Общественото обсъждане на Комисията по регионална политика и местно самоуправление съвместно с Комисията по земеделието и горите и Комисията по околната среда и водите започна 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.

---

П Р О Т О К О Л
№ 2

Общественото обсъждане на Комисията по регионална политика и местно самоуправление съвместно с Комисията по земеделието и горите и Комисията по околната среда и водите започна 14.40 часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, уважаеми господа и дами заместник-министри, добре дошли на всички на общественото обсъждане на предложенията за законодателни промени, свързани със защитените територии. Очевиден е интересът към тази тема. Благодаря на всички, които отделихте време и присъствате на тази среща. Това заседание се организира от три парламентарни комисии – Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по околна среда и води и Комисията по земеделие. Председателите на комисиите са до мен – госпожа Михайлова, госпожа Танева. Поканили сме на това открито обсъждане на въпросните текстове, за да чуем възможно повече мнения, повече предложения, повече становища по един наистина важен въпрос за всички нас, така че след като вече проблемът се прехвърли в парламента и ние трябва да направим това, което се изисква от нас, а именно необходимите адекватни промени в законодателството в тази сфера, нашето желание е днес да чуем повече и различни позиции на хора, които представляват не само една част от обществото, а и други – строителният бранш, туристическият бранш, кметове, областни управители сме поканили, представители на екологичните организации.
Казвам добре дошли на всички! Искам още веднъж да напомня, че в резултат на проведените разговори при премиера Борисов с представители на екологичните организации, които повдигнаха въпроса за застрояването на Черноморското крайбрежие след проведените срещи със съответните ресорни министри и специалисти бяха изготвени предложения за промени в няколко закона – Закона за защитените територии, Закона за околната среда, Закона за устройство на територията, Закон за устройство на Черноморското крайбрежие. Нашето желание е по най-бързият начин да вкараме тези промени в пленарна зала да се разгледат, обсъдят и да се вземе възможно най-доброто решение. Отиването в една или друга крайност не е добър вариант, затова ние с колегите от другите две комисии решихме да предизвикаме и да проведем тази среща, това открито обществено обсъждане, казах ви с каква цел и затова очаквам от вас максимум предложения. Ще ви помоля за краткост в изложенията – около пет минути, за да имаме възможност да чуем повече изказвания и това, което след това предстои е на заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление следващата седмица тези предложения, които сега чуем, предложенията, които вече са направени ще бъдат обсъдени, формулирани и предложени в допълнителния доклад към Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, който вече е внесен в зала за обсъждане, за да можем по най-бързият начин да се опитаме с тези изменения да решим тези наистина важни и наболели въпроси. Затова ще ви помоля всички, които се изказвате да се представяте, кого представлявате. Ще ви помоля от една организация по един представител да се изказва, за да имаме възможност да чуем по-голям брой от присъстващите в залата. Да говорим стегнато, конкретно и не на последно място да ви кажа, че въпреки получените многобройни предложения и до днес получаваме такива за промени в законите. До следващия вторник ще имате възможност да отправяте конкретни предложения за промени, за изменения, за допълнения на това, което вече е направено, за да го имаме предвид в комисията, която ще заседава следващия четвъртък, да вземем предвид всички тези предложения. Но ни е необходимо и малко техническо време, за да ги обработим, формулираме, да ги съгласуваме между министерствата, между отделните ведомства и да ги предложим в един възможно най-добър вариант в залата за гласуване заедно с другите текстове в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Свършвам до тук, ще дам думат на госпожа Павлова, която пое тежкият кръст да изнесе тази битка и всичките тези проблеми й се струпаха на главата. Тя да ни каже няколко думи и продължаваме по същество.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден и от мен, уважаеми дами и господа. Благодаря на господин Татарски първо за готовността, с която откликна на нашето предложение и бързата организация да можем толкова много хора днес заедно да обсъдим важната и актуална тема от последните дни и седмици, а именно – промени в законите касаещи Черноморското крайбрежие и защита на незастрояването и непрезастрояването на нашето Черноморско крайбрежие. Бих искала да започна с това, че знаете промените в Закона за Черноморското крайбрежие са обект на дебат повече от една година. Лично аз като министър отговорен за този закон и за тази тема започнахме този дебат през края на 2011 година и от март миналата година всъщност промените в този закон са тук в парламента и те бяха обект на множество дебати, дискусии. Лично моята позиция като министър, подкрепена и от Министерския съвет беше, че трябва да има пълна забрана за строителство не само върху дюни, говорим изцяло за пълна забрана за строителство по Черноморското крайбрежие особено в Зона „А”.
За съжаление в етапа на дебати между първо и второ четене в комисии тази пълна забрана не беше изцяло приета да влезе веднага, но все пак това е още проектозакон. Предстои да довършим разговорите по него и по време на второто четене в зала надявам се да се вземат и да се одобрят най-добрите решения и текстове в този законопроект.
Междувременно покрай създалата се ситуация с проблемни строежи по Черноморското крайбрежие и срещата при министър-председателя с представители на някои от екологичните организации от миналата сряда направихме опит да обобщим, да окрупним получените предложения плюс позициите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството по отношение на Закона за Черноморското крайбрежие и по отношение на Закона за устройство на територията. Колегите от Министерство на околната среда и водите по отношение за Закона за опазване на околната среда, Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие и колегите от Министерството на земеделието и храните по отношение на Закона за горите и Закона за опазване на земеделските земи. Това са седемте закона, в които се опитахме да обобщим и от миналата сряда стоят на сайта на министерството предложенията за текстовете. Разбира се коректно качихме и всички останали предложения, които не стоят в обобщения вариант, които получихме тогава и получаваме и до ден днешен като предложения и от неправителствени екологични организации, но и от КРИБ, от Камара на строителите, от Минно-геоложката камара, от специалисти, експерти в областта. Чувам, виждам изявления и от народни представители, които също имат своите предложения.
Днес се надявам на един ползотворен дебат, за да можем по всеки един от тези седем закона да постигнем съгласие и да намерим добрият компромис за това предложението промени да защитават от една страна околната среда, биоразнообразието, защитените територии, включително дюните, но от друга страна нещо изключително важно е да защитим публичния и обществен интерес, интересът на българските граждани, на инвестиционния процес в страната – страна, в която инвестициите са необходими, инвестициите създават работни места и развитието на този бранш също е важно. Така че аз смятам, че трябва да намерим добрият баланс между интересите на околната среда, но интересите и на инвестиционния процес, който създава заетост и работни места.
Съвсем накратко, въпреки че те стоят на нашия сайт ще се опитам да обобщя промените около които се обединихме трите министерства и с които считаме, че по максимално адекватен начин сме възприели донякъде, не всички – няма как на сто процента да възприемем всички промени, които бяха направени не защото не искаме, а защото трябва да се съобразим с някои основни бих казала постулати в правото.
Ще се опитам с думи прости да обясня какви са предложенията, които сме направили. Тук има юристи, представители от бранша, които могат допълнително да разяснят какво предлагаме. Ще се спра на няколко точки.
Първо, започвам със Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. В него ние предлагаме пълна забрана за строителство върху пясъчни дюни. Такава забрана съществува и в настоящия закон – този, който е в сила за Черноморското крайбрежие. Там обаче дефиницията за дюни и забраната за строителство в Зона „А” и в дюните поне според тълкуванието, което е направено от всички специалисти в областта, включително когато водихме разговори и с представителите на екологичните неправителствени организации очевидно се дава възможност за разнопосочно тълкуване, тъй както виждаме и факти до ден днешен има одобрени подробни устройствени планове, има издадени разрешения за строеж именно за строителство в такива територии. Именно затова считаме, че трябва да се прецизира и дефиницията за това какво е дюна, от една страна и от друга страна да се разшири на основата на тази дефиниция забраната за строителство върху дюни, което означава, че като приемем, че Зона „А” това е стометровата ивица от брега на морето, Зона „Б” е останалата част от тези два километра в протежение на тези две зони, да имаме пълна забрана за строителство върху дюни. Това е най-общият текст, като тук ще разчитаме и на колегите от Комисията по околна среда и на колегите от Министерство на околната среда и водите още веднъж да поговорим за дефиницията дали говорим за всички дюни по принцип дюни или говорим за всички дюни, които са част от защитени зони и защитени територии, защото това също се оказа, поне тези, които задълбочено познават темата на дюните – защитените зони и защитените територии се оказаха разковничето може би на дебата и на проблема защо не можем да постигнем единна дефиниция.
Така че казано накратко – предлагаме пълна забрана за строителство върху пясъчни дюни в зони „А” и „Б”, като тук отварям скобата – предлагам днес да доуточним дали говорим за всички дюни независимо дали те са в защитена територия или в защитена зона или включително и дюните извън защитените зони и територии. Това колегите от Министерство на околната среда и водите ще ги помоля да коментират. И оттам нататък дефиницията за това какво са дюни. Предлагаме дефиниция, която накратко ще я прочета: „Пясъчни дюни са образувания, формирани от насипване на пясъци под въздействието на вятъра. Основните видове дюни са сезараждащи се подвижни дюни, подвижни бели дюни, неподвижни дюни с тревна растителност, сиви дюни и облесени дюни”. Това е дефиницията, която сме предложили на вашето внимание.
Имаме получена дефиниция и от колегите от БАН от Института по океанология. Тази дефиниция също е възможна, също е бих казала приемлива, но нашето разбиране и тълкувания на тази дефиниция е, че тя стеснява обхвата и периметъра на това какво са дюни и съответно ще ограничи площта и териториите на пясъчни дюни, тъй като тя говори само за крайбрежни, а крайбрежието е по-скоро само Зона „А”. Това е нашето тълкувание, разбира се може да има и други тълкувания.
Третата точка, която е много важна и е част от дебата, тя беше много дълго и обект на дебат в комисиите между първо и второ четене, а именно това са действащите подробни устройствени планове, които аз смятам, че са основата на проблема, който ни събра днес тук. Защото от една страна имаме предложението и аз виждам, че всички сме обединени около идеята оттук нататък да не позволяваме да се застроява Черноморското крайбрежие в Зона „А” в неурбанизираните територии, но в урбанизираните територии има одобрени проекти, има одобрени подробни устройствени планове и издадени на места разрешения за строеж, които са именно в територии, в чийто обхват попадат дюни. Именно затова това, което ние предлагаме, за да можем да адресираме темите повдигнати в последните дни е, че всички забрани се прилагат и важат включително и за одобрените подробни устройствени планове. Това е единственият законов начин, по който бихме могли да предотвратим строителство върху дюни, които са в момента по нашето Черноморско крайбрежие и за които по друг законов начин не бихме могли да преустановим строителството, тъй като там има и одобрени подробни устройствени планове, а за някои има одобрени разрешения за строеж.
Няколко думи по отношение на специализираните карти и по отношение на кадастъра, тъй като също като част от дебата темата с кадастрални карти, със специализирани карти на Черноморското крайбрежие бяха тема на дебат. Да, трябва да кажем, че към днешния ден няма развити кадастрални карти за голяма част от територията на страната, включително и за Черноморското крайбрежие. Основа на този проблем и липсата на тези кадастрални карти е липсата на финансиране в сектора за изработването на такива карти, тъй като този процес е изключително скъп. Въпреки всичко през 2012 година беше осигурено финансиране и беше възложено изработването на кадастрални и специализирани карти за нашето Черноморско крайбрежие. С радост мога да обявя пред вас, че те са готови и те са в процедура по приемане. Надявам се, че с графика, който колегите от Агенция по кадастъра ми представиха до края на този месец специализираните групи и екипи, които имат ангажименти по закон да приемат, за да могат тези карти да влязат в сила ще бъдат направени, което означава, че до края на месец януари специализираните карти бъдат приети ние от своя страна, като министерство отговорно за държавната собственост ще можем да актуализираме актовете за държавна собственост на всички плажове по цялото Черноморско крайбрежие, тъй като тези актове не са актуализирани от 1998-1999 година, някои отпреди това и параметрите и в тези актове за държавна собственост в много случаи, което виждаме на практика са изцяло променени. Има плажове, които са много по-големи, други са много по-малки, да не влизам в детайли.
Като част от заснемането и изработването на тези специализирани карти екипите, които са заснели Черноморското крайбрежие са установили наличието на пясъчни купчини, които вече специалистите, колегите и компетентният орган в лицето на Министерство на околната среда и водите – компетентният орган, който да определи тези пясъчни купчини, натрупвания дали са сиви дюни, аз не разбирам от дюни, колегите ще ме извинят ако не ползвам правилните термини, дали са сиви дюни, бели дюни и т.н., за да може представители на Министерство на околната среда и водите да участват в екипите, които приемат тези специализирани карти и участват в това вече да се определи това, което е отчетено, оразмерено, има си специален начин, по който се маркира наличието на такъв тип дюни в тези специализирани карти. Вярвам, че по този начин в голяма степен ще подпомогнем колегите от Министерство на околната среда и водите, които имат ангажимент да издадат заповед и да определят къде по Черноморското ни крайбрежие има дюни.
От тази гледна точка това, което сме предложили като промени в закона е изрично да заложим и ангажимента на колегите от Агенцията по кадастъра, ние вече ще имаме и специализирани карти и след издаването на заповеди от компетентния орган Министерство на околната среда и водите за това къде има дюни автоматично по служебен път Агенцията по кадастъра ще има възможност да нанесе в кадастралните карти и да ги актуализира, за да могат всички дюни да бъдат отразени в тези карти.
Това е най-общо по Закона за Черноморското крайбрежие. Чрез промените в този закон, чрез преходните разпоредби ще можем да направим и останалите промени в законите. Това е най-лесният и най-бърз начин, чрез които ще можем да направим и промените в останалите шест закона, които предлагаме, първият от които е Закона за устройство на територията.
В ЗУТ предлагаме две групи промени. Първата група промени касаят осигуряването на по-голяма публичност и прозрачност на проектите на общи устройствени планове. Тъй като в променения и актуализиран закон, който влезе в сила през ноември миналата година в Закона за устройство на територията се създаде ред, по който общините имат ангажимент да публикуват по един прозрачен начин всичките подробни устройствени планове, този ред в момента го предлагаме да бъде въведен и за общите устройствени планове. По този начин считаме, че така ще има доста по-добра възможност за достъп на информация и на граждани и на неправителствени организации, заинтересовани лица да могат да видят във всяка една община и на всяка една територия какви са предвижданите параметри на застрояване, най-общо казано.
Втората група промени касаят разширяването на кръга на заинтересовани лица, които могат да оспорват по съдебен ред подробните устройствени планове. Това е точката, по която имаме най-силен дебат и крайно противоречиви становища. От една страна колегите от неправителствените екологични организации искат да им бъде дадена възможност на тях и на граждани да бъдат заинтересовани лица при приемането и одобряването на всеки един общ устройствен план, подробен устройствен план, както и на разрешения за строеж. Тълкуванието на юристи специалисти в областта е, че това не може да бъде направено, тъй като особено когато говорим за заинтересовани лица неправителствени и екологични организации това са организациите и лицата, които имат възможност да обжалват подробните устройствени планове и общите устройствени планове по реда на екологичните закони – Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие – тогава, когато се правят оценки за съответствието и тогава, когато се прави оценка за въздействието върху околната среда. Знам че тук веднага ще има реплика, но понякога се одобряват ПУП-ове и общи устройствени планове преди да е влязло в сила одобрението на оценката. Ние осъзнаваме този факт и затова предлагаме промяна в законите, с която оттук нататък няма да може да се одобрява ПУП или ОУП съответно ако няма влязла в сила оценка за съответствието или оценка за въздействието на околната среда. По този начин гарантираме правото на обжалване на заинтересованите екологични организации по екологичната част и екологичното въздействие на всеки един бъдещ инвестиционен процес. Но от друга страна не можем да позволим да има два пъти съдебен контрол, ако веднъж екологична организация или заинтересована страна обжалва екологичната оценка – ОВОС, няма как два пъти съдебен контрол на един и същи акт и тя да може да обжалва отново, след като е приета екологичната оценка пък да обжалва още веднъж подробния устройствен план. Това е два пъти достъп до съдебен контрол за едно и също нещо и това също няма как да бъде прието. Такова е и становището на колегите от Съюза на архитектите и от Камара на строителите и от КРИБ и от повечето организации, представляващи строителния и инвестиционния процес като цяло. Мисля че това ще е другата тема, по която днес трябва да чуем всички гледни точки, за да можем да намерим най-доброто и най-балансирано решение.
Това е по отношение на законите, за които пряко Министерство на регионалното развитие и благоустройството отговаря. С няколко думи ще кажа и по останалите закони, но разбира се и компетентните органи ще ме допълнят. Това, което предлагаме като изменение в Закона за опазване на околната среда, в Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии е именно това, което споменах – да не може да се одобрява подробен план или общ устройствен план преди да има влязло в сила решение по ОВОС или екологична оценка, както и в Закона за защитените територии, които дефакто дефинират дюните като защитени територии в защитените зони, тъй като дюните са само част от защитените територии, там има един текст в чл. 13, който казва, че независимо какво пише във всички останали специализирани закони, включително и в ЗУЧК, когато има разрешение за строителство от компетентния орган Министерство на околната среда и водите да се строи, както в случая върху дюни, никой друг компетентен орган или закон не може да го спре. Предлагаме да отпадне този текст, за да може веднъж регламентирано със Закона за устройство на Черноморското крайбрежие забраната за строителство върху дюни да не може със специализирания Закон за защитените територии това да се разреши. Но пак казвам тук това остава отворена тема днес за дебат, дали говорим, че защитаваме и забраняваме строителството върху всички видове дюни, независимо дали те са в защитени територии, в защитени зони и извън тях или приемаме, че трябва да забраним строителството само върху дюни, които са в защитени територии и в защитени зони определени от компетентния орган.
Това са най-общо законите, които се въртят около дюните. Няколко думи и за законите, за които са предложили колегите от земеделието и горите. Предлагат се изменения в Закона за горите, с които отново се реферира към Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Прочели сме тези неща.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Искате да спра ли? Веднага мога да спра и ви давам думата. Има ли нужда да кажа какво се предлага в Закона за горите?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ние сме прочели това.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добре, колеги, щом сте ги прочели предлагам да отворим дебата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря на госпожа Павлова. Тя се опита наистина с не толкова малко думи да обясни мотивите от страна на министерството, за да внесат тези законови поправки, предложения за законови промени. Но така или иначе днешната среща е да чуем всички други, които не са участвали до сега в този дебат, разбира се и колегите народни представители от трите комисии, всички в тази зала имат право и възможност и всяко мнение ще бъде уважено и отразено в стенографските протоколи, за да се вземе най-правилното решение.
ГЕОРГИ БАКАЛОВ /Председател на Съюза на архитектите в България/: Председател съм на неправителствена организация на повече от две хиляди архитекти, председател съм и на организацията на архитектите от целия Черноморски регион и съм съпредседател на организацията на Черноморското икономическо сътрудничество.
За да бъда кратък, уважаеми господа депутати, уважаеми представители на администрацията, уважаеми колеги и представители на другите организации ще ви прочета накратко нашето становище:
„Относно: Въпросите, свързани с националните териториални ресурси, тяхното съхранение, опазване и развитие, както и формите на управление и експертната дейност, с предложения за оптимизиране на нормативната уредба на ЗУТ и ЗОП.
1. Относно предложенията за промени в Закона за устройство на територията:
1.1. В чл. 131, ал. 1, нова т. 3 по предложението на природозащитните организации, обединени в Коалиция „за да остане природа в България”, а именно юридическите лица с нестопанска цел, да получат статут на „заинтересовани лица” е неоснователно. Тази поправка е с цел същите да могат да участват в целия процес и в крайна сметка да обжалват актове за приемане на устройствени планове. Това ще даде възможност за едно и също нещо в рамките на една процедура да се стига до съдебен контрол два пъти. Това законодателно предложение е недомислено, несъобразено в голяма степен с цялостната нормативна уредба. Нещо повече – никъде в европейските страни приемането на екологичната оценка не приключва със съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи само крайният административен акт, с който се приема устройствения план.
1.2. Предложението към чл. 131, ал. 1, т. 3 с допълнително посочените лица е в противоречие със смисъла на ЗУТ, тези проблеми могат да бъдат разисквани и разгледани при одобряване на ОВОС, а и предложението за удължаването на процедурата с 60 дни също е в противоречие с европейските директиви за намаляване времето за административни дейности.
1.3. Една от основните слабости при пристъпването към работа за изготвяне на ОУП или ПУП или изменението им е наличието на непълна, неточна кадастрална основа и подцененото място на заданието – основа за актуален опорен план. При формиране на заданието за съдържанието на територията и обемно-пространственото й решение, е добре да се осъществят сблъсъци относно виждания, интереси и нормативни възможности. Тук именно е мястото на неправителствените организации, съвместно с експертите и заинтересованите лица, да се доближат максимално до обществения и професионален консенсус.
2. Относно информационната основа:
Въпросите относно информационната основа трябва да бъдат категорично и ясно параметрирани. Тя е пряко свързана с фактическото състояние, а също и с процедурната, управлението и контрола на териториите. В този смисъл си задавам следните по-важни въпроси:
- защо само 18% от територията на Република България е покрита с кадастрални карти?
- Защо няма планове за нивелация и как ще се правят например проекти на язовирите?
- Защо няма специализирани карти след като държавата възложи тази дейност на ведомствата, общините и други юридически лица?
- Как ще се правят концепции и устройствени схеми за пространствено развитие без актуални карти в мащаб 1:5 000?
- Как правим магистрали с карти от 1946 година?
- Как се изработват скици от АГК и определят по координати защитените зони за дюни, без експертиза от Министерство на околната среда и водите?
3. Относно прилагането на ЗУТ в експертните съвети на общините, областите и ведомствата:
Известно е, че включването на експерти от утвърдени неправителствени професионални организации, като Съюза на архитектите в България зависят единствено от волята на кмета. И ако на него професионалния опит и знания не са му по вкуса, просто няма да ги има – нещо, което следва да се урегулира в ЗУТ.
4. Във връзка с гореизложеното считаме че:
- Във всички ведомства, свързани с териториите следва да присъстват неправителствените професионални организации – САБ, ФНТС и др., които имат богата история и значителен състав от членове – експерти.
- Различните експертни съвети към ведомствата предлагат често прекалено специализирани решения, поради което е удачно да се създаде Междуведомствен експертен съвет на национално ниво, където също трябва да има присъствие на изявени експерти от гражданския сектор, които да отстояват обществения интерес.
5. Относно организацията и естетиката на публичните пространства считаме, че:
- Задължително е даването на експертни насоки чрез специализиран съвет за избягване на формални решения, свързани с неправилното използване на термина „естетизация” като украшателство.
6. Наложителна е промяна в ЗОП, където да бъде задължително провеждането на конкурси за концепции и устройствени схеми за пространствено развитие, общи и подробни устройствени планове и големи архитектурни проекти, където да бъде недопустима инженеринговата поръчка, основа за корупционни практики.
В заключение считаме, че САБ е проводник и обществен гарант за действията на администрацията в обществен интерес, както и радетел за истинското, а не манипулирано гражданско участие в управлението на процесите, включително и тези, свързани с опазването на околната среда”.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Бакалов. Ще помоля вашето становище да го предоставите. Обръщам се към останалите колеги и гости, които искат да говорят, ако имат писмени становища не е необходимо всичко да четете, можете да ни ги оставите и ви моля пак за краткост на изложенията.
СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ /Председател на Камаран на строителите в България, зам.-председател на КРИБ/: Искам най-напред да изразя становището на Камарата на строителите в България, че тя винаги е била за опазване на природата на България и недопускане на нерегламентирано строителство в защитени територии.
Благодаря на министър Павлова за това, че в нейното експозе отчете становището както на камарата, така и на КРИБ. Не искам да се повтарям с арх. Бакалов, само няколко думи в резюме относно нашето становище, което е предоставено на депутатите и за информация на останалите.
Явно, че промените, които са предложени в чл. 131, ал. 1, т. 3 са най-щекотливи относно допускането на неправителствените организации. Само искам да напомня, че в чл. 147 от АПК ясно е казано кои са страните по обжалването на една процедура. Разширението на кръга на лицата, които могат да обжалват с всички неправителствени организации, както беше предвидено в този член, които осъществяват дейност по околната среда създава една правна несигурност и непредвидимост. Не е ясно как ще се установи легитимността на тези НПО-та в тази област и как те отговарят на поставените в закона изисквания за обществено-полезна дейност. Трябва ли те да са регионално позиционирани или могат да взимат отношение и да се намесват в цялата страна. Не е ясен въпросът дали съответните НПО-та трябва да участват в предишни фази на изработването на подробните устройствени планове или може да обжалват пред съда и когато не участват в обсъждането на ПУП.
Българското законодателство не съдържа критерии за представителност на НПО и поради това трябва да се държи сметка за възможностите за злоупотреба с правото на обжалване на конкретно създадени неправителствени организации.
Последно. Не трябва да се забравя и негативното влияние на подобно разширяване на кръга на заинтересованите от обжалването лица по отношение на инвеститорите. Това ще доведе до забавяне на инвестиционните процеси.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря и на Вас.
От екологичните организации някой може би ще защити пък друга позиция?
СВИЛЕН ОВЧАРОВ /Зелени адвокати/: За промените в Закона за Черноморското крайбрежие мнението ми е изразено вече и пред Министерство на регионалното развитие и благоустройството и сега го излагам пред парламента. Ние смятам, че по стария Закон за устройство на Черноморското крайбрежие от 2008 година до сега беше ясно, че дюните са в Зона „А” винаги, дори когато са повече от сто метра от края на плажа или от водата. Също и че те трябва да бъдат винаги публична държавна собственост, просто така беше записано.
Второ, там има един чл. 6, ал. 6, който казва, че те трябва да бъдат обект на пряко геодезическо заснемане и след това да бъдат отразени по някакъв начин в кадастъра, за да могат господата главни архитекти от общините да знаят кое е дюна, кое не е като видят скицата на имота, а не да назначават експертизи и да се съдим после.
За промените, предложение от Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството нас ни притеснява това, че те приемат сега след измененията да има дюни в Зона „Б”, а от 2008 година до сега те бяха изцяло в Зона „А”. За нас това е облекчаване на защитата върху дюните или отстъпление. Мисля че в настоящата конюнктура общественото мнение не може да приеме такава промяна на закона политическата воля на срещата с премиера беше в обратната посока – на засилване защитата върху дюните.
Предложенията на Министерство на околната среда и водите съдържат обезпокоителния израз „дюни общинска собственост”. Хубаво, но това трябва по-подробно да се разпише, защото засега бяха изцяло дюни публична държавна собственост.
За промените в Закона за устройство на територията. Тези промени, които ние предлагаме са в резултат на една процедура пред Комитета за съответствие на Орхуската конвенция в Женева, която спечелихме на 28 септември 2012 година, който обявява, че нашият Закон за устройство на територията не съответства на конвенцията, защото най-общо казано не е демократичен. Първо, не дава право на информация на знания за заинтересованите страни по чл. 147 от АПК – всички заинтересовани страни, които имат пряк интерес. Дори да разберат информацията им е отказвана от общините с пълно право, защото ЗУТ в чл. 131 и чл. 149 много тясно ограничава кой има право на информация, а след това да дава мнение и да обжалва. Кръгът по ЗУТ и много по-тесен от този по чл. 147 от АПК, който е за общо заинтересовани лица, което значи съдията преценява ли ДНСК кой реално би бил засегнат от строежа от съседите примерно, жители на квартала и природозащитни организации.
Тези констатации на Комитета за съответствие с Орхуската конвенция в Женева ще бъдат следени от Европейската комисия, защото Орхуската конвенция макар и под егидата на ООН е част от европейското аки комюнитеер – тоест, част от общностното право. Тук искам да обърна внимание, че откакто е приет ЗУТ през 2001 година до сега откакто действа, той е много изключващ гражданско участие. Процесът на взимане на решения се затваря между главния архитект и инвеститора и никой друг дори и не разбира, че нещо се готви, а едва като видят багерите хората протестират. Това е загуба на време и усилия. Не е нужно да се почне един строеж и тогава да го спираме на пожар. Трябва от самото начало инвеститорът да знае, да си планира инвестициите и да не бъде, с груби думи казано – прецакан впоследствие.
Има общини, които са отличници, например София, където има електронно публикуване на всички проекти преди да бъдат одобрени, говоря за ПУП и ОУП. Всеки може да ги види. Има още няколко такива общини с електронен кадастър, но повечето нямат. Ние мислим, че трябва да има законово изискване, най-малкото за информация, след това за мнения и накрая вече ако решите – и за обжалване. Но наистина, както е по АПК само заинтересованите страни, като съдиите няма да оставят някой да злоупотребява. Това е нашето мнение.
С други думи, една по-голяма прозрачност на първо място и после, ако прецените – демократизация на строителния процес по ЗУТ, общи устройствени планове, подробни устройствени планове и строителни разрешения.
Накрая. Ние смятаме, че трябва да се затворят дупките в сегашното законодателство за заварените случаи, какъвто беше случаят с дюните в Несебър. Това са § 5 от ЗУЧК и § 5 от Закона за горите. Довършване на процедури по стари закони, по стар ред и по действащи подробни устройствени планове. Това са очевидни дупки, които създават възможност за злоупотреба, или да бъдат запушени напълно или да бъдат ограничени.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това, което казахте наистина в голяма степен е доста разумно и ще го имаме предвид, когато обсъждаме предложенията.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ /Председател на Политически клуб „Екогласност”/: Искам да благодаря за предоставената възможност да участваме в тази среща.
Уважаеми дами и господа, една изключително важна среща, най-после нещо трябваше да се случи, за да реагираме, защото от години се извършват нечувани престъпления срещу околната среда. Олигарси източват подземните богатства и оставят след тях лунни пейзажи. Изсичат се горски масиви с цел да се строи какво ли не. Трети се разпореждат като феодали по Черноморското крайбрежие – това е факт. Прави чест на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, че скочиха срещу тези безумия.
Много неприятно впечатление прави, че техни колеги от други министерства – депутати и явно приближени до тези министерства еколози реагираха срещу тези предложения. Ще спра до тук, защото не знам до къде ще стигна с фактите и с аргументите.
Нещо се случи, нещо даде накъсо, но всички се вторачихме в Иракли и в Несебър. Забравяме за това какво става по Северното Черноморие, забравяме за това, което стана с Камчийски пясъци, Слънчев бряг, Созопол и какво ли не още до турската граница. Колкото и метафорично да звучи ножът не е опрял в кокала, ами буквално е минал през кокала. Тук се поставя на дискусия що значи дюни. Аз ви припомням, че има Резолюция № 4 на Берлинската конвенция от 1996 година, където ясно е дефинирано: „природен феномен, сътворен 10-15 хиляди години” и някой с багер го унищожава за един час.
Ние от „Екогласност” не приемаме много спокойно това, което се прави. Някой желае да докаже, че дюните не са това, което са, нещо по подобие на онзи филм „Туин Пийкс” – совите не са това, което са. Тук взимам предвид и думите на колегата, който се изказа преди мен. Той се чуди след като дюни, които ако са факт, ще влязат и в Зона „Б” разбира се, по този начин ако се включат там ще се отпусне режима за тяхното съхранение. Точно обратното – още по-голяма грижа. Някак си много учудващо е предложението и на Министерство на околната среда и водите да се прехвърлят дюните от публична държавна собственост в общинска държавна собственост. И аз веднага тук ще ви припомня случая с Камчийски пясъци, защото той трябва да ни вади очите. Няма да чета предложението, а само ще ви кажа, че ние сме дали становище още през юли месец до Комисията по регионална политика и местно самоуправление, сега отново ще предоставя екземпляр от това становище, както и на министъра на регионалното развитие и благоустройството, но ви връщам съвсем съзнателно към Камчийски пясъци и тези, които смятат да наложат това нещо дюните да станат общинска публична собственост, след което моментално ще станат частна, защото е факт, че има достатъчно много корумпирани кметове и като човек, който има зад гърба си четири мандата общински съветник знам, че и общински съветници се поддават на такива съблазни.
Какво стана тогава, припомням ви. През 2004 година на 22 април с решение на Министерския съвет дюните от публична държавна собственост се прехвърлят на публична общинска собственост. Още в същия ден кметът на Долни Чифлик прехвърля дюните от публична в частна собственост и 2008 година оценявайки ги като земеделска земя десета категория – 13 стотинки на квадратен метър, ги замениха. И никой не говори затова престъпление. Затова трябва да ви кажа, че ние сме подали сигнал, включително и до президента на 17 март 2010 година, до Министерство на околната среда и водите. Ни вопъл, ни стон. Така че това ако наистина някой смята да го направи, това е предателство срещу природата.
Недоумяваме също така защо реагират някои еколози, че ще им се отнеме възможността да атакуват на всяка цена ПУП-ове. Да, факт е, че има еколози, които изнудват бизнеса, следят ПУП-ове, следят разрешения, отиват и им казват – ако не ни платите еди колко си, ние ще отидем в съда. Така че предложението на Министерство на регионалното развитие и благоустройството е изключително полезно.
Благодаря. Ще предоставим становището. Надявам се в Министерския съвет да не се канят само по двама-трима така наречени еколози, а както е този форум – да се канят представителите на всички екологични формации в страната.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
Министър Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Искам да направя две уточнения, въпреки че господин Божинов пожела да не ме слуша и да не говоря.
Това, което казвате за дюни, очевидно има дюни и в Зона „Б” и извън Зона „Б”. Това, което се опитах да кажа, но господин Божинов не ми даде възможност, защото му омръзна да ме служа беше, че именно в Закона за горите и в Закона за опазване на земеделските земи предлагаме да се забрани промяна на предназначение на горски фонд или земеделска земя на чиято територия очевидно има дюни, защото ако тази промяна на предназначението беше забранена и понастоящем, нямаше да се стигне до казуса в Несебър, което потвърждава и нашата теория, че няма как, и на нас ни се иска дюните да са само в Зона „А”, но тогава означава, че ограничаваме обхвата, ако кажем, че дюните са само в Зона „А”. Зона „А” са сто метра от брега, няма как да е на три километра навътре в урбанизираната територия, това няма как да го водим за Зона „А”. Именно затова ние включваме Зона „Б”, за да можем да включим и на частни имоти, които са горски фонд, земеделски земи или урбанизирана територия, върху която очевидно се строи. И както се казва – някой може да се окаже един ден горд собственик на дюна в своя частен терен, но важното е да знаем, че е такова и той да има ангажимент да си пази дюната, да не строи върху нея, а да строи около нея, но не върху нея. Аз мисля, че това трябва да направим, иначе държавата ще трябва да се превърне в една върната земя с картите на възстановена собственост и сега държавата да си я взима обратно и да кажем, че всъщност тази дюна си е наша. Това няма как да бъде направено, защото включително би струвало много средства на държавата, грубо казано да обезщети собствениците в частните терени, на които се оказва, че има дюна. Именно затова ние разширяваме обхвата, за да могат да бъдат съхранени всички дюни, които са в Зона „Б”, в горски фонд, земеделска земя.
Друг е въпроса ако и екологичните организации казват, че тези дюни не ги интересуват. Ако ни интересуват само тези в Зона „А”, на крайбрежието, в защитените територии в Натура зона – добре, тогава всички останали дюни не са ни важни и ценни за природата и върху тях ще се позволява да се строи по преценка на компетентния орган на Министерство на околната среда и водите.
Включих се, защото мисля, че бях длъжна да обясня какво имаме предвид с това разширение. Благодаря ви, особено на господин Божинов, който ме изслуша.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
Господин Михалевски иска да вземе отношение. Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми министри, дами и господа, колеги. Първо, трябва да е ясно, че действащото законодателство, ако то се изпълнява дава една много сериозна защита на интересите на обществото, което обаче трябва да кажем ясно, че изпълнителната власт (не го приемайте лично), просто не си е свършила работата докрай. Има текстове в закона, които не се изпълняват.
От тази гледна точка аз искам да апелирам към всички, в това число и към природозащитните организации – да, има неща, които трябва да се подобрят, но трябва да бъдем внимателни в баланса на интересите, защото в крайна сметка не е въпроса от едната крайност да отидем в другата.
По същество. Коментирам предложенията, които са дали министерствата и в частност някои от предложенията на природозащитниците. Първо, по отношение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Госпожо Павлова, аз много моля да прочетете внимателно чл. 10, ал. 1, аз съм се консултирал и със законодателите, които са го приели преди 6 години, там много ясно е разписано Зона „А” какво обхваща и тя не е стометровата граница от брега и има дълбок смисъл в това, защото ако приемем толкова елементарния подход, че тя е стометрова възниква въпросът защо не е 50 или 250 метра. Там много дълбоко е записано, че са крайбрежните плажове, дюните, колкото и да са дълбоки, колкото и да дълги, плюс част от територията намираща се на сто метра било от брега, било от плажа. Това е с добавката и не случайно думата „попадаща” не е „попадащи”. Надявам се това да не е някаква спекулация и игра на изпълнителната власт. Тук категорично законодателят е казал – това е Зона „А” и тя не е равна по широчина, по ос от Дуранкулак до Резово. Тя е различна по ос, тя може да е дълбока и един километър, зависи къде сме и как сме. Така че тук защитата, която дава действащия закон е изключителна и тя не бива да бъде отслабвана. Предложението, което е дало Министерство на регионалното развитие и благоустройството отслабва тази защита. Така че това е мнението ни по тази тема.
Тук включванията в другите тези, които са дадени по Закона за Черноморското крайбрежие, щекотлив е въпроса за стабилността на приетите подробни устройствени планове. По принцип е логично предложението, което се дава, обаче трябва да видим какви биха били последствията. Така че в комисията се надявам там много сериозно да обсъдим тези въпроси.
По отношение на предложенията в Закона за устройство на територията, първо – по отношение на публичността и достъпността на общите устройствени планове – да, трябва да има по-добра практическа реализуема достъпност до всички подробни устройствени планове и общи устройствени планове. Ние ще внесем, господин Татарски, предложение, ако разбира се приемат и другите колеги не изменение в чл. 127 и 128, а спокойно може в чл. 5 на ЗУТ, където задължаваме кметовете да поддържат архиви на подробните устройствени планове, всички други и т.н. да бъдат регистри достъпни в това число и по интернет като разширим обаче полето към тези подробни устройствени планове и общи устройствени планове да има и всички съпътстващи документи на други организации касаещи подробните устройствени планове и общите устройствени планове, в това число да задължим Министерство на регионалното развитие и благоустройството, областните управители, да направят същата степен на публичност на тези планове, които те одобряват. Това е разумно, защото наистина в момента една от спънките пред всички, които са заинтересовани – природозащитници, инвеститори, обществеността, която я интересува и като собственици и като носители на други права, че наистина няма достъп до тази графична и текстова част.
По отношение на самата публичност и достъпност на информацията във връзка с целия процес на възлагане, изработване и одобрение на подробните планове тук ние имаме един голям проблем. Може би ако ние законодателите тук го решим, а това липсата на координираност на процедурите, както по ЗУТ, така и по различните екологични закони, ние трябва да почерпим опит, правен е вече такъв практически опит в Столична община, да се направи наредба, която да регламентира тези процеси на обществени обсъждания. Какво ще дадем с това? Ще дадем ясна последователност на процесите, координираност на различните процедури, ще съкратим процедурите. Между другото това тормози инвеститорите, защото те са прекалено дълги. И особено когато постъпи обжалване особено в края на периода това е силно неприемливо за инвеститора. Но за да изравним баланса с интереса на всички заинтересовани лица, в това число и природозащитниците, в тази наредба, която трябва да издаде според мен министърът на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на околната среда и водите, трябва да има ясни прозорци, в които всички заинтересовани страни да могат да се включат, да дадат своите бележки, своите обжалвания. По този начин първо ще съкратим целия процес, ще стане по-публичен и в крайна сметка всички страни ще могат да са сигурни, че правата им са защитени и най-важното – могат да си планират времето – нещо, което в момента не можем да кажем, че е така, защото едни процедури са повече от две години и накрая може да има обжалване.
Тук трябва обаче да се обърна към екологичните организации. Уважаеми колеги, предложението по чл. 131 и чл. 149, които вие предлагате, базирайки се на правото ви на достъп на информация, участие в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие на базата на Орхуската конвенция трябва да кажем така – да, трябва да се повиши степента на достъп до обжалваемостта на общите устройствени планове. Примерно това, което приехме с последните изменения – само областните управители да може да обжалват общи устройствени планове. Според мен е логично да направим обща обжалваемост на общи устройствени планове. Но, правете разлика между правата по текстовете, които касаят текстовете за устройствено планиране, тоест – атаките към устройствените планове и атаките към строителното разрешение. Това са два типа документи, с които вие почвате да нарушавате права на инвеститорите, когато вече почнем да поставяме под съмнение стабилитета на статута на строителното разрешение. В крайна сметка строителното разрешение е продукт на цялата процедура. Ако ние постигнем съгласие с вас, че тази процедура е последователна, вие сте имали правата, изразили сте своето мнение, всички ние като общество сме го изразили, не би следвало да искате това тотално разклащане на статута на строителното разрешение, което бъдете сигурни, че ще има силно негативно действие към инвестиционната среда. Така че ако въведем обща обжалваемост на общи устройствени планове по една такава технология, която ви описах, аз смятам, че е абсолютно достатъчно за вас.
По отношение на предложенията да се върнат правата на ДНСК за категория ІV и VІ – категорично „За”. Видяхме и случая в момента, че когато общината е инвеститор и когато общината дава разрешение и трябва сама себе си да контролира това не работи. И в крайна сметка ние трябва да си дадем отговор на стария въпрос, който преди беше даден – ние ще имаме ли все пак строителна полиция в добрия смисъл на думата или няма да имаме. Прехвърляйки функциите на този и на онзи се размива интереса и в крайна сметка не постигаме нищо. Така че ние, господин председател, ще направим своите предложения, но аз наистина апелирам да има някакъв баланс, да има промени, които да помогнат. Няма да коментирам другите предложения в Закона за биологичното разнообразие, само ще кажа за Закона за горите.
Изменението в чл. 54 за новата алинея гласи според мен така: нова ал. 4 – дайте да спазваме законодателството на държавата. Така звучи тази алинея в чл. 54 на Закона за горите. Когато един закон казва, че там има дюни или там има други терени и т.н., какво казваме с този член?
Второ, въпросът е имаме ли воля да затворим вратичката, която продължи и в новия Закон за горите да я отворят? Ние ще предложим тази врата да бъде тотално затворена. Ако държавата е получила някакви ползи с плащане на такси за промяна предназначението да бъде така добра да си ги върне, но да си защити своите територии.
Последно. Госпожо Павлова, аз моля наистина Министерство на регионалното развитие и благоустройството, а чрез Вас се обръщам и към премиера да осигури ресурс за изработване на специализираните карти. Защото задачата, която трябва да изпълни министерството, която беше стартирана през 2008 година беше за следното. Да се направи ортофото план на 20-километровата зона навътре. Да се направи, тук се спомена, подробна топографска карта 1: 5000, която да е полезна за инвестиционния процес. Да се направят специализирани карти на плажовете, на дюните, на лагуните, на езерата и на всичко, което касае екологично въздействие и това нещо да се отрази в кадастъра. Всичко това тогава беше остойностено в няколко лота за три години. Сумата не я помня, но беше от порядъка на 15-20 милиона лева. В момента Вие заявихте, че се изготвени специализирани карти. Специализирани карти, госпожо Павлова, са изготвени на 30 плажа в осем обособени позиции само на плажовете. Това не са специализираните карти, за които говорим. Ние в момента ще разполагаме със специализирани карти, които в най-добрият случай ще ни помогнат да ги отдадем на концесия, но по никакъв начин дюните не влизат в тези специализирани карти. Така че това е ваша задача. Разбира се наша задача е да осигурим бюджет за изпълнението на тези специализирани дейности, но цялата общественост трябва да знае, че в момента не разполагаме и не е планирано разполагане в обозримо бъдеще, ако това не се промени, със специализирани карти. А това е най-големият пробив, защото ако картите бяха налични и Зона „А” беше очертана, нямаше да има свободно тълкуване на различните екологични инспекции, на кметовете, на архитектите къде минава Зона „А”. Когато минава Зона „А” никой не може да мръдне.
С това завършвам, че законодателството е достатъчно, ако си свършим работата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря и аз, господи Михалевски.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Един въпрос към господин Михалевски, ако позволите, господин председател.
Не ми стана ясна Вашата позиция по отношение на влезлите в сила планове и издадените строителни разрешения. Там някак си ми се изгуби Вашата позиция какво да правим. Казахте, че ще има проблеми, но не казахте Вашата позиция каква е.
Благодаря.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин Лазоров, само преди шест месеца и Вие гласувахте този член за изменение в Закона за устройство на територия, който след една широка дискусия решихме, че до изработването на общи устройствени планове даваме стабилитет на приетите ПУП-ове и това е решено от Народното събрание. Защо го оставих за коментар в комисията? Защото тук трябва да преценим, има ПУП-ове в момента, които са издадени и чисто формално погледнато по процедура те са законни, но са законни, защото някой в тази процедура не е дал необходимата вярна информация или тя не е била налична примерно заради липсата на изработване на специализирани карти и очертаване на Зона „А” и „Б”. Затова казах, че проблемът не е толкова лесен. Той ще касае да изработим критерии с вас кое е допустимо и кое не, което означава от полето на законосъобразността да започнем да стъпваме на хлъзгавото поле на целесъобразността.
Благодаря за въпроса, обръщам се и към природозащитниците, пропуснах нещо важно. Уважаеми колеги от НПО-та, вашето предложение е да отпадне темата „по законосъобразност” за отмяна на строителните разрешения е изключително опасен, защото там наистина стъпваме на полето на целесъобразност в чл. 156 по ЗУТ и това не бива да го допускаме.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Заповядайте, госпожо Станкова, да чуем експертите.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Благодаря, господин водещ. Лидия Станкова – директор на Дирекция „Устройство на територията” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Ще се опитам да отговоря на господин Михалевски дали действащият закон е достатъчен, за да опазва дюните или предложените изменения от Министерство на регионалното развитие и благоустройството са по-гарантиращи тяхното съхраняване от бъдещо застрояване. Ако досегашният текст беше достатъчен това нямаше да се случи до Несебър. Всички знаете, че ЗУЧК излезе в „Държавен вестник” началото на 2008 година и имаше един 6-месечен срок до влизането му в сила, в който срок се одобриха страшно много подробни устройствени планове в общините без изобщо тези подробни устройствени планове да са съобразени със забраните, които съществуват в момента за застрояване на дюни, които попадат в Зона „А”. Тези подробни устройствени планове с линии на застрояване с показатели, които не съответстват на този закон и инвестиционният проект, който може да бъде внесен в общината е допустим ако стига до линията на застрояване.
Това, което сме предложили като изменения е първо, дюните, които граничат с морските плажове да са част от морския плаж. Второ, приетият териториален принцип, че Зона „А” е сто метра от границата на морския плаж или на морския бряг, а Зона „Б” е два километра от границата на Зона „А”, но и в двете зони да не може да се строи върху дюните с изключение на подземни обекти на инфраструктурата. Пипайки тези два члена – чл. 10 и 11 имаме възможност вече да предложим преходна разпоредба § 5а, с който да кажем, че действащите подробни устройствени планове, одобрени до влизане в сила на ЗУЧК, които никой не знае колко са до момента и за тях ще важат забраните. За това е нашето предложение. Мисля че то е по-ограничително, по-рестриктивно и от това сме се водили, когато сме направили предложенията. Ако считате, че досегашният текст в ЗУЧК е достатъчно ясен и гарантиращ незастрояването на дюните тогава не е необходимо да променяме ЗУЧК.
По отношение на обжалваемостта на общите устройствени планове и Орхуската конвенция това, което вече влезе в сила на 26 ноември като изменение в ЗУТ казва, че общите устройствени планове как се съгласуват с влезли в сила актове, които се изискват по специални закони и съгласуванията, които стават с участие на представители на съответните ведомства в експертните съвети на общините, към областните управители и в Националния експертен съвет. Даде се възможност и тези общи устройствени планове да бъда отменяни от областните управители в случай, че отсъства влязъл в сила акт, който се изисква по специален закон. Предложили сме изменения в Закона за опазване на околната среда, в Закона за биологичното разнообразие и там се записва влязъл в сила акт.
Всички тези актове по екологичното законодателство подлежат на обжалване по АПК. Ако веднъж един акт е обжалван и той е обжалван по съдебен ред, той е влязъл в сила или пък не е бил обжалван и пак е влязъл в сила, това считаме, че е достатъчно основание да се приеме, че е спазено екологичното законодателство и може да се одобри общият устройствен план, отново да се дава възможност да се обжалва общият устройствен план в екологичната част считаме, че е губене на време и забавяне на влизането в сила, на одобряването на общия устройствен план, който дава политиката за развитие на една община. Нашето мнение е, че е много важно по-скоро да се случи именно това – територията на страната да се покрие с одобрени актуални общи устройствени планове. Знаете нашето намерение. Правителството се ангажира и с отпускането на допълнителни средства от държавния бюджет за изработване на нови общи устройствени планове. Предстои среща с Национално сдружение на общините в Република България. Тази година имаме един милион лева, които трябва да решим как ще ги изразходваме, от кои общини ще започнем. Така че нашето желание е колкото се може по-скоро да имаме общи устройствени планове, за да се спре това стихийно и безразборно преотреждане на отделни имоти или група имоти в земеделския и горски фонд за строителство без да се мисли за необходимата техническа инфраструктура и без да се мисли въобще за цялостно планиране на територията.
Най-общо това е моят коментар.
ВАЛЕНТИН СИМОВ /Председател на Партия „Зелените”/: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаема госпожо зам.-министър, от няколко дни внимателно наблюдавам събитията и според нас злото се корени в така наречения доклад по ОВОС. Оттам идват всичките беди. В Наказателния кодекс в чл. 308 и в чл. 353а има препратки за екологичното здраве и околната среда кои подлежат на наказание, но нито в Закона за околната среда, нито в другите специални закони няма корелация с тази препратка в чл. 353а. Ние считаме, че трябва да се търси наказателна отговорност на авторските колективи, които правят тези доклади за оценка на околната среда, защото има ли доклад, няма ли доклад – не можем да разберем. После се оказва, че има доклад пък той бил един път положителен, един път бил отрицателен. Тези колективи, които правят тези доклади трябва да носят своята отговорност по закона, за да можем да търсим след това сметка какво се случва.
Това е нашето реално предложение, защото разбирате, че няма авторски колектив, който е нает от инвеститора да му направи отрицателен доклад по ОВОС. Това просто не се е случвало последните 20 години и сигурно няма да се случи и в следващите.
Една реплика към господин Михалевски. Процедурата ми се струва, че не бива да се съкращава. Който иска да инвестира колкото по-добър е периода, в който да си покаже всичките намерения и да види обществеността и неправителствените организации какво се случва там, толкова по-добре. В противен случай ще се претупа и пак ще стане същата история, като дюните.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви.
Господин Белев.
ТОМА БЕЛЕВ /Асоциация на парковете в България/: За съжаление не мога да се съглася с част от изказаните експерти становища по простата причина, че те не са истина. По отношение на това как в момента няма защита на дюните мога да кажа, че няма прилагане на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Когато не е ясна къде е границата на Зона „А” и Зона „Б”, които трябваше да станат ясни на 1 януари 2007 година, а в момента сме 17 януари 2013 година този закон не е влязъл в сила. Законът, ще напомня за част от тези, които не си спомнят, преповтори част от разпоредбите на Наредба № 7 за правилата и нормативите за устройство на територията и в тях и в закона всички дюни са в Зона „А”. Включвайки ги в Зона „Б”, вие ги изключвате по отношение дюните, които попадат в урбанизираните територии на населените места. Много голяма част от дюните не са в защитени зони, не са в защитени територии, те са или в горски територии или в земеделски територии или са в урбанизираните територии. Изключвайки ги и давайки възможност да влязат в Зона „Б” всички територии, които са в урбанизирани територии губят защитата. Така че не виждам основание с новата разпоредба и предложения да падне тази защита, която имаше в момента.
За съжаление това, което се предлага и като предложение за промени и коментари по отношение на ЗУТ и достъпа до правосъдие, забравете екологичните организации, дайте достъп на правосъдие на гражданите. Страхувате ли се от достъп на правосъдие? Гражданите трябва да имат право да взимат отношение, да участват в процеса на взимане на решение. Представителите на строителния бизнес страхуват ли се от българските граждани? За какво го правите? Ясно е, че тази конвенция България е ратифицирала, подписала Конституция, която е над българските закони. Естествено, можем да я приложим, можем да не я приложим, но всеки да си носи политическата отговорност.
По отношение на всички тези предложения, които направихме, те произтичат от двата елементарни примера, които проверихме с 29-те декара дюни и със случая в Иракли. Затова настояваме за обжалваемост на общите, на подробните и на разрешените за строеж. Не просто защото Орхуската конвенция го иска, а защото голяма част от тези, които са в момента съществуващи, но нереализирани, неприложени, те са приети със скандални нарушения на действащото по това време законодателство. И с промените от края на миналата година вие ги закрепихте. Вие закрепихте ограбването на България, защото ако почва в момента да ви казвам само за последната седмица каква информация излезе за дюните, като почнете от Ропотамо, целите дюни на Ропотамо са частна собственост, включително в момента Фондация „Св. св. Кирил и Методий” води съдебно дело срещу държавата за да придобие собствеността върху дюните в резервата. По същия начин в „Корал” в момента е готово разрешението за строеж върху дюните на „Корал”, не е влязло в сила. Масово навсякъде имаме подобни приети документи, които са в нарушение на тогава действащите закони, в нарушение на Конституцията. Ако някой иска да суспендира Конституцията да го каже ясно.
Когато говорихме в Министерския съвет ние смятам, че постигнахме едно съгласие с госпожа Павлова и с господин премиера и с останалите министри. В момента виждаме отстъпления от тези постигнати съгласия, възможно е – вие сте тези, които взимате решения. Но трябва да е ясно, че тези отстъпления са за сметка на опазването на българската природа.
ПЕТКО ЕВРЕВ /НЦТР/: Подготвил съм становище, което ще ви предоставя, но искам да взема думата и по отношение на повдигнатия въпрос дали да има дюни в Зона „А” и в Зона „Б”. На пръв поглед наистина Законът за устройство на Черноморското крайбрежие се тълкува така, че всички дюни попадат в Зона „А”. При първо четене и аз си помислих защо пък трябва да ги разделяме на зони, но по-късно се убедих, че това е правилен подход, защото дюни има много навътре в сушата и те могат трудно практически да се очертаят и да се включат към Зона „А”, те ще бъдат някакви острови, някакви откъснати територии. Това, че има в Зона „А” и в Зона „Б” дюни не е никак тревожно, защото както виждаме в предложените текстове за забрана за строителство върху дюни и в Зона „Б” те са много сериозно защитени, дори бих казал по-сериозно отколкото в Зона „А”, защото в закона е останал непроменен един текст по отношение на Зона „А”, който казва, че строителство се допуска извън територията на морските плажове, не се казва „извън територията на дюните”. Така че бих предложил в този текст да се добави: „в Зона „А” не се допуска строителство извън територията на морските плажове и пясъчните дюни”. Действително текстът, който вносителят предлага за чл. 11, ал. 2, нова т. 5 по отношение за забрана строителството в дюни е много сериозен и това изведнъж показа, че забраната дори в Зона „Б” е по-силна, по-тежка отколкото в Зона „А”, ако не се коригира това, за което току що споменах.
Точка 5 посочва, че се забранява строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения върху пясъчните дюни в това число и в урбанизираните територии, което е много важно. Тук бих добавил: „и на селищните образувания, курортните комплекси” и там да не се допуска строителство върху дюни, това е пропуск, предлагам да се допълни. Така че този текст обхваща всички дюни в Зона „Б”, което е и по-правилно отколкото дюните само попадащи в защитени територии и защитени зони по Натура 2000. Това е по-стеснено третиране на дюните. Мисля че Законът за устройството на територията много по-разширено тълкува и всички дюни да останат под защита и недопускане на застрояване. Още повече, че в действащия текст на ЗУТ в чл. 8, където се определя предназначението на териториите дюните са определени като територии за природозащита наред с плажовете.
По отношение на собствеността тук се изказа правилно становище, нека да си останат публична държавна собственост. Не е нужно да стават общинска и държавна, макар и публична. Нека да останат публична държавна собственост.
Едно лично мое схващане, като участник в много версии на този закон още от 1992 година насам. Мисля че този закон излезе от Народното събрание през 2007 година доста осъкатен, доста плашлив в предишните версии, пък и в една наредба, която действаше по този повод за устройство на Черноморското крайбрежие и Зона „А” беше по-широка – 200 метра и Зона „Б” беше 5 километра, а не 2 и забраните бяха по-сериозни и в Зона „А” влизаха и влажните зони, а сега не се вижда този текст. Лично мое убеждение е, че в Зона „А” въобще не бива да се допуска никакво строителство навсякъде, не само в дюните, в плажовете, но и в другите територии с изключение на вече урбанизираните.
Благодаря ви за вниманието.
ДЕСИСЛАВА СТОЙКОВА /Национално сдружение на общините/: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността, че мога днес да представя пред вас позицията на общините по така предлаганите законопроекти.
По принцип Национално сдружение на общините в Република България ще подкрепи всички промени, всеки разумен подход, който ще доведе до защита на дюните, като едни специфични защитени обекти и според нас един такъв подход ще бъде този, който регламентира в един нормативен акт всички допустими забранени дейности, тъй като се опасяваме, че при работата на парче и така предлагани частични регламенти в множество отделни закони може да създаде трудности по правоприлагането им и в крайна сметка отново да липсва търсената защита.
Национално сдружение на общините в Република България има две конкретни предложения по текстове, свързани със Закона за устройство на територията. Първото ни предложение е по вече коментираната възможност да се разшири кръга на хората, на страните, във връзка с обжалването на подробните устройствени планове и съответно разрешенията за строеж, издавани от главни архитекти. Сдружението на общините е против тази промяна, тъй като въвеждането й от една страна действително може да доведе до една правна несигурност и възможност за злоупотреба с правото и спиране действието на тези посочени и важни актове за общината до произнасянето на съда. Това ще доведе до различни неблагоприятни последици за общините и за местната общност.
Другото ни конкретно становище е по предлаганата отмяна на чл. 103 от ЗУТ, а именно това е една норма, където е залегнал принципа за стабилност на устройството на територията. Предложението е тези подробни устройствени планове да запазват силата си до одобряването на новия общ устройствен план. Считаме, че отпадането на чл. 103 от ЗУТ ще доведе до една отново неправна сигурност. Всички знаем, че процедурата по одобряване, възлагане, разработване и обществено обсъждане на общите устройствени планове отнема значително време и е житейски неоправдано и затова не е нужно да се изчакват новите устройствени планове. А и както беше споменато преди малко в тази зала едва през тази година вече има заделени минимални целеви ресурси и средства общините да изработват своите устройствени планове.
Поемам ангажимент сдружението да представи своите писмени бележки в указания от вас срок.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви. Позицията на общините е важна, все пак тази територия се намира в тези общини и местните власти имат правото да поставят своите интереси и интересите на своите граждани на преден план.
Господин Диков.
ПЕТЪР ДИКОВ /Главен архитект на София/: Благодаря. Първо искам да започна с това, че според мен светлината е най-сигурното оръжие срещу всякакви тъмни сили – приемете го в най-широк смисъл. Затова аз считам, че най-важното в действията по промяната в закона е да се гарантира максимална публичност във всички процедури при устройственото планиране. Това, което предложи адвокат Овчаров аз го подкрепям изцяло. Трябва да се създаде ред и схема, по която всеки общ или цялостен подробен устройствен план да минава през процедура на обществено обсъждане и да бъде на вниманието и пред погледа на цялото гражданство. Това е единствения и най-сигурен начин да се спрат всякакви сътресения и всякакви проблеми в процеса на планирането и главно в неговия финал.
Не е начина за контрол и за въздействие върху подробните устройствени планове тяхното оспорване в съда и ще ви кажа защо, защото както има приказка „пътят към ада е покрит с добри намерения” вие имате доброто намерение да получите право на съдебно обжалване, за да защитавате публични интереси. Но моят опит показва, че от това право биха се възползвали ако не в по-голяма, то в същата степен хора, които чрез обжалването в съда искат да спрат процедурите в защита на техен частен интерес, защото вие излизате от презумпцията, че планът се прави в частен интерес, а устройственият план като философия от времето, когато са започнали устройственото планиране преди доста векове винаги се е правел в полза на публичния интерес. Устройственото планиране най-общо е насилие на обществения интерес над частната собственост. Това е неговата причина за създаване, защото планът би трябвало да урегулира безкрайният стремеж на частния интерес за печалба и да го приведе в съответствие на публичния интерес. За съжаление ние обърнахме понятието „устройствен план” в едно лошо понятие, в израз и символ на някаква далавера. И оттам искам да ви предложа, защото тук отново трябва държавата да се намеси вероятно и чрез закона – насочете си вниманието не в борба с последствията, а в създаването на нови механизми за регулиране на устройственото планиране. Тоест, поправката на грешките и на престъпленията в старите планове да ги направим не с наша битка в съда срещу старите планове, а със създаване на нови планове. И понеже нашият народ казва, че който плаща той поръчва музиката, видимо за да се защити публичния интерес и да може чрез устройствения план в неговия нов вид да се гарантира, че на първо място е интересът на държавата, интересът на гражданите, интересът на общината, трябва да го платим с публични средства. Тоест, държавата особено по отношение на малките общини каквито са по-голяма част от крайморските общини, ако се съсредоточим към тях или пък общините, които в момента отново се коментират – Банско и други общини, в които има инвазия срещу природата, нека държавата да отдели ресурс и през възлагане от държавата да се изработят новите планове, които в максимална степен включително да отменят част от тези престъпни малки планчета обикновено във вид на частични изменения, които са направени във времето назад. Ние в София го направихме това и трябва да ви кажа, че резултатът, по мое мнение, е доста добър, защото борбата срещу действащите вече планове е с много съмнителен изход в полза на публичността и на публичния интерес. Ние много често се обиждаме на съдиите за техните решения, но съдиите четат Конституцията, че частната собственост е свещена и неприкосновена, четат законите, които в голяма степен стабилизират това, което вече е направено като процедури и най-накрая се сърдим, че съдиите не признават нашите възражения срещу влезлите в сила планове.
Нека да направим процедура по тяхното изменение, тогава може би ще има недоволни от тези, които им се засяга частния интерес, но тогава вече те са в позицията на ти гониш, а не ние винаги да вървим след събитията и да се опитваме да ги поправяме.
И още нещо. За мен действията на светкане с фенерче на определени места, за да покажем какво се е правило преди време не е правилният подход. Светкането с фенерче и осветяването на определени места от нашето близко минало обикновено има един лош привкус, включително и в сферата на устройственото планиране. Нека да пуснем прожекторите и всичко да осветим и всичко да го направим максимално публично. Впрочем в тази посока аз съм го заявявал многократно, но сега пред доста сериозна аудитория искам отново да кажа, че аз съм за публичност и в кадастъра и в кадастралната карта и в регистрите на кадастралната карта. Нека да имаме яснота, нека да има всеки български гражданин кой, къде е собственик и каква собственост има, а не да светнем на едно място и да кажем: „леле, виж го този, има собственост тук”. В по-белия свят това са публични регистри, които всеки може да има достъп до тях. Тогава нито може да има рекет, нито може да има други цели при осветяването на определени места от собствеността.
Преди 15 години при организирано посещение, организирано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в холандския кадастър, който е частна структура има специална услуга, при която казваш името на който и да е собственик в Холандия и срещу 3 гулдена ти го показват на екран с цялата собственост, която лицето хикс има и ако платиш още 5 гулдена ти го разпечатват на хартия и ти го дават. Това трябва да стане при нас, за да имаме гаранция, че всички неща се движат. Тогава и стремежът към схеми и далавери съм убеден, че ще намалее значително.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Диков. Очевидно Вие имате достатъчно опит и можете да дадете много ценни предложения. Аз бих ви запитал, защото никой не казва какво правим с тези подробни устройствени планове, които вече са процедирани и одобрени.
ПЕТЪР ДИКОВ: Ако преценим, че тези подробни устройствени планове, включително и някои общи устройствени планове са в разрез с публичния интерес, най-лесният начин е да се обяви процедура по тяхното изменение и чрез тяхното изменение да се решат тези всички проблеми, за които говорят и гражданските организации, и зелените, а и самите граждани го искат. Не е процедурата през съда, процедурата през съда ще ни вкара в схема, в която всички ще бъдат ощетени, включително и гражданските организации, които според мен пледират за това конституиране като заинтересовани лица от добри намерения, но според мен не си дават сметка, че от тази позиция могат да се възползват ред други хора и организации, които пък имат обратната цел – да пречат на приемането на планове, за да могат да реализират през това време частния си интерес.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Считате ли, че чрез закон може да се регулира този въпрос или по начина, по който вие казвате? Защото в закона се предлагат точно такива изменения.
ПЕТЪР ДИКОВ: Аз мисля, че специално за възлагане на такива изменения на подробни устройствени планове просто трябват пари, не трябва закон и трябва една достатъчно изчистена схема, на която да се избират изпълнители, които обективно да се избират от хора, които разбират и които гарантират, че няма да има намеса на частен интерес при тяхната работа. Това е единственото, което според мен е достатъчна гаранция за добрия краен резултат за обществото и за гражданите, а не за конкретни заинтересовани лица.
БОРИСЛАВ САНДОВ /Съпредседател на Политическа партия „Зелените”/: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа заместник-министри, дами и господа депутати, скъпи гости, във връзка с дюните, тъй като това е основната тема на днешното събиране дюните не могат да са частни и явно има допуснати нарушения, в този смисъл те трябва да бъдат отчуждени по начина, по който се прави с магистрали и други инфраструктурни обекти. Дюните трябва да бъдат отчуждени и те да са изконна държавна публична собственост така, както и по конституция са.
Мисля че по отношение на Закона за устройство на територията това може би е наистина най-недемократичният закон в България, заедно с един специализиран, който е за прякото участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление, но това е друга тема. Именно необходимостта от демократизация, която ни беше напомнена от Орхуската конвенция, която конвенция е ратифицирана още през 2003 година, България е една от страните, които я подписва при нейното създаване в Орхус – Дания, следва да приемем критиките и следва да поправим нашето законодателство в онази част, която не позволява да бъдат обжалвани устройствени планове. Не бива да се нареждаме към страни като Украйна и Азербайджан, които са понесли щетите от по-строги мерки от тази Орхуска конвенция. Необходима е прозрачност, необходима е компютъризация и възможност на най-пряко зависимите да обжалват.
Какво имам предвид. Каза се, че има процедури, които са свързани с екологични оценки или оценки за въздействие върху околната среда, които подлежат на обжалваемост. Да, обаче някои планове може регионалната инспекция по околна среда и води да установи, че няма нужда от такава оценка и следователно ние нямаме тази процедура и цялото това намерение може да мине без възможност за обжалване. Отделно оценката за въздействие върху околната среда е едно, но самото инвестиционно намерение, когато видим строителното му разрешение (и това е случаят с Иракли) ние виждаме надхвърляне на онова, което е записано в оценката за въздействие върху околната среда и което ние не сме обжалвали, тъй като примерно то е в границите си, но на практика виждаме нещо различно в плана накрая. Така че необходимостта от обжалване явно се налага и не защото е имало по-рано такива други възможности касаещи опазването на околната среда.
От друга страна тук се засяга един въпрос, който мисля за българските особености е много важен. Това са междусъседските отношения. Всъщност, съседи нямат право да обжалват подробни устройствени планове дори, когато това застрашава техния имот в някаква степен или им вреди или им пречи по друг начин. Това явно е недемократично и то трябва да бъде преустановено. Аз разбирам основанията, че може да бъде използвано в ущърб, но нали затова е съдът, за да преценя кога едно обжалване е законосъобразно, в смисъл кога то се базира на проблеми по отношение на закона, на закононарушения и кога то е плод на дребно изнудване. Това може да бъде предотвратено.
Накрая ще кажа, че ЗУЧК не е нужно да бъде променян, той действително трябва да бъде прилаган и да се спазва.
Благодаря ви за вниманието.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Това, което искам да кажа е, че според мен този подход е абсолютно погрешен, който правим ние. Това е кризисно законодателство, ситуационно законодателство. Тоест, по-скоро цялата енергия отива в свирката и всъщност нищо няма да се случи. Защо? Направихме следната констатация, госпожо министър и заместник-министри. Всички тук, които са в тази зала не смятам, че има някой който се различава от това мнение, което ще изкажа, от най-северната до най-южната точка на българското Черноморие, защото обсъждането не е дюните, обсъждането е наистина опазването на природната среда и на това, което се случва по българското Черноморско крайбрежие. От най-северната до най-южната точка като се започне всеки е съгласен, че стават безобразия, престъпления едно след друго. Това, което беше казано в последните дни на старата година – 128 декара в плажа „Корал”, където аз ходя и където на палатка почивам отиват някаква испанска фирма и ще строи огромни комплекси. Това е ясно, че законодателството, което е в момента – всички казват, че имаме страшно хубав Закон за Черноморското крайбрежие, всъщност какво се получава? Значи, казваме, че имаме законодателство, а реалността е друга. Българският гражданин живее в два паралелни свята. Това е истината. Имаме свястно законодателство, имаме друго законодателство, което всъщност е ужасното, идиотското – това, с което българинът се сблъсква всеки ден отивайки да плажува и вижда, че нещо, което не е това, което иска да е. Иска да има дюни, да има свободно пространство, децата му да живеят, да тичат, а не да се сблъскват с това, което е действителността на 50-100-200-500 човека, които искат да станат богати и които искат да увеличават своите богатства. Това е.
И както в Комисията по земеделие съм казал, не трябва да вървим след събитията. Тоест, констатираме го това цялото нещо, събират се групите – хубаво е, много е хубаво, тук се събрахме 200 човека и каква полза?! Каква полза, ще дадем определение за дюни, ще кажем Зона „А” какво е и с това ли се свършва? И пак след два месеца нови неща ще се случат. Значи, трябва кардинално да се променят нещата. Според мен това, което аз виждам и смятам, че трябва да се случи е наистина всички заинтересовани страни да си дадат сметка, да се организира между три, между две комисии ли, в рамките на месец-два да се изготви тотално не само това, което тук в момента се предлага от няколко члена. Съгласен съм с господин Диков за кадастъра, защото това е европейска практика за публичност на кадастъра, това го говорихме с господина, който каза, че от 1992 година, когато бях областен управител, и това сме го повдигали още оттогава. Просто наистина нещата трябва да се случат, но не както е в нашата глава, а както би трябвало да е в главата на обикновения български гражданин, за да се почувства, че ние защитаваме неговия интерес, а не защитаваме интереса на строителния предприемач.
Казвате, господин председател, че трябва да търсим баланс. Няма баланс, балансът е гражданина – това е баланса. И оттук нататък не виждам какво трябва да мислим и какво трябва да се случва. Ще си правим констатациите, ще се съберем след три-четири месеца и пак ще е същото, някой друг ще построи комплекси и какво казваме – мина си този мандат, да му мислят следващите, които дойдат.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин Михайлов. Всички са граждани – и предприемачът е гражданин, и богатият и той е гражданин и не бива богатите да ги правим по-лоша категория хора само защото някой е решил с инициативност да спечели пари, разбира се не за сметка на обществото. Но това не означава, че той непременно е лош човек и не е гражданин.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Уважаеми гости, уважаеми колеги, аз исках да направя една реплика към архитект Диков. Искам да му благодаря, беше достатъчно откровен и прецизен в изказването си относно прозрачността по процедирането именно на тези устройствени планове, които действително трябва да бъдат така. Но аз искам да го попитам какво му е мнението относно прозрачността на действията на някои главни архитекти в общините и как ще се справим с този субективен фактор, който може би е загатнат тук в предложенията на неправителствения сектор? Имам предвид издадените строителни разрешения от тях. Прекалено много власт е съсредоточена в ръцете на главния архитект на общината и тя дори в някои моменти остава неконтролируема от възможностите и на кмета на общината.
Репликата ми може да бъде и реплика към министерството.
Благодаря.
ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми представители на неправителствените организации, аз като политик искам да дам оценка на днешното събитие и оценката е, че това е едно излишно губене на време, както на един министър, така на трима заместник-министри, така и на цялото общество. Ние като народни представители да си изгубим времето не е проблем, защото ние сме изпратени от хората тук, за да можем да участваме в такива заседания. Защото, мили колеги и мили представители на неправителствените организации, помним точно тук в тази зала преди една година имаше подобно обсъждане за Наредбата за дърводобива. Само да задам въпрос какво се случи една година с тази наредба?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Сега към дърводобива ли отиваме?
ПЕТЯ РАЕВА: Не ме прекъсвайте, господин Татарски, до сега никой не прекъснахте.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вие се отклонявате от темата.
ПЕТЯ РАЕВА: С това публично обсъждане на Наредбата за дърводобива се случи едно голямо нищо, каквото ще се случи и с днешното публично обсъждане.
Имаше и подобен казус след трагедията в село Бисер, за съжаление. Имаше пак публични обсъждания, имаше пак отговорността на тези три министерства, които в момента тук са наредени пред вас и пред камерите, така и на никой от обществото не му стана ясно кой носи минимална отговорност дори за трагедията в село Бисер. Ще ви разкажа какво се случи с това нещо.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Извинявайте, сега за село Бисер не сме се събрали.
ПЕТЯ РАЕВА: Правя аналогия, господин Татарски, ще разберете за какво става въпрос.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Извинявайте, останалите колеги така отговорят политиците, от едно в друго казване на нищо и отклоняване от темата.
ПЕТЯ РАЕВА: Там се предложиха една водна стратегия и един закон за водите, които вървят пак през вашата комисия, господин Татарски, и не Ви е удобно в момента да го говоря това.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Много ми е удобно, защото всичко това вече е изговорено и някои каза, че си губим времето в такива срещи, Вие сте от хората, които губят на всички времето.
ПЕТЯ РАЕВА: Както ще стане с днешния казус след тази драма, след това престъпление, което се извърши на дюните на българското Черноморие, днес същите министерства, уважаеми колеги, са тук и никой не е разбрал кое министерство всъщност отговаря за дюните, кое министерство сменя статута, кое министерство дава разрешение за ОВОС и кое министерство дава най-накрая строителните разрешения.
В крайна сметка на някой стана ли му ясно каква е целта на днешното мероприятие? Никаква. Да се размие отговорността на трите министерства в обществото с едни публични дебати, които нямат никакъв смисъл и ще стане също като с Водната стратегия и водния закон и с тези закони. Ще свърши мандата на това правителство с един уволнен директор на горите и до там ще приключи целия казус.
Благодаря ви за това, че ми дадохте възможност.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Аз не благодаря за изказването, защото не беше в контекста на нашето събиране. Колеги, така говорят политиците, не се сърдете.
Целта на тази среща е това, което всички вие искате – максимална прозрачност. Между другото да припомня, че имаше обществено обсъждане на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие преди още да стартира. Така и тогава сме направили такива усилия, каквито сега правим, но очевидно не всички така ги разбират или ги използват за други цели.
АЛЕКС НЕСТОР /Американска търговска камара в България/: Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми представители на администрацията, уважаеми колеги, аз се казвам Алекс Нестор и съм член на борда на директорите на Американската търговска камара. Имам честта да представлявам камарата тук днес на това публично обсъждане. Ще се постарая да бъда много кратък.
Най-напред от името на камарата приветстваме усилията на правителството за промени в законодателството, които ще доведат до по-добра защита на природата на България. Бих искал конкретно да кажа, че по отношение на пълната забрана за строеж върху пясъчните дюни, сто процента подкрепяме законодателните промени. По отношение на по-голяма публичност и прозрачност до достъп до информация също подкрепяме законодателните промени. По отношение разширяване кръга на заинтересованите страни сме сто процента против, ако става въпрос за обжалваемост на ПУП-овете. Подкрепяме становищата на колегите от КРИБ, на Национално сдружение на общините в Република България, на Съюза на архитектите и на други представители също, на представители на бизнеса. Защо е така? Защото, първо защото считаме, че разрешителният режим в България, по който трябва да върви един инвеститор е достатъчно комплициран и дава много голяма възможност на неправителствения сектор да участва в процеса и също така да обжалва.
Когато става въпрос за ПУП вие знаете много добре, че когато се дават документите за ПУП в общината те трябва да бъдат съпроводени с оценка въздействието върху околната среда. При по-големите проекти разбира се това е ОВОС и там неправителствените организации имат възможност да обжалват. Обжалването на разрешението за строеж, също сме категорично против. Някой тук каза, че разрешението за строеж е един окончателен акт и документ на целия разрешителен режим и процес и просто няма смисъл да се обжалва. Всяко такова обжалване, говоря вече от практика и от опит, може да забави значително един инвестиционен процес с месеци, ако не и с години и това се отразява изключително негативно върху инвестиционния климат в България. Българската икономика, както знаете е изцяло зависима от инвестиции, по-скоро от преки чуждестранни инвестиции. Като пример мога да кажа, че нивото на живот, на стандарт на обикновения българин, за да стигне до нивото на стандарта на средния европеец БВП на България трябва да расте средно с 5% на година в продължение на 20-25 години. Ако погледнете статистическите данни те говорят, че с вътрешни инвестиции БВП ще расте само с 1% на година. Това означава, че България трябва изключително много да работи да създаде една атрактивна инвестиционна среда, за да може българската икономика да се развива нормално и да догони икономиките на другите европейски страни.
В заключение в контекста на това, което казах, призовавам комисиите, съответните министерства, когато вземат окончателно решение за промените в законодателството да имат предвид как те ще се отразят на инвестиционния климат в България.
Благодаря ви.
ПЕТКО ЦВЕТКОВ /Българска фондация „Биоразнообразие”/: Благодаря за дадената ми дума. Ще бъда съвсем кратък.
Искам да потвърдя констатацията направена от колегите преди мен, че предложените поправки в законите от съответните министерства с някои малки изключения не ни удовлетворяват. Не смятаме, че с тези поправки могат да се успокоят хората и да се получи ясна гаранция за защита на дюните и крайбрежните местообитания.
В тази връзка още веднъж ви призовавам да разгледате направените предложения от природозащитните организации. Също така да изтъкна парадокса, че относно общите устройствени планове и подробните устройствени планове, парадокс е, че инвеститорите имат право да обжалват тези актове на държавната власт, но отделните граждани, отделните собственици, съседите на тези собственици нямат правото да се получи. Всъщност балансът е изтеглен в едната посока, гражданинът няма правата, които има инвеститора или институциите в съответната област. Затова ние настояваме текстовете, които ограничават обжалването на общите устройствени планове и другите актове, свързани с тях да бъдат премахнати и всъщност да се даде възможност за тяхното обжалване. Това е според нас най-важното.
Относно Закона за устройство на територията също така е важен достъпът до информация. Редица актове като преценките за необходимост от оценка за съвместимост или ОВОС, екологична оценка също така, самите общи устройствени планове на крайбрежните общини са недостъпни за обществеността. Това не трябва да продължава. До момента, в който не се овласти отделният гражданин няма такава неправителствена организация, няма институция, която да успее да приложи закона в пълната му сила и винаги ще има нарушени интереси, които като краен резултат водят до нарушаване на обществения интерес.
Благодаря ви.
ИВАН АЛЕКСИЕВ /Кмет на община Поморие/: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа заместник-министри, не мисля че тази дискусия, това обсъждане беше губене на време. Аз пропътувах 400 километра за три часа, защото имаме магистрала, държа да кажа за колко пристигнах. Господин Атанасов също се възползва от тази екстра. В тази връзка искам да ви кажа, че въобще не е губене на време една изключително полезна дискусия, изключително полезно обсъждане, изключително полезен дебат и не мога да се съглася, с цялото ми уважение към господин Михайлов, че не трябва да има баланс. Напротив, пропътувах тези 400 километра, за да помоля тук присъстващите, защото в предложенията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерство на околната среда и водите и на Министерството на земеделието и храните този баланс е намерен. Да помоля тук присъстващите най-вече представителите на екологичните организации да намерим баланса на интереси, защото това, което предлагат всички екологични организации в момента хвърлят в един ужас, в един стрес точно българският гражданин от българското Черноморие – това, което казвате.
В тази връзка съм „За” публичност на проектите, задължително. Задължително главните архитекти да имат определени правомощия, защото правомощията са им изключително големи, превишаващи правомощията на кмета в много случаи, има ги тези случаи. А всичко това, което в момента ни се струпва на главата, било Несебър, било някъде другаде, било Поморие е вследствие на това, че умишлено 2007 година беше забавено приемането на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. И когато беше обявена датата на влизане в сила на този закон последните шест месеца масово се одобряваха подробни устройствени планове. И в момента тези подробни устройствени планове се задействат. Не мога да се съглася, че Законът за Черноморското крайбрежие не е добър, не работи и не се прилага. Напротив, господин Атанасов, какво правихме ще ви отговорим след няколко месеца. Аз питам, вие какво правихте тогава, преди тези четири години? Защото всичко това, което ни се струпва в момента е вследствие на вашето бездействие тогава.
Относно дюните, винаги са си били защитена територия и винаги дюните, ние – хората от морето знаем какво са дюните, знаем от какво се образуват и си ги пазим. Това е относно забележката на господин Белев.
Благодаря ви много за дадената дума.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Благодаря, господин председател. Смятам днешното обществено обсъждане за изключително полезно за разлика от госпожа Раева, която беше тук. Не бих искал да се говори политически, а да се наблегне на експертното и смятам, че се прави. Все пак се чуха доста мнения. Изразиха се доста становища. До нас има постъпили различни документи. Доколкото разбрахме ще постъпят допълнително становища в следващите дни. Ще се радваме да бъдат препратени от секретариатите до всички народни представители, за да можем да се запознаем в по-голяма степен, за да се консолидира едно наистина балансирано решение по различните предложения.
Обстоятелството, че има изготвени конкретни предложения черно на бяло в различни закони смятам че е все пак важна стъпка напред. Бих казал, че важни стъпки бяха направени дори с промените на ЗУТ през 2012 година. Все пак знаете за общите устройствени планове, императивът те да бъдат шест месеца след влизането му в сила, да се направят стъпки за съществена част за тяхната реализация, в противен случай грозят санкции местната власт.
От друга страна бих искал да се обърна към екологичните организации да ги призова за един добър диалог с местните власти, защото и едните и другите се опитват да защитават интересите на хората по места и е изключително необходимо да се намери правилният баланс в този случай. Разбира се случаите на заварено положение също сами по себе си в промените в ЗУТ регламентирахме все пак, че съществуващото положение на подробни устройствени планове следва да бъде съобразено. По-важно е за мен, че приложените мерки в момента са дългосрочни мерки, мерки, които не целят, както някои се изразиха да решат проблема в кризисната ситуация, а мерки, които търсят дългосрочното решение, което да бъде заложено по правилен начин.
Освен това бих искал да подкрепя също изказаните от архитект Диков и от други представители предложения да се даде повече светлина, може би повече електронизация на целия този процес, може би чрез използването на ГИЗ системи или други подобни, които могат да свържат едновременно както и кадастъра, така и конкретните данни, парцелите с всичката тяхна информация, както от Агенцията по кадастъра, от Агенцията по вписванията, така че обществеността да е в по-голяма степен информирана.
Единствено по предложението на организацията „За да остане природата” изключително голямо притеснение имам за предложението им в чл. 156 на ЗУТ, специално визираната от тях промяна в ал. 1 „издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им....., да могат да се отменят при подадена жалба от заинтересованото лице”. Аз не виждам как може да се отменя нещо без да бъде разгледана жалба. Така, както е разписано мисля, че не е съвсем правилно и следват доста от нещата да бъдат разгледани.
Благодаря ви.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Татарски. Аз като народен представител и като част от Комисията по местно самоуправление и регионална политика за мен този дебат наистина беше много ползотворен. Искам да кажа нещо, което никой не го спомена, а пък и аз може би в някаква степен се чувствам пряко засегнат. Както няма съвършени хора, така и няма съвършено законодателство и нашата задача като народни представители, като неправителствени организации, представители на различни камари е да го усъвършенстваме. Не искам да се явявам като адвокат на местната власт или на органите от държавната власт, ние тук работим с презумпцията че те са виновни, че те крадат, че правят неща, които не са по целесъобразност. В тази подкрепа, тъй като се каза как в някои случаи, дори зелените организации превишават своите правомощия, така и местната власт не във всяко едно отношение може да има хора, които наистина не управляват своите общини, а по целесъобразност, не трябва по презумпция, те да бъдат виновни. Не искам да се явявам адвокат, но наистина както от едната страна, така и от другата страна може да има злоупотреби и не бива наистина да работим атхок, а трябва да се търси баланс, защото в този процес не са само гражданите, тук са и инвестиционните интереси, както и от трета страна държавните и общинските администрации. Така че наистина апелирам към внимателно оглеждане на всички пропуски, които евентуално за в бъдеще могат да доведат до негативни последици.
Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми госпожи и господа председатели на парламентарни комисии, многоуважаема госпожо Павлова, заместник-министри, срещата беше впечатляваща по тази представителност, с която започна и с която завършва. Уважение към всички, които се отзоваха на поканата. Полезна от гледна точка на разменени мнения и обогатявания на вижданията и познанията на тези, които присъстваха.
Аз обаче смятам, че тя имаше за главна политическа задача да създаде впечатлението, че тези случаи, които предизвикват общо обществено негодувание са резултат на несъвършено законодателство и в противовес на това внушение аз бих казал, че се подписвам изцяло последните три реда на становището на Българската стопанска камара, ако ми е разрешено да добавя на две места по една дума. Там се казва, че вместо необосновани, аз добавям „и фрагментарни” законови промени, влошаващи допълнително бизнес средата и инвестиционния климат. За тези и други подобни случаи следва да бъде потърсена адекватна и пълна административна и наказателна отговорност с цялата строгост на закона на тези, които го нарушават.
Ако трябва да добавя още една дума, вместо „фрагментарно законодателство”, на основата на политическа платформа, спечелено доверие на избирателите да има цялостно решение. Защо акцентирам на тази фрагментарност? Защото това, което сте ни представили днес то нито има ясен вносител, нито мотиви, нито форма. Но то се отнася във връзка с казуса в община Несебър за дюните. Но след дюните последва пробива на българското законодателство с пресветата Марина, там друга вратичка, едни наеми и т.н. След това последва пробива в Царево. Ако е вярно това, което прочетох, че едно министерство нямало 20 лева да внесе таксата...
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Вярно е.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако това е вярно всичкото това, което го говорихме тук и понеже съдът в тричленен състав формално не приема заради тези 20 лева да разглежда, онова което е достойно да бъде атакувано, е признато за легитимно и законно, какво правим ние тук цял ден затваряйки един конкретен случай?!
Затова, като благодаря на всички аз смятам, че това е една първа стъпка за онзи, който иска стратегически да съчетае даденостите на българската природа, интересите на онези, които ще получат природното наследство от нас и разумното създаване на условия за един спокоен бизнес. Аз като човек писал закони с голямо прискърбие ще съобщя, че виждам административни действия и актове на съда, които за пет пари не броят волята на законодателя. Ще посоча ЗИД на Закона за водите. Когато искахме този ресурс раздаден от предишното правителство на ангро, разрешения, разрешения и записахме в чл. 146а, че всеки, който иска продължение и изменение на разрешителното се съобразява с този закон и правилникът, който ще се приеме по този закон, гледаш действия на басейнови дирекции в едно продължение на разрешителното да казват, цитирам чл. 146 и до тук. В другото разрешително не го брои за нищо. Отиваш в съда, там няма така да се оправят работите. Значи, пълна концептуалност какво искаш да дадеш на природата и на бизнеса. Второ, стриктно, жестоко спазване на закона.
А това, което направихме днес може да помогне за създаване впечатлението, че законите са несъвършени, че отговорността е размита, но то няма да даде на България онова от което се нуждае и тези, които искат да управляват след това трябва да бъдат така добри да се подготвят много по-сериозно от предишните, по-предишните и по-по-предишните управници на България. Защото има много умни хора тук, които трябва да бъдат ползвани.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Затова сме ги поканили и слушаме тяхното мнение.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря. Благодаря на всички, които участваха днес, които дадоха своите предложения. Аз също смятам в заключение, че този дебат беше полезен, за да чуем всички гледни точки. Най-малкото, защото още веднъж искам да потвърдя на всички присъстващи в тази зала, че това са само предложения за промени и те трябва да изкрастилизират по най-добрият начин в търсене на баланса и в търсене на максимално добрата защита и за бизнес климата и за бизнес средата в България и за околната среда.
От тази гледна точка бих се опитала в заключение прагматично да дам две предложения. Апелирам с цялото си уважение към всички народни представители в рамките на следващите седмици, господин Татарски обяви във вторник, да бъдат разгледани всички предложения, които бяха обсъдени днес, за да постигнем такава промяна в законодателството, така или иначе повече от една година ЗУЧК е обект на дебати, които в максимална степен да защитят природата и бизнес климата.
Също така още веднъж в подкрепа на това, което каза господин Диков и най-вече неправителствените организации, абсолютно съм съгласна, че трябва да дадем пълна публичност и прозрачност. Това, за което обаче не мога докрай да се съглася с архитект Диков беше да дадем възможност всеки да актуализира старите ПУП-ове. Смятам, че подробните устройствени планове, които бяха приети преди Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, който със сигурност дава добри гаранции за защита, но не изцяло добри, но въпреки всичко добри, много ПУП-ове, от които днес страдаме – и „Корал” и Царево и много други, са приети именно преди законът да влезе 2008 година в сила. И оттам са най-големите проблеми. Но предложението на господин Диков на добра воля общините и инвеститорите да си ги актуализират, за да адресират ограниченията в съществуващите закони няма да стане. Ето един кмет на Несебър, мислите ли, че той ще съгласи да промени ПУП-овете, общинският съвет и главният архитект да си отменят всички стари разрешения и да променят ПУП на добра воля, едва ли.
С голяма изненада установих как всъщност община Несебър има двама главни архитекти. Това също е допълнение към темата, която преди малко беше подхваната за отговорността и голямата власт, която имат главните архитекти, с цялото ми уважение към всички архитекти и към цялата гилдия. Аз също смятам, че ето сега е момента да променим закона в тази основа. Последните дни много констативни актове включително и глоби има, с които санкционираме главния архитект, но те се оказаха двама. По закон, когато един главен архитект, както в случая би трябвало да сме го глобили вече три пъти, както аз си мислех първоначално, законът дава възможност да му отменим правомощията. Само че сега се оказа, че всъщност ние сме глобявали двама по два пъти с четирите санкции, защото се оказаха двама. Столична община – най-големият град има един главен архитект, Несебър има двама!? Интересен факт, очевидно законът го позволява, има вратичка и това трябва да се промени.
От тази гледна точка предлагам да се опитаме да фокусираме и се надявам на народните представители да успеем да направим едни текстове даващи максимална прозрачност на този въпрос. От друга страна съм съгласна, че са необходими цялостна ревизия на законодателството, която ще отнеме много месеци. Но аз бих предложила сега да не отлагаме важните промени, а голямата ревизия да оставим напред във времето, защото както и колегите от неправителствени организации казаха – да, Орхуската конвенция е приета, тя има по своя смисъл препоръчителен ефект, но тя е приета от всички да се прилага, като неразделна част от законодателството. Самата Европейска комисия в момента разработва директиви, които да направят именно решенията, които са подписани в Орхус като задължителни за прилагане. Веднъж направени тези директиви на европейско ниво, те ще станат задължителни за транспониране в европейското законодателство и това ще даде една добра възможност за кардиналния преглед и промяна в законите, за които говорим и аз смятам, че трябва да изчакаме директивите да влязат в сила и да направим големите кардинални промени. Но сега трябва да стабилизираме закона и пак казвам – да спрем презастрояването на българското Черноморие, да запазим нашето Черноморие.
В заключение използвам случая, че тук има и много медии да ви уведомя за ситуацията с т.нар. къмпинг „Корал” и местностите там. Това, което установихме ние и това е още едно доказателство, господин Михалевски, специално към Вас се обръщам и към всички, които не приемате промените, които все пак са приети и ЗУТ е в сила, че ДНСК едва ли не няма контрол върху действията на общините, на главните архитекти и издаваните разрешения за строеж за категория строежи ІV, V и VІ. Напротив – има. ДНСК проверява всяко разрешение за строеж за неговата законосъобразност за всички категории строежи. И аз смятам, че това беше много правилно решение. Именно благодарение на тази проверка по законосъобразност бяха отменени много незаконосъобразни актове. Днес отменихме още няколко, а именно – тези на община Царево, на главния архитект на Царево в т.нар. местност „Караагач” и местността „Смайлов чаир”, т. нар. къмпинг „Корал”, отменихме тези разрешения за строеж именно защото ДНСК изпълнявайки своите правомощия по закон контролира актовете на главните архитекти и видя, че те са незаконосъобразно издадени от общината. Тук отварям една голяма скоба – те са незаконосъобразно издадени, защото са основани на одобрени ПУП-ове на одобрени проекти през 2010 година, а законът казва, че те имат давност само една година. Това е тяхната незаконосъобразност. Друг е въпроса, че аз подкрепям становището, че да – трябва да се преразгледат и ПУП-ове и общи устройствени планове, за да сме сигурни, че отговарят на параметрите за защита на околната среда и за предотвратяване строителството по Черноморското крайбрежие.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И аз Ви благодаря и за участието и за изказването, което направихте.
Уважаеми дами и господа, много пъти се спомена на тази среща думата прозрачност, думата информираност и аз смятам, че целта на тази среща беше постигната – тя беше точно такава – по-голям кръг хора да имат възможност да се запознаят с готвените промени и едва след това ние законодателите да пристъпим към тяхното оформяне и приемане.
Благодаря на всички за участието в тази среща и очакваме вашите предложения.




(Край 16.55 часа.)
(брой знаци 107 461)




СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КРПМС:

/Кр. Петрова/ /Любен Татарски/