Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
Вх. № 453-63-1/17.11.2014г.

Относно: проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание


Проект!


ПРАВИЛНИК
за организацията и дейността на Народното събрание

Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на правилника.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на глава първа.


Чл. 1. Народното събрание организира и осъществява дейността си въз основа на Конституцията и разпоредбите на този правилник.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 1.

Чл. 2. Народното събрание заседава в сграда на Народното събрание в столицата, освен когато поради изключителни обстоятелства реши да заседава на друго място.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 2.


Глава втора
КОНСТИТУИРАНЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВОТО

Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на глава втора.

Чл. 3. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния от присъстващите народни представители. Той ръководи заседанието до избирането на председател на Народното събрание.
(2) Народните представители полагат предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва устно, което се удостоверява с подписване на клетвен лист.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 3.

Чл. 4. (1) Под председателството на най-възрастния народен представител се провеждат само разисквания по избора на председател на Народното събрание, както и самият избор.
(2) На първото заседание на Народното събрание народните представители приемат процедурни правила за условията и реда за избор на председател и заместник-председатели на Народното събрание.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 4.

Чл. 5. (1) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание могат да бъдат предсрочно освободени:
1. по тяхно искане;
2. по писмено искане най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност;
3. по писмено искане на парламентарната група, образувана от парламентарно представената партия или коалиция, която ги е предложила.
(2) Заместник-председателите на Народното събрание се освобождават предсрочно при напускане на парламентарната група или при изключване от състава й.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува.
(4) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 искането се поставя на гласуване на първото заседание след деня на постъпването му, като се дава право на засегнатото лице да бъде изслушано. Искането е прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.
(5) При предсрочно освобождаване по ал. 1 или 2 нов избор се произвежда в 14-дневен срок от приемането на решението при условия и по ред, определени с процедурни правила, приети от Народното събрание. До произвеждането на нов избор за председател на Народното събрание то се председателства от заместник-председателя, излъчен от парламентарно представената партия или коалиция, от която е излъчен и председателят.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 :
а) в т. 1 думата „ искане” се заменя със „заявление”;
б) в т. 2 и 3 думата „искане” се заменя с „предложение”.
2. В ал. 2 след думата „парламентарната група” се поставя запетая и се добавя „при преустановяване на парламентарната група”.
3. В ал. 4 навсякъде думата „искането” се заменя с „предложението”, а думата „засегнатото лице” се заменя с „лицето”.
4. В ал. 5 думите „парламентарно представената партия или коалиция, от която е излъчен и председателят” се заменят с „най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 5:
Чл. 5. (1) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание могат да бъдат предсрочно освободени:
1. по тяхно заявление;
2. по писмено предложение най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност;
3. по писмено предложение на парламентарната група, образувана от парламентарно представената партия или коалиция, която ги е предложила.
(2) Заместник-председателите на Народното събрание се освобождават предсрочно при напускане на парламентарната група или при изключване от състава й, както и при преустановяване съществуването на парламентарната група.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува.
(4) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 предложението се поставя на гласуване на първото заседание след деня на постъпването му, като се дава право на лицето да бъде изслушано. Предложението е прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.
(5) При предсрочно освобождаване по ал. 1 или 2 нов избор се произвежда в 14-дневен срок от приемането на решението при условия и по ред, определени с процедурни правила, приети от Народното събрание. До произвеждането на нов избор за председател на Народното събрание то се председателства от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в последните избори за народни представители.


Чл. 6. Народното събрание избира от състава на народните представители 8 секретари.

Предложение от нар. пр. Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид:
В чл. 6 числото 8 се заменя с 16.
Комисията не подкрепя предложението.


Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1, Алинея 1 се изменя така:
„(1) Народното събрание избира от състава на народните представители секретари на Народното събрание при условия и по ред, определени от Народното събрание.“
2. Създава се ал. 2:
„(2) Освобождаването на секретарите на Народното събрание се извършва при условия на чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2.“
Предложението е оттеглено.


Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 6.

Чл. 7. На следващите заседания Народното събрание избира постоянни комисии.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Чл. 7 се изменя така:
„Чл. 7. Народното събрание може да избере временни комисии до избирането на постоянни комисии.”
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 7.


Глава трета
РЪКОВОДСТВО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на глава трета.

Чл. 8. (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията:
1. съобщава и разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет;
2. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове;
3. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители;
4. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база след съгласуване с Председателския съвет;
5. организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание;
6. удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията на Народното събрание;
7. упражнява контрол върху издаването на "Държавен вестник", както и другите правомощия по Закона за "Държавен вестник";
8. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента, след съгласуване с Председателския съвет;
9. след гласуване може да изисква от секретарите на Народното събрание информация за гласуването с чужди карти при гласуване извън случаите по чл. 62, ал. 3;
10. осигурява и следи за спазването на този правилник;
11. утвърждава класификатор на длъжностите в Народното събрание и щата на службите към него;
12. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание, служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение;
13. утвърждава правилник за работата на администрацията на Народното събрание;
14. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане;
15. назначава и освобождава квесторите на Народното събрание;
16. изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията, законите и този правилник.
(2) Председателят на Народното събрание създава Консултативен съвет по законодателството. Организацията, дейността и съставът на съвета се уреждат с правила, утвърдени от председателя на Народното събрание. В заседанията на съвета могат да участват представители на граждански организации.
(3) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности.
(4) Когато председателят на Народното събрание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им.
(5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя от същата парламентарна група.
(6) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. Той не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.

Предложение от нар. пр. Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид:
Чл. 8, ал. 1 т. 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Четин Казак:
В чл. 8, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се отменя;
2. В т. 5 в края се добавя изразът „след съгласуване с Административния съвет”.
3. В т. 11 в края се добавя изразът „по предложение на Административния съвет”.
4. В т. 13 в края се добавя изразът „по предложение на Административния съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
В чл. 8, ал. 2, изречение трето се изменя и придобива следната редакция:
„(2) В заседанията на съвета могат да участват представители на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност на Министерство на правосъдието.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашната ал. 3 става ал. 2
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Председателят на Народното събрание определя с писмена заповед заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица. Места на президиума се заемат от заместник-председатели, определените със заповедта.“
3. В ал. 5 думите „от същата парламентарна група“ се заменят с „от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в ЦИК за самостоятелно участие в последните избори за народни представители“.
4. Досегашната ал. 2 става ал. 7:
„(7) Председателят на Народното събрание може да създаде Консултативен съвет по законодателството. Организацията, дейността и съставът на съвета се уреждат с правила, утвърдени от председателя на Народното събрание. В заседанията на съвета могат да участват представители на неправителствени организации.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 8:
Чл. 8. (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията:
1. съобщава и разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет;
2. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове;
3. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители;
4. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база след съгласуване с Председателския съвет;
5. организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание;
6. удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията на Народното събрание;
7. упражнява контрол върху издаването на "Държавен вестник", както и другите правомощия по Закона за "Държавен вестник";
8. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента на републиката, след съгласуване с Председателския съвет;
9. след гласуване може да изисква от секретарите на Народното събрание информация за гласуването с чужди карти при гласуване извън случаите по чл. 63, ал. 3;
10. осигурява и следи за спазването на този правилник;
11. утвърждава класификатор на длъжностите в Народното събрание и щата на службите към него;
12. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание, служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение;
13. утвърждава правилник за работата на администрацията на Народното събрание;
14. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане;
15. назначава и освобождава квесторите на Народното събрание;
16. изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията, законите и този правилник.
(2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности.
(3) Председателят на Народното събрание, след съгласуване с Председателския съвет, определя с писмена заповед заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица. Местата на президиума се заемат от определените със заповедта заместник-председатели.
(4) Когато председателят на Народното събрание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им.
(5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в последните избори за народни представители.
(6) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. Той не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.
(7) Председателят на Народното събрание може да създаде Консултативен съвет по законодателството. Организацията, дейността и съставът на съвета се уреждат с правила, утвърдени от председателя на Народното събрание. В заседанията на съвета могат да участват представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност.


Чл. 9. (1) Председателят на Народното събрание се подпомага от Председателски съвет, който се състои от заместник-председателите на Народното събрание и от председателите на парламентарните групи или упълномощени техни заместници.
(2) Председателският съвет:
1. провежда консултации по проектите за законодателната програма на Народното събрание и по дневния ред;
2. периодично, но не по-рядко от един път в месеца се информира за изпълнението на законодателната програма и за работата на комисиите по разпределените им законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения;
3. съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти на интереси между различни парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на Народното събрание.
(3) Председателският съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:

В чл. 9, ал. 2, т. 3 думите „на интереси“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 9:
Чл. 9. (1) Председателят на Народното събрание се подпомага от Председателски съвет, който се състои от заместник-председателите на Народното събрание и от председателите на парламентарните групи или упълномощени техни заместници.
(2) Председателският съвет:
1. провежда консултации по проектите за законодателната програма на Народното събрание и по дневния ред;
2. периодично, но не по-рядко от един път в месеца, се информира за изпълнението на законодателната програма и за работата на комисиите по разпределените им законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения;
3. съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти между различни парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на Народното събрание.
(3) Председателският съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му.
Чл. 10. Секретарите на Народното събрание:
1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията на Народното събрание и го подпомагат при извършване проверка на кворума;
2. при гласуване с компютризираната система извън случаите по чл. 62, ал. 3 съдействат за предотвратяване и санкциониране на гласуването с чужда карта;
3. при явно гласуване без електронна техника преброяват и съобщават на председателя резултата от гласуването;
4. при тайно гласуване подпомагат технически гласуването;
5. четат имената на народните представители при поименно гласуване;
6. проверяват и подписват стенографските протоколи от заседанията, на които са били дежурни;
7. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Народното събрание.

Предложение от нар. пр. Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид:
Чл. 10 т.2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 10:
Чл. 10. Секретарите на Народното събрание:
1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията на Народното събрание и го подпомагат при извършване проверка на кворума;
2. при гласуване с компютризираната система извън случаите по чл. 63, ал. 3 съдействат за предотвратяване и санкциониране на гласуването с чужда карта;
3. при явно гласуване без електронна техника преброяват и съобщават на председателя резултата от гласуването;
4. при тайно гласуване подпомагат технически гласуването;
5. четат имената на народните представители при поименно гласуване;
6. проверяват и подписват стенографските протоколи от заседанията, на които са били дежурни;
7. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Народното събрание.

Чл. 11. Квесторите на Народното събрание:
1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в пленарната зала и на балконите към нея;
2. подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване, при техническата организация при тайно гласуване и при гласуване с компютризираната система извън случаите по чл. 62, ал. 3 им съдействат за предотвратяване на гласуването с чужда карта;
3. следят в пленарната зала да присъстват само народни представители, министри и допуснати от Народното събрание лица.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 11 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в сградата на Народното събрание, където се провеждат пленарните заседания.“
2. В т. 3 думата „министри“ се заменя с „членове на Министерския съвет“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 11:
Чл. 11. Квесторите на Народното събрание:
1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в пленарната зала и на балконите към нея;
2. подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване, при техническата организация при тайно гласуване и при гласуване с компютризираната система извън случаите по чл. 63, ал. 3 им съдействат за предотвратяване на гласуването с чужда карта;
3. следят в пленарната зала да присъстват само народни представители, членове на Министерския съвет и допуснати от Народното събрание лица;
4. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в сградата на Народното събрание, където се провеждат пленарните заседания.

Глава четвърта
ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ

Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на глава четвърта.


Чл. 12. (1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи.
(2) Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10.
(3) Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.
(4) Заместник-председател на Народното събрание се освобождава предсрочно от длъжност при преустановяване съществуването на парламентарната група, в която членува. Освобождаването се обявява на първото пленарно заседание, без да се обсъжда и гласува.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 12 ал. 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Мая Манолова, Чавдар Георгиев и Филип Попов:
В глава четвърта „Парламентарни групи", чл. 12, се създава ал. 5 със следното съдържание:
„(5) Народните представители от парламентарна група, преустановила съществуването си, стават независими народни представители и не могат да бъдат приети за членове на друга парламентарна група, както и да образуват нова парламентарна група."
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 12:
Чл. 12. (1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи.
(2) Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10.
(3) Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.
(4) Народните представители от парламентарна група, преустановила съществуването си, стават народни представители, нечленуващи в парламентарна група, и не могат да бъдат приети за членове на друга парламентарна група, както и да образуват нова парламентарна група.

Чл. 13. (1) Всяка парламентарна група представя на председателя на Народното събрание решение за образуването си и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава на групата.
(2) Парламентарните групи, техните ръководства, както и промените в тях се вписват в специален регистър на Народното събрание.
(3) Председателят на Народното събрание обявява регистрираните парламентарни групи и техните ръководства на пленарно заседание. При промяна в състава на парламентарните групи тя се съобщава от председателя на Народното събрание на пленарно заседание.
(4) Постоянните сътрудници на парламентарните групи се назначават за служители на Народното събрание. Техният брой се утвърждава от председателя, съобразно числеността на парламентарните групи, в съотношение 1:10, но не по-малко от двама на парламентарна група.

Предложение от нар. пр. Димитър Делчев и Петър Славов:
В чл. 13, ал. 4 се създава ново изречение: В случай, че числеността на определена парламентарна група не е число, кратно на 10, бройката на постоянните сътрудници към тази група се определя като се закръгля към по-голямото число, кратно на 10.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 13:
Чл. 13. (1) Всяка парламентарна група представя на председателя на Народното събрание решение за образуването си и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава на групата.
(2) Парламентарните групи, техните ръководства, както и промените в тях се вписват в специален регистър на Народното събрание.
(3) Председателят на Народното събрание обявява регистрираните парламентарни групи и техните ръководства на пленарно заседание. При промяна в състава на парламентарните групи тя се съобщава от председателя на Народното събрание на пленарно заседание.
(4) Постоянните сътрудници на парламентарните групи се назначават за служители на Народното събрание. Техният брой се утвърждава от председателя, съобразно числеността на парламентарните групи, в съотношение 1:10, но не по-малко от двама на парламентарна група. Когато числеността на парламентарна група не е число, кратно на 10, броят на постоянните сътрудници към групата се определя, като се закръгля към по-голямото число, кратно на 10.


Чл. 14. (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група.
(2) Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.
(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание, което се съобщава на пленарно заседание.
(4) При напускане на парламентарна група или изключване от състава й народният представител губи мястото си в постоянните комисии като представител на съответната парламентарна група, в делегациите на Народното събрание и други изборни длъжности в Народното събрание.
(5) Народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става народен представител, нечленуващ в парламентарна група.
(6) В работата на парламентарните групи могат да участват с право на съвещателен глас и членовете на Европейския парламент от Република България - в съответствие с регистрацията в Централната избирателна комисия на партията или коалицията, от която са избрани.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 14, ал. 6 думите „в съответствие с регистрацията в Централната избирателна комисия на партията или коалицията, от която са избрани“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 14:
Чл. 14. (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група.
(2) Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.
(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание, което се съобщава на пленарно заседание.
(4) При напускане на парламентарна група или изключване от състава й народният представител губи мястото си в постоянните комисии като представител на съответната парламентарна група, в делегациите на Народното събрание и други изборни длъжности в Народното събрание.
(5) Народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става народен представител, нечленуващ в парламентарна група, и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група.
(6) В работата на парламентарните групи могат да участват с право на съвещателен глас и членовете на Европейския парламент от Република България.

Предложение от нар. пр. Мая Манолова, Чавдар Георгиев и Филип Попов:
В глава четвърта „Парламентарни групи" се създава чл. 14а със следното съдържание:
„Чл. 14а. Независими народни представители не могат да образуват парламентарни групи. Съществуващи парламентарни групи не могат да се сливат или разделят."
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 15:
Чл. 15. Народни представители, нечленуващи в парламентарна група, не могат да образуват парламентарни групи. Съществуващи парламентарни групи не могат да се сливат или разделят.

Глава пета
КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на глава пета.


Чл. 15. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.
(2) Постоянните комисии на Народното събрание са:
1. Комисия по икономическата политика и туризъм;
2. Комисия по енергетика;
3. Комисия по бюджет и финанси;
4. Комисия по правни въпроси;
5. Комисия по регионална политика и местно самоуправление;
6. Комисия по инвестиционно проектиране;
7. Комисия по външна политика;
8. Комисия по отбрана;
9. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред;
10. Комисия по земеделието и храните;
11. Комисия по труда и социалната политика;
12. Комисия по образованието и науката;
13. Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта;
14. Комисия по здравеопазването;
15. Комисия по околната среда и водите;
16. Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения;
17. Комисия по културата и медиите;
18. Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения;
19. Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите;
20. Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси;
21. Комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения;
22. Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
23. Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика.
(3) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове докладва на Народното събрание по изпълнение задължението на Министерския съвет за предварителна информираност при участието му в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклади и по други актове на институциите на Европейския съюз.
(4) Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите представя годишен доклад пред Народното събрание.
(5) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии.

Предложение от нар. пр. Светослав Белемезов:
1. Да отпадне Комисия по инвестиционно проектиране в чл. 15, ал. 2, т. 6.
2. Да бъдат обединени Комисия по отбрана и Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
3. Комисията по т.11 от действащия правилник да бъде променена на Комисия по труда, социална политика и демографски въпроси.
4. Комисията по т.18 да се промени на Комисия защита на потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения. Като се направят и промените в чл. 36(1) на името и добавим т.4 -„Разглежда въпроси, свързани със защитата на потребителите."
5. Да бъде създадена Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, на мястото на двете ресорни комисии и да се обособи самостоятелна Комисия по вероизповеданията, ако има необходимост от такава.
6. Да се добави и създаде нова Комисия по бюджетен контрол, като отпадне предвиденото в чл. 23(2) и се промени текста на чл.24(1) - да се съотнесе към дейността на Комисията. Също така в чл.24 да бъде добавена ал.2а, която да гласи „ Комисията за бюджетен контрол разглежда докладите на Сметната палата и може да иска информация за изпълнението на направените от сметната палата препоръки.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 3 и 5 и не го подкрепя в останалата му част.

Предложение от нар. пр. Димитър Делчев и Петър Славов:
В чл. 15, ал. 1 се изтриват думите „и туризъм".
В чл. 15, ал. 1, т. 6 се изтриват думите инвестиционно проектиране и след думи „Комисия по" се добавя „туризъм."
Комисията подкрепя предложението за заличаване на Комисията по инвестиционно проектиране и не го подрепя в останалата му част.


Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
В чл. 15, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения :
1. Точка 1 се изменя и придобива следната редакция :
„Комисия по икономическата политика;"
2. Създава се нова т. 3 :
„Комисия по туризъм;"
3. Точка 6 „Комисия по инвестиционно проектиране;" се заличава.
4. Точка 11 се изменя и придобива следната редакция :
„Комисия по труда, социалната и демографска политика;"
5. Точка 18 „Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения;" се заличава.
6. Точка 19 се изменя и придобива следната редакция :
„Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите на гражданите и взаимодействие с гражданското общество."
7. Точка 20 се изменя и придобива следната редакция :
„Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика;”
8. Точка 23 „Комисия по вероизповеданията и парламентарна етика.” се заличава.
9. Точките в чл. 15, ал. 2 се преномерират съобразно предложените изменения и допълнения.
10. В чл. 15, ал. 4 се изменя и придобива следната редакция :
„(4) Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите на гражданите и взаимодействие с гражданското общество представя годишен доклад пред Народното събрание."
Комисията не подкрепя предложението по т. 2, а в останалата му част е оттеглено.


Предложение от народния представител Мая Манолова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
„(2) Постоянните комисии на Народното събрание са:
6. Комисия по външна политика;
7. Комисия по отбрана;“
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Станислав Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Да се създаде Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Комисията подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на проекта, като ал. 4 на чл. 15 е отразена на систематичното й място в чл. 39, ал. 3. Комисията предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 16:
Чл. 16. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.
(2) Постоянните комисии на Народното събрание са:
1. Комисия по икономическа политика и туризъм;
2. Комисия по енергетика;
3. Комисия по бюджет и финанси;
4. Комисия по правни въпроси;
5. Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;
6. Комисия по външна политика;
7. Комисия по отбрана;
8. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред;
9. Комисия по земеделието и храните;
10. Комисия по труда, социалната и демографската политика;
11. Комисия по образованието и науката;
12. Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта;
13. Комисия по здравеопазването;
14. Комисия по околната среда и водите;
15. Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения;
16. Комисия по културата и медиите;
17. Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите;
18. Комисия по вероизповеданията и правата на човека;
19. Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика;
20. Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
21. Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения;
22. Комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
(3) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове докладва на Народното събрание по изпълнение задължението на Министерския съвет за предварителна информираност при участието му в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклади и по други актове на институциите на Европейския съюз.
(4) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии.


Чл. 16. (1) Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения се формира на паритетен принцип - по трима народни представители от всяка парламентарна група, и заседава само в своя основен състав.
(2) Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения:
1. осъществява парламентарен контрол върху дейността на службите за сигурност;
2. приема становища по бюджетите на службите за сигурност;
3. в 14-дневен срок от избирането й приема вътрешни правила за работа, които се утвърждават от Народното събрание;
4. осъществява предвидения в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по:
а) разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства;
б) разрешаване и осъществяване на достъп до данните по Закона за електронните съобщения, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
(3) Комисията представя пред Народното събрание ежегодно в срок до 31 май доклад за извършената дейност по ал. 2, т. 4, който съдържа обобщени данни за:
1. разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства;
2. извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по Закона за електронните съобщения.
(4) Председателят на Народното събрание информира президента и министър-председателя за решенията и становищата на комисията.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
В чл. 16, ал. 1 се изменя и придобива следната редакция:
„(1) Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения се формира на паритетен принцип - по двама народни представители от всяка парламентарна група, председателства се от представител на парламентарна група извън най-голямата парламентарна група и заседава само в своя основен състав.
Предложението е оттеглено.

Предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Алинея 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 17:
Чл. 17. (1) Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения:
1. осъществява парламентарен контрол върху дейността на службите за сигурност;
2. приема становища по бюджетите на службите за сигурност;
3. в 14-дневен срок от избирането й приема вътрешни правила за работа, които се утвърждават от Народното събрание;
4. осъществява предвидения в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по:
а) разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства;
б) разрешаване и осъществяване на достъп до данните по Закона за електронните съобщения, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
(2) Комисията представя пред Народното събрание ежегодно в срок до 31 май доклад за извършената дейност по ал. 1, т. 4, който съдържа обобщени данни за:
1. разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства;
2. извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по Закона за електронните съобщения.
(3) Председателят на Народното събрание информира президента и министър-председателя за решенията и становищата на комисията.

Чл. 17. Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси се формира на паритетен принцип - по трима народни представители от всяка парламентарна група.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
Чл. 17. се изменя и придобива следната редакция:
„Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика се формира на паритетен принцип - по двама народни представители от всяка парламентарна група и се председателства от представител на парламентарна група извън най-голямата парламентарна група.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Да се създадат изречения второ и трето: „Комисията се председателства на ротационен принцип за една парламентарна сесия от представители на парламентарните групи, като се започне от най-малката парламентарна група. Народните представители, които ще председателстват комисията, се определят с решението на Народното събрание, с което се избират членовете на комисията.
Комисията подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 18:
Чл. 18. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика се формира на паритетен принцип - по двама народни представители от всяка парламентарна група. Комисията се председателства на ротационен принцип за една парламентарна сесия от представители на парламентарните групи, като се започне от най-малката парламентарна група. Народните представители, които ще председателстват комисията, се определят с решението на Народното събрание, с което се избират членовете на комисията.

Чл. 18. (1) Всеки народен представител може да бъде избиран най-много в две постоянни комисии.
(2) Всеки народен представител може да бъде избран за председател само на една постоянна комисия.

Предложение от нар. пр. Светослав Белемезов:
Да се промени нормата на чл. 18(1), като на народните представители се даде възможност да участват в 3 /три/ постоянни комисии.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 18 се създава ал. 3:
„(3) Заместник-председателите на Народното събрание не могат да участват в ръководството на постоянните комисии.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 19:
Чл. 19. (1) Всеки народен представител може да бъде избиран най-много в две постоянни комисии.
(2) Всеки народен представител може да бъде избран за председател само на една постоянна комисия.
(3) Заместник-председателите на Народното събрание не могат да бъдат избирани в ръководството на постоянните комисии.

Чл. 19. (1) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи с изключение на постоянните комисии по чл. 15, ал. 2, т. 18, 20 и 21.
(2) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до 4 заместник-председатели. Ръководството на комисията организира работата й въз основа на информацията, постъпваща в комисията.
(3) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост, освен ако е направено възражение срещу някой от предложените кандидати.
(4) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание.
(5) При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията. При липса на упълномощаване председателят на Народното събрание упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
В чл. 19, ал. 1 се изменя и придобива следната редакция :
„(1) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи с изключение на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения и Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.”
Предложението е оттеглено в частта относно думите „Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения“ и е подкрепено в останалата му част.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 20:
Чл. 20. (1) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи с изключение на постоянната комисия по чл. 16, ал. 2, т. 19.
(2) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до 4 заместник-председатели. Ръководството на комисията организира работата й въз основа на информацията, постъпваща в комисията.
(3) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост, освен ако е направено възражение срещу някой от предложените кандидати.
(4) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание.
(5) При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията. При липса на упълномощаване председателят на Народното събрание упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията.

Чл. 20. В заседанията на парламентарните комисии имат право да участват и членовете на Европейския парламент от Република България с право на съвещателен глас.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 20, който става чл. 21.

Чл. 21. (1) Председателят, заместник-председателите и членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно:
1. по тяхно искане;
2. по искане на повече от половината от членовете на комисията - при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения за срок от 6 месеца или при системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията.
(2) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията, по предложение на парламентарната група, след като им се даде правото да бъдат изслушани.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и по ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува, а в случаите по ал. 1, т. 2 - с решение на Народното събрание.
(4) В случаите по ал. 1, т. 2 парламентарната комисия се произнася по искането с мнозинство повече от половината от членовете си.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
В чл, 21 ал. 2 се изменя и придобива следната редакция :
„(2) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията."
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „и членовете” се заличават;
б) в т. 1 думата „искане” се заменя със „заявление”;
в) в т. 2 думата „искане” се заменя със „предложение”;
г) създава се т. 3:
„3. по писмено предложение на парламентарната група, образувана от парламентарно представената партия или коалиция, която ги е предложила.
2. В ал. 2 накрая се добавя „и при преустановяване съществуването на парламентарната група.”
3. В ал. 4 думата „искането” се заменя с „предложението”.
4. Създава се ал. 5:
„(5) Членовете на постоянните комисии се освобождават по писмено предложение на парламентарната група, образувана от парламентарно представената партия или коалиция, която ги е предложила.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 22:
Чл. 22. (1) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно:
1. по тяхно заявление;
2. по предложение на повече от половината от членовете на комисията - при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения за срок от 6 месеца или при системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията;
3. по писмено предложение на парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията.
(2) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията, както и при преустановяване съществуването на парламентарната група.
(3) Членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно:
1. по тяхно заявление;
2. по писмено предложение на парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията.
(4) В случаите по ал. 1, т. 1, по ал. 2 и по ал. 3, т. 1 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува, а в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3, т. 2 - с решение на Народното събрание.
(5) В случаите по ал. 1, т. 2 парламентарната комисия се произнася по предложението с мнозинство повече от половината от членовете си.

Чл. 22. (1) Постоянните комисии могат да приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник, които се публикуват на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание.
(2) Разходите, необходими за дейността на постоянните комисии на Народното събрание, се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на ръководствата на комисиите.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 22, който става чл. 23.


Чл. 23. (1) Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи.
(2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия по отчетност на публичния сектор.
(3) Към Комисията по енергетика се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Подкомисията се формира на паритетен принцип - по двама народни представители от всяка парламентарна група.
(4) Постоянните комисии могат да създават обществени съвети от представители на граждански организации и движения, които да ги консултират.

Предложение от нар. пр. Светослав Белемезов:
Да се добави и създаде нова Комисия по бюджетен контрол, като отпадне предвиденото в чл. 23(2) и се промени текста на чл.24(1) - да се съотнесе към дейността на Комисията. Също така в чл.24 да бъде добавена ал.2а, която да гласи „ Комисията за бюджетен контрол разглежда докладите на Сметната палата и може да иска информация за изпълнението на направените от сметната палата препоръки."
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
1. В чл. 23, се създава нова ал. 4 със следната редакция:
Към постоянната комисия по труда, социалната и демографска политика се създава постоянна подкомисия за демографска политика. Подкомисията се сформира на паритетен принцип по двама представители от всяка парламентарна група. Подкомисията дава становище по всеки законопроект относно последиците му за демографските процеси в държавата.
2. В чл. 23, ал. 4 става ал. 5 и придобива следната редакция:
„(4) Постоянните комисии могат да създават обществени съвети от представители на юридически лица с нестопанска цел вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност на Министерство на правосъдието, които да ги консултират.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип по т. 2.

Предложение от народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Алинея 3 да се измени така:
„(3) Към Комисията по икономическа политика и туризъм се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 24:
Чл. 24. (1) Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи.
(2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия по отчетност на публичния сектор.
(3) Към Комисията по икономическа политика и туризъм се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.
(4) Постоянните комисии могат да създават обществени съвети от представители на неправителствени организации, които да ги консултират.

Чл. 24. (1) Във връзка с дейността на подкомисията по отчетност на публичния сектор и по искане на председателя на Комисията по бюджет и финанси първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съставят отчети за изпълнението на определени бюджети и програми, които се представят на подкомисията в срокове, определени в искането. По този ред могат да се обсъждат и отчети за изпълнението на извънбюджетни сметки и фондове.
(2) В заседанията на подкомисията участват първостепенният разпоредител, председателят на Сметната палата и министърът на финансите или техни заместници, както и други лица по покана на председателя на подкомисията.
(3) След обсъждането на отчета председателят на подкомисията изготвя доклад с оценка за изпълнението на бюджета, който се предоставя на Комисията по бюджет и финанси и на народните представители.

Предложение от нар. пр. Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид:
В чл. 24 думите „бюджетни кредити" се заменят с думата „бюджет".
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Светослав Белемезов:
Да се добави и създаде нова Комисия по бюджетен контрол, като отпадне предвиденото в чл. 23(2) и се промени текста на чл.24(1) - да се съотнесе към дейността на Комисията. Също така в чл.24 да бъде добавена ал.2а, която да гласи „Комисията за бюджетен контрол разглежда докладите на Сметната палата и може да иска информация за изпълнението на направените от Сметната палата препоръки."
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 25:
Чл. 25. (1) Във връзка с дейността на подкомисията по отчетност на публичния сектор и по искане на председателя на Комисията по бюджет и финанси първостепенните разпоредители с бюджет съставят отчети за изпълнението на определени бюджети и програми, които се представят на подкомисията в срокове, определени в искането. По този ред могат да се обсъждат и отчети за изпълнението на извънбюджетни сметки и фондове.
(2) В заседанията на подкомисията участват първостепенният разпоредител, председателят на Сметната палата и министърът на финансите или техни заместници, както и други лица по покана на председателя на подкомисията.
(3) След обсъждането на отчета председателят на подкомисията изготвя доклад с оценка за изпълнението на бюджета, който се предоставя на Комисията по бюджет и финанси и на народните представители.


Чл. 25. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 111 и проекти за решения, декларации и обръщения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях.
(2) Постоянните комисии правят оценка на прилагането и ефективността на законите.
(3) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, осъществяват периодичен контрол за степента на усвояване и за целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз.
(4) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, необходими за дейността на постоянните комисии.
(5) По искане на една трета от членовете на комисията председателят й е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията. Поканените са длъжни да се явят пред комисията и да предоставят поисканата им информация, както и да отговарят на поставените им въпроси в срок до 7 дни от отправяне на поканата или на първото редовно заседание, ако то е след изтичането на тези 7 дни.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 26:
Чл. 26. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 114, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях.
(2) Постоянните комисии правят оценка на прилагането и ефективността на законите.
(3) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, осъществяват периодичен контрол за степента на усвояване и за целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз.
(4) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, както и становища, необходими за дейността на постоянните комисии.
(5) По искане на една трета от членовете на комисията председателят й е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията. Поканените са длъжни да се явят пред комисията и да предоставят поисканата им информация, както и да отговарят на поставените им въпроси в срок до 7 дни от отправяне на поканата или на първото редовно заседание, ако то е след изтичането на тези 7 дни.

Чл. 26. (1) В последния до един час и половина от заседанията на постоянните комисии, всяка първа сряда или четвъртък на месеца, ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членове на комисиите на самото заседание. Отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
(2) Право на по два актуални устни въпроса има член на комисията от всяка парламентарна група, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса.
(3) Ресорният министър, към когото е отправен въпросът, отговаря веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министъра по уважителни причини комисията съгласувано с него определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси.
(4) Редът за задаване на актуалните устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.
(5) Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министърът - на дуплика, също до 2 минути.

Предложение от нар. пр. Димитър Делчев и Петър Славов:
В чл. 26, ал. 5 в изр. първо цифрата „2" се заменя с „3".
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 26, който става чл. 27.

Чл. 27. (1) Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни.
(2) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях.
(3) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател по негова инициатива или по искане най-малко на една трета от членовете й или от председателя на Народното събрание.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 27, ал. 3 накрая се добавя „заедно с проект на дневен ред”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 28:
Чл. 28. (1) Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни.
(2) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях.
(3) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател по негова инициатива или по искане най-малко на една трета от членовете й или от председателя на Народното събрание, заедно с проект на дневен ред.

Чл. 28. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. По решение на комисията заседанието й се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание.
(3) Всеки член на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията.
(4) Представители на синдикални, съсловни и браншови организации по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите, да представят свои писмени становища и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти за актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите. Становищата се публикуват на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание.
(5) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.
(6) Заседанията на Комисията по външна политика, Комисията по отбрана, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, както и на техните подкомисии са закрити. По решение на тези комисии отделни заседания могат да бъдат открити.
(7) Участието на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол и се подписват от същите.
(8) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания без право да гласуват.
(9) Акредитираните журналисти и други журналисти, на които е осигурен достъп, могат да присъстват на откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание.
(10) Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията във връзка с опазване на класифицираната информация и информация по Закона за защита на личните данни, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.
(11) При обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър.

Предложение от нар. пр. Светослав Белемезов:
В чл. 28(6) предлагаме да останат закрити заседанията само на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на СРС и достъпа до данните по ЗЕС.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
В чл. 28, ал. 3 „(3) Всеки член на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията." се заличава.
Предложението е оттеглено.


Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 да отпадне.
2. В ал. 3 се създава изречение второ: „Списъкът на поканените лица е неразделна част от протокола на заседанието.”
3. В ал. 4 се създава ново изречение второ: „Списъкът на присъствалите лица, представители на организациите, е неразделна част от протокола на заседанието.”, а изречение второ става изречение трето.
Комисията подкрепя по принцип предложението, а по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта, като ал. 2, 3, 4, 7, 8, 9 и 10 са отразени на систематичното им място в чл. 30, а ал. 11 в чл. 31. Комисията предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 29:
Чл. 29. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. По решение на комисията заседанието й се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.
(3) Заседанията на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения са закрити. По решение на тази комисия отделни заседания могат да бъдат открити.
(4) По изключение постоянните комисии могат да провеждат открити заседания извън столицата.


Чл. 29. По изключение постоянните комисии могат да провеждат открити заседания извън столицата.


Комисията подкрепя по принцип текста на проекта, който е отразен на систематичното му място в нов чл. 29, като ал. 4. Комисията предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 30:
Чл. 30. (1) Граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание и реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието.
(2) Представители на синдикални, съсловни и браншови организации може да представят писмени становища и по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти за актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица, представители на организациите, е неразделна част от протокола на заседанието. Становищата се публикуват на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание.
(3) Всеки член на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията. Списъкът на поканените лица е неразделна част от протокола на заседанието.
(4) Акредитираните журналисти и други журналисти, на които е осигурен достъп, могат да присъстват на откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание.
(5) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания без право да гласуват.
(6) Участието на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол и се подписват от същите.
(7) Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията във връзка с опазване на класифицираната информация и информация по Закона за защита на личните данни, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.


Чл. 30. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на определените за това места в Народното събрание или срещу подпис на техните членове. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-малко три дни преди тяхното провеждане, включително и чрез обявяването им на интернет страницата на Народното събрание. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им.
(2) Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове.
(3) Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите.


Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 31:
Чл. 31. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на определените за това места в Народното събрание или срещу подпис на техните членове. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-малко три дни преди тяхното провеждане, включително и чрез обявяването им на интернет страницата на Народното събрание. В случаите когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им.
(2) Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове.
(3) При обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър.
(4) Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите.

Чл. 31. (1) Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато се разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят по споразумение от един от председателите.
(2) При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос. При различни становища всяка комисия прави свой отделен доклад пред Народното събрание.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 31, който става чл. 32.

Чл. 32. (1) Докладите на постоянните комисии се правят от техните председатели или от определен от комисията докладчик.
(2) В доклада се отразяват взетото от комисията решение и различните становища с посочване на мнозинството, което ги е поддържало.
(3) Докладите на постоянните комисии от откритите заседания са публични и достъпни по установения ред, както и чрез сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 32, който става чл. 33.

Чл. 33. (1) За заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, в който се отбелязват всички взети решения.
(2) За заседанията на водещата комисия по законопроектите се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола и се публикуват в 7-дневен срок от заседанието на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание.
(3) Протоколите от закритите заседания на постоянните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя и придобива следната редакция :
„(1) За заседанията на постоянните комисии се води стенографски протокол. Той се подписва от председателя на комисията и от водещия протокола и се публикува в 7-дневен срок от заседанието на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание."
2. Алинея 2 „(2) За заседанията на водещата комисия по законопроектите се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола и се публикуват в 7-дневен срок от заседанието на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание." се заличава.
3. Алинея 3 става ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.


Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 33, ал. 2 накрая се добавя „но преди разглеждане на доклада в пленарна зала”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 34:
Чл. 34. (1) За заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, в който се отбелязват всички взети решения.
(2) За заседанията на водещата комисия по законопроектите се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола и се публикуват в 7-дневен срок от заседанието на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание, но преди разглеждане на доклада в пленарната зала.
(3) Протоколите от закритите заседания на постоянните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 34. (1) Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.
(2) Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една пета от народните представители.
(3) Предметът, числеността, съставът и срокът на действие на временните комисии се определят от Народното събрание.
(4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии.
(5) Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно - с решение на Народното събрание.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 34, който става чл. 35.


Чл. 35. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации.
(2) При определяне на състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи.
(3) При преустановяване съществуването на парламентарна група избраният по нейно предложение представител в състава на постоянната делегация се освобождава.
(4) Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 35, който става чл. 36.

Предложение от нар. пр. Кристиан Вигенин:
В глава пета да бъде създаден нов чл. 36 със следното съдържание:
(1) Народното събрание избира от своя състав делегации за връзка с чуждестранни парламенти.
(2) Всеки народен представител може да бъде избиран най-много в 3 делегации.

(3) Ръководството на всяка делегация се състои от председател и до 4 зам.-председатели. Ръководството на делегацията организира работата й.
(4) При определянето на ръководството на делегациите се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи.
(5) Председателят на делегацията ръководи заседанията й. При отсъствие на председателя той/тя упълномощава един от зам.-председателите да ръководи заседанията.
(6) Всеки народен представител може да бъде избран за председател само на една делегация.
(7) Всеки председател на делегация може да бъде изслушан от комисията, компетентна в областта на външните работи, когато в нейния дневен ред е включена точка, която касае кръга на компетентност на делегацията.
(8) Делегациите отчитат своята дейност пред Председателя на НС.
Комисията не подкрепя предложението.


Глава шеста
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ
ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за наименованието на глава шеста: „Взаимодействие с неправителствени организации“.


Чл. 36. (1) Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения:
1. осъществява диалог и взаимодействие с представители на граждански организации и движения, включително като провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес; осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания; заключенията от обсъжданията се изпращат на водещите комисии;
2. разглежда предложенията за референдуми и граждански инициативи по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и петиции по чл. 45 от Конституцията;
3. осъществява функциите на постоянна комисия по глава пета.
(2) Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения се формира на паритетен принцип - по трима народни представители от всяка парламентарна група.

Предложение от нар. пр. Светослав Белемезов:
Комисията по т.18 [по чл. 15(2)] да се промени на Комисия защита на потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения. Като се направят и промените в чл. 36(1) на името и добавим т.4 -„Разглежда въпроси, свързани със защитата на потребителите."
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 37:
Чл. 37. Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите:
1. осъществява диалог и взаимодействие с представители на неправителствените организации, включително като провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес; осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания; заключенията от обсъжданията се изпращат на водещите комисии;
2. разглежда предложенията за референдуми и граждански инициативи по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и петиции по чл. 45 от Конституцията;
3. разглежда жалби, сигнали и предложения на гражданите при условия и по ред, определени с вътрешните правила на комисията;
4. осъществява функциите на постоянна комисия по глава пета.

Чл. 37. Към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения се създава Обществен съвет от представители на гражданските организации и движения, който да консултира комисията. Съставът и начинът на формиране на съвета се определят с правила, приети от комисията. Правилата се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 38:
Чл. 38. Към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите се създава Обществен съвет от представители на неправителствени организации, който да консултира комисията. Съставът и начинът на формиране на съвета се определят с правила, приети от комисията. Правилата се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание.

Чл. 38. (1) Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения работи по приети от нея вътрешни правила за работа в съответствие с този правилник. В правилата се определя начинът на взаимодействие с гражданските организации и движения.
(2) Заседанията на комисията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(3) В края на всяка сесия комисията представя пред Народното събрание доклад, съдържащ анализ и становище по поставените проблеми от представителите на гражданските организации и движения. Докладът се разглежда на пленарно заседание.


Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 39:
Чл. 39. (1) Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите работи по приети от нея вътрешни правила за работа в съответствие с този правилник. В правилата се определя начинът на взаимодействие с неправителствените организации.
(2) Заседанията на комисията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(3) Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите представя пред Народното събрание доклад за дейността си на всеки 6 месеца. Докладът се разглежда на пленарно заседание.


Чл. 39. Представители на гражданските организации и движения по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите, да представят свои писмени становища и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти за актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 40:
Чл. 40. Представители на неправителствени организации може да представят писмени становища и по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите и да вземат участие в разискванията по разглежданите проекти на актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица, представители на организациите, е неразделна част от протокола на заседанието. Становищата се публикуват на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание.


Чл. 40. (1) Граждански организации и движения могат да представят писмени становища по законопроектите, които се разглеждат от водещите комисии.
(2) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и резюме на постъпили становища от граждански организации и движения.
(3) По предложенията, внесени от народни представители за второ гласуване, председателят на водещата комисия може да изиска становище от граждански организации и движения.
(4) Становищата от граждански организации и движения се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание и се раздават на членовете на комисията.
(5) Комисиите са длъжни да отговорят на постъпилите предложения и жалби от граждански организации и движения.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 41:
Чл. 41. (1) Неправителствени организации могат да представят писмени становища по законопроектите, които се разглеждат от водещите комисии.
(2) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и резюме на постъпилите становища от неправителствените организации.
(3) По предложенията, внесени от народни представители за второ гласуване, председателят на водещата комисия може да изиска становище от неправителствени организации.
(4) Становищата от неправителствените организации се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание и се раздават на членовете на комисията.
(5) Комисиите са длъжни да отговорят на постъпилите предложения и жалби от неправителствени организации.


Чл. 41. Граждански организации и движения могат да участват чрез народен представител в парламентарния контрол при условията и по реда на глава девета, както и да присъстват на заседанията на парламентарните комисии при изслушвания по реда на глава десета и при отговаряне на актуални устни въпроси по реда на чл. 26 при спазване режима на достъп в Народното събрание.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 42:
Чл. 42. Представители на неправителствени организации могат да участват чрез народен представител в парламентарния контрол при условията и по реда на глава девета, както и да присъстват на заседанията на парламентарните комисии при изслушвания по реда на глава десета и при отговаряне на актуални устни въпроси по реда на чл. 27 при спазване режима на достъп в Народното събрание. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието.


Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
Глава шеста ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ се заличава.
Предложението е оттеглено.


Глава седма
СЕСИИ И ЗАСЕДАНИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на глава седма.

Чл. 42. (1) Народното събрание работи на три сесии годишно.
(2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници и от 1 до 31 август ежегодно.
(3) По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.
(4) По време на парламентарните ваканции сроковете по този правилник спират да текат.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 42, който става чл. 43.


Чл. 43. (1) Народното събрание се свиква на сесия от неговия председател.
(2) В случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането, независимо от това, дали Народното събрание е във ваканция или не.
(3) Направилите искането по чл. 78 от Конституцията са длъжни да посочат дневния ред.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 43, който става чл. 44.


Чл. 44. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани.
(2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания.
(3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1. Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства.
(4) Дните извън посочените в ал. 1 и 3 са за провеждане на срещи с избиратели, включително в изборните райони.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 44 ал. 4 да се премести на систематичното й място в глава дванадесета „а“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 45:
Чл. 45. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани.
(2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания.
(3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1. Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства.


Чл. 45. (1) Заседанията на Народното събрание са открити.
(2) Лица, които не са народни представители или министри, могат да присъстват по решение на Народното събрание и по ред, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места. По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред и могат да се изказват само по покана на председателя.
(3) При безредие сред публиката председателят въдворява ред чрез квесторите и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани или всички външни лица.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата „министри” се заменя с „членовете на Министерския съвет”.
2. В ал. 3 след думата „при” се добавя „шум или”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 46:
Чл. 46. (1) Заседанията на Народното събрание са открити.
(2) Лица, които не са народни представители или членове на Министерския съвет, могат да присъстват по решение на Народното събрание и по ред, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места. По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред и могат да се изказват само по покана на председателя.
(3) При шум или безредие сред публиката председателят въдворява ред чрез квесторите и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани или всички външни лица.

Чл. 46. (1) Заседанията на Народното събрание са закрити, когато:
1. важни държавни интереси налагат това;
2. се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет.
(3) При постъпило предложение за закрито заседание председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.
(4) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях.
(5) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 46, ал. 2 след думата „представители” се добавя „президентът на републиката”.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 47:
Чл. 47. (1) Заседанията на Народното събрание са закрити, когато:
1. важни държавни интереси налагат това;
2. се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет.
(3) При постъпило предложение за закрито заседание председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването по интернет. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.
(4) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях.
(5) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.

Чл. 47. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, и с репортажи по Българската национална телевизия. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание.
(3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Предложение от нар. пр. Светослав Белемезов:
В чл.47(ал.1) в първото изречение да добавим „както и от парламентарен телевизионен канал /БНТ/. Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 48:
Чл. 48. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание.
(3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.


Чл. 48. (1) Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители.
(2) Проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието.
(3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или само веднъж в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.
(4) Председателят прекратява или прекъсва заседанието, когато в залата няма необходимия кворум. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 48 , ал. 4 се изменя така:
„(4) Когато при проверката по ал. 3 се установи, че в пленарната зала няма необходимия кворум председателят на Народното събрание може да продължи заседанието, да го прекрати или да го прекъсне за определено време, за да се събере необходимия кворум. В случаите на продължаване на заседанието при липса на кворум в пленарната зала, могат да се провеждат разисквания или парламентарен контрол, но не могат да се провеждат гласувания и да се приемат актове. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимия кворум.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 48, който става чл. 49.


Чл. 49. (1) Народното събрание по предложение на председателя и след консултациите по чл. 9, ал. 2, т. 1 приема програма за една или две работни седмици. При изготвянето на програмата, както и по други въпроси, свързани с парламентарните действия, председателят на Народното събрание се подпомага от заместник-председателите.
(2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата програма.
(3) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 18,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител може да предлага по една точка от дневния ред на Народното събрание при едноседмична програма, а при двуседмична програма - до две точки от дневния ред. Като точки в предстоящата програма могат да бъдат предлагани и законопроекти и проекти за други актове на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 74, ал. 3 и чл. 84, ал. 3 са изтекли.
(4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат.
(5) В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание.
(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.
(7) Законопроектите и проектите за решения, които се включват в дневния ред на редовното пленарно заседание на Народното събрание, провеждано през първата сряда на всеки месец, се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят до 18,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред. Подреждането на точките от дневния ред става според големината на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Народното събрание е длъжно да разгледа по същество направените предложения. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма по ал. 1. Като точки могат да бъдат предлагани и законопроекти и проекти за решения, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 74, ал. 3 и чл. 84, ал. 3 са изтекли.
(8) Приетата програма се публикува след гласуването й на интернет страницата на Народното събрание и при гласуване на последващи промени в нея незабавно се актуализира.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 49, ал. 3 се създава изречение четвърто: „При отхвърляне на предложението от Народното събрание, народните представители и парламентарните групи могат да правят същото предложение не по-рано от три месеца”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 50:
Чл. 50. (1) Народното събрание по предложение на председателя и след консултациите по чл. 9, ал. 2, т. 1 приема програма за една или две работни седмици. При изготвянето на програмата, както и по други въпроси, свързани с парламентарните действия, председателят на Народното събрание се подпомага от заместник-председателите.
(2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата програма.
(3) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 18,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител може да предлага по една точка от дневния ред на Народното събрание при едноседмична програма, а при двуседмична програма - до две точки от дневния ред. Като точки в предстоящата програма могат да бъдат предлагани и законопроекти и проекти за други актове на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 75, ал. 3 и чл. 85, ал. 4 са изтекли. При отхвърляне на предложението от Народното събрание, народните представители и парламентарните групи могат да правят същото предложение не по-рано от един месец.
(4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат.
(5) В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание.
(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.
(7) Предложения за почитане на паметта с едноминутно мълчание могат да се правят само ако са били внесени писмено в деловодството на Народното събрание до 18.00 ч. на деня, предшестващ съответното пленарно заседание, освен в изключителни случаи.
(8) Законопроектите и проектите за решения, които се включват в дневния ред на редовното пленарно заседание на Народното събрание, провеждано през първата сряда на всеки месец, се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят до 18,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред. Подреждането на точките от дневния ред става според числеността на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Народното събрание е длъжно да разгледа по същество направените предложения. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма по ал. 1. Като точки могат да бъдат предлагани и законопроекти и проекти за решения, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 75, ал. 3 и чл. 85, ал. 4 са изтекли.
(9) Приетата програма се публикува след гласуването й на интернет страницата на Народното събрание и при гласуване на последващи промени в нея незабавно се актуализира.


Чл. 50. (1) Председателят ръководи заседанието и дава думата за изказване на народните представители.
(2) Никой не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.
(3) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка.
(4) Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на изказващите се:
1. в зависимост от поредността, представена от ръководствата на парламентарните групи за народните представители, които ще говорят от тяхно име, като се редуват представители на различни парламентарни групи;
2. в зависимост от поредността на заявките.
(5) Председателят дава думата на председателите на парламентарните групи, а при тяхното отсъствие - на заместниците им или на упълномощен от тях народен представител, когато я поискат в рамките на дискусиите по дневния ред и времето, определено на парламентарните групи.
(6) Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, на техните заместници или на упълномощен от тях по време на заседанието народен представител по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Техните изказвания са до 10 минути.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 50, който става чл. 51.

Чл. 51. (1) По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика или за обяснение на отрицателен вот.
(2) Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за:
1. прекратяване на заседанието;
2. отлагане на заседанието;
3. прекратяване на разискванията;
4. отлагане на разискванията;
5. отлагане на гласуването.
(3) Процедурните въпроси се поставят в рамките на не повече от 2 минути, без да се засяга същността на главния въпрос.
(4) Когато процедурният въпрос се отнася до начина на водене на заседанието, председателят има право на обяснение до 2 минути.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
В чл, 51, ал. 1 се изменя и придобива следната редакция:
„(1) По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика, лично обяснение или обяснение на отрицателен вот."
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 51, който става чл. 52.


Чл. 52. (1) Народните представители говорят само от трибуната.
(2) В случаите когато народни представители са лица с физически увреждания, които не им позволяват достъп до трибуната, те говорят от мястото си, за което незабавно се създават необходимите технически условия.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 52, който става чл. 53.


Чл. 53. (1) Когато народен представител се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата.
(2) Народният представител не може да говори по същество повече от един път по един и същи въпрос.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 53, който става чл. 54.

Чл. 54. (1) Председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред, както и деня и часа, в който ще се извърши гласуването по нея. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката от тях не може да бъде по-малко от 15 минути, а за най-голямата от тях - 30 минути. Общо времето за изказване на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е до 15 минути, а на отделните народни представители, нечленуващи в парламентарна група - до 5 минути.
(2) Всяка парламентарна група може да поиска удължаване на предварително определеното й по ал. 1 време, но с не повече от една трета. Останалите парламентарни групи имат право на съответно пропорционално удължаване на предвиденото за тях време.
(3) За време на парламентарните групи по ал. 1 се смята времето:
1. през което са говорили техните народни представители;
2. през което са говорили техните председатели;
3. за което народните представители от съответните парламентарни групи са правили реплики или са вземали думата по процедурни въпроси, с изключение на тези, които се отнасят до начина на водене на заседанието.
(4) Допускат се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване на народен представител е до 3 минути.
(5) Ако народен представител превиши определеното по ал. 1 - 4 време за изказване, председателят, след като го предупреди, му отнема думата.
(6) Предвиденият в ал. 1 - 5 ред не се прилага при обсъждане на законопроектите на второ гласуване.

Предложение от нар. пр. Светослав Белемезов:
В чл.54(1) съотношението 15/30 мин. да бъде променено на 10/20 мин.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 54, ал. 1, изречение второ думите „15 минути” се заменят с „10 минути”, а думите „30 минути” се заменят с „40 минути”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 54, който става чл. 55.


Чл. 55. (1) Народният представител има право на реплика.
(2) Репликата е кратко възражение по съществото на приключило изказване. Тя се прави веднага след изказването и не може да бъде повече от 2 минути.
(3) По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много до три реплики.
(4) Репликираният народен представител има право на отговор (дуплика) с времетраене до 3 минути след приключване на репликите.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 55, който става чл. 56.


Чл. 56. (1) Народният представител има право на лично обяснение до 2 минути, след като в изказване на пленарно заседание е засегнат лично или поименно.
(2) Народният представител има право на обяснение на своя отрицателен вот в рамките на 2 минути след гласуването.
(3) Право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище или не се е изказвал.
(4) За обяснение на отрицателен вот думата се дава най-много на трима народни представители.
(5) Не се допуска обяснение на отрицателен вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.

Предложение от нар. пр. Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид:
Чл. 56 ал. 3 думите: „не е изразил същото отрицателно становище или" да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.


Предложение от нар. пр. Светослав Белемезов:
В чл. 56(2), да се замени „след гласуването" със „в края на пленарното заседание".
В чл. 56(4) да отпадне „най-много на трима народни представители" и да се добави „в края на пленарното заседание".
Комисията не подкрепя предложението.


Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 56, ал. 1 се създава изречение второ: „Личното обяснение се прави в края на заседанието.”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 57:
Чл. 57. (1) Народният представител има право на лично обяснение до 2 минути, след като в изказване на пленарно заседание е засегнат лично или поименно.
(2) Народният представител има право на обяснение на своя отрицателен вот в рамките на 2 минути след гласуването.
(3) Право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не се е изказвал.
(4) За обяснение на отрицателен вот думата се дава най-много на трима народни представители.
(5) Не се допуска обяснение на отрицателен вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.


Чл. 57. След като списъкът на изказващите се е изчерпал или са се изказали представителите на всички парламентарни групи съгласно разпределението на времето за изказване по чл. 54 и няма направени искания за удължаване на времето, председателят обявява разискванията за приключени.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 58:
Чл. 58. След като списъкът на изказващите се е изчерпан или са се изказали представителите на всички парламентарни групи съгласно разпределението на времето за изказване по чл. 55 и няма направени искания за удължаване на времето, председателят обявява разискванията за приключени.


Чл. 58. (1) Когато е постъпило процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда.
(2) Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 54, ал. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 59:
Чл. 59. (1) Когато е постъпило процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда.
(2) Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 55, ал. 1.


Чл. 59. (1) Заседанието може да бъде прекратено или отложено с решение на Народното събрание по предложение на председателя или на парламентарна група.
(2) Когато са постъпили предложения за прекратяване на заседанието и за отлагането му, първо се гласува предложението за прекратяване на заседанието.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 59, който става чл. 60.


Чл. 60. (1) При шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители, или когато важни причини налагат, председателят може да прекъсне заседанието за определено време.
(2) Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят прекъсва заседанието веднага след като това бъде поискано и определя продължителността на прекъсването, което не може да бъде по-малко от 15 минути. Прекъсване на заседанието не може да се иска по-рано от един час след започването му и по-късно от един час преди приключване на работното време. Интервалът между две прекъсвания не може да е по-малък от един час.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 60, който става чл. 61.


Чл. 61. Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. Те могат да вземат думата винаги когато я поискат. Председателят на Народното събрание може да определя времето, през което министрите говорят по определен въпрос.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 61, който става чл. 62.


Чл. 62. (1) Гласуването е лично. Гласува се "за", "против" и "въздържал се". Гласуването се извършва явно. Народното събрание може да реши отделно гласуване да бъде тайно.
(2) Явното гласуване се извършва чрез:
1. компютризирана система за гласуване;
2. вдигане на ръка;
3. ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със "за", "против" и "въздържал се";
4. саморъчно подписване;
5. поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.
(3) При компютризираната система гласуването става чрез биометрични данни на всеки един народен представител или чрез система, задействана с биометрични данни на всеки един народен представител.
(4) Тайното гласуване се извършва с бюлетини.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 62, ал. 2 т. 2 да отпадне.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 62, който става чл. 63.


Чл. 63. Предложение за гласуване по чл. 62, ал. 2, т. 3, 4 и 5 или за тайно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Предложението се поставя на гласуване без разисквания. Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 63, който става чл. 64:
Чл. 64. Предложение за гласуване по чл. 63, ал. 2, т. 3, 4 и 5 или за тайно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Предложението се поставя на гласуване без разисквания. Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.

Чл. 64. (1) Преди гласуването председателят приканва народните представители да заемат местата си. Времето за гласуване по чл. 62, ал. 2, т. 1 е до 30 секунди, но не по-малко от 15 секунди.
(2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.

Предложение от нар. пр. Светослав Белемезов:
В чл.64(1) да отпадне цялото първо изречение и да се добави на негово място „Гласуването се извършва с специален блок от парламентарно време, например в 11 и 30 часа, като се отделя от обсъжданията по същество. Присъствието на всички народни представители по време на гласуването е задължително".
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 65:
Чл. 65. (1) Преди гласуването председателят приканва народните представители да заемат местата си. Времето за гласуване по чл. 63, ал. 2, т. 1 е до 30 секунди, но не по-малко от 15 секунди.
(2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.

Чл. 65. (1) Гласуването се извършва по следния ред:
1. предложения за отхвърляне;
2. предложения за отлагане на следващо заседание;
3. предложения за заместване;
4. предложения за редакционни поправки;
5. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече редакционни поправки;
6. предложения за допълнения;
7. основно предложение.
(2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 65, който става чл. 66.


Чл. 66. (1) Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители, освен ако в Конституцията е предвидено друго.
(2) В случай на равенство на гласовете предложението се смята за отхвърлено.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 66, който става чл. 67.


Чл. 67. (1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага.
(2) Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен.
(3) При гласуване чрез компютризираната система разпечатки от резултата се предоставят по искане на ръководството на парламентарна група.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 67, който става чл. 68.


Чл. 68. Председателят може да определи ден и час за гласуване на включените в седмичната програма законопроекти, обсъждани на първо гласуване.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 68, който става чл. 69.


Чл. 69. (1) За заседанията на Народното събрание се водят пълни стенографски протоколи, които се изготвят в деня на заседанието или най-късно на другия ден. Протоколът се подписва най-късно следващата седмица след изработването му от стенографите, от двамата дежурни секретари и от председателя.
(2) Към стенографския протокол се прилагат текстът на законопроектите и мотивите, решенията и другите актове на Народното събрание и предложенията по тях, включително когато не са четени в заседание, както и разпечатката от гласуването чрез компютризираната система.
(3) Стенограмите от пленарните заседания, когато те не са закрити, и разпечатка от гласуването чрез компютризираната система се публикуват в срок до 7 дни на интернет страницата на Народното събрание.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 69, който става чл. 70.


Чл. 70. Народните представители могат да преглеждат стенограмите на изказванията си и да искат поправянето на грешки в тях в тридневен срок от изготвянето на стенографския протокол. Възникналите спорове се решават от председателя по доклад на дежурните секретари и стенографа в присъствието на народния представител.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 70, който става чл. 71.


Чл. 71. (1) Поправки на фактически грешки в приетите от Народното събрание, но необнародвани в "Държавен вестник" актове, се извършват по писмено искане на докладчика на съответната комисия, след съгласуване с вносителя и се извършват по нареждане на председателя на Народното събрание, или само по нареждане на председателя на Народното събрание.
(2) Председателят на Народното събрание уведомява народните представители за поправките по ал. 1.
(3) Поправки на фактически грешки в обнародваните актове на Народното събрание се извършват с разпореждане на председателя на Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание обявява поправките по ал. 3 пред Народното събрание на първото заседание след установяването им.
(5) Когато поправката по ал. 3 е в обнародван закон, председателят на Народното събрание уведомява и президента.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 71, който става чл. 72.


Глава осма
ВНАСЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНE НА ЗАКОНОПРОЕКТИ И ДРУГИ АКТОВЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на глава осма.

Чл. 72. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях се внасят до председателя на Народното събрание на хартиен носител и в електронен вид и незабавно се регистрират в публичен регистър "Законопроекти".
(2) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта.
(3) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 72, ал. 1 след думата „към тях” се добавя „справката за съответствие с европейското право и справката за отразяване на получените становища по тях“.
Предложението е прието по принцип в частта относно „справката за съответствие с европейското право“, а в останалата му част е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 73:
Чл. 73. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях се внасят до председателя на Народното събрание на хартиен носител и в електронен вид и незабавно се регистрират в публичен регистър "Законопроекти". Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилага и справка за съответствие с европейското право – при хармонизация.
(2) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта.
(3) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране.

Чл. 73. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите между постоянните комисии в тридневен срок от постъпването им.
(2) Председателят на Народното събрание определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект.
(3) Председателят на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните представители за новопостъпилите законопроекти, за техните вносители и за разпределението им по комисии.
(4) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от уведомяването по ал. 3, който се произнася по тях в двудневен срок.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 73, който става чл. 74.

Чл. 74. (1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 24 часа и не по-късно от три седмици от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивиран доклад в срокове, съобразени със законодателната програма и приетата едноседмична или двуседмична програма за работата на Народното събрание.
(2) При обсъждането на законопроекта на първо гласуване водещата комисия, преди да го разгледа по същество, извършва оценка за съответствието му с изискванията на Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане и при наличие на несъответствия може да препоръча на вносителя да го приведе в съответствие в 7-дневен срок.
(3) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне и се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 74, ал. 3 след думата „публикуват“ се добавя незабавно“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 75:
Чл. 75. (1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 24 часа и не по-късно от три седмици от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивиран доклад в срокове, съобразени със законодателната програма и приетата едноседмична или двуседмична програма за работата на Народното събрание.
(2) При обсъждането на законопроекта на първо гласуване водещата комисия, преди да го разгледа по същество, извършва оценка за съответствието му с изискванията на Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане и при наличие на несъответствия може да препоръча на вносителя да го приведе в съответствие в 7-дневен срок.
(3) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне и се публикуват незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.


Чл. 75. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване.
(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му.
(3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(4) По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
(5) Граждани могат да представят писмени становища по законопроектите.
(6) Становищата по ал. 2, 3, 4 и 5 се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание и се раздават на членовете на комисията.
(7) Липсата на становища по ал. 2, 3, 4 и 5 не спира обсъждането на законопроекта.
(8) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 75:
а) в ал. 1 след думите „към тях” се добавя „таблица за съответствие и съгласувателна справка“;
б) в ал. 2 думите „може да” да отпаднат.
в) създава се нова ал. 5:
"(5) По законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия изисква становище от Висшия съдебен съвет.“;
г) досегашната ал. 5 става ал. 6;
д) досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8 и в тях думите „и 5“ се заменят с „5 и 6“;
е) досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 76:
Чл. 76. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях, справката по чл. 73, ал. 1 и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване.
(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му.
(3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(4) По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
(5) По законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия изисква становище от Висшия съдебен съвет.
(6) Граждани могат да представят писмени становища по законопроектите.
(7) Становищата по ал. 2, 3, 4, 5 и 6 се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание и се раздават на членовете на комисията.
(8) Липсата на становища по ал. 2, 3, 4, 5 и 6 не спира обсъждането на законопроекта.
(9) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.


Чл. 76. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.
(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.
(3) На първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 минути и доклади на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили. Докладите и становищата на другите комисии могат да се представят и в резюме.
(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 76, който става чл. 77.


Чл. 77. (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно.
(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок 14 дни, който се представя на председателя на Народното събрание и на народните представители за правене на писмени предложения по него.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 77, който става чл. 78.


Чл. 78. Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 78, който става чл. 79.


Чл. 79. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения нов законопроект съгласно чл. 77, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на народните представители. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни.
(2) Проектът на доклад за второ гласуване се публикува на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по ал. 1.
(3) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър.
(4) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията.
(5) Докладът по ал. 4 се публикува на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 79:
а) в ал. 1 думата „нов“ се заменя с „общ“, а в изр. второ накрая се добавя „и се вписват в публичен регистър на Народното събрание“.
б) в ал. 4 думата „мотивиран“ да отпадне;
в) в ал. 5 след думата „публикува“ се добавя „незабавно“.

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 79, който става чл. 80:
Чл. 80. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект съгласно чл. 78, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на народните представители. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия и се вписват в публичен регистър на Народното събрание. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни.
(2) Проектът на доклад за второ гласуване се публикува на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по ал. 1.
(3) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър.
(4) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията.
(5) Докладът по ал. 4 се публикува незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.


Чл. 80. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение.
(4) Гласуването се извършва по реда на чл. 65. По време на гласуването не се допускат изказвания и нови предложения. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, предложенията на водещата комисия, редакционните поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отхвърляне или отлагане на текст.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 в края на изр. трето се добавя „от комисията”.
2. В ал. 3 думите „5 минути” се заменя с „3 минути”.
3. Създава се ал. 5:
„(5) Когато при докладване на законопроекта за второ гласуване в пленарно заседание докладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложението в доклада на водещата комисия без да е направена редакционно поправка по предвидения за това ред, на гласуване се подлага текстът, предложен в доклада на комисията.“
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и 3, а по т. 1 е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 81:
Чл. 81. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 80, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 3 минути за всяко предложение.
(4) Гласуването се извършва по реда на чл. 66. По време на гласуването не се допускат изказвания и нови предложения. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 80, предложенията на водещата комисия, редакционните поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отхвърляне или отлагане на текст.
(5) Когато при докладване на законопроекта за второ гласуване в пленарно заседание докладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложението в доклада на водещата комисия, без да е направена редакционна поправка по предвидения за това ред, на гласуване се подлага текстът, предложен в доклада на комисията.


Чл. 81. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това - само с решение на Народното събрание.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 81, който става чл. 82.


Чл. 82. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.
(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 80, като се гласуват само оспорените и свързаните с тях текстове.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 83:
Чл. 83. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.
(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 81, като се гласуват само оспорените и свързаните с тях текстове.


Чл. 83. По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими от самия договор.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 83, който става чл. 84.

Чл. 84. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.
(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 73, ал. 3.
(3) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.
(4) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.
(5) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.

Предложение от нар. пр. Мая Манолова, Филип Попов и Чавдар Георгиев:
В чл. 84 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
а) „(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид и незабавно се регистрират в публичен регистър "Проекти за решения, декларации и обръщения"."
б) досегашни ал. 2-5 се преномерират.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 85:
Чл. 85. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.
(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид и незабавно се регистрират в публичен регистър "Проекти за решения, декларации и обръщения".
(3) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 74, ал. 3.
(4) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.
(5) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.
(6) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.

Чл. 85. Проектите за решения по процедурни, организационни и технически въпроси не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят на Народното събрание реши друго.

Предложение от нар. пр. Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид:
В чл. 85 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Предложения за почитане на паметта с едноминутно мълчание могат да се правят само, ако са били внесени писмено в деловодството на Народното събрание до 18.00 ч. в деня, предхождащ съответното пленарно заседание, освен в изключителни случаи."
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 50, ал. 7.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 85, който става чл. 86.


Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад.
(2) Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, доколкото в закон не е определен друг срок.
(3) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната постоянна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 73, ал. 3.
(4) Постоянната комисия обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.
(5) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание и се разглежда не по-късно от 3 месеца.
(6) Докладът по ал. 1 се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.
(7) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията.
(8) Вносителят взема отношение по направените предложения и препоръки.
(9) Предложенията на народните представители по ал. 7 се гласуват по реда на чл. 65.
(10) По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията. Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си и може да определи представянето на нов доклад в по-кратък срок.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 87:
Чл. 87. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад.
(2) Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, освен ако в закон е определен друг срок.
(3) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната постоянна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 74, ал. 3.
(4) Постоянната комисия обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.
(5) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание и се разглежда не по-късно от три месеца.
(6) Докладът по ал. 1 се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.
(7) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията.
(8) Вносителят взема отношение по направените предложения и препоръки.
(9) Предложенията на народните представители по ал. 7 се гласуват по реда на чл. 66.
(10) По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията. Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си.


Чл. 86а. (1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на съответната постоянна комисия или на една пета от народните представители.
(2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода, за който се отнася докладът, и срока за неговото представяне.
(3) Обсъждането на доклада по ал. 1 се извършва по реда на чл. 86.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 86а, който става чл. 88:
Чл. 88. (1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на съответната постоянна комисия или на една пета от народните представители.
(2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода, за който се отнася докладът, и срока за неговото представяне.
(3) Обсъждането на доклада по ал. 1 се извършва по реда на чл. 87.

Чл. 87. Когато Народното събрание избира изцяло или частично органи съгласно действащото законодателство, то може да приеме процедурни правила за условията и реда за издигане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия. Изслушванията в комисиите са публични.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Член 87 се изменя така:
„Чл. 87. (1) Народното събрание избира съгласно действащото законодателство изцяло или частично органи след проведена публична процедура.
(2) Предложенията за избор заедно с биографична справка и документи, свързани с изискванията за несъвместимост, стаж, образование и другите изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно седем дни преди изслушването при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(3) Предложенията за избор се разглеждат от постоянна комисия на Народното събрание, която изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, и внася доклад, който обобщава резултатите от изслушването. Изслушването е публично.
(4) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, не по-късно от 3 дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Становищата се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(5) Народното събрание приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.


Предложение от нар. пр. Филип Попов и Чавдар Георгиев:
Единни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати, подготовка за избор и избор на органи по действащото законодателство.
„I. ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО ИЗБОР НА ОРГАНИ ПО ДЕЙСТВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
1. В 6-месечен срок преди изтичане на законоустановения мандат на органи или преди посочения в закона срок водещата постоянна комисия информира Народното събрание за изтичане на мандата или срока и изготвя проект на решение за откриване на процедура по избор, изцяло или частично, на органи по действащото законодателство.
2. На следващото редовно заседание Народното събрание с решение открива процедурата по избор на органа.
3. С откриване на процедурата по избор Народното събрание създава временна комисия, която подготвя и организира избора и внася кандидатурите за разглеждане и гласуване от Народното събрание. Във временната комисия участват народни представители, преимуществено членове на съответните специализирани постоянни комисии на Народното събрание.
4. Съставът на времената комисия се определя на паритетен принцип - по трима народни представители от всяка парламентарна група, които са членове на съответната водеща комисия, като числеността й се определя от Народното събрание по предложение на водещата комисия. Времената комисия има един председател и двама заместник-председатели.
5. Народното събрание избира ръководството и състава на временната комисия с решението по т. 2.
6. След издигането на кандидатурите за органа всеки член на временната комисия декларира по съответния законов ред наличието на конфликт на интереси и други свързаности с номинираните за съответната позиция.
7. Временната комисия се избира за срок до окончателно приключване на избора на органа от Народното събрание.
8. Заседанията на временната комисия са открити. Заседанията на временната комисия се излъчват в реално време в
интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
9. В заседанията на временната комисия без право на глас
имат право да участват представители на юридически лица с
нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на дейност в
обществена полза. Представителите на гражданските организации
и движения имат право да задават въпроси, да представят свои
писмени становища и да вземат участие в разисквания на
временната комисия.
10. Всеки член на комисията може да покани за участие в
нейно заседание отделни физически лица или представители на
юридически лица, имащи отношение към избора.
11. Граждани могат да присъстват на заседанията на
комисията при спазване режима на достъп и съблюдаване на реда
в Народното събрание.
11. За заседанията на временната комисия се водят пълни
стенографски протоколи, които се изготвят най-късно до 3 (три) дни
след заседанието. Протоколът се подписва от стенографа и
председателя на временната комисия най-късно до 3 (три) дни
след изготвянето му и се публикува на специализираната
подстраница в интернет страницата на Народното събрание в деня
на подписването му или най-късно на следващия ден.
12. Временната комисия осъществява своята дейност
съгласно разпоредбите на Правилника за организацията и
дейността на Народното събрание, отнасящи се до дейността на
постоянните комисии.
II. ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТУРИ
1. Предложенията за кандидати за попълване състава на органа се правят от оправомощените по закон лица чрез деловодството на Народното събрание до временната комисия.
2. Срокът за подаване на предложения се определя от Народното събрание с решението за откриване на процедурата по избора.
3. Предложенията се правят, при условие, че е налице предварително писмено съгласие на кандидата по образец и се придружават от подробни писмени мотиви.
4. Към предложенията се прилагат съответните документи, удостоверяващи наличието на изискуемите по закон условия за заемане на длъжността, сред които, но не само: подробна автобиография; декларация, свързана с изискванията за допустимост, ако такава е предвидена в закон; ксерокопие от диплома за завършено висше образование; документи, удостоверяващи изискуемия стаж (копие от трудова или осигурителна книжка, справка или служебна бележка от съответната институция и др.); свидетелство за съдимост.
5. (1) За всеки кандидат се определя чрез жребий член на временната комисия, който обобщава събраната за кандидата информация, представя кандидата по време на изслушването и съставя доклад за кандидата въз основа на изслушването и събраната за кандидата информация.
(2) Така определеният член на временната комисия декларира наличието на конфликт на интереси и свързаности с кандидата.
(3) Така определеният член на временната комисия е член на парламентарна група, различна от тази на лицата, номинирали кандидата.
III. ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА КАНДИДАТУРИТЕ
1. Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по т. 4 от раздел „Издигане на кандидатури" се публикуват в срок до 3 (три) работни дни от получаването им на специализираната подстраница в интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на лицето, издигнало съответната кандидатура.
2. Публикуването на предложенията и документите по т. 4 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Всички данни в документите на кандидатите за съответния орган, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават.
3. (1) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на временната комисия концепция за работата си като член на органа на хартиен и електронен носител, както и декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец (Приложение №1 към Правилата).
(2) Концепцията трябва да съдържа:
- лична мотивация за заемане на длъжността;
- очертаване на основните проблеми и предизвикателства в работата на органа, за който кандидатът е номиниран;
- визия за развитие на органа и конкретни мерки за справяне с посочените проблеми и предизвикателства.
4. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до 3 (три) работни дни от получаването им на специализираната подстраница в интернет страницата на Народното събрание.
5. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на дейност в обществена полза, и граждани не по-късно от 1 (една) седмица преди изслушването на кандидатите могат да представят на водещата постоянна комисия по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I" № 1, на вниманието на водещата постоянна комисия или в електронен вид на e-mail: (да се посочи), становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
6. Въпросите се изпращат на кандидатите за запознаване най-късно до деня, предхождащ деня на изслушването.
7. Представените становища и въпроси се публикуват на специализираната подстраница в интернет страницата на Народното събрание в срок до 3 (три) дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
IV. ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОВЕРКА ЗА ДОПУСТИМОСТ И ПРОУЧВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ
1. Преди провеждане на изслушване на кандидатите за органа временната комисия извършва проверка на допустимостта им, като проверява съответствието на кандидатите с минималните законоустановени изисквания за заемане на длъжността и наличието на всички изискуеми документи. Кандидатите се уведомяват за резултатите от проверката. Информация за резултатите от проверката се публикува на специализираната подстраница в интернет страницата на Народното събрание.
2. Кандидатите, които не са представили всички изискуеми документи или документи, установяващи съответствието с минималните законоустановени изисквания за заемане на длъжността, имат 1-седмичен срок да сторят това.
3. Не се извършва проучване и не се допускат до изслушване кандидатите, които не са представили всички изискуеми документи след изтичане на 1-седмичния срок по т. 2 и които не отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
4. След извършване на проверка за допустимостта на
кандидатите и преди провеждане на изслушването временната
комисия извършва проучване на кандидатите, като събира
подробна информация, отнасяща се до:
- съответствие между декларираното имуществено положение и данните във всички публични регистри и други установени в официални документи обстоятелства;
- притежаваните от кандидатите професионални качества, опит и компетентности;
- нравствените качества на кандидатите, включително способността им да устояват на корупционен натиск;
- публичен образ и авторитет на кандидатите в обществото и съответните професионални среди.
5. Временната комисия извършва служебна проверка в
Национална следствена служба, Прокуратурата на Република
България, Национална агенция по приходите и Сметна палата.
6. Временната комисия проверява всякакви твърдения и сигнали с установен източник, поставящи под въпрос професионалните и нравствени качества на кандидатите.
7. Временната комисия по своя инициатива осъществява контакт за проучване на становища за кандидатите.
8. (1) За резултатите от проучването се съставя доклад, който
се публикува на специализирана подстраница в интернет
страницата на Народното събрание.
(2) Докладът съдържа:
- предложение на кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание;
- заключение за минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
- наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидати, ако има такива;
- оценка на квалификация, опит и професионални качества и на специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;
- оценка на публичната репутация и обществената подкрепа за кандидатите;
- анализ за състоянието на органа, за който се провежда изборът.
(3) Докладът отразява цялата налична за кандидата
информация, събрана в хода на процедурата по избор, с конкретно
позоваване на източниците на информация, върху които се
базират изводите в него.
9. Всеки член на временната комисия подписва доклада, като
отразява съгласието или несъгласието си с констатациите и
изводите в него. При наличие на несъгласие членът на временната комисия писмено мотивира това. Становищата на членовете на временната комисия са неразделна част от доклада.
10. Докладът и становищата на членовете на временната
комисия, ако има такива, се публикуват на специализираната
подстраница в интернет страницата на Народното събрание в деня
на постъпването им в деловодството на Народното събрание или
най-късно на следващия ден.
11. За резултатите от проучването се уведомяват
кандидатите.
12. Временната комисия изготвя списък на допуснатите до
изслушване кандидати при съблюдаване на правилото на т. 3.
Списъкът съдържа трите имена на кандидатите, допуснати до
изслушване, подредени по азбучен ред.
V. ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ КАНДИДАТИ
1. Водещата постоянна комисия изслушва кандидатите по азбучен ред на първите им имена. На изслушването могат да присъстват представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на дейност в обществена полза, и граждани при спазване режима на достъп и съблюдаване на реда в Народното събрание.
2. Изслушването е открито и се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Всеки кандидат се представя от определения за него член на временната комисия в рамките на 2 (две) минути.
4. Всеки кандидат се представя лично, като има възможност
да допълни данни от професионалната си биография и представи
концепцията си за работа като член на органа, за който се
провежда изборът, в рамките на 10 (десет) минути.
5. Членовете на водещата постоянна комисия задават
въпроси на кандидатите. Председателят на водещата постоянна
комисия задава на кандидатите и въпроси, постъпили от
юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за
осъществяване на дейност в обществена полза, и граждани. Всеки
член на водещата постоянна комисия има на разположение 2 (две)
минути за задаване на въпросите.
6. Кандидатите отговарят на зададените въпроси по реда на постъпването им. Кандидатите не са ограничени във времето за отговор на зададените им въпроси.
7. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализираната подстраница в интернет страницата на Народното събрание в 1-седмичен срок от изслушването.
VI. ИЗБОР
1. Датата за провеждане на избора се определя от Народното събрание с решението за откриване на процедурата по избора.
2. Докладът от проучването за всеки един от кандидатите, изготвен от временната комисия, заедно с приложенията към него и копие от стенографския протокол от проведеното във водещата постоянна комисия изслушване се внасят в деловодството на Народното събрание в срок не по-късно от 2 (две) седмици преди провеждане на избора.
3. Кандидатите се представят от вносител на предложението
с информация относно професионалната им биография и мотивите
за издигане на предложението в рамките на 2 (две) минути, в
поредност по азбучен ред. Народните представители задават
въпроси на вносителя на предложението относно мотивите за
издигане на предложението.
4. Народните представители поставят въпроси към
кандидатите относно информацията от представянето на
кандидатите и доклада на временната комисия.
5. Кандидатите правят изказвания и отговарят на зададени
към тях въпроси в рамките на 10 (десет) минути.
6. След изчерпване на въпросите и изказванията на
кандидатите се провеждат отделни разисквания на всички
кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността
на Народното събрание.
7. След приключване на разискванията се провежда явно гласуване чрез компютризираната система за гласуване.
8.(1) Кандидатите за членове на едноличен орган се подлагат на гласуване едновременно.
(2) Кандидатите за членове на колективен орган се подлагат на гласуване поотделно и последователно, подредени по азбучен ред на личните им имена.
9. (1) При избор на едноличен орган за избран се смята
кандидатът, който е получил най-много гласове с обикновено
мнозинство от присъстващите народни представители, освен ако в
закон се изисква друго мнозинство.
(2) Ако никой от кандидатите не е получил необходимия брой гласове, се провежда ново гласуване, като народните представители избират между двамата кандидати, получили най-много гласове. За избран се счита кандидата, за когото са гласували повече от половината от присъстващи народни представители.
(3) В случай че двама или повече от кандидатите, при избор на едноличен орган, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат, измежду кандидатите с най-голям равен брой гласове се провежда балотаж.
10. (1) При избор на членове на колективен орган за избрани
се смятат кандидатите, които са получили най-много гласове с
обикновено мнозинство от присъстващите народни представители,
освен ако в закон се изисква друго мнозинство.
(2) В случай че при първото гласуване съставът на органа не бъде попълнен, за непопълнените места се провежда второ гласуване при условията на чл. 10 (1).
(3) В случай че повече от един от кандидатите, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат, измежду кандидатите с най-малък равен брой гласове се провежда балотаж. За избрани, до запълване на състава на органа, се считат тези кандидати, които са получили най-много гласове, с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
(4) При необходимост се провежда трето гласуване при
същите условия.
11. (1) В случай че съставът на органа не бъде попълнен
поради причина, че никой от кандидатите не получи минималния
необходим брой гласове, незабавно се стартира нова процедура за попълване на състава на органа.
(2) Председателят на водещата постоянна комисия предлага на председателя на Народното събрание в дневния ред на заседанието, следващо избора, да бъде включена точка за откриване на нова процедура по избор за попълване на състава на органа."
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Петър Славов, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Да се създаде нова ал. 5:
„(5) Докладът по ал. 4 съдържа заключение на комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността от всеки от кандидатите, както и за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества. В доклада се отчита и наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществена подкрепа за съответния кандидат. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 89:
Чл. 89. (1) Народното събрание избира съгласно действащото законодателство изцяло или частично органи след проведена публична процедура.
(2) Предложенията за избор заедно с биографична справка и документи, свързани с изискванията за несъвместимост, стаж, образование и другите изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(3) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в комисията въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Становищата се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(4) Предложенията за избор се разглеждат от постоянна комисия на Народното събрание, която изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, и внася доклад, който обобщава резултатите от изслушването. Изслушването е публично.
(5) Докладът по ал. 4 съдържа заключение на комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността от всеки от кандидатите, както и за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества. В доклада се отчита и наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществена подкрепа за съответния кандидат. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
(6) Докладът по ал. 4 се предоставя на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите и се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
(7) Народното събрание приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.


Чл. 88. (1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или решение, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия.
(2) Водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.
(3) Председателят на Народното събрание подписва становището на Народното събрание и го изпраща на Конституционния съд.
(4) Ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизане в сила на решението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 88, който става чл. 90:
Чл. 90. (1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или друг акт, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия.
(2) Водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.
(3) Председателят на Народното събрание изпраща становището на Конституционния съд.
(4) Ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или друг акт или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението.


Предложение от нар. пр. Мая Манолова:
Създава се нова „Глава девета „Публично изслушване при избор на висши държавни органи от Народното събрание", както следва:

„Глава девета
Публично изслушване при избор на висши държавни органи от Народното събрание

Чл. 88а. По реда на тази глава се провежда публично изслушване на избираните от Народното събрание кандидати за:
1. членове на Конституционния съд;
2. членове на Висшия съдебен съвет;
3. инспектори към Инспектората на Висшия съдебен съвет;
4.председател, заместник-председатели и членове на Сметната палата;
5. управител и подуправители на Българската народна банка;
6. управител на Националния осигурителен институт;
7. управител на Националната здравноосигурителна каса;
8. омбудсман и заместник-омбудсман;
9. председател и членове на Комисията за защита от дискриминация;
10. членове на Съвета за електронни медии;
11. председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията;
12. членове на Комисията за установяване на конфликт на интереси;
13. членове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност;
14. председател на Държавна агенция „Национална сигурност";
15. заместник-председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията;
16. членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Чл. 88б (1) При избор на кандидати по чл. 145 Народното събрание избира временна комисия по номинациите, която се формира на паритетен принцип - по един народен представител от всяка парламентарна група, като председателят на комисията е член на най-голямата парламентарна група, освен ако Народното събрание не реши друго.
(2) Временната комисия по номинациите, обявява чрез публикация в интернет страницата на Народното събрание постъпилите по установения ред кандидатури заедно с:
1. биографични данни на кандидата;
2. мотивите на вносителите;
3. декларация за деловите интереси на кандидата, която
включва:
а) данни за неговата делова активност, финансови интереси
и участия в търговски дружества за последните пет години;
б) данни за физическите и юридически лица, за които
кандидатът е извършвал консултантски или посреднически услуги
през последните две години;
в) данни за участие на кандидата в управителни и контролни
органи на търговски дружества и юридически лица с нестопанска
дейност през последните пет години с изрично посочване на действащи народни представители, министри или заместник-министри, които участват в тях.
(3) Временната комисия по номинациите изготвя унифициран минимален въпросник за съответствието на кандидата с изискванията на длъжността, за която е издигнат, на който кандидатите отговорят писмено и се публикува в интернет страницата на Народното събрание преди публичното изслушване.
(4) В срок от не по-малко от 14 дни след обявяването на постъпилите кандидатури, юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, представителни работодателски и синдикални организации и средства за масова информация могат да изпращат във временната комисия по номинациите сигнали и въпроси към кандидатите относно техните:
1. професионални и нравствени качества за заемане на съответната длъжност;
2. възгледи и програмни намерения за дейността на съответната висша държавна институция.
(5) Временната комисия по номинациите обобщава
постъпилите сигнали и въпроси по ал. 4, публикува ги в интернет
страницата на Народното събрание и ги предоставя на
кандидатите не по-късно от 3 дни преди заседанието за публично
изслушване.
Чл. 88в. (1) Заседанието за публично изслушване на кандидатите се насрочва от временната комисия по номинациите и се провежда в подходяща зала в сградите на Народното събрание, която позволява присъствието на желаещите народни представители, на упълномощени представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, представителни работодателски и синдикални организации и на журналисти.
(2) Публичното изслушване се излъчва в реално време в
интернет чрез страницата на Народното събрание.
(3) Временната комисия по номинациите определя
процедурните правила за изслушването, които включват:
1. не по-малко от 3 минути за представяне на мотивите на вносителите;
2. не по-малко от 10 минути за всеки кандидат за встъпително изказване и отговори на постъпилите сигнали и въпроси по чл. 113б, ал. 3;
3. право на всеки присъстващ народен представител да зададе до два въпроса в рамките на до 3 минути към кандидатите и да направи реплика до 1 минута.
4. до пет минути за отговор на кандидатите на всеки от поставените от народни представители въпроси.
Чл. 88г. (1) Временната комисия по номинациите изготвя обобщен доклад, в който се представят основните въпроси и отговори по време на изслушването.
(2) Докладът по ал. 1 се предоставя на народните представители не по-късно от 24 часа преди заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите и се публикува в интернет страницата на Народното събрание."
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 89.

Глава девета
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ

Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на глава девета.

Чл. 89. (1) Народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление или засягат дейността на ръководената от тях администрация.
(2) Към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 89, който става чл. 91.

Чл. 90. (1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 48 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации и да бъдат подписани от народния представител. Когато народен представител задава въпрос, обобщен от срещи и искания на граждански организации и граждани, това може да бъде отбелязано в писмения въпрос. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител е изразил изрично писмено желание за това или когато се поставя въпрос, засягащ лични права или интереси. Срокът за писмен отговор е 7 дни. Народен представител, задал въпрос с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра. Постъпилите въпроси и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид, незабавно се регистрират в публичен регистър "Парламентарен контрол" и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел "Парламентарен контрол".
(2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори.
(3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът, до когото е отправен въпросът, може да поиска отлагане на отговора, но с не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.
(4) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 18,00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол.
(5) Когато се получи писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това на следващото заседание за парламентарен контрол и връчва екземпляр от него на народния представител. Въпросите за писмен отговор, както и самите писмени отговори се прилагат към стенографския протокол на пленарното заседание.
(6) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до 18,00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това.
(7) Когато парламентарните групи са се възползвали от правото си по чл. 50, ал. 6, времето за парламентарен контрол се удължава със същия размер.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се ново изречение пето: „Отговорът е устен, само когато народният представител е изразил изрично желание за това”;
б) в изречение седмо изразът „до 18.00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол” да отпадне.
2. В ал. 4, в изр. 2 да отпадне изразът: „до 18.00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол”;
3. В ал. 5, изр. 2 да отпадне - „Въпросите за писмен отговор, както и самите писмени отговори се прилагат към стенографския протокол на пленарното заседание”.;
4. В ал. 6, в изр. 1 да отпадне изразът „до 18.00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол.”;
5. Алинея 7 да отпадне;
Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „а“, а в останалата му част е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 92:
Чл. 92. (1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 48 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации и да бъдат подписани от народния представител. Когато народен представител задава въпрос, обобщен от срещи и искания на граждански организации и граждани, това може да бъде отбелязано в писмения въпрос. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е устен само когато народният представител е изразил изрично желание за това. Отговорът е писмен, когато народният представител е изразил изрично писмено желание за това или когато се поставя въпрос, засягащ лични права или интереси. Срокът за писмен отговор е 7 дни. Народен представител, задал въпрос с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра. Постъпилите въпроси и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид, незабавно се регистрират в публичен регистър "Парламентарен контрол" и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел "Парламентарен контрол".
(2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори.
(3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът, до когото е отправен въпросът, може да поиска отлагане на отговора, но с не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.
(4) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол.
(5) Когато се получи писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това на следващото заседание за парламентарен контрол и връчва екземпляр от него на народния представител. Въпросите за писмен отговор, както и самите писмени отговори се прилагат към стенографския протокол на пленарното заседание.
(6) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това.
(7) Когато парламентарните групи са се възползвали от правото си по чл. 51, ал. 6, времето за парламентарен контрол се удължава със същия размер.

Чл. 91. (1) Народният представител може да регистрира не повече от два въпроса за едно заседание за парламентарен контрол.
(2) Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.
(3) Отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът - на дуплика, също до 2 минути.

Предложение от нар. пр. Димитър Делчев и Петър Славов:
В чл. 91, ал. 2 цифрата „2" се заменя с „3".
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 91, ал. 1 се изменя така:
„(1) Народният представител може да зададе устни или писмени въпроси, като се съобрази с изискванията на чл. 101, ал. 1.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 93:
Чл. 93. (1) Народният представител може да регистрира въпроси с устен отговор, като се съобрази с изискванията на чл. 103, ал. 1.
(2) Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.
(3) Отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът - на дуплика, също до 2 минути.

Чл. 92. (1) Народните представители отправят питания до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър.
(2) Питанията трябва да се отнасят до основни страни от дейността на министър-председателя, заместник министър-председателя, отделните министри или на администрацията, за която те отговарят.
(3) Към министър-председателя се отправят питания, които се отнасят до общата политика на правителството.
(4) Народният представител може да регистрира не повече от две питания за едно заседание за парламентарен контрол.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 92, ал. 4 се изменя така:
„(4) „Народният представител може да зададе устни или писмени питания, като се съобрази с изискванията на чл. 101, ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 92, който става чл. 94:
Чл. 94. (1) Народните представители отправят питания до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър.
(2) Питанията трябва да се отнасят до основни страни от дейността на министър-председателя, заместник министър-председателя, отделните министри или на администрацията, за която те отговарят.
(3) Към министър-председателя се отправят питания, които се отнасят до общата политика на правителството.
(4) Народният представител може да регистрира питания с устен отговор, като се съобрази с изискванията на чл. 103, ал. 1.

Чл. 93. (1) На питанията се отговаря задължително в срок до 14 дни от регистрирането им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът трябва да бъде писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това. Народен представител, задал питане с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра. Постъпилите питания и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид, незабавно се регистрират в публичен регистър "Парламентарен контрол" и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел "Парламентарен контрол".
(2) Министър-председателят, заместник министър-председателите или отделните министри могат да поискат продължаване на срока, но не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 93, ал. 1 се създава се ново трето изречение: „Отговорът е устен, само когато народният представител е изразил изрично желание за това, а изразът „до 18.00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол” да отпаднат.
Предложението е оттеглено относно отпадането на израза „до 18.00 часа на деня, предшестващ парламентарния контро“ и е подкрепено в останалата му част.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 95:
Чл. 95. (1) На питанията се отговаря задължително в срок до 14 дни от регистрирането им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е устен само когато народният представител е изразил изрично желание за това. Отговорът трябва да бъде писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това. Народен представител, задал питане с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра. Постъпилите питания и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид, незабавно се регистрират в публичен регистър "Парламентарен контрол" и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел "Парламентарен контрол".
(2) Министър-председателят, заместник министър-председателите или отделните министри могат да поискат продължаване на срока, но не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.

Чл. 94. Питанията се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма и се подписват от народния представител. Те трябва да бъдат ясно и точно формулирани и да не съдържат лични нападки и обидни квалификации.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 94, който става чл. 96.

Чл. 95. (1) Председателят обявява постъпилите питания в началото на всяко заседание за парламентарен контрол.
(2) Председателят на Народното събрание уведомява своевременно министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър за постъпилите питания и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори.
(3) Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъства от заседанието по уважителни причини. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Чл. 95, ал. 3, в изр. 2 да отпаднат думите „до 18.00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол”.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 95, който става чл. 97.

Чл. 96. Народните представители могат писмено да оттеглят питанията си до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол, за което председателят съобщава в началото на заседанието за парламентарен контрол и уведомява министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Чл. 96 да отпадне изразът „до 18.00 часа на деня, предшестващ парламентарния контрол”.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 96, който става чл. 98.


Чл. 97. (1) След като Народното събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 3 минути. Отговорът на питането е до 5 минути.
(2) След отговора на питането народният представител, който го е направил, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути общо, а министър-председателят, заместник министър-председател или министър - да отговори в рамките на 3 минути. При писмен отговор на питането уточняващи въпроси не се допускат.
(3) По отговора на питането не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, може в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговора. Не се допуска реплика от страна на министъра под никакъв предлог.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Чл. 97, ал. 2, в изр. 1 изразът „който го е направил“ да се замени с „който го е задал“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 99:
Чл. 99. (1) След като Народното събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 3 минути. Отговорът на питането е до 5 минути.
(2) След отговора на питането народният представител, който го е задал, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути общо, а министър-председателят, заместник министър-председател или министър - да отговори в рамките на 3 минути. При писмен отговор на питането уточняващи въпроси не се допускат.
(3) По отговора на питането не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, може в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговора. Не се допуска реплика от страна на министъра под никакъв предлог.


Чл. 98. (1) Когато се получи писмен отговор на питане, председателят съобщава за това на следващото заседание за парламентарен контрол и връчва екземпляр от него на народния представител, който е отправил питането.
(2) Питанията с писмен отговор и писмените отговори към тях се прилагат към стенографския протокол.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 98 ал. 2 да отпадне.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 98, който става чл. 100.


Чл. 99. (1) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Предложенията за разисквания заедно с проект за решение след отговора по питането и регистрирането им се представят на председателя по време на пленарното заседание до приключването му.
(2) Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. След насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание народни представители не могат да оттеглят подписите си от предложението. Разискванията се провеждат в присъствието на съответния министър по реда, установен в глава седма, и продължават един час. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката е 5 минути, а за народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е общо до 5 минути.
(3) Проекти за решение могат да предлагат и народните представители. Когато има повече от един проект за решение, те се гласуват по реда на постъпването им. Гласуването се извършва по реда на чл. 65.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 101:
Чл. 101. (1) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Предложенията за разисквания заедно с проект за решение след отговора по питането и регистрирането им се представят на председателя по време на пленарното заседание до приключването му.
(2) Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. След насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание народни представители не могат да оттеглят подписите си от предложението. Разискванията се провеждат в присъствието на съответния министър по реда, установен в глава седма, и продължават един час. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката е 5 минути, а за народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е общо до 5 минути.
(3) Проекти за решение могат да предлагат и народните представители. Когато има повече от един проект за решение, те се гласуват по реда на постъпването им. Гласуването се извършва по реда на чл. 66.

Чл. 100. (1) Народното събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях последните три часа на заседанието всеки петък, освен ако реши друго.
(2) Първи отговаря министър-председателят, след него - заместник министър-председателите и министрите, като при отговорите на министрите се прилага ротационен принцип.
(3) Въпросите и питанията към министър-председателя, заместник министър-председател или министър се задават по реда на тяхното постъпване.
(4) За въпроси и питания на една и съща тема отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя и министрите е общ, като се прилагат разпоредбите съответно на чл. 91 и 97.
(5) Министър-председателят, заместник министър-председател или министър, който не е отговорил в законния срок, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.
(6) Министър-председателят, съответният заместник министър-председател или министър отговарят лично.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл.100, се създава ал. 7:
„(7) Парламентарните групи не могат да се възползват от правото си по чл. 50, ал. 6 във времето определено за парламентарен контрол.”
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 102:
Чл. 102. (1) Народното събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях последните три часа на заседанието всеки петък, освен ако реши друго.
(2) Първи отговаря министър-председателят, след него - заместник министър-председателите и министрите, като при отговорите на министрите се прилага ротационен принцип.
(3) Въпросите и питанията към министър-председателя, заместник министър-председател или министър се задават по реда на тяхното постъпване.
(4) За въпроси и питания на една и съща тема отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя и министрите е общ, като се прилагат разпоредбите съответно на чл. 93 и 99.
(5) Министър-председателят, заместник министър-председател или министър, който не е отговорил в законния срок, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.
(6) Министър-председателят, съответният заместник министър-председател или министър отговарят лично.

Чл. 101. (1) Народен представител не може да зададе въпрос или питане, на който вече е отговорено.
(2) В случаите, когато въпросите и питанията не съответстват на изискванията на този правилник или не са зададени към член на Министерския съвет, в чийто ресор на управление е предметът на въпроса или питането, председателят уведомява народния представител да отстрани в тридневен срок несъответствията. В същия срок уведоменият народен представител има право да оспори писмено допустимостта на въпроса или питането. След допитване до Председателския съвет по оспорваната допустимост председателят взема окончателно решение, за което народният представител се уведомява. При решение за допускане на въпрос или питане срокът за отговор, съответно по чл. 90, ал. 1 и чл. 93, ал. 1, се определя от датата на окончателното решение.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Чл. 101 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1: „(1) Народният представител може да зададе не повече от два въпроса или питания, писмени или устни, за една пленарна седмица.
2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 101, който става чл. 103:
Чл. 103. (1) Народният представител може да регистрира не повече от два въпроса или питания, с устен отговор, за една пленарна седмица.
(2) Народен представител не може да зададе въпрос или питане, на които вече е отговорено.
(3) В случаите когато въпросите и питанията не съответстват на изискванията на този правилник или не са зададени към член на Министерския съвет, в чийто ресор на управление е предметът на въпроса или питането, председателят уведомява народния представител да отстрани в тридневен срок несъответствията. В същия срок уведоменият народен представител има право да оспори писмено допустимостта на въпроса или питането. След допитване до Председателския съвет по оспорваната допустимост председателят взема окончателно решение, за което народният представител се уведомява. При решение за допускане на въпрос или питане срокът за отговор, съответно по чл. 92, ал. 1 и чл. 95, ал. 1, се определя от датата на окончателното решение.


Чл. 102. (1) В последния до един час и половина от заседанието всяка първа сряда на всеки месец министър-председателят и заместник министър-председателите се явяват пред Народното събрание и отговарят на актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството, отправени от народни представители на самото заседание. Отправените въпроси не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
(2) Право на по два актуални устни въпроса има всяка една парламентарна група, а народни представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса.
(3) Министър-председателят и заместник министър-председателите, към които е отправен въпрос, отговарят веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министър-председателя и заместник министър-председателите по уважителни причини председателят на Народното събрание съгласувано с тях определя заседанието, на което ще отговарят на актуални устни въпроси.
(4) Редът за задаване на актуални устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.
(5) За процедурата по актуалните устни въпроси се прилагат разпоредбите на чл. 91, ал. 2 и 3.
(6) Парламентарните групи не могат да се възползват от правото си по чл. 50, ал. 6 във времето за отговори на актуалните устни въпроси.

Предложение от нар. пр. Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид:
Чл. 102 ал. 1 думите: „всяка първа сряда" да бъдат заменени с думите: „всеки първи четвъртък".
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Мая Манолова, Филип Попов и Чавдар Георгиев:
Чл. 102, ал. 1, изразът „В последния до един час и половина" се заменя с „В последните до три часа", а изразът „всяка първа сряда" се заменя с „всеки първи четвъртък".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 102, който става чл. 104:
Чл. 104. (1) В последния до един час и половина от заседанието всяка първа сряда на всеки месец министър-председателят и заместник министър-председателите се явяват пред Народното събрание и отговарят на актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството, отправени от народни представители на самото заседание. Отправените въпроси не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
(2) Право на по два актуални устни въпроса има всяка една парламентарна група, а народни представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса.
(3) Министър-председателят и заместник министър-председателите, към които е отправен въпрос, отговарят веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министър-председателя и заместник министър-председателите по уважителни причини председателят на Народното събрание съгласувано с тях определя заседанието, на което ще отговарят на актуални устни въпроси.
(4) Редът за задаване на актуални устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.
(5) За процедурата по актуалните устни въпроси се прилагат разпоредбите на чл. 93, ал. 2 и 3.
(6) Парламентарните групи не могат да се възползват от правото си по чл. 51, ал. 6 във времето за отговори на актуалните устни въпроси.

Чл. 103. (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика или по конкретен повод.
(2) Разискванията започват на следващото заседание след постъпване на искането за вот на доверие.
(3) След приключване на разискванията Народното събрание приема решение на същото заседание.
(4) Решението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 103, който става чл. 105.

Чл. 104. Една пета от народните представители могат да предложат Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, като внесат мотивиран проект за решение.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 104, който става чл. 106.

Чл. 105. (1) Разискванията по проекта за решение за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от три дни и не по-късно от 7 дни от постъпването на предложението.
(2) По време на разискванията не могат да бъдат правени промени и допълнения в текста на проекта за решение.
(3) Гласуването на проекта за решение се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.
(4) Проектът за решение се смята за приет, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 105, който става чл. 107.

Чл. 106. При отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 106, който става чл. 108.

Предложение от нар. пр. Мая Манолова:
Създава се нов чл. 106а, както следва:
„Чл. 106а. (1) Министерският съвет да внася в Народното събрание ежегодно до 30 март доклад за броя и характера на осъдителните решения срещу България, постановени от Европейския съд по правата на човека в Страсбург и за административните и законодателни мерки за преодоляването на причините, довели до тези осъждания.
(2) Докладът по ал. 1 се разглежда на съвместно заседание на постоянните комисии по правни въпроси и по правата на човека и в заседание на Народното събрание в срок от 3 месеца от постъпването му."
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 109:
Чл. 109. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз по дела срещу Република България.
(2) Докладът по ал. 1 се разглежда на съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по вероизповеданията и правата на човека и в заседание на Народното събрание в срок до три месеца от постъпването му.


Глава десета
ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗСЛУШВАНИЯ, ПРОУЧВАНИЯ И АНКЕТИ

Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на глава десета.


Чл. 107. (1) Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват изслушвания, проучвания и анкети по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.
(2) Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на 5 минути. Изслушваните лица информират Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на 10 минути. Всяка от парламентарните групи има право на 2 въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група - общо на един въпрос, всеки въпрос в рамките на 2 минути към отделните изслушвани лица. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на 5 минути.
(3) Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. Заинтересовани организации и граждани могат да присъстват на тези заседания. В 7-дневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се раздава на народните представители.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 107, ал. 2 накрая се добавя изразът „след задаването на всички въпроси.“

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 107 който става чл. 110:
Чл. 110. (1) Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват изслушвания, проучвания и анкети по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.
(2) Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на 5 минути. Изслушваните лица информират Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на 10 минути. Всяка от парламентарните групи има право на 2 въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група - общо на един въпрос, всеки въпрос в рамките на 2 минути към отделните изслушвани лица. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на 5 минути след задаването на всички въпроси.
(3) Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. Заинтересовани организации и граждани могат да присъстват на тези заседания. В 7-дневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се раздава на народните представители.

Чл. 108. Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на изслушвания, проучвания и анкети, дори когато сведенията представляват държавна или служебна тайна.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 108, който става чл. 111.

Чл. 109. Формата, в която се предоставят сведенията, се определя от Народното събрание или от съответната комисия.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 109, който става чл. 112.

Чл. 110. (1) Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.
(2) Поканата за явяване се връчва чрез службите на Народното събрание.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 110, който става чл. 113.

Глава единадесета
ПАРЛАМЕНТАРНО НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Чл. 111. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането й.
(2) Председателят на Народното събрание изпраща годишната програма по ал. 1 на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на другите постоянни комисии. В триседмичен срок от получаването й постоянните комисии изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
(3) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, предлага проект за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз в двуседмичен срок след изтичане на срока по ал. 2. Годишната работна програма съдържа списък на проектите за актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът за годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3.
(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.
Чл. 112. (1) В триседмичен срок от постъпване на проект на законодателен акт на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 111, ал. 3, Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на законодателен акт на Европейския съюз и рамкова позиция по него.
(2) При настъпване на обстоятелства, които налагат промени в първоначалната българска позиция, Министерският съвет своевременно информира Народното събрание за тези обстоятелства и за промените в позицията.
Чл. 113. (1) Председателят на Народното събрание в срока по чл. 73, ал. 1 разпределя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на други постоянни комисии получените от Министерския съвет проекти за актове на институциите на Европейския съюз, придружени от рамкова позиция. Когато с тях се засягат въпроси на външната политика или отбраната, председателят на Народното събрание задължително ги разпределя съответно на Комисията по външна политика или на Комисията по отбрана.
(2) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по своя инициатива или по предложение на постоянна комисия може да наложи парламентарна резерва по проектите на актове на Европейския съюз, включени в годишната работна програма по чл. 111, ал. 3. Парламентарната резерва задължава правителството за определен срок да не изразява становище в Съвета на Европейския съюз до произнасяне на Народното събрание.
Чл. 114. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъжда проектите за актове на институциите на Европейския съюз и рамковите позиции към тях след постъпване на докладите на другите постоянни комисии.
(2) Народното събрание се произнася в 8-седмичен срок за спазване на принципа на субсидиарност по проектите на законодателни актове на институциите на Европейския съюз, включени в годишната работна програма на Народното събрание.
(3) Когато установи неспазване на принципа на субсидиарност в проект на законодателен акт на институциите на Европейския съюз, Народното събрание изпраща мотивирано становище до председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Комисията. В мотивираното становище Народното събрание посочва причините, поради които смята, че проектоактът нарушава принципа на субсидиарност.
(4) Министерският съвет по искане на Народното събрание внася в Съда на Европейския съюз иск за неспазване на принципа на субсидиарност в даден законодателен акт.
Чл. 115. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклад и го представя на председателя на Народното събрание, който го изпраща на Министерския съвет.
Чл. 116. (1) Когато проектът за акт на институциите на Европейския съюз засяга въпроси на външната политика или отбраната, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове провежда съвместно заседание съответно с Комисията по външна политика или с Комисията по отбрана.
(2) При съвместни заседания се изготвя съвместен доклад на двете комисии.
Чл. 117. (1) Народното събрание участва в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Европейския съюз в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в политическия контрол на Европол и в оценката на дейностите на Евроюст.
(2) Народното събрание участва в процедурите по преразглеждане на Договорите.
(3) Народното събрание разглежда молбите за присъединяване към Европейския съюз.
(4) Народното събрание участва активно в процеса на междупарламентарно сътрудничество в Европейския съюз.
Чл. 118. Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията, внася отчет в Народното събрание за своите действия във връзка с приемането на актове от Европейския съюз. В отчета се посочват и въпроси, по които при окончателното приемане на акта от институциите на Европейския съюз са възникнали различия спрямо приетата позиция на българската страна.
Чл. 119. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени от Министерския съвет.
(2) Кандидатите по ал. 1 са длъжни да се явят на заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да отговарят на поставените от членовете й въпроси.
Чл. 120. (1) Министерският съвет текущо предоставя на Народното събрание информация за проектите за актове на Европейския съюз, които се отнасят до задълженията на Република България, които произтичат от нейното членство в Европейския съюз, както и за проекти на актове, в разработката на които участва.
(2) На всеки две седмици Народното събрание и Министерският съвет обменят информация за актовете по ал. 1, като Министерският съвет текущо предоставя разработваните по тези актове рамкови позиции.
Чл. 121. Народното събрание организира и поддържа база данни за проекти за актове и други документи на институциите на Европейския съюз, както и за рамковата позиция по тях, изпратени на Народното събрание съгласно чл. 112, ал. 1.
Чл. 122. (1) Народното събрание изслушва доклад на министър-председателя в началото на всеки 6-месечен период на председателство на Европейския съюз за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и за задачите на Република България по време на текущото председателство.
(2) Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съвет.
(3) В заседанията на Народното събрание по ал. 1 и 2 могат да участват без право да гласуват членовете на Европейския парламент от Република България.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Глава единадесета се изменя така:
„Глава единадесета

ПАРЛАМЕНТАРНО НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Чл. 111. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането й.
(2) Председателят на Народното събрание разпределя годишната програма по ал. 1 на постоянните комисии. В триседмичен срок от получаването й постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
(3) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът на годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3.
(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.
Чл. 112. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание рамкова позиция по проекта на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 111, ал. 3, в триседмичен срок от решението на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет за одобряване разпределението на акта.
(2) При настъпване на обстоятелства, които налагат промени в първоначалната българска позиция, Министерският съвет своевременно информира Народното събрание за тези обстоятелства и за промените в позицията.
Чл. 113. (1) Председателят на Народното събрание в срока по чл. 73, ал. 1 разпределя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на компетентните постоянни комисии внесената от Министерския съвет рамкова позиция по чл. 112, ал. 1 и проектът на акта. Проектът на акт се предоставя от базата данни по чл. 116 и се прилага към рамковата позиция.
(2) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по своя инициатива или по предложение на постоянна комисия може да наложи парламентарна резерва по проект на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 111, ал. 3. Парламентарната резерва задължава правителството да не изразява становище по проекта на акт в Съвета на Европейския съюз до произнасянето на Народното събрание, но не по-късно от третото заседание на подготвителния орган на Съвета, разглеждащ проекта на акт.
Чл. 114. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъжда проектите на актове на институциите на Европейския съюз и рамковите позиции по тях, като взема предвид докладите на компетентните постоянни комисии, ако такива са постъпили. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклад по проекта на акт.
(2) Постоянните комисии разглеждат проекта на законодателен акт за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност при спазване на срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз.
(3) Когато се установи неспазване на принципа на субсидиарност в проект на законодателен акт на институция на Европейския съюз, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя мотивирано становище.
(4) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове представя изготвения доклад или мотивираното становище на председателя на Народното събрание, който го изпраща на Министерския съвет и на председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия в срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз.
Чл. 115. Народното събрание прави мотивирано искане до Министерския съвет за внасяне в Съда на Европейския съюз на иск за неспазване на принципа на субсидиарност в законодателен акт.
Чл. 116. Народното събрание организира и поддържа база данни за проектите на актове и други документи на институциите на Европейския съюз.
Чл. 117. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени от Министерския съвет.
(2) Кандидатите по ал. 1 са длъжни да се явят на заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да отговарят на поставените от членовете й въпроси.
Чл. 118. (1) Народното събрание участва в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Европейския съюз в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в политическия контрол на Европол и в оценката на дейностите на Евроюст.
(2) Народното събрание участва в процедурите по преразглеждане на Договорите на Европейския съюз.
(3) Народното събрание разглежда молбите за присъединяване към Европейския съюз.
(4) Народното събрание участва активно в процеса на междупарламентарно сътрудничество в Европейския съюз.
Чл. 119. Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съвет.
Чл. 120. Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 3 от Конституцията, информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.
Чл. 121. Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията, в началото на всеки 6-месечен период на председателство на Съвета на Европейския съюз, внася в Народното събрание доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и за приоритетите на Република България по време на текущото председателство. Народното събрание изслушва доклада на министър-председателя.
Чл. 122. В заседанията на Народното събрание по чл. 119 и 121 могат да участват без право да гласуват членовете на Европейския парламент от Република България.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на глава единадесета с чл. 114 - 125:
Глава единадесета

ПАРЛАМЕНТАРНО НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Чл. 114. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането й.
(2) Председателят на Народното събрание разпределя годишната програма по ал. 1 на постоянните комисии. В триседмичен срок от получаването й постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
(3) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът на годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3.
(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.
Чл. 115. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание рамкова позиция по проекта на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 114, ал. 3, в триседмичен срок от решението на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет за одобряване разпределението на акта.
(2) При настъпване на обстоятелства, които налагат промени в първоначалната българска позиция, Министерският съвет своевременно информира Народното събрание за тези обстоятелства и за промените в позицията.
Чл. 116. (1) Председателят на Народното събрание в срока по чл. 74, ал. 1 разпределя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на компетентните постоянни комисии внесената от Министерския съвет рамкова позиция по чл. 115, ал. 1 и проекта на акта. Проектът на акт се предоставя от базата данни по чл. 119 и се прилага към рамковата позиция.
(2) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по своя инициатива или по предложение на постоянна комисия може да наложи парламентарна резерва по проект на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 114, ал. 3. Парламентарната резерва задължава правителството да не изразява становище по проекта на акт в Съвета на Европейския съюз до произнасянето на Народното събрание, но не по-късно от третото заседание на подготвителния орган на Съвета, разглеждащ проекта на акт.
Чл. 117. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъжда проектите на актове на институциите на Европейския съюз и рамковите позиции по тях, като взема предвид докладите на компетентните постоянни комисии, ако такива са постъпили. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклад по проекта на акт.
(2) Постоянните комисии разглеждат проекта на законодателен акт за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност при спазване на срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз.
(3) Когато се установи неспазване на принципа на субсидиарност в проект на законодателен акт на институция на Европейския съюз, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя мотивирано становище.
(4) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове представя изготвения доклад или мотивираното становище на председателя на Народното събрание, който го изпраща на Министерския съвет и на председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия в срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз.
Чл. 118. Народното събрание прави мотивирано искане до Министерския съвет за внасяне в Съда на Европейския съюз на иск за неспазване на принципа на субсидиарност в законодателен акт.
Чл. 119. Народното събрание организира и поддържа база данни за проектите на актове и други документи на институциите на Европейския съюз.
Чл. 120. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени от Министерския съвет.
(2) Кандидатите по ал. 1 са длъжни да се явят на заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да отговарят на поставените от членовете й въпроси.
Чл. 121. (1) Народното събрание участва в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Европейския съюз в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в политическия контрол на Европол и в оценката на дейностите на Евроюст.
(2) Народното събрание участва в процедурите по преразглеждане на Договорите на Европейския съюз.
(3) Народното събрание разглежда молбите за присъединяване към Европейския съюз.
(4) Народното събрание участва активно в процеса на междупарламентарно сътрудничество в Европейския съюз.
Чл. 122. Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съвет.
Чл. 123. Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 3 от Конституцията, информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.
Чл. 124. Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията, в началото на всеки 6-месечен период на председателство на Съвета на Европейския съюз, внася в Народното събрание доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и за приоритетите на Република България по време на текущото председателство. Народното събрание изслушва доклада на министър-председателя.
Чл. 125. В заседанията на Народното събрание по чл. 122 и 124 могат да участват без право да гласуват членовете на Европейския парламент от Република България.


Глава дванадесета
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на глава дванадесета.

Комисията предлага в глава дванадесета преди чл. 123, който става чл. 126, да се създаде „Раздел I Правно положение“.


Чл. 123. Всеки народен представител може да бъде избиран в органите на Народното събрание. Той е задължен да участва в тяхната работа.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 123, който става чл. 126.

Чл. 124. (1) Народните представители запазват заеманата от тях длъжност в държавните или общинските учреждения или предприятия, търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетните организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им. Това се отнася и за изпълнителите по договори за управление на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, но за не повече от края на срока на договора.
(2) Когато за възстановяване на заеманата длъжност е необходим акт на държавен или друг орган, съответният орган е длъжен да го издаде.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 124, който става чл. 127:
Чл. 127. (1) Народните представители запазват заеманата от тях длъжност по трудово правоотношение в държавните или общинските учреждения или предприятия, търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетните организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им. Това се отнася и за изпълнителите по договори за управление на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, но за не повече от края на срока на договора.
(2) Когато за възстановяване на заеманата длъжност е необходим акт на държавен или друг орган, съответният орган е длъжен да го издаде.

Чл. 125. Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им, съответно за служебен стаж за длъжността, която са заемали до избора им.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 125, който става чл. 128.

Чл. 126. (1) Народният представител не може да получава друго възнаграждение по трудово правоотношение.
(2) Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански правоотношения.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 126, който става чл. 129.

Чл. 127. (1) Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
(2) Народният представител няма право да участва в управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации.
(3) Народните представители могат да продължат участието си в колективни управителни органи и научни органи на висшите училища и Българската академия на науките с изключение на еднолични ръководни длъжности.
(4) Народният представител няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност.

Предложение от нар. пр. Светослав Белемезов:
Да се добави чл. 127а, който да гласи „Народният представител подписва Етичен кодекс, който е неразделна част от настоящия правилник. Контрол върху изпълнението на Етичния кодекс се осъществява от Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика."
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта, като ал. 4 на чл. 127 е отразена на систематичното й място в чл. 140, ал. 2. Комисията предлага следната редакция на чл. 127, който става чл. 130:
Чл. 130. (1) Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
(2) Народният представител няма право да участва в управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации.
(3) Народният представител може да продължи участието си в колективни управителни органи и научни органи на висшите училища и Българската академия на науките с изключение на еднолични ръководни длъжности.

Чл. 128. При внасяне на законопроекти и изказване в пленарно заседание или в комисия народен представител с частен интерес от обсъждания проблем по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е длъжен да го декларира.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Член 128 да се премести на систематичното му място в глава дванадесета „а“.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта, но предлага чл. 128 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 143.

Чл. 129. (1) Народният представител има право на платен годишен отпуск, който съвпада с ваканциите на Народното събрание.
(2) Народният представител няма право на неплатен отпуск.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 129, който става чл. 131.

Чл. 130. (1) Народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран.
(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието, преди да е завършило, или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия.
(3) Народен представител, на когото се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание или от заседание на комисия, предварително уведомява председателя на Народното събрание, съответно председателя на съответната комисия.
(4) Народният представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели, своите изказвания, заявени позиции, предложения и становища по законопроекти, както и имената на сътрудниците, телефон и адрес на електронна поща за връзка.

Предложение от нар. пр. Светослав Белемезов:
В чл. 130 (4) да се замени „може" с „е длъжен".
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
В чл. 130 се създава нова ал. 5, със следната редакция:
Народният представител е длъжен да се подлага веднъж годишно на изследване за употреба на наркотични вещества.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта, като ал. 4 на чл. 130 е отразена на систематичното й място в чл. 146, ал. 3. Комисията предлага следната редакция на чл. 130, който става чл. 132:
Чл. 132. (1) Народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран.
(2) Народен представител, на който се налага да напусне заседанието, преди да е завършило, или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия.
(3) Народен представител, на който се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание или от заседание на комисия, предварително уведомява председателя на Народното събрание, съответно председателя на съответната комисия.

Чл. 131. За неуредените въпроси в този правилник се прилагат Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване, освен ако това не противоречи или е несъвместимо с положението на народните представители.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 131, който става чл. 133:
Чл. 133. За неуредените въпроси в този правилник се прилагат Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване, освен ако това противоречи или е несъвместимо с положението на народните представители.

Чл. 132. (1) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за извършено престъпление от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 42, ал. 2) - с разрешение на неговия председател.
(2) Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 42, ал. 2) - неговият председател.
(3) Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил престъпление от общ характер, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава - до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Към искането се прилагат достатъчно данни.
(4) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител. Народният представител представя писменото си съгласие до председателя на Народното събрание, който уведомява незабавно главния прокурор и информира Народното събрание на първото пленарно заседание след постъпване на съгласието. Даденото писмено съгласие не може да бъде оттегляно от народния представител.
(5) Извън случаите по ал. 4, искането на главния прокурор и приложените към него данни се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение, не по-рано от 14 дни след постъпване на искането. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание.
(6) Когато Народното събрание не заседава (чл. 42, ал. 2), разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава от председателя на Народното събрание. Разрешението, дадено от председателя на Народното събрание, се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание.
(7) Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.
(8) В случаите, когато главният прокурор е направил искане за задържане на народния представител, Народното събрание се произнася с отделно решение, взето по реда на ал. 1 - 7. То може да отмени дадено от него разрешение.
(9) Разпоредбата на чл. 70 от Конституцията се прилага и в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му.

Предложение от нар. пр. Светослав Белемезов:
В чл. 132 цялата алинея (1) да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
В чл. 132, ал. 3, изр. 2 се допълва и придобива следната редакция:
„Към искането се прилагат достатъчно данни, че народен представител е извършил престъпление от общ характер.”
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 132, който става чл. 134:
Чл. 134. (1) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за извършено престъпление от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 43, ал. 2) - с разрешение на неговия председател.
(2) Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 43, ал. 2) - неговият председател.
(3) Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил престъпление от общ характер, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава - до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Към искането се прилагат достатъчно данни.
(4) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител. Народният представител представя писменото си съгласие до председателя на Народното събрание, който уведомява незабавно главния прокурор и информира Народното събрание на първото пленарно заседание след постъпване на съгласието. Даденото писмено съгласие не може да бъде оттегляно от народния представител.
(5) Извън случаите по ал. 4, искането на главния прокурор и приложените към него данни се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение, не по-рано от 14 дни след постъпване на искането. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание.
(6) Когато Народното събрание не заседава (чл. 43, ал. 2), разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава от председателя на Народното събрание. Разрешението, дадено от председателя на Народното събрание, се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание.
(7) Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.
(8) В случаите когато главният прокурор е направил искане за задържане на народния представител, Народното събрание се произнася с отделно решение, взето по реда на ал. 1 - 7. То може да отмени дадено от него разрешение.
(9) Разпоредбата на чл. 70 от Конституцията се прилага и в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му.


Чл. 133. Народните представители не могат да бъдат повиквани на военновременна служба като запасни.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 133, който става чл. 135.

Чл. 134. (1) В случаите когато народен представител, избран с кандидатска листа на партия или коалиция, бъде избран за министър, той се замества от следващия в листата кандидат за времето, през което изпълнява функциите на министър.
(2) Когато бъде освободен като министър, пълномощията на народен представител се възстановяват, а на заместващия го се прекратяват. Когато от една листа е извършено повече от едно заместване, при възстановяване на пълномощията на народен представител се прекратяват пълномощията на последния от листата, който ги е придобил по заместване.
Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 134, който става чл. 136.

Чл. 135. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му. Народният представител има право да посещава всички държавни и местни органи, министерства, ведомства, учреждения и организации.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 137:
Чл. 137. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Създава се глава дванадесета „а“:
„Глава дванадесета „а“:
ЕТИЧНИ НОРМИ ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ

Чл. 135а. Народният представител осъществява своите правомощия при зачитане на върховенството на закона и защитата на обществения интерес, като се ръководи от безпристрастност, обективност, откритост, отчетност и прозрачност.
Чл. 135б. (1) Народният представител при изпълнение на своите правомощия не проявява дискриминационно отношение към нито едно лице, група от лица или организации.
(2) Народният представител се отнася с дължимото уважения към гражданите, независимо от политическите им пристрастия, служебното им положение и изразяваното от тях мнения.
Чл. 135в. (1) Народният представител предприема необходимото, за да не изпадне във финансова или друга зависимост към лица или организации, които може да окажат влияние върху изпълнението на неговите правомощия. Той трябва да взема решения, без да търси финансова или материална изгода за себе си или за свързаните с него лица по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(2) Народният представител не може да предприема действия, които накърняват принципа на разделението на властите и независимостта на държавните органи.
(3) Народният представител, предприемани в изпълнение на неговите правомощия.
Чл. 135г. Народният представител декларира имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.
Чл. 135д. При внасяне на законопроекти и изказване в пленарно заседание или в комисия народен представител с частен интерес от обсъждания проблем по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е длъжен да го декларира.
Чл. 135е. Народният представител е длъжен да пази поверителността на информацията, получена при изпълнението на правомощията му, както и на информацията относно личния живот на народните представители.
Чл. 135ж. (1) Народният представител може да обяви адрес и електронна поща за контакти.
(2) Народният представител провежда срещи с избиратели, включително в изборните райони, извън дните, посочени в чл. 44, ал. 1 и 3.
(3) Народният представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели, своите изказвания, предложения и становища по законопроекти, както и имената на сътрудниците, телефон и адрес на електронна поща за връзка.
Чл. 135з. Народният представител не може в това си качество да получава подаръци на стойност над една десета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание и се обявяват в публичен регистър на Народното събрание.
Чл. 135и. В Народното събрание се създава и води регистър на нещатните сътрудници. В регистъра се вписват и лицата, които участват в подготовката, обсъждането и приемането на актове или документи в Народното събрание.
Чл. 135к. (1) Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика установява нарушението по тази глава и се произнася с решение, което се публикува в публичен регистър. Народният представител има право да изрази становище по решението, което се публикува в регистъра.
(2) Комисията по ал. 1 приема правила по прилагането на тази глава.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 135к да се създаде ново изречение първо: „Народният представител има право на не повече от трима нещатни сътрудници.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага в глава дванадесета да се създаде „Раздел II Етични норми за поведение с чл. 138 - 148:
Раздел II
Етични норми за поведение

Чл. 138. Народният представител осъществява своите правомощия при зачитане на върховенството на закона и защитата на обществения интерес, като се ръководи от принципите на необвързаност с частни интереси, откритост, отчетност и прозрачност.
Чл. 139. Народният представител се отнася с дължимото уважение към гражданите, независимо от политическите им пристрастия, служебното им положение и изразяваното от тях мнение.
Чл. 140. (1) Народният представител не може да дава съгласие за осъществяване на своите правомощия в интерес на физически или юридически лица.
(2) Народният представител не може да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност.
Чл. 141. (1) Народният представител не допуска да бъде поставен във финансова зависимост или друга обвързаност с физически или юридически лица, която би могла да повлияе върху изпълнението на неговите правомощия.
(2) Народният представител изпълнява правомощията си, без да търси или получава материална или друга облага за себе си или за свързаните с него лица по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(3) Народният представител не може да предприема действия, които накърняват принципа на разделението на властите и независимостта на държавните органи.
(4) Народният представител обосновава действията си, предприемани в изпълнение на своите правомощия.
Чл. 142. Народният представител декларира имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.
Чл. 143. При внасяне на законопроекти, изказване или гласуване в пленарно заседание или в комисия народен представител с частен интерес го декларира по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Чл. 144. Народният представител е длъжен да пази поверителността на информацията, получена при изпълнението на правомощията му, както и на информацията относно личния живот на народните представители.
Чл. 145. (1) Народният представител не може да използва служебното си положение за получаване на специални привилегии или придобивки.
(2) Народният представител не може в това си качество да приема подаръци, освен ако са протоколни и на стойност до една десета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание и се обявяват в публичен регистър на Народното събрание.
Чл. 146. (1) Народният представител може да обяви адрес и електронна поща за контакти.
(2) Народният представител провежда срещи с избиратели, включително в изборните райони, извън дните, посочени в чл. 45, ал. 1 и 3.
(3) Народният представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели, своите изказвания, предложения и становища по законопроекти, както и имената на сътрудниците, телефон и адрес на електронна поща за връзка.
Чл. 147. Народният представител има право на не повече от трима нещатни сътрудници. В Народното събрание се създава и води регистър на нещатните сътрудници. В регистъра се вписват и лицата, които участват в подготовката, обсъждането и приемането на актове или документи в Народното събрание по граждански договор.
Чл. 148. (1) Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика установява нарушението по този раздел и се произнася с решение, което се публикува в публичен регистър на Народното събрание. Народният представител има право да изрази становище по решението, което се публикува в регистъра.
(2) Комисията по ал. 1 приема правила по прилагането на този раздел.

Глава тринадесета
ПАРЛАМЕНТАРНО ПОВЕДЕНИЕ

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага наименованието „Глава тринадесета Парламентарно поведение“ да се измени така: „Раздел III Парламентарно поведение“.


Чл. 136. Народните представители нямат право да прекъсват изказващия се, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Член 136 се изменя така:
„Чл. 136. Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения, кат спазват етичните норми на парламентарно поведение. Народните представители нямат право да прекъсват изказващия се от място, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 136, който става чл. 149:
Чл. 149. (1) Поведението на народния представител се основава на зачитане авторитета на Народното събрание и уважение към другите народни представители и външни лица. То не може да нарушава нормалното протичане на парламентарната работа или реда в сградата на Народното събрание.
(2) Народните представители нямат право да прекъсват изказващия се от място, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.

Чл. 137. По отношение на народните представители могат да се прилагат следните дисциплинарни мерки:
1. напомняне;
2. забележка;
3. порицание;
4. отнемане на думата;
5. отстраняване от заседание;
6. отстраняване до три заседания.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 150:
Чл. 150. По отношение на народните представители може да се налагат следните дисциплинарни мерки:
1. напомняне;
2. забележка;
3. порицание;
4. отнемане на думата;
5. отстраняване от заседание;
6. отстраняване до три заседания.


Чл. 138. Напомняне се прави от председателя на народен представител, който се отклони от предмета на разискванията или нарушава реда на заседанието.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 138 думите „или нарушава реда на заседанието“ да отпаднат.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 138, който става чл. 151:
Чл. 151. Напомняне се прави от председателя на народен представител, който се отклони от предмета на разискванията.

Чл. 139. (1) Забележка се прави от председателя към народен представител, на когото е направено вече напомняне на същото заседание, но продължава да нарушава реда.
(2) Забележка се прави и на народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Член 139 се изменя така:
„Чл. 139. Забележка се прави от председателя към народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 139, който става чл. 152:
Чл. 152. Забележка се прави от председателя към народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха.


Чл. 140. Порицание се налага от председателя на народен представител, който въпреки напомнянето или забележката продължава да нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Член 140 се изменя така:
„Чл. 140. Порицание се налага от председателя на народен представител, който нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 140, който става чл. 153:
Чл. 153. Порицание се налага от председателя на народен представител, който нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата.

Чл. 141. Председателят отнема думата на народен представител, който:
1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 137, т. 1 - 3 дисциплинарни мерки;
2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да го прекрати.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 141, който става чл. 154:
Чл. 154. Председателят отнема думата на народен представител, който:
1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 150, т. 1 - 3 дисциплинарни мерки;
2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да го прекрати.

Чл. 142. Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който:
1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
2. продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала;
3. гласува с чужда карта извън случаите по чл. 62, ал. 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 142, който става чл. 155:
Чл. 155. Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който:
1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
2. продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала;
3. гласува с чужда карта извън случаите по чл. 63, ал. 3.


Чл. 143. (1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който:
1. оскърбява Народното събрание или държавния глава;
2. призовава към или упражнява насилие в залата или в сградата на Народното събрание;
3. повторно е гласувал с чужда карта извън случаите по чл. 62, ал. 3.
(2) Отстраненият от заседанието народен представител по ал. 1 и по чл. 142 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.
(3) Народният представител има право да оспорва наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от налагането й. Председателят може да потвърди, отмени или промени мотивирано наложената дисциплинарна мярка.


Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В чл. 143, в ал. 1, т. 1 думите „или държавния глава“ се заменят с „членовете на Министерския съвет, президента или вицепрезидента на републиката или други органи на държавна власт”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 143, който става чл. 156:
Чл. 156. (1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който:
1. оскърбява Народното събрание, членовете на Министерския съвет, президента или вицепрезидента на републиката или други органи на държавна власт;
2. призовава към или упражнява насилие в залата или в сградата на Народното събрание;
3. повторно е гласувал с чужда карта извън случаите по чл. 63, ал. 3.
(2) Отстраненият от заседанието народен представител по ал. 1 и по чл. 155 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.
(3) Народният представител има право да оспорва наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от налагането й. Председателят може мотивирано да потвърди, отмени или промени наложената дисциплинарна мярка.


Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
Създава се чл. 143а:
„Чл. 143а. На интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за наложените дисциплинарни мерки на народните представители по чл. 137”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 157:
Чл. 157. На интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за наложените дисциплинарни мерки на народните представители по чл. 150.


Чл. 144. Всеки месец на интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за неоправданите отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии, подкомисиите, работните групи и от пленарни заседания. Информацията се публикува не по-късно от 7 дни след приключване на месеца, за който се отнася.

Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
Чл. 144, изр. 1 се допълва и придобива следната редакция :
„Всеки месец на интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за наложените дисциплинарни мерки и неоправданите отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии, подкомисиите, работните групи и от пленарни заседания.”
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 157 и 158.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 144, който става чл. 158.

Предложение от нар. пр. Четин Казак:
Създава се нова Глава Четиринадесета със следното съдържание:


„Глава четиринадесета
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪВЕТ

Чл. 145. Административният съвет е специализиран орган на Народното събрание за управление и контрол върху дейността на администрацията на Народното събрание.
Чл. 146. (1) Административният съвет се състои от председателя на Народното събрание и четиринадесет народни представители, избрани съобразно принципа на пропорционалното представителство. Всяка парламентарна група има право на представител в Административния съвет.
(2) Председател на Административния съвет е председателят на Народното събрание. В отделни случаи той може да упълномощи заместник-председател на Народното събрание, който да го замества.
(3) Секретар на Административния съвет е главният секретар на Народното събрание.
(4) На заседанията на Административния съвет могат да присъстват началникът на кабинета на председателя на Народното събрание и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание.
Чл. 147. Административният съвет:
1. изготвя и приема проект за единен класификатор на длъжностите в Народното събрание и щата на службите към него и го предлага за утвърждаване от председателя на Народното събрание;
2. изготвя и приема проект на правилник за работата на администрацията на Народното събрание и го предлага за утвърждаване от председателя на Народното събрание;
3. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база;
4. дава становище по проекта за бюджет на Народното събрание;
5. дава становище за назначаване, освобождаване, понижаване или повишаване на служителите в Народното събрание извън случаите по чл. 8, ал. 1, т. 12 , както и за провеждане на конкурси;
6. осъществява контрол при сключване на договори между Народното събрание и други физически и юридически лица;
7. определя критерии и лимити във връзка с експертно-информационното, социално-битовото и транспортното обезпечаване на народните представители и контролира тяхното спазване.
Чл. 148. (1) Административният съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива, по искане на главния секретар или по искане на една трета от членовете му.
(2) Административният съвет може да заседава, когато присъстват повече от половината от членовете му. Той взема решения с мнозинство от присъстващите.
(3) Всеки член на Административния съвет има един глас."
Комисията не подкрепя предложението.


ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието.


§ 1. (1) Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на народен представител.
(2) Предложението се разглежда от Комисията по правни въпроси в 14-дневен срок.
(3) Становището на комисията се изпраща на председателя на Народното събрание, който го предоставя в писмен вид на всеки народен представител.
Комисията подкрепя текста на проекта за § 1.

§ 2. По въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения.
Комисията подкрепя текста на проекта за § 2.

§ 3. "Председател" по смисъла на този правилник е председателстващият съответното пленарно заседание на Народното събрание.
Комисията подкрепя текста на проекта за § 3.

§ 4. Под "присъстващи" при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители. Под "присъстващи" при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са се регистрирали преди започване на гласуването.
Комисията подкрепя текста на проекта за § 4.

§ 5. Под "численост на парламентарна група" се разбира числеността на групата към момента на вземане на съответното решение от Народното събрание.
Комисията подкрепя текста на проекта за § 5.

§ 6. (1) При осъществяване на своите правомощия Народното събрание се подпомага от администрация.
(2) Служителите в администрацията на Народното събрание са парламентарни служители, чийто статут се определя в правилника по чл. 8, ал. 1, т. 13.
(3) С Класификатора на длъжностите в администрацията на Народното събрание се определят: броят на парламентарните служители, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, видът правоотношение, други изисквания за заемане на длъжността, както и минималният и максималният размер на възнаграждението за всяка длъжност.
(4) Главният секретар на Народното събрание осъществява неотложни административни функции на председателя на Народното събрание по този правилник и по закон, когато мандатът на Народното събрание е изтекъл или е предсрочно прекратен, до избора на председател на Народното събрание.
Комисията подкрепя текста на проекта за § 6.

Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
В допълнителните разпоредби се създават § 6а и § 6б:
§ 6а. Раздаването на всички проекти, документи и други материали, необходими на народните представители за работата им в пленарна зала се извършва чрез служебната електронна поща. За ден и час на раздаването се смята денят и часът, в които са изпратени. Председателят на Народното събрание може при необходимост да разпореди раздаване на материалите и на хартиен носител в пленарната зала – по време на пленарно заседание или по парламентарни групи.
§ 6б. (1) Сроковете по този правилник се изчисляват така:
1. когато срокът се изчислява в дни, той започва да тече от следващия ден и изтича в края на последния му ден;
2. когато срокът се изчислява в седмици, той изтича в съответния ден на последната седмица;
3. когато срокът се изчислява в месеци, той изтича на съответното число на последния месец, а ако последния месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца.
(2) Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Последният ден на срока изтича с приключване на работното време на администрацията на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създадат § 7 и 8:
§ 7. Раздаването на всички проекти, документи и други материали, необходими на народните представители за работата им в пленарна зала, се извършва чрез служебната електронна поща. За ден и час на раздаването се смятат денят и часът, в които са изпратени. Председателят на Народното събрание може при необходимост да разпореди раздаване на материалите и на хартиен носител в пленарната зала – по време на пленарно заседание или по парламентарни групи.
§ 8. Сроковете по този правилник се изчисляват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Последният ден на срока изтича в 18,00 ч.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за наименованието: „Заключителни разпоредби“.


§ 7. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 относно излъчването в реално време в интернет на заседанията на постоянните комисии, с изключение на заседанията на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, се прилага от момента на осигуряването на техническа възможност за това, но не по-късно от 1 септември 2013 г.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
§ 9. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 относно предаването на откритите заседания на Народното събрание от парламентарен телевизионен канал (БНТ) се прилага от момента на осигуряването на техническа и финансова възможност за това.


§ 8. Разпоредбите на чл. 26 и чл. 102 влизат в сила от 1 септември 2013 г.

Комисията не подкрепя текста на проекта и предлага § 8 да бъде отхвърлен.


§ 9. Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията и отменя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 58 от 2009 г.; изм., бр. 60 от 2009 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2009 г. - бр. 98 от 2009 г.; изм., бр. 100 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр. 33 от 2011 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 39 от 2011 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 80 от 2011 г.; изм., бр. 30 и 69 от 2012 г.).

Предложение от нар. пр. Христиан Митев, Искрен Веселинов, Юлиан Ангелов, Валентинов Касабов и Валентин Иванов:
§ 9 се изменя и придобива следната редакция:
„Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията и отменя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (Обн. ДВ. бр.53 от 18 Юни 201 Зг., изм. и доп. ДВ. бр.62 от 12 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 8 Ноември 2013г.)."
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
§ 10. Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията и отменя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 53 от 2013 г., изм., бр. 62 и 97 от 2013 г.).

§ 10. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Комисията подкрепя текста на проекта за § 10 който става § 11.

Приложение
към правилника

Финансови правила по бюджета на Народното събрание


Чл. 1. (1) Самостоятелният бюджет на Народното събрание е част от
държавния бюджет на Република България.
(2) Бюджетът на Икономическия и социален съвет е част от бюджета на Народното събрание.
(3) Бюджетът на Народното събрание включва всички приходи от дейността на неговите второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, административните и стопанските разходи, издръжката на парламентарните групи, разходите на комисиите, на народните представители, за международната дейност и интерпарламентарните организации.
(4) От бюджета на Народното събрание могат да се финансират и конкретни проекти и програми, свързани с формиране на демократична гражданска култура, лидерски умения и демократични практики в процеса на вземане на решения, както и курсове за квалификация на народни представители и лидери от всички парламентарно представени партии и коалиции с оглед членството на Република България в Европейския съюз.
(5) Второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание са ръководителите на Икономическия и социален съвет, на редакцията на "Държавен вестник", на Националния център за изучаване на общественото мнение, на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България, на Лечебно-възстановителната база на Народното събрание -Велинград, на Издателската дейност и на Хранителния комплекс.
(6) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвиждат средства за Програма "Студентска програма за законодателни проучвания в Народното събрание". Проучванията се публикуват на сайта на програмата на интернет страницата на Народното събрание.
(7) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвиждат резерви за непредвидени и/или неотложни разходи.
Чл. 2. (1) Председателят на Народното събрание или упълномощено от него лице утвърждава бюджетна процедура, с която определя реда и сроковете за съставянето на проект на средносрочна бюджетна прогноза и проект на бюджет на Народното събрание въз основа на решението на Министерския съвет за приемане на бюджетната процедура по съставянето на тригодишна бюджетна прогноза и държавен бюджет за следващата година.
(2) Дирекция "Парламентарен бюджет и финанси" координира и изготвя проектите на средносрочната бюджетна прогноза и на бюджет на Народното събрание и проекта на придружаващите ги доклади. Обобщените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет се изготвят въз основа на проектите на първостепенния и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси обсъжда изготвените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет и се произнася със становища по тях. Проектът на бюджетната прогноза, проектът на бюджет, проектодокладите и становищата на подкомисията се предоставят на председателя на Народното събрание.
Чл. 3. Използването на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на Народното събрание се извършва със заповед на председателя на Народното събрание.
Чл. 4. (1) Дирекция "Парламентарен бюджет и финанси" изготвя годишния касов отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание въз основа на отчетите на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и го представя на председателя на Народното събрание, който го предоставя за становище на постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
(2) Отчетът за изпълнението на бюджета се приема от Народното събрание по доклад на председателя не по-късно от 6 месеца след приключване на годината.
Чл. 5. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
Чл. 6. (1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 5, заместник-председателите на Народното събрание - с 45 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи по чл. 9 от правилника - с 35 на сто, заместник-председателите на комисии - с 25 на сто, членовете на постоянна комисия - с 15 на сто, и секретарите на Народното събрание - с 10 на сто.
(2) При съпредседателство на парламентарната група се полага възнаграждение за един председател.
(3) Народен представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава само по-високото възнаграждение измежду тях.
(4) За участие в подкомисии, временни комисии, както и за работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение. При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение.
Чл. 7. (1) Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 5 и 6, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит - 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен "доктор" - 10 на сто, и за "доктор на науките" - 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител.
(2) Народните представители могат да получават допълнителни възнаграждения при реализиране на приоритетни за страната задачи.
(3) От начислените възнаграждения се правят удръжки съгласно Закона заданъците върху доходите на физическите лица, както и осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравнотоосигуряване, както и други удръжки, определени със закон, които са за сметка на осигурените.
Чл. 8. Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка "Живот".
Чл. 9. Всички допълнителни разходи за придружител и помощник на народен представител с увреждане се поемат от бюджета на Народното събрание.
Чл. 10. Народният представител не може в това си качество да получава подаръци на стойност над една десета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание.
Чл. 11. (1) Признават се транспортните разходи на народен представител при пътуване с държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт - първа класа, и спално място за цялата вътрешна транспортна мрежа.
(2) Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители.
(3) Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 километра от София, до общо 40 самолетни билета годишно - еднопосочни или двупосочни, а на останалите - до общо 12 самолетни билета годишно - еднопосочни или двупосочни, във връзка с дейността им като народни представители.
(4) На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местнитеданъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание.
(5) Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в изборните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание. Този въпрос се регламентира от вътрешен акт, издаден от председателя на Народното събрание.
(6) Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на служебна уебстраница в интернет, поддържана на сървъра на Народното събрание.
(7) Народното събрание осигурява възмездно при необходимост на членовете на Европейския парламент от Република България работно помещение в сградите си с необходимите технически и комуникационни средства. Разходите се поемат от съответния член на Европейския парламент.
Чл. 12. Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението й, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и изборните им райони. Народните представители информират парламентарната група на всеки три месеца за изразходваните средства, които могат да бъдат обявявани и на страницата им в интернет. Народните представители, нечленуващи в парламентарна група, обявяват на всеки три месеца на страницата си в интернет информация за изразходваните средства.
Чл. 13. Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание.
Чл. 14. (1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител не се начислява сума, равна на дневното му възнаграждение.
(2) При неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група на народния представител не се начислява сума, равна на съответната добавка за участие в заседанието.
(3) При неоправдано отсъствие от 3 поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец на народния представител се удържат две трети от месечното му възнаграждение и Народното събрание не поема повече от една трета от допълнителните му разходи по чл. 12.
(4) Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се удържат две трети от дневното възнаграждение.
(5) Данните се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на парламентарни комисии, подкомисии и работни групи и от стенографските протоколи.
Чл. 15. Сумите, набирани по чл. 14, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание.
Чл. 16. (1) Възнагражденията по чл. 5 и 7 се начисляват от изборния
ден, а за встъпилите допълнително народни представители - от деня, в който народният представител е обявен за избран от Централната избирателна комисия. По чл. 6 възнагражденията се начисляват от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии.
(2) Министри, избрани за народни представители в следващо Народно събрание, декларират от кой държавен орган желаят да получават полагащото им се възнаграждение за периода до избор на нов Министерски съвет.
Чл. 17. (1) Парламентарен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова основни заплати, колкото прослужени години има в Народното събрание, но не повече от 10.
(2) На парламентарните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
Чл. 18. Националният център за изучаване на общественото мнение публикува на сайта на центъра на интернет страницата на Народното събрание плана си за работа, извършените изследвания по заявка на Народното събрание или на парламентарна група, финансирани от бюджета на Народното събрание, направените публикации и архив по години и теми.

Предложение от нар. пр. Алиосман Имамов, Четин Казак и Хамид Хамид:
Навсякъде в Приложението към правилника думите „бюджетни кредити" да се заменят с „бюджет".
Комисията подкрепя предложението.


Предложение от нар. пр. Десислава Атанасова, Цвета Караянчева, Красимир Ципов, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров:
1. Член 10 да се премести на систематичното му място в главата за народни представители.
2. В чл. 14:
а) в ал. 1 думите „не се начислява” се заменят със „се удържа”;
б) в ал. 2 думите „не се начислява” се заменят със „се удържа”;
в) в ал. 4 след думата „събрание“ се добавя „не бъде открито или”.
3. Навсякъде думите „бюджетни кредити“ се заменят с „бюджет“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на приложението към правилника:

Приложение
към правилника

Финансови правила по бюджета на Народното събрание


Чл. 1. (1) Самостоятелният бюджет на Народното събрание е част от
държавния бюджет на Република България.
(2) Бюджетът на Икономическия и социален съвет е част от бюджета на Народното събрание.
(3) Бюджетът на Народното събрание включва всички приходи от дейността на неговите второстепенни разпоредители с бюджет, административните и стопанските разходи, издръжката на парламентарните групи, разходите на комисиите, на народните представители, за международната дейност и интерпарламентарните организации.
(4) От бюджета на Народното събрание могат да се финансират и конкретни проекти и програми, свързани с формиране на демократична гражданска култура, лидерски умения и демократични практики в процеса на вземане на решения, както и курсове за квалификация на народни представители и лидери от всички парламентарно представени партии и коалиции с оглед членството на Република България в Европейския съюз.
(5) Второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Народното събрание са ръководителите на Икономическия и социален съвет, на редакцията на "Държавен вестник", на Националния център за изучаване на общественото мнение, на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България, на Лечебно-възстановителната база на Народното събрание -Велинград, на Издателската дейност и на Хранителния комплекс.
(6) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвиждат средства за Програма "Студентска програма за законодателни проучвания в Народното събрание". Проучванията се публикуват на сайта на програмата на интернет страницата на Народното събрание.
(7) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвижда резерв за непредвидени и/или неотложни разходи.
Чл. 2. (1) Председателят на Народното събрание или упълномощено от него лице утвърждава бюджетна процедура, с която определя реда и сроковете за съставянето на проект на средносрочна бюджетна прогноза и проект на бюджет на Народното събрание въз основа на решението на Министерския съвет за приемане на бюджетната процедура по съставянето на тригодишна бюджетна прогноза и държавен бюджет за следващата година.
(2) Дирекция "Парламентарен бюджет и финанси" координира и изготвя проектите на средносрочната бюджетна прогноза и на бюджет на Народното събрание и проекта на придружаващите ги доклади. Обобщените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет се изготвят въз основа на проектите на първостепенния и на второстепенните разпоредители с бюджет. Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси обсъжда изготвените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет и се произнася със становища по тях. Проектът на бюджетната прогноза, проектът на бюджет, проектодокладите и становищата на подкомисията се предоставят на председателя на Народното събрание.
Чл. 3. Използването на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на Народното събрание се извършва със заповед на председателя на Народното събрание.
Чл. 4. (1) Дирекция "Парламентарен бюджет и финанси" изготвя годишния касов отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание въз основа на отчетите на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджет и го представя на председателя на Народното събрание, който го предоставя за становище на постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
(2) Отчетът за изпълнението на бюджета се приема от Народното събрание по доклад на председателя не по-късно от 6 месеца след приключване на годината.
Чл. 5. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
Чл. 6. (1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 5, заместник-председателите на Народното събрание - с 45 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи по чл. 9 от правилника - с 35 на сто, заместник-председателите на комисии - с 25 на сто, членовете на постоянна комисия - с 15 на сто, и секретарите на Народното събрание - с 10 на сто.
(2) При съпредседателство на парламентарната група се полага възнаграждение за един председател.
(3) Народен представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава само по-високото възнаграждение измежду тях.
(4) За участие в подкомисии, временни комисии, както и за работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение. При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение.
Чл. 7. (1) Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 5 и 6, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит - 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен "доктор" - 10 на сто, и за "доктор на науките" - 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител.
(2) Народните представители могат да получават допълнителни възнаграждения при реализиране на приоритетни за страната задачи.
(3) От начислените възнаграждения по чл. 5 и 6 и по ал. 1 и 2 се правят удръжки за сметка на осигурените лица за осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравно осигуряване, за данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за други удръжки, определени със закон, както и удръжките по чл. 13.
Чл. 8. Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка "Живот".
Чл. 9. Всички допълнителни разходи за придружител и помощник на народен представител с увреждане се поемат от бюджета на Народното събрание.
Чл. 10. (1) Признават се транспортните разходи на народен представител при пътуване с държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт - първа класа, и спално място за цялата вътрешна транспортна мрежа.
(2) Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители.
(3) Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 километра от София, до общо 40 самолетни билета годишно - еднопосочни или двупосочни, а на останалите - до общо 12 самолетни билета годишно - еднопосочни или двупосочни, във връзка с дейността им като народни представители.
(4) На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание.
(5) Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в изборните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание. Този въпрос се регламентира от вътрешен акт, издаден от председателя на Народното събрание.
(6) Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на служебна уебстраница в интернет, поддържана на сървъра на Народното събрание.
(7) Народното събрание осигурява възмездно при необходимост на членовете на Европейския парламент от Република България работно помещение в сградите си с необходимите технически и комуникационни средства. Разходите се поемат от съответния член на Европейския парламент.
Чл. 11. Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението й, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и изборните им райони. Народните представители информират парламентарната група на всеки три месеца за изразходваните средства, които могат да бъдат обявявани и на страницата им в интернет. Народните представители, нечленуващи в парламентарна група, обявяват на всеки три месеца на страницата си в интернет информация за изразходваните средства.
Чл. 12. Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание.
Чл. 13. (1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се прави удръжка, равна на дневното му възнаграждение.
(2) При неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група на народния представител се прави удръжка, равна на съответната добавка за участие в заседанието.
(3) При неоправдано отсъствие от три поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец на народния представител се прави удръжка, равна на две трети от месечното му възнаграждение, и Народното събрание не поема повече от една трета от допълнителните му разходи по чл. 11.
(4) Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание не бъде открито или бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се прави удръжка, равна на две трети от дневното възнаграждение.
(5) Данните се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на парламентарни комисии, подкомисии и работни групи и от стенографските протоколи.
Чл. 14. Сумите, набирани по чл. 13, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание.
Чл. 15. (1) Възнагражденията по чл. 5 и 7 се начисляват от изборния
ден, а за встъпилите допълнително народни представители - от деня, в който народният представител е обявен за избран от Централната избирателна комисия. По чл. 6 възнагражденията се начисляват от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии.
(2) Министри, избрани за народни представители в следващо Народно събрание, декларират от кой държавен орган желаят да получават полагащото им се възнаграждение за периода до избор на нов Министерски съвет.
Чл. 16. (1) Парламентарен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова основни заплати, колкото прослужени години има в Народното събрание, но не повече от 10.
(2) На парламентарните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
Чл. 17. Националният център за изучаване на общественото мнение публикува на сайта на центъра на интернет страницата на Народното събрание плана си за работа, извършените изследвания по заявка на Народното събрание или на парламентарна група, финансирани от бюджета на Народното събрание, направените публикации и архив по години и теми.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ:
Десислава Атанасова