1.Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията изготвен на основание чл. 71, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 12.04.2012 г. Законопроект № 202-01-10, внесен от МС и законопроект № 254-01-30, внесен от Христо Бисеров (за второ гласуване - продължение).
2. Разни.

---

Стенографски запис!



П Р О Т ОК О Л
№ 23


Заседанието на Комисията започна в 14.45. часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден на всички, добре дошли на нашите гости. Имаме кворум, започваме работа по предварително пояснения дневен ред, а той се състои от една точка – продължаваме обсъждане по общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Имате ли други предложения за включване като точка в дневния ред? Няма. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
На 24 е денят на диалога, желанието е при възможност да се участва по области. Членовете на нашата комисия има какво да споделят с кметовете.
Днес ще разгледаме, обсъдим и евентуално да приемем спорните текстове, които ги отлагахме многократно, да вземем решение. Надявам се днес това да се случи и да внесем законът в парламента за разглеждане.
Получили сте доклада за второ гласуване на текстовете, които до сега сме приели за информация и продължаваме с първия текст, който беше отложен.
§ 16. Има предложение на Емил Димитров. Отложихме този параграф и сега ще го обсъждаме.
Господин Димитров, давам Ви думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, браншовици, ще се опитам да синтезирам по-кратко това, което е внесено и защо е внесено. Първо, това е предложение, което касае селищните ни образувания с национално значение. Тоест, на-добрите ни курорти, които са лицето на България или поне на българския туризъм. Оказва се, че пропуски, недоразумения или каквото и да е в нормативната база в годините назад доведе до това на алеите, където трябва да се разхождат туристи, на зелените площи, където трябва да играят децата им да се разполагат сергии за гащи, за дрънкулки и т.н., което опорочава самата идея за тези комплекси. Не би трябвало българските курорти да се превръщат в някакъв вид бит пазари и не случайно сме имали дълги разговори, с браншовиците, хората, които са закупили, изградили законно хотели, ресторанти, търговски обекти и които получават освен опорочения вид на курорти, получават една нелоялна конкуренция. Освен това повечето обекти за хранене, които са временни обекти, защото така е най-лесно, не отговарят на абсолютно никакви хигиенни изисквания, с малко корупционен натиск получават всички разрешителни и да работят без разрешителни плащат си глобите и във всеки един момент там има риск от неприятни натравяния и т.н.
Всички сте били по курортите и знаете как са разположени масите пред заведенията. Няма лошо ако е територия на заведението или друга територия – общинска или каквато и да е, когато не пречи на туристите на тяхното придвижване. Но да седят маси на всички тротоари и туристите да вървят по платното и оттам да стават всякакви инциденти с рикши, с влакчета, с колоездачи и т.н., не е логично. И затова внесох това предложение. Вчера го обсъждахме с колегите, според тях трябва някои неща да се прецизират и да има по-широко обсъждане. Нямам нищо против, но аз ще държа на предложението си, няма да го оттегля и считам, че има достатъчно време на второ четене да се проведат бързи срещи с общините и с браншовите организации и ако трябва да се коригира нещо в текстовете, защото съм абсолютно убеден, че съм принципно прав. Ако трябва нещо дребно да се коригира това може да стане и с редакционно предложение в зала. Така че поддържам си предложението, мисля че тук има браншовици, ако искате дайте им думата да ги чуем и продължаваме да работим.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От Национално сдружение на общините в Република България няма присъстващи.
Госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаеми колеги и гости, през всичките заседания на обсъждане на Закона за устройство на територията този текст няколко пъти влиза на обсъждане и го отлагаме с гласуване поради това, че това предложение предизвика спорове не по отношение на това, че има проблем, безспорно има проблем в нашите курорти, има временни постройки, които сигурно нямат място и не трябва да са на определени места, но в същото време това е промяна, която ще засегне огромен брой граждани, представители на бизнеса, общините, държавата също. Въпросът не е само дали и къде трябва да поставим въпросните будки за предмети на текстилната промишленост. Предложението засяга и разполагането по тротоари и улици и маси за консумация на открито, като се предлага това да бъде неразделна част само и единствено от заведенията. Това означава, че предразполагайки така нещата общините не следва и не могат в места, в които отговарят на изискванията на закона и на плановете, които имат да дадат разрешения за поставяне на такива обекти. Не мисля, че трябва да лишаваме общините от тази възможност. Разбира се трябва да ограничим своеволието, което върви в момента, но това е тема, която изисква много срещи и трябва да чуем представители на всички, които са заинтересовани и тогава да вземем решение какво трябва да променим, как и в кои закони, дали трябва да бъде само в ЗУТ, защото според мен не му е мястото в ЗУТ и не в този вид на този текст, а трябва да засегнем и други закони.
Отделно трябва да помислим как би се отразила една такава промяна и на туристите, защото в България идват туристи с различна възможност като финансова възможност. Има туристи, които могат да си позволят да влязат в хотел и да седнат да вечерят и да обядват в ресторанта и в кафето на хотела, където цената по принцип според категорията на хотела е по-висока от това, което е на такива заведения, които са само заведения, било за хранене, било за кафе и напитки.
В същото време се поставя въпроса в някои курорти с оглед на спецификата на курортите, като Боровец, ако премахнем тези постройки, които се намират по тротоарите – това са определени къщички в центъра на Боровец, това което сме свикнали да гледаме, този курорт какво ще представлява когато тези постройки ги няма там. Само го маркирам като тема.
Друга тема – черноморските общини. По какъв критерий ще определим къде могат да се поставят такива временни постройки, по какъв ред ще се поставят и по какви правила? Ще има ли приоритет по отношение на забрана само и единствено по отношение на поставяне на такива постройки на първа линия и защо? Защото тук пише, че е за целия курорт. Тоест, никъде в курорта на която и да било улица такава временна постройка по това, което е предвидено и е предложил господин Димитров не може да има. В същото време е позволено на плажа да има постройки и това зависи единствено и само от волята на концесионера какво да постави пак по определен ред и правила, които трябва да се спазват. Възниква въпроса защо на плажа ще можем да поставим определени постройки, на други части от курорта няма да можем да поставим тези постройки.
Както виждате има много въпроси, които ние в дебатите, които водим вече три месеца по този текст сме ги поставяли. Не искам да пресъздавам целия дебат отново, за да не отива пак един час в излагане на аргументи отново и отново. Прав е господин Димитров и съм съгласна, че има проблем. И си говорихме и моят апел към него беше да се направи едно обсъждане, една работна група, която да направи анализ на проблема, да даде опорни точки и направления какво трябва да се промени и в каква посока и тогава да седнем и да напишем текстовете. Това може да стане за месец, за два, за две седмици – въпрос на желание и на воля. Но да бързаме на парче, така просто да сложим някакъв текст и да създадем още по-голям проблем от това, което има в момента, мисля че не бива.
Втората част от темата по отношение на ал. 3 – това са правила за обектите по чл. 56, които са предвидени за всички общини. Вчера говорихме с господин Димитров, аз не знам днес каква му е позицията, дали предложението му е да важи за всички общини – 264 или да важи само за курортите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Само за курортите.
ИСКРА ФИДОСОВА: Не знам дали ще има някакво предложение за редакция, но не мога да се съглася и не мога да приема, че с някакви редакционни промени ние можем да решим всичките тези въпроси, които се поставят. Прекалено много са въпросите и много сериозни, сигурно има още десет поне от тези, които сме коментирали до сега и сме поставяли тук, но не трябва да пропускаме, когато говорим за тази тема. Няма как с редакционна промяна да го коригираме и да постигнем този текст, който ще доведе до нужния ефект, за който и самият господин Димитров говори като мотив за тези предложения. Иначе като идея да се ограничи това, което се случва в момента – да, и аз го подкрепям.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря. Безспорно има проблем. Други колеги?
АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми колеги, уважаеми представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, аз принципно подкрепям това, което господин Димитров е предложил и съм „за” драстично намаляване на панаирджийските изпълнения, които ги има в повечето наши курорти. Вярно е, че сравнението, което беше дадено като пример с плажовете, госпожо Фидосова, когато се кандидатства за концесия на даден плаж там се разработват схеми, на които е показано какви и колко заведения могат да бъдат разкрити. Това все пак се контролира по някакъв начин от министерството и дори и да има пропуски, те са санкционирани. Мисля, че всички ще се съгласите, едва ли не всеки един от собствениците на заведение си мисли, че неговото заведение трябва да може да приеме всички гости, които са в даденото населено място. Все пак съотношението между трайната търговска площ, която има едно заведение и това, което може да ползва допълнително, трябва да има някакво съотношение. Не можеш да имаш едно заведени с десет маси и отвън да си изкарал на тротоара още 50. Някак си не върви тази работа. И най-вече нашите курорти изглеждат много неприветливи, много грозни.
От друга страна не мога да кажа, че текстът е прецизен, защото случаят примерно със Созопол – там, където е възстановена крепостната стена и са дали възможност на отделни къщи да поставят маси, става наистина хубаво и приветливо без тези грозни неща, които, които има по много други места, не бихме могли да го вкараме тук в този параграф и да забраним и на тях. Така че нещата са по-сложни. Принципно съм съгласен с господин Димитров. Може би наистина трябва да дадем възможност на общините да помогнат тук и да се прецизират местата, в които наистина драстично трябва да ограничим това разполагане, особено по тротоарите и по алеите. Но не мога да приема напълно забранителният характер на текста, защото той нито обхваща всички възможни варианти, нито пък допуска изключения там, където биха могли да бъдат направени.
Забележката ми е, че ако ще водим разговори с Национално сдружение на общините в Република България не трябва в никакъв случай да бъдем твърде сговорчиви по отношение на това къде и какво могат да допускат. Най-лесно и най-безпрепятствено на общините който каквото иска и колкото иска да прави, за да не се конфронтират с бъдещите си избиратели и може би в това отношение наистина трябва да им помогнем и да ги ограничим, за да не могат да дават това, което е в момента. Значително трябва да бъдат съкратени тези търговски места, особено пък продажбата на всякакви стоки като битаци. Нашите курорти в голяма степен изглеждат точно като битаци.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, безспорно предложението, което е направено от колегата е продиктувано от ясно дефинирана загриженост, която все по-масово се коментира в нашите курорти. Аз това лято бях на Слънчев бряг и трябва да ви кажа, че нещата там са над нивото на непоносимост на курортистите, хаосът е страхотен по отношение на урбанизирането, особено по отношение на т.нар. преместваеми обекти. Наистина обликът, който дават тези обекти на нашите курорти драматично се разминава с целите, които сме си поставили по отношение на туризма и възможностите, които има нашият туризъм за привличане на качествени платежоспособни туристи.
Проблемът обаче според мен наистина не може да бъде решен с този текст, защото примерно това показва, че колеги, ние залитаме от една крайност в друга. Това че сме допуснали пълен хаос – до една пълна рестрикция без ясни някакви правила, възможности за диференциране, което според мен единствено и само ще увеличи корупционната практика по места. Няма да се реализира, ако го приемем така. И сега в съществуващото законодателство правилата са ясни и те сериозно се разминават от това, което в действителност по нашите обекти и курорти, защото въпрос на перманентен контрол трябва да бъде на общината това колко маси ползва едно заведение, каква площ от тротоара, за която трябва да се плаща и същевременно да се осигури безпрепятствено преминаване на пешеходците и гражданите по този тротоар, както и за паркирането и всичко.
Общините, особено на стратегически места – по Черноморието и по планините са в невъзможност да се справят сами с проблема, проблемът е изключително сериозен и считам че наистина би било по-добре отделен ЗИД, който да регламентира по-ясно какви конкретни мерки държавата трябва да вземе, защото тези мерки стават все по-наложителни и неотложни. Аз съм свидетел примерно в Слънчев бряг от години – тръгва се с едни преместваеми обекти два на два, които в момента са 20 на 20 и да не ви казвам какви територии от плажа заграждат, на някакви страхотни партита с пяна, питиета, от които излизат едни пияни младежи в пет часа следобед и малките деца на плажа стоят и гледат и питат какви са тези. Нито полиция, никой, нито община, никой няма там.
Същевременно хотелите, които се борят за някакви звезди и наистина вътре имат всички условия за тези увеселителни процедури да бъдат реализирани, стоят празни и губят. Същевременно знаете при данъчните проверки какво се случи, какви приходи, какво разминаване в приходите реализираха, като застанаха данъчните там, и когато ги нямаше. И каква полза има държавата? Нито туристите, нито данъчните, кой тогава има полза? Публичните финанси нямат никаква полза. Е, какво правим?!
Наистина предложението, което господин Димитров е внесъл заслужава подкрепа в един друг мащаб. Това като правна техника просто няма да заработи, така си мисля аз. Трябва наистина да се помисли тази идея, която управляващите имат, въпреки че сме опозиция, заслужава подкрепа, но според мен трябва да бъде реализирана в по-друг мащаб, с по-сериозни аргументи, инструменти, за да може наистина да има някакъв ефект. Иначе така в момента само палеативно – да, ще го поставя въпроса, но това не е решение.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми госпожи и господа, моето мнение е, че този текст заслужава да се подкрепи. Без съмнение се поставя на вниманието въпрос, който никой не отрича, че трябва да се разрешава, обществен въпрос. Страхувам се, че изразяваните намерения – много хубаво, трябва обаче да го променим, да го отложим, искат да го пратят отново в нерешаване. Лично аз не съм сигурен дали обръщаме достатъчно внимание, че става реч за обекти с национално значение само и то премахването на т.нар. тротоарно право там. Правилно ли го тълкувам? До като в другите населени места заведения от подобен вид са разположени в съществуващ най-вече сграден фонд и там е нормално и допустимо да има тротоарно право, то в случая в тези образования заведенията, наред с хотелите и атрактивните обекти, исторически и археологически обекти са основното и единственото, което е там, те са за това.
Не е никак справедливо, от една страна се изтъкна от някои говорещи преди мен, а и в духа на лоялната конкуренция един предприемач, един собственик, закупувайки едно УПИ да си предвиди така нещата в него, че да имаме място, дворно пространство за разполагане на маси, а друг, както казва колегата Янков – на два метра около него направил още 25 квадрата заведение на тротоарно място. Това просто не е допустимо и е против всякакви правила на конкуренцията. Да не говорим за неприятния привкус, който остава у всеки един турист, когато се разходи около такива места.
Аз мисля, че този текст, ако някой има претенции в редакцията да ги каже, би могъл да се подкрепи, защото неговото отлагане, помнете ми думите, във всички случаи отива в следващ мандат.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Позиция на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, защото както разбирате проблемът е и в контрола. Защото и сега в ЗУЧК има забрани, но очевидно те не се спазват или не се контролират и схемите се одобряват от министъра, пък явно или той ги разрешава такива или след това никой не контролира какво се прави.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители и членове на браншовите организации, контролът със схемите, които упражнява Министерство на регионалното развитие и благоустройството е само за плажната ивица. Последните години има изключително засилен контрол и фактите го доказват.
Чуха се много мнения, всички обаче се обединиха около това, че има проблем. Проблемът е изключително сериозен, ние също виждаме огромен проблем урбанистично с развитието на територията в селищните образования с национално значение. Нашето мнение е, че с подхода, който предприемаме с изменението на чл. 54 на ЗУТ в този му вид ние няма да решим по същество проблема, няма да постигнем дори всички цели, които господин Димитров изложи.
В останалите общини схемите на преместваемите обекти се разработват и одобряват с наредба на общинския съвет и съобразявайки се с нея съответно се правят схемите за преместваемите обекти.
Не е ли по-добре да помислим, отчитайки казаното от господин Георгиев, че наистина всяко едно забавяне на решаването на един проблем би могло да го отложи дотолкова го направи неразрешим. Все пак говорим за обекти с национално значение. Не е ли по-добре да помислим за изготвянето на един нормативен подзаконов акт, наредба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, където ще бъдат описани с изключение на някои конкретни примери, като планински курорти като Боровец, господин Гагаузов спомена и за едни преместваеми обекти в Созопол.
Нашето предложение, с отговорността, че процесът би могъл да бъде забавен процесът по решаването на този проблем, да мислим по разработването на една наредба, която да уреди в пълнота проблема и която би могла да го разреши в по-голяма цялост.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин зам.-министър, Вие считате, че текстът може да се приеме принципно така и след това с наредба да се решат всички останали казуси?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ние се опасяваме, че с приемането на подобен текст, ако мога да се изразя образно, покрай болното би могло да засегнем и здравото. Тоест, дадоха се редица примери за преместваеми обекти в курорти с национално значение, които имат своята и естетическа, своята икономическа целесъобразност и се вписват по един адекватен начин в градския ландшафт.
За решаването би могло да се търсят и варианти с предвиждания относно преместваемите обекти на различни улици, тоест – забраната за поставянето им на един клас, съответно разрешението им за друг. Това финално решаване на проблема би могло да има значително финансов, градоустройствен негативен ефект.
МИХАИЛ ПОПОВ (Съюз на собствениците – Слънчев бряг): Представям официалната позиция на Съюза на собствениците. В частност представлявам два хотела.
Доколкото чухме преди малко в общи линии всички са „за” едно такова решаване на ситуацията и искам наистина да напомня отново, че става въпрос за националните курорти понеже включително и по репликите на госпожа Фидосова, нейните аргументи бяха в посока общини. Националните курорти, както знаем са отделени, съвсем различна структура са. Имайте предвид, че нас ни оценяват върху качеството на продукта, който представяме. Всички вие, което виждате, което абсолютно всеки един дразни това, което е реалната ситуация в момента в националните курорти, в частност Слънчев бряг, се отразява изключително силно. Казвам ви само един пример, понеже връзката с общините е много голяма. Ние имаме многократни срещи всяка една година в последните осем-десет години с кметовете на общината, за която става въпрос в момента – Несебър.
На сто процента прехвърлянето е към уредбата в закона, който в момента дискутираме. Те казват – ние сме безсилни да направим каквото и да било, включително общината беше завела няколко иска за такива незаконно поставени обекта, които са спечелени от човека, който ги е поставил с аргумент, че това не са обекти, а ограда, а те са в улиците в курорта. В момента ситуацията е прехвърляне на топка от някакъв по-следващ момент се очаква. Нашето лично притеснение е сходна ситуация, която би се създала в момента. Разбирам, че има доста неща, които трябва да се прецизират, но най-обща позиция трябва да бъде залегнала в закона. И в момента има наредби, включително и на общините. Тези наредби се оказва, че не работя, не функционират.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Така или иначе сега в закона е казано, че общините за обектите издават разрешение по ред, установен с наредба на общинския съвет и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Така че кметовете и местните власти да не бягат от проблема, очевидно и те не желаят и така им е по-изгодно на всички.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ясно е, че се обединяваме около това, че проблемът е много сериозен. Коментираха се данъчните приходи на общините, временните обекти не плащат данъци. Данъчните приходи на общините идват от законните хотели, заведения и всички други масивни и немасивни сгради, регистрирани като такива.
Относно цените, госпожо Фидосова, поне коментираме казуса Слънчев бряг и той е най-фрапантен, в Слънчев бряг може би в момента има двеста хотела и още триста ресторанта. Нали не мислим, че те могат да направят някакъв картел и да държат високи цени, ако ги няма стоте дъсчени бараки.
Относно Боровец, няма такъв курорт в Европа, в света, качествен курорт, в който да има точно на центъра на курорта такъв битак. Казвам го, защото съм имал щастието да обиколя доста от тях. И ако се премахнат десетте сергии за гащи и в Боровец има предостатъчно законни магазини, които могат да продават тези артикули само че вътре зад витрината не считам, че Боровец ще стане по-грозен курорт, напротив – там ще има една много хубава зелена площ, която ще му подобри вида.
Относно коментарите дали това трябва да е само за първа линия и дали няма да останем без такива артикули, включително и господин Нанков спомена да направим различен статут на различните улици, първо, различният статут за мен лично е един вид дискриминация. Този хотелиер, който е на първа линия и този, който е на трета, защото те са силно условни, защото това го измислиха туроператорите заради цените, но тава е друга тема, значи не може на единия да му кажеш – ти понеже си на първа линия, на твоята улица няма да има такива сергии, а на този на третата улица да му кажеш – сега ще ти ги струпаме всичките отпред. За мен не е логично. И в тези курорти има достатъчно законни пазари и базари, които са обособени като такива и там има обекти, които обаче са законни, те не са преместваеми, павилиони, които изглеждат абсолютно по същия начин. Там вече е уредено как се излага стоката вече и пред павилиона, така че туристите няма до останат да няма откъде да пазаруват.
Относно това, че не на концесионната площ е имало преместваеми, а отзад да няма, тя точно затова е обособена като концесионна площ, защото там правилата са други, защото в пясъка не можеш да изливаш бетон и затова там са временни преместваеми. На плажа има нужда от обслужване, от бира, от кафе, от закуски и т.н. и това е преценено от държавата и съответно органа, който дава от нейно име концесията.
Господин Янков, абсолютно сте прав, само че понеже споменахте корупционни практики, корупционните практики вървят сега когато няма точни правила и ако има тук някой, който да ми каже, че тези с преместваемите обекти не плащат дали на шефа на дружеството, дали на кмета, дали на някой посредник, ако някой го заяви – да заповяда да се посмеем хубаво. Точно затова текстът е драстичен, за да не може да има изключения и за да не могат да се правят наредби с убеденост и че министерството ще е коректно за наредбата. Но има ли я наредбата винаги ще намери някой вътре вратичти. Това, което бих редактирал, правилна беше забележката на колежката Фидосова е, че по ал. 3 така, както съм го внесъл се отнася за всички общини и затова бих добавил след думите „за обектите по чл. 56” допълваме „селищните образования с национално значение”, тоест – да важат пак само за тях.
Това е което бих коригирал редакционно. Колеги, имате пълното право да подкрепите или не текстовете, аз ще ги защитя и в зала.
ИСКРА ФИДОСОВА: Някак си се казват неща, които не ги пише в текста. Моля ви да обърнете внимание в предложението какво пише, никъде няма бараки и подобни постройки. В ал. 2 се говори единствено и само за маси за консумация на открито, които са неразделна част от заведението и когато се дават примери, че премахваме бараките, не е вярно. Обръщам внимание, вижте какво пише в предложението. Това означава, че ако някой иска да отдаде площ за поставяне на маси и столове на някой друг, той трябва да е неразделна част от имота на този човек, от собствения имот, тоест – това няма да е общината, няма да отива в полза на общината, а ще отива в полза на собственика, хотелиера или там какъвто и да е собственикът. Това пише в ал. 2, не става въпрос за продажба на текстилни изделия. По ал. 1 пише пак нещо съвсем различно, а по ал. 3, съгласи се господин Димитров, става въпрос за всички общини, не за курортите. И тук вече се поставя друг въпрос от другите колеги, аз не го и поставям вече – трябва ли да има различен аршин и различни правила, редно ли е да има различни правила по отношение на едни селищни образования и по отношение на други.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: В останалите селища кметовете и главните архитекти, когато одобряват такива схеми много ясно си правят сметката, че след четири години или след две ще са на избори. А в тези курорти не живеят гласоподаватели на съответния кмет и изобщо не го интересува дали тези, които му плащат данъците, които са вложили милионите ще гласуват за него. И точно затова в тези образования и конкретно Слънчев бряг общината раздава едни сергийки, събира пари, държавното дружество „Слънчев бряг” АД раздава още повече сергийки и затова хаосът е такъв, господин Янков, абсолютно сте прав.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Очевидно проблем има и не можем да си крием главата в пясъка, трябва да му търсим решение. Предложението на господин Димитров, доколкото чух всички изказали по принцип го приемат. Естествено изказаха се съображения, че не е точно това текстът, формата, под която той трябва да влезе в закона. Направи се предложение даже и аз наредба, моето мнение е, че трябва в закона да разпишем ясно и точно основните правила, пък наредбата да се детайлизират нещата. Очевидно текстовете в закона сегасъществуващи не са достатъчни, за да се упражнява и контрол и да се прилага така законът, че да не стигаме до това положение, в което се намираме. Затова прекратяваме дискусията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димитров. Но тук чух и едно предложение и аз ще го направя след като гласуваме, ако се приеме предложението на господин Димитров няма смисъл, но това да стане много бързо – част от един ЗИД с всичките му допълнителни съгласувания, пресмятания, становища, срещи и каквото ще е друго, оглеждане на всички аспекти и за другите общини. Защото, господин Димитров, аз смятам, че тези рестрикции трябва да се отнасят за всички общини. Не може за една община или за един район на България да важат едни правила, за съседния да е съвсем друго, не го приемам. Смятам, че и на други места извън националните курорти съществува този проблем, защото ако имаме пет национални курорта, другите селища какви са – тях ще ги оставим и който каквото иска да прави?! Там са още по-корупционни, както ги наричате, тези практики, не са в по-малка сила. Така че моето мнение и предложение ще бъде, но след като гласуваме за нещо такова, защото въпросът заслужава сериозно отношение и внимание – много бързо решаване, за да не идем в следващия сезон и следващия парламент с нерешен такъв, според мен важен въпрос. Да не забравяме, че и ЗУЧК стои пред нас, сигурно следващия месец ще го гледаме и там също можем да заложим текстове, които да ограничат тези негативни процеси.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Емил Димитров за § 16. Който приема това предложение във вида, в който то ни е предложено, моля да гласува.
Гласували "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - 8.
Не се приема.
Правя предложение този текст и свързаните с него текстове да направим бързо една група и да го подготвим като ЗИД, за да не стои въпросът наистина така покрит в пясъка.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Ново предложение с такава насоченост може да се прави след половин година.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 21. Предложение на народния представител Александър Ненков. Давам думата на господин Ненков да защити своето предложение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, така направените промени в § 27а и 27б ще се опитам от една страна да ги представя заедно като проблематика, от друга страна да разгранича двете теми, тъй като става въпрос от една страна за фотоволтаични системи до 30 киловата, които да се поставят върху покриви и от друга страна става въпрос за приемо-предавателните станции на мобилните оператори, пак с цел да бъдат поставени върху покриви или върху различни УПИ-та.
Проблемът е много сериозен, тъй като считам, че това е една материя, която не е много добре урегулирана, има лошата практика, че води до корупционни практики относно издаването на разрешение за строеж.
Първо, да започнем от тези 30-киловатови фотоволтаични системи. Мисля че ние като законодатели трябва да облекчаваме хората в своята дейност и когато имат желание да правят такива било то фотоволтаични системи върху своите покриви или примерно дори да са всякакви топлинни инсталации, да не се нуждаят да искат право на строеж, както е до този момент. Считам че това е една допълнителна административна тежест, която ограничава в голяма степен правото на собствениците да инвестират, да си направят инвестиционен такъв проект, който с времето да им носи някаква доходност и примерно да покриват част от своите разходи.
От друга страна считам, че поставянето на едни такива ограничения. В поставянето на такива ограничения има и друга административна пречка и тя е, че такива инсталации трябва да бъдат предвидени в ПУП, като мисля, че това е почти невъзможно. Това са неща, които не могат да бъдат предвидени с такъв устройствен план и е редно ние като законодатели се опитваме да въведем административно облекчение за такива собственици.
От друга страна, говорейки за мобилните оператори и за тези примо-предавателни станции по същият начин стои въпросът и там, тъй като в сега действащият закон те трябва също да бъдат предвидени с ПУП. Считам, че тъй като живеем в 21 век и мобилните оператори, мобилните връзки, интернет, въобще телекомуникациите се движат с една изключителна динамика напред и се развиват, най-малкото считам, че е неприемливо и невъзможно всяка една такава електронна приемо-предавателна станция да бъде предвидена в ПУП. Именно може би това е една от причините, всички знаем колко незаконни такива станции има върху покривите.
От друга страна има проблеми с вещното право, тъй като когато мобилните оператори получат разрешение за строеж и когато договорът за наем изтече със собствениците на сградата на етажната собственост, има проблем и по премахването на тези антени ако в случай че операторите и собствениците не продължат договора си за наем, тъй като те вече притежават това право на строеж и е изключително трудно собствениците да премахнат тези съоръжения по тяхна воля.
Затова моето предложение е фотоволтаичните системи до 30 киловата, както и приемо-предавателните станции да бъдат третирани като временни обекти и тяхното поставяне да бъде чрез разрешение за поставяне. Считам че това би било допринесло за една по-добра регламентация и на двете съоръжения, тъй като и за мобилните оператори, както и за собствениците ще бъде много по-лесно да ги поставят. Естествено, и за приемо-предавателните станции и за 30 киловатовите ВЕИ-та трябва разбира се да има ограничения до мощността и обема на тези съоръжения. Така че аз наистина апелирам към колегите да помислят сериозно върху проблематиката и на § 27а и § 27б, да измислим по какъв начин да регламентираме този сектор и следващия път когато се съберем и говорим на тази тема значително броят на незаконните такива обекти да бъде много по-малък, отколкото е в момента.
ИСКРА ФИДОСОВА: Съгласна съм с всичко, което каза господин Ненков до тук, прав е, че всички тези проблеми стоят. Има правен проблем, който трябва да намери решение. Има процедура, която може би е прекалено сложна и тромава и за всички тези видове съоръжения и инсталации не трябва да е толкова сложна тази процедура, трябва да бъде облекчена, както по отношение на гражданите, така и по отношение на бизнеса.
Подкрепям подхода, като посока на мислене за решаване на проблема по принцип и по двете теми – и за поставянето на фотоволтаичните съоръжения или инсталации върху сгради, така и по отношение на приемо-предавателните станции. В същото време обаче се поставят множество въпроси, които не са обхванати в предложенията, които господин Ненков е направил, които трябва да бъдат обсъдени и да намерят своето място в съответни законодателни текстове. Поставям например въпрос, когато говорим за сгради, които са в етажна собственост, след като тук няма ограничение в § 27а за поставянето на слънчеви фотоволтаични преобразователни топлинни инсталации за един обект като брой съоръжения така, както е направен текста означава, че може да се поставят безброй – тоест, толкова, колкото позволява квадратурата на съответния покрив.
В същото време, когато говорим за даване на статут на преместваеми обекти за разлика от правото на строеж режимът е съвсем различен и като изискване като документация и като съгласие от собствениците. На практика, може би един от най-големите правни проблеми, който ще възникне е, че с едно такова решение ще се окаже че може да се поставят такива съоръжения върху целия покрив при положение, че половината от собствениците в сградата в етажната собственост изобщо не са съгласни и не са дали своето съгласие, защото това са общи части на сградата. Затова ние трябва да мислим да гарантираме и сигурността и интересите на всичките тези собственици. Най-малкото, което ми хрумва така на прима виста, не знам въобще дали е правилно и дали така трябва да подходим е да доразвием тази тема, като запишем например, че може да се постави ограничен брой съоръжения върху един обект, като под обект разбирам един покрив, който не може да надвишава например 50% от квадратурата на сградата или пък толкова процентно съотношение колкото са собствениците, които са дали съгласие например.
Поставят се и други въпроси. Имаме различен режим по отношение на правото на строеж, по отношение на държавната собственост, на общинската собственост и на частната собственост. По отношение на публичната и на частната държавна и публичната и частна общинска. Опасявам се, че за да решим целия този проблем, който стои трябва да направим съответните промени в Закона за държавната и в Закона за общинската собственост и всичко това, което трябва да се прави е в правилната посока, но то трябва да бъде доразвито и да намери съответните промени в тези закони.
По отношение на обектите, които не са държавна и общинска собственост не знам дали не е правилно или поне си заслужава да помислим дали не трябва да ги разделим с различен режим обектите, които са промишлени за промишлени нужди и обектите, които са битови – къщи съответно за живеене, жилищните блокове, защото някак ми се струва, че не може под един знаменател всичко това да бъде внесено като разпоредба. И не на последно място трябва да помислим за съответните промени в специалните закони. По отношение на § 27а трябва да бъде доразвито, когато говорим за ВЕИ трябва да има съответна промяна в Закона за ВЕИ, в Закона за енергетиката също трябва да има препратка. Опитах се да намеря текстовете в двата закона, които трябва да бъдат доразвити в тази посока. Когато говорим пък за мрежите по § 27б трябва в Закона за електронните съобщения. Всичко това изисква още работа. И аз имам молба към господин Ненков, пак с изричната подкрепа и от моя страна на подхода и на това, което сте предложили, може би трябва малко време да го развием и да го разпишем в другите текстове, защото само така не постигаме това, което искаме да постигнем като ефект.
Другото, което ме притеснява е кой ще носи отговорност и кой ще контролира всичките тези преместваеми обекти. Все пак ще се наруши по някакъв начин целостта на тази обща част на покрива. Ако аз живея на последния етаж и покривът е точно над мен и няма таванско помещение няма да ми е все едно дали ще ми пробият на сто места покрива, за да поставят 50 панела, образно казано, или ще бъде само на едно място. Дали не трябва и тук да има някакво допълнително съгласие изрично в тази посока при разделението може би на сградите на такива за промишлени и жилищни сгради.
За разлика от предишната тема тук е доста по-ясно какво трябва да направим и можем да го направим в кратък срок от време.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Въпреки че в своето експозе господин Ненков каза, че целта на текстовете е да се стимулира поставянето на фотоволтаични соларни инсталации за топла вода, по отношение на гражданите тук това не е така, няма в момента режим за искане за разрешение за поставяне по отношение на гражданите. А вие искате да въведем такъв режим дори и за сградите, които са фамилни или единични собствени. Няма такъв режим.
Друг е въпроса, когато става дума за използването на покривите на сгради жилищни етажна собственост – това, за което госпожа Фидосова говори от типа на наемни отношения за поставяне на такива инсталации. Така че според мен тук просто ще затрудним гражданите по начина, по който е написано по отношение на този тип инсталации.
Не можах да разбера какво се има предвид под „предприятията, предоставящи обществени, електронно- съобщителни мрежи или услуги”? Кое е това предприятие?
РЕПЛИКИ: Съответният оператор.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: По този текст нямам възражения, даже биха могли да се предявят и повече ограничения и ристрикции там, защото знаете, че в момента се използват вратички от несъвършенството на Закона за етажната собственост да се отдават под наем пространства без съгласието на по-голямата част от гражданите и има действително колизии, в това число и с местните власти.
Но с това разрешение за поставяне ще отидем в колизия според мен с това да се увеличи.
БОРИС МИЛЧЕВ: В чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ се предвижда издаване на разрешение за строеж за фотоволтаични съоръжения до 30 киловата. Тоест, сега се предвижда разрешение за строеж докато предложението е да има разрешение за поставяне.
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ (Камара на архитектите): Основната колизия, вече се казаха съществени неща в тази посока, се състои според нас в това, че няма как тези съоръжения да бъдат поставени под знаменателя на временни преместваеми съоръжения по простата причина, че те се обслужват от инженерна инфраструктура, в това число и интеграционни системи на отделните сгради, преминаващи през частна собственост, етажна собственост. Приемането на един такъв текст не само че ще създаде чувство за колизии, но ще създаде проблеми по-големи отколкото тези, които коментирахте преди малко за дървените преместваеми съоръжения за търговия.
За пример ви давам само факта, че в момента се обсъждат наредби за ограничаване на хаотичния начин за поставяне на климатични инсталации по фасадите, които безспорно загрозяват и създават проблеми и че се издава разрешение за строежи за остъкляване на тераси и съседите да изразят съответно своето съгласие или несъгласие, а в момента се предлага поставяне на съоръжения, които освен че са доста съмнителни по отношение на обема и тежестта на същите, но създават и вредни облъчвания, които няма как да оставим гражданите в непосредствена близост и да нямат право на реакции, съответно становище за поставянето им.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Колегата каза една доста голяма част от това, което исках да кажа що се отнася да третираме тези съоръжения като преместваеми обекти. Законът за етажната собственост, защото не можем да изпишем всичко в ЗУТ, като взаимоотношения, които са между държавната, общините или пък колективната собственост, каквато са по-голямата част от жилищните блокове – там си има друго законодателство, което регламентира тази дейност. Както за общините, така и за държавата – кой и как има право да се разпорежда, така че не е необходимо тук да се изписва. Достатъчно е това, което е написано, че договор за наем или друг вид договор, който се съобразява с основния водещ закон по отношение на разпореждането с дадения вид собственост. Същото се отнася и за етажната собственост – хубаво или лошо, дали ще има или няма да има върху покрива на една сграда, това ще го решават съответно хората, които живеят там и тази етажна собственост. Така че въпросът тук за мен е същият, който беше казан и от колегите – дали да бъде променен статутът или да ги третираме като преместваеми или не. Аз също си мисля, че това не е най-важното, бюрокрацията не е тук. Бюрокрацията е в определянето на цената на изкупуване на електроенергията, която сега е такава, че на практика забранява изграждането на фотоволтаични инсталации.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От министерството имате ли позиция по внесеното предложение?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: В този си вид така направените предложения ние няма как да подкрепим. Изказаха се много мнения, ние сме коментирали с Камарата на архитектите.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Всички тези изказвания са необходими и за протокола, защото тези становища са важни при взимането на окончателно решение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Позволете да не се съглася с преди малко представените така аргументи против моето предложение, тъй като при разрешението за поставяне така или иначе всяко едно поставяне върви с проектна документация, съдържаща техническата спецификация на обекта, чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнение, проектна връзка с водопреносната мрежа, становища на инженер, конструктор, електроинженер или на инженер по топлотехника. Така че аз не смятам, че от гледна точка на самия обект се прави някакъв компромис. Това, което се опитвам да представя е по-скоро проблемът. Не може дори за един панел, който ще си сложим на къщата примерно да искаме право на строеж. Това просто е алогично и това би ограничило хората до голяма степен. Така че аз не претендирам, че чисто като правна техника може би не е до сто процента издържано и § 27а и 27б, но считам, че това е верният път. Поддържам своето становище и смятам, че трябва да търсим именно в тази насока облекчаване на режима. Ние като законодатели не бива да трупаме и да задължаваме хората и да ги поставяме пред повече административни пречки, както и административни разходи, трябва да ги стимулираме. Стимулът е точно в тази насока.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това е сериозен въпрос, който трябва да бъде разгледан в цялата му обхватност и в съответствие с другите закони. Ако го оттеглим, можем със ЗИД да го направи, което е вариант. Наистина трябва да го обсъдим и да вземем предвид всички тези становища, които се изказаха, за да е един наистина максимално добър вариант на текст на закон.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: В такъв случай нямам нищо против, нека да бъдем подготвени за нов ЗИД, в който наистина да включим тези две теми, можем да включим и други теми, които са належащи пак относно кое трябва да е строеж и кое трябва да се третира като преместваеми обекти. Така че ще оттегля своето предложение, но молбата ми е да се направи работна група, да се повикат всички заинтересовани лица и на базата на тези предложения да се изготви един по-качествен законопроект.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Мога да поема такъв ангажимент, защото аз мисля, че това е правилното решение – максимално бързо да направим един максимално работещ текст под формата на ЗИД на ЗУТ. След като има оттегляне на този текст, ние няма да го гласуваме.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: В тази връзка оттеглям всички останали предложения за изменения в ЗУТ. В § 27а и 27б също ги оттеглям, за да можем после да ги гледаме и да не ги обсъждаме едно по едно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това са предложения за нови параграфи, оттеглени са, продължаваме нататък.
§ 53. Предложение на народния представител Димчо Михалевски е § 53 да отпадне, чл. 133 да остане в действащия закон. Коментари, колеги?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Министерството на регионалното развитие и благоустройството оттегля своето предложение. Подкрепя предложението на господин Михалевски. Като логика ние сме против план извадките, коментирали сме защо. Факт е, че план извадката е един инструмент, с който разполагат местните власти в процеса на разработване на общ устройствен план. Ние се опасявахме от това, че с работата с план извадки местните власти отлагат във времето самото приемане на общи устройствени планове. Факт е, че това, което предлагаме регламентира задължението на местните власти да изработят общи устройствени планове с документирани срокове. Тоест, хипотезата за план извадката ще съществува още три-четири години в зависимост от това какво приемем като предложение, така че пак казвам – нека съществува този междинен инструмент докато приемем общи устройствени планове.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Позицията е да приемем предложението на народния представител Димчо Михалевски § 53 да отпадне. Подлагам на гласуване предложението по § 53 на народния представител Димчо Михалевски. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 55. Отново предложение на народния представител Димчо Михалевски. Подлагам на гласуване точка 2 по предложението на Димчо Михалевски, която се отнася за точка 4 на вносителя. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на § 55 с това изменение, което направихме по т.4. Който е "За" така редактирания текст на § 55 и след приемането на предложението на господин Михалевски, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Във връзка с това, което до сега гласувахме § 59, т. 2 трябва да редактираме предложението на вносителя в съответствие с това, което сега гласувахме и т. 2 да стане: „в ал. 3 се създава изречение второ – за тези строежи визата за проектиране се съобщава на заинтересованите лица по чл. 131.” Коректно ли е това?
РЕПЛИКИ: Да.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване текста на § 59 с така направеното предложение за корекция на т. 2. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 64б – нов параграф, оттеглен е, няма да го обсъждаме.
§ 86а – предложение от народния представител Емил Радев. Коментар по него? Няма коментари. Подлагам го на гласуване. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 12.
Не се приема текста за нов § 86а.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Моето предложение се различава доста от предложението на господин Ненков, защото той реши с неговото предложение да изчисти въпроса по отношение на формата, под която ще бъде разрешен монтажа или строителството на съответно приемо-предавателна станция. Когато е с договор за наем би могло да се издаде разрешение за поставяне, а когато имаме разрешение за строеж то по принцип не може да се издаде на базата на договора за наем, а на базата на учредени права. Това е основният проблем, който господин Ненков с предложението си се опита да изчисти и тъй като ако не направим нещо, след като той си изтегли предложенията, ако остане действащия закон без внасяне на яснота проблемът ще продължи по изграждането на мобилните станции, а ние сме в 21 век и все пак комуникациите са много важни.
Затова моето предложение е малко да се освободи режима на притеснение по отношение на издаване на строителните разрешения. Затова съм предложила те да се издават без да се изисква учредяване права на строеж въз основа на договор за наем. И това е до момента, до който се разработи нов ЗИД и се изчистват проблемите с предложението на господин Ненков. Иначе ако не направим нищо ще продължи трудното издаване на строителни разрешения и забраната по-скоро за издаване на строителни разрешения в различните общини.
С една корекция, ако приемете моите предложения вместо „електронни съобщителни мрежи, съоръженията и свързаната с тях инфраструктура” да отпадне този текст и да се замени с „приемо-предавателна станция на безжични електронно-съобщителни мрежи”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари, колеги?
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Аз лично се притеснявам от това на името на кой ще издаде административният орган правото на строеж, като разрешението за строеж, както добре знаем се издава на собственика на земята или на собственика на правото на строеж. Няма как административният орган да издаде строително разрешение по някакъв си сключен договор, който в течението на времето е нещо много относително и временно. Това ме притеснява. Иначе идеята за облекчаването на процедурата е добра.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: А сега на кой се издава това строително разрешение?
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Издава се на името на собственика на земята и на собственика, на който е отстъпено правото на строеж. В смисъла на Закона за собствеността това са лицата, тъй като строителното разрешение е стабилен административен акт, то се издава на база одобрена проектна документация и не случайно е в такъв регистър в нормативните актове.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Искате да кажете, че строителното разрешение се издава на собственика на земята и сградата, а не на този, който поставя съоръжението.
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Да, в случая влизаме в една колизия, когато изтече срокът, но въпросът е какво ще правим тогава с това строително разрешение, когато този административен акт се съхранява 50 години в архивите.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да издадем строително разрешение без да имаме уредено вещно-правни отношения на базата на договор за наем, след една година изтича договорът за наем, какво правим? Говорим за правен абсурд.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Наистина предложението е неприемливо в този вид. Споделям изцяло аргументите на колегата от Камарата на архитектите, само ще обърна внимание, че същите аргументи трябваше да изложите и по отношение на предложението на господин Ненков, защото то беше издържано в логиката на сегашното ви изказване. Тогава казахте нещо съвсем различно.
Не може да се учреди право на строеж върху нещо, върху което не може да се строи, това е проблемът, който се опитваше господин Ненков с предложението да разреши, както и не може да се издаде разрешение за строеж въз основа на договор за наем. Това, което предлага госпожа Георгиева е правен абсурд от гледна точка на вещното право, без да квалифицираме и да обиждам лично. Наистина тъй като проблемът е един и с опит за два типа разрешение може би е по-добре да остане в идеята за следващия ЗИД, както тук имаше коментар, за да се разрешат тези два проблема. Но така направено предложението не решава въпроса.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Колеги, оттеглям предложението си. Само искам да задам въпроса, какво правим оттук нататък, защото докато се проведе дебата, докато се оформи нов ЗИД, докато се внесе за одобряване, какво правим след това, до този момент какво правим с приемо-предавателните станции – спираме да ги изграждаме, забраняваме абсолютно всякакво движение по тях? Някой да ми отговори как ще постъпим. Аз знам, че е правен абсурд, но това е един компромис до разрешаване на проблема.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ясно, че ще продължи така, както и до сега, но да се надяваме, че по-бързо ще направим този ЗИД и ще решим този наистина съществен въпрос.
Не коментираме предложението на госпожа Георгиева, не го гласуваме, защото тя го оттегли. Продължаваме нататък.
Във връзка с този текст и следващия § 86б, чл. 186 за етажната собственост тук искам да ви предложа отново да го обмислим и да прегласуваме т. 2 на ал. 2, където има предложение за мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части. Тоест, ако присъстват по-малко от половината ще стане с половината от половината и вече стават твърде малко тези, които ще вземат решение по толкова важен въпрос. Моето предложение тук е да не бъде 50 на сто от представените идеални части, а 50 на сто от идеалните части. Коректно ли е предложението? Подлагам на гласуване тази корекция, ако нямате някакви други предложения? Завишаваме представителството при взимането на такива решения, това е целта на предложението.
Който приема изменението на § 86б, т. 2 да отпаднат думите „представените идеални части от общите части на етажната собственост” да стане „притежаващи 50 на сто от идеалните части на етажната собственост”. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 12; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 108. Предложение на Александър Ненков за изменение на този параграф. Точка 7, която не сме гласували и беше оттеглена във връзка с предните текстове, които господин Ненков заяви, че оттегля.
Становища, мнения по текстовете, които обсъждаме.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Нашето предложение е редакционно. Характерът на предложеното от госпожа Фидосова, ние сме напълно съгласни, но има една грешка. Госпожа Илова ще каже нашето предложение.
СТОЯНКА ИЛОВА: Предлагаме една по-ясна според нас и по-прецизна редакция на ал. 2, която да бъде по следния начин: „Актът за установяване на административно нарушение по ал. 1 се съставя от областния управител или от определени от него служители от областната администрация, а наказателното постановление се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от упълномощено от него длъжностно лице”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари. В общи линии е същото, само предлагате редакция на ал. 2.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: § 117, който се предлага да се измени там се касае за 6-месечния срок за възлагане на изработване на общ устройствен план, но той касае и ал. 2 – финансиране на изработването на плана се подпомага и със средства от държавния бюджет. Това се явява една пожелателна алинея, защото за кметовете има санкции, но за държавния бюджет няма. Ние сега решаваме въпроса със санкциите. Може и в чл. 230б да добавим още санкции.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Георгиев бихте ли приели първо да гласуваме § 117 и въз основа на това да се върнем на § 108, за да прецизираме. Мисля, че всички заставаме зад целта да се случат тези неща.
ЯНКО ЯНКОВ: Ако може отново да прочетете предложението на министерството.
СТОЯНКА ИЛОВА: „Актът за установяване на административно нарушение по ал. 1 се съставя от областния управител или от определени от него служители от областната администрация, а наказателното постановление се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от упълномощено от него длъжностно лице.”
ЯНКО ЯНКОВ: Колеги, абсолютно съм сигурен, че нито един областен управител няма да състави акт. По-добре е да си остане „актът се съставя от упълномощени лица от областната администрация”. Областният управител нито е специалист, нито е експерт. Кой областен управител ще отиде да състави акт?! Може би да го подпише, но да състави акт...
СТОЯНКА ИЛОВА: Не разбрах конкретните Ви мотиви – Вие искате изрично областният управител да бъде актосъставител или обратното – служителите от областната администрация да бъдат актосъставители. Тъй като все пак това предложение е на госпожа Фидосова ние си позволихме да предложим една по-точна редакция. А защо нейните мотиви са били да предложи актосъставител да е изрично посочен областният управител, това не бихме могли да кажем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Имаме право да приемем различни редакции на всеки текст, който обсъждаме, затова и се правят тези обсъждания. Тук имаше предложение от господин Георгиев най-напред да разгледаме § 117, който се отнася за общи устройствени планове, сроковете и чак тогава да се върнем на § 108. Приемам този подход, защото са свързани нещата.
§ 117. Коментари?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Алинея 2 казва, че се подпомага и със средства от държавния бюджет. Според мен по никакъв начин не се вменява императивно на държавната администрация на Народното събрание да предвижда целеви средства за изработването на тези планове в текущия годишен бюджет, нито за размер, нито за срок, по никакъв начин. Само се казва – да, може.
Предлагам финансирането да се подпомага със средства от държавния бюджет в размер на 50% от стойността на плана.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще си позволя да опонирам на господин Георгиев от гледна точка на факта, че никой не знае за всяка една отделна община колко ще струва изработването на един общ устройствен план, за да се заложи 50 на 50 както предлагате. Тук замисълът е малко по-различен и може би трябва да се направи съответната редакция в предложението по § 117. Първо да се обсъди въпросът дали 6-месечният срок е достатъчен или той да бъде увеличен на една година. Второ, не следва да се възприеме идеята, че кметовете възлагат в такъв срок, защото възлагането е финалната фаза на процедурата. За да стартира производството така, както са приети текстовете до момента по чл.124, ал. 1, разрешение за изработване на общ устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, което се придружава със съответното задание. Според мен за да сработи текстът да стартира процедурата би трябвало да възприемем една малко по-различна редакция. Срокът дали ще бъде 6 месеца или 1-годишен за влизане в сила на този закон, кметовете на общини, в които няма действащи общи устройствени планове внасят предложение до общинския съвет по чл. 124, ал. 1 за тяхното изработване. Тоест, това означава, че кметът ще е положил началните усилия да се направи проекта на заданието и то да се внесе като предложение в общинския съвет. Ако не си изпълни това задължение, за да стартира процедурата той вече ще понесе тази санкция, която е предвидена в предишния параграф, за който стана дума. Оттук нататък вече нещата не зависят изцяло и единствено само от него. Ако общинският съвет приеме решение, процедурата ще стартира, ако не приеме решение няма как да обвиняваме по-нататък кметът, че бездейства, защото общинският съвет няма да е дал съгласие да стартира процедурата по ред причини – може да не одобри заданието и да иска нещо да се промени и т.н. Когато вече процедурата е стартирала и общинският съвет дава съгласие ние не казваме, че в някакви срокове кметът трябва да проведе поръчка и да възложи, защото и там е божа работа, като се открие една обществена поръчка за възлагане изработване на общ устройствен план в какъв период ще се стигне до сключване на договора. Така че предвиденият замисъл в ал. 2 да се подпомогне изработването може да се залагат ежегодно средства в бюджета с ясното съзнание, че не само в тазгодишния, който предстои да се гледа сега за следващата, но и в по-следващия също ще трябва да бъдат предвидени средства, които на база на стартиралите процедури по някакъв начин да подпомогнат общините, които нямат финансови възможности сами да ги възложат. От гледна точка на преценката колко ще струва, това може да стане ясно чак когато се стигне до сключване на договорите за възлагане обществени поръчки на база на приетата, класираната най-изгодна оферта. Затова ми се струва неприемливо да казваме колко процента да се залагат в бюджета. На някоя община може да се наложи да се финансира в пълен размер изработването, защото тя няма финансова възможност самостоятелно. Други общини могат да се справят и абсолютно самостоятелно, някои да си възложат самостоятелно да финансират от собствения си бюджет. Такъв е замисълът, за да се даде старт на процедурата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Според мен има и друго решение, ако вървим в тази посока. В бюджета има целеви средства за общините, които за капиталови разходи – за поддръжка, за строителство и т.н. и казваме 30% от целевите средства, предвидени за общините са за устройствено планиране. Ако то вече е направено, защото има и такива общини, просто те си отиват по преценка на общината за каквото искате, но там в тази графа да има 30% от сумата, която се полага за всяка една община да бъде за устройствено планиране. Ако те са го направили – да си ги изразходват за каквото искат. Може да се помисли в тази посока.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Съгласен съм, че 6-месечният срок е кратък, няма да може да стане, може би трябва да се даде срок до края на следващата година. Но що се отнася до средствата много общо е казано – от държавния бюджет. Това би могло да стане в заинтересованото и отговорно Министерството на регионалното развитие и благоустройството да бъде предвидена една глобална сума, а вече как ще се процедира с всяка една от общините – ще зависи от степента на тяхната готовност и на възможността за финансиране. Малко е субективно, но имам предвид, че ако тези средства дори не се усвоят и останат министерството има за какво да ги ползва по отношение на същата дейност, само че за други неща. Иначе ще стане за сметка на капиталовите разходи на общините и няма да се даде една стотинка повече. Ние искаме ако е възможно да стане наистина за сметка на държавния бюджет.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Съгласен съм донякъде, но все пак е по-добре да направиш един устройствен план, отколкото един тротоар. Ще се лишат от някои такива обекти за сметка на устройствения план, той е по-важен според мен. Така че по-добре е да направиш тротоар и площад, но най-важно е да направиш другото.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: От това, което господин Тодоров каза не можах да този 6-месечен срок предвижда ли го в текста, който каза за внасяне на предложение в общинския съвет, за внасяне заданието и за изработване?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Казах, че срокът дали да бъде 6-месечен или 1-годишен, ако прецените е въпрос на целесъобразност, но не кметовете да възлагат изработването, както е в текста, а да внесат предложение в общинския съвет за изработване на общи устройствени планове. Тъй като предложението трябва да е придружено със задание, то въпросът е, дали в рамките на 6-месечният срок може да се възложи и изработи заданието, за да се внесе. Оттук ме притеснява 6-месечният срок, а не че кметът и утре може да направи предложение, но като няма готово задание, не може да го направи. И от тази гледна точка да се помисли за 6-те месеца.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: В тази връзка искам да кажа, че 6-те месеца не са лош срок доколкото това няма да стане до края на тази бюджетна година и няма да се планира вероятно за следващата бюджетна година, защото 6-месечен срок е по-дълъг. Бюджетите се приемат през февруари, което означава, че и 8 месеца да го направим и година да го направим ще отиде в следващата година, още повече, че средствата за подпомагане ще се заложат явно тогава, въпреки че и тази бюджетна година е добре да има средства за някои които са готови с тази процедура.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Георгиев, тук говорим за срок, в който да се стартира процедурата, а не да се плаща за изработването на плана. И въпросът е този старт какво да се счита – внасянето на предложение от кмета в общинския съвет, а той може и да не го разгледа – това ли да бъде в 6-месечен срок, за което разбира се е необходимо изготвено задание и дали този срок е достатъчен или да бъде по-голям този срок за стартиране на процедурата. Това е първият срок, а не за изпълнение.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: На мен ми е ясно това, но нали разбирате, че те са обвързани и двете и трябва да има възможност на общини, които са готови със задание и се започва процедура да бъдат подпомогнати при липса на средства по другата алинея, защото ние ги разглеждаме заедно и от друга гледна точка ако ние увеличим безкрайно този срок, то няма да стане и в следващата година. Така че е важно да сложим един срок.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Трябва да има срок, той трябва да е реалистичен. Във втората алинея, която е свързана с първата, защото не навсякъде първата ще се изпълнява трябва да го прецизираме текста, така че да е ясен ангажимента и на държавата по отношение на средствата от републиканския бюджет.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това, което предложихте Вие е коректно, че средствата се предвиждат в целевите субсидии и са в размер не по-малко от 30% от предвидените капиталови разходи. Тоест, да се надгражда.
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Бих предложил да има един текст, който може би юристите ще сметнат за излишен. Кметовете възлагат изготвянето на общ устройствен план след конкурс или търг по Закона за обществените поръчки. Ще ви кажа какво имам предвид, защо ви предлагам този текст да влезе, който ще регламентира начина на избора на изпълнителя. В Камарата на архитектите имахме случай, когато кметът на една немалка община възложи директно без проведен търг или конкурс на лице изготвянето на общ устройствен план за същата под предлог, че съответният колега проектант му е обещал да го направи без пари. Вие разбирате ли за какъв уникален парадокс става въпрос. Изготвянето на план, който е основополагащ за изготвянето на подробни устройствени планове поради това, че се изготвя без пари като дарение, формулиран по този начин в един момент сами си дават сметка какви привилегии дава на автора на съответния колектив и т.н. Така че ви предлагам да вкарате един такъв текст, а като има хора, които искат да работят без пари да знаят, че в крайна сметка не са по-равни от другите.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добро предложение, но не му е точно тук мястото на този текст. Има Закон за обществените поръчки.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Наистина не може да се приеме от правна гледна точка едно такова предложение тук да запишем, че се възлага чрез търг или конкурс. Възлагането на една обществена поръчка става по реда и условията на реда на Закона за обществените поръчки. Там изрично е разписано кога се прилага закона, кога се прилага наредбата, кога не се прилага, така че просто тук няма място това.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: По отношение на срока ще напомня, че ние може би юни месец приехме в Закона за управление на отпадъците един малко нов режим, където имаше един отлагателен срок от две години за общините да се правят площадки за отпадъци в общини, в населени места, където има вече действащи общи устройствени планове и си мисля, че ако ние този 6-месечен срок го удължим на повече прекалено дълго, това ще предположи на по-късен етап онзи двегодишен период, който го направихме отлагателен да го удължим още повече.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване този текст. Първо ще го гласуваме алинея по алинея, защото има различни предложения. Повечето колеги приемат 6-месечният срок като реалистичен за стартиране на процедурата, но не възлагане на изработването, а внасяне на предложение от кмета в общинския съвет, в органа, който взима решение. Който е „за” тази редакция на ал. 1, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
За ал. 2 за финансирането, имаше различни предложения. „Финансирането на изработването на плана се подпомага и със средства от държавния бюджет в размер на (предлагам на 30 на сто) от средствата, предвидени за капиталови разходи на съответната община и се предвиждат ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година”. Имате ли коментар, колеги?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Тридесет процента от субсидията, която се полага на общината целева или капиталова субсидия от капиталовите разходи или над капиталовите разходи?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В рамките на тази субсидия.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Другият вариант е не тук в този текст, а в Закона за бюджета, където си има специални текстове за това. Там като направим и с Национално сдружение на общините в Република България консултации и те ще си направят с Министерство на финансите, по-добре е тогава да си остане текстът така, а там в онзи закон вече да се конкретизира точно. В Закона за бюджета може би е по-добре? Добре.
Подлагам на гласуване § 117 с ал. 1, както променихме и ал. 2 както си е.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 108а. Коментари по ал. 1.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Има една хипотеза, която може да се разиграе. Кметът чинно внася предложението с ясната уговорка и съзнание, че няма да бъде гледан. Такива случаи има много. Каква е целта? Да се почне и да се разработят общите устройствени планове.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не забравяйте, че има текстове, в които казваме, че ако не се случи това след определен срок има съответно санкции за тези, които не са го изпълнили и тук трябва да включим не само кметът, а и общинският съвет, защото той може да задържи процеса.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: За това става дума.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Санкцията е за цялата общност. Тоест, ако общинският съвет откаже и не иска да приеме съответно заданието и да възложи изработването на общ устройствен план носи отговорността по чл. 109. Три години като влезе в сила закона – чл. 109 няма да има общ устройствен план и ......... могат да се правят само в онези изключения, които са регламентирани в чл. 109, ал. 3 и общинският съвет ще си носи отговорността.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не е само това санкция, която ще понесе ръководството на общината от недоволството на гражданите, че не могат да се прилагат тези текстове в закона, а има и санкции, предвидени, ако не се изготви планът. Трябва да я редактираме, да я променим да не се отнася само за кмета, защото не е коректно само кметът да носи отговорност, ако не се изработи плана.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Нека юристите да кажат как колективен орган носи по нашето законодателство отговорност за взимане или невзимане на определени решения. Няма такъв случай в правото, не само в нашата страна.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: § 108а – за изпълнението на задължението 117, ал. 1 – това е изцяло в задълженията на кмета да го внесе. По нея едва ли има някакви противоречия, защото там казахме, че изцяло кметът е длъжен и отговорен за това нещо. По ал. 2 се предложи редакция да не бъде областният управител, а да бъде областният управител или упълномощено от него длъжностно лице. Господин Янков, мисля, че Вие това искахте да кажете. Някой има ли нещо предвид да допълним предложението, което беше направено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изменение на този текст с това допълнение – след областният управител „или упълномощено от него длъжностно лице”? Имате ли коментар по корекцията на ал. 2 с допълненията на господин Янков и на министерството? Няма. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
С това приемаме § 108а нов.
§ 113 на вносител. Има предложение на народните представители Емил Радев, на Зоя Георгиева, на Александър Ненков, на Даниела Петрова, на Димчо Михалевски.
По вносител. На Емил Радев отложихме, другите сме ги приели. Оттегля се. Няма да го гласуваме. На Зоя Георгиева?
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Колеги, аз на предишни заседания на комисията не съм присъствала и не знам какво е по принцип решението за паркоместата. Ако са отпаднали всички – оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще подложа отделно на гласуване предложенията.
Предложение на народния представител Димчо Михалевски – т. 1 за паркиране и гариране. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 4; „Против” – няма; „Въздържали се” – 8.
Не се приема.
Точка 2 – за създаването на нова т. 81 в този параграф. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Оттегляме предложението за т. 80.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Гласуваме предложението на вносител с направените изменения по предложенията на народни представители, но преди това ви предлагам т. 80 от предложението на вносител да отпадне.
Който е "За" отпадането на т. 80 по вносител, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Гласуваме текста на вносител с направените предложения от народните представители във вида, в който вече сме ги приели. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се в този вид.
§ 120а и 120б са оттеглени от вносителя.
Предлага се нов § 121а от народния представител Емил Димитров, който е във връзка с това, което в началото гласувахме. Който е "За" приемането на този параграф, моля да гласува.
Гласували: „За” – няма; „Против” – няма; „Въздържали се” – 13.
Не се приема.
§ 129.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Оттегляме.
§ 123. Предложение на народния представител Зоя Георгиева.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Лицата, които притежават лиценз и които са упражнявали професията без нарушения не е нужно да бъдат лицензирани отново по сегашния установен ред със ЗИД за получаване на удостоверение. Не е необходимо напълно цялата документация наново да се съставя и да се представя, след като не са имали нарушения и са упражнявали професията.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари?
МИЛКА ГЕЧЕВА: По същество предложението на госпожа Георгиева е целесъобразно, тъй като става въпрос за лицензирани вече юридически лица, за които е доказано, че те отговарят на всички изисквания и с цел да се намали административната тежест върху тях. Разбирам, че това предложение съдържа в себе си по същество идеята да не се комплектова нова документация, а само въз основа на една декларация, че не са настъпили промени в обстоятелствата послужили за издаване на лиценза, а направо да се издаде удостоверение вече по новия регистрационен режим. Считам, че това не е коректно чисто юридически, тъй като вече имаме нов режим за регистриране – от лицензионен става регистрационен, а друг е компетентният орган, който ще регистрира юридическите лица и в практиката до сега, когато се е променял режима за регистрация или лицензиране на юридическите лица консултанти винаги се е минавало през нова процедура, така че аз считам, че не би трябвало да се подкрепи това предложение, макар и да е целесъобразно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вие предлагате да не се приема това предложение.
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Според мен не е редно на всеки пет години веднъж доказал се специалист в професията си пак да доказва нещо, защото нещо се е било променило и постоянно да сме в режим на издаване на лицензи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има предложение за изменение на § 123. Който е "За" предложението на Зоя Георгиева, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на вносител на § 123 с изменението, което току-що приехме.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Министерството на регионалното развитие и благоустройството предлага, ако е възможно да се гласува нов § 123а, който урежда един пропуснат в законопроекта ред, по който при допуснати определени нарушения се прекратява действието или се спира действието на издадените вече лицензи, тъй като с § 123 се урежда това, че издадените лицензи запазват действието си за срока, за който са издадени. Но в основното тяло на закона беше пропуснато да се уреди въпроса, когато се допускат нарушения, които водят до отнемане, до прекратяване или спиране на удостоверението, не бяха предвидени такива текстове за прекратяване или спиране на действащите все още лицензи. Затова предлагаме един нов § 123а, който изцяло повтаря текстовете за прекратяване или спиране на лиценз при допуснати нарушения.
Предлагаме: § 123а, ал. 1: „Действието на издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството лиценз се прекратява от началника на ДНСК преди изтичане на срока, за който същият е издаден. По искане на лицензираното лице при представяне на доказателства, че няма неприключили договори за дейностите по лиценза, както и при прекратяване на юридическото лице или при наличието или прекратяването на едноличния търговец или при; първо – влезли в сила две наказателни постановления, с които са наложени имуществени санкции на юридическото лице или на едноличния търговец по този закон или на нормативните актове по прилагането му; второ – влезли в сила три наказателни постановления за срок една година на физическите лица, които упражняват дейностите от и за сметка на лицензираното юридическо лице или едноличен търговец; трето – отпадане на някои основанията, послужили за издаването на лиценза. Алинея 2: „Действията на издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството лиценз се спира от началника на ДНСК за срок една година при влязло в сила наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушения на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор е допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225.”
Ще уточня, че условията за прекратяване или спиране действието на лиценз са абсолютно аналогични с гласуваните вече от вас условия за спиране или прекратяване на удостоверение. Текстът е за коректност.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Имате ли коментари? Мисля, че е разумно това предложение. От името на комисията внасям това предложение. Който е съгласен то да се приеме, моля да гласува. Гласуваме нов § 123а.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 139. Има предложение на министерството. Има и предложение на Димчо Михалевски да отпадне това предложение на вносителя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димчо Михалевски. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 5; „Против” – няма; „Въздържали се” – 8.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 139. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 10; „Против” – няма; „Въздържали се” – 3.
Приема се.
§ 141а и §141б са оттеглени от Александър Ненков. § 141г също е оттеглено предложението.
§ 142. Отнася се за срока за изготвяне на общи устройствени планове. Има предложение от Искра Фидосова и Емил Радев това да бъде 1 януари 2016 година.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ние имаме също предложение в същия дух, но да оптимизираме, да коригираме предложението, тъй като в този му вид предложеният § 35, който трябва да влезе в сила от 1 януари 2016 година сега ще изпаднем в едно противоречие с оглед на това, че в § 35 поредна точка 1 е записана като ал. 2. Там е уреден начина и възможността да се изготвят подробни устройствени планове там, където нямаме все още общ устройствен план. Тоест, ако влезе този текст от 2016 година обезсмисляме текстовете по-надолу, ще можем да си правим отново ПУП там, където няма общи устройствени планове.
В тази връзка ние предлагаме само т. 2 от настоящото предложение, прието на комисия, а именно – създаването на нова ал. 3 и 4 да влязат в сила от 1 януари 2016 година, като вече чисто редакционно наред с това, свързани с тях текстове – това са текстовете от § 18 по вносител и § 32, т. 2 по вносител, които впоследствие станаха § 16 и § 35, т. 2.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Това, което каза господин Нанков е коректно от гледна точка на отнасянето не на целия параграф, а само по отношение в частта за новите алинеи 3 и 4, но за коректност съм длъжен да обърна внимание на комисията, че въпросният § 35 по вносител в момента по тези материали, които имате е § 39, а при окончателното сега изписване на доклада за пленарна зала в зависимост от това от отложените кои са гласувани и отхвърлени ще настъпи поредната промяна в номерацията на параграфите и ако не възразявате тази номерация като конкретни цифри - § 39 или § 38 да бъде по принцип, че се приема това предложение, а вече във финалния доклад ще го конкретизираме по точка кой точно като номер параграф е. Но става въпрос за този, който в момента е по чл. 109, ал. 3 – дали ще бъде § 38, § 39, или § 40, § 41 според промяната.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Срокът, който се предлага е 1 януари 2016 година, като идеята е до края на мандата на тези местни управи – общински съвети и кметовете, да не ги прехвърлят в следващия мандат. Защото въз основа на това има и предвидени санкции, ако не бъде изпълнено това и трябва да се върнем на санкциите за неизпълнение.
Срокът, в който да влезе в сила параграфът, който по поредност се получи, отнасящ се за чл. 109, ал. 2?
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Свързаните с чл. 109 са § 18 по вносител и § 32, т. 2 по вносител, като впоследствие ще претърпят друга номерация – да влязат в сила от 1 януари 2016 година.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да уточним дали това да бъде срокът, който да заложим – реалистичен ли е, не е ли. Следващото Народно събрание може да го промени, но ние да сложим все пак някакъв репер.
РЕМЗИ ОСМАН: Това, което преди малко казахте, господин председател, до края на срока на тези органи за местно самоуправление е подходящ срок. Ако бъде 1 януари 2016 година сегашните местни органи на власт ще знаят, че срокът е януари 2016 година, не носи никаква отговорност. Може би трябва да се помисли, защото ще си кажат защо да се занимават да дават пари, нека следващият... Мандатът изтича 2015 година октомври, което означава вече новите органи ще са застъпили в длъжност, старите не са в нарушение. Някои от кметовете и общинските съвети ще играят вабанк, защо да отделят пари?! Мисълта ми е, вместо януари да го върнем по някакъв начин процедурата да е започнала със сегашните органи, това са 4 години. Аз примерно ако имам намерение да не изпълнявам, ще си кажа, че до края на мандата нямам никакви ангажименти. Такива хора има много.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ние не говорим кога да бъде изготвен плана, до тогава важи това изключение.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: От стартиране на процедурата по ЗОП – нормална процедура с обжалвания до изработка на общия устройствен план колко време минава за една немалка средна община? Година, две? Шест месеца даваме сега и още две години след това.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Не е толкова коректно ако казваме година или две, защото приемането е един малко по-сложен и дълъг процес. Не е прието един кмет да води нормална инвестиционна политика, планова.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да, но толкова кметове не са го направили.
Все пак да уточня, 2016 година е срок, в който изтича действието на чл. 109, ал. 3, който казва, че до този момент могат да се изработят ПУП без да има наличие на общ устройствен план. След този момент влиза в сила ограничението на 109. Коректно е така да остане.
Колеги, постигнахме ли консенсус?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Моето мнение е, че наистина е много относителен целия процес, за всяка една община е индивидуален и не може да се даде срок, в който един план става или не става. Три години е един оптимален срок при добро стечение на обстоятелствата и желание от страна на съответните органи, от които зависи да се движи процедурата. Затова от една страна е и стимулиращ да се ускори процеса, защото има една такава стандартна практика – колкото повече се удължава един срок, той мотивира мудността и бездействието на администрацията, от която зависи решаването на проблема в рамките на тези срокове. Затова според мен 3-годишният стимулира да се действа нещата да се случат. А ако не се случа, малко ще се забавян някъде. Има допусната възможност там, където няма общ устройствен план на съответното землище да се направи изцяло ПУП, за да се решат инвестиционните проблеми, ако има такива инициативи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Обединихме се около предложението на Искра Фидосова и Емил Радев за § 142. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Други предложения, мнения.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Бих предложила комисията да обсъди едно допълнение към чл. 167, който касае необходимите документи за регистриране на консултант по смисъла на ЗУТ. Предлагаме да се допълни освен изискването да бъде търговец по смисъла на търговския закон, текстът да се допълни с възможността юридически лица, които са регистрирани в търговски или друг публичен регистър в държава членка на Европейски съюз или в други държави, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, също да могат да кандидатстват за регистриране като консултанти на територията на Република България по общия ред. Това е изменение в чл. 167, ал. 1, б. „А”, като в основния текст думата „лиценз” се заменя с „удостоверение” – това вече е гласувано. Предлагам да се допълни с текста, след думите „търговец по смисъла на Търговския закон” се добавя „или е регистрирано в Търговския или друг публичен регистър в държава членка на Европейски съюз или в друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”.
Мотивът на това предложение е да се стимулират чуждите юридически лица да се регистрират по общия ред в България, тъй като със Закона за достъп до услуги се измени Законът за устройство на територията, като се даде възможност в чл. 166, ал. 7 такива чужди юридически лица, които притежават аналогичен документ на нашия за упражняването на тази дейност да им се дава правото да упражняват дейността на територията на Република България без да минават през регистрационен режим. Но тъй като се оказа, че в по-голямата част от държавите в Европейски съюз не съществува такъв аналогичен режим и няма такива документи максимално се затрудняват в момента чуждите юридически лица като ги караме да регистрират българско юридическо лице, за да минат по общия ред. И това е именно идеята да им се признава регистрацията в съответния фирмен регистър в държавата членка на Европейски съюз.
Освен това предложение предлагаме да се допълни в ал. 2, б. „България”, в която се изисква актуален документ за търговска регистрация. Предлагаме да се допълни такъв актуален документа да се изисква само когато не е посочен Единен идентификационен код по Закона за търговския регистър или копие от документ за регистрация в друг търговски или друг публичен регистър или еквивалентно средство за идентификация по регистъра на съответната държава членка на Европейски съюз или на друга държава, страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство. Мотивът за това е предложение е да се намали административната тежест върху лицата, които кандидатстват, като в случай, че те са посочили единния си идентификационен код по Закона търговския регистър да не им се изисква представяне на актуален документ. Тази справка може да се направи и от органа, който ги регистрира. Това е смисъла на предложението.
РЕМЗИ ОСМАН: Обръщам се към нашите гости, ако има възможност и ако не ни притискат директиви на Европейския съюз максимално във времето да го отложим. Вие самите казахте, че в някои страни режимът е много по-либерален. Ние в някои закони максимално правим всичко възможно, в края на краищата и ни си пазим нашият пазар за нас. Ако сме в състояние, ако не ни притискат много с директиви ние не бива да сме първите. Има държави, които много добре си защитават своя пазар, няма значение в каква област. Имаме подобен случай при юристите, аз съм член на Софийската адвокатска колеги, притискат ни, а в същия момент други страни членки на Европейския съюз не ни дават тези права там. Такъв либерален режим им създаваме за двама английски адвокати в София, в същият момент наши колеги не можем да се явим при същите условия в Англия. Мисълта ми е, че това рано или късно ще стане. Все пак ако има възможност, ако не ни притиска Европейският съюз да го отложим във времето, да не е по наша инициатива. Нашият бизнес си иска протекции, всеки парламентарист донякъде е лобист на български компании, каквито и да са те. Ще дойде време, когато по линия на Европейския съюз, не може само да искаме без да даваме, но в случая доколкото знам няма директива в тази област.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: За разлика от колегата аз смятам, че така изложеното предложение от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е изключително добро и е изцяло в контекста на общоевропейската политика за по-добро функциониране на пазара, в това число и строителния пазар или в сферата на услуги на строителния пазар. Според мен тук в случая в нито един формат не можем да говорим за защитаване на личен пазар или друг, защото смятам, че спокойно в момента на строителният пазар нещата функционират на територията на други държави и не би следвало да се приоритезира. От друга страна наистина ще се намали административната тежест, защото знаем, че България е една от страните, при които е най-дълъг и труден бюрократичният процес, включително при изкарване на строително разрешение и други в този дух.
Нека напомня на господин Осман, че примерно при създадения при предното правителство Закон за Камара на строителите имаше дори дискриминационни условия, които затрудняваха компаниите на запад, които да могат да работят на българския пазар, защото се налагаше стотиците им прокуристи в различни държави да подписват един и същи документ, който се изискваше по българското законодателство, което съвсем не е коректно според мен и не би следвало такава политика на затрудняване да се следва в този дух. Така че предлагам на колегите да подкрепим така изразеното предложение.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми колега Давидов, разбира се Вие сте прав за себе си. Аз се гордея с това, че с предишния Закон за Камарата на строителите, Закона за адвокатурата и много други закони сме защитавали български компании, български юридически лица, защото подобно поведение има в Англия. Англия е една от държавите – гръбнакът на Европейския съюз и изобщо не се притеснява, че някой щял да говори. Тук не става въпрос за затрудняване. Нашите гости сами казаха, че при тях за да получиш съответния статут в много държави режимът е много либерален. За българските компании режимът е три пъти по-строг. Когато става въпрос за наша компания трябва да обикаля, но в държавата хикс в Европейския съюз или от европейското икономическо пространство техният режим е либерален, той е такъв повече от половината, има наистина един двоен стандарт, аршинът е двоен. За нашите компании бюрокрацията ще важи, по вашата логика, дайте тогава лицензионният режим в страната вместо да бъде мълчаливият отказ да бъде мълчаливото съгласие и разрешаваме за нула време всички проблеми. Тук не става въпрос ние да затрудняваме, предложете тогава същият режим за българските компании. Не може за нас режимът да е по-строг, а за другите фирми от Европейския съюз да бъде по-либерален. Нека да работят при общи условия.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Кое налага това предложение?
МИЛКА ГЕЧЕВА: Бих искала да уточня, че ние точно това предлагаме – чуждите юридически лица да минат по същия тежък общ ред, по който минават българските юридически лица, но да им спестим нуждата да регистрират в България българско юридическо лице по Търговския закон.
РЕМЗИ ОСМАН: Неправилно Ви разбрах.
МИЛКА ГЕЧЕВА: Ние искаме да минат по тежкия ред, ако искат. За коректност искам да уточня, че в момента юридически лица от държави, в които няма аналогичен режим има ред да получат временно и еднократно правото да упражняват тази дейност „консултант” за един определен строеж. И считаме, че би било по-добре отколкото да ги принуждаваме временно и еднократно, ако искат да минат по тежкият общ ред – нека да се регистрират.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разбрахме всички.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: От това, което прочетохте, те трябва да са регистрирани в техен търговски или друг публичен регистър. Публичен регистър – не много прецизно определение, а може би – друг аналогичен публичен регистър, ако няма търговски такъв, защото може да е публичният регистър на длъжниците.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Господин Георгиев е прав, редакционно. Но можем да дадем пример с европейските държави, които по публичните регистри са браншови регистри на Търговско-промишлена палата. Удостоверение от регистъра на Търговско промишлената им палата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разбрахме, тази корекция е коректна. Който приема така направените предложения за редакция на § 78, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има ли други предложения? Няма. Благодаря Ви, колеги! Закривам заседанието.

(Заседанието завърши в 18.10 часа.)
(брой знаци 92 261)


СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/