1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 202-01-65, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., внесен от МС.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, вн. от МС (за второ гласуване - продължение).

---

тенографски запис!



П Р О Т О К О Л
№ 28

Заседанието на Комисията започна в 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден, колеги! Предлагам да започнем днешното заседание. Имаме заявен кворум и можем да започнем заседанието на комисията. Предлагам на вашето внимание следния дневен ред за днешното заседание.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 202-01-65, внесен от Министерски съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., внесен от МС.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от МС (за второ гласуване - продължение).
Който приема така предложения дневен ред, ако нямате предложения за допълнения, моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.

1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 202-01-65, внесен от Министерски съвет.

По точка 1 тук е зам.-министърът на културата Георги Стоев, както и негови колеги.
Господин Стоев, запознайте ни със съдържанието на законопроекта. Заповядайте!
ГЕОРГИ СТОЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, накратко ще ви запозная с основните предложения на Министерство на културата към проекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
Законопроектът предвижда преобразуването на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ за държавно предприятие Национален център за недвижимо културно наследство. Националният институт е единствената институция, създадена в рамките на изпълнителната власт с функции по опазване на недвижимото културно наследство. В последните години инвестиционната активност значително нарасна, което от своя страна доведе до засилен контрол върху инвестиционните процеси. Увеличи се също и обемът на дейностите, осъществявани от института без да е налице съответното им кадрово, финансово и организационно осигуряване. Държавното предприятие е организационна форма, която ще даде възможност за укрепване на кадровия потенциал и подобряване на ефективността на работата. Предприятието ще бъде част от конкурентната среда, изпълнявайки допълнителни дейности, които подпомагат основния му предмет на дейност. Тези дейности ще се осъществяват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, когато предприятието е възложител или изпълнител на посочените дейности.
Предложенията за промените по отношение на археологическото наследство са свързани с провеждане на теренните проучвания при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. Финансирането на теренните проучвания със средства от държавния бюджет или бюджетите на общините изисква прилагане на принципите на добро финансово управление и контрол върху разходваните средства. Провеждането на обществени поръчки ще създаде необходимите предпоставки за конкурентна среда в тази сфера.
Промените относно състава на теренния съвет, това е съветът, който решава въпросите, свързани с археологическите проучвания, са насочени към това решенията да се вземат с участието на съответните специалисти в областта на опазването по предложение на съответните органи и организации. С този състав се осигурява възможност да се преценят различните проблеми, дейността по проучването и опазването на археологическите ценности. Това са причините съставът на съвета да се допълни с участието на специалисти в областта на опазването, като се запазва неговата специфика по отношение на теренните археологически проучвания със значим превес на археологическата колегия. Това са в общи линии най-дискутираните текстове от Закона за културното наследство. Ако има уважаемата комисия въпроси към нас, сме готови да отговорим.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Стоев, имате колеги експерти, които ще могат да отговарят на нашите въпроси, ако има такива. От Вашето изказване и от внесения законопроект, а и от мотивите общо взето се вижда, че няма пряко отношение към работата на общините, на местната власт, но така или иначе тези ценности се намират на територията на общините и те имат отношение към дейността най-вече на НИНКН.
От страна на общините доколкото разбрах нямат внесена позиция. Имате ли отношение към разглеждания въпрос?
ДИМИТРИНКА КАМЕНОВА: В момента правим проучване с общините и след това ще излезем със становище пред вас.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Становището е важно за разглеждане при второ гласуване, ако има разумни предложения да бъдат отразени.
Колеги, имате думата за мнения, становища, предложения по законопроекта.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, със закона, който ни се предлага за разглеждане за изменение и допълнение на Закона на културното наследство от това, което чух от Вас, господин зам.-министър, и от законопроекта, който прочетох и мотивите, на мен ми става ясно, че се засилва административната власт на Министерство на културата, което замества експертността – нещо, с което аз лично не мога да се съглася и ще гласувам „против” законопроекта. Ще ви кажа и защо.
На първо място не стана ясно, освен хубавите думи, които Вие така обобщено казахте по отношение на преобразуването на НИНКН в държавно предприятие. Вие твърдите, че така ще подобри финансовото състояние, кадровия потенциал и работата. Искам да напомня, че тази институция винаги е била експертна и научно-изследователска по характер. Тези промени, които вие искате да направите ще ликвидират именно това и ще го превърнат в придатък на Министерство на културата. По какъв начин ще се подобри финансовото състояние като то ще разчита на бюджета, който Министерство на културата ще му привежда, с изключение на допълнителните възможности за финансиране, които сте предвидили в законопроекта и по какъв начин ще се подобри кадровия му потенциал? Кадровият му потенциал в момента не е ли добър, кое не достига като кадри, като специалисти, като професионалисти, като опит, че да се подобрява?
Предвидили сте една възможност служителите от националния институт, който съществува в момента да преминат от служебно в трудово правоотношение, което обаче някои от тях може да преминат в новото предприятие, но други – не, да бъдат освободени. Формирането на един научен колектив ми се струва, че изисква време, като формиране на екип и т.н., което може би ще заработи в близкото бъдеще.
Други от промените, които правите по отношение на Съвета за теренни проучвания. Аз разбирам защо правите тази промяна относно издаването на разрешенията за теренни проучвания. Още преди няколко седмици министър-председателят заяви, че много лесно ще реши въпроса с археолозите, които така да се каже му пречат да строи магистрали и които забавят работата. С промените, които правите, аз разбирам по какъв начин този „проблем” ще бъде решен. Защото по отношение на теренните проучвания, които са спасителни вие вкарвате един допълнителен текст, в който издадените разрешения ще влязат в сила в случай, че в 7-дневен срок след уведомяването на министъра на културата той или оправомощено от него длъжностно лице не възрази по така издаденото разрешение. Тоест, съветът за теренни проучвания, където е концентриран целия професионален кадрови потенциал, който има вътрешен правилник, одобрен от министъра на културата, уреждащ механизма за работа на съвета на теренните проучвания ще бъде игнориран с едно решение на министъра или на едно оправомощено от него лице дали да позволи разрешението за спасителните проучвания да се проведе да се изпълни или не. Не разбирам какви са логическите мотиви за това.
Другото нещо, на което искам да се спра е идеята ви теренните проучвания, които са научни изследвания да бъдат вкарани за отдаване по Закона за обществените поръчки. Доколкото знам има една европейска конвенция за опазване на археологическото наследство, която е ратифицирана и е влязла в сила за нашата страна, действаща, която трябва да се спазва. Тя определя археологическите проучвания като научни изследвания. Как ще ги вкарате като предмет на обществена поръчка?
Има много други неща, на които мога да се спра, но няма да влизам в детайли, защото все пак законопроектът е на първо четене, предлагате изменение на чл. 161, ал. 1 от сега действащия Закон за културното наследство, където вкарвате едни недеструктивни методи и деструктивни методи, които да бъдат като стъпки за констатирането на археологически структури. Става въпрос за проучвания при инвестиционни проекти на физически и юридически лица. Сегашният член гласи, че осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти задължително се предхождат от предварителни археологически проучвания. Сега включвате едни методи, които по своята същност ограничават възможността компетентните специалисти археолози да имат достатъчно възможност да разберат на това място дали има архитектурни и културни паметници, които трябва да бъдат открити, съхранени и опазени.
Това са моите забележки по законопроекта. Разбира се може да отговорите на тях. Сигурно съм, че тук може би други от гостите ще вземат становище по законопроекта.
Господин председател, тук виждам проф. Васил Николов от БАН. Той като професионалист го призовавам да вземе думата и да каже своето мнение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря. Колеги, други становища, мнения?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми госпожи и господа, взимам думата, господин председател, защото Вие казахте, че този закон не касае много общините и това, че Националното сдружение на общините в Република България нямаше готово становище не значи, че аз бих се съгласил с това твърдение, защото в публичното пространство още с появата на този законопроект за изменение и допълнение на Закона за културно-историческото наследство започна дебат, предизвикан от общините, които притежават т.нар. културно-исторически резервати, в по-голямата степен е правилно да кажем археологически резервати, и тяхното премахване като терминология и превръщането в обекти на групови такива паметници. Това, което твърдяха общините е, че този режим, който съществува за други места би създал по-лесни предпоставки за преодоляване на, ще употребя думата консерватизъм в добрия й смисъл при лесните промени в облика на тази среда, която представляват самите резервати. Самите резервати имат много по-широк обхват териториален отколкото са единичните или групови паметници на културата там и изискват съхраняване на облика, дори и при ново строителство да се съблюдава духа на тази територия. Кое налага това да се случи и то в последните месеци преди края на мандата, още повече, че в средата на тази година вие отново правихте тези промени? Също съм на мнение, че отново за пореден път се принизява ролята на НИПК, който беше преобразуван и посмачкан преди няколко месеца или година и излиза, че неговото предназначение е по-важно да бъде като едва ли не форма на търговско предприятие, отколкото като на средище, което има ангажименти и по научните изследвания и по контрола на спазването на тази материя, в която има толкова много експерти. Всъщност, основното на този институт е, че обединява и дава експертизи да се ползват както от изпълнителната власт, така и от местната власт.
Ако трябва да формулирам точно въпроса – кое кара да се бърза толкова сега с тези промени при положение, че неотдавна се правиха и дори нямате, според мен, достатъчно време да анализирате промените, които се направиха преди това?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Георгиев. Колеги, други становища? Да чуем проф. Николов.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, ще взема отношение само по някои от предложените промени в Закона за културното наследство. Ние бяхме поканени като експерти в Министерство на културата преди месец, имахме едно дълго обсъждане. Част от нашите предложения, за съжаление тези, които са бих казал периферни, бяха взети предвид, но останаха някои основни проблеми, на които непременно държа да обърна внимание. Стана дума за разрешенията за спасителни проучвания. Тогава казахме и предложихме, за да бъдат по-оперативно издавани тези разрешения, след като бъдат издадени от председателя на теренния съвет, да има един ограничителен едноседмичен срок, в който Министерство на културата да отговори. Аз съм бил председател на съвета за теренни проучвания, като директор на Националния археологически институт и музеи и трябва да ви кажа, че по сред нощ са ме будили, за да се иска разрешение, че някой багер е нагазил в културен пласт, че иманяри са ударили нещо, което трябва веднага да се спасява. Тази предвидена сега в промените процедура според мен е в ущърб на бързото действие, бързото спасяване на археологическите паметници.
Стигаме и до това, за което говорихме – чл. 148, ал. 2. В този член се създава една нова ал. 6, която е основният препъни камък между нас като археологическа гилдия и Министерство на културата в тази дискусия в разговорите, които по някакъв начин се появиха и в медийното и общественото пространства. Предлаганият текст е, когато възложител на археологически проучвания или лице по чл.7 от Закона за обществените поръчки и теренните проучвания се възлагат при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. Ние възразяваме много остро на това, тъй като както беше казано вече Законът за обществените поръчки изключва (чл. 4, т. 4) научните изследвания и това е напълно нормално – научните изследвания не могат да подлежат на обществени поръчки, защото те просто няма де се развиват и това се знае в цял свят.
Освен Европейската конвенция за културното наследство, която определя археологическите проучвания като наука, едва ли трябва да доказваме, че археологията е наука и че тя не подлежи на финансиране чрез обществени поръчки и обърнахме внимание на това при тази дискусия, че предложението е в разрез и с тази европейска конвенция, която е ратифицирана през 1993 година и съответно при противоречие, според конституцията на страната, с националното законодателство конвенцията има по-голяма сила и от друга страна съществуващият ЗОП. Много е странно, аз познавам донякъде историята, на това желание на инвеститорите да притиснат по някакъв начин археологическата колегия и археолозите като теренни проучватели. През април 2010 година Агенцията за обществени поръчки пита Министерство на културата как да действа при възлагането на спасителни проучвания и как да ги финансира. Министерство на културата отговаря с писмо до агенцията, че археологията е наука и археологическите проучвания не подлежат на ЗОП.
Сега Министерство на културата през месец септември 2012 година пита същата тази агенция как да действа в този случай, след като веднъж е уведомило агенцията, че археологията не подлежи на обществени поръчки. Агенцията отговаря с писмо, подписано от изпълнителния директор Миглена Павлова, което беше публикувано и в което също се казва, че агенцията не оспорва, че археологията е наука, че дейностите, свързани с опазване на археологическото наследство са научна дейност, както че археологическите проучвания са важна и неотменна част от науката археология. Накрая има едно витиевато, византийско заключение, в което се казва, че позовавайки се на една Директива 81ЕU/2009, която се отнася за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността на някакъв текст от преамбюла, който не се дава, но знаем за какво става дума, че фактически с тази витиеватост се извежда заключението, че археологията не е наука, което е един абсурд.
Така че пак казвам ние възразяваме, защото археологията, археологическото наследство е публична държавна собственост, защото държавните и общинските музеи работят от името на държавата и да създават вътре проблеми в проучването на археологическото наследство за мен не е добър вариант. Още повече в край на краищата това археологическо наследство, както и страната е подписала съответни конвенции и в нейното законодателство стои, това е археологическо наследство не само на България, това е археологическо наследство на света и ние имаме определени задължения.
Възлагането чрез обществени поръчки означава минимализиране на средствата за теренни археологически проучвани. Винаги могат да бъдат намерени млади колеги, които нямат дори и достатъчна представа от това какви проучвания примерно се извършват в археологическите проучвания и те могат да свалят средствата много ниско и тогава се отива към разрушаване на паметниците.
Съществува наредба, подписана от министъра на културата и публикувана в „Държавен вестник”, в която се казва какви са нормативите за финансиране на археологическите проучвания и не разбирам след като има такава наредба и се спазват нормативите защо трябва отново да се говори за обществени поръчки. Колкото за теренния съвет аз разбирам, че това е извън интересите на комисията. Ние също имаме възражения, тогава казахме, че предлагаме четирима представители на Националния археологически институт да влязат, тъй като всичко свързано с разрешителния режим на археологическите проучвания минава през Националния археологически институт и музеи през четирите му секции и са необходими поне четирима представители за ръководител на тези секции.
Ще обърна внимание върху един текст, който аз мислех, че сме уточнили тогава на заседанието на 24 септември в Министерство на културата, който е така написан, че първо – би създал много сериозни проблеми от едната страна за самото проучване, от друга страна би отворил вратичка за разрушаване на археологическите паметници. Става дума за чл. 161, ал. 1, изречение първо се изменя така: „Осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти задължително се предхожда от теренно проучване с недеструктивни или при необходимост с деструктивни методи с цел установяване дали археологическите обекти няма да бъдат засегнати или нарушени.” Тогава бяха предложени само недеструктивни методи. Тогава обърнахме внимание как недеструктивните методи, геофизическите проучвания не могат да дадат достатъчно информация за наличие на археологически обекти за техния обем. Прибавянето по този начин или при необходимост с деструктивни методи, кой и кога бих запитал, ще реши дали недеструктивните методи са достатъчни и да бъдат приложени деструктивни, тоест – да бъдат правени сондажи. Ние предлагаме така, както е в момента и така, както изобщо е в световната наука – едните с другите методи вървят заедно. Недеструктивни методи се прилагат.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, ще си позволя да взема думата и да изразя едно мое мнение по внесения законопроект. По принцип го приемам в по-голямата си част и имайки предвид изказванията до сега разбирам желанието да се защитят интересите на гилдията на археолозите и не мога да приема, че публични средства в размер на стотици милиони могат да се дават без обществени поръчки с обяснението, че това било наука, като че ли проектирането не е наука и други дейности, които са подвластни на Закона за обществените поръчки. Всеки иска да работи без обществена поръчка, още повече че от опита, който лично аз имам и то с конкретни примери знам как точно тези задължения, тези изисквания, които ги имаше сега в закона възпрепятстваха под формата на защита на културно-историческото наследство точно разработването на такива обекти и се проваляха проекти за милиони левове заради това, че археолог, който има такива правомощия идва и казва, че тук трябва да се направи нещо, дайте парите иначе няма да стане обекта. Мога да дам конкретни примери. И така се случва, че проектите стоят неразработени защото общината няма пари да даде толкова, колкото иска съответният археолог. Той се бави във времето особено по европейските проекти сроковете са точно определени и заради такова забавяне се провалят тези проекти – проекти за милиони. Обаче каква вина носи този археолог? Никаква. Затова приветствам тези промени в закона, които целят ускоряване на тези процедури и премахване на субективизма в преценката на съответните специалисти, които трябва да се произнесат дали някъде има нещо или няма такова нещо. Всеки един от нас, който е работил в тази сфера знае и може да даде такива примери.
За обществените поръчки казах вече своето мнение. Не смятам, че трябва да бъдат освободени от обществена поръчка харченето на стотици, хиляди левове публични средства в повечето случаи и от общините, не само от държавата. Надявам се с промяната в структурата на този институт наистина по-бързо и по-оперативно да се придвижат преписките и да се решават конкретните казуси, които ще минават през това предприятие.
За резерватите наистина трябва да ни обясните, господин Стоев, дали наистина съществува заплаха за тези ценности, за тези обекти, така както се тиражира в публичното пространство, да ни успокоите и нас ако можете. Това е моето мнение и като коментар на изказванията и като мнение по внесения законопроект. Казах, че няма пряко отношение към общините, но споменах, че повечето от тези обекти се намират върху общинска собственост на територията на общините и е естествено те да имат отношение към внесения законопроект, затова и минава през нашата комисия.
Колеги, въпроси, мнения?
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Господин председател, предвид обстоятелството, че законопроектът е за първо гласуване бих искал съвсем кратък коментар да направя към казаното от колежката Христова, също и Вие акцентирахте върху този аспект. Фокусирам вниманието именно върху риска, който носят със себе си реализацията на проекти било то по европейски програми или с държавен бюджет, когато при реализацията на инфраструктурните проекти се натъкват на различни археологически находки. Самата процедура може би ми могла да се допълни с конкретни текстове предвид практиката в други държави на запад. Такава практика има в Германия например в пътна агенция или национална компания „железопътна инфраструктура”, където имат назначени археолози, на които им е вменена възможността по едни по-бърз технологичен начин да реагират при възникване на такива казуси при реализацията на определени проекти в случай, че унифицирането в такъв единен институт по някакъв начин да облекчи процедурата, може би това е аспект, за който би било удачно да се замислим като възможност между първо и второ гласуване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Реплика.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Забавянето в теренните проучвания и въобще в работата на археолозите не е толкова административно забавяне колкото време изисква самото проучване и самата работа на археолозите, за да бъдат внимателни всичко това, което е просъществувало до днес да го изкарат на бял свят. Не трябва да се плъзгаме по наклонената линия да даваме превес на големите милионите инвестиционни проекти, които аз не виждам точно къде са, загърбвайки опазването на нашето културно-историческо наследство. Без минало ние няма да имаме бъдеще. Загърбвайки това и давайки превес на някакви инвестиционни проекти, намерения и т.н. ние погубваме нашата история и култура.
ГЕОРГИ СТОЕВ: Предлагам по реда на задаване на въпросите и коментарите от ваша страна да започнем да отговаряме. По въпроса за института за недвижимо културно наследство ще помоля госпожа Казарова да обясни нашите мотиви.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Със законопроекта се предлага, както се вижда, преобразуване на националния институт в държавно предприятие. Държавното предприятие не е нова форма за нашето законодателство и не за първи път се прилага като правно-организационна форма, когато се изнася една дейност от администрацията, за да се организира и да се осъществява на конкурентен принцип. Положихме доста усилия и направихме проучване относно възможността тази форма да бъде приложена към Националния институт за недвижимо културно наследство с оглед именно на неговия специфичен предмет. В тази връзка при формулиране на преобразуването и най-вече при формулиране на предмета на дейност на новото предприятие са запазени всички действащи функции на Националния институт за недвижимо културно наследство и особеното тук е, че за тези си функции, които всъщност ще представляват монополна негова дейност и тук влизат т.нар. експертизи или издаването на предварителните и заключителни оценки за деклариране и предоставяне на недвижими културни ценности. В научната дейност влиза издирването и изучаването на културните ценности, съгласувателната дейност и съхраняването на архивите. За тази си дейност както и до сега държавното предприятие ще получава субсидии от държавния бюджет.
Извън основният предмет на дейност, който е ясно дефиниран държавното предприятие ще има възможност да осъществява допълнителни дейности, които са свързани с основния пакет на дейност. Обръщам внимание, че при настоящия статут на националния институт той има един особен статут на културен институт и същевременно администрация. В действащия закон този статут му е даден и при условията на сега действащия закон той също има възможност да осъществява тези допълнителни дейности. Механизмът на финансиране обаче е като за администрация и това не позволява на практика с оглед наистина огромния обем от работа, който трябва да поеме институтът и наистина много засилен инвестиционен процес, който изисква провеждане на съгласуване на всички инвестиционни проекти, които се осъществяват на територията на страната само от една организация каквато е НИНКН налага подобряване на финансовия му ресурс и на кадровия ресурс на този институт.
Направихме една статистика и установихме, че на практика преписките, които се изработват на година от определен брой хора просто е невъзможно да се реализират в законосъобразните срокове. Освен да се реализира и да се спазят сроковете те да се изработват качествено и да има съответния ефект, това е и за обществото и за опазването на културното наследство. Затова след анализ на цялата тази обстановка се възприе становището, че държавното предприятие, което не е нова форма за нашето законодателство е подходяща форма, която ще даде възможност, както да се осъществяват основните дейности, които ще се субсидират от държавния бюджет чрез субсидия, така и да се извършват допълнителни дейности, което ще даде възможност на института да реализира приходи, с които да укрепи кадровия и финансовия си потенциал и с това да се засили наистина експертния и научно-изследователския характер на този институт, защото тези функции се запазват при тази форма на държавно предприятие, те не се премахват по никакъв начин.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Не става ясно тези допълнителни функции, които ще бъдат подобни на тези по действащия закон от къде ще се финансират че да се увеличат финансите?
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Основната дейност се финансира със субсидии от държавния бюджет.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Говоря за допълнителните, каква ще е разликата от финансираните до сега и след това?
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: И в момента държавата не финансира тази дейност. При наличие на съответните законови основания за осъществяване на тази дейност институтът ги осъществява, но разбира се бюджетната рамка е различна и той не може да реализира приход. Докато държавното предприятие ще му даде възможност да реализира приход.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: За сметка на….? Кой плаща поръчките?
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Възложителят.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Кой е това?
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Физически лица, юридически лица, които са поръчали. И в сега действащия закон има възможност на НИНКН да бъдат възлагани например планове за опазване и управление, експертизи и други дейности. Обаче на практика това не се случва, тоест – стоят положения, които на практика не се прилагат, като разбира се всяко възлагане ще се осъществява по реда на ЗОП, тъй като все пак това е държавно предприятие.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: По другите въпроси да ни отговорите.
ГЕОРГИ СТОЕВ: Въпрос беше поставен по отношение на възлагането на археологическите проучвания по ЗОП.
ХРИСТО ГАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, както вече беше отбелязано големият обществен интерес, инвестиционен, институционален предизвиква да се предложи този текст в закона, когато се финансират теренни археологически проучвания с публични средства да се приложи и Закона за обществените поръчки. Нещо повече, това изискване идва от директива № 204/18 на Европейския съюз, която е относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставка и услуги. Въз основа на тази директива имаме тълкувателно становище на Агенцията за обществени поръчки, което ние сме отчели. В този смисъл мисля, че направеното предложение е резонно и ние го поддържаме.
ГЕОРГИ СТОЕВ: Ще се опитам да отговоря за въпроса на господин Георгиев за резерватите. Господин Георгиев, искам да заявя тук, че нямате никакво основание да се притеснявате, нито пък общините за съдбата на тези резервати, които не са археологически. Те бяха изпуснати в досегашния закон, не съществуваха. В досегашния текст на закона се третираха само археологическите резервати. А тези всичките другите, които бяха архитектурно-исторически, етнографски и т.н. класификации ги нямаше в закона. Сега ние им дадохме категория „национално значение” и статут на групови недвижими културни ценности. Това е една най-висша юридическа защита, която имат и археологическите резервати, никаква разлика няма. Не са резервати, а групови културни ценности. Резервати са само археологическите.
Така че по отношение на опазването на тези групови и културни ценности не трябва да имате никакви съмнения, че те ще бъдат застрашени понеже ще се допуснат инвестиционни инициативи вътре да се рушат сгради, паметници и т.н. Законът за културното наследство е ясен – всяка намеса в защитена територия трябва да бъде съгласувана от министъра на културата. Има цяла главна дирекция в това министерство, която се занимава с това да съгласува инвестиционни намерения. И ако те не съответстват на режимите на опазване на съответната културна ценност няма да бъдат съгласувани. Това е отговора ми.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря. Колеги, предлагам да приключим с дебатите.
МИГЛЕНА ХРИСТОВА: Искам да попитам представителите на министерството Европейската конвенция за опазване на археологичното наследство, която е ратифицирана важи ли за законите на нашата страна, трябва ли да бъде спазвана в България и защо вие не я спазвате? Второ, от кога Агенцията за обществени поръчки тълкува директива на Европейския съюз и от кога в становището на Агенцията за обществени поръчки има превес тълкувателното решение пред директива на Европейския съюз?
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Конвенцията безспорно е част от вътрешното право и ние сме отразили в законопроекта, като сме записали, че археологията представлява научни изследвания.
По отношение на Агенцията за обществени поръчки в съгласувателната процедура, която се осъществява с министерствата ние сме длъжни да съгласуваме законопроекта или какъвто и да е нормативен акт освен с отделните министри и с всички изпълнителни агенции или комисии, които по някакъв начин имат компетентност да се произнесат по този въпрос. В случая тъй като става въпрос за разпоредби, които касаят ЗОП сме изискали становището на Агенцията за обществени поръчки, като агенцията ни е отговорила, че тя всъщност не оспорва научният характер на дейността. Казва, че директивата е транспонирана във вътрешното ни законодателство, тоест – тя е отразена в ЗОП и разглежда този въпрос не от гледна точка на това дали е научна или ненаучна дейност, а за кого остават ползите вследствие на проведено теренно проучване. Както се разбра писмото е публикувано в интернет и сигурно всички са го прочели, в смисъл – в момента се представя едната страна от писмото, тоест – становището на агенцията е във връзка най-вече с това за кого остават ползите. В случай, че ползата остава за този, който възлага тогава не се провежда обществена поръчка. В случай, че остава за други ползата, е задължително провеждането на обществена поръчка. Това е становището на Агенцията за обществените поръчки и ние сме се съобразили с него.
Самото предложение за внасяне на такъв текст в законопроекта идва от Министерство на финансите и то е постъпило в съгласувателната процедура.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Надявам се, че всички въпроси вече са изяснени. Други коментари? Няма. Подлагам на гласуване внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 202-01-65, внесен от Министерския съвет. Който е „За”приемането му моля да гласува!
Гласували "За" - 9; "Против" - 4; "Въздържали се" - 3.
Приема се.
Благодаря ви на вас за участието, до нови срещи и в основната, водещата комисия да вземете предвид забележки, които бяха направени тук.

2. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2013 г., внесен от МС.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Давам думата на колегите от Министерство на финансите. Госпожо Грозданова, най-общо да ни запознаете с параметрите на бюджета, с новите неща, с принципните промени спрямо миналогодишния бюджет.
ВАЛЕНТИНА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2013 година е разработен на базата на приетите от Министерския съвет основни допускания по отношение на данъчно осигурителната политика, политиката по доходите, публичните разходи, както и фискалната цел относно бюджетното салдо за следващия тригодишен период. Бюджетът за 2013 година запазва следваната консервативна бюджетна политика предвид продължаващата финансово-икономическа нестабилност в международен план. През 2012 година очакваме българската икономика да отбележи ръст от 1,2 на сто с основен принос на вътрешното търсене. Растежът на БВП за 2013 година се очаква да достигне 1,9 на сто в реално изражение. Инфлацията за 2013 година ще остане на сравнително ниски нива от порядъка на 3,4 на сто, очаква се и задържане на нивото на безработицата на около 12,4 на сто. В бюджета за 2013 година размерът на приходите по консолидираната фискална програма е на ниво от 37,5 на сто от БВП или има ръст от 6,4% спрямо програмата за 2012 година. Разходната част на консолидираната фискална програма е съобразена с тенденцията за ограничаване на преразпределителната роля на държавата, като размерът на разходите по консолидираната фискална програма ще е на ниво 38,9 на сто от БВП, тоест – ще има ръст от 6,2 на сто.
За 2013 година правителството предлага задържане на дефицита по консолидираната фискална програма в размер на 1,3 на сто от БВП до постигане на неутрална фискална позиция в края на 2015 година. По отношение на общините определените с проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2013 година средства ще създадат условия за добро управление при строго спазване на финансовата дисциплина. С проектобюджета за 2013 година се предвижда общините да получат като разходи 4 милиарда 124 милиона лева при 3 милиарда 696 милиона лева за 2012 година, тоест – има увеличение от 428 милиона лева, от които 100 милиона в делегираните от държавата дейности.
По икономически елементи увеличение има в разходите за заплати със 131 милиона лева във връзка с увеличението на минималната работна заплата от 290 на 310 лева, а също и в издръжката в размер на 50 милиона лева. Собствените приходи на общините за 2013 година са планирани в размер на 1 милиард 836 милиона лева при 1 милиард 750 милиона лева по консолидираната фискална програма за 2012 година или ръст от 85 милиона лева, като са отчетени разширените правомощия на общините да определят сами размерите на местните данъци при условията и реда на Закона за местните данъци и такси.
По отношение на данъчните приходи прогнозата е в размер на 691 милиона лева при планиран ръст от 44 милиона лева, като са отчетени както правомощията, дадени на общините със Закона за местните данъци и такси, така и ръста на имуществените данъци през 2011 година в сравнение с 2010 година, както и очакваното изпълнение на собствените данъчни приходи на общините за тази година. Очакваните постъпления от общински такси са в размер на 776 милиона при 752 за 2012 година или ръст от 24 милиона. В това число се очакват по-големи приходи от таксата за битови отпадъци с 19 милиона лева във връзка с увеличените разходи на общините за дейностите по управление на отпадъците.
Разчетените бюджетни взаимоотношения на общините в проектобюджета за 2013 година са в размер на 2 милиарда 287 милиона лева, като нетното увеличение е 127 милиона лева – 100 милиона повече в делегираните дейности, 26,7 милиона в местните дейности. Общата субсидия за държавните дейности в проектобюджета за 2013 година е 1 милиард 925 милион при 1 милиард 834 милиона по Закона за 2012 година или 90 милиона ръст. Трансферът за зимното поддържане и снегопочистване също се увеличава – от 14,1 милиона лева, той достига 19 милиона, тоест – има увеличение от 4 милиона и 900 хиляди. Целевата субсидия за капиталови разходи в проектобюджета е 101 милиона лева при 70 милиона за 2012 година, тоест – също има увеличение от 31 милиона и 700 хиляди лева, от които 7,5 милиона за изграждане на основен ремонт на общински пътища е увеличението и 24 милиона лева целевата субсидия, изчислена по методика. Общата изравнителна субсидия се задържа на същото ниво от 2012 година като сума – 240 милиона лева, но трябва да се отчете факта, че е изпълнено изискването на чл. 34 от Закона за общинските бюджети да бъде не по-малко от 10 на сто от собствените приходи на общините за предходната година, в случая та е 14,5 на сто от собствените приходи.
Споменах, че с 90 милиона се увеличават текущите разходи на делегираните от държавата дейности. В почти всички функции има увеличение за тях, като са отразени както промените в равнището на минималната работна заплата, така и стандартите за делегираните от държавата дейности са увеличени. Особено голямо е увеличението във функция „образование”, там то е 69 милиона лева и са планирани общо 1 милиард 351 милиона лева за функция „образование”, която е една от приоритетните функции, като са осигурени необходимите средства за новите две политики, предлагани от Министерство на образованието, младежта и науката, обучение в подготвителните групи на 5-годишните деца през 2013 година и въвеждане на целодневен учебен процес за децата от трети клас. Увеличени са всички стандарти за училищата с 5 на сто, за детските градини с 5,5 на сто. Увеличена е добавката за подпомагане на храненето на децата от подготвителните групи от 65 на 70 лева, както и добавката за подобряване на материалната база от 23 на 25 лева.
Друга функция, в която имаме значително увеличение е функция „социално осигуряване, подпомагане и грижи”, където увеличението е 16 милиона и 900 хиляди лева. С 10 на сто са увеличени средствата, като се предвижда увеличение на всички стандарти във всички дейности на социалното осигуряване и съответно чакаме по-високо качество на услугите, предоставени от социалните институции.
Във функция „почивно дело, култура и религиозни дейности” увеличението е 6 милиона и 700 хиляди лева и се достига сумата от 74 милиона лева, с 10% са увеличение средствата в тази функция, като се предвижда увеличение на заплатите на музейните работници, заетите в регионалните библиотеки и в народните читалища. В другите функции също има увеличения, свързани с осигуряване на необходимите средства за минимална работна заплата, както и за нови натурални показатели.
По отношение на капиталовите разходи за делегираните от държавата дейности те се увеличават с 9 милиона и 900 хиляди лева спрямо 2012 година и достигат 26 милиона и 900 хиляди лева. Относителният дял на общинските разходи за 2012 година към БВП е бил 4,8 на сто, а през 2013 година достига 5,1 на сто. По отношение на консолидираната фискална програма разходите за общините през 2012 година са били 12,8 на сто, а през 2013 година са прогнозирани 13,4 на сто. По този начин смятаме, че предвидените средства ще създадат необходимите условия за изпълнение на целите в областта на финансирането, както на делегираните, така и на местните дейности на общините.
Министерство на финансите предлага проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2013 година да бъде приет с включено становище на Министерския съвет.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря. Колеги, имаме възможност да коментиране. От страна на Министерство на регионалното развитие и благоустройството имате ли позиция по средствата, предвидени за министерство. От Национално сдружение на общините в Република България също ще ви помоля да коментирате това, което чухме и с което сме се запознали предварително.
ЕМИЛ САВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, тук сме със зам.-председателя на Управителния съвет на нашето сдружение госпожа Каменова, която е и кмет на Берковица и пряк участник в преговорите с националното сдружение, а аз съм Емил Савов – зам.-изпълнителен директор на сдружението.
Разполагате с протокола, който по силата на закона е една традиция, който винаги придружава проекта на Министерския съвет. Той беше подписан в деня преди вземането на решението в Министерския съвет. Залегналите неща в протокола бяха дискутирани на годишната среща на местните власти в Пловдив, където също беше поет и един ангажимент от премиера да се търсят резерви в посока на увеличаване на един от трансферите, за които след малко ще поговорим.
Тъй като разполагате с протокола позволете ми съвсем накратко да маркирам нашите притеснения. Първото ни основно притеснение, тази година имаме три основни неща, по които се съгласихме. Нека да започнем със съгласията преди несъгласията. Трите неща, за които се съгласихме за съжаление нямат финансово измерение и са по-скоро намерения да се работи в три определени посоки. Те са и друг споменавани. Едното беше споменат преди седмица тук на заседание на комисията относно друг проблем за определяне на по-целеви характер на част от нашите приходи така, че да бъдат защитени от тези като такси за детски градини, приходи от този род чрез съответни законови промени да бъдат защитени срещу кредитори.
В желанието си да се търсят действия за преодоляване на влиянието на икономическата криза това е едно от нещата, които най не боли, нека така до го кажа за общините, тъй като почти няма подкрепа за общините чрез бюджета. Говоря само за това от началото на кризата до момента, като може би единственото изключение е подкрепата за компенсиране на разходите на общините за ползвани кредити от ФЛАГ. Ние загубихме от последната добра година до сега 1 милиард лева. С толкова по-малко работят общините в момента от края на 2008 година. Голяма част от намалението е от собствени приход, нормално, от данъчни приходи, които са проциклични с икономическия цикъл и друга малко по-голяма част от загуба на трансфери главно през 2010 година, когато беше актуализиран бюджета. Грубата картинка е това. Разполагаме в момента с 1 милиард по-малко, а сигурно едва ли сте чули някое разходна отговорност да е отпаднала от ангажиментите на общините. Така че ние чакахме да бъдем тази година приоритет на държавата в Закона за бюджета и в доклада към него, за съжаление не сме. Знаете че преобладаващата част от публичните услуги минават през общинските бюджети или се финансират чрез общинските бюджети, така че наистина при условие, че 2013 година се очертава като ключова по отношение примерно на европроектите ние в този бюджет не намираме подкрепа и там освен с един достъп до механизма за авансово плащане от националния фонд, за което пък управляващите органи имат проблеми с неговото ползване и в крайна сметка общините пак не могат да го ползват. Така че от тази гледна точка са направени и нашите искания, не говорим даже толкова за пари, колкото за приоритети и за политики и за отдавна подценявани проблеми.
Първото, най-важното ни може би искане и най-важният трансфер за общините това е изравнителната субсидия, чийто минимален размер наистина е определен в Закона за общинските бюджети, но чийто реален размер последните три години не е променян при условия и на фона на всичко това, което ви казах и до момента със спада на приходите, а това е единственият източник и за съфинансиране на европроекти и единственият трансфер, по който общините имат пълни правомощия за това как да го разходват. Така че това, което е предложено в проекта на Закона за бюджета, предлаганите увеличения са в трансфери, върху които ние нямаме правомощия да влияем, всички имат целеви характер. Наистина помощ за общините в тази ключова 2013 година по отношение на проектите би била наистина в областта на изравнителната субсидия, която три години не е пипана. Едва ли има такъв трансфер в България.
Нашето предложение за най-съществено увеличение там с 30 милиона лева, което е повече от скромно на фона на задачите, които имаме да изпълняваме. Например само съфинансирането, което общините трябва да осигурят по сключени вече проекти по регионално развитие и околна среда е 300 милиона лева. Как се осигурява, можете да си представите, като имате предвид и какъв е размера на общинските бюджети – малко над 4 милиарда лева.
Второто ни предложение залегнало в протокола за разногласие това са трансферите за общинска инфраструктура. Там има и една цифра, по която сме се доближили, това са средствата за зимно поддържане за 19 милиона лева, но си остават претенциите ни към държавата за трансфера за капиталови разходи и за ремонт и поддържане на пътища, които бяха отново силно редуцирани през 2010 година и въпреки предлаганото тази година увеличение според нас силно изостават от реалните нужди.
Третата ни област от предложенията това е вече в областта на финансираните от държавата дейности, тъй като въпреки предлаганото увеличение от 90 милиона лева в областта на делегираните дейности в момента общините заделяме над 100 милиона лева за дофинансиране на делегираните дейности. Така че това предложение на финансите покрива в по-голямата си част новите отговорности, които са възложени най-вече от образователното министерство върху общините, което увеличава спектъра на услугата и в много по-малка степен в преодоляване на задържаните разходни стандарти от последните години. Така че това, което в момента заделяме като ресурс от местните дейности за дофинансиране на този дълг към държавата ще си остане и през 2013 година. И в тази посока са и нашите предложения, като може би най-големият акцент е грижата за децата в детските градини, което и миналата година го обсъждахме с финансите и въпреки тяхното очевидно желание да помогнат не можаха да се справят със земеделието и здравето. По силата на две вкарани нови наредби силно ни се завишиха разходите за изхранване на децата. Това са изисквания към храните и към качеството на тяхното приготвяне, това е все пак законодателство и изисква при възлагане на ангажимент да бъде потърсен начин за компенсиране. Възможностите пред общините са или да се натоварят собствените приходи, за да компенсират увеличение на разходите или да натоварят родителите. В много малки общини, където няма други алтернативи вече има желание за отказ от самата услуга, което в период на криза е повече от тревожно. Така че тук нашата сметка е за подкрепа от около 50 лева на дете годишно чрез бюджета. Вие преценете колко е страшна сумата.
Ако се върнем отново на подкрепата за ФЛАГ смятаме, че там проблемите са назрели, в смисъл забавянето особено на окончателните плащания изправят ФЛАГ пред изпразване от средства и предлагаме също там да бъде заделен ресурс за увеличаване на капитала от 40 милиона срещу които да бъдат привлечени два пъти по-голям външен ресурс от международни финансови институции, за да можем да отговорим на наплива, който е в момента. В противен случай след около два месеца ФЛАГ трябва да затвори, казвам ви го реално. В момента това е единствената възможност, която общините ползват за финансиране на проектите си.
Маркирам предложенията ни в частта за подобряване на нормативната база, те са по текстовете на закона, най-вече в преходните и заключителните разпоредби. Най-важното ни притеснение е, че голяма част от текстовете, които регулираха до сега взаимоотношенията ни по отношение на образованието е предложено тези текстове да влязат в постоянния Закон за средното образование, въпреки че предстои неговата промяна, но това е в недалечното бъдеще. Притесненията ни тук са две. Първо, че в една такава важна сфера, типично общинска в цяла Европа с преместването на тези текстове от годишните закони в постоянното законодателство те няма да бъдат обект на преговори и че правомощията на Министерство на образованието, младежта и науката ще бъдат прекалено силни или с други думи казано – общините ще бъдат изцяло дистанцирани от управлението и грижата за средното образование.
Другото ни притеснение е, че специално прилагането на делегираните бюджети в по-малките общини не се прави по най-добрият начин и по този начин преместено в другия закон също ще бетонираме лоши практики.
С това ми позволете да приключа и ви благодаря много за вниманието.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Тъй като ми се налага да напусна по-рано заседанието искам да взема отношение във връзка с така предложения бюджет. Ще подкрепя бюджета на първо гласуване с ясното съзнание, че парите така или иначе едва ли винаги стигат. Ясно е, че бюджетът е доста консервативен, така че с моята подкрепа за първо гласуване ще направя предложение и апел към отговорните институции и лица, както и в това число нашите колеги, да се търсят пак резерви между първо и второ гласуване относно максималното доколкото е възможно увеличаване, както на делегираните бюджети, така и за капиталови разходи, да се търсят някакви резерви. И както сме говорили с колегите преди това евентуално да се включи в бюджета между първо и второ гласуване едно перо, което в момента го няма, не го виждаме и то е свързано с устройственото планиране. Да се задели някаква част в бюджета, която да бъде целева субсидия, която да бъде изцяло насочена към устройственото планиране, тъй като знаете, че там общините изостават, но пък от друга страна ако не е целева субсидия само за това нещо те се разходват за покриване на други такива належащи нужди и поради тази причина вече години наред много от общините нямат такива устройствени планове.
Във връзка със следващия законопроект ще дам пълномощия на господин Татарски да гласува вместо мен. Благодаря, това е от мен.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Симидчиев, с няколко думи позицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по внесения законопроект за бюджета.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Бих помолил колегите, които са по-компетентни от мен да кажат няколко думи конкретно за бюджета, който е отделен за Министерството на регионалното развитие и благоустройството след което ще направя кратък коментар по една конкретна част от него.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, имате думата за отношение по бюджета.
КИРИЛ ТОДОРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, проектът на бюджет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството бе съгласуван с Министерство на финансите, ходили сме на много разговори. Средствата, които ние поискахме за бюджет 2013 година с ясното съзнание, че са над разходните тавани, които са определени по принцип не бяха удовлетворени, нямаше и възможност да бъде постигнато това. Имахме забележка за намаляване на приходната част на бюджета, не се прие въпреки мотивите, които изложихме ние, запази се ръста, който е заложен за тази година. Фактически сумата е същата, с много малко завишение. Но в рамките на политиките, които изпълнява нашето министерство и 16-те програми, които са в рамките на тези средства ще направим всичко възможно да работим. В хода на изпълнението на следващата година ще видим как ще се развиват нещата. Не става въпрос за половин година, за сега ще се справим с положението каквото е. Действителностите са такива, ние разбираме положението, длъжни сме да си кажем нашите съображения, че средствата въпреки всичко не достигат, но положението е това.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Като гледам разходите за подобряване състоянието на жилищния сграден фонд – цели 110 хиляди за капиталови разходи, колкото една къща да направим, такава е политиката на министерството за следващата година.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Кратък коментар за нещо специфично. В никакъв случай не искам да звучи обвинително, защото когато се прави бюджета на една държава се взимат много повече неща предвид отколкото от моята изходна гледна точка в момента. Моето най-сериозно притеснение е конкретно за държавните инвестиционни заеми. Държавните инвестиционни заеми това са големи мащабни, важни проекти, обикновено с международни финансови институции, трети страни, договорни отношения и т.н. И там намалението е доста сериозно спрямо това, което ние сме заявили, пък нашата заявка идва от конкретни ангажименти, които имат по договори. Общо взето разликата е доста сериозна, от около 466 милиона заявени. Таванът, който е определен от колегите от Министерство на финансите е 198, което е рязане на живо месо. Това е единственият коментар, който исках да направя.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Ще направя кратък коментар. Очевидно на някои места е рязано с ножица. Несъмнено желанието на министерството е може би за някои политики да има повече средства според мен. За мен лично са притеснителни програма 9 – благоустройствени дейности в населените места, само 733 по програма 7 – водоснабдителна и канализационна инфраструктура. Явно формулата при формиране на бюджета консолидира множество аспекти и е по-комплексна, когато това нещо се решава на централно ниво, но може би било удачно ако има възможност да се разгледат някои аспекти за подобряване.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми гости, аз първо искам с едно изречение да направя едно обобщение на бюджета от финансовата му гледна точка, че той според мен определено е преоразмерен от гледна точка на приходите. Очаква се един ръст в бюджета, който трябва да е функция на нарастващото потребление – нещо, в което аз дълбоко се съмнявам. Също така не съм съгласен, че нивата на безработица ще останат същите през следващата година. Всички световни икономически анализи сочат, че Европа влиза във втора рецесия, няма как това да не се отрази на българския износ, който формира голяма част от БВП и не мога да се съглася с обстоятелството, че едва ли не производителността на българския народ БВП ще се увеличи поради простата причина, че няма да имаме пазари и поради простата причина, че безработицата ще бъде много по-висока. Това е относно глобалната финансова рамка.
Относно бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като това е вече четвъртият бюджет, който приема нашата комисия, може би аз за четвърти път ще говоря едно и също. Не мога да допусна отново да бъде държавата оставена на произвола от гледна точка на свлачищните и брегоукрепителните действия. С бюджета в рамките на 1 милион лева и всички текущи свлачища и това, което имаме като свлачищни процеси от последния един месец мисля, че това е абсолютно безотговорно поведение. Не знам в чий ресор, дали на уважаемия зам.-министър или на някой от неговите колеги, но независимо, че се намирате под шапката на Министерски съвет и шапката на Министерство на финансите вие трябва да използвате вашата позиция да отстоявате тези позиции, защото наистина е заплашена сигурността на българското население в цели региони, особено в района на Варна и други морски общини.
Относно жилищната политика, за съжаление за последните три години Министерството на регионалното развитие и благоустройството не можа да изгради концепция за обновяване на жилищната среда и жилищния сграден фонд в страната. Поздравления, разчита се на една оперативна програма за саниране, обновяване на жилищните сгради, но тази програма трябваше да я използвате да изградите един цялостен модел за обновяване на сградния фонд. Съответно този модел трябваше да бъде финансово обезпечен. Извинявайте много, но със 100 хиляди лева, това е абсолютно смешна сума, най-малкото, което е, че вашата програма отново е застрашена от успех поради простата причина, че тя не е свързана със социално подпомагане на социално-слабите хора в етажна собственост.
С риск да се конфронтирам с някои колеги не приемам обстоятелството, че са отделени 100 хиляди лева за ромски жилища и 100 хиляди лева за останалата част от българското население. Относно националните устройствени схеми, вие знаете много добре, че с последните промени в Закона за устройство на територията приехме един срок, в който общините трябва да приемат окончателно своите устройствени планове, след което няма да могат да провеждат процедури по продажба на земя извън урбанизираните територии. За съжаление отново, както каза и колегата Ненков преди мен, не е отделен необходимия финансов ресурс и според мен, тъй като това е един доста дългосрочен процес, ако следващата година не стартират всички процедури по изготвяне на тези устройствени планове, а ние говорим за над 80% от общините в България, това означава, че следващото Народно събрание пак ще трябва да удължава срока или пак да слагаме срок, че до 2006 година всички незаконни строежи могат да бъдат узаконявани. В случая аз не виждам никаква последователност. За мен най-лошото нещо е това, че е поредната четвърта година, когато говорим за всички тези политики. Не виждам средства, може тук да ме поправите, за изграждане на националните планове по всички политики. Доколкото си спомням в предни разходи с министъра на регионалното развитие и благоустройството се изтъкна мнение, че тези планове са възложени и че ще бъдат направени в някакви кратки срокове, но аз в случая не виждам финансово как те ще бъдат обезпечени.
Има някои разходи, които също ме притесняват, това е относно управление на държавната собственост, държавните имоти. Генералната политика, която трябваше да направи правителството и това, за което сме разговаряли с финансовия министър е, че държавата трябваше да положи повече усилия по управление на държавната собственост. В държавната собственост се крие огромен финансов ресурс на държавата, говорим за десетки, милиарди левове, чиято собственост е разпръсната по различните ведомства, която се управлява по незнайно какъв начина, която акумулира огромни разходи по поддръжка, охрана, застраховки. Тук отново са заделени средства, за които първо разходи трябва да бъдат правени от министерството, второ – тези разходи трябва впоследствие да генерират приходи, а не само да се обричаме на едни текущи разходи.
Последно, искам да попитам, тъй като виждам, че по програма 4 – нормативно регулиране и контрол на инвестиционния процес и строителство, това бюджетът на ДНСК ли е? В нея заделени ли са средства за премахване на незаконни строежи и какво бюджетиране сте направили и за какъв обем незаконни строежи говорим, за сто обекта, за хиляда? Каква ви е реално вашата програма?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Господин Пехливанов изказа съжаление, че не вижда средства предвидени в бюджета за подпомагане съставянето на общи устройствени планове от общините. Не е за съжаление, господин Пехливанов, а е в нарушение на Закона за устройството на територията, който ние актуализирахме преди две седмици и там записахме, вменихме това задължение на държавата да подпомага общините при съставянето и приемането на общите устройствени планове. Затова не е за съжаление, а е в нарушение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, напълно споделям казаното от вас и от господин Ненков и се надявам, че между първо и второ четене в Министерство на финансите ще вземат присърце и предвид това изменение на Закона за устройство на територията, което ги задължава да участват във финансирането на планирането и устройството на територията.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Вероятно ще влезе в сила изменението на Закона за държавната собственост, предвиждащо допълнително застраховане на публичната държавна собственост за събитията, свързани с наводнение и земетресение. Това ще отрази и на бюджета респективно. С колко е предвидено това завишаване на застраховките, като се има предвид, че много е вероятно между 1 и 2% да се увеличи застрахователната сума, тоест – парите, които ще се дадат за застраховка спрямо досегашните. Това предвидено ли е в бюджета, защото аз не можах да го намеря?
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Господин председател, аз няма да взимам цялостно отношение по законопроекта, защото се съгласявам с всички позиции, които до сега бяха изказани от колегите и от представителите на министерството и на общините. Искам само да задам един въпрос към зам.-министъра – за какво точно ще се разходват средствата, предвидени за подобряване на жилищните условия на ромите по програма 12? Някаква разбивка, ако сега имате готовност, ако не – може и впоследствие да ни предоставите. Благодаря.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Без да сме го проверили, това е по лихви по стари задължения. Това на практика не включва реални дейности, те се капитализират така или иначе.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Имате ли отговор и знаете ли за тази промяна в Закона за общинската държавна собственост отпреди една седмица?
ВАЛЕНТИНА ГРОЗДАНОВА: Факт по време на разработването на проектозакона за 2013 година, поради тази причина за момента няма предвидени допълнителни средства, но това би могло да се случи между първо и второ четене на закона.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, пристъпваме към гласуване. Подлагам на гласуване внесения законопроект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 година. Който подкрепя този законопроект, моля да гласува.
Гласували: „За” – 9; „Против” – 5; „Въздържали се” – 1.
Приема се законопроектът.
Наистина вземете предвид тези коментирани от нас промени в законите и да ги отразите.

3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от МС (за второ гласуване - продължение).

НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ: Чисто оперативно, тъй като ми се налага да напусна заседанието, упълномощавам господин Татарски.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще подложа на гласуване точките, по които имаме яснота. Има текстове, по които имаме вече готовност и можем да ги обсъждаме. Няма да приключим и днес с този законопроект, защото няма съответната готовност, но по текстовете, по които имаме такава ще приключим.
Първият отложен текст е по § 2. Имаме ли редакция на текста. Това е предложението на Михалевски, Гагаузов и Горов по отношение на § 2 в т. 2, б. „а”. Имаме ли позиция, да я чуем. Това, до което експертите са стигнали като вариант, да го прогласуваме и да вървим нататък.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Предложението е да се върнем на първите текстове, които бяха отложени, касаещи разпределението на собствеността и по-скоро факта, че най-вероятно такова няма да има. Съгласяваме се около вариант, в който да прецизираме сегашните текстове от действащия Закон за водите. В тази връзка правните експерти към комисията са подготвили нови текстове.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В ал. 2, т.1, б.”а” е предложена редакция за промяна: т.1: „извършва промени в границите на обособени територии, произтичащи от извършени административно-териториални промени, с които се променя границата на съответните области”.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Съгласни сме с това предложение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има ли коментари? Няма. Подлагам на гласуване. Който е „За” тази редакция на т.2 на § 2, отложена от миналия път, моля да гласува!
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Следващият текст, който е отложен е § 6, който става § 7. Господин заместник-министър, позицията на Министерство на регионалното развитие и благоустройството е важна, защото иначе трябва да приемем текста на вносителя, който сте вие. Ако приемете редакция на тези текстове да ги четем и да вървим нататък. Ако – не, гласуваме.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Въпреки че това предложение се различава коренно от нашето първоначално предложение, по-скоро без да правя някакви коментари бих ви предложил да го подкрепите. Тук не става дума за сигурност или неяснота, няма нито несигурност, нито неяснота. Това е въпрос на принципна позиция този така предложен текст е в посока доусъвършенстване на сегашните текстове от Закона за водите, което не беше нашето първоначално предложение, но при тези обстоятелства аз предлагам да подкрепим този закон в този му вид. Тоест, няма неяснота или причина за отлагане към този момент.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако няма коментари пристъпваме към гласуване на така редактирания текст на § 6, който става § 7. Разбрахме, че този вариант е приемлив и за вносителя. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се този вариант.
Има предложение от народните представители Михалевски, Гагаузов и Горов, което също беше отложено. Предлагам ви да го гласуваме. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 4; "Против" - няма; "Въздържали се" - 11.
Не се приема този текст за създаване на нов § 6а, който беше отложен на миналите разисквания.
§ 7. Има предложение от народните представители Михалевски, Гагаузов и Горов да отпадне, но експертите от комисията и от министерството предлагат да се създаде нов § 6а за промени в чл. 14, където е систематичното място на този текст чл. 14 да стане § 8 със следния текст: чл.14 създава се т. 3: „земите, взети от пояс едно на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията предвидени за питейно битово водоснабдяване и водовземните съоръжения за минерални води попадащи в територия са изключителна държавна собственост”. От Министерство на околната среда и водите ще вземете ли отношение, да не се окаже, че гласуваме нещо, което вие не приемате. Нямате претенция към тази формулировка и тази подредба на текстовете. Който е „За” моля да гласува така направеното предложение на § 8.
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Отложили сме предложението на Димчо Михалевски, Гагаузов и Горов § 7 да отпадне – това, което вече коментирахме. Който е „За” предложението на Михалевски § 7 да отпадне, моля да гласува!
Гласували "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 10, който става § 11. Кое министерство тук има отношение по тези текстове да каже.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Отново коментар, като за чл. 13 вървейки по философията на разпределението на собствеността, което съществува в момента спрямо действащия закон нямаме много избор. Ако приемем това, което приехме за чл. 13 задължително трябва да приемем и това, което в момента се предлага като § 11 за промените в чл. 19, така че го приемаме. Не бих казал, че приемаме, но в крайна сметка се съгласяваме с този подход. За нас е важно законът да излезе, за да може да започне да се прилага и вместо да губим време в безкрайни спорове, просто сме малко по-конструктивно настроени.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Представителите на другите министерства, какво е вашето становище? По тези текстове, които дискутираме искаме да чуем вашето становище, защото след това всяка интерпретация може би да чуем. Вие подкрепяте предложената редакция от експертите, така да разбирам. Добре. Който е „За” така предложения текст на § 10, който става § 11, моля да гласува!
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
По § 10 има предложение на Михалевски, Гагаузов и Горов § 10 да отпадне. Подлагам го на гласуване. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 5; "Против" - няма; "Въздържали се" - 10.
Не се приема това предложение за отпадане на § 10.
Има и друго предложение за създаване на § 10а пак от същите колеги. Който е „За” тяхното предложение, моля да гласува!
Гласували "За" - 4; "Против" - няма; "Въздържали се" - 11.
Не се приема това предложение.
Предложение на комисията за нов § 11а.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Това е следващото предложение, което е за промени в чл. 30 от закона с оглед изчистване на чисто редакционно съдържанието на двата текста, което е свързано с формулировките, които вече се получиха с гласуваните редакции в чл. 13 и 19.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От министерствата въпроси?
ДРАГОМИР СИМИДЧИЕВ: Нямаме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Подлагам на гласуване този текст за нов § 11а. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Редакционна промяна „обявено бедствено положение се занемя” с „въведен план за защита при бедствия”. От министерствата нямате коментар по този въпрос. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Нов § 14а.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Ще представя консолидирано предложение от предишния път до сега, чиято философия всъщност цели прекратяване на добива на инертни материали в речните корита, без разбира се река Дунав, където има конкретна регулация за това чрез премахване на разрешителния режим, като се даде възможност това да се осъществява в случаите на доказана необходимост и обем за поддържане на балансирано състояние на реките от екологична гледна точка. Това са предложения, които са и в унисон с практика в множество европейски държави видно от контекста и разделяне на процедурата по изземване и ползване.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Давидов, разбирам, че правите, като член на комисията предложение за изменение на тези текстове в закона. Дали са съгласувани с Министерство на околната среда и водите?
МАЯ ДРЯНОВСКА: Съгласувани са.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Съгласувани са и вие ги приемате. Става въпрос за изземване на инертни материали от коритата на реките. Само че аз бих искал да направя едно предложение. Средствата, които се получават от продажбата на тези инертни материали да постъпват там, откъдето ще се взимат средства за извършване на всички тези мероприятия, а именно междуведомствената комисия. Нали оттам ще се ползват средства, за да се извършват съответните дейности по почистване на реките, когато това е необходимо във връзка с проводимостта им. След това получените средства при продажба на тези материали вие предлагате да бъдат на разположение на областния управител и той да възлага дейности в тази връзка. Не е ли по-логично да си отидат в междуведомствената комисия?
МАЯ ДРЯНОВСКА: Първоначално средствата ще се вземат от междуведомствената комисия, но след това постъпленията, като отиват в областната администрация там ще се създаде фонд, който ще финансира. Само първия път няма да имат средства. В закона е отбелязано, че те имат възможност да поискат средствата от тази комисия.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И смятате, че след това с тези средства с този фонд ще се финансират всички дейности, свързани с почистването на речните корита. Ако смятате, че приходите са толкова, че това да стане, но както се реши в края на краищата. Ние се доверяваме на вас като експерти.
Колеги, има предложение тези изменения на текстове в ЗИД на Закона за водите, предложен от народния представител Веселин Давидов и чухме одобрение от представители на Министерство на околната среда и водите. Който е „За” тях, моля да гласува!
Гласували "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
В този случай аз оттеглям моето предложение за нов § 17б. В такъв случай аз оттеглям това предложение, след като приехме текста, предложен от народния представител Веселин Давидов.
§ 16а, който да стане § 23 и § 16б, който да стане § 24 „Концесии на водностопански системи и съоръжения”. Наименованието на раздел І да се измени. Второ: „особено право на ползване” се заменя с „предоставяне на концесия”. Колегите от министерствата, вашето мнение?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Съгласни сме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Щом от министерствата имат готовност и приемат това предложение, който е съгласен за тази редакция на § 16а и § 16б, които стават съответно 23 и 24, моля да гласуват.
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Нов § 29 „наредбите” се заменя с „наредбата”, а думите „и 18” се заличават. Редакционна поправка. Не възразявате. Има ли коментари? Няма. Подлагам на гласуване така предложението за създаване от комисията на нов § 29. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Има предложение да се създаде нов § 39. Господин Тодоров, обяснете за каква промяна става въпрос тук.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Както в този случай, така и в предишното гласуване става въпрос за прецизиране на тези текстове, в които има препратки към съответните точки, в случая т. 18 понеже се отменя трябва да отпадне навсякъде, където има препратка към нея. Става въпрос за наредбите, които са по всички тези точки на чл. 135, 18 точка до 20 се отменят и навсякъде, където има препратка в текстовете ще трябва да се изчисти, да се магнат.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: След като от Министерство на околната среда и водите не възразяват, приемат, подлагам на гласуване тази редакция. Който е съгласен със създаването на нов § 39 с този текст, моля да гласува.
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 58.
Сега разбирам, че има становище § 4 да не се отменя, както е гласуван.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството има ли отношение?
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Подкрепям, § 4 си остава, защото ще има нов параграф в преходните и заключителните разпоредби към този ЗИД, така че няма логика да го отменяме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има предложение да не се подкрепи този текст на вносителя, така че предлагам да гласуваме това предложение за неподкрепа на текста на вносителя за § 58. Който е „За” неподкрепа на § 58, за отхвърлянето, моля да гласува.
Гласували "За" - 15; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Следващото предложение е на стр. 45 за § 62. По принцип миналия път комисията в бързината гласува едно към едно така, както са предложение текстовете. С колегите обаче направихме едно съгласуване, че всъщност идеята на вносителя е тези общински язовири, които по някакъв начин не са предоставени на трети лица, било под наем на концесия или не са създадени общински предприятия, които да ги управляват, да имат възможност така, както е първоначалният замисъл – държавата да управлява всички безстопанствени имоти, като ги възлага на съответните национални оператори, тук ако се стигне до такава ситуация с общинските язовири да не са предоставени никому, тогава държавата да има възможност по реда, който ще бъде определен в наредбата по чл. 13 да ги предоставя на съответния национален оператор.
Коментирахме, че трябва да се даде възможност и на самата община след като е провела процедура примерно за концесиониране или отдаване под наем и няма явили се кандидати, самата община да може да го възложи на съответния оператор по чл. 13 и едва тогава, ако тя не направи това с оглед осигуряване на неговата техническа експлоатация за безопасност и гаранции за сигурност, едва тогава държавата да го възложи по реда на наредбата на съответния оператор. В този смисъл сме преработили текстовете, които ви предлагаме като редакция, да се прегласува § 62 в тази редакция.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, коментар? От министерствата не възразявате.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ: Доколкото това на практика допълва съществуващия текст и по никакъв начин не му променя смисъла, сме „за”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви. Подлагам на гласуване редакцията на § 62. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Другото, което допълнително предлагаме това е на стр. 46 § 63, който е гласуван от комисията. Обърнете внимание на ал. 4, която сега в новата редакция сме предложили. Това е съгласувано с колегите от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Става въпрос за язовири, които към момента се управляват от тяхното предприятие да продължат да се управлява от същия оператор, независимо, че попадат в една друга категория. Може би колежката да обясни по-подробно за какво става въпрос.
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Причината за това наше предложение е, че част от тези язовири, за които предлагаме тази редакция и подкрепяме имат специфично предназначение. Така например язовир „Овчарица” и язовир „Розов кладенец” и системата от язовири към тях се използват за охлаждане на ТЕЦ „Марица изток 2”, на ТЕЦ „Брикел” и останалите ТЕЦ-ове в района. Предназначението на тези язовири е именно с тази цел, те нямат друго предназначение. Ако се спази стриктно буквата на закона така, както е прието до сега означава те да минат към Министерството на земеделието и храните. Считаме, че е добре те да продължат да се стопанисват от предприятие „Язовири и каскади”, което е част от нашата система предвид това, че те обслужват ТЕЦ-ове.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментари? Няма. Който приема така направеното предложение за допълнение на § 63 с нова ал. 4 така, както чухме предложението и становището на Министерство на околната среда и водите, моля да гласува.
Гласували "За" - 11; "Против" - няма; "Въздържали се" - 4.
Приема се.
Колеги, с това приключваме. Това са готовите текстове, които са огледани и редактирани, но остават още, които се надявам в скоро време да ги направим.
Закривам заседанието на комисията.
(Заседанието завърши в 17.00 часа.)
(брой знаци 77 468)

СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:
К. Петрова /Любен Татарски/