Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ОТБРАНА
КОМИСИЯ ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ОТБРАНА
12/01/2012 първо гласуване
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20.12.2011 г.
На редовно заседание, проведено на 12 януари 2012 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Въпросите свързани с гражданството са в тясна връзка с такива значими въпроси , като правата на човека, националната и регионалната сигурност. Особен интерес представлява политиката на ООН, на Съвета на Европа, на Европейския съюз по въпросите на убежище, миграция, бежанци, гражданство. Стремежите за съгласуваност, както и за последваща хармонизация на националните политики, законодателства и практики с тенденция към изграждане на обща „Европейска политика по въпросите на гражданството и на лицата без гражданство” са ярко изразени през последните години.
Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, е основополагащият международноправен акт, който регламентира положението на апатридите (лица без гражданство) и гарантира, че те ще се ползват от основни права и свободи без дискриминация.
Конвенцията цели да уреди и подобри положението на апатридите. В нея е регламентирано понятието за „апатрид”: „лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство”. Уреден е правният статут на апатрида, което включва личния статут, движима и недвижима собственост, авторски и промишлени права, право на сдружение и достъп до правосъдие.
В знак на признаване на специалните условия, които са валидни в различните държави към момента на ратификацията, Конвенцията позволява на подписалите я държави да изразяват резерви към някои от членовете й. Резерви може да се правят към който и да е член с изключение на онези, които авторите на Конвенцията са преценили за особено важни. Така например не се допускат резерви по член 1 (определение за апатрид, изключващи клаузи), член 3 (недопускане на дискриминация), член 4 (свобода на вероизповеданието), член 16, ал. 1 (свободен достъп до правораздаване) и членове 33-42 (заключителни разпоредби).
Република България би могла да се присъедини към Конвенцията от 1954 г., като се направят съответните резерви.
След анализ на европейската практика се предлага Република България да издава документ за пътуване на тези апатриди, на които тя е предоставила статута на лице без гражданство и които са постоянно или дългосрочно пребиваващи в Република България, както и на тези, на които друга държава е предоставила статут на лице без гражданство, постоянно или дългосрочно пребиваващи са в Република България и поради непреодолими причини не могат да подновят документа си за пътуване от държавата, която първоначално го е издала.
Статут на „апатрид” ще се предоставя от структура в рамките на МВР.
Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, е основният международноправен акт, насочен към решаването на проблемите с липсата на гражданство.
Конвенцията изброява способите за придобиване и запазване на гражданство от лица, които биха останали без гражданство. Уреждат се въпроси, свързани с придобиване на гражданство, освобождаване или лишаване от гражданство. Обръща се внимание на мерките за предотвратяване загуба на гражданство при прехвърляне на територии и т.н.
Най-важната цел на Конвенцията е както да осигури придобиването на гражданство от онези, които иначе биха били апатриди и които имат адекватна връзка с държавата чрез месторождение на нейната територия или произход от нейни граждани, така и запазването на гражданство от онези, които биха се оказали апатриди, ако загубят гражданството на държавата.
Република България би могла да се присъедини съм Конвенцията от 1961 г., без да е необходимо да бъдат направени резерви, тъй като вътрешното ни законодателство съответства на Конвенцията с изключение на предложеното изменение на Закона за българското гражданство.
С ратифицирането на Конвенцията от 1954 г. и на Конвенцията от 1961 г. се изгражда правна рамка за решаване проблемите, свързани с апатридите, в границите на установени от международното право стандарти, както и осъществяване на сътрудничество между отделните държави при решаване на конфликтни ситуации от регионален характер.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк.
На редовно заседание, проведено на 12 януари 2012 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Въпросите свързани с гражданството са в тясна връзка с такива значими въпроси , като правата на човека, националната и регионалната сигурност. Особен интерес представлява политиката на ООН, на Съвета на Европа, на Европейския съюз по въпросите на убежище, миграция, бежанци, гражданство. Стремежите за съгласуваност, както и за последваща хармонизация на националните политики, законодателства и практики с тенденция към изграждане на обща „Европейска политика по въпросите на гражданството и на лицата без гражданство” са ярко изразени през последните години.
Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, е основополагащият международноправен акт, който регламентира положението на апатридите (лица без гражданство) и гарантира, че те ще се ползват от основни права и свободи без дискриминация.
Конвенцията цели да уреди и подобри положението на апатридите. В нея е регламентирано понятието за „апатрид”: „лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство”. Уреден е правният статут на апатрида, което включва личния статут, движима и недвижима собственост, авторски и промишлени права, право на сдружение и достъп до правосъдие.
В знак на признаване на специалните условия, които са валидни в различните държави към момента на ратификацията, Конвенцията позволява на подписалите я държави да изразяват резерви към някои от членовете й. Резерви може да се правят към който и да е член с изключение на онези, които авторите на Конвенцията са преценили за особено важни. Така например не се допускат резерви по член 1 (определение за апатрид, изключващи клаузи), член 3 (недопускане на дискриминация), член 4 (свобода на вероизповеданието), член 16, ал. 1 (свободен достъп до правораздаване) и членове 33-42 (заключителни разпоредби).
Република България би могла да се присъедини към Конвенцията от 1954 г., като се направят съответните резерви.
След анализ на европейската практика се предлага Република България да издава документ за пътуване на тези апатриди, на които тя е предоставила статута на лице без гражданство и които са постоянно или дългосрочно пребиваващи в Република България, както и на тези, на които друга държава е предоставила статут на лице без гражданство, постоянно или дългосрочно пребиваващи са в Република България и поради непреодолими причини не могат да подновят документа си за пътуване от държавата, която първоначално го е издала.
Статут на „апатрид” ще се предоставя от структура в рамките на МВР.
Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, е основният международноправен акт, насочен към решаването на проблемите с липсата на гражданство.
Конвенцията изброява способите за придобиване и запазване на гражданство от лица, които биха останали без гражданство. Уреждат се въпроси, свързани с придобиване на гражданство, освобождаване или лишаване от гражданство. Обръща се внимание на мерките за предотвратяване загуба на гражданство при прехвърляне на територии и т.н.
Най-важната цел на Конвенцията е както да осигури придобиването на гражданство от онези, които иначе биха били апатриди и които имат адекватна връзка с държавата чрез месторождение на нейната територия или произход от нейни граждани, така и запазването на гражданство от онези, които биха се оказали апатриди, ако загубят гражданството на държавата.
Република България би могла да се присъедини съм Конвенцията от 1961 г., без да е необходимо да бъдат направени резерви, тъй като вътрешното ни законодателство съответства на Конвенцията с изключение на предложеното изменение на Закона за българското гражданство.
С ратифицирането на Конвенцията от 1954 г. и на Конвенцията от 1961 г. се изгражда правна рамка за решаване проблемите, свързани с апатридите, в границите на установени от международното право стандарти, както и осъществяване на сътрудничество между отделните държави при решаване на конфликтни ситуации от регионален характер.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с единодушие прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк.
