от извънредно заседание на Комисията по
регионална политика и местно самоуправление
10 октомври 2012 година

1. Представяне и обсъждане на проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от МС (за второ гласуване - продължение).

---

Стенографски запис!


П Р О Т ОК О Л
№ 26
от извънредно заседание на Комисията по
регионална политика и местно самоуправление
10 октомври 2012 година




Дневен ред:

1. Представяне и обсъждане на проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от МС (за второ гласуване - продължение).

Заседанието на Комисията започна в 14.50 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден на всички, добре дошли на нашите гости. Имаме необходимия кворум, предлагам да започнем.
Имаме две отделни основни точки.
1. Представяне и обсъждане на проект за решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерски съвет.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от МС (за второ гласуване - продължение).
Във връзка с първата точка наши гости са госпожа Нона Караджова – министър на околната среда и водите; Ивелина Василева – зам.-министър на околната среда и водите; Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите”; Александър Цветков – старши юрисконсулт отдел Правен. Добре дошли и на вас!
Колеги, ако няма други предложения за включване в дневния ред. Имаме ли такива? Очевидно няма. Който е „За” приемането на този дневен ред, моля да гласува!
Гласували "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно. Започваме по този дневен ред.
Моля да ни запознаете накратко основните моменти на стратегията. Ние вече сме я прочели, запознали сме се.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще представя на вашето внимание съдържанието на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор. Това е един документ, който беше подготвен в съответствие с изискванията на Закона за водите. С изменението през 2005 година беше определен ангажимента на Министерство на околната среда и водите да разработи националната стратегия, която подлежи на одобрение от Министерския съвет и Народното събрание. Какво беше предприето? Още със старта на нашата работа в министерството беше организирана работата по събирането на достатъчно по обем информация и изготвянето на анализи, прогнози и алтернативни варианти за стратегията. Бяха проведени многобройни срещи с всички ведомства, които имат компетенции и отношение, свързани с различните подотрасли в сектора води, както и компетенции, свързани с осигуряването на финансовия ресурс и с постигане на съответствието с екологичното законодателство. Целта на тези срещи беше постигането на един общ консенсус и разработването и представянето на алтернатива, приемлива за всички ведомства. Впоследствие подготвеният проект на документа беше консултиран с обществеността, беше публикуван на страницата на Министерство на околната среда и водите, както и на другите компетентни ведомства. Бяха проведени и обществени обсъждания, на които бяха поканени и широк кръг заинтересовани лица, включващи търговски дружества, които управляват и стопанисват хидротехническа инфраструктура, държавни и научни институции, неправителствени организации и представители на парламента, на бизнеса, физически лица.
Проектът на стратегията беше обсъден и на Висшия консултативен съвет по водите и след отразяване на всички получени коментари и приемане на целесъобразните и разумните становища, които бяха представени от заинтересованите страни на 11 септември проектът на стратегията беше одобрен на Министерски съвет, след което беше представен на вашето внимание. Накратко, какви са най-важните изводи от анализите, които бяха направени по отношение на текущото състояние, прогнозите за бъдещото развитие. Що се отнася до водните ресурси, с които държавата ни разполага в 25-годишен хоризонт, какъвто е хоризонта на този стратегически документ, основните заключения от анализите са, че не се очаква трайна тенденция за недостиг на вода в страната на естествени повърхностни и подземни водни ресурси. В среднодългосрочен план това, което се очертава като тенденция или по-скоро като риск в Черноморски и Източнобеломорски район засушавания и среден воден стрес, имам предвид флуктоация с големи различия между сезоните, съответно редуването на сушави и влажни такива и необходимост от осигуряването на достатъчно обем водни количества в сушавите сезони.
С други думи основното заключение е, че като воден ресурс държавата ни ще разполага и в този 25-годишен хоризонт с достатъчно по обем количество вода от гледна точка обаче на потреблението и на ползването й, ако трябва да бъдем все по-осторожни предвид това, че е необходимо да се поддържа и изгради там, където е необходима допълнителна инфраструктура за да се резервират количества вода, които да бъдат ползвани в сушавите периоди.
По отношение на състоянието на инфраструктурата мисля, че никого не изненадва констатацията, че голяма част от хидротехническата инфраструктура е изградена през 70-80-те години на миналия век във ВиК сектора, а и не само, а и в сектора „хидромелиорация”, хидромелиорация и вредното въздействие на водите. Голяма част от инфраструктурата е силно амортизирана или разрушена.
Другата констатация, която също е в сериозния фокус на вниманието на всички ни е необходимостта от полагането на допълнителни усилия и заделянето на сериозен финансов ресурс за изграждане на инфраструктурата, необходима да бъдат постигнати изискванията на европейското законодателство. Имам предвид конкретно в частта събиране на отпадъчните води, пречистването им, както и третирането на питейните води от повърхностни водоизточници.
По отношение на собствеността на съоръженията и техните оператори, както и управленските решения, заключенията сочат констатациите, че към настоящия момент голям брой на публична инфраструктура е от важно значение за страната ни. Голям брой от собствениците са търговски дружества. По принцип броят на собствениците е доста разнообразен и голям и това създава рискове от гледна точка на взиманите решения. Язовирите, които осигуряват питейно-битовото водоснабдяване също са собственост на различни търговски дружества в активите или на ВиК дружества или на други търговски дружества, които оперират във водния сектор са тази част от наистина стратегическия елемент от инфраструктурата. По отношение на други активи има неяснота относно собствеността или относно отговорните институции или лица, които трябва да поддържат и стопанисват съоръженията, както и да следят за техническото състояние на тези съоръжения. Предвид казаното до тук голяма част от решенията, които се взимат за приоритизиране на инвестициите, както и осигуряването на финансирането се взимат от търговските дружества, а не от институциите, основно публичните, които отговарят за формулиране на политиките. Голяма част от тези решения се взимат на базата на икономически съображения, а не на базата на съображения, свързани с прилагането на важни национални политики и подсигуряването на нуждите на населението и бизнеса.
По отношение на финансовите нужди и проблеми е установено, че е необходим значителен финансов ресурс, за да се адресират всички нужди на сектора, като в минималния вариант да се поддържа в добро техническо състояние и изискуемото финансиране е от порядъка на 13 милиарда лева, а за да се постигнат максимални изисквания в съответствие с европейското законодателство и да се приведе в отлично техническо състояние инфраструктурата необходимото финансиране е от порядъка на 43 милиарда лева. Това, което се отбелязва като тенденция в последните години и предвид финансовата криза и предвид необходимостта с бюджетни средства да се задоволяват и други нужди и политики тенденцията по отношение на преразпределителните функции на държавата и заделянето на национално финансиране за такава инфраструктура намалява. Знаете, че десетилетия назад вече може да се проследи тенденцията за ограничаването на максималното ниво на цените на услугите, независимо от нуждите на сектора. Това произтича от редица фактори, включително и този, че увеличаването на цените и таксите е непопулярна политическа мярка. Това, което беше установено при анализирането на отраслите в сектора беше липсата на основна финансова информация за дружествата в хидроенергийния и хидромелиоративния сектор, както и неясната тарифна политика в двата сектора.
Що се отнася до социалните измерения и нагласа на населението беше установено, че населението декларира готовност за плащане на по-сметки за подобрение в целия сектор, но при наличието на ясни резултати от изразходването на средствата. Това, което беше установено, че се формират големи разлики в цените на ВиК услугите, специално на територията на страната като различията се увеличават с бързи темпове. Към настоящия момент цените на ВиК услугите варират от порядъка на 60 ст. до 2,50 на кубик. Изключително ниска подкрепа получава сценария за предоставянето на ВиК услуги на населението от частни фирми, даването на концесия на този тип услуги и предоставянето им от частни фирми не среща подкрепата на населението.
Какви са най-важните решения, които предлагаме с проекта на стратегията? Засилване на ролята на държавата и публичните власти при управлението, координацията и контрола на най-важните водно-стопански съоръжения, ясно разграничение по отношение на собствеността, операторите и контрола на язовирите, които са стратегическа инфраструктура, елиминиране на безстопанствеността, изричното изискване всяко едно съоръжение да има своя оператор, който да отговаря за поддръжката в добро техническо състояние, повишаване на нивото на солидарност между населението и бизнеса при осигуряване на необходимите финансови ресурси и повишаване информираността на населението и бизнеса по отношение на решенията, които се взимат за инвестиране в сектора.
Конкретно в частта „собственост” предложението ни е разширение на обхвата на съоръженията, които да бъдат публична държавна собственост, като те да обхващат всички язовири и микроязовири, от които общините доброволно се отказват. Какво имаме предвид към настоящия момент? Около 300 са общинските язовири, част от тях нямат своите оператори, няма отговорни лица или дружества, които да поддържат тези съоръжения в нормално състояние. Това, което предлагаме е възможността общините да определят своя оператор на тези съоръжения, а ако нямат желание за това да ги предоставят на държавата, за да поеме тя отговорността за поддръжката на тези съоръжения.
По отношение на съоръженията за защита от наводнения извън населените места отново значимостта на тези съоръжения, предвид и ангажиментите ни по директивата за превенция на риска от наводнения предвид и превенцията на такива събития, на каквито бяхме свидетели в началото на тази година. Това което предлагаме е всички съоръжения да бъдат публична държавна собственост, тоест – да няма такива в активи на търговски дружества или с неясна собственост, за да има яснота по отношение на отговорностите и поддръжката на тези съоръжения.
Публичната държавна собственост по нашите предложения трябва да обхване всички водохващания и водохранилища, които се използват за питейно битово водоснабдяване отново отчитайки значимостта на тези съоръжения. Всички водоснабдителни системи или части от тях, чрез които се доставя вода до вътрешната разпределителна мрежа, включително сондажите и пречиствателните станции за питейно-битово водоснабдяване.
Що се отнася до компетенциите и отговорностите на институциите отново предложенията ни касаят формулиране на повече яснота относно разграничаването на отговорностите и вменяването на изрични функции в държавните институции, които имат отношение към сектора, а именно по отношение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството отговорността да бъде изготвен и да бъде поддържан национален регистър на водната инфраструктура, който да включва всички данни за съоръженията, включително собственици и оператори. Изготвянето на интегриран план за развитие на водната инфраструктура, обхващащ четирите подотрасъла и управление на съоръженията държавна собственост във ВиК сектора.
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, знаете предложението ни е да поеме отговорността да управлява всички язовири, които се използват за питейно-битови цели и за хидроенергийни цели. Презумпцията е, че в отговорността на тази институция е и работата на „Язовири и каскади”- предприятие, в което се концентрира голям капацитет и по наше мнение е най-подготвената структура за управление на язовирите. Също така в компетенциите на министерството се предлага да влезе и контрола за техническото състояние на язовирите и микроязовирите – един дефицит, който беше идентифициран и е необходимо да бъде определена институцията, която да отговаря за това. В ангажиментите и компетенциите на Министерството на земеделието и храните е управлението на всички язовири публична държавна собственост извън обхвата на тези, които се управляват от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
По отношение на водния регулатор, който към момента регулира само услугите, предоставени във ВиК сектора нашето предложение е да се разширят компетенциите и да се вмени на регулатора отговорността за регулиране и на услугите в отраслите „хидроенергетика” и „хидромелиорации”, като се засили ролята на регулатора при определяне на нивото на цените да отчита необходимостта от осъществяване на приоритетни инвестиции, определяни като такива от собствениците им.
Що се отнася до операторите, нашата концепция е всяко съоръжение да има своя оператор. Във ВиК сектора това, което предлагаме е окрупняване с цел постигане на ефективност на финансови, човешки, технически ресурси. В сектора „хидроенергетика” предприятие НЕК „Язовири и каскади” предлагаме да оперира всички язовири, които са отговорност на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма като регулаторът трябва да представи своите предложения за цени на предоставените услуги и както упоменах регулаторът да има отговорност да въведе регулация в този сектор.
В сектора „хидромелиорации” това, което предлагаме е обединение на държавните дружества към Министерството на земеделието и храните в „Напоителни системи” и да се обособи дружеството със специален статут да бъде определено като държавно дружество по смисъла на чл. 62 от Търговския закон. Защитата от вредното въздействие на водите е изключително важна тема, която стои на вниманието ни предвид ангажиментите ни по смисъла на рамковата директива и Директивата за защита от вредното въздействие на водите. Знаете, че към момента се подготвят плановете за управление на риска от наводнения, които ще бъдат неизменна част от плановете за управление на речните басейни и вниманието на всички институции е насочено към подсилването на ангажиментите в тази посока.
Към момента има значителен брой съоръжения, за които няма определен оператор за поддръжка и нашето предложение е оператор на съоръженията публична държавна собственост да бъде хидромелиоративния оператор, чийто ангажимент ще бъде и поддържането на проводимостта на речните корита, общините, които са собственици на съоръженията за защита от вредното въздействие на водите на регулираните си територии ще определят отговорен оператор за мониторинг и поддръжка на тези съоръжения в рамките на населените места.
По отношение на ценовата политика основните промени, които предлагаме касаят повишаване нивото на солидарност между потребителите чрез прилагане на подхода един оператор – едни цени. Второ, промяна в подхода на определяне на такса „водоползване”, която за разлика от настоящия момент предлагаме да се определя и начислява върху количеството фактурирана вода от крайните потребители на вода във всеки един от секторите – ВиК, хидромелиорации и хидроенергетика. Също така потребителите на услуги в хидроенергийния сектор ще бъдат поставени при еднакви условия.
Другото, което искаме да бъде елиминирано с прилагането на основните принципи, залегнали в стратегията е отпадането на възможността за произволно продаване или препродаване на вода между субекти, които не са определени като оператори. Както и до сега размерът на такса водоползване ще бъде еднакъв за територията на цялата страна, диференциран в зависимост от целите за ползване на водата, но това, което предлагаме е въвеждането на две нива на таксата в зависимост от това дали ползваната вода е в рамките на определената норма за потребление или над нея, като с това целим стимулиране на ефективното използване на ресурсите и пестеливо отношение към водния ресурс.
Размерът на таксата водоползване и изразходването на постъпленията ще бъдат определяни от т.нар. воден съвет към ПУДООС. Това, което предлагаме е водният съвет да се състои от министрите, които имат компетенции в сектора и отговарят за подотраслите. В него министрите на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието и храните, на икономиката, енергетиката и туризма и на околната среда и водите, като министерство, което отговаря за водните ресурси, качеството и количеството на питейните води и не само водите на територията на страната. На базата на интегрирани петгодишни и годишни планове, които ще съдържат идентифицираните нужди и предложения за приоритети водният съвет към ПУДООС ще взима решенията за насочване на финансовия ресурс към най-високо приоритетните нужди.
По отношение на засилването на прозрачността, информираността и публичността предлагаме законова регламентация за интернет публикуване и оповестяване от финансиращите оператори и институции на информацията, касаеща взети решения и отчета за тяхното изпълнение в целия воден сектор.
С това накратко се опитах да представя на вашето внимание съдържанието на документа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо Василева! Колеги, имаме възможност да вземем отношение по предложената ни водна стратегия.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Бих искал да споделя с вас някои мои виждания по представената стратегия и в същото време да задам въпроси. По отношение на окрупняването на териториите, на които действат операторите предполагам, че сте запознати с възражението на Национално сдружение на общините в Република България доколкото това ще доведе до одържавяване на част от активите на общините, които сега попадат по новите критерии по дефиницията „междуобщински”. Това действие по никакъв начин не се компенсира по отношение на общините, които със свои средства са изградили тези активи. Спомням си за практиката, която мисля, че не е окончателно реализирана, но върви постепенно за увеличаване на дела на държавата в болниците, т.нар. бивши окръжни болници поради причината, че държавата е давала там повече средства с ежегодните финансирания допълнителни от държавния бюджет на тези болници. В случая тук е точно обратното – общините са давали средства и по никакъв начин не се компенсират тези средства, а направо се увеличава делът на държавата за сметка на техния дял. Това нарушава принципа на самостоятелността на властите според мен.
Окрупняването на териториите на една област – един оператор води след себе си, както е записано в стратегията „един оператор – една цена”. Това има плюсове по отношение на тези населени места, които имат „трудни” за добиване води, скъпи води. Но това пък ще постави немалко общини, които са гравитачно водоснабдяване в изключително неблагоприятна ситуация, защото съгласете се, че всяко населено място, всяка община или град имат като география, като територия, като особености и плюсове и минуси. Минусът е примерно една община от този тип, за който говоря, че е по-трудно достъпна, по-трудни климатични условия, но плюсът е, че добива по-евтина вода. Тоест, това също ще доведе до известно неблагоприятно отношение към част от населените места в България.
Друго, което ми се струва, че трябва да се има предвид в стратегията е, че вие предвиждате част от финансирането да е с източник „Напоителни системи”, което означава, че „Напоителни системи” ще бъдат използвани, стимулирани от държавата да реализират повече печалби, да реализират повече приходи, за да могат да се заделят и средства за инвестиции. Но път противоречи на необходимостта на развитие на поливното земеделие в България. Високите цени буквално смачкват този сектор на развитие и го правят неконкурентноспособен спрямо всички останали заобикалящи ни страни. Това в момента е факт, който може би ще се задълбочи от прилагането на този стратегически подход за източник на финансиране оттам.
Последното, което бих искал да попитам е по отношение на въвеждането на оператори, които да поддържат съоръженията, които са предназначени за защита от вредното влияние на водите. Не можах внимателно да прочета всички текстове, но изключва ли се възможността този оператор да бъде например едно общинско дружество или сдружение между общини, защото самите общините се притесняват от това и според мен то не е проблемно да стане, за да не плащат натоварвания и печалби към частни търговски субекти.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Искам да задам един въпрос. Дали мастерплановете за ВиК сектора, които сега се изработват са съобразени с тази стратегия и свързани ли са двата документа, които са важни един с друг?
ЛЮБОМИР ИВАНОВ: Искам да кажа две неща. Едното е, че на миналото събиране на комисията коментирахме, че девет язовира се управляват много добре от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Те са управлявани като язовири, които се занимават и основно се стопанисват за питейна вода, докато другото предприятие, колкото и да има капацитет, е създадено да произвежда ел. енергия, а според мен ако се закачат на тези питейни язовири разни централки и други неща ще се изпуска вода, която може да е нужна и да предотвратява режими, а може да се получи така че да се измести основното – добиването и подсигуряване вода за населението с производството на ел. енергия. Доколкото с колегите тук се обединихме беше тези девет язовира да останат на подчинение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Второ. Когато има единен оператор така, както следват нещата мен не ме притеснява това, че ще има публична общинска и публична държавна собственост. Защо общините да не си запазят някаква собственост, така или иначе тя се управлява от този съвет, на който начело стои областният управител? Какъв е проблема тогава ,че тази собственост, която се управлява с това колективно решение се запазва формално като публична общинска или публична държавна, за да не бъдем обвинявани, че правим отново национализация, както се случи с един пенсионни фондове, с които имаше проблем?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Симидчиев, слушаме Ви, ако имате отговори на поставените въпроси.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще започна с отговорите на някои от въпросите, най-вече на въпросите на господин Георгиев, следвайки последователността, в която бяха задавани.
Първо, преди да отговоря на конкретните въпроси бих искал да кажа две думи по стратегията, да изразя личното си мнение доколкото съм бил въвлечен в нейното съгласуване. Моето мнение е, че отдавна не е имало документи, които да са с такова високо ниво на съгласуваност между всичките министерства, които имат отношение към този процес. Стратегията вероятно доста се забави и имаше обективни причини за това, така че ако проследите всички документи, които в момента, включително и тази комисия разглежда нивото на синхрон между тях е на ниво, което не знам дали преди се е постигало. С това приключвам общият коментар.
На практика съм съгласен с всичко, което каза господин Георгиев, но то с изключение на третата ви забележка, по която има нужда да се поясни, то на практика се отнася за една много по-малка част от активите и много по-малка част от всичките дейности, които предстоят. Тоест, тези ви опасения вероятно в известен смисъл ще бъдат основателни, но те не касаят повече от два, три, пет, десет процента от активите. Останалата, голямата част от активите, които и в Закона за водите и в Стратегията за развитието на водния сектор се предлагат да станат публична държавна собственост на практика са изграждани с държавни средства. Това се случва в момента по всички водни цикли. В момента това е почти единствения източник за финансиране и за инвестиционни дейности в секторите, главно в сектора ВиК. Там за всеки един обект има кофинансиране, ако съфинансирането се осъществява целево от държавния бюджет. Да, общините също имат своя дял, но такъв има и държавата.
Така че тези активи, които са изграждани от общински средства и то точно от категорията, която по принцип се предлагат да станат публична държавна собственост на практика са минимален процент. Тази забележка важи по принцип за всяка една стратегия, в смисъл всяко едно подобно решение вие знаете, че колкото и да е положително ще има тук-там локални негативни ефекти, но в крайна сметка важното е като цяло на национално ниво ефектът да бъде положителен, а за това нямаме съмнение.
Един коментар, макар и задочно към господин Георгиев за окрупняването на териториите и за отразяването на цените. Тук ще използвам повода да ви дам малко повече разяснение. Цените в момента в рамките на една обособена територия не се определят. Първо, това не е желание на общините те да бъдат еднакви или различни. Това е решение по една методика, която се използва от ДКЕВР, която дели водоснабдителните системи на гравитачни, на помпажни, на смесени и т.н. Това до голяма степен е изкуствено, тъй като дори в едно населено място, например в София 8% от водата остава помпажно, ами да разделим тогава София на две. Това е смисъла на окрупняването, за да може да се получи регионално кръстосано субсидиране – по-богатите общини с това, че са концентрирани и че имат сериозен централен източник, който да генерира основните доходи за което и да е от тези дружества да може да помогне на по-малките общини, които няма да могат сами да си позволят една такава инвестиция и това е огромният и съществен смисъл на окрупняването. И в този смисъл е нормално да има една цена на цялата услуга, която да се определя на база общото състояние на всичките активи, а не да се делят на отделни системи и подсистеми. Да, вярно е, че има населени места, които са изцяло на гравитачно водоснабдяване, има населени места, които са смесени с гравитачно и с помпажно. Това разделение може да продължи още повече. Да кажем в един град, в който има централна градска част и населени места около нея, разходите за поддържането на населените места около нея са много по-високи отколкото за поддържането на централната градска част, така че това деление може да продължи до безкрайност и там трудно може да се намери границата. Затова предложението в една обособена територия е да има една цена и всички граждани на тази територия да бъдат съпричастни към поддържането на активите в нея.
В този смисъл искам да ви кажа, че някои от операторите, които имат изцяло общинска собственост и поддържат активите и предоставят услуги в рамките на една община на практика от друга гледна точка са се възползвали от едно предимство и са ощетили по този начин съседните общини. Какво имам предвид? Когато имате една прекалено голяма територия и едно апетитно парче в нея от гледна точка на предоставянето на ВиК услугите, ако ние позволим то да се отдели, то ще бъде неминуемо за сметка на всички останали по-бедни общини и естествено, че ще има съпротива от този, който се е отделил преди време отново да си поеме своята тежест и да върне в голямата обособена територия. Това е нормално и не можем да очакваме друго. Но това е отговорното поведение към всичките тези малки общини, които на практика 15 години са ощетявани от това, че някой преди време е успял да отдели по-апетитното парче.
Коментар за регионалните планове, господин Татарски постави въпроса. Свързани са абсолютно и дори в йерархията на стратегическите документи, които планират инвестициите в стратегията изрично са споменати регионалните мастерпланове, така че двата документа са напълно обвързани.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Заповядайте, госпожо Караджова!
НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да благодаря, че отделяте наистина от много заетото си време за обсъждане на този много важен документ. Ще бъда съвсем откровена с вас и ще ви кажа, че тъй като законовата разпоредба от 2005 година за разработване на такава дългосрочна стратегия за водния сектора като цяло, което включва четирите подсектора – ВиК, хидромелиорации, защита от наводнения, хидроенергетика, плюс съчетавайки със стратегията за водите като ресурс на страната, като количество и качество, управлението, анализите, прогнозите, отчитането включително на климатичните проблеми е наистина голямо предизвикателство. В Закона за водите няма срокове, в които тази стратегия да бъде разработена, тоест – има такова задължение без да са посочени срокове. Можеше и да не се потопим в тази тежка тема, може би всички ще се съгласят, че наистина с много по-големи темпове се влошава състоянието на съоръженията във всички сектори спрямо нивото на инвестиции, тоест – което е много изоставащо спрямо това.
Същевременно не можем да търпим дълго време да отложим тези дебати, защото знаете в световен и в регионален мащаб наличието на вода, начина, по който ние можем да оползотворим този безценен ресурс, това национално съкровище, пак зависи от нас. При нарастващите темпове на населението, което се прогнозира, че от 7 милиарда в момента към 2050 година ще стане 9 милиарда, ще изисква огромно количество храна, тоест – нарастване на нуждите от храна. Знаете, че независимо каква е храната за нея е необходима много вода. Нашата страна има две страхотни конкурентни преимущества пред много други страни и в региона и в света – плодородна земя, която става все по-малко в целия свят поради опустиняване от една страна, от друга страна поради чисто физическо изземване на земята заради строителство, пътища, инфраструктура и т.н. Ние имаме две страхотни неща и от това колко ще се погрижим за тези два ресурса, тяхното най-добро оползотворяване зависи от това две-три поколения след нас, даже и по-скоро наистина да са облагодетелствани от това страхотно нещо.
Ето защо, независимо, че е много деликатна темата, много въпроси има, и плюсове и минуси, когато трябва да се вземе решението как да се подходи, решихме че може би е дошъл момента тази тема да се постави на масата. Благодаря ви за това, че участвате! Добре е решил законодателят, че това е документ, който трябва не само от Министерския съвет, но и от парламента да бъде разискван. Това е бъдещето за поколения напред.
По отношение на конкретните въпроси, които бяха поставени, наистина има плюсове и минуси и в едните решения и в другите решения. Само към това, което господин Симидчиев преди малко коментира ще добавя още две-три неща.
По отношение на окрупняването, по отношение на по-голямата солидарност, както ние го наричаме на по-широка основа в регионите, тоест – разширяване териториалният обхват на операторите, тоест – намаляване на техния брой аз мога да направя едно друго сравнение, свързано с тези преимущества на една или друга община къде се намира – да, така е някои общини са в по-сурови условия, има гравитачна вода, но то също би стояло и примерно ако говорим за цените на тока. Тези общини, които са в териториите около АЕЦ „Белене” да с по-евтин ток, тези които са с ТЕЦ-овете да са по-високи, а пък тези, които са със зелена енергия в Североизточна България да са с най-висок ток, горе-долу мога да направя едно такова сравнение.
Второ, по отношение отново на тази солидарност, инвестициите, които се правят във ВиК сектора в малките населени места и които почти сто процента се осигуряват от държавата или от Европейския съюз и от държавата са в пъти по-скъпи на един жител в малките населени места отколкото на големите. В този случай, тъй като това се заплаща и от това съфинансиране от държавния бюджет – това са огромни проекти, огромни суми, това означава един вид, че ако не приемем принципа на тази солидарност и кажем – добре, ще се финансираме, държавата ще дава еднакво на жител независимо голяма или малка община, на гравитачно или на негравитачно, какво ще стане тогава? На практика тези по-малки общини, които поради това, че инвестициите е много по-голяма, независимо дали става въпрос за водопровод, за пречистване на отпадъчни води, за канализация, означава, че те ще останат необезпечени, защото е много висок. Тоест, това е солидарността на национално ниво. Тоест, данъкоплатците, включително градовете, където пет пъти по-малки са инвестициите на жител, те са съгласни тези инвестиции да се изграждат в тези населени места. Така че това са още едни аргументи, които имахме предвид, когато правихме предложенията за окрупняване на териториалните единици, това е солидарността.
По отношение на темата, по която също много дебатирахме. Ние не случайно почти две години сме сондирали с всякакви заинтересовани страни по отношение на предложението всички довеждащи съоръжения за водоснабдяване, като почнете от сондажите – там, където е помпажно вземането на водата, магистралните водопроводи, пречиствателните станции за питейни води да преминат като отговорност на държавата. Защо го предлагаме това? Първо, това е услуга, която е от първостепенно значение за гражданите на България, тя е от жизнена необходимост. В момента тези населени места, особено които имат притеснението да имат целогодишни или сезонни режими на вода, които имат влошено качество на водите заради фонови съдържания или пък някои други причини, в момента се прехвърля топката – ВиК ли е, Министерство на регионалното развитие и благоустройството ли е, Министерство на околната среда и водите ли е, общината ли е, кой е и ги въртим в един омагьосан кръг и по най прекрасният начин си прехвърляме топката. Според мен държавата трябва да поеме и ясната отговорност, че всички граждани на България ще имат вода питейна с добро качество.
Поради може би това основно съображение ние направихме това предложение, това е услуга от първа жизнена необходимост и смятаме, че трябва да има една много ясна отговорност.
Имаше въпроси във връзка с операторите, тоест – може ли общината да не наема някакъв скъп оператор за поддържане, който да е отговорен за мониторинга, наблюдението и поддръжката, когато е необходимо на съоръженията за защита на наводнения, тъй като за общините ще е трудно. Да, ние имахме този диалог с тях. Това може да е общинско предприятие, може отделно общината да си възложи да прави тази дейност, но някъде да е написано кой е отговорен и когато дойде наводнение, когато има някакъв проблем, някой да поеме отговорността. В момента се оказа, че за един куп съоръжения никой не ги наблюдава – няма отговорен. От тази гледна точка няма да се натоварят общините, ние приехме техните съображения и това е залегнало в стратегията. Важното е да има определен собственик и определен отговорен отдел, общинско предприятие може да си наеме ако иска външни с обществена поръчка – това е решение на общините. Така че това ни е отговора – това няма ди ги натовари допълнително, напротив – това ще създаде по-голяма сигурност за защита на населението от наводнения.
По отношение отговорността на отделните ведомства, като собственост, съответно като политики на язовирите. Има плюсове и минуси в единия вариант, дали да са към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и тези, които са водоснабдяване или към „Язовири и каскади”, имаше също големи дебати. По тази тема различни мнения се изказаха. Основният аргумент, който като че ли изплува на първо място беше, че това е една изключително добре подготвена система. Всички анализи, които се направиха, обследвания на самите оператори показаха, че такъв ред, какъвто има това предприятие „Язовири и каскади” с великолепни специалисти, със страхотна техника, е едно страхотно постижение на държавата ни може би 60 години наред. Тоест, там се е натрупала страхотна експертиза. И тъй като водоснабдяването е първи приоритет решихме като че ли може би е най-добре най-подготвената система в България да отговаря за водата на населението. Но разбира се има и други аргументи, тъй като пък това е вода за водоснабдяване, ВиК операторите съответно биха могли да се грижат също добре, те могат допълнително да подобрят своя административен капацитет, техника и т.н.
Въпросът е, когато вземаме решение да е принципно и да се отнася за всички случаи. В тази ситуация, при която има предложение, като преди малко господин Иванов повдигна темата, в този случай освен тези девет язовира, които в момента се поддържат от ВиК дружества, по-скоро са в техните активи, те са на търговско дружество, съответно разбира се както и предлагаме – най-добре е те да са публична собственост в прерогативите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и разбира се с оператор ВиК дружествата, но има най-малко още два язовира, единият сто процента за питейно битови нужди – язовир Искър, и при този принцип би трябвало съответно така, както Бели Искър се поддържа отново от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, но като оператор съответно трябва да бъде „Софийска вода”. Същото се отнася и за язовир Дяково, който е преимуществено питеен. Тоест, ако има принципно решение, трябва да се знае, че това е отговорността.
Още нещо като съображение, което изказахте, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е собственик, а пък съответно оператор е „Язовири и каскади” то те могат да изпускат води за производство на електроенергия, пък съответно да не остане вода за питейно-битови нужди. Това много трудно може да стане, тъй като вие знаете, че има режимни графици с ясно следене на приоритетите, които са в Закона за водите при това не от вчера, не от днес, а от повече от десет години, даже и отпреди това. На първо място – питейно битово, ако има вода след това за напояване и чак тогава за други цели. Тоест, няма как да се случи това нещо. Нещо, което ще спомогне в тази връзка и за най-строгият контрол за какво се използва водата спрямо графиците, които Министерство на околната среда и водите предписва и което е изключително важно за защита от наводнение и е една нова отговорност, която се предлага в стратегията и поне до момента не е имало спор при всички консултации за тази отговорност и тези нови функции е изграждането на централен диспечерски пункт за предотвратяване на рисковете от наводнения, а в един по-далечен период и засушавания. Какво имаме предвид и това е свързано с въпроса за язовирите, как ще се контролират, кой, колко изпуска, дали спазва разумните графици, приоритетите първо за питейно битово и както ги изредих преди малко.
Тази система ще включва всички страни в България като например Институтът по хидрология и метрология на БАН с данни от мрежата за количествения мониторинг на нивото на реките, която онлайн в реално време от автоматичните станции, които стават все повече ще се прехвърли в тази система, т.нар. условно централен диспечерски пункт. Нивата на снежната покривка, също мрежата ще се разшири, ще се подават в реално време от тази система, която поддържа НМХИ и която влезе като ангажименти в закон.
Трето, нивата на язовирите – онлайн, в реално време, директно кога, колко вода се изпуска, какво се случва и т.н.
Четвърто, прогнозата за времето – дългосрочна прогноза като имате предвид, че все по-добри и по-точни стават прогнозите, ползват се световни мрежи. Каква е целта? Получавайки тази информация, идеята е възможно най-ранно при възникване на опасности от наводнения, съответно няколко дни по възможност предварително да е ясно чрез постъпване на данни в реално време и от язовирите на тези пет данни чрез математически модели съответно да се обработва, за да има възможност най-малко субективизъм във вземането на решения за риска от наводнения, съответно тази информация преработвайки се веднага също в реално време да бъде предавана съответно в общините, гражданска защита, областните управители, тоест – всички, които имат отношение към защита от наводнения. Сетих се за това нещо, тъй като беше поставена темата, че може неприоритетно да се използва водата от съответно оператора, който отговаря основно за енергетика, че може да ги използва, тоест – системата за контрол и в момента я има, но не е съвършена. А при предаване в реално време на информация от язовири за нивото на водата ще бъде съвършена. Така че по-скоро това не би могло да бъде аргумента. Включително ние в момента започнахме проектиране на тази система как да изглежда като логистика, като проект, като съответно залагаме по-нататък да бъде финансирана вероятно по бъдещите оперативни програми. Това е нещо много важно, тъй като е ясно, че няма как в цялата страна – това и в най-богатите държави не се случва да бъдат изградени защитни съоръжения на територията на цялата страна, особено в случаите, когато става въпрос за 500-годишна или 1 000-годишна вълна, тоест – вероятността за наводнение я има, но е много малка. В тези случаи се залага на превенцията, за да не се допускат на първо място жертви и доколкото е възможно да се предотвратят материални щети.
Благодаря ви за вниманието, това бяха едни допълнителни съображения към това, което господин Симидчиев каза. Наистина имаше много дебати и всички решения имат плюсове и минуси.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо министър, ще имаме възможност за още въпроси. Вие казвате, че „Язовири и каскади”, а в закона вече виждаме Държавната агенция за метрологични и технически надзор имат необходимата експертиза, но върху 20 язовира, които те сега управляват. Какво ще стане ако станат 2 000 язовира, дали тази експертиза ще бъде достатъчна?
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, според мен безспорно трябва да отбележим две неща. Едното е, че документът, който сега разглеждаме има изключително значение и пряко въздействие върху един от основните консумативи за потребление не само от българските граждани, но и от българската икономика в частност. Този документ е изключително важен и не трябва според мен да се остава с впечатление, че ние се фокусираме само върху някои частни негови страни. Според мен в нашата комисия трябва да дадем заслужена и обща оценка на документа като такъв. Аз смятам, че ние трябва да благодарим на тези, които са го изготвили, защото са имали смелостта да го изготвят и да ги поздравим. Надавам се, че не са очаквали, че ще получат еднозначна оценка за един съвършен документ, това няма как да се случи, но аз също искам да благодаря и според мен начина, по който беше презентиран в нашата комисия подробно, ясно и точно говори за един изключително отговорен подход при неговото подготвяне. Най-малкото, господин председател и уважаеми колеги, заслужава внимание факта, че проблемите във водния сектор на Република България са назовани с истинските им имена. Аз например трябва да ви кажа, че 1995-1999 година бях кмет на община Сливен и един от основните въпроси, който се разискваше на национално ниво по отношение на регионалната политика беше състоянието на водния сектор. Тогава основните констатации на експертите бяха, че около 70% от инфраструктурата е негодна почти за употреба, загубите са изключително големи, това се отразява пряко на качеството и на цената на водата и пряко рефлектира върху гражданите като потребители.
Сега, уважаеми колеги, в презентацията виждаме, че отново 70% от инфраструктурата във водния сектор е в подобно състояние, което означава, че вече 17 години нашата държава не е намерила нужната ефективна, качествена, устойчива политика, за да реши този проблем и сега разчитаме едва ли не само на европейските средства. Освен това по отношение на хидромелиорациите, примерно в Сливенския регион „Напоителни системи” беше в състояние да подава вода и да напоява над 600 хиляди декара земи. Сега в момента дали се напояват десет хиляди декара трудно ми е да кажа, всичко друго почти е ликвидирано като инфраструктура.
Безспорно ние трябва да сме наясно, че ако нещо наистина трябва да се случи по отношение на устойчивото развитие във водния сектора, това са две неща – едното е, че задължително трябва да се направят много инвестиции и че това нещо наистина в близките години трябва да бъде основен ангажимент на държавата, на общините и да се използват всички възможни собствени и привлечени средства за това. Това задължително ще се отрази на цената на водата и ще повлияе пряко върху социалния статус на потребителите. От тази гледна точка наистина този проблем е изключително важен и въпросът опира до ефективното използване на водите в Република България.
Безспорно стратегията не може да бъде еднозначно оценена, но има положителни страни, което най-вече фокусира вниманието върху координацията на институциите, повишаване на степента на контрола и това желание безспорно трябва да бъде оценено. Добре би било, господин председател, ние имаме становището на Национално сдружение на общините в Република България, което за нас като Комисия по местно самоуправление и регионална политика е изключително важно, ако можем да чуем коментара, становищата и на неправителствения сектор или на други ангажирани с този проблем. Разбрах от това, което беше казано от експерта в министерството, че това е най-съгласувания документ, което разбира се е добре.
В деня на диалога между законодателната власт и местните власти в общините един от коментираните документи беше водната стратегия и Закона за водите и неговата промяна. Така в общините има наистина много сериозни настроения и това трябва наистина ако може да бъде преразгледано и да се види, да се актуализира, преструктурирането на собствеността във водния сектор. Счита се, че това примерно предприятие може наистина да е много добро, но за сегашния си капацитет, за който отговаря. Ако се натовари с допълнително толкова много ангажименти не знам дали то ще може да си изпълнява функциите. И това също като период на преструктуриране и на нова организация ще изисква значителен период от време, а ние навлизаме в периода 2014-2020, когато ние трябва активно да консумираме европейски средства.
Освен това наистина общините сериозно възразяват за единните регионални цени, това също трябва да се огледа, да се анализира и да се прецени дали това е най-добрият възможен вариант към момента, защото безспорно ние трябва да отчетем, че до момента освен недостатъци във водния сектор, имаме и някои добри страни, които са достигнати и те трябва да бъдат използвани.
По отношение на контрола, не съм убеден, че ако държавата поеме всички функции на контрол това ще бъде възможно най-добрият вариант. Между другото в ЗИД на Закона заводите, който разглеждаме в момента, този контролен съвет, който се председателства от различни министри. Един път от министъра на регионалното развитие и благоустройството, един път от министъра на околната среда и водите, всяко едно заседание от различен министър то взема свое решение и няма кой и как контролира, как ще се изпълняват, нито кой финансира, изобщо не е ясно за какво става въпрос.
Може би от тази гледна точка нещата трябва да се доогледат, да не се правят някакви революционни промени, да се използва постигнатия положителен опити, защото един от сериозните ни проблеми при нас е, не че нямаме стратегии, а нямаме устойчиви стратегии на развитие във всичките сектори, че непрекъснато ги променяме и то така ги променяме революционно, че в крайна сметка настъпва една бъркотия по места, от които всъщност няма полза никой. И може би всичко това, което се прави трябва наистина да е подчинено на две неща – качеството на услугата и цената на услугата, която получава крайният потребител – дали било гражданите като питейна вода или в другите сектори, където се използва водата. От тази гледна точка, госпожо министър, ние смятаме, че това, което сте направили е изключително добро, така или иначе това е важно и може би в една добра комуникация с общините и с всички, от които зависи тази дейност наистина нещата най-после ще си намерят съответното място и път, по който устойчиво да вървят съобразно и възможностите, които имаме да ползваме от европейски средства.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментар от страна на вносителите?
НОНА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, господин Янков, за оценката. Благодаря ви и за това, че наистина темите, които поставихте, които са поставени от Национално сдружение на общините в Република България стояха на нашето внимание. Искам да обърна внимание на един много важен момент. Знаете, че в новия програмен период се поставя на всички страни членки от Европейския съюз едни и същи условности, за да могат да се ползват средствата от европейските фондове. Една от тези условности е свързана с водния сектор и по-конкретно две неща – едното е създаване на стимули за пестене на вода – това се решава чрез начина, по който ние предлагаме таксата за водоползване и съответно двутарифна система, когато има пестеливо отношение. Второто е принципът за възстановяване на разходите. На всички ни е пределно ясно, че формирането на цената на ВиК услугите в момента не е включват в редица случаи или в минимална степен амортизационните разходи. В някакъв момент това трябва да започне да се случва. Защо е поставила тази условност Европейската комисия? Защото те казват, че след 2020 година няма да финансират инфраструктура, а ще финансират други теми, свързани с иновации, работни места, но не и инфраструктура, трябва да са сигурни, че ние ще намерим начин, когато тези съоръжения се амортизират по някакъв начин държавата да се справи с тази задача.
Какъв е минусът за тези малки общини, които споменахте, че имат предимството за гравитачната вода и имат спестяване за цената на ВиК услугата от това, че примерно нямат помпажно теглене на вода, разходи за ток и т.н., но имайте предвид, че ако го няма това споделяне на разходите рано или късно ще влезе тази амортизация. Представете си, след като те са 7-8 пъти повече на жител, тази инвестиция ще влезе в тяхната цена и евтиното в един момент на тези малки общини ще им излезе скъпо и ще стане абсолютно непосилно. Така че поставям ви го на вниманието, помислете добре, ние не настояваме, ние сме длъжни. Обсъдили сме всички плюсове, минуси и се опитваме да е справедливо, поносимо за хората, защото това наистина е услуга без която никой не може, тук не става въпрос за луксове. Така че това беше допълнително, което исках да кажа.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господа и дами зам.-министри, не ми се иска да давам оценки на стратегията по простата причина, че много стратегии са правени в различни направления и важното може би е не толкова това, което сме извадили като виждания за отделните направления, но това, което на практика се случва. Преди да си кажа мнението за стратегията госпожа Караджова знае, че в близките 70 години с темпа, с който ние изграждаме или подновяваме инфраструктурата във водния сектор той само ще се влошава, няма да се подобрява, защото степента на амортизация изпреварва инвестициите, които се влагат в този сектор, това е най-големият проблем. И оттам вече обсъждайки водният сектор като приоритет държавата трябва да направи съответните изводи, защото за мен това няма как да бъде считано като приоритет след като той няма да бъде решен в обозримо бъдеще.
Що се отнася до отделните три направления от водната стратегия. Във ВиК сектора безспорно това, което беше казано за единната цена на оператор на територията на дадена област е изискване и на Европейския съюз и аз няма да го скрия, защото това е така. Безспорно амортизациите ще бъдат начислявани в стойността, защото Брюксел веднъж дава, а не дава постоянно, няма да прави кой знае колко нови вложения. Но това, което ще се получи при положение, че една малка община с гравитачно водоснабдяване, която до момента не е ползвала никакви европейски средства тя ще плаща толкова, колкото ще плаща областният център и проблемът идва от това, че ако тя е усвоила някакви средства печели, ако не е усвоила – тотално губи при положение, че изчислява сама на своята територия някаква себестойност. Но така или иначе наистина има елемент на солидарност, който трябва да бъде спазен и проблемът е в доходите, а не в толкова много високите разходи, които се дават за ВиК сектора, защото бюджетът на едно семейство това не е най-големият проблем, като изключим точно най-бедните територии на страната, където според мен това ще се отрази най-много.
Що се отнася до стопанисването на тези язовири, които и сега са за питейно водоснабдяване, аз и миналия път казах становището ни е, че те трябва да си останат към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, защото системата е изградена и всички знаем, че там с усилията на много експерти, най-вече на съответните ВиК дружества язовирите се стопанисват добре и те не създават никакви проблеми.
Второто направление – това, което е за водоснабдяването в безброй многото язовири, които съществуват и които по така предложената стратегия Министерство на икономиката, енергетиката и туризма ще бъде стопанин. Колеги, ако не греша на повече от 2 000 язовира ще стане собственик министерството или ще отговаря за тях Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Това е пълен абсурд. Заради един скъсал се язовир по различни причини, най-вече немарливост и безстопанственост на две ведомства ние сега ще разбъркаме нещата, че ще ги направим още по-невъзможни за наблюдение. Знам кой го е разпоредил, но ако питате експертите си в министерството, всички ще ви кажат, че това не е възможно и не е правилно. Що се отнася до това, че Министерството на земеделието и храните трябва да има определени правомощия това е безспорно и то трябва да се занимава масово с тези язовири заедно с областния управител като представител на централната изпълнителна власт на дадената територия и разбира се кметовете на съответните общини, на които трябва се определят и съответни функции и ресурс, който те да управляват, за да могат да изпълняват тези функции. Това нещо за съжаление не е посочено по най-добрият начин. Може би и не е възможно в една такава концепция да се посочи всичко, но пак казвам, че това не трябва да се разваля, защото ще донесе повече неблагоприятни неща отколкото положителни.
Това, което НЕК, структурата на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма сега безспорно управлява по един доста добър начин и нека да продължи да си го управлява, аз не се притеснявам толкова от нарушаване на баланса между вода за потребление и вода за електроенергия, защото това не се е случвало. Имаше преди 15 години един такъв случай, но той не беше фатален толкова доколкото изпускане на вода за нуждите на една чужда държава беше направено по не най-добрият начин, но то беше от язовир Жребчево, който на практика не наруши нито питейното водоснабдяване, нито нещо друго. Така че това не ме притеснява. Трудно се прави водна стратегия, но изхождайки от това, че министерството на околната среда и водите отговаря и следи за баланса на водните ресурси на територията на страната и за качеството на водите в отделните направления, изхождайки от тази си позиция то наистина може да бъде един координатор, но само координатор между останалите три министерства, които си имат строго определени функции и тези функции и до сега са добре разписани за изпълнението на различните етапи. Моето мнение за тази стратегия е такова и аз съм длъжен да ви го кажа.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря ви. Предлагам да приключим с разискванията и да пристъпим към гласуване. Чухме различни мнения, всички те имат основания. Госпожо Караджова, финални думи.
НОНА КАРАДЖОВА: Ще поясня на господин Гагаузов, който закъсня и може би в началото не чу, че за язовирите, които са за напояване с предназначение за селското стопанство в стратегията, че те се оперират, държавна собственост към Министерството на земеделието и храните с оператор „Напоителни системи”, който да обедини в себе си сегашните три оператора. Това исках да поясня.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, подлагам на гласуване внесената за обсъждане и приемане Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор № 202-03-17 от Министерския съвет.
Който е „За” така предложената национална стратегия, моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Благодаря на колегите от Министерство на околната среда и водите.
Продължаваме по следващата точка. Давам думата на господин Ненков и го упълномощавам от мое име да гласува текстовете по закона, които ще бъдат обсъждани оттук нататък.

2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от МС (за второ гласуване - продължение).

ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Делегирам правата си за гласуване на колегата Александър Стойков, тъй като ми се налага да напусна заседанието.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Колеги, на предишното заседание стигнахме до § 19. Има направено предложение от народния представител Любен Татарски, предложение от Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Димитър Горов. Изказвания, мнения по предложенията? Няма. Подлагам на гласуване отделните предложения. Първо предлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Димитър Горов. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - 7.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносител с направената корекция. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 14; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 20. Има направено предложение от народния представител Любен Татарски. Коментари по този текст? Няма. Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Любен Татарски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" – 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия § 20 с направеното предложение, което беше прието. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 21. Има направено предложение от народния представител Любен Татарски. Колеги, има ли някой отношение към това предложение на господин Татарски? Няма. В такъв случай подлагаме на гласуване предложението. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия § 21 по вносител. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 22. Има предложение от Любен Татарски, има предложение, направено и от Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Димитър Горов. Колеги, коментари по така направените предложения? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Любен Татарски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Михалевски, Гагаузов и Горов. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - 7.
Не се приема.
Подлагам целият § 22 на гласуване по вносител с направените корекции. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
§ 23. Има направено предложение от господин Татарски. Има направено предложение от Димчо Михалевски, Асен Гагаузов и Димитър Горов. Който има някакви коментари по двете предложения, моля да вземе думата. Няма коментари.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Михалевски, Гагаузов и Горов. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - 7.
Не се приема.
Подлагам на гласуване целия § 23 по вносител с направените корекции. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Има направено предложение от народния представител Любен Татарски да се създаде нов § 23а. Коментари? Няма. Който е „За” предложението на народния представител Любен Татарски за създаването на нов § 23а, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
Има направено предложение от Любен Татарски за създаването на нов § 23б. Моля, който има коментари? Подлагам на гласуване предложението на Татарски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
Направено е предложение от народния представител Любен Татарски за създаването на нов § 23в. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
По § 24 и § 25 няма предложения. Предлагам да гласуваме анблок двата параграфа. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приемат се.
§ 26. Има направено предложение от Любен Татарски. Колеги, отношение към това предложение имате ли? Няма. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 26 с направеното изменение. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
§ 27, 28 и 29 – няма направени предложения. Подлагам на гласуване анблок тези параграфи. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приемат се.
Има направено предложение от народния представител Любен Татарски за създаването на нов § 29а. Колеги, коментари? Няма. Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Татарски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
§ 30. Има направено предложение от народния представител Любен Татарски. Коментари? Няма. Подлагам на гласуване предложението на господин Татарски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
Подлагам целият § 30 на гласуване с направеното предложение от Любен Татарски. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
§ 31. Има направено предложение от народния представител Любен Татарски. Коментари по предложението? Няма. Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Любен Татарски за § 31. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия § 31 по вносител с направената корекция. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
§ 32. Има направено предложение от народния представител Любен Татарски. Има направено предложение и от народните представители Михалевски, Гагаузов и Горов. Колеги, коментари по направените предложения имате ли? Нямате. В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски за § 32. Моля, която е „За” да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Михалевски, Гагаузов и Горов. Моля, който е „За” да гласува!
Гласували "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - 7.
Не се приема.
Подлагам на гласуване целия § 32 с направените корекции. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.
§ 33. Има направено предложение от народните представители Димчо Михалевски, Гагаузов и Горов. Моля, който има коментари по направеното предложение? Няма. Подлагам на гласуване направените предложния от Михалевски, Гагаузов и Горов. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - 7.
Не се приема.
Подлагам целия § 33 по вносител. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Приема се.




Благодаря на колегите и на гостите за днешното заседание. Хубав и успешен ден!
Закривам заседанието на комисията.


(Заседанието завърши в 16.40 часа.)


(брой знаци 64 326)





СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ

К. Петрова /Любен Татарски/