КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 202-01-82, внесен от МС.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-81, внесен от МС.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от МС.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от МС.
5. Представяне и обсъждане на проект за решение за приемане на Национална стратегия за младежта (2012-2020), № 202-03-19, внесен от МС.
П Р О Т О К О Л
№ 1
На заседанието присъстват:
От министерство на икономиката, енергетиката и туризма:
1. Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“
2. Валентина Илиева – н-к на отдел в дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“
От министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
1. Камен Кичев – заместник-министър
2. Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“
3. Петър Киров – зам.изпъл. директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“
От министерство на регионалното развитие и благоустройството
1. Добромир Симидчиев – заместник-министър
2. Десислава Йорданова – директор на дирекция „Жилищна политика“
3. Соня Георгиева – дирекц5ия „Технически правила и норми“
4. Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройство на територията“
5. Лазарина Стоичкова – член на УС на Агенция Пътна инфраструктура
6. Иванка Виденова – директор на дирекция „ВиК“
7. Наталия Димитрова експерт в дирекция „ВиК“
От министерство на образованието, младежта инауката
8. Петя Евтимова – заместник-министър
9. Яничка Труева – директор на дирекция „Младеж“
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на комисията Любен Татарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - Добър ден колеги и гости.
Добре дошли на всички. Да си пожелаем успешна година за всички вас. Живи и здрави да работим така, както от нас се изисква и през оставащите 5 месеца до края на мандата.
Виждам, че имаме необходимият кворум и можем да започнем нашата работа, като преди това искам да дам малко информация за предстоящите две седмици на нашата комисия.
Във връзка с придобилият популярност като проблем – дюнигейт и предложения от еколози, министри за промяна в законите, които касаят дейността на нашата комисия е предвидено следващата седмица в 14.30 ч. в зала „Изток“ да се проведе открито обсъждане на предложените промени и предложения за изменение на няколко закона – на Черноморското крайбрежие, на ЗУТ-а, на Закона за защитените територии, Закона за горите и т.н. В това обсъждане ще участват трите комисии – нашата, на горите, на околната среда. Ще бъдат поканени кметове, еколози, представители на заинтересовани браншови организации. Просто ви уведомява още сега – следващия четвъртък от 14.30 ч. – редовно заседание, но в другата сграда. По-следващата седмица в рамките на комисията ще обсъдим вече тези направени предложения, като преди това естествено ще ги пооформим, ще ги разгледаме на редовно заседание на комисията и с допълнителен доклад на комисията към Закона за устройство на Черноморското крайбрежие ще се опитаме да направим тези промени, от които очевидно има нужда.
Сега започваме работа по същество.
Представям на Вашето внимание дневния ред, с който Вие предварително сте запознати.
Който има други предложения по дневния ред имате думата.
Не виждам желаещи. Подлагам на гласуване предварително предложения ви дневен ред.
Който е съгласен, моля да гласува: - „за“ – 12.
Дневният ред е приет единодушно. Благодаря Ви.
Във връзка с обсъжданията имаме представители на различните министерства, ведомства. Виждам тук и представителя на Националното сдружение на общините г-н Станчев, добре дошъл. Добре дошли всички гости.
Във връзка с разглеждане на законопроекта за енергийната ефективност наши гости са г-н Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие и г-жа Валентина Илиева – н-к на отдел в дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“.
Ще Ви помоля да ни запознаете накратко със законопроекта.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: - благодаря Ви г-н председател.
Уважаеми дами им господа народни представители.
Позволете ми да представя накратко проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
Този проект е разработен във връзка с транспонирането на Директива 2010 31 на ЕС на 19 май 2010 г., относно единните характеристики на сградите. Основната насоченост на законопроекта е да допринесе съществено за подпомагане на целите на страната в областта на енергийната ефективност, намаляване потреблението на енергия и подобряването енергийните характеристики на сградите. Основните нови моменти в закона, които се въвеждат с този законопроект са следните: - предвижда се да бъде разработен национален план за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия, което ще включва националното определение техническите показатели на сградите с близко до нулево потребление на енергия, периода на действие и националните цели за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия в зависимост от квалификацията на видовете сгради и политиките на механизмите, в това число финансовите за насърчаване изграждането на тези сгради. В съответствие изискванията за енергийна ефективност на сградите в България ще се удостоверява с документ с единно наименование Сертификат за енергийни характеристики, който е проектен за новостроящите се сгради. Сертификат за енергийни характеристики ще се издава за всички сгради с обществено обслужване със застроена площ над 500 кв.метра. сега този праг е 1000 кв.м., като от 9 юли 2013 година този праг намалява на 250 кв.м. провежда се изискването след реконструкция основен ремонт или основно обновяване на сграда за експлоатация енергийните характеристики на сградата или на реконструираната част от нея да са подобрени така, че да съответстват на минималните изисквания за енергийни характеристики, доколкото това е технически възможно и икономически обосновано, като същевременно ще бъде правена оценка по отношение на техническата, икономическата целесъобразност за използване на алтернативни системи. Всички сертификати за енергийни характеристики, издадени в съответната година ще бъдат подлагани на проверка за достоверността на входящите данни на сградите и данните, посочени в сертификата на резултатите и на направените препоръки. За гарантиране на качествени и достоверни изследвания се предвижда квалификацията на консултантите за енергийна ефективност, които извършват енергийното обследване да се раздели на две нива, като удостоверенията за вписване в регистъра на Агенцията за устойчиво енергийно развитие ще се подновява на всеки три години след успешно положен изпит.
Това са основните моменти в законопроекта. Разбира се има и други промени, които са свързани предимно с подобряване на текстовете, възникнали вследствие на опита от прилагането на закона. Тук в този законопроект има и предвидени нови правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Това с колегите от министерството на регионалното развитие е разработвано съвместно и те също могат да вземат отношение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - благодаря и аз.
Колеги, имаме възможност да коментираме предложения ни законопроект. Имаме становище от Националното сдружение на общините по този въпрос.
Имате думата за коментари и становища.
Аз искам да попитам – защо е това непрекъснато отлагане на срокове – 2015 – 2016 сега. Не рискуваме ли да стане много кратко времето през което да се въведат тези паспорти до 2020 година.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ – до сега няма паспорти, има сертификати, но аз мисля, че няма срок. Задължението възниква веднага след като бъде приет закона.
А за съществуващите сгради задължението и там възниква. Говорим за сградите, които са задължени по този закон. Те си имат това задължение. Значи, сега сградите с разгъната площ до 1000 кв.м. имат това задължение. След промените в закона това задължение възниква веднага и за сградите с над 500 кв. метра. А от 2015 г. задължението възниква за сгради РЗП над 250 кв.м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – някой контролира ли въобще дали се спазва това изискване на закона.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ – контролният орган е Агенцията за енергийно и устойчиво развитие. А собствениците на такива сгради са длъжни да представят информация в Агенцията, съответно те трябва да представят информация за направено обследване. Няма обаче задължителни срокове в които трябва да се реализират мерките. Този въпрос беше доста дискусионен от гледна точка на финансовите възможности и съответно тежестите, които ще възникнат за собствениците и това са най-вече общините. Те са собственици на най-много такива сгради.
СОНЯ ГЕОРГИЕВА – само едно разяснение – говорим за изготвяне на техническите паспорти. Това отлагане на различните категории е по Наредба 5 за строежите и не е свързано с измененията на Закона за енергийната ефективност.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: - благодаря.
Аз искам да попитам – всички сгради ли,които в момента са с РЗП над 1000 кв.м. са с такива сертификати за енергийна ефективност и вторият ми въпрос този план, който се предвижда да се разработи ще цитирам – Национален план за увеличение броя на сградите с близко до нулево потребление енергия – кога се предвижда този план да бъде готов. Има ли някаква дата.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ – в момента има разработена концепция. Тя е концепция за такъв план, която е разработена от МРРБ основните компетенции по разработването на този план са на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Тази концепция е представена в Европейската комисия, така че предстои разработването на такъв план. Т.е. паралелно с разработването на законопроекта са предприети действия по разработване на този план.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ – аз имам един кратък въпрос.
Каква подзаконова нормативна уредба има в тази връзка и по-специално ми е интересно за техническите норми. Как се определят те, защото в момента изключително актуален е въпроса за санирането на панелките. В много случай ако не се сметне една конструкция правилно, ако дебелината на изолацията примерно е 1 см. повече или по-малко може да създаде тази равнина на влага и т.н. Има ли правилник за енергийна ефективност, който изцяло разписва видовете и вариантите и как точно се смята за една сграда цялостно това нещо и защо трябва да има консултанти които да дават препоръки. Какви подзаконови, каква наредба има или ако има правилник кой точно го съставя и какво прави. Съжалявам, ако не съм го прочел точно, но ще съм благодарен на отговор.
……. В момента имаме действаща нормативна уредба за проектиране енергийни характеристики на сградите с оглед постигане на енергийната ефективност. Въпросът е комплексен и не стои само за дебелината на топлоизолацията, така че имаме наредба , която регламентира какво трябва да направят проектантите. В случая тук става въпрос за обследване на съществуващите сгради, за които не е прилагана тази наредба. За тези сгради трябва да бъдат предписани някакви мерки, които разбира се трябва да бъдат взети при определени случай при основен ремонт, реконструкция, основно обновяване – т.е. всички онези мероприятия свързани със строително-монтажни работи за които се изисква разрешение за строеж и респективно спазване на сега действащата нормативна уредба.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ – а за бъдещите сгради, които тепърва се проектират – по аналогичен начин ли ще бъде.
….. разбира се, наредбата се отнася до всички нови сгради, които сега се осъществява инвестиционното намерение. Т.е. за тях проектанта е този, който трябва да се съобрази с всички изисквания по отношение на основните елементи и инсталации на сградите.
ЯНКО ЯНКОВ – благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости.
Все пак ние сме на първо четене на законопроекта и нас ни интересува принципно философията на този законопроект и лично за мен определяща роля и значение има становището на Националното сдружение на общините. Законопроектът е адаптивен към европейските изисквания, Националното сдружение имат становище. Имат определени забележки, включително и по това, което каза колегата Ненков, за този план, който трябва да се изработи и се изисква участие в него. Аз смятам, че на второ четене от гледна точка интересите на общините и на гражданите някой от текстовете биха могли да се променят, след като направим предложения. Според мен на първо четене ние трябва да приемем законопроекта и след това вече от експертна гледна точка ако трябва нещо да се промени. Няма някакви притеснения и от наша гледна точка на това, как се отнася към статуса на общините, смятам че можем спокойно да го приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - благодаря.
Заповядайте г-н Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ – парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в Република България.
Благодаря г-н председател.
Имам удоволствието от името на общините да ви поздравя. Честита нова година. Желая успехи и здраве на всички вас и да споделя, че ние отново ще разчитаме на вашата подкрепа, на подкрепата на нашата комисия, когато се разглеждат въпроси, свързани с дейности на общините.
Вие разполагате с нашето становище и затова няма да навлизам в детайли. Прав е г-н Янков. Принципни възражения нямаме. Разбираме, че с този закон се хармонизира нашето законодателство и изискванията на Директивата.
Ще се спра на два основни момента които надявам се ще подкрепите при разглеждането на законопроекта за второ четене със съответните изменения. Преди това да споделя, че общините имат наред с държавата по отношение на по-голямата площ с която разполагат на сгради, общините са основния таргет на приложенията на мерките по този закон, така че върху тях пада най-голямата тежест. Знае се, че всички се намираме в кризисни времена, че намаляха собствени приходи, беше редуцирано и субсидията на капиталовите разходи, нямаме средства. Единствената ни възможност са Оперативните програми и общините ги използваха пълноценно, най-рационално. Най-бързо бяха изразходвани средствата по ОПРР, по енергийната ефективност и по селската програма. Нещо повече, на едно запитване от министерство на икономиката и енергетиката, тъй като преди година и нещо направихме допитване до общините имат ли готовност за проекти изцяло насочени към енергийна ефективност или с компонентни енергийни ефективности за 1млрд. 400 млн.лв. ,са общините, които търсят и очакват финансиране. В тази връзка ние си даваме сметка, че общините имат желание биха искали но парите не ни достигат. Прилагането на сегашния закон е затруднен и за нас. Няма да навлизам в детайли, но основателно беше поставен въпроса – дали всички общини са изпълнили изискванията и на сегашния закон за обследване на сградите над 1000 кв.м., ами не са го изпълнили, защото ако направят обследване влизат в задължителните срокове за предписания, изпълнение и предписанието за което те нямат пари, а влизат в сферата на административно-наказателните разпоредби. Т.е. ние се разпростираме според чергата си и в този смисъл нашата принципна молба е за един разумен баланс на изискванията на директивата, които синхронизираме и реалните икономически условия в българските общини. Има нова директива от октомври миналата година, която поставя още по-сериозни изисквания, но ние не можем да се мерим с европейските общини, които имат 50 или 100 пъти по-голям бюджет от нас и правят енергийна ефективност от 80-та година на миналия век. Нямаме го този ресурс. И затова ми се иска да четем и директивата с този баланс. В тази връзка, както казах само два момента.
На първо място това изискване при разпоредителни сделки със сгради да има енергиен сертификат. И в работната група при разработването на законопроекта обърнахме внимание – това може да блокира гражданския оборот на сделките със сгради. Има подобен текст и в сегашния закон, но като няма такъв енергиен сертификат, това значи че не може да бъде продадено общинската сграда, дори не може да бъде дадена под наем. Успокояват ни, че на практика не се прилага това. Всеки нотариус който желае може да стопира такава сделка, вследствие изискванията на този закон. Ако нямаме пари и не можем да продадем едно жилище. Това е опасен текст, който може да се прилага избирателно от заинтересовани лица.
Другото нещо, което силно ни обезпокоява е ПЗР в Закона за местните данъци и такси. Опасяваме се, че с тези изменения се разширява кръга на данъчните облекчения на гражданите. Още миналата година на нашия УС общините алармираха с тревога, че значително намаляват приходи от данък сгради вследствие на това данъчно облекчение. И сега се опасяваме, че с този нов текст и с влизането в сила на мярката за жилищно саниране това ще се масовизира тази практика и значително повече и по-драстично ще спаднат собствените приходи на общините от данък сгради. Ние подкрепяме министерството на регионалната политика при прилагането на тази мярка, заявявали сме го и те знаят, че общините го подкрепят но с един доброволен ангажимент за предоставяне на собствениците на конструктивните планове на типове сгради и с благоустройството около градинките, и с необходимите разрешителни за строеж безплатно. Но за да влагаме такива средства и същевременно да намаляват нашите приходи просто няма как да стане едновременно. В тази връзка сме предложили текст, който предлагаме на вашето внимание:
Не се освобождават данък сгради собственици получили по национални европейски програми безвъзмездно финансиране за придобиване енергиен сертификат. Подобен подход беше приложен вече пак по отношение на енергийната ефективност към Бивница, когато не можеше едновременно и да получат такава безвъзмездна помощ и да ползват облекченията. Така, че ние смятаме за неоснователно за една и съща мярка да се получава двойно субсидиране и по такъв начин собствените приходи на общините ще са защитени за да могат те наистина да подпомагат прилагането на тази мярка.
Благодаря Ви за вниманието и се надявам да подкрепите нашите предложения.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ – аз искам да поясня, че изменението в текста на ПЗР, с която се прави изменение в текст от Закона за местните данъци и такси не увеличава обхвата на сградите. Промяната е единствено във връзка с промяната на терминологията в закона, т.е. понятието категория се заменя с клас енергийна ефективност и в тази връзка и промяна в текста на закона за местните данъци и такси.що се отнася до това предложение, което беше представено от националното сдружение на общините то ни беше представено. Ние сме го обсъждали, беше представено още в процеса на обществени консултации и ние го приехме и го заложихме в проекта, но по време на междуведомственото съгласуване то беше, имаше възражения против това предложение от министерството на финансите, като дискриминираща мярка и ние решихме, че не е редно да дискутираме с министерство на финансите, нещо, което е предмет на данъчна политика. Така, че остава на Вас да вземете отношение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - благодаря ви и аз. Наистина между първо и второ четене имаме възможност да направим предложения, ако преценим.
Г-н Захари Георгиев – заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: - искам да попитам нещо във връзка с прилагането на закона след това.
На няколко места се среща, че се касае за сградите с обществен достъп преди всичко с този законопроект. Но има текстове, които според мен касаят и гражданите. В тази връзка не можах да видя в мотивите какво финансово влияние ще окаже законопроекта. Ако имате идея от досегашната практика и можете да отговорите – каква е приблизителната цена на сертифицираните на няколко различни по тип сгради и как, по какъв начин става преценката. Ако липсва такъв сертификат как ще се направи оценката. По какъв начин собствениците могат да преценят дали е добре сградата им в енергийно отношение или не. И два пъти ли трябва да се заплаща за това сертифициране.
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА – като представител на министерството на регионалното развитие и благоустройството и директор на дирекция, която отговаря за енергийното обновяване на българските домове – офертите, които имаме за енергийно обследване на домове са около 3 и 4 лв. за кв.м. но все пак обръщам внимание, че все пак жилищните сгради не са административни сгради и обследването на жилищна сграда е далеч по-различно от обследването на административните сгради и се предполага, че там сумите ще са различни.
В рамките на проекта се прави техническо и енергийно обследване и двете обследвания се покриват на 100 процента от проекта. Техническото обследване е малко-по-скъпо около 4-5 лв. на кв. метър. Енергийното е под 5 лв., тук колегата казва около 1,50лв. на кв.м., ние сме възлагали за 6-те района за планиране, има и цени наистина на 1,50 лв. но, в София цените са по-високи. Някъде около 3 лв. е енергийното обследване.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ – имам една молба – ако може на членовете на комисията да бъде предоставена таблица за съответствие, които се изготвят при транспонирането на текстове, или поне което се предвижда да се направи. Не за друго, а защото съм виждал и в други случай неправилна терминология в българския закон – неща, които са и в европейските директиви.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - тази бележка е уместна, но едва ли това са хората към които трябва да я отправяме. Всички ведомства, които правят такива законопроекти на базата на директиви, транспониране трябва да се съобразяват с това.
Имате ли други коментари по разглеждания законопроект.
Очевидно няма. Подлагам на гласуване внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност № 202-01—82, който го подкрепя, моля да гласува: „за“ – 12, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви колеги, законопроекта е приет за първо гласуване в зала.
Благодаря и на Вас представителите от министерство на икономиката.
Колеги, предлагам Ви да преминем към точка трета, тъй като заместник-министъра, който ще представи законопроекта в момента е в транспортна комисия.
Затова ви предлагам да преминем към обсъждане на точка трета, а именно:
„3. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от МС.“
Приемате това предложение.
Г-жа Стоичкова, моля, заповядайте да ни представите законопроекта.
ЛАЗАРИНА СТОИЧКОВА – благодаря.
Споразумението е между Агенция Пътна инфраструктура и Международната банка е продължение на сключения между Световна банка и правителството за експертизата на Световна банка, която да се финансира техническа помощ по оперативна програма „Транспорт“. Агенцията предприе стъпка в тази посока и на практика вече имаме едно споразумение, което бихме желали да бъде ратифицирано с оглед да изпълним всички необходими законови изисквания, като основно в самото споразумение между Агенцията и Световна банка са залегнали няколко елемента, с които считаме, че експертизата на Световна банка би била от голяма помощ на агенцията, а именно за оптимизиране на нашата структура, като сме се фокусирали в три основни области за да създадем една устойчивост във времето.
Първата област това са създаването на едни дългосрочни стратегически документи за да можем да не работим хаотично и на парче, а да имаме една ясна визия и едно дългосрочно стратегическо планиране, като тези стратегически документи също са продължение на национални стратегически такива, а именно създаване на стратегия за пътната инфраструктура, която е едно продължение на практика от общото към специалното и Националната транспортна стратегия, която всъщност разглежда абсолютно всички видове транспорт. Като продължение ние разработихме, всъщност Световна банка подпомага Агенцията за разработване на една целенасочена и дългосрочна визия и стратегия в областта на пътния сектор. Много силно се застъпва и поддържането на пътищата, където до настоящия момент няма такова силно застъпване.
Другият елемент, в който ни подпомага експертизата на Световна банка е създаването на бизнес – план на Агенцията, така, както много други институции имат, за да имат един корпоративен подход в работата си, за да имат едно модерно управление на човешките и на техническите си ресурси, на бюджетните си ресурси също. Т.е. да има един 5-годишен стратегически план. Знаем, че всъщност сме в активна подготовка на следващия програмен период на бъдещо европейско финансиране. Това по отношение на стратегическото планиране. Подпомагат ни в една много актуална тема, именно в областта на пътната безопасност.
Второто обособено действие от страна на Световна банка говори за много по-модерно електронно управление, което да внедрим в агенцията, като вече имаме изготвени технически задания по отношение на модерни управленски системи, така, както е в практиката на модерни европейски държави. Нещо, което до сега се прави на хартия, документацията общо взето е трудно достъпна. Трудно се съхранява. Опитваме се да направим процесите наистина електронни и модерни.
Последният обхват на тематични документи, това е също така една оценка, анализ и оценка на всичките индикатори, с които ние сме кандидатствали пред европейските фондове за осигуряване и финансиране. Дали след като построим тези пътища, дали след като ги рехабилитираме сме изпълнили индикаторите, които са били залегнали в началото. Т.е. ние в един момент залагаме нещо, което подлежи на последваща оценка, а тази последваща оценка всъщност не е правена до момента.
Това са трите основни момента, също така и екологичната оценка. Това са нещата от практиката, с които се сблъскахме и неможахме сами да се справим. Поради тази причина се обърнахме, ползвайки европейски средства по техническа помощ да ползваме най-добрите експертизи с международен опит. Каквито са експертите на Международната банка за възстановяване и развитие.
Всъщност ефекта от ратифицирането на това Споразумение ще бъде веднъж разумно усвояване на евросредства,за което Агенцията счита, че няма собствен ресурс да се справи в настоящия момент като експертиза, те са по техническа помощ да се повторя Оперативна програма „Транспорт“. Втори път наистина имаме създадени в дългосрочен план визия, ползвайки евросредства – няма да връщаме пари и на практика Агенцията счита, че бихме имали само ползи от едно такова Споразумение без да е давало пари, както се казва.
Това е така в резюме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - чудесни намерения.
Колеги, имаме възможност да коментираме това Споразумение.
АСЕН ГАГАУЗОВ – уважаеми колеги, аз бих Ви обяснил малко по-кратко, какво представлява това Споразумение.
Има предвидени средства по Оперативна програма, които са за техническа помощ. Няма необходимия капацитет Агенцията да направи това, трябва да го свършат хора, които са специалисти. В това няма нищо лошо. Проблемът за мен е друг. За да извърши една работа трябва да ти се направи необходимото задание. Има ли в Агенцията да направи заданието така, както трябва?
Да не стане като в оня анекдот – не знаем за къде сме тръгнали и затова можем да стигнем някъде другаде. Казвам това защото предназначението на Агенцията е да извършва определен тип работа, електронизацията за да няма такава бумащина. Това е ясно. Това е нещо, което вече трето правителство не свършва, мисля, че и четвъртото няма да го свърши по отношение на електронното правителство, но това са вътрешни български саботажи. Въпросът е, че това е възможно най-лесното нещо, което трябва да направите. Останалото е – трябва добре да се огледат заданията, защото Световната банка ще направи това, което я помолим да направи, разбирате ли за какво става дума. Безспорно Световната банка ще направи добра експертиза, но имат е не толкова добър опит да наемат бивши служители на съответните агенции, да им платят 5 или 10% от това, което вземат, а те да свършат работата пак по начина, по който знаем как да си я вършим. Затова казвам – заданието трябва да бъде направено много добре и да се контролира вече изпълнения резултат, който ние сме искали и сме преследвали в тези задания. Иначе, има едни европейски пари, дайте да си ги върнат обратно. Като ни струпат една разработка и след това я гледаме като голям камък и не знаем за какво сме я направили. Те ще си вземат парите, ние ще ги отчетем че са извършени, и така бог дал, бог взел.
Това ми е само бележката иначе няма проблем. Нека да се ратифицира това споразумение.
ЛАЗАРИНА СТОИЧКОВА – да, г-н Гагаузов. Изключително прав сте с този си коментар. Ако мога да започна отзад напред.
Това, което ние по време на преговорите с банката на споразумението наистина настоявахме – бяха тежки преговори и не отстъпихме в тази си част е именно за да не повтаряме бивш опит на други институции, включително и на нашата в миналото да се ползват бивши национални експерти, било то на национално ниво добри но не с особено богат международен опит, изрично поискахме и това е залегнало като изискване в преговорите, списъка с експерти, които да бъдат предоставени от страна на Световна банка на агенцията по всяка една от конкретните дейности и те ще представят експерти, които ние предварително да одобрим и те да бъдат с богат международен опит и доказани експерти в съответната си област. Различни по вид експерти за конкретната работа, а не някой бивш служител, както вие добре отбелязахте, който да дойде да вземе едни средства. По време на преговорите ние изрично настояхме за едно такова нещо и към настоящия момент, в интерес на истината имаме едно натрупване на автобиографии, с които можем да направим наистина един добър подбор.
По отношение на техническото задание към Световна банка по различните категории дейности, както казах ние обособихме експертизите, които очакваме в три основни тематични области, като част от областите, ще започна с най-леката за въвеждане на електронно управление. там Световна банка ще изготви техническото задание. Т.е. ние искаме от експерти с международен богат опит да направят техническо задание за информационна система и например за електронно управление, което задание да е от опита им който имат – позитивен или негативен.
АСЕН ГАГАУЗОВ – благодаря ви бяхте изчерпателна. Аз направих тези бележки именно на базата на опита който ние сме имали, за да може Вие да избегнете негативните неща и да направите с тези пари нещо полезно.
ЛАЗАРИНА СТОИЧКОВА – благодаря Ви, това са нашите намерения.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ – смятате ли, че ще можете достатъчно бързо и компетентно да прегледате материалите, които те ще изготвят – например т. 12 – отчетност и публичност, където се коментира че след като банката предостави своя доклад за напредъка клиентът разполага с 10 работни дни за отговор, след който докладът се счита за приет. 10 работни дни, предвид това колко тези доклади са разностранни и понякога съгласуванията между дирекциите изискват доста време е ли достатъчно време за каквато и да било реакция за да е гарантирано от ваша страна за качествен труд, който се приема от банката.
ЛАЗАРИНА СТОИЧКОВА - простете, аз не зная какво точно четете в момента, но това, което ние имаме като споразумение със Световна банка казва следното: те предоставят техния доклад или ……
Момент само – това са доклади за напредъка. Това е нещо, коренно различно от самите документи, които следва да бъдат представени. Докладите за напредъка са едни стандартни форми, които с натрупване на всяко тримесечие – практика на Световна банка по всеки един проект в международното пространство, в който с натрупване ние показваме за тези три месеца какво още е направено по споразумението, а не самият документ като такъв или самата стратегия като такава. Това са стандартни типови документи, като отчет, като доклад. Така че 10 дни са повече от достатъчно.
По отношение на конкретните стратегически документи, на техническите задания за всяка нова точка има създадена работна група вече със заповед на Председателя на Агенцията с различни експерти, постарали сме се наистина да бъдат едни от най-добрите специалисти, за да може да коментират и накрая, след отразяване на всички наши коментари, съгласувано с други институции, там където е необходимо за може да бъде един истински, а не мъртъв документ. Документ, който по същество да се ползва от агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - колеги, други въпрос. Очевидно няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-35, внесен от МС.“
Който подкрепя това споразумение, моля да гласува: „за“ – 12, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви ратификацията е приета.
Колеги, сега се връщаме към точка втора от нашия дневен ред, а именно:
Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-81, внесен от МС.
Г-н Кичев заместник-министъра вече е сред нас.
Имате думата съвсем накратко да ни запознаете с внесения законопроект, мотиви, аргументи.
Заповядайте.
КАМЕН КИЧЕВ – уважаеми г-н председател, уважаеми господа народни представители!
Първо искам да Ви пожелая една успешна 2013 година и веднага да отговоря на нещо, което Вие в тази зала ми казахте. Г-н Кичев, защо не внасяте, сте тук да защитавате само една част от един закон, аз ви обещах че ще има цял закон, реално това сега е така.
Съвсем накратко. В България, една от малкото страни в Европейския съюз, дали за добро, дали за лошо, не знаем има частна собственост, има общинска собственост, има и държавна собственост, която граничи с морето. От тук произлиза и въпросът какво правим с акваторията пред тази собственост. Колко е голяма тази акватория. Докъде се простира тя и какви са правилата и регулациите при които може да се строи, преминава или ако искате в някой случай не застрояване, а тя се засипва тази територия. Законът за морските пространства, който към момента е валиден в него това не е описано и не е казано как да става – горе долу това е основното което правим с този закон.
Друго, което е много важно в случая е решаваме редица проблеми, които касаят най-различни проекти в сферата на екологията, в сферата на енергетиката, а именно преминаването на тръби, на енергийни линейни източници, в този смисъл носители, обекти, от друга страна пречиствателни станции, където също имаме преминаване на екваторията на територии на най-различни случаи. Така, че колеги, това е закона, който отне доста време да се подготви, но считам, че сме направили едно добро предложение и смятам, че е редно да го подкрепите. Колегите с мен участваха заедно с мен много активно в направата на този закон, така, че сме готови да отговорим на всякакви въпроси, които имате по отношение на морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанищата на Република България.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - колеги, коментари.
Когато преди три-четири месеца коментирахме този закон, тогава пак направихме коментар за връзката на закона за водите и този закон. Дали са отстранени тези несъответствия по отношение на разрешителните, разрешителния режим за ползване на водните обекти, за които се заплащат такси. Няма ли два режима по този закон и по другия.
КАМЕН КИЧЕВ – ще дам думата на г-жа Стоянова, като юрист да го обясни най-правилно.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА – благодаря ви г-н Кичев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, няма два режима. Няма противоречие между режими. Законът, който урежда най-общо казано как да се построи едно пристанище, това е закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, в който ние предлагаме изменения. Само когато е необходимо режим за ползване на воден обект ще се спазва процедурата по Закона за водите и актовете по неговото прилагане. Пак казвам, основното, което е, ако някой иска да си построи пристанище – законът който трябва да спазва е един и това е Законът към който в момента предлагаме изменения и допълнения.
АСЕН ГАГАУЗОВ – крайно време беше да е един закона, защото сме правили доста неуспешни опити да синхронизираме усилията си по отношение на процедурите било то частно, общинско или нещо друго от рода на пристанище или малко кейче, което трябва да бъде направено и процедурите бяха доста сложни. Аз без да съм запознат в подробности със законопроекта искам да попитам г-жа Лидия Станкова от гледна точка на благоустройството дали всичко е синхронизирано има ли някакви проблеми. Ако всичко е синхронизира ще й се доверя.
ЛИДИЯ СТАНКОВА – ние сме дали подробно становище по законопроекта с което колегите от министерство на транспорта разполагат, аз в подробности няма да изпадам в момента. Ще кажа основните неща.
Първо, тук се дават правомощия на министъра на регионалното развитие да одобрява подробните устройствени планове, да издава разрешение за строеж и едната ни препоръка е навсякъде да се предвиди възможност министъра на регионалното развитие да делегира своите правомощия на длъжностно лице в министерството, защото това е огромен обем от работа, така че трябва да има възможност за делегация, така..
КРАСИМИРА СТОЯНОВА – да, направили сме го. Ако някъде не е направено го считайте за технически пропуск. Ще бъде направено.
ЛИДИЯ СТАНКОВА – другата ми препоръка е, с парцеларния план по 52а, ал. 1 освен да се определи трасето на водния и линеен обект на техническата инфраструктура трябва да се определят съответните сервитутни зони по Закона за енергетиката или други специални зони, както и зоните за безопасност на корабоплаването. По-скоро да се допълни чл.52б.
Това, което продължава да остава неизяснено е чл. 52а урежда реда за одобряване на ПУП-ове парцеларен план, инвестиционни проекти, разрешение за строеж във вътрешните морски води и териториалното море.
По отношение на прилежащата зона на териториалното море, континенталния шелф, изключителната икономическа зона продължава да не е ясен реда. В континенталния шелф трасето на тръбопроводите се определя по споразумение от заинтересованите държави. Трябва да се каже нещо, че в това споразумение се определят условията и изискванията за приемане на проектите и разрешаване на строителството, защото все пак различните държави имат различни стандарти и да се каже, поне да се препрати към споразуменията какво задължително те трябва да определят. За изключителната икономическа зона пък само са дадени правата за всички държави свободно да разполагат кабели и тръбопроводи. Пак нещо трябва да се каже. Как да се осигури синхронизиране на един линеен обект международен, кой ще го приема така, че на местата на засичане параметрите да са еднакви.
Не знам дали станах ясна.
Все още в закона е останало изискването за изработване на генерален план освен на подробен устройствен план почти навсякъде вече се работи с ПУП в съответствие със Закона за устройство на територията. Ако държите да остане изискването и за изработването на генерален план по смисъла на този закон, би следвало да се даде определение на генерален план по смисъла на този закон.
Аз лично не виждам смисъл да се изработва и такъв план и обемът на правото на строеж да се определя с генерален план то трябва да бъде по ПУП и по инвестиционен проект. Визата за проектиран, това което е записано в 112, ал. 9 трябва да е по извадка от действащ ПУП, а не по генерален план. В допълнителните разпоредби определението за подводен линеен обект на техническата инфраструктура следва да се съобрази с определението в ЗУТ – ще видите, мисля, че текста се нуждае, аз го четох по доклада на комисията и като обща бележка за да не се преповтарят текстовете за различните видове пристанища, особено условията и реда за одобряване на ПУП при инвестиционни проекти и разрешение за строеж може би да се изведат общите изисквания за различните видове пристанища за да не се утежнява текста, защото в момента се повтаря едно и също. Но и така написан закона няма проблем.
АСЕН ГАГАУЗОВ – г-н председател, аз не напразно зададох този въпрос, защото знам, че има неща, които трябва да вървят общо. Но пак казвам, хубаво е, че материята се събира в един закон и тя решава един проблем, който тепърва ще ни е необходим. Още повече знаем, че има средства по европейските програми, които са предназначени за развитие на рибарство, аквакултури и други дейности, които са свързани с тази материя. Молбата ми е след първо четене или преди първо гласуване в зала двете министерства да си доуточнят някой неща, за да можем да сме абсолютно сигурни, че приемаме един читав документ, който ще върши работа на институциите и на хората, които ще го познават.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - благодаря г-н Гагаузов, наистина трябва да се прецизират текстовете, които гласуваме и приемаме.
Колеги, имате ли други въпроси.
Ако няма подлагам на гласуване законопроекта за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-81, внесен от МС.
Който е съгласен, моля да гласува:“За“ 12 , против и въздържали се няма. Благодаря ви, законопроекта е приет.
Благодаря и на представителите на министерството и да се надяваме, ще вземете предвид бележките, които се направиха.
Отиваме на точка четвърта.
Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от МС.
Г-н Симидчиев, заповядайте да представите внесения законопроект.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ – благодаря г-н председател.
Радвам се, че отново сме тук на това първо заседание за тази година. Дано да е успешна новата година за всички.
На нас ни се налага за трети път в рамките на два дни да представяме тези законопроекти. Ще се опитаме да отговорим на вашите въпроси.
Първо, това, което Ви предлагаме да ратифицирате в момента на практика е едно Споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Световната банка. То се подписа лятото, подписа се на меморандумите за разбирателство които се подписаха между Европейската инвестиционна банка и Световната банка с правителството на България. Финансира се по Оперативна програма „Околна среда“. По това споразумение се работи вече активно. Графикът който спазваме е такъв, че някъде в началото на месец март първата фаза на проекта да бъде изцяло завършена. Първата фаза на проекта приключва с написването на стратегия за развитие на ВиК отрасъла. Това вече е възможно, тъй като наскоро парламента прие Стратегията за развитието на водния сектор и това направи изработването на тази Стратегия. Тъй че опитвам се да кажа, че развитието на тази Стратегия, която касае само ВиК сектора се извършва в синхрон и в рамките на онази по-висока в йерархичен смисъл по-голяма, която вече парламента одобри.
За да изпреваря каквито и да било въпроси, трябва да Ви кажа, че колегите от Световната банка се отнасят изключително сериозно. Изпратиха едни от най-добрите си специалисти от Европа, от САЩ и се работи изключително активно. За сега се спазва графика. Интересното за начина по който се развива самото Споразумение е, че то не се развива някъде на затворени врати и в един момент трябва да дойде един окончателен доклад, а пътя до този доклад, окончателния, самата Стратегия минава през 4-5 междинни продукта, доклада, като например стратегическа финансова рамка за сектора, като преглед на ефективността на компанията, преглед на публичните разходи и т.н. изключително важни стъпки. Всяка от тях се обсъжда. Сформирали сме един изключително широк форум за обсъждането й и към този етап нямаме никакви закъснения. Всъщност в допълнение бих искал да кажа, че договорът е финансово осигурен. Той се финансира 100% по Оперативна програма „Околна среда“. Ратификацията му на практика се налага единствено заради арбитражни клаузи, които за съжаление ме могат да бъдат избегнати. Така, че няма нищо, което да е притеснително. Нещо, което би трябвало да знаете към този етап на практика рисковете са минимизирани изключително много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - благодаря г-н Симидчиев.
Аз искам да задам въпроса: Водната стратегия вече е приета, но законът за водите още не е. и като чета и Стратегията и дейностите общо взето са свързани, почиват на принципите, които ние приехме в Закона за водите. Ще има ли проблем с реализацията на тези дейности по този проект ако закона за водите бъде променен или не бъде приет във вида, в който ние го внесохме. Дали няма да се получи някаква колизия.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ – първо ми се иска да кажа, че по това споразумение се работи от месец септември. Всяка една наша стъпка и всяка една наша дискусия по Закона за водите, тъй като Вие бяхте свидетели, че дискусиите бяха доста динамични и в движение се промениха едно и две неща. Те бяха въвлечени. В този смисъл няма някакви изненади за когото и да било. Моето мнение е, че ако Законът за водите не се приеме в този му вид, разбира се и от нивото на промените, ако е нещо драстично по-различно това би било проблем и то би било проблем не толкова за тази Стратегия, колкото за това, че ние вече имаме една Стратегия за водния сектор и този Закон в тази му форма би се различавал от нея. Естествено нищо не е фатално, няма да е краят на света и един от механизмите за корекция по принцип е, че в тази Стратегия за ВиК сектора, която в момента се разработва и чието Споразумение ви е предложено за ратификация ще има екшън план, т.е. ще има конкретни законодателни дейности, които трябва да бъдат извършени в последствие в зависимост от изводите, които Стратегията ще направи. Към този етап те не са определени, тъй като Стратегията не е готова. Това са изводи, които тепърва ще бъдат правени и анализи, които ще се правят. Каквото и да не сме досвършили като работа и както и да бъде променен Закона за водите това ще намери място там в този екшън план. Накратко моето мнение е, че някакви драстични промени в Закона за водите не са препоръчителни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: благодаря г-н Симидчиев.
Колеги имате думата за мнения и становища.
АСЕН ГАГАУЗОВ: - аз искам да кажа няколко думи за това, че безспорно Стратегията трябва да е подготвена предстои новия планов период. Иска ми се тази Стратегия да се съобрази с очакваните източници за финансиране от Оперативните програми, като основен източник и когато в нея се разчитат определени мероприятия да се има предвид с какъв ресурс се разполага, в какъв времеви порядък. Иска ми се тя да отрази и това, което за съжаление не сме свършили доста време по отношение на мастер плановете и други неща, които така или иначе за тези асоциации на ВиК дружествата, както се очертава ще бъде окончателно приет закона да дадем практическа възможност те първо да се структурират, второ да заработят за да имаме и едно по-нормално разпределение от страна на ресурси за изграждане на инфраструктурата, защото в момента на мен поне ми се струва – размахваме тук едни обекти там воден цикъл, оттатък воден цикъл обаче има ли синхрон между отделните общини в бъдещите общи структури на ВиК сектора хич не ми е ясно да ви кажа честно. Който е по-готов, който извади повече връзки и контакти почва да прави воден цикъл. Трябва ли му и ли не му трябва. Ще ви дам пример със злощастния воден цикъл на Сливен. Да разбиеш монолитен колектор изграден и който ще стои без да мръдне още 200 години и да сложиш една пластмасова тръба, … не си мисля, че това е бил основният замисъл на Европейската комисия, когато ни е казала подменяйте си водната инфраструктура. Тези неща трябва да ги избегнем максимално и да не правим излишни разходи. Ако питате мен варианта с изграждането и масово подменяне, където това е необходимо най-вече на ВиК системата не на канализационната, а на водопроводната е много по-належащо отколкото да подменяме съмнителни неща да вършим по отношение на канализационната система. Пак ви казвам – махаме нитернитови тръби, слагаме пластмасови със същия диаметър, харчим едни пари и си мислим че кой знае какво сме направили. Тази стратегия безспорно има по-важни задачи от това, което аз Ви казвам като практичен пример и би следвало да я подкрепим. Нека да бъде направена, но пак казвам – министерството на регионалното развитие доста дълго не се занимава с този въпрос и не са в час точно какво става.
Първо, защото общините кандидатстват, министерството на околната среда одобрява списъците, проектите, а ВиК- нямат правомощия по отношение на някаква синхронизация и контрол, на кой и за какво и как кандидатства и сага, като направим тези асоциации, знаете, че там има уеднаквяване на цени на територията на всяко едно от ВиК. Кой колко повече е харчил, толкова ще му е по-добре, защото какво предстои. Може да се окаже, определяне на нови цени на водите и т.н. Може да се окаже, че някой ще пие доста по-скъпичка водичка отколкото е трябвало да стане това. Затова пак казвам, системата на извършване на инвестициите във водния сектор е абсолютно неконтролируема. Това нещо трябва да се промени и ако в тази стратегия нещо подобно се заложи, да е ясно, че не министерството на околната среда трябва да си похарчи парите, защото са по оперативната програма, а Вие като отговарящи за сектор трябва да кажете – къде е най-належащо и как да стане и то съгласувано с тези, които вече собственици на инфраструктурата са уважаваните общини. Иначе ще харчим едни пари и ще се чудим какво е станало и защо плащаме скъпа вода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - безспорно сте прав г-н Гагаузов, но да кажем, че не са изпуснати съвсем нещата. Има още шанс да хванем юздите. Наистина е така. примери колкото щеш. Неразумно високи цени, неразумни инвестиции. Не се мисли за след това.
Колеги, коментари по този документ. Безспорно необходим документ. Макар и късно, но по-добре сега, отколкото никога.
ЯНКО ЯНКОВ: - г-н председател, уважаеми колеги, уважаеми гости.
Аз искам да подкрепя стратегията, както и предната разбира се. Считам, че това е важно и необходимо. Слабости много, няма какво да се коментира, но това, което ми прави впечатление г-н председател, това е един доста оптимистичен документ, който предполага че всеки ще си свърши задълженията без никакви проблеми. Т.е. оставено е само така, на съвестта на консултантите, които пък трябва да представят докладите и т.н. не е ясно, ако те не изпълнят задълженията си, какво ще се случи. Неустойки никакви. И освен това, все пак би трябвало да има някакъв контролиращ орган. Вярно, бенефициента, в този случай е УС на АПИ, в другия случай, но все пак някой трябва категорично да наблюдава този процес. Да каже, че двете страни по това споразумение качествено ще си изпълнят задълженията. Някой трябва да оцени този продукт. Може би не този, който…, не самият бенефициент. Освен това пак казвам, никакви неустойки. Ако някой не си свърши работата въпросът е приключил, което някак си от гледна точка на националните интереси въпросът е… аз пак казвам, ние изхождаме от презумпцията, че и в министерството и в агенцията работят отговорни хора, специалисти, наши, които не биха по никакъв начин направили компромис с нашите интереси – национални имам предвид. Но все пак, би било по-добре тази неща де са фиксирани в този документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: благодаря. Тук си позволявам да кажа, като чета написаното на стр. 6 – банката, съгласно нейния договор и устав не носи отговорност пред клиента или трети страни за всички загуби или разходи възникнали за клиента в резултат на консултантските услуги. Банката не носи отговорност за щети и възникнали след някаква дейност или от това, което тя прави. Има ли гаранция относно дейността на консултанта, ако не си е свършил добре работата. Гарантирани ли са по някакъв начин нашите интереси.
ДОБРОМИР СИМИДЧИЕВ – въпросите са много точно зададени и са изключително по самото Споразумение, но сага, който и от Вас има опита да разговора с Международните финансови институции знае, че това не е особено лесна работа. Там общо взето процеса не е много двустранен. Иска ми се да кажа, че първо тези споразумения бяха одобрени на централно ниво и всъщност там координатор на целия процес беше министерството на г-н Дончев. Така, че ние в минимална степен сме проявили каквото и да е въображение и каквото и да е, даже смятам, че поне по нашето споразумение имаше една две клаузи по които изключително ожесточено спорихме и има неща, които просто не могат да се случат. Не знам до колко е сериозно да каже,м че основната гаранция за продукта, който ще получим е самото име на Световната банка, защото аз сега ще ви предоставя една друга гледна точка, всичко, което казвате е така, и то би било огромен риск при един недобросъвестен консултант и недобросъвестно отношение и трябва да си го признаем с известен срам вероятно. Качеството на услугата която получаваме от специалиста и опита такъв, какъвто много трудно можем да намерим лесно. Почти съм убеден, че такава експертиза е много, много трудно и съм сигурен че това важи и за пътния сектор. Тук има един такъв момент на добра воля или на добро отношение и на доверие, който е договорен на много, много високо ниво. Само за да си подкрепя думите ще ви кажа, че всъщност пари ние не сме договаряли. Разходите бяха договорени на високо ниво и по тях ние не сме имали никакви разговори. Ние си дефинирахме техническото задание. Това което искаме, то беше превърнато във време и това време автоматично се превръща в пари. Така, че преговорите не бяха в истинския смисъл на думата – преговори, а по-скоро уточнявахме съдържанието на това, което искахме да получим, но за да ви успокоя ще кажем, че на този етап отношението към работата е изключително сериозна и дори в известен смисъл надвишава това, което очаквахме. В допълнение да кажа, че на практика всеки доклад се приема, когато ние не сме удовлетворени от качеството и просто не го приемаме, съответно не процедираме по-нататък плащания, което не е неустойка, но пък е липса на плащане. Плащанията са съобразени с доставката на резултата. Така, че има някакъв процес на контрол на качеството на работа. Този процес освен че се следи от нас като възложител, той се следи и от управляващия орган на Оперативната програма, съответно на транспорт или на околна среда и се следи централизирано от централното координационно звено на министър Дончев. Те също имат поглед върху този процес и върху двете му страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - благодаря г-н Симидчиев.
Колеги, други коментари? – очевидно няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на стратегия за водоснабдяване и канализация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, № 202-02-36, внесен от МС.
Който е „за“, моля да гласува: „за“ – 12, против и въздържали се няма. Благодаря Ви законопроекта се приема.
Дано да сме случили на коректен консултант, след като задълженията са само за нас.
Колеги, преминаваме към точка пета от нашия дневен ред.
Нека дадем думата на г-жа Петя Евтимова – заместник-министър на образованието, младежта и науката да ни представи внесената стратегия за развитие на младежта.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА – благодаря г-н председател.
Уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители!
Представям на Вашето внимание проект за решение за приемане на Национална стратегия за младежта (2012-2020).
Тази стратегия на практика беше приета 2010 година от Министерския съвет и въз основа на нея се планираха множество проекти, които се финансират главно чрез фондовете на ЕС, но през тази година 2012, месец март доколкото си спомням във вашата комисия разгледахме проекта на Закон за младежта, който април беше приет в МС и в този закон се предвиждаше изрично приемане на стратегията и от Народно събрание. Това е основанието на което внасяме стратегията и от Народното събрание, именно изискването на Закона за младежта. Най-общо казано в стратегията се определят стратегическите цели. Те са девет, които сме идентифицирали: насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на междукултурния и международния диалог и повишаване ролята на младите хора в превенцията на престъпността.
Този документ ни е изключително важен, тъй като за следващия програмен период, вероятно всички вие знаете, че ще бъдат финансирани само такива дейности, които изрично се съдържат в национален стратегически документ. Това е и причината да бързаме с неговото приемане и одобряване от НС , а именно планиране на мерките през следващия програмен период, а именно и предвиждане на изрични мерки насочени към младежите. Специално през този програмен период не бяха допустими по нито една оперативна програма да бъдат подпомагани младежки организации или всякакви дейности на младежи. Сега, след като имаме закона ни е необходима и Стратегията, така, че това да не се допуска и през следващия програмен период.
Това е съвсем накратко. Вие имате документа, ако имате въпроси сме на ваше разположение да отговорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - благодаря.
Аз искам да попитам само за младежи от малцинствата има ли някакви специални мерки, защото те лека полека стават от малцинство в мнозинство, специално младите хора. Има ли предвидени специални мерки.
ПЕТЯ ЕВТИМОВА – да, това е приоритет 4 превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, като в неравностойно положение са застрашени младежи застрашени от бедност и младежи от етническите малцинства изобщо всички младежи, които са застрашени от социално изключване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - благодаря. Колеги, имате думата по Стратегията.
ЯНКО ЯНКОВ: - уважаеми колеги и гости.
Според мен г-н председател стратегията е абсолютно необходим документ, продължение с което се осмисля изпълнението на закона, който сме приели. Аз съм убеден, че ако тръгнем да анализираме, колкото човека сме тука, толкова и мнения може да има по отношение на една такава стратегия. Това е въпрос, но това с което аз се запознах, според мен е обхванат целия спектър от възможни направления, които да бъдат отразени в стратегията, които са важни и в реално време по отношение цялостното състояние и на ЕС и на човешката цивилизация. Според мен може да има каквито и да е недостатъци, но то има и едно основно предимство, че ако приемем стратегията ще се даде възможност за реално подпомагане на младежите на базата на закона и на съществуващата стратегия и затова аз предлагам колеги да я приемем,защото знаем, че ако има нужда от актуализиране това можем да го направим по всяко време. Въпросът е да имаме такъв базов документ, който е безспорно изключително важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - и необходим, за да можем да се възползваме от възможностите, които ни дават европейските програми.
Колеги, други коментари – няма.
Подлагам на гласуване проект за решение за приемане на Национална стратегия за младежта (2012-2020), № 202-03-19, внесен от МС.
Който е съгласен да подкрепим тази Стратегия, моля да гласува: „за“ – 12, благодаря ви колеги. Против и въздържали се няма.
С това приключихме днешния дневен ред.
В края пак Ви повтарям за следващия четвъртък много важна тема в зала Изток – Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и ЗУТ-а и другите закони които са свързани.
Благодаря на всички.
Закривам днешното заседание.
ЗАБЕЛЕЖКА: Материалът съдържа - 60 245 знаци.
СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
К. Петрова инж. Л. Татарски