Указ № 14 на Президента на Република България, постъпил на 01.02.2010 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 20 януари 2010 г.

---

На редовно заседание, проведено на 10 февруари 2010 година, Комисията по външна политика и отбрана обсъди издаденият от Президента на Република България указ и мотивите към него.
Председателят на Комисията докладва указа и мотивите на Президента. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, Президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), като оспорва § 28, § 116 и § 129. Посочено е, че с оспорената разпоредба на § 28 фактически се отменя чл. 82, ал. 2 от действащия ЗОВСРБ, предвиждащ изрична подчиненост на началника на отбраната на Президента на Републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Практически чрез това законодателно решение не се посочва субординацията и йерархическата зависимост на началника на отбраната спрямо държавния глава, когато той взема решения в областта на националната сигурност. Президентът изисква отстраняване на съмненията, че се ограничават правомощията на институцията по отношение ръководството на Въоръжените сили. В решение на Конституционния съд № 23 от 25.09.1998 г. по к.д. № 14 от 1998 г. ясно е посочено, че Президентът е главнокомандващ Въоръжените сили в мирно и военно време. Бъдещата уредба трябва да гарантира достатъчно ясно ръководните функции на Президента по отношение командването на Въоръжените сили и механизмите за тяхното осъществяване.
Като необосновани са изтъкнати и някои разпоредби от приетия закон, засягащи социалната осигуреност на военнослужещите. Държавният глава оспорва предвиденото в закона изискване (§ 116, изменящ чл. 235 от действащия закон), с което се предвижда обезщетенията на военнослужещите да се изплащат при условия и ред, определени само с акт на министъра на отбраната. Според Президента не може да се предоставя на оперативната самостоятелност на министъра на отбраната да определя, вкл. И сроковете за изплащането на обезщетенията. Условията и сроковете следва да са установени в закона, за да гарантират правната сигурност и законните интереси на военнослужещите, с които всеки може предварително да е запознат. Държавният глава смята, че в условията на криза се очаква военнослужещите, които напускат армията, да имат по-тежки проблеми при интегриране в обществото. Това налага да се обезпечава своевременното получаване на средствата за обезщетение, което създава условия за тяхната адаптация и трудова реализация.
Президентът не приема отпадането на възможността военнослужещите да придобиват едно жилище от жилищния фонд на Министерството на отбраната през целия срок на службата при ясно определени условия. Не може да се мотивира постъпването и оставането на военна служба, да се разчита на нормалното попълнение на армията и изпълнението на нейните задачи, без да е гарантиран минимално социалният статус на военнослужещите, които продължително са работили в армията. Държавният глава се опасява, че отмяната на сега действащия чл. 304 ЗОВСРБ и липсата на конкретна заместваща нормативна уредба ще демотивират сериозно сегашните военнослужещи и бъдещите попълнения на армията.
В обсъждането взе участие министърът на отбраната, който представи становището на министерството по отношение мотивите на Президента. Във връзка с оспорения § 28 може да се предложи промяна в съответните разпоредби, а параграфите, отнасящи се до чл. 116 и чл. 129 от ЗОВСРБ следва да останат в редакцията, приета от Народното събрание.
От името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, господин Живко Тодоров изказа позиция в подкрепа на връщането на закона за ново обсъждане от Народното събрание.
Господин Ангел Найденов, от името на Парламентарната група на Коалиция за България, заяви подкрепа за ветото, което е обяснимо и обосновано. Беше припомнено, че оспорените текстове бяха обект на критика и предложения при второто четене на закона. Господин Найденов подробно изложи и обоснова възраженията на ПГ КБ по съответните разпоредби.
Господин Неджми Али, обявявайки подкрепата на Парламентарната група на ДПС за указа на Президента, апелира за започване на дебати чрез които да се постигне съгласие около бъдещото развитие на системата за сигурност на страната и приемането на цялостна Стратегия за национална сигурност.
В провелата се дискусия взеха участие също народните представители Красимир Минчев, Владимир Тошев, Димитър Лазаров, Атанас Мерджанов, Четин Казак, Ремзи Осман и Спас Панчев. Обсъдиха се детайлно редица въпроси, свързани със съществото на оспорените разпоредби, както и предложението за становище на Комисията.

След приключването на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което, с единодушие, Комисията по външна политика и отбрана прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да уважи мотивите на Президента на Република България и да проведе ново обсъждане на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.