Изготвяне и приемане на Допълнителен доклад към Доклада за второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от МС.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки с разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски“ – гр. Несебър, № 254-02-134, внесен от Огнян Стоичков.

3. Представяне и обсъждане на законопроект за гробищата и погребенията, № 254-01-122, внесен от Даниела Петрова и Любен Татарски

---

Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л

№ 3




Заседанието на Комисията започна в 14.45. часа и бе открито и ръководено от г-н Любен Татарски – председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.

* * *

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Здравейте всички, добре дошли, колеги, гости. Особено внимание днес има към нашата комисия. Очевидно предложените точки в дневния ред предизвикват това внимание, ние се радваме.
Започвам с предварително оповестения дневен ред, който предлагам на вниманието на членовете на комисията за одобрение.
1. Изготвяне и приемане на Допълнителен доклад към Доклада за второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от МС.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки с разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски“ – гр. Несебър, № 254-02-134, внесен от Огнян Стоичков.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за гробищата и погребенията, № 254-01-122, внесен от Даниела Петрова и Любен Татарски.
Колеги, имате ли отношение на дневния ред предложения, мнения, становища по отношения на предложения дневен ред?
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, точка 3 така, както е посочена Законопроект за гробищата и погребенията, аз подробно се запознах, убеден съм във Вашите добри намерения и към другия вносител на законопроекта, но ми се струва, че има много сериозни неща, на които се натъкнах. Моето предложение е точката да отпадне от дневния ред, да имаме възможност много подробно и с различните вероизповедания да го обсъдим. Освен като религиозна дейност, касае общинския съвет, касае включително и дейността на КАТ. Тоест, няколко сериозни ведомства, които трябва да имат много добър поглед.
Колеги, трябва да запознаем с този законопроект тези ведомства, да получим и тяхното съдействие. Да отложим разглеждането на тази точка от дневния ред и в близко бъдеще, когато преценим, когато сме готови тогава да го разгледаме.
Молбата ми е не толкова съгласуване с консенсус, ако се приеме, а запознаване със законопроекта, защото това е един закон, който касае много сериозни неща.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Осман.
Други предложения по отношение на точките, включени в днешния дневен ред? Очевидно няма.
Ще взема отношение по предложението на господин Осман, сигурно има основание това, което той казва. Получихме различни становища, включително от Дирекция „Вероизповедания”, но аз като един от вносителите на този законопроект след проведени четири обществени обсъждания и много други срещи, контакти, консултации с всевъзможни организации и хора, които са заинтересовани, вероизповедания, които имат отношение към този процес нашето намерение и желание искрено беше да създадем все пак някакъв ред. До сега такъв закон няма, има различни нормативни уредби, наредби, постановления, заповеди, общински разпоредби, които регламентират по някакъв всевъзможен начин този процес. Желанието наистина с този закон е да въведем някакъв ред с всичките условности, с всичките възможни пропуски в него.
Склонен съм да приема предложението на господин Осман с оглед на многото предложения и становища, които постъпиха и в комисията и очевидно законопроектът в този вид ако бъде приет за второ гласуване ще трябва да бъде сериозно променян, което вече противоречи на Правилника за работата и дейността на Народното събрание. Затова аз лично приемам Вашето предложение, господин Осман. Но така или иначе ще го подложа на гласуване.
Колеги, има предложение точка трета от така прочетения дневен ред за днешното заседание да отпадне. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Наистина има нужда от още доработка. В тази връзка ще помоля тук присъстващите, които са дошли на заседанието на нашата комисия във връзка с тази точка, ако искат – да останат, вероятно и другите ги интересува, но по тяхна преценка може и да не ни слушат по другите теми.
Подлагам на гласуване дневния ред за днешното заседание с две точки така, както ги прочетох.
1. Изготвяне и приемане на Допълнителен доклад към Доклада за второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от МС.
2. Представяне и обсъждане на проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки с разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски“ – гр. Несебър, № 254-02-134, внесен от Огнян Стоичков.
Който е съгласен с този дневен ред от две точки, моля да гласува.
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
Започваме с точка 1.
1. Изготвяне и приемане на Допълнителен доклад към Доклада за второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 202-01-23, внесен от МС.
За малко повече информация и на колегите, които са извън масата този допълнителен доклад се налага поради обстоятелствата, че доклад за второ гласуване в пленарна зала е внесен по въпросния Закон за устройство на Черноморското крайбрежие. Междувременно се развиха събития, които предизвикаха голям интерес и до известна степен основателно предизвикан. Имаше много предложения, срещи, дискусии, разговори, достатъчно и по медиите беше полемиката по този въпрос. И тъй като Комисията по регионална политика и местно самоуправление е водеща по Законопроекта за устройство на Черноморското крайбрежие, нашето решение е да проведем днешното заседание на комисията като обсъдим направените предложения с надеждата да стигнем до най-приемливи решения, които да внесем като допълнителен доклад, към основния доклад по ЗИД на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и в пленарна зала да бъде разгледан и гласуван в окончателен вариант, така че в максимална степен той да удовлетвори обществените очаквания, свързани с прилагането на този закон.
Ще ви дам още малко информация. След като настъпиха тези брожения в обществото бяха проведени срещи при министър-председателя с министри от трите ресорни министерства – Министерството на земеделието и храните, Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, беше направено и открито обсъждане на тези предложения миналата седмица в залата на Народното събрание, всички тези предложения бяха обсъдени, огледани от експертите от трите министерства и днес на вниманието на народните представители е представен вариант на решения, формулировка на отделните текстове по този Закон за устройство на Черноморското крайбрежие и разбира се останалите закони, които ще бъдат променени и отразени в преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройства на Черноморското крайбрежие. Надявам се колеги, че сте се запознали с направените предложения, ще ги обсъждаме едно по едно. Стремили сме се, и експерти от трите министерства са се постарали да предложат такива текстове, които в максимална степен да се съобразят с очакванията и да защитят интересите – публичните, частните интереси.
Така че започваме по текстовете, които са ви предложени. Обсъждаме ги, взимаме решения, гласуваме.
На днешното заседание отново присъстват представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на Министерство на околната среда и водите, на Министерството на земеделието и храните, от Агенцията по горите, на Кадастъра има тук представители. Те също ще вземат участие в дискусията.
Господин Осман, имате думата за процедура.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости, преди да започнем работа по същество по точката, господин председател, за да остане в аналите на Народното събрание от името на моите колеги от парламентарната група взимам отношение. Според нас щеше да бъде много по-добре ако имаше внесен законопроект и по правилно юридически това е подхода, държавническия подход. Мисля, че Министерство на регионалното развитие и благоустройството имаше такава готовност. Какъвто и да е теста на законопроекта, но тогава се вижда отговорността на тези, които са предложили съответния текст.
Разбира се ние имаме сега в дневния ред, в парламента тече обсъждането на един законопроект, но това не пречеше да бъде внесен законопроект. С допълнителния доклад също нарушаваме нашия правилник. Да не казвам нарушение, но не е по-малко нарушение отколкото ако беше внесен един законопроект. Разликата между внесен законопроект от Министерския съвет, внесен законопроект от народни представители или група народни представители, един допълнителен доклад е съществен, защото каквото и да говорим в аналите отговорността на тези, които са внесли мотивите те остават, мотивите са част от законопроекта. Няма по-голяма тежест отколкото законопроекта.
Молбата ми е към представителите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството да предадат на министъра, че би било добре в тези случаи Министерство на регионалното развитие и благоустройството да бъде по-активно и министърът да си внесе законопроекта в Министерския съвет и тук да има законопроект, внесен от Министерския съвет.
Завършвайки, господин председател, подобни случаи в други области в предишни парламенти, аз съм бил свидетел, с консенсус сме излизали като процедура – внесен законопроект от Министерския съвет, налагало се е втори законопроект по същата материя да бъде внесен. Никой не е безгрешен в процедурата, когато подготвяме един законопроект.
Мисля, че и действащото законодателство можеше да се попречи да не се стига до тук. Ние сме убедени като парламентарна група, друг е въпроса органите, които са отговаряли дали са свършили своята работа.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господи Осман.
Заповядайте господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа, господин Осман употреби израза, че не е толкова силно, по мое мнение не е конституционно съобразно да се разглежда допълнителен доклад по законопроекта за изменение и допълнения на закон, чието обсъждане е приключило в комисията на второ четене и има доклад за него, публикуван на страницата на Народното събрание. Има случаи да се налага допълнителни доклади в процеса на обсъждане на доклада за второ четене при положение, че възникнат по време на самото обсъждане в пленарна зала, непреодолими препятствия към приемането на самия законопроект.
Аз се притеснявам, че уж доброто желание бързо да направим нещо може да опорочи до такава степен това желание, че в един момент някой да го оспорва по конституционосъобразност, защото в Конституцията е казано, че законопроектът се приема на две четения. Веднъж имаме текстове извън материята в закона, който ние обсъждахме – закон на Министерския съвет от месец април миналата година и втори път има корелации с други закони, каквито корелации въобще не са съществували в предишните текстове. Затова изразявам своето опасение, че в един момент дори и да се направи тази процедура, най-общо казано, която предлагате може да се стигне до бламиране на самите промени.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Георгиев. Аз благодаря и на двамата, че изразявате тази загриженост. Аз също разбирам каква става нашата отговорност след приемането евентуално на тези предложения, този допълнителен доклад, защото това е вече наше предложение независимо, че е и произлязло от съответните министерства, но редът е такъв, че ние трябва тук в комисия да предлагаме тези решения и формално ние носим отговорност за това, което ще бъде гласувано. Но все пак има стенограма и аз ще помоля представителите на министерствата, защото от тях идват тези предложения да изразят своето становище, своите предложения, за да се знае все пак, че това не е измислица и предложение в последния момент на един или друг човек, а е съгласувано, предложено от съответните министерства, които са вносители на законопроекта. Една от причините да постъпим по този начин е желанието наистина по най-бързия начин е да откликнем на спонтанно възникналата нужда, потребност, желание да бъде решен този въпрос.
Наистина можеше и да не се стигне до тук, както каза господин Осман, в повечето случаи става въпрос за нарушаване на съществуващи закони, на правила и норми и не е чак такава необходимостта от промяната на тези закони, но така или иначе има обществено напрежение, има такава потребност, има такава нагласа за промяна на законите, направени са немалко усилия искам да подчертая, за да постигнем този баланс и тази законосъобразност, господин Георгиев, тези текстове, които бяха предложени и не корелират, както Вие казвате с основния закон, който вече е внесен в Народното събрание, те просто няма да бъдат сега обсъждани. Имаше много предложения, които са нещо съвсем различно, те са изключени от тези предложения. Не сме приели всичко, което е предложено точно поради тази причина, стремили сме се да сме максимално близо до вече обсъжданите и разглеждани в комисията текстове. Наистина това не е прецедент и аз смятат, че точно и сега възникна такъв инцидент, такъв прецедент да се взимат бързи решения. Ако законът беше гледан преди Нова година, преди възникването на тези събития, сигурно сега щеше да мине по съвсем нормален, стандартен ред.
Така че отчитам вашата загриженост, разбирам, че това не е най-коректният начин, но това е според мен възможният начин към този етап да реагираме и да отговорим на обществените очаквания по най-бързият начин.
Господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин председател. Една процедура преди да започнем обсъждането. Смятам че ние трябва и ще проявим разбиране. В крайна сметка целта на всеки закон, който приемаме е да регулираме обществените отношения от тази категория във възможно най-добрата степен от гледна точка на обществените интереси. По принцип е традиция всеки един законопроект, който приемаме се придружава с подробно написани мотиви кое налага нова правна техника, какви са целите, които си поставя законопроектът. Тук от гледна точка на процедурата която ние реализираме като допълнителен доклад на комисията няма написани мотиви. Ако може, тук има представители на двете отговорни министерства, има сериозно представителство на неправителствения сектор, за сме съвсем наясно с мотивацията си за конкретно обсъждане и гласуване на тези текстове, ако може предварително представителите на министерствата, а и ако прецените на други обществени организации да ни разяснят мотивите, кое точно, конкретно наложи точно сега тези текстове ние наново да разглеждаме или допълнителни текстове да разглеждаме, за да сме наясно с всичко това, което правим ние удовлетворяваме ли в максимална степен обществените очаквания и това ще бъде ли за добро регулирането на тази категория обществени отношения.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Янков. Разбира се, че ще им бъде дадена думата да ни запознаят с мотивите и аргументите за конкретните предложения, но все пак да не забравяме, че в суровият вариант всички предложения бяха изпратени на народните представители по интернет включително и с някаква мотивация. Включително бяха изпратени предложенията на екологичните организации и от всичко това е направен един синтез, но приемам вашето предложение и затова казах, че ще давам думата на представителите на министерствата по всеки един текст за всеки един закон да дават съответните аргументи защо точно такъв е текста на конкретния член или параграф.
Започваме с § 5 отнасящ се за чл. 6, който прави промяна по ал. 8 и предлага създаването на нова ал. 9, която се отнася за създаването на специализираните карти и регистри.
Тук е госпожа Станкова от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, от кадастъра накратко да ни обясните. Имайте предвид, че тук присъстват и външни хора, представители на различни организации, на разбираем език.
Заповядайте.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА /Агенция по геодезия, картография и кадастър/: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, този текст действително беше предложен от Агенция по геодезия, картография и кадастър и считаме, че той е изключително необходим особено след като имаше такива проблеми създадени в декември месец с имота от 29 декара. Считаме че е задължително да има текст, в който се казва, че информацията за езерата, лагуните, лиманите, влажните зони, пясъчните дюни, обекти, които са обекти на специализирани карти по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие трябва да бъдат предоставени от органите, които поддържат тази информация в актуално състояние, защото част от тази информация не само ще присъства в специализираните карти и регистри и ще дава отражение върху устройството на цялата територия, а част от тези имоти като езера, лагуни и в някои случаи пясъчните дюни ще бъдат отразявани в кадастралната карта, което вече ще дава пряко отражение върху собствеността на имотите.
Пясъчните дюни в процеса на обсъжданията се разбра, че са такива, които попадат в защитените територии и които дават отражение на кадастралната карта, защото се отразяват в нея и пясъчни дюни, които попадат в защитени зони, които ще бъдат отразявани само в специализираните карти, но които ще бъдат вземани предвид при устройството на територията. Затова решихме, че този текст е задължителен и трябва да бъде записан. Това беше нашият мотив.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Въпроси, колеги.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря. Не зная дали сте приели последните корекции, които предложихме и дали сте ги раздали на народните представители – след „защитени територии” да се добави и „защитени зони”, тъй като това са двата вида защитени територии, за които ние отговаряме и за които ще предоставяме информация. Надявам се, че няма да има възражения, защото така изчерпваме всички видове територии със специален режим.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, госпожо Манева, удачна корекция, предложение.
Колеги, има предложение освен защитени територии да има и защитени зони. Мисля, че е коректно, но все пак, колеги, имате думата по направеното предложение.
Господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Пред себе си имам предложенията, които бяха направени от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, от още две министерства и едни допълнителни предложения. Какво обсъждаме сега? Какво означава допълнителни, те са допълнителни към нещо, към кое са допълнителни?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Към доклада, който беше изготвен от комисията, това са допълнителни предложения към доклада.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Нови предложения след обсъжданите на общественото обсъждане, кажете – това да го сложим в кошчето, така ли да направим?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Въз основа на общественото обсъждане и постъпилите допълнителни предложения, както това, което сега направи госпожа Манева, са изготвени допълнителни предложения към вече приетия от комисията доклад, които са обобщени. Това е на вашето внимание. Това, което обсъждахме тогава беше в насипно състояние.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Аналогично е да не спорим за допълнителни предложения, говорим за нови предложения, които се правят към Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които обсъждаме само в този материал наречен „допълнителни предложения”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Точно така.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството приемат ли предложението на госпожа Манева?
РЕПЛИКИ: Да.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, ако няма други предложения по този текст, да минаваме към гласуване.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Имам въпрос към Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, ако имаме въпроси – да ги задаваме, за да има яснота и да няма съмнение, че има нещо недоизказано или неясно.
Господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Въпросът ми е, че по действащия Закон за устройство на Черноморското крайбрежие агенцията имаше задължение да отрази елементите на площите, попадащи в Зона „А”, в това число на дюните в срок от две години след приемането на този текст на закона. Този срок по мои скромни изчисления изтече преди три-четири години. Защо нищо не е направено, за да се отразят дюните, да се приложат всички правила на закона във връзка с изискванията и забраните в Зона „А”? Защо не е направено, а тепърва трябва да приемем нови срокове това да се стори?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: По този член няма срокове, има само процедура, която липсва.
МАРИЯ ПИРЯНКОВА: Двугодишните срокове, които бяха поставени бяха за отразяване на зоните „А” и „Б” в територии, където има направена кадастрална карта и кадастрални регистри за териториите. За които няма такива направени такава кадастрална карта и кадастрални регистри сроковете бяха същите и за Министерството на земеделието и храните и за общините. Към настоящия момент има покриване почти на цялото Черноморие с кадастрална карта и кадастрални регистри с много малко землища, които в област Варна и в област Бургас нямат кадастрални карти и кадастрални регистри.
По отношение на дюните, тъй като дюните обикновено попадат в защитени територии там, където информацията е постъпила чрез картата на възстановената собственост и те са отразени като защитена територия и като природна забележителност кадастралния регистър на недвижимите имоти е пълен с тези данни и когато е било необходимо да бъдат използвани за проектиране или за сделки са били налични. В момента агенцията приключва една голяма поръчка, до края на месеца ще бъдат приети всички специализирани карти на плажовете върху 890 хектара за 278 броя плажове.
Това сме направили, след което като бъдат уточнени точно границите на плажовете, може би съобразно вече и новия Закон за устройство на Черноморското крайбрежие, новите тестове, зоните „А” и „Б” ще бъдат направени на територията на цялото Черноморие за териториите, където има кадастрална карта и кадастрални регистри.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Не съм удовлетворен, защото не получих ясен отговор защо не се направи това. Защо се допусна дюните да не бъдат обозначени в Зона „А” и защо не се спазва, в това число и Министерството на земеделието и храните, изискванията на ал. 4 на чл. 6, която казва кратко и ясно „публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна са: т. 4 – пясъчни дюни”. Неизпълнявайки това вие да ги обозначите, позволява да се отдават, да се изключват, да стават частна собственост и т.н. Това е същинската причина за всички гафове, които се случват от тогава насетне. И всички приказки, че много късно бил излязъл Закона за устройство на Черноморското крайбрежие увисват при наличието на тези текстове в закона, които не са изпълнени. Това е за мен престъпно неизпълнение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Георгиев. Само да допълня все пак, че ал. 7 на същия чл. 6 казва: „За обектите по ал. 4 и 5, (за които говорим – дюни, плажове и т.н.,) се изработват специализирани карти, регистър, информационна система”, но без да е посочен срок специално в този закон. А ние сега в новите вече допълнения, които ще ги видите по-нататък посочваме конкретни срокове за кадастър…
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Шест месеца след приемането на закона говорим за тази наредба на министъра. През 2008 година е трябвало да бъде приета наредбата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не е направено и затова сега в закона правим конкретни …
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: И затова сега ще изключим дюните от Зона „А”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Няма да ги изключим, защо така говорите. Господин Георгиев, не насочвайте разговора там, където не трябва.
Колеги, имаме ли други предложения по този текст? Ако не – подлагам го на гласуване и продължаваме нататък.
Правя формално това предложение за допълнение на § 5 с текста, който го имате пред вас по точки 1 и 2. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 9, отнасящ се за чл. 10. Създават се нови точки 1 и 2. В ал. 1 думите „пясъчни дюни” се заличават, в ал. 2, т. 1 се отменя. Колеги, коментари по този текст. Ще прочета текста и след това ще дам думата на министерството защо се налага тази промяна.
Член 10 описва що е то Зона „А”, какво обхваща и са изредени плажове, акватории и т.н. и пясъчни дюни. Предложението е това да отпадне, а защо – ще ни кажат от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Да чуем вносителите.
ЛИДИЯ СТАНКОВА /МРРБ/: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости, това, което в момента гледате е една редакция на предложението, което беше направено вчера в резултат на обсъжданията и коментарите и доразвита идеята на Министерство на регионалното развитие и благоустройството ясно да бъдат определени границите на Зона „А” и на Зона „Б”. В действащия текст на закона всички дюни попадат в Зона „А”, те могат да са на 800 метра от брега, на 1,200 километра, попадат в Зона „А”. Наясно сме, че не всички дюни все още са отразени върху кадастралните карти, което прави трудно определима границата на Зона „Б”, която е на 2 километра от границата на Зона „А”. Затова ние предлагаме един по-изчистен текст. Границата на Зона „А” е сто метра от морския бряг или от морския плаж, а границата на Зона „Б” е на два километра от границата на Зона „А”. Дюните е предложено да бъдат регламентирани в един отделен член – нов 17а, което е вече последната редакция от вчера, където да са описани всички забрани и допустимите дейности, които могат да се извършват върху дюните. Двата параграфа, които се отнасят до чл. 10 и до новия член 17а би трябвало да се разглежда и да се обсъждат едновременно.
Това, което е предложено – забраните за строителство върху пясъчни дюни да важат за тези дюни, които попадат в границите на Зона „А” и на Зона „Б”. До изпълнение на задълженията на Министерство на околната среда и водите, на Агенция по кадастъра за нанасяне на дюните всяко строителство по одобрени ПУП-ове да се извършва след становище на Министерство на околната среда и водите или на РИОСВ дали в имотите попадат дюни. Тоест, да са засегнати действащите подробни устройствени планове, на практика да се спре прилагането им там, където има дюни и да се премине на отчуждаване. Това е новата ал. 2 на чл. 17а. Така че според мен в комплект трябва да се обсъждат предложенията не само по чл. 10, а и по чл. 17а.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Промените в § 9 отнасящи се за чл. 10 са свързани с новия § 14а, който казва, че дюната където и да се намира е с еднакви ограничения на каквото и да е разстояние от брега и е публична държавна собственост и се отчуждава по реда на Закона за държавната собственост. Това е, което предлагате в § 14а?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Да, точно това предлагаме. Това, което госпожа Пирянкова каза, че границите на морските плажове съвсем скоро ще бъдат ясно отразени върху кадастралната карта и специализираната карта много лесно след това ще могат да бъдат нанесени границите на Зона „А” и зона „Б”. Всички дюни, които попадат в тези зони за тях важат предложените забрани за строителство.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, колеги. Коментари, въпроси. Мисля, че стана ясно, но все пак ако има въпроси.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Според мен тази нова промяна с изваждането на пясъчните дюни от Зона „А” и отпадането на забраните за строителство в Зона „А”, които касаят дюните облекчава режима за строителство и експлоатация на терените с пясъчни дюни. Защо мисля така? Забраните в ал. 2 на чл. 10 за Зона „А” са осем на брой. Погледнете в същото време ограниченията, които се задават от едно до седем и да видим дали те са същите, те всъщност не са и ограничения. Те казват какво можеш да правиш в изключение на класическото ограничение.
За мен се отваря по този начин възможност да се узакони това, което вече е направено, защото придобиването на имоти независимо по какъв ред върху пясъчни дюни е унищожаема сделка, тя противоречи на действащия закон. Това е публична държавна собственост и с нея не може да се извършват разпоредителни сделки и е нормално да се унищожи тази сделка и да се накажат виновните лица за това. А ние приемаме някакви изменения с цел уж да оправим действащото законодателство. Обратното – ние отиваме в посока да го влошим по отношение на опазването на тези природни богатства, нищо от това, което се говори само няма да се случи.
Това е моето мнение по предлаганите текстове.
По същия начин още по-фрапиращо беше първият вариант на предложенията, който казваше, че и дюните в стометровата зона само те остават защитени на практика.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Георгиев. Аз ще направя изказване. Разбираема е преднамереността в изказването, но да четем, колеги.
В ал. 2, т. 1 се отменя. Чета какво означава тази точка 1. Точка 1 казва: „В Зона „А” се забранява строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на пясъчните дюни”. Това отпада от този текст и отива в нов член 17а много по-разширен. Отпада само тази точка за строителство върху дюните и отива в нов член 17а много по-ясен, много по-разширен текст. Всички други ограничения в Зона „А” си остават, отпада само точка 1.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Само това за строителството и поставянето на преместваеми съоръжения, всички други ограничения, които са важали за Зона „А” и за дюните в това число отпадат за дюните, тоест – дюните ги няма в Зона „А”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да не влизаме в спор, но точка 1 в действащия закон е допълнена, тя остава едно към едно, както си е в новия член 17а и е допълнена с още условия. Нищо от това, което е в точка 1 в сега действащия закон не е отпаднало. Аз не виждам къде го намирате това, но да не влизаме в спорове. Това е моето мнение и мисля, че по този начин е дадена по-ясна и точна защита на териториите, в които конкретно вече попадат дюни, не са в един общ текст, свързан със Зона „А”, където има и дюни, а сега изваждаме териториите, в които има дюни и казваме изрично, че там това е забранено, вече изрично е посочено.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Само строителството и преместваемите обекти, а всички останали 7 точки се разрешават.
РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, виждам че господин Захари Георгиев и Вие мислите в една посока, по принцип има едно съгласие – да се забранява. И двамата мислите в една посока, само че да изчистим съмнението, че се допуска строителство, забранява се. Като е така, нека още малко да дискутираме да се изчисти с консенсус да бъде приет теста. Аз мисля, че ако се обединим всички, нека и експертите да се включат, това е моето обяснение.
Господин Захариев, когато говорим за дюните в един специален текст, този специален текст включва забраната за строителство в дюните където и да се намират. Ние всички сме привърженици, така се вижда, че не бива да има никакво строителство и когато се казва в този специален текст на чл. 17а, че се отнася за дюните и какво не може да се направи съмнението отпада. Аз не виждам някакви други съмнения. Съгласен съм с Вас, че трябва да отпаднат съмненията, нека и експертите да се включат. Ще подкрепя § 14а, но съм длъжен да повдигна този въпрос, защото много често вече в парламента променяме законопроекти. Няма нищо лошо в това, може всеки ден да променяме, но някой трябва да поеме отговорността. Сега примерно в ал. 2 на новия член 17а всичко, което попада в пясъчни дюни се отчуждава по реда на Глава 3 от Закона за държавната собственост. Това са огромни средства. Тоест, пак няма да има хора, които са допуснали това нещо, държавата ще плаща, а в същия момент ние не можем да намерим минимални средства за общините. Да го кажем, да остане стенограмите. Някой трябва да понесе тази отговорност.
Разбира се покрай сухото винаги гори и мокрото. Добросъвестни купувачи и т.н., всичко това ще се отчужди и държавата ще плаща на тези добросъвестни (в по-голямата си част са добросъвестни) купувачи. Казвайки - държавата, ние всички ще плащаме, всички данъкоплатци, това са наши пари. Тоест, за пореден път държавата ще поеме финансовата страна за отчуждаване заради грешките или пък заради това, че някои отговорни лица са допуснали да се стигне до тук. Като парламентарна сила ние винаги сме възразявали към един такъв подход, защото се превръща вече в една практика, че утре, в други ден – голяма работа, нали държавата ще плати. Ще плати, но всички плащаме, а като дойдат представителите на общините се чудим откъде да изкараме сто хиляди лева за една община.
Това исках само да изразя. Аз съм убеден, че § 14а включва всичко, което е свързано с дюните, дали се споменава Зона „А” или Зона „Б” има един специален текст, че нищо не може да се направи там.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Осман.
Господин Давидов.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Бих искал освен да изразя становището си, че по този начин разписването в отделен член 17а нещата са по-подробно разписани, бих искал да припомня на колегите от общественото обсъждане миналата седмица, че именно визираното в ал. 2 политика за отчуждаване или държавата отново да вземе позиции в тези места, в които десетилетия наред по един или друг начин има сценарий в който са попаднали в частни ръце е все пак нещо, което откликва на общественото желание и беше изразено и на общественото обсъждане. Така че в някаква степен съм съгласен с него, че средствата винаги са ценни и че трябва да се разходват по правилен начин, но след като това нещо е изкристализирало изцяло и е значим обществен проблем и значима обществена политика, която се провежда е редно да бъде подкрепено и да бъде разписано изрично като процедура.
Благодаря.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Репликата ми е следната. В ал. 1 на новия чл. 17а е записана забраната единствено от точка 1 на чл. 10, ал. 2 – само това ограничение е записано, което важи за Зона „А”. Всички останали седем ограничения ги няма.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Те си остават.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Те си остават за всичко друго освен за дюните, защото дюните отпадат от Зона „А”. Тези ограничения отпадат за дюните и ги поставя в едни положения, където можеш да правиш депа, да използваш продукти, производства замърсяващи. Отпадат, няма ги.
Това, което казва господин Осман за отчуждаването би имало своя логика за имоти частна собственост, които са наследствено придобити във времето и винаги са били такива. Да му го отчуждиш, за да го направиш в съответствие със закона, но след влизането на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие в действие когато е трябвало всички общи устройствени планове да се съобразят с действащия тогава Закон за устройство на Черноморското крайбрежие и тези имоти да попаднат в обхвата в патримониума на публична държавна собственост това не е направено. Нещо повече – придобивани са тези имоти от частни лица и сега ще им ги отчуждим по цени може би многократно по-високи от тези, на които те са ги придобили. Какво правим тук?! Облагодетелстваме някого, това правим.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Едва ли това е обект на коментар в нашата комисия точно свързано с този закон.
РЕМЗИ ОСМАН: Единственото ми притеснение е, че превръща в порочна практика, ощетени ще бъдат коректните български граждани. Тези, които не живеят в този район, с техни пари ще се плаща на играчите на Черноморието. Никакви конфликти на интереси ние нямаме там, нито ми е в избирателния район. Ще подкрепя параграфа, но за да остане в историята, тази порочна практика ми прилича малко на времето, когато навремето безлихвените кредити, които се даваха на избрани общини и в един подходящ момент след години (тук са бивши областни управител и кметове) след 3-4 години Законът за бюджета опрощаваше заемите на определени общини. Тоест , коректните общини с добра дисциплина губеха, защото не са взели заеми от Министерство на финансите и некоректните общини имаха лоби в Министерство на финансите, взимаха заеми за сметка на коректните, бедните общини и след три години им опрощаваха. Това беше години наред подход.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има логика във всяко едно изказване, всеки е прав. Ще допълня само, че имаше и такова предложение и то беше от Министерство на околната среда и водите да останат дюните като форма на собственост и частна и общинска, но това предложение очевидно е предизвикано от натиска да бъде държавата над всички тези интереси, затова е и предложението всички да станат публична държавна собственост.
ЯНКО ЯНКОВ: Едно предложение. От неправителствения сектор на общественото обсъждане имаха интересни и компетентни становища, ако можем да ги чуем.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разбира се, че ще дам думата и на присъстващите, ще ги чуем, но да говорим за конкретния текст – за собствеността върху дюните и за текста, който точно визира забраната, естествено и разрешените видове строителство. Ще ви помоля само по този текст да взимате отношение, да не се разпростирате върху другите текстове.
ТОМА БЕЛЕВ /Зелени Балкани/: Уважаеми госпожи и господа, по отношение на двата текста неправителствените организации от Коалиция „За да остане природа в България” нямаха предложение да се променят изобщо в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, защото съществуващото положение върху всички дюни в Зона „А” е забранено строителството и поставяне на временни обекти е максимално добрата опция за опазване на дюните. В момента това, което виждаме е едно отстъпление от философията на досега действащия закон и считаме, че няма да е полезно доколкото трябва да отчитаме общата площ. За какво коментираме? Ние коментираме за около 1 500 хектара по цялото Черноморско крайбрежие, това са дюните. От тях около една трета са преминали в частни ръце по една или под друга форма, част от тях са преминали в първите години на демокрацията. Примерно дюните при Ропотамо извън резервата са частна собственост в момента, които са прехвърлени тогава в уставния капитал на „Главбулгарстрой”, след това са препродадени на втори добросъвестен владелец и в момента върху тях действаше забраната за застрояване, сега в момента позволяваме да се застроява върху тях.
Друг голям комплекс от дюни, които бяха прехвърлени в частни ръце беше във връзка със заменките на гори, това са дюните при Камчия, където се извърши чрез замяна на горите, в момента там е забранено за част от тях да се застроява доколкото са обект на замяна. Върху част от другите дюни все още е разрешено, защото те успяха да бъдат прекатегоризирани като урбанизирани територии. Но така или иначе тук не говорим първо – за милиарди, второ – говорим, че част от дюните биха могли действително да се върнат в държавна собственост по ред други закони. Тоест, част от дюните биха могли да се върнат по реда на нищожността на унищожаемостта на сделките, особено след 1 януари 2008 г. Част от тях най-вероятно ще се върнат по линията на възстановяването на непозволена държавна помощ, ако комисията излезе във връзка със заменките за горите. И една малка част от тях ще останат да бъдат изплащани и отчуждавани по реда на ал. 2 на този параграф. Така че не говорим за голямо количество, но трябва да бъде диференцирано отчуждаването. В противен случай вместо тези, които дадоха малоценни гори в Северозападна България сега ще им платим в урбанизирани територии. Нали правите разлика за какви разходи става въпрос и какви суми. Някои които придобиха собственост, както бяха дюните в Ропотамо без да са платени, тоест – те са частна собственост без да са платени на държавата в периода 1992 година, защото бяха включени в приватизацията в капитала на „Главбулгарстрой” два дни преди сключване на сделката след като е завършено. Нали разбирате, че държавата не е получила пари за това, а сега ще им бъдат по реда на този закон обезвъзмездени скъпо и прескъпо.
Нашата позиция е, че ако запазим съществуващото положение всички дюни в Зона „А” и всички дюни са забрана за строителство е добре, а отчуждаването да се извършва в следващи периоди там, където е допустимо, като се изключат тези опции, които са обект на Закона за държавната помощ, както и всичко, което би могло да се унищожи.
Благодаря.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Няма никакви основания за тревога, че се ограничават защитите върху дюните при тази редакция, тъй като не трябва да четем формулировката до средата, а да прочетем, че се забранява промяна на предназначението и учредяване на ограничени вещни права. Не можете да построите депо върху дюните без да промените предназначението, значи забраната остава. Това се отнася и за останалите случаи. Това ограничение е толкова категорично и ясно, че няма защо да жонглираме.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, това, което каза заместник-министър Манева не е така. Да, забранява се промяна на предназначението и ограничени вещни права освен в случаите на…., уважаеми колеги, толкова много случаи, че няма никакъв проблем да се избере един от тях и да се реализира, абсолютно никакъв проблем. Тук от тези случаи липсва само обекти на физически и на юридически лица.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Кой според Вас да отпадне от тези случаи.
ЯНКО ЯНКОВ: Нито един да не отпада. Това, което беше казано тук от неправителствения сектор и това, което Захари Георгиев коментира, ако дюните си останат в Зона „А” имаме реални забрани, които всъщност в крайна сметка запазват дюните. С този нов чл. 17а, който въвеждаме ние даваме възможност. На практика, господин председател, това е така. Ето вижте: общински обекти от първостепенно значение – всеки обект може да бъде от първостепенно общинско значение, какъв е проблема. Ето вижте тук: обект с регионално значение – всички обекти в региона са с регионално значение. Кои са критериите за обекти с регионално значение?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, господин Янков, ако преценявате, че тези разрешени тук обекти някой е в повече и трябва да отпадне – да ги коментираме. Предложени са седем, доколкото знам специално по тях от страна на еколозите няма претенции за този тип обекти.
РЕПЛИКИ: Имаме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Кои от тях да отпаднат?
РЕПЛИКИ: Всички.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Всички да отпаднат?! Това означава Южен поток да не го направим, това означава и пречиствателни станции да не правим, значи нищо да не правим.
ФИЛИП ЦАНОВ /Председател на Национална гражданска позиция „Природата за хората и регионите”/: Преди малко се изнесоха едни цифри – 1500 хектара, че са тези природни образования – дюни, от тях може би половината – около 750 хектара са в частни ръце, може и да са повече, може да отидат и към 1 000 хектара. Това сметнато по цените, които ги има в момента действащите прави някъде между 500 милиона и 1 милиард лева. Това нещо ще бъде извадено от бюджета, не знам как ще стане, аз мисля че никога няма да стане, ако този вид одържавяване се заложи в текста в този закон. Всеки може да сметне колко струва в момента един декар от тази земя, колко хектара, колко декара са и да излезе тази цифра, между 500 милиона и 1 милиард лева ще трябва да се извадят, за да се обезщетят собствениците.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, но това означава ли, господин Цанов, че вие като екологична организация предлагате да си останат и частна и общински, да не са държавни? Защото това е малко противоречие.
ФИЛИП ЦАНОВ: Разбира се, че трябва да си останат така. Този закон предполагам, че в този вид ще бъде атакуван в Конституционния съд, тези текстове предполагам ще отпаднат, защото това е разпореждане с чужда собственост, противоконституционно. И затова предостатъчно закони в България има, където тези територии са под управлението на Министерство на околната среда и водите. Аз съм ги броил – точно 17 закона защитават тези територии. Ако всеки си свърши работата по тези 17 закона никога няма да има тези проблеми и промяна в предназначение и продажба на дюни. Имаме прекрасно законодателство към момента.
Още нещо искам да добавя. Трябва много да се внимава с мораториумите. Смятам че в държавата прекалено много станаха мораториумите, прекалено малко са инвеститорите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Искам да се изкажа по два въпроса. Единият е по отношение предложената нова ал. 2 към чл. 17а. Предложението за отчуждаване на дюните, когато попадат в частни имоти не беше направено от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, нашето предложение беше да важат само забраните за строителство върху дюните, тъй като нямаме осигурени средства, за да изпълним това отчуждаване. Но след обществените обсъждания се стигна до извода, че всяко отстъпление от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, където е казано, че дюните са публична държавна собственост не може да бъде прието, затова се роди и тази ал. 2 в чл. 17а. Пак подчертавам, че осигурени средства за отчуждаване нямаме, това е становището на кабинета на министър Павлова и аз съм длъжна да го кажа.
Вторият проблем е, че веднъж държавата наистина е допуснала да се възстановят имоти. Възстановени са имоти и върху морски плажове, това е факт и ще се види от специализираната кадастрална карта. Вярно е, че това са грешки на държавата и ако държавата иска да изправи тези грешки ще трябва съответно да заплати за тях.
По отношение на забраните и допустимото строителство само ще ви припомня, че когато се гледаха промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие се допусна под морските плажове, които също попадат в Зона „А” да се допусне строителство на подземни обекти на техническата инфраструктура.
Разбирам притеснението на господин Георгиев, ако е необходимо да се допълни редакцията на ал. 1 на чл. 17а, че забраните в чл. 10, ал. 2, точки от 2 до 8 се отнасят и за пясъчните дюни, за да няма различни коментари и тълкуване на закона освен в случаите и са изредени обектите, в които би могло да се стигне до строителство. Знаем, че дълбоководното заустване на Созопол преминава под плаж, най-вероятно ще премине някъде и под дюна. Мисля че Южен поток също преминава под плаж. Животът е доста по-шарен, така че трябва да има възможност за национални обекти, да имаме предвиден ред.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, разбрах. Вие предлагате нова ал. 2, в която да запишем този текст, че забраните, които се отнасят за Зона „А” важат и за…
ЛИДИЯ СТАНКОВА: По-скоро в ал. 1 да се добави. Това е въпрос вече на редакция.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тук въпросът е защо да приемаме ал. 1 на 17а, единственото нова нещо е ал. 2. Член 17а, ал. 1 ще повтори ал. 2.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Господин Георгиев ние сме наясно, че нямаше нужда от тези промени, ако някой си беше вършил работата и беше спазвал закона. В действащото законодателство много ясно и точно е казано. Но ние, за да угодим, за да стане съвсем ясно, че не разрешаваме, какво разрешаваме, каква е собствеността, формулираме тези текстове по този начин. На всички нас ни е ясно това.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Според мен няма начин да не изключим националните обекти. Но когато отворим вратата за обекти с регионално значение, за общински обекти с първостепенно значение тези обекти след това много лесно стават обекти частна собственост. С едно леко движение на мнозинството в общинския съвет те стават частна собственост. Кому е необходимо това тук?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Една пречиствателна станция какво е? Да я забраним ли?!
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Да оставим пречиствателните станции, това са обекти на технически инфраструктури. Ние говорим не за техническа инфраструктура, говорим за обекти, които не са идентифицирани какви са, всякакви.
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ /Камара на архитектите в България/: Има текст, който предлага отчуждителна процедура. Само искам да ви обърна внимание, че когато има отчуждителна процедура се регламентират и срокове, през които тя трябва да бъде осъществена. Ако няма такива се търси т.нар. съдебен аналог. Такъв има в ЗУТ и срокът е 10 години. Ако наистина нямате тези пари, тъй като очевидно става въпрос за огромни средства, какво ще правим след 10 години. Тоест, на практика ние създаваме една забрана, създаваме едно такова внушение за отчуждаване, нямаме парите, а след 10 години на практика ще се върнем на изходна точка. Това не е стабилно законодателство. Когато се предвижда отчуждителна процедура следва да се предвиди срок, при който тя трябва да бъде изпълнена и ако няма такъв предвиден това няма да се размени просто се търси аналог. Трябва да го вземете предвид, това е моята препоръка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Очевидно тук възникна такъв въпрос по отношение на собствеността и необходимостта от отчуждаване и средства. Пак казвам, че имаше предложения от Министерство на околната среда и водите за запазване статута на дюните такива, каквито са и сега, независимо, че в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие всички дюни са публична държавна собственост. Имаше такова предложение, чухме аргументи.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, всъщност не стана ясно защо се налага промяната на стария текст в действащия закон – чл. 10, ал. 2, за да се формулира § 14а в новите текстове. Аз искам да наблегна на това, че в обхвата на национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост, обекти с регионално значение, това включват и обекти, които с т. нар. обществена значимост. Ще дам един пример с едно искане от около две седмици за построяване на втори лифт в Банско, което се представя по реда на т.нар. обществена значимост – виждате ли трябва да се построи, защото има много хора, които чакат за сега действащия лифт, има необходимост обществена, за развитие на туризма и т.н.
Под тази форма на обществена значимост в текста, който е формулиран по този начин – ал. 1 върху дюните може да се построи абсолютно всичко.
По отношение на ал. 2 за отчуждаването това, което разбрахме от министерството е, че пари за отчуждаване няма. Така ли е? Така е. Както стана ясно ще са необходими много средства, които да бъдат изплатени по линия на отчуждаването, ще бъде натоварена цялата страна и всички данъкоплатци в страната, не само хората засегнати в тези райони, където са дюните. Но тази ал. 2 всъщност дава възможност обаче на министъра на регионалното развитие и благоустройството да направи отчуждителна процедура, да намери отнякъде средства държавни и на определени хора да направи отчуждителната процедура и да изплати една достатъчно солидна сума за това. Така че като цяло алинея 2 нито решава въпроса с дюните, които са частна собственост в момента, тоест – те няма как да станат държавни, защото няма пари за това. Знаем отчуждителните процедури за техническата инфраструктура за пътища и т.н. колко време трае, колко години и как завършва. Тоест, този текст ще бъде неработещ като цяло, но със сигурност ще бъде работещ ако трябва да се плати на един частен собственик за дюни така че да му се даде една достатъчно солидна сума от страна на държавата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не разбрах какво предлагате – да запазим статута на частните и общинските дюни, за да не се извършват тези процедури.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Господин Белев го предложи.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми гости, като законодатели ние сме заинтересовани да има изчистен текст, който може да се приложи. Аз ще подкрепя, но в този вид бях убеден, че не може да се приложи този текст, всички знаем, че в министерството няма пари, не беше нужно даже и да се казва, Законът за бюджета е приет и ние си го прилагаме, такива средства няма. Даже и да има представител на Министерство на финансите няма как да ги осигури тези пари, няма как.
Този текст ще бъде приложим чисто психологически пред хората, че такъв текст има. Може определени обекти да бъдат отчуждени, други да не бъдат. Притеснението е тогава какво правим, ако няма такъв текст, как да се излезе от ситуацията, но това не означава ние да приемем текст, който не може да се приложи. Ние имаме интерес текстове, които могат да бъдат приложени. Не знам колко би струвало на държавата, но даже и сто милиона да са, сто милиона държавата днес не може да ги осигури за отчуждаване. Аз съм убеден, че не може да ги осигури, защото има други места, за които са нужни тези средства.
Нямам обяснение, но ме опасява субективността при един такъв текст. Няма значение представители на бизнеса или представители на държавата винаги се намират хора, които по една или друга причина се поддават на изкушението. Никой не е застрахован и най-близката ни история показва това нещо. В същия момент ние сме задължени максимално да пресечем тази субективност. Аз не съм в състояние, господин председател, да предложа някакъв текст, затруднен съм, разсъждавам на глас с ясното съзнание, че трябва да се направи нещо, но вместо да изпишем вежди, да не извадим очи.
Ако идеята е само чисто психологически у населението да задоволим хората – да, този текст работи. Но практически знаете, че не може да се приложи.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Имам две предложения. Едното е да се редуцира списъка на изключенията и да останат само обектите с национално значение, националните обекти по смисъла на Закона за държавната собственост, въпреки че някак си не схващам разликата между двете. Трябва да бъдат обекти с национално значение, обекти на техническата инфраструктура и специални обекти свързани с отбраната и сигурността на страната, това да са изключенията. Останалите изключения да бъдат премахнати.
Второ, да отпадне ал. 2 и да не коментираме изобщо въпроса за собствеността, тъй като и да оставим текста такъв какъвто е в закона в момента, тези дюни са публична държавна собственост и в момента, това означава, че и в момента ако има някъде върнати дюни на частни лица те трябва да бъдат национализирани. За да не се впускаме в тези обяснения кога, как, по какъв въпрос, както в момента законът не дава отговор ясен на този въпрос, така трябва да остане решението в момента. Решението ще се намери в един момент, в който това стане абсолютна необходимост. И на мястото на ал. 2 да запишем предложението, което направи колежката за това, че и останалите забрани се отнасят за дюните. С това ще решим въпроса.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чухме едно предложение от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. По отношение на списъка имате ли становище.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Приемаме предложението.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Пак ще повторя, колеги, защото общо взето натам вървим. Член 17а изредените обекти, които се допускат като строителство: обекти с национално значение, обекти на техническата инфраструктура, специални обекти свързани с отбраната и сигурността на страната. Да останат тези три точки, ал. 2 да отпадне, а нова ал. 2 с текста, който госпожа Станкова каза, че забраните, които в сегашния текст съществуваха за Зона „А” се отнасят и за обектите по ал. 1, тоест – за дюните и за Зона „Б” същото трябва да се отнася. Приехме, че където и да се намират дюните тези забрани важат за тях и се допуска само това строителство, за което казахме.
Приема ли се това, колеги?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Още повече възниква въпроса защо го правим? Съгласен съм да махнем ал. 2, защото така или иначе е ясно, че е нарушен закона и трябва по някакъв начин да се възстанови това, което предвиждате. Премахваме тези ограничения, съгласен съм.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Защото много по-ясно ще определим Зона „А” и Зона „Б”.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Да, искате да имате ивички, не искате островчета да имате. Сега има островчета, които ви е по-трудно да ги картографирате.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Точно обратното, господин Георгиев. Точно сега ще има островчета.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Сега ще има ивички само. Зона „А” ще бъде само ивичка.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Приключваме коментарите. Не можем на всеки да угодим. Има последно предложение, което ви прочетох преди малко по отношение на § 9, § 14а с тези промени, които ги прочетох. Ако няма други мнения, подлагам на гласуване текстовете на § 9 и § 14а. Това, което прочетох последно – предложението на госпожа Манева и на госпожа Станкова за допълване. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 12; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1.
Приема се текста така, както го прочетох.
§ 22 – определението за пясъчни дюни. Колеги, имате ли някакви мнения, становища за това що е то дюна?
МИЛЕНА ХРИСТОВА: § 22 за пясъчните дюни се има предвид изменения в основния доклад ли, защото си мисля, че в основния доклад по законопроекта имаме пак определение на пясъчни дюни?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да, в основния доклад имаме определение на пясъчни дюни, то е леко редактирано и се предлага нов текст. Мога да ви прочета и двата текста, ще сравните, съвсем леко е изменението, но го има. Който е „За” § 22, моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 23. Спира се прилагането на подробни устройствени планове, предвиждащи застрояване, поземлени имоти, в които попадат пясъчни дюни, освен случаите по чл. 17а, ал. 1 – трите случай, за които казахме.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Ние крайно възразяваме против създадения § 5 действащ в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, който дава възможност да се одобряват инвестиционни проекти да се издават разрешения за строеж по ПУП-ове, което са одобрени от 1 юли 2007 година до 1 януари 2008 година. Всички знаем, че има страшно много одобрени подробни устройствени планове, по които все още няма одобрени проекти, няма издадени разрешения за строеж, но те са действащи и са с показатели много над тези по действащия закон.
Пипайки пясъчните дюни, да обясня защо предложихме някакъв текст – новия чл. 17а, ние имаме възможност да предложим нов преходен параграф, който да каже, че се спира прилагането на одобрените подробни устройствени планове на практика и тези, които са при условията на § 5 за тези имоти, в които попадат пясъчни дюни.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря за пояснението, мисля че на всички стана ясно.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Ако можем да предложим изобщо отмяната на § 5, както го бяхме предложили и в основния ни законопроект ние сме въобще да отпадне § 5, но не беше прието нашето предложение, затова сега се ограничаваме само до пясъчните дюни.
ЛЮБОМИР КОСТАДИНОВ /Коалиция „За да остане природа в България”/: Подкрепяме това предложение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството да отпадне § 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Това е нашето единствено предложение по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, така че много настояваме ако може сега действащия § 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие да бъде отменен. Той третира ПУП-овет. Ние изразяваме нашето становище.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Сега обсъждаме § 23, който се отнася до § 5 в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Предложен е вариант, който мисля, че е достатъчно ясен.
ЛЮБОМИР КОСТАДИНОВ: Министерство на регионалното развитие и благоустройството предлага разширяване на разпоредбата, защото ние имаме одобрени ПУП-ове в нарушение и противоречащи на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, така че те трябва да бъдат приведени независимо дали в тях има дюни или няма дюни. Тоест, тук има, това което каза колежката и мисля, че трябва да се вслушате, в случая има съвпадения на мнението между нас и Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Да уточним вие какво искате – да не се премахват незаконно изградените обекти в Зона „А” и в Зона „Б”.
ЛЮБОМИР КОСТАДИНОВ: Напротив.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: С отпадането на § 5 ще премахне този текст.
ЛЮБОМИР КОСТАДИНОВ: В момента предложението е в правилната посока, ние настояваме така щото законодателят да отмени целия § 5, така че той да не допуска ПУП-ове одобрени в разрез със Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, защото в момента предложението е само по отношение на дюните. Но ние искаме и по отношение на цялата Зона „А”.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще се опитам да обясня защо е невъзможно § 5 да отпадне, тоест – да се възприеме предложението за отпадане или дори да се възприеме то няма да произведе онези фактически и правни действия, които се надяват колегите, които го прилагат. Един преходен параграф регламентира заварените към момента на влизане на сила на дадена правна норма, в случай на първообраза на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие заварени отношения и казва как те продължават да се уреждат. По правило в законодателството заварени права винаги се гарантират, че продължават по реда, по който са били придобити. Сега ако отменим примерно § 5, тоест – ако комисията възприеме да се отмени той е изиграл своето действие във времето. Влязъл в сила на 1 януари 2008 година, действал в продължение на 5 години до сега и всичко по отношение на него е реализирано. Друг е въпроса, че има случаи на нарушение на разпоредбите на влезлия в сила Закона за устройство на Черноморското крайбрежие извън хипотезите на § 5. Това вече са неща, което не могат да се регламентират, защото няма как законът да каже всичко, което е извършено в нарушение трябва да се оправи. Това е правилото на нормите, че трябва да се спазват и когато са нарушени съответните контролни органи да установяват нарушенията и да налагат санкциите.
Това, което се предлага в момента според мен е разумно, защото в крайна сметка хваща най-същинската част на проблемите, която е и причина всъщност да се стигне до тези промени в законодателството. Тоест, да се направят промените, които са в контекста на дюните най-вече. В тази връзка и следващите параграфи, които са предложение от колегите трябва да се разглеждат във взаимна връзка с този параграф, защото те от една страна предлагат спиране прилагането на действащи ПУП-ове, които засягат територии, в които има дюни и на следващо място спират одобряване на инвестиционни проекти – там, където има и респективно издаване на разрешения за строеж. Тоест, това е начина да се уредят заварени отношения в момента, които искаме да охраним тази територия, в която има дюни. Затова тези предложения по-нататък са във взаимна връзка и наистина трябва да бъдат подкрепени.
ФИЛИП ЦАНОВ: Относно нарушенията, всички законови срокове за обжалването на ПУП-ове са изтекли, повечето са процедирани така че това означава отново връщане назад и отново тръгваме към противоречието на основния закон и отново може би този текст, ако се приеме точно така, ще бъде противоконституционен. Всички срокове по тези ПУП-ове са изтекли, имам предвид сроковете за обжалване, и те са влезли в сила. Така че дори и да е имало нарушения тези нарушения не са установени, не са сигнализирани съответните органи и съда най-вече, защото там е обжалването и те са влезли в сила и са действащи.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това, което каза господин Цанов би било основателно по отношение на одобрените ПУП-ове до 2009 година. След 2009 година, ако са одобрени ПУП в разрез с изискванията на чл. 10 и чл. 11 то те са нищожни. Това че общините, кметовете, респективно общинските съвети са си направили оглушки и не са изпълнили закона, тоест – не са привели общите устройствени планове в изискванията в новия закон не прави законно приемането на одобрените ПУП-ове. Но за тези, които са до тогава сте абсолютно прав, те са процедирани при една нормална законосъобразна процедура въпреки че вероятно по-добрите от мен специалисти от министерството ще кажат, че непреодолими обстоятелства като закон влезли в сила след това могат да ограничат строителните разрешения в одобрението подробни устройствени планове. Не знам така ли е, вие ще кажете.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Изхождаме от принципа, че където има дюни не бива да се строи, затова ако има такива случаи независимо как са уредени до този момент казваме, че се прекратява действието на тези ПУП-ове, поне такова е предложението.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Господин председател, аз моля много внимателно да разгледаме и § 5 от преходните и заключителните разпоредби, това, което се предлага в § 23 за нова ал. 3.
Оказва се, че ние приемайки текста на § 23 в момента ще се окаже, че в закона ще има два текста, които взаимно си противоречат. И на хората, които ще трябва да прилагат закона ще им бъде изключително трудно да решат кой от текстовете да приложат, защото единият текст в § 5 казва, че забраните по чл. 10, 11 и т.н. не се прилагат за законно изградените и разрешени обекти, както и за одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове. Сега в новия текст казваме, че се спира прилагането по подробни устройствени планове, вероятно се има предвид действащи, предвиждащи застрояване в поземлени имоти. Това, което преди малко приехме на чл. 17а, ал. 1 включва и разпоредбите на сега действащия чл. 10, ал. 2. Така се получават две разпоредби, които взаимно си противоречат и хората, които ще трябва да прилагат закона ще си го прилагат на който както му харесва и който както го вижда според собственото си усмотрение.
Затова обектите, които са изградени по вече действащи подробни устройствени планове, както е записано в § 5 – законно изградени обекти и т.н., вероятно трябва да останат. Но одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове считайте, че докато тестът, който го гласуваме в момента влезе в сила и се обнародва в „Държавен вестник” до тогава ще има одобрени още хиляди инвестиционни планове.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще се опитам да успокоя госпожа Христова. Параграф 5 визира заварените случаи към момента на 1 януари 2008 година. Тоест, забраните, които са визирани по отношение на чл. 10 и 11 не се прилагат за заварените, които са преди него, защото той не е действал. И от 1 януари 2008 година насам тези забрани се прилагат по отношение на всички планове, които са се процедирали оттам насетне, респективно одобряване на инвестиционни проекти. Сега ние заварваме някаква ситуация, която е съобразена с досега действащите разпоредби на закона, тоест – с всичките му ограничения от влизането му в сила докато влезе в сила тази поправка. Когато тя влезе в сила тя ще наложи едно допълнително ограничение, тоест - всички, които са се съобразили с разпоредбите на закона до сега и с неговите ограничения, но не са станали факт и засягат само онази част от тях, които засягат територии, в които попадат дюни, те ще бъда блокирани да се реализират. Това е замисъла на този параграф, който се предлага. Той няма как да върне така нещата преди 1 януари 2008 година.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Госпожо Станкова, госпожо Гечева, имате ли становище по този въпрос?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Няма обаче как да не го приложим в тези месеци текстът след запетаята в ал. 1 на § 5 в действащия закон. След запетаята има: „както и за одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове. Утре ако отиде някой и иска инвестиционен проект без да приложи забраните по действащ план няма как да му се откаже. С изключение може би някой ще каже, както и за одобряване на инвестиционните проекти. Тъй като е изтекъл смисъла на това, за което говорим нищо не пречи текста след запетаята да се махне, както и за одобряване на инвестиционни проекти по действащи ПУП. Махаме и на негово място слагаме 5а, допълва се. В същото време оставаме и текст, както и за одобряване на инвестиционни обекти по действащи ПУП, което е изключение и няма как чиновникът там да не го одобри. Тук не пише към 2008 година.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Напротив – важните планове към момента на влизане в сила.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Срокове няма в преходните разпоредби, въпреки че логиката е такава, каквато казвате, но вакханалията оттогава насетне е пълна. Нито са приведени ОПУП в изискванията и продължават да си приемат ПУП-ове и на базата на приет след това ПУП ще се направи инвестиционен проект и той ще му бъде одобрен докато влезе в сила закона.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, нали сме наясно, че ние каквито и текстове, каквито и норми да запишем, ако някой реши да нарушава закона….
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Предложението ми е да отпадне текста слез запетаята, който си е изпълнил ролята тогава към онази дата и всичко ще си отиде на мястото с предложения нов 5а.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Параграф 5 от действащия закон, ал. 1 има предложение да отпадне втората част на изречението.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: И да няма изключения за инвестиционни проекти.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има ли становища от страна на министерството?
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Нашето становище е, че трябва да се спре приложението на всички ПУП-ове, в които попадат пясъчни дюни без значение кога са одобрени, защото в границите на този ПУП попада дюна, която по смисъла на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие е публична държавна собственост. Преди 1 януари 2008 година или преди година одобрен ПУП то очевидно е в нарушение и не би трябвало да се прилага.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това е текста, който вие предлагате - спира се прилагането на ПУП-ове, в които има дюни, няма значение от кога са.
Подлагам на гласуване § 23, формално правя предложение за нова ал. 3. Който е „За” това, което до сега коментирахме, моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 24. Тук някой може да даде кратко разяснение за всички, които слушат какво дебатираме, за какво точно става въпрос. Докато се изпълнят задълженията на кадастър, на Министерство на околната среда и водите да се идентифицират, картират, всички дюни да се обозначат на кадастъра, за всеки един случай да има становище изрично на Министерство на околната среда и водите. Това е смисъла на предложението, защото има един период, в който се съмняваме, че нещо може да се пропусне и затова казваме – до този момент, в който всичко бъде отразено на кадастъра и на специализираните карти всяко едно такова искане да минава задължително след становище от министъра на околната среда и водите. До изпълнение на дейностите по § 29а (можете да ги видите кои са) всичко – съгласуването, одобряването, издаването на разрешения за строеж – само след становище. След това вече очевидно това не може да се случи, защото на кадастъра ще са отразени тези обекти. Има ли нещо неясно тук? Ако няма – подлагам на гласуване § 24.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Завършекът на изречението, че имотът не попада в дюни, предлагам да заменим може би с „удостоверяващо неналичието на дюни в имота”.
РЕПЛИКИ: Едно и също е.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще го имаме предвид, господин Давидов. Всички тези предложения заслужават внимание.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Защото една година всеки си прави свободни съчинения има ли, няма ли. Нали една година им даваме пак нов гратисен период.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да, приемам. С тази поправка ще направим формулировка. Правилно, нека да е ясен текста, за да няма двусмислие.
Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 29а, за който преди малко говорихме. Тук вече поставяме срок – едногодишен, в който Министерство на околната среда и водите трябва да представи на Агенцията по кадастър информация за отразяване на дюните в кадастралните карти и специализираните карти и след това в 6-месечен срок пък кадастърът да ги отрази на картите. Това е предложение за § 29а.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Чисто техническа редакция – да отпадне текста за формата по чл. 12, т. 5. Форматът, в който ще представяме данни ние ще се споразумеем с кадастъра, няма защо в закона да се записва формата.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От кадастъра приемате ли това предложение?
МАРИЯ ПИРЯНКОВА: Приемаме предложението на Министерство на околната среда и водите и считаме, че това е въпрос на взаимоотношения. Форматът, който е посочен е формата за цифровия запис на кадастралните данни. С този текст ние уточняваме, че отговорното министерство ще предостави информацията, която ще послужи за промяна на кадастралните данни, когато дюните са в защитени територии и ще останат специализирани данни, когато те ще влияят само върху устройството на територията.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ние вече имаме канализирани взаимоотношения и уточняваме тези неща.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Щом е ясно, че по-голяма част от кадастъра е готов, но все пак.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: До сега нямаше данни, господин Георгиев, три години това правим.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Чета текста на изречение трето на § 29а – „След предоставяне на информацията границите на пясъчните дюни се отразяват в кадастралната карта и специализираните карти и регистри в 6-месечен срок”. Така да остане текста на изречението.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: От изречението преди това да отпадне „наличната” няма ли да е по-добре и да остане само „информация за отразяване на пясъчните дюни”, защото може да бъде предоставена и информация, която допълнително да бъде събрана.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Мисля че се приема това предложение.
§ 29 с направените предложения за изменения, които току що коментирахме за отпадане на две части от текста на § 29а. Който е „За” моля да гласува!
Гласували "За" - 13; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 30а. Мотивите за направеното предложение.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Направеното предложение е в резултат на среща с представители с неправителствените организации. Те пожелаха да се даде по-голяма публичност и прозрачност на изработените проекти за общи и подробни устройствени планове, както и след това на одобрените общи устройствени планове. Ние приехме това тяхно предложение, идеята беше основният мотив, както че изрази архитект Диков – в борбата с тъмните сили е показването на светло на всичко, което се внася и одобрява в общинската администрация. Затова сме предложили промени в чл. 127, които се отнасят до общите устройствени планове. Проекти за общи устройствени планове се публикуват и на интернет страницата на съответната община преди провеждане на обществените обсъждания. След това одобрените общи устройствени планове също се публикуват на интернет страницата на съответната община. Създаваме ал. 11, която се отнася за общите устройствени планове, одобрени от министъра на регионалното развитие, това са тези на черноморските общини по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Също имаме задължение да ги качим на интернет страницата.
Член128 се отнася до подробните устройствени планове и одобрените подробни устройствени планове да се казват на интернет страницата на съответната община. Предложението, което бяхме направили за разширяване на кръга на заинтересованите лица в чл. 131 не срещна подкрепа при обществените обсъждания, затова ние го оттегляме и не държим.
До тук се ограничават. И съответно сме предложили промени в Закона за опазване на околната среда, в Закона за защитените територии, в Закона за биологичното разнообразие, където становищата или решенията по съответните закони ги заменяме с влезли в сила становища или решения. Трябва да са налице влезли в сила решения и становища по тези три закона, за да се пристъпи към одобряване на общ или на подробен устройствен план.
ЛЮБОМИР КОСТАДИНОВ: Виждаме, че не всички наши предложения са приети, но все пак да ви предложим едно разширяване на чл. 128 с цел той да стане малко по-работещ. Освен проекта за подробен устройствен план да се публикува и внесения инвестиционен проект.
Второто ни предложение във връзка с този член е освен да се публикуват на интернет страницата, да се съобщават на адресите за квартали, на съседните квартали плюс извън урбанизираните територии, когато имаме такива изменения и постоянен адрес от имотния регистър.
Ние правим това предложение, защото знаете, че в интернет всичко е публично, но често се и крият чрез интернет, когато линкът не може да бъде виден или както е в РИОСВ – Бургас, който сайт не работи и в момента имаме съдебно решение, което прогласява, че поради неработене на интернет сайта един инвеститор е бил ощетен. Така че за да избегнем подобна съдебна практика нека все пак освен да ги публикуваме в интернет и да ги съобщаваме. Това е нашето предложение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Мисля че в ЗУТ има достатъчно добър разписан ред за съобщаване.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Да, точно така, тези ПУП-ове, които се отнасят за имоти извън урбанизирана територия се съобщават на заинтересованите лица, седи задължението по предложените изменения одобреният проект да се качи на интернет страницата. Така че заинтересованите лица няма как да не бъдат уведомени.
По отношение на качването на инвестиционните проекти на интернет страницата на съответната община това на практика е невъзможно. Първо, всички сме наясно, че не всички проекти се представят и в цифров вид. Знаете че това са кашони с проекти по различните части – архитектурна, конструктивна, ел., ВиК и т.н. Всичко това общината да го сканира, да го качва на страницата – няма как да стане. Ще въведем нещо, което няма да може да се изпълнява.
ЛЮБОМИР КОСТАДИНОВ: Дори да не се сканира, дори да не се качва, поне да може човек да отиде и да го види на място. Знаете, в момента за публична информация трябва да платите доста пари, за да ви я копират, не можете да отидете на място да я прегледате. Помислете в тази посока. Вярно, ние в момента дискутираме принципно нещата, не коментираме конкретен текст, но трябва да се върви в посока хората да могат да отидат в общината на място поне да могат да прегледат инвестиционния проект. Това трябва да помислите как да се случи. Най-добре по интернет.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Разбираме всичко, ще се постараем да бъдем максимално точни.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Мисля че в резултат на срещата и обсъжданията с неправителствените организации на 90-95% сме приели техните предложения и сме ги отразили. Общините имат задължение да предоставят тази информация в приемните дни. Ако някъде срещате затруднения, просто подавате информация, сигнал, ние ще ви съдействаме и чрез ДНСК. Така че там, където има неизпълнение на служебни задължения има и санкции.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: Не мога да се съглася единствено с изразеното становище за тотален достъп до инвестиционните проекти, които се публикуват. От една страна може би тук се засяга интелектуална собственост на отделните проектанти, от друга страна това може да е в определен аспект фирмена тайна. Да, съгласни сме, когато за дадения имот има определени бих казал рамки било то за кота за застрояване, за други неща, дали са съобразени с тези неща. Но самият цялостен достъп до инвестиционния проект според мен не е логично, не е резонно. Бих добавил за корекция: „както се публикува в интернет страницата”, може би да е навсякъде „на интернет страницата”, а може би и в рубрика „обществени обсъждания” на интернет страницата на съответната община”.
СЛАВЕНА ПАНАЙОТОВА /Гражданско сдружение „Варна диша”/: По отношение на ЗУТ ние сме внесли предложение, което виждам, че не е било прието. Става въпрос за чл. 33, който според нас трябва да отпадне и да бъде заменен с текст, който гарантира, че преди подробен устройствен план да влезе в сила и да бъде гласуван в общински съвет въз основа на него не би трябвало да бъдат издавани разрешителни за строежи и план-извадки. По този начин това би предотвратило злоупотреби така, както се е случвало много пъти поради лоши практики на общините.
Другото предложение се касае отново за подробните устройствени планове. В чл. 125, ал. 1 да бъде включен текст, който да гласи, че промяна в предвиденото застрояване, за което има действащи разрешения за строеж, тоест – отмяна или преразглеждане на разрешенията за строеж в срок на действие се допуска само за изграждането на обекти публична общинска или държавна собственост, както и с цел защита на обществените интереси, опазване на околната среда и човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии, защитени зони или със съгласие на възложителя на строежа. Това предложение го отправяме пак, за да може да бъде защитен обществения интерес и когато има влезли в сила ПУП-ове, които не отговарят на устройствената зона или тя впоследствие бъде изменена да могат да бъдат преразгледани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И аз Ви благодаря. Коментари?
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Във връзка с искането от т.нар. неправителствени организации (казвам го с уважение, те са доста, всичките не ги познавам) за прозрачност, аз също подкрепям становището на колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, че това е технически невъзможно да се качи една проекта документация на интернет страницата. Но може да се направи нещо друго – да се качат разрешенията за строеж. Те съдържат достатъчно информация, във формат А4 са, спокойно може да се направи формат и да се качат на сайта на съответната община.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това го има в закона.
ЕМИЛ ЖЕЧЕВ: Не съм запознат дали го има в закона разрешението за строеж, мисля че го няма. Ако го няма – няма лошо да го има.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще търсим оптимален вариант за максимална прозрачност на актовете, които се издават в общините и от министерствата и мисля, че предложеният вариант е оптимален, но винаги има възможности и за доизчистване.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ: За протокола, понеже се налага да тръгвам по определени лични причини, делегирам правата на колегата Димитров да представлява гласуването ми.
ФИЛИП ЦАНОВ: Ще направя още едно уточнение свързано с качването на проектите. Това означава проект в цялост – архитектурния проект, ВиК, конструкция, всичко да се качва. Това е интелектуална собственост, даден архитект, проектантско бюро са вложили труд, умения, заплатено им е и т.н., ще стане един масов копи пейс на всичките тези планове. Представете си един хубав проект – Зала „Армеец” или който искате друг качен така…. Ще настане такава вакханалия, която няма да може да се оправи. Има си достатъчно закрила, възможности. Представянето на проекта в интернет е прекрасно предложение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря Ви, господин Цанов, за становището, което изказахте, макар че до голяма степен то се повтаря с изказаните до сега.
Ще помоля всички, които се изказват, да не повтаряме едно и също нещо.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Имам два въпроса. Неправителствените организации мисля че искаха да бъдат признати като заинтересована страна. Това прие ли се, такива ли са, не са ли? Ако са такива, те ще бъдат уведомени освен чрез интернет, както всички останали, така и по другия ред.
МИЛКА ГЕЧЕВА /ДНСК/: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, мисля че текстът е достатъчно ясен. По отношение на кръга на заинтересованите лица бих искала само да разясня какви са опасностите ако разширим кръга на заинтересованите лица без да имаме конкретна идентификация на тези лица и конкретен начин как точно ще им бъде съобщавано, как ще бъдат издирвани на адресите. Това създава опасността от несигурност на актовете, несигурност по отношение на това точно в кой момент се смята, че един ПУП е влязъл в сила, тъй като по отношение на преценката за законосъобразност на строителните книжа е изключително важно да сме сигурно точно на кого е трябвало да бъде връчен, съобщен ПУП и срещу разписен лист да видим точно кой се е разписал за това, че му е съобщено. Единствено в случаите, в които изчерпателно са уведомени всички лица, които е следвало да бъдат уведомени и имаме ясна дата, на която е уведомен и последното заинтересовано лице, единствено тогава можем да бъдем сигурни, че ако не са постъпили жалби или ако са приключили обжалванията с влезли в сила съдебни решения, с които е потвърден ПУП, единствено в тези случаи можем да сме сигурни, че ПУП е влязъл в сила. И тъй като това е от съществено значение за стабилност на издаденото разрешение за строеж считам, че когато се говори за разширяване на кръг на заинтересованите лица трябва текстовете да бъдат много конкретни и трябва да бъдем много внимателни, защото вместо да постигнем добрия ефект ще постигне една несигурност, от която само ще намалява уважението към закона, което по никакъв начин не допринася за повече законност.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря и аз.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Имаше въпрос по отношение предложението на „Варна диша”. Първото беше за отмяна на чл. 133. В предложението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изменение в ЗУТ беше предложена отмяната на чл. 133. По нашия законопроект постъпи предложение от народния представител Димчо Михалевски да не се отменя чл. 133. В тази комисия вие отхвърлихте нашето предложение за отмяна на чл. 133.
По отношение на чл. 125 пък в комисията предложихте чл. 103а, който пак е в противоречие с нашата първоначална идея подробните устройствени планове да се съобразяват с предвижданията на общите устройствени планове. Член 103а знаете каква е редакция, тя не е наша идея.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Вие сега не се оправдавайте коя е ваша, коя не е наша.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Не се оправдавам, казвам ясно и категорично, че предложихме отмяна на чл. 133, която отмяна вие не предложихте.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Не в нито една комисия не се прие това. Явно има и други мнения и становища освен вашето.
§ 30а. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 30б, 30в и 30г. Преди малко се направи пояснение. Става въпрос за влязло в сила решение. Мисля че тези текстове са ясни. Има ли нещо неясно, ако има – казвайте, ако не – пристъпваме към гласуване. Няма. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 30д, който вече се отнася за опазване на земеделските земи.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Така, както е записано в третия ред на ал. 4 „адитивността, когато тап попадат дюни и са включени в границите на Зона „А” и Зона „Б”...”, по начина, по който формулирахме нещата дюните попадат извън границите на Зона „А” и Зона „Б” и затова вместо съюзът „и” трябва да се постави „или”. Защото дюните могат да са извън двете зони, а „и” предполага, че и двете трябва да се случат.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Хипотетично да.
Мнения на експерти, на колеги, на специалисти по това „и”, „или”
СТОИЛ ДУДУЛОВ /МЗХ/: Така предложения текст цели да се синхронизират текстовете и в другите закони предмет на днешното обсъждане и да се подчертае и ролята на Министерството на земеделието и храните при спазване на тези ограничения, които предстои да бъдат наложени, тъй като ЗУЧК се контролира и изпълнява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а при така създадения текст на нови алинеи на чл. 23 ние обръщаме внимание на нашите структури и на експертите, които прилагат Закона за опазване на земеделските земи да бъдат много внимателни при разглеждане на преписките за промяна на предназначението на земеделски земи конкретно за зони „А” и „Б”, тъй като едно решение за промяна на предназначението на земеделските земи се постановява при наличието на влезли в сила решения за одобряване на подробни устройствени планове и влезли в сила решения постановени по реда на Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Трябва тези текстове да се приведат в съответствие с това, което до сега сме приели.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Имате предвид ал. 5.
СТЕФАН ТОДОРОВ: От изказването на господин Георгиев стигам до извода, че основният запис, който беше направен в чл. 17а от закона за дюните, където и да се намират те ще са под съответната защита, може би било добре да се обърне внимание и да се прецизира навсякъде в текстовете, където се говори за Зона „А” или за Зона „Б”, че включително и дюните, които попадат в урбанизираните територии на населените места, за да е ясно, защото и досега, където и да се намираха дюните те бяха все в Зона „А”, тоест дюната е в Зона „А” като такава територия на защита. Сега изваждайки ги от Зона „А” те ще попадат или в Зона „А” според 100-метровия обхват както ще се измерва или в Зона „Б”, но Зона „Б” изключва урбанизираните територии на населените места по действащия закон, така че може би е добре да кажем за зони „А” и „Б” в урбанизираните територии на населените места по Черноморското крайбрежие.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Извън тези две зони могат да са дюните.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Законът не урежда друго, той урежда само тази част от територията.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Така, както уточнихме – урежда дюните като особена територия на защита.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Специалистът казва, че извън тях няма дюни.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Това добавям, господин Георгиев, освен тези зони в урбанизираните територии на населението места.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Моето предложение беше тук специално да се сложи „или”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По това предложени няма проблеми. Ако няма други предложения по въпросния текст... Алинея 5 трябва да променим и пак да станат 1 ,6 и 7, за да има еднаквост в текстовете. Който е "За", моля да гласува.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Съюзът „или приехме ли го?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Да.
Който е съгласен и приема текста на § 30д, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
§ 30е. По Закон за горите се правят различни предложения. От Агенцията по горите, заповядайте.
КРАСИМИР КАМЕНОВ /Изпълнителна агенция по горите/: Промените, които се правят в Закона за горите следват същата философия да не се допуска промяна на предназначение в имоти, в които попадат дюни. Второ, без значение къде се намират преписките процедурите са те да се прекратят дори и на вече изключените и с променено предназначение тези процедури да се прекратят. Тук вече имаме една особеност, че трябва да има регламент за връщане на средствата на имоти, които са изключени от горския фонд с променено предназначение, но вече не допускаме промяна на тези имоти, трябва да регламентираме в закона, че тези средства за изключване трябва да се възстановят.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това репликира предния текст, тук пак сте посочили, че е необходимо становище на министъра на околната среда и водите.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Тук пак има нужда от промени.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това, което направихме в предния текст.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Имам една молба. И в изменението на Закона за земеделските земи и в Закона за горите трябва да се запише един параграф, че Министерство на околната среда и водите има становище до изработването на специализираните кадастрални карти. Това е само временно явление, не е за вечни времена.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коректно предложение. По-напред го казахме до влизането в сила на § 29а. Там, където става въпрос за становища от Министерство на околната среда и водите до влизането в сила на § 29а. Ще редактираме текста.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Освен това, което казахте, че трябва да се редуцират вместо от 1 до 7 само на 1, 6 и 7 отново тук в ал. 8 предложена на третия ред трябва да се промени и съюза „и” с „или”, но на следващата страница в новата ал. 2 на чл. 79 това е правено по смисъла, когато дюните са в Зона „А”.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Слагаме „или”.
СТОИЛ ДУДУЛОВ: Ако приемем това предложение след съюза „или” аз смятам, че ще ограничим строителството и промяна предназначението изцяло в зони „А” и „Б”, защото след „или” не става думи за дюни.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: В ал. 2 не съм казал „или”. Целта е дюните независимо къде са да са защитени.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Имаше коментари, че дюни извън 2-километровата зона няма, поне това казват специалистите.
МИХАЙЛОВ: Ако се сложи „или” това означава, че ще се иска становище от министерството. От Банско ще ни питат има ли дюни. Целта е зона „А” и Зона „Б” само да даваме становища дали са дюни или не и ние имаме информация само за тези зони.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Господин Георгиев, ЗУЧК има определен териториален обхват на действие и ние няма как да излезем от него. Този закон регулира онази част от територията, която започва от 200 метра акваторията навътре и стига до 2-километровата зона след границата на Зона „А” – това е обхвата на Черноморското крайбрежие. Те са вътре в тази територия. Ако имаме други дюни това са речните дюни по Дунав.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това е хипотеза.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Този закон не може да обхване други части от територия, защото е с ограничен териториален обхват. Той няма друг обект на регламентация.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: В Зона „А” влизаха дюните независимо къде се намират.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Зона „А” е на Черноморското крайбрежие, не е извън него.
ЛИДИЯ СТАНКОВА: Искам да отговоря на господин Георгиев какво става с дюните, които са по-навътре от 2-километровата зона „Б”, вървят си по общия ред. Когато някой реши да прави подробен устройствен план изготвя задание за проектиране, внася го в РИОСВ или в Министерство на околната среда и водите, преценява се дали е необходимо да се прави екологична оценка дали попада в границите на защитена територия и на защитена зона и се процедира в подробния устройствен план по реда на ЗУТ, Закона за защитените територии, Закона за опазване на околната среда. Наистина не може ЗУЧК да няма ясен териториален обхват до вътрешната граница на всички черноморски общини ли ще се иска становище на РИОСВ и ще се нанасят пясъчни дюни. Това на практика няма как да стане.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: В 17а, ал. 1 някъде да виждате териториално ограничение на зоната, че пише 2 километра?
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Член 3 на закона казва кой е териториалният обхват на Зона „А” и Зона „Б”. Извън тях в Угърчин, в Севлиево ако има пясъчни дюни има си друг ред. Говорим за Черноморското крайбрежие.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Не можете да кажете, че Черноморското крайбрежие е само 2 километра, когато говорим за дюни.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Законът е за устройство на Черноморското крайбрежие, което стига до 2 километра и 100 метра. Това е закона, а не за черноморските общини.
Колеги, подлагам на гласуване § 30е. Който е "За" § 30е във вида, в който го изчетохме с корекциите, които направихме, моля да гласува.
Гласували: „За” – 13; „Против” – няма; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Благодаря ви, колеги.


2. Представяне и обсъждане на проект за решение за налагане на мораториум върху всички сделки с разпореждане и строителни дейности в имоти на територията на Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски“ – гр. Несебър, № 254-02-134, внесен от Огнян Стоичков.

ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Има проект за решение, надявам се, че сте се запознали с него.
Господин Осман ще ни запознае с неговата позиция.
РЕМЗИ ОСМАН: Имам моя позиция по въпроса. Към края на мандата, четири години да говорим вече за мораториуми, много ни дойде вече.
Аз няма да участвам оттук нататък в заседанието, господин председател. Като приближават избори – дайте да предложим мораториум за всичко, не е сериозно вече. Аз съм „против” проекта за решение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин Осман, ще зачетем Вашата воля, Вашето решение.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: От Министерството на регионалното развитие и благоустройството някой все пак ще ни запознае ли, има ли мнения, становища по предложеното решение?
Аз лично мога да ви кажа моето мнение какво е по въпроса. По принцип приемам това предложение, защото има много неуредени въпроси, но текста на решението трябва да се прецизира, защото не е коректен.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Господин председател, сгрешено е в проекта на решение, пише „39-то Народно събрание”, каквото и да означава това. Формално трябва да се оправи.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, има предложение за решение - приема по принцип предложението с редакция на формулировката и на текста на решението. Това ще го оформим в становището на комисията. Който е "За", моля да гласува.
Гласували: „За” – 10; „Против” – 3; „Въздържали се” – няма.
Приема се.
Благодаря ви, колеги. Приключихме работата на комисията за днешния ден. Другия четвъртък живи и здрави – повече.


(Заседанието завърши в 17.05 часа.)
(брой знаци 95 260)





СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА
ПОЛИТИКА И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ:

К. Петрова /Любен Татарски/