Точка първа: Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 154-01-111, вн. от Мая Манолова и Милена Христова.

Точка втора: Представяне и обсъждане на проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, вн. от Министерски съвет.

---

П Р О Т О К О Л

№ 2

Председател Любен Татарски – добър ден уважаеми колеги и гости.
Имаме необходимият кворум и аз откривам днешното ни заседание.

На заседанието по точка първа присъстват:
1.Иван Гетов – МРРБ – директор на дирекция ГРАО
2. Благой Станчев – парламентарен секретар на НСОРБ

По точка втора присъстват:
1. Георги Кръстев – съветник на министъра на вътрешните работи
2. Ахмед Ахмед – експерт в политическия кабинет на министъра на вътрешните работи
3. Ахавни Топакбашян от секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.
4. Д-р Ангел Кунчев – главен държавен здравен инспектор в м-во на здравеопазването
5. Ива Маркова – държавен експерт в дирекция „Инфраструктурни проекти и благоустройствени дейности” – МРРБ
6. Драгомир Маноилов – парламентарен секретар на министерство на образованието, младежта и науката.

Преди започване на заседанието ние имахме задълбочен разговор, дискусия с една от вносителките на първия законопроект г-жа Манолова и г-н Гетов от министерството на регионалното развитие.

И така колеги, по отношение на дневния ред колеги, аз имам предложение – предлагам ви точка първа да отпадне за разглеждане от днешното ни заседание по някой аргументи, които обсъдихме преди заседанието с вносителите. Наистина това предложение засяга един много сериозен проблем, който съществува и ние не можем да си крием главата в пясъка и да казваме, че той не съществува. Това са многото хора, които нямат нормална, законна адресна регистрация и поради тази причина са лишени от редица права. Всичките тези отношения – държава-граждани са регламентирани в Закона за гражданската регистрация, който почти преди година променяхме и точно в тази му част и аз лично смята, че този закон беше приет, спомняте си във връзка с Изборния кодекс и желанието да премахнем тъй наречения изборен туризъм, но очевидно с тези промени не решихме този въпрос, който пък е свързан и с незаконното строителство и с пребиваването на чужденци и на малолетни, които излизат от специализирани заведения, такива без родители. Поради тази причина мога да кажа на вносителите, че поставеният въпрос е изключително актуален и заслужава необходимото внимание и отговорно отношение от наша страна, но в същото време това, което се предлага в законопроекта им – да се регламентират и други възможни алтернативни доказателства, извън посочените в чл. 92, ал. 1 и 2 чрез които да се удостоверява по безспорен начин правата за ползването или за собствеността на имота – това не изчерпва въпроса и не го решава в неговата същност и дълбочина. Целият този раздел за адресната регистрация в Раздел І в глава ІV, според мен трябва да бъде преработен, защото този въпрос, който се поставя е съществен и вероятно това ще бъде едно от решенията, но не решава в цялост проблема с регистрацията и с пребиваването на тези български граждани на територията на една или друга община. Не искам да навлизам в подробности и да чета текстове от закона, ние до сега ги обсъждахме. Смята, че ако се приеме по този начин това частично решение на въпроса, това може да доведе до своеволно и разнообразно, включително противоречиво тълкуване и прилагане на закона с думата „и други методи” могат много други да бъдат използвани в някаква местна администрация. Затова аз ви предлагам колеги да отложим, да отпадне тази точка от дневния ред и да я включим в следващо заседание на нашата комисия. До тогава аз ви обещавам, че ще имаме може би по-цялостен вариант за промени в този закон, защото наистина заслужава внимание. Не че идват избори, но тези български граждани, които са в такова състояние заслужават нашето справедливо отношение. Мисля, че това, което се предлага не решава в цялост въпроса, колкото и да е полезно, добро.
Затова предлагам отпадане на тази точка.
Други мнения и предложения.
Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова – уважаеми г-н председател, благодаря ви за това, че сте вникнали в същността на проблема, защото до скоро и министрите, на които задавах актуални въпроси отричаха да съществува проблем, а и правната комисия, която всъщност е в основата на създаването на този проблем, твърдеше, че такъв не съществува. Истината е, че с едно натискане на копчетата парламента извърши една промяна в Закона за адресната регистрация, съгласно която затегна режима на адресна регистрация и въведе задължение за гражданите, когато искат да си регистрират постоянен адрес да представят или нотариален акт за собственост на имота или договор за наем, съответно нотариално съгласие от собственика за пребиваване на лицето на този адрес. Ясен е проблема с незаконното строителство в България от една страна. Ясен е и проблема с това, че много български граждани без да живеят в незаконни постройки нямат нотариални актове за собственост на имотите, на които пребивават и практиката показва, че самото обвързване на постоянния адрес, на адреса на който лицето живее с наличието на изрядни документи за собственост на този имот не е добра практика, защото постоянния адрес е едно базово понятие за всеки български гражданин. Това е адреса, благодарение на който можеш да се снабдиш с лична карта, адреса който ти е необходим когато подаваш молба за социални помощи, детски помощи, детско заведение на твоето дете при започване на работа, при отиване на личен лекар, даже при постъпване в болнично заведение или когато се жениш, или издаване акт за смърт и прочее и прочее. И така, реално невъзможността да бъде регистриран постоянен адрес постави много български граждани в ситуацията да не могат да получат документи за самоличност, от там да излязат изобщо от гражданския оборот, да се скъса връзката им с държавата и те да водят едно полулегално съществуване. В случая, казвам че е необходимо много бързо наистина де се предприемат законодателни мерки, защото 15 януари е срокът в който социално слабите български граждани подават молби за социални помощи. И в общините, в които законът се прилага точно, а именно както е разписа, десетки, стотици, хиляди български граждани не могат да подадат молби за социални помощи и в тази връзка не могат да получават такива. Предстои една тежка зима и ситуацията да си без работа и социално слаб и да не можеш да получиш мизерните 42 лв., които ти дава държавата наистина е страшно бреме за много българи. Така, че ние можем да търсим всякакви комплексни решения на този въпрос, но това всеки един от вас трябва да знае, че е за сметка на оцеляването на най-бедните, най-уязвимите български граждани. Не може, аз съм съгласна че незаконното строителство е проблем, който трябва да се решава, но извинявайте, да го решаваме чрез изключваното на гражданите от гражданския оборот, чрез лишаване от документи за самоличност, това просто е прекалено, тъй като една лична карта, в която е посочен адреса, на който реално живее едно лице нито е нотариален акт, нито чрез него могат да се извършат някакви разпоредителни сделки, нито да се узакони имота. Това просто легитимира гражданина като такъв на тази държава. Изключвам другите екстри, че гражданин без лична карта не може да пътува в чужбина, не може да гласува и други права, които не са свързани с непосредственото оцеляване на българите. Това, което създадохме като проблем с едно махване на ръка, с едно натискане на копчето да бъдем така добри да го решим по един много бърз начин, защото просто не си даваме сметка, какво причиняваме на хората, които са в беда. В тази връзка да кажа, не че аз съм ги подбуждала в моя регион и в Кюстендил и в Дупница, точно тези, на които не им приемаха молбите за помощи, около 200 души в ромския квартал реши се проблема, абсолютно незаконно служителите на социалното подпомагане им приеха молбите, но нали се сещате че тези служители могат да бъдат санкционирани при една следваща проверка от органите, че просто нарушават законодателството. Така, че молбата ми е за бързина при предприемането на такива действия при приемането на проблема.
Председател Любен Татарски – разбира се. Заслужава адмирации вашето желание бързо да бъде решен този проблем и не го казвам с ирония разбира се и ние ще се постараем това да го направим, ако успеем и с ваша помощ един по-цялостен вариант, би било по-добре. Г-н Хаджихасан искаше думата.
Хасан Хаджихасан – аз напълно подкрепям това, което каза г-жа Манолова, защото тази сутрин имах възможност по една телевизия да гледам протеста на ромите в квартала в Кюстендил. Внимателно слушах всичко, което се излъчи по телевизията. Тези проблеми стоят от 1920 г. г-н председател. Много ми е интересно, да има незаконни къщи, но в същия момент, аз съм имал възможност да ходя в този квартал, там има доста добре направени постройки, говоря за жилища и аз питам, къде е било местното самоуправление и общината за издаването право на строеж. Другият ми въпрос – вие казвате да го оставим за идната седмица. Там те казаха, че ще стигнат до крайности, гражданско неподчинение, блокиране на пътища, защото наистина те не могат да се регистрират в бюрото за получаване на социалните си помощи. Ще чакат още малко, цитирам ви това, което каза човека, който представляваше хората в квартала, може да се стигне до палене, до обръщане на коли, ако трябва ще стигнем и до убийства. Точно така казаха те и аз ви моля, подкрепям казаното от г-жа Манолова, по най-бързият начин да се помогне на хората.
Председател Любен татарски – благодаря г-н Хаджихасан, аз също гледах телевизията сутринта, това предаване, чух и думите на кмета, които всъщност са твърде крайни, но ние не бива да решаваме въпроса съвсем на парче. Дай сега да им решим проблема и той продължава натам, вие сам казвате, че той съществува от 100 години насам. Къде е държавата, къде е общината и т.н. значи много хора са ангажирани и ако искаме някое по-трайно и смислено решение ми се струва, че трябва да променим още неща специално в тази част на закона. Пак ви казвам, това, защото съм се консултирал и с представители на министерството и с други колеги и пред мен се пое ангажимент, тъй като ние сме водеща комисия и затова ви предлагам сега да отпадне обсъждането, и в максимално кратък срок да се предложи един по-разширен вариант на този проблем. Има нужда от промяна и на други текстове в закона. Затова е и моето предложение.
Г-н Захари Георгиев – във връзка с това, което казахте като мотиви процедурно е по-удачно да гласуваме не отпадането, а отлагането за следващо заседание, защото ние няма как да не го разгледаме, по-добрата формулировка е отпадане.
Председател Любен Татарски – приемам, това е правилното решение.
Милена Христова – уважаеми г-н председател, колеги.
Г-жа Манолова достатъчно ясно изложи мотивите за нашия законопроект, аз няма да ги повтарям. Искам да запитам обаче, отлагане точката за следващото или за следващо заседание. И ако го отлагаме във времето вие като вносител на това предложение да отложим точката имате ли някакви идеи за по-широка разработка на такъв законопроект за промяна или имате гаранция от министерството, защото казахте, че сте водили разговори с тях за внасяне на нов законопроект. Какво точно ще се случи, след като отложим точката сега.
Председател Любен Татарски – аз мисля, че можем да го формулираме и като следващото защото смятам, че тези хора, с които съм разговарял са коректни и няма да ме подведат а аз наистина искам максимално бързо да решим този въпрос. Така, че как ще го запишем, не е там въпроса. Целта е максимално бързо да намерим по-балансирано, цялостно решение на този проблем, като променим целия раздел да приемем в по-добър вид. Както и да го формулираме отговорността е наша и нека да наречем и моя, че този въпрос ще бъде решен при първа възможност, когато имаме необходимата готовност естествено. Затова се надявам и от ваша страна да има съдействие този въпрос да бъде разгледан и да имаме готовност наистина на следващото заседание да го обсъдим и приемем. Той не търпи отлагане, но да намерим най-доброто решение.
Който е за отлагане на точка първа от предложения ви дневен ред за следващо заседание, моля да гласува: „за” – 9, „против” – 0, „въздържали се” – 2.
Приема се, благодаря ви колеги.
Благодаря на вносителите, на г-жа Манолова и разчитам на активното й съдействие и нашия експерт Стефан Тодоров, той също ще има пряката отговорност да събере всички становища, мотиви аргументи и да изработим.
Стефане, слушаш ли?
Възлагам ти задачата да събереш всички становища, мотиви или аргументи и да организираме изработването на този законопроект или преработката му в един по-цялостен вариант. Това искам да стане максимално бързо.
Благодаря Ви.
Мая Манолова – благодаря ви, аз пак ще дойда.
Председател Любен Татарски: – ние пак ще ви очакваме с такова нетърпение. Внасяте известно оживление в работата на нашата комисия.
Колеги, продължаваме с точка втора от дневния ред и тя е: Представяне и обсъждане на проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 202-03-1, вн. от Министерски съвет.
Ще дам думата на г-н Кръстев да ни запознае със съдържанието на тази стратегия, която предлагате на нашето внимание за одобрение.
Георги Кръстев: – Благодаря г-н Татарски.
Проектът на стратегия за интегриране на ромите е разработена в съответствие с призива на ЕК от 5 април 2011 г. до всички държави-членки да разработят такъв документ, с оглед решаване проблеми на ромската общност, които придобиват общоевропейски мащаб. За разработването на стратегията беше създадена работна група със заповед на министър-председателя в състав от около 50 човека, представители на институции и възможно най-широкото представителство на неправителствения сектор. Работната група представи в края на септември проект, който беше качен в Интернет, проведоха се голям брой обсъждания, организирани както от неправителствени организации, така и от Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси. Едно от най-съществените предложения беше и с това мисля, че нашата страна единствена в ЕС, разбира се това мога да го потвърдя, след като постъпи информация за другите държави, каква процедура са избрали, сме държава, която предлага проектът да бъде приет от висшия орган на власт в страната Народното събрание.
Целта е чрез това нещо, чрез акта на Народното събрание всички организации, институции, неправителствени организации, гражданите да бъдат задължени и да получат основание да работят за интеграционната политика. От особено значение е ролята на местната власт. Досегашните стратегически документи на България за интеграция на ромите са приемани от МС, става въпрос за Рамковата програма през 1999 година и от 2010 година, но разбира се в тях могат да присъстват само пожелателни формулировка спрямо местната власт. Приемането на Стратегията с решение на Народното събрание я прави задължителна за всички власти, органи и организации в нашата страна.
Стратегията е разработена в съответствие с указанията, методическите насоки които получавахме от ЕК и на базата на всички документи, които до момента са разработени в нашата страна. Имам предвид както двете рамкови програми, така и ведомствените стратегии и програми основно в сферата на заетостта, жилищните услови и здравеопазването.
Новото в нашата стратегия в този проект е върховенството на закона като принцип и като самостоятелен раздел. Разбира се и не дискриминацията и много по-ясно е представен механизма за изпълнение, мониторинг, отчитане и контрол за изпълнение на стратегията, като основна роля за този процес ще бъде на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, респективно на неговия председател, който според правилника на съвета е заместник-министър председател и това с измененията на правилника от 2011 г. на председателя на съвета са възложени функциите на централен координатор по десетилетието на ромското включване, с което се постигна пълна концентрация на правомощията на функциите в сферата на интеграционната политика, което по никакъв начин не измества ролята на приоритетните министерства, на образованието младежта и науката, на труда и социалната политика, на регионалното развитие и благоустройството, на здравеопазването в реализирането на стратегията и отново ще отбележа, че първостепенна е ролята и това разбиране е заложено в стратегията и в плана за действие към нея. Първостепенна е ролята на органите на местната власт и местното самоуправление.
Благодаря за вниманието.
Председател Любен Татарски: благодаря ви и аз.
Наистина в тази стратегия значителна част е отделена на отговорностите, които има местната власт към това население, тъй като проблемите за които говорихме и в предишната точка са до голяма степен ангажимент на местната власт, не знам защо представителите на Сдружението на общините не останаха за обсъждането на тази точка, но отговорността за реализацията на тази стратегия и за план-програмата, която вие трябва да изработите за реализация на целите по тази програма ги ангажират и тях. Даже точно в частта жилищни условия, това, за което говорим са посочени точно и конкретни мерки, които трябва да се извършат. Това ангажира и нас като законодатели да приемем такива промени в различните закони и в ЗУТ и в общинската собственост, така че тези проблеми да се решават. Това е един наистина добър документ. Може би не обхваща изцяло проблемите на ромите, но така или иначе той поставя едно добро начало.
Колеги, имаме думата за коментар, за предложения, изказване мнения по внесената стратегия.
Заповядайте.
Хасан Хаджихасан: – много ми е интересно това нещо всякаш в мен буди съмнение – видите ли от ЕС имат някакви изисквания към българското правителство и изведнъж за да отчетем дейност пред ЕС започваме със стратегии за интегриране на ромите, но много ми е интересно тази цялата стратегия, ще стане така, че виждаме близо 5-6 години най-различни ромски фондации пишат някакви програми за интеграция на ромите, вземат определени пари по някакви програми, а състоянието на обикновения представител на етноса мога да ви кажа пресен пример в едно село – Радан, община Полски тръмбеш – селото е с 1800 човека. От тях 880 са роми. Тези 880 човека з за каква интеграция говорим, като само за последните 5-6 месеца г-н председателю починаха деца на година, година и два-три месеца. Изведнъж пишем стратегия, какво пречи на правителството да започне някаква програма наистина на интеграция на ромите. С това становище ние отваряме ръцете на по-отворените роми да започнат да пишат програми, да си присвояват пари и след това да живеят за сметка на обикновения представител на етноса, който страда. Аз исках да чуя, 80-90% от ромите в България са без здравна осигуровка. 80-90% от ромите нямат средства да пращат сутрин децата си на училище. Аз не чух основните проблеми в тази стратегия. Не само да приютим ромите да видят, че те са част от обществеността в страната, в същия момент пред ЕС да казваме да-имаме решение на НС в РБ, но проблемите, аз силно се съмнявам, че с тази стратегия дори да мине в парламента тя няма да реши и 0,05 % положението на ромите в България.
Председател Любен Татарски: Благодаря г-н Хаджихасан.
Колеги, коментари?
Аз не знам кое становище прочетохте г-н Хаджихасан, кое имате предвид., но в тази стратегия има действия заложени в образования, здравеопазване, жилищните условия, културата, медиите. Не е само за решаване на жилищния проблем и социалните проблеми на тези лица. Да не говорим според мен само за интеграция, защото в такива населени места може би и другия етнос трябва да се интегрира в този. Ние говорим за нормални условия на живот за всички, включително и за ромите и там, където те са малцинство, защото в повечето места те може би са мнозинство и може би те определят облика и начина на живот на цялата общност там. Има и такива селища в България. Така че ние не говорим за елементарната интеграция в едно общество, а за мерките, които държавата трябва да взима, аз така ги виждам нещата и те са разписани в тази стратегия. Жалко е, че до сега не е имало такава стратегия или поне аз не знам да е имало такава стратегия, да е разписано, какво смятаме да правим, за да може утре, вие в следващия парламент като народен представител да извадите и да кажете, тука сме записали това – какво направихме. До сега и такова нещо няма. Само си говорим. Много програми минаха но никъде не са разписани като документ. Аз смята, че изработването на тази стратегия е едно добро начало и съответно след това оперативния документ, който е планът за действие към нея. Ще има план, който ще разписва действията точно по тази стратегия.
Георги Кръстев: – искам да кажа, че планът за действие е приет заедно с проекта за решение, но планът за действие се приема от правителството и аз днес го изпратих на електронната поща на секретарката на комисията за сведение, защото той не се внася в НС за приемане. Точно в плана за действие са разписани дейностите, отговорните институции, източниците за финансиране, а където е възможно и точни цифри. Където е възможно, защото някой дейности които ще се финансират чрез заема за социално включване няма как да бъдат посочени точни суми, но се посочва източникът, откъдето могат да бъдат привличани такива дейности. Същото касае и оперативните програми. Трябва да отбележа, че в контекста на общоевропейската тенденция и нашия документ се нарича Стратегия за интеграция на ромите, но още в началото на този документ се посочва, че той е отворен към всички граждани в унизено социално-икономическо положение, които принадлежат към етнически малцинства. Т.е. документът не изключва и други български граждани, които се намират в такова положение които могат да бъдат целева група на стратегията. Както казах това всъщност е трети документ, той обединява в себе си до сега съществуващите ведомствени стратегии, които след приемането в съответствие с решението на НС ще бъдат преразгледани, актуализирани, в още по-голяма степен практически ориентирани. Бих казал, че много неща са се направили през последните години, последното случващо се е обявяването на тръжна процедура във връзка с изпълнението на един по същество интегриран проект за решаване на някои социални проблеми в 4 общини. Видин, Девня, Бургас и Дупница, който се финансира по ОПРР с насочване към тези дейности по оперативната програма Развитие на човешките ресурси. Проблемът до сега като чели е в липсата на достатъчна информираност, в липсата на последователност и не на последно място в липсата на недостатъчния контрол върху дейността на неправителствените организации, които изпълняват бих казал и на държавни институции, които изпълняват различни проекти. Бих го формулирал така – основното предизвикателство - работата по проекти да стане част от политиката, защото дълги години работата по проектите си оставаше самоцелна дейност. Разбирам критиките и претенциите към стратегията като тип документ и документите, на които се основава интеграционната политика, но администрацията не може да работи иначе освен на базата на легитимни документи и всъщност те са основанието да се търси отговорност, както от административните структури, така и от органите за власт дали предприемат, да ли са планирали действия за решаване на този проблем.
Аз казах, че стратегията е в съответствие с призива на ЕК, но това изобщо не значи, че сме чакали ЕК да приеме документ и че нямаме разбиране на сложността на въпроса. Интегрирането на българските граждани в унизено положение, прилежащи към етнически малцинства към цялостното общество е наш проблем, наша задача и предпоставка за нашето социално-икономическо развитие. На първо място, а след това въпрос от европейски контекст.
Председател Любен Татарски: – колеги, имаме ли други мнения, изказвания.
Веселин Давидов: – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги.
Аз лично смятам, че този документ е една наистина много добра стъпка като цяло в тази секторна политика и до голяма степен тематиката е и в прерогативите на общините. Макар, че е в техните прерогативи за мен има абсолютно резонно обяснение и е достатъчно добър мотив тази политика да бъде консолидирана на национално ниво и да се води по един последователен начин повсеместно. Ако нуждите се дефинират отгоре надолу, необходимостите, проблемите като цяло, то политиките и тяхната реализация от едни стратегии в конкретни планове за действие и реализациите на тези планове за действие по отделните стъпки е изключително важно да се случва на национално ниво, за да излезем от модела работа на парче. Всички желаем да работим по един по-устойчив модел, да създаваме устойчиви политики, в този контекст аз не бих се съгласил с колегата, че България едва ли не е някакъв прецедент. Тази проблематика – ромите са проблем по цяла Европа. Аз в Германия съм виждал да се разискват не веднъж подобни проблематики, въпросът е подходът на различните държави да бъде на национално ниво от горе надолу, защото ако от една страна това означава по-добро съблюдаване и гарантиране на човешките права на отделния индивид, от друга страна това е своего рода добавена стойност за икономиката на една държава. Образовайки се тази част от обществото, чрез едни по-добри политики, примерно по-добро образование, те довеждат след себе си добавена стойност в икономиката на държавата чрез разгръщане потенциала на тези лица, както и подобрявайки техния живот.
В този аспект смятам, че документа е изключително добър и е редно по този начин да се реализират много политики, смятам, че следва да го подкрепим.
Благодаря.
Милена Христова: – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги, уважаеми гости.
Тази тема е малко чувствителна за мен но ще се постарая да не бъда емоционална, изказването ми да бъде малко по принципно и политически.
Действително с написаната стратегия екипът, който я е писал все повече в годините до сега се усъвършенства в писането на документи, програми, проекти, сега Национална стратегия по проблематиката на ромската общност. Европейската комисия задължи правителството да напише такава стратегия и да я предостави, до колкото знам срока беше до края на 2011 година., така че се изпълнява едно задължение което беше вменено на нашата страна. Като документ Националната стратегия е едно пренаписване на един сбор от всички документи, на всички послания които до сега са лансирани в обществото по отношение на тази проблематика. При внасянето и в НС по-правилно беше да бъде внесен и плана за действие за изпълнение на тази стратегия, тъй като към всеки един от приоритетите, мерките за постигането на целите за всеки един от приоритетите препраща именно към плана за действие. Разбирам, че той не може да бъде приет от НС, приема се само стратегията, но би следвало той да върви заедно със стратегията чисто информативно, за да знаят народните представители всъщност каква е политиката, която правителството ще изпълнява по отношение на изпълнението на тази Национална стратегия, защото като една стратегия, която в цялост има един пожелателен характер, едни добре написани приоритети, в които няма спор – наистина това са приоритетите които стоят за решаване в тази проблематика, като цели, задачи и т.н. стратегията е написана мога да кажа и изчерпателно в някаква степен, но политиката на правителството не проличава от тази стратегия. Тя проличава от плана за действие, където са записани конкретните мерки, които ще бъдат изпълнявани. Така, че ако има такава възможност аз апелирам допълнително да внесете плана за действие чисто информативно за народните представители, за да се ориентират при гласуването, всъщност каква ще бъде политиката на правителството. Дали Националната стратегия ще реши проблематиката, която съществува времето ще покаже. Аз съм малко скептично настроена, защото тя е много добре написана но ми е интересно как ще заработи в един квартал, където няма регулация, където няма канализация, където няма инфраструктура, където децата за да отидат на училище минават през едни огромни локви – от едната страна от едната граница на улицата до другата за да отидат до училището. Където хората живеят под прага на бедността, където съществува и дискриминация в някои населени места, аз съм била на такова нещо. За съжаление дори и Комисията за защита от дискриминация, дори и решенията на Върховния съд не можаха да спрат хората, които проявяват тази дискриминация, да преустановят тези свои действия. Намериха вратичка за да продължат по същия начин. Така че планът за действие е важен. Аз няма да се спра на всеки един от приоритетите. Ще се спра само на жилищните условия, тъй като нашата дейност в тази комисия е в тази насока. Начинът по който се работеше до сега по тази проблематика е абсолютно сгрешен за мен. Ще кажа защо. Колегата преди малко, който се изказа по отношение подхода за работа, чрез неправителствените организации. За мен това е грешен подход. Ще кажа, както и много други пъти съм го заявявала до сега, че неправителствените организации безспорно имат своята роля в нашето общество и е безспорна тяхната дейност и е необходима за нашето общество, но грешката идва от там, че държавата прехвърли своите функции, отговорности на неправителствения сектор. Натовари неправителствения сектор с едни несвойствени за неговата дейност задачи и видно за това към момента няма резултат от така наречената работа в кавички по отношение на ромската проблематика. Подходът сега продължава с прехвърляне на отговорности. Вярно е, че много от въпросите, които трябва да бъдат решени зависят и от общините, които с хода на децентрализацията, която е в продължителен процес и ще продължава в бъдеще обособи общините като един самостоятелен орган, който провежда до някъде една самостоятелна политика, независещ в някои аспекти от ангажиментите, които държавата поема, защото с настоящата стратегия и с плана за действие държавата казва, че ще извърши някои дейности и ще предприеме мерки, които обаче например по отношение на жилищните условия зависят до голяма степен от общините. Каква е политиката на държавата, как точно ще реализира тази Национална стратегия, как ще накара министерствата, общините или всяка една друга държавна институция да си свърши работата, защото ако до сега това се беше случвало нямаше да сме в тази патова ситуация например по отношение проекта на закон, който сме внесли с г-жа Манолова по отношение издаването на лични карти и регистрирането на постоянен адрес. Това се получи, защото няма регулация в тези квартали, поради това че няма узаконяване на тези жилища и аз не виждам как в плана за действие този въпрос е решен. Тук е записана някаква оценка на нуждите за подобряване състоянието на ромските квартали, идентифициране на подходящи терени за отреждане на нови територии жилищно строителство и т.н. проблемите са реални. Имаме строителство върху общински терени. Имаме терени върху които е строено с учредено право на строеж от общината, имаме парцели общинска собственост върху които е строено. Имаме терени, които са пасища и мери, публична-общинска собственост и цялото това нещо е в един квартал. Това нещо как се решава. Какви са мерките, никъде в плана за действие не е записано как ще се реши този проблем, за да може от там да се реши и проблема с издаването на лични карти, с партидите за електроенергия и за участването на тази част от населеното място по европейски програми и проекти, защото без кадастрални карти, без устройствени планове и без вкарването в регулация на тези квартали няма как да участват за финансиране по европейски програми за изграждане на канализации и инфраструктура. Има квартали без улично осветление. Има квартали с достатъчно масивни къщи, достатъчно отстояние и тези проблеми могат да се решат, аз не виждам това нещо как се решава. Споменахте програмата по която има европейско финансиране за 4 пилотни общини за изграждане на жилища и т.н. предното правителство имаше една програма за подобряване на жилищните условия на ромите с други 4 пилотни общини, където общинските съвети бяха отредили терени, които бяха в регулация, бяха парцелирани, на някои места започна строителството на къщи, стигна до някъде, дойде настоящото правителство и каза – нямаме пари за това нещо – прекратяваме нещата. Терените, които бяха в регулация останаха така. имаше идея там, където е започнало строителството да се продава по някакъв начин от общината и т.н. сега има друга програма, с други 4 пилотни общини и се започне ново строителство. Правиш ли на парче, ще дойде момент, когато ще се изтъкне някаква причина и там няма да се случат нещата – няма цялостна визия за решаване на тези проблеми. Националната стратегия е усъвършенстване на документите написани до сега, може да бъде приета, въпросът е, че от нея не личи политиката и ангажимента на правителството за решаване на тази проблематика. Това трябва да проличи вероятно в плана за действие, който сте изготвили, но аз не виждам решаването на реалните проблеми. И жилищната политика, и здравеопазването и в образованието и т.н. това съществува и колегата каза. Голяма част от хората са без здравни осигуровки – кок се решава този проблем. Голяма част от децата ходят на училище в населеното място и нямат финансова възможност да отидат в средното образователно училище в съседния град – какво правим с тези деца. Ако можете да ми кажете как тази Национална стратегия ще я вкарате в тези квартали и тя ще заработи и тези хора след 5 или след 10 години, както сте предвидили периода до 2020 година нещата ще са различни и как ще търсим отговорност и ще търсим резултати, защото аз многократно съм питала с въпроси и питания и до премиера и до отделните ресорни министри какво се случва, какво е направено, до къде сме стигнали във всяка една сфера, в приоритетите които вие сте записали и сме стигнали до никъде. Опасявам се, че след 5-10 години ще си говорим същите неща. нека да видим конкретната визия на правителството, конкретните ангажименти, за да можем след това да кажем до къде сме стигнали. Сега знаем ли, по всички тези приоритети, какво е свършено и какво остава да се свърши?
Благодаря.
Председател Любен Татарски: – благодаря и аз. Наистина една доста дискусионна реч.
Да се ориентираме към приключване.
Захари Георгиев: – моят въпрос е към представителите на вносителя.
Виждам тук план за изпълнение на тази стратегия. Това проект ли е? – значи, приет е план на нещо, което не е прието.
Георги Кръстев: – планът за действие по стратегията до 2015 година е продължение, актуализация, разширяване и осъвременяване мисля, че това не е просто натрупване на думи, но по действие десетилетието на ромското включване, който е с визия до 2015 година. Планът за действие е приет от правителството.
Захари Георгиев:– от 2012 до 2020 – същата тази стратегия, която не е приета.
Георги Кръстев:– да, но тъй като планът за действие се приема от правителството и е посочено, че той ще се осъществява в два етапа, единият до 2015 година и другият до 2020 година, което е със следващия програмен период. Всички дейност, които са включени в плана за действие до 2015 година или се изпълняват вече по определени оперативни програми, или са заложени в тях.
Очаква се, т.е., това е ангажимент на ЕК да събере всички стратегии, на отделните държави и да излезе със становище по тях. Така че това е един, бих казал в рамките на няколко месеца процес, който ще приключи. Разбирам, вие от гледна точка на процедурата. Възникват някои съмнения, но мисля, че нямаме нарушаване на процедурата. В зависимост от това, в какъв вид ще бъде стратегията, планът за действие може да бъде актуализиран, а също в зависимост от оценката на динамиката на изпълението или възникване на други обстоятелства.
Искам да отбележа, че планът за действие е предоставен на комисиите по електронен път, включително и на вашата, на които е разпределена стратегията за гледане преди внасянето й в пленарна зала.
Захари Георгиев: – значи, правилни са били опасенията ми, че се е приел план за изпълнение на стратегия, която не е приета. Ясно ми е, че това не е първа стратегия. Ясно ми е, че и преди това е имало различни планови документи за изпълнение на приеманите тогава стратегии, но в случая, според мен е логично да се спазва процедурата. Да се внесе, да има публичен дебата, да има обсъждане в НС, да се чуе какви са предложенията по тази стратегия и тогава да предприемете мерки по изпълнение й. В тази връзка, моето предложение е – когато гласуваме, в предложението ни до НС, да вмъкнем текста, че предлагаме на МС да предостави на народните представители, не по електронен път, а да предостави на народните представители, за мен това е проект на план, въпреки, че е приет. От Вашите думи разбирам, че ще се съобразите с направените бележки по стратегията и можете да ги коригирате, да предостави този документ за да се има предвид в цялост. Да бъде това официално действие, а не ние приемаме един документ, пък какво ще правим там, да е съвсем друг въпроса. Публичен дебат се прави на базата на реално предоставени официални документи.
Председател Любен Татарски: – да, благодаря, до колкото разбрах този план не е приет от МС.
Георги Кръстев: – да, приет е. Без да влизам в диалог искам да кажа, че на обществено обсъждане беше предложен както проекта на стратегия, така и основни елементи от плана за действие. В разработването в плана за действие много активно участваха неправителствените организации. Едно от основните изисквания и то съвсем разбираемо е, институциите да работят с не правителствените организации. Може да има много претенции, критики към тях, но докато нямаме основание някоя организация да бъде отстранена или да не се разговаря с нея ние сме отворени към нея от всички не правителствени организации, дори и от отделни граждани. Така беше организирано обсъждането. С публикуване на стратегията в страницата ни в Интернет.
Председател Любен Татарски: – и така, да приключваме.
Ясно е, че на сайта на МС го има и на нашата електронна поща, днес вие сте изпратили този документ. Той може да бъде получен от всеки, който прояви интерес. Нали не е секретен достъпът до него? Който се интересува от този план може да го придобие.
Захари Георгиев: – документа, трябва да бъде предоставен на народните представители не в електронен вариант, а като официален документ.
Председател Любен Татарски:– да, имаме го предвид, ще бъде предоставен на народните представители и когато се обсъжда в НС да знаем какъв е този план.
Колеги, има ли други коментари?
Очевидно няма. Предлагам ви да пристъпим към гласуване.
Който е съгласен да приемем проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите –(2012-2020), 202-03-2, внесена от МС, моля да гласува: „за” – 12, „против” – няма, „въздържали се” - няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви колеги, това наистина е един много важен и необходим документ.
Изчерпахме дневният ред.
Закривам заседанието.




ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева Л. Татарски