1.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 202-01-3, внесен от МС.

2. Представяне и обсъждане на годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет.

---

П Р О Т О К О Л

№ 3

Председател Любен Татарски – добър ден уважаеми колеги и гости.
Имаме необходимият кворум и аз откривам днешното ни заседание.

Дневният ред ви е предварително обявен, а той е:

Точка първа: Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 202-01-3, внесен от МС.

Точка втора: Представяне и обсъждане на годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет.

В тази връзка на нашето заседание присъстват двама заместник-министри:

1. г-н Камен Кичев – заместник - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

2. г-н Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството

Имате ли други предложения за включване в дневния ред? – очевидно няма. Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува: гласували 15 народни представители. Всички са „за”.
Благодаря Ви колеги, ще дам думата на г-н Камен Кичев да ни запознае с основните акценти в законопроекта за движението по пътищата.
Заповядайте г-н Кичев.
Камен Кичев: - уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители!
Днес съм тук от името на министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да представя проект за изменение и допълнение на Закон за движение по пътищата.
Съвсем накратко ще ви запозная с промените, които предлагаме.
Промените са свързани най-вече с Директиви и регламенти, които трябва да приложим. Основните неща, които касаят закона е думата „инвалиди” се заменя навсякъде с думата „хора с трайни увреждания”. Основно нещо, което правим е признаването на картите на хората с трайни увреждания или на така известните инвалиди. Инвалидите от всяка една община в България ще имат право да паркират на обособените места за това навсякъде, на територията на България. Другото нещо, което категорично заявяваме с този закон е, че признаваме на страните-членки на ЕС тези карти за инвалиди в България на всичките тези места те ще бъдат признати. Признаването на българските карти в Европа също зависи от законодателството на всяка една държава, но това е нещо, което всички ще правим. Също така се въвежда една глоба в чл. 178, буква „д”. глобата ще бъде от 500 лв. за лице, което паркира на определено място за паркиране за хора с трайни увреждания. Много добре ги знаем всички тези места. С тази глоба се надяваме, че ще вменим на българския гражданин закона и спазването на тези места, които са специално определени за тези хора.
Друго нещо, имаме специално уточняване какво означава „човек с трайно увреждане” – това е лице, което в следствие на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и степен, възможен за здравия човек и за което органите с медицинска експертиза са установили степента на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.
Друго кратко уточнение, което също се въвежда е чл. 116 думата „инвалид” е хора с трайни увреждания, а след думата „бастун” се поставя запетая и се добавя „към слепо глухите, които се движат с червено бял бастун.” Това е прието в ЕС, това предлагаме и ние.
Благодаря.
Председател Любен Татарски – благодаря и аз.
Очевидно промените са малко, но съществени и това, което вие казахте, може би е най-важното. Унифицирането на тази карта за всички общини. Аз обаче във вашето предложение не намирам този текст, в чл. 99а, който разбира се е много важен и той е всъщност стария текст и вие го допълвате с думите „трайни увреждания” вместо „инвалиди”.
Кой е текста, който казва, че във всяка една община ще важат едни и същи такива паспорти или карти – това е много важно. С една карта да може да се паркира на такова място, във всяка една община.
И втори въпрос – дали ние като поемаме такъв ангажимент, а той е приет виждам в предишния текст на закона – всяка страна-членка на ЕС – картите издадени във всяка една държава членка на ЕС, включително и в България е валидна на територията на Република България. Може би малко трябва да се промени това изречение, но дали там законодателството е съответно, има ли такива регламенти защото това е въз основа на някоя препоръка на ЕС. Ние като вкарваме такива текстове, дали те са работещи, имаме ли такава информация за другите държави членки, залегнало ли е това правило вече в тяхното законодателство и картата, издадена от нас е унифицирана с тези, които важат и на тези държави.
Значи, два са въпросите.
Дали в законопроекта, аз не виждам този текст е оказано, че карта, издадена на инвалид от една община важи за всяка друга община, т.е. е унифицирана?
И второ, дали тази карта важи за всяка друга държава-членка на ЕС?
Това са ми двата въпроса по този малък законопроект.
Камен Кичев – чл. 99а, ал. 3 уреждаща ползването на карти за паркиране на места, определени за превозните средства обслужващи хора с трайни увреждания, използване на улеснения при паркиране.
С действащата уредба не е регламентирана възможността за хора с трайни увреждания, притежаващи карта, която им представлява правото за паркиране на определени за тях места издадени от една община да се възползват от правото на паркиране на определени за това места в друга община.
С предлаганата промяна се цели издадената карта да е валидна на територията на цялата държава. В смисъл ние вменяваме на общините към момента, те са валидни, но общините нямаха изрично, не беше записано изрично, че общините са длъжни да спазват този закон по този начин.
Председател Любен Татарски – извинявайте, но ал. 3 не вменява това задължение.
Моето предложение г-н Кичев е този текст да се прецизира. Може би трябва да има нова ал. 3, която да важи за общините на територията на Република България и вече тази ал. 3 да стане ал. 4 с лека редакция.
Камен Кичев – колегата от правния отдел, който го е готвил не можа да дойде, заради времето, защото е на летището, но те са го подготвили и така ми бе преразказано на мен. Не съм чел едно към едно да ви кажа точно какъв е текста.
Асен Гагаузов – това разбира се е правилно и трябва да стане.
Имаше негласно споразумение между общините, но може някъде да се спазва, на друго място да не се спазва, така че е хубаво тази практика да се уеднакви. Но има и един друг проблем, който органите на реда трябва да са информирани най-вече – това, че има хора с трайни увреждания, които са в състояние сами да управляват МПС. Но има и такива, които не са в състояние да го управляват. Така или иначе, ако има такава карта, тя може да бъде издадена или пряко на лицето с трайно увреждане или на представител на семейството му. Не е необходимо този човек да е непрекъснато в колата, за да ползва тя това предимство. Трябва да се отиде да се купят лекарства, няма да го разнасят като чувал с картофи навсякъде. Това трябва по някакъв начин да намери отражение в закона и да е ясно на тези с кръглите шапки, които проверяват, че това е така иначе се обезсмисля въобще отношението към хората с трайни увреждания.
Казвам го по повод на това, че така или иначе, ако се прецизира текста нека това да стане така, че да е ясно на тези, които не изпълняват този закон.
Благодаря.
Веселин Давидов – уважаеми г-н председател, уважаеми г-да заместник-министри!
По принцип съм съгласен с колегата и може би всички сме убедени от необходимостта от унифициране, както на практиката, така и на документа. за едно нещо не се съгласявам с колегата, че ако на някой се налага да купува лекарства било то за човек с увреждания той може да ползва същите права при придвижване с автомобил. Не мисля, че в това има резон. И по-скоро въпросът ми е – документа, който се използва регламентиран ли е като формуляр в съответствие с този европейски паспорт за паркиране със снимка и т.н. и практиката поне на мен доколкото ми е известно, този паспорт при паркиране, автомобилът с който се придвижва съответното лице се поставя на видно място, за да става ясно, че лицето което се обслужва с дадения автомобил то може да остави съответния паспорт на съответното място. Дали този формуляр е унифициран, за да може ако същият автомобил отиде в Гърция или на друго място да се ползва от същите права. Същото лице с даденото превозно средство.
Асен Гагаузов – вижте, аз помня този период, тъй като имам такъв член на семейството и повече от 33 години се грижа за това нещо и от 20 и повече съм се отказал от всякакви привилегии, които би могло да ми даде това нещо именно поради тези причини.
Първо махнахме И-тата от номера, за да не се дискриминира съответно човека, по това че пише буквата И, защото е инвалид.
Сега отиваме по-нататък да премахнем и самото наименование, но пак ви казвам отношението към тези хора е най-важно и затова то трябва да намери и съответния начин.
Не съм съгласен, че непременно инвалида трябва да е там, за да ползваш тези предимства. Няма как да е така.
Камен Кичев – по отношение на общините – всяка една община ще има правото с цел да намали издаването и с цел да прекрати, ако има такова, издаването на фалшиви документи, да слага свои отличителни знаци. Но всяка една община в България отделно трябва да се придържа към препоръката, която е 98376 на Европейската общност, която е официалната препоръка, към която всички трябва да се придържат правейки тези карти и издавайки тези карти.
А по отношение на текста – ще ви изпратя допълнително прецизиран текст, но закона като такъв е валиден за всички общини. Ще изпратя и допълнителния текст, сега колегите ми подсказват, че го имаме.
Председател Любен Татарски – благодаря.
Други въпроси, уточнения.
Захари Георгиев – щом този формуляр на картата е унифициран, доколкото разбрах от вашия отговор, то е добре да се сложи в приложение към закона – графичния му образ. Да го има и да няма тълкувания по закона – това видяхме, друго не видях. Това е най-сигурния начин, за да не се разминем с тази еднородност, която всъщност разбирам може би ще се ползва и в други държави.
Камен Кичев – аз ще отнеса това към министерство на труда и социалната политика, защото те са реално вносители точно на тази промяна, но за съжаление днес няма техен представител, но ще ги информирам за това.
Веселин Давидов – едно кратко допълнение, понеже не съм запознат как ще изглежда самия формуляр и дали ще предвидите на следващ етап да се унифицира по някакъв начин, но да се надяваме, че можем да го разбираме като европейски паспорт за паркиране, т.е. съдържа и снимка на притежателя, има идентификационен номер и т.н. – стандартни атрибути.
Камен Кичев – това вече е въпрос на регламент, който ЕК трябва да доразработи за да направи такъв унифициран модел. Към момента те имат само препоръки как трябва да изглежда документа, но за да бъде един за всички държави-членки, това вече е решение на комисията, което трябва да дойде като регламент или като Директива. В момента тенденцията е за повече регламенти, отколкото директиви. В сферата на хората с трайни увреждания аз мисля, че е добре това да са регламенти, а не директиви.
Председател Любен Татарски – колеги, други въпроси по законопроекта?
Милена Христова – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги!
Мислех да не взимам думата, защото по принцип и аз ще подкрепя законопроекта, идеята е добра, но ми се струва недостатъчно изчистен по отношение на това дали наистина картите издадени от една община ще важат и за другите общини в текста и в това, картите да бъдат издавани с една и съща визия във всяка една община за да няма разминаване и да няма самите хора, които трябва да се възползват от това паркиране да имат проблем с органите, които трябва да следят дали правилно са паркирали или не. Да се опитват по някакъв начин да убеждават органите, че тази карта наистина е валидна, че не е фалшива и т.н. би трябвало наистина да има един образец и това също не е изчистено към законопроекта. Иначе ще го подкрепя.
Председател Любен Татарски – благодаря г-жо Христова.
Колеги, очевидно няма други въпроси към законопроекта.
Ще го подложа на гласуване.
Който е съгласен той да бъде подкрепен, моля да гласува: „за” -16, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет.
Благодаря ви колеги, благодаря и на вас г-н заместник-министър.
Минаваме на точка втора от нашия дневен ред.
Представяне и обсъждане на годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2012 г., № 202-03-2, внесен от Министерски съвет.
В тази връзка г-н Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството ще ни даде повече информация.
Заповядайте.
Николай Нанков- благодаря г-н председател,г-н заместник-председател!
Дами и господа народни представители!
Аз няма да преразказвам текста на програмата, ще се спра само на някой ключови моменти, на база на които нашето правителство изразява конкретна подкрепа. Като казвам ключови, ще дам пояснения защо, а по някои от тях ние имаме принципно несъгласие или конкретни резерви. Ще мотивирам тази наша позиция. Текст от годишната програма за участието на РБ при вземане на решения в ЕС 2011 г. и в частта регионална политика се различава коренно от политиката регионална политика, която се прилага в България и по-скоро не се различава коренно, а е много по-широкообхватен момент, който засяга като цяло не само дейността на нашето министерство, а и на вицепремиера Дянков, съответно с преговаряща позиция за новите регламенти на министерство на финансите и съответно министъра на управление на европейските фондове.
С приемането на Договора от Лисабон, всички вие знаете евентуалното сближаване е нещо, което за първи път е включено като стълб при политиката за сближаване. В тази връзка през 2011 г. е публикуван 5-тия доклад за икономическо, териториално и социално сближаване, като за първи път подчертавам териториалното сближаване намира отражение в цялостната политика – кохезионната политика за сближаване. С цел да се повиши максималният ефект от сближаването при осъществяване на приоритетите на ЕС през месец ноември – пакет за регламенти. През програмния период 2014-2020 г. комисията предлага да бъде засилен процеса на физическо програмиране, което предполага нова рамка. Договор-партньорство и списък от тематични цели в съответствие с програмата 2020. тематичните цели, разписани в глада 9 на общия регламент са 11 на брой. Тук ще отбележа, че имахме питане защо не е включено градското развитие като тематична цел № 12. отговорът беше прост. По-скоро това ще бъде хоризонтална политика на ЕС.
Тук трябва да отбележа първото принципно несъгласие на нашето правителство, а именно позицията на България за не подкрепяне на предложението за отделяне на задължителен резерв от 5% локации в кохезионната политика, а именно и разпределението през 2019 г.. този механизъм предвижда заделянето на резерв за изпълнение в размер на 5% от средствата, отпуснати от всеки един от фондовете на обща статическа рамка и на всяка държава-членка. При направен преглед през 2017 г. веднъж и втори път през 2019 г. ЕК взема решение за преизпълнение на средствата. Тъй като предложения механизъм предвижда спиране на цели приоритетни оси не само на конкретни оси за обявяване на финансова помощ, които се бавят. Разпределението през 2019 г. според нас идва твърде късно. Поради факта, че 2020 г. е последната година на договаряне на програмния период 2014-2020 г. освен това няма възможност за поделяне на средствата по другите приоритетни оси. И затова България взима принципно несъгласие против този механизъм. Така, както го е предложила в този текст ЕК.
Друг ключов момент е многофондовите програми, финансиран повече от един фонд. Вероятно някой от тях и по три. България е взела принципно съгласие с това. За конкретната програма регионално развитие обаче сме на мнение, че не е подходящ многофондов механизъм, тъй като програмата основно е инфраструктурна и тя за следващия програмен период ние сме само от Европейския фонд за регионално развитие.
В една от другите теми, в които изразяваме несъгласие е предложението, което засяга задължително разпределение на 50% от финансирането по ЕФ за регионално развитие за три тематични цели и ще ги изброя за да сте запознати.
Първата тематична цел е научно изследователска дейност, технологичната дейност и иновациите.
Тематична цел номер три – повишаване на конкурентно способността на малките и средни предприятия, на селскостопанския сектор и на сектор аква рибарство и аквакултурите.
Тематична цел номер 4 преминаване към ниско въглеродна икономика във всички сектори – изразяваме резерва в случая тъй като разпределението на 50-те процента в концентрация именно по тези три тематични цели на финансирането по европейски фонд „регионално развитие” е неприемливо на фона на огромните нужди, които има страната ни, при реализирането на конкретни интервенции по останалите 8 тематични цели.
Искали сме специална дефиниция на понятието „ключова мрежа до инфраструктура”, тъй като в проектен регламент не е дефиниран конкретно и ясно.
Искали сме го, защото включващата част от трансевропейската транспортна мрежа, която попада в нейното доизграждане и развитие, попада в тематична цел № 7 от общия регламент следва политиката, както на Кохезионния фонд за следващия програмен период, а така също ще бъде включено и в инструмента за обсъждане на Европа.
Попитахме конкретно какво се има предвид ключова мрежа инфраструктура и на база на отговора, който получихме с незадоволство установихме, че най-образно казано, че за асфалт, в инструмента за свързване на Европа средства в следващия период няма да има.
Определението, което беше дадено е предоставяне на мрежовата инфраструктура, която е свързана с предоставяне на подкрепа на мултимудално единно европейско пространство също така не е включено в транс европейската транспортна мрежа.
На второ място разработване на транспортни системи и насърчаване на устойчиви в градския транспорт и градска мобилност.
На трето място разработване на всеобхватни и висококачествени оперативно съвместими железопътни системи.
На четвърто място, една от точките по които изразяваме съгласие е именно оценяване на възможността за създаване на европейски групи за териториално сътрудничество с цел улесняване на изпълнението на програми съответно за териториалната част на териториалното сътрудничество, като подкрепяме и предложените промени за състава на европейските групи за териториално сътрудничество, а именно включването на възможността за включване на власти на национално ниво и публични предприятия. Наред с това са добавени и новите териториални членове на европейските групи за териториално сътрудничество, органи на национално равнище, национални, регионални или местни органи или организация или публично предприятие от трети страни или отвъд морска територия.
Ключова позиция, по която изразяваме несъгласие е именно темата свързана с въвеждането на мълчаливо съгласие. Не считаме предложението на Европейската комисия за въвеждане на тази система, което да позволява учредяването на европейските групи за териториално сътрудничество при липса на обосновани възражения от страна на националните органи в разумен срок, това което е да се замени с настоящото изискване в отговор, в срок от три месеца, което е настоящото правило. Мотивите ни – на първо място води до ограничаване и отнемане правомощия на държавата и на мултиплициращия орган по чл. 4 от Регламента на 1080 от 2006 година.
На второ място мълчаливото съгласие е в разрез с правомощията на държавата за защита на публичния интерес, правомощията, които са ясно регламентирани в чл. 13 на същия регламент.
На трето място въвеждането на мълчаливо съгласие и позволяването на учредяване на европейски обединения за териториално сътрудничество води до липса на предварителен контрол. Преди учредяването на тези обединения върху управлението на публичните фондове и невъзможност за ..... на държавен орган въведен от държавите по силата на чл. 6 от същия регламент да се произнесе по бъдещо ползване на публичния финансов ресурс. И ако все пак системата за мълчаливо съгласие бъде въведена като допълнение на регламента, предлагам приложното й поле да се ограничи само до членство в тези европейски групи по териториално сътрудничество на субектите, които са посочени в чл. 3, ал. 1 букви с и д на регламента, а именно местните власти и публично-правните органи, като страна на държавите членки, министерства, държавни агенции, регионалните и териториални структури на държавата като областни администрации в Република България не следва да се прилага.
Много бърз мотив и с това приключвам.
Според нас би стигнало до следния правен абсурд: министерство или дадена областна администрация да стане член на подобна европейска група за териториално сътрудничество с мълчаливо съгласие министъра на регионалното развитие и благоустройството и на Министерския съвет все пак МС си определя бюджет на областните администрации и ще се стигне до абсурд, ако се приеме в този си вид предложението за създаване на европейски групи за териториално сътрудничество. Това са кратките мотиви по предложената програма.
Пак казвам, ключовите позиции, които ние защитаваме по-голяма част от тях приемаме, по три изразяваме несъгласие и резерви.
Благодаря.
Председател Любен Татарски – благодаря г-н заместник-министър. Наистина тези пояснения бяха необходими. Материалът е раздаден на всички.
Колеги, на нашата комисия е препоръчано да обърне внимание само на законодателните актове, които ще разгледа ЕК през 2012 година и по-конкретно това е Пакта за критични инфраструктури на ЕС, който включва преглед на европейската програма за защита на критичната инфраструктура и предложение за актуализирана програма и установяване и означаване на европейски критични инфраструктури като за тази цел се предвижда изменение на Директива 2008/114 на Съвета относно установяването и означаването на европейските критични инфраструктури.
Колеги, ако нямате предложения ще ви предложа евентуален проект за решение, което да приемем.
Предлагам Ви комисията да вземе следното решение в две точки.
Решение:
1. подкрепя позицията на МС по Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС за 2012 година.
2. предлага в Годишната работна програма на НС по въпросите на ЕС да бъде включен проекта за изменение на Директива 2008 /114 ЕО на Съвета, относно установяването и означаването на европейските критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита.
Имате ли други предложения?
Това наше решение с тези две точки ще отговори на решението на правителството.
Който е съгласен с така предложеното решение, моля да гласува: „за” -15 гласа, 0 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се”. Програмата е приета.
Благодаря ви колеги с това приключихме дневния ред.
Закривам заседанието.








ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. Бойчева Л. Татарски