Обществена дискусия
за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Министерски съвет, организирана по инициатива на председателя на Комисията по регионална политика и местно самоуправление Любен Татарски.

---

Стенографски запис!


Дискусията започна в 14.35 часа и бе открита и ръководено от г-н Любен Татарски - председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми гости, добре дошли на обсъждането на внесения ЗИД на Закона за устройство на територията.
Решихме да направим това обществено обсъждане преди същинското разглеждане в комисиите и в пленарна зала, защото смятаме, че този закон е изключително важен и има много очаквания към него, затова доколко тези очаквания са оправдани и доколко това, което ние искаме да видим – инвеститорите, архитектите, проектантите да намерят в този законопроект, ще разберем на тази дискусия от представянето, което ще бъде направено от зам.-министър Нанков. Преди това ще дам думата на министър Павлова да ни запознае с основните акценти в законопроекта, основните идеи и намерения, които са залегнали в този законопроект за изменение и допълнение.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден. Уважаеми господин Татарски, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на днешното широко публично обсъждане. Първо, благодаря за тази възможност да направим още един дебат по темата за промените в ЗУТ. Както знаете това е един закон, предложение за изменение за този законопроект, който е резултат от много усилия, много труд във вече почти три години в посока да се намерят оптималните, най-добрите изменения в този закон, така че да позволят строителната дейност на територията на страната да бъде при едни много ясни, прецизирани правила, процедури, да удовлетворяват и браншовите организации и бизнеса и всички участници в този строително-инвестиционен процес по начин, по който той да бъде от полза за обществото като цяло.
Както казах, този законопроект беше обсъждат повече от две години и половина, именно затова вярваме, че след над 300 страници коментари и обсъждания във всякакъв формат и усилията, които бяха положение от екипа на министерството, на когото искам да използвам случая да благодаря, защото това бяха много усилия да намерим компромиса между понякога крайно различни мнения или предложения по една и съща точка или част от закона, крайно противоречащи си или понякога взаимно изключващи се. Така че бих казала, че мисля, че сме постигнали едно добро решение на тези въпроси.
Моят колега – зам.-министър Нанков ще направи по-детайлна презентация точно какво включва законопроектът. Аз ще използвам случая да ви кажа само няколко от основните промени, които считам, че са едни от най-важните промени в обхвата на така предложения на вашето внимание законопроект.
Една много важна, отдавна обсъждана тема е категоризацията на обектите и това е една от основните промени, които се прави, включително и не само прецизирането на категориите и видовете строежи, но друго много важно вече като действие по отношение на актовете, свързани с издаване на разрешения за строеж, строителни книжа и съответно въвеждане на обектите в експлоатация, включително и контрола, свързан с т.нар. незаконно строителство, което за съжаление е факт и вие знаете, че мерките, които министерството прилага чрез ДНСК са именно в тази посока, защото трябва да се спазват законите.
Това, което предлагаме в този законопроект, освен прецизирането на категориите строежи, както вече казах, е ясното разграничение на функциите и правомощията на централната власт и на местните власти, а именно ясното разграничаване, че за строежите от първа до трета категория този ангажимент от началото до края на този процес ще имат съответно органите на ДНСК чрез своите регионални дирекции. А по отношение на малките строежи, на малките категории – ІV, V и VІ, това да бъдат съответно общинските служби.
Вярваме, че по този начин това разграничение ще даде възможност да имаме ясно носене на отговорност, тъй като фактът, че към момента законът ги предвижда и двете, като възможност и местната власт, и централната най-общо казано, и имаме случаи много често срещани, в които това всичко се прехвърля нормално към министерството, към ДНСК, тъй като носенето на отговорност от главните архитекти и от службите по места понякога е по-удобно да прехвърлиш отговорността, особено когато говорим за отговорност по премахване на едно незаконно строителство, по-лесно е да я носи някой друг, може би да не е по места. Това е и причината да искаме да имаме ясна отговорност за кой вид обект, кой носи отговорността от началото до края на инвестиционния процес.
Втората важна промяна, която предлагаме с този законопроект е от гледна точка на стратегическото и устройствено планиране и на планирането на регионалното развитие, още повече в контекста на 2012-2013 години, в които предстои пред нас предизвикателството за програмиране на следващия финансов и програмен период за средствата от Европейския съюз и е много важно да сме сигурни, че имаме правилните, добре балансирани програмни документи, които не са просто едно поредно добро намерение и стратегия на хартия, но това са документи, които са работещи и които ще ни дадат възможност по-добре и по-правилно да насочим европейското финансиране в полза на развитието на регионите.
Също така имаме предложения, свързани с оценката на инвестиционните проекти. Едно много важно изменение, по което имахме много жалби напред във времето и това е лицензирането на фирмите, които изпълняват функцията по строителен надзор, т.нар. консултанти в този процес. Много често България получаваше обвинения, че ние имаме много рестриктивен режим, много е трудно за чуждите фирми да получат, съответно да бъдат лицензирани, да участват и да изпълняват функции по строителен надзор и облекчаваме този режим – от лицензионен той става регистрационен и по този начин вярваме, че процедурата, която впоследствие ще бъде детайлизирана в подзаконовите актове ще даде възможност за по-лесно упражняване съответно на дейностите, свързани по най-общо строителен надзор.
Това са най-общо промените, които предлагаме на вашето внимание. Те са много повече, но за да не се повтарям с колегата ще дам възможност на зам.-министър Нанков да ви ги представи по видове, по обхват и след това ще имаме възможност за дебати и дискусии.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И аз Ви благодаря, госпожо министър. Господин зам.-министър, заповядайте.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, на първо място бих искал да изкажа своята благодарност, благодарността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към господин Татарски за тази инициатива, която лично наше мнение е, че трябва да се превърне в практика не само в Комисията по регионална политика и местно самоуправление, а във всички парламентарни комисии, когато говорим за законодателни промени от толкова сериозен, не само обществен, а и браншови интерес.
В унисон с нея и с една цел, за да гарантираме пълната прозрачност на процеса на подготовката на ЗИД на ЗУТ, както и за отчитане на мнението на всички заинтересовани страни в целия процес ние проведохме активни дискусии и ползотворни консултации, както и два доста обширни дебата на консултативния съвет към министър Павлова, на които проектът на ЗУТ получи принципно одобрение на ръководството на браншовите организации, имащи пряко участие в инвестиционния процес.
В тази връзка искахме техните становища относно подготвените промени, като в по-голямата си част ги отразихме, приехме във вида, в който те ни бяха предоставени.
Наред с това на 24 януари тази година проектът на ЗИД беше подложен и на широка дискусия, дебат в Съвета за развитие към министър-председателя за да стигне съответно по естествен път до днешната среща.
В резултат на сериозната експертна работа, за която също като министър Павлова не мога да не изкажа своята благодарност на експертите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството за наистина техният професионален труд, на експертите на госпожа Захариева, която в момента е главен секретар на президентството. Не на последно място да благодаря на участниците във всички консултации до тук за цялостната им експертна подкрепа и техните резонни предложения. В резултат на всичко това ние успяхме да ускорим процеса и за няколко месеца да получим един краен продукт, един проект на ЗИД на ЗУТ.
Всички вие, убеден съм, си давате ясната сметка, имате ясната представа за това, че ЗУТ урежда обществени отношения между изключително широк кръг заинтересовани страни. Това са професионалните участници в инвестиционния процес, това е държавната, местната власт и съответно цялото общество. Затова и предлаганите от нас промени, намирането на точния баланс между всички заинтересовани страни е изключително трудна задача. Затова и в предлаганите от нас промени не мога да твърдя, че сме обхванали всички аспекти, по-скоро това са най-спешните, най-целесъобразните според нас промени, които накратко ще представя. Накратко, защото съм убеден, че всички вие сте запознати с това, което предлагаме като ЗИД. В тази връзка основните насоки, които ние предлагаме ще ги резюмирам в някои от следните направления:
На първо място с готвения проект на ЗИД ние предлагаме реформа в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие. Тези промени за нас са целесъобразни и във връзка с подготовката на програмирането, подготовката на изпълнението на следващия програмен период 2014-2020 г. Всички документи трябва да стъпят наистина на една териториална основа, териториална база, което към момента, за съжаление поради липсата на документ на национално ниво, който да дава насоката за пространство за териториално развитие, е един от сериозните проблеми и пред регионалното развитие на страната.
В тази връзка предлагаме предлагаме стратегическото устройствено планиране и стратегическото планиране на регионалното развитие, които са ключови елементи на един и същ процес, да се регламентират в един закон – Закона за регионалното развитие, който да уреди всички обществените отношения, свързани с разработването, приемането, финансирането, актуализирането на документите за стратегическото устройствено планиране (пространственото развитие) и стратегическото планиране на регионалното развитие, както и въпросите, свързани с наблюдението и оценката на изпълнението им.
Наред с това предлагаме отмяна на разпоредбите от Закона за устройство на територията, които уреждат създаването на национална комплексна устройствена схема и районните устройствени схеми, както и заличаване на понятието „устройствени схеми” навсякъде, където е употребено в закона, както и в други закони, съответно, където е необходимо, това понятие се заменя със съответното ново понятие по Закона за регионалното развитие.
В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предвидено изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, относно реда и условията за разработване на видовете документи за пространствено развитие, основните изисквания за техния обхват и съдържание и връзката им с документите за стратегическо планиране на регионалното развитие за различните териториални нива – от национално до общинско.
Предвижда се системата от документи за стратегическото планиране на пространственото развитие да обхваща, като най-висш йерархически документ - Национална концепция за пространствено развитие. Съответно документи от по-нисък йерархичен план. Това са регионална схема за пространствено развитие на район от ниво 2; Регионална схема за пространствено развитие на област и съответно ККонцепция за пространствено развитие на община, която да прави връзката между стратегическия документ, подчертаващ визията в областта на национално-икономическото развитие и общественото развитие на една община, а именно общинският план за развитие и документите за пространствено развитие – ако има приет общ устройствен план, ако ли не с документ от по-високо йерархично ниво.
Не на последно място документите за пространствено развитие се предлага да бъдат по-опростени и с подчертано засилена стратегическа ориентация, като те трябва да отчитат перспективите за пространствено развитие на Европейския съюз и да акцентират върху стратегическите предимства на националната територия и отделните региони в контекста на пространственото развитие на Европейския съюз и целите на Кохезионната политика.
Като втора голяма група промени ние предлагаме изменения и допълнения, свързани с Плана за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация. На първо място това са дейности по разграничаване на дейностите по административния контрол по устройство на територията и строителството между органите на Дирекцията за национален строителен контрол и общинските администрации.
На второ място това са промени, които са насочени към разграничаване на дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони на територията на Република България и реда за разрешаване на строителство в свлачищни райони.
На трето място това са промени насочени към облекчаване на някои от извършваните от Министерство на регионалното развитие и благоустройството административни услуги.
Като трета основна група промени това са промените насочени към усъвършенстване на процедурите, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите.
Един от най-дискутираните аспекти, засегнати в закона е в частта на устройственото планиране, където се предлагат изменения (чл. 9, чл. 59, чл. 109), с които се ограничава възможността за изработване на подробни устройствени планове за един или група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии, когато за територията няма общ устройствен план. С това предложение се цели да се активизират общинските администрации за възлагане на общи устройствени планове, като важно условие за определяне на политиката за устройството на територията на общината и на населените й места, както и за осигуряване на условия за устойчиво развитие. Това са промени, продиктувани от факта, че изразяваме желание и убеденост в това, че териториалното развитие на всяка една пространствена единица трябва да се развива планово, а не хаотично. Съответно ние по този начин не спираме инвестиционни инициативи, напротив – в предложената нова алинея 3 в чл. 109 са посочени изключенията от това правило, за да не се допусне спирането на важни инвестиционни намерения. Не мога да твърдя, че това е изчерпателен списък от изключения, но това предлагаме ние.
В частта на инвестиционното проектиране предлагаме прецизиране на категориите строежи и привеждането им в съответствие с действащото законодателство, като предвиждаме всички язовири – независимо от тяхната големина, да бъдат категоризирани като строежи от първа категория, предвид рисковете при експлоатацията им. Това е предложение, което няма връзка с възникналите през последните седмици проблеми с язовирите. Това е предложение, което сме дали още при входирането на законопроекта през декември месец.
Наред с това предлагаме категоризирането на недвижимите културни ценности да е в унисон, да е в съответствие с категоризирането им по Закона за културното наследство. Същото е с електронните съобщителни мрежи – те да бъдат категоризирани в съответствие със Закона за електронните съобщения.
В частта на строителството предлагаме задължителен авторски надзор по време на строителството във всичките му части на инвестиционния проект, а не само както е към момента в частта конструктивна. В частта «усъвършенстване на процедурите при въвеждането в експлоатация на инвестиционните обекти» предлагаме разпоредбата на чл. 177 да се допълни с изискване при подаване на заявлението за въвеждане в експлоатация възложителят задължително да представя техническият и енергийният паспорт за съответния завършен обект.
Като четвърта основна група насоки и направления, към които се стреми съответният ЗИД това е увеличаване на правомощията на органите на местното самоуправление и местната администрация. Един процес, свързан с децентрализация и със засилване ролята на органите на местното самоуправление. В тази част ние предлагаме няколко основни изменения, част от тях широко дебатирани.
На първо място изменяме чл. 36, ал. 4, на базата на която се прехвърлят правомощия от министъра на регионалното развитие и благоустройството на съответния общински съвет за допускане по големи отклонения от правилата и нормативите за застрояване.
Като втора ключова промяна е изменението в чл. 129, ал. 1, с което се дават права на общинските съвети да одобряват подробни устройствени планове за селищни образувания с национално значение, които понастоящем отново се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
И като трета основна категория мерки, които предлагаме в това направление именно това са мерките в частта на контрола на строителството Те са свързани с изменението в чл. 222 – 226, с които се цели пълно разграничаване на правомощията на общинските администрации и правомощията на органите на ДНСК, като нашата основна цел е премахване дуализма на функциите в административните производства по контрол на строителството, което беше въведено с изменението на ЗУТ от декември 2005 г.
Предлага се общинските администрации да имат правомощия за цялостен контрол на строежите от четвърта, пета и шеста категория, като с тези изменения се очаква постигане на по-голяма ефективност в контрола върху строителството в полза на обществото, а не както стана ясно при някои от проведените дискусии - самоцелно прехвърляне на отговорности на една или друга структура на държавната и общинската администрация.
Като пета група промени това са промени, свързани с прецизиране и допълване на правата, задълженията и отговорностите на всички участници в строителството, с които се цели да не се допуска прехвърляне на отговорност при допуснати нарушения. Като в тази връзка прецизираме текстовете на чл. 161 и 168, като ясно разграничаване на отговорностите на възложителя на инвестиционния проект, съответно на проектанта и задълженията му при проектиране на строителството, относно отговорностите на строителя, съответно на техническия ръководител, както прецизираме и разпоредбите на чл. 168 относно отговорността на консултанта в инвестиционния процес.
Шестата група промени са свързани с усъвършенстване на административния контрол по устройство на територията в строителния процес. В тази връзка ние прецизираме правомощията на органите на ДНСК във връзка с подобряване на осъществявания от тях административен контрол на издадените строителни книжа. С прецизиране на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 цел им обезпечаване законосъобразността и бързината в действията на ДНСК при осъществяване на контрол на издадените строителни книжа. Може да дам повече обяснения.
При разработването на този текст от проекта, както и на теста в чл. 156, свързан със служебната проверка от страна на органите на ДНСК, ние сме отчели установената константна към момента съдебна практика – Върховният административен съд, съгласно която при установено строителство, несъответстващо с предвижданията на действащия подробен устройствен план, за което има надлежно издадени влезли в сила строителни книжа същото не подлежи на премахване, тъй като се дава приоритет на стабилитета в този случай на строителните книжа.
Прецизира се разпоредбата на чл. 216 относно реда за осъществяване на административен контрол на издадените строителни книжа, съответно на отказите за издаването им. Отново целим постигане на бързина и ефективност на производството.
Ясно разграничаване на правомощията на общинските администрации и на органите на ДНСК при осъществяване на специализирания административен контрол по ЗУТ с цел да премахнем дублиране на функциите. Тук прецизираме чл. 178, ал. 6, чл. 224а, чл. 226, с които ясно се разграничават правомощията на общинските администрации във връзка с осъществявания контрол на строителството. В чл. 237, ал. 2 се прави една много важна промяна за прецизиране правомощията на кметовете на общини да налагат предвидените глоби и имуществени санкции. Целта отново е да се постигне ясно разграничаване на правомощията и по-голяма ефективност на строителния контрол, като при всеки конкретен случай на бездействие ще имаме яснота коя е отговорната институция.
Усъвършенстваме разпоредбите във връзка с административно-наказателната отговорност по ЗУТ, като завишаваме съответните административни санкции. Това е посоката, към която вървим с предложените промени.
Седмата голяма група промени това са промените в разрешителния режим за упражняване на дейности на консултантите за извършването на оценка на съответствие на инвестиционните проекти и за упражняване на дейности по строителен контрол. Промените са обусловени от ресорна директива на Европейския парламент на Съвета на Европа от 2006 година, като лицензионният режим за упражняване на дейностите на консултанта е заменен с регистрационен. Тоест, облекчаване на цялостната процедура.
Настоящият ЗИД на ЗУТ предвижда синхронизиране с редица други нормативни актове.
Това е накратко насоката, в която вървим, в която сме се опитали да постигнем подобряване на обществените отношения, които регулира ЗУТ. Оставаме отворени за ваши въроси и за една градивна и ползотворна дискусия.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин Нанков. Кратко представяне на големия законопроект, но аз съм убеден, госпожи и господа, че вие сте се запознали предварително с законопроекта. Вярвам, че и всички вие имате отношение и мнение по предложените изменения, пък и по въпроси, които не са залегнали в законопроекта, който е предложен на нашето внимание. Затова за нас е особено важно да чуем вашето мнение, за да разберем, като народни представители, да сме сигурни в това, което предлагаме за гласуване в пленарна зала. Да преценим кои от предложенията, които вие ще направите могат да бъдат приети и включени в законопроекта между първо и второ гласуване или пък на един по-късен етап да направим отново изменения на закона, когато обобщим всички ваши предложения, които разбира се са разумни и приемливи.
Така че сега давам на всички вас думата за мнения, становища, предложения, като ще ви помоля, тъй като много са участниците в тази среща, в тази дискусия, да бъдете кратки – от три до пет минути, за да има възможност всеки да вземе отношение, като това, което вие кажете ще бъде стенографирано и няма да се загуби като предложение и след това ще можем да го ползваме, когато това вече е необходимо.
Така че имате думата за изказвания, мнения, предложения, становища по внесения законопроект и по въпроси, които не са намерили място в него.
Заповядайте.
Арх. БОЙКО СТОЛИНЧЕВ /Зам.-председател на Камара на архитектите в България/: Уважаеми дами и господа, няма да употребя много време и да правя анализ и да изказвам мнение по закона. Веднага, конкретно на предложението.
В частта „Инвестиционно проектиране” и целият този процес разбирам, че в отговор на Европейската директива за свободно предоставяне на услуги вече имаме разпоредби в измененията на закона, с които се уреждат начините на получаване регистрация и на упражняване на професията на лица от страните членки в България. Тези лица са със съответната правоспособност, призната в страната по произход. Това безспорно трябваше да се случи.
В този момент обаче аз предлагам, за да има еднозначно разбиране на някои основни понятия, да се даде в допълнителни разпоредби определение на понятието, липсваща дефиниция „инвестиционен проект”. От нашата практика ние употребявайки тази дума, това понятие по-скоро го разбираме като техническа документация на инвестиционния проект. Четейки така закона нашите колеги трябва да добият представа точно за какво става въпрос – дали става въпрос за техническа документация или става въпрос за инвестиционен проект. Давайки тази дефиниция, впрочем повече от година сме предлагали такава дефиниция, но виждам, че на това наше предложение не е обърнато внимание. Достигайки до дефиниране на това понятие може би ще се наложи да се дефинира и що е то управление на инвестиционен проект.
Може би от това определение ще възникнат необходимости от прецизиране на текстовете, които уреждат дейностите, отговорностите на консултанта – лицето, което извършва строителен надзор, проектанта и тогава нещата да си дойдат на място, защото според мен има нещо, което не е точно ясно. Веднъж говорим за консултант, по-надолу говорим за лице, упражняващо строителен надзор или надзор по време на строителството. Що е то консултант и дали това понятие е адекватно на употребяването на понятието „консултант” в страните членки на Европейския съюз, също е малко под въпрос.
Конкретното предложение е за дефиниране на понятието „инвестиционен проект” в допълнителни разпоредби.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И аз Ви благодаря. Предложението е за уеднаквяване на определени термини.
Когато се съберат повече въпроси, по които може да вземе отношение ръководството на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, след три-четири изказвания ще им дам думата да вземат отношение по предложенията.
МИЛЧО КРЪСТЕВ /Зам.-председател на Българската асоциация на инженерите консултанти/: Вземам думата като продължение на изказването на колегата за дефиниране на понятието „консултант”.
На 16 ноември 2010 година нашата асоциация внесе предложение с изработен закон за консултанта в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Един месец по-късно ние получихме отговор от министерството, в което отговорът е положителен и в което се казва, че не се възразява срещу изработването на такъв закон, който да дефинира дейността на консултанта и да намери своето място. Но най-голямата ни изненада беше, когато ние очаквахме, че с изменението на този закон точно тук ние ще намерим своето място. В чл. 231 ще се появи нашето предложение, че дейността на консултанта се регулира и определя със закон за консултанта.
Всички участници в инвестиционния процес – строител, проектант, са дефинирани и добре ситуирани в ЗУТ със своите правомощия. Ние точно това искахме – по същият начин да бъдем равнопоставени в ЗУТ. И в тази връзка правим това предложение – в чл. 231 да се добави, че дейността на консултанта се дефинира и определя със закон за консултанта.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви. Разбрахме Вашето предложение.
Други изказвания.
ЕКАТЕРИНА ДИМОВА /Гражданска инициатива „За чиста България” – Варна/: Нашето питане и предложение са във връзка със сондажите за нефт и газ – конвенционални и неконвенционални и във връзка със съоръжения и инсталации за улавяне, транспортиране, нагнетяване и съхранение. Към момента считат ли се те за строежи и работят ли с разрешителни за строеж?
Нашите експерти, когато изчетоха действащият закон и приетите промени, считат, че те никъде не включват включването на тези съоръжения като строеж. Реално погледнато те не са описани в Закона за съхранение на въглероден диоксид и в Закона за подземни богатства – това е един голям пропуск. Всички наши предложения са свързани точно с изграждането на тези съоръжения след промяна на предназначението на земята от собственика, свързани са също така и с квалифицирането им като строеж първа категория, защото те са взривоопасни, включват и изграждане на хвостохранилища край тях.
Друго, което забелязахме в § 35 от ЗУТ, чл. 109, нова точка 6 към ал. 3 – там се дава право на обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите да извършват подробен устройствен план за всички дейности при отсъствие на общ устройствен план. И това е единственото лице с частен характер, което има това право. Според нас този закон създава условия за нелоялна конкуренция и в този смисъл противоречи на други закони.
Относно инсталациите за нагнетяване на въглероден диоксид предлагаме да се създаде нова алинея на чл. 59 – подробен устройствен план за строежи, попадащи в защитени територии в поземлени имоти, чието фактическо ползване и изграждане на съоръжения за търсене, проучване и добив на нефт и газ от конвенционални или неконвенционални източници. Улавяне, втечняване, транспортиране и нагнетяване на въглероден диоксид с цел подземното му съхранение да влизат в сила след промяната предназначение на земята за собственика на имота. Освен екологична оценка, да има и оценка за съвместимост, защото някои от тези съоръжения се изграждат в защитени територии и планът трябва да бъде съгласуван с плана, който е предвиден в съответните закони – в Закона за биоразнообразието за тези защитени територии.
Отново поставям въпроса и как работя те в момента? Реално са извън всички строителни закони. Самите съоръжения при самото им изграждане, като съоръжения би трябвало да се направят изчисления от експерти, би трябвало да бъдат под контрола на държавни органи, които отговарят точно за изграждането на такава инфраструктура, тъй като има опасност и от пропадания. Има и подземна циментация, има и надземни части, които са трайно свързани.
Това са нашите предложения. Внесли сме предложението си с входящ номер и разчитам, че ще бъде разгледано и ще бъде отразено в закона, за да бъде пълен и за да има все пак някакъв контрол.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви за предложенията. Наистина, ако имате предложения, можете и в писмен вид да ги адресирате до комисията към Народното събрание, те ще бъдат взети предвид и при самото обсъждане също може да присъствате в залата, в която ще се разглежда законът, за да дадете повече пояснения. Обръщам се към всеки, който смята, че неговото предложение е особено важни и трябва да бъде взето предвид.
Говорим за следващата седмица – четвъртък от 14.30 часа – редовно заседание на Комисията по регионална политика, където ще бъде разгледан законопроекта преди първо гласуване. Заседанията са открити.
Господин Диков, заповядайте.
Арх. ПЕТЪР ДИКОВ: Благодаря. Първо искам да изразя удовлетвореността си, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Министерския съвет внесе този пакет от изменения. Говорим за един от най-сложните закони в държавата. Впрочем мисля, че това е 50-ото юбилейно изменение на закона за десет години откакто действа и мисля че единственият закон, който може да му съперничи е Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, които има за 20 години 100 изменения. Но ако двата закона вървят в тези темпове, ще го настигнем.
Специално искам да кажа, че имах първоначално едно предложение за изработване на изцяло нов закон, но считам, че мнението на нашите юристи от Столична община е абсолютно основателно, че тъкмо съдът стабилизира някаква практика по този закон, няма абсолютно никаква логика да правим нов закон и тепърва да чакаме десет години да започнем да се стабилизира, тъй като ние като че ли някой път едностранчиво разглеждаме ЗУТ само като административна практика, а той има и много тежка и много сериозна съдебна практика и не бива да подценяваме нито едно от двете. Така че, пак повтарям, приветствам внесените изменения, мисля че те са доста пълни, доста подробни. Определено считам, че не са изчерпателни и в началото още предлагам, независимо от това, че трябва да тръгне това изменение, да започва да се подготвя и следваща серия, тъй като има много въпроси принципни, които не са разработени в така приготвения проект за изменение.
Искам да набележа няколко основни неща, да ги споделя пред тази публика, тъй като ние ще дадем предложенията си по конкретните редакции на текстове, но считам, че тези въпроси са важни.
Първо, това е въпросът с т.нар. преместваеми обекти. Не казвам, че е изключително важен, но той е изключително голям като практика и много разпространен и има редица проблеми, които ако не се решат спешно ще ни създават все повече проблеми.
В този кръг – преместваеми обекти, освен класическите, които ние третираме като преместваеми обекти – павилиони, будки, сергии и т.н. Има няколко други видове обекти, които напоследък особено и в публичното пространство и в професионалните среди, а и в съда, вече започват да създават тежки проблеми. Това са базовите станции, фотоволтаиците и разпределителните шкафове на операторите на електронно-съобщителни мрежи.
Тези неща трябва категорично да намерят решение в този закон, защото ние сме изправени пред една опасност да блокираме някои важни дялове, бих казал, защото проблемът с базовите станции е проблем, който е от национално значение, според мен, включително и за сигурността. Като разбира се преди да се решат конкретните въпроси, аз смятам, че трябва да се даде едно коректно и точно обяснение на понятието „временен и/или преместваем обект”. Това го няма, съдебната практика е различна, практиката на общините и ДНСК е различна, има различни сигнали за тълкувания на тези обекти – дали са свързани със земната повърхност, дали не са свързани и ако са свързани, дали са строеж или не са строеж. Тези въпроси трябва много ясно да получат отговор и то еднозначен, да нямат възможност за тълкуване.
Към този въпрос бих сложил и предложенията за изменение на закона в раздел „схеми”. Лично моето мнение е, че предложението схемите да бъдат част от ПУП не е добро. Схемите са си отделен вид устройствен план и те затова са схеми на преместваеми обекти, за да могат да се коригират, да се променят, да се подобряват. Що се отнася до там, където ни стяга чепикът в момента, тоест – сергиите и битака по нашите курорти, мисля, че това може спокойно да получи решение конкретно, ясно и точно и да се каже за какво става дума и да се даде стабилно решение. Лично моето мнение е, че нашите курорти заприличаха на битаци точно, защото няма никаква уредба на въпроса с тези преместваеми обекти.
Наказателните разпоредби също според мен трябва много внимателно да се прегледат. Аз съм привърженик на строгите наказания и категоричното повдигане на долната граница. Какво показва практиката на Столична община? Когато ние издаваме заповеди и наказателни постановления, ако мръднем над долната граница, веднага се поставя в съда въпроса как точно сме измерили, с какъв кантар сме измерили, че той е 5% или 10%, или два пъти на долната граница. И понеже този кантар го няма, много често, да не кажа почти винаги тези разлики над долната граница падат. Затова най-респектиращото според мен решение е да се дигне и то сериозно да се дигне долната граница, да се намали ако трябва маржа между двете граници и това нещо сме го предложили в нашата наредба, но трябва да бъде категорично решено от закон, а не от общинска наредба – наказание рецидив. Рецидивът във всяко нарушение и във всяко престъпление се наказва много по-тежко, отколкото първото нарушение. А има и то най-често са случаите, когато рецидивът е основен. Тоест, имаме нарушители, които спокойно нарушават непрекъснато дълго и не им пука от тази работа, защото знаят, че са ненаказани.
Относно правомощията на общините и на държавата по отношение на незаконното строителство и на контрола върху строителството. Тук вероятно е публично известно, че аз съм категоричен привърженик на разширяване на правомощията на общините и мисля, че е направена една добра стъпка в тази посока с предложението в закона. Аз лично предлагам да се направи малко по-голяма крачката и да се прибавят и строежите трета категория в тези, които са в правомощията на общините, както за контрол, така и за разпореждане за премахване. В средните и големи градове строежите трета категория са масовите строежи. Първа и втора категория е логично и е правилно да бъдат в контрол и разпореждане на държавата.
Във връзка с това, тук вероятно колегата от Асоциацията на инженерите консултанти, може би няма да се съгласи. Първо, аз не смятам, че трябва да има специален закон, ние вече за всичко правим закон, както казваше покойният проф. Славов – вече ще стигнем до професор по лява ска и професор по дясна ска, но преминаването на консултантите или на независимия строителен надзор, както е записано в закона от лицензионен на регистрационен режим за мен ще бъде груба грешка. Не мое една дейност, която дава извънредно големи правомощия, делегирани на тези надзорници от държавата, което мен ме задължават като ми внесат надзорниците доклад за съответствие аз да издам строително разрешение в рамките на седем календарни дни, което значи, че аз не мога да го проверя, тези хора да бъдат на регистрационен режим. Напротив, аз предлагам да бъдат изключително тежки наказанията за консултантски фирми, които подвеждат в докладите и които не си изпълняват делегираните от държавата им правомощия.
Няма логика една фирма за енергийно обследване да има лиценз, тоест – ние да вкарваме хората задължително в определени от някои фирми да си дават парите за енергийно обследване, а фирма за строителен надзор, която пак повтарям е с изключително голямо значение за качеството и за процедурите в строителството да бъде на регистрационен режим. Даже аз бих преминал и по-нататък, че според мен членовете на фирмата, тоест – участниците във фирмата трябва да носят и те персонална професионална отговорност. Защото каква е практиката? Ако някой накаже някоя надзорна фирма за нещо, което е направила извън или пряко закона, фирмата се разформирова и същите хора отиват и правят друга фирма и тя започва да работи със същите имена и със същите участници вътре. В европейската практика има много примери.
Имам още доста предложения, но мисля, че тази група, свързана с това, което е предложено в сегашния вариант на корекция на закона е достатъчно като отбелязване. Искам специално да поздравя екипа, който е правил измененията за частта, която е с изменението на Закона за регионално развитие. Много съществено е ние наистина да подкрепим тази практика, като основа на регионалното развитие да бъдат устройствените планове. Само една скоба искам да отворя и да кажа, че моето мнение, че дали ще го наричаме „голяма масленка” или „голяма бутерка” – за съдържанието няма никакво значение. За мен е малко непонятно, че от схеми отиваме на концепции, като интересното е, че в промените, предложени в Закона за регионално развитие има национална концепция, регионална схема и общинска концепция. Каква е разликата между тези три нива, за да имат различни заглавия, на мен не ми е ясна, това са детайли. Но понеже аз сутринта споделях пред журналисти, че нас ни отменя съдът заповед за премахване на рекламни обекти, защото в наредбата има на две места в различни членове – едното поставяне, другото разполагане и това е достатъчен мотив за решение за отмяна на заповед, мисля, че трябва да бъдем в това отношение в нашите нормативни документи абсолютно прецизни.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Диков. Сега ще дам думата на представителите на ръководството на Министерство на регионалното развитие и благоустройството да отговорят или да вземат отношение по повдигнатите от вас до сега въпроси, след това продължаваме.
Госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Първо искам да благодаря на всички, които участват в дискусията, тя е много полезна за всички нас. Аз може би няма да мога изчерпателно на всички въпроси да отговоря, тъй като те са много, но на най-важните, които считам, че ще обърна внимание, ще кажа няколко думи и след това моите колеги може би ще допълнят.
По отношение на инвестиционното проектиране, дефиницията на инвестиционен проект, ако имате конкретен текст, който да предложите, ние сме готови да го разгледаме, тъй като поне по това, по което колегите си спомнят, през последните месеци не сме получавали такава дефиниция. Но затова представете ни я сега, винаги една дефиниция никога не е в повече, стига тя да де достатъчно ясна и прецизна да го направим.
По отношение на закон за консултанти, въобще за консултантите – да, ние по принцип, аз и в момента мога да ви потвърдят това, което получихте като наше становище, че ние подкрепяме и бихме подкрепили да инициирате законодателна инициатива за това да има закон за консултанта. Дали това вече ще бъде прието от Народното събрание е друг въпрос. Но това не означава задължително, че трябва да има в ЗУТ препратка към закон за консултанта, за да има такъв закон. Това е въпрос на законодателна инициатива, още повече, че темата не е изчистена и все още имаме бих казала дебати, дискусия. Има ли нужда да има отделен закон, както и арх. Диков коректно каза, че може би за всяко нещо закон не трябва да има, по-скоро трябва да има в един определен закон нов раздел.
Аз съм съгласна и с другото, което каза арх. Диков, че тук е важно да имаме по-скоро и добри санкции. Аз мисля, че санкциите и сега са сериозни, но пък от друга страна преминаването от лицензионен към регистрационен режим лично аз считам, че опростява процеса, тъй като много често сме критикувани именно заради лицензионния режим и от гледна точка на европейските ни партньори като член на Европейския съюз, така че тук по-скоро бих казала, че за санкциите съм съгласна, за регистрационният режим считам, че трябва да е регистрационен по-скоро отколкото лицензионен. Затова, че голямата тема може би трябва ли ни нов закон или не ни трябва, аз съм абсолютно съгласна, че вече имаме опит и практика в ЗУТ, по-скоро трябва да работим в неговото усъвършенстване отколкото тепърва чисто нов закон да създадем и да го нагласяваме още десет години. По-добре да работим в посока да прецизираме този закон.
За консултанта нещо друго искам да отбележа. Ние по отношение на консултанта ще имаме наредба, която ще регламентира регистрацията на консултантите, така че в тази наредба можем да се възползваме. Вашите предложения, които имахте за закон може в наредбата да ги вземем като предложения за текстове.
За преместваемите обекти, тук използвам случая, ние ще имаме дебати и кръгла маса по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Първата кръгла маса я организираме ние още преди да сме внесли закона в парламента, следващият вторник. Нашата цел е именно това – със Закона за устройство на Черноморското крайбрежие първо да махнем т.нар. сергии и грубо казано гащи и чорапи и битака, в който се превърна нашето Черноморие, крайбрежието, брега. Това е една от основните цели на закона, които предлагаме. Ще ви ги представим конкретно, включително предлагаме и дефиниция на преместваеми обекти и предлагаме множество дефиниции, с които да прецизираме именно това, от което сега страдаме. И най-важното е да предотвратим презастрояването на Черноморското ни крайбрежие. Това е тема и обхват на друг закона, но този коментар понеже беше направен – да, ние сме съгласни, в тази посока са и промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
За базовите станции и фотоволтаиците, затова дали те са преместваем обект или не, това е отдавнашен дебат. Има аргументи в двете посоки, ще се радвам да чуя мнението на специалистите, тъй като становището на министерството на този етап е, че това трябва да бъдат обектите, за които се изисква разрешение за строеж и не са преместваеми. Разбира се има и аргументи в обратна посока, така че по-скоро тук ще разчитаме на дебата, нашата позиция е ясна и тя е видима от закона.
За съжаление по отношение на госпожата от екологичната организация, ще Ви помоля да ни дадете малко по-конкретно предложенията ви, тъй като и сега тези съоръжения са свързани със строителството, те са с разрешение за строеж, минават ПУП, който минава по всички нива, включително от екологична гледна точка се гледат, съгласуват се с Министерство на околната среда и водите. Ако правилно разбрах, Вие предлагате всички да са първа категория, но може би да ни ги дадете писмено, да ги преразгледаме и ще можем да отговорим на коментара, който направихте.
ЕКАТЕРИНА ДИМОВА: Внесли сме такова предложение.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добре, благодаря. По отношение на разграничението между ДНСК и общините за категориите строеж, разбира се ние сме съгласни и трета категория да я делегираме като възможност за общините. Това е пак въпрос на дебати и дискусия, защото пък има и обратното становище по-скоро в посока нежелание да го поемат. Тук има предложения в двете крайности. За нас е важно като министерство все пак за националните обекти да сме ние тези, които отговарят. За останалите обекти пак казвам въпросът е на дебат, тъй като в местните власти има крайно противоположно, както и по много други членове на този закон, мнения. Така че ще се радваме да чуем и мнението на местните власти по тази тема. Засега е четвърта, пета и шеста, готови сме и трета, разбира се. Въпрос на желание, все пак работим в посока децентрализация.
Сега ще дам думата на госпожа Станкова, също няколко по-конкретни коментара да направи.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: По отношение на определението за инвестиционен проект, мисля че дори и да го няма не е толкова фатално, защото в Закона за камарите на архитектите, инженерите в инвестиционното проектиране, там, където са определени видовете правоспособности ясно е разписано какви правомощия имат нашите проектанти. Но няма проблем, ако ни предложите определение да го включим и към тези изменения в ЗУТ. По-скоро проблемът от чисто практична гледна точка ще дойде и той вече се появява за консултантите, които имат някакъв вид правоспособност в страната, от която идват, а в нашето законодателство консултантът има едни по-разширени функции, освен строителен надзор и оценка на инвестиционните проекти. Така че по-скоро в тази част БААИК ако даде някакво предложение, което да се включи към Наредбата за регистрация на консултантите бихте ни подпомогнали.
По предложението за изключенията, които сме предложили в чл. 109, в кои случаи може да се изработва ПУП без да има наличие на общ устройствен план позволили сме си да дадем един широк кръг от изключения, защото бяхме критикувани, че сме на път да спрем въобще строителството и инвестициите в тази част. Склонни сме да преразгледаме предложението за обекти, които имат клас инвестиции по Закона за насърчаване на инвестиции, всички други имат публичен характер, държавен или общински или са с национално или регионално значение.
Предложенията на арх. Диков министър Павлова много подробно ги коментира. Аз ще допълня само схемите за преместваеми обекти, които да са част от устройствените планове. Това е една възможност да се изработват схеми за преместваеми обекти към ПУП, която дойде като предложение от Съюза на архитектите в България и това предложение ние приехме. Не е задължително те да бъдат част от устройствения план. По предложение на общината за определени части могат да се изработват такива схеми.
Арх. ДИЯНА СТЕФАНОВА /главен архитект на община Търговище/: От името на НСОРБ изготвихме един материал, който обхваща някои основни моменти от новите предложения на закона, по които общините получиха един консенсус и аз в няколко минути ще се опитам да изясня основните позиции на НСОРБ.
По чл. 9 и чл. 59, по който преди малко стана въпрос ограничава се промяната на предназначението на имоти извън строителни граници само в случаите, когато са обхванати с общи устройствени планове. Искам да кажа, че малките, средните градове, а някои градове въобще нямат съществуващи общи устройствени планове и в този случай наистина смятам, че трябва малко повече да се разшири този член в смисъл, че частни инвеститори няма да могат да получат своите инвестиционни намерения при положение, че в много от общините липсват такива планове или в момента няма финансов ресурс общината да започне изработването на такива общи устройствени планове, те са много скъпи и продължителни във времето и това би спряло частна инициатива в такива терени.
Отпадането на чл. 16 и възможността за провеждането само с регулационен план прокарването на първа регулация за имоти, за които не е приложена първа регулация също възразяваме категорично, защото по този начин общините имаха възможност да проведат един план с по-облекчена процедура, особено в момента, когато няма достатъчно средства аз изработване на ПУП-ове.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Може ли да дефинирате чл. 16, защото ние там промяна не предвиждаме.
ДИЯНА СТЕФАНОВА: В чл. 16 се предлага да отпадне възможността по решение на общинския съвет, вместо ПУП да бъде създаден план за улична регулация.
Текстовете на чл. 133, където се отменя възможността по план-извадка да се работи при положение, че в момента се изработва нов ОУП или ПУП ние считаме, че това беше една добра възможност с план-извадка, съгласувана с проектанта на ПУП или ОУП да не се спре инвестиционното намерение на гражданите.
В чл. 140 ние се обявяваме против разпоредбата в ал. 3 за съобщаване на визата за проектиране, като считаме, че по този начин се дава възможност за едно обжалване и оспорване на влезли в сила ПУП, защото всички знаем, че по чл. 140 визата се прави на основание действащ ПУП.
В чл. 127 се дава възможност на областния управител да върне за преразглеждане ОУП, приет от общински съвет. Знаете много добре процедурата по съгласуване на ОУП, тя е изключително подробна с всички централни ведомства, министерства, като в едномесечен срок имат право да дадат становищата си и след това чак се внася в общинския съвет за приемане, вече съгласуван с централни ведомства и възможността за някакво преразглеждане на този административен акт от областния управител, връщане за преразглеждане и съдебно обжалване мисля, че противоречи на евроепейската харта и чл. 120 от Конституцията на Република България и поради това възразяваме категорично срещу този текст.
Член 149 се определя съдържание на документация, която общините трябва да приготвят, заедно с обявлението на издаденото разрешение за строеж на органите на ДНСК. Ние считаме, че тази разпоредба общините се вкарват в изключително големи разходи на време, материали, средства, за комплектоване на една документация, която във всеки един момент така или иначе при служебни проверки предоставяме на органите на ДНСК. Освен това създава се едва ли не един дублиращ архив и е абсолютно излишно.
Член 124, чл. 124а и 124б със съгласуването на заданието за изработване на ПУП с регионалните инспекции по околна среда и водите също считаме, че по този начин ще се разводни процеса на изготвяне на ПУП с едно допълнително удължаване на времето, което така или иначе ПУП се съгласува, изработен вече с органите на районните инспекции.
Това е нашето становище по отношение на процедурите, свързани с устройственото планиране и инвестиционното проектиране в общи линии като едни основни понятия. Подробно сме изготвили становище, което допълнително ще внесем в комисията.
Накрая искам да поздравя комисията за тази идея и за възможността отделните заинтересовани страни да изразят становището си по новия закон.
Колежката от НСОРБ ще изнесе още няколко основни становища, които са по контрола на строителството и строителния процес.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И въпреки всичко ще Ви помоля след това да внесете официално тези предложения, за да ги имаме предвид.
РОСИЦА ПЛАЧКОВА /зам.-кмет на община Кюстендил/: Ще засегна въпроса, който арх. Диков изказа, като желание да вземе под строителен контрол и трета категория. Категорично от НСОРБ се противопоставяме на това деление на строежите и вкарването в общинска администрация на премахване на незаконно строителство поради простата причина, че общинската администрация не разполага нито със средства, нито с човешки ресурс, с която да осъществи това действие.
За глобите, които също така много сърцато бяха приети, категорично се противопоставяме не само за завишаване на глобата, която се налага на длъжностни лица, а ви обръщам внимание да преразгледате точно чл. 232, ал. 1 и да понижите глобата, защото е невъзможно в обикновения случай един архитект, който в най-обикновена община примерно веднъж или два пъти в седмицата получава една заплата в рамките на 300-400 лева, да плаща една глоба, която е минимално 1 000 лева, а вие сега да искате 10 000 лева. Вие и 20 000 лева може да искате минимална, въпросът е каква събираемост имате на тези глоби, защото глобата не е проста така, а цели да превъзпита, цели да наложи някакъв контрол и когато има такива високи глоби, които са абсолютно невъзможни за плащане от главните архитекти или от обикновения служител, защото тази глоба се отнася и за обикновения служител, който в общият случай също получава една заплата от 300 лева и във всеки един момент би могло да бъде проверена работата от ДНСК и съответно да бъде наложена глоба в рамките на 1 000 лева, това е просто абсолютно невъзможно. Трябва да има съразмерност на нарушението и нарушение и наказание, което да бъде съобразено със заплатите, които се получават в една общинска администрация.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ще използвам все пак НСОРБ като наш основен партньор в този процес – две години и половина се дискутират тези промени. Максимално сме се опитали каквото можем да разгледаме и да дискутираме. Това, което предлагате в момента, вие сте все пак и главни архитекти, знаем вашата позиция, получили сме вашите коментари, обсъждали сме ги и както е видно не сме ги приели повечето от тях. Ние имаме аргумент защо за всеки един от тези коментари. В момента няма да можем да влезем в пълни детайли във всяка една от точките. Госпожа Станкова ще ви каже няколко конкретни. Единственото, което искам по-скоро да ви успокоя от гледна точка на глобите и санкциите, ние и долната граница не сме я дигнали, дигнали сме само горната първо, но сме се съобразили с вашето предложение това да е обжалваемо, а до сега нямаше възможност да се обжалва това наказателно постановление, така че в тази посока сме се съобразили.
Госпожа Станкова ще ви каже детайли, аз единствено за план-извадката считам, че точно защото има възможност за тази план-извадка нямаме одобрени почти никъде ОУП и чакаме години наред да се направят и винаги има някакво оправдание, че не се случват. Време е да се направят ОУП, те да влязат в сила и да спрем с тези план-извадки. И както виждаме единственият начин е това да влезе в закона, за да може един вид завинаги да стигнем до там да се направят ОУП и това е причината да не ги приемем. Иначе само по себе си сигурно е много хубаво, но много време дадохме, удължавахме, давахме изключения и за съжаление в България много често се случва, че изключенията стават практика.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Ще допълня коментара в частта на предложенията, които бяха направени от главния архитект на община Търговище. За промяна на предназначението министър Павлова ви каза – ПУП да съответства на предвижданията на ОУП го има и в новия Закон за горите от април месец 2011 година, така че новото, което правим е вкарваме изискването и за промяна предназначението на земеделски земи. Без такава крайна мярка и разписан текст в закона не можем да спрем стихийното и безразборно преотреждане на отделни имоти без необходимата техническа инфраструктура, така че от този принцип нямаме никакво намерение да отстъпваме.
По отношение на чл. 16, предложената отмяна на ал. 7 е направена единствено по съображение, че тя не работи, няма как само с план за улична регулация и публични отреждания да се разреши строителство. Това са ни били единствените аргументи. Ако ни убедите, че има случаи, в които работи – готови сме да си оттеглим предложението.
По отношение на план извадките това, което сме направили, като допълнение на измененията, отменили сме алинеята, която казваше, че се спира прилагането на действащи ПУП-ове с допускане на изменения на тези планове. Плановете ще се прилагат до изработване и приемане на новия план, като кметът има право да налага строителна забрана за определени територии в двугодишен срок във връзка с изработване на нови устройствени планове. Ако този двугодишен срок не е достатъчен може да бъде удължен за още една година със заповед на министъра на регионалното развитие по предложение на кмета. Така че в рамките на тези три години би трябвало да приключи изработването и приемането на съответния устройствен план.
По отношение обявяване на визата за проектиране, не е във всички случаи. Предложили сме да се съобщи визата само за обектите, които се допускат с виза без те да са предвидени в ПУП и то само на заинтересованите лица по чл. 131.
По отношение на предвиденото обжалване на ОУП чрез областен управител е само по законосъобразност, защото в последната година и половина ние сме свидетели на три приети ОУП с решение на общински съвети, без да са спазени изискванията за специалното законодателство, без приета екологична оценка от Министерство на околната среда и водите, без съгласуване по Закона за културното наследство, без такъв контрол.
По отношение законосъобразността на необходимите актове не можем да допуснем прилагане и влизане в сила на ОУП. Това са ни били съображенията.
НИНА ГЕОРГИЕВА /Национално обединение за граждански контрол върху институциите/: При така направената констатация от господин Нанков относно текстове, които са били обсъждани две години и половина, прави впечатление, че прехвърлянето на правомощия върху общините създава условия за откъсване на територии, като автономни. Кои са текстовете, които обезпечават целостта и единството на територията, които са съобразени и синхронизирани с българската Конституция, тъй като изречение на господин Нанков беше „предвидени са синхронизиране с текстовете на закони” и са указани 18 закона, а всъщност ние виждаме на таблото изписано изменение и допълнение в тях, но нека да не се оказва, че е синхронизирано с Конституцията, която е основен закон и е наше задължение.
Благодаря.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Може ли да ми кажете конкретно какво противоконституционно сме предложили, защото аз не разбрах.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Създаването на условия за откъсване на територии като автономни при прехвърляне правомощията върху….
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: С кой член, кой текст създаваме това, нямаме такова предложение, госпожо, дефинирайте се!
НИНА ГЕОРГИЕВА: Член 36, ал. 4 прехвърля правомощия върху общини. Не само той, имаме и други прехвърляния на правомощия.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Искам да ми кажете конкретният текст, който е противоконституционен.
НИНА ГЕОРГИЕВА: Аз зададох и въпрос кои са текстовете, които обезпечават синхронизирането на закона с българската Конституция, в която е указано….
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: А кои са текстовете, които го ограничават?
НИНА ГЕОРГИЕВА: Прехвърлянето на правомощия върху общините.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Моля Ви се, дайте да говорим нещо по-конкретно.
КРАСИМИР АНАДУЛИЕВ /Зам.-председател на Нотариална камара на Република България/: Ще насоча вниманието към чл. 200, предлаганата ал. 3 относно статута на паркоместата. Това е един изключително злободневен въпрос. Гражданският оборот в момента има много голям проблем и стотици хиляди граждани могат да се възползват от възможността да придобият места за паркиране и да се разпореждат с тях, както и същите да служат за обезпечение. То е от доста години, а такива съобразно утвърдените инвестиционни проекти се предвиждат и са условия за одобряването на инвестиционните проекти. Принудени са да стават съсобственици, като придобиват идеална част от целия подземен гараж или от съответната територия, в която се намират съответните паркоместа.
Така, както прочетох предложението, което е направено в ал. 3, според мен ще възникнат доста големи проблеми. От една страна в една алинея се предвиждат два статута на едни и същи обекти. От друга страна към паркоместата се приравнени и гаражите, а с гаражите никога не е имало проблем, те и сега по смисъла на Закона за собствеността са вещи и сега са самостоятелни по обекти по смисъла на ЗУТ, те имат идентификатори и в момента гражданите свободно се разпореждат с тях. Това ще ограничи възможността на гражданите да се разпореждат с тях за в бъдеще и едва ли не ще бъдат приравнени към статута на паркоместата. Поне така, както го чета „гаражите и паркоместата, които са част от основните обекти”.
От друга страна искам да кажа, че тъй като този проблем е от доста време наболял, ние създадохме една кръгла маса, в която участваха съдии от Върховния съд, водещи преподаватели по вещно право, юриста на Дирекция „Архитектура и градоустройство”, представители от Агенция по кадастър и геодезия. Изработихме проекти и със съдействието на депутата Емил Радев те бяха внесени. Може би в момента не знам дали са взети под внимание и може би се движат по друг начин в друга комисия. Ако не са получени, ние ще ги предложим и ще ги изпратим още веднъж, за да бъдат разгледани.
Проблемът е много голям, тъй като по този начин се спира един доста голям инвеститорски интерес в България, по този начин не могат да се плащат данъци и държавата губи страшно много от това. По този начин и самите граждани не могат да решат собствените си проблеми относно паркирането.
Ние предлагаме в ЗУТ от една страна да се уреди правният статут на паркоместата, като въобще не говорим за гаражите, защото гаражите така или иначе са самостоятелни обекти, както офисите, както жилищата и всички други обекти. От друга страна в допълнителните разпоредби да се уредят физическите и техническите характеристики на паркоместото. И в момента в чл. 110 от Закона за собствеността вещ е всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено, трайно към земята или към постройката.
Направили сме разграничение паркоместата да бъдат самостоятелни обекти и да бъдат вещи по смисъла на закона да бъдат самостоятелни обекти тогава, когато съобразно са изградени като строеж по смисъла на закона и на основание одобрен инвестиционен проект. По този начин те могат да бъдат, тъй като е спазена цялата процедура по одобряването, те са и по сега действащият ЗУТ в допълнителните разпоредби в т. 39 се казва що е самостоятелен обект – обект е самостоятелен строеж и реална част с определено наименование, местонахождение, със самостоятелно функционално предназначение, индификатор по Закона за кадастъра. Тоест, всички тези характеристики ние ги имаме.
Ще си позволя само да кажа два текста и ще приключа с този въпрос. Паркоместата, изградени, като строеж на основание одобрен инвестиционен проект са самостоятелни недвижими вещи по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността и са обект, съгласно § 5, т. 39 от допълнителните разпоредби на ЗУТ. Може би трябва да се разграничат и паркоместата, които са на територията на поземления имот изградени. Тук говорим за паркоместа подземен гараж в една сграда и паркоместа, които са на територията на поземления имот. Там, тъй като знаем, че има ограничение, се придобива реална част от поземлен имот, сме предложили да вървим към т.нар. личен сервитут, който да бъде учреден на съответното лице тогава, когато няма одобрени инвестиционни проекти и тогава, когато не се касае за съоръжение с изградена инфраструктура и не е предвидено в инвестиционния проект.
Предложили сме освен в допълнителните разпоредби, освен понятието паркоместо и понятие за гараж, тъй като в момента липсва, а и законът в момента борави с два глагола – паркиране и гариране, за които аз лично не знам каква е разликата – да си паркирате или да си гарирате колата.
Това наше предложение е обсъдено и съгласуване със съдии от Върховния съд, с водещи преподаватели, с ДАК, с Агенцията по кадастъра. Ние сме си направили труда няколко месеца да работим, тъй като тук става въпрос за понятия изцяло като сервитут и вещи – юридически понятия, ако не е получено ще го изпратим и моля да го имате предвид, тъй като в момента с този текст, който е внесен ще си създадем още по-големи ограничения, още по-големи проблеми относно статута на гаражите и паркоместата и ще ограничим възможността да се разпореждаме с тях.
Благодаря ви.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Наистина ще е добре да ни изпратите вашите писмени коментари, защото аз лично на моменти мисля, че си противоречахте във Вашето становище, без да искам да Ви засегна, в никакъв случай, вие сте специалисти. Аз мисля, че първо вие сте работили по текст на закона, който не е окончателният текст, който разглеждаме днес. Защото именно това, което вие казвате е предвидено в точка 80 – паркомясто е недвижима вещ по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността, когато представлява реална обособена част от строеж или ограничено вещно право на ползване, сервитут и т.н. Това го има предвидено. В смисъл явно не сте виждали този текст.
КРАСИМИР АНАДУЛИЕВ: Това са техническите характеристики на паркоместото. Но аз говоря за чл. 200, ал. 3.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Така че в общи линии мисля, че частичното във Вашият коментар е прието и го има в закона.
По отношение на чл. 200, тъй като това е една нова разпоредба, трябва да отбележим, че за първи път се прави ясно разграничаване на дефиниции, какво са гаражите, паркоместата и те намират място в закона. Определено не мога да се съглася с вас за това, че ще загубим грандиозен инвеститорски интерес, защото ако имаме сериозни инвеститори, те едва ли са гаражните търговци, като едни сериозни инвестиционни намерения, които да бъдат реализирани на територията на която и да било община. Безспорно е, че когато имаме в един блок отредени места за гаражи и отредени места за магазини, трябва да имаме възможност за търговска дейност, но не мога да приема, че ще загубим голям инвеститорски интерес, ако не дадем възможност да се продават гаражи. Аз лично считам, че е по-важно да дефинираме това, че има паркоместа, има гаражи и тъй като имаме определено на места и презастрояване и прекалено много коли навсякъде, по-добре е да имаме къде да ги паркираме. А за търговски обекти също има достатъчно места, където да бъдат регламентирани.
Гаражите, таваните, мазетата, трябва да си бъдат неразделна част от жилищата и там съответно трябва да се използват по предназначение.
Вероятно текстът на чл. 200 не е най-добрият, за първи път се предлага текст, така че ние ще разгледаме въпреки всичко вашето предложение, което казвате, че сте разписали, да се опитаме да дефинираме по-добре и по-правилно гаражите и паркоместата. Но пак казвам, че аз лично смятам, че промяната на предназначението от гараж на нещо друго не е добра от гледна точка на невъзможността да осигурим места за паркиране на всички нас гражданите на тази държава.
КРАСИМИР АНАДУЛИЕВ: Не исках да кажа, че няма възможност за паркиране, а ставаше въпрос за разпореждането, тъй като в момента нямаме проблеми с гаражите, те имат идентификатори за разлика от паркоместата и доколкото видях в ал. 3 те са поставени под един и същи знаменател. От една страна гаражите са гаражи и паркоместата са си паркоместа. И тъй като в момента те са задължителни при одобряването на инвестиционния проект, но не можете да се разпореждате с тях, не могат да бъдат ипотекирани, не могат да бъдат придобивани и именно затова искаме и предлагаме в закона те да бъдат като вещи, приравнени към статута на гаражите – такива, каквито са като самостоятелни обекти в момента. И проблем в момента има само с паркоместата, с гаражите никога не е имало проблеми и няма да има проблем, предполагам.
ВЕСЕЛИНА ТРОЕВА /Изпълнителен директор на Национален център за териториално развитие/: В един много кратък срок в края на 2011 година един комплексен колектив на националния център изготви оценката на регулациите в ЗУТ и съответно направихме препоръки, изводи относно наши констатации на членовете на екипа за препокриване на материята, която се разглежда в няколко различни закона, което би трябвало да се избегне. Същевременно за усложнени процедури по одобряване на устройствени планове и инвестиционни проекти, включително и съгласувателни такива. Набелязали сме нашите препоръки.
Дали сме също и препоръки по отношение на липсата на срокове за изготвяне на ОУП. Може би процесът на изготвяне на тези планове би трябвало да се дисциплинира по аналогичен начин, както са дисциплинирани вече документите в Закона за регионално развитие с пълното съзнание, че общините имат ограничен ресурс. Все пак тази практика би трябвало по някакъв начин да се регулира също така.
Направили сме също констатации, че съществува доста слаба координация между планове, които третират близка материя, които изземват като че ли задължение по ЗУТ и влизат в известно противоречие. Това са планове, които се изготвят в съответствие със Закона за биологичното разнообразие, планове, които се изготвят вече в съответствие със Закона за недвижимите културни паметници. Съответно съществуват доста много планове, които се изготвят и които би трябвало да бъдат много добре координирани с тези, които се изготвят съгласно ЗУТ.
Необходима е също и една яснота по терминологията, която използваме всички ние, свързана и със ЗУТ и с Закона за регионалното развитие. Така че ние ще направим своите писмени предложения в тази посока в допълнение на това, което вече сме направили с оценката на ЗУТ и предлагаме помощта на нашите експерти от националния център към комисията с оглед на прецизиране на някои текстове, свързани със стратегическите планови документи, със стратегическото планиране на пространственото развитие. Така че ще предоставим тези материали и съответно нашите експерти ще бъдат на разположение на комисията.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви за желанието да ни помогнете, да ни сътрудничите.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ /Председател на Съюз на архитектите/: Искам да изкажа удовлетворението си от близо година и половина съвместна работа с министерството. Считаме, че тези десетки предложения, които сме дали и те са залегнали, някои от тях буквално с текстовете, както сме ги подали, са много важни за предварителната работа по какъвто и да е закон. Това е логично, защото тези материали сме ги изработили със структурата към Съюза на главните архитекти. Самите ние сме от практиката и сме наясно с това как се изготвят планове, как се процедират и какви са проблемите по общините и изобщо в цялата структура и йерархия на тази проблематика.
Единствено искам само да направя едно предложение към чл. 5, което считаме, че е важно от гледна точка на мястото на общините и експертните съвети, свързано с естествено добрата работа на местното самоуправление. Там, където считаме, че може да се допълни – в чл. 5, ал. 4, където се регламентира работата на общинските съвети кметът на района назначава общински районен експертен съвет по устройство на територията, съобразен с изискванията на Наредба за състава, дейността и отговорността на общинските експертни съвети за устройство на територията.
Това е нашето предложение и сме готови да участваме също в Комисията по регионална политика и местно самоуправление, тъй като считаме, че можем да бъдем полезни взаимно и то именно в предварителната работа.
ИВАН ГОЛОМЕХОВ /Съюз на ландшафтните архитекти/: Приветстваме желанието на Министерския съвет да осъвремени и приведе в европейски контекст нормативната уредба, свързана с устройството на територията и регионалното развитие. Крайно време беше да се появят по-опростени и с по-подчертана засилена стратегическа ориентация документи.
За съжаление освен, че не с ме потърсени за мнение в този текст се откриват някои смущаващи промени и непълноти в отразяването на добър европейски опит и тенденции.
Ние сме предали нашите конкретни предложения и мотиви, касаещи разглеждания закон. Сега накратко бихме желали да ви запознаем с тях.
Според нас към § 1, ал. 2 на предложения закон се предпоставя възможността защитените територии да бъдат урбанизирани или да се превърнат в „територии на транспорта”. Значи ли това, че от сега нататък ще се допускат в защитените територии да се разраства урбанизацията и транспортната инфраструктура? В същият параграф на настоящият закон, касаещ чл. 7 от действащият ЗУТ се предвижда защитата на някои (цитирам) „територии, заети от води и водни обекти” чрез специален закон. Какво става с останалите незащитени от специалния закон течения и водоеми? Какви са критериите, по които едни от тях ще бъдат облагодетелствани от него, а от други не? Няма ли да се получи законодателен вакуум?
Би трябвало, както е в повечето европейски страни да се заложат текстове за опазването, планирането, управлението и поддържането на ландшафта като цяло, а не да се появяват по различни текстове – веднъж за води, веднъж за транспорт, веднъж за брегове и т.н.
Ландшафтът и ландшафтното устройство са част от устройството на територията, както фактически, така и терминологично. Това е отразено в десетки нормативни актове и документи. Най-важният от тях е Европейската конвенция на ландшафта, която е обнародвана в „Държавен вестник” № 22 от 15 март 2005 година и ратифицирана със закона, приет от Народното събрание през 2004 година. В нея категорично се заявява, че настоящата конвенция се прилага за цялата територия на подписалите я страни и касае природните, селските, градските и крайградските територии. Тя включва земи, вътрешни териториални води и открити морски площи. Виждаме, че всичко се разглежда комплексно, а не на парче. Тя засяга ландшафти, които могат да бъдат считани за изключителни, както и обикновени и нарушени ландшафти.
Продължавам да цитирам конвенцията: Всяка страна се задължава – чл. 5, буква А, законово да определи ландшафтът като съществен компонент от жизнената среда на хората. Член 5, буква Г – да интегрира ландшафта в своята регионална политика за градско планиране, културна, екологична, селскостопанска, социална и икономическа политика, както и във всякакъв друг вид политика, която пряко или косвено засяга ландшафта. През 2011 година 3-4 май се проведе Шестата конференция на Съвета на Европа за Европейската конвенция за ландшафта. Беше представен доклад относно политиките за ландшафта на държавите членки и на Съвета на Европа. Дори в името на отдела „Културно наследство” към Съвета на Европа думата ландшафт и пространствено планиране са заедно – това, което не наблюдаваме в текста на настоящия закон. Този доклад съдържа отчет на страните членки за степента на синхронизиране на законодателството им с конвенцията.
На фона на голямото мнозинство от страни (22 страни са дали отчет), които дават сведение по този въпрос България я няма в него. Няма да я има и ако се приеме настоящият ЗИД на ЗУТ в първоначално предложения вариант и ако не се вземат нашите предложения предвид. Сами виждате, че е крайно време да се прецизира и допълни терминологията, свързана с опазването, планирането, управлението и поддържането на териториите от гледна точка на ландшафта. Наред с това да бъдат заменени остарели русизми като „зелени системи” и „озеленяване”, забравени дори в родината си и заменени с термина „ландшафт”.
Ето защо смятаме, че нашите предложения в настоящият закон са навременни, поставящи начало и подготвящи нормативната уредба в сферата на устройство на териториите постепенно да възприеме европейските и световни тенденции в тази област.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ние едва вчера получихме вашият законопроект в министерството и вие предлагате закон за ландшафта. Той е входиран в Народното събрание, но такъв не ние предлаган до сега в министерството.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Това, което предлагаме са конкретни промени по този закон. Нищо общо няма единият закон с другият.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Вие все пак реферирате с двата и аз трябва да адресирам и двата закона. Ще видим предложенията ви – един път за законопроекта за ландшафта, втори път – това, което предлагате в ЗУТ.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Относно чл. 7, ал. 2, защото там имаше конкретен коментар. Никой не е имал намерение да дава възможност защитени територии да бъдат урбанизирани. Напротив, това е един текст, който решава технически възможността един земеделски имот да има предназначение по Закона за опазване на земеделските земи и в същото време той да бъде и защитена територия. Това дава възможност за отразяването му в специализираните карти с различното си предназначение. По никакъв начин това не облекчава или не дава възможност той да бъде по-лесно урбанизиран.
Техническо прецизиране е, само това, нищо повече.
ИВАН ГОЛОМЕХОВ: Вие засягате частният казус със земеделските територии. Но примерно защитени територии на транспорта, как става сега? Имаме една защитена територия, след това прекарваме транспорт по направление и го защитаваме и него? Или имаме транспортно направление, което обявяваме за защитена територия? Защото територии на транспорта и защитени територии, както и урбанизирани територии и защитени територии някак си с един същи статут да бъдат, не знам.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Аз ви обясних, че това е само за техническото отразяване на предназначението. Редът за застрояване си е разписан нататък в раздела „Устройствени планове”, при какви условия може да се одобри един ПУП, в това число парцеларен план, ако се спазят изискванията по Закона за опазване на околната среда, да има екологична оценка или оценка за съвместимост, да има влязло в сила решение на Министерство на околната среда и водите или на РИОСВ, кое в защитена територия да отговаря на условията в плана за управление, така че редът за строителство си е разписан нататък в ЗУТ в разделите. Член 7 е само за видовете предназначение, нищо повече, няма място за притеснение, далеч сме от идеята да допускаме по-леко застрояване в защитени територии, точно обратното. Ако ви прави впечатление нататък в съгласувателните процедури сме изписали по-подробно актовете, които се изискват по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря на всички, които се изказаха до сега. Не смятам, че днешната дискусия е въпроси и отговори, наистина и това е необходимо. Колкото повече мнения чуем, толкова по-добре. След това ще имаме възможност допълнително да ги обсъждаме, ще влезем във връзка с вас, за да ги изясним и това, което можем, да го имплементираме в закона.
Тъй като вървим към приключване, ще ви помоля за финални изказвания. След това ще дам думата и на зам.-министър Нанков за заключителни думи и да приключваме, но с молба каквото имате при вас подготвено като предложения за изменения на закона – този, който виждаме сега или на един по-следващ етап някакви промени, моля ви да ги предоставите в Народното събрание на вниманието на комисията и ще бъдат взети предвид.
ПЕТКО ЕВРЕВ /Национален център за териториално развитие/: Използвам случая, че се повдигна въпроса за чл. 7, ал. 2 за защитените територии. Действително с този текст се дава възможност за едно двойствено определяне на основно предназначение на териториите. Веднъж те са земеделски, горски или други. Втори път – допълнително са защитени територии.
Считам, че защитените територии – това е основно предназначение. То не бива да се смесва с други предназначения и по никакъв начин да не се третира като двойствено предназначени, защото защитените територии извоюваха своето място в нашето законодателство, те са израз на порасналата чувствителност на обществото към състоянието на околната среда, грижата за нейната защита. Не случайно защитените природни обекти – национални паркове и други излязоха от горския фонд, те са нещо друго. И не бива да ги подценяваме. Напротив – защитените територии са качеството, по което ще оценяват нашата територия в европейски и световен мащаб и ще бъдат основата на биологичното равновесие на нашата територия, нашето национално богатство.
Така че промъкването на намерения едва ли не да се неглежират тези територии в общата структура – голямата структура на националната територия считам за неправилно. Или кратко казано тази ал. 2 според мен няма място в закона.
Предлагам по чл. 109, който се коментира вече доста, без наличие на ОУП да не може да се изработва ПУП, да не може да се променя предназначението. За съжаление при отсъствието на такива планове сме принудени да въведем изключения – девет на брой, а както се разбира те вероятно ще пораснат и повече и докога ще вървим с тези изключения не знам. Едно по-радикално решение – с този закон да се задължат общините в рамките примерно на пет години да изработят общи устройствени планове и каквато е практиката в други страни, ако не го свърши това, Министерството на регионалното развитие и благоустройството да изработи такива планове за сметка на общините. Такава практика е имало в Дания и в много други европейски страни. И без такива планове не можем да управляваме нашата територия, те са крайно необходими, трябва да способстваме за тяхното въвеждане.
МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА /Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори/: Позволявам си да взема думата аз, макар да представлявам кабелните и други оператори, които са една огромна част от предприятия, които са задължени и изпълняват изискванията на ЗУТ.
Изострям вниманието върху един доста сериозен проблем, който според мен категорично не се решава дори с настоящите изменения, които се планират от две години в ЗУТ.
В края на 2011 година беше приет ЗИД на Закона за електронните съобщения, който влезе в сила на 29 декември 2011 година. Това е закон, който транспонира най-новите европейски директиви в областта на телекомуникациите. Едно от категоричните изисквания на Европейската комисия, която тя е облякла в директиви е изискването по отношение на изграждане на телекомуникационната инфраструктура, движението на строителните книжа и всички инвестиционни процедури да не продължават повече от шест месеца. Това изискване само по себе си заляга в текстовете на Закона за електронните съобщения, но не намира своето логическо и систематическо отражение в ЗУТ.
Считам, че независимо от това, че ЗУТ е огромен всеобхватен и достатъчно тежък той все пак би трябвало да се съобразява с изискванията на действащото към момента законодателство. Считам, че никой от изискванията на цяла глава 17 от Закона за електронните съобщения не би могла по никакъв начин да намери своето изпълнение, ако не последват адекватни изменения в ЗУТ, каквито в този проект не виждаме.
Нашата асоциация, говоря от името на тази асоциация, но имам обединеното мнение на поне още две такива телеком асоциации, работихме усърдно върху кратки мислими и логически изменения в ЗУТ, които биха могли да доведат до изпълнение на изисквания 6-месечният срок по отношение на движението на строителните книжа за електронните съобщителни предприятия при изграждане на телекомуникационна инфраструктура да бъде спазен.
С настоящото изказване освен, че ви обръщам внимание на това, че с тези изменения на ЗУТ един действащ закон, какъвто е Законът за електронните съобщения няма да бъде спазен. Също така обръщам внимание на предложенията, които ще направим, те не са толкова големи и не са толкова радикални, че да не могат да намерят своето място в настоящото изменение на ЗУТ.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на зам.-министър Нанков за едно обобщение на това, което чухме.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми дами и господа, от всички изказвания, които направихте и отговорите, които получихте в една или друга степен, предполагам че на всички нас е станало ясно за каква материя говорим, какво противоречия на мнения наблюдаваме дори когато представители на конкретна гилдия изказват различни становища, имат коренно различни предложения по конкретните промени.
В тази връзка с това, което изказах в преамбюла си, сме се опитали да постигнем именно най-добрият, най-ефективният и най-адекватен баланс в урегулирането на всички тези отношения. По никакъв начин не можем да твърдим, че нашите предложения са съвършени, затова отново адмирирам за провеждането на подобна дискусия. Това е проектът, който е съгласуван с всички ведомства, с всички министерства, с представители на всички браншови организации, въвлечени в инвестиционния процес, като на всички ръководства на браншовите организации бяха изказани конкретните наши становища и мотиви за това защо малка част от техните предложения не приемаме, като мотивите са били към всяко конкретно тяхно предложение, което евентуално е било отхвърлено от нас. Пак казвам, че голямата част ние приехме.
Законодателният процес по приемането на ЗУТ не е свършил, напротив той е в една средна фаза с внасянето му от Министерския съвет в Народното събрание. Благодаря на всички вас за представените становища. Тези, които получих ще бъдат отразени и ще бъдат предадени на председателя на комисията.
Отново искам да подчертая това че ние защитаваме една посока по урегулиране на обществени отношения по създаване на условия за по-ефективното, по-адекватно, дори по-бързо провеждане на инвестиционния процес, като коментарите, които чухме в областта на контрола, в областта на наказателната отговорност и разпоредби, които предлагаме, отново бяха противоречиви и аз искам да поясня, че наистина нашата цел е да бъде завишен контролът, да бъде по-ефективен, за да гарантираме в голяма степен обществения интерес от инвестиционния процес.
На последния коментар ще дам отговор. От това, което казахте не стана ясно редът за приемане и въвеждане в експлоатация на обектите, свързани с трасетата на кабелните оператори и към днешна дата в действащия ЗУТ е ясно разписан и регламентиран. Предполагам, че имате предвид корекция на чл. 147, а именно разрешаването на издаването на решения за строеж без одобрени инвестиционни проекти. Така поне като насока това нещо разбрах от изказването Ви. Да, не сме предложили подобно нещо. Но практиката, която беше уредена с промените в Закона за електронните съобщения дава един по-облекчен, един по-лек режим за дейността на вашия сектор.
Това е в резюме. Стремели сме се в цялостната ни дейност да успеем да намерим много тънкия баланс между всички заинтересовани лица, включително и цялото общество като пряко заинтересовано от инвестиционния процес.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Нанков.
Искам да благодаря на всички вас за активното участие в тази дискусия, полезна надявам се за всички. Да не забравяме кръглата маса по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и другият сериозен закон, който вече е в Народното събрание – Законът за кадастъра. Сигурен съм, че и той ще породи много въпроси, много интерес. Ние сме отворени за такива дискусии, за разговори, за предложения. Заповядайте следващият четвъртък от 14.30 часа на заседание на комисията, на която ще бъде разгледан този закон.
Благодаря ви още веднъж и успех!
Закривам дискусията.

(Край 16.30 часа.)

СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/