Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 4

На 13 ноември 2014 г. в зала „Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Временната комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане на Проект на доклад относно проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.

Заседанието бе открито в 15,50 ч. и ръководено от председателя на Комисията Десислава Атанасова.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, имаме вече необходимият кворум, можем да открием заседанието.



ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, предполагам, че останалите членове на Комисията всеки момент ще се качат.
Отложихме обсъждането на чл. 80.
По него има постъпили предложения от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
Предложенията касаят ал. 2 – края на изречение трето се добавят думите „от комисията” и в ал. 3 думите „пет минути” се заменят с „три минути”.
Алинея 3 касае обсъждането и гласуването на текст по текст на второ гласуване и вероятно тук всички ще си дадете сметка, че предложението е направено с оглед на пестене на парламентарно време. Аргументи на този ми довод имаме и при днешната работа в комисиите – многократни изказвания, повече от пет минути дори, по една и съща тема. Това вероятно ще се случва, както винаги досега се е случвало, и в пленарната зала. Предвид големината и броя на парламентарните групи и вероятно многото изказвания от тях по различен повод предлагаме времето да се намали на три минути. Това е аргументът на вносителя.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Моето изказване е във връзка с чл. 80 – първото предложение, касаещо ал. 2: в края на изречение трето да се добави „от комисията”.
Считам, че най-малкото систематичното му място не е тук, защото зачитам ал. 2, последното изречение: „Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват”. Това касае пленарната зала. Защо се вкарва в това изречение тази добавка „от комисията”? Просто аз не мога да си го обясня.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Веднага ще Ви отговоря, преди да дам възможността на госпожа Манолова за изказване – заради редакционните поправки.
Знаете, че много често, както и днес, правим редакция на Комисията.
ФИЛИП ПОПОВ: Но така излиза, че те не се обсъждат и гласуват от Комисията, става въпрос за обсъждане в пленарната зала. Някак си не мога да си го обясня наистина. Ако добавим и това изречение след „гласуват”, наистина става „от съответната комисия”, а не от пленарната зала. А пък в ал. 2 на чл. 80 се говори за пленарната зала.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаемо госпожо Атанасова, и двете предложения – по точка първа и точка втора, са абсолютно неприемливи.
Всъщност не става дума само за грешка в систематиката по отношение на предложението в ал. 2, а за нещо друго, много по-важно. Става дума за предложенията по законопроекти при второ четене.
Сега пленарната зала е тази, която преценява дали едно предложение е в обхвата и дали съответства на принципите на дадения законопроект. Ако оставим тази преценка на Комисията това означава да лишим маса народни представители от възможността да правят предложения и под формалния предлог, че дадено предложение противоречи на обхвата, то изобщо да не бъде обсъждано.
Много често, както се казва, дяволът е скрит в детайлите. Предложенията между първо и второ четене по един законопроект са изключително важни. А и самите Вие се убеждавате, че маса предложения се правят в движение, след обсъждане от Комисията и се стига до промени, съобразно първоначално внесените законопроекти, проекти за решения, включително и Правилника. Тази преценка би следвало да остане в правомощията на Народното събрание, на пленарната зала, а не на отделните комисии, защото това сериозно ще накърни възможностите на депутатите да правят предложения по законопроектите.
Второто предложение е още по-неприемливо и аргументите, които чух тук са несъстоятелни.
Много добре знаете какво се случва в пленарната зала. Там, за разлика оттук, има таймер, който отброява времето на народния представител, има председател на Парламента, който следи стриктно за спазването на точката и запетаята. Там е изключено един народен представител да се изкаже два пъти, което във всички комисии си го позволяваме. И е изключено народен представител да говори повече от пет минути, възможен е толеранс от 10-15-20 секунди.
Това е процедура, която е съществувала от началото на Парламента и да се лишат народните представители от възможността да се изказват по предложения за второ четене е сериозно нарушение на техните права, и изобщо на смисъла на парламентарния дебат.
Тук чух предложения на колеги, които предлагат въпросите към министрите да се удължат от две на три минути при положение че там има и реплика, има и други възможности, а какво остава за важен закон, да нямаш време да си обосновеш предложението?
Освен това при второ четене има и една друга възможност, която я няма при първо четене, а именно – мнозинството, ако прецени, че дебатът му додява и повече е непродуктивен, да предложи дебатът да бъде прекратен, така че няма да се загуби и пленарно време. Когато не желаете да слушате повече аргументи – прекратявате дебата, както правите и случаят приключва, но нека, когато наистина е важно и има воля от народните представители да чуят всички аргументи достатъчно обосновани, това да се случва както винаги се е случвало, в рамките на пет минути.
Впрочем, това е не само в полза на опозицията, но и в полза на по-малките групи, които подкрепят управляващите, защото е нормално да имат различно мнение по дадени теми. И нормално е да имат достатъчно време да ги обосноват.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
От името на вносителите заявявам, че оттегляме точка първа, тоест думите „от комисията”, от изречение трето и пропуснах да представя предложението ни за ал. 5.
Господин Казак, заповядайте, но само още една дума към госпожа Манолова.
Предложението ни по точка две касае всички парламентарни групи, тоест не мисля, че това предложение е насочено към опозицията, към малките или към големите, а всеки един представител да може да говори в рамките на три минути, не на пет. Благодаря.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Радвам се, че оттеглихте предложението си по точка първа, иначе щях да се аргументирам срещу нея.
По отношение на точка втора също не съм съгласен с това предложение.
Първо, това е традиция още от началото на парламентаризма в България, след демократичните промени, винаги между първо и второ четене изказванията са били до пет минути.
Знаете, че те понякога се оказват крайно недостатъчни, особено когато има много направени предложения по даден текст от най-различни народни представители или пък когато се подлагат на гласуване по няколко параграфа наведнъж. Трудно е понякога в рамките на пет минути за даден народен представител да обоснове своето предложение, камо ли да коментира предложение на други народни представители, направени по същия параграф или по някои от другите параграфи, които също са представени, така че преценено е отдавна, че петте минути е допустимо като време за обосноваване, за изказване по даден параграф и обосноваване на предложение или несъгласие с него.
Мисля, че трябва да си остане тази продължителност, която е предвидена. Госпожа Манолова се обоснова, че ако чак толкова се проточи дебатът, винаги има възможност за прекратяване на разискванията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
МАЯ МАНОЛОВА: Вие сте прав, господин Казак, но аз искам да дам един по-различен пример.
Уважаеми колеги, обръщам се към всички членове на Комисията. За да онагледя тази наша позиция ще дам пример с бюджета, който скоро ще се наложи да обсъждаме в пленарната зала. Там ще се изненадате, обаче приходите и разходите по пера са в два отделни параграфа. Само в два! И се правят десетки предложения, които се отнасят до разходната част и до приходната част. Човек не може да се изкаже, а тук ти се броят пет минути по целия параграф.
Има по същество много предложения, по които е важно да се вземе отношение и в рамките на пет минути това се оказва практически невъзможно.
Такава е хипотезата даже ако погледнете и по Правилника, има много важни текстове, по които освен собственото си предложение даден народен представител иска да изрази отношение и по другите предложения, които са направени от други народни представители, които също са важни. В рамките на три минути това е абсолютно невъзможно. Обикновено и пет минути не стигат, но това е парламентарната процедура. Така се случвало във всички парламенти досега и наистина не виждам някакви причини това да се променя.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, репликата беше към господин Казак.
Желаете ли да ползвате дуплика?
ЧЕТИН КАЗАК: Напълно споделям мнението, което беше изказано.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други народни представители желаят ли да вземат думата?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, доводите „за” и „против” могат да бъдат различни, могат да бъдат аргументирани от различните представители на различните групи по различен начин, но без да визуализирам когото и да било от тук присъстващите искам да кажа, че неведнъж бяхме свидетели и в по-предишното Народно събрание как в късните часове на нашите заседания оставаха по двама или трима представители от парламентарна група, които правеха изказвания върху всеки един текст, които започваха с думите: „Това е още едно потвърждение”... И така нататък, и така нататък. Просто явно тогава целта е била да се забави приемането на определен закон. Това е една практика, която считам, че вече няма да бъде прилагана. Всички ще се дистанцираме от тези недобри практики.
Наистина апелирам да бъдем разумни. Мисля, че три минути е достатъчно като време, за да може да се изложи една теза, тя да бъде аргументирана.
Това, под формата на реплика, господин Казак.
Не съм съгласен, че е за различните параграфи. По всеки един параграф и по всеки един член могат да се правят изказвания, така че когато говорим за това колко минути да бъде, мисля, че трябва да изхождаме от това да не губим времето, както беше заявено и от колегите на сутрешното ни заседание. Нека да бъдем реалисти и прагматици, а не да се придържаме към едни отхвърляне от всички засега практики, които сега се надявам да премахнем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплика от господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Иванов, мисля че аз и госпожа Манолова се опитахме да Ви убедим, че е имало случаи, при които и пет минути са крайно недостатъчни. (Реплики.)
Вие дори сами ще видите. Дори и при Вас ще има проблем. При Вашите експерти, например по бюджета, ще има огромен проблем и те ще реагират много болезнено на това, когато разберат, че има само три минути, за да обосноват свои предложения, да коментират други по бюджета, например, по приходната и разходната част, камо ли нещо друго да кажат.
И не само това. Понякога знаете, че по даден параграф има няколко предложения, най-различни, които заслужават внимание. Понякога се подлагат едновременно на обсъждане и гласуване няколко параграфа, ако няма направени предложения. Знаете, но това не пречи те да съдържат в себе си доста проблематични разпоредби, които заслужават внимание.
И когато човек тръгне да коментира единия проблем, трите минути веднага му заминават и той не може да засегне останалите проблеми, така че още веднъж премислете и ще видите, че и Вие самите ще се сблъскате с огромното неудобство, ако съкратите това време.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Други реплики? Не виждам.
Аз бих искала да направя реплика.
Много се изкушавам да запишем един текст, въпреки че сигурно пак ще бъдем обвинени в цензура, че когато някой се отклонява от въпроса при обсъждането на текст по текст, който се разглежда, думата му се отнема веднага.
Господин Иванов, Вие сте изключително прав – в различни заседания, не само пленарни, но и на комисии, се намира всякакъв повод за предложения по всички текстове, дори и формални, с един-единствен мотив – да се губи парламентарното време или една и съща теза многократно да се преекспонира. По този повод аз наистина мисля, че ако трите минути са крайно недостатъчни на някой да обоснове своето предложение винаги председателят или председателстващият заседанието прави компромис към говорещия на трибуната и дава възможност той да завърши или мисълта си или изречението си. Никой никога не е бил санкциониран или му е отнемана думата, ако говори по същество. (Реплики.)
Госпожо Манолова! Госпожо Манолова и господин Иванов! (Шум в залата, реплики.)
Госпожо Манолова и господин Иванов! Всички сме били в пленарната зала и всички имаме достатъчно опит в това да злоупотребяваме с правилата, които сами изработваме и гласуваме. В тази връзка считам, че е добре да ограничим говоренето, в някои случаи прерастващо в логореа, и мисля, че ще е полезно не само за нас, но и за климата в пленарната зала и в комисиите, но и за гражданите, които са ни изпратили тук. Благодаря.
Това беше реплика към господин Иванов.
Трета реплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Аз искрено съм учуден, че точно господин Иванов изрази такова становище. Спомням си Четиридесет и втория парламент. Той многократно се възползваше от тези пет минути по всеки един законопроект. Наистина, според мен, с ограничаването на времето за изказване и за обосноваване на всеки един народен представител по определен законопроект в крайна сметка се отнема именно основната дейност, се ограничава основната дейност на едно Народно събрание. Спомням си тук някой от колегите в началото спомена, че производното на Парламента е именно дебатът, разговорът, обосноваването.
Несъстоятелни са твърденията, че ще се отклоним от темата, ако се дадат пет минути, а не три минути на един народен представител.
И пак повтарям – при наличие на съответния кворум, дебатите винаги могат да бъдат прекратени на второ четене и да се мине към следващата точка от съответния законопроект. Нищо не пречи да си останат тези пет минути. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Дуплика? (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
В чл. 52 или в чл. 92 е санкцията, госпожо Манолова. Чела съм я внимателно.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Господин Казак, много кратък ще бъда.
Експертният дебат, аргументирането на тезите, по който и да е въпрос, е в комисиите.
В залата може да се наблегне на това, което вече е казано, дискутирано в комисията и то е намерило своето отражение чрез гласуването в протокола за второ четене на определен законопроект – от една страна.
Госпожо Атанасова, съгласен съм с това, което казахте, но считам, че... Може би усетих в един момент някаква нотка, може би се замислихте за момент дали да бъдат наистина три или пет минутите.
Вижте, за празноговоренето и за желанието да бъде бламиран един законопроект – хватки има много, затова ние сме се събрали тук, за да изчистим тези възможности, за да можем да имаме един добър и пълноценен дебат в залата, а не да прилагаме хватки, на които сме били свидетели в различни народни събрания.
Господин Попов, извинявайте, но аз си спомням и Четиридесет и първото народно събрание. Вие помните само една година от миналото Народно събрание, защото то беше толкова.
ФИЛИП ПОПОВ: Беше ми достатъчно!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Искам да Ви кажа, че може би имахте предвид, че тогава се изказвахме за Здравната каса и за бюджета за здраве.
Искам да Ви кажа, че благодарение на тези изказвания, Вие не ги взехте предвид – моето и на моите колеги, но резултатът е в другата зала. В момента се гледа бюджета на Здравната каса и се гледа целия бюджет на държавата за това, което направихте Вие. Политиките, които се опитахте да проведете бяха несъстоятелни, не бяха аргументирани и тези политики и доведоха до краха, който ни доведе нас тук! (Шум и реплики.)
Затова, когато Вие си спомняте, си спомняме и ние! Имаме своите аргументи. (Шум и реплики.)
ФИЛИП ПОПОВ: Опазил ме е Бог да си помисля, че само по Здравната каса сте се възползвали от тези минути... (Силен шум.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: И пак казвам, че ако целта е да бъде бламиран един текст, хватки има много, не е само това, но в Четиридесет и първото народно събрание, пак казвам, господин Попов, имаше двама Ваши колеги, които стояха в залата и един трети, който се появяваше в 11,00 ч. вечерта и казваше: „Поименна проверка!”
Това ли ще бъдат практиките от тук нататък? (Реплики.)
Просто Ви го казвам като практики.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Иванов. (Силен шум, реплики.)
Уважаеми колеги, да не стигаме до спомени, когато един друг наш колега си спомняше за видения в 12,00 ч., за вампири, самодиви и други такива същества. (Весело оживление, шум и реплики.)
Колеги, развеселихме се след тежкия дебат.
Нека да преминем към гласуване на предложенията.
Предложение в чл. 80 от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
Оттеглихме предложенията по точка първа.
Подлагам на гласуване ...
ФИЛИП ПОПОВ: Може ли разделно да ги гласуваме? Правя процедурно предложение по точка втора и точка трета разделно да се гласува.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Приемам разделното гласуване, господин Попов.
И точка трета ще гласуваме.
Подкрепяме разделното гласуване.
Подлагам на гласуване предложението за редакцията в точка втора на текста от предложението.
Моля, който е „за”, да гласува.
Оттеглена е точка първа, тя касае ал. 2.
В момента гласуваме точка две, касаеща ал. 3.
Моля, който е съгласен с така направеното предложение, да гласува.
Гласували: за – 8, против – 3, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
МАЯ МАНОЛОВА: Прегласуване!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре, прегласуване.
Няма нужда да го обосновавате.
МАЯ МАНОЛОВА: Напротив, аз не за Вас, ще го направя за колегите.
Това е практика, която е от началото на Парламента. Когато ГЕРБ дойде на власт... (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, практиката, която госпожа Манолова налагаше, колеги, в Четиридесет и второто народно събрание, когато председателстваше Събранието беше, че при прегласуване се оспорва резултатът. Изобщо не допускаше да се развиват тези.
МАЯ МАНОЛОВА: Изобщо никога не съм налагала...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Същата практика и тя е добра практика, според мен...
МАЯ МАНОЛОВА: Никога! Никога! Аз лично – никога.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И господин Миков, така че нека спазваме парламентарната традиция. (Силен шум, реплики.)
Ако оспорвате резултата – прегласуваме. (Силен шум.)
МАЯ МАНОЛОВА: Не е вярно! Аз лично – никога. Отворете стенограмите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, правилна бележка направи господин Лазаров. (Реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Ако го намериш веднъж – ето, за разведряване. Ако намериш, че веднъж не съм дала думата на някого в прегласуване да си обоснове още веднъж предложението, черпя всички тук един обяд. В противен случай – ти ги черпиш! (Оживление.)
Но в случай, че само ако намериш! (Силен шум, реплики, оживление.)
МАЯ МАНОЛОВА: Това са приказки на ангро, разбираш ли? Те са обидни.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги! Госпожо Манолова, моля Ви!
Госпожо Манолова, господин Лазаров! Много Ви моля, колеги! Всички вече сме уморени. (Реплики, шум в залата.)
МАЯ МАНОЛОВА: Наистина, в момента ...
Нека да се доизкажа. Той ме прекъсна.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разбрахме смисълът. (Силен шум, реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще направим прегласуване. Разбрахме смисъла. (Реплики.)
Много моля, колеги!
МАЯ МАНОЛОВА: Нека да се изкаже все пак. Пет пъти ме прекъснаха.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, моля Ви! Разбирам процедурното предложение... Ясно е!
МАЯ МАНОЛОВА: Това е един от най-важните текстове! За първи път се ограничава възможност за дебат на второ четене! Разбирате ли какво правите? ГЕРБ са ясни. Те искат, ако може, никой да не говори! Парламентът – това е дебат, това са аргументи. (Реплики.)
Това е най-сериозното нещо, което съм казала. Най-сериозното нещо! (Силен шум и реплики.)
Аз не знам откъде имате самочувствие традиции, които съществуват от 25 години, с лека ръка просто да ги променяте? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, нека да преминем към прегласуване на текста и на предложението.
Подлагам на прегласуване предложението за промяна в ал. 3 на чл. 80.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: за – 9, против – 3, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване т. 3 от предложението за създаване на ал. 5. Имали сме такива прецеденти в работата на Народното събрание.
Няма, мисля, изказвания.
Моля, гласувайте.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Текстовете на членове 81, 82 и 83 сме ги гласували.
По чл. 84 има предложение от колегите Мая Манолова, Филип Попов и Чавдар Георгиев за създаване на нова ал. 2.
Вносителите желаят ли да представят предложението?
МАЯ МАНОЛОВА: С едно изречение – има празнота в сайта на парламента. По този начин в такива регистри се вкарват проектозаконите, приетите закони, приетите решения, декларации и обръщения. Има празнота само по отношение на проектите за решения, декларации и обръщения, което също е в услуга на народните представители. Предлагам да го подкрепите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Нашата парламентарна група ще го подкрепи.
Други колеги? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на колегите.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Текстът на чл. 84 с приетата редакция – моля, гласувайте.
За – 13.
Което ми напомня, господин Казак, че преди малко, поради бурните емоции, пропуснахме да гласуваме и текста на чл. 80, заедно с приетите предложения в цялост.
Подлагам на гласуване текста на чл. 80, с приетите редакции.
Моля, гласувайте.
За – 10, против – 3, въздържали се – няма.
Постъпило е предложение по чл. 85 от господата Имамов, Казак и Хамид.
Желаете ли думата?
Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, всички, които имат парламентарен опит, знаят, че се е случвало неведнъж, освен по абсолютно безспорни поводи, понякога ад ход даден народен представител излиза и предлага почитане на паметта с едноминутно мълчание на определени събития, които не винаги са безспорни за дадена част от залата. По този начин част от колегите понякога са се чувствали дискомфортно, затова предлагам да се въведе все пак някакъв ред. Освен при изключителни случаи, настъпила някаква трагедия непосредствено преди заседанието или предния ден, тогава, когато се правят предложения за почитане на паметта на събития, да има някаква процедура. Те да се внасят писмено в Деловодството, да има някаква предварителна подготовка, за да са предупредени и председателството най-вече, а и народните представители. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
Единственото ми съображение по повод на това е, че считаме, че може би не точно тук е мястото на този текст. Дали не е редно да бъде при текстовете за програмата, че се внася и до колко часа? Иначе ще го подложа на гласуване, с единственото изискване – нека референтите да погледнат дали не е удачно да бъде на друго място. Принципно, да, имате нашата подкрепа.
Други колеги?
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Едно предложение за редакционна промяна – да не бъде „изключителни”, а да бъде „неотложни”. Една трагедия очевидно не се предполага, че е изключителен случай, но може да бъде неотложен – това, което Вие казвате. Мисля, че това визира колегата. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, нека да подложим на гласуване редакцията така, както е предложена от колегите. Ще поемем ангажимента, че първо ще помислим дали точно тук е мястото на този текст и дали „изключително” не е по-удачно да се замени с „неотложен”, както предложиха колегите.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на ал. 2 в чл. 85.
Моля, гласувайте.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 85, с направената редакция и допълнение.
Моля, гласувайте.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По чл. 86 няма постъпили предложения.
Аз ще си позволя да направя едно редакционно такова.
В ал. 2, чийто текст гласи, че докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, предлагам да отпаднат думите „доколкото в” и да се заменят с текста „освен ако в закон е определен друг срок”. Тъй като в различните закони понякога са определени други срокове и за отчети, и за доклади, и считам, че е удачно.
Предлагам да обсъдим възможността по ал. 10 относно мотивите на Народното събрание и срокът, в който ще се представя новият доклад. Тук отново да подчертая – става въпрос за мотивите. Например миналата година докладът на Националната здравноосигурителна каса не беше приет от Народното събрание. Беше отхвърлен без абсолютно всякакви мотиви и не определихме някакъв срок във връзка с отхвърлянето за представянето на нов доклад. Да помислим в тази хипотеза, или да отпадне определянето на нов срок, тоест в края на изречението да отпаднат думите „и може да определи представянето на нов доклад в по-кратък срок”.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Разбирам Вашите аргументи. Обикновено тези доклади, когато въобще са достигали до пленарната зала – нещо, което се случва много рядко, има натрупани страшно много такива доклади, които не знам дали въобще някога ще видят бял свят, когато са достигали до гласуване, са били приемани за сведение или отхвърлени по други мотиви, най-често политически, без някой да е внасял предварително Проект за решение. Много рядко се е внасял Проект за решение изрично. Просто са били подлагани на гласуване с някакво служебно решение и затова може би не се е достигало до мотивировка, когато са отхвърлени.
Според мен може да се добави, че Народното събрание може да мотивира решението си и може да определи, тоест ако прецени, да мотивира и ако прецени, да даде нов по-кратък срок. И сега по-краткият срок е пожелателен, тоест може и да даде, може и да не се занимае с този въпрос изрично.
А за мотивацията може също да въведем някаква условност – че ако желае, може да мотивира, а може и пък да отпадне цялото последно изречение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ако отпадне цялото последно изречение, то е едно изречение в цялата ал. 10, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Те са две изречения.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: А, да.
Под формата на реплика – Народното събрание трябва да мотивира решението си, но определянето на срок и нов доклад, считам, че с нищо няма да го промени. Пак ще дам пример с Националната здравноосигурителна каса. Неприемането на доклада на НЗОК беше формалният повод за освобождаването на д р Пламен Цеков като управител на НЗОК и избирането на нов такъв. Всички сме наясно, че не с други основания, а единствено и само политически такива. Ако дори и в хипотезата, че е отхвърлен докладът и сме поискали нов доклад в по-кратък срок, администрацията, която изготвя този доклад, и Управителният съвет, който го внася в Народното събрание, са едни и същи. Тоест те няма да изкривят данните в доклада или да ги променят така, че да звучи по различен начин. В този случай считам, че е по-редно да отпадне краят на второто изречение: „и да определи представянето на нов доклад в по-кратък срок”.
Дуплика – заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Госпожо Председател, Вие знаете много добре, че тази практика – да се отхвърлят доклади на тези органи, започна по-рано, още от Четиридесет и първото народно събрание. Знаете, Парламентарната група на ГЕРБ отхвърли доста доклади на независими органи тогава, след което последваха чистки. Аз също казах в изказването си, че обикновено отхвърлянето на тези доклади е чисто политически мотивирано, а не по същество, така че нямаме разминаване по този въпрос.
Въпросът е следният: дали въобще си заслужава да се изисква мотивация, защото тя липсва обикновено, или е изсмукана от пръстите само и само да обосновем отхвърлянето на доклада, или да се иска нов доклад. Аз Ви казах, че може да отпадне цялото изречение. Ако Вие държите да се мотивира, някой трябва да внесе тогава Проект за решение: отхвърля доклада например на Сметната палата, защото така и така, и така, и да се гласува. Добре, но някой трябва. Ако никой не седне да го направи? А пък с гласуване докладът е отхвърлен. Как ще се мотивира, кой ще го мотивира? Администрацията ли на Народното събрание, кой ще го мотивира?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Отново в тази връзка, може би затова предлагам да отложим чл. 86. Предлагам доклади, които не са приети от предходни парламенти, да има възможност, може би със служебно решение на председателя, да могат да се гледат в това издание на парламента или следващо. Да влезе в Правилника. Тук е прав и колегата Казак, че има огромен обем от такива доклади, които така и не са видели пленарната зала.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Реплика на господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявайте, но ако направим една справка, ако не се лъжа, има доклади на органи, които може би 6-7 години не са гледани. Ако сега тръгнем да гледаме преди 7 или 8 години доклад, който си е изгубил актуалността, съставът на органа се е сменил, ще бъде абсолютно безсмислено упражнение. Съгласен съм по принцип, но поне в някакъв разумен срок да гледаме тези доклади.
ФИЛИП ПОПОВ: Да се остави на компетентността на народните представители, на председателя на парламента кои и от коя година.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Така съм съгласен.
ФИЛИП ПОПОВ: Това ми е предложението, но да има тази възможност да съществува в този Правилник.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Попов.
Мисля, че във всеки един момент, ако има предложение от народен представител за разглеждане на определен доклад, Народното събрание решава дали да бъде допуснато това разглеждане.
ФИЛИП ПОПОВ: Трябва да има срок.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не може този срок да важи само и единствено за тези доклади. Ами за решенията по референдум например, закони и така нататък? Нека да не влизаме в съвсем други хипотези, господин Попов.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Няма как да бъде разгледан доклад според сега действащия Правилник, който е внесен в предния парламент. Даже и доклад, който касае например дейността за първото шестмесечие, и ако има такава хипотеза – внесен е в срок, или примерно доклад, който е за миналата година за работата на някой орган, който има срок за внасяне до 30 юни. Органът си е спазил срока, внесъл го е до 30 юни. Не може да се гледа този доклад по простата причина, че е внесен в предния парламент. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Те са внесени сега. Вчера гледахме двата закона на съдилищата, защото са внесени в този парламент.
Нека да оставим тази опция с „може”, а вече Народното събрание ще преценява съобразно необходимостта. Освен това тези органи в крайна сметка защо изготвят тези доклади, след като изобщо не стигат до пленарната зала и понякога нямат чисто правна възможност да влязат? Има случаи, в които е добре да се проследи някакъв проблем в развитие.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, разбрахме тезата.
Подлагам на гласуване направеното редакционно предложение в ал. 2, което Ви прочетох: „Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март”, редакционното предложение от мен беше: „освен ако в закон е определен друг срок”.
И редакцията на ал. 10, която заедно с господин Казак предложихме. Текстът да бъде следният: „По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията. Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си”.
Подлагам на гласуване така направените предложения за редакции в ал. 2 и ал. 10.
Моля, гласувайте.
За – 12, против и въздържали се – няма.
МАЯ МАНОЛОВА: Нека да гласуваме предложението на господин Попов за възможност да бъдат обсъждани доклади, които са...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В кой текст точно?
МАЯ МАНОЛОВА: В ал. 15.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Алинея 11? Няма такава.
МАЯ МАНОЛОВА: Не, да се създаде самостоятелна алинея, това имам предвид – ал. 3.
ФИЛИП ПОПОВ: И вече да се изместят по-надолу.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Слушам Ви, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: „Докладите, които не са приети от предходен парламент, могат да бъдат разгледани в настоящия парламент”. Затова исках и отлагане на гласуването по тази точка, за да може да се систематизира това мое предложение.
МАЯ МАНОЛОВА: „Доклади, които не са обсъждани в предходно Народно събрание, могат да бъдат обсъждани в Четиридесет и третото народно събрание по предложение на председателя”.
ЧЕТИН КАЗАК: Или „Народното събрание може да прецени и да разгледа доклади, които са били внесени от предходно Народно събрание, но не са били гласувани”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Тази редакция на господин Казак ми звучи най-добре.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да бъде: „предходното”.
ЧЕТИН КАЗАК: Да, на предходното. (Шум и реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: То е ясно – „Доклади, които не са били обсъдени от предходното Народно събрание, могат да бъдат обсъдени от Четиридесет и третото народно събрание по предложение на председателя”.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да запишем „следващо”, да не пишем „в Четиридесет и третото народно събрание”.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е Правилник на Четиридесет и трето народно събрание. (Шум и реплики.)
ФИЛИП ПОПОВ: Нека референтите да преценят къде точно систематично. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Може ли преди да предлагаме други редакции, да предложим тази?
ИВА МИТЕВА-РУПЧЕВА: „По преценка на председателя на Народното събрание може да се разглеждат доклади, които са били внесени в предходното Народно събрание”. Нали така?
ЧЕТИН КАЗАК: Точно така.
ИВА МИТЕВА-РУПЧЕВА: Това е идеята, ще го формулираме.
МАЯ МАНОЛОВА: Не по преценка, а по предложение. Предложението съдържа преценка.
ИВА МИТЕВА-РУПЧЕВА: Добре.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Различни са нещата.
МАЯ МАНОЛОВА: Хайде да не спорим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има голяма разлика в преценка и предложение.
ИВА МИТЕВА-РУПЧЕВА: Искам да направя един коментар тук. Да имат предвид народните представители, че това е така нареченият „дисконтинуитет”. Запишете ли го това за решенията на Народното събрание, става така, че референдумите и гражданските инициативи ги изключвате, защото винаги ще се тълкува, че след като сте въвели изричен текст за решенията, значи казвате, че всичко друго Народното събрание не гледа. В момента Народното събрание има практика...
ЧЕТИН КАЗАК: За докладите ли говорите?
ИВА МИТЕВА-РУПЧЕВА: Така е, но за доклади е същото.
Същото е със законопроектите. Знаете, че те, както ние казваме, умират в предния парламент и следващият не ги гледа. Същото е с референдумите, същото е с тези доклади. Запишете ли един такъв изричен текст, ще можете ли утре да вземете решение в парламента примерно за разглеждане на един референдум, при който има внесени 500 хиляди подписа и 500 хиляди души са казали: „Искаме референдум!”, и само затова, че е внесен в предния парламент, той умира? Затова са опасни такива текстове. Или трябва да се вземе генерално решение по принцип, или да не се пишат в момента така текстове.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
(Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, подлагам на гласуване редакцията, предложена с Ваши съвместни усилия.
ФИЛИП ПОПОВ: Само да обясня – цели се контролът именно върху тези регулаторни органи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разбрахме, господин Попов. Вече сме в процедура на гласуване.
Моля, гласувайте.
За – 2, против – няма, въздържали се – 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 86, с приетите поправки в ал. 2 и ал. 10.
Моля, гласувайте.
За – 15, въздържали се – 2.
По чл. 86а няма постъпили предложения.
Подлагам на гласуване текста на чл. 86а.
Моля, гласувайте.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Член 87 – това предложение е внесено от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров. Съобразено е с предложенията на част от неправителствените организации. Взели сме предвид и предложенията на госпожа Манолова, защото впоследствие ще предложим цялостна редакция на текста, за да удовлетворим предложенията и на НПО-тата, и на опозицията.
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Предлагам да ги разгледаме заедно с моето предложение за създаване на Глава девета. Всъщност аз съм формалният вносител. Това е предложение на Института за модерна политика. Те имат последователна активност по отношение на публичните процедури за избор на членовете на различни органи, които се конституират с участието на парламента.
Също така има едно предложение от колегите Чавдар Георгиев и Филип Попов, което систематично е поставено накрая. Това е предложение на БИПИ – Българският институт за правни инициативи, което също регламентира публична процедура за изслушване и избиране на лица в различни органи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Преди да дам думата и на останалите колеги, ако желаят изказване, бих искала да кажа, че припознаваме като допустим и възможен текст в чл. 87 Вашето предложение, и предлагаме то да стане част от ал. 5. Затова считам, че е редно да Ви запозная с цялостната редакция, която предлагаме да стане текст на Комисията, и ако има някакви бележки по него, да коментираме след това.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Преди това да изясним нещо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Първо да изясним нещо под формата на процедура и след това изказване от господин Казак.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не под формата на процедура, може би ще бъде донякъде изказване, тоест да се обединим. Дали да възприемем предложения – не зная кое е редакционното предложение, но вариантът, който е предложен от госпожа Манолова с изброяване, първо, не съм сигурен дали е изчерпателно.
Госпожо Манолова, дали е изчерпателно това изброяване? Ако то не е изчерпателно, или ако утре със закон създадем някакъв друг орган, моментално той отпада тук. Затова мисля, че по-нормалният подход е ако кажем: „Всички органи, които се избират от Народното събрание”, без да ги изброяваме.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е изчерпателно.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Но ако създадем друг орган, мисля, че няма нужда да ги изброяваме. Не съм го проверявал, не съм сигурен дали е изчерпателно. По-добрият вариант е да кажем: „Всички органи, които се избират от Народното събрание”. Да го решим, за да нямаме излишно спорове, затова поставям въпроса.
Второто ми съображение – правилата, които госпожа Манолова е възложила.
Ние сме работили по тези правила и при първия избор на Висш съдебен съвет, и на конституционни съдии – при Четиридесет и първото народно събрание.
Госпожо Манолова, освен изчерпателното изброяване, което може да не е така, ако приемем подхода да определим време и дати на изслушване – не при всички органи, те могат да съвпаднат като време – като дати не са определени, но като срокове в различните законопроекти. Народното представителство понякога може да сложи по-съкратени или по-дълги срокове в зависимост от случая. Затова предлагам да се спрем на другия подход – да кажем, че се изслушват, да кажем минимума, публикуване на страницата на интернет, биография, предложение и така нататък, но да не го разписваме детайлно, защото ще бъде по-лесно с процедура да регламентираме правилата, отколкото да променяме Правилника, защото той ни задължава да работим точно в тези срокове.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Лазаров.
Текстът, който ще предложа като текст на комисията, е в същата посока. Ще Ви запозная с него, след като господин Казак направи изказване.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, изказвам принципно несъгласие въобще да вкараме в Правилника подобни текстове. Господин Лазаров правилно посочи, че не сме сигурни дали изброяването на тези органи и институции е изчерпателно.
Второ, което е по-важното, има действащо законодателство, в което е регламентирано детайлно как процедурно става изборът на членове на съответния орган от квотата на Народното събрание. Пример – с Инспектората към Висшия съдебен съвет, главния инспектор и членовете. Процедурата е детайлно разписана в Закона за съдебната власт. Тази процедура в Закона за съдебната власт ще влезе в пряка колизия с това, което предлагате сега. И в други закони има вече разписани детайлни процедури за публични номинации, изслушвания и така нататък.
Винаги е било традиция досега Народното събрание да приема процедурни правила за всеки конкретен случай – кой, коя комисия, как и така нататък. Те се обсъждат и гласуват. Според мен е доста опасно и ще си навлечем сериозни проблеми, ако приемем в Правилника общи процедурни правила за избор на органи, които се излъчват частично или изцяло от Народното събрание. След това някой ще трябва изцяло да прегледа цялото законодателство, да види къде има колизия и да го промени. Скромният опит, който имаме с госпожа Манолова и с Вас, показва, че колкото по-детайлно процедурно и публично се развива една процедура, толкова шансът някой кандидат да отговаря на изискванията и да бъде избран намалява.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По-добре преди да бъде избран, отколкото след като бъде избран.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Чета: „Член 87 се изменя така:
„(1) Народното събрание избира съгласно действащото законодателство изцяло или частично органи след проведена публична процедура.
(2) Предложенията за избор заедно с биографична справка и документи, свързани с изискванията за несъвместимост, стаж, образование и други изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от седем дни преди изслушването, при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на Комисията становище за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Становищата се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(4) Предложенията за избор се разглеждат от постоянна комисия на Народното събрание, която изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, и внася доклад, който обобщава резултатите от изслушването. Изслушването е публично.
(5) Докладът по ал. 4 се предоставя на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
(6) Народното събрание приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.”
Има думата госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: С риск да не съм хванала всички промени, които сте направили, отбелязвам, че сте се съобразили с част от предложенията на неправителствените организации, на които ние сме формален вносител.
Искам да направя конкретно предложение. Досега съществуваше възможност във временните правила, които бяха приемани, средствата за масова информация да изпращат предварително сигнали и въпроси към номинираните кандидати. Би било по-добре да дадем възможност вместо юридически лица с нестопанска цел – въпроси да задават и да изпращат становища и неправителствените организации, защото дали са регистрирани или не, не означава и не е единствена гаранция, че са работили по дадена проблематика и са наясно с професионалните качества на номинирания кандидат.
Второто го оставям на Вашата преценка, но настоявам, както и досега, средствата за масова информация да могат да задават писмено въпроси или да изпращат сигнали до временната комисия, на които самият кандидат да може да отговори. Мисля, че това е коректно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Включили сме текст, че и професионалните организации… (Реплика на народния представител Мая Манолова.)
Можете ли да дадете пример в коя процедура по изслушване са се включвали?
МАЯ МАНОЛОВА: Граждани и организации, включително и средства за масова информация имаха възможност предварително да депозират въпроси към кандидатите, да изпращат въпроси и сигнали до временната комисия. Това не се развива по време на самото изслушване, а в предварителния етап.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Мисля, че този дебат не го водим за първи път. Ще припомня, че първите процедурни правила за избор бяха направени в Четиридесет и първото народно събрание горе-долу в този вид, госпожо Манолова, по наше предложение с Ваше участие. Тогава също стоеше въпроса могат ли неограничен брой граждани и представители на медии да отправят тези въпроси. Разбира се, че могат. Те могат след това да бъдат задавани чрез народните представители. Остава въпросът трябва ли всички да бъдат качвани на страницата на съответната комисия в интернет?! Разбира се, че в публичното пространство тези въпроси, които се задават от медиите, а практиката посочи, че е така, кандидатите следва да отговарят на тях. Иначе как да си го представим – публикация в някаква медия, а администрацията или този, който администрира сайта, да извлече въпроса? Цялата ли публикация да пусне? Или телевизията сутринта задава въпроси, получени от гражданите. Как да го качим в сайта? Абсолютно съм съгласен, че на тези публично задавани въпроси от медиите, дори в сайтове, кандидатите трябва да отговорят. Въпросът е как да бъдат качвани в сайта. Идеята е тези въпроси да бъдат задавани чрез народните представители. Съгласен съм с Вас. Въпросът е технически.
МАЯ МАНОЛОВА: Отговорът на този въпрос съм го дала в моето предложение. Това означава средствата за масова информация да могат да задават въпроси съгласно стандартната процедура, която важи за неправителствените организации, регистрирани в обществена полза, и професионалните организации. Не да събираме всички публикации. Ако има достатъчно сериозна медия, която да застане с името си, пуска съответния въпрос към временната комисия. След като кандидатът се запознае в даден срок, по време на самото изслушване отговаря. Това е на страница 47. В моето предложение е чл. 88б.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Според мен трябва да се разделят становищата за кандидата, които биха могли да изпратят в Народното събрание юридическите лица и професионалните организации, и въпросите. Както е предложен текстът, означава, че средствата за масова информация могат да пращат и становища по отделните кандидатури. В този текст трябва да се разграничи какво могат да правят едните и какво могат да правят другите.
Предлагам следното. Имаме ал. 6, която коментира приемането на всички процедурни правила за условията и реда на предлагане на кандидатите и всичко останало. Да не дописваме в момента алинеите, а това да остане въпрос на процедурните правила.
Ще подложа на гласуване предложението на госпожа Манолова за медиите и професионалните организации.
Има думата господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: От Реформаторския блок сме твърдо „за” да се включи такава процедура за изслушване, тя да бъде колкото се може по-подробно разписана в Правилника и каквото се налага – да бъде дописано с процедурни правила. Трябва да осигурим публичност на кандидатурите, тъй като имаме опит от миналото. Той посочваше, че дори и след избор на даден кандидат за висша длъжност в съдебната система се откриваха не толкова лицеприятни неща във връзка с този кандидат и се налагаше да се изпада в процедури, които не са по Конституция, за да бъде оттеглен кандидатът. Затова ние имаме две предложения на този етап. Мислим за още.
Едното предложение е по примера на западните демокрации да оставим повече време от номинацията на кандидата до неговото изслушване, когато да бъде проучван и да бъдат помислени въпроси към него, тоест срокът от обявяването на кандидатурите да не бъде 7-дневен, а поне 14 дни. Дори бихме отишли по-далеч – един месец, но се притесняваме това да не затрудни процедурата. На този етап предлагаме срокът по ал. 2 да бъде 14-дневен.
Второ, във връзка с предишните неразбории предлагаме да се създаде нова алинея, която да включва задължителни доклади от МВР, ДАНС и НАП по отношение на предложените кандидати – за сигнали срещу тях, за водени производства и така нататък в рамките на предходните три години, за да се знае дали съответният кандидат има чисто съдебно минало, дали е достоен и с репутация, както предполага Конституцията.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Можем да удължим 7-дневния срок, но практиката сочи, че обикновено сроковете за избор на кандидати ни притискат. Записано е: „Предложенията за избор, заедно с биографична справка се качват не по-късно от седем дни преди изслушването, при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни”. Мисля, че това можем да го коригираме, защото преди изслушване Комисията обикновено се произнася по допустимостта на кандидата да бъде изслушан. Тук можем да направим известна корекция – седемдневният срок да е не преди изслушването, а преди заседанието на Комисията. След допустимостта следва изслушването. Срокът се удължава, но ако започнем много да го удължаваме, ще отидем на повече от месец. За мен е по-добре да се организират така нещата, че да има повече време до публичното изслушване в парламента, защото там е истинското изслушване, което се предава обикновено пряко по интернет. Комисията се занимава предимно с допустимостта и може да задава въпроси.
Що се касае за справките от МВР – това ме притеснява, още повече предложено от Реформаторския блок. Дали едно лице е съдено или не се удостоверява със свидетелство за съдимост, а не какви материали и сигнали има подадени в МВР и ДАНС, за да изискаме такива справки и да ги огласяваме. Обикновено когато сме вкарвали изисквания едно лице да не е обсъждано, независимо от реабилитацията, все пак го стесняваме в някакви рамки, защото едно лице може да е осъждано за това, че като непълнолетно е крало череши или джанки. И сега какво – дайте да извадим тази справка след 30-40 години. Обикновено се стремим да свиваме рамката до професионалната му пригодност – да не е лишавано от право да упражнява професията си, ако може и да не е осъждано. Нещо такова обсъждахме и предложихме при избор на членове на Сметната палата. Не бива да отваряме толкова широко нещата – за справки от ДАНС и МВР, защото не за всяко лице, срещу което е имало сигнал и е било проверявано, в крайна сметка се е стигнало до осъдителна присъда. Ние сме юристи и знаем, че съдът се произнася за виновността. Ако тръгнем по този вариант, ще търпим много укори. Свидетелство за съдимост – да.
МАЯ МАНОЛОВА: Ние ще подкрепим първото предложение за удължаване на срока на 14 дни.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не знам защо лишавате Председателя от правото да Ви дава думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Вие си работехте с Ива и не исках да Ви притеснявам.
Подкрепяме първото предложение, но няма да подкрепим второто по аргументи, изложени от колегата Лазаров.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има думата колегата Кирилов. Това е реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Моята втора реплика става трета реплика. Ще говоря главно по втората част, защото в рамките на политическото взаимодействие ние имахме възможност да коментираме запис в този смисъл. В онази редакция той беше в следния порядък, аз съм го възприел така: В тези обсъждания да участват представители на МВР, НАП и който преценим, без да ги задължаваме да дават справки, да правят доклади и проучвания. Предполагам, че и Вие във Вашия запис сте го приемали така, че след като участва институционален представител, той ще се ангажира по един или друг начин със становище. Тоест ако има неизплатени много данъчни задължения, представителят на НАП ще каже, че това е крупен длъжник към държавата, системно не плаща, а разчита само на давността за публичното вземане. Говоря примерно.
Другото, както го предложихте, означава всеки номиниран да бъде поставен в риск да бъде наказан със становище на някоя от тези институции за неща, за които и не предполага. Тук вече изместваме пропорцията публично-институционално. Става малко страшно.
Всички текстове изглеждат достатъчно несериозни, достатъчно театрални, за да направят една сериозна процедура да бъде публична. Досега резултатите са отчайващи. В малкото процедури, в които съм участвал, бих казал, че не съм изпитал нито удовлетвореност като гражданин, нито като участник, нито като номинатор. Това е нещо като нещо, за да си говорим, че сме направили нещо публично. Не искам да се изказвам съвсем негативно. Пак казвам, могат да се приведат като пример достатъчно неуспешни процедури. Очевидно това не е публичното и демократично решение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Колеги, предполагам, че разбирате логиката на предложението. Мисля, че всички се съгласяваме, че процедурите – вземам повод от думите на господин Кирилов – са били меко казано театрални. Ние се стараем да извадим Народното събрание от образа на фасадни изслушвания, но признавам, че това, което предложихме и като текст, подлежи на прецизиране. Ангажирам се да се съберем с колегите от Комисията и правната група, да помислим и евентуално да предложим нещо по-прецизно по-нататък в обсъжданията. Засега второто предложение може да отпадне. На първото държим.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Прощавайте, но категорично не съм съгласен, че тези процедури са театрални. Искам да припомня на колегите как се избираха преди тези органи, включително и в съдебната власт. Категорично искам да възразя, защото имам право на това мнение. Поднасяха се сутринта, гласуваха се и след това започваха да се задават въпросите. Това е факт. Не виждам какво театрално има в процедурата, когато съвсем публично – приемете го като реплика, господин Кирилов – кандидатите, включително и тези, които са ги предложили, са на вниманието на медиите, на цялата общественост. Какво театрално има тук?! Могат да бъдат задавани въпроси и вследствие на тези въпроси някои кандидати в определени органи бяха оттеглени или те сами се оттеглиха. Това нямаше как да стане, ако бяха избрани. Ако имаме възможност да подобряваме процедурите – да, но нека не говорим, че това са театрални процедури. Но да вкараме, за да участват при изслушването на кандидатите органи и служители от ДАНС и МВР – извинявайте, но ние сме Народно събрание!
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Лазаров, когато се зададат неудобните въпроси…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Лазаров и господин Делчев, търпението ми се изчерпа.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Моето търпение също се изчерпа. На сайта качваме и депутата, който е направил предложението, за да носи отговорност, а не в задкулисието, на тъмно да се прави предложение, ние го гласуваме и след това казваме: „Ах, ама този човек го избрахме, пък започнаха да излизат неща…”. Категорично възразявам срещу такива внушения.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Исках да направя дуплика на репликата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не може! Вашата процедура приключи.
Има думата за процедурно предложение госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Преди малко господин Кирилов произведе новина. Не знам колко от Вас й обърнаха внимание. Той обясни, че в рамките на политическото обсъждане с колегите от Реформаторския блок, предполагам и с останалите колеги са се разбрали за това как да приключат дебатите по един или друг текст. Така че предлагам да не си губим времето, след като Вие предварително сте се разбрали и нашето участие придава само фасадност на днешното обсъждане и гласуване, или поне за това, за което не сте разбрали на политическото обсъждане, да го извадите пред скоби, за да дебатираме само по него. Формално предлагам да се прекрати дебатът. Явно е, че това е фасаден дебат, в който аз си мисля, че мога да Ви убедя в нещо с аргументи, а се оказа, че Вие предварително сте се разбрали.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Това беше процедурно предложение за прекратяване на дебата. Освен фасадното присъствие на госпожа Манолова, давам много други качества на този дебат и на работата на тази Комисия.
Нека приключим дебата с предложенията, които всички направиха.
Първото предложение е на господин Делчев и господин Славов – за 14-дневния срок, в който се правят предложенията заедно с биографична справка и така нататък.
Второто предложение за справките от МВР и ДАНС го оттеглихте.
Имаше и предложение от госпожа Манолова по отношение на медиите, които могат да задават въпроси.
Подлагам първо на гласуване редакцията, предложена Ви от Комисията, която прочетох.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Делчев – в ал. 2 думата „седем” да се замени с „четиринадесет”. Който е съгласен с предложението, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манолова – в текста на ал. 3 по редакцията на Комисията след думата „кандидата” да се сложи точка и да добавим ново изречение: „Средствата за масово осведомяване могат да поставят въпроси, които да му бъдат зададени”.
Съгласни ли сте за такава редакция? Поставям на гласуване предложението за редакция.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Подлагам на гласуване текста на чл. 87 с приетите предложения...
Впрочем има думата господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаема госпожо Председател, всичките хора, които очакваме да реагират с предложения и каквото и да е, те как ще разберат, че това нещо се случва?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Славов, има процедурни правила по различните закони относно избора на различни органи – колективни, или еднолични, на власт.
Има обаче и процедурни правила в ал. 6, които се обявяват, както и ал. 5 – докладът на Постоянната комисия, която ще ги разглежда.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Идеята ми беше, за да завърша, госпожо Председател, да добавим примерно едно изречение в ал. 1 „процедурите започват не по-късно от месечен срок преди осъществяване на съответния вид избор”. Нещо в този смисъл. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Те са различни.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Говоря за срока, предхождащ избора. (Реплики.)
ПРОЛЕТ МИХАЙЛОВА: Искам да обърна внимание, че Народното събрание избира 25 органа – изцяло или частично, и в отделните закони има предвидени срокове, които са различни и са не по-рано от два, не по-късно от три месеца преди изчитане на мандата. Хубаво е, затова и е предвидена и ал. 5, защото всеки избор е специфичен. Някои избори са по предложение на Министерския съвет например, както е Комисията за защита на личните данни.
Вие сложихте един 14-дневен срок, и ги задължихте Министерският съвет или министър-председателят да предлага, да направи предложения за председател на ДАНС, съобразявайки се със срока в нашия Правилник, което те сигурно ще направят в името на тази публичност.
Има някъде и разписани процедури, затова аз не знам към какво се ориентирахте – дали към съответните ресорни комисии, или временни комисии. Например при Комисията за досиетата има изрична процедура – да минава през Вътрешната комисия на Народното събрание, защото е свързана с движение на процедура по достъп до класифицирана информация.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постоянните комисии.
Наистина ще затрудним и объркаме работата на пленарната зала и на постоянните комисии с тези срокове. Процедурните правила ги изчистват.
Преминаваме към чл. 88, който касае Конституционния съд. (Реплика от Димитър Лазаров.)
Господин Лазаров, гласувахме целия текст.
Член 88 касае процедурата, когато Конституционният съд е определил Народното събрание...
Едно редакционно предложение.
ИВА МИТЕВА-РУПЧЕВА: Във връзка с проблеми, които се появяват в практиката.
Първо, текстът касае само решения и закони, а Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, знаете, е с ранга на закон, но не е нито решение, нито чист закон. Затова предложението ни е просто „решение” да се замени със „закон” навсякъде, за да се обхванат всички актове на Народното събрание, както е и по Конституция, и по Правилника на Конституционния съд.
В ал. 3 в действащия текст е, че председателят на Народното събрание подписва становището на Народното събрание и го изпраща на Конституционния съд. Само че на практика председателят на Народното събрание няма как да подпише становището, тъй като той е на ресорната съответна комисия. Той просто го изпраща в Конституционния съд. Затова предложението ни там е направо председателят на Народното събрание да изпраща становището на Конституционния съд.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване предложенията, които направихме като редакция на чл. 88.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 11, против и въздържали се – няма.
Госпожо Манолова, оттегляте ли ги?
МАЯ МАНОЛОВА: Приемате ги по принцип и изпадате във Ваше предложение, което вече направихте.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, и ние сме го гласували, така че няма да ги разглеждаме тепърва.
Преминаваме към Глава девета – „Парламентарен контрол”.
ЧЕТИН КАЗАК: Госпожо Председател, преди заседанието Вие обещахте да се разглеждат само безспорните текстове. Мисля, че в тази глава има доста спорни предложения и предлагам да я отложим за утре.
МАЯ МАНОЛОВА: Кога за утре? Не, нека да ги гледаме сега. Утре не е ясно какво ще се случи. Това са най-важните текстове. Те са решили как да гласуват.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Казак, някои от текстовете ще оттеглим, така че, мисля, че това би улеснило работата на Комисията.
Мисля, че няма никакъв спор по текста на Глава девета – „Парламентарен контрол”.
По чл. 89 няма постъпили предложения, моля да ги гласуваме.
Гласували: За – 10. Приема се.
Глава девета – „Парламентарен контрол” и чл. 89.
По чл. 90 има постъпили предложения от Атанасова, Кирилов, Ципов, Лазаров и Караянчева.
Оттегляме предложенията по точки 2, 3, 4 и 5.
По т. 1 предложението ни е...
МАЯ МАНОЛОВА: Виждаме какво е. Всъщност тук най-важното предложение е това по т. 5. Тъй като то е свързано с предложението по чл. 100, ал. 7 – това означава, че ще оттеглите и предложението си в чл. 100, ал. 7?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма изказвания.
Предлагам да гласуваме така направеното предложение за промяна в ал. 1 на чл. 90.
Моля, който е съгласен, да гласува.
МАЯ МАНОЛОВА: Практиката досега винаги е била, ако искате писмен...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, вече сме в процедура. (Реплики от Мая Манолова.) Да, и сега практиката ще е обратна. Ако някой желае устно да си зададе въпроса, просто го посочва. Всички останали въпроси ще бъдат писмени.
МАЯ МАНОЛОВА: Нормалното е обратното – задават се устни въпроси, изрично, ако искаш писмен отговор, пишеш, че е писмен.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Защо да е нормално?
МАЯ МАНОЛОВА: Защото така е било в двадесет парламента и защото парламентарният контрол е устен публичен контрол пред гражданите. Другото е изключение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, нормално е да си заявиш устния контрол пред гражданите като такъв.
ФИЛИП ПОПОВ: Напротив, изначално е устен въпросът за парламентарния контрол. Защо трябва да се обръща пирамидата на обратно? Някак си...
ЧЕТИН КАЗАК: Госпожо Председател, уважаеми колеги, наистина Вие по недопустим начин обръщате смисъла, замисъла на парламентарния контрол. Това е едно от двете основни правомощия на Народното събрание да упражнява публичен, открит парламентарен контрол, а не, който няма нищо общо със задаването на писмени въпроси и писмени отговори, каквито по принцип администрацията и министрите са длъжни да правят по отношение на всеки български гражданин. Огромната разлика между българските...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Казак, ще Ви прекъсна, защото никой не отнема правото за парламентарен контрол. Много моля четете текстовете! Единствената промяна е по отношение на това, че народните представители заявяват в обратен ред – дали желаят устен, или писмен отговор на въпроса. (Реплика от Филип Попов.)
Защото това е наше предложение, господин Попов.
Нека да го гласуваме, няма нужда да...
ЧЕТИН КАЗАК: Това предложение има ясен замисъл. То предполага, предпоставя факта, че устният парламентарен контрол –традиционният, трябва да бъде изрично заявен, тоест правилото се превръща в изключение.
ФИЛИП ПОПОВ: Точно така е!
МАЯ МАНОЛОВА: Защо го внасяте?
ЧЕТИН КАЗАК: Принципът е обратният – парламентарният контрол е устен, публичен.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Този принцип си остава.
ЧЕТИН КАЗАК: Възможността за писмен отговор е изключение, а Вие превръщате изключението в правило.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По принцип си остава и никой не променя принципите за парламентарен контрол.
Всеки народен представител ще продължи да си задава въпросите за парламентарен контрол устно и писмено.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще може ли ако е писмен, да го направи устен, както може сега – правилото е устен, ако искаш да го направиш писмен?
ЧЕТИН КАЗАК: Няма да може.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ако е писмен?
МАЯ МАНОЛОВА: Нали сега можеш, ако си го задал устен, в един момент да прецениш да е устен. Сега като е устен ще може ли да прецениш да го направиш писмен?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да.
МАЯ МАНОЛОВА: Ами отбележете го.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Защо да не е възможно от устен да направиш писмен въпросът?
МАЯ МАНОЛОВА: Защото има изричен текст, който дава възможност за отговори.
ЧЕТИН КАЗАК: Говорим за отговор. Защо се занимавате с това? Ще разлаете медиите само, това е излишно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Исках само да поставя акцент на това. Така или иначе въпросът се поставя писмено. При всички положения този, който заявява въпроса, казва как иска да му се отговори най-малкото, за да избегне двузначността и за да направи искането си експлицитно и изрично.
Аз също не виждам голяма разлика в промяна на съотношението. Не виждам и това да се отрази по някакъв начин на потока въпроси, както и на тези, които ще бъдат за устен отговор в пленарната зала. Всеки въпрос, ако приемем, че ще доминират тези, които са за устен отговор в пленарната зала, ще пише изрично: искам да ми отговорите в пленарната зала.
ФИЛИП ПОПОВ: Защо това трябва да се налага? Точно това е изключение от правилото.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Попов, извинявайте, когато Вие задавате въпрос, както и господин Кирилов отбеляза, винаги го задавате в писмен вид.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защото той ме попита. Мога ли да продължа?
ФИЛИП ПОПОВ: Вижте, говорим за отговор. Отговорът е устен или писмен, не говорим за формата на задаване на въпроси. Между другото, Вие неправилно сте го отразили в чл. 92 „народният представител може да зададе устни или писмени питания...”. Ами те винаги са писмени – по чл. 90.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека да уточня и следното. Кое е по-интензивното откъм парламентарно време, организация и, бих казал, парламентарен ресурс? Отговорът в пленарното заседание. Така ли е?! Ако иска по интензивното, нека си го запише в питането, за да знае министърът, началникът му на кабинет, неговата администрация, тукашната администрация, която подрежда устните отговори, да знаят – това е въпрос за отговор в залата.
ФИЛИП ПОПОВ: То и сега е така. Просто сега се отразява, че искаш писмен отговор.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е изключение – да го пишеш само, когато е писмен.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какъв е проблемът да пише: „Искам отговор в залата”.
МАЯ МАНОЛОВА: А защо?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Което означава, че като не го запиша, тоест като не искам максимума, е възможно да ми се отговори и писмено.
МАЯ МАНОЛОВА: Казваш какво искаш.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Опитах се да поставя логиката. (Реплики от Мая Манолова.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Сега е по същия начин – запазва се правото. Във въпроса, който подаваш, чрез председателя вместо да напише: „Желая да бъде писмен отговор” ще напише: „Желая да бъде устен отговор”. Няма никаква пречка.
ФИЛИП ПОПОВ: В такъв случай най-добре е по скайпа да си кореспондираме с Министерския съвет.
ЧЕТИН КАЗАК: Госпожо Председател, за сетен път искам да Ви обърна внимание, че принципът на парламентарния контрол е той да бъде устен, публичен, от трибуната на Народното събрание. Това е замисълът, това е духът, залегнал в Конституцията. Ако Вие обърнете принципа по този начин, Вие обръщате...
МАЯ МАНОЛОВА: Нали разбра, че има политическо споразумение. Дай да гласуваме.
ЧЕТИН КАЗАК: Предупреждавам Ви, ако прокарате този текст по този начин, аз ще помоля колегите да сезираме Конституционния съд за накърняване на основно конституционно правомощие на Народното събрание да упражнява парламентарен контрол.
Разликата между народните представители и гражданите именно в тази насока е тази – всеки гражданин може писмено да поиска отговор от министър, от администрация по всеки въпрос и да получи писмен отговор. Огромната разлика е, че народният представител, за разлика от всеки български гражданин, има правото по Конституция да поиска устен отговор от трибуната на Народното събрание.
ФИЛИП ПОПОВ: Тогава защо са преки излъчванията по Българската национална телевизия?
ЧЕТИН КАЗАК: Това е принципно положение, което Вие не може да обръщате чрез залагането на изискването изрично той да поиска това. Напротив, всеки въпрос по презумпция е отправен в рамките на парламентарния контрол да се отговори устно от трибуната и по изключение, ако народният представител не желае това, той може да поиска писмен отговор, което да приравни неговия въпрос реално до въпрос, отправен от всеки гражданин.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Кирилов заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Загубих вече връзката между реплики и дуплики.
Искам единствено да коментираме чл. 90, ал. 1 от Конституцията, който текст казва: „Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговорят”. В Конституцията не се казва какъв е начинът на отговор.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, аз предлагам да гласуваме.
ФИЛИП ПОПОВ: Нека да гласуваме, то е ясно.
МАЯ МАНОЛОВА: Наистина няма смисъл, има още текстове, всеки има и други ангажименти. То въобще е ясно.
Накрая ще Ви помоля за извинение, че изобщо Ви занимавахме с днешния дебат, няма смисъл да се опитваме да вадим каквито и да е аргументи. Дайте да гласуваме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, възприемам Вашето предложение като процедурно.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 90, ал. 1.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 5, против – 3, въздържали се – 2.
Не се приема.
Госпожо Караянчева, заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Председател, предлагам процедура по прегласуване. (В залата влизат членове на Комисията.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 90, ал. 1.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 7, против – 3, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 90 с предложената редакция, която току-що приехме.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 7, против – 3, въздържали се – 2.
Текстът е приет.
Стенографът е помолил да прегласуваме чл. 87. (Реплики.)
Това беше редакцията с предложенията на Комисията, която всички приехме.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 87 с приетите предложения.
Моля да гласуваме.
Гласували: За – 11, против и въздържали се – няма.
По чл. 91 има предложение от колегите Делчев и Славов и предложение от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
Колеги?
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да разгледаме второто предложение в контекста на чл. 101, ал. 1, защото и там има ново предложение.
ФИЛИП ПОПОВ: Освен това в чл. 92, Вашето предложение в ал. 4 абсолютно некоректно е направено „народният представител може да зададе устни или писмени питания”. Как ще зададе устни питания? Спазвайки Разпоредбата на чл. 90 въпросът се отправя до председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 48 часа. Значи формата е изяснена в чл. 90, а сега изведнъж тук народен представител може и устно да прави питания. Не знам как ще стане това.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Прав сте, господин Попов, с корекцията. Тъй като бяха оттеглени другите предложения в чл. 90, а те бяха съобразени като смисъл, затова ще направим корекция на чл. 91, ал. 1, но първо да обсъдим предложението за въпросите.
След това ще стигнем до чл. 92, ал. 4, на която Вие обърнахте внимание.
МАЯ МАНОЛОВА: Става дума за предложението, което сте направили в чл. 91 по ал. 1. Там също използвате термина „устни или писмени въпроси”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, те биват устни или писмени.
МАЯ МАНОЛОВА: Не, те биват винаги писмени, а отговорите биват устни или писмени.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, права сте.
МАЯ МАНОЛОВА: Тук по-важно е друго – това че, препращайки...
Всъщност в ал. 1 на чл. 91 е казано ясно колко въпроси могат да се регистрират за парламентарния контрол. Вие заменяте този текст, като препращате към чл. 101, ал. 1. Предлагам да разгледаме чл. 101, ал. 1, за да видим какво сте ни предложили там.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ако желаете първо да... (Реплика от Филип Попов.)
Господин Попов, да разгледаме предложението на колегите и тогава да преминем към разглеждане на първата алинея в контекста на чл. 101.
МАЯ МАНОЛОВА: Вие вече го обосновахте по-рано, но ако искате, пак.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаеми колеги, вече имах възможност да обоснова предложението да се увеличи времето за задаване на въпрос на три минути, като при блиц контрол оттеглих предложението. Тук обаче го поддържаме и мисля, че е разумно да е три минути, за да може все пак въпросът да бъде зададен коректно и пълноценно. Това ми е предложението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
В такъв случай аргументите от Ваша страна са ясни. Имахте повод в предходни текстове.
Преминаваме към нашето предложение – в контекста на чл. 101 предлагаме също да претърпи редакция. Тоест, първо текстът на чл. 101 да претърпи редакция, защото редът и текстът на чл. 91 препраща към него: „Народният представител може да зададе не повече от два въпроса или питания с устен отговор за една пленарна седмица за парламентарен контрол”
ЧЕТИН КАЗАК: Включва ли блиц контрол?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не включва блиц контрол.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, нали разбирате, че намалявате два пъти възможността на един народен представител да пита, съобразно сега действащия Правилник?
Питам само дали сте наясно, защото сега може да зададе два въпроса и две питания?
ФИЛИП ПОПОВ: Пак се ограничава, и устното пак се ограничава – едно устно...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, само с устен отговор.
МАЯ МАНОЛОВА: А с писмения може да не е ограничено.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Точно така! Неограничен.
МАЯ МАНОЛОВА: Оставаше и тях да ограничите. Благодаря, голям жест ни правите. Това е практиката от 120 години.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Неограничена възможност имат народните представители да задават въпроси с писмен отговор.
МАЯ МАНОЛОВА: Давате ли ми думата за коментар.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Мисля, че това е поредният текст от Вашите предложения, които, освен че променят правила, които са съществували десетки години преди това, имат една-единствена цел – да ограничат народните представители във възможността им да осъществяват парламентарен контрол. (Реплики.) Точно това означава. Досега можеше четири, сега може по две.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Точно в коя, госпожо Манолова? Няма ограничаване в броя на писмените отговори.
МАЯ МАНОЛОВА: Изобщо не говорим за писмените. Хайде да не разводняваме дебата, и двете знаем много добре за какво става дума и всички, които имат парламентарен опит.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: За какво става въпрос?!
МАЯ МАНОЛОВА: Става дума, че досега можеше да се задават две питания и два въпроса с устен отговор. Писмените винаги са били неограничени. Сега намалявате възможностите за контрол – това правите с това предложение. (Реплика.) Съобразно политическото обсъждане може и да си го гласуват.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз също категорично не подкрепям подобна идея за ограничаване на парламентарния контрол. Най-малкото ще има негативен обществен отзвук, искам да Ви предупредя, това Ваше начинание – абсолютно излишно.
Никога досега парламентарният контрол не е поставял чак такива сериозни проблеми.
Много добре знаете, че министрите разполагат с възможност да отлагат отговора; знаете много добре, че доста често се случва пленарното време да не достигне за отговор на отправени въпроси, така че възможността на народния представител да му се натрупат много въпроси в едно пленарно заседание така или иначе е ограничена от известни фактори. От друга страна, понякога се случва, че въпреки неговата воля, може да се случи да му се натрупат повече въпроси, които той е задавал в предходни седмици.
Нищо няма да постигнете с това, но ще има абсолютно негативен обществен отзвук. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Правя Ви реплика, защото в никакъв случай не отпада възможността на народните представители да контролират изпълнителната власт.
Задаването на въпроси и съгласно Конституцията е основно право, тоест парламентарният контрол е основно право на народните представители. Никой не отнема това право.
МАЯ МАНОЛОВА: Но го ограничава на два въпроса и питания.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: За седмица, госпожо Манолова – и на писмени, колкото народният представител...
МАЯ МАНОЛОВА: Въобще не ги изключвайте. Не е Ваша заслугата. Винаги е било така.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не казвам, че заслугата е наша. (Реплика от Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, ако обичате, не се включвайте, когато някой се обръща към друг колега, в случая аз към господин Казак!
МАЯ МАНОЛОВА: Дайте аргументи защо го правите?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ако обичате! Няма да Ви отговарям на Вас!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще Ви дам аргумент, госпожо Манолова.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Казак, мисля, че преди всичко обществото ни иска отговор на актуалните въпроси. Много рядко обаче ги чува в пленарната зала, защото времето за парламентарен контрол се ползва предимно за политиканстване. (Реплика от Филип Попов.)
Господин Попов!
МАЯ МАНОЛОВА: Ще видим как Реформаторският блок ще гласува на това предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще видите, госпожо Манолова, когато преминем към гласуване.
Уважаеми колеги, отговорите на въпросите на министрите се качват на интернет страницата на Народното събрание и въпросите – текстът на въпросите, които са зададени. Оттам всеки един гражданин може да се запознае и със съдържанието, и с отговора на въпроса, господин Казак.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Никой не ограничава правото, господин Казак. Казано е „в пленарната седмица”, следващата седмица – още два, но извинявайте... (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За дисциплина, госпожо Манолова.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако ме изслушате, госпожо Манолова, ще разберете, защото, госпожо Манолова, никой не дели парламентарния контрол по Конституция и по Правилник на писмени и на устни отговори, но че някои колеги обичат светлината на прожекторите и ако може да задават по четири, в случая, въпроси и питане с устен отговор и да използват – както искат, така да я използват, хората преценяват. Никой не ограничава правото да задавате всяка седмица по въпрос или питане с устен отговор.
МАЯ МАНОЛОВА: Как да не го ограничава?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Защо мислите, че писменият отговор е по-малко значим като отговор или по по-малко значими въпроси? Аз не деля писменият или устният.
ФИЛИП ПОПОВ: Тогава нека да няма пряко предаване на парламентарния контрол по Канал 1 и по БНР.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Попов, днес взехме решение, че всичко ще се извършва по парламентарен канал, така че достатъчно и Вас, и госпожа Манолова, и всички останали ще бъдат давани достатъчно дълго време...
ФИЛИП ПОПОВ: Защо го взимаме това решение? То противоречи на Вашата концепция. Просто противоречи. Аз не знам как един беден човек от Северозапада, който няма достъп до интернет, ще може да види дали е зададен актуален въпрос, касаещ неговия регион.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Попов, днес взехме решение да има парламентарен канал.
МАЯ МАНОЛОВА: Кога ще се случи не е ясно, нали, уважаема госпожо Атанасова?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Както казах, ще имате възможност, когато се случи, да Ви наблюдават избирателите Ви ежедневно. Дотогава, госпожо Манолова, Вие ще поискате отговорите Ви да бъдат устни и ще имате възможност да се показвате ежедневно по телевизията. Мисля, че не Ви липсва и медийно внимание.
МАЯ МАНОЛОВА: Как след толкова години в Парламента не сте разбрали какъв е смисълът на парламентарния контрол? Аз просто не разбирам. Показването по телевизията не е проблем на никой от тук присъстващите. Въпросът е да чуеш министърът какво ще ти отговори на този въпрос. Това е смисъла.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, но той може и писмено да ти отгвори.
МАЯ МАНОЛОВА: Министърът, не депутатът – това е смисълът на контрола.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Манолова, аз искам да попитам следното: като заместник-председател на миналия Парламент как приключихме Четиридесет и второто Народно събрание? Колко бяха неотговорените въпроси към министрите? Много бяха.
МАЯ МАНОЛОВА: Как да стане като Вие бойкотирахте работата на Парламента?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Напротив, напротив. Поне пък в петък седяхме винаги нон стоп и редовно. Да Ви кажа, аз винаги гледах в петък там ли сте или не сте там, защото пък ние в София имаме специално решение и депутатите седим до последната минута, до 14,00 ч. седим на парламентарен контрол. (Весело оживление.)
Да Ви отговоря за дисциплината, за да може все пак да няма 150 неотговорени въпроса от министъра „Х”, което в парламентарния дебат винаги се използваше да се каже – „Ето министърът „Х” се крие. Вече има неотговорени въпроси 25, 35, 45”. Нека да има някаква ритмичност в поставянето на въпросите.
РЕПЛИКА: То и сега е същото.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаше задръствания.
РЕПЛИКА: Ама сега съвсем ще има задръствания.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще Ви дам и друг аргумент: ние кога, като опозиция, сме злоупотребявали с въпросите? Напротив, ако сте забелязали като заместник-председател, нашите въпроси бяха – все по трима депутати питат един министър по един въпрос, особено тези, които касаеха регионален проблем.
МАЯ МАНОЛОВА: Господин Кирилов, как може десет души да зададат един въпрос?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще Ви обясня. Защото това касае района им, защото и двамата или тримата могат да участват в процедурата, така както е разписана. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Не могат.
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава защо задават десет? Смисълът е не депутата да зададе, а министърът да отговори и дали задава десет или един, той отговоря на този въпрос.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не отричам смисъла, който Вие казвате – министърът да отговори. Но очевидно и парламентарната практика е установила, това, че е важно да се постави въпросът. Тоест това пък е ангажимента на народния представител по тема, по район – не говоря за желанието да се изяви в парламентарния контрол.
МАЯ МАНОЛОВА: Също така съм установила и нещо друго в парламентарната практика, докато водих заседанията – не само че десет души задават един въпрос, но и обикновено осем от тези десет изобщо не присъстват по време на контрола.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процесуалната икономия, ако това го приемем като ограничаващо правило, какъв ще бъде процесуалният подход? Просто, ако трябва да се зададат два въпроса от един народен представител, той ще отиде при колегата ще му даде втория въпрос и ще каже: „Колега, нали ти ще внесеш този въпрос?”.
МАЯ МАНОЛОВА: А защо? Защото ГЕРБ така държи?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Пак казвам, за да има приличен и нормален за работа обем.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: За да участват повече хора, а не само Вие.
ФИЛИП ПОПОВ: Правя процедурно предложение да прекратим дебата. Явно е, че настоящите министри трябва да се скрият някъде, за да не отговарят пред хората. Нека да гласуваме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Получих три реплики и имам право на дуплика.
Уважаеми колеги, преди малко тук си говорихме за една латинска сентенция: „Сик транзит глория мунди”. Има и една друга българска фраза, пък много мъдра – „И ние бяхме като Вас, и Вие ще станете като нас”. Не трябва да забравяме.
Искам да се обърна към председателката и да кажа: „Ох, колко щастлива щеше да бъде министър Андреева, ако тези текстове бяха действащи в миналия Парламент”. (Весело оживление.)
Колеги, не забравяйте, че идва следващ мандат, когато и да дойде той, в който може да бъдете опозиция. Тогава ще видим дали няма да искате да се коригират отново тези текстове, ако сега ги прокарате.
МАЯ МАНОЛОВА: Човек, ние сме били управляващи, и кога сме посегнали на тези права?
ЧЕТИН КАЗАК: Аз затова искам да им обърна внимание, че палачинката се обръща понякога.
МАЯ МАНОЛОВА: Това за кворума не можехме ли да си го направим, преди да имаме проблем с кворума?
ЧЕТИН КАЗАК: Именно, не правете на другия, на който не искаш да ти направят.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, Вие си направихте падащ кворум на комисиите, Вие си направихте гласуване в определен ден и час, когато ...
МАЯ МАНОЛОВА: И сега съществуват тази възможност.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, и тази възможност ще продължи да съществува.
МАЯ МАНОЛОВА: Но я ползвате и Вие, което е нормално.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, ще продължим да се възползваме.
МАЯ МАНОЛОВА: Нормално е, защото е стандартна процедура, която е съществувала в Правилника от двадесет години, а не си измисляхме, за да съществуваме в комфорт.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Достатъчен беше комфортът Ви на управление.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да прочетем отново изявленията. Сутринта правихме това упражнение кой как е изменял и какво е гласувал и как е променял правилниците, що се касае до ограниченията. Правилникът на Четиридесетото Народно събрание – „народният представител може да зададе не повече от два въпроса за едно заседание за парламентарен контрол”. Не е уточнено с какъв отговор – устен, писмен. Приемаме в добрия случай – въпрос на тълкуване, с устен отговор, макар че като се чете буквално – „не повече от два въпроса”, без значение дали е с писмен или устен отговор. (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, слушах Ви. „... времето за изложение...” и така нататък. Очевидно е с устен отговор.
Ограничение в питанията няма, госпожо Манолова, в Правилника от 2005 г., Четиридесето Народно събрание, когато Вие бяхте управляващи.
Продължавам, госпожо Манолова. Четиридесет и първото народно събрание текстът остава – ограничение не повече от два въпроса с устен отговор. Няма ограничение за питанията.
Взимаме действащият правилник, по който сега работим, и какво четем? – „Два въпроса и две питания”.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е, защото по отношение на ...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Кой, кога, какво ограничи?
МАЯ МАНОЛОВА: Това е по отношение на питанията. Това се прилагаше по аналогия.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Оставете аналогията. Какво пише?
МАЯ МАНОЛОВА: Казвам каква е парламентарната практика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Вие изрично записахте „не повече от две питания”. Оставете аналогията! Хайде стига!
МАЯ МАНОЛОВА: Винаги се е прилагало два въпроса и две питания.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нека четем фактите.
МАЯ МАНОЛОВА: Сега Вие ги намалявате на едно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Лазаров, много Ви моля! Госпожа Манолова, както отбелязахме, вече няколко пъти...
ЧЕТИН КАЗАК: Нали знаете, че питанията са доста по трудни и имат по-големи изисквания?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Преживяват катарзис различните състави на Народното събрание. Нека не се връщаме назад!
МАЯ МАНОЛОВА: Напротив, нека да се върнем. Това е защото беше действащо право на Парламента.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не е затова!
МАЯ МАНОЛОВА: Точно затова е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ако искате ще се върнем на стенографските протоколи?
МАЯ МАНОЛОВА: Хайде да се върнем!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Кой е правил предложенията, кой го е гласувал. Хайде да не показваме отново подписите на този и онзи народен представител и гласуването му в залата.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз абсолютно не бягам от това какво съм поддържала, което не може да се каже за Вас. Имам отговор...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ето, тук го пише. Защо ограничихте, питанията?
МАЯ МАНОЛОВА: Ако тогава бяхте на заседание, защото Вие бойкотирахте, със сигурност щяхте да знаете отговора.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, на тази опорна точка вече и мина времето. Тя беше към 2013 г. Само двадесет дни.
МАЯ МАНОЛОВА: По време на Правилника отсъствахте константно и излязохте от пленарната зала.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В пленарната зала бяхме.
МАЯ МАНОЛОВА: На комисия не бяхте и напуснахте пленарната зала. Мисля, че след петнадесетия текст.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Мисля, че на всички стана ясно – отново едно говорим, съвсем друго сме гласували миналата година.
МАЯ МАНОЛОВА: А Вие защо го променяте сега? Добре, направете го неограничено. (Реплики от народни представители на ГЕРБ.)
Това е ограничително предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Напротив, Вие ще си задавате въпроса и ще получавате писмени отговори.
МАЯ МАНОЛОВА: Не, никога не е било така.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Каквото реши пленарната зала в крайна сметка, такъв ще бъде редът и Правилникът.
МАЯ МАНОЛОВА: За разлика от Вас, ние сме тук и си казваме възраженията и искаме отговори. Тогава съм отговорила на всички питания. Казвам Ви защо, защото такава беше практиката.
ЧЕТИН КАЗАК: Мая, Конституционният съд ще поработи малко след това.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, прав си.
ЧЕТИН КАЗАК: Той винаги е работил повече, когато ГЕРБ са управлявали.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Как ли не се произнася Конституционният съд, включително и за разни заемащи постове, върнали се обратно, че никога не са ги заемали. Хайде да не отваряме тази тема за Конституционния съд.
В момента дебатът не е за Конституционния съд.
Първо трябва да гласуваме текста на чл. 101, защото той има пряка връзка с текста на чл. 91.
В чл. 101 направихме редакционно предложение, което звучи по следния начин: „Народният представител може да зададе не повече от два въпроса и питания с устен отговор за една пленарна седмица”.
Досегашните алинеи 1 и 2 стават ал. 2 и 3.
Те могат да бъдат или два въпроса или две питания, а могат да бъдат един въпрос и едно питане.
ЧЕТИН КАЗАК: Оставете малко свобода на председателката на Народното събрание да тълкува. Искате да ограничите нейната свобода за преценка.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, нали разбрахте? Става въпрос за два въпроса – една хипотеза; втората хипотеза е две питания; третата хипотеза – едно питане, един въпрос.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате, запишете ги в трите възможни хипотези.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Обяснявам на господин Попов, който не е разбрал.
Подлагам на гласуване предложението, което прочетох неколкократно, специално за господин Попов, както и предложението досегашните ал. 1 и 2 да станат съответно ал. 2 и 3.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11: за – 6, против – 3, въздържали се – 2.
Предложението е прието. (Реплики от народния представител Четин Казак.)
Господин Казак, уточнете се Вашата бивша коалиция какво точно иска да се случи. Госпожа Манолова беше на обратно мнение – да се движим по текста.
Подлагам на гласуване текста на чл. 91, по предложение на колегите Делчев и Славов.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 8: за – 3, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на групата на ГЕРБ за редакция на чл. 91, ал. 1.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 7: за – 5, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да свършим за днес, тъй като от 10,00 ч. и не сме излизали от залата.
ЧЕТИН КАЗАХ: Нямате кворум, осем човека сме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Казак, ако обичате, в процедура на гласуване сме. Госпожо Манолова, Вие – също. Може да направите процедурно предложение след малко.
Подлагам на гласуване текста на чл. 91 с направените и приети предложения.
Гласували 8: за – 5, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението е прието.
Желаете ли думата?
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да приключим, тъй като часът е 18,15 а работим сутринта от 10,00 ч. Не сме излизали буквално от тази зала.
Мисля, че в рамките на общата коректност ще е добре да приключим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Приемам аргументите.
МАЯ МАНОЛОВА: Утре в колко часа ще продължим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В 14,00 ч.
Колеги, благодаря. Закривам днешното заседание.

(Закрито в 18,15 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Атанасова