реагират адекватно и ще намерят възможности и варианти, но в средните и по-големите общини трудно биха се справили с огромния брой граждани и животни, които трябва да бъдат регистрирани. По тази причина предлагам на този етап предвидените промени в чл.133, т.1 и свързаните текстове с чл.132, ал.1 и т.9, ал.3, предвиждащи кметовете на населени места да издават свидетелства за собственост на новородени едри преживни и еднокопитни животни да отпаднат поне до намиране на ясна идентификация за произхода на средствата, с които това нещо ще стане, защото в противен случай бихме натоварили нашите съграждани или бюджета на общината в частта “Местни дейности”. Няма как без въвеждане на нова такса да се осигури администрирането на тази услуга.
    Второто ми предложение е във връзка с текстовете в закона, които ангажират кметовете на общини и населени места да имат ангажименти по отношение на обезвреждане на труповете на заболели животни или умрели животни и т.н. Вече сме се сблъсквали нееднократно с този проблем и лично аз имам опит. В моята община сме кандидатствали пред Комисията за бедствия и аварии за допълнително финансиране за обезвреждане на развалено месо. Този регламент също не е изяснен. Не е изяснен финансовият произход на средствата, с които общините ще покриват тези си ангажименти. По тази причина предлагам и тези ни ангажименти, вменени в предложението за проектозакон, да отпаднат до изясняване на произхода на финансиране на дейността, която ни се вменява.
    Благодаря за вниманието.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря, г-н Кмете. Колеги, имаме възможност да вземем отношение по внесения законопроект. Искате да отговорите и да поясните? Заповядайте.
    Анита Пашова:
    Само искам да информирам Комисията, че след като беше внесен законопроектът, тези въпроси се повдигнаха допълнително и бяха дискутирани между представители на Министерство на земеделието и храните и Българската агенция по безопасност на храните и ние изразяваме положително становище по така повдигнатите въпроси.
    Обсъдили сме някои текстове, които да изчистят до някаква степен недоразуменията, дори имаме един подготвен текст, който се предлага от Министерството. Тук става въпрос не за всичките разходи, които са необходими за обезвреждането на всички умрели животни. Големите ферми ще си заплащат лично тези разходи. Тук ставаше въпрос за тези малките стопанства, където има по единични бройки животни в така наречените “задни дворове” по селата. Нашето мнение след тази дискусия, за която ви казвам е, че може да се поиска и да се предвиди промяна в законопроекта, според която тези разходи да си бъдат за сметка на малките собственици, като държавата обаче, да има възможност да ги подпомага чрез такива схеми за държавни помощи и да се нотифицира такава схема от ЕК, да се заплащат тези разходи от разплащателната агенция. Да се внесат промени в законопроекта и на срещата, за която ви казвам се обсъди, че по този начин ще се реши въпросът със затрудненията на общините за финансиране. Това беше единият въпрос.
    Другият въпрос беше относно администрирането на издаването на документите за собственост на животните. Да, в законопроекта не е предвидено, че това ще доведе до допълнителни разходи на общините, които не са били предвидени. В този смисъл може да се допълни законопроектът с текст, който да предвижда събиране на една достатъчна такса от собствениците, за да може да се покриват тези разходи на общините.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря Ви. Аз искам да изкажа мое лично мнение по въпроса, тъй като съм бил и дългогодишен кмет и знам какъв проблем са тези дейности за кметовете, трупните ями, след това превозването на тези животни и т.н. и наистина аз лично заемам позиция, каквато общините са изразили. Не може непрекъснато да се вменяват на тях задължения.
    Даже и тук виждам едно противоречие в чл.132, след това в чл.275, където собствениците трябва да предават животните за обезвреждане и в същото време се прави някакво изключение “освен тези, които отглеждат животни само за лична консумация”. Как ще се направи това разделение? Много е трудно. Пък и не виждам защо този, който макар и за лична консумация отглежда 10, 20, 100 овце трябва общината да му плаща разходите за обезвреждане на животните.
    Второ, не мога да разбера кое налага издаването на свидетелство за собственост на новородени едри преживни и еднокопитни животни. Защо е нужно? Ако на третия ден това, каквото и да е животно се продаде, трябва ли през нотариус да минават тези сделки? Какъв смисъл и тежест има един такъв документ, като не се знае след това какво става с това животно? Издава се документ и за какво служи това? С каква цел е създадена тази норма в Закона?
    Дамян Илиев - Мога ли да отговоря?
    Предс. Любен Татарски:
    Да, разбира се.
    Дамян Илиев:
    Едно от основните задължения, които ние имаме е проследяемост на хранителната верига. Ние задължително трябва да знаем откъде идва храната. Не само на самите животни, които отиват за кланица или от тяхната продукция, която отива за храна на хората, а и с това, с което се хранят, кой ги гледа, как ги гледа. Има хуманно отношение, има разни други директиви, но тях ги оставям настрани. Въпросът е следният.
    Ние имаме добра система за идентификация, електронна, която дава възможност да се знае всяко животно, което е маркирано, и то трябва да се маркира веднага, за да може да бъде отчитано това от гледна точка на епизодични проблеми – дали животното е умряло, дали е продадено нелегално, дали по някакъв начин може да се консумира от хора и то да не е подходящо за консумация. Това трябва да може да се проследи. Отделно трябва да може да е ясна отговорността. В цялата верига е много важно да се знае отговорността по веригата.
    По отношение на това дали собствениците трябва да си плащат за трупове и за други неща, които са свързани с екарисажната дейност, искам да ви кажа, че съществува една несправедливост. Големите ферми, които не са малък индустриален субект засега получават това безвъзмездно от държавата, а в същото време хранителната индустрия си плаща. Хранителната индустрия, която има отпадъци от такъв характер си има договори с екарисажите и си плаща. Една ферма от 2000 крави, която не е по-малък икономически субект не плаща нищо. Отделно ние делим животновъдните обекти на такива, които имат пряка зависимост и контакт с търговията, с хранителната верига, която се ползва от обществото. Това е различен риск от риска, когато е за собствена консумация. Аз съм готов да отговарям на тези въпроси и по-подробно.
    Предс. Любен Татарски:
    Аз лично смятам, че отговорността на един човек, който притежава такова новородено животно да го регистрира, да го маркира е негова и органът, който трябва да го запише някъде е точно Вашият орган, а не кметът на общината да води регистър на новородените животни. Нормално е аз като собственик, ражда ми се животно, длъжен съм по закон да го регистрирам, за да се знае началото на хранителната верига. Но тази регистрация трябва да става в органите, които имат отношение към този въпрос, а не в общината. Не го намирам за логично.
    Дамян Илиев: Законът не предвижда тази регистрация да отпадне. Тук става дума за собственост, която ние с регистрацията по закон не му вменяваме по никакъв начин.
    Предс. Любен Татарски:
    Давам Ви думата. Заповядайте.
    Вяра Гришина:
    Уважаеми г-н Татарски,
    Уважаеми дами и господа,
    Българският ветеринарен съюз има отношение във връзка с коментираните тук членове и ние смятаме също, че това би създало изключително затруднение на кметствата, защото ще ги задължи да водят един регистър и издаването на свидетелства за собственост чрез декларация, подадена от собственика на съответното животно на практика ще показва единствено и само, че съответния кмет удостоверява, че има при него такава декларация за собственост и нищо повече.
    При положение, че Българската агенция по безопасност на храните поддържа изключително подробна информационна система за движението на всяко едно животно, подпомагана от информацията, която ние, практикуващите лекари подаваме ежедневно, смятаме, че това би било тежест както за общините от една страна, така и тежест за самите фермери, защото всяко едно такова свидетелство за собственост следва да бъде заплащано. Има такса и тарифа за това нещо в съответната община. Така че, ние нямаме нищо против, но смятаме също, че това ще затрудни неимоверно системата. В тази връзка само да допълним, че по отношение на трупосъбирането и намирането на средства за това имаме предложение към всички вас. Може фермерите да бъдат задължени да сключват задължителна застраховка за животните си, която да поема разходите по трупосъбирането впоследствие, както има “Гражданска отговорност” за автомобилите. По този начин ще отпадне и рискът от неправомерно загробване на животни, тъй като ние имаме много сериозни основания да смятаме, че фермерите ще започнат тайно и нелегално да загробват животни под път и над път.
    Предс. Любен Татарски:
    Носят си отговорност. Всеки може да го прави, но в края на краищата собственикът носи отговорност до края на пътя на животното да го съпровожда и да плаща за това. Сега вменяваме задължения на кметовете.
    Вяра Гришина:
    Точно така. Именно за това смятаме, че трябва да се намери друг механизъм.
    По отношение маркировката на животните смятаме, че все пак част от маркировката може лесно да бъде премахната. Това са ушни марки, които могат да бъдат отрязани и трудно да се намери и да се докаже при едно криминално деяние – загробване на животни, чие е това животно. Затова смятаме, че по-лесният вариант ще бъде ако просто имат застраховка. Тогава те няма да имат нужда и основание да крият, че животните им са умрели по една или по друга причина.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря. Явно има решения. Трябва още малко да се помисли.
    Вяра Гришина :
    Може ли едно изречение да добавя само? (Да.) Тъй като в нашето становище сме го написали, че тази му част, ако говорим за икономии на бюджетни средства и прехвърляне в бюджета на общините, маркирали сме, че противоречи на европейската карта за местно самоуправление както и на Закона за местните бюджети. В този смисъл подкрепяме Сдружение на общините. Случайно става, но така или иначе имаме общ проблем. Ако икономисваме и разходи по държавна профилактична програма, там нещата са аналогични. И в единия, и в другия случай нямаме сигурност по отношение на събиране на източника за финансиране. И ако е не по-малък проблемът със загробването, същият проблем става по отношение на профилактичната програма. Така или иначе един вариант е застраховането, така или иначе единият вариант е с някакви такси на Министерския съвет, проблемът е дотолкова, доколкото дребните собственици ще сключват такива договори и ще плащат.
    Има и един друг проблем, който си е обществен. Става въпрос за нормиране на обществени разходи за тази дейност, било то за загробване или за профилактична програма. Естествено, че животновъдите ще искат да бъде минимална, естествено, че Ветеринарният съюз ще искаме да бъде максимална и трябва да има някой арбитър в тези два бранша да регулира този процес. Така или иначе и в единия, и в другия случай това е задължително. Да, би могло да се остави на застрахователя и той да нормира на базата на застрахователния пазар. Вече влизаме в Закона за застраховането.
    Като не отричаме необходимостта от свиване на бюджетни разходи и в единия, и в другия случай ние не виждаме надеждност за финансиране на тези две важни дейности. Благодаря ви.
    Предс. Любен Татарски:
    Г-н Станчев имаше желание за второ изказване. Заповядайте.
    Благой Станчев:
    Аз благодаря на колегите от името на ветеринарните медици. Наистина не виждаме смисъл, след като те и досега си издават паспорт при раждането на всяко животно и те са си в системата на Агенцията по безопасност на храните, защо трябва от тази система да се излезе, да се отиде при кмета и след това отново да се влезе в системата, след като такъв документ в края на краищата се издава от ветеринарните лекари, които са в пряк контакт постоянно с фермерите. Това от една страна.
    От друга страна, по отношение на обезвреждането на животни, аз искам да обърна внимание, че в сегашния вариант на Закона обхватът на тези животни се разширява и вече не става въпрос само за заразени и за умрели животни, а става въпрос и за животни, които не отговарят на изискванията на Закона за маркировка, идентифициране и т.н. Това увеличава многократно обхвата на животните, които подлежат на обезвреждане и респективно финансовият ресурс, който ще бъде необходим за общините. Т.е. всяко незаконно животно, което бъде хванато да се транспортира или на паша, или т.н. трябва да се обезврежда. Е, кметовете трябва да станат и полицаи, и пъдари. След това всичкото това нещо, този контингент, тази маса от животни да я обезвреждат и да намерят пари за нея, и да плащат на инсинераторите за такова нещо.
    Предс. Любен Татарски:
    Това е едната страна, финансовата страна, че общините се натоварват с дейности, които не са обезпечени финансово.
    Второ, според мен ненужно създаваме някакви нови административни правила, ред, документи, удостоверения, какво ли не. Променяме един съществуващ ред. Но аз се надявам, че между първо и второ четене вие ще вземете предвид всички бележки.
    Тъй като ние не сме водеща комисия можем само да даваме препоръки, но и ще направим съответните предложение между първо и второ четене това, което смятаме за разумно да бъде разгледано във водещата комисия с надеждата, че ще бъде и прието.
    Други колеги? Г-н Иванов, заповядайте.
    Любомир Иванов:
    Според мен, в никакъв случай не бива да се натоварват хората, които притежават животни с допълнителни такси, които да плащат в общината. Знаете, има бедни райони. Една бабка има две овце и на тази бабка сега ще й сложим някакъв данък допълнително. За големите ферми с 2 000 крави съм съгласен, но има хора, които гледат 30-40 овце. Знаете какви са им доходите от това. Тук няма наивници. Те не са в състояние от това, което получават от тези животни, които гледат да поемат каквато и да е допълнителна дейност. Примерно на овца беше 29.00 лв. субсидия за изхранване. Вижте, държавата няма пари. На общините това им идва в повече, защото и те нямат бюджет, нито имат подготвени хора. Аз не виждам тук собственици на животни. Ние казваме: “Можете, не можете, сключете застраховка.”. Дали имат те пари да направят застраховката е друг въпрос. Дали ще приемат застрахователните дружества такава застраховка? “Дайте още такси, поемайте тези неща.” Затворихме си икономиката наполовина, дайте сега и животновъдството да направим наполовина. Утре откъде ще внасяме? Бизони от Канада! Благодаря ви.
    Предс. Любен Татарски:
    Г-н Георгиев, заповядайте.
    Захари Георгиев:
    Благодаря, г-н Председател. Съвсем откровено в началото Вие казахте, че основната цел на този законопроект е да се намалят разходите. Да се намалят разходите на държавата, но за сметка на увеличаване на разходите на общините и на частните стопани. Животновъдството е най-недофинансираният отрасъл в селското стопанство. Най-тежко е на животновъдите. Ние сега искаме да прехвърлим още малко тежест от тази на държавата, а в същото време мислим как държавата да субсидира това производство.
    Въпреки, че аз не съм специалист ветеринар, някак си не ми се вписва в представите как кметът, с кой капацитет ще върши това. Уважаемият кмет, който е тук има тази специалност, но 99 % сигурно нямат такива специалности. Значи кметът трябва да назначи специалист, да плаща допълнителни разходи, за да идентифицира тези новородени животни и да им издаде паспорт. Това в същото време може да доведе до увеличаване на криминалните случаи, в които ще се крадат новородени животни и ще се регистрират на някой друг. В същото време недоумявам и от този нов ред, който се въвежда за частните стопани да сключват договор с ветеринарните лекари, за да е сигурно, че ще бъде отглеждането и лечението в случай на необходимост с тези животни, както трябва. Но тук се преплитат две функции. Държавният контрол всъщност има функцията на контрол. Този същият ветеринарен лекар едновременно ще извършва услугата на договорни условия и в същото време ще контролира. С едната ръка казва: “Това го направи така, за да ти е по-добре, да ти е по-леко, да ти е по-икономично.” С другата казва: “Това не трябва да е така, защото има такава и такава опасност.”. Не зная дали съм достатъчно ясен къде е рискът тук. Този, който контролира и този, който извършва дейността, защото той е контрагент на този, който извършва дейността, не трябва да са едно и също лице. И кому е необходимо тогава този договор, вместо да се извършва периодичния контрол и да има съответните предписания? Просто на мен, като по-страничен човек в този бранш, ми се струва, че се товарят особено частните производители за сметка на облекчаване на държавните разходи. И не мога да се съглася с вас, че ще поставим на едно и също ниво на тежест производството на хранителни продукти, т.е. преработката на продукта от животновъдството и самото животновъдство. Проблемът не е в преработката. Проблемът на държавата е в създаването на продукта и затова трябва по различен начин да подхождаме там. Благодаря.
    Предс. Любен Татарски:
    Имате възможност за последна реакция. Заповядайте.

    .....................За да изясним добре държавната имунопрофилактична програма и избора на собственика за лекар, трябва да кажем, че това са лекари, които не са наши служители. Първо, това са частнопрактикуващи лекари. Досега имахме един принцип, при който Българският ветеринарен съюз решаваше кой лекар да обслужва даден участък и по тази причина много от големите фермери не бяха съгласни, че им се налага да работят с този лекар. Фермерът имаше възможност да работи с друг лекар при лечение, но това не беше толкова лесно, защото за всеки участък беше определено кой лекар да работи вътре в него. По въпроса с избора ние даваме възможност да бъдат избрани добрите лекари. Те да бъдат избрани заради това, че ще лекуват и вследствие, друго е, възлагането им на изпълнение на държавната имунопрофилактична програма. А не обратно, както може би изглежда сега. Това дотук.
    По отношение на другия въпрос, при който казахте, че трябва да се назначават хора за идентификация. Няма да се назначават хора за идентификация. Тази идентификация ще се извършва точно от тези лекари, за които стана дума дотук. И те вкарват в системата цялата информация, и там я има. Ние търсим една възможност да бъде узаконен този документ юридически, а не нещо друго. Този документ го има. Ние контролираме животното, знаем, че го има, но не можем да си позволим да не знаем какво става с животно, което, както каза колежката, изведнъж го няма. Щом го няма, собственикът подлежи на санкция. Ние трябва да знаем къде е отишло – в екарисажа, изядено е, на кого е продадено, ако е продадено на някой. Това движение трябва да е безапелационно ясно.
    Предс. Любен Татарски:
    Последно давам думата на Вас и приключваме.
    Димитър Бонгалов:
    Мисля, че няма никакъв проблем извлечението от регистъра да служи за документ на собственост. Т.е. регистърът да стане и за собственост. Той в момента е такъв. Само трябва да се каже, че е и за собственост. Едно извлечение от регистъра в реално време и всеки би могъл да провери, ако се даде достъп. Така че, случаят с документа за собственост много лесно приключва.
    Българският ветеринарен съюз приветства развързването на тези бивши вилаети, да се избира ветеринарен лекар свободно. Ветеринарният съюз е зад това.
    Има един друг проблем, който не е за тази комисия, а е за другата Комисия по селско стопанство. В момента държавната профилактично програма се приема от държавата. Цената се определя със заповед на министъра. Такова чудо за пръв път виждам като правен експерт. Много закони съм гледал, но такова чудо за първи път видях. И тогава какво да договаря Ветеринарният съюз с животновъда. Ние няма какво да договаряме. Там обемът на работата, поръчката е възложена от държавата, цената е определена от министъра. Какъв е този договор? Той даже е типов, определен от агенцията. Т.е. няма какво да се договаря. И нищо държавно не остава тук.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря Ви.
    Веселин Давидов:
    Г-н Председател, позволете само накратко да подкрепя колегата Иванов, защото според мен има два съществени критични момента.
    Единият, разбира се, е административният капацитет, натоварването в самите общини. Доколко това е специфична дейност, която те следва да заемат. Според мен това също е нерационално.
    Вторият момент е самото бюрократично натоварване на частните стопани. Един от основните мотиви при внасянето на законопроекта е всъщност лицата, които реализират приходи и осъществяват приходи от тази дейност е един вид да се реализира принципът “Ползвателят плаща”, те да бъдат тези, които да поемат съответните разходи. В случая, според мен обаче, позната е картинката в България на много места и специално в някои високопланински райони, където примерно дори тютюнът като алтернатива на отглеждане, като своеобразна дейност зачезва. В тези много места следва да се направи една конкретна тънка линия, разлика между отглеждане единствено за битови нужди и отглеждане с цел търговска дейност. Затова, ако е необходимо може би в текстовете между първо и второ четене, ако все пак се запази този модел и било то в някаква степен бюрократично натоварване, било то със застраховки или с други, за това нещо трябва да има някаква граница. Примерно максимум в случая четири-пет. Има много така наречени “задни дворове” с по една, две крави, овце, където хората отглеждат тези животни не с цел реализация на приходи, а чисто и просто за битови нужди, за задоволяване на житейските си необходимости. Благодаря.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря. Г-н Янков, заповядайте. Последно може би.
    Янко Янков:
    Благодаря, г-н Председател.
    Уважаеми колеги,
    Уважаеми гости,
    Ние се фокусирахме основно върху част от мотивите за това, че ще бъдат намалени определени разходи по линия на държавния бюджет, но според мен изпускаме основното в този законопроект, което аз не мога да схвана и ако може да ми бъде обяснено. По принцип би трябвало този законопроект да качи на ново ниво обществените взаимоотношения в тази област специално и те да бъдат синхронизирани с европейските директиви. За нас, разбира се, като народни представители, за да вземем правилно становище и да си оформим решението са много важни становищата на организациите, които имат отношение към този законопроект. Това, което чухме, г-н Председател, е че общините изразяват недоволство от начина, по който се децентрализират тези функции по традиция, която не е от сега, да си прехвърлят задължения и отговорности без да се обезпечи финансирането. Т.е., тези обществени взаимоотношения на местно ниво поради липса на финансов ресурс, няма да могат да съответстват на законопроекта, който приемаме. Тук виждам известно противоречие в Българския ветеринарен съюз.
    Казахте, че приветствате нещо, но не мога да разбера какво приветствате, защото тук пише, че “представеният за обсъждане пред Народното събрание на Република България законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност не кореспондира с тенденциите на развитие на ветеринарномедицинската дейност в световен и европейски мащаб и ще доведе до деструктурирането на един работещ закон.” Тук всички вие казвате, че имате принципни различия. По всички точки имате възражения и казвате, че приветствате. Аз лично, като народен представител изобщо не мога да си обясня такова поведение.
    Затова, г-н Председател, според мен ние трябва да гласуваме против този законопроект, защото ние към общините имаме принципно отношение. Ние трябва да помагаме на общините. Вижте тук в § 35 на кметовете на населени места какви функции се възлагат. Вие знаете ли, уважаеми гости, какво образование имат тези кметове и какви възможности имат? Пише, че те трябва да организират обезвреждането на странични животински продукти. Да организират! Как? С какъв механизъм ще го организират? Не е въпросът тук до финанси. До много други неща е. Ами ако не го организират какво ще стане? Кой ще им търси отговорност? И, че тук “те трябва да предприемат мерки за недопускане на използване на общински пасища и места за водопой от животни”. Общински! Как кмет на населено място ще предприеме мерки да пази общинската мера от животни? Как ще стане това нещо? Изобщо този, който го е писал няма никаква представа от функциите на кметовете на местно ниво и не е в час.
    Според мен, този законопроект трябва да си го оттеглите и да вземете да го напишете много по-компетентно.
    Да, за целите спор няма, но някак си не звучи добре на първо място да поставите финансовия ресурс. Защото в крайна сметка е по-добре държавата да похарчи тези пари и да си ги събере после от животновъдите, макар че ние и тяхното становище трябваше да чуем тук. Няма го становището на браншовата организация. По-добре държавата да извърши тези разходи и да си ги събере, но на цялата територия на държавата да е осигурено това синхронизиране с европейските изисквания. Защото, ако чакате село по село местните кметове да го организират, ще изпаднем в ситуация, в която някъде е направено, някъде не, накъде се разпространяват болести. Изобщо такива неща, че можем да си доведем страхотни неприятности вместо да направим крачка напред в тези взаимоотношения.
    Затова, г-н Председател, нашата парламентарна група няма да подкрепим този законопроект.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря. Наистина с две изречения и приключваме с дебатите. Заповядайте.
    Вяра Гришина :
    Аз съжалявам, че съм останала неразбрана. Ние приветстваме опитите на Българска агенция по безопасност на храните да направи реформа в сектора, но оставаме твърдо зад нашето становище, че така предложеният законопроект е неработещ, затова сме го и написали. Има изключително много проблеми, които сме отбелязали, затова казахме, че подкрепяме становището и на общините. Смятаме, че това е неработещо предложение. За нас е много притеснителен и фактът, че се дава възможност държавна профилактична програма да се извършва от техници. Много пъти сме го казвали. Не може човек без съответната диплома и знания да извършва толкова отговорни дейности. Така че, явно е станало някакво недоразумение.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря Ви. Колеги, все пак този законопроект не включва само частта за общините. Ние за него се произнесохме общо взето еднозначно всички и аз лично ще държа и ще направя, ако трябва лично, тези предложения да отпаднат тези текстове или да бъдат променени така, че да не са в този вид, в който са ни внесени.
    Чухме и становището на общините, които по принцип споделят целите на представения законопроект. Поне така чета в становището, но са против конкретни текстове. Мисля, че всички ние сме на едно мнение по тези въпроси.
    Специално за ветеринарномедицинската дейност, доколко ние можем да се смятаме за нещо, поне аз лично не се смятам за вещ и не мога да ги оценявам, затова ви предлагам да пристъпим към гласуване на предложения законопроект с всички коментари и уговорки, които се направиха.
    Колеги, подлагам на гласуване внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Който е за приемането му за първо гласуване в зала, моля да гласува. “За” 5 гласа, “Против” 5 гласа, “Въздържали се” - трима.
    Законопроектът не се приема от нашата комисия в този случай. Благодаря ви, колеги. Макар и да не сме водеща, все пак е хубаво да се знае мнението и на колегите от нашата комисия.
    Преминаваме към втора точка - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011 г..
    В тази връзка на заседанието присъства Красимир Каменов, който е зам. изпълнителен директор на Агенцията по горите, Милена Трифонова, директор на дирекция “Правна” в същата агенция и Даниела Ангелова, юрист в Агенцията по горите.
    Г-н Каменов, моля да ни запознаете накратко със законопроекта и най-вече с това, което касае естествено местното самоуправление, строителните дейности, свързани с тези изменения, това към което има отношение нашата комисия. Заповядайте.
    Красимир Каменов:
    Благодаря.
    Уважаеми г-н Председател,
    Уважаеми дами и господа народни представители,
    Наистина ще се опитам съвсем накратко да ви запозная с промените. На първо място ще започна с най-дискутираните промени. Една от тях е промяната на процедурата по отношение на изграждането на ски писти и стъпките на лифтовите съоръжения и влекове, като от промяна на предназначение, процедурата се променя в учредяване на право на строеж. Може би си спомняте, че този вариант беше първоначално предложен от нас и от Министерски съвет още при варианта на Закона за горите, който беше приет през пролетта. Но искам да обясня в какво се състои тази промяна. Като процедура нейната същност не се променя по никакъв начин. Необходимите документи, които се изискват и за промяна на предназначение, те се изискват и за учредяване право на строеж. Тук ще подчертая, че подробен устройствен план се иска и в единия, и в другия случай.
    Освен това таксите, които се плащат или цената, която се заплаща и при промяна на предназначение, и цената за учредяване право на строеж е една и съща. Няма спестяване на такси и цени. Тази цена се определя от независими оценители съгласно Наредба за определяне на цените в горските територии, приета от Министерски съвет пред месец август, която е актуализирана няколко пъти и при последните две изменения, а сега и при новата, тези цени са 10 пъти по-високи спрямо цените преди две години. Друго важно нещо, което искам да кажа по отношение на тази процедура е, че когато имаме промяна на предназначение, задължително държавата трябва да продаде собствеността върху нейната територия и тя да стане частна собственост, когато при право на строеж тя запазва собствеността си. Тази цена за учредяване право на строеж, която се плаща да кажем за 10 години, се плаща еднократно в началото на периода. След като изтече този период, правата се погасяват и съответният инвеститор ако се откаже, територията си е горска и отново може да се превърне в гора. Ако не, той започва наново същата процедура, същите необходими документи и отново трябва да заплати цена за бъдещи да кажем 10 или 20 години, колкото поиска. По тази тема толкова.
    Сега друго нещо, което касае Регионалната комисия. По предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, след като беше изготвен законопроектът, за тяхно дадено становище вкарахме текст, който регламентира сервитутите за националните обекти. Текстът гласи, че с влизането в сила на подробния устройствен план това се случва автоматично и безвъзмездно. Това е както при промяната на предназначение за националните обекти.
    Друга промяна, която също е важна. Промяната на предназначение правим по един по-облекчен режим, без да изискваме общ устройствен план, тъй като знаете, философията на закона във всички случаи да се изисква наличието на общ устройствен план и след това да се допуска промяна на предназначението. Но имаме и изключения. Например за пречиствателни станции, депа за отпадъци, гробищни паркове и т.н., освен тези включваме и открити и закрити съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди, включващи необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране. Това беше продиктувано от мотива, че когато трябва да се направи едно спортно стрелбище или ловно стрелбище, или пък църква или какъвто и да е религиозен храм, всички знаем, че в много малко места има наличие на общ устройствен план и това блокираше тяхното изграждане. Затова сме ги сложили в изключенията. Има и още един друг случай, когато предлагаме да не е необходимо наличието на общ устройствен план, а само подробен устройствен план.
    Това е в тези случаи (ще се опитам съвсем накратко да го обясня), когато имоти, които са придобити по реда на отменения закон, § 123, където както знаете до 2003 г. се допускаше тяхното узаконяване и съответните собственици на сградата да имат правото да закупят прилежащия терен. По този начин да се узаконят сградите. Този срок беше от 2003 г. за една година, до 2004 г. и вече имаме такива приключили процедури, такива собственици на сгради, които са станали и собственици на прилежащия терен, при наличието (пак казвам) на подробен устройствен план. И те са длъжни, след като са станали собственици на орегулиран поземлен имот, да променят тяхното предназначение. Ние един път ги задължаваме да променят тяхното предназначение, а втори път им казваме: “Трябва да имате общ устройствен план”. По този начин ще блокираме този процес, затова предлагаме да е само с наличието на подробен устройствен план.
    Друго, което смятам, че е важно е промяната на това къде да отиват приходите при съответните процедури при промяна на предназначението. Законът регламентира приходите да са в бюджета, но при право на строеж, право на сервитут и право на ползване тези приходи, по сега действащия закон влизат в държавното предприятие. Ние променяме това нещо, като приходите да влизат в бюджета, а си оставяме наеми и аренди, като самата процедура, самата целесъобразност се преценява от директора на предприятието, след като той е провел процедурата и той сключва този договор, приходите да са в бюджета. Но когато е право на строеж, право на сервитут, самата процедура в Министерство на земеделието, целесъобразността се преценява от принципала и акт е на министъра договорът на министъра и съответния инвеститор, затова е логично приходите да са в държавния бюджет. А компенсационното залесяване, което се дължи по стария закон за тези процедури, които все още не са приключени, но се приключват по стария ред и те са целеви приходи и трябва да се разходват само за компесационно залесяване, се съобразихме със становището на Министерство на финансите, че тези приходи не могат да влязат в бюджета и след това да ги дадем целево за предприятията, те да извършат залесяването. Тези приходи направо да влизат в предприятията, за да извършат компенсационното залесяване, тъй като на тях е вменено да извършват стопанската дейност или в конкретния случай залесяването или създаването на нови гори.
    Аз предлагам да приключа и ако има конкретни въпроси по закона, да ви отговоря. Благодаря.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря, г-н Каменов. Колеги, не зная дали стана въпрос, но вчера имаше обществено обсъждане на тези промени в Народното събрание и някои колеги присъстваха. Аз също бях на това обществено обсъждане. Лично мое мнение поне по тези предложения, които са свързани с облекчаване на процедурите, свързани с изграждането на съоръжения и ски писти мисля, че е резонно. Знам как беше приет този текст от закона при разглеждането миналата година. Смятам, че това е резонно, защото и вчера казах, че тези предложения дават шанс на общини, които нямат нищо друго, освен планини и възможности за такъв вид туризъм. Към момента повече от 2/3 от легловата база се намира по морето. Т.е. ние почти нямаме планински туризъм, още повече ски туризъм, който е с най-голяма добавена стойност. Ако говорим за някакво развитие на регионите и премахване на тази разлика в различните райони, ние трябва да търсим такива възможности като предложените в този законопроект промени, давайки шансове. Давам пример за една Берковица, която има всички шансове да има такъв вид туризъм, но промените, които по-рано приехме за промяна на предназначението в такъв случай, който изисква много средства, време.
    От друга страна, пък това е публична държавна собственост и изключването й с промяната на предназначението от държавната собственост поражда други проблеми. Затова лично аз напълно подкрепям поне в тази му част законопроекта, свързан с тези изменения.
    Колеги, имате думата. Моля всички да вземете отношение по внесения законопроект. Г-н Пехливанов, заповядайте.
    Николай Пехливанов:
    Благодаря, г-н Председател.
    Уважаеми колеги,
    Уважаеми гости,
    Ще продължа тезата на г-н Татарски. Аз също съм съгласен, че и технически е трудно изпълнимо, и не е правилно за самите съоръжения, стълбовете за ски лифтовете да се иска специална процедура по преотреждане, тъй като тя касае изготвянето на устройствен план, неговото одобряване и т.н. Дотук съм съгласен с представените промени за облекчаване режима за строителство в зимни горски територии. Според мен нашата основна цел е като народни представители, като Комисия по регионално развитие, да защитим в дългосрочен план държавните интереси и да не допускаме презастрояване, хаос в строителството, тенденции, на които за съжаление се нагледахме в последните няколко години. И според мен, независимо каква е собствеността, как е придобита, дали по стар закон, дали по нов закон, не трябва да се допуска строителство в горски територии, там където няма приет общ устройствен план. Защото тръгвайки от субективизъм дали за църква може, дали за гробище може или за нещо друго, вече влизаме в едни хипотези, които създават предпоставка за недопускане на друг вид дейности. Там, където вече са допуснати, примерно до гробище знаете, има изисквания за отстояние, недопустимост е да се изгражда леглова база, някакъв вид туризъм и т.н. Така че, принципът трябва да е ясен. Трябва да има общ устройствен план за населеното място, да е ясна дългосрочната политика за развитие на тези региони и чак тогава да бъде допускана процедура по промяна на предназначението и изготвяне на устройствен план. Мен изключително много ме притеснява текстът, който е заложен в § 18, ал.1, т.4 и според мен съгласно този текст се дава възможност там, където има съществуващи постройки, заварени в територии, които са горски фонд, да могат да се обособяват на тях имоти, парцели да се преотреждат отново без устройствен план, което автоматически води до инвестиционна инициатива най-вероятно в краткосрочен план, която ще доведе до презастрояване и отново някакъв хаос по строителството в нашите гори.
    Ако имате някакви съображения, тъй като това в мотивите на законопроекта по никакъв начин не е залегнало и бяга изцяло от основните мотиви на законопроекта така, както е входиран, аз бих ви предложил да им се дава право на строеж, а не да им се обособяват имоти. Като с право на строеж те отново могат да бъдат законни, могат да функционират съгласно функциите, които са изградени, закупени и продадени. И това беше между другото моето становище в първоначалния вариант, когато гледахме законопроекта. После, не допускам, че трябва да правим разграничаване между държавна и частна собственост, защото този текст от закона касае само имоти, които не са държавна собственост.
    Относно правото на ползване на ски пистите. Тук да ви кажа честно, лично аз съм раздвоен и не мога да преценя поне за себе си доколко, когато са дадени ски съоръженията на концесия най-вероятно, в някакъв срочен план, ползвателят на ски съоръженията може да има право на ползване, и то за какъв период от време, тъй като в законопроекта не е указано правото на ползване върху ски пистите. Значи ако това е безвъзмездно право на ползване, той автоматически става един собственик на всичко това.
    Относно дадената възможност в законопроекта за свободен достъп на велосипедисти, мисля че това е съвсем резонно и законът не трябваше да бъде толкова рестриктивен така, както беше приет в първоначалния вариант.
    На последно място, когато говорим за изграждане на съоръжения без да имаме промяна на предназначението за ски съоръжение, според мен задължително в текста на закона трябва да бъдат заложени изисквания по съгласуването на подробния устройствен план такива, каквито са изискванията при промяна на предназначението. Един вид, да не пропуснем институция или съгласуване, или процедура, която е необходима така или иначе при промяна на предназначението. Защото при одобряването на ПУП-а се изискват едни документи, а най-вероятно, когато окончателно се сменя предназначението, се изискват още допълнителни документи. Затова тук трябва да се прецизира много добре текстът, да се видят подзаконовите нормативни актове, но да е ясно и всички ние да имаме гаранция, че наистина са спазени всички изисквания и няма да имаме някаква съкратена процедура. Защото аз оставам с впечатлението,че логиката е да приемем без промяна на предназначението, да се издават разрешения за строеж за ски съоръжения единствено и само, за да се съкрати процедурата и наистина технически това да може да бъде изготвено.
    Това е, което исках да кажа. Благодаря ви.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря. Колеги, други мнения? Г-це Христова, заповядайте.
    Милена Христова:
    Уважаеми г-н Председател,
    Уважаеми колеги,
    Уважаеми гости,
    Ще се опитам да съм максимално кратка в отношението си по предложения законопроект. Най-напред и аз ще започна с акцента от него, който го направи публично достояние и обсъждан в обществото.
    По отношение на това, че ски пистите и стълбовете за въздушни електропроводи за лифтове и влекове се изваждат от режима на промяна на предназначението и се прехвърлят в режима на учредяване право на строеж ще кажа, че винаги, когато държавата е създала някакъв режим, той не бива да бъде нито много рестриктивен в едната крайност, нито много либерален в другата крайност. Би следвало да се намери един баланс между двете, а този баланс може да се постигне, когато се обсъдят всички гледни точки, включително и на представителите на правозащитните организации, и на инвеститорите, и на представителите на местната власт и държавата и да се намери едно консенсусно решение за решаване на този въпрос. Ще кажа, че включването в режима на правото на строеж малко не кореспондира с духа на текста, който сега действа в чл.54 по отношение правото на строеж, защото там е записано, че правото на строеж се учредява за въздушни електропроводи, за телекомуникационно оборудване, общо взето дейности, които са от обществена полза, а не обслужват точно определен инвеститорски интерес. Изваждането от режима на промяна на предназначението в чл. 73 в т. 6 “само на изграждането на стълбове за лифтове и влекове”, остава обаче, “съоръженията за ветрогенератори и фотоволтаични паркове”. Опасявам се, че може би след известно време инвеститорите, които инвестират в тези съоръжения и оскъпяването на тази инвестиция с режима на промяна на предназначението, ще ги накара да поискат това също да бъде извадено от режима на промяна на предназначението, с оглед на това, че страната ни трябва все повече да влага в така наречената “зелена енергия”. Това ще послужи като достатъчно основание пред обществото и дори пред Европейския съюз за искане правителството да извади и тези от режима на промяна на предназначението.
    Освен това, обаче, ще засегна и някои други неща от проекта на закон. Например, по отношение инвентаризацията на горските територии. Предвидено е отпадане на ал. 3 в чл. 7 и промяна на ал. 2. Промяната се прави така, че инвентаризацията на горските територии и т.н. (няма да чета целия текст) да се прави съобразно в границите на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства и т.н. Това означава, че това ще изключва границите на общините. Отмяната на ал. 3 означава точно това. защото сега границите могат да се променят със заповед на министъра и да обхващат една цяла община или няколко общини. С тази промяна се получава така, че няма да има принципна промяна на границите на тези териториални единици, а ще се получи една конюнктурна промяна в границите на горските стопанства и държавните ловни стопанства в зависимост от, може би, други идеи и други интереси.
    Също ще обърна внимание на следното. В чл. 54, ал. 4, която се създава по аналогия с чл.73, ал. 5, където е записано, че правото на строеж се счита за учредено от датата на влизане в сила на подробния устройствен план. Влизането в сила на подробния устройствен план е необходимост и е един от елементите, един от документите, които се изискват, за да бъде учредено право на строеж. Това означава, че правото на строеж ще се счита за учредено само при влизането в сила на устройствения план, без значение от другите документи, които са необходими да се представят. А няма да се счита, че влиза в сила от издаването на акта за учредяването право на строеж. Оказва се, че по-малкото взима превес над по-голямото. Документът с по-малка сила, необходим за издаването на другия документ ще взима превес пред него.
    Колегата ме подсети за таксите. Искам само да кажа, че не съм много съгласна, че цената при промяна на предназначението е еднаква с цената при правото на строеж, защото по една наредба, по която се определят таксите, по формулата, по която се определят, се умножава по един коефициент, при което при правото на строеж коефициентът е 0.3, докато при промяна на предназначението е 0.7. Това означава, че се получава една все пак достатъчно голяма разлика в цените при промяна на предназначението и при правото на строеж.
    В чл.73, ал. 3 приветствам идеята, че се заменят думите “Министерство на земеделието и храните” с “Изпълнителна агенция по храните”. Става въпрос за това, че приходите от промяна на предназначението от поземлените имоти ще постъпват в Агенцията по храните. Това, което не приемам и не съм съгласна е, че отпада текстът “тези средства да бъдат изразходвани за залесяване и строителство и поддръжка на горски пътища”. Доколкото виждам текстът, който се предлага, „отиват в общия бюджет”, без да е ясно за какво точно ще се изразходват.
    Приключвам с § 48 от Преходни и заключителни разпоредби, където се предлага една промяна в Закона за движението по пътищата. Мисля, че и в сега действащия текст на Закона за движение по пътищата това съществува като разпоредба в § 12а. с влизането в сила на новия Закон за горите от 09.04.2011 г. Благодаря.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря. Колеги, други изказвания? Заповядайте, г-н Георгиев.
    Захари Георгиев:
    Благодаря, г-н Председател. Доколкото чух, Вие казахте, че няма разлика във финансовото изражение на режима досега и този, който предлагате да се промени и единственото е сроковете за реализиране на това инвестиционно намерение в единия и в другия случай. Правилно ли чух? А Вие ще отговорите на въпроса на колегата Христова дали това е точно така, или не. Но ако няма финансов интерес, защо инвеститорите така усилено поставяха този въпрос? Не искам да използвам думата за натиск върху законодателната власт за промяна. Видимо има такъв финансов интерес, който предполагам, че ще обосновете. И приемайки това, как ще се отрази то? Защото идеята каква е? Идеята е да станат инвестициите не само по-бързо, но и да станат по-достъпни съоръженията за крайния потребител, за клиента, за туриста. Как ще се отрази този процес на цените на ползването на съоръженията? И в момента цените в нашите зимни курорти сигурно в някои случаи са в пъти по-високи, отколкото в сродни европейски такива – съизмерими карти за ден с леглото за нощ.
    Струва си да се правят такива жестове, когато сме сигурни, че това ще доведе до подобряване на условията от потребителска гледна точка. Имате ли този анализ? Имате ли мнение по въпроса как ще се отрази това облекчаване на режима? Тук просто ми направи впечатление, че в § 44, буква “б” датирате със задна дата един срок, който е бил едномесечен, пък днес го правите или утре го правите на 1-ви септември. По-резонно е да стане в шестмесечен срок примерно, вместо да се предатира по-късно. Не зная дали успяхте да го видите. Някой не е свършил работата в едномесечен срок и вие сега удължавате до 1-ви септември, когато е свършена работата. Нормално е да се каже не, че го удължавате до 1-ви септември, а че му давате по-дълъг срок. Благодаря.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря. От Сдружението на общините имате ли някаква позиция по тези изменения или не сте ги обмисляли?
    Колеги, само за сведение. Вчера чух, пък и иначе знам тази информация от други източници, в Австрия (винаги тя се дава за пример, като аналогична на България) има 22 000 км. писти, а в България са 200 км. В Австрия има към 3 000 км. съоръжения, а в България са петдесетина. Може би повечето сте ходили и сте видели за какво става въпрос. Една Унгария ни бие вече по ски съоръжения. Да не говорим за Румъния, която е с аналогичен стандарт и т.н. Доколко това влияе на цените? Да се надяваме, че инвеститорите, които ползват такива съоръжения, ще го вземат предвид.
    Колеги, други мнения? Краси, съвсем накратко. Заповядай, че нямаме много време.
    Красимир Джонев :
    Аз съм упълномощен от Националното сдружение на общините да направя едно конкретно предложение, което не е свързано с дискутираната тема, а е свързано естествено със създаване на по-добър статус на българските общини. Предложението ни е свързано със следното.
    Напоследък, ето, дванадесет български общини са декларирали пред Националното сдружение на общините, а и много други подкрепят идеята за това, че на наша територия са се появили възможности за инвестиране в пустеещи, неземеделски площи и залесяването им с бързо растящи екзотични видове дървета. При това положение, по смисъла на чл. 2 от Закона, когато тези насаждения са повече от един декар са гора и съответно се ползват с ограниченията на Закона за горите.
    Идеята ни е, и бихме ви адмирирали, ако направите промяна в закона, която да казва, че тези насаждения, които евентуално биха били отрязани на петата или седмата година и могат да се ползват за биомаса или за производство на палети, т.е. като алтернативни енергоносители, не са гора по смисъла на закона и могат да бъдат отрязани на петата или на седмата година. Те биха донесли дивидент на общините и изобщо на държавата, считаме ние. Благодаря.
    Предс. Любен Татарски:
    Разумно и резонно предложение.
    Захари Георгиев:
    Пропуснах всъщност да ви попитам по отношение на правото за строеж и упражняването му в случаи, когато срокът на годност на определени съоръжения, в които се инвестира изтече. Доколкото аз разбирам, вие предвиждате правото на строеж да е безсрочно. А пък в същото време, ако е безсрочно, има вариант при изтичане на срока на годност на дадени съоръжения да не се подновят от ................... на правото на строеж и да останат мъртви съоръжения безкрайно дълго време. Има ли защита от подобни ситуации?
    Предс. Любен Татарски:
    Накратко, моля, за отговор.


    ..................... :
    Само едно изречение. Не знам дали колегите знаят, но статутът на територия и предоставянето й като отстъпено право на строеж, този феномен, го има само в България и никъде другаде. Защо не ползвате Закона за концесиите и да се предоставя по него да се ползва тази процедура?
    Първо, защото сме се разбързали и за два месеца трябва да стане? Откъде идва тази бързина не зная. Защо не ползваме Закона за концесиите, който определя статут на ползвателя, запазва собствеността на контрагента, който предоставя, в случая на държавата или общината. Би могло на нейна територия да направим нещо такова, а ползваме това архаично понятие “отстъпено право на строеж”. Защото говорим за Австрия, но най-вероятно имат друг статут на предоставяне на тези терени. Там вече над 90 % от горите са частна собственост и т.н. А тук ние искаме да предоставим обществен ресурс, било то държавен или общински на бъдещ инвеститор, с което да го улесним. Специално за ски съоръженията и за лифтовете, не мисля, че са едни от най-рентабилните съоръжения. Изключвам пистите, говоря за лифтовете. Защо го правим, аз честно казано не мога да си обясня.
    Предс. Любен Татарски:
    Да чуем г-н Каменов. Набързо да ни отговори и да пристъпим към гласуване. Заповядайте.
    Красимир Каменов:
    Благодаря. Аз ще започна отзад напред. Ние търсим общ ред да решим нещата не само за Витоша. Доколкото знам концесията е само при държавна публична собственост, а има много територии за развитието на ски туризма държавна, частна и това е общият ред на Закона за горите.
    Относно срока за учредяване право на строеж. В закона е казано, че то е срочно или безсрочно. В повечето случаи е срочно като обмисляме както в стария закон имаше ограничение до 30 години.
    По отношение на това как ще се отрази на цената върху услугата, това ние не можем да коментираме. Един инвеститор може да си увеличи цената, дори и безвъзмездно да го получи.
    По въпроса за Закона за движение по пътищата. Там, най-простият пример използването на стоп палка, което ни е изключително необходимо е дадено само на горските инспектори, а ние в нашите регионални дирекции по горите имаме експерти, имаме началник отдели, имаме директори на дирекции, имаме зам. директор, директор. Това означава те да нямат тези права. Затова е тази промяна.
    За приходите, където казваме, че не са целеви, а влизат в държавен бюджет, това е съобразено със становище на Министерство на финансите, в което казват, че приходите не може да са целеви. Те влизат в държавния бюджет, а след това се разходват спрямо бюджета.
    Относно цената. Много важна констатация, за което аз благодаря на Христова, но не е така. Наистина при промяна на предназначение 70 % от цената на имота, право на строеж е 30 %. Но в наредбата имаме изключения и те са точно за тези, които изброих – депата за отпадъци, гробищните паркове, пречиствателните станции, електротехнически съоръжения. При промяна на предназначение там цената е 30 % от цената на имота. И досега в момента според действащият закон и тази наредба ски пистите са към тази категория. Те са към 30 % от цената на насаждението, а не ако един инвеститор реши да изгражда един хотел. И защо не ги приравняваме с фотоволтаици и т.н.? Защото изхождаме от общия принцип, че ски туризма е един вид спорт, той е обществено полезен, докато фотоволтаици, ветрогенератори, те са с изключително първо комерсиална цел. Второ, една стъпка на един ветрогенератор въобще не може да се сравни с една стъпка на стълба на лифт. Тя е огромна, затова и в такава насока сме работили.
    Относно отстъпеното право на строеж за националните обекти. Това беше по становище на Министерство на регионалното развитие и благоустройство и тук с юристите сме коментирали, че наистина текстът не е прецизиран и този текст ще се прецизира.
    Относно инвентаризацията, която казвате. В никакъв случай целта не е била да не подлежат на инвентаризация общинските гори. Наистина текстът не е ясен, не е категоричен и вчера имахме среща с всички заинтересовани лица, свързани с инвентаризацията или с устройството, браншовиците и имаме нов текст, така че до второ четене този текст ще бъде коригиран и тази горскостопанска единица ще се запази.
    Относно въпросите на г-н Пехливанов за самата процедура дали е промяна на предназначение или е право на строеж. Аз отново подчертавам, че съгласно Закона за горите тя е една и съща. Няма никакво облекчение, първо на цена, както подчертах и второ на изискуеми документи. Изискваме необходимите документи съгласно Закона за околната среда, съгласно Закона за биологичното разнообразие. И в единия, и в другия случай ние изискваме влязла в сила ПУП. На един ПУП то се одобрява съгласно Закона за устройство на територията, а не съгласно Закона за горите и той се одобрява, както всички знаете по един и същи начин. Без значение коя процедура е след това, дали е промяна на предназначение или право на строеж, така че в това отношение няма никакво съмнение.
    Относно правото на ползване имаме регламент само за съществуващите ски писти, тъй като там не можем да говорим за строеж, за издаване на разрешително за строеж, а е право на ползване и то в никакъв случай не е безвъзмездно. Също е срочно, както и в другия случай и цената там не е 30 % от цената на имота, а е 20 % от цената на имота и това е за десет години. Давам ви пример. Ако инвеститорът поиска за 30 години, ако го има този праг, той ще плати три пъти тази цена. След това тези права се погасяват и той започва отново процедура, като трябва да набави същите документи и трябва отново да плати тази бъдеща такса, като имаме една разпоредба в действащия закон, че когато вече изтече този срок, за който говорим и ограничените вещни права са погасени, съответният инвеститор е длъжен да възстанови имота в този вид, в който го е получил, да възстанови терена (по памет ви го цитирам).
    Приключвам с § 123. В никакъв случай не говорим, че тепърва ще узаконяваме незаконни обекти и т.н. § 123 е от отменения закон, който даде право на тези, които са построили сгради до този момент, до 2003 г., когато беше изменението. Така че, всички, които са построили до 2003 г. сгради са били допустими по тогава действащото законодателство, търпими и те се узаконяват по ЗУТ. Аз мисля, че и ЗУТ тогава позволяваше узаконяване. Те стават собственик на застроена територия. Те са урбанизирали закона. Законът ги задължава те да направят промяна на предназначението.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря Ви, г-н Каменов. Предлагам да преминем към гласуване. Който е за приемане на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите за първо гласуване в пленарна зала, моля да гласува. “За” 8 гласа . Който е против, моля да гласува. “Против” няма. “Въздържали се” 5 гласа. Благодаря ви, колеги.
    Внесеният законопроект се приема.
    Благодаря и на вас и да вземете предвид всички забележки, които бяха направени и от технически характер, и от съдържателен. Дано ги видим в този вид, в който желаем в пленарна зала.
    Колеги, продължаваме с последната точка от дневния ред, а тя е:
    Точка трета - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011 г.
    Колеги, да започваме. Добре дошъл на министър Нейков. Заповядайте. За много години от нас! Винаги добре дошъл в нашата комисия.
    Колеги, г-н Иванов има спешна работа и заявява начин на гласуване.(Гласувам “за”). И така, да не губим време.
    Г-н Министър, кой ще ни запознае набързо със законопроекта и най-вече с тази част, която касае общините и ни интересува, тъй като тук присъстват и представители на Националното сдружение на общините. Заповядайте.
    Свилен Нейков :
    Аз ще се опитам да го представя в рамките на три-четири минути, в които искам да отбележа основните акценти.
    Уважаеми г-н Председател,
    Уважаеми дами и господа народни представители,
    Основните цели на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта са оптимизиране и прецизиране на правната регламентация на обществените отношения, свързани с физическото възпитание и спорта в Република България и нейното актуализиране, наложено от съвременните социално-икономически условия и тенденциите в развитието на системата на физическото възпитание и спорта в страната. Очакваните резултати от прилагането на законопроекта са създаването на благоприятни условия за насърчаване и развитие на системата на физическото възпитание и спорта като отрасъл с все по-нарастваща роля в сферата на икономиката, което изисква разработване и прилагане на нова и актуална концепция от страна на държавата относно бъдещото му развитие и създаването на благоприятни условия за неговото ефективно функциониране, съобразени със съвременните обществени потребности. Постигането на посочените резултати предполага наличието на добре поддържана и оборудвана спортна база (Значи на първо място трябва да имаме спортна база, на базата на която после да се изгради и инфраструктурата.), за наличието на която се изисква осигуряване на значителен финансов ресурс. Към настоящия момент значителна част от съществуващите спортни обекти и съоръжения са собственост на държавата и общините. Съвременните икономически условия и множеството ангажименти на държавните и общинските институции към населението затрудняват осигуряването на достатъчно публични средства за привеждането на голяма част от спортните бази в съответствие със съвременните нужди и условия за ползване от желаещите да практикуват и развиват спорта. В тази връзка едно от основните изменения, предложени с настоящия законопроект, е свързано с регламентирането на облекчени условия и ред за спортните организации, осъществяващи общественополезна спортна дейност, при предоставянето им за ползване по предназначение на спортните обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм – държавна и общинска собственост. Към настоящия момент Законът за физическото възпитание и спорта предвижда ползването на спортните обекти да се извършва чрез търг или конкурс по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Провеждането на подобен вид процедури възпрепятства адекватното и ефективно действие на държавните институции в отговор на съвременните и бързо изменящи се обществени потребности и неоснователно утежнява изискванията пред субектите, развиващи и стимулиращи физическото възпитание и спорта, като резултатът в повечето случаи е занемаряване на множество спортни обекти и съоръжения поради липсата на налични финансови ресурси за поддържането им от държавата и общините.
    С предлаганите законови изменения се предвижда учредяване на срочно ограничено вещно право на ползване върху спортни обекти и съоръжения – държавна и общинска собственост в полза на спортни клубове и спортни федерации, отговарящи на нормативно установените изисквания, при спазване на подробно разписана процедура.
    Предлага се правото на ползване да бъде учредено срещу финансово обезпечена инвестиционна програма за поддръжка, развитие и модернизация на съответния спортен обект или съоръжение от страна на ползвателя. Следва да се отбележи, че законодателят в достатъчна степен е защитил собствеността на държавата и общините, поставяйки изпълнението на редица особени условия, както и изисквания за регистрационни и лицензионни режими пред субектите, желаещи да ползват държавни и общински спортни обекти.
    Измененията, касаещи спортните обекти и съоръжения – общинска собственост, са съобразени с характера на собствеността, законовото право общините да решават сами въпросите, предоставени в тяхната компетентност, и останалата нормативна база, уреждаща обществените отношения в тази сфера. Предлага се и разширяване обхвата на субектите, развиващи физическото възпитание и спорта, като се предоставя възможност по същия ред и условия право на ползване да може да се учредява и в полза на туристически дружества по смисъла на чл. 33а, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта върху обектите за социален туризъм – държавна и общинска собственост.
    Предвижда се като допълнение още едно изискване към планирането, проектирането и изграждането на спортни обекти и съоръжения, свързано със спазването и на техническите препоръки и изисквания на международната спортна организация по съответния вид спорт. Това са изисквания на международните спортни федерации.
    Прецизира се правната уредба относно сигурността на спортните обекти и годността им за ползване при провеждане на спортни прояви с цел оптимизиране на процедурните механизми, което се очаква да доведе и до създаването на ефективна и работеща процедура с постигане на практически резултати.
    С предлагания ЗИД на Закона за физическото възпитание и спорта се прецизира и допълва законовата уредба, свързана с дейността на Антидопинговия център, като се регламентира неговият статут и основните му функции, прецизират се основни понятия и термини, свързани с контрола и борбата срещу използването на допинга в спорта. Промяната е съобразена с Програмата на правителството на европейското развитие на България 2009-2013 г. Предвидената уредба по отношение на финансирането на дейността на Антидопинговия тест център – като национален орган за допингов контрол и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити – акцентира върху възможностите за финансиране от собствени приходи, както и върху разходването на финансовите средства - освен за обезпечаване цялостната дейност на структурата, така и за разработване на научноизследователски проекти, издателска и просветна дейност, участия в международни организации и мероприятия. Този подход ще допринесе за издигане на международния авторитет на Република България в областта на борбата с допинга - превенция на антидопинговата политика по европейските програми.
    Предлага се изменение и допълнение на административно-наказателните разпоредби, което е Конвенция срещу употребата на допинг на Съвета на Европа, допълнителния протокол към нея и Международна конвенция за борба с употребата на допинг в спорта, по отношение на обхвата на допинговия контрол и т.н.
    Допълва се с цел прецизиране разпоредбата на чл. 23 от Закона за физическото възпитание и спорта, като се създават нови разпоредби, касаещи регламентацията на училищните учебни планове и спортната подготовка на учениците в спортните училища, имайки предвид, че в сега действащата нормативна уредба не е разписана процедура по съгласуване на учебните планове за спортните училища с министъра на физическото възпитание и спорта.
    Министерството на физическото възпитание и спорта е институцията, която извършва координацията с българските спортни федерации и контролира планирането и реализирането на тренировъчния и състезателен процес, осъществяван със състезателите в училищна възраст, каквито са и учениците в спортните училища. Въвежда се и се допуска намаляване на учебните часове по спортна подготовка. По-голяма продължителност на учебния час в спортните училища, а именно часовете по учебния предмет “спортна подготовка” да се провеждат в два слети учебни часа с обща продължителност 90 минути, като след тях се осигурява достатъчно време за почивка, обусловена от основните фактори, определящи продължителността на тренировъчното натоварване, а именно етапът на подготовка, възрастовата граница на състезателите и т.н. А при учениците в по-горен курс ІХ – ХІІ клас е целесъобразно тренировките да протичат с по-голяма интензивност.
    С настоящия ЗИД на Закона за физическото възпитание и спорта се предлага да отпадне функцията по утвърждаване от министъра на физическото възпитание и спорта на правилниците на спортни федерации. Лицензираните български спортни федерации в качеството си на юридически лица притежават самостоятелна правоспособност да осъществяват освен тренировъчна и състезателна дейност и организационно-административни такива по един или няколко вида спорт, в това число имат право да разработват и прилагат специфични нормативно-методически и административни наредби по съответния вид спорт, да подготвят специализирани технически и административни кадри по съответния вид спорт, да осъществяват спортно правосъдие и арбитраж, да приемат правила за дейността на арбитражен орган към тях, да определят самостоятелно статута на спортните съдии, да приемат наредби за провеждане на регионални и държавни първенства и на състезанията от държавния спортен календар по съответния вид спорт.
    Прецизират се досегашните законови текстове, свързани с разходването на средствата по бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта, като се предлага възможност и за разходването им за застраховане на спортистите в случай на настъпване на събития. Свидетели сме в последните години по време на състезания какво се случва. Със създаването на подходящ нормативен механизъм държавата ще има възможност да предприеме адекватни мерки за бързо възстановяване на спортистите от националните отбори и да сведе до минимум риска от евентуалното непостигане на зададените спортни цели на престижните международни състезания, където спортистите ни защитават спортния авторитет на нацията.
    Благодаря ви за вниманието.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря, г-н Министър. Колеги, имаме възможност да коментираме закона. Той за втори път влиза в нашата комисия. И преди имахме забележки и коментари по него, и сега сигурно ще има такива.
    Колеги, имаме възможност да го коментираме. Г-н Министър, нас особено ни интересува отношението на закона към общините, общинските обекти. На много места се преплитат държавна собственост, общинска собственост. Кой се разпорежда? Не е записано примерно, мисля, че в § 25 се решава по разпореждане за такива имоти съгласно наредбата, но за общинските имоти си има ред и начин, определен от общинските съвети за разпореждане с такива имоти. Просто тези бележки Вие ще ги получите, които сме направили по предложения законопроект и ако прецените, Вашите колеги юристи с нашите експерти да ги до изчистят, за да няма противоречия.
    Имаме позиция и на Националното сдружението на общините. Ако вземете отношение, ще Ви помоля да бъде кратко, г-н Джонев.
    Красимир Джонев:
    Уважаеми, г-н Татарски,
    Г-н Министър,
    Уважаеми колеги и гости,
    Националното сдружение на общините по принцип оценява либералността на Министъра и екипа му. В същото време обаче, се притесняваме от конфликт между Закона за физическото възпитание и спорта и Закона за общинската собственост. Такъв конфликт в момента има. Надявам се Вашите експерти да са го оценили. Този конфликт би довел до проблеми в общините, тъй като, например, ал. 4 на чл. 12 се предлага да бъде отменена, а в същото време чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост казва, че публичната общинска собственост не може да се отчуждава, да се прехвърля в собственост на трети лица или да се включва в имущество на търговски дружества. Ето едно противоречие, което всъщност затваря възможностите пред общините по отношение на прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта.
    Друг такъв конфликт има в чл. 50, § 25 за отдаване под наем на спортни имоти и съоръжения публична и частна общинска собственост. Също този член да бъде съобразен със Закона за общинската собственост, тъй като не става ясно по кой закон ще процедират общините, дали по Закона за общинската собственост или по Закона за физическото възпитание и спорта. Съответно бихме попаднали под ударите на единия от двата закона, в случая на Закона за общинската собственост. Благодаря за вниманието.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря, г-н Кмете. Това имах предвид, че има някои несъответствия може би. Заповядайте.
    Боряна Тодева: съветник по правни въпроси на Министъра
    Бих искала да кажа, че Законът за физическото възпитание и спорта преди да бъде внесен в Министерския съвет е съгласуван със Сдружението на общините и той е съгласуван без бележки и предложения. Това нещо е отразено в съгласувателната таблица и при разглеждането му в Министерския съвет.
    Относно това, което твърдите, че Законът за физическото възпитание и спорта противоречи на Закона за общинска собственост. Напротив, работната група изцяло е съобразила разпоредбите на Закона за общинска собственост. В тази връзка по-детайлно по отношение на цитираните текстове, ще дам думата на колежката си г-жа Панайотова, която да отговори.
    Реплика:- Благой Станчев – (.............не се чува) имате ли?
    Боряна Тодева:
    Да имаме. Аз съжалявам, че в момента нямаме вашия отговор, но съм взела съгласувателната таблица, в която отразяваме, така че ние сме поискали вашето мнение и вашите препоръки своевременно, преди внасянето на законопроекта в Министерския съвет.
    Предс. Любен Татарски:
    Имате думата да ни осветлите с казусите.
    Панайотка Панайотова:
    Благодаря Ви. Обръщам се по-специално към Сдружението на общините във връзка с изказаните съмнения за противоречия и по-специално чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Вашите основни опасения са, че тези две противоречия обременяват с други права, ще се създаде конфликт. Защо, като изрично вашият закон казва, че ако е предвидено в друг специален закон, това е възможно. Т.е. учредяването на право на ползване ще бъде предвидено в закона, нашият специалният и вие вече, в зависимост от наредбата, която ще си разпишете, ще си предвидите реда. Като естествено може на етап изготвяне на правилника за прилагане на закона да съобразим и вашите становища. Мисля, че просто е излишно да фигурира тази алинея в закона, защото принципно публична общинска и публична държавна няма как да се апортира. Тя така или иначе трябва да се трансформира, затова този текст е напълно излишен и ние по този повод предлагаме да отпадне от новия проект. Безсмислено е просто да съществува този текст. Това не трябва да ви притеснява. Вие естествено, че частна общинска собственост може да си апортирате в търговски дружества. Благодаря ви.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря Ви. Сигурно има и други забележи.
    Сега чета § 20. Има изискване “спортните обекти и съоръжения трябва да отговарят на техническите препоръки и изисквания на съответната международна спортна организация по вида спорт”. Представяте ли си едно селско игрище да отговаря на международните изисквания? Може би “тези, на които се провеждат такива състезания”. Някаква диференциация трябва да има. Не може под един знаменател да са всички такива обекти. Или една малка зала да отговаря на изискванията за волейболните федерации на този вид спорт. Тук е записано еднозначно, но има и други такива леки корекции, които ние ще ви предложим, за да ги огледате и там, където е възможно да се вземат предвид, защото и в зала вероятно ще стане на въпрос.
    Колеги, имаме ли други изказвания? Ако няма, аз ви предлагам да гласуваме. Г-це Христова, заповядайте.
    Милена Христова:
    Извинявайте, г-н Председател,
    Уважаеми колеги и гости,
    Аз само няколко изречения ще кажа. Аз лично няма да подкрепя така внесения законопроект и поради изложените мотиви от Националното сдружение на общините, и поради това, че не мога да се съглася с това, че пренебрегвайки Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, се улеснява отдаването на такива спортни обекти и съоръжения без по никакъв начин в закона да заляга възможност тези съоръжения да бъдат използвани от, така да се каже, по-голяма общественост. Да не бъдат използвани само за създаването на спортисти, на олимпийски шампиони и т.н., а да се включат възможности тези спортни обекти и съоръжения да бъдат предоставени да речем в определени рамки, в определени периоди на училища, където да се развива масов спорт в училище и да се обхванат тези деца.
    На няколко пъти беше афиширано от правителството и лично от премиера в публичното пространство, че ние сме много загрижени за спорта, за добрия здрав дух на децата и очаква в законопроекта да бъде включено и нещо, което да облекчава родителите да не заплащат да речем такси, когато дете посещава спортно съоръжение.
    Така че, ще се въздържа от подкрепа на този законопроект. Може би между първо и второ четене някои части от законопроекта, например, мога да кажа, че по отношение на допинга и т.н. считам, че трябва да се подкрепят, така че между първо и второ четене ще подкрепя отделни негови текстове.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря. Заповядайте.
    Боряна Тодева:
    Ако позволите да отговоря на дамата.
    Доколкото разбирам, Вие третирате въпроса с разпоредбите, свързани с отдаване под наем държавни общински спортни обекти и считате, че не е достатъчно охранèн държавният интерес при предоставянето, и че не зачитаме разпоредбите на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, където в тези два акта се дава възможност в специален закон да бъдат разписани правила.
    Това наше предложение не е с цел улесняване достъпа на спортни федерации и клубове, а е с цел улесняване достъпа на ученици и на студенти. Искам да ви кажа, че в действащия закон, в чл.50, ако се запознаете, ще видите, че има разпоредба, която определя, че държавата и общините предоставят безвъзмездно изцяло или частично за определено време спортни и туристически обекти, спортни съоръжения на детски градини, общообразователни спортни, средни специални професионални и висши училища и на извънучилищни звена за реализиране на задължителните учебни програми, на извънкласните, извънучилищните, факултативните, свободните занятия с физическо възпитание, спорт и туризъм и за тренировъчна и състезателна дейност на учениците и студентите при условие и ред, определени от съответните органи, сиреч държавата и общината. Благодаря ви.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря. Колеги, предлагам ви да преминем към гласуване.
    Подлагам на гласуване внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта за първо гласуване в зала. Който е “за”, моля да гласува, като се имат предвид и колегите, които преди да излязат обявиха своята подкрепа за законопроекта. Десет - „за”. Против?- Няма. Въздържали се? - Четирима. Благодаря.
    Законопроектът се приема в този вид.
    Свилен Нейков:
    Благодарим за подкрепата.
    Предс. Любен Татарски:
    Благодаря и аз за посещението. Винаги сте добре дошли.
    Колеги, с това дневният ред е изчерпан.
    Закривам заседанието.


    Председател:
    Любен Татарски
    Форма за търсене
    Ключова дума