1. Представяне и обсъждане на законопроект за оттегляне на декларацията по чл. 7, §2 от Европейската харта за местно самоуправление, № 202-01-29, внесен от Министерски съвет.
2. Среща с представители на Българска Стопанска Камара – обсъждане на промени при определяне на такса битови отпадъци, регламентирани в чл. 67, ал. 2 на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

---

П Р О Т О К О Л
№ 15

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - добър ден колеги и гости.
Имаме необходимият кворум и можем да започнем нашето редовно заседание.
Колеги, дневният ред Ви е предварително обявен, а той е:
Точка първа: Представяне и обсъждане на законопроект за оттегляне на декларацията по чл. 7, §2 от Европейската харта за местно самоуправление, № 202-01-29, внесен от Министерски съвет.
Точка втора: Среща с представители на Българска Стопанска Камара – обсъждане на промени при определяне на такса битови отпадъци, регламентирани в чл. 67, ал. 2 на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Има ли някой други предложения за включване в днешния ни дневен ред?
Очевидно няма.
Подлагам на гласуване дневния ред от точка първа и точка втора.
Който е съгласен, моля да гласува: - „за” – 12” , против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа, а именно представяне и обсъждане на законопроект за оттегляне на декларацията по чл. 7, §2 от Европейската харта за местно самоуправление, № 202-01-29, внесен от Министерски съвет.
В тази връзка ще дам думата на г-н Георги Годинов – н-к отдел „Административно-териториално устройство и децентрализация” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Господин Годинов имате думата да ни представите законопроекта.
ГЕОРГИ ГОДИНОВ – благодаря г-н председател.
Европейската харта за местно самоуправление е ратифицирана със закон, приет от 37-мо Народно събрание на 17 март, 1995 година и по този начин, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията ни Хартата става част от вътрешното ни законодателство. Единствената декларация изразена от България при ратификацията на хартата се отнася по чл. 7, § 2, който засяга въпроса за подходящата финансова компенсация на избраните местни представители. Към момента на ратифицирането на хартата този въпрос не е бил законово регламентиран и поради това е била направена тази декларация. Понастоящем въпросът за подходяща финансова компенсация на избраните местни представители вече е уреден в Закона за местното самоуправление и местната администрация, както по отношение възнагражденията на кмета, така и по отношение възнагражденията на общинските съветници. Този факт дава основание България да оттегли Декларацията си и да обяви, че е обвързана от всички нейни разпоредби. В тази връзка след предварително съгласуване с Националното сдружение на общините в Република България Министерския съвет прие решение № 660 от 07.06.2012 г. за предложение до Народното събрание за оттегляне на Декларацията по чл. 7, § 2 от Европейската харта за местно самоуправление.
Това е, което може да се каже по този въпрос.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, чухте накратко, какви са мотивите за оттеглянето на нашата декларация, която е приета през 1995 година, когато е ратифицирана Европейската харта за местно самоуправление и към нея нашата държава е прикрепила тази декларация, а именно свързана с възнаграждението на участниците в органите на местно самоуправление.
Имате ли коментари? – колкото и да поражда спорове това възнаграждение и други спорове все пак го има, изпълнили сме и тази забележка.
Ако няма изказвания, да пристъпим към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува: „за” – 12, против и въздържали се няма. Благодаря и на Вас г-н Годинов.
Колеги, втора точка искам да ви информирам, че беше включена по искане на представителите на Българска стопанска камара.
Имаме ли техни представители? – Няма ги още.
Тяхното желание беше да дискутираме определянето на размера на такса битови отпадъци, която всички предполагам знаете по какъв ред се събира, как се определя и че очевидно съществува такъв проблем.
Между другото миналата гадина имаше среща и при Омбудсмана по този въпрос и той пое ангажимент да се инициират законови промени, но това и до сега това не се случва.
Тук при нас има представители от министерство на финансите и от Националното сдружение на общините в Република България.
Идеята е, в един разговор да обсъдим този наистина значим проблем и ако можем да инициираме законови промени.
Колеги, нашите г-н вече са тук.
Добре дошли г-н Данев.
Нашата комисия по регионална политика и местно самоуправление има готовност да разговаряме с Вас, относно проблемите свързани с определянето на размера на такса битови отпадъци. Нали това е идеята и целта на тази среща.
Г-н Данев, имате думата. Виждам, че сте ни подготвили и презентация.
БОЖИДАР ДАНЕВ – благодаря Ви г-н Татарски.
Аз не зная г-н Татарски, с какво време разполагате, дали да правя презентация или да започна само да говоря, защото презентацията е доста дълга. Бих могъл да кажа по-съществените неща по накратко и ако и има възможност да отговоря на въпросите, разбира се ако има такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – по-добре да преминем на втория вариант, защото тук сме хора, участвали в местното самоуправление в предишни парламенти и сме запознати с проблема. Да не повтаряме едно и също.
БОЖИДАР ДАНЕВ – да, благодаря. Веднага ще стартирам със следното нещо, че България е единствената страна в ЕС, която плаща сформирането на такса битови отпадъци на две различни основи. Едната основа е количеството, което отговаря на Закона за отпадъците, т.е. замърсителя плаща и е записан един текст в ал. 2, който е – ако няма тази възможност се определя друга основа. Този запис е дори антиконституционен, защото дава възможност на общините сами да определят данък. Сами да определят такса за услуга, т.е. сменят начина на образуване на таксите, което изрично е казано в чл. 141, ал. 4 на Конституцията, че такова нещо е противоконституционно. Т.е. това, което ние пледираме е, първо, България да се присъедини към всички европейски страни, където такса смет се определя на количеството отпадъци. Всички европейски страни, с изключение на България. Само България и Украйна от ЕС определят условията на втори имотен данък, какъвто е данъчната оценка или стойността на активите. Какви последствия от това нещо има, искам да спомена на уважаемите депутати, че в резултат на тази законова аномалия, която е противоконституционна, само за да улеснят чиновниците на общините ние получаваме, че няма икономическа връзка между количеството отпадъци и таксата, която се плаща. Т.е. няма никакъв интерес нито в бизнеса, нито в гражданите да намаляват количеството отпадъци. Затова при нас не проработи разделното събиране на отпадъците и ние всички сме свидетели на това нещо, че не работи в България. В България не се рециклира огромната част от отпадъка. В България на глава от населението има значително повече битов отпадък, отколкото в другите страни. И това е в резултат именно на това грешно законодателство което е. Аз бих си позволил и още неща да кажа г-н Татарски, което е свързано.
Дори има едно късогледство в общините, защото те плащат значителна такса смет за собствените си имоти, значително повече пари трябва да се инвестират в депата, защото колкото повече боклук, толкова по-големи депа трябват. Ако няма боклук няма да има нужда от тези депа. Повече трябва да инвестират. Т.е. в България е въведено нещо, което няма икономически стимул разделно да се събира, няма икономически стимул да намаляваш отпадъка си. Затова подчертавам, че ние сме единствената страна в ЕС. Има такива аномалии, които особено в един свят на технологично развитие – представете си едно предприятие с абсолютно безотпадна технология, с висока добавена стойност, с много малко заети, което няма битов отпадък, тъй като е капиталоемко, трябва да плати огромна такса смет, което няма никаква икономическа и бих казал човешка логика в подобно нещо. Развитията са толкова големи, че аз ще си позволя да ви дам някои цифри, с които Вие едва ли сте запознати, ние наблюдаваме този процес от доста отдавна. Например в зависимост от разходите, които се плащат за такса смет искам да подчертая- в края на краищата такса смет е цена на услуга. Таксата се прави за да се извърши услугата, да се събере боклука, да се сметоизвози и да се депонира. Колкото повече боклук, толкова по-голяма ще е таксата. Т.е. първата задача на законодателя е може би, как да направи закона така, че да се намали боклука, за да бъде по-малка таксата смет. Ние имаме драстични разминавания. Предприятия плащат, говорим за битов отпадък, не говорим за промишлен отпадък се произвежда на практика от хората. В различните предприятия има от 8 лв. на човек до 10 хил. на човек, в зависимост дали предприятието е капиталоемко, таксата смет. Погледнете какви невъобразими разлики, които не е ясно от къде идват. И на практика се оказва, че таксата смет е втори имотен данък. Има от 30 лв. до над 30 хил. лв. на тон, тъй като вече, съгласно европейското законодателство се мери боклука, преди да влезе в депата. Т.е. имаме в момента ясни и точни данни, колко боклук влиза в депата. Аз често привеждам и такива примери, не искам да ви казвам предприятия, но например на мен ми се обади посланика на една страна, което посолство е в София и ми каза: г-н Данев, живея сам в къща, но тъй като е резиденция, аз плащам 50 хил.лв. такса смет. Тъй като стойността на резиденцията е скъпа. Аз вика, не се храня в резиденцията дори, не произвеждам боклук.
Отново подчертавам, че на мен не ми е ясна политиката на някой общини, която е изключително в услуга на чиновниците и бих казал на фирмите, които обикалят общините, за да ги обслужат за да получат голям доход. Отново казвам, че България е единствената страна, в която на практика е пропаднало разделното събиране. Ние всички сме свидетели. България е единствената страна, в която няма връзка между количеството отпадъци и така, както Закона за управление на отпадъците задължава замърсителя да плаща – при нас принципа е този който има имот или този който има активи, предприятията, той плаща. Но има вече Решение на Комисията по дискриминация, която смята, че този запис е дискриминационен. Имаме Решение на Омбудсмана, който също смята, че е неправомерен този запис и затова се обръщам с гореща молба към всички народни представители. Където и да тръгнете, виждате торбичките, защото никой не събира разделно, няма икономически интерес да се събират отпадъци, стъкло, хартия и т.н. дайте да изправим бих казал огромна социална и икономическа неправда и да направим нашата страна по-чиста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-н Данев.
Наистина, въпросът който поставяте е сериозен и спорен, след като толкова години не е решен. Все пак, аз ще си позволя да прочета за какво точно се използват средствата, включени в тази такса: осигуряване на съдове за съхранение на отпадъците, събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата, проучване, проектиране, изграждане и поддържане на съответните депа и инсталации и почистване на улично платна, площади и алеи. Това са четири компонента, които се включват в тази цена. Сега искам да изразя моето мнение. По принцип коректно е на база обем отпадъци, количество да се плаща такса, но ако в моята къща, аз изхвърлям една торбичка на седмица, а планът за събиране е за цялата община, за всяка улица. Той се определя в договора с фирмата. Ако съседната къща изпълни варела догоре. Значи тя прави 10 пъти повече боклук от мен. Разходите и за мен и за него са едни и същи. Независимо от количеството. Затова и в много общини се прилага и друг подход. С много от колегите сме били в местната власт. Който желае, особено такива, с балансова стойност хотелски комплекси, апартаментни комплекси, фирми да се плаща на съд. Никой не може да им забрани това да го направят. Заявяват си 1,2,3 контейнера, варела и на тази база да плащат. Все пак е някаква форма на обем отпадъци. Иначе е много трудно да бъде на количество отпадъци. Разходите са едни и същи независимо кой колко боклук изхвърля. Колата идва пред дама, пред съседите, кара на сметището и моя и техния боклук. Разходите по поддръжка на депото естествено са едни и същи. На зелените площи и т.н. има малка разлика, но твърде малка е тази разлика. Въпросът наистина заслужва коментар. Това е моето мнение, казвам, че е трудно еднозначно да се реши и може би и затова до сега такова решение няма. Ако вие предлагате някакво решение – как да стане.
БОЖИДАР ДАНЕВ – г-н Татарски, ако ми позволите да отговоря, все пак ние отдавна работим в тази материя.
Ще кажа две неща.
Когато идва колата и вземе само една торбичка от Вас, тя може да мине през 100 къщи. А когато следващата къща е напълнила 10 торбички, колата ще мине през 10 къщи и трябва да се върне отново. Т.е. разходът е значително по-голям за този, който има 10 торбички. Освен това 10 торбички в депото ще запълнят 10 пъти повече обем, отколкото вашата торбичка. Така, че този който запълва депото 10 пъти повече, трябва да плаща 10 пъти повече, защото той замърсява повече. А това, че казвате че е трудно не може 27 хил. града в Европа да не им е трудно, а само на българските градове да им е трудно. То, че е трудно, трудно е, ама няма нищо лесно в този свят. В замяна на това, като отидете дори и в една Сърбия, да не говорим за други страни. Отидете в Букурещ, не говоря за Брюксел или за Мюнхен, каква е чистотата и минете само по люлинското шосе да видите какво чудо е. А размерите на депата. Знаете ли, че при нас се рециклира само 10 на сто от отпадъка, за разлика от една Чехия, където 78 на сто от отпадъка се рециклира. Това е огромна загуба за страната ни. Ниска ефективност, огромен разход на енергия, на колите които отиват, замърсяване на околната среда от тези коли, защото колкото по-малко боклук ще има и транспорта ще е по-малко. Задачата до някъде е и транспортна, което е от огромно значение за страната ни, особено като се отчете че на практика горивото е вносна суровина за България и нарушава търговските ни баланси. Така, че въздействието на този порочен начин на определяне на такса смет има невероятно негативни последици. Повече инвестиционни разходи за депа, повече разходи за събиране на отпадъка, невъзможност за оползотворяване на един огромен ресурс, каквото е рециклирането на отпадъците, и да не свършваме с последното нещо, което е една огромна неправда в страната ни, този който произвежда боклук, на практика не плаща нищо.
Ще ви дам един пример. Най-много боклук произвеждат заведенията за дюнер кебап в София, а нямат никакви активи, не плащат нищо. Каква е справедливостта. България е част от ЕС, затова, че общините не желаят малко да се понапрегнат. Извинявайте дали имаме решение – имаме решение г-н Татарски. Ние сме готови да командироваме кметовете до всеки един град в Европа, да им покажем хората как го правят. Законовото решение е – пада ал. 2 и край. И само по количеството оптпадъци.
АСЕН ГАГАУЗОВ – дюнержиите как ще ги хванете.
БОЖИДАР ДАНЕВ – как се прави в Европа – или се задължава да продава само в определени торбички, отпечатани от общината, т.е. той не може да изхвърли боклука в друго, освен в торбичката, която му е дадена от общината и като напълни 5 торби ще плати за тях. Мисля, че не е подходящо да влизаме в тези детайли нито за депутатите. Не може цяла Европа да го прави, а ние не.
АСЕН ГАГАУЗОВ – г-н Данев, нека ви задам един въпрос.
За бизнеса няма да говорим. Кажете ми, като сравняваме цяла Европа, аз не съм съгласен, че в цяла Европа е така, но да речем, че е така. в Люлин, където са многофамилните блокове, как виждате на продадена торбичка да се отчита. Кой си е сложил стикера и кой не е или ще кажете, че това е технология. Там е работата в технологията. Съгласен съм, че трябва да се намери максимално възможния начин на количество, иначе няма абсолютна справедливост, а при нас в жилищните квартали това е неконтролируем процес.
БОЖИДАР ДАНЕВ – г-н Гагаузов, аз ще върна малко остро топката. Защо остро, защото Вашето министерство записа една промяна в закона, помещенията, които бяха за боклука, може да се изграждат, а може и да не се изграждат. В резултат на което настъпи този хаос в строителството и дадохме възможност на предприемачите да си натъпчат гушите през последните години, като не изграждат помещения за боклуците. Във Ваш запис във вашето министерство, не по ваше време.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ – ами завареното положение, как ще бъде. При новото строителство добре.
БОЖИДАР ДАНЕВ – вие видели ли сте да дезинфекцират кофи за смет, което е масово явление в света. Няма такова нещо. Заразите вървят навсякъде. Аз се чудя дори как министерство на здравеопазването не започва да глобява общините. Развъдници на болести. За мен министерство на здравеопазването трябва да започне да глобява общините. Това е плод само на правната уредба. Ако ние направим правна уредба, която да зависи от количеството, първата година може да е трудно, но втора и трета година ще се научим, както се е научила цяла Европа. А стикерът, тук не говорим за стикер. Във всички страни, за които говорим има т.наречен обществен контрол. Вие не може да изхвърляте боклука, освен в торбичката, която е отпечатана от общината. Иначе ще ви глобят.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ – в Берлин не е с такива торбички.
(В залата се чува шум и коментарии)
БОЖИДАР ДАНЕВ – е, хайде дайте тогава да не правим нищо европейско.

Тук не говорим само за бизнес, а за всичко.
В момента, когато се изхвърли боклук в друга торбичка, този боклук се оставя пред сградата, в която торбичка е. Започва обществената нетърпимост в блока към този, който го е изхвърлил. Манталитетът се променя постепенно. Всички ние протестирахме против коланите в автомобилите. Но сега вече свикнахме и в момента не ни прави впечатление, че го слагаме.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ – разликата е, че във всяка кола има колан, а не във всеки жилищен блок има такова помещение, както казвате. Дори да се е предвидило за бъдещи сгради, след някоя година, завареното положение не може да стартира.
БОЖИДАР ДАНЕВ – напротив, би могло пред всеки конкретен блок да си има кофата, която е на съответния блок.
ЯНКО ЯНКОВ – аз, г-н председател, имам първо процедурно предложение, а след това ще кажа няколко думи.
Ако може все пак да не водим диалога по този начин. Имаме и гости, в нашата комисия никога не е било така. начина по който в момента работим.
Това е наистина един сериозен въпрос. Всички трябва да го отчетем като факт. Това, което е написано в становището на БСК безспорно има сериозно основание за сериозен анализ. Ние сме комисия, която създава или поне предлага на Народното събрание, свързани с местното самоуправление. Проблемът обаче не е свързан само с промяна на нормативната база. Каквото и да променим този проблем само с правна техника не може да бъде решен. Въпросът е комплексен и изключително сериозен. Безспорно има една абсолютна несправедливост, че хора на много места в градовете (примерът, който беше даден с посланика), скъпи имоти, хората не живеят там, плащат големи суми за данъци. От друга страна обаче, ние трябва да си дадем сметка, че общините нямат никакви други възможности в момента. Първо, защото нямат технологична система да реализират плащането на данъците на тази база – замърсителят плаща обективно, няма как да го направят и си избират най-лесния вариант, на базата на данъчната оценка, защото това имат в техните информационни масиви. Това е единственият възможен критерии, по който те могат да обложат с данък. Между другото, това, което беше казано в изложението аз не съм съгласен с изложението, че е противоконституционно общините да си определят данъци. Това е европейска практика. Да, и ние по отношение на децентрализацията трябва да даваме широки възможности на общините, на база спецификата, географска, демографска, икономически статус и така нататък да си определят данъците. Разбира се, когато начина по който го определят противоречи на определени закони, това е друг въпрос. Има достатъчно компетентни органи да се намесят. Но понеже аз лично съм свикнал да виждам в становищата на БСК повече конкретика, тук това, което виждам, напълно съм съгласен с написаното г-н Данев. Въпросът е обаче, как да го направим на практика. Ако вие можете да подскажете механизъм. Няма да стане изведнъж. Тук пропускате един много сериозен момент, свързан с работата на общините. Сигурен съм, че много от кметовете имат желание. Между другото сега България е точно в период на преструктуриране на дейността на общините по отношение на сметосъбиране, сметоизвозване, сметища, обработка на отпадъците и точно сега в монета и в следващия планов период 2014-2020 година този процес ще продължи. Сега може би е момента това да бъде синергично свързано с промяна на данъчната политика на общините. Напълно имате основание и аз съм съгласен, че това ще доведе до намаляване обема на отпадъците и това безотговорно хвърляне на отпадъци. Вижте, тези опити за разделно събиране на отпадъци се провалиха за съжаление на много места в страната. Поведението на гражданите в тези случаи е изключително важно. Ние наистина трябва да тръгнем от някъде. Аз лично предлагам г-н председател конкретни предложения, свързани със законодателството. Сядаме, обсъждаме ги, с НСОРБ, пак казвам един проблем, който се пропуска, а той е свързан с парите. Общините са изключително зле финансово.
Драматично разминаване с обществените интереси в изложението на г-н Данев – тези пари, които общините събират – по никакъв начин те не се облагодетелстват от тях. Облагодетелстват се частни фирми, които не винаги извършват своята дейност както трябва и нямат интерес нито да рециклират, нито нищо, а това е също един много важен въпрос.
Моето конкретно предложение, ако трябва да вземем някакво решение е, да приемем това становище на Българската стопанска камара, че е една добра стъпка и ако трябва тук да се инвестира в експертизата. Конкретно как. Няма да стане изведнъж, ако може постепенно нещо да направим, да го направим. Освен това предстои обсъждането на бюджета за следващата година, там също ще трябва да се направи нещо.
Моето лично мнение и предложение, и аз ще убедя нашата парламентарна група, да подкрепи конкретни стъпки, но наистина работещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-н Янков – аз приех тази среща и този разговор да го проведем, защото съзнавам, че въпросът е наистина много сериозен. И ако малко провокативно започнахме разговора е, за да чуем различни мнения и от страната на бизнеса, и от страната на общините или на гражданите. Различните гледни точки. Въпросът наистина заслужава внимание и напълно подкрепям казаното от г-н Янков, че ако трябва ние в парламента, тук в нашата комисия да дискутираме нещо, то е предложение за изменения на конкретни текстове в законодателството, което съществува. Иначе всички знаем, проблемът е ясен, той съществува. Всеки от нас знае как ме в другите държави, нека намерим приложим, типичен за България подход, който да работи, иначе още години ще си говорим за този проблеми без да го решим.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа.
Първо искам да помоля ако може г-н Данев, това, което сте ни приготвили за презентиране, ако може да го получим. Защото там вероятно има и допълнителни аргументи по вашата теза.
Ще започна с това, че тези дейности свързани със заплащането на такса смет не са само сметосъбиране и сметоизвозване. Тази компонента е пропорционална на количеството смет, твърди битови отпадъци по-точно казано. Но другите компоненти от таксата не са пропорционални на това. Като почистване на улиците, зимното поддържане и т.н., но за тази компонента съм абсолютно съгласен, че тя е право пропорционална на количеството генериран твърд битов отпадък. Ще отбележа, че в сравнение с домакинствата, хората от бизнеса като ниво на таксите са ощетени, но като възможности да плащат по друг начин, т.е. на база количество са привилегировани. Домакинствата нямат тази възможност. Типичен пример е примерът даден от вас, резиденция или каквато и да е друга скъпа къща, която няма друга възможност, освен да плаща на базата на данъчната оценка. Аз съм от хората, които са за това да се усъвършенства или да се премахне тази несправедливост. В един момент, когато определим колко пари трябват на една агломерация или на едно населено място, за да извърши тази дейност, това е количество средство, което не винаги е правопропорционално само на броя на жителите или на чистотата на преминаване на транспортни средства. Тези пари обратно, ще покажат каква такса ще се събира от всяко едно семейство генериращо отпадък. Опасявам се, че ще стигнем до момента в който ако приложим 100 % този принцип в особено големите агломерации, където има квартали с ромско население, ще стигнем и до момента, когато ще очакваме да събираме от тези квартали суми, които са несъбираеми. Които няма да се съберат никога и в един момент няма да имаме цената, която трябва да покрие услугата. Този момент трябва да намерим механизма по който да се преодолее.
Вторият, не маловажен момент, ако искаме да се отиде към тази компонента, трябва да кажем, как ще измерваме количеството на отпадъците. Иначе другите детайли, разделно събиране и т.н. не си мислете, че в Европа вечно е било така. аз съм се занимавал доста дълго време с тези дейности в европейски страни. Германците преди 5,6-10 години казваха така: - не си губете времето да събирате разделно. Започнете направо с това в заводите да разделяте отпадъците. Докато се научихме казаха на нас ни трябваха 20-25 години. А пороците в нашата страна са още по-големи. Никаква връзка с тези, които събират и извозват сметта и тези които събират отделно използваните компоненти на отпадъците. И там сигурно много по-добре от мен знаете големите далавери, големите пари събирани при продуктовите такси и т.н. има нужда от промяна на законодателството в тази посока, последната за която говорим.
Аз лично съм готов да разсъждавам върху текстове, които се внесат, но отпадането само по себе си на събирането на база оценка на имот трябва да стане след предлагането на нещо, което е работещо, за да може да се случи то, а не да се види че след една година няма да стане.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря.
Други колеги, коментари.
Все пак ние решение няма да взимаме, целта беше да поговорим по тази тема.
БОЖИДАР ДАНЕВ – първо благодаря на депутатите, имаше доста конструктивни предложения.
Независимо от всичко ние трябва да тръгнем от някъде. Трябва да направим стъпка в положителна посока. Аз навлизам в някои детайли, които ще изпратя на вашето внимание с нашата презентация. В нещата, в цялата такса битови отпадъци, която се плаща такса смет опростеното название има допълнителни много други отпадъци. Например един зает в икономиката плаща два пъти такса смет. Веднъж в къщи, веднъж в предприятието. Незаетият в икономиката плаща само на едно място.
Второто нещо – продуктовата такса, потребителя плаща, всички ние плащаме, като отидем да вземем чинията с плодове, завита с фолио или месото с фолио. Всички ние го плащаме и това нека втори път ни се калкулира, като плащаме такса смет. Не искам да навлизам в тези детайли, но отнякъде трябва да тръгнем. В края на краищата производител на битов отпадък е човека. Щом искате просто събиране, дайте да го направим на лице, не на имот. Втори данък имот. Имаше и други предложения, мисля от вас като депутати. На количеството разходвана вода. На количеството електричество изразходвано, което е по-справедливо, отколкото стойността на имота и стойността на активите. Тогава фактически нещата ще станат ясни. Аз не мога да се съглася с казаното преди малко от количеството боклук зависи размера на депото. От количеството боклук зависи разхода за транспорт, да, почистването също. Ако няма друго замърсяване, това е замърсяването за почистването на улиците. Така, че аз се обръщам към вас да проявим разум и да направим първична стъпка в една правилна посока, защото рано или късно, вие сами казахте, че на германците им трябвало време. Ами, дайте да започнем да броим нашето време от тази година, да направим нещо дребно и да започнем адаптация към европейския начин. Ние трябва да създаваме и култура в това население. Битова култура, защото тя е част от културата и манталитета на нацията.и ние ако не я възпитаваме няма да съхраним нито природата, нито собствеността, а това е един от основните показатели при влизане в страната ни.
Ето ви три механизми – на глава от населението, на лице, на количеството изразходвана вода, на количеството изразходвано електричество, а това, че някой няма да плаща и или че не може да плаща е съвсем друг проблем. Не може с такса битови отпадъци да решим проблема за неграмотност на едно определено население, което не може да изкарва заплата, защото няма грамотност. И за което са изразходвани пари за социални помощи, които все пак са наши пари. Т.е. не може с такса смет да лекуваме недъзите на макроикономическите ни баланси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-н Данев.
Ще подкрепя колегите, като кажа, че ние сме готови да обсъждаме конкретни идеи, предложения за промени не само в този закон, а и в други, свързани изцяло с отпадъците.
Ако и вие имате предложения сме готови заедно с вас в работен порядък да ги обсъдим и ако намерят подкрепа те да бъдат внесени в Народното събрание.
Още веднъж ви благодаря, че споделихте вашите виждания по този наистина важен въпрос, за желанието ви да търсим заедно решение на тези важни неща.
Въпросът остава открит. Очакваме вашите предложения, защото това, което сте ни предоставили на този етап е в много общ план. Ние сме за по-справедливия начин за определяне на тази такса, но да го направим работещ, а не да заковем една норма, която утре да не може да се прилага
БОЖИДАР ДАНЕВ – благодаря ви г-н Татарски за търпението с което ни изслушахте. Аз поемам ангажимента да изпратя презентацията на секретариата ви и ще се постараем да дадем няколко работни варианта, за да може България да има прости решения за разлика от другите европейски страни, които имат по-сложни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря ви.
Колеги, закривам днешното заседание.



ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева инж. Л. Татарски