1.Представяне и обсъждане на законопроект за младежта, № 202-01-11,
внесен от МС.
2.Представяне и обсъждане проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010 г., № 202-03-7, внесен от МС.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-17, внесен от Иван Вълков и група народни представители.
4. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерски съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 254-01-24, внесен от Огнян Стоичков.

---

Стенографски запис!



П Р О Т ОК О Л
№ 7

Заседанието на Комисията започна в 15.00 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Имаме кворум и можем да проведем нашето заседание.
Предлагам ви следния дневен ред:
1.Представяне и обсъждане на законопроект за младежта, № 202-01-11,
внесен от МС.
2.Представяне и обсъждане проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010 г., № 202-03-7, внесен от МС.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-17, внесен от Иван Вълков и група народни представители.
4. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерски съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 254-01-24, внесен от Огнян Стоичков.
Имате ли други предложения относно дневния ред? Очевидно няма. Който е „за” така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.

1.Представяне и обсъждане на законопроект за младежта, № 202-01-11, внесен от МС.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наши гости са госпожа Петя Евтимова – зам.-министър на образованието, младежта и науката, госпожа Яничка Труева – директор дирекция за младежта, Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна” и господин Иван Модев – ръководител на национален Център „Европейски младежки политики”.
Госпожо Евтимова, Вие ще ни представите накратко целите, съдържанието на внесения законопроект. Заповядайте.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, представям на вашето внимание доклад за младежта за 2009-2010 година. Този доклад е във връзка с изпълнение на решение на Народното събрание от 4 април 2002 година, съгласно което ежегодно Министерският съвет представя на Народното събрание доклад за младежта. Докладът представя основните дейности, извършвани от централните и местните органи на управление в полза на младите хора и тяхното участие в инициативите на национално, регионално и местно ниво.
За първи път в доклада се представя структурирана и изчерпателна информация на базата на конкретни индикатори за състоянието на младежта по отношение на предприетите мерки, задачи и дейности, извършени от институциите, страната и общините в Република България. Тук искам да кажа, че представяме доклада за две години, тъй като целта беше да изчакаме приемането на Националната стратегия за младежта 2010 година, да имаме приоритетите и индикаторите, по които да отчитаме извършваните в страната дейности.
За първи път докладът съдържа не само статистическа информация, извършена на базата на статистически проучвания, но и информация за всички реално извършени дейности, събрани от всички местни власти и от централните администрации.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви.
По отношение на доклада, колеги, имаме ли някакви становища, мнения или го приемаме във вида, в който ни е предложен? Очевидно няма. Предлагам ви да гласуваме. Който подкрепя и одобрява внесения доклад за младежта за 2009-2010 година, моля да гласува!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.

2.Представяне и обсъждане проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010 г., № 202-03-7, внесен от МС.

ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Уважаеми дами и господа, представям на вашето внимание проект на Закон за младежта. Кои са причините, които породиха необходимостта от създаването на такъв законопроект. На първо място това е цяла област от обществения живот, за която не съществуват никакви нормативни разпоредби. До момента няма никъде дадени легални дефиниции относно що е това младежка организация. В тази връзка има изключителна неяснота в сектора, както и по отношение на предприеманите мерки, насочени към младежи.
Другият ми аргумент за представянето на закона именно в този момент е и подготовката на финансовата рамка на Европейския съюз 2014-2010 година, в която изрично се казва, че държавите членки ще бъдат финансирани само при спазването на определени условности и част от тези условности са съществуването в държавите членки на стратегически нормативни документи, които въвеждат основните понятия и политиката в дадените области, така че е изключително важно именно в настоящия момент да представим такъв законопроект.
Другата ни задача, която се опитваме да постигнем е регламентиране на отговорности и координацията между държавните, областните и общинските структури, както и между държавата и представителите на младите хора при формирането на политиката за младежта и най-вече засилване на координацията между държавните и общинските власти във връзка с изпълнение на дейности за подпомагане на младежта.
Това са накратко мотивите за представяне на законопроекта.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви. Колеги, имаме ли становища, мнения по внесения законопроект? До сега такъв закон няма, не е правен. Едно добро начало, разписване на отговорности, на функции, на дефиниции. Имаме ли мнения, становища? Очевидно няма.
Който е „за” приемането на внесения законопроект, моля да гласува.
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1.
Приема се.
Пожелавам ви успех с прилагането на Закона за младежта и отчета за следващата година да бъде още по-добър.
Следват два законопроекта, единият е на Министерския съвет, другият – на нашия колега Огнян Стоичков. Надявам се да сте се запознали с двата законопроекта. Бяха проведени кръгли маси, дискусии, дълго време се готви този закон и сега вече е на нашето внимание.

4. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202-01-10, внесен от Министерски съвет.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Нанков, Вие ли ще ни представите основните моменти в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, господин председател, ще бъда много кратък.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, хубаво е, че днес на дневен ред е проект на ЗИД на Закона за устройство на територията – един дългоочакван проект. Всички вие сте запознати с ЗИД, с нашите мотиви. Проектът на ЗИД беше подложен на неколкократни обсъждания, включително и миналата седмица на едно обществено обсъждане в Народното събрание. Всички вие, предполагам добре знаете, че това е един закон, уреждащ отношения между значително широк кръг заинтересовани страни и съм убеден, че всички вие си давате сметка, че намирането на баланса между държавата и местната власт от една страна и между всички участници в инвестиционния процес, между цялото общество, което е пряко ангажирано с норматива, който днес разглеждаме е изключително трудна задача, включително обществените обсъждания. Миналата седмица забелязахте, че дори представителите на една и съща гилдия, представителите на една и съща заинтересована страна показваха и представяха различни мнения по ключови въпроси, по ключови промени, които ние сме предложили като министерство.
В тази връзка аз не мога да твърдя, че това са най в пълнота обхванатите промени, но пък за сметка на това предлаганият от нас ЗИД на ЗУТ може да бъде охарактеризиран като съдържащ най-спешните, най-целесъобразните промени с оглед постигането в кратки срокове на по-добър контрол в строителството. Така че много кратко ще резюмирам в кои основни направления предлагаме промени.
На първо място, като основно направление това е реформата в областта на стратегическото устройствено планиране и стратегическото планиране и регионалното развитие. Промените в тази част са обосновани и по-скоро са насочени с една визия за този двугодишен процес, който предстои на програмиране и планиране на следващия програмен период – 2014-2020 година.
На второ място, като промени, като направления, за основни промени, ние сме обхванали текстове, които целят прецизиране и допълване на правата, задълженията и отговорностите на всички участници в строителството, с които промени се цели да не се допуска по никакъв начин прехвърляне на отговорности при допускане на нарушения например.
В тази връзка предлаганите от нас промени в една немалка част целят увеличаване правомощията на органите на местната власт в унисон с принципите на процеса на децентрализация.
Като трета глобална група промени, това са промените, насочени към усъвършенстването на административния контрол по устройство на територията и строителството. В тази връзка предлаганите от нас промени освен оптимизиране и създаване на предпоставки за по-голяма ефективност на административния контрол са насочени към завишаване на административните санкции в разпоредбите на закона.
Като четвърто направление на промените, това са промени, които са свързани с план за изменение на мерките за оптимизация на държавната администрация и промени, които касаят облекчаването на административната тежест, включително и разрешителните режими. Една конкретна промяна в тази насока е промяната в разрешителния режим за упражняване на дейността на консултантите по оценка на съответствие на инвестиционните проекти и за упражняване строителен надзор режимът преминава от лицензионен в регистрационен.
Това е в основни линии, това са предлаганите от нас промени, които са само един проект, съответно последна дума имате и вие. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми колеги, повечето от вас присъстваха, както и от гостите, на кръглата маса, която направихме миналата седмица в Народното събрание. Там се поставиха много въпроси. Дискусията беше изключително на професионално ниво и това го казвам, за да ви осведомя, че междувременно получихме много предложения от организации, от отделни лица във връзка с предлагания законопроект. Те ще бъдат всичките огледани и обсъдени. И това, което може да се направи и е разумно ще бъде наложено в закона между първо и второ гласуване. Сега имаме възможност тук в комисията отново да дискутираме, да обсъдим внесения законопроект.
Най-напред ще дам думата на госпожа Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, трябва да обясня първо, че не съм член на тази комисия, за гостите специално и съм в качеството си обаче на народен представител от русенски регион и тъй като русенският регион, бих си позволила да кажа, че пряко и косвено е в момента потърпевш от някои противоречия в действащото законодателство, затова искам да поставя на вашето внимание точно в този момент, когато се обсъждат изменения на Закона за устройство на територията и да потърсим с ваше съгласие и с подкрепата на експертите решение на проблемите, за които става дума.
Какво имам предвид? Поречието на река Дунав попада под действието на няколко закона, като в повечето случаи става дума за публична държавна собственост и публична общинска собственост и поради това, че допреди 22 години този регион е воден като изключително граничен регион и имаме едно, за съжаление вече неактуално законодателство, доста изостанало от развитието на страната, на региона и неотразяващо промените особено и след присъединяването ни към Европейския съюз.
Тези стари норми и разпоредби на законодателството, блокиращото действие на вида, на статута на собственост, на публична, държавна и частна собственост, както и за съжаление някои кръстосани противоречиви текстове, имам предвид от сегадействащия ЗУТ, Закон за земеделски земи, Закон за водите и изобщо цялото действащо законодателство води до един проблем, който кореспондира с една голяма и важна за България стратегия – именно Дунавската стратегия на Европейския съюз.
Министър Павлова е и национален координатор по Дунавската стратегия и по тази така много дискутирана в последната година Дунавска стратегия знаете, че имаме един дълъг списък от приоритетни проекти, които са свързани главно с инфраструктурата в района и в трансгранични проекти с Румъния и със Сърбия. Сегашното ни законодателство за съжаление в по-голяма степен е спирачка или затруднява тази стопанска активност на държавата, а още повече частната инициатива и поради тази причина, имайки предвид амбициите, които страната ни има с реализирането на Дунавската стратегия и проектите по нея, както и изобщо нуждата от повече публично-частно партньорство, особено в инфраструктурните проекти се налага и ревизия на действащото законодателство. Това беше една моя инициатива още отпреди година и половина, точно в контекста на Дунавската стратегия имаше такава нагласа да се реализира тази ревизия на законодателството. За съжаление не се направи и имаше и обяснение, че предстои именно промяна на ЗУТ, Закона за регионално развитие. Сега сме точно в този момент и затова си позволявам да поставя на вашето внимание тази тема.
Завършвам с конкретни факти от района на община Русе. По поречието на Дунава са изникнали доста постройки – сграден фонд. Една част частни, други обаче с обществена значимост, които в момента попадат под ударите на закона и ако тук има представители на ДНСК, веднага съм сигурна, че ще ми кажат, че започват масово събаряне. В случая използвам дебата и възможността на промените, които се правят по ЗУТ да поставя на вниманието на комисията тази проблематика и си мисля, че в този закон, особено в частта „стратегическо планиране на пространственото развитие” и там, където се разглеждат и въпросите за незаконното строителство бихме могли да намерим решение на въпроса, така че да не се стига до тясно прилагане на закона всичко сега да бъде съборено и особено тези сгради, които са с обществена значимост и действие в момента и да намерим разумно балансирано законово решение и най-вече генералното решение, което търсим, за да се освободи инициативата в дунавския регион и да можем да реализираме амбициите, които имаме по Дунавската стратегия.
Завършвам с тази молба към колегите. Разчитам, че експертите най-добре биха могли да предложат конкретни текстове. Аз имам някои предложения, които съм получила и от русенския регион, така че да обединим тези усилия и да намерим най-подходящото и балансирано решение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наистина важна тема – незаконното строителство, регионалното планиране и развитие. Въпрос, който малко е засегнат в законопроекта, който сега разглеждаме, но не пречи наистина между първо и второ четене нашите експерти да намерят възможни варианти за промяна в текстове на законопроекта, които да дадат, ако не цялостно, то поне частично решение на този въпрос. Аз ви обещавам, че това ще се опитаме да го направим, ще го съгласуваме с колегите от министерството, от ДНСК, за да са и работещи текстове и да не отприщим пък в друга посока нещата към още по-голямо незаконно строителство. Трябва много внимателно да пипаме.
Благодаря ви още веднъж за предложенията. Ще ви държим в течение на всичко, което правим в тази посока.
Госпожо Павлова, да Ви дам думата съвсем накратко за Вашата позиция относно внесения законопроект да изразите пред комисията. Заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден. Честита Баба Марта на всички! Един традиционен български празник. Желая ви здраве!
По отношение на Законопроекта за устройство на територията вие знаете, че това е един много дълго обсъждан законопроект, който в най-различни формати беше разглеждан, в кръгли маси, консултативните съвети, които са постоянно действащ орган към министъра на регионалното развитие. С нашите колеги имаме получени множество коментари, голяма част от тях и предложенията бяха обработени. Наистина сме търсили през цялото време, както и госпожа Плугчиева каза – баланса на интересите и баланса най-вече в това да направим един законопроект, който да постига все пак основната си цел, тъй като част от предложенията включително си противоречаха едно на друго.
Бих казала, че имаме три основни цели на настоящия законопроект. Ще започна с темата за незаконното строителство. Първата и основна цел беше да урегулираме по-добре като цяло строителният процес, защото не можем да кажем, че цялото строителство е незаконно. Напротив, да облекчим процедурите от една страна, от друга страна да направим ясно разграничение в закона, тъй до сега има двойно тълкуване на това за какво отговарят местните власти, за какво отговаря ДНСК. Именно това е и нашето предложение – в този процес да има ясно разграничение на функциите и отговорностите по отношение, както на издаването на разрешенията за строеж, така и по контрола върху строителния процес и при установяване на законността и незаконността на част от обектите и тяхното премахване.
Това, което предлагаме в настоящия законопроект е именно разграничаването от първа до трета категория да остане изцяло в отговорността на министерството и на ДНСК, а за обектите категория четвърта, пета и шеста да бъде изцяло прехвърлено в отговорността на местните власти.
Това, което не засягаме в законопроекта, но това което спомена и госпожа Плугчиева е въпроса с търпимостта на част от постройките. Тъй като вие знаете, че в настоящия, в съществуващия действащ ЗУТ не е предвидена възможност за узаконяване и независимо дали е дунавски регион, който определено е важно за нас или която и да е друга част от територията на страната, в момента няма предвиден текст за узаконяване – такъв, какъвто имаше през 2001 година.
Въпреки всичко към това, което беше направено като предложение аз бих казала, че ние сме готови да подкрепим една такава инициатива да се увеличи периодът на търпимост за сградите, които са построени, да не е както до сега – само до 1987 година, да се прецени дали да бъде до 2001 година, когато влиза ЗУТ в сила или друг срок, който да се предвиди и съответно да се увеличи търпимостта именно с цел да подкрепим не само територията на дунавския регион, но това разбира се да е валидно за територията на цялата страна.
Друга много важна част от закона, в която е разгледано и в която са насочени промените това е по-доброто стратегическо планиране на регионалното развитие чрез ясно дефиниране на стратегическите документи. Аз няма да ги изреждам отново, тъй като и миналата седмица на кръглата маса правихме детайлна презентация. Това е втората част и обхват на закона и увеличаване на процедурите по извършване на т.нар. консултантска дейност, като под „консултантска” в конкретният случай имаме предвид дейностите и функциите по строителен надзор. От една страна, за да избегнем доста често явяващите се критики от страна на нашите европейски партньори, че чужди фирми не могат да работят, защото ги ограничаваме. Тук облекчаваме режима на признаване на чуждите фирми, които извършват строителен надзор, но и от друга страна включително и облекчаваме и режима в страната, който от лицензионен става регистрационен отново с цел да улесним строителният процес и дейностите за извършвани от консултантите и дейностите по строителен надзор.
Това са най-общото основните промени, които ние предлагаме. Те са мотивирани в мотивите към законопроекта. Смятам, че по този начин намираме един наистина балансиран вариант, модел на закон, който да адресира в максимално голяма степен предложенията, които получихме и от браншовите организации, и от нашите партньори в този процес.
Използвам случая да отбележа, че ние правихме преглед и оценка дали е необходим нов закон, защото имаше предложения да имаме нов, отделен закон, даже строителен кодекс. Лично нашето становище към настоящият момент е, че десет години след прилагането на ЗУТ, надявам се и след това – усъвършенстване, подобряване на нормативната уредба, е по-добре да се придържаме към съществуващия закон, защото вече има и добра съдебна практика. Вече и строителите и бранша по-скоро свикнаха да работят с него, има яснота в разбиранията, има вече много по-добри, по-ясни дефиниции.
Да се изработва нов закон, по който да се създава практика считаме, че не е целесъобразно на този етап. Разбира се законът е един документ, който винаги може да бъде и подобряван и усъвършенстван, за което ние сме отворени и готови. И въпреки че не трябва да го променяме всеки два, три или шест месеца трябва да има устойчивост в нормативната уредба. Затова считаме, че тези промени обхващат в максимална степен най-важните промени, с които да улесним процеса, но най-важното е да го дефинираме и да премахнем в максимална степен субективните тълкувания на закона и неговото прилагане.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имаме възможност да изразим мнение по внесения законопроект. Освен ако някой не е присъствал на разширеното обсъждане и не е внесъл предложение, но разбира се ние сме готови да изслушаме всеки, който пожелае да вземе отношение, но да не се повтарят нещата, които се казаха онзи ден.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Госпожо министър, уважаеми колеги, наистина е радостно, че най-накрая дългоочакваните промени в ЗУТ все пак са в Народното събрание. За да бъда максимално искрен лично аз имах малко по-големи очаквания към промените, които трябваше да се случат и може би тук е мястото да отбележа своите притеснения по някои основни теми, които са от изключително голямо обществено значение и проблеми, за които не се предлагат решения.
Може би си спомняте, че аз лично бях вносител на едни промени в ЗУТ, с които се целяха да се прекрати тази порочна практика за застрояване и презастрояване на нашите жилищни квартали и тази лудост, която се случи в последните 10-15 години. Тази порочна практика така или иначе трябваше да бъде прекратена.
Господин председател, аз си спомням, че нашата комисия беше взела специално решение, с което Министерство на регионалното развитие и благоустройството да се ангажират да дискутират тази тема и да внесе свои предложения. Наистина много се изненадах, че няма предложения в тази посока.
Второто нещо, което искам да дискутирам е така дългоочакваната национална стратегия за развитие на страната. В действащия закон комплексна устройствена схема е най-важният, най-възловият стратегически документ на една страна. Многократно в настоящото Народно събрание сме коментирали тази тема. За съжаление нито едно правителство, нито един министър от последните 20 години не успя да изгради тази дългоочаквана и важна за нас концепция. В момента се предлага една по-разчленена и по-ясно дефинирана стратегия, която е заменена от устройствена схема в концепция за пространствено развитие. Това го приемам. Радостно е, че има решение, има яснота, но бих помолил и използвам случая, че тук е министърът на регионалното развитие все пак да поемете някакъв ангажимент за някакви срокове, в които това нещо ще се изработи и изготви. Пак ви казвам, самият факт, че до момента все още няма одобрена национална комплексна устройствена схема, даже не е възложено нейното изработване означава, че това е един много труден деликатен въпрос и наистина държа, когато одобряваме това ваше предложение все пак да имаме някаква ясна визия за сроковете, в които това нещо може да се случи, тъй като доколкото разбирам логиката, първо трябва да има национална концепция за пространствено развитие, впоследствие регионална схема за пространствено развитие на района, след което развитие на областта и накрая за общината. За да имаме цялостна картина, предполагам че е необходимо доста време, все пак нека да заложим някаква рамка и някакви срокове.
Има доста детайли, които може би ще бъдат уточнени между първо и второ четене. Ще спомена, че когато задължаваме преустройство в една сграда да се случи единствено и само когато тя има технически паспорт, нека да не забравяме, че изискванията за много видове строежи за технически паспорт, срокът им изтича през 2014-2016 и 2018 и нека това да бъде синхронизирано с другите нормативни актове.
И може би още един много важен проблем и тук колегите от ДНСК ще се съгласят с мен, че не са решени, а това е т.нар. недовършени и изоставени строежи. Не виждам никакъв ангажимент, никаква възможност държавата по някакъв начин да е регулатор на този проблем. Знаете, че има стотици хиляди български граждани, които са останали излъгани вследствие на това, че имат договори и ангажимент със строителни компании, които не успяха да си завършат строежите. Това единият поглед на нещата.
Вторият е какво се случва с всичките тези сгради, които продължават да бъдат едни паметници, за съжаление доста грозни, които украсяват нашата градска среда. Тук е мястото може би в тези промени това да бъде заложено и да има ясно решение.
Като цяло подкрепям законопроекта и ще внеса допълнително вече моите предложения между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо Павлова, моля за Вашето отношение.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Пехливанов, благодаря ви за подкрепата на нашия законопроект. Ние разчитаме на законодателния орган там, където ние не сме били достатъчно амбициозни да прояви амбиции и да доразвие законопроекта там, където прецените, че това е необходимо.
По отношение на презастрояване на комплексите първо ние в законопроекта имаме предвидени текстове в тази посока, така че може би като се запознаете с тях ще имате възможност да ги коментирате, да ги задълбочите. Нека не забравяме, че имаме и мораториум, който е наложен за застрояването на комплексите. Така че аз смятам, че мерки в тази посока са предвидени и са направени.
По отношение на коментара за комплексната пространствена схема искам да ви уверя, че ние паралелно с процеса на подготовка на този законопроект направихме необходимото и тръжната процедура за избор на изпълнител е в ход и ако няма обжалвания ние до края на месеца включително бихме имали и сключен договор. Надявам се, че ние до лятото ще имаме реално сключен договор, което означава предвид срокът на договора 6 месеца, ние до края на годината би следвало вече включително да сме готови с националната концепция за пространствено развитие. От нея ще последват и оставащите стратегически документи. Така че по тези две теми считам, че ние сме направили необходимото.
По отношение на паспортизацията, вие знаете, че ние удължихме срока именно защото си даваме сметка, че особено и за местните власти и като цяло това е процес, който изисква финансов ресурс, който не е малък и въпреки всичко без паспортизацията не мисля, че можем все пак добре да регулираме строителният процес в страната. Смятам, че предоставяме ясно регламентирани и ясни срокове за отделните видове строежи за това до кога трябва да бъдат регламентирани сградите.
Другият въпрос беше за недовършените строежи. Аз не знам вие какво предлагате за тях. Ако имате конкретно предложение аз много ще се радвам да го видя, защото все пак това е частна собственост и това е възможността на всяка една частна инициатива да строи едни строежи. Не знам как държавата може да се намеси и в този процес, особено ако говорим за строеж, който е законен. Ако е незаконен, вие знаете – нашата воля е категорична и тя продължава. Имаме категорична нетърпимост към незаконното строителство. Тези постройки ще бъдат премахнати задължително. Но ако започнат и не довършат строежа, който е абсолютно законен и е замразен по определени причини не съм убедена какъв е начина, по който бихме могли, но ако вие имате идея в тази посока, ние много ще се радваме да я видим.
Благодаря ви.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Още една тема ще обсъдя, която е изключително важна. Това е дали може да се преотрежда земя там, където на територията на общината няма влязъл в сила общ устройствен план. Това е една доста рестриктивна мярка, която подкрепям, но все пак да не забравяме статистиката, че към днешна дата само 33 общини от всички 264 имат действащи устройствени планове. Приветствам това нещо, правилно е, трябва да има правила, по които да се застрояват, но нека да дадем някакъв срок, в който общините да успеят реалистичен, да си приемат и одобрят устройствените планове иначе ще блокираме цялата инвестиционна политика на територията на цялата страна и ще затрудним работата на целия сектор и на дейността на общините.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Първо, както самият Вие, господин Пехливанов, апелирате към по-строго, рестриктивно и по-амбициозно, това мисля че е единственият вариант всъщност, по който ние най-накрая ще стимулираме нашите местни власти да си направят плановете, защото имаше срокове, те бяха пропускани и за съжаление никой не уважава законите и сроковете и не ги спазва. Така че ако не го регламентираме ясно и категорично това никога няма да се случи. Затова аз считам, че ние трябва да сме категорични. Още повече, че има предвидени изключения в законопроекта и считам, че са абсолютно достатъчни на този етап, давайки възможност чрез тези изключения да продължат процесите и най-накрая да стимулираме общините да си направят общите устройствени планове.
Ние като министерство също съдействаме в този процес, ние сами възлагаме, въпреки че не е наш ангажимент именно с цел да помогнем на общините възлагането на общи устройствени планове. Тази година също ще възложим, предвидили сме средства. А имаше и общини, които се отказаха ние да ги възлагаме, така че вероятно имат концепция по въпроса. Сега е момента да обединим усилията си и да служим на закона и реда да го възстановим.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаема госпожо министър, колеги, ЗИД на ЗУТ е изключително обемен и наистина трябва да се опитаме да надградим започналата дискусия с конкретни предложения на експертите, особено на тези, които са в практиката, защото трябва да си даваме сметка, че от всяко наше действие и изменение на текстове ще последват конкретни решения на конкретни проблеми.
Ще бъда съвсем кратък, разбира се без амбицията за изчерпателност, защото наистина тематиката е голяма и ще се постараем после и в пленарна зала и особено между първо и второ четене да стъпим върху експертизата на нашите колеги в различните сектори, за да можем да помогнем. Радвам се, че има съгласие в тази посока и от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Няколко теми. Ще маркирам една от двете теми, които коментира колегата. Предложили сте в измененията прехвърлянето на текстовете, касаещи устройственото планиране в частта на национална комплексна устройствена схема в Закона за регионално развитие, ясни са основанията. Но аз все пак считам, че националната комплексна устройствена схема е по-подробна и най-важното по-приложимият документ, който може да има по-голяма полезност.
Националната концепция за пространствено развитие е стратегически и по-декларативен документ, който вероятно ще ни свърши работа за пред нашите партньори в Брюксел да обосновем някои стратегически цели и насоки, но той няма да ни свърши основната работа да вземем ресурса и енергията от регионите, което комплексната устройствена схема и документите под нея можеха да дадат, за да можем наистина да потърсим вътрешните резерви на развитието на страната ни, защото все по-очевидно става, че само европейските ресурси не са ни достатъчни дори да задържим темповете си на развитие. Разбирам защо се прави това в момента и поради дефицита на време и поради пропуснатото време назад, но бих предложил да намерим и текстове, които да дадат възможност за разгръщане на по-полезните документи в бъдеще. Според мен това е важно.
Няма да влизам в конкретика, примерно какво правим с концепцията за развитие на общината и общия устройствен план, как стоят тези два документа, къде стоят, къде се покриват и пр., само го маркирам.
По отношение на другия проблем, който повдигна колегата, според мен той е много важен и тук трябва да оценяме неговите последствия. Измененията в чл. 59 във връзка с чл. 109 и чл. 124 и 125 от ЗУТ е именно това, че ние дефакто без наличието на общ устройствен план забраняваме инициативата на частни инвеститори физически лица да инициират изработването на подробни устройствени планове, като изключенията, които вие споменахте да съжаление масово, освен т. 6, където са обекти със сертификат за клас инвестиция А, всички други дефакто се финансират от общинския бюджет и те ще бъдат съответно публична държавна и публична общинска собственост.
Разбирам аргумента, че България е поставена в такава ситуация, че само 33 общини имат действащи редовни общи устройствени планове, разбирам колко бавно се правят те, защото аз самият като зам.-кмет на Кърджали стартирахме процес за общ устройствен план и той все още не е приет. Но аз бих подкрепил горещо вашата инициатива за дисциплиниране ако тя е съпроводена с едно много просто нещо. Тук сме парламента, вие сте Министерски съвет, хайде да намерим финансовия ресурс, който да помогне на общините. И това може да бъде направено, както са намерени за мастер плановете във ВиК сектора, подобна схема или нещо различно можем да направим и за това. Това е важен процес.
Аз обаче съм убеден, че ако успеем само на наказателен и дисциплиниращ ефект, тоест – да им пари под краката на общините, че няма да могат да удовлетворят исканията на физическите лица и на частните инвеститори, те няма да свършат нищо, просто защото финансовото положение на общините е такова, че ако примерно преди годи те имаха по 200 милиона капиталови разходи през бюджета за целева субсидия, днес те са 70 милиона, от които 42,5 милиона са целеви за общинската пътна инфраструктура и те реално разполагат с 27 милиона.
Стойността на общите устройствени планове по експерта оценка за останалите 231 общини е не по-малка от сто милиона лева. В тази ситуация, в която са общините с дълговете, със затрудненията, бъдете сигурни, че те няма да могат да отделят този ресурс в обозримо бъдеще. Затова нека да има такъв рестриктивен текст, обаче да създадем инструменти и то според мен инициирани от държавата, могат да бъдат намерени от различни източници от международните финансови институции и да подпомогнем общините.
Някой ако каже, че това е общински ангажимент, да, но то е с ефект на държавно равнище, защото бъдете сигурни, че инвестиционният процес ще се затормози от този текст, има потенциал да се затормози инвестиционният процес, а ние виждаме какво става с преките чуждестранни инвестиции в нашата държава. Това е, според мен по тази важна тема.
Още повече има и друга тема, че дори изключенията, които сте разписали в чл. 109 ще възникне въпроса за качеството на изработените ПУП-ове по тези държавни и общински инициативи, тъй като тези обекти трябва да имат проучване от по-високо устройствено ниво. Тоест, там също възниква въпросът как се финансира, кой го прави, защо го прави и т.н. Само го маркирам, това ще бъде достатъчно подробно обсъдено и в зала между първо и второ четене.
Още няколко въпроса. Една от основните теми, която ме притеснява, тъй като съм отговарял и за този процес пряко – измененията в чл. 95 и 96 за реда за предварителния контрол на разрешенията в строителството в така наречените свлачищни райони, в които трябва да се извършват геозащитни мерки. По същество, ние сваляме окончателният контрол по всички строителни работи от погледа на министъра на регионалното развитие.
РЕПЛИКИ: Това е отпаднало.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря. Член 96, ал. 4 остава ли във вида, в който е?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Това, което е внесено в парламента е без това, Вие имате старият текст.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Добре. Това беше важно, защото този ред съществува от 1971 година в страната и не бива да бъде променян.
Едно от притеснителните неща, на което искам да обърна внимание и което експертите забелязват е, че с предложенията за чл. 133 и 135, ал. 6 от закона да бъдат отменени, както и § 117 по същество въвежда обратно действие на новите устройствени планове, защото казва, че който има заварен подробен устройствен план, който е в съответствие с новия общ устройствен план съответно се прекратява неговото съществуване.
Тук произтичат няколко последици, свързани както и с правата на собствеността върху гражданите от тези текстове, тъй като в действащото законодателство има ред, по който ако заварите един действащ ПУП и го промените вследствие на настъпил общ устройствен план има ред в Закона за собствеността, по който може да бъде удовлетворен собственикът по стария действащ ПУП. С новия текст обаче дефакто се отменя тази възможност, защото неговият стар подробен устройствен план вече няма тази сила. Така че трябва тук много внимателно да преценим тези въздействия, а ние ще се наложи да правим като държава такива действия и този текст има такива възможни последици.
Като имаме предвид, че самото изработване на общи устройствени планове е продължителен процес, предложените промени могат да нарушат и основният принцип на стабилност на действащите подробни устройствени планове, тъй като ако един инвеститор прави подробен устройствен план, вследствие обаче докато се изработва общият устройствен план, тоест – вследствие на неговите реализирани предвиждания се наложи да промени своя подробен устройствен план, това вече удължава срока на неговата инвестиция. А вие сами знаете в момента под какъв натиск са поставени и като възможно финансиране инвеститорите и трябва да видим – това са произтичащи функции, възможни ситуации от тези текстове, което ние налагаме, че без този общ устройствен план всички ПУП-ове, които дори да се инициират по изключенията, дори през инвестиции по клас А могат да се наложат. Така че ние трябва да влезем в кожата на инвеститорите и да погледнем от техния ъгъл как изглеждат нещата, като сами добре знаем колко време ще се проточи този проект на изработване на общи устройствени планове на територията, защото звучи добре, обаче нито знаем времевата рамка, нито знаем въздействията. Тоест, искаме да насочим вниманието, което е направено от експертите, че това има последствия и трябва много внимателно да ги обмислим.
Казах ви за произтичащите проблеми от собствеността. Там също трябва внимателно да ги обсъдим.
Има текстове, свързани с общи устройствени планове, че по принцип те са необжалваеми, като въвеждаме още един път доста спорен контрол на областния управител върху един инструмент, който е стратегически инструмент на местната политика и на териториалното устройство на местно ниво. От една страна отнемаме правото на обжалване. От друга страна възлагаме на областния управител функции, които според мен не са в същината на суверенния представител на местното самоуправление. Този въпрос според мен е дискусионен и трябва да гарантираме правото на защитата на засегнатите собственици, когато има възможност да се нарушат техните права и отговорности.
Друг важен въпрос, на който искам да обърна внимание е един взривоопасен според мен текст и според експертите – ч 216, където даваме възможност с една нова ал. 8 ДНСК при възникнали нови обстоятелства да отменя решения на регионалните ДНСК по заповеди, които са издали. Давам конкретен пример, издадено строително разрешение, изпълнен инвестиционен обекти и след пет години се появява ново обстоятелство, то не е обжалвано и атакувано в съда и това дава опцията, че директорът на Национален строителен контрол може да отмени строителното разрешение. Разбирате до какви последствия води това. Според мен този текст крие доста взривоопасни последствия и трябва да бъде тотално предефиниран и ясно регламентиран, защото можем да поставим, не са малко случаите в нашата страна, където има много заинтересовани лица, които могат да атакуват определен инвеститор, да намерят документи, в които не бих искал да класифицирам тяхната стойност или значимост или достоверност, но в крайна сметка според мен този текст в този си вид не би бил полезен никому.
Още две думи по строителния надзор. Съгласен съм, че практиката от ролята на консултантите в последната година и функциите по независимия строителен надзор показват, че има определени места, където някои наши колеги си позволяват да нарушават правилата, законите и съответно интереса на възложителите. Но аз смятам, че пак отивайки в другата крайност да налагаме рестриктивни санкции ние можем да доведем до последствия, които сами не можем да предвидим, пък и могат да се стоварят на нашия гръб. Примерно, едно от действията, ако има едно наказателно постановление можем да му спрем действието на удостоверението – неговият лиценз за една година. Какво става с този консултант, който е нарушил на едно място, обаче на други четири места изпълнява обществени проекти, още повече представете си европейски проекти и ние му спираме лиценза. Какво става с тези проекти? Не си даваме сметка, че с едното действие като наказваме, дори справедливо, можем да си нанесем последствия по други неща.
Второ, трите наказателни постановления сумарни, които биха довели до отнемане на лиценза, аз смятам, че все пак трябва да има по-ясна дефиниция, за да не се превърне този инструмент в изкушения за някои контролни органи. Тост, според мен това се нуждае от доста по-подробна дефиниция.
Разбира се има и други текстове, които са доста фрапантни по отношение примерно на процедурите и производствата, които не приключват съответния шестмесечен срок от влизане в сила на закона, веднага се прилага реда, при който се премахват тези обекти. Госпожа Гечева е тук и може да каже какво би се случило в момента с хилядите производства, които съществуват, защото очевидно в шестмесечен срок те повечето няма да могат да се реализират.
Общините са готови да поемат новите отговорности, но пак възниква въпроса, госпожо Павлова, че те трябва това прехвърляне на отговорности да го съчетаем с прехвърляне на ресурси, както експертни, така и финансови, защото в момента ние ще им прехвърлим контрола на по-голямата част от обектите по същество, но общините, аз твърдя, че не са нито в състояние да привлекат експерти, разбирайте с нивата на заплатите, които имат в момента по единния класификатор за техните общински позиции, нито пък имат финансовия ресурс. И веднага ако ми кажете – да, ама глобите сме ги увеличили, глобите за наказания на главните архитекти са несъразмерни, няма да сработят. Или пък дори можем да направим най-лошият вариант да провокират тежка проява на корупция от тяхна страна. Не искам да коментирам какво е нивото в момента. И трябва там да преценим какво би било нивото така, че хем тези хора да са мотивирани и да изпълняват закона, защото аз смятам, че това е нашата цел, хем да знаят, че санкцията ще ги заболи, но тя пък да не бъде в такъв размер, че вече да им е безразлично, защото когато има санкции от по 5 и 10 хиляди лева при средни заплати на главен архитект за средна община от порядъка на 400 лева, няма как да се случи. Още повече маса от общините ползват главен архитект почасово или подневно, тоест – нямат постоянна такава служба и плащат примерно 300-350 лева на месец. Има маса такива общини, които аз лично познавам.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Михалевски, наистина доста обстойни бележки. Ще има ли отговор от страна на министерството по повдигнатите въпроси.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря на господин Михалевски за-0просите. Сигурно съм, че доста неща можем да изговорим в допълнение между първо и второ четене. Ще дам няколко общи коментара и ще дам възможност на колегите, които са с мен да коментират също.
Почвам от концепцията за пространственото развитие. Това е един визионерски документ, чрез който аз вярвам, че ще можем най-накрая да имаме обща визия за развитието на територията на цялата страна, защото фактът е факт, за десет години след като не беше възложена устройствената схема, очевидно това не е бил успешен модел и това е нещо, което никой не посмя и не тръгна, защото е ясно, че много трудно може да се постигне съгласие по един такъв документ. Ние виждаме как общи устройствени планове след толкова години не могат да се направят, камо ли една обща устройствена схема за цялата стран. Затова, въпреки че приемам част от Вашите аргументи, смятам че концепцията за пространственото развитие ще ни даде визията за развитието на цялата територия, именно да можем вече на основата на останалите стратегически документи да дадем възможност на определени региони да се развиват спрямо техният потенциал.
За общите устройствени планове със сигурност всички сме обединени около темата, че законът трябва да има дисциплиниращ ефект. Безспорен е фактът, че е необходим сериозен финансов ресурс. Повярвайте ми, моето желание е най-голямо да финансираме и да намерим този финансов ресурс. Не случайно и в министерството, въпреки че това е задължение на местната власт, и тази година сме заложили в бюджета, макар и няколко, но да подкрепим финансово и да възложим разработването на няколко плана, именно защото си даваме сметка, че някои от общините нито имат финансов ресурс, нито могат да го направят. Опитали сме чрез европейските фондове. Вие знаете, че това не е възможно на този етап, затова по-скоро трябва да се търси целенасочено финансиране чрез заемни средства, което също е един въпрос, който е част от дебата, включително за държавния бюджет. Сега започваме и подготовката на следващия бюджет, бюджетна рамка и там мисля, че трябва да намери място това финансиране.
По отношение на това, което споменахте за контрола на областния управител и като цяло контрола, мисля че е по-скоро неразбиране на текста, защото ние там го водим за контрол по законосъобразност. Вие много добре знаете, включително от вашия опит в наблюдението на този сектор, че много често се случва общи устройствени планове да бъдат одобрявани без да са минали необходимият по закон процес – съгласуване, екологична оценка и т.н., а биват утвърждавани. Именно това целта и ролята на областния управител е именно само от гледна точка на законосъобразност да направи проверка дали е спазен реда на закона и дали са направени всички съгласувателни прицедури, а не да го върне по целесъобразност. По целесъобразнот няма да има възможност областният управител да го върне и именно за това считам, че няма да има проблем от тази гледна точка и от компетенциите на областния управител.
По отношение на санкциите за строителния надзир, искам да ви кажа, че имаше предложение, включително при едно нарушение да се отнеме. Имаше и такива вече съвсем радикални предложения. Много често се случва и вие знаете особено в последно време проектите с европейско финансиране са едни много строго контролирани проекти и от национални и от европейски одитни институции. И в мнго случаи се случва, че всъщност строителният надзор е нашият, най-общо казано учи, уши и ръце на един обект и ако той не си свърши работата оттам нататък възложителят като такъв, той би трябвало да разчита на този надзор, е подведен, след това търпи финансови корекции и съответно загуби от своя бюджет затова, че не е коректно свършена работата от строителя на възложените дейности. И много често се случва, имаме много примери, които мога да дам, предпочитам сега да не изпадаме в тези детайли, за да не обидим някого с тези примери, които ще дадем, как строителният надзор подписва едни сертификати, за тях не стои реално извършена работа или строи извършена работа в съвсем други обеми и количества. В крайна сметка те се разплащат, после идват едни санкции и в крайна сметка се оказва, че ние разчитаме на един строителен надзор, който не винаги, в никакъв случа не искам да набедя, че всички фирми и консултанти, които извършват строителен надзор са лоши или не си вършат работата, но има и такива, и те не търпят никаква отговорност нито за финансовите корекции, а те би трябвало все пак да споделят някаква отговорност.
Именно затова аз считам, че един от тези механизми е именно отнемането на лиценза и отнемането възможността и правото да извършват тази дейност с цел да дисциплинираме и да има ясно носене на отговорност на всички участници в строителния процес.
По същият начин е и глобата за главните архитекти, които споменахте. Ние долната граница не я увеличаваме, тя се запазва абсолютно същата. Ние сме увеличили горната граница, защото пък отново имаме много ярки примери на това, че имаме много сериозни нарушения и при едни, може би рецидиви, да ги наречем ако не звучи много крайно, но именно само за тези изключителни случаи ние трябва да имаме възможност да имаме сериозна санкция, която да застрашава тази дейност, за да можем да сме сигурни, че няма да има произвол в тези действия и решения. Също така те бяха необжалваеми, сега даваме възможност те да се обжалват – всичките тези наложени глоби и санкции.
По отношение на т.нар. прехвърляне на отговорност на общините за строежите от категории четири, пет и шест, с който термин аз не мога да се съглася, ние нищо не прехвърляме. Те и сега имат тази отговорност. Даже сега я имат за всички категории строежи и това е много ясно предвидено в закона, това е двойната отговорност, която и сега е налична в закона и на местните власти и на общините и съответно на ДНСК. Това, което правим е разграничаваме кой за коя категория отговаря и всъщност те запазват тази отговорност, даже намаляваме функциите, които трябва да изпълняваме, защото вместо за всички категории, ще отговарят само за три от категориите строежи. Така че както са отговаряли до сега, така надявам се ще продължат да го извършват и за в бъдеще.
Безспорен факт е, че със сигурност има по-малки населени места, по-малки общини, които нямат достатъчно експертиза, достатъчно брой експерти, които трудно се намират, защото е много трудно в малките общини да се намерят специалисти, ние сме готови разбира да ги подкрепим в този процес, но пак казвам – те и до сега имат тази отговорност и ние нищо не им прехвърляме, а просто и ясно дефинираме.
Това е най-общо от мен. Сега ще дам възможност за още няколко коментара накратко и от моите колеги, може би за.-министър Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Министър Павлова беше повече от подробна и категорична, нашите допълнения ще бъдат по-скоро от конкретно естество. Мисля че под нейния отговор на поставените от господин Михалевски въпроси станаха ясни причините поради които предлагаме конкретните изменения.
В някои от тезите на господин Михалевски се съдържаха и отговорите на зададените от него въпроси. На първо място, когато даде за пример общият устройствен план на Кърджали, който от 2001 година е започнал да се работи, но все още не е приет. Всички вие си давате сметка един национален документ, като националната комплексна устройствена схема в цялата си пълнота и всеобхватност какви конфликтни ситуации би породила при нейното приемане. Добре си давате сметка в какъв срок след нейното разработване тя би могла да бъде приета. Общите устройствени планове се проточват по шест, по седем, по десет години. Има и други причини, не е само причината за финансиране. Документите са изключително спорни, голяма част от тях отиват и на съдебни производства.
Казахме, че националната концепция е един визионерски документ, който за първи път ще ни даде една териториална основа на регионалното развитие съответно с оценка на територията, на породените дефицити и съответно дисбалансите между териториалните единици. Така че оттам започваме, до края на годината да сме готови и с нейното изработване.
Относно ограничаване на инвестиционната инициатива, която коментирахте, съгласно членовете 59 и 109 – да, това е един от спорните текстове, които предлагате, но министър Павлова правилно каза, че трябва да въведем текстове, които имат дисциплиниращ ефекти за общините. Заместник председателя на комисията господин Пехливанов подчерта в един от въпросите си, че е крайно време да спрем хаотичното застрояване. Тук говорим наистина за територии, които са извън урбанизираните територии на съответното населено място. Предвидили сме изключения, които не можем да коментираме и да дадем една категорична яснота за това дали са изчерпателни или не, затова имате и последна дума вие като законодатели да предложите евентуално нови изключения от тях, които не ограничават инвестиционната инициатива. Но да не говорим за хаотично застрояване и за презастрояване, а да говорим за планово, целенасочено развитие на територията, без значение на общинско, областно или национално ниво. Трябва да активизираме общините, та дори и с финансов механизъм, за който всяка година отделяме средства да се възлагат, приемат и одобряват общи устройствени планове.
За контрола на областните управители, министър Павлова спомена, че носят отговорност само за контрол по закона. По никакъв начин не се опитваме и няма да допуснем накърняване на конституционното право на общините за местно самоуправление. Контролът е единствено и само по законосъобразност и то свързано основно с това дали при приемането и предаването на общи устройствени планове съответно са спазени изискванията на специфичното законодателство, което е в областта на околната среда, на културно-историческото наследство и т.н.
Относно прехвърлянето на отговорности, също широко дискутирана и дебатирана тема. Отново подчертаваме, ние не прехвърляме никакви отговорности, по-скоро се опитваме да избегнем дуализма, дублирането на задължения между органите на местната власт, органите на централната администрация в лицето на ДНСК. Малко повече подробности предлагам да даде и госпожа Гечева относно предлаганата от нас промяна.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, може би да започна първо с въпроса за предвидения административен контрол върху заповедите по чл. 216 от началника на ДНСК и дали това няма да създаде опасност за реализирани вече строежи да се отмени разрешиението за строеж. Наистина може би този текст и ние бихме приели неговото дообработване, но мога да ви кажа, че всъщност този текст беше предложен именно за такива фрапантни случаи, в които наистина няма възможност да бъдат отменяни повече разрешенията за строеж, тъй като все пак и в новата редакция на чл. 156 се запазва изискването и текста, че невлезли в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. Но пак казвам, ако може да се предложи един по-прецизен текст, нямаме нищо против това да бъде направено.
Що се отнася до спиране действието на лиценза или по-точно прекратяване на регистрацията в проекта на ЗИД на ЗУТ това, което мога да кажа е, че това не е нова разпоредба, тя просто е прередактирана в съответствие с промяната на лицензионния режим в регистрационен и в момента в сегадействащата редакция на ЗУТ съществува такава възможност за отнемане на лиценз при системни нарушения, допуснати от юридическото лице консултант и наистина има случаи на отнети лицензи и няма някакви съществени проблеми от това. Наистина трябва да има някаква възможност за създаване на превенция на нарушенията от страна на консултантите.
Що се отнася до това, че се въвежда шесмесечен срок от влзане в сила на ЗИД на ЗУТ за приключване на производствата по § 184 отново ще се съглася, че това е наистина малко крайна мярка и ако може да бъде прецизиран текста не възразяваме, но мога да кажа какви са били мотивите, за да се предложи този текст. Все пак от 2004 година, когато бяха декларирани незаконните строежи до днес по-голямата част от започнатите производства по узаконяване по § 184 още не са приключили. Ние смятаме, че е недопустимо десет години да продължава една процедура по узаконяване, очевидно че не приключилите може би никога няма да приключат. В този смисъл считаме че е редно да се направи нещо така, че да се ускори приключването на започнатите процедури по узаконяване. Това е бил мотивът. Ако ви се струва кратък шестмесечния срок и ако имате някаква по-добра идея, за да можем да мотивираме главните архитекти да приключат тези производства, също не възразяваме да се разгледа такъв текст.
Няколко думи искам да кажа за правомощията на общините. Според мен няма причина за тревога, че общините няма да могат да се справят с така предложените им правомощия. Всъщност се касае за увеличаване на правомищия на кмета, а не за увеличаване на контролни функкции, тъй като и в момента общинската администрация има контролните функции, има задължението да упражнява контрол на всички строежи от първа до шеста категория. И в момента общинските администрации имат задължение по ЗУТ да имат назначени служители за контрол по строителството, които да изпълняват тези функции. Така че не виждам място за притеснение, че няма да бъде достатъчен броят на служителите за контрол по строителството, а напротив – с проекта на ЗИД на ЗУТ ние предлагаме общинските администрации да бъдат разтоварени от контролните функции за строежи от първа, втора и трета категория, които ще бъдат проверявани от органите на ДНСК.
Единственото, което в повече предлагаме за строежите от четвърта, пета и шеста категория, за които проверките са извършени от служителите на общинската администрация, кметът да има правомощията да издаде съответния индивидуален административен акт или наказателното постановление. Още повече, че е предвиден и текст в ЗИД на ЗУТ, която дава възможност постъпленията от глобите и санкциите, които се очаква да бъдат повече с увеличените правомощия ще постъпват в общинския бюджет, така че не мисля, че може да има безпокойство за ресурс на човешка или финансова необезпеченост на общинските администрации.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа, аз ще задам няколко кратки въпроса. Преди това обаче искам да кажа, че в предложения законопроект има доста положителни неща, едно от тях е олекотяването на ЗУТ чрез прехвърляне на стратегическото планиране на устройството на територии в Закона за регионалното развитие. Не без значение е и това диференциране на отговорностите между местната общинска власт и структурите на ДНСК по места. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че ако до сега има някакъв щат и ресурс в тези звена, съответно държавно и общинско, ако се увеличи работата на общините, което по тяхно мнение е така, ще се намали ли работата на структурите на ДНСК и ако се намали те ще запазят ли същият ресурс?
Нормално е всеки да казва, че работата му ще се увеличи. При вас е нормално да казвате, че няма да се намали другата. Но за мен е положително, че поне ще се знае кой за какво отговаря и няма да се получи, както много често специфичен отказ от правосъдие, когато има необходимост да се приложи закона.
Бих коментирал още веднъж, въпреки че беше повдигнат този въпрос, защото той ще се яви най-конфликтен, може би по отношение на забраната за реално проектиране – промяна на предназначението и изработване на подробни устройствени планове при липса на общ устройствен план. Вярно е, че това е един „стимул”, санкция към общините, които не са привели в изпълнение това, което е необходимо да направят – да приемат общи устройствени планове. Вероятно за тези, които не са приели общи устройствени планове, над 70% са имали финансовата възможност да го направят. Но поради това, че ножът не опрял до кокала не са го правили, защото не са могли да се движат до сега и по другия ред с подробните планове. Но има една друга част, госпожо министър, от общините, която не може да направи това – малки общини, изключително разчитащи на субсидии, които не могат сами да се справят с проектирането. Там именно трябва държавата да помисли как да подпомогне този процес, за да не ги остави в неравностойно положение. Примерно би могло да се търси вариант на партниране, тъй като това ще наруши частните инвестиции и ще влезе в конфликт с тях, да се търси някакъв начин на публично-частно партниране при финансиране на този процес, въпреки че планът е собственост на общината.
Не съм съвсем сигурен, че всички възможности за финансиране по ОПРР за следващия програмен период са изчерпани. Вие ще кажете по-подробно дали са водени такива разговори за включване на възможности за подобно финансиране от тази оперативна програма за следващия програмен период.
И друго, което чух при коментарите миналия четвъртък при публичното обсъждане е, че би могло да се мисли за едно по-утежнено проектиране на подробни устройствени планове с елементи на общия устройствен план, което да е един преход до приемането на общия устройствен план. Това е утежнено естествено проектиране за тези, които искат да са инвеститори, но все пак е някаква възможност, някакъв шанс да реализират своите инвестиционни намерения.
Ще ви поставя един въпрос, който се чува от специалисти, главни архитекти и т.н. Това е въпросът с одобряването на общите устройствени планове. По мнението на немалко специалисти одобряването от общински съвети е доста предполагащо елементи на лобизъм и недотам добър професионализъм, вмешателство в процеса на подобряването на общите устройствени планове. Преди малко чух от вас, че има и случаи на промяна без да се спазва и процедурата. В тази връзка въпросът е дали е мислено и би ли могло устройствените планове на по-големите градове да се одобряват от Националния експертен съвет, където това е по-безпристрастно.
Не приемам априорно, че има далавери при приемането на общи устройствени планове, но действително има предпоставки за намеси в ущърб на публичния интерес от различни лобистки интереси в общините. Такова нещо по-трудно би могло да се реализира при изнасянето на един авторитетен орган, какъвто е Националния експертен съвет. Плюс това местните експертни съвети са мандатни такива, те действат много повече случаи докато е съответната власт на власт и след това се сменят. Каква устойчивост очакваме при взимането на решенията там?
Това бяха моите въпроси.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, госпожо министър, уважаеми гости, моите кратки виждания. Между първо и второ четене ние ще имаме възможност текст по текст да обсъдим подробно всичко и сме убедени, че ще бъдат поправени текстове, които заслужават да бъдат поправени.
Още в самото начало заявявам, че ние ще подкрепим законопроекта, но с ясното съзнание, че очакваме някакви промени между първо и второ четене и ще ги изложим. Но тъй като днес няма представители на Национално сдружение на общините в Република България тези правомощия, които се прехвърлят или по-правилно е да кажем, че държавата се оттегля от определена част от своите правомощия и ги оставя само на общините. Тук министърката е права, че нови правомощия на общините ние не даваме, а ги имаше до сега успоредно с правомощия, които ДНСК имаше. Но не съм съгласен, че е имало двойно тълкуване, дуализъм, не е вярно това. По тази логика аз имам виждане, че ДНСК не се възползва от своите правомощия, така излиза. Някой не се е възползвал.
Идеята навремето, когато законодателят е вмъкнал и е предал тези правомощия и на общините е било, че в случай, ако представители на ДНСК не се включат със своите правомощия в строителния процес да го контролират и да спират, поне представителите на местната власт да се включат. И тогава имаше идеята глобите и бонусите да останат в общината. Опасявам се, госпожо министър, че когато ДНСК вече за строежите от четвърта, пета и шеста категория няма да се занимава, мен не ме притеснява експертният потенциал в общините, те ще намерят, а ме притеснява, че в малките общини няма да има нито един кмет, който да премахне незаконно строителство. Кой е този кмет в една малка община ще премахне сградите?! Мога да дам десетки примери, че не е възможно.
Госпожо министър, подкрепям Вашите усилия, че има промени, които ненапразно казах и заявих, че ще подкрепи нашата парламентарна група. Какво следва, когато кметът не се възползва от своите правомощия? Нищо. Голям проблем. Само избори. А той заради изборите няма да се възползва от тези правомощия. Някой ще каже, че това е парадоксално. Не е, точно това ще стане.
Възприемам и споделих с представители на различните браншови организации, в тази посока ще внеса и предложение, когато са правомощия, които остават само в големите общини, има кмет на района, губи се пространството, кметът на общината по-смело ще действа. Но кметът примерно на Чирпан да издава заповеди за премахване...?! Извинявайте колеги, но целта на законопроекта за какво е? Ако е само за отчитане на дейност – разбирам, добре звучи. Ако искаме да постигнем тези цели, да си кажем, че трябва да има някакви освен задължения и права. Какви санкции има към този кмет, който няма да се възползва от тези права? Никакви санкции. Ние като законодатели имаме интерес този кмет да действа, да премахва. За съжаление не сме на това равнище още.
Аз разбирам, че има проблеми, включително и ДНСК в тези годни, но не съм убеден, че всичко до сега е било анархично. Не е вярно, животът е динамичен, нещата се променят. Едно е било преди четири години, след четири години ще бъде друго.
Господин председател, уважаеми гости, трябва да помислим между първо и второ четене, тъй като представители на ДНСК в една област са по-независими, не са изборни длъжности, те не са посмели да премахнат незаконното строителство, едва ли изборната длъжност. В Швейцария, в Англия не се приема, че се оплакваш, не носиш донос към комшията, ако се интересуваш какво става със съседен имот и някой строи, това е част от живота им.
Въпросът е че от общините не приемат или пък с резерви приемат промените в този текст, госпожо Гечева, и казват, че ДНСК ги оставя сами в борбата с незаконното строителство, къде е държавата.
Аз мисля, че между първо и второ четене ще изчистим този текст. Помислете, госпожо министър, може би за областните градове, за градовете с районно деление. За да се постигнат целите трябва да има работещ закон. Ако не е работещ – няма смисъл. И какво следва ако кметът не се възползва от тези права? То и сега има възможността тези глоби да останат в общината, но аз не видях някой кмет да го направи. Така че за тези категории строежи това ме притеснява. За другото вече ще коментираме между първо и второ четене.
Ние ще подкрепим с ясното съзнание, че между първо и второ четене има въпроси, които бяха повдигнати, да се изчистят.
Благодаря ви.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Господин председател, госпожо министър, на първо четене аз ще подкрепя вашият законопроект. Смятам, че между първо и второ четене каквито забележки има ще бъдат преценени от комисията и което е възможно и което е в интерес на работещия законопроект ще бъде взето предвид. Тук обаче искам да кажа нещо не толкова по закон, а колкото по това за онези общини, които не са в състояние да финансират общи устройствени планове. По смисъла на закона според мен те не са и общини. Община Треклено е с 512 човека. Една община с 500 или 1 000 души по никакъв начин няма човешки потенциал да извърши това финансиране.
Кое очаквах аз в моя период от три години като народен представител, че за да има силни и работещи общини трябваше да се проведе една реформа. Една реформа, която да обедини тези малки общини, които са по хиляда, две, три, пет хиляди души. В края на краищата там да има не 95% държавна субсидия. Някои общини са просто като пощенски кутии, които разпределят субсидията по държавните дейности, идващи от държавата по определени пера. По никакъв начин те не биха се справили с този закон. Обединени по три, четири или прикачени към по-голямата община, първо ще паднат парите със 124 милиона, за да влязат тези устройствени планове в сила. При това положение биха могли да бъдат и по-малко.
Освен това ние не погледнахме на областните администрации. Извинете, но област Видин вече в момента е 99 хиляди човека, тя е под средна европейска община, не говорим за област. И ние издържаме една администрация куха, която не може да генерира идеи, която не може да кандидатства по програми, а в същото време казваме, че така нужните планове за развитие на държавата, нямаме средства за тях. Ако ние не издържахме тази администрация, която е непродуктивна и направим една смела реформа, от която не знам защо се плашим, според мен ще има достатъчно пари, за да се направят тези неща.
Доста мерки и доста пипане трябва да има във всяка една област, като се почне от държавният строителен контрол до работата на общините, че дори и със съдействието на институциите, ако искаме ЗУТ да проработи.
РЕМЗИ ОСМАН: Доколкото разбрах язовирите се прехвърлят към първа категория строежи, контрол и т.н. Не стана въпрос до сега, за да остане в стенограмите. Знаем за трагедиите в Бисер и в другите райони. Разбирам, но това, че някой не си е изпълнил своите задължения не означава, че непременно и микроязовирите заедно с големите отиват първа категория. Да помислим между първо и второ четене – да, язовири, които са големи, но областният управител председателства областната комисия, има правомощия, няма значение дали имотът е частен или държавен, но няма никакво основание, няма да е работещ закон, ако тези микроязовири отиват към първа категория. Те са едни малки язовирчета за риболов дето не стават вече. Какви са били аргументите?
Разбирам тежък момент мина, имаше бедствие, никой не иска, но има някои природни неща, на които ние не можем да отговорим.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Ще коментирам неща, които до сега не са споменати. Ще започна от чл. 36, ал. 4, който урежда отклоненията от правилата и нормите на застрояване. Алинея 4 дава възможност на кмета да определя по-големите отклонения от нормите на застрояване. По предложени на кмета общинският съвет с две трети мнозинство може да приеме тези по-големи отклонения от нормите за проектиране. Специално мен това много ме притеснява, защото кметът не е експерт, нито общинският съвет е експертен орган и тук вече може да се получи обслужване на определени интереси и засягане на обществения интерес и една такава колективна безотговорност за взимане на решение от общинския съвет според мен не е много добре.
Някой спомена на общественото обсъждане, че е имало три случая на приемане на общ устройствен план, който е незаконосъобразен, така че тук могат да се получат недотам добри неща. Все пак министерството е добре да е органът, който да се произнася върху предложението на кмета, така смятам аз.
Другото, което искам да повдигна като коментар е чл. 149, ал. 5, с който се променя обемът на документите, които постъпват в РДНСК при уведомяване за издаване на разрешение за строеж. Прекалено много документи се искат. Това е добре от една страна, защото по този начин може добре да се проконтролира издаването на разрешението за строеж, но от друга страна започваме да се отдалечаваме още повече от началото на започване на строителството, защото тази документация докато се приготви от общините ще иска един по-дълъг период. Още повече, че малко неясен е текстът, чертежи на фасадите, изясняващи височината и разстоянието от новопроектираните сгради. В проекта фасадите няма как да дават отстоянието от съседните сгради до дъното на парцела и какъв ще бъде точно този чертеж на фасади, който да изяснява тези отстояния, тук вече ще се получи едно може би неправилно тълкувание на закона.
Член 153, ал. 2 – разрешението за строеж, тук си говорим за разрешение на строеж кога губи правно действие и се вмъква едно предложение за обектите от линейната инфраструктура този срок да е десет години. Според мен десет години е много дълъг период, защото за десет години се променя собствеността и много неща се променят, а ние да пазим действието на строителното разрешение десет години за някой обект не е много добре, защото през това време може да има друга инвестиционна инициатива, която пък да не може да бъде осъществявана, защото пазим строителното разрешение на някой, който може и да не го построи след десет години и просто да загуби правно действие строителното разрешение. Този десетгодишен период според мен е хубаво да се обмисли и малко да бъде намален.
По отношение на строителния надзор от лицензионен става регистрационен режим, само че той продължава да бъде доста обемен като изготвяне на документи, което е редно, защото специалистите трябва да бъдат наистина на ниво в строителния надзор. В § 123 от преходни и заключителни разпоредби се казва, че след изтичане срокът на лиценза получаването на удостоверението е по общия ред. Не може 15 години да се упражнява строителен надзор, два пъти са били принуждавани да се лицензират по общия ред надзорните фирми и сега наново да ги караме да се лицензират по общия ред надзорните фирми и сега наново да ги караме да се лицензират по общия ред. Може би трябва да се вмъкне една клауза, че тези, които са упражнявали строителен надзор и не са имали никакви наказания, малко по-облекчена процедура, само да докажат, че нямат премини в обстоятелствата и ако има нови обстоятелства само тях да представят като документация.
Приветствам в чл. 200 възможността да се правят разпоредителни сделки с паркоместата, но трябва да се изчистят тестовете, защото има много противоречиви мнения и от юристи и от колеги в тези тестове, особено в определението за паркоместо, където се говори за реално обособена част от строежа и реална част от УПИ. Такива понятия „реална част от УПИ” не мога да ги разбера, те винаги са идеална част и това трябва да се поизчисти като текст.
За чл. 216 моето мнение е същото като на колегите. За диференциране правомощията по изграждането и контрол на строежите между ДНСК и общините, аз съм с много големи резерви, защото по този начин така приет законът според мен може да узакони местният феодализъм.
Няма да се спирам подробно, но не може според мен органът, който разрешава строителството да издава заповед за събарянето. Често сме свидетели на издадени разрешения за строеж с умишлено и неумишлено допуснати грешки и неправомерно издадени и същият този орган след това трябва да си издаде заповедта за събаряне на неправомерно разрешение за строеж. Някак си се разминават нещата, още повече в малките общини и като компетенции има проблем там, и като обвързаност на хората – всички там се познава и много трудно кметът би издал заповед за събаряне на строежи. Няма процедура за обжалване на отказ за издаване на заповед за премахване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Всички предложения, които имаме можем да ги направим между първо и второ четене, пак ще ги обсъждаме.
Госпожо министър, Вие искахте да приключим с едни общи заключения. Заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Предлагам да не се спирам в конкретика на всеки от повдигнатите въпроси, ще имаме възможност между първо и второ четене.
В заключение единственото, което може би ще се възползвам да кажа е, че съм притеснена от част от коментарите и съм притеснена, защото все пак ние сме правова държава, пълноправен член на Европейски съюз и ако ние тук изказваме притеснение, че нашите местни власти не могат да се справят с функциите си, правомощията си и отговорностите, които са им дадени по конституция и по закон и че едва ли в нашите местни власти кипи шуробаджанащината и никой няма да посмее да направи нещо.
РЕМЗИ ОСМАН: Никой не е говорил такива неща.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не говоря за Вашите думи, нямам това предвид. Говоря за безпристрастната работа на местните власти. Не мога да приема, че тъй като всички са роднини няма да може безпристрастно всеки да си извърши функциите и задълженията. В крайна сметка затова избираме и гласуваме своя кмет и съответно общинският съвет, който да контролира и аз не мога да приема, че няма да може. Имаме служители на ДНСК, които си имат далечни роднински връзки, но са си събаряли обектите, когато това е необходимо. Това е личната отговорност на всеки един гражданин.
Господин Осман, това не беше към Вашият коментар, това беше съвсем по друг повод казано. Говорим за темата децентрализация, това е част от функцията и отстъпките в посока децентрализация. И ако ние сега искаме да отнемем възможността да делегираме функции и правомощия на местните власти и не вярваме в това, че те ще се справят, тогава цялата концепция за децентрализация няма да може да проработи.
От друга страна аз съм съгласна с коментара, че по-малките населени места може би трябва да бъдат окрупнени, да се мисли в тази посока именно защото не навсякъде има достатъчно на брой специалисти от определената специалност, които да свършат конкретната работа и дейност. Така че това също е възможност, която можем да обсъдим в рамките между първо и второ четене.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо министър, наистина изчерпателна дискусия, но и много отворени врати, възможности за коментари, дискусии, допълнения, предложения между първо и второ четене. Аз наистина ви приканвам да подготвим такива предложения и да ги обсъдим след това заедно, за да намерим най-добрият вариант към окончателния законопроект.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, в тази зала са или самите експерти, или техни представители на потенциала, с който разполага България. Има ясна изразена воля за какво става дума.
Ще подкрепим закона, защото виждаме в по-голямата степен положителните неща, които той преследва. Ако между експертите най-вече има виждане, че някои от текстовете няма да проработят съобразно намеренията на вносителите нека да направят предложение чрез нас депутатите за второ четене, за да ги поправим.
Приветствам усилията, които са направени и от страна на министерството и от страна на експертите, които са помагали тук, така че нека да вървим към приемането на този закон и да знаем, че може би ще има някои неудачи след приемането му въпреки всички добри намерения, но той е една добра стъпка, която след това, ако трябва ще бъде доразвита нататък. Така че ще подкрепим този закон.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, предлагам ви да преминем към гласуване.
Който приема внесеният законопроект за изменение и допълнение на ЗУТ от Министерски съвет, който го подкрепя, моля да гласува с вдигане на ръка.
Гласували: „За” – 18; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Благодаря на всички, които имахте отношение към този законопроект.

5. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 254-01-24, внесен от Огнян Стоичков.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Стоичков, моля да ни запознаете със закона.
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, законопроектът, който предлагам на вашето внимание е всъщност законодателен образец от Закона за физическото възпитание на младежта от 1931 година. Там изрично е записан текстът, който аз предлагам на вашето внимание, а именно в новоизграждащи се производствени или административни сгради с капацитет над сто работни места да се предвиди помещение за спортна дейност.
Това според мен е изключително важна социална политика, една от трите най-важни социални политики на всяка една държава – образование, здравеопазване и спорт и затова ми се струва, че именно в Закона за устройство на територията, като нормативен акт с най-висш ранг, който регламентира именно строителството, проектирането и приемането на сградите е акта, в който трябва да бъде записана тази разпоредба.
Допълнителен аргумент в подкрепа на това, което казвам е именно разпоредбата на чл. 38, ал. 8, в която е казано, че в новоизграждащите се сгради в режим на етажна собственост се предвижда самостоятелно помещение – едно общо помещение за битови, спортни и други нужди. Тоест, законодателят 2009 година е преценил, че в етажната собственост – жилищните помещения, новоизграждащи се след тази година е абсолютно задължително да има такова помещение. Друг е въпроса доколко се спазва и как се спазва.
За мен с още по-голяма сили, след като го говорим в тази разпоредба за жилищни сгради, с още по-голяма сила би следвало да се отнася за производствени и административни сгради, защото активната част от населението в България и във всяка държава са главно работещи и учещи се. Това са двете основни социални групи, които са активната част от населението и тази активна част от населението е на работното място. И най-логично според мен и така е регламентирал законодателят там, където работи човек, ще му е най-лесно там да ползва помещение за спортна дейност.
Това в никакъв случай не го приемайте, че тепърва ще правим работниците и служителите олимпийци. Това е най-вече свързано със здравословните условия за труд, с работоспособността. Тоест, една инвестиция от работодателя в едно такова помещение. Спортното помещение може да бъде с такива размери, а не е казано, че тепърва трябва да изграждаме спортни зали във всяка фабричка и шивашки цех. За едно спортно помещение са достатъчни нормативите за три гаража – тоест до 25 квадрата, три гаража са едно спортно помещение – 75 квадрата, което е напълно достатъчно. Но с нормативите за размени и обеми, това е от компетентността на подзаконов нормативен акт и аз затова предлагам именно с това да се занимават ресорните министри.
И тук е проблема, че в подзаконовата нормативна система в момента има хаос, защото тя е издадена най-вече по отменения ЗТСУ и се счита за мълчаливи и отменени нормите за изграждане на спортни зали и съоръжения и нормите от 1982 година. Забележете, има норми за проектиране на обслужващи сгради и помещения към промишлени предприятия и тези обслужващи сгради и помещения едно от нещата са помещения за спортни нужди. В тези нормативи от 1982 година имаме такива регламенти. Разбира се те са остарели и неприложими в настоящия момент, най-малкото защото говорят и за заводски библиотеки и за неща, които са в контекста на едно планово народно стопанство, а не в 21 век.
Според мен няма да натоварим работодателите с последната опция. Там, където работодателят му е икономически по-изгодно да не осигурява такова помещение, да осигури средства, както осигурява средства за храна, както осигурява ваучери за работно облекло, така да осигури ваучери и за спортна дейност и да ползва спортните обекти на друг работодател съвместно – тоест, две фабрики или три могат да изградят съвместно едно помещение и да се ползва на съвместни кооперативни начала, както е казано в разпоредбата от 1082 година.
Това е действително актуален проблем и пред другите членки на Европейски съюз. В социалните програми на 12 държави членки на Европейски съюз спортът в компанията – там, където се труди съответният работник или служител е един от основните приоритети и в бюджетната програма на съответните държави. Най-напред са скандинавските страни, но ние не трябва да се отчайваме, ние също сме напред. Ако си спомняте, уважаеми колеги, преди няколко месеца приехме Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорт до 2022 година. Там се предвиди бюджета на Министерството на спорта планово да се покачва от 0,1% от БВП, както е в момента, да стигне до 0,5%. Тоест, държавата, всички ние се обединихме да даваме повече пари за спорт. Ако е така и ако продължаваме да отстояваме тази позиция, според мен това е едно работещо предложение, което е имало традиция в царство България, дали ще има бъдеще и в Република България ще решите вие.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще дам думата на специалистите за коментар – на представителите на министерството, ако имате такъв и след това започваме дискусия между нас по внесения законопроект.
Имате ли отношение по внесения законопроект?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ние подкрепяме така направеното предложение, като имаме конкретни бележки как точно да бъде формулиран текста. Разбира се ви сте тези, които ще прецените. Това, което ние предлагаме е всъщност тестът да гласи: „По предложение на министъра на физическото възпитание и спорта, съвместно с министъра на здравеопазването....”, редът, по който да бъде регламентирано, че те издават наредба, която да регламентира именно този ред като подзаконов акт и в самия закон да е указано издаването на наредба, за да има степенуване на актовете. Считаме, че по този начин ще можем да имаме добра регламентация вече на детайлите, които наистина няма смисъл да бъдат указани в закона, но за да бъдем по-коректни и точни.
РЕМЗИ ОСМАН: Колеги, да бъдем реалисти, един такъв вид закон и да караме предприемачите, когато се говори за 50-60-100 работни места шивачки за лека промишленост в определени райони, уважавам усилията на господин Огнян Стоичков. Да, нашето законодателство, ние трябва да се обърнем, но ние допълнително да натоварим предприемачите, когато се чудим откъде да намерим инвеститори, най-малкото е несериозно. Нека да дойдат малко по-добри икономически времена, тогава да ги задължим, но в момента не само кметове на общини, не само кметове на села, депутати, всички сме ангажирани как да привлечем инвеститори. А ние не бива по някакъв начин да ги затрудним, да ги натоварим с допълнителни финансови средства. Опасявам се, че с такива текстове в законите ние няма да спечелим инвеститора. Има цели райони в страната, които се занимават с лека промишленост. Има райони от страната, където работниците работят за 400 лева и се радват, и всички се радваме, че има някаква работа.
Умолявам ви наистина да бъде оттеглен, не да бъде отхвърлен законът, всеки от нас споделя тези усилия. Според мен държавата не е в състояние да изисква и ние ще отблъснем инвеститори, би било много по-почтено господин Огнян Стоичков, но този момент или да оттегли или с негово съгласие да забавим гласуването в комисията, във времето да се отложи. Не виждам как ще натоварим тези инвеститори и предприемачи, чудя се кой е този предприемач, който ще отиде да инвестира в тези райони, едвам е събрал пари да направи някаква инвестиция.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Законопроектът като идея, като смисъл е чудесен. Ние говорихме днес с господин Стоичков, може би в социалното законодателство трябва да намерим място за тези задължения на работодателите да осигуряват възможности за спорт, за възстановяване някакво, за почивка. Точно тук в ЗУТ и точно по този начин ми се струва, че не съвсем удачно, какви видове спорт? Една тенис маса достатъчно ли е? Една шахматна маса достатъчна ли е? Един МОЛ, в който има стотици работни места, кой ще прави тези съоръжения. Или както днес говорихме, две-три сгради, които са планирани за едно, а след една година станат друго производство и броят на работните места расте или се променя. Как може да се прецени и това да се заложи още на ниво проектиране на сградата? Или една многоетажна сграда, в която има 10-20 офиса на фирми, а в сградата има над сто работни места, кой ще бъде отговорен за проектирането, поддържането и какви спортове? Защото за едни спортове има климатични инсталации, други изисквания. Самото проектиране на сградата трябва да бъде съобразено с това какъв вид спорт.
Много въпроси. Аз лично смятам, наистина както каза и господин Осман, ако се оттегли този закон или трансформираме тези текстове в ЗУТ, в този, който сега вкарваме и в други закони, защото сега има норми за проектиране и строителство, там би могло също да се промени, въпреки че има такива някакви изисквания, ми се струва, че ще бъде по-удачно, за да е работещо предложението. Иначе като идея наистина е добро, но да му намерим вариант, който да проработи.
ИВАН ЦЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, от името на Министерството на физическото възпитание и спорта бих искал да кажа, че ние напълно подкрепяме законопроекта и считаме, че е изцяло в духа на приетата от Народното събрание Национална стратегия за развитие на спорта. Там също имаше такива текстове, които казват, че работодателите трябва да се стимулират да създават условия за спорт.
По отношение на опасенията за чуждите инвеститори, те са доста по-напред в разбирането си за тази част на корпоративната социална отговорност към служителите си, че трябва да осигурят такива неща, така че едва ли такова нещо би уплашило някой инвеститор, че трябва да осигури едно помещение, където работниците да спортуват. Това е най-малкият проблем, че трябва да има 50 или 70 квадрата за спорт.
В много държави по-напреднали от нас това се прави и се прави от години наред, както и в нашата държава се е правило през 1931 година, когато също е имало нужда от инвеститори. Аз мисля, че с някои такива подзаконови нормативни актове може да се изчистят тези неща, за които вие казахте точно кой, как и какво ще направи. Но като идея и като дух на законопроект напълно го подкрепям.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз мисля, че ние всички сме убедени в добрите намерения и в целите, които си поставя този законопроект. Едва ли някой се съмнява в това нещо и би желал нещо друго освен развитие на спорта, дори интеграцията му в работна среда. В случая бих се съгласил с колегата, който коментира, все пак гледайки през призмата на общините има едни общини, в които може би трябва да подлежат на мерки за целенасочено въздействие да се развиват, защото те са наистина в затруднено положение като цяло и въвеждането на една такава мярка може понякога да се разглежда като утежнено обстоятелство спрямо инвеститорския интерес дори в такива региони.
От такава гледна точка подкрепям го, може би следва по някакъв друг вид начин или да се преработи на следващ етап.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: И аз съм съгласен, че законопроектът сам по себе си като идея е доста добър. Спортът е здраве, всички го знаем, но в момент, в който ние се намираме в криза, в момент, в който всеки работодател гони по-ниска себестойност на продукцията си, за да може да се пласира на така или иначе свитите пазари, едва ли обременяването с тези допълнителни разходи ще помогне и на икономиката и на бизнеса като цяло.
Аз също приветствам законопроекта, но мисля, че ако се внесе на малко по-късен етап ще бъде по-добре.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Ще подкрепя този законопроект с всичките неточности, които има в него. Но не приемам аргумента, че тъй като има неточности и съмнения дали ще проработи да не го приемаме и да не поучим опит от неговото приемане и влизането му в реалността. Без съмнение ще е необходимо с подзаконови нормативни актове да се доуточнят много неща. Не мисля, че това ще е допълнително натоварване на предприемачите инвеститори, защото както и господин Ценов каза, този стандарт за корпоративната социална отговорност в много водещи фирми по света, особено за чуждите инвеститори е възприет и се спазва. И ние като държава трябва всячески да стимулираме нашите предприемачи и бизнесмени в покриването изискванията на този стандарт.
Има неясноти. На мен например не ми е ясен изразът, който използвате в текста по отношение на детските градини: „и се осигурява закрит плувен басейн”, какво означава „се осигурява” трябва по-ясно да стане, че или се изгражда или се осигурява достъп на децата до такъв, но тогава защо намесваме новоизграждащите се.
Независимо, че между двете четения може да се подобри в един закон всичко това не може да се реши, трябва да има детайли в подзаконови, но е полезно за нашата все по-заболяваща нация.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, аз ще подкрепя този законопроект намирам идеята за добра и следва да бъде реализирана. Хубавото е, че този законопроект получи подкрепата на две министерства до тук.
Има резон в това, което казват колегите, че инвеститорите ще бъдат натоварени с допълнителни разходи, но големият кръг от инвеститори, ако не бъдат стимулирани да изграждат такива бази и да предоставят по-добри условия на труд за своите работници, те всъщност няма да го направят никога. Това е един добър пример как целите и мерките, заложени в една стратегия, в случая за развитие на спорта, могат да бъдат превърнати в реалност и не както до сега – стратегиите, които се пишат да остават само на документи, а и да намират реално изражение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Други коментари?
ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ще взема становище по двата въпроса. Първо, благодаря за подкрепата, благодаря за критичните бележки. Днес изтича срока за предложение за Закон за публично-частно партньорство. Този вариант е една малка брънка в публично-частно партньорство. Тоест, частникът изпълнява част от държавната политика за спорт срещу което той печели здрави работници, защото той ще инвестира 50 квадрата помещение, но неговите работници няма да излизат всеки месец в болнични. Икономически по-изгодно е неговата работна сила да е здрава. Аз не говоря за цехове от 50-60 работника, говоря за работни места над 100. Един чужд инвеститор или наш, ако не може да осигури три паркоместа, като площ – 75 квадрата, що за инвеститор може да бъде?
Технологичният проект на всяка производствена сграда описва работните места. Ако вие предложите друг критерий по-обективен, да не са свързани с работните места, да е с площта на предприятието и т.н., но такава е практиката и в старото ни законодателство и в европейското, свързано е с брой работни места. Така че аз ще се надявам да бъде подкрепена идеята, защото на първо четене подкрепяме идеята, философията. Изпълнението ще се радвам ако бъде подкрепен и всички се включат.
Това, което беше казано като критични бележки, законът няма да влезе утре в сила, законът ще влезе най-рано след шест месеца, когато ще бъдат готови правилата и нормативите за изграждане на тези помещения. Тоест, всички субекти ще бъдат подготвени и всички инвеститори ще могат да си разчетат инвестицията за следващата календарна година с помещение от 50 квадрата.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: И ако се вкара на по-късен етап такъв закон, мисля че трябва да се диференцира за какъв вид предприятия трябва да има такъв фитнес. Защото ако има тежък физически труд в това предприятие кой ще влиза да тренира? Само обременяваме инвеститорът.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаемите предприемачи да не се опъват, ще извадят по някой лев, трябва да има и спорт.
РЕМЗИ ОСМАН: Аз имам предложение, дайте тогава както Стамболов е направил, всички държавници да носят облекло българско производство. Можем ли да го направим?!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Приключваме с дебатите по този въпрос. Преминаваме към гласуване.
Колеги, чухте мотивите и на вносителите и на изказалите се. Който подкрепя внесения законопроект на народния представител Огнян Стоичков за ЗИД на ЗУТ моля да гласува.
Гласували: „За” – 4; „Против” – 3; „Въздържали се” – 10.
Господин Стоичков има възможност да го преработим и да го вкараме като тестове в ЗУТ, но в този на Министерски съвет, според мен.
Благодаря Ви.

3. Представяне и обсъждане на законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 254-01-17, внесен от Иван Вълков и група народни представители.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Заповядайте, господин Вълков, да ни запознаете с Вашия законопроект.
ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър, с направените допълнения в закона даваме възможност на общините, които са от Черноморското крайбрежие и от крайбрежието на река Дунав да могат да извършват дейности по изграждане на рибарски пристанища, както и свързаните с тях обекти и съответно съоръженията, които са за предпазване от вредното въздействие на водите.
В кратък аспект сме се опитали да направим едно допълнение към законопроекта – който иска да изгражда такива пристанища или да извършва някакви допълнителни дейности по рибарските пристанища, да си отвори Законът за морските пространства вътрешно водните пътища и пристанищата на Република България и в кратък аспект да знае кой може да го предложи това нещо с решение на Министерски съвет. По какъв начин става? Дава се отстъпено право на строеж, след това се одобрява от ПУП от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от страна на министъра и съответно има едни защитни клаузи, които смятаме в чл. 112ж да се въведат – по отношение на построеното да не може да се сменя предназначението му, както и новопостроените обекти да имат публична общинска собсвеност.
Това е в общи линии предложението. След това има допълнителни разпоредби съгласно един допълнителен член, който смятаме, че е необходимо да бъде въведен в чл. 189а по ЗУТ. Смятаме че по този начин ще могат да се усвояват средствата по Оперативна програма "Рибарство”, сектор „рибарство”, тъй като в момента знаете, че точно в този раздел по мярка 3.3 нямаме усвоено нито едно евро, изоставаме в тази насока и това е точно една от причините, тъй като в момента има общини, които са подготвени и имат възможност да спечелят по тази мярка, но те нямат право да строят в екваторията на залива, както на Черно море, така и по крайбрежието на Дунав.
Това, смятаме че ще е една положителна мярка. Пуснали сме писма до Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, до Министерството на регионалното развитие и благоустройството, до Министерство на околната среда и водите, до Министерството на земеделието и храните. Тук има представители на две от министерствата и ще вземат отношение, но сме получили положителни становища, както и от Национално сдружение на общините в Република България и от редица общини по Черноморието и по крайбрежието на река Дунав.
Освен одобрението от страна на министерствата има и предложения за прецизиране на част от текстовете, които ние приемаме особено по отношение на чл. 198 на ЗУТ, който ние предлагаме. В чл. 189а ще ги вземем под внимание и смятаме, че между първо и второ четене могат да бъдат направени тези корекции.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Вълков. Колеги, имаме възможност да изразим становища по внесения законопроект. В предложенията, които са ви раздадени има конкретни текстове, които може би заслужават внимание.
ИВАН ВЪЛКОВ: Запознат съм, господин Татарски. По законопроекта се дават три конкретни бележки от страна на експертите на комисията. По една от бележките изказах мнение, че ще бъдат взети под внимание и между първо и второ четене ще бъдат съответно променени текстовете. Става дума за предложенията по ЗУТ, чл. 189а, там има два текста.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Нека да ме извинят колегите, но винаги се отнасям скептично към предложения, които се правят от народни представители и особено за такъв важен въпрос. Както знаете все още дори и за обекти, които и държавата би трябвало или ако има намерение да изгражда нормативната база не е достатъчно ясна какво и как трябва да бъде направена. И според мен Вие, като народен представител на управляващото мнозинство, трябва да възложите тази работа по съответния начин на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които за сега са оторизирани да дават разрешения във връзка с изграждането на такива пристанища.
Аз ви го казвам съвсем добронамерено, защото имахме проблеми с едно от тези яхтени пристанища, които се изградиха и макар че това беше правено преди аз да бъда министър, оказа се, че аз съм подписал, че държавата няма собственост, която да се засяга на тази територия и да не ви казвам какви неща се случиха. Не е възможно и не би трябвало да се приема такъв важен закон, който да регламентира. А съм сигурен и съм „за” това, че трябва да го има този закон без ясното становище на уважаемите колеги тук от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които обаче да не ви спестяват някои неудобства, а да ви кажат това, което според тях наистина трябва да се случи.
Намерението е чудесно, но трябва това нещо да е с категорични становища от тези две министерства, иначе аз не бих могъл да го подкрепя.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Министерството на регионалното развитие и благоустройството има ли позиция по внесения законопроект, ясно и категорично становище, както каза господин Гагаузов?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Преди всичко ние със сигурност осъзнаваме и подкрепяме необходимостта от промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата именно защото има празнота в този закон и защото никъде в законодателството не е ясно регламентиран реда не само в този закон, но определено и в останалите закони – Законът за водите, Законът за държавната собственост, включително Законът за Черноморското крайбрежие. Ние имаме регламентация на статута на пристанищата и затова как те се изграждат, как функционират и как се поддържат. Така че това е изключително важна инициатива и независимо, че се не идва по линия на което и да е от министерствата и Министерски съвет, аз считам, че е важно тя да бъде обсъдена и да намерим най-доброто юридически и издържано решение това изменение да бъде прието.
От тази гледна точка ние не само подкрепяме, но и апелираме към това изменение да бъде прието в максимални кратки срокове, защото то ще създаде необходимите предпоставки наличните финансови ресурси по линия на Оперативна програма "Рибарство” да бъдат предоставени и България да се възползва от възможността, която има с безвъзмездни средства от Европейски съюз да изгради такъв тип пристанища. Затова това е много важни и спешно и е приоритет.
От гледна точка на компетенциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството ние сме изпратили конкретни бележки, тъй като също считаме, че има необходимост част от предложените текстове да бъдат прецизирани. Вие имате нашето становище, което поддържаме и считаме, че са необходими да бъдат прецизирани текстовете и на чл. 112е от ал. 1, така и на още други текстове, които сме предоставили на вашето внимание. Тук са и експерти от министерството, които могат да коментират.
Имаме следните бележки и предложения: В член 112е, ал. 1 са визирани рибарските пристанища по чл. 107 от закона. Намираме за неточно точно това препращане към чл. 107 от закона, защото рибарските пристанища могат да бъдат държавна, общинска и частна собственост. А целта на предложението е право на строеж да се учредява за изграждане и разширяване на рибарско пристанище общинска собственост и това по ясен начин следва да се отрази в предложения текст и това е промяната, която предлагаме, тъй като рибарските пристанища по чл. 107 до чл. 109 не притежават характеристиките на пристанища за обществен транспорт с национално значение.
Не намираме основание в ал. 4 на чл. 112е да се изключи от общия ред на ЗУТ и одобряването на ПУП и издаване на разрешения за строеж да се извършват от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Или по-конкретно казано предлагаме само за обектите с национално значение и този тип пристанища разрешението за строеж и ПУП да се издава от министъра на регионалното развитие. Всичко останало трябва да бъде съответно по общия ред.
С предложената разпоредба на чл. 112ж, ал. 1 изградените рибарски пристанища, специализирани обекти за обслужване на риболовните дейности, както и свързаните с тях брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите се обявяват за публична общинска собственост. С тази разпоредба се създава риск от противоречие с действащи нормативни разпоредби на специални закони по отношение на характера на собствеността на брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, по-конкретно това е Законът за водите и Законът за устройство на Черноморското крайбрежие.
Според Законът за водите системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства, защитни диги и корекции на реки и отводнителните системи са публична държавна собственост. Публична общинска собственост са защитните диги, съоръженията и системите за укрепване на речните легла в границите на населените места. Именно тук предлагаме да се направи тази корекция, за да сме прецизни по отношение на държавната и на общинската собственост.
Според ЗУЧК публична държавна собственост са брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти държавна собственост извън границите на населените места. Всички останали брегоукрепителни и брегозащитни системи и съоръжения са публична общинска собственост. Именно затова обръщаме внимание, че чл. 112ж, ал. 1 от законопроекта противоречи на предложения чл. 198а, ал. 3 от Закона за устройство на територията, с който брегоукрепителните и брегозащитните съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите се определят като публична държавна собственост.
Считаме, че разпоредбата на ал. 1 на чл. 189а на ЗУТ следва да се допълни и да се предвиди, че с подробни устройствени планове може да се предвижда застрояване не само на морското дъно, а и на дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав за изграждане на брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите. Така разпоредбата ще съответства на предложения текст на чл. 112е от законопроекта.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Дадохте отговор на много въпроси. Надявам се, че това ще бъде взето предвид в окончателния вариант на законопроекта – всички тези мнения и предложения.
Колеги, други изказвания?
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Искам само да отбележа, може би са провеждани разговори с представители на Министерството на земеделието и храните, доколкото ми е известно Оперативна програма "Рибарство” е в тяхната компетентност. Затова ще бъде добре да имаме и тяхното становище и то писмено, дали тези промени, които предлагате ще бъдат достатъчни, за да може общините да кандидатстват по тази програма и съответно да усвоят средствата, които са предназначени и да се реализира тази идея, която предлагате. Същевременно между първо и второ четене срокът да бъде удължен за промени, за да може всички предложения на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, евентуално и на Министерството на земеделието и храните и т.н. да бъдат обобщени и наистина предложението Ви да придобие един цялостен и завършен вид.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Вие подкрепяте ли и предлагате ли на нас да подкрепим на първо четене този законопроект? Тоест, той поправим ли е, защото аз виждам, че има доста претенции от страна на министерството?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да, ние го подкрепяме. Считаме, че той може да бъде приет на първо четене и да бъде прецизиран между първо и второ четене.
Използвам случая да отговоря и на другия въпрос, защото ги няма колегите от Министерството на земеделието и храните. Тъй като водихме дълги разговори именно по тези текстове в момента в техните наредби, по които може да се кандидатства за финансиране е предвидено да може да кандидатства само община тогава, когато има общинска собственост или предоставено право на строеж. Именно затова са толкова спешни тези промени. С тези промени в закона паралелно с това се правят и промени и в наредбата за кандидатстване и ще се даде възможност да се кандидатства и да се получи финансиране, а текстовете подлежат на корекция. Тук имаме конкретни членове, които сме предложили и считаме, че с тези изменения ще изчистим текста, така че да кореспондира на оставащите три закона, които споменах и с това да изчистим въпроса и мисля, че ще можем да постигнем целта на закона.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Вълков, последни коментари.
ИВАН ВЪЛКОВ: Бяха поставени някои въпроси. Искам да изчета становището на Министерството на земеделието и храните, в което има две основни причини, поради които се внася от народни представители. Първо, основната причина е за това, че европейските фондове, ако ние не го внесем, не можем в най-кратък срок да го приемем, ние вече имаме редукция от 4 милиона по Оперативна програма "Рибарство”. Това е едната страна на въпроса.
Повечето от народните представители са били или кметове или са били общински съветници, в момента общините не могат законосъобразно да дават средства за тези съоръжения, те не са тяхна собственост и по този начин ние също ще дадем възможност законосъобразно да се дават публични средства, или от бюджетите, или под някаква друга форма. Така че това е от изключително важно значение. За местните хора това е много важно, това с години се стопира.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията кратко становище.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Като министерство ние подкрепяме този законопроект. Считаме, че следва да бъде прието и така както са мотивите на вносителите, той ще реши едни съществени проблеми, които са свързани основно с усвояването на средства по Оперативна програма "Рибарство”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чухме две становища, едно ни беше прочетено.
Колеги, подлагам на гласуване внесения законопроект от Иван Вълков и група народни представители за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Който е "За" подкрепа на този законопроект, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – 1.
Законопроектът се приема.
Благодаря ви, колеги. Благодаря и на гостите.
Закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 17.30 часа.)
(брой знаци 108 305)

СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/