1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от н.пр. Любен Татарски и Искра Фидосова.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерски съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 202-01-57, внесен от Министерски съвет.

---

П Р О Т ОК О Л
№ 24

Заседанието на Комисията започна в 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден, колеги. Имаме кворум и можем да започнем редовно заседание на Комисията по регионална политика. Искам да ви уведомя, че Законът за устройство на територията е вкаран в Народното събрание. Днес програмата е сравнително лека. Следващата седмица най-вероятно ще започне разглеждането на Закона за водите. Знаете, че предварително пак ще организираме среща с експерти по текстовете на закона и ако някой се интересува може да присъства. Господин Михалевски е наясно с тази процедура и може да присъства. Водната стратегия ще я разглеждаме следващата седмица. Това е програмата, която ни предстои. След това ще продължим с Черноморското крайбрежие и кадастъра за второ гласуване, ако бъдат приети на първо.
Днес ви предлагам като дневен ред четири теми.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от н.пр. Любен Татарски и Искра Фидосова.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерски съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерски съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 202-01-57, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстват представители от:
Министерство на регионалното развитие и благоустройството
1. Александър Лазаров – Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
1. Елена Пищовколева- и.д. Директор на Дирекция "Инвестиции иновации и предприемачество"
2. Илия Табаков- Експерт в Дирекция "Инвестиции иновации и предприемачество"

Министерство на вътрешните работи
1. Николай Нанков – началник отдел Правен

Министерство на земеделието и храните
1. Георги Котарев – началник на отдел в Изпълнителна агенция по горите

Министерство на околната среда и водите
Иван Ангелов - директор на дирекция "Опазване чистотата на въздуха"

Национално сдружение на общините в Република България
1. Пламен Петров – юрист
2. Благой Станчев – парламентарен секретар

Имате ли предложения и становища относно дневния ред?
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми колеги, не мога да преценя дали точно дневният ред или извън дневния ред като приключим, но предлагам, господин председател, тъй като взехме решение на заседанието на нашата комисия да вземем активно участие с общините в Деня на диалога. Предлагам да споделим впечатления в кратък порядък. Има много сериозни неща, които общините поставиха в Деня на диалога. Или да предвидим една среща с Национално сдружение на общините в Република България в тази посока или да помислим с какво да им помогнем по отношение на законодателството за следващата година.
Предлагам извън дневния ред, да не включваме като официална точка, да коментираме тази тема в края на заседанието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Приемам това предложение като разумно, но без присъствието на съответното представителство на Национално сдружение на общините в Република България този диалог ще си бъде между нас. Убеден съм, че навсякъде коментарите са били почти в една и съща посока. Редно е нашата комисия да направи една такава среща по законодателната програма, по проблемите, които се поставят от Национално сдружение на общините в Република България преди националната среща след деня на диалога. Така че в този период е хубаво да направим една такава среща и тя би могла да се случи следващата седмица ако не настъпят някакви неочаквани неща и това да бъде последна точка от дневния ред, за да имаме достатъчно време да говорим без да ни притискат основните точки от дневния ред по законодателната програма.
Колеги, имате ли друго предложение? Това бихме могли да го обсъдим, приемем и да поканим представители на Национално сдружение на общините в Република България на една такава среща, след като са обобщени резултатите от Деня на диалога да ги дискутираме в нашата комисия.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Накратко да обърна внимание, че в писмото, което бяха отправили от Национално сдружение на общините в Република България по случай Деня на диалога бяха декларирали специално, че те ще направят обобщение от всички тези проведени дни на диалози в отделните области. Може би да се надяваме преди това да ни предоставят такива предложения в синтезиран вид преди инициирането на тази среща.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Може би е редно те да ни запознаят с обобщените резултати и предложенията, които имат.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: С удоволствие ще ви поканим, ние сме ви поканили на годишната среща, което е изцяло наш форум. След като вие преценявате, че е необходима такава среща да се направи ще предам на ръководството и съм сигурен, че тя ще бъде приета на драго сърце. Малко ме притеснява, ако вие искате предварително обобщените резултати, че следващата седмица ще е малко рано. Хубаво е наистина да ги има резултатите, но преценете, господин председател.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Тогава оставяме на вас, когато имате готовност и можем да обсъждаме конкретни обобщени резултати. От Деня на диалога, ако щете може и тогава да има различни мнения, становища, предложения, вие преценете. Но има предложение от господин Янков да направим такава среща по проблемите на общините, свързани със законодателството, работата на Народното събрание, нашата конкретна работа. Когато имате готовност вие преценете, предложете вие кога да бъде това – дали след националната среща, дали преди, когато имате готовност и възможност за такава среща.
Колеги, приемате ли едно такова решение – да очакваме предложение то Национално сдружение на общините в Република България за среща по проблеми на общините, свързани със законодателството?
Подлагам на гласуване така предложения ви дневен ред и това допълнение, което господин Янков направи, като наш ангажимент за следваща среща със сдружението на общините.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували "За" - 16; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Започваме с точка 1 от нашия, предварително оповестен дневен ред.

1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от н.пр. Любен Татарски и Искра Фидосова.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Знаете, че този закон беше разглеждан в Народното събрание и по обективни причини не беше приет на първо гласуване. Спазвайки и съгласно правилника отново го разглеждаме. За протокола ще прочета основните моменти от мотивите, които ние, като вносители, с госпожа Фидосова сме предложили към законопроекта. Те са ви добре познати, но ще ви ги изчета накратко.
С предложения ЗИД на Закона за кадастъра и имотния регистър се цели постигането на няколко основни резултата. Това е подобряване реда за създаване и изготвяне на кадастралната карта, кадастралните регистри с цел да се повиши сигурността на данните, които се съдържат в тях, да се прецизира реда за поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри. Да се създаде възможност да бъдат отразявани зоните с ограничения върху поземлените имоти, които произтичат от сервитути или ограничения, възникнали въз основа на друг нормативен или административен акт. Въпроси, свързани с правоспособността за извършване на тези дейности по геодезия и кадастър. Предлага се един малко по-различен от досегашния ред относно правоспособността на лицата, които могат да извършат тази дейност.
Важен въпрос е използването на картите за възстановяване на собствеността по реда на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи да служат като основа за кадастралните карти. Решават се редица процедурни и технически въпроси. Регламентират се услугите, които агенцията предоставя, като официални документи, справки. Създава се обща информационна среда за обмен на данни – нещо ново. След това ще говорим специално по този въпрос по отношение на услугите, правото на нотариусите да ползват тази база данни, което е нещо принципно ново. Възможност за финансиране изработването на кадастрални карти от физически и юридически лица.
Една от най-важните цели е подобряване качеството на обслужване на гражданите и потребителите на тази информация, като се предлагат различни механизми за това. Естествено съответните изменения и допълнения към други закони, свързани с този закон, който ви предлагам днес да обсъдим. Във връзка с това обсъждане наши гости са господин Лазаров – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия и кадастър. Оттук нататък, колеги, имаме възможност да обсъждаме и дискутираме предложения законопроект, като разбира се, господин Лазаров можете да ни запознаете накратко с направените промени, отразени в кадастъра, които са задължителни. По отношение на предложението на Министерството на земеделието и храните има отразени известни промени.
АЛЕКСАНДЪР ЛАЗАРОВ: През изминалото време проведохме срещи с почти всички колеги, които на предишното заседание в тази зала направиха бележки. Според нас голяма част от тези бележки бяха свързани с различно тълкуване на едни и същи текстове. В тези срещи успяхме да постигнем споразумение и промените, които направихме в сега предлагания текст са изключително незначителни. Във връзка с Министерството на земеделието и храните там изцяло колегите разбраха каква е идеята, която предлагаме, тя всъщност е приета, това може би е причината към днешна дата да не е постъпвало възражение от тях по отношение на сега предлагания текст.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Имаме възможността да коментираме отново Закона за кадастъра. Ако някой от вас има нови идеи, предложения, въпроси, имаме възможност да ги зададем към вносителите и към специалистите от Агенцията по геодезия и кадастър.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ще отбележа някои бележки, като преди това кажа, че като цяло има много полезни неща в този законопроект, така че той заслужава да се положат усилия този път да не претърпи съдбата на предходния.
Накратко по текстовете. Първо, § 4, където се добавя след думата „съдилища” думите „и други населени места”, имайки предвид месторазположението на подразделения на агенцията, аз не мисля, че е необходимо там, където няма съд, а там няма и нотариус да има подразделение, защото това ще усложни нещата. Така че тук трябва да прецизираме и поне да ни обосновете защо го правите това.
По § 6, чл. 13, където сте записали, че тези подразделения, които досега осъществяваха дейността си се заменят с думата „организират и контролират” аз мисля, че в йерархично отношение агенцията само организира и контролира, нейните подразделения осъществяват дейност, така че това създава едно изменение на субординацията, което не знам дали е полезно. В § 9, където са текстовете за правоспособно лице по кадастъра е търговец, аз мисля, че не може само търговците по Търговския закон, разбирайте юридическите лица да бъдат правоспособни. От това произтича и по-нататък други въпроси, ще ги коментираме и тях. Алинея 3 завършва, че специализираните звена на Министерство на отбраната и на Министерство на вътрешните работи се считат за правоспособни, веднага възниква въпроса за поземлената администрация на общинските служби и областните дирекции на Министерството на земеделието и храните няма ли да бъдат правоспособни в този смисъл да извършват съответните дейности – техническите служби на общините също?
Имам въпрос и към Национално сдружение на общините в Република България това са не са ли го видели, че всъщност няма дефиниция, тези органи, които до момента вършат тази работа какво ще правят?
По § 9 въвеждаме почти задължително членство в Камарата на инженерите по геодезия. Предвид това, че има две съсловни организации аз искам да знам какво е мнението им, макар че е ясно, че там противопоставянето по чисто нашенски обичай е ясно, но все пак така със закона даваме тежест на едната и общо взето ликвидираме другата.
В § 11, където пишете, че правоспособността по този закон се придобива от момента на вписване в регистъра и то е упоменат кой е, възниква въпроса и до сега има регистър, какво става с него, той унищожава ли се, става ли новият регистър приемник на данните от предния, по какъв начин, защото това е едно празно поле, което стои във въздуха.
В § 27 в новата ал. 6 на чл. 32, където се предписва, че специализираните карти и регистри могат да се съхраняват и предоставят на агенцията по ред и условия, определени с договор мисля, че е много по-важно да напишем ясно в закона, че това трябва задължително да става в цифров вид.
В § 30 на чл. 35, който е много важен член, ал. 4 казва, че производството по създаване на кадастралните карти и кадастралните регистри може да се открие по искане и за сметка на физическо и юридическо лице. Смятам, че това е много широко понятие и ние трябва да упоменем, че тези физически и юридически лица задължително са заинтересовани, тоест – или са собственици или са носители на някакво вещно право. Иначе всяко физическо и юридическо лице може да стане инициатор за стартиране на процедура.
§ 39 също е важен. В чл. 41б, коментирахме го и в Комисията по земеделие, където господин Татарски представяше, казвате, че извън случаите по чл. 41 за райони на неурбанизираните територии, кадастралната карта и регистрите съответно могат да се издават само въз основа на данните от картите, одобрени и поддържани по реда на Закона за собствеността и ползване на земеделската земя. Тук трябва да се запише, че трябва да има преки измервания, защото в противен случай ние автоматично ще пренесем и грешките от квс-ата в кадастралната карта. Тук не трябва да има автоматизъм, а ред. Вие знаете, особено и при пътищата, аз ви споменах предния път и при всякакви линейни обекти инвеститорите се сблъскват с тези грешки. Тук възниква и допълнителния въпрос, че много пъти инвеститорът и много пъти това е държавата и общините се сблъскват пред невъзможността да отстранят тези грешки в картата на възстановената собственост и да им се налагат да търсят допълнителни средства, за да могат да ги отстранят, за да изпълнят след това презумпцията по закона да ви предоставят съответните геодезични коти, за да можете да нанесете в кадастралната карта новите обекти.
Споменах предишния път АМ „Марица”, която беше открита 2010 г. и АМ „Люлин”, където има проблем, те не са нанесени към момента на кадастралната карта по една от тези причини.
Пак споменавам ведомствата и общините, това е в § 49. Казвате: „ведомства и общини, които при изпълнение на правомощията си по този закон създават или извършват изменения в основните кадастрални карти”, ще стане това като те не са предписани по-напред за връщане в чл. 17, че са правоспособни? Значи трябва да кажем, че общините и ведомствата, извън тези упоменати на Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната са такива.
Има на едно място думата „молба”, има вече принцип да бъде заменена със „заявление” и това трябва да го направим задължително.
Накрая в § 62 в Закона за геодезията в чл. 25, ал.1, изменението на ал. 2 по-точно казвате „физическо лице, притежаващо способност по геодезия”. Тук трябва да се уточни различава ли се и как от търговците правоспособните по геодезия. Тоест, има ли някаква разлика от двете неща, защото правоспособността по геодезия и по кадастър все пак са различни неща. Има и други неща, но не мисля, че те са толкова съществени.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще дадем възможност за отговор и дискусия по повдигнатите въпроси.
Аз ще задам един въпрос. В § 9 на чл. 17, т. 2 на ал. 1 е казано, че на всеки седем лица от постоянния специализиран състав има най-малко едно лице, което има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен магистър по геодезия или кадастър или магистър по кадастъра. Дали има точно такава квалификационна степен с такова наименование? Трябва ли да са минимум седем лицата в едно такова търговско дружество и то не какви да е лица, а от постоянния специализиран състав, за да се изпълни това условие и кое налага точно този брой лица да са в това дружество, което може да изпълнява тази дейност?
ЗОЯ ГЕОРГИЕВА: Господин Татарски, Вие изчерпахте напълно това, което и аз исках да задам. Аз подкрепям напълно господин Михалевски, той направи един много бърз анализ на целия законопроект, абсолютно подкрепям неговите забележки. Кое налага промяната на целия чл. 17, защото в сега действащия закон смятам, че доста добре е обхванато всичко? Не съм съгласна също така да бъде само търговец, регистриран по Търговския закон правоспособното лице. Също така не би следвало този търговец да има задължително минимум 7-членен специализиран състав.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Изразявате мнение, становище, дали сте съгласни или не е друг въпрос, но смятате че не е редно да е така. Аз бих задал още един въпрос по отношение на § 47, който се отнася за § 49б. Това е нещо ново според мен. Освен на нотариусите има ли възможност друг да ползва чрез отдалечен достъп информационната система на кадастъра и имотния регистър и това ползване да бъде не само регламентирано, а и документите, които се получават въз основа на този достъп, да имат законна сила?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Параграф 47 във връзка с § 49б, ал. 2 – въвеждането на възможността за отдалечен достъп на нотариусите без съмнение ще облекчи работата на нотариусите, но в същото време има опасност да се създаде хаос и има опасност да не е съвсем актуална информацията, която ще получи през този достъп нотариуса, защото освен в електронен вариант всеки обект си има и свое досие на хартиен носител и там понякога постъпват данни и информация, които все още не са нанесени към определен момент в електронния вариант и в този случай съществува опасност да не е съвсем прецизна информацията. Вярно е, че ще спести време на нотариусите, но дали това ще подобри като цяло и няма ли да се даде възможност за злоупотреби?
ЯНКО ЯНКОВ: Все пак ние сме на първо четене на законопроекта, трябва да се фокусираме върху неговата философия и той да постигне поставените цели. Освен това агенцията не е вносител, ние задаваме въпроси на хора, които не са вносители по принцип на законопроекта. Но все пак ако те имат становище – да го кажат.
Господин председател, внимателно се запознахме с мотивите с моя колега и имаме общо становище, че ние ще подкрепим законопроекта, ще настояваме нашата парламентарна група да го подкрепи, защото предложеният законопроект е тясно специализирана материя. Ако тръгнем да анализираме текст по текст ще видим, че винаги ще има различни гледни точки, едва ли бихме постигнали някаква супер адекватна гледна точка, с която всички да сме съгласни. Между първо и второ четене колегите, които са тясно специализирани в тази материя могат да си направят предложенията и те да бъдат обсъдени. Но, ние смятаме следното. Първо, текстовете на този законопроект до голяма степен са адаптивни към съществуващо законодателство, което е факти се вижда. Второ, философията и с правната техника, която е заложена в тези текстове целите, които са поставени могат да бъдат постигнати, по наша преценка, защото той наистина дава по-голяма сигурност на кадастъра в момента, скъсява и опростява определени процедури и ги прави по-реализуеми, по-добри за крайния потребител и за гражданите, за общините.
От тази гледна точка ние смятаме, че законопроектът на първо четене трябва да бъде подкрепен, това е нашето мнение и ние ще го подкрепим в зала. Все пак като обсъдим в нашата парламентарна група, ако имаме някакви предложение, ще ги направим.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Наистина е така и въпросите, които поставихме са дотолкова доколкото да обърнем внимание на всички нас преди второ гласуване, ако има възможност или проблеми. Защото въпросите, които аз поставих са от текстове от първоначалния вариант на закона, когато вносител беше Министерският съвет и тъй като сега те са в същия вид аз ги поставям на вашето внимание, като според мен важен въпрос, който да обсъдим, когато тръгнем да ги гледаме текст по текст. Но наистина днес ние трябва да гледаме философията, принципите и ако имаме чисто технически въпроси по отделни текстове можете разбира се да ги задавате.
Господин Лазаров, по тези въпроси, които се казаха, можете ли да дадете малко повече информация или поне Вашето мнение по тези текстове, които се поставиха от колегите.
АЛЕКСАНДЪР ЛАЗАРОВ: Един от първите въпроси беше по отношение на изнесените работни места. За нас проблема с изнесените работни места седи така. Ако общинското ръководство на една община иска, има интерес да има изнесено работно место в тази община за нас няма никаква пречка това да бъде осъществено. Наистина предполага се, че там, където има съдилище и където има нотариуси би могло да има повече транзакции със земя и по-голяма нужда. Но това е нещо, което за нас е без значение. Ако кметът иска – ние даваме възможност такова изнесено работно място да бъде организирано. Не мисля, че създава някакъв проблем в организацията на кадастъра, тъй като достъпът до нашата система трябва през интернет, дали го има или го няма работното място – за нас не е проблем.
По отношение на службите по геодезия, картография и кадастър директорите на нашите служби по места са хора с доста голяма власт и доста голяма отговорност, тъй като всичко, което се случва в кадастъра във всичките 28 области става с подпис на този директор. Това означава, че ние на тези хора сме гласували изключително голямо доверие, в същото време в агенцията имаме и инструментите за контрол на тяхната работа, има специализирано звено – инспекторат, който и планово и извънпланово извършва проверка и контрол на службите, така че мисля че механизмът тези хора да имат отговорност е адекватен.
Специализираните карти наистина е полезно да бъдат предоставени в цифров вид, тъй като в момента всъщност кадастъра, като изключим досиетата на имотите, които се пазят в хартиен вид, целият кадастър е в цифров вид. След първото разпечатване на приетата карта от комисията оттам нататък цялата кадастрална карта се пази в цифров вид.
Относно възможността физически и юридически лица да възлагат кадастрални карти, всъщност и в момента е така. Само че в момента има ограничения това възлагане да бъде в рамките на 50 имота. Това създава пречки за някои от кметовете, които са намерили пари и искат да направят кадастрална карта по тяхна инициатива да може да стане възлагането и да бъде създадена кадастрална карта за населеното място. С тази промяна, която предлагаме отпада ограничението от 50 недвижими имота. Разбира се ще се отвори възможността кметовете да си правят нови устройствени планове, вече по новия ред да се поддържа кадастралната карта и наистина да имат по-голяма сигурност по отношение на описването на техните имоти. Единствената разлика е, че махаме тавана. В производството по кадастралната карта задължително има необходимия брой обявявания – в средствата за масова уведомяване, в Държавен вестник”, в общината има обяви, дали лицето, което е инвеститор за създаването на кадастралната карта е собственик на всичките имоти, според нас не е от съществено значение. Всъщност дали е лице или държавата възложител на кадастралната карта уведомяването е по един и същи начин. За това нещо се грижи не това лице, а се грижи нашата служба по кадастъра. Така че мисля, че интересът на собствениците в този случай е защитен. Ползата за държавата е, че тя не плаща за тази кадастрална карта, а е намерен някой страничен инвеститор независимо дали е община или някой друг.
Много дискусии предизвика въпросът с правоспособността. След първото гласуване на закона в пленарна зала чухме и мненията на част от депутатите. По тяхно мнение голяма част от изпълнението на промените на кадастъра в момента се изпълнява точно от правоспособни физически лица геодезисти. В регистъра имаме в момента повече от хиляда регистрирани правоспособни лица физически. Ние си направихме труда и пуснахме едно писмо до всички производители и продавачи на софтуер за нуждите на геодезията – това са около шест, седем фирми. Всички те отговориха, оказа се, че от частни лица закупен софтуер изобщо има не повече от 50 копия. Една от претенциите, които имахме и желанието всъщност да не бъдат физически лица беше точно това, че по този начин хората масово крадат софтуер и го употребяват. Ние се интересуваме от качеството на работата, мога да ви покажа разликата в качеството в зависимост от това дали наистина е сериозна компанията, която го прави или просто един човек, който създава някакво изменение на кадастралната карта. Тази документация е на разположение в Агенцията по кадастъра, който иска – можем да му я предоставим. Един единствен е продуктът, от който са купени 50 копия. Нито един от останалите продукти няма продажби на частни лица.
По отношение на броя лица, които да са правоспособни в една компания, това става въз основа на дискусии с Асоциацията на юридическите фирми и Камарата на геодезистите в България. В момента бройката е намалена, тъй като до сега беше десет, в момента е станала седем души. По отношение на правоспособността на общините опитът, който до момента имаме и с общините е, че имайки правоспособност, колегите, работещи в общините изцяло покриват пазара по отношение на промени на кадастъра. Това създава един изключително двойствен стандарт. От една страна хората работят в общините, от друга страна се занимават и с дейност по промени на кадастъра, което според нас не е редно – човек или работи в общината и изпълнява административните си функции или е на частния пазар и се занимава с други дейности.
Правоспособността на военно-географската служба, както и на колегите от Министерство на вътрешните работи беше по тяхно настояване и причината е, че те имат изключително специфични задачи, свързани с тяхната собственост. В много от техните имоти не се допускат външни лица, а в кадастъра трябва да присъстват като обект, прикачен към тях с акт за собственост.
Следващата тема беше свързана с достъпа до кадастъра на различни лица в държавата, едни от тях са нотариусите. Освен нотариусите като достъпът до кадастъра се оказва изключително полезен, примерно съдиите по вписване, както и до банките.
Следващата тема е свързана с тази дали няма да се доведе до злоупотреби и дали информацията през интернет достъпа е актуална. Наистина по различни преписки при нас в досиетата на имотите има голямо количество информация. В момента обаче, в който това количество информация се трансформира в заповед и тази заповед влезе в сила, в същият в момент в интернет пространството се появява съдържанието на кадастъра такова, каквото е във вътрешната им база данни. Иначе казано спомагателните документи в момента, в който се трансформират в актуална кадастрална карта стават видими за външния свят. По отношение на злоупотребите на нотариусите, те са един хора, на които държавата им е дала изключителни права да заверяват подписи, да извършват сделки и т.н. Да злоупотребят с кадастрална информация би било най-малкият проблем и тъй като информацията в интернет пространството и тази при нас е една и съща не считаме, че би могло.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, чухме мнения. Между първо и второ гласуване разбира се ще се спираме на текст по текст, ще правим коментари. Сега обсъждаме законът по принцип. Ако няма други коментари, да преминем към гласуване? Очевидно няма. Който приема така предложения ЗИД на Закона да кадастъра и имотния регистър, моля да гласува.
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - 3.
Приема се.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерски съвет.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще представя законопроекта. Колеги, ако сте се запознали със съдържанието на законопроекта, той е от един параграф, който задължава общините да застраховат имуществото си и то е свързано с природни бедствия и земетресения. Актуален въпрос след земетресението в Перник. Имаме ли коментари по този въпрос? Предлага се общинският съвет да определи имотите частна общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане, включително срещу застрахователните рискове по ал. 1, а там е допълнено „природни бедствия и земетресения”, които до сега ги нямаше.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Уважаеми господин председател, колеги, аз имам няколко въпроса, съжалявам, че няма представители на вносителите. Какъв финансов ресурс публичен трябва да бъде заделен за изпълнение на тази задача? Знаете, че е много добре задължително когато се внася някакъв законопроект в Народното събрание да има и финансова мотивация?
Вторият ми въпрос е, подсигурен ли е бюджет в общинските бюджети за този вид дейност? Това вече е разбито по територията на цялата страна. Малко ме притеснява текстът, че законът не определя обхвата на рисковете по задължителното имуществено застраховане, което означава, че ние задължаваме субективно кой за каквото си иска да застрахова общинската собственост – един за кражба, друг за палеж и т.н., използвайки мотива земетресението в Перник. Ако искате да се концентрираме около една рамка, в която трябва да има задължително застраховане. Ако ще има задължително застраховане, нека да бъде за земетръс или за конкретен вид природни бедствия. Според мен е важно да се договори и да се направят едни разговори с неправителствени организации, които представляват застрахователните компании, за да може точно този вид застраховки, които ще бъдат вменени задължително да правят общините, все пак цената на тази услуга да бъде редуцирана предвид обема на застраховки, който ще се случи.
Това са моите съображения. Така, както е представен законопроектът според мен не може да бъде одобрен.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще чуем и другите колеги, от Национално сдружение на общините в Република България. Ще направя коментар, че всъщност това, което се предлага по чл. 9 и сега го има - застроените имоти задължително се застраховат. Така че и сега това задължение си стои, но се допълва, че вече включително и срещу природни бедствия и земетресения. Така че този ангажимент на общините и сега стои, не е нещо ново.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Но е пожелателно.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Пише „задължително се застраховат”, това че не го правят общините е друг въпрос. Общо взето се повтарят текстовете, само акцентът вече е и допълнението за природните бедствия и земетресенията.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Искам да ви обърна повече внимание на това предложение, защото след това идва един друг закон – Законът за държавната собственост, който е идентичен. Възниква въпросът какво иска да ни каже правителството в момента, какво иска да направи? Иска да покаже на обществото, че има някаква мярка, която ние разпореждаме на общините и държавата и те ще застраховат сградния си фонд. До тук добре. Само че преди четири години точно лятото ние бяхме горе долу в същото състояние и тогава се създаде работна група.
Искам да ви задам няколко въпроса, върху които да се замислим всички. Рискът от земетресения няма да засегне само публичните сгради. Тоест, ще засегне и частния фонд, а частният жилищен фонд е някъде около 57% от целия сграден фонд. Тоест, ние в момента правим един закон, който ще покрие в най-добрият случай 43-45%, защото има частен жилищен фонд, който е общински или държавен. Тоест, ние не решаваме въпроса с цялостното покритие на риска върху цялата страна върху целия сграден фонд.
Второ, един съществен въпрос и съжалявам, че ги няма вносителите. Кой е внесъл законът в Министерския съвет? Не е ясно. Няма финансова обосновка. Защо е важна финансовата обосновка, не само за тежестта, която ще натовари общинските и държавния бюджет, а защото в крайна сметка тези пари ще дойдат от хората през някакви данъци и такси. Само че когато ние натоварваме хората да дадат допълнително ресурс, който да реши този проблем – полезна, но частична стъпка, възниква въпросът хората биха задали нормалният въпроса – а за нашите частни сгради какво да правим? Ние ще трябва да отделим ресурс от своя доход, да защитим частния общински и публичния държавен фонд, а нашият фонд ще остане непокрит.
Аз съм си направил труда да видя каква е цялата практика поне в европейските страни. Навсякъде има двустепенно застраховане, тоест – пускат се застрахователите напред обаче задължително държавата създава презастрахователен фонд, защото първо земетресението няма да удари пропорционално разпределено в цялата страна и пропорционално разпределено върху застрахователите, а ще удари някъде концентрирано. Щетите, които могат да се окажат са огромни. Оценката, която е правена преди три-четири години е, че преките застрахователни щети в България могат да достигнат 400 милиона евро, а преките икономически щети ще надхвърлят над 8 милиарда евро, което представлява близо 25-30% от БВП. Тук възниква въпросът, че ако искаме да решим този въпрос е по-целесъобразно да направим една по-цялостна програма какво следва след това да поеме държавата и ангажимент да направи презастрахователен пул, защото в момента самоинициативата на гражданите варира около 7% от сградния фонд и е застрахован за събитието „земетресение” не навсякъде в пълния размер на покрития на щетите. Между другото оценени сме по един доклад на Световната банка от 2008 година като най-неподготвената страна. Процентът на подготвеност в момента е определен на 1% от възможните товари, които ще ни се стоварят при такъв риск.
Каква е практиката в другите държави? В Турция след голямото земетресение през 1999 година направиха специална държавна агенция, приеха подобно решение – абсолютно всичко задължително да се застрахова от земетресение и днес 12 години по-късно те са натрупали ресурс от около 2,5 милиарда долара. Тук възниква и въпроса, застраховане – къде отиват парите?! Така както сме го написали, парите отиват в застрахователя, а навсякъде разумните държави правят това застраховане, което последващо се натрупва в някакъв полуфонд, за да може да разполагаме с него, включително малка част от тях и за превантивните действия. Процентът, който са постигнали нашите съседи турци е 43%. Тоест, дори при целите законодателни усилия да могат да постигнат значим процент покритие. Румънците тръгнаха доста по-късно 2007-2008 година. До момента имат натрупани около 400 милиона евро в техния презастрахователен пул и за съжаление също не могат да се похвалят с някакъв висок процент.
Така че без да го приемете като някаква критика, а по-скоро усилия и като някаква болка, че ние трябва да извървим пътя, трябва да има по-цялостно решение и да има финансови изчисления да обясним на хората. Да, ние ще искаме от тях да бъдат солидарни към обществените сгради, но трябва да им дадем възможност да бъдат солидарни към своята собственост. Вие знаете, че в България от 3 900 000 жилища огромната част са частните жилища. С какво разполагаме ние в момента, защото тук говорим за влияние върху целия сграден фонд, тук добре е написано „природни бедствия и земетресения”. Ние имаме добра сеизмична карта, тя е актуализирана, приета 2010 година, след три години работа на БАН завърши. Трябва да направим оценка къде са възможните вероятни рискове по отношение на земетресенията. Трябва да направим актуализирана хидрологична карта за да оценим наистина къде са реалните високи рискове от наводнения и на тази база да минимизираме финансовия товар за задължителното застраховане, което да прерасне в някакъв устойчив катастрофичен пул, като задължително аз мисля, че ние трябва да приемем смесения вариант – застраховане с презастраховане и натрупване в някакъв гарантиран държавен пул, за да може държавата като краен гарант да застане отзад. Този модел действа и във Франция, частично и в Швейцария е най-полезен и най-работещ.
Смятам, че ние тук трябва да си дадем сметка, че сградният фонд на България не е в много добро състояние. Имайте предвид, че някъде от порядъка на над 62% от сградния фонд е строен преди 1970 година, тоест – ние имаме сериозен проблем. Затова бих ви препоръчал да не ги приемаме само така и после да се извиним и да кажем – защото ние решихме нещата, защото с това действие нищо няма да решим. Ще се натоварят общините, ще почнат да мрънкат откъде да вземат тези такси, държавата също не е предвидила. В Закона за държавната собственост някой изчислил ли е колко ще струва това на държавния бюджет?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Все пак ние разглеждаме Закона за общинска собственост, не Закона за държавната собственост.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин Татарски, те са вързани.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Приемам Вашите коментари по принцип, но в конкретният случай разглеждаме един закон – Законът за общинската собственост.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Разбира се. Но трябва да видим защо го гледаме този закон и аз затова се опитвам да разширя въпроса, но смятам, че това е важно. Според мен трябва да се опитаме, да помолим колегата от изпълнителната власт, все пак това е тяхна работа, ако те по някакъв начин не виждат смисъл ние да инициираме нещо. Но според мен най-малкото това усилие трябва да е съпроводено с една конкретна малка стегната програма, която да възложим на изпълнителната власт и тя да ни докладва в следващите месеци какво правим. Вярно е, че в същото състояние в момента гледаме този въпрос на четвъртата година на мандата – крайно неподходящи време за такъв въпрос, но така се случва. И предния път беше по същото нещо. Така че според мен това са бележките, които бях длъжен да споделя с вас.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: Съгласен с господин Михалевски, може би в частта на изказването му, че трябва да се прецизира точно по какъв начин ще се застрахова това имущество. Аз съм категоричен, че общинското имущество трябва да се застрахова. Има два примера от Перник. Единият пример е с театъра, който изгоря през 2004 година, който не беше застрахован и трябваше от държавния бюджет да се отделят пари, за да се покрие ремонта на този театър, който не работи от десет години. Във втория случай – земетресението. Държавата отново налива пари в Перник заради това, че не са застраховани сградите. Така че това според мен изобщо не подлежи на съмнение дали трябва да са застраховани или не, мисля че всяка една държава са застраховани общинските сгради. А вече какъв ще бъде самият механизъм, може би трябва да се доизясни между първо и второ четене и да се определи на по-късен етап.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за съжаление след земетресението в Перник вероятно е настъпил момента, в който да обсъждаме този въпрос за застраховането на сградния фонд в страната като цяло. Затова на мен ми се ще, когато поставим на обсъждане този въпрос да го правим цялостно и качествено, евентуално да го решим, а не да правим едни промени, които са на парче и които неясно до какви резултати точно ще доведат. Защото ние сега вменяваме едно задължение на общините да застрахова задължително и частните си сгради по преценка на общинския съвет и сградите частна общинска собственост. Вменяваме и задължение за публичната общинска собственост да се сключва едно допълнение към застраховката, която е задължителна за природно бедствие и земетресение.
В мотивите са законопроекта има едно изречение, което казва, че предлаганата редакция дава възможност на общините свободно да договарят лимита и размера на основното и допълнително застрахователно покритие на двата риска съобразно финансовите си възможности. Предвид на това, че общините едва ли ще имат достатъчно финансови възможности, за да покриват едни застрахователни премии така, че да може при евентуално настъпване на застрахователното събитие да бъде изплатена по-голяма парична сума, се оказва, че общините ще договарят едни застрахователни премии на много ниски стойности предвид финансовото си състояние, което ще предопредели при настъпване на застрахователното събитие и покриване на щетите в една много ниска степен, което едва ли ще реши проблема, едва ли ще покрие разходите, които общините биха направили за тези сгради при настъпване на това събитие.
Другото нещо – би ми се искало вносителите да бяха тук, за да изяснят какво представлява това съучастие, което е записано в ал. 5 – „самоучастие”, че не се допуска самоучастие при задължителното застраховане на имотите по ал. 1 и 2.
Затова, господин Татарски, предвид и на колегите, които се изказаха преди мен аз правя едно процедурно предложение да отложим тази точка и да я разгледаме в момент, в който вносителите ще присъстват на заседанието на комисията и ще могат да отговорят на въпросите, които се повдигнаха до сега и които евентуално ще се повдигнат и от другите колеги. Правя предложение да гласуваме точката да се отложи до момента, в който вносителите имат възможност да присъстват на заседанието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разбира се, ще го подложа на гласуване. Ще напомня, че промяната в Закона за общинската собственост касае само допълнението за два случая, които трябва да фигурират в ал. 1 – природните бедствия и земетресенията, това е основната промяна. Така или иначе задължението за задължително застраховане си остава, то и до сега си съществува.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Христова да отложим този въпрос, като обсъждане и решение за следващ път. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 4; "Против" - 10; "Въздържали се" - 3.
Не се приема това предложение.
Има ли още коментари по внесения законопроект?
ЯНКО ЯНКОВ: Законопроектът е ясен и точен, той има за цел да създаде възможности за ефективно стопанисване на общинската собственост при определени условия, които се появиха напоследък и в нашата страна, свързани с природни бедствия най-вече. В целия цивилизован свят застраховането е една от основните отговорности на собственик на имот. За съжалени в нашата страна това като практика и на държавно и на общинско ниво и на ниво частна собственост не е така. Видяхме го, не знам на какво се дължи, до голяма степен е може би на традиции, на непознаване, на много неща, но това е факт.
Гледам становището на Национално сдружение на общините в Република България. Пълня подкрепа има от тяхна страна на законопроекта. Смятам, че ние трябва да се съобразим с това. Разширява се действащото в момента законодателство задължително да застрахова за природни бедствия. Кое точно ще застрахова, го решава общинският съвет. Няма кой да определи бюджет, нито се знае колко механизми има общината за такива дейности да си отдели собствен ресурс. Не знам колко ще бъде, но като гледам по принцип традицията и практиката не са големи сумите, които би трябвало да задели общинският съвет за ефективно застраховане.
Изразиха се мнения, че няма да бъдат покрити всички щети. Безспорно, сигурно няма, но за нас всички това е ясно, че това е крачка напред във възможностите в крайна сметка да се облекчи бюджетът на държавата. И това нещо ако ние сега него направим, ще бъде направено по-нататък.
Обсъждахме с господин Гагаузов за презастраховането, за възможност за натрупване на такъв фонд. Това е вече съвсем друга тема. Но конкретно за този законопроект мисля, че е полезен за общините. До сега не съм срещал толкова ясна категорична подкрепа от Национално сдружение на общините в Република България на внесен законопроект. Лично аз ще го подкрепя, смятам, че нашата парламентарна група ще го подкрепи. Това е добре за общините и според мен общините трябва да полагат усилия доколкото е възможно. Разбира се това не е в техните функции, но това, което каза господин Михалевски –това да стане практика на територията и може би една от отговорностите в момента на община Перник за това, което се случи е да може да проведе такава информационна кампания на нейната територия всички стопани да си застраховат жилищата. Това е изключително важно.
Господин председател, нашето убеждение е, че законопроектът е полезен за общините, това е крачка напред и ние ще го подкрепим.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Изцяло подкрепям изказаното от преждеговорившия колега. Смятам, че със сигурност този законопроект е една ефективна мярка за по-добро стопанисване, за създаване на по-съзнателно отношение на общините към съответната собственост, а оттам и към здравето на гражданите, намиращи се в съответните сгради при природни бедствия. Разбира се това е все пак мярка преди всичко за по-добро и съзнателно отношение. Единствено не мога да се съглася с колегата Михалевски, който изрази становище едва ли не че държавната политика трябва да се разпростре и към частния сграден фонд. Според мен това не би било съвсем целесъобразно, защото в крайна сметка всеки собственик сам следва да прояви съзнателно отношение към дадената му собственост, която притежава или не притежава.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не, аз казах, че като държавна политика в този риск, когато решаваме проблема за публичната собственост, и ние го решаваме пак чрез ресурси от хората косвено, защото те трябва да платят на общината данъци и такси, за да може общината да има откъде да вземе, трябва да създадем режим, при който да ги стимулираме да правят същото нещо за своята собственост с гаранциите, че държавата създава система за натрупване през един катастрофичен пул. В момента ние даваме на застрахователите всяка година една застраховка, но ние не знаем какво ще ни поискат като застраховка, но задали ли сме на застрахователите какво очакваме ние от тях. Защото ако ние очакваме пълно покритие на една тотална щета, при недай си Боже тежко земетресение, те ще ни дадат едни числа, от които ще ни се завие свят най-малкото, което е нереалистично нито за тях, нито за нас. Но ако ние дадем ресурс, който се натрупва във времето и стимулираме в този ресурс да влязат и частните собственици чрез това, че ние гарантираме със свои ресурси и техните сгради, тогава нещата са други. Така че тук не става въобще думата държавата да покрие застраховката на частните сгради.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Всички разбираме за какво става въпрос.
ЯНКО ЯНКОВ: Кратка реплика към господин Михалевски. Как да го направи държавата, в основата на регулация, да регулира? Да задължи кого?! Как да стане? Има си пазарен принцип, господин Михалевски. В крайна сметка общините трябва да се научат да работят и в пазарни условия. Част от децентрализацията е именно общините да бъдат по-активни субекти на пазара във всяко едно отношение. Какво значи държавата – всичко вкарваме като отговорност на държавата тя да регулира банките, застрахователните, какво правим ние – кое целим и какво връщаме?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Явно може би не се изказах както трябва. Държавата налага политиката в даден сектор. Аз не съм казал, че държавата ще застрахова частните, или Вие както сте ме разбрали – да застрахова общинските – не. Но примерно във Франция какво са направили? Дали са законодателната рамка всички публични органи, общини, частници, държава се застрахова от застрахователите. Държавата е създала държавен презастрахователен фонд – дружество, финансирано от държавата, регистрирано да презастрахова катастрофичен риск. Тоест, застрахователите са длъжни да прехвърлят огромна част от ресурса там и държавата стои като краен гарант, че ако не дай си Боже стане нещо и тези средства са недостатъчни към момента тя ще покрие всички необходими рискове. Това са направили французите и тогава хората са стимулирани. Във Франция степента на застраховка на този риск е над 90%, защото те виждат, че има система, която натрупва и накрая стои държавата. А ние в момента какво предлагаме? Отидете да се застраховате, поради немотията ни ще се застраховаме на едни такива нива, които нищо няма да покриват и хората като видят това нещо никой от тях не отива да си застрахова частните имоти. И като ако дойде моментът, недай си Боже, пак ще е държавата – няма кой да е друг.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Очевидно съществуват различни механизми, сигурно по-добри от нашият, който е в България. За трети път ще напомня, че ние коментираме едно допълнение в ал. 1 на чл. 9 на Закона за общинска собственост, който допълва към възможните рискове, които не са упоменати в тази алинея, два риска – природно бедствие и земетресение и оттам нататък всички други неща си остават същите – задължително застраховане, финансова обосновка и т.н. Така че е хубаво тези коментари, които ги правим, за да имаме предвид, когато се дискутира изобщо въпросът за застраховането и ангажиментите на държавата. Но в конкретният случай разглеждаме нещо друго.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: По повод едно изказване на моите колеги, наистина имаме доста добра карта на сеизмичната активност на България и според мен има общини и цели зони в страната, които не са опасни на земетресение. И сега всеки, който малко или много е изучавал земетръс, има си компетентни органи, това може да го потвърди, че е безсмислено да вменяваме задължителна застраховка земетръс за там, където няма такава опасност.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми колеги, ние наистина гледаме едно предложение, което допълва възможността за застраховане против бедствия и земетръс. Но този поглед, който господин Михалевски направи е полезен, защото ако искаме да надхвърлим виждането си по този въпрос и най-вече що се отнася до възможността за създаването на някакъв презастрахователен пул, който хем да глобализира ресурс от подлежащите на застраховане собственици, каквито са общините и държавата, хем да има една гаранция, че тези общини и държавна собственост, която би пострадала държавата би поела ангажимент да направи това, но вече не на базата на бюджетни средства, които не са предвидени обикновено за съответната година, а на един ресурс, който в дългосрочен период ще се натрупва. Ясно е, че ако стане нещо лошо, кой ще поеме ангажимент освен държавата – няма кой друг. А тук разтоварваме държавата по този начин и аз мисля, че господин Михалевски е напълно прав.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Едва ли някой е против предложението му, но не е обект на законопроекта, който разглеждаме.
Колеги, подлагам на гласуване внесения ЗИД на Закона за общинската собственост. Който го подкрепя, моля да гласува.
Гласували "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се законопроектът.

3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, внесен от Министерски съвет.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Имаме представител на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Заповядайте!
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА – и.д. директор на Дирекция „Инвестиции, иновации и предприемачество”: Ще представя направленията, в които сме работили и ще се спра по-подробно на въпросите, които представляват интерес за комисията. Основно поводът да започнем работа по тези предложения беше намерението ни да създадем допълнителни възможности за привличане на нови инвестиции за създаване на високопроизводителни работни места и в производства и услуги с висока добавена стойност, като тенденция през последните години за съжаление се наблюдава в глобален план едно сериозно намаляване на инвестиционните потоци. Много по-рядко има проекти в производството, които изискват, които планират големи инвестиции. За щастие при нас през тази година има сериозен интерес от доста потенциални инвеститори, които обаче са повече в сектора на услугите. И голяма част от проектите, които са заявили интерес в Агенцията за инвестиции и разглеждат България като потенциална дестинация са свързани с малки инвестиции в дълготрайни активи, а по-скоро със създаване на една заетост за повече хора, за квалифицирани служители. Това са в сектора на услугите – аутсорсингът. По този повод ние въвеждаме в Закон за инвестициите един допълнителен критерий за сертифициране на проекти, свързан с броя на създадените нови работни места с проектите, като досегадействащият критерий за размер на инвестицията ще се прилага комулативно с новия. Тоест, при един по-малък размер на инвестициите за създаване на значима заетост, ще може да се издава сертификат за клас инвестиция.
Допълнително предлагаме и нова насърчителна мярка, която позволява на сертифицираните инвеститори да бъдат възстановени разходите, направени за социални и здравни осигуровки за период от 24 месеца, като това е мярка, която повече от нашите конкуренти предлагат, имам предвид Чехия, Словакия, Румъния под различна форма. Дори субсидия за работно място се предлага. Ние предлагаме възстановяване на вече направени вноски при определени условия, свързани с поддържане за определен период на работното място, заплата за тези служители, по-висока от средната за съответната икономическа дейност. Това е едното направление, в което работим. Смятаме че по този начин ще бъдем конкурентноспособни на държавите, които предлагат аналогични на нашите насърчителни мерки.
Другото направление, в което създадохме специална работна група беше по отношение на това да се обвържат разпоредбите на Закона за инвестициите със Закона за чужденците в Република България и Закона за българско гражданство. Провокирани бяхме от конкретни проблеми на инвеститори, изпълняващи сертифицирани проекти и пребиваването на собственици на капитала, управители и ключови мениджъри в страната, така че това, което предлагаме е прецизиране на разпоредбите и обвързването на условията по Закона за инвестициите със Закона за чужденците и Закона за българското гражданство. Работили сме в работна група тук с представители на Министерство на външните работи – дирекция „Емиграция”, с ДАНС, с Министерство на правосъдието и с Министерство на труда и социалната политика.
Третото направление, което предполагам, че ще е най-интересно е свързано с решение на Съвета за децентрализация за по-широки правомощия на общините за прилагане на политиката за насърчаване на инвестициите. Ние в отделен раздел в закона обособихме тези нови разпоредби. Предвиждаме на кмета на общината да се дава възможност да издава сертификат за клас инвестиция В, чийто праг на инвестицията ще бъде по-нисък от най-ниския за клас А и Б. По сегадействащите разпоредби това ще се отнася за проекти под два милиона лева размер на инвестицията. Тоест, два милиона лева е най-ниският праг за клас Б по сегадействащите разпоредби. Под два милиона лева ще са проектите, които могат да сертифицират кметовете на общините.
Освен това предвиждаме с наредби на общинските съвети да могат да се определят условията за насърчаване на инвестициите като насърчителните мерки, които сме предложили са административно обслужване в съкратени срокове от страна на общината и предоставяне на право на собственост без търг върху имоти частна общинска собственост. Ние направихме консултация с Национално сдружение на общините в Република България предварително преди да предложим тези мерки. Доколкото зная те са съгласувани с членовете на сдружението.
Освен това предвиждаме разпоредби, които изискват областният управител да наблюдава прилагането на тези нови разпоредби и ние като министерство, което наблюдава прилагането на Закона за инвестициите ще събираме цялата информация за сертифицираните и насърчени проекти, както на национално ниво ние представяме всяка година. Ще включим информация за проектите на общинско ниво.
Основно това са нашите предложения. Бих искала също да кажа, че със сегадействащите разпоредби една от целите на икономическата политика, която се опитваме да изпълняваме е намаляване на регионалните различия в инвестиционната активност. Това става чрез по-ниските прагове, които предлага Закона за инвестиции в общините с висока безработица и като резултати можем да отчетем, че около една трета от всички създадени работни места по проекти, сертифицирани по Закона за инвестициите са в общините с висока безработица. Мисля че това е добър конкретен резултат.
Искам да обърна внимание, че средствата, които се предоставят от бюджета за прилагане на насърчителната мярка, свързана с изграждането на техническа инфраструктура се предоставят на общините, които избират изпълнител по Закон за обществените поръчки, но това е едно също допълнително съдействие за общините за подобряване на инфраструктурата, по този начин индиректно за създаване на по-добри условия за привличане на инвестиции. Нашият стремеж е там, където един инвестиционен проект се осъществи в някоя община около него да може да се формира индустриална зона, която да ползва изградената инфраструктура. По всички проекти до момента сме работили много тясно с общините и е ясно, че без тях не може да се осъществи нито един проект, така че се надяваме да бъдат приети добре нашите предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря и аз. Колеги, коментари, въпроси?
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Всъщност истината за началото на този проект е, че ние от две години настоявахме пред министерството да се изпълни този техен ангажимент по мярката от програмата за децентрализация и впоследствие идеята се комплектова и с други регламенти от Закона за насърчаване на инвестициите. Това, което настоявахме ние е да се даде по-голяма възможност на общините да подобряват инвестиционния климат на местно ниво. Приветстваме и Управителният съвет обсъди законопроектът на заседание, такава възможност по принцип е добре за общините – новият клас В, който се въвежда за инвеститорите и това, че се решава изцяло на место ниво. Но все пак трите вида стимули, които са предвидени за този клас В – първият – съкратените срокове за административно обслужване, второ – индивидуалното административно обслужване. Това са нещо, които общините и без това могат да правят без да са записани те в закона и те ги правят стига да се появи инвеститор. Правят всичко, за да улеснят настаняването му на територията на общината.
Третият стимул е наистина нещо ново – предоставяне на собственост и вещни права по реда на този закон, респективно без търг или конкурс. Това ще подпомогне макар че за съжаление при дискусиите се сподели, че в толкова общини стоят празни терени и сгради без никакъв инвестиционен интерес. Но все пак това ще облекчи усилията на общините за привличане на инвеститорите. Все пак нашето желание и нашата препоръка към вас е да се помисли и за допълнителни стимули, които общините да могат да предоставят. Нашите начални предложения, които не бяха съвсем възприети при взаимодействието ни с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма бяха евентуално някои от стимулите, които са приложими на национално ниво да могат да бъдат приложими и тук. И аз мисля че нищо опасно не би било ако се предвиди примерно мярката за изграждане на техническа инфраструктура във връзка с инвестиционния обект. Все пак процедурата е с предложение до Министерския съвет и по решение на Министерския съвет. Тя не е задължителна и ако се даде една такава възможност общините да предлагат, а Министерският съвет след това да решава, то и сега не е за всички обекти. Процедурата там се движи от министъра за клас А и Б. Като стимул в този закон смятаме, че бихме могли да търсим допълнителни стимули, които да дадат повече възможности на общините в тези усилия.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Кратък коментар.
ЕЛЕНА ПИЩОВКОЛЕВА : Бих искала да уточня, че от първия ден работим по тези предложения с представители на Национално сдружение на общините в Република България. Не получихме конкретни предложения. Съгласувахме това, което изготвихме периодично с тях.
По отношение на инфраструктурата, тя е скъпа. За проекти под два милиона много трудно може да има едно добро съотношение между размера на инвестицията и инфраструктурата. Обикновено при нас около милион, милион и половина изграждане на улица или път се дава като насърчителна мярка за проекти от около 30-40-50 милиона. Така че да мислим за това дали е целесъобразно изграждането на инфраструктура, дали можем да си го позволим и точно как би се осъществило. Иначе ние нямаме нищо против да ги добавим тези разпоредби, как би се прилагало за нас. В момента го прилагаме с решение на Министерския съвет, но на общинско ниво ако предложите вие някакъв друг механизъм.
Споменах, че инфраструктурата, когато се изгражда винаги средствата се предоставят на общината, независимо дали проектът е клас А или клас Б или в случая клас В. Тоест, когато в общината има проект, който се сертифицира винаги общината ще получи тези средства.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Такъв стимул за подкрепа за инфраструктура, говорим не от общинските средства, а от централния бюджет. От общинските средства винаги може да го направят общините, но по сегашната процедура за инвеститори клас А и Б.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Интересите на общините винаги трябва да са на преден план и да се чуват, но не винаги е възможно да бъдат изпълнени.
Има ли други коментари?
АСЕН ГАГАУЗОВ: Принципно приемам тези неща, които са внесени. Признавам си, че не съм запознат в подробности със закон, но мисля, че твърде дълго време ние не правихме разлика между инвеститор, който създава работни места с доста сериозна производителност и в сектори, които са полезни за нашата икономика и такива, които настроиха МОЛ-ове и друга инфраструктура в сфера, обслужваща, като по този начин се създадоха един монопол на определени вериги и ние на всичкото отгоре ги подпомогнахме. И фотоволтаиците и много други неща.
Така че струва ми се, че идеите, които бяха представени тук са добри и трябва да се задълбочат по отношение на високотехнологични производства, на производства, които гарантират висока производителност или на такива, които създават голям брой работни места в определени райони, където от това има крещяща необходимост. Нещо подобно са направили нашите съседи Турция, защото явно се подбира къде да са високите технологии и къде да са високопроизводителните работни места и къде да са такива, които да спасяват положението и да създават повече работни места.
Може би ще ви прозвучи пожелателно, но аз подкрепям едно такова нещо, което с разум е направено и с цел да реши основни икономически проблеми в нашата страна. И що се отнася до общините това, че държавата стимулира тези инвеститори, говоря от високия клас и го предоставя на общините да помогнат за инфраструктурата, която е на тяхна територия е добре, а всичко останало е въпрос на политика на самата община и ние трябва да й дадем възможността тя да провежда със своите сили и собствена политика, което надавам се, че ще бъде направено.
Иначе с помощта на държавата да се прави собствена политика малко ще е трудно на този етап, така че ще трябва да се съчетават тези две неща.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Няма други желаещи за изказване. Подлагам на гласуване предложения ЗИД на Закона за насърчаване на инвестициите. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 19; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се законопроектът.

4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 202-01-57, внесен от Министерски съвет.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Моля да ни представите законопроекта. Давам думата на господин Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване на чистотата на въздуха”.
ИВАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Добър ден на всички. Става въпрос за ЗИД на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който има за цел да направи промени, свързани с транспонирането на определени текстове от Директива 2010/75 относно емисиите от промишлеността. Това е една директива, която събра седем стари директиви вътре, направи един Франкенщайн и сега едни изисквания са в Закона за околната среда, други са при нас, трети ще отидат при отпадъците и т.н., но това е друга тема.
Основните неща, които са свързани с транспонирането на тази директива са въвеждането на нови норми за допустими емисии на вредни вещества от големите горивни инсталации. Това са инсталации над 50 мегавата топлинна мощност. Разработването и изпълнението на преходен национален план – това е вид дерогация, която дава възможност за задължението за спазването на нормите. С този преходен план това може да стане до средата на 2020 година. Освен това ние прецизираме някои текстове във връзка с бележки по скрининг на законодателството. Прецизираме терминология.
Общо взето основното е това. Ако има въпроси съм готов да отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин Ангелов. Колеги, има ли въпроси по краткия, съдържателен, но много важен законопроект? Очевидно няма. Подлагам на гласуване ЗИД на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 17; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
С това приключваме нашият дневен ред за днес. Живи и здрави до другия четвъртък. Настройте се за сериозна работа по Закона за водите.


(Заседанието завърши в 16.00 часа.)
(брой знаци 65 135)




СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/