1. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл.71, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 12.04.2012 г. Законопроект, № 202-01-10, внесен от МС и Законопроект, № 254-01-30, внесен от Христо Бисеров(за второ гласуване).

---

Стенографски запис!



П Р О Т ОК О Л
№ 16


Заседанието на Комисията започна в 14.40. часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Започва нашето редовно заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Предлагам на вашето внимание дневния ред, който се състои от една единствена точка - обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл.71, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 12.04.2012 г. Законопроект, № 202-01-10, внесен от МС и Законопроект, № 254-01-30, внесен от Христо Бисеров (за второ гласуване).
На заседанието присъстват от Министерство на регионалното развитие и благоустройството господин Нанков – зам.-министър, госпожа Станкова – директор Дирекция „Устройство на територията”, господин Димитров –Дирекция „Устройство на територията”, от Агенцията по геодезия и кадастър – Мария Пирянкова, от НСОРБ – господин Пламен Петров – юрист, от Камарата на архитектите имаме представители, начело с господин Гълъбов – заместник-председател, господин Жечев – заместник председател, от Съюза на архитектите и инженерите консултанти Милчо Кръстев и съответно от „Мобилтел” – българската телекомуникационна компания – Живко Младенов и Иво Златев.
Имате ли предложения по дневния ред?
Който е „За” приемане на така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Господин председател, понеже съм член на Камарата на архитектите с пълна проектантска правоспособност днес няма да участвам в разискванията на закона и няма да участвам в гласуването.
Благодаря ви!
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Поради обема на предложения законопроект няма да можем днес да приключим и ще продължи в следващи заседания. Продължаваме до там, докъдето с текстовете имаме относителна готовност и разбира се времето позволи.
Започваме със заглавието Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Мнения, предложения? Подлагам на гласуване.
Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 1. Постъпили са предложения от народни представители Димчо Михалевски, Гинче Караминова и Станка Шайлекова.
Предложението на Димчо Михалевски – предлага се
1. В т. 1 изразът „а след думата „защитени територии” се добавя „територии на транспорта, територии, заети от води и водни обекти” се заличава.
2. В т.2 изразът „територии на транспорта и територии, заети от води и водни обекти” се заличава.
Колеги, коментари? От Министерството на регионалното развитие и благоустройството – господин Нанков?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, първо да кажем, че сме щастливи от това, че на дневен ред в комисията е общият законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Говоря конкретно за първото изменение в § 1 от предложения ЗИД. Виждам, че в първата част от промените няма коментари – устройствените схеми и планове да бъдат заменени с концепции и схеми за пространствено развитие и общи устройствени планове. В частта, в която народният представител Димчо Михалевски предлага да бъдат заличени текстовете ние като вносител на текст не можем да се съгласим с предложенията на народния представител Димчо Михалевски. Искахме да чуем обосновка за това какви са мотивите, които налагат тези текстове да бъдат заличени, но ние можем да кажем кои са мотивите, които налагат от наша гледна точка включването на тези текстове. Тук е председателят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която ще даде малко по-детайлна информация. Но да кажа каква е била нашата идея, включително тези текстове.
На първо място с това предложение целим синхронизиране на предназначението на териториите между ЗУТ и Закона за кадастъра и имотния регистър. Знаем много добре, че ЗУТ е нормативният акт, който определя конкретното предназначение на територията. Подзаконовият нормативен акт Наредба № 3 от 2005 година към Закона за кадастъра и имотния регистър е нормативът, който определя трайното предназначение на отделните поземлени имоти. С нашето предложение целим да бъдат ясно разграничени териториите на магистрали, пътища, жп линии, реки, язовири и територията на земеделските на земи, гори, урбанизираните територии. Според нас не следва големите територии да бъдат включвани в територии на земеделски земи, на урбанизирани такива, горите или населените места, тъй като виждам, че в урбанизираните територии ние сме конкретизирали понастоящем в ЗУТ, че това са именно населените места и селищните образувания.
Ако позволите и госпожа Пирянкова да каже няколко думи именно затова защо считаме, че нашите предложения са адекватни и защо считаме, че територията транспортните обекти, на водните обекти трябва да бъдат диференцирани от така изброените понастоящем пет територии спрямо предназначението им, както и защо смятаме, че обектите, които преди малко изброих са обекти, които съгласно управлението на поземлени имоти се категоризират като такива и понастоящем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Какво налага допълването на този член с новите територии?
МАРИЯ ПИРЯНКОВА: Считаме, че действително такива големи обекти, като реки, като магистрали, които имат поземлени имоти не би следвало да нямат самостоятелност. Те представляват територия или на транспорта, или на водите и не можем да ги причисляваме към земеделски земи и към гори и ако във всяка една територия – земеделска земя или урбанизирана територия преминават такива територии на транспорта или водни обекти, ако трябва да се съобразяваме само с това, че устройственият план определя, дефинира предназначението им, не би трябвало когато се прокарват нови пътища, магистрали, да се променя предназначението на тези територии и те трябва да бъдат изключвани, защото независимо от това, че магистралата минава през горска територия или през земеделска, тя не представлява нива, а представлява територия на транспорта. Може би най-драстичният пример това са реките. Реките са чист обект, който е водна територия, а преминавайки през населеното място или през земеделска земя те не остават такива, каквито са определени като предназначение. Затова настояваме те да бъдат извадени и да представляват самостоятелни територии.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, коментари?
ИСКРА ФИДОСОВА: Аз няма да подкрепя предложението на госпожата. Ще подкрепя предложението на господин Михалевски. Смятам, че не трябва да правим такова изключение. Нека да си спомним само допреди няколко дни споровете, които вървяха по Закона за горите. Тук е аналогичен случаят, затова дали трябва и следва да се променя предназначението на определени територии или не. Като юрист съм убедена, че този текст, така действащ до момента и непроменян изобщо не създава никакви проблеми на практика, има ясни и точни процедури, които се спазват. Аз лично ще гласувам „за” това предложение на господин Михалевски да отпадне територии на транспорта, територии, заети от води и водни обекти. Мое лично мнение изразявам в момента.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Предназначението на териториите е едно, предназначението на отделните поземлени имоти е друго. Предназначението на отделните поземлени имоти се прави с ПУП. Трябва да си дадем сметка, че двата текста, които се предлагат по чл. 7 и по чл. 8 в § 1 и § 2 са взаимно свързани и трябва в такава логическа връзка да се разгледат. Няма как с един ПУП да се предвижда или да се предопределя предназначението на един естествен воден обект, примерно. Той е една природна даденост, няма как да се планира с плана, че там ще има естествено езеро, примерно. Или няма как да планираме, че там се намират вътрешните морски води, териториалното море или вътрешните водни пътища, които са обект на регламентация по Закона за морското право в частта за морските пространства, респективно по поречието на река Дунав в българската част, която е плавателна. Така че няма как с ПУП да предопределяме предназначението на този тип територии.
Според мен в действащите разпоредби на чл. 7 и на чл.8 най-вече се съдържат и хипотезите по отношение на това, което се предлага във връзка с територии за транспорта. Съвсем естествено е, че генералното разделение на урбанизирани и неурбанизирани територии, заложено в чл. 7 от ЗУТ визира като урбанизирани територии населените места и селищните образования. Но както по-нататък в разпоредбите на ЗУТ, така и в специализираното законодателство, което изисква промяна на предназначението на съответните земеделски и горски територии, респективно изключването им от земеделския и горски фонд, като такива са предвидени отделни урбанизирани имоти извън строителните граници на населените места и селищните образувания. Така че няма празнота в момента в законодателството и не е необходимо, тъй като едно е категоризацията или предназначението съобразно нуждите на кадастъра и имотния регистър, но съвсем друго е с оглед устройственото планиране на територията.
Аз лично не мога да възприема това предложение на вносителя и ми се струва, че предложението за отпадане в тази част е целесъобразно.
БОРИС МИЛЧЕВ: Това предложение се мотивира с нуждите на кадастъра. Тук въпросът е какъв е предмета и какви са целите на кадастъра, като съвкупност от данни за граници на имотите и собственост на имотите. Това са целите на кадастъра. Предназначението на имотите е нещо, което кадастъра може да отрази, но не и да предупредели. Според мен самото мотивиране на изменението на ЗУТ в този смисъл с нуждите на кадастъра на е оправдано.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, чухте становищата на експертите най-вече.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Ще си позволя все пак от практична гледна точка да направя един коментар и да задам един въпрос. Една автомагистрала, за която има одобрен подробен устройствен план – парцеларен план, сменено е предназначението и вече не се води земеделска или горска територия, не е в населено място и не е в селищно образование, каква територия е? Тя не е урбанизирана, не е земеделска, не е горска. За това става въпрос.
Примерно, река Марица, която преминава през населеното място има общ ПУП, дал й очертанията естествените, там, където има корекция, съответно корекция на коритото на реката, напуска населеното място, минава през земеделска територия, тази част от поземления имот са реката, в този участък земеделски фонд ли е? По-надолу, където преминава през горски част от този имот, горски фонд ли е? Това, което сме си позволили да предложим е да има по-голяма яснота един голям обект на техническата инфраструктура, за който има ПУП, той определено след смененото предназначение не е земеделски или горски. Ако приемем, че е урбанизирана територия би следвало в чл. 7 текстът в скобите да го заличим, за да е ясно, че за линеен обект на техническата инфраструктура със сменено предназначение като има влязъл в сила ПУП той също трябва да се причисли към урбанизираните територии.
В тази връзка са нашите предложения.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Говорим за урбанизирани територии, но примерно един изкуствен водоем, той също не е урбанизиран, не е земеделска територия. В тази връзка адекватен е въпроса как понастоящем правим баланса на територията и как отчитаме именно тези територии в ЗУТ, като какви ги отчитаме?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, чухте различните аргументи в едната и в другата посока и трябва да вземем по-правилното решение.
Искам да попитам, имало ли е проблеми с прилагането на този текст до сега та се налага неговата промяна? Някакви конкретни проблеми да са възникнали и се налага тази промяна?
МАРИЯ ПИРЯНКОВА: Единствено само че нямаме синхронизация между ЗУТ и Закона за кадастъра и баланса, за който господин Нанков спомена, всъщност той идва по кадастъра. Но проблемът идва от цялостното устройване, тези територии няма как да бъдат наричани, те ще бъдат наричани различно от това, което всъщност са по предназначение. Това е само проблем. Това са вече десет години – от 2000 година от влизането на двата закона в сила се получават различия между това как се отразява един имот в кадастъра и какво представлява той в устройствените планове.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Накратко ще допълня колежката от Агенцията по кадастъра, ние нямаме проблем с одобряване на ПУП-овете и за автомагистрала, и за язовир за водоснабдяване. Проблемът идва наистина след като се смени предназначението на базата на тези ПУП-ове, как се прави баланса, той не може да се засече, не го докарваме до сто процента покритие на територията.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Това, което иска да каже госпожа Станкова наистина като финал е как след като съответно бъде одобрен ПУП как ние го отразяваме в баланса на територията, територия от момента изброените пет видове територии в ЗУТ – естествен водоем, изкуствен водоем, автомагистрала?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Във връзка с допълнителните аргументи, които изложиха колегите, баланса на една територия дали е земеделска или не, дали е горска или не се прави на базата на това колко е към даден момент и колко от този момент на отчитане до следващия са направени изключвания и промяна на предназначението в съответния фонд.
Обърнах внимание, че Законът за опазване на земеделските земи, който регламентира реда и условията за изключване и промяна на предназначението, както и Законът за горите регламентират случаите, в които се допуска промяна на предназначението. Тоест, тази територия вече престава да бъде земеделска или горска и изрично обърнах внимание, че става въпрос за две понятия „урбанизирани територии” – едните са стандартните населени места и селищни образувания и другите, с които боравят двата закона за горите и респективно Закона за опазване на земеделските земи, това са или отделни урбанизирани имоти, или група имот, извън границите на населените места и селищните образувания. Тоест, двата закона изрично подчертават, че имаме урбанизирана територия, включително върху само един имот, върху който е извършено застрояване, което изисква промяна на предназначението по реда на единия или на другия закон. Така че съвсем естествено е, че когато се построи една магистрала или какъвто и да било път за това нещо е необходимо да се извърши промяна на предназначение във всички случаи и тази територия вече се изключва от поземления фонд, респективно от горския фонд и става урбанизирана.
Освен това имаме случаи на строителство на обекти на техническата инфраструктура, за които не се изисква промяна на предназначението и това изрично е регламентирано пак в двата закона. Това, което не лежи на терена, а е под повърхността или респективно във въздуха над земята, за него не се прави промяна на предназначението, учредяват се само сервитутни ограничения върху служещите имоти.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тук чухме и едно предложение – думите в скоби, конкретизиращи що е то урбанизирана територия, а именно – населени места и селищни образувания, ако отпаднат, тогава ще смятаме, че всичките тези обекти са априори урбанизирани територии и това донякъде решава проблема. Само за водните обекти не разбрах как ще отразяваме съществуващите водни обекти, каква територия?
АЛЕКСАНДЪР ВОДЕНИЧАРОВ: В правото има един принцип, че се създава и се изменя някаква правна регламентация, когато са се изменили обществените отношения или когато се е доказало, че съществуващата правна уредба не е ефективна. След като норма не създава никакви до сега проблеми, законът е изменян 49 пъти, може би този е един от законите, които са най-изменяни, на мен ми се струва, че след като не изниква необходимост от промяната на правна регламентация с оглед на статистическо отношение, че не следва никакви промени да се нанасят в нея.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тук сме в хипотезата, че има някаква празнота в закона, но ако така се приеме предложението на госпожа Станкова, след думата урбанизирани територии, да не ги конкретизираме само като населени места и селищни образувания, а те да включват и транспортна инфраструктура и друго, това може би покрива и двете позиции, които се чуха.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Ще си допълня предложението. Бих се съгласила на сто процента с предложението и коментара на Стефан Тодоров, ако заменим текста в скобите „населени места и селищни образувания” с „определени с влязъл в сила ПУП” или „определени с ПУП”, с което ще включим и имотите със сменено предназначение извън населените места и селищните образувания и автомагистралите и другите обекти.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо Станкова, Вие предлагате не да отпаднат тези думи, а да се разшири обхвата.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Определени със самия план.
БОРИС МИЛЧЕВ: Ще се опитам да изясня отново. Въпросът според мен е принципен и далеч по-дълбок. Каква е целта на кадастъра в сегашния му смисъл? Навремето Законът за единния кадастър имаше предназначение не толкова да определя граници на собственост, на отношение на собственост, а да направи баланса за териториите, за които говорят от страна на вносителя. Кадастърът в сегашния му смисъл е предназначен преди всичко да обслужи фиска, гражданския оборот, да даде граници на собственост и вещни права.
В този смисъл предназначението на територията не е предмет на кадастъра в сегашния му смисъл. По Закона за единния кадастър вие се връщате принципно към ЗЕК, който беше създаден, за да обслужи планирането в тогавашния му смисъл.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чухте аргументите. Предварително с експертите сме обсъждали текст по текст, предложение по предложение и трябва да ви кажа, че по много от тях наистина и на експертна основа не можахме да стигнем до една позиция и оставихме много неща за решаване тук в комисията, защото всяка позиция има своите аргументи, както още този текст, който сега коментираме – това предложение на господин Михалевски.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Димчо Михалевски да отпаднат тези допълнения, които са направени в точка 1. Чухте аргументите, всеки може сам да реши.
Който е "За" подкрепа предложението на господин Димчо Михалевски, моля да гласува!
Гласували: „За” – 11; „Против” – няма; „Въздържали се” – 1.
Приема се.
Следващо предложение е от от н.пр. Гинче Караминова и Станка Шайлекова:
В чл. 7 ал. 1 се изменя така:
„(1) Според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, територии на транспорта и техническата инфраструктура, територии заети от води и водни обекти, нарушени територии за възстановяване, съставени от естествени и антропогенни компоненти на ландшафта.”
Колеги, имате ли предложения, мнения, становище по този текст? След като няма коментари вероятно сте добре запознати с предложението, смислено е, имате готово решение за себе си. Подлагам на гласуване предложението от н.п. Караминова и Шайлекова за изменение на чл. 7, ал. 1.
Който е "За" това предложение, моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Не се приема това предложение.
Чета окончателното решение: В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения. Точка 1 – досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „устройствени схеми и планове” се заменят с „концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове”. Това е изменението, останалата част от текста остава същият. „Териториите в страната са урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) – тук помислете дали това да не отпадне, докато не сме го гласували, (земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване).
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Предложението на вносителя е на първо място в чл. 7 още в първата му част устройствените планове да бъдат заменени с концепции и схеми за пространствено развитие и общоустройствени планове. Това е предложението на вносителя, което не беше дискутирано, да разбирам, че остава.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В чл. 7 ал. 1: „(1) Според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване”. Това е окончателният текст на чл. 7, ал. 1.
Чета текста на ал. 2 „Територии с предназначение земеделски, горски и урбанизирани могат да притежават едновременно и предназначени и защитени територии, определени със закон”.
Подлагам на гласуване. Който приема така предложения текст на чл. 7, ал. 1 и 2, моля да гласува.
Гласували: „За” – 9; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
§2, чл. 8. Към текста на вносителя е направено предложение от н. пр. Димчо Михалевски § 2 да отпадне, тъй като ако четете текста, той се отнася за тези територии, които преди малко отхвърлихме от текста на вносителя.
Мнения, коментари? Няма.
Който е "За" предложението на н.пр. Димчо Михалевски, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Оттук нататък всеки параграф се връща назад. § 3 става § 2.

§ 3. Има предложение от н.пр. Любен Татарски § 3 да отпадне. Колеги, аргументите ми са, че този въпрос е уреден в други текстове на закона по-назад в чл. 125, за да не се повтаря тук да утежняваме само закона. Затова предлагам този § 3 да отпадне.
Предложението на Димчо Михалевски е ал. 3 от чл. 9 да отпадне.
§ 3 на вносител, който казва чл. 9, ал. 2 се добавя: „и в съответствие с предвижданията на действащ общ устройствен план за същата територия...”, моето предложение е този параграф да отпадне и обясних защо.
Който е "За" това предложение, моля да гласува.
Гласували: „За” – 14; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се единодушно.
Има предложение в същия чл. 9 – ал. 3 се отменя, тя не влиза в § 3 по вносител.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Препратката в общите разпоредби на закона към чл. 125, ал. 5 е имала смисъл тогава, когато чл. 125, ал. 5 имаше ред и условия за съгласуване. С приемане на Закона за културното наследство в чл. 125, ал. 5 е записано, че съгласуването се извършва при условията и по реда на Закона за културното наследство и от тази гледна точка една препратка към друга препратка няма смисъл да стои при това в общи разпоредби. Предполагам, че това са съображенията на господин Михалевски да отпадне ал. 3. Иначе по-нататък в цялото тяло на ЗУТ са разписани условия и процедури за съгласуване в различните хипотези с Министерството на културата за обекти на културно-историческото наследство.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари, мнения? Няма.
Подлагам на гласуване това предложение на н.пр. Димчо Михалевски – чл. 9, ал. 3 да се отмени.
Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Редакцията на комисията за § 3.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще бъде § 3. Член. 9, ал. 3 се отменя.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Който е „За” този текст на § 3, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 4. Има направено предложение от Александър Ненков относно ал. 3 в чл. 13.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: В общи линии тук съм предложил от една страна чисто редакционна поправка на текста на вносителя, с която по-точно се обяснява кой, какви правомощия има относно възлагането и начина на определяне на специфичните правила към съответния план, като аз съм допуснал, че министърът на регионалното развитие ще има повече правомощия да определи специфичните правила съответно с Националния експертен съвет. Мисля че повече правомощия би трябвало да се дадат на министъра да каже кога може да има такива.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И по тази тема дискутирахме вчера.
Колеги, коментари, за да вземем най-правилното решение, защото и в комисията стигнахме до единно мнение.
БОРИС МИЛЧЕВ: Между сегадействащия текст и текста на вносителя и текста на господин Ненков по мое мнение няма драматична разлика. И трите текста страдат от един дефект. Те допускат министърът със своя акт да прави изключение от приет от него нормативен акт. Като оставим това настрана, тъй като това е отдавна действащ текст и има традиция в това отношение считам, че текстът на господин Ненков дава по-голяма яснота, тъй като той разграничава две производства. Едното производство е между органа, компетентен да одобри подробния план и министъра. Другото е производство, с което той одобрява подробния план. Сегадействащият текст и текстът на вносителя по-скоро поставят министъра или националния експертен съвет като съгласувателни органи към общинския съвет, което е недопустимо според мен.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Ще се опитам да защитя текста на вносителя. В момента тези специфични правила и отклоненията се допускат със заповед на министъра. Те нямат самостоятелна стойност без одобрения подробен устройствен план, затова ние сме предложили министърът да одобри решенията на националния експертен съвет, а самите правила и нормативи да се одобрят от компетентния орган и едновременно с одобряването на плана и да са неразделна час от него.
Предложението на н.пр. Александър Ненков е министърът с допускането да оказва възможните отклонения от правилата и нормативите. Опасяваме се, че указвайки отклонения ще дадем прекалено голяма свобода на общинските съвети да се отклоняват от наредбата. Искаме да са конкретно фиксирани тези отклонения с разглеждането им от експертния съвет до утвърждаването на решенията от министъра.
Считаме, че вашият текст дава възможност свободно да се интерпретира в практиката. Иначе по принцип нямаме никакви разминавания и спорове.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вие се опасявате, както обикновено, за злоупотреби на местно ниво, на общините.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, наистина разликата между двата текста са минимални. В случая хипотезата е или страната утвърждава, тоест – веднъж утвърждавайки рамката общинският експертен съвет спазвайки рамката взема позиция да утвърди приетото решение за специфични правила и нормативи от общинския съвет. В другия случай, който се съдържа в текста на Александър Ненков, министърът на регионалното развитие задава рамката, което лично според мен, когато дадеш рамка ти все пак даваш минимални и максимални изисквания към специфични правила и нормативи и общинският съвет има своята самостоятелност, независимост да прецени в тази рамка в какви специфични правила и нормативи да бъдат съответно параметрите.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Нанков, Вие подкрепяте господин Ненков косвено. Аз също бих го подкрепил, защото винаги подкрепям правото на общините. Непрекъснато ги ограничаваме подозирайки ги в нерегламентирани дейности. Ако бъде зададена рамката, каквото и да правят те трябва да са вътре в тази рамка, не знам каква повече свобода им даваме, ако им укажем тази рамка. Докато иначе министърът заковава едни параметри и край.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Аз лично възприемам конструкцията на господин Ненков като по-прецизна от чисто правна гледна тока входа на едно административно производство. Първо трябва да си дадем сметка, че този текст не бива да се вади от контекста на цялата норма. Алинея 2 казва в кои случаи специфични правила и нормативи, с които се допускат отклонения от правилата и нормативите по наредбата са възможни и това са три хипотези, посочени в ал. 2. При наличие на тези основания съвсем нормално е министърът да даде съгласие по мнението на консултативния му орган, какъвто е националния експертен съвет и да допусне по искане на общината съответните отклонения в допустими граници. И респективно на това основание органът, компетентен да приеме плана, тоест – общинският съвет или кметът на общината в зависимост от териториалния обхват да приеме и съответните специфични правила, които са неразделна част от плана в границите, в които министърът е допуснал съответните отклонения.
При условие, че се възприеме текста, който предлагате, той по същество не се различава от сегадействащия и той на практика означава следното. Министърът утвърждава едно към едно правилата и нормативите и респективно казвате общинският съвет да ги приеме като неразделна част от плана. Той действа в сфера на една обвързана компетентност, от която не може да мръдне. Какъв е смисъла в такъв случай общинският съвет да приема правила и нормативи, които са одобрени и трябва да ги приеме едно към едно така, както ги е утвърдил министърът? Нека в такъв случай да възприемем, както сега законът казва – заповедта на министъра е задължителна за общинския съвет. Фактически нямаме това, което предлагате да се приемат от органа, който одобрява плана, на практика го няма. Това последно изречение на Вашето предложение и гола декларация.
От тези съображения аз приемам предложеното на господин Ненков като редакция и считам, че по този начин действително се дава правната възможност на органа, компетентен да допусне отклоненията да каже в какви граници ги допуска или не и респективно органът, който е компетентен, съобразявайки се с рамката, която му е дадена да ги отнесе към съответната специфична територия.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По ал. 3, която фигурира и в предложението на вносителя имаме два текста – единият на господин Ненков, другият на вносителя.
Има ли други коментари по ал. 3 на § 5?
ИСКРА ФИДОСОВА: Бих приела логиката на господин Ненков, но това, което ме смущава мен е, че така записан текста нямаме никаква граница на възможните отклонения, които могат да се допуснат, което за мен е взривоопасен текст и на практика с едно такова изречение, след като нямаме никакви ограничения, никакви параметри, може да се допуснат и 95 и 100% отклонения от правилата, които са по ал. 1. Затова лично аз няма да го подкрепя в този му вид, в който е в момента. Ако видя текстове, които ми гарантират някакви граници, някакви рамки на допустимост, а не тотално обръщане нагоре с краката на всичко, приемам логиката, но този текст категорично няма да подкрепя по тези съображения и притеснения.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: В тази връзка въпреки всичко самият министър оказва възможните отклонения, така че общините в крайна сметка трябва да се съобразят с тези отклонения и трябва да влязат в тези правила и норми. Аз не виждам как общините ще си вземат повече правомощия и ще направят нещо, което не им е указано предварително.
ИСКРА ФИДОСОВА: Няма граница в какви параметри могат да бъдат тези отклонения.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Аз затова казах, че по принцип се дава на министъра повече правомощия той да определи до каква степен ще може да има такива отклонения изобщо.
БОРИС МИЛЧЕВ: Аз съм абсолютно съгласен с госпожа Фидосова. Сегадействащият текст, текстът на вносителя и текстът на господин Ненков имат един и същи дефект. Имаме нормативен акт и с акт на министъра може да го дерогираме, да излезем от него. Това е принципният проблем в тази норма. Това, което дискутираме в момета е как ще се прилага технологията. Тук има богата традиция, това е стар текст, Наредба № 7 я приема министърът и той дава отклонения за общините. На мен това не ми харесва от правна гледна точка, но има една стара традиция в това отношение и въпросът действително е по-дълбок и принципен.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Това, което каза госпожа Фидосова донякъде ако има притеснения, нека третото изречение от предложението на господин Ненков с допускане от министъра, да кажем, че с допускането министърът определя границите на възможните отклонения.
ИСКРА ФИДОСОВА: Законът трябва да постави границите.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Законът няма как да определи граници, защото границите са определени в наредбата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Всеки случай е специфичен и не знам дали можем да заковем в закона определени параметри на тези отклонения – височина, плътност и т.н.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Аз пак искам да дам един конкретен пример. Когато влизат в националния експертен съвет специфични правила и нормативи те са към ПУП и са специфични за всеки урегулиран поземлен имот. С предложения текст министърът да оказва възможните отклонения, той може да каже за УПИ хикс допускам завишаване на плътността на застрояване – допуска, а тя може да стигне и до сто процента. Текстът е прекалено свободен, за да можем да сложим някакви ограничения. Може и да укаже за определена територия УПИ-ата да имат нула плътност.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Специфичните нормативи са конкретни за всеки конкретен случай. Тоест, ако лимитираме, затова са специфични правила и нормативи, които трябва да бъдат определени пак за конкретния случай. Тук примерно можем да добавим една дума, тоест министърът указва „параметрите” на възможните отклонения.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Можем ли в този закон да заковем параметри, които са толкова специфични за всеки случай?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тук не спорим, че практиката е доказала, че се налага да се приемат специфичните правила и отклонения. За това не спорим. Говорим за реда, по който те да се утвърдят по някакъв ред.
Това, което предлага колегата Ненков казва така: компетентният орган, да кажем общински съвет, който е компетентен да одобри общият или подробният план или съответно кмет, предлагат на министъра респективно той чрез националния експертен съвет разписва какви да бъдат параметрите, границите на исканите от компетентния орган отклонения, което впоследствие компетентният орган измежду тях утвърждава желаното от него в рамките в тези възможни граници на отклонения. Не виждам никаква опасност, а в сравнение с действащия текст е, че не поставяш компетентният орган да избира измежду едно.
Така че текстът, който предлага Ненков е добър за целта.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Наредба № 7 определя правила и нормативи за устройство на отделните видове територии, които обаче правила и нормативи не винаги, не всички имат стойностно изражение. Така че министърът няма как да зададе параметри от - до. Не във всички случаи може да зададе параметри от – до.
По принцип общинският съвет определя политиката за устройство на територията, затова общинският съвет, тоест – органът, който е компетентен да одобри устройственият план, правилата и нормативите за прилагане на устройствения план, било то общи или специфични, се предлагат от общинския съвет, конкретно разписани, когато имат стойностно изражение с конкретно посочване на стойности и вече в правомощията на националния експертен съвет е да прецени доколко мотивите на вносителя, на общинския съвет са приемливи и може да се допусне това отклонение, могат да се допуснат тези специфични правила и нормативи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тоест, Вие държите на предложението на вносителя или приемате аргументите на господин Ненков, поне аз не разбрах?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Господин Димитров искаше да обясни логиката, че в закона не можем да заковем конкретни параметри, нито в наредбата. А относно процедурата, по която ще се случва това нещо има варианти да избира между предложенията на вносителя и между предложенията на господин Ненков. Тук пак говорим конкретно за варианти относно процедурата на одобряване, на приемане на специфични правила и нормативи, а не за конкретни параметри.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря за пояснението. Наистина ние говорим за процедурата, а не за параметрите, защото и такива предложения имаше.
Други мнения, становища, за да пристъпим към гласуване на направеното предложение в § 5, чл. 13, ал. 3. Има предложение на вносителя и предложение на н.пр. Александър Ненков, което сега ще подложа на гласуване.
Който приема предложението за нова редакция на ал. 3, направено от господин Ненков, моля да гласува.
Гласували: „За” – 7; „Против” – 1; „Въздържали се” – 5.
Приема се предложението на господин Ненков и това стават текст на ал. 3.
ИСКРА ФИДОСОВА: Може ли да прегласуваме това предложение? Смятам, че направихме голяма грешка с този текст и държа да се запише това нещо в стенограмата, с това изречение, което коментирахме. Колко човека гласувахме – бяха 15
РЕПЛИКИ от залата: Сега са 13.
ИСКРА ФИДОСОВА: Моля за прегласуване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на прегласуване текста на § 5 по предложение от н. пр. Александър Ненков.
Който приема така предложения текст от господин Ненков за § 5, ал. 3 на чл. 13, моля да гласува.
Гласували: „За” – 4; „Против” – 1; „Въздържали се” – 6.
Текстът не се приема.
Има направено предложение от н. пр. Димчо Михалевски за промяна също в § 5, но вече в ал. 6. По вносител се заменя „територия за културно-историческа защита” със „защитени територии за опазване културното наследство”. Господин Михалевски предлага друга редакция на ал. 6. Коментари по нея?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: От гледна точка на предложението на Димчо Михалевски виждаме, че създаваме различен ред, ако мога да се изразя така, за плановете от различния йерархичен ранг, тоест – за общи устройствени планове и за подробните устройствени планове. В тази връзка смятаме, че адекватното предложение би могло да отпадне ал. 6, а предложената ал. 7 от Димчо Михалевски да бъде номерирана като ал. 6 точно така, като в нея заличим думите „подробни”, а да говорим единствено и само за устройствени планове, без значение дали са общи или са подробни устройствени планове.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари по направеното предложение?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Доколкото разбирам от коментарите и на господин Нанков вносителите подкрепят по принцип предложението на господин Михалевски, но предлагат то да не се състои от две алинеи, като първата да регламентира общите, а втората подробните, а просто възприемайки го по принцип то да бъде една алинея, която да бъде шеста по номерация и да се отнася текстът на алинея 7 за устройствените планове въобще, а не да бъдат само за подробните – а шеста само за общите. В такъв смисъл го разбирам аз като предложение да се подкрепи по принцип и с редакция на комисията да се предложи ал. 6 в изменен вид от неговата седма.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам предложението на господин Михалевски поотделно да го гласуваме.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Има една специфика, защото ал. 6 вменява задължителността на това действие на приемането на специфичните правила и нормативи – „е задължително” е в края на първото изречение. В ал. 7, която би станала 6 се казва, че това става ако при съгласуването на заданието министърът....
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Действително става въпрос за задължителност в предложението за ал. 6 по отношение на общите устройствени планове, която задължително отпада по отношение на подробните устройствени планове, съгласно предложението за нова ал. 7. И в двата случая обаче когато се изработва общ устройствен план и подробен устройствен план, това става въз основа на задание, което задължително се съгласува с Министерството на културата. Така че и в двата случая, ако Министерството на културата не е поставило тези изисквания, които господин Михалевски е изписал в ал. 7 по отношение на подробните устройствени планове, няма смисъл тази задължителност да съществува за общите устройствени планове.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване първо предложението на Димчо Михалевски за ал. 6.
Който е "За" предложението му специално за изменение на ал. 6, моля да гласува. Гласуваме ги поотделно.
Гласували: „За” – 3; „Против” – няма; „Въздържали се” – 10.
Не се приема този текст.
Отиваме на втората част от предложението за създаването на ал. 7, която да стане ал. 6 с отпадане на думите „подробните” в първото изречение.
Който е "За" приемане на текста, предложен от н. пр. Димчо Михалевски за ал. 7, чл. 13, § 5 по вносител, която да стане ал. 6, моля да гласува. С измененията, които се предложиха за отпадането на думата „подробният”.
Гласували: „За” – 11; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Ще прочета целия параграф 5.
В чл. 13 се правят следните изменения: 1. ал. 3 и 4 се изменят така, както са по вносител. Ал. 6 става текстът, който току-що гласувахме, предложен от н. пр. Димчо Михалевски.
Който приема тази редакция, този вариант – текст на § 5, моля да гласува.
Гласували: „За” – 11; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
§ 6. Няма предложения.
Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 11; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
§ 7, отнасящ се за чл. 16, ал. 7. Предложението е да се отмени по вносител. Има направени предложения от Любен Татарски, Димчо Михалевски този параграф да отпадне, тоест – ал. 7 да остане.
Коментари?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Тук спорът е принципен. Винаги сме го водили по отношение на чл. 16 във вида, в който е в момента, затова дано не отиваме в тази плоскост, но ако се наложи може да проведем тази дискусия и в комисията. Но какво представлява ал. 7 от него? Тя казва, че когато не може да се приложи план по ал. 1 от чл. 16, тогава се отива към план по 110.
Ако тази правна възможност отпадне в преобладаващата част от съзнанието на правоприлагащите тази норма, те ще възприемат, че във всички случаи план по чл. 16 в тези хипотези е задължителен. Даже сме коментирали, че тя има един отпращащ характер, текст с правноуграмотителен характер и подсказва, че ако не може едното – се прави другото. Отпадайки на практика се създава впечатлението, че във всички случаи, когато сме в тези хипотези трябва да се направи план по чл. 16, ал. 1.
Всички знаете какви са проблемите в практиката с тези планове и затова според мен предложенията за отпадане на параграфа, тоест – ал. 7 да си остане във вида, в който е, е целесъобразно. А иначе генерално решение може би по-нататък трябва да се търси въобще чл. 16 да го има или да го няма.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Спорен текст, но различни мнения – дали да го има чл. 16 или не. Как да отчуждаваме когато това се налага за регулационните планове.
Ако няма въпроси, подлагам на гласуване предложенията на Татарски, Михалевски - § 7 да отпадне.
Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 11; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
§ 7 отпада.
§ 8, който ще стане § 7 – по него няма промени. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 11; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 9, чл. 22, ал. 4. Предложение от н. пр. Николай Пехливанов. Подлагам на дискусия ал. 3 и ал. 8, която според Пехливанов трябва да бъде нова такава.
Колеги, коментари? Става въпрос за жилищните и курортните комплекси и застрояванията в тях.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Какво всъщност представляват като предложения ал. 3 и ал. 8, защото те на практика като текстове, ако сте обърнали внимание се препокриват? От досегадействащия режим за застрояване в случаите, когато имаме комплексно застрояване и възможности за застрояване в отделни имоти, в предложението на господин Пехливанов не се въвеждат допълнителни рестрикции от това, което съществува в момента, а винаги сме коментирали, че те са прекалени като такива. В същото време в случаите, когато имаме дублиране в частта на предложението му с вносител по ал. 4 той не предлага нищо по-различно по отношение на сегасъществуващите ограничения за допускане на строителство в отделни имоти в случаи, когато имаме комплексно застрояване.
Единственото, което предлага като разлика от досегашната хипотеза и това се съдържа в ал. 3 и ал. 8 е, че по същество няма да може да се извършва на базата на устройствен план, който е в обхват минимум до един квартал, както казва сега законът, а казва за цялата устройствена зона. Това казва ал. 3, ал. 8 казва, че имотите се урегулират с планове. Така че не предлагайки рестрикция на параметрите той всъщност предлага една норма, която по същество ще блокира процеса на прилагане на съществуващите норми, докато не се направи план на цялата устройствена зона, ако се възприеме неговото предложение.
Това е по същество разликата между предложението на вносителя и неговото предложение. Доколко е целесъобразно следва да прецените, тъй като при условие, че се запазват същите параметри, единствено да се изисква план за цялата зона, което в редица случаи е доста трудно определима в териториален обхват, мисля че би се блокирал процеса на определени места.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Становища, мнения? Очевидно няма. Ще подложа на гласуване предложението на н. пр. Пехливанов по точки.
Точка 1, ал. 3, чл. 22. Който е "За" предложението на господин Пехливанов, моля да гласува.
Гласували: „За” – 3; „Против” – 2; „Въздържали се” – 6.
Алинея3, т. 1 не се приема.
Точка 2 е текст, който е същият, като по вносител, отнасящ се за ал. 4. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 9; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Точка 3 за създаване на ал. 8. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 2; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Очевидно и тази част от предложението не се приема.
§ 9 остава по текст на вносител. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 10; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 10, чл. 31, ал. 5. Предложение от н. пред. Димчо Михалевски. Отнася се до разстоянията от границите на имотите до сградите. Става въпрос за увеличаване на това отстояние на 16 метра. Има предложение на господин Михалевски. Коментари?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Предложението на господин Михалевски е допълващо предложението на вносителя на законопроекта. Това е допълнение, което в момента се съдържа в Наредба № 7 и вносителят на законопроекта подкрепя предложението на господин Михалевски.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По чл. 31 има направено предложение н. пр. Гинче Караминова и Станка Шайлекова за изменение на ал. 6 в действащия закон. „(6) Разстоянието между застрояването в поземлен имот и границата на морски плаж е два пъти по-голямо от височината на застрояването.” А предложението на вносителя е това разстояние да бъде по-голямо или равно на височината на застрояването. Това е т. 1. Ще я гласуваме поотделно и т. 2 – нова ал. „(7) При застрояването да се отчитат визуалните връзки на обекта с околния ландшафт. Застрояването да не възпрепятства изгледите към установени и значителни за територията природни феномени или характерни природни забележителности.”
Подлагам на гласуване предложението на господин Михалевски, което се подкрепя и от вносителя.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на на н.пр. Караминова и Шайлекова.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Не се приема това предложение.
Текстът на § 10 става следният: В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: В § 10, ал. 5 се изменя така :
„(5) Нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м. В урегулиран имот с лице към две улици разстоянията за дълбочината над 16 м се увеличават, докато достигнат стойност с 2 м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница по ал. 1 и 2.“
Алинея 6 се изменя така:
„(6) Разстоянието между застрояването в поземлен имот и границата на морски плаж е два пъти по-голямо от височината на застрояването.”
Това е текстът, който ще остане в окончателен вариант. Който е "За", текста на § 10 моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
§ 11, отнасящ се за чл. 36, ал. 4. Предложението на вносителя е: „(4) По-големи отклонения от установените в ал. 1 - 3 за квартали и улици с предимно застроени урегулирани поземлени имоти (50 на сто и повече) могат да се допускат по предложение на кмета на общината с решение на общинския съвет, прието с мнозинство не по-малко от две трети от общия брой на съветниците.”
Това е възможността кметовете да правят предложения пред общинските съвети и след приемане да се правят по-големи отклонения от правилата и нормативите за застрояване.
Тук имаме предложение от н. пр. Зоя Георгиева и на г-н Димчо Михалевски това право на кметовете, което е нещо ново – да правят предложения с решение на общинския съвет да се отклоняваме от установените норми, да отпадне.
Госпожо Георгиева, заповядайте да защитите Вашето предложение.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Колеги, искам първо да ви обясня точно за какво тава въпрос. Тук в чл. 36 от ЗУТ се говори за заварени сгради, годни, масивни, които имат остатъчна експлоатационна годност още 25 години и са определени правилата и нормите, при които могат да продължат да съществуват тези сгради. В ал. От 1 до 3 са описани рамките, в които могат тези сгради да не отговарят на изискванията за отстояния, а тези отстояния да бъдат намалени. В действащата ал. 4 се казва, че тези регламентирани отстояния в първите алинеи могат да бъдат променяни и могат да се приемат още по-големи отклонения от тях. По старият закон беше, че по предложение на общинския съвет с разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. А сега предложението е тези по-големи отклонения да се приемат от общинския съвет с две трети мнозинство по предложение на кмета.
Защо предлагам да отпадне това предложение и да остане старият текст? Защото представете си имаме около 260 общини и ще имаме едва ли не 260 норми за отклонения и общинските съветници можем да изпаднем в ситуация, в която общинският съвет едва ли не всяка седмица да приема нови норми за отклонения. Тук според мен можем да отворим вратата за евентуални недобри намерения и още повече според мен нито кметът е експерт, нито общинският съвет е експертен орган, който може да вземе такова адекватно решение и тук може да се стигне до нарушаване имуществени интереси и тогава няма да бъде целесъобразно отговорността да я носи един колективен орган като общинския съвет. Затова смятам, че все пак е добре тези норми за отклонения да бъдат съгласувани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Искам да изкажа мнение и несъгласие с Вас, госпожо Георгиева. И сега текстът допуска такива отклонения да се правят, но само че с разрешение на министъра. Тоест 264 общини може да има 264 различни отклонения, съгласувани с министъра. Хипотетично е възможно. Не смятам, че винаги министърът е специалист – експерт, както и кметът не е, но всички тези органи – министерството, общинският съвет ползват експерти, когато взимат такива решения. И да приемем, че единият орган е по-експертен от другият, аз лично не го приемаме, но това е Вашето предложение и мнение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: В допълнение на това, което каза господин Татарски смятам, че все пак и министърът трябва да го разтоварим малко от този ангажимент на всяка една община министърът да се занимава с всяко едно отклонение на всяка една община, ако се налага такова. Така че смятам, че министърът трябва да бъде облекчен от тази си функция.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: В момента законът изчерпателно е изброил случаите, в които могат да се допускат отклонения – ал. 1 до 3 на чл. 36. До една трета може планиращият орган да допусне, над една трета – с разрешение на министъра. Считам че е оправдано предложението на вносителя общинският съвет сам да решава тези неща при това квалифицирано мнозинство. Единственият дефект в текста, който виждам е, че не посочва основанията на ал. 1 до 3 за допускане на тези отклонения. По-скоро едва ли не ги поставя в зависимост от постигането или не на квалифицирано мнозинство. Би трябвало в текста изрично да се казва – на основанията от ал. 1 до 3 общинският съвет с еди какво си мнозинство може да допусне намаления в отклоненията. Тук това нещо го считам за пропуск на вносителя.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Ще подкрепя предложението на вносителя и ще се опитам да се обоснова. В сегадействащия текст на ал. 4 абсолютно същото, което допуска предложението на вносителите е записано и действа в момента. Единствените две разлики е това, което каза госпожа Георгиева, че допускането на тези отклонения става с разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството в сегадействащия текст, но има и една друга разлика, че сегадействащия текст е единствено и само за централните части на градовете.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Не е само за централните.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Така е записано в текста. Тоест, не всички населени места, а само централните части на градовете. Текстът, който вносителят в момента предлага, доколкото аз го разбирам засяга абсолютно всички населени места независимо в коя част – в централната или периферната част на населеното място.
Считам, че този текст трябва да бъде приет, защото считам за правилно да дадем като правомощия на общинските съвети да приемат едно такова решение с оглед на това, че узаконяването на тези квартали ще допринесе и за събирането на местни данъци и такси за битови отпадъци, което постъпва в общината и общините ще имат интерес тези територии, тези части от населените места най-сетне да бъдат узаконени и за тях да се плащат данъци и да се плащат такси за смет, защото в интерес на истината и в тези части общината изпълнява своите ангажименти да събира сметта, да я депонира и т.н., но за това нещо собствениците или ползвателите на тези сгради не заплащат абсолютно никакви средства. Така че ще гласувам „За” и аз си мисля, че е крайно време вече наистина да направим едни стъпки за узаконяване, или поне опити там, където е възможно на кварталите и може би всички си даваме сметка, че може би в по-голямата част това ще засегне т.нар. квартали с предимно ромско население и е добре този текст да бъде приет.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Вие казахте всичко, което и аз щях да кажа, включително частта за квалифицираното мнозинство, което ние като вносител сме решили да се взимат подобни решения. Но все пак говорим и за политика по увеличаване правомощията на представителите на местната власт, политика за децентрализация. Аз мисля, че това е един добър момент в провеждането на тази политика, още повече, че органите на местната власт са тези, които трябва да провеждат политиката по места. Така че с квалифицирано мнозинство от повече от две трети от общинските съветници не виждаме какъв би могъл да бъде проблемът, още повече, че не всички кметове и общински съветници са архитекти, строителни инженери и т.н., но затова има отдели, дирекции, така че не виждам какъв е проблемът. Точно обратното – ще създадем една добра практика да решаваме тези проблеми на местно ниво.
ДАВИДОВ: В общи линии тезите се изкоментираха, една част от които смятах да споделя. Моето лично тълкувание е същото като на колежката, че това нещо в настоящия текст на закона се отнася за централните градски части, а разширяването, даването възможността обхвата да се прилага при всички останали общини е една по-солидарна политика към всички общини в държавата от една страна, а от друга страна това нещо разбира се и в контекста на политиката за децентрализация, както зам.-министър Нанков сподели намалява административните пътища и административната тежест, затова лично аз смятам да подкрепя текста на вносителя.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Не знам да има определение „централна част”, какво разбира някой под „централна част”? Не знам примерно град като София кое е централната част?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Подкрепям предложението на господин Милчев за редакционната промяна на нашето предложение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще го изчета така, както го чухме като нова редакция. Общинският съвет е колективен орган, но за да избегнем всякакво политизиране и за да дадем възможност да се приеме максимално консенсусно решение този вариант е по-добър, защото иначе винаги има и друг елемент – министърът от коя политическа сила е, кметът, а така две трети от общинския съвет едва ли могат освен консенсусно друго решение да вземат. Освен това да не забравим, че всичко става и с наличието на ПУП, който минава през всичките стъпки. То не може току така да се променя нещо.
Най-напред гласуваме предложението на н.пр. Зоя Георгиева и Димчо Михалевски, които са еднакви - § 11 да отпадне. Който е „За” тези две предложения, моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – 3; „Въздържали се” – 7.
Не се приемат тези две предложения.
Прочитам ви текста на вносител с редакцията в чл. 36, ал. 4, се изменя така: „В случаите по ал. 1-3 по-големи отклонения от установените в тях за квартали и улици с предимно застроени, урегулирани поземлени имоти (50 на сто и повече) могат да се допускат по предложение на кмета на общината с решение на общинския съвет, прието с мнозинство не по-малко от две трети от общия брой на съветниците.”
Предлагам ви този текст да остане текст за зала. Който е съгласен с тази формулировка, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Правя предложени. Досегасъществуващата ал. 5 на чл. 36, която казва, че разрешението по ал. 1 се издава в двумесечен срок от постъпване на искането. В този случай тя вече трябва просто да отпадне. Така че ви предлагам още едно решение. Ал. 5 се отменя. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 12, свързан с гаражите и местата за паркиране. Има предложение от н.пр. Димчо Михалевски: В § 12 в т. 1 думите „или паркоместа” се заменят с „места за паркиране и/или гариране, част от общите части на сградата”.
Колеги, коментари по този текст, много е интересен, много е важен, затова трябва да го изчистим като съдържание.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Доколкото следя предложенията на вносителя и на Михалевски, Михалевски прецизира думата „паркоместа” с по-разширено понятие, което погледнато как е реално в практиката в самата сграда там самите паркоместа доколкото са обозначение и разчертани са в места за паркиране като цяло – общата площ за паркиране и затова е по-прецизно да се каже, че са места за паркиране. Лично аз не мога да го схвана и/или гариране, когато се касае за общи места за паркиране. Там, ако са изградени гаражи, то вече е друго, но когато говорим и поставяме допълнения за паркиране това са места за паркиране, като цяло, които включват както местото, където самата кола паркира, така и подходите към тези места. Така че съм склонен да подкрепим предложението на Михалевски. Мисля, че и вносителят също ще се съгласи, за да не губим време.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тоест, да приемем предложението на Димчо Михалевски по отношение на паркоместата. Това гариране наистина е термин, който не знам какво означава.
За част от общите части на сградата, не винаги гаражите са части от общите части.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Да, гаражите не са част от общата част, те са с индивидуален акт за собственост. Паркоместата, независимо, че си го платил, то е част от общата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Става въпрос да не може да се променя предназначението. Сега тук говорим дали само за тези, които са вътре в сградата или всички, които са допълващо застрояване?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Те са включени в новата ал. 9, че не могат да се променят.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ал. 9 по вносител не говори това. Съществуващи гради – пише. Какви са точно...?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Допълващо застрояване пак се води част от сградата щом е допълващо.
БОРИС МИЛЧЕВ: Ще взема отношение по поставената дефиниция – обща част от сградата. По принцип паркоместата са инвестиционият проект, а самото осигуряване на паркирането в една сграда се осигурява, както вътре в сградата, така и в прилежащия двор. Най-често паркоместата нямат никаква конструктивна връзка със сградата. Те даже понякога не са и строеж по смисъла на ЗУТ. Но така или иначе осигуряват паркирането именно на тази сграда. А освен това, като чета и по-нататъшни текстове на вносителя целта е не толкова да се дефинира паркомястото като обща част в сградата, а то да се индивидуализира като обособен обект на собственост и да се вкара по този начин граждански оборот. Аз така разбирам по-нататъшни текстове на вносителя.
Определянето като обща част от сградата ние го заковаваме именно като такава и едва ли не правим притурка към Закона за собствеността, който определя кои части от сградата са общи части.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Аз се присъединявам донякъде към казаното от господин Милчев. Предложението на господин Михалевски се отнася само по първата част от предложението на вносителя. Тоест, от една страна да се уеднакви терминологията, която вносителят използва в един член по два различни начина. В първата точка, по която се предлага от господин Михалевски е с оглед предложението на вносителя по ал. 10. Сега дали ще възприемете паркомясто или място за паркиране, това вече е едната страна на въпроса. Другата обаче – да са част от общите части на сградата – да, те в някои случаи са и могат да бъдат, но зависи каква е сградата. Алинея 1, по която той прави предложението на действащия текст говори в надземни етажи на жилищна сграда какво може да се прави, но тази жилищна сграда може да си е моя собственост индивидуална, така че няма никакви общи части на тази сграда. Общи части имаме тогава, когато е налице съсобственост и сме в режим на етажна собственост. Понеже нормата е обща няма как да отнесем задължително, че във всички случаи тези места са част от общите части на сградата. Тоест, тази част на предложението по принцип е вярно, но само за една определена категория сгради.
По-нататък вече когато става дума за следващите предложения на вносител ми се струва, че доста сериозно внимание трябва да се обърне на предложението по ал. 9 - „Предназначение на подземни и наземни паркинги гаражи в съществуващи сгради не може да се променя.” Въпросът е много принципен – дали само в съществуващи, дали само в сгради, дали и в бъдещи и къде изобщо. Винаги могат да се намерят аргументи „за” и „против”. Изхождаме от нормите на закона, който казва, че по правило трябва да се осигурят необходимите места за паркиране или гариране. Имаме една втора алинея на следващия текст, която казва, че по изключение еди какво си може да се случи и това изключение винаги се случва като правило.
Волята на вносителя аз я разбирам така. Понеже липсват достатъчно места за паркиране и гариране, дайте да преустановим възможността за промяна на предназначението на гаражи в други обекти, за да могат те да се ползват съобразно по предназначението им. В същото време обаче трябва да си дадем сметка, че в редица случаи можем да се окажем в ситуация, в която гаражът просто ще загуби предназначението си на гараж да обслужва необходимите места за гариране или респективно паркомясто за паркиране при условие, че основното предназначение на обекта, който той обслужва, тоест – основното предназначение на сградата се промени в нещо друго и тогава вече отпада необходимостта там да има места за паркинги и гаражи. Могат да се дадат редица примери в един много дребен аспект и в един много по-мащабен аспект. Примерно имам къща на село с гараж на първи приземен етаж. Аз попадам в хипотезата гараж в съществуваща сграда. Не мога да го променя, въпреки че имам място на двора, където да си паркирам колата под навеса и този гараж не ми трябва. Искам да променя предназначението, за да направя кафене, давам този груб пример, за да видите какви житейски ситуации ще възникнат, аз не мога да го направя. Съседът ми обаче, който си е построил гаража като допълващо застрояване на границата на имота на уличната регулация той може, защото не е част от съществуващата сграда, но да речем и на него не му е необходим вече, защото си е продал колата. Защо трябва да пазим във всички случаи тези гаражи? Или имаме един МОЛ или един магазин от тези големите хипермаркети, който в един момент престава да бъде такъв обект, на него вече не са му необходими местата за паркиране, които е трябвало да осигури съобразно норматива, трябва ли да го блокираме во веки веков там да стои предназначението за места за паркиране при условие, че това не е необходимо?
Според мен е възможно, ако търсим практическото разрешение на проблема, там, където се налага да има гаражи или паркоместа те да могат да се променят само ако те обслужват, тоест – отговарят на изискванията. И според мен биха могли да влязат в хипотезите на ал. 10, ако приемем, че ал. 9 по принцип отпадне като една крайна мярка, в която винаги може да има ситуации, за които давам примери да бъде практически неприложима или неоправдано нейното ограничение, но ал. 10 така, както е формулирана тя акумулира в себе си и невъзможността да се промени един обект, който е гараж в нещо друго, ако не може да осигури необходимите места за паркиране или гариране в съответните им имоти. Тоест, ако имаме в момента десет гаража или паркоместа в един имот, бихме могли да ги променим като предназначение при условие, че останалите пет вече съобразно промененото предназначение или нужди на сградата са достатъчни пет, шест или по-малко. Затова според мен ал. 10 във вида, в който е предложена от вносителя би обхванала и тези хипотези без да имаме изричната забрана в ал. 9, като може би за прецизност да добавим „не се допуска при устройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 3 до 5”, а там вече се включват всички обекти, които са нежилищни, в това число и гараж. Не може да му се промени, ако не се осигуряват достатъчно места за гариране или паркиране. Мисля, че ако се върви в този контекст ще се получи ефекта от волята на вносителя да се осигурят необходимите и в същото време, когато отпадне нуждата от тях, те да могат да бъдат променяни като предназначение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагате ал. 9 да отпадне, като вместо това ал. 10 се промени като стане: „Не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 3 до 5, ако не могат да осигурят необходимите гаражи и/или места за паркиране в съответните имоти.” Не се допуска, ако не могат да се осигурят необходимите. Колко е субективна или обективна тази преценка, е друг въпрос.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Ако имаме одобрен проект със съответен брой гаражи и по време на строителството променим предназначението, тогава може ли, защото в момента говорим само за съществуващи гаражи? Тогава в такъв случай би могло да се направи промяна предназначението, ако е по време на строителството при одобрен проект. Тъй като искаме да освободим законодателството от тежести, защо не дадем на кметовете те да определят кога може да се проустрои един гараж и кога не може, на местна почва всеки да определя в региона в зависимост от ситуацията, която възниква.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Те и сега правомощията са на местните органи на властта, респективно главни архитекти, но това е друга тема.
Вносителят подкрепя предложението на господин Михалевски в терминологичната му част, но тук трябва да направя една забележка, че в двете разпоредби там, където формулираме именно понятието „гараж”, „паркомясто” и „място за паркиране” трябва да намерим точната формулировка, която в момента приемем съответно с промяната на текста на чл. 38. В последващата част можем да подкрепим в частта му за общите части.
По отношение казаното от господин Тодоров – да, именно това е била нашата цел с така предложените промени. На първо четене не откриваме нищо притеснително от това отпадайки в точката и в нашето предложение ал. 9 и превръщайки предложената от нас ал. 10 в ал. 9. Не виждам нищо притеснително освен от гледна точка на това, че с нашето предложение ние не даваме възможност да променяме решението конкретно на паркоместа и на гаражи. С така промененото предложение, обекти по ал. 3 и ал. 5 това означава, че не можем да променяме предназначението на жилища, на ателиета, на помещения за жилищни нужди ако не е осигурен необходимия брой места, което още повече ще породи проблеми от гледна точка на това, че да – логиката, към която вървим е спазена, но не сме убедени, че това няма да породи по-големи проблеми, тъй като това забранява промяната на предназначението на абсолютно всички изброени обекти и жилищни сгради към момента ако нямаме съответно осигурените за тях паркоместа. Опасенията ни са това да не породи проблеми.
Факт е, че нашето предложение не е съвършено, Вие много точно изразихте аргументите си.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Според мен ал. 10 се отнася за съвсем други неща. Тя се отнася във връзка с ал. 3 за кабинети, за офиси или ателиета. Алинея 4 се отнася за други обслужващи дейности, но пак не е за гаражи, тоест – за други подобни. Алинея 10 не допуска преустройството за тези нужди, ако няма паркоместа. Ама тези помещения въобще може да не стават за подобна цел или пък да не изискват клиенти. В този случай ние не ограничаваме премахването, ако махнем ал. 9 и отидем в хипотезата на ал. 10, но увеличаването премахването на гаражи ограничаваме преобразуването на жилища в ателиета и подобни, ако нямаме гаражи. По-добре е да ограничим премахването, преобразуването на гаражи и паркоместа не само в сградите, но и в дворовете на сградите и в прилежащите територии, които са предвидени за паркоместа, отколкото да вменяваме на тези, които искат да преустроят по смисъла на закона изградени помещения, които стават и за ателиета или за нещо друго, да ги ограничаваме да си ги преустроят като тези, защото видите ли няма достатъчно в същестуващата сграда вече паркоместа. Това е рестриктивна мярка според мен. Нито може да има повече паркиране там, а има хипотези, при които тези промени няма да изискат друго паркиране на кола.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Едно пояснение на това, което каза господин Георгиев – да, съгласен съм с Вас, но ограничението, което се предлага е да не може да се промени предназначението, ако то изисква да има осигурено.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Няма такъв текст.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Казва „ако не могат да се осигурят необходимите”. Ако не са необходими тогава преустройството и промяната на предназначението се допуска. Моята идея беше в тази ал. 10 да добавим в това число гаражи и паркоместа и тяхното предназначение да не може да се променя, ако не се осигурят необходимите места за паркиране. Това беше идеята.
ЗАХАРИ ГОЕОРГИЕВ: Трябва да обхванем не само сградата, защото премахването на предназначени по принцип места за паркиране в двора или в прилежащата чрез изграждане на други нови постройки също е в наредбата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ако така се възприема идеята – не категорична забрана на промяна на предназначението, ако не се осигуряват необходимите за паркиране.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Колеги, аз не знам дали някой в общините се е замислил колко е интензитета на исканията за промени на предназначението на гаражите, защото в момента малки гаражни магазинчета едва ли вече имат такава сила и такава функция при големите магазини. Дали е толкова често това искане за промяна предназначението на гаражите и какъв процент от проблема с паркирането ще бъде решен, ако ние така категорично забраним промяна предназначението на гаражите. Дали в тази посока сме мислили, дали нещо наистина ще бъде в положителна посока и ще облекчи паркирането в града?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Може да се мисли в тази посока. Коментари? Имаме различни мнения, предложения.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: В предходното си изказване господин Георгиев зададе същите въпроси от изказването на господин Тодоров, но след обяснението и пояснението, което направи, сме абсолютно съгласни като вносители и с предложената промяна от него, мисля че решаваме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добре, тогава да започнем подред, ако няма други предложения за формулировка. Ще помоля всички, които се изказаха да направим един текста, който наистина да е максимално добър.
Най-напред по ал. 1 има предложение. Гласуваме предложението на н. пр. Димчо Михалевски, който предлага там да се допълни освен паркоместа, да се заменят с „места за паркиране и/или гариране на част от общите части на сградата”. Казва се, че се приема по принцип в частта, която е за места за паркиране, ясно защо. Така че да гласуваме, че приемаме по принцип предложението в първата му част места за паркиране.
Който е „За” приемането му в този вид на предложението на Димчо Михалевски, моля да гласува.
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1.
Приема се този вариант на ал. 1 в § 12, чл. 38, ал. 1.
Отиваме на ал. 10, която ако я формулираме така, както се предложи, може би ще се наложи ал. 9 да отпаден оттам и точка 2 за ал. 5 също трябва да отпадне, тъй като тя се отнася за обекта по ал. 9. Някой да предложи формулировка, която да запишем за ал. 10, която да стане ал. 9 и ще видим след това дали ал. 5 остава или не.
Аз дадох една формулировка, но след това постъпиха още предложения.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Господин Георгиев, притеснявам се, че ал. 5 също може да породи такъв проблем и за това е добре да остане. Казва се „помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред без съгласие….” Ако отпадне ал. 9 няма да я има тази опашка.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това трябва да е изключение, не може този тип преустройства да се връщат отново за гаражи.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Примерно имаме един нежилищен обект в момента, той е с такова предназначение, че не изисква да има осигурено паркомясто или гараж. Променяме предназначението по общия ред за друго, което обаче изисква да има това. Затова ми се струва, че трябва да остане в хипотезите на предложената ал. 10, тоест – да не се допуска преустройство и промяна предназначението на такъв обект, ако не му се осигурява необходимото място за паркиране.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предложението е ал. 9 и ал. 10 да се обединят в една алинея нова 9, която да се със следния текст: „не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 3 до ал. 5, ако не могат да се осигурят необходимите гаражи и/или места за паркиране в съответните ….
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Тук остава въпроса, освен обектите по ал. 3 до 5 включваме ли допълнението: „както и гаражи и места за паркиране”?
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: За да не добавяме допълнително гаражите, не е ли по-добре редакцията да бъде „обекти по ал. 1 до 5”, защото тя включва гаражите и така мисля, че включваме всички възможни обекти, които съществуват или могат да се изградят в сграда или постройка на допълващото застрояване и на някакъв етап може да се поиска промяна предназначението им, за да не ги добавяме допълнително? Главният архитект решава това въз основа на наредба, която е издал министърът. Министърът е определил за кои обекти в зависимост от тяхната големина или функционално предназначение какъв брой паркоместа трябва да бъдат осигурени. Така че главният архитект при всички случаи решава, но въз основа на наредба на министъра. Когато наредбата не изисква паркоместа, главният архитект няма основание да изисква паркомясто.
За новоизграждащите в този случай обаче ние ще обхванем случаите, когато в процеса на строителство възложителят може да поиска промяна на инвестиционното намерение и промяна на инвестиционния проект. Така че е по-добре да обхванем и новоизграждащи се, защото в процеса на строителство проектът може да е одобрен за апартамент, възложителят да поиска този апартамент на първия етаж да стане магазин или ресторант и това няма да може да стане, ако не може да се осигурят необходимите паркоместа в границите на поземления имот. Законът допуска по чл. 154 промяна на инвестиционните намерения.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чухме предложение за включване в текста на обединената ал. 9 и 10, която става ал. 9 „не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти по ал. 1 до 5, ако не могат да се осигурят необходимите гаражи и/или места за паркиране съответните имоти с променено предназначение”.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Според мен няма нужда от това разширение с променено предназначение, защото ние можем в един поземлен имот да имаме една сграда или две сгради и в една от сградите един самостоятелен обект, примерно апартамент да му променим предназначението. Тоест, ние не променяме предназначението на целия имот. Изискването е да се осигурят необходимите места за паркиране в границите на поземления имот. Защото ако го запишем така излича, че трябва да осигурим паркомясто в границите на апартамента, който става магазин или ресторант.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Ако човек иска да проустрои един обект в сграда, осигурява си по някакъв начин мястото за паркиране, ако е необходимо или пък не е необходимо. Но ако няма в целия имот достатъчно, както обикновено, излича че не може да се допусне преустройство, защото общо не достигат. Защо да го наказваме, че така някога е планирано, изпълнено и са се увеличили автомобилите в града?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да приемем по принцип предложението с отпадането на съществуващата ал. 9, предишната ал. 10 в ал. 9, като остане да уточним какъв да бъде текста – да предложим конкретен текст, който да приемем евентуално на следващото заседание. Да приемем по принцип, като уточним текста кои са именно обектите, които няма да могат да променят предназначението си и как точно дефинираме – в кои имоти, дали да бъде в съответния имот, в преустроения и т.н. Виждаме, че имаме две части на промяната, която предлагаме, така че ако се обединим около това, че концептуално ал. 10 става ал. 9 и ще я приемем под една или друга форма, да я приемем принципно, като изчистим текстовете и ги приемем на следващото заседание.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Съгласен съм с предложението на господин Нанков. Моето мнение е, че не трябва да се страхуваме дори от малко по-рестриктивни мерки към преустройство на такива паркоместа и гаражи, тъй като целта е да освободим повече възможност. Така че не трябва да ни плаши дори да направим малко по-рестриктивни мерки, смятам че ще са за добре.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Да не забравяме, че в момента хората се чудят как да вържат двата края. Стотици хиляди излизат на улицата безработни, търсят начин да преобразуват малкото си имотче в нещо, в което да работят сами. Излиза обаче, че някой казва, че ти да направиш шивашко ателие или да кърпиш обувки, трябва да си осигуриш паркомясто и няма да ти разрешим да извършваш тази дейност, ако нямаш осигурен гараж или паркомясто на спиращия пред теб клиент. Аз не съм съгласен с това, не бива да ограничаваме стопанската инициатива на гражданите, на хората още повече в тази тежка обстановка. Това трябва да ми го казвате вие от десницата, не аз от левицата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Съгласен съм, но пък и не трябва да ограничаваме правото на гражданите да имат възможност да паркират, не да се прескачаме. Какво правим пешеходците – прескачаме коли и няма къде да минем.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Нека да не политизираме нещата, наистина едно шивашко ателие не се нуждае от допълнителни места за паркиране. Тук има един текст, който казва, че ако не могат да се осигурят необходимите места, тоест – няма да имаме необходимост от нови места за паркиране, тогава хипотезата на забрана недопускане на преустройство няма да съществува, като няма да са ни необходими нови места.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Няма да му бъде забранено преустройството при положение, че не се налага необходимостта от паркомясто. Може би „необходимите за дейността места” или „за целите на преустройството места”.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Затова казвам – да го приемем по принцип и ще изчистим текста.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Предлагам този параграф да го оставим за разглеждане на следващото заседание.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам да го приемем по принцип, тук говорим за детайли, които можем в работен порядък да ги изчистим.
Подлагам на гласуване предложението на господин Нанков – да приемем по принцип така формулирания текст. Първо трябва да гласуваме точка 2 на § 12. Ако приемем това тя трябва да отпадне. Точка 3 – новите ал. 9 и ал. 10 стават една алинея, която се приема по принцип и на следващото заседание ще ви прочета окончателната редакция.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Има направено предложение за чл. 41, ал. 2, направено от Гинче Караминова и Станка Шайлекова след думите: „за проучване проектиране по чл. 140 се добавя и експертна оценка на съществуващата растителност с цел съобразяване застрояването с ценните дървесни видове”.
Мнения, предложения?
Който е „За” моля да гласува това предложение за промяна на чл. 41, ал. 2.
Гласували "За" - няма "Против" - 13; "Въздържали се" - няма.
Не се приема това предложение.
§ 13, § 14 и § 15. В § 14 няма предложения. В § 13 има предложение на Димчо Михалевски за промяна на § 13 за чл. 43, ал. 3 – пак се отнася за места за паркиране. Той предлага да се добави „или места за паркиране и/или гариране в незастроената част на урегулираните поземлени имоти”. Тук има предложение цялата тази ал. 3 в действащия закон на чл. 43 да отпадне и в този случай ще отпадне и предложението на вносител. В чл. 43, ал. 3 накрая се добавя „или се предвиждат паркоместа върху урегулираните поземлени имоти”, говорим за вилни жилищни зони с ниско застрояване.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тук става въпрос за жилищни урегулирани поземлени имоти при които е важно, ако се определи това, че е паркомясто след това влиза в режим да не може да го промениш.
БОРИС МИЛЧЕВ: Преди всичко става дума за тест от раздел „допълващо застрояване”. Чл. 43, ал. 3 казва, че чрез допускане на допълващо застрояване само във вилни и жилищни зони може да се допуска изграждане на еди какво си. Тоест, чл. 43, ал. 3 едва ли не е ограничителна норма, която казва, че в други зони освен вилни и жилищни не може да се допуска допълващо застрояване с тези функции. Според мен това е достатъчна причина този текст от действащия закон да отпадне, той противоречи включително и на идеологията на сегадейстащия закон, да не говорим на идеите, които внася вносителят сега.
Алинея 4, която предлага господин Михалевски систематично не й е тук мястото. Това е норма, която препраща към съдържанието на ПУП, тоест как трябва да се изработват ПУП – да има обследване, да има изследване за степен на моторизация и т.н. и тогава в ПУП да залегнат някакви паркоместа. Изобщо не й е мястото в раздел „допълващо застрояване”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако няма други предложения, да подложим на гласуване предложението на н.пр. Димчо Михалевски. То е в две части. Подлагам на гласуване точка 1.
Който е „За” него, моля да гласува.
Гласували "За" - 1; "Против" - няма; "Въздържали се" - 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване точка 2 за това, което преди малко коментирахме с господин Милчев.
Който е „За”, моля да гласува.
Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 11.
Не се приема.
Правя формално трето предложение – да отпадне цялата ал. 3 на чл. 43, тоест – да не приемем предложението на вносител за корекция, а да отпадне ал. 3 на чл. 43.
Който е „За”,моля да гласува.
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 14 няма промени. Който е „За”, моля да гласува.
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 15. Няма предложения. Който е „За” приемането на текста по вносител за § 15, моля да гласува.
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Предложение на Гинче Караминова и Станка Шайлекова да се създаде нов § 15а, в чл. 54 да се създаде нова ал. 7 – „Временните строежи се разполагат по начин запазващ съществуващите трайни дървесни видове и почви.”
Коментари по този въпрос, становища, мнения? Няма.
Който е „За”, моля да гласува.
Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - всички.
Спираме до тук. Закривам заседанието.


(Заседанието завърши в 17.05 часа.)

СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/