Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 2


На 12 ноември 2014 г. в зала „Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Временната комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Проект на доклад относно проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.

Заседанието бе открито в 14,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията Десислава Атанасова.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добър ден, уважаеми дами и господа.
Вече имаме необходимия кворум за откриване на днешното заседание на Временната комисия за изработване на Правилника.
Предлагам то да протече при следния дневен ред:
Точка единствена. Обсъждане на Проект на доклад относно проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам днешната ни работа да бъде до 18,00 ч.
Това е процедурното ми предложение. Ако има такива по дневния ред и по времетраенето на заседанието, имате думата.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Дневният ред е ясен. Парламентарната комисия е за това да изработи Правилник, така че няма какво друго да включваме в него, но предвид ангажиментите, които има всеки и стандартната продължителност на заседанията, предлагам да приключим в 17,00 ч.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз също подкрепям предложението за 17,00 ч., поради обстоятелството и факта, че за толкова продължителен период от време коефициентът на полезно действие на всички колеги реално ще намалее при всички положения, а това е Правилник, който касае всички нас и бъдещата ни работа. Мисля, че качеството трябва да е на първа линия, а не да го приемем толкова бързо – за един ден, до 18,00 ч.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Разбирам аргументите Ви. Нямам намерение да приемаме Правилник в днешното заседание на Комисията, дори в крайност щях да предложа утре от 9,00 ч. да заседаваме отново, за да използваме, че утре не е пленарен ден и наистина да постигнем чистота преди всичко на текстовете в Правилника, но считам че е редно вече Народното събрание да работи вече по Правилник в този си мандат. Затова смятам, че той трябва да е приет на заседанията днес и утре и следващата седмица да го разглеждаме в пленарната зала.
Въпреки това подлагам на гласуване направеното предложение за 18,00 ч. и в случай, че то не се приеме за 17,00 ч.
Моля, който е „за” дневния ред и заседанието да продължи до 18,00 ч., да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението е прието.
Работата на Комисията ще бъде днес до 18,00 ч.
Ще си позволя да подложа на гласуване и другото предложение за заседание на Комисията – утре от 9,00 ч., в тази зала.
МАЯ МАНОЛОВА: Нека да бъде от 10,00 ч., защото вече имаме поети ангажименти за утре.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре. Приемам аргументите заседанието да бъде утре от 10,00 ч.
Моля, който е „за” да гласува.
Мнозинство. И това предложение е прието. Благодаря на всички.
Преминаваме към деловата работа.
Заглавието на Правилника – по него няма постъпили предложения. Проектът е „Правилник за организацията и дейността на Народното събрание”.
Има ли предложения? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на Правилника.
Моля, който е „за”, да гласува.
Мнозинство. Против и въздържали се няма. Приема се.
Глава първа – „Общи положения”.
Няма постъпили предложения.
Подлагам на гласуване Глава първа – „Общи положения”.
Моля, който е „за”, да гласува.
Приема се наименованието, без „против” и „въздържали се”.
Член 1, чл. 2, Глава втора – „Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството”, чл. 3, чл. 4 – няма постъпили предложения.
Не виждам желаещи за изказвания.
Моля, който е „за”, да гласува.
Приема се, без „против” и „въздържали се”.
В чл. 5 има предложение на народните представители Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
Предполагам, че всички сте имали възможност да се запознаете с тях.
Има направени други предложения. По чл. 5 няма.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако приемем, че всички са се запознали с предложенията, предлагам да се раздели гласуването по т. 1.1; 1.2; 1.3 от гласуването по 1.4. Ако приемем, че точки от 1 до 3 са редакционни, макар че изразът „преустановяване на парламентарна група” изглежда доста неточен – преустановяването предхожда обикновено някакво действие. Как може една парламентарна група да се преустанови? Това е друг въпрос, но така или иначе по принцип ще ги подкрепим без четвъртата точка, която влага различен смисъл. В условията на деклариран консенсус сигурно, ако се приеме, че председателят на Парламента може да бъде и от група различна от най-голямата, да се следва логиката на целия Правилник, че обикновено, когато лице, заемащо дадена длъжност напуска се замества от лице излъчено от същата парламентарна група, така че ще гласуваме „против” по т. 1.4.
Предлагам Ви терминът „преустановяване” да бъде заменен с друг.
РЕПЛИКА: Например?
МАЯ МАНОЛОВА: Например „разформироване”, „прекратяване съществуването на парламентарна група”. (Реплики.)
Прекратяване на съществуването на парламентарна група. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Ако искате гласувайте си го преустановяване, само обръщам внимание.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Други предложения?
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз също предлагам терминът „преустановяване” да бъде заменен с „разформироване” или „разпадане”. Преустановяване е термин, който касае действие, което се преустановява. Не може дадено формирование да се преустанови. Само по себе си това словосъчетание е безсмислено (реплики) или прекратяване съществуването, но преустановяване на парламентарна група е некоректно като словосъчетание.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
Бих искала да обърна внимание на всички колеги, че в действащия Правилник на Народното събрание текстът е такъв в чл. 12, ал. 4 – „преустановяване”. Мисля, че миналата година сме се съобразили с този текст извън Вашите аргументи и въпреки това, ако считате, че следва да има някаква редакционна поправка ще подложим на гласуване.
Досега постъпиха предложения от госпожа Мая Манолова за разделно гласуване на предложенията по определени точки.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Бих искал да се присъединя с предложение във връзка с понятието „преустановяване”.
Предлагам, ако колегите не възразяват, да бъде „прекратяване”. (Реплики.) Прекратяване само. Прекратяването касателно субект има предвид съществуването, да избегнем описателното дефиниране. Прекратяване на парламентарна... (Реплики.)
Прекратяването е резултатно правно действие, което може да възникне в резултат на няколко фактически състава. Говоря принципно понятийно за всички възможни субекти, така че прекратяването би трябвало да изчерпи целия смисъл и варианти.
ЧЕТИН КАЗАК: Добре, защо не приемете както е в чл. 12 – „преустановяване съществуването”? (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ако има консенсус, че ще запазим текста на действащия Правилник – „преустановяване съществуването на парламентарна група”, ние сме съгласни като вносители да допълним текста. (Реплики.)
В такъв случай разделно гласуване не се налага. Нали, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА: На това само Ви обърнах внимание. Иначе ние ще гласуваме „против” 1.4.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре, разбрах Ви предложението.
В такъв случай, уважаеми колеги, поставям на гласуване предложенията от народните представители постъпили по текста на чл. 5 в т. 1, 2 и 3.
Моля, който е „за”, да гласува.
Приема се консенсусно, без „против” и „въздържали се”.
Подлагам на гласуване т. 4 от редакцията в чл. 5.
Моля, който е „за”, да гласува.
Единадесет за, против – 2, въздържал се – 1.
Благодаря.
Предложението е прието.
В същата т. 4 си позволявам да направя редакционно предложение. След думите „в изборите” да добавим, тоест думата „изборите” се заличава и се замества с „последните избори за народни представители”, за по-голяма яснота. Използва се по-нататък като препратка.
Няма противни предложения.
Подлагам на гласуване редакционната поправка в ал. 5.
Моля, който е „за”, да гласува.
Приема се единодушно, без „против” и „въздържали се”. Благодаря.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 5 с направените и приети предложения и текстовете по вносител, тоест на стария Правилник.
Който е „за”, да гласува.
Приема се единодушно, без „против” и „въздържали се”.
В чл. 6 има постъпили предложения от колегите Имамов, Казак и Хамид.
Има постъпили предложения от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
От името на вносителите на второто предложение – ние го оттегляме.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо Председател.
Нашето предложение е чисто техническо, продиктувано от факта, че за разлика от предходното Народно събрание, което имаше четири парламентарни групи, сега има осем, а винаги по традиция парламентарните секретари са били по двама от парламентарна група.
Затова предлагаме в Правилника на Четиридесет и третото народно събрание да има 16 секретари – по двама от парламентарна група.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще подкрепим предложението на колегите Казак и група.
Изказвам удовлетворение от това, че вносителите са оттеглили предложението си по същия текст, тъй като ние вече изказахме аргументи „против”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Поставям на гласуване предложението на господин Казак, Имамов и Хамид.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 6, против – 1, въздържали се – 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, тоест настоящата редакция на чл. 6.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 11, против – 1, въздържали се – 2.
ЧЕТИН КАЗАК: Госпожо Председател, аз не чух аргументи.
Доколкото разбирам Вие искате да останат осем секретари, тоест по един от парламентарна група.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Точно така.
ЧЕТИН КАЗАК: Традицията винаги е била по двама, тъй като в определен момент даден парламентарен секретар може да отсъства по уважителни причини. (Народният представител Димитър Лазаров говори при изключени микрофони.)
МАЯ МАНОЛОВА: Тук всеки си взима думата, когато иска.
ЧЕТИН КАЗАК: Мисля, че казусите са несравними. Едно е председател на Народното събрание, а друго са парламентарни секретари, така че от чисто практическа гледна точка ми се струва неудачно това предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
Приемам го като изразяване на отрицателен вот.
Много моля да се пази тишина в залата и да не се репликирате. Благодаря.
Преминаваме към чл. 7.
Постъпили са предложения от група народни представители – Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
Ние оттегляме това предложение.
Безспорно е, че докато се формират постоянните комисии работят временни такива.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 7 по вносител така, както е в действащия Правилник.
Моля, който е „за”, да гласува.
Мнозинство, без „против” и „въздържали се”.
Глава трета – „Ръководство на Народното събрание”.
В чл. 8 е постъпило предложение на народните представители Имамов, Казак и Хамид.
Постъпило е предложение от народния представител Казак.
Постъпило е предложение от народните представители Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов.
Постъпило е предложение от народните представители Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов, Лазаров.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, относно нашето предложение – вследствие на дебата, който проведохме в предишното заседание, ние сме съгласни да подкрепим редакцията на ГЕРБ по ал. 7, ако се допише, че са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Тогава нашето предложение се оттегля.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Веселинов.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, искам да обоснова двете предложения, едното от които е само мое, а другото е общо – на парламентарната група.
Първо, това, което е на парламентарната група, мисля че т. 9 трябва да отпадне, тъй като вече се е обезсмислила от практическа гледна точка. Знаете, че след въвеждането на дигиталните отпечатъци от пръстите на народните представители явлението гласуване с чужда карта е практически елиминирано. Точка 9 няма основание да остане повече и въобще всички текстове, свързани с гласуването с чужди карти трябва да отпаднат от Правилника.
Що се отнася до моето предложение по чл. 8 то е свързано систематически, ако искате да го обсъдим по-късно, когато дойде моментът за обсъждане на предложението ми за създаване на Административен съвет.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре. Благодаря, господин Казак.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, става дума за няколко типа предложения, които касаят различни хипотези на чл. 8, затова да изразим нашето становище поред, тъй като възможността да се гласува с карти без биометрични данни все още съществува и е факт в началото на всеки парламент. Мисля, че още не са готови картите с биометрията и в момента. Освен това винаги може да има проблеми и със системата.
Затова и в предния Правилник не премахнахме и санкциите, изобщо процедурите за установяване на гласуване с чужда карта.
Предлагам Ви – нека да останат. Факт е, че има такива периоди от работата на Парламента. Това е към господин Казак.
Традиционно ние се въздържаме по неговото предложение за създаване на Административен съвет. Направихме го в предния Парламент и няма да е коректно сега да си променим позицията.
Искам да отделя специално внимание на предложението, което са направили колегите от Патриотичния фронт. Едно от завоеванията в работата на предния Парламент и мисля, че е добра практика, която следва да бъде продължена, е участието на граждански организации и движения в различните фази на законодателния процес, възможността да правят предложения по внесени закони, да споделят становища, да участват в работата на комисиите. Според мен би било непочтено към гражданите да им отнемем тези правомощия.
Тук обръщам внимание, че идеята те да се включват в работата на консултативен съвет по законодателството, е въведена в действащия текст, фигурираше в предния Правилник с малкото уточнение, че тази възможност съществуваше за всички граждански организации, не само за тези, които са регистрирани в Министерство на правосъдието като такива, осъществяващи дейност в публична полза.
Ще си позволя малко по-пространно да аргументирам това мое мнение, тъй като то се среща и в други части на Правилника като една идея от тази нова парламентарна група да ограничи участието на гражданските организации в дейността на Парламента и в законодателния процес.
Факт е, че хората, които участваха активно в протестите – и февруарските, и тези през последната една година, спонтанно създадоха свои организации, които не са формализирани до степен да имат регистрация в Министерството на правосъдието.
Също така, факт е, че има организации, които са регистрирани като юридически лица, но не в обществена полза, и в същото време извършват не по-малко важна и полезна дейност. Бих се опитала да Ви дам някакъв пример. Например, ако отец Иван от Нови хан има сдружение с нестопанска цел в частна полза, със сигурност чрез него ще извършва дейност, която е полезна на децата и на хората, за които се грижи. Каква е причината той да бъде ограничаван – едно такова НПО, от участие при обсъждането на тези, които се отнасят до неговата дейност? По-скоро тук би стоял въпросът при участието в едни или други дебати за експертизата, с която разполага дадена неправителствена организация, но това е трудно за преценяване. Чисто формалният критерий дали е регистрирана... Да, знам, че една немалка част са регистрирани, участват с проекти в различни финансирания, включително на различни фондации, ползват се от достатъчен кръг привилегии, включително свързани с осигуряването на финанси, за да поставяме тук някаква цедка на входа на Парламента. Уверявам Ви, че това невинаги е доказателство за експертизата и качеството на предложенията в една или друга сфера. Така че апелирам към всички колеги, които наистина се интересуват от мнението на гражданите, на гражданските организации, на гражданските движения да не подкрепят предложения, които ще ограничат достъпа и участието на гражданите в работата на Парламента. Това е едно постижение, от което според мен не трябва да се отстъпва.
И по последното предложение, направено от народните представители от ГЕРБ и се отнася до работата и ръководството на Парламента – ако така са се разбрали в екипа председател и заместник-председателя, че със заповед на председателя ще се определя кои ще участват в президиума от заместник-председателите, ние не възразяваме.
Това, което предлагаме, мисля, че беше коментирано и с колеги от други парламентарни групи при предното неформално обсъждане, е тази заповед да се съгласува с Председателския съвет. Тоест текстът формално да звучи така:
„Председателят определя с писмена заповед, съгласувана с Председателския съвет, заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията.”
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Аз също ще предложа редакция в края на дебата.
Господин Лазаров първи поиска думата, после господин Кирилов, след това господин Андреев и господин Казак.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Искам да Ви обърна внимание, уважаема госпожо Председател, че досега коментарът беше върху ал. 2 на разглеждания чл. 8 от Правилника, който касае работата на Консултативния съвет по законодателство, а не работата на Народното събрание.
Що се отнася до участието на граждани, госпожо Манолова, по Вашата логика тук трябваше да добавим граждани и граждански организации, инициативни комитети, движения, каквито възможности по традиция в Народното събрание има и те са участвали при разглеждането на законите – в комисиите, в нарочна комисия, каквато има такава създадена. А тук става въпрос само за работата на Консултативния съвет по законодателство. Така че мисля, че предложението на колегите е резонно що се отнася до работата на Консултативния съвет по законодателство.
Що се отнася до работата на Народното събрание и участието на граждани, неправителствени организации, инициативни комитети – такива имат право и участват по въпросите, които касаят и се разглеждат в съответните комисии и на първо, и на второ четене, те биват канени. Да бъдем наясно! Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Лазаров.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, искам да взема повод от логиката, която колегата Казак вложи в една предна аргументация по отношение на Консултативния съвет по законодателството. Когато е имало такъв Съвет по законодателството – тук много депутати могат да говорят и исторически, аз не мога толкова много да говоря, защото досега не съм видял такъв Консултативен съвет нито в предния Парламент, нито в сегашния, но съм участвал по един или друг начин в много, много по-предни такива съвети.
Идеята за Съвета по законодателство е била той да бъде топ юридическата експертиза, която да подпомогне законодателния орган, тоест доколкото си спомням в предишни състави, това са водещи професори, водещи автори в отделните правни отрасли. В този контекст подкрепям изцяло това, което колегата Лазаров – ние си имаме формат за гражданските организации. Аз даже малко се притесних и в нашия текст за неправителствени организации с нестопанска цел, защото утре някой, да кажем, даже неюрист ще регистрира такова сдружение, примерно Сдружение за приятелство с народите, ще го регистрира в обществена полза, примерно както предлагат колегите, и то ще бъде постоянно присъстващо в този висш експертен консултативен орган.
Миналото Народно събрание не успя със Съвета по законодателство, не знам за по-миналото как е било.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Имаше, имаше.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
Да мислим в посока този съвет да е нещо работещо и наистина да е нещо полезно, за да има смисъл.
Правата на гражданските организации мисля, че ще направим всичко възможно да ги гарантираме, а не да ги ограничим. Но не е редно, как да кажа, да стане разностилие. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА: Може ли една реплика?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте!
МАЯ МАНОЛОВА: Въздържах се да направя реплика на господин Лазаров. Мисля, че с господин Кирилов ще говорим с по-спокоен тон.
Вижте, тук става дума според мен и е по-важно да се обърне внимание на експертизата, която една неправителствена организация има по дадена тема. Неслучайно има изречение второ, че организацията, дейността и съставът на Съвета се уреждат с правила, които са утвърдени от председателя на Народното събрание. Тоест председателят, ако има възможност за участие на неправителствени организации, може да постави изисквания за наличие на експертиза за участие в определени форуми, свързани с темата, която се разисква, още повече зависи какви ще бъдат функциите на този Консултативен съвет. Той би могъл да дава една последваща оценка на внесените законопроекти, но също така би могъл и било полезно, ако той играе активна роля при създаването на законопроекти, уреждането на даден вид обществени отношения, по които има законодателна празнота. Мисля, че тук участието на неправителствени организации с експертиза би било изключително полезно и не е критерият този по какъв начин са регистрирани те. Ще Ви дам даже популярен пример с неправителствените организации, например които имат експертиза, свързана с изборите и с изборния процес. Не всички наблюдатели и други организации са регистрирани по този начин, но пък имат история от участието в различни избори, наблюдения в различни държави, участие по проекти, публикации и прочие. Така че това условие не осигурява качество на становищата, с които ще действа или ще участва съответното НПО в законодателния процес.
Нека оставим председателя на Народното събрание, който ще бъде инициатор за създаването на този Консултативен съвет, който ще определи правилата, да заложи критериите. Със сигурност той ще ги направи така, че работата да е възможна и полезна.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Манолова, аз специално не исках да влизаме в детайлния дебат, за да не стигнем дотам да разгръщаме правилата, тоест бъдещите правила, по които би функционирал въпросният Консултативен съвет. Но ми се ще по това, което казахте, да разграничим, грубо казано, необходимостта от един постоянен състав на такъв съвет и състав, който да е инцидентен, който да е ад хок, който да е „case by case”. Няма смисъл инцидентното сдружение за контрол на изборите да участва и присъства примерно в тематика, която е съвсем друга, различна. Да не давам сега примери.
Но ако има 20 професори, постоянни членове, между които да кажем госпожа Друмева, да не изброявам, еди-кой си, ако темата е „Изборно законодателство”, те добре знаят кръгът евентуално на способните и граждански сдружения, и НПО та и могат да кажат: „За следващото заседание и обсъждане каним следните двадесет, петдесет” от всякакъв вид сдружения.
МАЯ МАНОЛОВА: За това става дума, за заседанието да могат да участват.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не се прегражда участието, това ми е мисълта.
МАЯ МАНОЛОВА: То зависи от правилата. Ако казваме – утре заседаваме по тази тема... Това са все пак заседания на Консултативния съвет, по време на които се определя темата и решават...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, господин Казак! Преди малко направих бележка на колегите, че говорят без да са получили думата.
Сега думата има господин Андреев, освен ако господин Лазаров няма процедурен въпрос. Няма.
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Трудно ми е тук да говоря в такава силна компания на юристи. Но специално за предложението, което обсъждаме във връзка с това кои могат да присъстват на този Консултативен съвет, спомням си по време на гражданските протести точно за този Консултативен съвет имаше страшни скандали, заради това, че хората, които там представляваха уж някакви граждани, се оказаха после, че не са точно тези.
За да има Консултативният съвет тежест, легитимност, авторитет и да не може повече да бъде упрекван в това, че някой си направил временно такова сдружение, изразява своите и на някой друг там около него мнения, това, което предлагат колегите от Патриотичния фронт – Христиан Митев и така нататък – те оттеглиха ли го, аз смятам, че една такава легитимация не е толкова лоша. Не е толкова лоша, защото такава легитимация означава, че тези хора, които се показват пред обществото с това сдружение имат трайно присъствие. Тоест те не смятат да бъдат създадени временно за един консултативен съвет. Тоест те ясно са заявили своята програма, която искат да представят и да защитават своите виждания. В това няма нищо лошо. Не е проблем освен тези, да кажем, представители на неправителствения сектор, регистрирани по този начин, да присъстват и видни граждани, които имат експертиза. Какъв е проблемът?
Смятам, че трябва да има легитимност, а тя се дава от българските институции. Такава институция е Министерството на правосъдието примерно.
Другото, което е по отношение на казаното от господин Казак за отпадането на чл. 8, т. 9, това е свързано с гласуването с чужди карти. Нали така? Да, технологично са се развили нещата. Ние знаем, че тук има биометрични данни. Знаем, че без да си поставим показалеца там, не може да се гласува. Но нека този архаичен текст да остане като сигнал, като символичен знак, че Събранието желае да се знае, че в него не може да се гласува с чужди карти. Знаем, че технологично е безсмислено, но какъв е проблемът? Нямаме проблем! И аз това казвам!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, ще направя процедурно предложение, но все пак преди да го предложа формално искам да кажа – ако някой си мисли, че Консултативният съвет ще бъде законодателен орган, отделен от Народното събрание, просто заблуждава околнослушащите. Да, Консултативният съвет до Четиридесетото народно събрание, поне аз си спомням, ако не се лъжа, професор Средкова беше председател – беше Консултативен съвет по законодателството, а не по законодателните инициативи. Идеята е все пак да прави преценка отговарят ли внесените законопроекти по Закона за нормативните актове. (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
Може ли да продължа, госпожо Манолова? (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
Отговарят ли внесените законопроекти на Закона за нормативните актове? В съответствие ли са или са в колизия с други вече действащи или приети закони? Внесените текстове по проектите на закони има ли вече произнасяния, защото такива практики имаме и нееднократно сме свидетели с решения на Конституционния съд, които вече са се произнесли и изобщо за качеството, езика и стила на внесените законопроекти! Това би трябвало да прави Консултативният съвет. Затова, както каза колегата Данаил Кирилов, а и други колеги знаят, в него са наистина едни изтъкнати юристи в различните области на правото.
Нормално е да участват неправителствени организации, специализирани и регистрирани. Всичко останало при приемането на законите, няма да се повтарям – да, участват и граждани, и отец Иван може да бъде поканен при самото разглеждане и приемане на законите. Да не говорим, че има отделна комисия за работа с гражданското общество или Комисията по петициите и жалбите на гражданите, където също могат да участват.
Формалното ми предложение, госпожо Председател, е да прекратим разискванията, да гласуваме, като правя предложение в текста, както заявиха колегите от Патриотичния фронт, към нашия текст да се добави „регистрирани по закона”. Но тъй като колегите предложиха, да си оттеглят предложението, може би е по-етично първо да гласуваме нашия текст с тази добавка, а после това да оттеглят.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Има направени заявки за изказвания, господин Лазаров, и от останалите колеги, затова ще им дам възможност.
Госпожо Манолова, господин Лазаров не е направил изказване, за да има реплика.
Давам думата на господин Митев.
МАЯ МАНОЛОВА: Какво беше това?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Беше процедура.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, на първо място след направеното предложение за редакция от господин Лазаров ние оттегляме нашето предложение. Ще подкрепим предложението на народните представители от Партия ГЕРБ.
Преди това ще си позволя да кажа няколко думи за логиката, която вложихме, когато правихме това предложение. На първо място, както колегите се изказаха, това е един специализиран Съвет по законодателство, който дори не е постоянна комисия на Народното събрание.
Второ, ако някой тук може да ми даде легално определение за гражданска организация и движение, ще бъда много благодарен, защото доколкото си спомням в българското законодателство имаме Закон за юридическите лица с нестопанска цел и имаме определение кои са, какви са като видове и не е необходимо тук да навлизаме в лекции. Мисля, че всички са достатъчно добре запознати с него.
На трето място, ще Ви припомня действието на онази специална комисия с онези така странно създадени организации и движения, като имаше участници дори със странни имена, известни в обществото с известно количество висящи досъдебни производства.
МАЯ МАНОЛОВА: Бъркате комисията, господине.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, никой не Ви е дал думата! Моля Ви, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Просто, хайде да не говорим откровени...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, ще направите реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Добре, ще кажа една откровена истина. В същата тази комисия, която приемаше правилата по Изборния кодекс, най-голямата извънпарламентарна партия не беше поканена и не беше участвала. За сметка на това участваха всякакви представители, както се казва „от кол и въже”, буквално дошли от улицата.
И още няколко думи в тази връзка. Смятате ли примерно, че „Фейсбук” е група на граждани и гражданска организация и има право тя да участва? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Реплики?
МАЯ МАНОЛОВА: Даже имаше въпрос тук.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте!
ФИЛИП ПОПОВ: За експертното становище на колегата и това, което изказа господин Лазаров, мисля, че към този Експертен съвет май е най-добре да няма каквито и да било юридически лица с нестопанска цел, поне натам вървеше логиката дотук. Не виждам един регистрационен режим в Министерството на правосъдието да дава някаква експертиза за юридическо лице по определени въпроси. Експертизата я дават участниците, членовете на това юридическо лице, а не самата регистрация.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Втора реплика – госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: И да използвам случая, за да отговоря на...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, Вие правите реплика в момента.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, но той ми зададе въпрос, така че в условията на реплика да му отговоря.
Поканата за участие и в Комисията за изработване на изборните правила, и в така наречената „Гражданска комисия” беше отворена до всички партии, които са извън Парламента, до всички парламентарни партии, до всички граждански организации. В нея са участвали активно, специално по изборните правила, и всички организации, които Ви сте сложили под шапката, регистрирани в Министерството на правосъдието като такива, извършващи дейност в обществена полза. Тук ще назова и „Трансперанси”, и Института за правни изследвания, и Института за изследване на публичната среда, и всички организации, които активно протестираха, но имаха отношение по изработването на изборните правила, включително и на този Правилник. Така че това са техни предложения – за включването на всички граждани и граждански организации в работата на Парламента, но също така и на всички други граждански организации, които не са регистрирани, не получават финансиране от чужди фондации, защото не са регистрирани, а също и тези, които не са формализирани докрай. Защото, ако не сте забелязали, наистина имаше хора на улицата, които се организираха спонтанно – и през февруари, и след това, даже част от тях участваха в избори, в листи и прочие. Идеята на предния Парламент беше гражданите да участват. Ако идеята на този Парламент е да ги остави отвън, това вече ще бъде отговорност на мнозинството.
Що се отнася до функциите на Консултативния съвет по законодателството, всъщност тук основният ангажимент за функциите, за същността на тази дейност, е на председателя на Народното събрание и на екипа от заместник-председателите.
Виждането на предния председател беше по-различно, на по-предния – още по-различно. Няма нищо лошо, ако експертизата, с която разполага Консултативният съвет, се използва не само за анализ на вече – даже в по-предния Парламент те анализираха вече приети на първо четене законопроекти, когато вече е фатално късно да даваш становище и правна експертиза. Това трябва да се случва на една предварителна фаза, ако искаме качествен законодателен процес. Тук няма нищо лошо организации, които имат експертиза, независимо каква е сферата, да кажат своето мнение. Разбира се, че тези, които са в бранша фермери и земеделски стопанства няма да се произнасят по Изборния кодекс и по НПК.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Само ще направя следното уточнение.
Колеги, мисля, че и досега гражданите имат достатъчно форми за участие, съгласно действащото законодателство. Ще припомня Закона за нормативните актове, няма да Ви цитирам конкретен текст от него, защото не е пред мен, който позволява гражданите да правят предложения по внесени законопроекти и самите те да правят предложения до органите, които имат законодателна инициатива. Така че не смятам, че всеки отделен гражданин, дори да не е включен формално в регистрирани по закон юридическо лице с нестопанска цел – сдружение или фондация, има право на това участие. Нито пък смятам, че някой е ограничил гражданите да присъстват и да участват в заседания на комисиите, което се е случвало и се случва и в момента. Така че не смятам, че с тази редакция по някакъв начин някой ограничава правата на гражданите да участват. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Преди да дам думата на господин Делчев, само ще поясня за всички колеги, които според мен влизат в излишна риторика, че в Правилника за работата на Четиридесет и второто народно събрание имаше изрично записан императивен текст, че се създава такъв Консултативен съвет. Не знам каква е била идеята на председателя тогава господин Миков, но за година и 4-5 месеца нито е създаден такъв Консултативен съвет, нито са изработени правила, по мой спомен. Тоест в момента започваме дебат, който мисля, че не е лишен от смисъл, но логиката трябва да е в друга посока.
МАЯ МАНОЛОВА: В каква посоката, госпожо Председател?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, не съм Ви дала думата и не съм Ви задала въпрос, за да очаквам отговор от Вас.
Затова, уважаеми колеги, считам, че след изказването на господин Делчев, добре – и на господин Казак, трябва да прекратим дебата, защото наистина Консултативният орган, който председателят и ръководството на Народното събрание ще създаде, трябва да помогне на всички нас да работим за по-добро законодателство, а не да създаваме неправителствени организации в една или друга полза.
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Колеги, важно е тук наистина да говорим за логика и за принципи. За мен работата на Народното събрание няма как да бъде затворена, няма как да бъде закрита. Нормално е обществеността да участва в нашата работа. Нормално е тя да контролира, нормално е да дава идеи, най-малкото защото не е задължително тук да са събрани най-големите експерти. В неправителствения сектор също има много добра експертиза.
Мисля, че дебатът малко се разшири по тази точка и да кажа още – се изроди. Ние бихме гласували против всеки опит да се закрие работата на Народното събрание за неправителствени организации, но тук говорим за Консултативния съвет.
Нека да си дадем сметка – в чл. 28, който говори вече за работата на временните комисии, първо, второ заседание, първо четене, второ четене, там няма такова ограничение. Тоест там е максимално широко. Нека там, където се върши реалната работа и може да има реална полза от неправителствените организации, да го оставим широко, а един такъв Консултативен съвет, който въобще не знам дали ще се разкрие или няма да се разкрие, да остане на едно по-експертно ниво. Аз нямам против между другото, ако колегите го подкрепят, да остане „организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел” и с това да се сложи край на дебата, защото имаме прекалено много разпоредби, които още трябва да гласуваме още. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че това предложение трябва да бъде отхвърлено изцяло.
Традиционно Консултативният съвет по законодателство към председателя винаги е бил съставен само от университетски преподаватели, които са подпомагали експертно със становище чисто правно-технически, експертно по определени законопроекти, които председателят е преценявал да им възложи. Тоест в този орган никога не се е търсило да се включат граждански организации и така нататък.
Гражданските организации имат възможност и по сега действащия Правилник, а мисля, че това ще остане и в новия Правилник – знаете, че всеки законопроект се разпределя на водеща комисия и на съпътстващи комисии, там гражданските организации могат да участват, могат да изпращат становища във водещата комисия и по този начин да участват реално в законодателния процес.
Тук Консултативният съвет има чисто правно-консултативни функции да преглежда дали законопроектът е в синхрон с действащото законодателство, дали трябва да се променят други разпоредби в други закони, за да бъде постигната тази синхронизация и така нататък.
В Консултативния съвет нямат място застъпването на определени тези, които неминуемо ще бъдат застъпени от гледна точка на интереса или от гледна точка на позицията на дадена неправителствена организация. Затова предлагам да отпадне въобще този текст.
Госпожо Председател, на следващо място правя своето основно предложение за нова ал. 3, където се предлага председателят на Народното събрание да определя със заповед заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица, да се добави текстът: „при спазване на принципа на ротацията”, тоест да е ясно, че заместник-председателите ще се редуват, а не едни и същи заместник-председатели да седят горе на трибуната.
По отношение на т. 1.3, не зная защо колегите предлагат този текст. Може би е предложение от предходен текст? Може би се има предвид, че може да се случи така – председателят да не е от най-голямата парламентарна група и затова се предлага подобен текст, задължително когато той отсъства, да бъде заместван от заместник-председателя от най-голямата парламентарна група.
РЕПЛИКИ: Такава е традицията.
ЧЕТИН КАЗАК: Традицията винаги е била да бъде заместван от заместник-председателя от неговата парламентарна група, а сега Вие предлагате да е от най-голямата. Може хипотетично да се случи председателят да не е от най-голямата парламентарна група.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Ще си позволя да Ви направя реплика, обобщавайки Вашите предложения.
По отношение на последното, казано от Вас – това е Правилникът за работа на Народното събрание до 2013 г. Тогава заместването на председателя е било от заместник-председателя от най-голямата парламентарна група. Такъв е текстът. Струва ми се, че това се промени само в рамките на Четиридесет и второто народно събрание. В предходните мандати на Народното събрание е било по същия начин. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, много Ви моля да не прекъсвате както мен, така и останалите колеги, когато говорят.
Господин Казак, по отношение на предложенията, които направихте, възприемам като предложение за редакция в ал. 7 да отпадне последното изречение, в ал. 7 на чл. 8 в нашето предложение да отпадне последното изречение.
Колегите обаче от Патриотичния фронт, поне по изказването на господин Митев, имаха претенция именно към това последно изречение, че биха подкрепили и не биха оттеглили тяхното, ако това изречение остане.
Ако има разбиране у всички ни, че Консултативният съвет наистина е орган, в който трябва да участват представители по-скоро на академичните среди, отколкото на гражданските организации...
ЧЕТИН КАЗАК: Само и единствено.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Тогава бихме могли да се обединим върху един текст. Страхувам се обаче, че госпожа Манолова ще коментира, че сме абдикирали от това – да има публичност и прозрачност в работата на Народното събрание по отношение на законодателството и гражданските организации. (Реплики от народния представител Четин Казак.) Не съм Ви дала думата.
Ще подложа на отделно гласуване.
МАЯ МАНОЛОВА: Задавате въпрос от мое име, отговаряте от мое име ...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, госпожо Манолова, не задавам въпрос от Ваше име. Нямам никакво раздвоение на личността.
Колеги, има няколко предложения по реда, по който са направени, с оглед отпадане на спорното от безспорното.
По предложението на господин Имамов, Казак и Хамид – да отпадне т. 9 от ал. 1 на чл. 8 се изрази логика, че е по-добре да се запази.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Имамов, Казак и Хамид по чл. 8, ал. 1, т. 9.
За – 1, против – 3, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване следващото предложение.
ЧЕТИН КАЗАК: Моля да отложим гласуването по това предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре, отлагаме го.
Ще го гласуваме на систематичното му място.
Следва предложение от колегите Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ако позволите, госпожо председател, ние оттегляме това предложение и приемаме редакцията, която направи господин Лазаров, стига Вие впоследствие да не оттеглите това предложение. Ако го оттеглите, ние няма да поддържаме своето първоначално предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Митев. Предложението се оттегля.
Ще предложа разделно гласуване по отношение на ал. 7.
Ще предложа редакция на ал. 3 по отношение на това как функционират заместник-председателите.
ЧЕТИН КАЗАК: Моля също така отделно да гласуваме т. 1.3 от ал. 5.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване предложението на Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров в чл. 8, ал. 3 да стане ал. 2 със следния текст:
„Председателят на Народното събрание след съгласуване с Председателския съвет определя с писмена заповед заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица. Местата на президиума се заемат от определените със заповедта заместник-председатели.” (Шум и реплики.)
ЧЕТИН КАЗАК: Имам предложение.
МАЯ МАНОЛОВА: Тук е включено нашето редакционно предложение след гласуване.
ЧЕТИН КАЗАК: Моето редакционно предложение не е включено тук: „Като се спазва принципът на ротацията” или „на ротационен принцип” – в края на първото изречение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Казак, нали има Председателски съвет?
МАЯ МАНОЛОВА: Нека там да се уточнява
ЧЕТИН КАЗАК: Какво да се уточнява?
МАЯ МАНОЛОВА: Как да се въртят заместник-председателите..
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще подложа на гласуване и Вашето редакционно предложение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Казак – след думата „седмица” да се добави „на ротационен принцип”.
Моля да гласувате.
За – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на ал. 3, която току-що Ви представих.
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 8, ал. 5, думите „от същата парламентарна група” да се заменят с „от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в ЦИК за самостоятелно участие в последните избори за народни представители”.
Моля да гласуваме.
МАЯ МАНОЛОВА: Мога ли аз да изкажа своето мнение? Защо да не кажем „от най-голямата парламентарна група”? Защо е това препращане към тези дълги и сложни текстове?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, вече сме в процедура на гласуване.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване ал. 7.
Първо ще подложа на гласуване отпадането на последното изречение от ал. 7: „В заседанията на Съвета могат да участват представители на неправителствените организации” – това е предложението на господин Казак.
Моля, гласувайте.
За – 2, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване направеното предложение от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов, Лазаров.
Моля да гласуваме.
За – 11, против – 2, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, можем ли да гласуваме това, по което колегата се съгласи и аз Ви предложих като редакционна поправка? Последното изречение на ал. 7 да придобие съдържанието на предложението на колегите Митев, Веселинов, Ангелов – това беше тяхното условие, че ще подкрепят ал. 7, ако тяхното предложение влезе като последно изречение. Ще го прочета за яснота.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Лазаров, ще Ви прекъсна. Това щеше да бъде следващото предложение, защото трябва да направим допълнение с тяхното последно изречение.
Господин Казак, заповядайте за отрицателен вот.
ЧЕТИН КАЗАК: Само да кажа, че гласувах „против”, защото Ви казах, че в този Консултативен съвет ще стане хаос, ако създадете такова обективно право на всяка неправителствена организация или дори само на тези, регистрирани в Министерството на правосъдието, да участват в заседанието на този Съвет. Той, пак казвам, по традиция винаги е бил съставен само от университетски преподаватели и е имал само чисто правно-технически функции – да усъвършенстват текстовете, без в него да се застъпват разнопосочни тези, защитаващи определени интереси по дадената материя. Мястото на такива разнопосочни интереси и тези на различни неправителствени организации е във водещата или съпътстващите комисии, ако искате, в Комисията за гражданското общество – там е мястото на неправителствените, а не тук – в Консултативния съвет. Правим пълна амалгама.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Реплика?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Това е отрицателен вот, колеги, нямате право на реплики.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Лазаров и на господин Митев – в последното изречение на ал. 7 след думата „организации” да се добави следният текст: „Регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност на Министерството на правосъдието”.
Моля да гласуваме.
За – 11, против – 2, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 8 с всички гласувани досега и приети предложения.
За – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 9 е постъпило предложение с вносители Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров. Предложението е редакционно.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 9, ал. 2, т. 3.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 9.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 10 има предложение от колегите Имамов, Казак и Хамид – в чл. 10 т. 2 да отпадне.
Няма допълнителни предложения.
Логиката може би е свързана с предложението по предходната алинея. Ние вече имаме гласуване, че ще остане санкционирането.
Подлагам на гласуване предложението на колегите т. 2 да отпадне.
За – 1, против – 3, въздържали се – 7.
Предложението не е прието.
По чл. 11 има предложение от народните представители Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
Има ли изказвания по чл. 11?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Искам да чуя аргументи защо се разширяват задълженията на квесторите да поддържат реда и в цялата сграда. Никога те не са се занимавали с поддържането на реда извън пленарната зала или на балконите в пленарната зала. Досега тези задължения са се изпълнявали от други – от охраната на Народното събрание, от служителите на Националната служба за охрана. Знаете, че квесторите не разполагат и нямат същите правомощия, както служителите на НСО, нито разполагат със средства за принуда. Да им се вменяват сега задължения да поддържат реда и в кулоарите, ми се струва малко прекалено.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Казак, в отговор на Вашето питане по-скоро бих направила редакционно предложение: да си остане т. 1 на чл. 11 така, както изглежда в настоящия правилник.
Да се създаде т. 4 с това съдържание – за реда в сградата на Народното събрание, където се провеждат пленарните заседания. Мисля, че понякога има необходимост в сградата, където се провеждат пленарните заседания, да се осигурява някакъв ред – било на посетителите, било на други. Няма нужда да припомням моменти от предходното Народно събрание.
Мисля за по-удачно да не разчитаме, че служителите на НСО – както Вие казахте, ще използват сила във връзка с посещения на граждани, а по-скоро квесторите да ги упътват или насочват за реда в тази сграда.
Господин Андреев, заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Аз искам да се включа само процедурно.
Този текст е много хубав, защото изчиства едно лицемерие в Парламента. Спомняме си при предишното правителство, когато имаше хора, които излязоха дори на балконите и казаха: „Орешарски, върви си”, те отидоха и ги изгониха. Аз също не смятам за редно в Парламента да стават такива неща. И за да не стават, те трябва да се забранят. Всичко може да става отпред – пред Парламента. Тук може да има политически дебат само в пленарната зала. Тъй като сега има твърде много хора, които могат да злоупотребят с тази прекалено голяма слободия, да е ясно, че такова нещо не може да се случва в този Парламент!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз и господин Андреев Ви направихме реплики, господин Казак.
Трета реплика – господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Казак, нека да бъдем екзактни и точни, когато цитираме какво пише в тази точка. Пише: „Изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в сградата”. Никъде не пише, че квесторите ще охраняват сградата.
А редът, който те трябва да осигуряват в сградата, е нещо съвсем различно от охраната – първо.
И второ, и в момента има разпоредби на досегашните председатели на Народното събрание, знаете, че в единия кулоар не могат да влизат журналисти – където е председателският кабинет. Това са задължения, вменени на квесторите да ги осигуряват, а не на охраната от НСО. Охраната от НСО е нещо съвсем различно и нейните задължения са съвсем различни. Затова нека да бъдем точни, когато четем, и да влагаме необходимия смисъл в записаното, а не да цитираме така, както ни е изгодно в случая. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо председател. Аз чета текста така, както е написан: „Да се поддържа редът”. Не съм казал „охрана”. Поддържането на реда включва много дейности – да се възпрепятстват хората да вършат определени действия, да се оказва принуда да напуснат примерно определени помещения. (Шум и реплики.) Какво означава примерно да се пресичат определени действия? Това означава поддържането на реда.
Вие виждате ли квесторите, някои от които са дами в младежка възраст, да могат да се справят с подобни задължения?!
Това, което каза господин Андреев, е включено в сега действащия текст. Естествено, че на балконите в пленарната зала ще имат функция квесторите, защото само квесторите, извън народните представители, стенографките и самите министри и заместник-министри, няма право никой друг да влиза в пленарната зала. Естествено е, че квесторите имат функцията да поддържат реда вътре в пленарната зала и на балконите, свързани с нея. Но извън пленарната зала и балконите да вменявате на квесторите да поддържат реда, ми се струва прекалено за тях. Има служители на НСО, чиято дейност е не само да осигуряват охраната. Ако трябва да се поддържа редът, те са много по-компетентни, отколкото квесторите, за подобен род действия. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Господин Андреев, заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Искам да помислим върху един текст. Виждам тук колеги народни представители, които се разхождат с охрана. Има колеги народни представители, които се движат в Събранието с охрана. Редно ли е колеги народни представители в Събранието да имат с охрана?! Поставям този въпрос съвсем резонно. Визирам Делян Пеевски, господин Местан. Едни яки момци се движат с тях. От кого ги пазят?
ЧЕТИН КАЗАК: Господин Андреев, това са охранители на Националната служба за охрана.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Не са, не са, лично съм проверил.
ЧЕТИН КАЗАК: Са, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Не са! (Шум, оживление.)
РЕПЛИКА: На господин Пеевски не са.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Моделът трябва да започне оттук да се разглежда. Какъв е Пеевски повече от мен и от Вас? Питам: какъв е повече?! Защо той трябва да има нещо повече от другите народни представители?!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на господин Андреев и на господин Казак.
Бих искала само да обърна внимание, че председателят на Народното събрание ще издава разпореждания и вероятно ще обобщи какво точно трябва да вършат квесторите по отношение на реда в кулоарите на Парламента. Надявам се, че няма да се стигне до ситуация в разпореждането да пише, че ще се употребява сила, както Вие, господин Казак, може би ни наведохте на тази мисъл.
Подлагам на гласуване направеното предложение в чл. 11 с редакционната поправка, тоест да се запази настоящият текст, а предложението – моето и на останалите колеги вносители за текста, да стане т. 4.
За – 11, против – 1, въздържали се – няма.
Тук броя „за” гласовете на господин Кирилов и Лазаров, които заявиха своя вот.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 11 с редакцията, която подкрепихме току-що.
За – 11, против и въздържали се – няма.(Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ЧЕТИН КАЗАК: Има предвиден Правилник за вътрешния ред и достъпа до сградите на Народното събрание – знаете, там е мястото да се регламентират всички тези неща.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Атанасов, гласувахме го вече. Аргументите си можете да споделите в пленарната зала.
Глава четвърта – „Парламентарни групи”.
Няма постъпили предложения по наименованието на главата.
Моля да гласуваме.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Наименованието е прието.
По чл. 12 има предложение от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров – ал. 4 да отпадне. (Реплика от народния представител Четин Казак.)
В чл. 5, ал. 2 сме го приели вече и сме го гласували – преустановяването и прекратяването на групите, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Тук има процедурни уточнения.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има предложение от госпожа Манолова, господин Георгиев и господин Попов за чл. 12, ал. 5.
Имате думата за изказвания.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е текстът, с който предлагаме да се прекрати парламентарното номадство и възможността на така наречените „независими народни представители” да прелитат от група в група.
В предишния Парламент успяхме да направим присъединяването към други парламентарни групи да не става в условията на финансови ангажименти. Прекъснахме връзката между парите и депутатите, в смисъл, че парите не следват депутата и той да върви с тях да обикаля парламентарните групи.
Сега според мен трябва да направим и следващата стъпка – изобщо да забраним на народни представители от преустановили съществуването си парламентарни групи да се присъединяват към други такива; или парламентарна група, която е спряла да съществува, да се преобразува в нова, в две различни или да се правят подобни правни фигури в Парламента. Такова е очакването на българските граждани. Предполагам, че много от Вас са го обещавали на своите избиратели. Мисля, че е крайно време да го въведем в парламентарния Правилник.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Съгласен съм с госпожа Манолова и смятам, че това е абсолютно правилно решение. Много хора влизат не защото са известни, а защото са влезли с една политика, с една заявка. Когато обаче влязат тук, всички ставаме свидетели как те бързо се ориентират в зависимост от ситуацията. Смятам това за морално решение и този Парламент трябва да даде сериозен отпор на колегите, които смятат да използват Парламента за уреждане на свои лични интереси.
След като един човек е влязъл с една парламентарна група, ако не е съгласен с нейните политически решения, има два варианта. Достойният и почтеният е да напусне Парламента, защото той е влязъл с тази парламентарна сила, не че той е много известен, а защото хората са го припознали към тази политическа група. Втората възможност за недотам моралните ни колеги е да останат в този Парламент и да се правят на независими. Смятам, че дотук трябва да спрем.
Ако има нова Конституция, конституционалистите ще кажат редно ли е човек, който е влязъл като член на една партия, после да излиза като член на друга. Има дори такива, които минават през две партии, докато излязат от Парламента, така че считам това предложение за правилно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Андреев.
Аз също искам да заявя, че нашата парламентарна група има решение в същата посока – да подкрепим текстовете, които прекратяват парламентарното номадство и смяната на парламентарните групи.
Единствената редакция, която ще си позволя да Ви предложа да обсъдим, е дали думата „независими” да бъде заменена с думата „нечленуващи”, тъй като всеки един избран от парламентаристите, е избран не като независим народен представител, а като членуващ в определена партия или коалиция. Дори той да прекрати членството си в нея, не става независим, а по-скоро е нечленуващ.
Моля да дадете аргументи и в тази посока.
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Госпожо Председател, Вие до голяма степен казахте това, върху което и аз исках да обърна внимание. Подкрепяме логиката на госпожа Манолова и останалите колеги за това предложение.
Искам да обърна внимание, че текстът на тази алинея и думите „стават независими народни представители” на практика противоречат на записаното в чл. 14, ал. 5, където се говори за народни представители, нечленуващи в парламентарна група. Следователно трябва да уеднаквим наименованието в двата члена и най-вероятно просто трябва да приемем съществуващото определение „нечленуващи в парламентарна група”. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като чл. 14 предстои, сега трябва да вземем решение. На практика това, което е установено като парламентарна терминология до предния Парламент беше „независими народни представители”. По предложение на господин Христо Бисеров текстът „независим” беше променен на „нечленуващ в парламентарна група”. Не мисля, че това е особено важно. По-важен е същностният въпрос – дали ще им позволим да се присъединяват към други групи и да станат членуващи в парламентарни групи, но няма и ще останат народен представител членуващ в парламентарна група.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Безспорно логиката и намеренията на всички ни е в една посока, че трябва да приключи парламентарното номадство. И мисля, че тук имаме абсолютно мнозинство. Наистина има различна парламентарна практика. В рамките на Четиридесет и първото народно събрание бяха „независими”. В Четиридесет и второто, съгласно текстовете на правилника, – „нечленуващи”. Просто ние трябва да гласуваме една от двете редакции.
Господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Ако следваме логиката на възникването на качеството на народен представител, може да стане объркване и ако въведем сега „независими” за тези, които са напуснали парламентарната група, това да се обърква с независимите, които влизат като част от инициативен комитет. Затова може би по-добре е да приемем логиката за нечленуващи в парламентарни групи, за да са отделни категории. Само го предлагам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Аз също смятам, че думата „независим” е изключително неточна. Спомням си когато съм бил народен представител преди много време, тогава имаше въвеждане на така наречения „независим строителен надзор”. Истината беше, че той е всичко друго, но не и независим. Така че тук и при колегите, които се независими, въобще не са независими. Те са зависими най-малко от своите интереси, така че по-добре е да бъде „нечленуващи”. Това мисля е по-точно, по-ново и по-чисто като смисъл.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на всички колеги.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров – в чл. 12 ал. 4 да отпадне, тъй като същата редакция със същия текст вече гласувахме и вече приехме в чл. 5.
МАЯ МАНОЛОВА: Извинявайте, госпожо Председател, винаги тези текстове са съществували на две места, защото в първата част на правилника се урежда състоянието, избирането, напускането на председателя и заместник-председателя на Парламента. Тук става дума за парламентарни групи. Систематично в момента, в който един народен представител иска да свери знанията си с правилника, е нормално да провери какво се случва с парламентарните групи, с нечленуващите в раздела „Парламентарни групи”, същото да го има, ако иска да провери какво се случва с ръководството в първата част. Аз не виждам какво пречи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, вече го приехме. Ако трябва да има повторяемост на текстовете, погледнете редакцията на чл. 5, ал. 2, отнасяща се до „Заместник-председателите на Народното събрание се освобождават предсрочно при напускането” и така нататък. Текстът е същият. Няма необходимост да го преповтаряме.
МАЯ МАНОЛОВА: Винаги са били два текста.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Сега ще бъде един.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Един текст – вече сме гласували и приели.
МАЯ МАНОЛОВА: Първата част „Ръководство”, а втората част е „Парламентарни групи”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Тя касае обаче ръководството на Народното събрание.
МАЯ МАНОЛОВА: Касае и парламентарните групи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Госпожо Манолова, систематично мястото на този текст наистина е в чл. 5. Това е Глава „Парламентарни групи”. В главата за парламентарни групи защо трябва да коментираме ръководството на Народното събрание? Не му е тук мястото. А след като веднъж сме го уредили да се преповтаряме е най-малкото лоша законодателна техника, както би казал законотворецът. Просто не е нужно.
МАЯ МАНОЛОВА: Тук и в следващите текстове са уредени последиците какво се случва с народни представители, които са членували в разпаднала се парламентарна група, какво се случва с ръководството, с нечленуващите след разпадането, как губят местата си в ръководството на различните комисии, какви са изискванията към парламентарните групи.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Вижте, за да си завърша репликата.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, да не спорим, не е съществено.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Като го има веднъж записано, записвайки го втори път нищо не променя. Ако мислите, че текстът така добива повече тежест, да го запишем и трети път някъде, но тогава ще стане комично. Няма смисъл.
МАЯ МАНОЛОВА: Просто винаги е съществувал и на двете места във всички досегашни парламенти.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ама не е нужно. Даже е излишно.
МАЯ МАНОЛОВА: В предния и в по-предния… И точно това са причините.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: С цел по-добра законодателна техника ще нарушим традицията на предходния Парламент, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Не само на предходния, а и на всички предишни.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Моля, който е за предложението, да гласува.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Манолова, Георгиев и Попов за редакция на ал. 5, в чл. 12, като думата „независими” се заменя с „нечленуващи в парламентарна група”.
Моля, който е за предложението, да гласува.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 12 с редакционните поправки и приетите предложения.
Моля, който е за предложението, да гласува.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
В чл. 13 има направено предложение от колегите Делчев и Славов за редакция на ал. 4.
Колеги, ако желаете, имате думата да обосновете предложението си. Ако не, ще го подложа на гласуване.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: С две думи – просто внасяме още малко яснота по начина на изчисляване, тъй като досега не се знаеше как се закръгля в случай, че има числа, които не са кратни на десет. Добавяме едно изречение, с което това да стане ясно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Аз ще си позволя да направя една техническа редакция, която предлагам да е следната:
„В чл. 13, ал. 4 се създава изречение трето: „Когато числеността на парламентарна група не е число, кратно на десет, броят на постоянните сътрудници към групата се определя, като се закръгли към по-голямото число, кратно на десет.” Същият е смисълът.
МАЯ МАНОЛОВА: Не е много справедливо. Между 11 и 19 има разлика, както и между 21 и 29.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви колеги.
Моля да гласуваме предложението на колегите Делчев и Славов.
Който е за предложението, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване направеното предложение за редакция, заедно с текста на чл. 13 в цялост.
Моля, който е за предложението, да гласува.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
По чл. 14 има предложение на народните представители Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов, Лазаров.
Предложение на народните представители Манолова, Георгиев, Попов.
Идентични са предложенията по отношение на идеята за това да приключи парламентарното номадство.
В ал. 5 на чл. 14 правя редакционно предложение – накрая да се добави следният текст: „и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група”.
Това касае отново парламентарното номадство. Мисля, че всички се обединихме, че ще преустановим порочната практика.
Ако има някакви изказвания, моля да заявите участие. Ако трябва да се поясни – приехме текстове, които касаят преустановяването на парламентарни групи. Сега правя предложение за текст, че народен представител, който е напуснал или е изключен от парламентарна група, не може да бъде приет за член на друга парламентарна група. Мисля, че има яснота.
Няма изказвания.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Извинявайте, госпожо Председател, може ли само още веднъж да кажете коя разпоредба е с тази добавка, която направихте, че изпуснахме?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В чл. 14, в ал. 5 накрая да се добави текст: „и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група”.
Няма въпроси и изказвания. Мисля, че всичко е ясно.
Подлагам на гласуване направеното предложение за допълнение на чл. 14, ал. 5 от народния представител Десислава Атанасова.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов, Лазаров.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за – 11, против и въздържали се – няма.
Няма други предложения.
Подлагам на гласуване текста на чл. 14 с всички направени и приети предложения за редакция.
Моля, който е за предложението, да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Постъпило е предложение от народните представители Манолова, Георгиев, Попов за създаване на чл. 14а, за който уточнихме, че всички сме съгласни и единствено ще си позволя да направя редакционна поправка думата „независими” да бъде заменена с „нечленуващи в парламентарни групи” народни представители. Няма други съображения.
ФИЛИП ПОПОВ: Като вносител съм съгласен с тази редакционна поправка.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Попов.
Подлагам на гласуване предложението на колегите за създаване на чл. 14а, заедно с редакцията, която получи одобрение на вносителите.
Който е за предложението, моля да гласува.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Глава пета „Комисии на Народното събрание”.
По наименованието на главата няма постъпили предложения.
Моля, който е съгласен с наименованието на Глава пета, да гласува.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
В чл. 15 е постъпило предложение от народния представител Светослав Белемезов.
Постъпило е предложение от народните представители Делчев и Славов; от народните представители Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов, Иванов.
Ако желаете, колеги, да обосновете предложенията си. Ако не, аз също желая да направя предложение тъй като си спомняте, че когато представяхме предложенията по правилника, изтичаше срокът преди да бъде гласуван съставът и структура на Министерския съвет, преди да бъде предложен на Народното събрание. И се уточнихме, че ще можем да правим предложения и по време на заседанието на комисията.
Предлагам след като ни запознаете с Вашите аргументи за комисиите, да направим и ние нашето предложение за комисията.
МАЯ МАНОЛОВА: Може би Вие да направите Вашето предложение и да обсъждаме всички предложения.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре, не възразявам и така.
Предложението от Парламентарната група на ГЕРБ за комисиите на Народното събрание по чл. 15, ал. 12 е:
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисията по енергетика
Комисия по бюджет и финанси
Комисия по правни въпроси
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Комисия по външна политика и отбрана
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Комисия по земеделието и храните
Комисия по труда, социалната и демографската политика
Комисия по образованието и науката
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
Комисия по здравеопазването
Комисия по околната среда и водите
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения
Комисия по културата и медиите
Комисия по жалбите на гражданите и взаимодействие с неправителствените организации
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика
Комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
По структурата и наименованието на комисиите и всички постъпили предложения?
ФИЛИП ПОПОВ: Може ли в някакъв писмен вид да ги имаме?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Може би ще ни отнеме 5 минути.
Добре, сега колеги е 15,50 ч. в 16,00 ч. да сме тук за обсъждане на комисиите.

(След почивката.)


ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Всички получиха екземпляр от предложението на ГЕРБ. То до голяма степен съвпада с някои от предложенията, които сте направили и Вие.
Давам думата на останалите вносители за предложения.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ние сме направили предложения по досега действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание в Глава пета „Комисии на Народното събрание”, общо осем предложения, от които първите шест надлежно са разписани в предложението за промени в Правилника и касаят състава на самите комисии.
Ще си запазя правото да коментирам четири от тези шест точки, а именно:
В т. 1.3. – ние предлагаме комисията по т. 11 от действащия Правилник да бъде променена на Комисия по труда, социалната политика и демографските въпроси.
Мисля, че доста добре знаете, че Политическа партия АБВ е една от партиите, които изключително последователно поддържат тезата, че трябва да бъдат направени редица промени в демографската политика в България. Именно поради тази причина предлагаме на Вашето внимание да бъде включено допълнението към Комисията, което касае именно демографските въпроси.
В т. 1.4. от предложението ни – предлагаме Комисията по т. 18, която в сега действащия Правилник е Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения, да се промени на Комисия за защита на потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения.
Необходимо е да бъдат направени допълнителни промени на името в чл. 36, ал. 1 и да добавим т. 4, а именно, че въпросната Комисия за защита на потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения разглежда въпроси, свързани със защитата на потребителите. Това е широкообхватно понятие, което държим да бъде включено в комисия, за да може да се даде повече важност и повече отговорности на представителите, които ще работят в тази комисия.
В т. 1.5. предлагаме на Вашето внимание да бъде създадена Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Такава комисия съществува до момента. Нашето предложение е да бъде допълнено наименованието й конкретно с „парламентарна етика”, на мястото на двете ресорни комисии. И да се обособи самостоятелна Комисия по вероизповеданията, ако има необходимост от такава.
В допълнение, отварям една скоба, ще кажа, че ние като парламентарна група предлагаме на вниманието на Четиридесет и третото народно събрание всеки от народните представители да се подпише и под Етичен кодекс. Именно поради тази причина смятаме – има и една комисия, в наименованието на която е включено „и парламентарна етика”, че трябва да следи за изпълнението на въпросния Етичен кодекс.
По т. 1.6., с което ще приключа относно структурата на комисиите, ние Ви предлагаме да се добави и създаде нова Комисия по бюджетен контрол.
Знаете, че в момента бюджетът е изключително важна и актуална тема. Казвам изрично „в момента”, тъй като тя е една от най-важните теми в момента, но по никакъв начин няма да бъде маловажна в бъдещ период. Точно поради тази причина предлагаме да съществува такава постоянна Комисия по бюджетен контрол, като предлагаме на Вашето внимание да отпадне предвиденото в чл. 23, ал. 2 и се промени текстът на чл. 24, ал. 1 – да се съотнесе към дейността на комисията.
Също така в чл. 24 предлагаме да бъде добавена ал. 2а, която да гласи:
„Комисията за бюджетен контрол разглежда докладите на Сметната палата и може да иска информация за изпълнението на направените от Сметната палата препоръки.”
Смятаме, че това е изключително важен въпрос, за да може да има двупосочна обратна връзка за дейността на въпросните органи и институции и да търсим максимално добрия подход и баланс в обобщаването на информацията и в предложението за решенията на проблемите.
От така изложената аргументация – искам да кажа, че нашата парламентарна група с предложенията, които е направила, цели няколко неща, едното от които е оптимизация на структурата на комисиите, повишаване на тяхната ефективност и, не на последно място, преобразуване на различни комисии, сливане на различни комисии или допълнение на дадена комисия като наименование, за да могат да бъдат заложени вътре повече отговорности, да бъдат вменени повече отговорности и задължения – целим всъщност подобрение в тези ресори. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Не виждам.
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, направените от Патриотичния фронт предложения до голяма степен са намерили отражение в крайния вариант. Ние също държахме да има „демографската политика”, изписана като конкретен ангажимент на постоянните комисии на Народното събрание.
Може би единственото от нашето предложение, което остава евентуално да бъде подложено на гласуване, е създаването на отделна Комисия по туризма, която кореспондира с Министерството на туризма, което се създава, както знаете, и ще е един ангажимент на народните представители в тази посока.
По принцип харесваме идеята на господин Белемезов за комисия, която да отговаря за правата на потребителите и бихме подкрепили такава.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Към двамата колеги, вносители на тези предложения, искам да задам един въпрос: съобразени ли са Вашите предложения с броя и числеността на парламентарните групи в Четиридесет и третото народно събрание, с настоящата забрана в Правилника един народен представител да не може да членува в повече от две парламентарни комисии? Тоест технически изчислена ли е тази възможност?
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви за въпроса. Изключително коректен е, тъй като знаете, че в момента парламентът е представен от осем политически партии и това като цяло е форма на много динамичен и уникален плурализъм.
Нашето предложение е застъпено и на един малко по-късен етап ще бъде отразено.
В чл. 18, ал. 1 – отговарям на въпроса Ви, ние предлагаме на народните представители да се даде възможност да участват в три постоянни комисии. Има се предвид, че те получават такава възможност чисто функционално, чисто юридически, правно, но вече е друг въпросът дали всеки един от тях ще има ресурса и възможността да участва именно в три комисии. Според нас е удачен вариантът да се даде такава възможност. Вече е въпрос на вътрешнопартийна и парламентарна организация те съответно да бъдат препокривани. Все пак този въпрос поставя и един друг въпрос: след заседанието какъв брой комисии ще определим, за да може малки парламентарни групи, като АБВ, като „Атака”, които са с по 11 членове, всъщност да могат да обхванат всяка една от комисиите, тъй като това е важна законодателна дейност, от която ние не бягаме – напротив, очакваме, че ще участваме? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това, което чух преди малко, поне в първата част – след това ще минем по правомощията на комисиите, мисля, че съвпада с онова, което казахте, колега.
Двадесет комисии – затова ги ограничаваме общо взето, за да имат възможност народните представители да участват в две комисии.
Що се касае до предложението да участват в три комисии, аз не виждам един човек, който ще участва в три комисии, при положение че се налага и е константна практика в Народното събрание да има и временни анкетни комисии. Не виждам, ако един човек участва в три комисии и се наложи да участва в една временна анкетна – ще станат четири, как ще успее. Мисля, че оптималният вариант е да се участва в две комисии. Затова горе-долу някои са слети – за да има възможност да се участва в две, колкото и да ги разделяме и увеличаваме.
Що се касае до предложението да се създаде отделна Комисия за защита на потребителите, мисля, че в Комисията по жалбите на гражданите и взаимодействието с неправителствените организации обхватът е по-широк, отколкото свит – само по защита на потребителите.
Що се касае до монополите, във всяка една сфера на комисиите, които тук се изброяват – в енергетиката, в икономиката, в земеделието и храните, образованието и науката, има монополи или се предполага, че има монополи. Нека да не изземаме тези правомощия на съответните комисии.
Принципно съм съгласен – да, съвпадат нещата. Това беше пояснението – двадесет комисии дават възможност да се участва в до две комисии.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Не коментирах в самото начало темата за нашето предложение народен представител да участва в три комисии поради простата причина, че ако се определи такъв брой комисии, който да позволи и на малки парламентарни групи, като нас, да участваме във всяка комисия, това е достатъчно. Не би следвало да коментираме нататък въпросите.
Що се касае до Комисията, която Вие цитирахте, за потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения, смятаме, че дейността върху монополите, контролът върху монополите са изключително в неразривна връзка именно с гражданските организации и движения и защитата на потребителите. Точно поради тази причина ние сме го извели в такъв порядък.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В Четиридесет и първото народно събрание имаше опит от определена категория хора да монополизират говоренето за борба против монополите. Някак си не ми се иска това да стане монопол само на една комисия, която да се бори с монополите. Това е моето съображение: всички тези комисии по отделните ресори – то е в техните правомощия. Някак си изведнъж ще се окаже, че една комисия, единствено и само тя ще се занимава и ще изземе компетенциите на другите – по ресори се предполага, че техните компетенции с оглед задълбочеността на въпросите, които разглеждат, могат да се занимават и с тази материя. Да монополизираме в една комисия този въпрос?!
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Аз съм съгласен донякъде с Вас и с това ще завърша.
Нашето предложение е това да бъде изрично посочено, тъй като много добре знаете, че недекларираната цел не е цел. Под „цел” визирам, че работата на всяка от комисиите трябва да гони определен резултат и цели като цяло.
Що се касае до думата „монополи” и до това, че би следвало да съществуват като идея, като морал, като принципи във всяка от комисиите, от чисто човешка гледна точка съм съгласен с Вас. Но практически от оперативна, организационна гледна точка няма да се съглася, тъй като на практика думата „монополи”, когато бъде фокусирана в едно направление, там ще има ясна отговорност, ясни правила, ясни задължения. Когато фигурира морално, абстрактно във всички останали комисии, сякаш ще бъде неглижиран този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Въпросът, който тук обсъждаме, е доста интересен. Понеже не съм юрист, ще дам едно инженерно тълкуване.
Въпросът за монополите е толкова общ, колкото и въпросът за корупцията, господин Лазаров. Тогава защо имаме Комисия за корупцията? Корупцията е в икономиката, в туризма, в енергетиката.
Смятам, че колегата Белемезов е абсолютно прав. Монополите са символ на сегашното състояние на държавата. Няма нещо, в което да няма монопол. Смятам, че много важно, символно е да намерим място точно на това, което предлага господин Белемезов, в една Комисия – най-вероятно за борба с корупцията, защото монополът е свързан с корупция. Носене на едни неща и там изведнъж става лобистка поправка – много такива примери могат да се изредят.
Смятам, че корупцията и монополизирането на отделни сектори са вързани ръка за ръка. Също смятам, че трябва да го вкараме като ясен знак към гражданското общество, че този парламент иска да приключи с не-европейските практики на правене на бизнес. Да не говорим – в строителството има монополи, те са няколко фирми, пет-шест, които по различен начин се явяват на всички обществени поръчки. Това е във всичките обслужващи сфери. Няма да ги изброявам – това е друга тема.
Аз също настоявам да се включи изразът „монополизирането” – както Вие сте го формулирали, е много добре.
И друго, чисто редакционно. Не съм експерт по български език, но сега да чета:
„Комисия по икономическата политика и туризъм” – би трябвало да бъде Комисия по икономическата политика и туризма или Комисия по икономическа политика и туризъм.
Комисия по енергетика. Ако първото е вярно – Комисия по икономическата политика, трябва да бъде Комисия по енергетиката!
Не знам дали съм прав, но смятам, че трябва да пипнем имената на комисиите.
След това – „Комисия по здравеопазването”. Според мен трябва да е Комисия по здравеопазване.
Пише „Комисия по околната среда и водите” – Комисия по околна среда и води.
Примерно „Комисия по културата и медиите” – Комисия по култура и медии. Според мен е по-правилно да е така.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Андреев. Приемам бележката. Предимно сме се водили от наименованието на ресорното министерство.
Приемам бележката относно първата – Комисия по икономическа политика и туризъм. Ако и останалите колеги преценят… (Реплика от народния представител Мая Манолова при изключени микрофони.)
Аз също така мисля, затова така сме го предложили. (Реплики при изключени микрофони.)
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Трябва да има съответствие между първото и второто.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По отношение на предложението, което Вие подкрепихте, щях да направя предложение, само че в чл. 23 – евентуално за създаване на такава подкомисия към Комисията по икономическата политика и туризма за наблюдение на дейностите за защита на потребителите и борбата с монополите. Считам, че ресорната постоянна Комисия е по икономическата политика и по-редно би било от нейния състав да се излъчи подкомисия, която да се занимава с тези въпроси.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Монополите не са само в икономиката. След като говорим и за енергетика, във всички случаи трябва и там да направим такава подкомисия.
Аз също подкрепям предложението изрично да се изпише каузата за ограничаване на монополите като основна дейност на дадена комисия, която да фигурира в нейното наименование. Това е кауза, която сплотява гражданското общество – хората в България, които ни пращат в парламента. Едва ли някой от Вас не е поел такива ангажименти в предизборните си срещи. Така че най-нормалното нещо е да дефинираме една комисия, която специално да се занимава с тази проблематика.
Само че според мен, и аз бих подкрепила предложението на господин Белемезов, така както го е направил, това да бъде като част от дейността на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения, защото това са най-често обществени каузи. А и ще се учудите колко много експертиза има и сред хора, които са ангажирани обществено, но в същото време имат сериозни занятия и експертиза във всички тези области. Тук имам предвид и монопола на банките, на финансовите институции, което също е важно за хората.
Според мен това, което предлагат от АБВ, би могло да бъде прието. Ние ще го подкрепим.
А жалбите на гражданите, които са свързани най-вече с правата на човека, да отидат в Комисията по вероизповеданията, правата на човека и жалбите, както винаги е било, защото тази дейност е изключително специфична – работата с конкретни жалби на конкретни граждани. Така ще се уплътни и работата на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, защото тя все пак трябва с нещо да се занимава. Правата на човека са свързани с жалбите. Така че аз ще подкрепя предложението на АБВ.
Предлагам жалбите да отидат във вероизповеданията и правата на човека.
По повод на другите трансформации, които виждаме в останалите комисии, те безспорно са съобразени със структурата на Министерския съвет, което е нормално и естествено.
Бих задала въпрос или повод за размисъл – може би отбраната и външната политика би било удачно да са в отделни комисии, както винаги са били, тъй като отбраната е част от националната сигурност. (Реплика при изключени микрофони.) Казвам го като предложение. От последния парламент и от Четиридесет и първия парламент – отделно бяха. В Четиридесетия и Четиридесет и втория бяха отделно. (Реплики при изключени микрофони.)
По-съществено е второто ми предложение, което е свързано с монополите и с гражданските организации.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Попов и след това ще направя едно процедурно предложение.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Аз неслучайно зададох в самото начало този въпрос и го поставих, защото считам, че създаването на комисиите трябва да отговаря поне на два принципа. Първо, ясно е, че те трябва да покриват в огромната си част структурата на Министерския съвет.
И, второ, да има възможност за представителство на всички парламентарни групи във всички комисии. С увеличаването на комисиите тази възможност относително намалява, особено за по-малките парламентарни групи, и в крайна сметка тук правя паралел с другото предложение за участие в три комисии, защото това ще доведе до натоварване на всички ни. В крайна сметка колегите трябва да могат да заседават спокойно в тези комисии, а не да се чудят на коя комисия по-напред да отидат, за да вземат активно – повтарям, активно участие в съответната комисия.
Приемайки комисиите, ние мисля, че трябва да изхождаме от тези принципи. Просто го поставям на вниманието на колегите.
Съгласен съм и с колегата Лазаров, че в три комисии просто е много трудно да се работи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, колеги.
Понеже може би всички искаме да видим предложението за конкретен текст, предложението на госпожа Манолова, предложението на господин Белемезов го имаме, предлагам да отложим гласуването на текстовете по Глава пета – за комисиите на Народното събрание, в частта „Структура”. Нека изобщо да отложим Глава пета за утрешното заседание, защото текстовете са свързани.
Ще помоля колегите, които имат конкретно редакционно предложение за комисиите, утре да са готови с него, размножено в 20 екземпляра, за да се запознаем всички.
Има ли друго, обратно предложение, за да преминем по-нататък към текстовете?
Съгласни сме, благодаря.
Предлагам да преминем към разглеждане на чл. 25. Той касае самите процедурни правила за работа в комисиите.
Текстовете от чл. 15 до чл. 25 ги отлагаме за утрешното заседание със съгласието на всички.
По чл. 25 няма направени предложения.
Ще си позволя да направя една редакция в чл. 25, ал. 1. Тя е следната: „Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 111, проекти за решения, декларации и обръщения” – „и други предложения” – „разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях”.
РЕПЛИКА: Какви други предложения може да има?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Най-различни доклади, включително и на органи, които са задължени по закон да докладват пред Народното събрание. (Реплики.)
Има ли някакви противоречия? Няма, благодаря.
И в ал. 4 също една редакция: след думата „документи” предлагам да добавим „както и становища”. Това също е една редакционна поправка за по-голяма яснота. (Шум и реплики.)
И пак да кажа, че предлагам редакционна поправка в чл. 25, ал. 1 – едно допълнение „и други предложения” след думата „обръщения”, и в ал. 4 след думата „документи” – „както и становища”. (Реплики.)
Няма други предложения.
Подлагам на гласуване предложенията за редакционна поправка в ал. 1 и ал. 4.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за – 11, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 25 с приетите предложения.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за – 11, против и въздържали се – няма.
По чл. 26 има направено предложение от колегите Делчев и Славов:
„В чл. 26, ал. 5, в изречение първо цифрата „2” се заменя с „3”.”
Това касае времето за изложение по въпроса към министър.
Колеги, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Мисля, че предложението е ясно – просто две минути често се оказват крайно недостатъчно време, съответният народен представител излиза извън тези рамки. Мисля, че три минути е разумен срок, за да може просто да изложи всеки своя въпрос, още повече, че за отговор министърът също има три минути. Вижда ми се, че така те са равнопоставени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли други предложения?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, аргументът е сериозен, който даде колегата Славов, но исках само да обърна внимание, че тези текстове са огледални изобщо на текстовете за парламентарния контрол, че и в стандартния парламентарен контрол времето за развиване на въпроса е до две минути. За блиц контрола не е оправдано това време да бъде увеличавано, освен ако не предлагате в стандартния парламентарен контрол народният представител да има право за три минути да развие въпроса.
Аз лично ще се въздържа от подкрепата на това предложение по една-единствена причина – факт е, че блиц контрол има освен в парламентарните комисии, но има и всяка първа сряда от месеца, когато премиерът и вицепремиерите отговарят на народни представители.
Тъй като сега групите са осем, ако искаме да се запази възможността всяка група да задава по два въпроса, няма как да увеличаваме времето, защото то наистина ще изяде цялото останало време за работа на Парламента. А пък да правим разлика между блиц контрола в комисиите и този в пленарната зала, не е много добре.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Колеги, ако няма други изказвания, аз ще кажа, че също ще се въздържа по този текст.
Когато започнат работа комисиите, ще видите, че действително при задаване на въпроси в рамките на три минути от всяка парламентарна група, това е доста време от работата на комисиите, а и предполагам, че всички председатели на комисии ще проявяват разбиране, както го прави председателят на Народното събрание, за довършване на въпрос или теза, така че считам, че е редно да останат двете минути за задаване на въпрос. С осемте групи наистина ще бъде трудно.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Приемам аргументите Ви – склонен съм да оттегля това предложение, тъй като сме предложили по същество на парламентарния контрол в чл. 91 да бъде три минути. Надявам се да има достатъчно време за по-пълно изложение, но в блиц контрола минутите да бъдат две, както предлагате.
Оттеглям това предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
В такъв случай няма направени предложения тук.
Гласуваме чл. 26, предложен от вносителя.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Член 27 – има постъпило предложение от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
То е по отношение на разпоредбата на ал. 3 на чл. 27 – при свикването на заседание на постоянната комисия, то да се свиква заедно с проект на дневен ред. Мисля, че е резонно.
Не виждам предложения и изказвания.
Подлагам на гласуване така направеното предложение за чл. 27.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 27 с приетото предложение, което току-що гласувахме.
Моля, който е за предложението, да гласува.
Гласували: за – 11, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 28 има постъпило предложение от народния представител Белемезов, както и от Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов, както и предложение от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
Колеги, имате думата по предложенията.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ние оттегляме нашето предложение. Считаме, че има някакъв резон в сега действащата разпоредба, а именно и с проведената дискусия за широко участие. Според нас няма пречка народен представител да доведе юридическо лице. Тук коректно е направена и редакцията на самия текст. Не говорим за някакви неясни субекти. Затова ние оттегляме нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин Белемезов, след това – госпожа Манолова.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Всъщност в чл. 28, ал. 6 ние предлагаме да останат закрити заседанията само на Комисията за контрол над службите за сигурност, поради простата причина, че смятаме, че заседанията на останалите комисии е напълно резонно да бъдат постоянно открити, освен ако няма определени съображения по дадения дневен ред и те съответно бъдат закрити за даденото заседание. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз благодаря на господин Митев, че оттегли своето предложение.
На практика членовете на парламентарните комисии също са народни представители и не са особено по-различни от заместник-председателите и от председателя, тоест могат да имат активно отношение към дадени законопроекти и към дадено изслушване или други дискусии, така че е нормално и те да имат право да поканят представители на организации, които имат отношение по темата.
Аз възразявам срещу предложението на ГЕРБ да отпадне възможността граждани да присъстват на заседанията на комисиите.
Мисля, че това е важна възможност за гражданите. Обикновено участват хора, които имат и експертиза, и кауза, и причина да се включат в работата на една парламентарна комисия по дадена тема.
Според мен всичко, което е направено в посока на повече публичност, откритост, гражданско участие в работата на Парламента би следвало да бъде продължавано, не да се отменя, така че аз няма да подкрепя този текст.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Реплика правя, госпожо Манолова, на изказването Ви. Не виждам с какво сме предложили да бъдат ограничени правата на гражданите за присъствие.
Нашето предложение касае към протокола от заседанието да има списък на поканените лица и списък на присъствалите, представителите на организацията и той да е неразделна част от него. (Шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Аз Ви говоря за ал. 2. Вие сте предложили да отпадне ал. 2, а нейният текст е буквално: „Граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Какъв е режимът на достъп, госпожо Манолова, да припомним ли на останалите колеги в залата? Всеки може да влезе в Народното събрание, ако неговото име е подадено за пропуск при заседание...
МАЯ МАНОЛОВА: Вие предлагате това да отпадне.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, напротив. Това остава в ал. 3: „Всеки член на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията”.
Всички поканени, както и до момента, никой не може да влезе без пропуск в сградите на Народното събрание, присъстват на заседанията на постоянните комисии съответно в пленарната зала – на балконите, при заседание на Парламента.
МАЯ МАНОЛОВА: Мисля, че този текст е знаков и че един гражданин може да бъде допуснат... (Шум и реплики.)
А защо: „ако го допуснат”? (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: А сега как става? Без да е поканен?
МАЯ МАНОЛОВА: Може гражданинът да има пропуск към някоя комисия... (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ами той тогава ще влезе с пропуска от комисията.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, тогава той няма да е поканен от...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма значение, той има пропуск.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, но да влезе в Парламента, но да участва в работата на комисията? В следващия текст е: „да е поканен от даден народен представител”. А ако никой не го е поканил?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, гражданин, ако не е нещатен сътрудник или сътрудник на комисията, не може да влезе в сградите на Парламента, добре знаете.
МАЯ МАНОЛОВА: А ако е нещатен сътрудник или щатен сътрудник?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В този случай – може. Той има пропуск.
МАЯ МАНОЛОВА: Ама, добре, но не е поканен от никой от членовете на тази комисия.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има пропуск, тоест има право да пребивава в сградите.
РЕПЛИКА: Но не и на заседанието на комисията...
МАЯ МАНОЛОВА: Ама на комисията! Следващото е ограничително.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожа Манолова има предвид миналата година, когато площадът около целия Парламент беше ограден. Гражданите свободно имаха достъп до сградата на Народното събрание, освен това имаха и свободен достъп да минат през площад „Александър Невски”, да отидат до Университета? Това ли имате предвид? (Оживление.)
Искате да ни напомните за това ли?
МАЯ МАНОЛОВА: Имах предвид...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не! Не съм довършил! Аз не Ви прекъсвах.
Ясно и конкретно Ви казват за свободния достъп – да, всеки има такъв достъп. Вие искате да ни припомните миналата година гражданите какъв достъп имаха около сградата на Народното събрание – свободно да преминават? Не само да влизат, покрай Народното събрание да преминават, госпожо Манолова?!
Иначе аз съм съгласен с Вас, че може би трябва да има една редакция, но гражданите – 20 човека да дойдат в заседание на една комисия, то по някакъв начин трябва да бъде организирано.
Журналистите имат свободен достъп. Те също са граждани.
Неправителствените организации също имат свободен достъп.
РЕПЛИКА: Но не са поканени и не могат да присъстват в комисията.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ама защо да не са поканени? Всеки един, който желае да присъства, може да се обърне и да си получи пропуска.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, тогава защо искате текстът да отпадне? Значи, текстът е: „Граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп”? Защото има режим на достъп и влизат при определени правила.
Ако Ви интересува как го правихме...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз си спомням как го правехте!
Председателят на Народното събрание ограничаваше достъпа до пет човека в сградата на Народното събрание по покана на парламентарна група! При 94 народни представители ние от ГЕРБ не можехме да поканим повече от пет човека от парламентарна група! Това го правехте! Хайде, стига лицемерие вече! Хайде, стига лицемерие! Знаем как го правехте!
МАЯ МАНОЛОВА: Не ми е известно на заседания на парламентарни комисии да е отказвано участието на граждани, които са искали да ги посетят. (Силен шум и реплики.)
Напротив. Тогава, ако искате, нека да отпадне: „при спазване режима на достъп”, ако това Ви пречи, но по начина, по който сте тръгнали – с това арогантно поведение, аз Ви казвам, че твърде скоро ще се върнем на положението, което беше миналата година! И с подобни предложения! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги! Уважаеми колеги, няма такава опасност – да се върнем на положението. (Реплики.)
Все пак...
МАЯ МАНОЛОВА: Начинът, по който се държите при нормално обсъждане на текстове, наистина е арогантен!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова! Госпожо Манолова, аз мисля, че се държа нормално спрямо всички колеги. Моля Ви, не влизайте в спорове без да съм Ви дала думата.
Господин Андреев има думата. След това – господин Казак.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Предлагам едно компромисно и разумно предложение, при което символната дума „граждани” да присъства.
Чета ал. 3, така както е формулирана: „Всеки член на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни граждани или представители на юридически лица”. Сега пише „физически лица”.
Аз ще поканя хора специалисти, няма да поканя хора, които просто искат да гледат. Аз ще кажа на хора, които имат отношение.
РЕПЛИКА: Добре, но ако не са поканени, не могат да присъстват, така ли? (Реплики.)
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Нали в тази комисия аз го каня човека не просто да присъства и да гледа, а го каня да свърши някаква работа.
МАЯ МАНОЛОВА: А човекът може да има експертиза и без да го канят да иска да вземе участие в това заседание. Трябва ли Вие, господин Андреев, да го каните, за да дойде?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова! Моля Ви, госпожо Манолова!
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: За да дойде този човек и да участва в заседание на комисията, не може да бъде имагинерна личност. Не можем да си мислим, че този човек има експертиза, трябва някой да...
МАЯ МАНОЛОВА: Значи Вие познавате всички, които имат експертиза?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Познавам тези, които аз ще поканя. Вие познавате тези, които Вие ще поканите.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, а има граждани, които аз и Вие не ги познаваме, но те имат експертиза, имат предложения.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Те могат да напишат предложението си до комисията...
МАЯ МАНОЛОВА: А защо да не дойдат лично, господин Андреев?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Защото някой трябва да ги покани, госпожо Манолова, при спазване на вътрешния ред в Народното събрание.
МАЯ МАНОЛОВА: Ето, в това е разликата в крайна сметка между предишния Парламент и между този. Тук, за да дойде гражданин, ще трябва да го покани господин Андреев. (Реплики, оживление, силен шум.)
И той ще преценява гражданинът има ли експертиза, или не. (Оживление.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова! Господин Андреев! Господин Лазаров! (Шум и реплики.)
Много моля, колеги! Разликата е видима, поне имаме достъп до всички сгради на Народното събрание. (Реплики на народния представител Мая Манолова.)
Много Ви моля! Не Ви прекъсвах, госпожо Манолова! Спазвайте реда за работа на комисията. (Реплики на изключени микрофони от народния представител Мая Манолова.)
Правя забележка на всички останали! Не влизайте в спорове помежду си, без да съм Ви дала думата! (Реплики на народния представител Мая Манолова.)
И с председателя също, госпожо Манолова!
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Първо искам да се обърна към колегите отсреща: уважаеми колеги, това, което се случи миналата година и мерките, които бяха взети от предишното ръководство, не бяха просто ей така, защото им е скимнало, а защото имаше обективни реалности.
Имаше обективна обстановка, имаше ежедневно, масово нарушаване на обществения ред около сградите на Народното събрание. (Шум и реплики.)
Въпрос на гледна точка! И не Ви пожелавам сега, след изборите, в скоро време не Ви пожелавам да се сблъскате с подобна обстановка, да видим тогава как ще реагира сегашното ръководство на Народното събрание.
Не Ви пожелавам да се сблъскате със същата обстановка, защото много лесно това може да се случи. Повярвайте ми! Много лесно може да се случи!
АЛТИМИР АДАМОВ: Това заплаха ли е?
ЧЕТИН КАЗАК: Не, не. Не е. Просто Ви предупреждавам, че нещата могат да се повторят, така че не злорадствайте и не правете такива алюзии с миналия Парламент.
На миналия Парламент му се наложи да работи при тези условия и може би и затова не можа да се сформира и Консултативния съвет, и много други неща не можаха да се направят. Не пожелавам на никого да работи в такава обстановка, в каквато работи миналия Парламент през по-голямата част от времето си. (Шум и реплики.)
Що се отнася до конкретното предложение – аз също считам, че това е абсолютно неприемливо. Не може. Досега винаги гражданите, всеки гражданин, който е пожелавал да присъства на дадено заседание, е имал възможност да получи достъп. Достатъчно е да се обади в комисията и да заяви желание да присъства, а сега Вие го принуждавате непременно да мине през даден народен представител, който да го покани изрично. Това е ограничението, което Вие предлагате.
МАЯ МАНОЛОВА (на изключени микрофони): Това пишете!
ЧЕТИН КАЗАК: Гражданинът може да не желае някой народен представител да го покани. Може сам да пожелае да присъства. (Шум и реплики.)
Гражданинът заявява желание. Това е! Алинея втора дава право на всеки гражданин, който желае, да може да получи достъп, а Вие сега искате да го ограничите посредством волята на определен народен представител. Ако той не може да си осигури народен представител, който да го покани, де факто той ще бъде лишен от достъп. Ето, това е ограничение на придобити права от гражданите и публичността на заседанията на комисиите се накърнява с това предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
За реплика – Методи Андреев.
Втора реплика искам да направя аз.
Трета? Господин Лазаров, искате ли думата за трета реплика?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, по-скоро...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Момент, трети си!
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Господин Казак, Вие си противоречите с това, което преди малко говорихте по отношение на Консултативния съвет.
Там Вие искахте да бъдат само хора, които са свързани с академичните среди. Че кой Ви каза, че там са най-големите специалисти? Вие откъде знаете, че един професор в Софийския университет е най-големият специалист? Станал е професор – написал две книги. А знаете ли колко адвокати има, много по-добри от най-добрия професор в Софийския университет? Така че тогава какъв е смисълът на това, което сега защитавате? То няма логика с предишното.
Второ, Вашето мнение го приемам като субективно. Нарушаването на обществения ред при предишното управление беше от страна на управляващите. Гражданите, които излизаха да протестират срещу ограничените им права да се движат свободно около сградата на Народното събрание не беше по тяхно решение, но беше решение поради решение на министъра на вътрешните работи от Вашето правителство, на Орешарски.
И въобще не говорете за нарушаване на обществения ред, защото това беше граждански протест.
Аз мога да Ви кажа следното нещо: че, пази Боже, да се случи такова нещо. Лично аз при такова нещо не мога да бъда народен представител, но Вие стояхте народен представител, въпреки гражданските протести! Аз не мога!
И ще Ви кажа следното нещо... (Шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА (на изключени микрофони): Ще Ви видим и Вас! Ще Ви видим!
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Какво ще ни видите? (Реплики на народния представител Мая Манолова на изключени микрофони.)
Разберете се първо, господин Казак, кой какво е ограничавал? Той ограничаваше достъпа на гражданите до Консултативния съвет, а сега – обратното. Значи, няма логика във Вашите позиции.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Втора реплика ще си позволя да направя аз.
Много моля всички народни представители да не ме прекъсват.
Уважаеми господин Казак, ако ми дадете един-единствен пример за гражданин, който е посетил Народното събрание при спазване на режима на достъп до него, без да е поканен от народен представител или от служител на Народното събрание, аз съм готова да оттегля този текст.
Дори моля медиите да си направят подобен експеримент: да срещнат долу един случаен гражданин и да го поканят на заседанието на тази комисия – сега, в момента, когато действа Правилникът приет от Вашето мнозинство, господин Казак, за работата на Народното събрание. Няма такъв случай. И в момента считам, че излишно драматизираме този текст. За всички е ясно, че гражданин влиза по покана на народен представител. Няма начин, ако не е поканен, ако не е постоянен или нещатен сътрудник на Народното събрание, или служител в една от двете сгради, или акредитиран журналист, да получи достъп до Народното събрание. (Реплики.)
Госпожо Манолова, репликата ми не е към Вас. Ако сте господин Казак, можете да ми отговорите. Благодаря.


ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо Председател.
Първо към господин Андреев.
Господин Андреев, няма никакво противоречие. Едното е Консултативен съвет по законодателството, който е бил създаден с определени функции и с определен замисъл. Там, както казах за n-ти път, по традиция винаги са участвали само изявени преподаватели по право в различните отрасли на правото, за да дават компетентно становище най-вече на председателя и от там нататък, ако той прецени, разпространява това становище до съответните комисии.
Маститият адвокат, който знае повече от университетския професор, ако желае да си даде становището, ето тук му е мястото – в постоянната комисия, която обсъжда вече по същество законопроекта, да присъства, да направи изказване, ако председателят му разреши, или да представи писмено становище. И тук е мястото на всяка неправителствена организация да си изкаже мнението, на браншова организация и така нататък.
Що се отнася до останалата част от репликата Ви: хората не протестираха за това, че им е ограничен достъпът до сградата първоначално, напротив – достъпът до пространството около сградата беше ограничен именно заради ежедневното нарушаване на обществения ред под формата на протести, които ежедневно нарушаваха Закона за събранията, митингите и манифестациите, където има определен ред. Просто да не поставяме каруцата пред коня. Пак повтарям, не Ви пожелавам да работите при тези условия, но не съм убеден, че скоро няма да се случат. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако трябва да бъдем прагматични, господин Казак и госпожо Манолова, гражданите имат право да „присъстват” е терминът – Вие казахте „да участват” в заседанията на комисиите, без да бъдат поканени. Хайде, предложете, все пак тази комисия трябва да работи. Ако днес дойдат 30 души граждани, които желаят да представят и да бъдат изслушани на свободен достъп, нека да помислим. По теми, които не касаят предмета или закона – Вие правите, ходите, срещате се в приемните, гражданите искат да си кажат своите болки с основание, своите недоволства, своите забележки, но не касаят разглеждания законопроект. Как ще работи тази комисия? Или от Бузлуджа идват пет автобуса с граждани, искат да присъстват на Комисията по социална политика и всички искат да се изкажат. Дайте да намерим разумното решение, защото го има и това.
Така ли е, господин Казак?
ЧЕТИН КАЗАК: Да, има и затова подобни действия продиктуваха онези мерки, за които Вие сега иронично ни напомняте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, не. Конкретният текст, който...
ЧЕТИН КАЗАК: Подобни злоупотреби са правени.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Говорим за ал. 2, която ни доведе до миналата година. Иначе това така записано, звучи лицемерно. Дайте да помислим тогава, като имате тази идея, как да го направим така, че да, и да не пречат на работата на Комисията. Веднага Ви дадох пример, Вие го казахте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Може ли процедура?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, не съм довършил.
Нека да помислим. Да, спазват се правилата за достъп, но ако тук влязат 50 човека и всеки иска да говори?! Говоря за работа в Комисията, а не за работа в Комисията за среща с гражданското общество. Там хората говорят, идват, изслушвате ги. Комисия, която трябва реално да приеме на първо или на второ четене един законопроект, а понякога сроковете ни притискат. Ето това е въпросът всъщност, всичко останало е прах в очите на хората. Аз съм съгласен – може би, ако заявят предварително темата, или пратят становище, както Вие казахте, все пак някой да прецени – председател на Комисията ли, ръководството ли, съотносимо ли е?
Съгласен ли сте, господин Казак?
ЧЕТИН КАЗАК: Съгласен съм.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Или просто ще направим една говорилня в работещите комисии. Не ни е достатъчна пленарната зала, дайте и в комисиите да направим. Рискуваме да го направим – не искам да обиждам хората. Те са прави, искат да си кажат мнението. Може би са дошли в неподходящата комисия, по неподходящата точка. Вие знаете, участват представители на министерства, участват представители на заинтересовани организации, по някои от законопроектите участват представители на профсъюзите, синдикатите, работодателите. Да, участват и граждани, участват и неправителствени организации, които са пратили до председателите на комисиите – такъв е редът, Вие знаете, своите становища и обикновено винаги биват канени. Почти не зная случай, когато председател на комисия не е поканил представителите, дори и граждани, защото е преценил, че тази тема по дневен ред днес е така, другата седмица е другата тема. Съгласен съм с Вас, но дайте да видим как все пак да го регулираме по някакъв начин. Предложете.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Лазаров.
Имаше процедура от господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Моето процедурно предложение, госпожо Председател, е да отложим тази точка и да я мислим утре. Както се казва, до утре да помислят и вносителите, и колегите от БСП върху по-прецизни редакции. Моето впечатление е, че ако отменим тази алинея в действащия Правилник, гражданските организации и гражданите ще го възприемат доста негативно. Виждате, че темата е доста деликатна. Действително има някакво препокриване между ал. 2 и ал. 3, но, съгласете се, едно е присъствие в залата, друго е участие в работа на Комисия.
Напълно разбирам мотивите на колегите от ГЕРБ, че трябва да има ред и че не трябва да се допуска саботиране на работата на Комисията, което много лесно може да стане, ако се изсипят 50 човека, предварително поканени от различни народни представители, които не са членове на тази комисия, но лицата, имайки достъп до сградата, предварително организирани от дадена парламентарна група, могат да дойдат на заседание на Комисията и да пречат.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявай, тогава всеки ще си носи отговорността.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Само да завърша – това, което на мен ми хрумва, е, че може просто ал. 2 да се прецизира и примерно да се добави текст, който да казва, че задължително въпросните граждани уведомяват предварително председателя на Комисията, или нещо в този смисъл, за да е ясно най-малко колко хора искат да дойдат, да се предвиди зала и така нататък. Предлагам Ви да го отложим за утре и да го помислим още малко.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще подкрепя процедурното предложение, което беше направено.
Използвам случая да отговоря на Вашия толкова атрактивно зададен въпрос: кои са случаите, в които граждани, които не са поканени от служител или от народен представител, се оказват на заседание на дадена комисия? Това е в случаите, в които се разглеждат теми, които са с висок обществен интерес. Когато става дума за тема, която вълнува граждани и граждански организации, която е предварително обявена, е нормално граждански организации и граждани, които имат експертиза, включително правозащитници, включително такива, които са водили например дела срещу банките, на граждани, или срещу енергоразпределителните дружества, тоест не са представители даже на граждански организации, да имат какво да кажат по темата, да имат предложения, които да направят. Това може да стане и при първо, и при второ гласуване на дадени законопроекти, включително и при днешното обсъждане на парламентарния Правилник. Какъв е проблемът, ако граждани или граждански организации, които работят по темата Парламентарни правила – публичност, откритост, включително и електронно представяне на работата на парламента, в момента, в който се осведомяват, че днес има заседание на Временната комисия, пожелаят да дойдат и да вземат участие, без да са поканени от Вас, от мен или от господин Андреев? Това беше практиката в предния парламент.
Да, имаше лоши практики и неприятни ситуации, но също така имаше добри и положителни елементи, които, уверявам Ви, гражданското общество няма да е очаровано, ако бъдат отменени заради факта, че е било в предния парламент, или за да осигурим комфорта на тази или на някоя друга комисия. И Ви уверявам – заседанията, които сме провеждали включително в Комисията за връзки с гражданското общество, бяха абсолютно открити, с отворена покана към всички граждански организации и всички граждани и вътре не се случи нищо страшно, напротив – имаше изключително ценни и полезни предложения. Подобен беше начинът на работа и в различни комисии на гражданските организации. Никъде не се стигна до саботиране, до блокиране на работата на някоя комисия.
Ако всеки от нас ще бъде с досада, че ще бъде принуден да изслуша даден гражданин, извинявайте, сбъркали сме си мястото тогава. Ние сме народни представители, не сме чиновници, експерти или професори. Това е една възможност да чуеш хората, да им дадеш усещане, че са важни, че техният глас се чува, че могат да направят предложения. Някои от тях имат по-висока експертиза от нашата. Това е знаков текст, не е просто процедурен текст. Човекът, който е направил това предложение, не мисли политически и като народен представител.
Това в момента е някакъв технократски спор. Това, което трябва да манифестира в парламента, е, че приветства активността на гражданите, активното гражданско общество – хората да имат позиции, да се интересуват какво се случва в парламента, да помагат, да ги чуваме, да предлагат. Какъв е този спор: аз ли те поканих, ти ли ме покани, как да влезе в парламента?! Тук е важна идеята.
ЧЕТИН КАЗАК: Досега този текст не е създавал проблеми.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова. Аз Ви правя първа реплика.
Идеята е следната: хайде най-накрая престанете да бъдете толкова лицемерни, защото съгласно Правилника за работа на Четиридесет и второто народно събрание и всички предходни назад има такъв текст, но действат правилата за достъп. Ето ги правилата за достъп. Да Ви прочета ли текстовете от тях, по които работят всички, които издава пропуски, заявяват покани, и тези, които искат да имат достъп до залите на Народното събрание и на комисиите?
МАЯ МАНОЛОВА: Тук не сме служители на администрацията, а сме...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, не съм Ви дала думата и Ви правя реплика.
Член 18 на тези Правила за пропускателен режим в сградите на Народното събрание е следният: „По време на пленарни заседания, пропуски, с ниво на еднократен достъп, се предоставят в случаи по разпореждане на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, парламентарните групи, народните представители, главния секретар и началника на кабинета на председателя”.
Вие прекрасно знаете режима, защото доскоро бяхте заместник-председател.
„За времето, през което се провежда закрито пленарно заседание, такива пропуски не се издават.
За присъствие в постоянните комисии – председателите могат да разрешават влизането в сградите на външни експерти, на представители на ведомства и на други лица с пропуски за еднократен достъп. Достъпът на лицата се разрешава въз основа на предварително подготвен и подписан от председателя на съответната постоянна комисия списък с техните имена и данни. Списъците се представят най-късно два часа преди започване на заседанието на бюро „Пропуски”.
Граждани и групи, които посещават пленарните заседания, могат да присъстват и да ги наблюдават на определените за това на балкона места. Общият брой е до 200 човека на посетителите. В случаите по тази алинея, достъпът се осигурява по заявка, подадена не по-късно от 18,00 ч. в понеделник на текущата седмица и представен списък след предварително писмено разрешение от главния секретар”.
Тоест, госпожо Манолова, всичко, което казахте, е наистина доста лицемерно на фона на правилата, които и Вие сте спазвали доскоро, защото винаги в Народното събрание, в която и да е сграда са важали те. Не е необходимо пред колегите, които за първи път са народни представители, и пред представители на медиите да бъдете такъв ярък пазител на правата на гражданите, защото само преди няколко месеца достъп до центъра на столицата нямаше – не до сградите на Народното събрание. Благодаря Ви.
Втора реплика – госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, Вие иззехте една част от моята реплика, защото исках да попитам: знае ли госпожа Манолова точно как се случва достъпът до Народното събрание? Не мога да допусна, че тя не знае. Но аз виждам, че това е много благодатна тема за ходене по телевизиите и говорене за гражданските права. Виждам как следващите няколко дни това ще е тема № 1. Мисля, че ако стигнем и до точката за заседание без кворум, това ще бъде втората тема, която ще бъде по медиите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Трета реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо Манолова, ясно е какъв е замисълът. Аз се учудвам защо упорстват колегите от ГЕРБ да отпадне този текст, след като стана ясно от цитирането на Правилата за вътрешния ред или за достъп до сградата, че има определен ред, при който всеки гражданин може да поиска разрешение от председателя на Комисията да присъства. Това е записано: „при спазване режима на достъп до Народното събрание”.
А Вие сега искате текст, който е действал толкова години, без никакъв проблем и никога не е имало злоупотреби, освен ако някой не ги е организирал изрично, и това може да стане, както казаха колегите, и с желанието на народни представители, и на парламентарни групи. Ако искаме да злоупотребяваме с дадено право, винаги можем да намерим вратичка. Излишно е сега да давате повод, включително и на госпожа Манолова да използва това по медиите. Откажете се от предложението, оставете текста – досега не е създавал проблеми. Има си ред, както цитира госпожа Атанасова: „всеки гражданин, който поиска да присъства” – това е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
МАЯ МАНОЛОВА: Имам право на дуплика, нали?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, госпожо Манолова, разбира се, че имате.
Ние до 18,00 ч. имаме заседание, господин Лазаров, така си го гласувахме.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Това, което чувам от Вас, уважаеми колеги от ГЕРБ, наистина е жалко. Аз, за разлика от Вас, намерението си да работя с гражданското общество и с гражданските организации съм го доказала с конкретни дела, тоест как точно граждани и граждански организации попадат в парламента, мисля, че беше видно за всички от работата на предишното Народно събрание.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И на по-предишното.
МАЯ МАНОЛОВА: Съжалявам, че Вие тогава отсъствахте, ваканцувахте и си бяхте по домовете. Могли сте поне да гледате телевизия, за да ми задавате такива абсурдни и глупави въпроси.
Със сигурност всички граждани и граждански организации, които пожелаха да се включат от приемането на Правилника на предния парламент – впрочем това беше още преди гражданските протести, през изработването и на Изборния кодекс, и на антимонополното законодателство, и на Закона за защита на потребителите и на промените в Закона за енергетиката, са били допуснати в Народното събрание.
Искате ли да Ви обясня, уважаема госпожо Атанасова, която отсъствахте тогава заедно с колегите от ГЕРБ, как се случваше това? Няма защо да Ви се сърдя – Вие просто не бяхте тук и затова не знаете. (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.)
Това е на някакви Ваши сбирки и в домовете на Вашия лидер, уважаема госпожо Караянчева.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Караянчева!
МАЯ МАНОЛОВА: На заседания на Комисията за взаимодействие с гражданското общество (реплика от народния представител Цвета Караянчева) не са присъствали, така че Вие...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Караянчева!
МАЯ МАНОЛОВА: Нека да Ви обясня.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Извинявайте!
МАЯ МАНОЛОВА: Отворена покана по дадена важна за гражданите тема. Нали тук ставаше дума, че монополите са важни, борбата с корупцията, защита на потребителите?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Избор на председателя на ДАНС.
МАЯ МАНОЛОВА: Отворена покана – всички желаещи граждани и граждански организации, които се обадят предварително, разбира се, се записват със списък – дълъг списък. Тези, които обаче не са декларирали предварително по някакви причини, че желаят да присъстват, се включват на входа на парламента, дописвайки си името в момента. Това беше достъпът до заседанията на Комисията за гражданско общество, до публичните обсъждания и до работата на други комисии. Мисля, че трябва да се срамувате, че не го знаете.
Мисля, че трябва да смените тона и да оттеглите това предложение, защото то е насочено срещу гражданите. Да, те имат право да присъстват на заседания на парламентарни комисии – така беше досега, и аз ще продължа да отстоявам това право, пък Вие гласувайте каквото искате. (Ръкопляскане от народния представител Цвета Караянчева.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Манолова, отново лицемерничите. В Четиридесет и първото народно събрание, поне в Правната комисия са присъствали не изрично и лично поканени, знаете, представители на неправителствени организации, граждани, които са заявили – това, което и Вие казвате. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Моля Ви се, изслушайте ме, аз Ви слушах. Не се правете, че Вие сте първата, единствената, която откри топлата вода. Винаги са присъствали. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, одеве поставих въпроса. „Присъстват” е нещо различно от „участват” в заседания. И говорим, ако се случи така, а аз предполагам, че Вие ще го организирате, Вие сте специалисти по това, докарвате граждани, за да вземат участие, за да пречат на Комисията. Вие това правехте.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Те намаляват безработицата така.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, не.
Дайте да намерим механизма, да, да присъстват гражданите, но някой да каже: „Ето, от тук нататък повече става невъзможно да се работи!” Или продължавате да си веете мантрата, че Вие сте единствената, която се среща, говори, приема във Вашата комисия, която си я направихте за Вас. Тя е добра Комисия за гражданското общество, но има и работещи комисии, където трябва да се приема бюджет. Разбирате ли за какво говорим?! Има комисии, където трябва спешно да се приемат изменения в закони – за това говорим.
МАЯ МАНОЛОВА: И където гражданите ще пречат.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, няма да пречат, не ми приписвайте думи.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз мисля, че този дебат е унизителен.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, никой не Ви е дал думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Те са присъствали, и ще продължават да присъстват – не си го приписвайте само като Ваша заслуга.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз мисля, че поведението...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, моля Ви, не се включвайте в дебат, без да Ви е дадена думата.
МАЯ МАНОЛОВА: В някои отношения изпуснахте квалификациите, които се леят тук, включително и себе си санкционирайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Вие говорите...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Непременно ще се самонакажа, госпожо Манолова. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Господин Кирилов има думата. (Шум и реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Много отдавна искам думата, за да предотвратя този спор, който Вие определихте като нещо реторическо поради следното. Доколкото съм един от вносителите на въпросното предложение, искам да обясня защо. И защото може би звучи така: първо, идеята в никакъв случай не е била някой в нещо да се ограничава. Изхождахме от позицията, че в този си вид нормата препраща точно към тези правила за достъп, тоест тя е опит да се декларира едно право или една свобода, но веднага препраща при едни други условия.
Спрямо Вашата минала комисия и спрямо Вашите усилия, мисля, че винаги съм съдействал и съм участвал активно. Във всички комисии и формати, в които Вие допускахте участие на гражданското общество, съм се стремял да участвам и включително да контактувам с представителите на гражданите и организациите. От толкова дебат днес Ви предлагам процедурно от тук нататък да си викаме само „гражданино”.
Всички се грижим за гражданските права и за достъпа. И тогава Ви казах, и сега ще си позволя да го повторя – правото на гражданите на непосредствен контрол върху властовите решения в един друг закон, в една друга власт, това е местната власт и местното самоуправление. Там в законодателството сме казали: няма комисия, няма заседание, няма сесия, в която гражданите да не могат да присъстват. Това го заявявам от опита си в Столичния общински съвет. Винаги се е спазвало абсолютно и последователно. Сигурен съм, че колегите в другите общини са се убедили в това, гарантирали са тези права.
Какво знаем оттам, което също го говорихме в миналите заседания? Има ли граждани, без да ги засягам, които са постоянно присъствие на всички комисии? Ще Ви кажа поне десетина такива граждани, които бяха постоянни представители и във Вашите комисии, и във всяка отворена комисия. Не съм сигурен, че те са специалисти или капацитети във всички области, или всичко това ги интересува, но правото на достъп е това – щом иска гражданинът, да му се осигури.
Ако искаме абсолютен достъп, тогава да отидем към Правилата на ЗМСМА. Ако ще препращаме с ограничението по пропускателния режим, ясно трябва да кажем на всички какво е положението. И във Вашата Комисия не присъстваха десните граждански организации, не присъстваха.
МАЯ МАНОЛОВА: Защото не са пожелали, господин Кирилов.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Защото не ги пускаше.
МАЯ МАНОЛОВА: Истински и откровени лъжи. Можем да ги питаме.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Манолова, не казвам по чия вина. Просто казвам, че представителството все пак беше ограничено на някакъв критерий – дали поради тяхно нежелание, или тяхна политическа позиция.
МАЯ МАНОЛОВА: Това не е вярно. Те присъстваха, когато искаха, при изготвянето на Правилника. Нека да извадим протоколите, колко...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: ... и колко предложения направиха.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, гражданските организации имат достъп до всички сгради и в настоящия момент, да сте ги поканили.
МАЯ МАНОЛОВА: Вие сте председател, Вие каните.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, моя е грешката.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: По кой правилник?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Моля Ви, господин Иванов, не прекъсвайте говорещите колеги.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще завърша, защото явно емоционално преекспонирахме.
Мисълта ми е следната. Тази норма я разделете на две. Ако ще правим абсолютна свобода и представителство, както е примерно в местната власт, тогава махаме Правилника за достъп и тотално либерализираме режима, с целия риск да бъдем изправени в по-тежки ситуации, които вероятно ще имат провокативен характер или елемент.
Другото – бих казал, че за да има консенсус, за да има еднозначност, аз лично бих приел Вашите мотиви за нормата такава, каквато е. За да няма драма, бих помолил и колегите да обсъдим да остане в този вид, но искам да е ясно на всички какви са ограниченията и последиците от това.
МАЯ МАНОЛОВА: Може ли една реплика?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Кирилов, тъй като очевидно с колегите тук не разбирате как се случва достъпът, и как се е случвал в предния парламент, а беше зададен такъв въпрос: за заседания на комисиите, се налага да го обясня. Има разлика между това председателят на Комисията или членовете да поканят граждански организации или определени граждани. Тази покана е предварителна и предполага познаване на ограничен кръг лица. Когато темата е важна за гражданите и бъде предварително обявена, каквото изискване имаше в Правилника, ще го има и сега на сайта, гражданите и гражданските организации, които се интересуват от тази тема, сред тях има много такива с експертиза, идват пред съответната сграда на парламента и от Пропуски се обаждат, ако нямат познати народни представители, до съответната комисия, от което става ясно, че отвън има 10 граждани или 15 граждански организации, които искат да участват. В стандартния случай, когато председателят е отворен да слуша граждани, това не го изнервя, не му досажда и иска да ги чуе, се обажда да им бъде направен формално долу един списък и те влизат в парламента. Затова казвам, че по време на заседанията на предния парламент и на гражданската комисия, на Изборния кодекс и на ред други комисии няма върнат гражданин, и няма върната гражданска организация, и няма непоканени, защото поканата е отворена: „Уважаеми граждани, обсъждаме тази важна тема...”. Или просто обявяваме дневния ред. Ако човекът се интересува и му е важно, отива и получаваше в предния парламент достъп, така че това не е лицемерие.
Много Ви моля да си преценявате приказките, защото ако за Вас това са някакви каламбури, за мен е изключително важна стъпка, която направи парламентът с гражданските организации. Тук този безсмислен, бюрократичен спор, в който не знам защо влизате, с четене на текстове, букви, запетаи от някакви архаични правилници в парламента, не знам защо го правите?! Това е работа може би на парламентарната администрация да гледа точката, буквата, запетаята. Ролята на Правилника е да очертае параметрите на работа на парламента – ще работи ли с гражданите, или не, и е нормално, ако има желание парламентът, да даде възможност на гражданите да участват в неговата работа. Не знам от какво се плашите?! Казвам Ви, че не е страшно.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дуплика имам ли?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В никакъв случай не припознавайте страх. Исках да изследваме прецизно състоянието на режимите, които действат във връзка с тази норма. Не оспорвам Вашата практика като председател на Комисията за взаимодействие с гражданите и гражданските организации. Не оспорвам, че вероятно сте го правили точно по същия начин, но така прочетени правилата, както ги прочете председателят на Комисията по Правилника, за пропускателния режим, а и това, което макар и за кратко време съм видял в настоящия парламент, без да описвам цялата хипотеза пространно, ме довежда до следната колизионна хипотеза: председателят има по списък заявки, той решава да удовлетвори, защото цялата процедура е с негово указание. Всички служители потвърждават на Пропуски един списък, който примерно има 20 позиции. Председателят казва: „Не, от първа до десета са о`кей, те са много компетентни в дебата примерно за енергийната ефективност, но от 11 до 20 са зле”, и по една или друга причина ограничава достъпа.
Вчера аз също ограничих достъпа на гражданите от София, които бяха жалбоподатели по жалбата, която не стигнахме да гледаме, защото се бяха записали огромен брой. Аз помолих: може ли да не са пет, а да ограничите говорителите до трима, защото имаме много гости? Гражданите се съобразиха. Как се избраха, но си подбраха представители.
Какво става, ако аз като Ваш политически опонент припозная недопуснатите 10 и кажа: „Аз като народен представител заявявам въпросните 10 граждани да участват в този дебат”. По този пропускателен режим те ще бъдат допуснати, защото аз ще изляза, ще пусна заявката, ще се убедя, че след като сканират паспорта на всеки гражданин, което в миналия парламент притесняваше много граждани – да се сканират личните документи и да остават в базата данни на Народното събрание, ще вкарам въпросните 10 граждани. Ще ги доведа тук и ще кажа: „Госпожо Председател, като член на Вашата комисия искам и тези граждани да присъстват”. Но Вие ще имате формалното основание да кажете „не”.
РЕПЛИКА: А как ще го имаме от текстовете?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ами, не е по Правилника. Аз може да съм довел въпросните граждани, за да пия кафе с тях и да ги изслушам в Клуба на народния представител, но доколкото Комисията следва и вътрешни правила, и не знам какво, може да вземе отделно решение да не ги допусне.
МАЯ МАНОЛОВА: Нали приехме текст, при който...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, не съм Ви дала думата. Това беше дуплика и предлагам този дебат да приключи.
МАЯ МАНОЛОВА: Един последен въпрос.
И Вие ми зададохте въпрос, сега аз на Вас: кой според Вас е по-висшият по ранг нормативен акт: Правилникът на Народното събрание или Инструкциите за достъп до парламента?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Правилникът, госпожо Манолова, в който пише – в текста, на който Вие държите, че препраща към Инструкциите на парламента.
МАЯ МАНОЛОВА: Ами, ще се променят Инструкциите, ако толкова Ви притесняват. Аз Ви казвам, че прилагането на същите тези Инструкции...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, мен не ме притеснява нищо.
Моля Ви, не съм Ви дала думата (реплика от народния представител Мая Манолова) повече да влизате в подобен спор. Ако обичате, спрете си микрофона.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, разгеле.
Първо, присъединявам се към предложението на колегата да отложим този текст за прецизиране за утре.
Второто, което искам да кажа – няма никакъв проблем с Правилника или с режима на достъп. Тук колизията идва от следното – оставя се възможността само член на съответната комисия да реши дали определен гражданин може да присъства на тази Комисия, или не. Ако приемем този Правилник, ей тук половината хора другия път няма да са тук, защото не са поканени. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Не е вярно.
ФИЛИП ПОПОВ: Напротив, точно така ще бъде. Една хипотеза. Тук пише: „член на постоянната комисия”. Примерно аз не съм член, но му издавам пропуск. Оттук идва големият проблем. Защо всичко се оставя само на волята на членовете на съответната комисия? Ако искам мой нещатен сътрудник да присъства, за да ми разкаже какво се е случило примерно на заседание на Комисията по отбрана...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Нещатен сътрудник може.
ФИЛИП ПОПОВ: Не може, защото трябва да бъде поканен от член на съответната комисия. Ако липсва такава покана, той може да бъде в залата на Народното събрание, да се разхожда по коридорите, но не може да влезе в съответната комисия. Затова нека да отложим тази точка и да я прецизираме. Съгласен съм с господин Лазаров. Има голяма разлика между присъствие и участие. Присъствието не кореспондира на активно участие. Може да се добави: „Като не се пречи на работата на съответната комисия”.
Правя процедурно предложение точката да се отложи за утре.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Можем да помислим до утре. Към тази точка можем да добавим: „Списъкът с присъствалите граждани се качва на интернет страницата, както на поканените”.
Второ, както каза господин Попов – да добавим текст, че това присъствие не трябва да пречи на работата на комисията. Склонен съм при такава редакция да си остане ал. 2. Алинея 2 сега гласи: „Граждани могат да присъстват на заседания на комисиите при спазване режима на достъп до Народното събрание”. Да добавим: „списъка на гражданите”, както се публикува на страницата на интернет на комисията, както важи за поканените, за да е ясно кои са присъствали. Ще го редактираме за заседанието утре.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Списъкът не се качва на интернет страницата, а е неразделна част от протокола.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Добре. Протоколът се качва.
Можем ли да се обединим около този текст, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА: Не възразявам.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Но да го оставим за утре, за да изчистим текста правно-технически.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: След като всички сме на мнение, че следва да осигурим на гражданите достъп до сградите на Народното събрание и присъствие на заседанията, ние ще оттеглим нашето предложение за ал. 2 и утре ще предложим нова редакция, за да се осигури присъствие на гражданите на заседанието на комисията, но и нормалната работа при тяхната дейност.
МАЯ МАНОЛОВА: Очевидно от дебата е имало смисъл.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колега Манолова, не съм Ви дала думата!
МАЯ МАНОЛОВА: Разграничавайте когато говорите като председател и в кои случаи като вносител, защото когато говорите като вносител, аз имам право да Ви реплекирам, а когато говорите като председател – нямам. Така че да се ориентирам в какво качество се изявявате.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Във всички случаи, както и да ме реплекирате, трябва някой да Ви даде думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Мисля, че вече е време да си направите сама забележка за езика, който държахте.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Преди малко Ви казах, че дори ще се самонакажа.
Преминаваме към текста на чл. 30. По отношение на чл. 29 имахме редакционно предложение, което следваше да бъде гласувано заедно с текста на чл. 28. Тъй като в момента се отказахме от цялостна редакция на чл. 28, предлагам утре да гласуваме и текста на чл. 29, и в случай, че се подкрепи, по този начин ще се отхвърли нашето предложение.
По чл. 30 няма предложения. Имаме правно-техническо предложение – в чл. 30, ал. 3 текстът да бъде: „При обсъждане на законопроекти и други актове на заседания на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър”. Много често в работата на Народното събрание са участвали...
МАЯ МАНОЛОВА: В коя алинея е това?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще повторя отново, че имаме предложение за редакционна поправка, която утре ще направя, тъй като съдържанието на чл. 29 е от едно единствено изречение, да стане текст от съдържанието на чл. 28, за който се разбрахме, че утре ще обсъдим в цялост. Затова преминах към чл. 30 и предлагам редакция на ал. 3 на чл. 30, която касае, че при обсъждане на законопроекти, внесени от Министерския съвет, на заседанието се изслушва или член на Министерския съвет или заместник-министър.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е чл. 11 на чл. 28, а ал. 3 на чл. 30 е: „Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите”. Този текст отпада ли?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Преномерира се.
МАЯ МАНОЛОВА: Тази преномерация води до съществени промени. Къде отива текстът в чл. 30 – „Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите”?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Става ал. 4. Щях да го съобщя, ако не ме прекъсвахте постоянно.
МАЯ МАНОЛОВА: Такива промени, без да ги видим написани...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Тази промяна касае хипотезата, в която има внесен законопроект от Министерския съвет, той да се докладва от ресорен министър или заместник-министър, а не както традиционно се случва – директор на дирекция, началници на отдели и всякакви други чиновници от министерствата. Алинея 3 става ал. 4. Текстът е идентичен с текста на ал. 11 на чл. 28.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Атанасова, в Правилника, както във всички нормативни актове, има някаква систематика. Подреждането на алинеите не е хаотично да бъдат разхвърляни. Съгласна съм по принцип, че е добре вносителят да бъде член на Министерския съвет, но защо предлагате тази алинея да отиде в чл. 30, като в предните две алинеи се коментира кворумът по време на парламентарни заседания? Освен това не мога да гадая какво мислите да включите в чл. 29 освен текста, който съществува в момента. Никой не може да предположи нещо, което Вие не сте съобщили. Тогава докладвайте какво ще съдържа чл. 29.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, ще има преномериране. Уважавайки Вашите аргументи, че срещате трудност с разбирането на всичко, което предлагам, утре текстовете ще бъдат раздадени писмено, не само на Вас.
МАЯ МАНОЛОВА: Вие срещате сериозна трудност. Освен тона, който държите, определено не се справяте с воденето. В момента приемаме Правилника текст по текст. Може ли да ми преразказвате нещо, което е на някакво листче пред Вас и да говорите за преномериране, като не става дума за преномериране, а за влагане на други алинеи в тези членове. Какво е това водене на това заседание?! Реално сме на второ четене – гласуване текст по текст. В момента одобряваме нещо, което Вие ни съобщавате.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Нищо не одобряваме. Не сме обявили режим на гласуване.
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава за какво ни информирате?! Аз добросъвестно съм си написала моите предложения писмено.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедура по начина на водене. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, призовавам всички да избягваме обиден тон и квалификации, особено в професионалната си сфера. Да не се нападаме, а да търсим смисъла и съдържанието. Няма да припомням много по-тежки систематични предложения, които сме гледали. Нека запазим добрия тон и не се нападаме.
Госпожо Председател, извинявам се, че ще се обърна с укор и към Вас, но за втори път не ми давате думата. В комисията има и други членове. (Смях в залата.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кирилов. Намирам бележката за резонна.
Колеги, утре ще получите текста на чл. 30, на редакционната поправка.
По чл. 31 и 32 няма направени предложения.
Разисквания? Не виждам желаещи.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – няма.
В чл. 33 са направени предложения от колегите Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов, Иванов. Предложения от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов, Лазаров.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги, от името на вносителите искам да обясня какви мотиви са ни водили, за да направим това предложение. То по същество е за всички комисии да се води пълен стенографски протокол. Искаме това с оглед осъществяване на принципите за публичност и прозрачност, както и с оглед на факта, че имаме водеща комисия по законопроектите, но те се разпределят и на други комисии. Струва ми се удачно за работата на народните представители и с оглед на разразилата се преди малко дискусия за гражданските организации, граждани и правене на предложения по законопроекти, да има пълни стенографски протоколи не само за временните, но и за всички останали комисии, на които е разпределен съответният законопроект.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Други изказвания? Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Възприемам предложенията на колегите Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов по отношение на ал. 1. Предполагам, че под стенографски протокол очевидно се има предвид пълен протокол с всички изказвания. Вероятно са имали предвид в него да се отразява и начинът на гласуване. За яснота предлагам да добавим накрая: „Стенографският протокол отразява и гласуванията на членовете на комисията по всяка точка от дневния ред”. Гласуванията в пленарната зала се отразяват в електронния регистър. Не виждам проблем тук по същия начин да бъдат отразявани, след като ще се води цялостен протокол.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Смятам, че предложението на господин Славов е резонно, тъй като искаме да има максимална откритост на случващото се. Зад всяко решение стои човек. Той трябва да има реално присъствие в протокола, да се види как е дебатирал и как е гласувал. Има случаи, когато един човек гласува в комисията по един начин, а после в пленарната зала гласува по друг начин. Голям проблем беше в общинските съвети, когато става въпрос за непопулярни неща, свързани със заменки и така нататък, се записва: „Общинският съвет прие”, но кой гласува за тази заменка, не става ясно. Смятам, че това не е лошо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Считам предложението за добро, то води до по-голяма прозрачност, но приложено на практика според мен ще запуши работата на комисията. Представете си хипотетично – второ четене на Изборен кодекс. По всяко нещо – гласуване от 20 членове на комисията, поименно отбелязани в протокола. Значи ще ни трябва една година, за да го приемем. Съгласен съм, но считам, че на практика това ще има повече отрицателен ефект.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Втора реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Андреев, законопроектите се приемат с гласуване в пленарната зала на Народното събрание. Комисиите дават становища, гласува се. Не е задължително гласуването на препоръката в доклада на комисията – за или против приемането на този законопроект или на всеки отделен текст, да бъде повторено в пленарната зала. Важното е как се гласува в пленарната зала. Там системата дава възможност да се види поименно кой как е гласувал.
Колегата Попов е прав, че при големи законопроекти на второ четене и при 20 човека, ако започнем поименно да изброяваме всеки в стенограмата, ние няма да можем да приемем законопроектите в срок. Основният мотив е, че законопроектите се приемат от пленарната зала. Важно е там кой как е гласувал.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Дуплика – господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Приемам забележките, направени от господин Лазаров.
ПЕТЪР СЛАВОВ: И аз бих ползвал дуплика, госпожо Председател. Мисля, че ако приемем такова предложение, това ще бъде за по-голяма прозрачност и яснота за гражданите и гражданските организации с оглед случващото се в Парламента. Разбирам и техническата страна на въпроса, но мисля, че това е технически решимо. Не бива заради технически причини да се отказваме от такава добра идея. Нека да помислим още малко.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има думата господин Митев, после – господин Иванов.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Предложението на колегата Славов е добро, но трябва да има техническа възможност за неговото осъществяване. В Общинския съвет Бургас има въведена електронна система, в която постоянните комисии на общинския съвет гласуват. Гласуванията се отразяват и излиза поименно как всеки е гласувал. Това е въпрос на техническо решение. Смятам предложението за добро. Трябва да се мисли за техническо осигуряване на тази възможност, а едва след това, мисля, че никой няма да има нищо против с промяна в Правилника и при техническа възможност това предложение да бъде подкрепено, за да не се затруднява работата по законопроектите.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В комисиите нямаме възможност за електронно гласуване. Гласуването не е технически обезпечено, та оттам да могат да се вадят протоколите кой как е гласувал, както в залата. Ако има такава система, в бъдеще да помислим, та гласуването в комисиите да бъде електронно и да се вадят тези протоколи. Тогава би било приложимо, но в момента ще се забавяме ужасно много. Там гласуването е с вдигане на ръка, а не по електронен път. Това може да бъде направено при въвеждането на такава техническа възможност.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приветствам предложението за идентификация на гласуването в комисии. Мога дълго да разказвам за историята и трудностите в тази посока. Колегата разкри общо взето техническата специфика. Искам да съобразяваме, че имаме няколко форми на гласуване. Когато решението е важно, а няма достатъчно камери, за да се оставят достатъчно доказателства за конкретното гласуване, мисля, че имаме възможност да преминем към друга форма – конкретно за специален случай да има поименно гласуване.
Експертите правилно обърнаха внимание, че по формите на гласуване ние следваме общото правило на чл. 62 – за гласуванията в пленарно заседание, които не можем изцяло да приложим по отношение на заседанията на постоянните комисии.
Изказвам подкрепа към тезата, както и пожелание това да стане по-скоро.
Цялото оборудване трябва да бъде почти идентично с това, което имаме в пленарната зала – машини, компютри, мрежи, софтуер, който да ги управлява, четци, датчици, които да идентифицират народния представител.
Отварям скоба за господин Петър Славов – виждате във Висшия съдебен съвет колко е подозрително гласуването по електронен път, макар че там членовете си вкарват пръстите в едно ограждение, за да не види никой как гласуват. (Оживление.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, преди да дам думата на госпожа Манолова, искам да обърна внимание, че предложението е относно стенографския протокол. Струва ми се, че излязохме малко извън обхвата на обсъждания текст и аз лично ще се въздържа да подкрепя това предложение, именно защото знам, че Народното събрание не разполага с ресурс от хора, които да водят стенографски протокол. В момента се успява изключително трудно да се спазват сроковете за изготвяне на доклади и на комисии, и в пленарната зала от стенографите. Няма нови стенографи и аз мисля, че много, много ще затрудним работата на Събранието и на комисиите с така предложения текст – в смисъл в пленарната зала и в комисиите.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Наистина темите са две, но нищо не пречи темата за явното поименно гласуване да бъде обсъдена и ако има консенсус, да бъде включена в съответните текстове на Правилника.
Аз също мисля, че това е много разумно предложение, още повече, че сигурно вносителят не си дава сметка, защото няма парламентарен опит, но по този начин ще се осуети и една друга, изключително порочна практика, а именно да гласуват народни представители в комисиите, които не присъстват на съответните заседания. Стандартна практика е и ще го видите в бъдещите заседания как членовете от една парламентарна група на дадена комисия си декларират начина на гласуване и по-късно, когато се стигне до гласуване, се отчита от четирима присъстващи в залата за заседание, на практика 30 гласували по даден въпрос. Понякога наистина темите са важни, хубаво е човек да чуе аргументи преди да гласува, а не сляпо, предварително, със своята си парламентарна група. Също така е важно и да се носи отговорност за това как е прието едно или друго предложение на заседание на дадена парламентарна комисия.
Аз съм „за”.
Освен това мисля, че този текст може да стане действително приложим и работещ единствено и само, ако се включи в Правилника и се посочи някакъв срок за привеждане във възможност за изпълнение на едно подобно предложение. Ако в момента само си говорим и го пожелаем, това никога няма да се случи. Можем да го въведем като правило и да отложим този срок например след две години. Още повече, че софтуерът вече съществува, отпечатъците са взети, става дума за техническото оборудване с конкретните машинки за гласуване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Колеги, обръщам внимание отново, че текстът касае воденето на стенографския протокол.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов.
Който е „за” така предложения текст, да гласува.
Гласували 14 народни представители: за – 2, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Предложение от народните представители Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържали се…
МАЯ МАНОЛОВА: Текстът, който иначе подкрепяме, поражда двусмислица и може би трябва да го изговорим, за да не се стигне до превратното му прилагане в залата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Дайте го писмено и можем да го коригираме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ние вече го гласувахме, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, да се кажат няколко думи за действителния смисъл на това предложение, тъй като след това то ще се прилага в пленарната зала. Евентуално да е ясно какво сме вложили в това.
Значи ли, че ако докладът не е обявен в посочения срок, това ще бъде препятствие за разглеждане на точката в пленарната зала? Защото включването, но преди разглеждане на доклада в пленарната зала, означава също така и възможно тълкуване, че ако не е готов стенографският протокол, това ще препятства разглеждане на темата в залата. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Добре, казваме „но преди”, ако не се спази по някаква причина – разболее се стенографът или шефът на комисията му е възложил друга работа. (Реплики.)
Ако не значи, да кажем ясно, че не означава, за да е това смисълът, с който ще се прилага при работата на парламента. Ако вносителите сте съгласни, че това предлагате.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Моята реплика е, че това просто не е необходимо, тъй като очевидно чл. 33 касае отчетността за водените заседания на постоянните комисии. Тоест липсата на протокол не е, както се казва, фролтопроцесуална предпоставка за гласуване в залата. Гласуване ще има, но е желателно да си изпълним задълженията, които предлагат вносителите, и, разбира се, ако има неизпълнение на това вменено задължение, някой ще трябва да понесе отговорност. Това е простия отговор. Не виждам защо трябва да утежняваме текста.
МАЯ МАНОЛОВА: Не искам да го утежняваме, а просто да се съгласим, че това е точният смисъл на предложението, тъй като дебатът е ключ към това как ще се прилага текста.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Преминаваме към чл. 34. Няма постъпили предложения.
По чл. 35 няма постъпили предложения.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 11 народни представители: за – 11, против и въздържали се няма.
Постъпило е...
МАЯ МАНОЛОВА: Часът е 18,00 и трябваше да приключваме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, но има едно предложение по тази глава. Предлагам да погледнем и него, и след това да приключим.
Постъпило е предложение от господин Кристиан Вигенин. То касае създаването на нов чл. 36 – по отношение на избора на Народното събрание на делегации. Така записан текстът в ал. 1 – позволявам си да взема думата и по същество, мисля, че е недопустимо, защото Народното събрание има повече от 70 делегации, групи за приятелство с други парламенти. Ако всички тези делегации гласуваме в пленарната зала, мисля, че е недопустимо. Всяка една от парламентарните групи обикновено си предлага членове и така те се формират.
Ако има други предложения, слушам Ви, колеги.
МАЯ МАНОЛОВА: Очевидно текстът не е безспорен, така че нека го оставим за утре. Разбрахме се да приключим в 18,00 ч. Със сигурност има различни мнения, предполагам ще има възражения и по другите текстове. Нека да го обсъждаме спокойно. Темата също не е маловажна.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предлагам да го гласуваме и да приключим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Има процедурно предложение текстът на чл. 36 да се разгледа утре.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували 9 народни представители: за – 2, против – 5, въздържали се – 2.
МАЯ МАНОЛОВА: Това не е коректно. По-добре да вземем решение доколко ще обсъждаме, защото всеки има някакъв ангажимент.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, госпожо Манолова, приключваме. Има процедурно предложение да се гласува текста.
МАЯ МАНОЛОВА: И как да се гласува без обсъждане?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, текстове, които са съществували толкова дълги години и в толкова дълги издания на Народното събрание не са поставяли никакви проблеми.
Предлагам да се въздържаме от драстични промени като това, което се предлага. Никога досега групите за приятелство не са поставяли какъвто и да е проблем относно тяхното формиране, организация. Винаги е имало неформални процедури, по които се е определяло кой ще бъде председател, колко заместник-председатели и така нататък.
Предлагам да отхвърлим това предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще изложа един съвсем кратък аргумент. С гласуването и избирането едва ли не създаваме един нов орган към допълнителни комисии и отделно делегациите, които са, да представляват в европейските институции, а сега пък ще избираме и тези групи, а те са и групи за приятелство и по-нататък им възлагаме едни правомощия, нещо, което не е било и не е необходимо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Считам, че с това предложение вносителят е целял този дисбаланс, който се получава в крайна сметка при определянето на групите за приятелство към една държава, да речем, определен парламент всъщност има 50 кандидата, към друга има 5, ако изобщо има. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Не, просто се цели да се въведе един баланс. Това е целта на вносителя, и мисля, че наистина текстът трябва да бъде коригиран. Да, нуждае се от корекция. Затова наистина беше предложението утре да го обсъдим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, това предложение беше отхвърлено, господин Попов.
Не виждам други желаещи.
МАЯ МАНОЛОВА: За какво да няма други желаещи?
Ако не сте съгласни с ал. 1 Народното събрание да ги избира, тъй като има някаква практика, то във всички случаи не пречи тяхната работа да се регламентира по някакъв начин. Кое не приемате от това, което е предложил колегата народен представител – че при определяне на ръководството, трябва да се спазва съотношението между числеността на парламентарните групи, за състава на ръководствата, за това в колко делегации може да участва един народен представител? Не е нормално един да участва в 20.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Защо?
МАЯ МАНОЛОВА: Защото това е свързано и с определени отговорности, които очевидно не изпълнява, и с определен ресурс на парламента включително.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Други изказвания? Не виждам желаещи.
Госпожо Манолова, подлагам на гласуване предложението от народния представител Кристиан Вигенин за създаване на нов чл. 36.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 13 народни представители: за – 2, против – 9, въздържали се – 2.
Предложението не е прието.
Благодаря на всички.
Стигнахме до Глава шеста.
Съжалявам, че с 5 минути забавих заседанието! Моля за извинение!
Закривам заседанието.


(Закрито в 18,10 ч.)