Стенограма от заседание на комисия

---

ПРОТОКОЛ
№ 5


На 14 ноември 2014 г. в зала „Запад” на Народното събрание се проведе заседание на Временната комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане на Проект на доклад относно проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.

Заседанието бе открито в 14,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията Десислава Атанасова.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добър ден, уважаеми колеги. Имаме необходимия кворум, можем да започнем работа.
Вчера приключихме до чл. 93. Ако желаете, можем да продължим до края на Правилника и тогава да преминем към обсъждане и гласуване на текстовете, касаещи последните комисии.
При всички случаи трябва да направим едно прекъсване, която и тема да разглеждаме около 16,00 ч., защото госпожа Вяра Анкова ще дойде на заседанието по повод приетия текст за парламентарния канал, което вчера комисия прие. Има ли предложения по отношение на реда, по който ще разглеждаме текстовете?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Председател, предлагам да започнем с комисиите, където мисля, че дебатът ще бъде по-активен и до някаква степен е минал, и да продължим оттам насетне планомерно текст по текст.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре, не възразявам...
МАЯ МАНОЛОВА: Аз имам обратното предложение. Мисля, че спорните текстове до края на Правилника сме ги отметнали. Нека да го приключим и да остане накрая спорът по комисиите, ако изобщо ще има такъв, защото отново ще загубим време в спорове. Нека да отметнем накрая Правилника и какво се случва с него и ще останат комисиите. Както решите.
Добре, нека да е с комисиите. Убеди ме господин Веселинов.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз също предпочитам да преминем безспорните текстове, но мисля, че всяка група... По-добре е така. Все пак дамите имат предимство.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на предложението за чл. 92, ал. 4, което вчера обсъдихме и което кореспондираше с текста на чл. 101, който приехме да звучи по следния начин: „Народният представител може да зададе питания, като се съобрази с изискванията на чл. 101, ал. 1”.
Дебатът вчера премина в продължение на часове. Мисля, че няма какво да обсъждаме допълнително.
Моля, който е за така направеното предложение в редакцията, която прочетох, да гласува. За – 9, против – 3, въздържали се няма. Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 92 по вносител и с направената и приета редакция.
Моля, който е за да гласува. За – 9, против – 3, въздържали се няма.
По чл. 93 има направено предложение от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов, Лазаров. Правя редакционна поправка: да отпадне текстът след думата „това”, тоест изразът „до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол” да отпадне.
Има ли желаещи? Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Защо правите това предложение? Така или иначе промените в...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, предложили сме го, оттегляме го, затова чета текста.
МАЯ МАНОЛОВА: Тогава кажете ясно, че си оттегляте предложението за това 18,00 ч. на деня преди контрола да е пределният момент, в който депутатите правят промени със зададените от тях въпроси.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Други въпроси не виждам.
Подлагам на гласуване предложението в чл. 93, ал. 1 от народните представители, които изброих.
Моля, гласувайте. За – 7, против – 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 93 по редакция на комисията с приетите предложения.
Моля, гласувайте. За – 7, против – 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 94 и оттеглям предложенията по чл. 95 и 96.
Има ли други предложения и изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 94, 95 и 96.
Моля, гласувайте. За – 12, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети съгласно доклада.
В чл. 97 предложението е чисто редакционно. Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители. За – 10, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 97, с приетото предложение. За – 12, против и въздържали се няма.
По чл. 98 направеното предложение е оттеглено.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 98, 99, а по чл. 100 оттегляме направеното предложение. Подлагам на гласуване трите текста...
Има ли желаещи за изказване?
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, след като не се съобразихте с нашите искания за броя въпроси и питания, които могат да зададат народните представители, и за приемането, че основното право на депутатите е да питат и да получат устен отговор, искам ясно да заявите дали се отказвате от Вашето намерение да лишите парламентарните групи от възможността да правят декларации по време на парламентарния контрол?!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, току-що съобщих, че...
МАЯ МАНОЛОВА: Ето, господин Казак не е разбрал, затова...
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: За трети път обръщам внимание на заявеното от вносителите, че този текст го оттегляме. Току-що го съобщих.
МАЯ МАНОЛОВА: За да разберат ясно всички, че оттегляте предложението си да лишите парламентарните групи от декларации по време на парламентарния контрол...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, това, че някой нещо не е разбрал, вероятно не е поради причина, че не съм го казала аз.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре. Удовлетворени сме.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ние живеем за това да сте удовлетворени, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Не съм правила аз тези предложения, които Вие сега оттегляте, Вие сте си ги направили.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Моля, ако обичате, изключете си микрофона, госпожо Караянчева! Правя Ви бележка.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приемам бележката, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване чл. 98, 99 и 100 до доклада на вносителя с оттеглените предложения.
Моля, гласувайте. За – 13, против няма. Предложенията са приети.
Член 101 сме го приели вчера.
По чл. 102 има предложения от Имамов, Казак и Хамид.
Желаете ли думата, господин Казак?
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Знаете много добре, че по принцип всяка сряда се провежда редовно заседание на Министерския съвет.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Те се провеждаха и довчера също така, през цялата година.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз казвам, че знаете, че всяка сряда се провеждат редовни заседания на Министерския съвет. Не съм казал, че е отсега. Това е стара практика, което понякога има опасност да възпрепятства ефективното упражняване на ад хок парламентарния контрол.
Знаете, че сряда по принцип е и начало на пленарните заседания. Тогава се губи много време в изчитане на дневния ред, гласуването, обявяване на постъпили законопроекти, ако има други предварителни точки, клетви на новоизбрани народни представители и така нататък. Изявления от парламентарни групи се правят в началото. Общо в тази първа сряда остава много малко време за същинска законодателна дейност и затова предлагаме, като не държим кой знае колко на това – с оглед на оптимизиране на работата да се премести ад хок парламентарният контрол в четвъртък, вместо в сряда. Това е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
Има ли желаещи други народни представители? Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, ние сме направили предложение по този текст. Неговият смисъл е свързан с провеждането на блиц парламентарния контрол, който досега беше всяка първа сряда в началото на всеки месец. Предлагаме, тъй като практиката и на това правителство, и на служебното правителство беше заседанията на Министерския съвет да се провеждат в сряда, да преместим провеждането на този блиц контрол в четвъртък. Освен това предвид факта, че сега има 8 парламентарни групи, които според правилата имат право да зададат по два въпроса, предлагам да се увеличи двойно времето за парламентарния контрол, като пак всяка една група ще има възможност на два блиц въпроса към премиера или вицепремиерите, но това просто няма как да се случи в рамките на час и половина. След като бяхме лишени от възможността всяка сряда да внасяме свои законопроекти, които да бъдат включени в седмичната програма, сега се надявам да не направите следващата стъпка при наличие на 8 групи в Парламента провеждането на 3-часов блиц контрол в сряда да се отрази на нашата възможност веднъж в месеца да внасяме наши законопроекти по ал. 7, тоест, такива, които трябва задължително да се включат в седмичната програма.
Мисля, че е излишно да казвам на когото и да е от тук присъстващите, че законодателната дейност на един депутат или на една парламентарна група не свършва с това да изготвя законопроект и да го внесе в Парламента. Той трябва и да бъде разгледан в пленарната зала. Единствената възможност да се стигне до разглеждане на законопроекти на опозицията е тази, която Вие вчера ограничихте по ал. 3, и тази, която, надявам се, днес няма да ограничите по реда на ал. 7.
Моля също така и колегите от парламентарните групи, които за първи път са в Парламента, да вникнат в това наше предложение, защото това наистина е шанс за всеки народен представител извън управляващите да задава въпроси в блиц контрола, първо, а защо не и самите управляващи към своите и чуждите министри. И второ, срядата е денят, в който важни законопроекти могат да влязат задължително в седмичната програма. Моля за подкрепа на нашето предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други народни представители желаят ли думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Имамов, Казак, Хамид. За и против няма, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Манолова, Попов и Георгиев. То отчасти е отхвърлено.
МАЯ МАНОЛОВА: Напротив, ако приемете, че е отхвърлено, аз ще искам прегласуване на първото предложение и очаквам някакво обяснение. За ГЕРБ е ясно – те ще настояват да смачкат и блиц контрола, и законодателната инициатива на опозицията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, ...
МАЯ МАНОЛОВА: Искам да попитам представителите на реформаторите... (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Никой не Ви е дал думата нито за процедура, нито...
МАЯ МАНОЛОВА: Защото това е парламентарна комисия, в която... (реплика от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова! Ако обичате! Водете диалог с останалите колеги. Ще направим прегласуване, но нямате качеството да задавате въпроси към колегите как са упражнили правото си на вот. Ако обичате, изключете си микрофона.
МАЯ МАНОЛОВА: Напротив, аз мислех, че затова съм в тази комисия...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Напротив.
МАЯ МАНОЛОВА: Да обяснят защо гласуват против.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, напротив. На Вас точно няма да дават обяснения!
МАЯ МАНОЛОВА: Нали бяха за прозрачност...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, нарушавате драстично Правилника!
Подлагам на прегласуване предложението на господата Имамов, Казак и Хамид за чл. 102, ал. 1.
Моля, гласувайте. За – 5, против – няма, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манолова, господин Попов и господин Георгиев за чл. 102, ал. 1.
Моля, който е съгласен да гласува. За – 4 , против няма, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
МАЯ МАНОЛОВА: Искам прегласуване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Прегласуване на предложението на госпожа Манолова, господин Попов и господин Георгиев.
Подлагам на прегласуване предложението...
МАЯ МАНОЛОВА: Момент! Аз искам да си го направя от микрофона! Имам това право и в пленарната зала, и по време на комисията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, резултата ли оспорвате?
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, имам право да формулирам...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Само това е поводът, по който можете да поискате прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми патриоти и...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова!
МАЯ МАНОЛОВА: ...няма ли да кажете защо отхвърляте едно демократично право, което е съществувало 25 години в Парламента? (Реплики) Блиц контролът беше въведен...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа...
МАЯ МАНОЛОВА: Защо го ограничавате?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В процедура на прегласуване сме! (Реплики на народния представител Димитър Лазаров.)
МАЯ МАНОЛОВА: Как ще се зададат 8 въпроса за час и половина...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Моля, който е съгласен с предложението на госпожа Манолова, да гласува. За – 4, против – 4, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Очевидно заседанието и днес ще продължава в същия дух, както и вчера. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Ще направя процедурата, госпожо Манолова – да вземем решение: утре от 9,00 или 9,30 ч. да продължим заседанието, тъй като днес ако така продължаваме, няма да можем да приключим благодарение на Вас, госпожо Манолова, сигурно до десет часа! Нека, ако трябва, да вземем това решение – да продължим утре, докато приключим Правилника.
МАЯ МАНОЛОВА: И аз имам процедурно предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Обратно процедурно на господин Лазаров ли?
Преди това има обяснение на отрицателен вот.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Гласувах против на прегласуването. Ще обясня защо. Смятам, че с аргументите, които изложи колегата Мая Манолова, за пореден път се афишира една по-скоро медийна позиция или политическа позиция, но е манипулативна, защото, първо, това не е историческо правило, то се прилага от Четиридесет и второто Народно събрание и се вижда кога е била приета самата норма.
Второ, в този обем това право е било упражнявано в последните година и половина. Тоест, нищо не ограничаваме, напротив, запазваме правилото едно към едно.
Да, разсъжденията, логиката на господин Четин Казак по предното тяхно предложение – имаше една организационна и оперативна логика, но за да няма спор и за чистота на тезата, смятам, че правилото е институтът, който беше предложен точно от госпожа Манолова, от нейната политическа сила, трябва да се запази едно към едно, такъв, какъвто вече показа, че може да действа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Има обратно предложение от господин Митев по процедурата на господин Лазаров.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Лазаров, с цялото ми уважение, не съм съгласен, тъй като някои от Вас, не знам за Вас, но ние с колегата имаме насрочени още от предишната седмица срещи с избиратели в избирателните райони и няма как в момента ад хок да ги променяме и да не уважим собствените си избиратели. Предполагам, че Комисията може да заседава и в други дни...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В неделя.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Не в неделя, имам предвид във вторник след пленарното заседание.
Мисля, че няма пречка, ако всички толкова желаем да приемем Правилника, да спазим срока, с който Народното събрание определи тази Комисия да работи, да го направим. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, мисля, че това е парламентарна комисия, която обсъжда правилата, по които ще работи Парламентът. Така че е хубаво всички текстове, които са важни, да бъдат обсъдени, както и парламентарните групи да заявят своята позиция и въпроси, които са зададени, да получат отговори. Питам: как за час и половина, както е записано в Правилника, при новите условия с осем парламентарни групи, тези осем парламентарни групи ще могат да зададат по два въпроса?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Коя е процедурата, госпожо Манолова?
МАЯ МАНОЛОВА: Това че госпожа Атанасова я е страх от моето говорене, е едно на ръка...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Каква е процедурата?
МАЯ МАНОЛОВА: ...но очаквам Вие, като Ви питам, да ми обясните. Вие подкрепяте блиц контрола да бъде в час и половина?! Как ще се случи това? (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Вие ограничавате парламентарните групи, включително и собствените си, да внасят законопроекти за разглеждане през съответната седмица. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Българските граждани не гласуваха да се направи срамната четворна коалиция, която наблюдаваме в момента. (Реплики от народните представители Цвета Караянчева и Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
То се вижда от гласуваното, госпожо. (Силен шум. Реплики от народните представители Цвета Караянчева и Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
Вижда се от гласуванията каква е коалицията – четворна или друга.
Предлагам процедурно, за да има време всички да...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, отнемам Ви думата, защото не говорехте по същество за процедурно предложение. Изключете си микрофона.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам утре да се съберем в 6,00 ч. сутринта (оживление, смях), за да може спокойно да обсъдим Правилника... (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, отнех Ви думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз направих предложението.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Възприемам Вашето процедурно предложение като несериозно, несъобразено с аргументите на останалите колеги, които имат ангажименти към избирателите си в изборните райони и го намирам като един-единствен повод за вземане на процедура за връщане на темата по същество.
МАЯ МАНОЛОВА: На процедурата ще се върнем…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ако обичате, не ме прекъсвайте, защото ще Ви отстраня от заседанието, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Тази тема ще я връщам много пъти – за това гласуване сега.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ако обичате, приключихме тази тема.
Уважаеми колеги, вярно е, че вече е петък и е следобед. Всички имаме лични ангажименти и ангажименти към избирателите си. Ако обичате, да не влизаме в подобен дебат, защото той няма да ни бъде спестен и в пленарната зала.
МАЯ МАНОЛОВА: Със сигурност. (Оживление. Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Очаквам от всички да запазим не само добрия тон към колегите си, но и да спазваме правилата. В противен случай ще налагам дисциплиниращи мерки.
МАЯ МАНОЛОВА: Сериозно?! (Смях.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Преминаваме към гласуване на чл. 102, както е предложен от вносител. Редакциите не са приети.
Моля, гласувайте.
За 11, против 4, въздържал се 1.
Благодаря, текстът е приет.
ЯВОР ХАЙТОВ: Може ли коментар по вот. Аз гласувах „против”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, разбира се, заповядайте.
ЯВОР ХАЙТОВ: Наистина, ако се мотивираме по-добронамерено, госпожо Манолова, аз съм убеден, че колегите от ГЕРБ ще направят – нека да го наречем „компромис”, защото за всекиго е ясно, че час и половина е малко, а може би три е много.
От колегите от ГЕРБ от дълги години познавам Методи Андреев, знам, че е стар поборник за демокрация и съм убеден, че и той е за това в една парламентарна република, където Парламентът е основният орган, министрите да се отчитат. Затова гласувах „против”. За съжаление, нямах възможност за процедура, но ако прецените, нека има някакво компромисно решение – наистина за осем групи час и половина е малко, ако някой твърди, че е достатъчно, то той не е искрен, от една страна. От друга, имайте предвид, че не всички групи винаги използват това си право, така че оставам с впечатление, че народните представители подхождат и разумно, пестят и парламентарно време. Така че, колеги, час и половина наистина е малко. Завърших.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Ще имате възможност тези си аргументи да изложите в пленарна зала. Вече тук прегласувахме два пъти предложенията на колегите и няма процедура, по която да ги прегласуваме отново. Надявам се, че в пленарната зала с тези аргументи бихте убедили повече от колегите от различните парламентарни групи.
Преминаваме към гласуване към чл. 103, чл. 104, чл. 105 и чл. 106, по които няма направени предложения.
Моля, гласувайте.
За 16, без против и въздържали се.
Постъпило е предложение за създаване на нов чл. 106а от госпожа Мая Манолова.
Желаете ли думата?
МАЯ МАНОЛОВА: Аз мисля, че всеки, който е прочел текста, е наясно. Предложението е на неправителствени организации. Мисля, че е разумно да бъде информирано Народното събрание за броя и характера на осъдителните решения срещу България, произнесени в Страсбург, за мерките, които е предприела изпълнителната власт и за законодателните предложения.
Мисля, че това е безспорен текст.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други колеги желаят ли думата?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз наистина се надявам, че това е безспорен текст, защото Вие много добре си спомняте, че и в Четиридесет и първото народно събрание, ако не се лъжа, по предложение на Ваш народен представител се прие специално решение в този дух от Народното събрание, с което със същото нещо Народното събрание ежегодно да задължи Министерския съвет да внася подобни доклади и да ги разглежда. Има такова решение, което не е отменено, госпожо Манолова, то действа, но ще е добре да се запише и в Правилника. (Реплики.)
Ще е добре да се запише и в Правилника, за да е ясно, че е нещо, на което трябва да му се осигури стабилност, а не да остане някъде в миналото.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Извинявайте, аз като реплика преди господин Митев.
Защо не и на съда в Люксембург, например? Защото този контрол, който бихме могли да го упражняваме върху Министерски съвет и в момента се осъществява чрез контрола и внасянето от доклад от министър-председателя, по същия начин министърът на правосъдието може да бъде изслушван по време на парламентарния контрол и да се задължи да предприеме конкретни мерки по отношение на преодоляване на причините довели до тези осъждания.
Господин Казак, в този смисъл, като реплика към Вас, се сещам например, че има едно такова осъдително срещу България в посока на това, че Избирателният кодекс не бива да се променя една година преди избори. Това решение, мисля, че е взето съвсем скоро, а предходното мнозинство си позволи три месеца преди изборите да промени Избирателния кодекс, тоест дори и да действа подобно решение на Народното събрание (реплика на народния представител Мая Манолова при изключени микрофони), при всички случаи се осъществява контрол върху Министерския съвет. Ако ще записваме изричен текст, то следва да бъдат обхванати и други европейски съдебни институции.
При условие че няма да записваме изричен текст, за мен остава да важи решението на Четиридесет и първото народно събрание и ние като състав на Четиридесет и третото по всяко време можем да изискваме от министър-председателя и от министъра на правосъдието доклад по всички осъдителни решения, както и мерки за преодоляването. Благодаря.
Втора реплика – господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Смятам, че това, което предлага госпожа Манолова, не е лошо. Аз лично бих го подкрепил, защото смятам, че в тази посока държавата ни е много длъжна на хората, но нека да кажем, че това, което предлага госпожа Манолова, е само част от проблема. Ние само констатираме и ще констатираме за в бъдеще, че има такива осъдителни решения, но както знаете и в самата Конституция има записан текст, който не позволява на държавата да предяви регресивни искове към административните служители, допуснали тези нарушения.
Смятам, че ако искаме да решим въпроса генерално, трябва сега – ето в това Народно събрание, точно с тези осем представени политически сили, да решим този въпрос. Защото не може един съдия да постановява решения, които след това падат в Страсбург и държавата плаща, тоест всички ние, а човекът, който е постановил грешното решение, мълчи, остава неизвестен. Така е и в администрацията.
Така че хубаво, аз това нещо ще го подкрепя, защото, знам, че всяка година държавата се осъжда на много стотици хиляди левове поради некачествено административно обслужване и производство.
Затова смятам, че ако искаме да бъдем действително демократи и да прекъснем тази порочна практика в нашата тежко корумпирана държава, трябва да имаме регресивни искания към тези, които умишлено, или поради незнание, са направили тези грешки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Трета реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Като подкрепям това, което каза господин Андреев, взема повод и от това, което коментираше госпожа Атанасова, която макар да пледира за експедитивност, не спести риторика за това кой, кога и как е бил осъждан.
Като събера двете реплики резултатът от тях ще бъде, че първата санкция, която регресно ще трябва да бъде понесена, е от председателя на партията на госпожа Атанасова, заради чиито действия в качеството му на главен секретар България беше осъдена при взривяването на един издирван от полицията човек. Така че, ако ще си припомняме кога, как и защо е била осъждана България, първото, за което се сещам, е това дело, по което... (Реплики при изключени микрофони.)
Ами, извинявайте, каквото повикало, такова се обадило. Това е риториката на председателката. (Шум и реплики. Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
МАЯ МАНОЛОВА: Обърнете се към председателката.
Аз предлагам да приемете този текст, защото наистина внася някаква ангажираност на Министерския съвет да внася тези доклади ежегодно до определена дата, да информира за предприетите административни мерки, което е важно, и в същото време предвид спецификата и на казусите, по които България е осъдена, това би могло да стимулира и Парламента да предприеме съответни законодателни действия.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо Председател.
Аз нямам нищо против да включим и съда в Люксембург, тъй като и той има правомощия да постановява решения срещу държавата. Ще е хубаво да се следи и там как държавата изпълнява, какви мерки предприема в изпълнение на тези решения. (Реплики.)
Ако искате да го включим, но за мен е наложително да се включи това задължение в Правилника.
Решението е тук и то е много кратко и ясно написано: Министерският съвет да внася в Народното събрание Обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България – може да добавим след „европейския” и „Съдът на Европейските общности” или на „Европейския съюз” – не знам в момента точно как се казва.
МАЯ МАНОЛОВА: Решение на Четиридесет и първото народно събрание.
ЧЕТИН КАЗАК: Да.
Да го препишем едно към едно това решение тук и да приключим, защото ми се струва, че е добре Народното събрание да има яснота по какви дела България е осъдена – било то в Страсбург, било то в Люксембург, по какви проблеми и какви мерки са предприети, или трябва да се предприемат, за да се преодолеят тези слабости. Мисля, че това е от общ държавен интерес.
Що се отнася до това, което предложи господин Андреев, то е добре, но това е по-дълъг и сериозен дебат и не му е мястото в Правилника. Това е въпрос на законодателно решение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Аз намирам така направеното предложение за добро. Ще си позволя обаче да направя две редакционни поправки. Едната е след „Министерския съвет” тази частица „да” да отпадне и да стане „Министерският внася в Народното събрание”. Смятам, че е по-изчистено това като вариант. Също така без да бъде членуван „Министерският съвет”, а да е: „Министерски съвет внася”. И да бъде добавено след „Европейския съд по правата на човека в Страсбург” и „Съдът на Европейските общности в Люксембург”.
Защото смятам, че действително добавянето на този съд, на неговата практика, внасянето на доклад и съответно предприемането впоследствие на законодателни мерки е също толкова важно както за българските граждани, така и за българските юридически лица, търговци и юридически лица с нестопанска цел. Това е предложението ми, благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплики?
МАЯ МАНОЛОВА: И точното наименование на комисиите в следващата...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Това реплика ли е, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Редакционно предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не съм Ви дала думата. Господин Славов е заявил изказване. Ако обичате не вземайте думата, когато на Вас Ви харесва.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако обичате, спазвайте правилата, които въдворявате за останалите, и за себе си.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Сега господин Славов има думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова. (Смях. Реплики.)
Грешката е вярна, да.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодарете и на нея.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ако мога, госпожо Манолова, и аз да се изкажа.
Благодаря, госпожо Председател.
Присъединявам се към казаното от колегата Андреев. Този вид текст, според мен, е казал половината истина Така че аз също ще пледирам и ако това се приеме, тогава бих подкрепил текста, иначе по-скоро ще гласувам „въздържал се”, но, ако се приеме – в алинеята, както е предложен текстът, след думите: „Съдът по правата на човека в Страсбург за отговорността и причините, довели до това, както и за административните и законодателни мерки за преодоляване...” и така нататък, тоест да бъде ясно какво е довело до това осъждане и, в края на краищата, кои са отговорните лица. Ясно е, че към момента законът не дава възможност за регрес, но нищо не пречи да се знае каква е истината.
В тази посока е моето предложение за ал. 2. Да има нова ал. 2, която да възпроизвежда на практика същия текст по отношение на Европейския съюз в Люксембург, тъй като не малко наказателни процедури бяха стартирани срещу България по времето на правителството на Орешарски – за да направя и аз една аналогия. И много ми се ще да няма доклади, които да отразяват осъждания по тези наказателни процедури, но нищо чудно и това да се сучи. Така че нека и за това нещо да знаем, тоест да знаем цялата истина. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Реплики на Вашето изказване?
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Славов, дали има отговорни лица в тези осъдителни решения на Страсбург, или лицата, които са постановили актовете, или не са постановили такива в срок, предизвикали осъдителните присъди поне години назад, ако се върнем, са спазвали закона – просто отговорните лица са били законодателите, които не са променили съответния закон и не са го привели в съответствие.
Веднага Ви давам един пример: мярката за неотклонение „задържане под стража”. Първоначално и за това имаше осъдителни присъди. Не се вземаше от независим български съд, а се вземаше от органите на досъдебното производство, прокуратурата. Това бяха причините. Отговорните лица са спазвали тогава закона. И сега има такива присъди между другото, когато законът е спазен, но осъдителната присъда е заради това, че: осъдена е държавата България затова, че не е променено законодателството. Струва ми се, че малко неудачно е Вашето предложение, първо.
Второ, в самите решения на съда е упомената причината, поради която е това осъдително решение. Аз се противопоставям на една такава добавка, защото, ако се приеме този текст – аз няма да гласувам за приемането му. Човекът, който иска, или в този доклад ще бъдат споменати тези решения и съответно мотивите, но да кажем отговорните лица...?!
За да не вземем за втори път думата: дали, отговорните лица, трябва да има регресен иск – най-вече тези в съдебната система или да има някакви наказания към тях? Господин Андреев, донякъде това е към Вас, връща ме към едни други години с един главен прокурор, известен като Вишински. Връща ме 1945, 1946, 1947 година, но това е, както каза господин Казак, една много по-дълга тема. Доколко един магистрат, постановил по вътрешно убеждение своя акт, трябва да носи отговорност за това, че неговият акт е отменен, изменен или е постановил една осъдителна присъда, по-горният съд я е изменил в оправдателна? – не искам да зачекваме тази тема, но нека да помислим, че е имало едни други години, когато съдиите са носили тази отговорност, някои даже са били осъждани на смърт.
Аз не искам да изпадаме в ситуацията, когато през 2008 г., министър-председателят тогава, министърът на правосъдието и министърът на икономиката – господин Станишев беше министър-председател, по повод на едно решение на Софийския апелативен съд за Кремиковци, направиха пресконференция и категорично, изрично заявиха, че тези съдии, които са постановили това решение, трябва да бъдат предадени на прокурор, за това че са постановили такова решение. За Кремиковци ставаше въпрос, нека да Ви припомня, да не отиваме и в тази крайност – да бъдат дадени на прокурор. (Реплики.)
Това е факт, мога да Ви покажа извадките. Някои от тях може би си спомнят този факт, нали, как ще даваме на прокурор съдии, постановили решение по едно търговско дело? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Лазаров...
ФИЛИП ПОПОВ: Процедура по начина на водене.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има процедура в момента, господин Попов. (Реплики.)
Сега дуплика на господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз приемам добронамерената критика на колегата Лазаров. Мисля, че той просто не ме разбра. Аз не казах „отговорните лица”, казах по принцип – въпросът за отговорността и причините, довели до това.
Така че нека да е ясно, защото, както сам знаете, колега Лазаров, законът може да е казал едно, а дадено длъжностно лице просто да не е спазило закона. Примерно, говорейки за даден съдебен процес, може да е, поради една или друга причина, забавено съдебно решение или неизпълнил съдебно разпореждане и така нататък – това да е пряката причина. Затова не навлизам в детайлите, оставям ги като обща формулировка – отговорността и причината, а вече конкретния казус ще ни го покаже. Особено по отношение, ако възприемем да има такъв доклад и за Съда на Европейския съюз и наказателните процедури – там нещата са още по-ясно, защото, знаете, че често тенденциозни законодателни промени, каквито примерно се правеха по време на тройната коалиция – за заменките, са една от причините за една от най-тежките наказателни процедури. Хората, тези неща не ги забравят, нека ги знаят, тъй като забравяйки ги, гарантира след това едва ли не да се повторят.
Това беше моят мотив: нека просто да знаем. Ясно е, че не сме орган, който е разследващ, но може да бъде публична тази информация и българските граждани да я научат.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Славов.
Аз правя процедура по прекратяване на дебата и гласуване.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Искам процедура по начина на водене. Аз също щях да направя тази процедура за прекратяване на дебата и гласуване.
Моля да обърнете внимание – съгласен съм с основното, което сподели господин Лазаров, но нека да се придържаме към темите. Защото, ако вървим в този коловоз и в този аспект, мога да Ви припомня как Вашият министър на вътрешните работи и експремиер анатемосваше цялата съдебна система само няколко години преди...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Попов, за процедурата. Няма общо с начина на водене.
Прекратяваме дебата.
Подлагам на гласуване предложението. Моля, гласувайте. (Реплики.)
ЧЕТИН КАЗАК: Това предложение?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да. (Шум и реплики при изключени микрофони.)
Не, предложението за текста. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Все пак имаше някакви редакционни промени. Какво правим с добавянето на такива... (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Първо се приема или се отхвърля текстът, господин Веселинов. Ако той се приеме, след това се правят редакционните промени по него, а не преди това.
МАЯ МАНОЛОВА: Напротив, първо се гласуват редакционните поправки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова...
МАЯ МАНОЛОВА: Това пише в Правилника, госпожо Атанасова. Спазвайте Правилника!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ако изобщо не е приет текстът, какви редакционни поправки ще направите?
Ако обичате, подложих на гласуване текста...
МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, отворете Правилника и прочетете, че, първо, се правят редакционните поправки...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подложих на гласуване текста по предложение на госпожа Манолова – създаване на нова алинея. (Реплика на народния представител Мая Манолова при изключен микрофон.)
Госпожо Манолова, преди да създадем новата алинея няма как да направим редакционна поправка по нея (шум и реплики), нов член 106а. Сега мисля, че стана ясно на всички – дори и на отсъстващите доскоро.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на чл. 106а.
Моля, гласувайте.
За 9, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, колегите, които имат предложение за редакция, да го направят.
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Понеже ал. 1 на госпожа Манолова не е много добре редактирана, според мен, защото не може да се иска от Министерския съвет да представя доклад за административните и законодателни мерки. (Реплика на народния представител Мая Манолова при изключени микрофони.)
Аз предлагам да взаимстваме текста на решението като само добавим в него след „Европейския съд по правата на човека”, да се добави и: Съдът на Европейските общности, на Европейския съюз в Люксембург. То е изчистено, тука пише: изпълнение на решенията, така че няма осъдителни решения, няма такива. Текстът е изчистен, само да се добави: съдът в Люксембург. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
„Министерският съвет внася в Народното събрание Обобщен годишен доклад по изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България и на Съда на Европейския съюз.”
Това ще стане редакция по ал. 1.
Подлагам на гласуване редакционното предложение за ал. 1.
Моля, гласувайте.
За 10, против няма, въздържал се 1. (Реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Аз гласувах „за”.
Искам процедура по начина на водене.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: За 10, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Момент.
Подлагам на гласуване текста на чл. 106а в цяло с направените редакционни предложения.
Моля, гласувайте.
За 6, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
МАЯ МАНОЛОВА: Процедура по начина на водене.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Процедура по начина на водене.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, за да не изпадаме в подобни ситуации, в които практически след като е приет, текстът можеше да бъде отхвърлен, искам да Ви прочета текста на чл. 65 от действащия Правилник. Ние го приехме сега като текст и на новия Правилник. Там пише, че гласуването се извършва по следния ред: 1. предложения за отхвърляне; 2. за отлагане; 3. за заместване; 4. предложения за редакционни поправки; 5. обсъждан текста и така нататък; 6. предложения за допълнения; и 7. основно предложение.
Основното предложение накрая – господин Лазаров, който добре познава правилника, възпитано мълчи, което приемам в знак на съгласие за останалите... (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Лазаров може само да аплодира поредната клоунада. Браво! (Ръкопляска.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, дали приключихте по начина на водене?
МАЯ МАНОЛОВА: Не, не съм.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Този цирк, който се опитвате да направите с тази Комисия... (Шум и реплики. Реплика от народния представител Цвета Караянчева.)
МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, госпожо Атанасова, да спазвате текста на Правилника...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Просто спазвайте правилата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Приключихте ли?
Благодаря, мога да взема отношение по процедурата. Правилно прочетохте текста на чл. 65. По същество, текстът, който подложих на гласуване, беше за приемане или отхвърляне, тоест не съм нарушила Правилника нито на Четиридесет и второто народно събрание, нито текстовете, които сме приели в Четиридесет и третото народно събрание на заседание на тази Комисия. За всеки е ясно, че това са предложенията, които касаят приемане на редакция на текстове, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Значи какво?! Трябва да Ви направя семинар. (Смях. Реплики.)
Какво да кажа? (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Можете да замълчите и ще направите услуга на всички (реплика от народния представител Мая Манолова при изключени микрофони), както правилно отбеляза госпожа Караянчева.
Господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Госпожо Председател, съгласно сега действащия Правилник, оспорвам току-що проведеното гласуване и искам прегласуване. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Иванов, ще допусна Вашето искане за прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА: Ето това вече е цирк. (Реплика от народния представител Филип Попов.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разбирам, че въпреки усилията Ви за искане на думата, Вашето добро възпитание вероятно не позволява да си включвате микрофона и да започвате да говорите, както правят други колеги. (Силен шум и реплики. Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
МАЯ МАНОЛОВА: Хайде да си ходим...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на прегласуване...
МАЯ МАНОЛОВА: ...Това е извън всякакви правила.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, имаше едно гласуване, една процедура по начина на водене и процедура...
ФИЛИП ПОПОВ: Правя процедура да прегласуваме чл. 62 от Правилника...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Попов, изключете си микрофона. (Шум и реплики.) Не можете да правите.
ФИЛИП ПОПОВ: Защо да не мога? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на прегласуване текста на чл. 106а, с направените редакционни предложения. (Реплики от народните представители Мая Манолова и Филип Попов.)
Ако обичате, колеги, без да знаете резултата от гласуването да не правите изводи за срамно или безсрамно гласуване.
Госпожо Манолова, господин Попов, ясно е, че не сте Вие моралните стожери нито на този Парламент, нито на предходни негови състави. Ако обичате!
МАЯ МАНОЛОВА: Въздържайте се от подобни оценки и спазвайте правилата. Нарушавате ги непрекъснато!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Поставям на прегласуване предложението за създаване на чл. 106а, с направените редакционни поправки в ал. 1 от господин Казак.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: за – 13, против – 1, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Надявам се всички да преосмислят думите си по отношение на гласуването на колегите си. Благодаря Ви.
МАЯ МАНОЛОВА: Защо да ги преосмислям, то беше прието? (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Какъв е този цирк, който разигравате?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, по начина на водене.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ще бъда максимално кратък. Колеги, умолявам всички, госпожо Манолова, Вас и всички останали, аз също ще си взема бележка, за да бъдем продуктивни, конструктивни и да продължим напред нека да спрем с безсмисленото говорене и подхвърляне.
Вижте, не можах да взема искане за прегласуване, защото Вие самата бяхте взели думата, включихте си микрофона и говорехте и затова отидох при госпожа Атанасова и й направих забележка. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Моля Ви, госпожо Манолова, нека се вразумим всички и да продължим да работим.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Глава десета – „Парламентарни изслушвания, проучвания и анкети”.
Има постъпило предложение по чл. 107, ал. 2.
Някой желае ли думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване...
МАЯ МАНОЛОВА: Момент. Нека да чуем какви са мотивите, за да правите това предложение.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз искам думата за изказване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
В предходните текстове на настоящия проект за Правилник приехме, че в края на съответното пленарно заседание не бива да се задават въпроси и така нататък.
Същото се отнася и за това Ваше предложение – „след задаването на всички въпроси”, тоест отново да изтеглим процедурата по задаване на съответните въпроси в края на пленарното заседание, което реално ще обезсмисли връзката на задаването на въпросите, на темата изобщо със съответните въпроси, ще стане голямо объркване накрая.
Затова Ви предлагам да го оттеглите. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Прочетох го.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Ако се вникнем по-внимателно ще видим, че този текст е наистина уточняващ, защото дори днес на това изслушване така се процедира. Отношение от името на парламентарна група се прави в края, след като вече са изчерпани въпросите и отговорите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак. (Реплики.)
Госпожо Манолова, господин Попов, надявам се, че разбрахте с усилията на всички останали колеги. (Реплики.)
Подлагам на гласуване текста на Глава десета – „Парламентарни изслушвания, проучвания и анкети”.
Моля, който е съгласен с наименованието на главата, да гласува.
Гласували: за – 13, без – против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров по чл.107.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 107 по вносител с направената редакция току-що.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за – 14, без – против и въздържали се.
Предложението е прието.
Гласуваме текстовете на членове 108, 109, 110.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Предложенията за текстовете са приети.
Глава единадесета.
Има направени предложения да бъде изменена от народните представители Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров.
Имате думата.
Не виждам. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Има ли желаещи за изказвания?
МАЯ МАНОЛОВА: Моля, някой от вносителите да обясни какво е предложил. (Реплики.) Със сигурност не знае.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо председател, няма ценз за образование – дали някой може да чете, или не може да чете, когато е станал народен представител.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Семинар може да направите, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз мисля, че все пак минимумът от изисквания, освен да се говори под светлината на прожекторите, да се разиграват циркове и етюди за един народен представител, е да може все пак да прочете това, което е предложено като законопроект, като текст. Това е отговорът на въпроса, а циркът нека да продължава.
МАЯ МАНОЛОВА: Също така в този ред на мисли е нормално някой, ако е предложил нещо, да може да го обясни, нали?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако желае. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, колеги.
Господин Лазаров, дуплика няма да ползвате.
Това беше реплика от госпожа Манолова.
Господин Кирилов, желаете ли думата все още?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само едно изречение исках да кажа, че правото да бъде представено предложението е право, а не е задължение.
Госпожа Манолова и вчера не беше могла да прочете Законопроекта за устройство на територията. Като не чете толкова госпожа Манолова защо ни каните на семинар? (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кирилов.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, както си признаха в залата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кой е признавал вчера подобно нещо?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Кирилов, благодаря. (Народният представител Мая Манолова говори при изключени микрофони.)
ПЕТЪР СЛАВОВ: Хайде да извадим стенограмата и да видим кой какво е казал, защото прекалявате, госпожо Манолова, извинявайте много. Такова нещо не е казано вчера. Това си го измислихте току-що. Хайде, пазете малко поведение, защото взе да ми писва и на мен.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване, тъй като нямаше направени изказвания по същество на предложените текстове, на Глава единадесета – „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз”, както и по отношение на текстовете на чл. 111, 112, 113, 114, 115, 116, 117, 118, 119, 120, 121 и чл.122.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за – 11, против – 1, въздържали се – 2.
Предложението е прието. (Реплики.) Благодаря Ви.
Господин Кирилов, правя Ви бележка да не влизате в диалог. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
С останалите колеги преминаваме към Глава дванадесета.
Уважаеми колеги, вчера сутринта бяха раздадени предложенията за изменение на текстовете в Глава дванадесета, в частта „Правно положение”, както и „Етични норми за поведение на народния представител”. Надявам се всички от вчера до днес да са прочели текстовете, да са се запознали с тях и да имат готовност да ги обсъждаме.
Има и предложение, извън тези които вчера Ви предложих като текст на комисията, на колегата Белемезов в чл. 127а. (Реплика от народния представител Четин Казак.)
Предлагам да обсъдим предложението, което ще бъде и редакционно на комисията – Глава дванадесета, Раздел „Народни представители”, да е правно положение.
Тук имаме ли спор и желаете ли думата за изказвания – „Създава се Раздел І”? Не виждам. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Току-що господин Казак поиска текст по текст.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава дванадесета – „Народни представители” и създаването на Раздел І – „Правно положение”.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: за – 13, против – няма, въздържал се – 1.
В чл. 123 няма постъпили предложения.
В чл. 124 няма постъпили предложения.
В чл. 125 няма постъпили предложения.
В чл. 126 няма постъпили предложения.
Надявам се, че никой няма да възрази да гласуваме тези текстове и тогава да преминем към обсъждане. (Реплика от народния представител Четин Казак.) Възразявате.
Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Искам само да Ви обърна внимание, уважаеми колеги, че текста на чл. 124 е от самото начало може би. (Реплики.) Променян е, но частта, която се отнася за тези, които са заемали длъжност в държавни общински учреждения и ал. 2, са останали още от самото начало. Още от тогава те са в колизия специално със Закона за държавния служител, обръщам Ви внимание, където изрично се изисква държавен служител, избран за народен представител да му се прекрати служебното правоотношение, след което има право да се възстанови, но се прекратява, а тук винаги си остава, че излиза в неплатен отпуск. Това е несъответствие, което си стои непрекъснато.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
Аз ще помоля референтите да направят справка и до гласуването в зала да имаме вече коректен текст, който да не противоречи на Закона за държавния служител.
Благодаря за това уточнение.
В такъв случай по принцип да приемем текстовете на член 123, които са безспорни, на членове 125, 126 и този на 124 с тази уговорка.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: за – 14, без – против и въздържали се.
По чл. 127 има предложение от господин Белемезов, което е инкорпорирано в текстовете, които сме предложили и раздали на всички вчера сутринта.
Господин Белемезов, желаете ли да обосновете предложението си? (Реплика от народния представител Светослав Белемезов.) То е включено. Ако прецените допълнителни аргументи, ако не...
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Изключително важно за нас е текстовете на Етичния кодекс, който предлагаме, да бъдат включени в Правилника и да бъдат като неизменна част от съществуването на Правилника поради простата причина, че целим по-добро взаимодействие между народните представители вътре в пленарната зала, много по-ефективно и качествено отношение към институцията Народно събрание.
Смятам, че предложените текстове от нас не биха попречили по никакъв начин на разбирането на всеки един от нас относно своите отговорности вътре в Парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Благодаря Ви, господин Белемезов.
По чл. 127.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз искам само да отправя един въпрос, за да се уточним и да знаем как прилагаме този текст. Отнася ли се това за преподаватели във висши учебни заведения?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Кой текст, господин Георгиев?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Член 127, който казахте, госпожо Председател.
Аз искам да заявя предварително, че съм хоноруван преподавател в два университета. Искам да знам имам ли право да продължа тази си преподавателска дейност или не?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По-нататък в текста, господин Георгиев, има специална норма по отношение на това кои професии не противоречат на Правилника на Народното събрание –преподавателската, свободните професии, адвокатската професия и лекарската.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви.
Приемам, че мога да продължа.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо Председател, аз не мога да приема предложението на господин Белемезов, тъй като знаем много добре, че по принцип етичните кодекси не са нормативни актове. Нали така? Докато Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е нормативен акт, защото знаете, че се приема с Решение на Народното събрание. От тази гледна точка не може да има разпоредба в него, която да приравнява Етичния кодекс, да го окачествява като неразделна част, защото ако се окачествени като неразделна част, то автоматически му придава сила равна на самия Правилник, тоест на нормативен акт, което е недопустимо.
Според мен може да остане „народният представител подписва Етичен кодекс” и толкова, но частта, „който е неразделна част от настоящия Правилник”, трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
Именно заради това сме предложили на всички писмени предложения, които са обособили един отделен раздел, наречен „Етични норми за поведение” към настоящия Правилник, както и сме направили редакция на предложението на господин Белемезов по отношение на контрола върху изпълнението на етичните правила, тоест Комисията за борба с корупция и конфликт на интереси ще наблюдава и контролира спазването им.
Надявам се, че приемате моите аргументи.
Други изказвания има ли?
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 127, съгласно редакцията, която сме Ви предложили, колеги, писмено.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: за – 14, без – против и въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на чл. 127а, предложен от господин Белемезов, който е намерил своето систематично място в ал. 4, ако господин Белемезов не го оттегли. Аз съм длъжна да го подложа на гласуване.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Да, госпожо Председател, като вносител го оттеглям.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
По чл. 128 има предложение от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров, като чл. 128 отново се премества в Раздел „Етични правила”. Някакви други предложения?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз мисля, че тук е редно да спрем с приемането на тези текстове и да отидем да приемем първо Вашите етични правила, за да може след това да приемем, че тук отпада чл. 128, защото в момента не можем да приемем, че чл.128 отива към „Етичните правила”, преди да сме ги приели самите тях, тоест преди да сме приели новата глава, която Вие предлагате, не можем да приемаме текстове, които препращат към нея.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Правилна констатация, въпреки че текстът на чл. 128 е: „При внасяне на законопроекти и изказвания, народният представител е длъжен да обяви частен интерес при обсъждания проблем”.
В такъв случай спираме до чл.128 и преминаваме към Раздел ІІ – „Етични норми за поведение”. (Реплики.)
От раздадения материал, което фактически означава, че всички направени предложения или ще бъдат обсъждани и подкрепяни по принцип, или ще се разглеждат само редакцията, която е направена и предложена на всички Вас.
Кой подход избираме?
Господин Митев, понеже Вие сте вносител на подобно предложение...
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ние поддържаме така направеното предложение. Аз нямам мандат в случая от името на вносителите да го оттегля, така че не възразявам паралелно с тези текстове, макар и във Вашата редакция, мисля, че няма никакъв проблем да добавя...
Аз имам едно предложение ад хок към текста на чл. 135 за едно допълнение на ал. 3. Смятам, че ако ги гледаме текст по текст аз се ориентирам кой е от първоначалния проект, който е внесен и гледаме досега, попада в „Етичните правила” и няма пречка това, което сме направили като предложение, да ги правя на систематичните места, ако ги гледаме текст по текст сега – Вашата редакция.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разбирам.
В такъв случай, колеги, подлагам на обсъждане създаването на Раздел ІІ – „Етични норми за поведение”.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля, който е съгласен със създаването на Раздел ІІ и наименованието „Етични норми за поведение”, да гласува.
Гласували: за – 13, без – против и въздържали се.
В чл. 135а е текстът, който създаваме и отговаря на текста на чл. 128, господин Казак, на който Вие правилно обърнахте внимание – чл. 135е, извинявам се. (Реплика от народния представител Четин Казак.)
Разбирате, че колегите вносители са заявили да обсъждаме текстовете по поредността, съгласно внесените предложения, но при създаването на нова глава и нов раздел те ще се дублират. Поради тази причина текста на 128, който е поредния по доклада, е текстът на 135е – новосъздадения.
Затова предлагам да обсъдим него – внесени са предложения от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров, ако не възразявате, да го гласуваме и така ще преминем към безспорните текстове на чл. 129.
Има предложение и впоследствие на господин Белемезов и ще стигнем до предложението на колегите от Патриотичния фронт за теста за наркотици, защото според мен това имахте предвид като казахте, че нямате мандат да оттегляте или да...
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, и ако мога да допълня, имам едно предложение за промяна ад хок в чл. 130, ал. 4 досегашна, нова 135и, ал. 3.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, добре.
Колеги, съгласни ли сте? По отношение на чл. 135е, мисля че няма никакви противоречия. Декларацията за частен интерес по Закона за конфликт на интереси.
Моля, който е съгласен, да гласува „за”.
Гласували: за – 14, без – против и въздържали се.
Приет е текстът на чл. 135е, който е и предложението на чл. 128 по същество.
Член 129 – няма направени предложения.
Не виждам коментари и желания за изказвания.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
По чл. 130 има направено предложение от господин Белемезов в ал. 4 – думата „може” да се замени с думите „е длъжен”.
Господин Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов са предложили редакция на ал. 5 и създаването й.
Господа, желаете ли обосноваване на предложенията си?
Може би по реда, по който са постъпили.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Предложението ми „може” да се замени със „е длъжен” според мен е свързан именно на това дейността на народния представител как се контролира извън Народното събрание като цяло.
Това, което ние предвиждаме като текст, дава възможност за по-добри контроли от страна на избирателите върху народните представители, като в страницата на всеки един от народните представители задължително трябва да фигурира информация за неговите предстоящи срещи, за да може съответно и по-широка аудитория от избиратели да се включат в тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Само отбелязвам, че същият текст е записан и в предложенията на чл. 135и. Ако се приеме, че гласуваме редакция по Вашето предложение „е длъжен”, ще го заменим в чл. 135и и предлагам да бъде „обявява”, да няма „може”, а „обявява”.
Заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Единственото ми опасение е да не започнат народните представители да публикуват срещи на страниците си, които да не се осъществяват, тъй като ние ги задължаваме да правят това нещо. Не съм убеден, че публикуването на графика на интернет страницата на народния представител би го подтикнало той да спазва наистина някаква регулярност в своите обиколки.
За мен е много по-важно наистина да се акцентира върху това, че народният представител обикаля района си и се среща редовно с избирателите си. Мисля, че това го има на няколко места в текста на Правилника.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Не съм много съгласен да се слага думата „длъжен”. Ще Ви кажа защо. Защото отново създаваме впечатление, че народният представител трябва да бъде закован за банката, на която стои. Пак Ви казвам, това е погрешно създадено впечатление за нашите народни представители, вследствие на което хората си мислят, че ако ние не сме тук, не си вършим работата. Работата на народния представител не е само да стои. Въпрос на морал е кога да присъства и отговорност към партията, която представлява. За мен вменяването на такова задължение ще създаде точно този афект – ние, стоейки тук, да си мислим, че си изпълняваме съвестно нашите задължения, което абсолютно не е вярно.
Защо текстът да не бъде така: „Народният представител присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран”. Какво значи „длъжен”?
Ето, аз съм преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Аз там не стоя, освен на приемното си време. А пишем „длъжен”, означава, че аз трябва да стоя там, даже когато няма необходимост да стоя там. Все пак народният представител не е чиновник. Той е институция и като такава той не може да бъде задължен да стои там на едно место и да не мърда. Не ме разбирайте, извинявайте!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има трета реплика – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз си мисля, че по принцип задължение за бъдещо събитие е малко условно, така че да бъде задължено едно лице, било той народен представител, е, как да Ви кажа, не толкова целесъобразно, според мен. Затова нека да се придържаме към сегашния текст. Мисля, че той е добър. Това е моята реплика.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Дуплика – господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря.
Госпожо Председател, смятам, че колегите не са ме разбрали напълно, тъй като текстът, заложен в чл. 134, ал. 4, гласи – ще прочета само началото: „Народен представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избирателите”, и ще приключа дотук.
Идеята е в дните, в които народният представител има възможност да прави срещи със своите избиратели, тази информация не по негово усмотрение да бъде качена на страницата на интернет, а по-скоро човекът да бъде задължен да го направи. Веднага ще се аргументирам защо. Ако аз съм избирател от даден район и зная, че народен представител, излъчен от нашия район ще бъде на среща в дадения район, аз бих желал това нещо да го прочета в интернет, да разбера по някакъв начин за него и да се включа на срещата, за да мога да задам актуален въпрос, питане, които по някакъв начин да намерят отражение в пленарните заседания на Народното събрание.
Господин Андреев, по никакъв начин аз не се аргументирам, че народният представител трябва да стои само в Народното събрание. Напротив, в дните, в които той изрично трябва да се среща със своите избиратели, да имаме възможност тази информация да бъде посочена по надлежния ред в интернет. Нищо повече!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Делчев – за изказване, после госпожа Мая Манолова.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Аз да Ви кажа, правилно разбирам предложението. Това, което вътрешно ме кара да му се противопоставя, е това, че се опитваме да въведем някакви административни задължения на народния представител. Тоест той непрекъснато да качва информации за това къде пътува. От заседания, от пътувания, от такива неща някои хора могат да не намират време, за да стоят и технически да качват информацията в интернет.
Иначе, вярвам, че никой тук няма да се противопостави на това, че народният представител трябва да обикаля и да се среща с избирателите си. Това е напълно нормално.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Манолова, Вие си вземете думата, защото Вие водите в отсъствието на госпожа председателката. (Оживление и смях.)
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, ще подкрепя предложението, което е направено от господин Белемезов и е включено в текста на чл. 130, и съответният текст в етичните правила, както и по отношение на това, че народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран, защото той наистина е длъжен. Това ни е работното място. В случаите, в които се налага нещо различно, има правила, по които народният представител заявява, че е ангажиран и няма да може да участва в съответното пленарно заседание.
Уверявам Ви, господин Андреев, аз също съм активен човек като Вас, и въпреки това в последните няколко мандата сигурно имам не повече от три отсъствия изобщо от пленарни заседания, които предварително са заявени. Така че това е възможно.
По отношение на предложението за качване на интернет страницата на графика със срещите на народния представител, ще си позволя да Ви споделя скромния опит от предишното Народно събрание. Това е текст, който въведохме с идеята за повече публичност и прозрачност в работата и беше формулиран точно по този начин „може”. В резултат на това само двама народни представители обявихме график за срещи, и то ако трябва да бъда честна, тъй като аз бях единият от тях, недостатъчно коректно всеки път с телефон, с адрес и прочие. Тоест трябва да има задължение. Трябва да има задължение, за да бъде спазвано от народните представители.
В против случай наистина са ни много ангажиментите и това е нещо, което всеки би пропуснал и би се захванал с нещо, което смята за по-важно. Така че аз ще го подкрепя. Мисля, че са резонни.
Освен това предлагам, уважаема госпожо Председател, в рамките на процедура да действаме експедитивно по тези текстове. Защото е ясно, че има аргументи „за” и „против” и след като ги чуем, да пристъпваме към гласуване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Всяко задължение – неспазването му, предполага санкция. Ние тук, господин Казак беше прав, приемаме етични правила. Санкциите на едно задължение на народния представител, незаписано така като норма – дали ще изпълнява своите задължения да се среща със своите избиратели, да внася законопроекти, да бъде активен, да се изказва и така нататък, гледат избирателите, когато дойде време за избори.
Някои колеги се изказаха и аз съм съгласен с тях, че едно формално спазване на качване на графика на едни такива срещи, които са изпразнени от съдържание, не би довело до добрия резултат. Не виждам защо трябва да бъда задължен да си качвам на страницата на интернет изказванията? Изказванията ги има и всеки може да си отвори сайта на Народното събрание. Това да си качвам изказванията, да си качвам клиповете във Фейсбук, в интернет започва да ми звучи малко повече.
Второто – да си качвам предложенията и становищата по законопроекти. Не виждам как бих могъл да дам становища по законопроекти? Мога да направя предложения между първо и второ четене за изменения – тях също ги има на страницата на Народното събрание, или изказванията по съответните законопроекти. Така че възможността кой както прецени да го направи, мисля, че е достатъчно, така както е направен текстът.
Иначе говорим за приемане на етични правила. Вкарваме едно задължение и при неспазването му освен санкцията, която ще ни даде избирателят, и той я дава не само затова, че сме провеждали или непровеждали срещи, или че сме си качили или некачили изказванията на страницата на интернет, или че сме си публикували във Фейсбук мненията и законопроектите – направили сме си един много добър пиар, избирателите си дават своята оценка въз основа на качеството, на политиките, които провеждаме и следваме, а не на изпълнението на едни такива задължения.
Всеки може да си организира срещите, уважаеми господин Белемезов, защото има избирателни райони, където няма интернет. Ние се срещаме с хора, които са в селата, където няма дори и пътища, за да кажем, че, видите ли, ние си публикувахме на нашата страница на интернет, на моята си лична страница, графика за среща, но никой не дойде. А няма и да дойде, защото там просто няма интернет или естеството на тези избиратели е такова, че не ползват и не се интересуват от интернет, поради което едно такова задължение е просто чисто формално, за да звучи добре за хората. Нека всеки сам да си преценява и да си организира тази си дейност в зависимост от това какви са избирателите му, как работи.
Аз приемам текста, има го всъщност в Правилника, но мисля, че не трябва да бъде задължение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Лазаров.
Господин Белемезов, след това господин Иванов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Лазаров, моето уважение, Вие сте сериозен политик и не очаквах, че точно Вие ще кажете това нещо.
Първо, това, което ние предлагаме – да бъде качена информация за срещите на народните представители в интернет, и това, което Вие в кавички твърдите, че са срещи, изпразнени от съдържание и смисъл, означава, че такова е Вашето отношение към Вашите избиратели. Но по никакъв начин не е това отношението към моите избиратели.
Моят скромен опит от две седмици в парламента ми даде възможността да разбера каква е моята отговорност вътре, в парламента. Във времето, в което аз не съм в парламента, аз съм на среща със своите избиратели – в сряда вечер, в четвъртък вечер, в понеделник целия ден.
Излизайки от ролята на политик и влизайки в ролята на обикновения човек – там, където няма интернет, са частни случаи, но там, където средствата са на достатъчно развито ниво, излизайки от ролята на политик и поставяйки се в ролята на обикновения гражданин, какъвто съм бил до момента, аз си задавам въпроса: моят народен представител от моя район за тази седмица къде бих могъл да го намеря? Защото това са хора, които не членуват в политически партии, където има структури и организации, където могат да подскажат тази информация. Това са обикновени хора с обикновени семейства. Поради тази причина аз смятам, че няма нищо лошо в това народният представител да бъде задължен да оповести тази информация, за да може да има много по-директен диалог с хората, с народа.
А това, че Вашите срещи са изпразнени от съдържание и смисъл, това е Ваш личен проблем, а не мой.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Лазаров, аз ще бъда съвсем кратък, но искам да припомня на Вас, а и да кажа на колегите, че графикът за нашите срещи с телефоните на нашите сътрудници и нашите контакти, съгласно Правилата на политическа партия ГЕРБ, са качени на страницата на политическа партия ГЕРБ. Всеки знае как може да се свърже с нас, къде да ни намери, кога ни е приемното време и така нататък. Така че това вече е направено.
Мен ме притеснява още нещо. Ако заменим думата „може” с думата „е длъжен”, това означава, че всеки трябва да си направи интернет страница, да я поддържа – ако може. А ако не може, как ще се случи? Разбирате ли? Има и други начини да изпълним това. То като предложение е добро. Пак казвам, ние вече сме го направили. Господин Лазаров и това трябваше да каже, затова го репликирам, и с това ще приключа. Но не това е начинът със задължението. Изпълнени са, повечето от тези неща се правят. Както каза той, за някои от нашите предложения относно изказвания и позиции, това се качва на страницата на Народното събрание, където всеки един може да се осведоми за нашата дейност тук.
Така че тези неща са направени и наистина мисля, че малко в случая поставяме и придаваме повече тежест може би на нашите желания. Но може би не е нужно в случая да го правим, защото то така или иначе се прави и няма смисъл да се акцентира толкова на това. Това беше репликата на господин Лазаров.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Лазаров, желаете ли думата?
Господин Попов има процедура.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги! Уважаеми колега Белемезов, очевидно, стремейки се да наложите Вашата теза, нещо не сте разбрали от моето изказване.
Аз не съм против който желае и както желае да си организира срещите – дали чрез публикуване на страницата в интернет, ако има такава, дали във Фейсбук. Дали по някакъв друг начин, дали в населени места, където няма жълти павета и няма интернет, предварително да е обявил графика и хората там – те знаят, аз не съм за първи мандат народен представител и го казвам от опит, просто бях против това „длъжен”. Дали ще си кача на моята лична страница на интернет изказванията, становищата по законопроекти или внесените законопроекти, за да ги прочетат N- брой хора в моя избирателен район или ще ходя, както и ходя на срещи, и в преките разговори с тях обясняваме нашите политики, приемаме техните предложения, внасяме питания в Народното събрание, това нека всеки сам народен представител да си го прецени и организира. Пак Ви казвам, оценката я дава в крайна сметка избирателят. Аз съм от 2009 г. в политиката и досега избирателят е давал оценката за народните представители от политическа партия ГЕРБ, включително на евроизборите.
Няма да отговарям на репликата Ви, отдавам я на нещо друго – дали моите срещи са изпразнени от съдържание, или не са. Отдавам го на нещо друго, просто не искам да навлизам в тази тематика – дали моите срещи са изпразнени от съдържание.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Лазаров.
Колеги, аз също имам предложение да прекратим дебата, да преминем към гласуване.
Госпожа Вяра Анкова е тук по отношение на предложението за парламентарен телевизионен канал и е добре да чуем и нея. (Реплика на Димитър Белемезов.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: То е същото.
А по отношение на изпразнените ми от съдържание срещи, по-нататък ще тръгнем към етичните правила, които Вие самите предлагате.
ФИЛИП ПОПОВ: Колеги, нека всеки сам да си прецени какво и как да качва.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Моля Ви! Моля Ви да гласуваме, колеги.
ФИЛИП ПОПОВ: Освен това има сайт на Народното събрание, там се отразява.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Точно така, господин Попов.
Подлагам на гласуване предложението на господин Белемезов в чл. 130, ал. 4 думата „може” да се замени с думите „е длъжен”.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за – 1, против – 1, въздържали се – 11.
Предложението на господин Белемезов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 130, както Ви е предложен по редакция. (Реплика на народния представител Христиан Митев.)
Извинявайте, прекратявам процедурата по гласуване – има още едно предложение на господата Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов.
Предлагам да се върнем отново на този текст, след като чуем становището на изпълнителния директор на Българската национална телевизия.
Уважаеми колеги, съгласно приетото решение по текст във вчерашния ден за създаване на парламентарен канал от Народното събрание, поискахме становището и на Българската национална телевизия, както и на Българското национално радио, по отношение на честотите на които се излъчват и разпространяват пленарните заседания и възможностите и занапред да се разпространяват по друг начин.
Госпожа Вяра Анкова е при нас, за да обясни необходимостта или възможността – техническа и финансова, за да се случи подкрепеното вчера от голяма част от колегите предложение на господин Белемезов.
Госпожо Анкова, надявам се, че сте се запознали с предложението – моля да ни отговорите на тези въпроси.
Заповядайте!
ВЯРА АНКОВА: Благодаря.
Аз искам първо да кажа, че според мен идеята е много добра, защото в много държави в Европа имат такъв парламентарен канал. Оттук нататък обаче идват трудностите по създаването му. Най-голямата, разбира се, е финансирането.
Съществуват различни модели на парламентарни канали в Европа. Ако трябва да избера най-добрия модел, за мен поне това е френският модел, на френския парламентарен канал. Всички канали, искам да уточня, са направени с допълнително финансиране към обществените телевизии. Вече, различно е дали това финансиране идва директно от парламента, което аз лично смятам, че не е добър модел за нашата държава, защото каквото и предаване да има в този парламентарен канал, освен преките излъчвания, би тегнало съмнението за недобра журналистическа работа. Оттам нататък е допълнително финансиране към обществената медия за създаване на един парламентарен канал, който е по френския модел.
Аз смятам, че ако наистина целим да създадем нещо добро, трябва да вземем най-добрия пример. Има и други примери, както казах. За мен пример за половинчат парламентарен канал, това е гръцкият, който има излъчвания на заседанията на парламента, на комисиите на парламента, но оттам нататък има програма като обикновен канал. Тоест излъчват филми и класическа музика.
Какъвто и модел да предприемем за развитие на този канал и аз бих предложила това да бъде една дългосрочна стратегия, по която ние да работим, защото смятам, че тук, за няколко дни, така просто БНТ да създаде парламентарен канал, наистина няма как да го направим. Още повече трябва да се спрем на модел, за който да изчислим финансиране, в смисъл какъв бюджет ни трябва за развитието точно на този модел парламентарен канал и оттам нататък да вървим към реализацията му. Защото просто едно излъчване на заседанията на парламента, според мен, това не е парламентарен канал. Още повече заседанията не са, както знаете, през цялата седмица – този парламентарен канал не може да съществува три дни и след това да го няма. Ако наистина правим и имаме европейската идея за развитие на парламентарен канал, за мен трябва да направим нещо наистина добро, което да се забележи, което да повиши рейтинга на парламента и естествено да има добър имидж за Българската национална телевизия, че е ангажирана с правенето на този канал. Това предполага създаването и на собствена програма от студия в парламента. Освен излъчването на парламентарните заседания, освен излъчването на комисиите, Вие като депутати трябва да се ангажирате за едно участие и в студията. Няма никакъв проблем оттук нататък, след като финансирането е реализирано, този сигнал да се предоставя безплатно към всички медии. Ние и сега при обществено значими и важни събития също предоставяме безплатен сигнал към всички медии.
Ако има, разбира се, още въпроси – съвсем схематично представям идеята, защото смятам, че наистина тя трябва да се базира на един сериозен анализ за модел, първо, на парламентарния канал и след това, откъде да бъде взето това финансиране.
Само искам да кажа, че тези парламентарни канали са създадени преди дигиталната ера, ако мога така да се изразя. Тук седи и вариантът за поставянето на така наречения „обществен мултиплекс”, който БНТ ползва, чиито капацитет за момента е запълнен с програмите на Българската национална телевизия. Естествено и по разпространението на този канал също трябва, според мен, да има сериозен диалог. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Анкова.
Останах с впечатлението, поне лично аз, че това предложение, което приехме вчера, би дало възможност за един дългосрочен дебат и различни по вид решения, и то не в тази комисия, а по-скоро в Комисията по културата и медиите, в Комисията по информационни технологии и съобщенията.
Господин Белемезов, не знам Вие като вносител от това, което чухте, какво заключение си правите, но аз считам, че е много рано да записваме текст, който не можем да изпълним преди да сме си отговорили на всички въпроси.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Защо да не можем да изпълним?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Георгиев, Вие рядко посещавате заседанията на комисията, но ако обичате, да има някаква поредност на изказванията, ако искате думата.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Белемезов, ако имате становище по казаното от госпожа Анкова. В противен случай, аз считам, че тази тема отново би намерила мястото си за дебат в пленарната зала. Може би, госпожо Анкова, там също ще Ви поканим за допълнителни разяснения по различните модели.
МАЯ МАНОЛОВА: Може ли!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, разбира се, госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Този текст вече е гласуван и той е израз на волята на народните представители за повече публичност и прозрачност в работата на парламента. Разбира се, не можем да не се съобразим с това, което каза госпожа Анкова.
Аз формално бих направила предложение за редакция, ако се стигне до прегласуване на този текст – да добавим, че създаването на парламентарния канал ще бъде финализирано при създаването на технически и финансови възможности за това.
Но в никакъв случай да не се отказваме от текста, защото от опит знаем, че ако нещо не е записано в Правилника като ангажимент, то просто се отлага във времето и никога не се случва.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Аз бих ползвала реплика към Вас за това, че дори и записани текстове в Правилника, като например създаването на Консултативния съвет по законодателство, също не се случва.
Това предложение беше направено и вчера и аз напълно го подкрепям, госпожо Манолова. То беше направено от колегите от нашата парламентарна група – да има текст в преходна и заключителна норма, че когато се осигури и финансова, и техническа възможност, ще влезе в сила. Намирам, че желанието на всички ни за повече публичност и прозрачност на работата на парламента отговаря обаче и на фактическата възможност да се изпълни.
Господин Казак, реплика към изказването на госпожа Манолова или изказване?
Госпожо Манолова – дуплика? Не.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Анкова, благодаря за поднесената информация. Аз мисля, че тя в никакъв случай не трябва да ни обезсърчава или демотивира в намерението ни да запишем текст, който да задължи Българската национална телевизия да търси възможно най-удачния начин за изпълнение на това решение.
Ето, и Вие, госпожо Анкова, сама потвърдихте, че това е решение, което е взето в много други европейски държави, то се прилага, намерили са различни форми. Така че Българската национална телевизия при добро желание и при осигуряване на съответното финансиране, разбира се, може да намери начини, първоначално да включи подобно излъчване към съществуващите канали, те вече са поне четири доколкото знам – БНТ1, БНТ2, БНТ Свят и БНТ HD, така че вече има достатъчно канали, които се излъчват 24 часа и в някои от които може да се даде възможност да се излъчват заседанията на Народното събрание, извън парламентарния контрол, който задължително се излъчва по БНТ1. Така че и в момента има възможност Българската национална телевизия да излъчва.
За създаването на отделен канал, Вие сама казахте, че в ерата на цифровизацията, на мултиплекса, мисля, че съществува техническа възможност да се създаде нов, отделен канал на обществената телевизия, който да се занимава само с това и той да се запълни със съдържание извън преките излъчвания на заседания.
Мисля, че първото нещо, което трябва да представите – може би не на нас, а на бъдещата Комисия по култура и медии, е някакъв финансов разчет колко би струвало това на Националната телевизия.
МАЯ МАНОЛОВА: Концепция.
ЧЕТИН КАЗАК: Плюс концепция, за да може евентуално да се заложи в някои от следващите бюджети – на държавния бюджет, специално в частта за държавната субсидия за Националната телевизия.
Категорично не приемам предложението на госпожа Манолова да се запишат под условие, тъй като и в момента има задължения, които са записани, които не се изпълняват съвсем. Например, от Националното радио, аз го посочих в предходно изказване, то не изпълнява пълноценно задължението си да излъчва заседанията на Народното събрание. Това не означава, че ние трябва да се откажем от този текст. Напротив, обществените медии трябва да положат всички усилия да изпълняват пълноценно задълженията, които им се вменяват от Народното събрание. Защото това са задължения в интерес на информираността на българските граждани.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплики към господин Казак? Не виждам.
Не съм сигурна, господин Казак, дали българските граждани, които са и данъкоплатци, ще имат желание да следят този парламентарен канал и освен него и парламентарните студиа.
Колеги, със съжаление ще кажа, че според мен българските граждани дори предпочитат да не се излъчва и петъчният парламентарен контрол. (Оживление.) Трябва да си дадем ясна сметка на кого се дължи това.
ЧЕТИН КАЗАК: Може ли дуплика?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Може, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Госпожо Атанасова, все пак нека не говорим толкова категорично. Има граждани, които следят с интерес парламентарния контрол. Друг е въпросът на технически решения как да се излъчва той, кой от каналите на Националната телевизия да го прави. Ако се създаде нарочен парламентарен канал, може да се мисли той да излъчва изцяло заседанията и тогава да няма нужда първият канал на Националната телевизия – БНТ 1, да излъчва тези заседания.
Хората вече имат достатъчно избор. Който не желае, няма да гледа тези заседания. Тези, които имат желание обаче, да могат да гледат и следят парламентарния контрол. Обществената телевизия трябва да им осигури достъп и възможност да наблюдават и да слушат парламентарния контрол. (Реплика на изключен микрофон от народния представител Димитър Лазаров.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Казак.
Първо изказване – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз също се присъединявам и бих искал да благодаря на госпожа Анкова, че е тук и ни предостави тази информация.
Искам да използвам възможността, за да я попитам за следното нещо. Ако вярно разбирам, проблемът е първо да се създаде парламентарен канал по смисъла на това, което представлява един парламентарен канал, но има и втори проблем, който е запълненият капацитет на мултиплекса, с който в момента разполага БНТ.
Моят въпрос е следният: дали при това положение БНТ би могла да предоставя сигнал, който така или иначе се генерира от Народното събрание, от пленарната зала, и се гледа във вътрешната мрежа на заинтересовани лицензирани оператори, които в договорни отношения с БНТ да го разпространяват в своята кабелна или сателитна мрежа, както съответно преценят. Мисля, че това би бил донякъде един своеобразен тест какъв е интересът към тези предавания, преди да започнем да правим нещо, като скъпоструваща инвестиция, като парламентарен канал. Благодаря Ви.
ВЯРА АНКОВА: Да видя дали съм разбрала правилно въпроса. Вече не говорим за парламентарен канал, а говорим за предоставяне на сигнал от заседанията на Парламента към различните медии, които имат интерес към това? Така ли?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да. Говорим за случаи, при които в рамките на договор, сключен с БНТ, да го препредават нататък, при зачитане на авторски права и така нататък.
ВЯРА АНКОВА: По принцип това е нещо, което е по-възможно да се случи по-бързо. Естествено, то пак е въпрос на наши финансови изчисления, по простата причина, че тук има хора, които работят в дните, когато има заседания. Не смятам, че би било толкова голяма трудност за БНТ да го направи. Въпросът е с какви договорни отношения ще бъде обвързано това с другите медии – дали се очаква да бъде направено безплатно от БНТ като разпространение, или не се очаква да бъде направено безплатно като разпространение? Защото сме имали случаи, в които сме виждали камера на друга телевизия, която предава сигнала на БНТ, поставен пред монитора на БНТ, който е в кулоарите на Парламента, не бих искала да навлизам в подробности. Затова приветствам сериозно договаряне с БНТ и с останалите оператори, които имат интерес за това. Не смятам, че Българската национална телевизия би била комерсиален обект, за да изкарва печалба от това, но все пак има базисни разходи, които би трябвало да бъдат покрити.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Извинете, госпожо Председател, като уточнение точно това имам предвид под „договорни отношения” – да се заплащат разходите, които БНТ на практика ще прави. Такъв е смисълът – да не е за сметка на Националната телевизия.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Делчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря за думата, госпожо Председател.
Госпожо Анкова, аз смятам, а това е и позиция на Реформаторския блок, за изключително важно да се наложи принципът на публичност върху работата на Народното събрание в най-широкия възможен смисъл.
Народното събрание е точно обратното на онова, което би била някаква тайна, организирана, за да не кажа престъпна група, която обикновено действа в условията на потайност и бяга от камерите. Затова трябва да направим всичко възможно в дните сряда и четвъртък, които са обикновено дни на гласуване на важни законопроекти и тогава има изключително сериозни дискусии, да осигурим възможност на тези граждани, които искат да видят контекста на дискусиите, на законопроектите, да могат да ги наблюдават.
Затова не съм съгласен с предложението на госпожа Манолова да слагаме условности, които могат и да не се случат – технически и финансови.
По-скоро съм склонен да сложим някакъв срок, който да осигури достатъчно време на Българската национална телевизия, първо, да направи тези важни финансови изчисления, а на второ място, да изчисли по какъв начин технически трябва да се подготви за създаването на парламентарен канал или алтернативно за излъчването на този сигнал през някой от другите канали, така че сряда, четвъртък и петък да има излъчване на дейността на Народното събрание.
Въпрос към госпожа Анкова: може ли да кажете колко би бил разумният срок?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Преди да отговори госпожа Анкова, има реплика към Вашето изказване от господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не съм сигурен дали е точно реплика, но уважаеми господин Делчев, понеже казахте, че трябва да се обсъди и да се вземе решение какво точно да се прави и ще Ви трябва информация, с която да боравим и ние, и колегите, които ще правят това нещо, искам да Ви обърна внимание, че към момента около 55% от населението на България е покрито с интернет. Това е по данни от Комисията за регулиране на съобщенията от доклада им за миналата година. България е в първата десятка от страни в света по скоростен интернет. Имаме директно излъчване на заседанията на Парламента в интернет.
Ще помоля господин Краевски, ако е възможно, да ни даде информация каква е посещаемостта и каква е гледаемостта, за да сме наясно какво правим всъщност, за да не стане така, че ще изхарчим пари за нещо, което ще се гледа от много малка част от населението. Вече сме осигурили възможност за гледаемост от хората, които имат интерес да го правят.
Разбирате ли ме? Не е точно реплика, господин Делчев, това е молбата ми.
Ще помоля господин Краевски за следното: по принцип интернет доставчиците и тези, които правят платформите на интернет страниците, имат възможност да направят броячи, за да видим какви са гледанията. Това е нещо съвсем елементарно и не касае нещо повече. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Мисля, че по принцип разполагам с подобна информация. За съжаление, използването на интернет от българските граждани не е чак толкова високо, още по-малко секторът, който ползва интернет, по-малко следи работата на Народното събрание.
Мога да Ви кажа обаче от опита в предишния Парламент, че излъчването на парламентарните комисии, включително на заседанията на Комисията за взаимодействие с гражданското общество, при която беше задължително онлайн излъчването – благодаря на Канал 2, че излъчваше заседанията на тази комисия, справката показва, че интересът към нейните заседания наистина е бил висок – за мое голямо изумление, защото и там нещата стигаха до говорилня и разправии. (Смях, оживление.) Там обаче се коментираха важни за българските граждани теми, за хората, които засягат интересите им, свързани с тока, монополите, съдебните изпълнители и това имаше много висока гледаемост.
От друга страна, уважаеми реформатори, аз съм много „за” всичко да се излъчва пряко, включително заседанията на подобни комисии. Мисля, че това ще бъде допълнителен мотив към народните представители поне да си представят предложенията и да си обосновават гласуването.
Сигурна съм, че ако Ви излъчваха пряко на това заседание днес, нямаше да си позволите по такъв начин – безцеремонно, да приемате подобни текстове. (Шум и реплики от ГЕРБ и РБ.) Много моля да не изопачавате смисъла на предложението, което съм направила. (Продължаващи шум и реплики.)
Очевидно всичко това може да се случи само ако бъдат осигурени пари и бъде осигурена техническа възможност. Ако искаме да сме абсолютно коректни и към БНТ, и към хората, които изразходват бюджета на Народното събрание, нека оставим тази възможност това да се случи, след като бъдат осигурени съответните технически и финансови възможности. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров на изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Делчев, заповядайте – дуплика.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Съгласен съм, че не бива да се харчат пари залудо. Доколкото разбрах, такова беше Вашето изказване.
Искам обаче да подчертая следния факт. Петдесет и пет или 60% от българите ползват интернет. Процентът може да се окаже и по-нисък, не знам. Със сигурност обаче социологическите проучвания сочат, че 95% от българите се информират от телевизионните канали и телевизията. Всъщност това е основното средство на почти целокупния български народ. Затова според мен е важно да превърнем телевизията в посредник между народните представители и хората.
Мисля, че други обяснения не съм длъжен да давам, особено когато коментираме точка за Българската национална телевизия и дали тя да излъчва канали, а колегите се включват в някакви други точки и отново объркват цялата дискусия.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Госпожа Анкова да отговори на поставените въпроси.
ВЯРА АНКОВА: Искам да кажа, че ако този текст – за телевизионен канал, както вече сте го приели, бъде гласуван, това означава автоматически да отпадне прякото предаване на пленарните заседания, защото това не означава телевизионен канал, тоест пряко предаване на заседанията може да бъде по съществуващ канал, а не по парламентарен. Ние нямаме такъв.
Искам тук да направя разлика между пряко излъчване на заседанията по принцип, което е по-вероятно да може да стане по-бързо и да се осъществи по БНТ 2, примерно; и създаването на отделен парламентарен канал. Искам да направя тази разлика – едното не означава другото.
Ако трябва искрено да кажа, това ще натовари финансово телевизията. Ще използвам това, че съм тук, за да кажа следното. Естествено, Българската национална телевизия има много отговорности и тя ги съзнава много добре. В същото време съзнава, че не всички отговорности, които има, ги изпълнява много добре, но не защото хората в нея не искат те да бъдат изпълнени, а защото наистина Българската национална телевизия е поставена пред ситуация на много изисквания и на изключително ниско финансиране. В момента ние сме под финансирането на редици държави, не искам да ги изброявам, повечето от тях дори не са членове на Европейския съюз.
В момента се връщам от конференция в Прага. Имах възможността да отида до чешката обществена телевизия, която е с бюджет от 280 млн. евро. Да, наистина, с този бюджет те имат канали за деца, което според мен е задължение на обществената телевизия. Аз лично като майка на четири деца смятам, че тук БНТ отстъпва от задълженията си в името на това да информира, да може да покаже целия политически живот на държавата, защото хората наистина се интересуват от това.
Опитваме се да имаме културни предавания. БНТ е единствената, която поддържа сутрешен културен блок. Това обаче не означава, че показваме културата на тази държава. Аз съм най критична към Българската национална телевизия, защото имаме какво да направим и с телевизионния театър, но нямаме средства, за да го реализираме. Опитахме се да направим няколко знакови постановки на Крикор Азарян, но всяка постановка, за да звучи съвременно, а не като телевизионния театър от времето на 60 те, 70 те години, струва изключително много пари. За заснемането на една такава качествена постановка, бюджетът е горе-долу 60 70 хил. лв. за час и половина програма, което ние няма как да си позволим да дадем.
Когато се прави сравнение, защото често се прави такова и се казва: „Вижте какво прави BBC, вижте какво прави RAI!”. Нека обаче да говорим и за бюджети. БНТ е поставена в ситуация, при която при този бюджет тя трябва да отговори. Аз не казвам, че тя не трябва. Смятам, че тя е обществена телевизия и трябва да отговори на всички критики, но трябва да има отговорност, и от Вас за финансирането на Българската национална телевизия, защото смятам, че България заслужава да има силна обществена телевизия.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Анкова.
Господин Белемезов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Анкова, уважаеми господин Краевски! Изключително много Ви благодаря за това, че сте тук, сред нас. Благодаря Ви от името на цялата Комисия, тъй като Вашето присъствие тук е израз на добра воля, израз на позитивно срещане на нашето решение, което вчера излъчихме от заседанието на нашата Комисия.
Използвам повода, за да кажа, че се отнасям с много уважение към Вашия професионализъм и към институцията, която ръководите. Всеки един от нас слуша Вашето експертно мнение по въпроса. Няма как направените от нас предложения да не бъдат съобразени с Вашето виждане и мнение.


Предложението на нашата парламентарна група – Парламентарната група на АБВ е вносител на въпросното предложение, е инспирирано от това да търсим максимална прозрачност за работата на Народното събрание, за работата на комисиите. Основният проблем на днешното време в България, за българската общественост, смятам, че и Вие ще се съгласите с това нещо, е, че липсва доверието на обществеността към политиците ни, като цяло. Търсейки точно прозрачността, ще се опитаме да върнем доверието на българската общественост към политиците.
Държа да отбележа, че ние предложихме текста като законодател, но в израз на желание да намерим най-доброто решение на експертно ниво, бих си позволил да Ви предложа в началото на следващата седмица да бъде инициирана среща на експертно ниво, при която след необходимите разчети – финансови, логистични, технически, да бъде изведена обща експертна позиция по какъв начин и най-удачно това предложение би могло да бъде реализирано на практика.
Смятам, че всеки един от нас като представител на Комисията заедно с експертите по медийни въпроси би могъл да се включи в срещата с Вас и да намерим най-рационалното решение на въпроса.
Още веднъж Ви благодаря, че сте тук. Още веднъж благодаря на всеки от колегите, че гласува за това решение да бъде прието.
Пак казвам, решението е инспирирано само и единствено за търсене на повече прозрачност и за връщане на доверието у българските граждани към българските политици. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Считам, че няма реплики към това изказване.


В такъв случай, колеги, ако няма допълни въпроси към госпожа Анкова, да й благодаря от името на всички нас, че толкова бързо се отзова на нашата покана.
Надявам се до момента, в който текстът ще бъде разглеждан в пленарната зала, вече ще имаме единно становище кой подход ще ползва Народното събрание. В случай на приемане на който и да е, да предвидим възможности в Преходните и заключителните разпоредби за техническата и финансовата обезпеченост на този процес. Благодаря Ви отново, госпожа Анкова.
ВЯРА АНКОВА: И аз.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Приятна вечер!
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждането на текстовете.
Ако искате, можем да направим почивка от 16,20 до 16,30 ч., защото ме помолиха колегите. Остават съвсем малко текстове. Предлагам да приключим тази вечер. Благодаря.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, да си заемем местата и да дадем възможност на колегите Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов да обосноват предложението си в чл. 130, ал. 5.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Започвам с това предложение, което е в стария чл. 130 да се създаде ал. 5, респективно новата редакция, която ни беше предложена, това е чл. 135, ал. 4, като мотивите за това са следните.
Още в началото на този състав на Народното събрание, още в първата пленарна седмица изказванията и поведението на народни представители в пленарна зала, тъй като разглеждаме тук и етични правила няма да е етично да говоря за тях, тъй като те не присъстват тук, обезпокоиха голяма част от нашата парламентарна група и в частност вносителите, като тези изказвания и това поведение не просто не бяха в рамките на добрия тон, не просто бяха едно по-емоционално изразяване на отношение по разглеждани въпроси, а бих казал, че внесоха у нас едни основателни съмнения за употреба на психотропни вещества от част от народните представители – нещо, което ние считаме за недопустимо. Поради това правим това нестандартно предложение за допълнение в Правилника.
И ако ми позволите с оглед на процесуална икономия да допълня и едно предложен адхок, което се отнася до чл. 130 преди, но тъй като виждам, че новата редакция на текста, която ни е предложена, по-скоро би трябвало да е в чл. 135. Като първо изречение, ние предлагаме да се запише, че „Народният представител има право на до 5 нещатни сътрудници”.
Какви са мотивите да направим това предложение? Установихме, че в чл. 14, ал. 4 от Правилата за пропускателния режим в Народното събрание е записано, че един депутат има право да заяви до два пропуска за постоянен достъп до Народното събрание за свои нещатни сътрудници. В проекта за Правилник няма регламентация колко да са тези нещатни сътрудници, като впоследствие е видно, че се използват едни вътрешни правила, по които Народното събрание не се произнася, да се определи техният брой. Ние сме склонни да намалим тази бройка 5, но смятаме, че е разумно всеки народен представител да може да има поне до 3 нещатни сътрудници, най-малкото, за да може да осъществява дейността си и да ползва експертния потенциал, съответно да им бъдат издавани пропуски. В противен случай оставаме във варианта, който действа сега – в един акт, който не е правилник на Народното събрание, в едни вътрешни правила да се урежда бройката. Това са предложенията и мотивите към тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплика – господин Попов. Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Позволявам си да направя реплика по отношение на предложението във връзка с чл. 130.
Уважаеми колеги, при извършено някакво престъпно деяние има норми, Вие ги знаете, и в Наказателно-процесуалния кодекс, и в подзаконови нормативни актове, по които може принудително, там са описани органите, които съответно могат да извършат тази процедура и по какъв начин принудително да се отнеме биологичен материал от съответния правен субект. Задължението за вземане на изследване за употреба на наркотични вещества всъщност включва най-малкото и вземане на кръв от съответния народен представител.
Освен това така някак си вменяваме една презумпция за виновност на всички народни представители, че употребяват наркотични вещества. Аз си мисля, че в крайна сметка тук обща е целта за издигане авторитета на Народното събрание. Един такъв текст в Правилника на Народното събрание определено не кореспондира с тази наша обща цел. Затова по отношение на този текст не мога да го подкрепя.
По отношение на другото Ви предложение – да, намирам го за резонно, но мисля, че след това трябва да го обсъдим в чл. 135. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
За втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз, първо, искам да кажа, че изцяло подкрепям предложението за този вид изследване. Смятам, че има нужда. За съжаление, има колеги, които е видно, че изпадат в злоупотреба с някои вещества и то не само алкохолни.
РЕПЛИКА: Да сложим един дрегер.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние в миналия парламент го предложихме.
Така обаче както е записано и както го разчитам, означава, че един път годишно депутатът Х, когато знае, че е в кондиция, тогава ще се изследва за наркотични вещества и ще представи доказателства. По важно е, според мен, това да може да стане инцидентно. И защото много си мисля как може да става инцидентно и по чие искане, защото, когато видимо някой е употребил, той не би желал. Тоест както колегите тук правилно отбелязват, очевидно тази норма налага един елемент на принуда. Въпросът е как да дефинираме. И по искане на кого – на медия, която констатира неадекватно поведение, което е малко грозно, или пък на народен представител, който се е почувствал засегнат от едно такова поведение?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Или на жена му.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На жена му може винаги. (Оживление.) Там дори не стигаме до режима, който е принудителен в Закона за движение по пътищата.
Тук предлагам да продължим с разсъждения в тази посока и ако измислим нещо приемливо и правно допустимо. Аз лично не бих имал никакво притеснение във всеки един момент който от Вас каже: искам проба за наркотици или за алкохол, примерно до един час да се подложа, защото, според мен, Вие използвате вярното понятие – да се подложа на такова изпитание, изследване. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
След това аз също ще си позволя реплика.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, това предложение на колегата Митев звучи доста екстравагантно. Подкрепям това, което каза колегата Попов – нека да имаме себеуважение и да не се подлагаме на такива бих казал обществено ефектни процедури, но все пак процедури, които ще подложат под съмнение авторитета на институцията, която ние образуваме.
Затова моля колегите Митев, Веселинов, Ангелов и сие да оттеглят това предложение и ако преценят моето предложение за разумно, нека да го оттеглят и да не стигаме повече до обсъждане на този текст.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Ще си позволя трета реплика, господин Митев.
При всички случаи е безспорно, че и през годините, а за съжаление и в рамките на този мандат на Четиридесет и третото народно събрание има колеги, които вероятно дават повод не само Вие да поискате подобен тест, но може би да се ползва дрегер, както господин Кирилов отбеляза. Други колеги в предходни мандати имаха предложение за психотест за народни представители.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Това е по-разумното.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, по-разумно е, но е жалко.
Извън процедурата на реплика към господин Митев обръщам внимание на господин Георгиев, че мисля, че нивото на институцията и рейтингът на Народното събрание не зависи от някой друг, а зависи от самите нас, от тона на дебата, от обидните квалификации и от спазването на морала и етиката. За съжаление, тук всички сме пълнолетни, не можем да се върнем назад във времето и у някои колеги да превъзпитаме някои морални и етични норми. Освен това, може би в духа на предложенията за семинари и за всякакви обучения по четене, обучения по Правилника, трябва да направим и семинар за обучение в пленарна зала, но това в рамките на шегата.
Освен това, съгласно и Конституцията, и например Закона за здравето, никой не може да бъде изследван без той да пожелае това. И всички изследвания се правят след информирано съгласие.
Наистина интересна е хипотезата, на която и господин Кирилов обърна внимание – за принудителното такова по отношение на Закона за движение по пътищата и органите на МВР. Но все си мисля, че със сила и принуда подобни действия, особено записани под формата на правила със силата на закона в нашия Правилник, не биха могли да бъдат удачни. Може би всяка от парламентарните групи в своя си правилник, който е длъжна да приеме, следва да запише подобни правила. И тогава мисля, че никой няма да се противопостави на тяхното изпълнение.
Аз също заявявам, както и господин Кирилов, че във всеки един момент мога да се подложа на такъв тест. Мисля, че голяма част от колегите, поне които сме в тази Временна комисия, бихме го направили.
Предлагам наистина да съобразим всички аргументи и при сегашното гласуване, и при гласуването в пленарна зала. Прави сте, аз също Ви подкрепям. Не знам доколко е осъществимо като действие формално.
Дуплика желаете ли?
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дупликата ми ще е общо към всички колеги, които направиха реплики. Благодаря за репликите, приемам ги.
Ще допълня отново – в настоящия момент аз нямам мандат да оттегля това предложение. Това, което ще направя обаче, ще изразя в случая личното си мнение, лично аз смятам, че действително това предложение се нуждае от особено добро прецизиране с оглед действащата нормативна уредба и разпоредбите от различни нормативни актове и закони, част от които цитирахте тук. Ще говоря впоследствие с нашата парламентарна група евентуално или да бъде преосмислено това предложение, или да бъде прецизирано по такъв начин, че то да отговаря на действащата нормативна уредба в Република България. Пак казвам: за съжаление в момента, дори и да искам, няма как да го оттегля, тъй като мандатът ми не е да го направя. Затова ще моля да го подложите на гласуване. Разбира се, в пленарна зала нещата могат да търпят развитие.
И само едно изречение в самия край – Вие самата, а и останалите колеги го казаха, аз разбира се нямам никакви съмнения в членовете на настоящата временна комисия, а и в повечето колеги в пленарната зала, все пак обаче има и такива народни представители, които да водят до съмнения, които вдъхновиха това предложение. Аз няма как да убедя колегите си, че няма нужда от това, след като те станаха свидетели на едни грозни сцени още в самото начало на тази легислатура на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Има думата господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз съвсем кратко ще се включа. Присъединявам се към това, което чухме от колегата Кирилов. Аз също се опасявам, че в този вид разпоредбата няма да бъде работеща, включително и това, което Вие казахте, че на практика именно такива хора, които злоупотребяват, ще се явяват на този тест точно тогава, когато ще го издържат, когато е веднъж годишно.
Но мислейки в посоката наистина нещо може ли да се направи и как да се реши въпросът с принудата аз си мисля, че решението може да бъде в посока на доброволността. Тоест ако всички се подлагаме на този текст в определен момент, тогава много ще е трудно на някой точно той да откаже, защото веднага ще има съмнение, че има причина да отказва.
И ще завърша с това, че може би техниката тук може да ни дойде на помощ и тези устройства, които всеки ден ползваме, за да се регистрираме и да гласуваме, предполагам технологично някой ден ще бъде възможно да се измисли и как да се провежда един такъв тест при поставянето на пръста върху тях.
За момента ще гласувам „въздържал се”, но нека мислим в тази посока и това да стане ежедневие, за да няма никакво съмнение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря и аз.
Наистина имам една молба към вносителите – колегата Митев, Веселинов и изобщо към тяхната парламентарна група. Наистина нивото на дебата в пленарна зала не би следвало да стига до тези крайности. Това е наистина молба ако разговаряте с Вашата парламентарна група и оттеглите това предложение в пленарна зала, целият парламент ще е задължен, защото в крайна сметка този висш орган в една парламентарна република, каквато е и България, не бива да пада до такова ниво.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Реплика – заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Попов, аз декларирах вече, че ще говоря впоследствие с парламентарната група и в пленарна зала или ще видите някаква нова редакция на текста, както казах, съобразена с действащото законодателство, или това предложение ще бъде оттеглено. В момента просто няма как да го направя. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Председател, аз всъщност искам да се включа с предложение. Да, аз бих подкрепил текста и в този вид, но още по-спокойно ще го подкрепя, ако поне добавим „при поискване”.
РЕПЛИКА: От кого?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Без значение и без да конкретизираме от кого, за да се разбира „от всеки”. Но това един път годишно. Тоест един път годишно който прецени и е първи. (Оживление и реплики.)
Предложението е направено тази проба да се извършва един път годишно, не повече. Тук може да се коментира и по срока, но не бих искал да влизаме в този дебат, защото периодът може да не е годишен, да е месечен, да е седмичен.
Предлагам поне да добавим „при поискване”, като това би могло да бъде сторено от всеки един заинтересован субект в най-широкия смисъл на това понятие.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Кирилов.
Господин Великов желае да вземе думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо Председател, аз не съм член на Временната комисия, но ми беше интересно какво правите толкова време тук тези дни и виждам, че водите задълбочени разисквания по различни въпроси.
Тъй като съм може би единственият химик в залата, или поне ако има още някой колега след това да си поговорим, и съм се занимавал с анализ, включително на наркотични вещества и на други забранени вещества, трябва да Ви кажа, че този въпрос не е толкова прост. И аз бих предложил ако колегите не си го оттеглят, да дадат списък на тези вещества, той да бъде утвърден, да дадат списък по какъв начин ще се вземат проби от колегите, в акредитирани ли лаборатории ще се изследват, дали ще се използва само газова хроматография, или течна – с мас-спектрометрия? Всички тези въпроси изискват едно действително задълбочено разискване. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Много благодаря.
Ще си позволя да направя процедурно предложение да не излизаме извън обхвата на текстовете на Правилника, пренасяйки темата в областта на медицината, химията и разпоредбите включително в областта на актовете, издавани от министъра на здравеопазването и Агенция „Митници” да речем, защото именно те боравят с тези списъци и постановления на Министерския съвет, където са упоменати наркотичните вещества.
Затова, уважаеми колеги, нека да подложа на гласуване това предложение. Има много по-важни текстове, които все още не сме обсъдили.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов – в чл. 130 да се създаде ал. 5.
Моля, който е за това предложение, да гласува.
Гласували: за – 2, против – 2, въздържали се – 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 130 по вносител.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
По чл. 131 няма направени предложения. Не виждам желаещи за изказвания.
Моля, който е за този текст, да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
По чл. 132 има предложение от колегата Белемезов – ал. 1 да отпадне.
Предложение от колегите Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов – в ал. 3 се добави изречение второ.
Колеги, желаете ли да го обосновете?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Колеги, предложението ми е чисто редакционно – да се допълни след края на текста „към искането се предлагат достатъчно данни”, тоест да е ясно, че става въпрос за достатъчно данни, че народен представител е извършил престъпление от общ характер. Мотивите ни са достатъчно данни и термини от Наказателно-процесуалния кодекс. Другата възможна редакция – „достатъчно данни по НПК”, тъй като иначе текстът свършва с „достатъчно данни” и не е ясно достатъчно данни за какво.
Ако прецените, че текстът ще стане прекалено тежък, ние не държим на това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Преди да дам думата на господин Белемезов, бих искала да обърна внимание, че текстовете на алинеи 1, 2 и 3 са аналогични на тези от Конституцията.
Мисля си, че господин Белемезов би се съобразил с това – разчитам да оттегли предложението си и да отпадне ал. 1. В противен случай, без да има текст кога могат да бъдат задържани народните представители, не можем да приложим разпоредбите на втората и третата алинея.
Събирането на достатъчно данни, господин Митев, е хипотеза в ал. 3. Така започва тя: „Когато са налице достатъчно данни за престъпление от общ характер…”
Без тези достатъчно данни да са събрани, няма как да се отправи искане от главния прокурор. Затова считам, че текстът, както е пренесен от Конституцията в Правилника, е най-логичен и удачен.
Първо – господин Митев, като реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Макар че в процедура по реплика по принцип не се правят оттегляния на текстове, ще си позволя да я използвам – оттеглям нашето предложение. Както е чисто редакционно, не държим на него. Мисля, че текстът и така е добър.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
По-скоро бих си запазил правото да гласуваме нашето предложение. При всички положения това е въпрос, който смятам, че може да бъде подложен на коментар, включително и тук, освен в пленарната зала. Още повече – смятам, че ако не се стигне до общо мнение, че трябва да отпадне ал. 1 на чл. 132, по-скоро би могло да се потърси редакционен, юридически вариант, в които самият имунитет като такъв да бъде снеман по доста по-облекчен начин от досега действащите Правила. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Белемезов, ще го подложа на гласуване. Пак повтарям, че това е действащ текст на Конституцията.
ФИЛИП ПОПОВ: Правя процедура да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Белемезов за отпадане на текста на ал. 1 в чл. 132.
Гласували: за – 1, против – 10, въздържал се – 1.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 132 – другото предложение се оттегли.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
По членове 133, 134 и 135 няма направени предложения.
Подлагам ги на гласуване.
Гласували: за – 12, без против и въздържали се.
Предложение от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров за създаване на Глава дванадесета „а” с наименование „Етични норми за поведение на народния представител”.
Правя редакционно предложение това да не е отделна глава, а да бъде Раздел ІІ.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
Приехме чл. 135е и 135и, като отхвърлихме предложението на господин Белемезов.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз поддържам направеното предложение в предходно мое изказване за допълнение към чл. 135к по отношение на нещатните сътрудници към Народното събрание с мотивите, които изложих. Сега ще ги припомня, тъй като тогава за процесуална икономия го направих при гласуване на допълненията на чл. 130.
А именно: към момента в нашия проект за Правилник няма уредено до колко нещатни сътрудници има право да ползва един народен представител. Такава уредба съществува във Вътрешните правила за пропуск на народните представители. Ние предлагаме такава изрична уредба да има, тъй като в противен случай се оказва, че с Вътрешните правила директно се определя бройката на нещатните сътрудници. Тъй като тези сътрудници са нещатни, считаме, че с това не се утежнява по никакъв начин бюджетът на Народното събрание.
От друга страна, смятаме, че е необходима поне минимална бройка – до пет. Или ако се включите в дискусията и прецените, че до пет лица са много, настояваме поне да е до три бройката на нещатните сътрудници, за да може един народен представител да ползва експертизата на отделни лица в различни области. В края на краищата с гласуванията си в комисиите и в пленарната зала, макар и не-специалист в отделните области на знанието, народният представител е длъжен да изразява обоснована и аргументирана позиция. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
Реплика – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, наистина пет души би било прекалено да бъдат сътрудници. Аз си мисля, че е нормално народният представител да се ползва от експерти – всъщност за това говорим, и мисля, че трима души е нещо нормално. Подкрепям това предложение.
Доколкото Народното събрание е върховният законодателен орган, ние трябва да имаме възможност да се ползваме от някаква група от експерти и затова подкрепям Вашето предложение за трима души.
ХРИСТИАН МИТЕВ: В момента са двама по Вътрешните правила. Ние предлагаме до пет, но ако счетете, че това е прекалено голям брой с оглед издаването на пропуски на множество хора, сме съгласни да ги намалим до трима. Ще възприема тази редакция на текста, тъй като смятаме, че трима е минимален брой и по никакъв начин няма да утежним нито пропускателния режим в Народното събрание, нито по някакъв начин ощетяваме бюджета на Събранието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Добавка от господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Струва ми се, че наистина това правило следва да залегне в нашия Правилник за дейността, а не да бъде норма от Вътрешните правила, тъй като в крайна сметка ние сме орган, който действа според Конституцията и според собствения си Правилник за дейност. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Дали ще бъде във Вътрешните правила, или в Правилника, все пак това нещо е регламентирано по някакъв начин. Само искам да уточним – няма пречка народните представители на граждански договор да ползват експертизата на неограничен брой сътрудници или експерти във всички области. Това не е забранено и няма как да бъде забранено. Тук става въпрос по принцип за нещатни сътрудници, които се вписват като такива, получават съответните удостоверителни документи като такива и участват в подготовката, обсъждането и приемането на актовете. Както в една нормална комисия – вече имахме такива, можеха да участват и тук.
Мисля, че неслучайно тази бройка е сведена до двама на един народен представител, които да участват. Обикновено практиката е: тъй като двама не могат да обхванат целия аспект, в зависимост от това кой народен представител занапред в коя комисия ще бъде, очевидно там са насочени нуждите – в комисията, но като се разпръснат в комисиите, в една парламентарна група – по двама такива сътрудници. Тях, разбира се, ще ползват и народните представители от тази парламентарна група. Затова бройката е сведена до двама.
Знаете, преди време беше изтекло в медиите, беше отразявано как като нещатни сътрудници бяха ползвани съвсем неподходящи лица. Затова е заложено да бъдат качвани в регистър – с оглед прозрачността. Досега практиката е работила с двама такива – по двама на един народен представител. Мисля, че е достатъчно и няма смисъл да пренебрегваме тази практика. Пак казвам, в различните комисии народните представители имат право и тогава в една група могат да станат не по-малко от 22-23 и нагоре. Не говоря за затрудняване – ефективно е, нормално е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, аз предполагам, дори не съм убедена дали на този текст точно тук му е мястото. Все пак разделът е „Етични норми за поведение”.
Ще подложа на гласуване това редакционно предложение, но считам, че то би било редно да е уредено във Вътрешните правила или в Правилата за работа на комисиите. Поне тук, в „Етични норми за поведение” не мисля, че е мястото да се определи броят на сътрудниците на народния представител. Не възразявам за броя и така нататък.
Призовавам Ви да сме максимално кратки в изказванията си, защото часът е 17,15. Остават ни малко текстове до края, но имаме отложени много такива.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Ще бъда максимално кратък.
Първо, прецизирам предложението си – до трима сътрудници. На следващо място, по отношение на систематиката съм се водил от това, че до този момент в Правилника, единствено в приетия вече чл. 130, ал. 4 – настояща редакция чл. 135, ал. 3, се говори въобще за нещатни сътрудници. Никъде в Правилника нямаме уредба на това има ли право народният представител на такива, няма ли право. Смятам – това е моето убеждение, че бройката би следвало да бъде уредена в Правилника и след това тези Вътрешни правила за пропуск да бъдат съобразени с Правилника, а не обратното, защото по този начин се оказва, че Вътрешните правила, които не ги гласуваме ние – поправете ме, ако греша, нито пленарната зала, определят право на колко нещатни сътрудници има един народен представител.
Не смятам, че трима е прекалено голяма бройка. Освен работа в комисиите, народните представители работят и в пленарната зала – необходимо е, освен тези области, които поемат в комисиите, да имат още поне един сътрудник, който да ги подпомага в дейността им. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Съгласен съм като цяло с предложените текстове, само че имам и някои бележки по тях.
В чл. 135в, ал. 2 – „Народният представител не може да предприема действия, които накърняват принципа на разделението на властите и независимостта на държавните органи”.
Не зная какви ще са тези действия. Защо трябва да залегнат в нашия Етичен кодекс? Не виждам никакви правни последици от това нещо, което е вписано тук.
На следващо място: „Народните представители декларират имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина по реда на Закона…” – то и сега е така. Защо трябва да го вписваме в Етичен кодекс? Не мога да си отговоря на тези въпроси.
Член 135д – „При внасяне на законопроекти и изказвания в пленарната зала или в комисия народен представител с частен интерес от обсъждания проблем по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е длъжен да го декларира”. Ами ако не го декларира, пак си носи отговорност съгласно този закон. Излишно ми се вижда.
Най-фрапиращо за мен – „Народният представител провежда срещи с избирателите си, включително в изборните райони, извън дните…” Всички български граждани са наши избиратели. Ние трябва да се срещаме с тях в определени дни – не мога да го разбера. Сега оттук ако изляза и отида на среща някъде в София, какво – аз съм нарушил Етичния кодекс? Не съм съгласен. Моля да оттеглите поне това предложение в ал. 2, защото наистина няма логика.
Напротив, народният представител трябва да има повече контакт с избирателите – когато той прецени, по свое усмотрение, когато му е възможно. Как ще му налагаме ограничение в неговото свободно придвижване и срещи, ако щете, с избиратели? (Реплика: „Това е за дните – не е за времето”.)
За дните – да. Какво пречи: пленарното заседание свършва в 14,00 ч. – в 15,00 ч. може да искам среща с избиратели?! Няма логика. В Народното събрание също мога да си поканя двама или трима мои, наши избиратели и това значи, че съм нарушил Етичния кодекс, защото съм направил тази среща?!
Моят изборен район е във Видин, но, да речем, има хора, които са в София. Какво им пречи – те са си в изборния район? Излишно е.
На следващо място – „Народният представител може да обяви на страницата си в интернет…” – защо трябва да му даваме това право, което той и без това има?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Това вече го обсъдихме, дори го гласувахме.
ФИЛИП ПОПОВ: Наистина Ви моля. Другите – по-склонен съм да ги подкрепя като цяло, но поне това в чл. 135ж, ал. 2, ако не го оттеглите, нека да го гласуваме отделно от останалите членове.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин Попов, искам да Ви обърна внимание, че текстът, на който основно се спряхте – за срещите, е текст, който през 2013 г. сте приели в Правилника. Просто обръщам внимание. Той е пряко транспониран, ако мога така да се изразя, в този, който сме предложили. Ако възразявате…
ФИЛИП ПОПОВ: Има една сентенция: „Умният се учи от грешките си” – глупавият не го прави.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Манолова вероятно би Ви санкционирала за това изказване.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Колеги, искам да Ви върна към чл. 135к и нещо, което колегата Андреев онзи ден спомена – за народни представители, които се разхождат с охрана из сградата на Народното събрание. Аз лично подозирам, а и други колеги имат подобни наблюдения, че тази охрана всъщност е вписана като техни сътрудници. Тук се чудя дали не е мястото да добавим едно изречение, че в този регистър се вписват, освен лицата, които са работили по граждански договор, и лицата, на които е издаден постоянен пропуск за Народното събрание. Значи може човек да има постоянен пропуск, а да няма граждански договор. Тук ако греша, поправете ме, които сте с повече парламентарен стаж. Но ако има друг ред за получаване на постоянен пропуск за сградата и той няма да бъде отразен в този регистър, нека тогава да го запишем като текст. Да е ясно кой народен представител си е писал като сътрудници охраната и да си носи отговорност за това пред избирателите, въобще хората да го знаят. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Те са сътрудници по граждански договор, щатен и нещатен сътрудник. При всички други хипотези не знам как осъществяват достъп лицата, които Вие имате предвид, като охрани и други подобни. Може би са на граждански договор. Не става въпрос за НСО – става въпрос за частната охрана на някои от народните представители.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Прав е колегата Славов. Мисля, че наистина трябва да разграничим охрана на някои народни представители, които се ползват от тази услуга, и сътрудници. (Реплики.) Може би е редно да запишем, че охраната на народни представители, ако ползват такава, не е щатен или нещатен сътрудник – нещо от този сорт.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да, и се вписва примерно в отделен регистър.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Всички останали, извън Националната служба за охрана, която си е законно назначена, по-скоро по предложение на вътрешния министър – една комисия, която функционира в Министерския съвет и е на подчинение на съвсем… (Реплики при изключени микрофони.)
Господин Лазаров, Вие давате повод на други колеги да зададат въпроса: кой от кого се пази в сградата на парламента и допуска ли се изобщо, че някой тук ще бъде нападнат? (Весело оживление.)
Господин Андреев зададе такъв въпрос, но да не влизаме в този дебат.
Предлагам Ви сега да гласуваме текстовете, като колегите ще имат ангажимент да погледнат по отношение на щатните и нещатните сътрудници и броя им къде е най-удачно да бъдат посочени – дали в тези текстове, дали във Вътрешните правила. Предполагам, че в залата също ще има такъв дебат.
Предложението на господин Попов да отпадне онзи текст на действащия Правилник – остава ли за дните; дните, извън посочените, за провеждане на срещи с избиратели в изборните райони? (Реплика: „Дните и часовете”.)
Имайте предвид, колеги, че този текст има връзка и с Финансовите правила впоследствие по отношение на командировъчни и така нататък.
ФИЛИП ПОПОВ: Представете си, накрая сме записали: „Комисията по ал. 1 приема Правилата по прилагането на тази глава”. Много ми е чудно как Етичната комисия ще следи всеки народен представител кога и къде се среща и после ще приеме проект за решение или решение: народният представител Хикс в сряда, в 15,00 ч. се среща със свои избиратели. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.) Нека да отпадне, излишно е.
Нека да гласуваме.
Предлагам член по член да ги гласуваме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Попов, няколко пъти вече казвам, че обсъждаме предложенията на раздадения материал вчера сутринта. Няма алинеи, да.
Подлагам на гласуване Раздел ІІ „Етични норми на поведение” и текстовете от чл. 135а до чл. 135л.
ФИЛИП ПОПОВ: Имах предложение за разделно гласуване на членовете по Раздел ІІ „Етични норми”. Подложете го на гласуване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Попов за разделно гласуване на текстовете.
Гласували: за – 2, против – няма, въздържали се – 8.
Не е прието предложението.
Подлагам на гласуване наименованието на раздела, заедно с текстовете от чл. 135а до чл. 135л.
Гласували: за – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Глава тринадесета „Парламентарно поведение”.
Предлагам наименованието на Глава тринадесета „Парламентарно поведение” да се измени на Раздел ІІІ „Парламентарно поведение” – отново материалът, който вчера допълнително получихте, колеги.
Ние сме направили предложение.
Има и предложения от колегите Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов за чл. 144.
Те са инкорпорирани в чл. 143а.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Именно защото са включени в предлагания проект, ние ги оттегляме. Смисълът, който сме заложили, е възприет.
Оттегляме предложението. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Не съм съгласен със записа в чл. 143, ал. 1, т. 1, а именно: „оскърбява Народното събрание” и специално членовете на Министерския съвет, президент или вицепрезидент. Добавено е: „Министерски съвет” при оскърбително поведение от страна на народния представител.
Санкцията за оскърбяване на член на Министерския съвет – забележете, е най-тежката. Председателят може мотивирано да го отстрани за три заседания.
Санкцията за нагрубяване на народен представител е „порицание”, тоест „забележка”, която е втората по тежест, съгласно чл. 137.
Питам сега: членовете на Министерския съвет с какъв ранг са? На Президент ли? И как може санкцията за народен представител да е в пъти по-лека от тази санкция по отношение на членове на Министерския съвет? Какво се прави в случаите, когато имаме обратно действие, а именно оскърбяване от страна на член на Министерския съвет на народен представител?
Категорично не съм съгласен с тази позиция. Не мога да подкрепя единствено чл. 143 в тази му редакция – с добавката „Министерски съвет”.
Призовавам и колегите да помислят евентуално и наистина да оттеглят това свое предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Попов.
Прави Ви реплика и като вносител ще заявя, че няма да го оттеглим.
Съгласна съм обаче да засилим дисциплинарните мерки по отношение на народни представители, които обиждат други народни представители. Считам, че в този случай обаче ще има пленарно заседание под кворума в някои моменти (оживление), ако и председателстващият заседанието спазва Правилника по отношение на дисциплиниращите мерки.
Отново казвам, че целта на тези предложения не е да се превъзпитаваме или да се дисциплинираме, защото голяма част от народните представители отдавна, дори петкратно или повече, са надминали възрастта за възпитание, но не намирам за уместно някои народни представители да си позволяват да обиждат, нагрубяват и членове на Министерския съвет, и други представители на държавните органи. Няма да давам примери.
Ако Вие сте съгласен да завишим санкцията за обидите между народни представители, направете подобно предложение, но няма да го оттеглим в никакъв случай. Благодаря.
ФИЛИП ПОПОВ: Дуплика.
Вземам процедура за дуплика като добавям, че всъщност най-тежкото наказание по отношение на обида към членове на Министерския съвет всъщност има и своето финансово изражение. Лишаването на народен представител от три заседания всъщност му отнема и надницата. (Реплика.)
Ама може и да са три. Това вече е по усмотрение на Председателя на Народното събрание. (Шум и реплики.)
Наказанието всъщност има и финансово изражение, а освен това сме били многократно свидетели и на, както казах и преди малко, обратното действие – на обида от страна на членове на Министерския съвет към народни представители.
Да, действително някои народни представители са си позволявали по-неетично, да го нарека, поведение в пленарната зала, но такава санкция да се добави по отношение на Министерския съвет? От какво толкова се пазят тези министри – да не би да бъдат обидени? Тук отново всеки един от членовете на Министерския съвет или по усмотрение на Председателя на Народното събрание може да приеме, че е нанесена обида на съответния член на Министерски съвет. Много разширяваме този кръг от субекти, заради които народните представители да бъдат наказвани.
Считам, че към настоящата редакция за президента и вицепрезидента – напълно достатъчна е, нека да не вкарваме и изпълнителната власт в тази хипотеза. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, наистина, когато регулираме чрез нашия Правилник отношенията с членове на Министерския съвет и други органи на държавната власт, трябва да бъдем максимално ясни и коректни.
Аз подкрепям колегата Попов в предложението му наистина да отпаднат членовете на Министерския съвет.
Давам Ви аргументи: първо, ние имаме и по задължение, и по функция правото и задължението, бих казал, да упражняваме парламентарен контрол. Това означава... (Реплики.)
Ще Ви обясня.
Това означава ние да изтъкваме недостатъците в дейността на съответните държавни органи – било то министри, заместник министър-председатели, дори министър-председателя.
Второ, аз се чудя – ако ние, примерно поискаме оставката на един министър или на друг държавен орган, както примерно се случи преди известно време – народен представител от една парламентарна група поиска оставката на гуверньора на Българска народна банка от трибуната – това сега оскърбление ли ще бъде или не е оскърбление?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Георгиев, извинявам се за прекъсването.
Само ще си позволя да Ви обърна внимание на текста. Много моля да сме съвсем коректни към предложението. Единствено и само в случаите на лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Оставката какво е, питам аз, госпожо Председател? Как? Какво?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще Ви предложа да направим наистина семинар, на който да се обучим. (Шум и реплики.)
Хайде сега да не коментираме подобни неща. Има Конституция, отворете я, ще видите!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Това е очевидно нещо ново и няма как да не се тълкува като някакъв допълнителен чадър.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Как ще е ново? Това, че Вие за първи път сте тук...
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Това е един допълнителен чадър по отношение на изпълнителната власт. Моля Ви, нека да не го правим. Аз Ви моля просто.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре, благодарим.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: И още едно нещо искам по този текст – право е на Председателя на Народното събрание да налага наказание, това е така, но същевременно ние даваме и възможност народният представител да отнесе своята жалба до същия орган, който му е наложил, образно казано „орган”, който му е наложил наказанието в тридневен срок – в ал. 3, и да иска отмяна на съответното наказание и съответно Председателят може мотивирано да потвърди или да отмени, или промени наложената дисциплинарна мярка. Моля Ви това поне да го отнесем към един колективен орган, например Председателския съвет (силен шум и реплики), който орган по нашия Правилник... (Реплики.)
Не се смейте! Не е другарски съд! Не съм казал такова нещо. Вие все имате някакви представи в главата си, но съжалявам, съжалявам за което. (Силен шум, реплики, оживление.)
Аз лично нямам такива представи. Нека да направим нещо по-функционално. Ако има наложена мярка по отношение на народен представител, тя поне да се разгледа в някакъв Председателски съвет. Ясно е, че там аргументите на Председателя ще бъдат най-солидни, най-ясни, може би с най-голяма тежест, но нека поне да не правим това съвместяване на органа, който налага някакви наказания и органът, който след това ще ги отменя. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Всъщност, колеги, ние в момента сме в процедура на реплика към господин Попов. (Реплики.)
Не, напротив! Реплика беше! (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Георгиев, в действащия Правилник, който Вие сте приели, а и така стои назад, аз не казвам, че защото Вие сте го правили, текстът, за който Вие казвате, ама той едно към едно е транспониран, както казва госпожа Атанасова.
Извинявайте, Вие преди малко казахте, Вие просто си противоречите, за да... Не мога да разбера. (Реплики.)
Аз не Ви прекъсвах. Слушам Ви много внимателно.
Председателят на Народното събрание не всякога председателства, понякога е председателстващият. Възползвам се от забележката на господин Янаки Стоилов, когато се обърнаха към него и казаха: „Председателстващ”, той каза: „Аз съм Председател. В момента председателствам”. Може да бъде някой от заместник-председателите и той да наложи това. Може Председателят – органът, който е наложил, ако правим така, да се отмени. Какъв друг ред да правим? Първа инстанция, въззивна, касационна? (Реплики.)
И в практиката, извинявайте, се е случвало, когато председателят – да, наложил е наказание по един или друг повод, след това го отменя или не го отменя. Хайде да не усложняваме излишно нещата. Ако ще влизаме в диалог, аз няма да се възползвам от това право при Вашето следващо изказване.
А що се отнася до това – кое е оскърбително, кое не е, моля Ви се, не подценявайте Народното събрание, народните представители и самите председатели. За да не говорите, че ако аз искам оставката на един министър, е ли оскърбително или оскърбително ли е, ако искаме оставката на един заместник-председател – господин Янаки Стоилов? Хайде, моля Ви се, сериозно да се отнесем към дебата за практика и норми, които досега са работили.
Нормално е да има уважително отношение и към членовете на Министерския съвет. Аз не виждам какво Вас толкова Ви притеснява или Ви плаши? Ще пускате сценарий. Ами, добре. Излезте утре и започвайте да се държите грубо и неуважително. Ще влезете веднага в първата хипотеза, защото това ще бъде оскърбително спрямо Народното събрание, господин Георгиев. Тук просто е една уточняваща, допълваща норма. Защото това ще бъде в първата хипотеза – три заседания, ако се държи оскърбително към Народното събрание. Ама, ако 10 човека излязат и започнат да говорят оскърбително към членове на Министерския съвет, не е ли оскърбително за Народното събрание? Оскърбително е, разбира се. И е обидно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Лазаров. (Шум и реплики.)
Тезите са ясни. Колеги, моля Ви! (Реплики.)
След малко ще Ви дам думата.
На крачка съм от това да подложа на гласуване предложението на госпожа Манолова утре от 6,00 ч., сутринта да работим! Нека да бъдем по-кратки в изказванията си, защото и Народното събрание ни е дало срок за приемане на Правилника.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Абсолютно съм съгласен с колегата Георгиев, само че той пропусна, че всъщност с тази норма се изхожда от частния случай, за да се направи рамка за общия.
Освен това той, мисля, че е категорично за това, че при липса на легална дефиниция за обида, цялото правомощие се предоставя на председателя на Народното събрание затова дали е нанесена обида или не. Аз мога да кажа на член на Министерския съвет, че много добре му се е отразило морето и е почернял. Той може да го приеме за обида, примерно.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Досега как беше?
ФИЛИП ПОПОВ: Моля да не ме прекъсвате.
И понеже и досега при наличие на такива случаи на обида от страна на народни представители също имаше мерки, бяха предприети в Четиридесет и второто народно събрание. Имаше отстранени от залата. Вие много добре си спомняте случая, но нека да не изпадаме в приравняване на членове на Министерския съвет, които са част от държавната администрация, от висшата държавна администрация...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Попов, разбрах репликата Ви на господин Георгиев.
ФИЛИП ПОПОВ: Не, не съм довършил!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Повтаряте го многократно!
ФИЛИП ПОПОВ: Да, ще повторя!
И да ги слагаме на една плоскост заедно с президента, защото това всъщност е, ако щете, обида и към Народното събрание, и към президента, и към разделението на властите.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Мога ли и аз да направя една реплика? Имах заявена реплика, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря.
Аз пък виждам някаква логика в предложеното от господин Георгиев – евентуално оспорване на наложената санкция наистина да се прави пред друг орган, а не пред органът, който я е наложил, което е основен принцип в правото.
Ако те ще се успокоят и ще спрем дискусията по отношение на това какво е обида – член на Министерския съвет ли е обиден или какво и така нататък, и приемат да има възможност за оспорване пред Председателския съвет, то тогава аз бих подкрепил оспорването да е пред Председателския съвет и да вървим нататък. Ако това ще ги успокои и няма да... (Реплики.)
Не Ви разбрах.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Какъв орган е той – въззивен орган на председателя ли?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Не коментирам. Не коментираме тук вече подробности. (Силен шум и реплики.)
Това ми беше репликата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Караянчева, преди процедурата – дуплика ще ползвате ли, господин Георгиев?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Ще ползвам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, но в рамките на две минути!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, да, прав е колегата Попов, така е. Това, което каза – аз се солидаризирам с него.
Колеги, наистина ние сега вмъкваме нещо в нашия Правилник за дейност, което досега никога не е било традиция в работата на Народното събрание.
По принцип идеята за парламентарен контрол означава ние да следим работата на изпълнителната власт, не означава...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Георгиев, не сме на Глава „Парламентарен контрол”! На Глава „Етични норми на поведение”!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Не сме, точно така. И когато някой народен представител изтъква...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: И понеже пропуснахте огромна част от заседанията на Комисията, няма да се връщаме сега в момента и да разискваме парламентарния контрол!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре. И когато изтъкваме недостатъци на работата на органи на изпълнителната власт и други държавни органи, включително искаме техните оставки, това в някаква степен е оскърбително за тях. Аз не бих го приел като похвала.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: И ако Председателят на Парламента прецени същото, тогава ще накаже народният представител.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Тук кое е въпросът. Нека да имаме уважението и доброто взаимодействие между институциите и да не си налагаме някакви ограничителни правила във възможността за взаимодействие с другите институции. Затова аз Ви моля наистина тази част от текста – „Членове на Министерския съвет или други органи на държавната власт” да отпадне от съответния текст. И нека да приключим.
А що се отнася до предложението на колегата Славов – аз напълно го подкрепям.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря. Ясно ни е.
Госпожа Караянчева имаше процедура.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам да прекратим дебатите по тази точка и да минем към процедура на гласуване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване – разделно, текста на „Раздел ІІІ – Парламентарно поведение”, членове 136, 137, 138, 139, 140, 141 и 142.
Нали нямаме спор по санкциите? Добре.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за – 11, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на господин Попов текстът „членовете на Министерския съвет” да отпадне, както и текстът: „или други органи на държавната власт”.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: за – 2, против – няма, въздържали - 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 143 така, както е предложен от комисията.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз имам предложение това да е Председателски съвет – по ал. 3, а не Председателят като орган.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, разбрах.
Подлагам на гласуване предложението на господин Георгиев думата „председателят” да се замени с думите „Председателския съвет”.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: за – 2, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста по чл. 143, 143а, чл. 144, така както Ви е предложен от комисията.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: за – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Благодаря.
Следващото предложение е от народния представител Четин Казак. То е за създаване на Глава четиринадесета със съдържание „Административен съвет”.
Господин Казак помоли, ако тази вечер не приключим работата по Правилника, да оставим разглеждането на тази част от неговото предложение за накрая, затова ще преминем към гласуване на комисиите, преди да преминем към обсъждане на Допълнителните разпоредби.
Отлагаме предложението на господин Казак за последно.
Преминаваме към обсъждане на постоянните комисии. Това е в чл. 15.
За процедура – заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Госпожо Председател, от вчера остана да прецизираме предложението от Реформаторския блок. Ние имахме едно предложение по отношение на процедурите по публично изслушване. Може ли и него да го отложим? Аз ще се постарая да го изпратя на емайла на комисията междувременно и да го коментираме и него накрая?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, разбира се. Мисля, че никой от колегите не възразява.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 15 има най-различни предложения, включително и тези, които писмено раздавахме
Предложенията от колегите по отношение на закриването на Комисията по инвестиционно проектиране мисля, че са безспорни.
По отношение на обединяването на Комисията по отбрана и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, ще го подложа на отделно гласуване.
Имаме предложение за разделяне на комисия – Комисия по външна политика и Комисия по отбрана, направено е от госпожа Манолова вчера.
Считам, че е редно първо да преминем към гласуване на „Глава пета – Комисии на Народното събрание”. Това поне е безспорно.
Моля, който е за наименованието на „Глава пета – Комисии на Народното събрание”, да гласува.
Гласували: за – 11, без против и въздържали се.
По чл. 15 – „Постоянни комисии на Народното събрание”, има предложение от господин Белемезов.
Считам, че безспорно е решението от вчерашното заседание на Комисията по правни въпроси за промяна Закона за устройство на територията и премахването на подобно министерство. Ако желаете, ще го гласуваме в цялост. Ако желаете, можете да оттеглите това предложение. (Шум и реплики.)
Всички се изказахме вчера, господин Георгиев, от седмица не можем да гласуваме комисиите и ги отлагаме.
Господин Иванов, имате думата, а след това господин Белемезов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
По предложението за Глава пета „Комисии на Народното събрание“, че е уместно да предложа Комисията ДКЕВР да стане постоянна действаща комисия. Това беше дискутирано вчера.
Въпросът за това как и защо, кой формира цените в енергетиката, какво се случва там, е нещо изключително важно. Това е тема на обществото от доста време, тема, която вълнува българските граждани. Считам, че те имат право да получат верните отговори за това какво се случва там. И най-малкото, за да се прекратят някои и порочни практики в предишното Народно събрание, когато народни представители внасяха едни предложения, които касаеха работата на Комисията, изземваха нейни функции, определяха цени и така нататък – за да избегнем всички тези порочни практики, казвам още веднъж, предлагам тази Комисия да не бъде подкомисия, както е досега, а да бъде постоянно действаща комисия в Народното събрание. Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Както беше и в Четиридесет и първото народно събрание.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин Белемезов, за процедура.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, моето предложение е чисто процедурно – да намерим механизма, чрез който да можем много бързичко и оперативно, в рамките на не повече от 30 до 60 минути да успеем да гласуваме комисиите.
Нека да видим какви са предложенията на всяка една от парламентарните групи. Ако трябва дори да минем през всяка една от точките без много дискусии. Смятам че отделихме страшно много време за дискусии – два или три дни, направо да преминаваме към гласуване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Това беше процедурно предложение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Белемезов за гласуване на наименованията на комисиите направо по предложение на народни представители – вече представени и обсъдени, и така нататък.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: за – 10, против – 1, въздържали се – няма.
Считам, че е редно да подложа на разделно гласуване наименованието на комисиите. Те са в ал. 2 на чл. 15:
„(2) Постоянните комисии на Народното събрание са:“
Подлагам на гласуване текста: „Комисия по икономическа политика и туризъм“.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Гласуваме точка по точка и там, където има различно становище, го гласуваме.
„Комисия по енергетика“.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 11, без – против и въздържали се.
„Комисия по бюджет и финанси“.
Гласували: за – 11, без – против и въздържали се.
„Комисия по правни въпроси“.
Гласували: за – 11, без – против и въздържали се.
„Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление“.
Гласували: за – 11, без – против и въздържали се.
„Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред“. (Шум и реплики.)
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Гледаме това, което е раздадено предварително.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Тогава да кажете коя точка гласуваме. По т. 6 е друго. Просто навсякъде казвайте: „точка еди коя си....
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре.
Гласували: 10, без – против, въздържал се – 1.
„Комисия по земеделието и храните“. Това е т. 8.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 11, без – против и въздържали се.
„9. Комисия по труда, социалната и демографската политика“.
Гласували: за – 11, без – против и въздържали се.
„Комисия по образованието и науката“.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: за – 11, без – против и въздържали се.
„Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта“.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 11, без – против и въздържали се.
„Комисия по здравеопазването“.
Гласували: за – 11, без – против и въздържали се.
„Комисия по околната среда и водите“.
Гласували: за – 11, без – против и въздържали се.
„Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения“.
Гласували: за – 11, без – против и въздържали се.
„Комисия по културата и медиите“.
Гласували: за – 11, без – против и въздържали се.
„Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика“.
Мисля, че е безспорна.
Гласували: за – 11, без – против и въздържали се.
„Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения“.
Гласували: за – 11, без – против и въздържали се.
„Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове“.
Гласували: за – 11, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов за създаване на Постоянна комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. (Реплики.)
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържал се – 1. (Реплики.)
Да, постоянно действаща.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манолова за Комисия по външна политика.
Гласували: за – 10, против – 1, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване създаването на Комисия по отбраната.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 10, против – 1, въздържали се – няма.
Имаме постъпили няколко предложения по отношение наименованието на Комисията по жалбите на гражданите и взаимодействието с неправителствените организации.
Второ предложение – Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите – това беше предложение и на господин Славов.
Предложение от госпожа Манолова за наименование на Комисия по защита на потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения; както и предложение на господин Белемезов за създаване на Комисия за защита на потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения, което е същият текст като на госпожа Манолова.
Подлагам на гласуване предложенията на господин Белемезов и госпожа Манолова, които са идентични, за създаване на Комисия по защита на потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 2, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на комисиите – на господин Славов с текст: Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манолова за създаване на Комисия по вероизповеданията, правата на човека и жалбите на гражданите.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували: за – 1, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господата Веселинов, Ангелов, Митев, Касабов и Иванов за създаване на Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите на гражданите и взаимодействие с гражданското общество.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ако може, само едно уточнение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: По отношение на направените от наша страна предложения в чл. 15 – ние ги оттегляме, възприемаме редакционните поправки, които гласувахме току-що.
Единствено държим на предложението си за отделна Комисия по туризъм. Ще помоля само това наше предложение да подложите на гласуване. (Реплики.) Само с едно изречение го обосновавам – колеги, в структурата на Министерския съвет има създадено отделно Министерство на туризма, това ни е мотивът. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за Комисия по вероизповеданията и правата на човека.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев за създаване на Комисия по туризъм, въпреки че вече приехме, че ще е „икономическа политика и туризъм”.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 1, против – 2, въздържали се – 8.
Мисля, че всички предложения, освен тези на господин Белемезов, съм ги подложила на гласуване, нали така?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Направи ми впечатление, че някои комисии са „по земеделието и храните”, „по околната среда и водите”, а други са „по транспорт”, „по правни въпроси”. Бих помолил Правната дирекция да направи консултация дали всичко да не бъде членувано. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Великов. Този въпрос също обсъдихме през дебата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Извинявам се.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Надявам се, че до пленарната зала още веднъж референтите и експертите от „Финални текстове” ще го погледнат и ще дадат най-вярната редакция.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Направи ми впечатление преди малко: гласува се Комисия по отбрана, но Вие правилно според мен казвате: Комисия по отбраната.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Белемезов, само моля да уточним Вашите комисии.
Подлагам на гласуване предложението на господин Белемезов за създаване на Комисия по отбрана, вътрешна сигурност и обществен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 1, против – няма, въздържали се – 10.
Прието е 1.3.
Подлагам на гласуване предложението на господин Белемезов да се създаде Комисия за защита на потребителите, ограничаване на монополите и взаимодействие с гражданските организации и движения.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 2, против – няма, въздържали се – 9.
Прието е 1.5 – Вашето предложение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Белемезов да се създаде Комисия по бюджетен контрол.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували: за – 1, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 15, съгласно приетите редакции.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Може ли само да ги прочетете?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Четохме ги досега, господин Георгиев. Пак ще изгубя 15 минути, за да ги чета.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Госпожо Председател, само едно уточнение.
Приехме допълнително Комисия за наблюдение... (шум и репклики) и Комисия по отбраната. Приехме две комисии допълнително, нали, извън тези, които са тук? За това помолих.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Стават 22 комисии.
Благодаря.
Подлагам на гласуване текста на чл. 15.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 11, против и въздържали се – няма. (Реплика от Ива Митева-Рупчева.)
Колеги, правилно ми обърнаха внимание за ал. 4 на чл. 15. Там има предложение Комисията по правата на човека да представя Годишен доклад пред Народното събрание, но тя се обедини с вероизповеданията и взаимодействието с гражданските организации, които представят на сесия доклад.
ИВА МИТЕВА-РУПЧЕВА: Въпросът е дали там, в онази Глава „Взаимодействие с неправителствените организации”, да бъде оставен този доклад и да се каже...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Мисля, че там е добре да бъде уреден в Главата за взаимодействие с неправителствените, и тук да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на ал. 4 от чл. 15 – чисто редакционно и систематично.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Член 16.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
От името на вносителите оттеглям направеното предложение за промяна в чл. 16, ал. 1.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Имам предложение за отпадане на ал. 1 от чл. 16. Останалите да се преномерират.
Други предложения? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Пояснението е в ал. 2, в т. 1: „осъществява парламентарен контрол върху дейността на службите за сигурност”. Много е общо казано. Трябва да е ясно на народните представители, че парламентарният контрол върху службите за сигурност може да бъде само по две неща: бюджет на Службата и спазване на Конституцията и на законите на държавата. Не е лошо да помислите върху това, защото не можем да осъществяваме парламентарен контрол въобще на Службата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По принцип – за други дейности.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Да, за други дейности. Хубаво е да се има предвид при една редакция.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Мога ли да взема думата?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По т. 1 ли, господин Георгиев?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Да, по т. 1.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Доколкото разбирам, Вие предлагате да отпадне чл. 16, ал. 1.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, правилно разбирате.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: В тази алинея се съдържа принципът за формиране на комисията, която е на паритетен принцип. Аз питам: ако отпадне тази алинея, на какъв принцип ще формираме тази комисия? Аз съм за това – да запазим принципа на паритет.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Предлагам ал. 1 да отпадне. Ще подложа на гласуване и Вашето предложение.
Подлагам на гласуване предложението на Десислава Атанасова за отпадане на ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 9, против – 1, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Безпредметно е Вашето предложение вече. Ако искате, да направим прегласуване, но просто е безпредметно.
Други предложения, след като господин Митев оттегли своето, не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 16, с направената редакционна поправка и съответно оттеглените такива.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 10, против – 1, въздържали се – няма.
Колеги, предложения по чл. 17?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Тук смятаме, че все пак специално за Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика е добре да се запази паритетният принцип. С оглед на големия брой представени партии и коалиции в Народното събрание, считаме, че двама народни представители от всяка парламентарна група е добро число. Това са мотивите за предложението. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Аз също смятам, че в тази Комисия се разглеждат и сигнали за конфликт на интереси, и нарушенията на Правилника, добре е да има паритет между групите. Затова по двама или по трима да са участниците в нея, мисля, че трябва да помислим. По трима – това са 24 човека, над общия брой на всички останали комисии. Може би по двама – 16.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Нашето предложение е по двама, именно защото е голям брой и става прекалено голям съставът.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Имам предложение по отношение на председателстването на Комисията, и то е да се председателства на ротационен принцип от всеки един от членовете й. (Реплика.) Да, от всяка група, така или иначе има паритет, всяка парламентарна група да председателства Комисията на ротационен принцип. Периодът може да е на сесия, може да е на шест месеца. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Редът, по който ще започне, предлагам да е от най-малката парламентарна група. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Ако са две еднакви, по азбучен ред. (Оживление.)
РЕПЛИКА: Хвърлят чоп, бе.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, трябва да го запишем коректно в Правилника. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Предлагам да си бъде в чл. 17, специално за тази Комисия като отделен текст, защото единствено тя е на паритетен принцип. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Добре, господин Лазаров, приемам предложението като процедурно.
Подлагам на гласуване текста на чл. 17.
Моля, гласувайте като първа алинея, че е на паритетен принцип – по двама народни представители от всяка парламентарна група.
Гласували: за – 11.
Ще преминем към гласуване на следващите текстове, докато колегите подготвят някакъв текст за председателстването на Комисията.
По чл. 18 има предложение от колегата Белемезов за участие в три комисии.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Колеги, аз се опасявам тук, че ако тази опция не бъде допусната в Правилника, по-малките парламентарни групи ще бъдат лишени от реална законодателна дейност по някои от комисиите. Затова смятам, че това изключение дава право на народните представители да участват в три комисии, но то не е задължително. Тоест вече е въпрос на вътрешна организация дали народните представители ще могат да покрият заседанията на три работни комисии.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Реплика от господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря.
Аз съм убеден в добрите намерения на колегата Белемезов, но се опасявам, че публично ще излезе все едно народните представители се опитват да си вдигнат възнагражденията, като си пишат допълнителни екстри от трета комисия. Затова, ако предложението бъде съчетано с допълнителен текст, че за участие над две комисии не получават допълни възнаграждения, бих могъл да го подкрепя, но в противен случай просто няма как да се случи.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това не е толкова лоша форма.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да видим дали тогава ще има мераклии.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, считам, че това предложение е разумно – участие до три комисии. Това дава възможност на всички парламентарни групи да имат... (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Господин Лазаров, аз изразявам собствено мнение. Така или иначе подкрепям предложението и добавката на колегата Славов, за да нямаме упреци, че това е механизъм за вдигане на възнаграждението. Ние бихме подкрепили също участие до три комисии, като изрично се упомене, че за третата комисия не се получава възнаграждение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, отново започваме дебат, който вчера приключихме – за участие в две или комисии. Мисля, че каквото и да добавяме, при участие в две комисии, господин Георгиев, и винаги има участие във временни парламентарни комисии или анкетни комисии – и това ще се случва, стават и по три, и по четири. Не виждам в две комисии, когато особено се застъпват или са по-дълги и тежки комисии, трудно човек ползотворно може да върши своята работа – за такава, за какво сме изпратени, господин Белемезов, тук, а не да си качваме на страницата на интернет в кои комисии участваме и да уведомяваме нашите избиратели за това. Участие в повече от две комисии наистина е фиктивно, формално. (Реплики.)
Вие направихте Вашето изказване, аз правя моето изказване. Вчера този дебат го водихме и съм категорично против, както в края на краищата се реши. Това ми е основното съображение, господин Великов също ще Ви каже.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Физически не е възможно да присъстваш.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Дори не е ползотворно – само ще отидете, ще се подпишете и ще отидете в другата комисия.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Докато уточняват текста, господин Лазаров, аз съм съгласен с Вас. Третата комисия, която господин Белемезов предлага, всеки от нас може да отиде на всяка комисия. Така и така няма да му се плаща, да отиде на която иска. Е, няма да може да гласува, това е единственото. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте за реплика, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Господин Лазаров, благодаря Ви за думите. Не приемайте предишните ни разговори по личен начин. Те нямат в момента отражение към този разговор.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нищо лично.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Да, моля Ви! Изцяло подкрепям съображенията Ви. Мотивът за нашето предложение е само и единствено в полза на това – да можем ние да покрием участието във всяка една комисия. Нямаме никакви други цели, нямаме никакви други подтекстове в предложението. Това са ни единствените мотиви. (Шум и реплики.)
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колега Белемезов, даже политически не е много издържано. Малко гласове сте набрали и сте по-малко народни представители – ще си изберете в кои комисии да отидете, не може всички да ги покриете. Следващия път, като Ви изберат повече, ще покриете всичко. (Шум. Реплика от народния представител Цвета Караянчева.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Караянчева.
Подлагам на гласуване текста, предложен от господин Белемезов.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 2, против – 3, въздържали се – 6.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията.
ИВА-МИТЕВА РУПЧЕВА: А Вашето предложение гласувахте ли го?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Един момент, умората се отразява на всички.
Има предложение и от Парламентарната група на ГЕРБ в ал. 3.
Подлагам на гласуване направеното предложение от Атанасова, Караянчева, Ципов, Кирилов и Лазаров за редакция на чл. 18, ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 8, против – 1, въздържали се – 2.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Не, трима.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз също бях против.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Славов е „за”.
Подлагам на гласуване текста на чл. 18, с направените и приети редакции.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 9, против – 1, въздържал се – 1.
Текстът е приет.
По чл. 19 има предложение на Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов, Иванов. Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
С едно изречение: правя редакционна поправка в така направеното предложение с оглед оттеглянето на предложението за паритетен състав на Комисията за контрол на службите за сигурност, да не изреждам нататък цялото наименование, тоест тази комисия да отпадне и при определяне състава на постоянните комисии да се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи, с изключение на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, която вече приехме, че ще се организира на паритетен принцип. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви. В такъв случай изключението ще бъде само по чл. 15, ал. 2, т. 20 или това е Комисията за борба с корупцията, парламентарна етика...
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Председател, един въпрос. Може би сте го обсъждали, извинявате, но общата численост на постоянните комисии някъде отбелязана ли е долу-горе?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Точно тук, именно в чл. 19: при определяне на състава се запазва съотношението между числеността на групите, с изключение на тази комисия, за която господин Митев си оттегли предложението.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Тази численост – 22...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Гласуваме текста на чл. 19. Гласувайте.
Господин Митев оттегли своето предложение. Стана ясно за паритетния принип... (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Напротив, господин Кирилов слезе до стаята на групата, ще се качи всеки момент, госпожо Манолова. (Шум и реплики.) Кворум имаме, защото по Вашите правила, госпожо Манолова, той е падащ. Благодаря.
МАЯ МАНОЛОВА: Трябва да имате една трета...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Против“ – 1, „въздържал се” – 1.
Предложението е прието.
МАЯ МАНОЛОВА: Току-що научавам...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Свърши времето!
МАЯ МАНОЛОВА: Е, стига, преди малко ...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Моля Ви, в залата! Сега няма нужда. (Реплики от народния представител Димитър Лазаров.)
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, защо? И Вие сте били в Комисията за контрол на службите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ами защото... Да не сте отсъствала!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Вече е гласувано.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Вече е гласувано!
МАЯ МАНОЛОВА: Дойдох навреме. Защо правите такива неща – с мен или без мен?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Защото подложихме на гласуване друг текст.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Какви неща? Няма нужда.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам установени правила – паритетът в Комисията за контрол над службите, да не ги нарушавате...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ние вече взехме решение, че няма да има паритетен принцип в...
МАЯ МАНОЛОВА: Е, добре, как може да гласувате такива неща? Това е било винаги.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ами такива.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Манолова, докато Вие ходите по телевизиите да говорите, ние работим! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 20 подлагам...
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура по начина на водене, госпожо Председател! Моля, въдворете ред! Нека да продължим в същия конструктивен дух.
МАЯ МАНОЛОВА: Виждам колко е конструктивен. Приели сте маса неща, които са абсурдни. Това ли Ви е конструктивизмът?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е Ваше мнение.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това е според Вас!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ако обичате, изключете си микрофона. Госпожо Председател, моля Ви!
МАЯ МАНОЛОВА: Не ми нареждайте!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз говоря на госпожа председателката, защото в момента съм в процедура по начина на водене.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, бе, народни представители са го гласували, сега Вие говорите, че това е абсурд?!
МАЯ МАНОЛОВА: Абсурд е, да. Не знам как не Ви е срам? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, в процедура сме на разглеждане на чл. 20.
МАЯ МАНОЛОВА: Реформаторите ли гласуват? Браво!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има ли предложения за редакция? Не виждам. Няма и постъпили такива.
Подлагам на гласуване текста на чл. 20. „За“ – 10, „против“ – 1, „въздържал се“ – 1. Предложението е прието.
МАЯ МАНОЛОВА: Жалки сте! Жалки, разбирате ли?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И за СРС-тата беше на ротационен принцип... (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, моля Ви се, не влизайте в (реплики от народния представител Димитър Лазаров).
Господин Георгиев, ако обичате!
МАЯ МАНОЛОВА: Защото променяте правила, които винаги...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Никой не Ви е дал думата!
Подлагам на гласуване... (Реплики от народния представител Мая Манолова.) Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложенията на колегите Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов за текста на чл. 21, ал. 2.
МАЯ МАНОЛОВА: Не заради скандала, а не мога да повярвам, че...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Митев, заповядайте, има предложение от колеги...
МАЯ МАНОЛОВА: Мислите си, че сте недосегаеми.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: И аз ще предложа на редакция на текста.
МАЯ МАНОЛОВА: Тези, които протестираха на улицата, какво правят?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Искам да направя едно уточнение във връзка с направеното предложение за редакция на чл. 21, ал. 2. Ние сме за това досегашният текст да се запази до запетайката, тоест да отпадне текстът „след като им се даде правото да бъдат изслушвани”. Каква е логиката? Логиката е, че в целия текст говорим за квоти на парламентарни групи. След като Парламентарната група е изключила свой член и е направила съответно предложение за освобождаването на съответния заместник-председател на постоянна комисия, мисля, че не е необходимо самият заместник-председател да бъде изслушван. Това са мотивите ми.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре, господин Митев.
Реплика от господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин Митев бърка нещата, според мен. Дадено им е право да бъдат изслушвани. Ако не искат да бъдат изслушвани, естествено, че няма да бъдат изслушвани. Какъв е проблемът да им се дава това право? Нормално, обичайно право на хората, които бъдат по един или друг начин са отстранени от парламентарна група, е да дадат своето обяснение?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Съвсем кратка дуплика. Уважаеми господин Георгиев, пак ще повторя, че не виждам никакъв смисъл от това изслушване. И като ги изслушат, какво от това? Какво ще се промени? Пак Ви чета текста: „от чиято квота са избрани в комисията“. След като са квота на определена парламентарна група и тя ги е изключила или съответно се е разпаднала и вече не съществува, на каква база, на каква основа и с какви мотиви ще ги изслушваме? Ако не бяха от квота – да, съгласен съм.
МАЯ МАНОЛОВА: Направо забранете всички демократични процедури! Направо мнозинството да решава.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, има и други постъпили и чисто редакционни предложения за замяна на определен текст с друг. Ще си позволя да Ви предложа редакция на целия текст на чл. 21, за да обхванем и хипотезата в случаи, когато се преустанови съществуването на парламентарна група или по хипотезата, в която председателят и заместник-председателите се освобождават по предложение на парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията.
Ако желаете, може този текст... Той е раздаден, нали?
РЕПЛИКА: Не е раздаден!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Извинявайте. Можем да направим копие в рамките на минути, мога и да Ви го прочета.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз държа на копието. Съжалявам, госпожо Председател, но наистина е по-добре да имаме копие, за да гледаме текста пред себе си.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: И аз съжалявам, грешката е моя.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Това е в реда на процедурните правила.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, разбира се. Сега ще получите копия.
В такъв случай да преминем към чл. 22, по който няма никакви предложения. Имате ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 22. „За” – 10, „против” – 1, „въздържали се” – няма.
Предложението е прието.
По чл. 23 има постъпили предложения от колегите Белемезов, което вече отхвърлихме – за създаването на Комисия по бюджетен контрол, предложение от колегите Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов, има и предложение, което аз направих за Подкомисията за наблюдение на дейността в областта на защита на потребителите и ограничаването на монополите.
Уважаеми господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Мотивите за създаването на тази нова ал. 4 са на първо място, че с приемането на структурата на Министерския съвет и на състава му беше определен специален вицепремиер, който да отговаря за демографската политика, и с оглед вече на гласуваната Комисия по труда, социалната и демографската политика намираме, че е целесъобразно да бъде създадена и съответната Подкомисия по демографска политика, която ще отговори на състава и структурата на Министерския съвет и на определянето на специален вицепремиер по демографската политика.
По отношение на бившата ал. 4, която става ал. 5, правя следното редакционно предложение: „Постоянните комисии могат да създават обществени съвети от представители на неправителствени организации“, за да не стесняваме излишно обхвата, който сме предложили първоначално.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Митев.
И аз правя редакционно предложение за отпадане на ал. 3, тъй като създадохме Постоянна комисия за наблюдение на дейността на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Няма други предложения.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да не се приема предложението на колегите от Патриотичния фронт по отношение на ал. 4, защото те стесняват създаването на обществените съвети. Досега възможността за участие беше за всички граждански организации и движения. Те тук продължават да настояват, че важното е регистрацията в Министерството на правосъдието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, прекъсвам Ви, за да Ви кажа, че господин Митев оттегли точно това и поясни, че става въпрос за всички неправителствени организации, без оглед на регистрацията.
МАЯ МАНОЛОВА: Това си е в основния текст. Ние сме го въвели.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не. Там са „граждански организации и движения”, а той предлага „неправителствени организации”. Има разлика.
МАЯ МАНОЛОВА: Не знам защо го формализирате на „неправителствени организации”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Това е предложението на господин Митев.
МАЯ МАНОЛОВА: Граждански организации са и тези, които не са формално структурирани. Какъв е проблемът?!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Разбрахме предложението на господин Митев. Подлагам го на гласуване.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Алинея 5 ли предлагате?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Тя вече се преномерира, защото аз предложих отпадане на ал. 3. Господин Георгиев, след като отпадне една алинея, трябва ли да има ал. 2, 4 и 5?
МАЯ МАНОЛОВА: Сметнете ги и коректно ги кажете.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Кажете какво точно гласуваме. Нека вносителят да изясни.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Към първоначалния проект предлагаме създаването на нова ал. 4, като досега съществуващата ал. 4 в проекта за правилник става ал. 5. Новата ал. 4 се отнася до Подкомисията по демографските въпроси, към Комисията по труда, социалната и демографската политика. Това е предложението ни.
Правя следващо уточнение. Това, което съм направил като предложение, е по проекта за Правилник. След като има нови предложения, ясно е, че от систематична гледна точка ще има промяна в номерацията на алинеите и текстовете.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване текста, предложен от колегите Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов за създаването на нова ал. 4 с редакция, предложена ни в срока за предложения, която всички имаме писмено по доклада на комисията.
Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 1, „против” – 1, „въздържали се” – 8. Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Митев, Веселинов, Ангелов, Касабов и Иванов – чл. 23, ал. 4 да се преномерира в ал. 5, както е предложена по доклада.
Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 1, „против” – 1, „въздържали се” – 9.
Подлагам на гласуване предложението на господин Митев – думите „граждански организации и движения” да се заменят с „неправителствени организации”.
Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 10, „против” – 1, „въздържал се” – 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Десислава Атанасова за отпадане на ал. 3 по доклада, която касае Подкомисията за енергийно и водно регулиране, тъй като тя стана постоянна.
Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 10, „против” – 1, „въздържали с” – няма.
Подлагам на гласуване предложението на Десислава Атанасова за редакция на ал. 3 – „към Комисията по икономическата политика и туризъм се създава постоянна действаща Подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите”.
Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 10, „против” – 1, „въздържали се” – няма.
Госпожо Манолова, изненадахте ме, че не подкрепихте предложението за Подкомисия за борба с монополите.
МАЯ МАНОЛОВА: Никога не съм била „за” това да бъде в подкомисията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване текста на чл. 23 с редакцията, която всички чухте и гласувахме по отделните алинеи.
Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 9, „против” – 1, „въздържал се” – 1. Благодаря.
По чл. 24 има редакция на колегите Имамов, Казак и Хамид – текстът „бюджетни кредити“ да се замени с думата „бюджет“. Смятам предложението за резонно и мисля, че е редно да го приемем.
По отношение на предложението на господин Белемезов – то беше отхвърлено. Няма да го подлагам на гласуване, защото е изключено по принцип.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Имамов, Казак и Хамид за редакция на чл. 24, което прочетох.
Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 10, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Това предложение е съгласно Закона за публичните финанси. Така че подаденото предложение от колегите е коректно.
Подлагам на гласуване текста на чл. 24 съгласно предложеното и приетото предложение на колегите.
Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 10, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Член 25 е гласуван.
Колеги, обсъждаме текста на чл. 21. Имате ли коментари?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Едно процедурно предложение. В момента ни раздавате този текст. Може ли да го прочетем за половин минута?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Георгиев, този текст го има като направени предложения от различните колеги. Част от предложенията са в този текст. Това е редакционно предложение, изготвено от комисията, която предлагаме на вниманието Ви. Тоест всички предложения ги има направени в доклада.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Съгласен съм с Вас, госпожо Председател, но нека да го осмислим. Вие ни го раздадохте само преди половин минута. (Пауза.)
Разбирам, че смисълът на текста, който сега се предлага, е в това да се подчини дейността на отделните народни представители на ръководствата на отделните парламентарни групи. Ние по принцип сме против, защото това противоречи на функциите на народния представител, който е представител на целия народ. Затова бих гласувал против това предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване предложението за редакция на чл. 21, както Ви е предложен.
Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 9, „против” – 1, „въздържал се” – 1. Предложението е прието.
Колеги, текстът който вчера получихте, по отношение на чл. 28, чл. 29 и чл. 30, членове 29 и 30 са обсъждани и гласувани заедно с текста на чл. 27 – за достъпа на граждани до комисиите и техните заседания.
По отношение на чл. 28 – за заседанията на постоянните комисии, трябва да гласуваме текстовете, тъй като те касаят заседанията и на Комисията за контрол над службите. Отложихме гласуването за след гласуването на комисиите и тяхното наименование.
Коментари по този текст?
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: В чл. 28, ал. 6 имаме предложения.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Белемезов, то е същото.
МАЯ МАНОЛОВА: Какво стана със Закона за контрол на СРС – чл. 30?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Наименованието на комисията, госпожо Манолова, гласувахме днес.
Ориентирахте ли се? Днес гласувахме наименованието на Комисията за контрол над службите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, ако започнем да изясняваме предишни гласувания... Да вървим към ал. 6 на чл. 28.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Белемезов, Вашето предложение е единствено и само за закрити заседания.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Точно така.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложението, което вчера раздадохме, в чл. 28...
МАЯ МАНОЛОВА: Къде го има това предложение, че не го виждам?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: ... е в същия смисъл. Ако искате, ще Ви го прочета, за да се ориентирате.
Член 28, ал. (1) „Заседанията на постоянните комисии са открити. По решение на Комисията заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.
(3) Заседанията на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения са закрити. По решение на тази Комисия отделни заседания могат да бъдат открити.
(4) По изключение постоянните комисии провеждат заседания извън столицата.”
В текста на ал. 3 е Вашето предложение за редакция на ал. 6, тоест всички са открити, с изключение на закритото заседание на Комисията за контрол на службите.
МАЯ МАНОЛОВА: Еврика! (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Нали всичко е наред, господин Белемезов?
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Да.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване текста на чл. 28.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 10, против – 1, въздържали се – няма.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Текстът на нашето предложение намира приложение в чл. 28, ал. 1 „заседанията на постоянните комисии са открити”.
Поради тази причина смятам, че е необходимо да оттеглим нашето предложение.
МАЯ МАНОЛОВА: Изобщо не е необходимо да го оттегляте. То е по принцип.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Белемезов.
Преминаваме към Глава шеста – „Взаимодействие с неправителствените организации” и текстове, които също са раздадени вчера. (Реплика от Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, вчера Ви беше раздаден текстът.
МАЯ МАНОЛОВА: Защо не го прочетете?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, няма да четем нищо. Има материали. (Реплика от Мая Манолова.)
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, аз мога ли да получа един текст?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Филип Попов не ти ли даде текста?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Той си е негов, как да му го искам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Георгиев, ако сте посещавали редовно заседанията на комисията, щяхте да имате всички материали.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, това основание ли е аз да не знам какво да гласувам сега? (Реплика от Димитър Лазаров.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има ли въпроси по текста в чл. 36?
Единствената промяна в този раздаден материал е, че Комисията, както гласувахме в чл. 15, се казва: „Комисия по взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите” – в обратен ред.
МАЯ МАНАЛОВА: Ще направя една справка и да попитам госпожа Митева.
ПРЕД. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, никой не Ви е дал думата. Една секунда само да приключа и тогава ще си направите справката.
В т. 1, тъй като гласувахме и подкомисията... (Реплика от Димитър Лазаров. Оживление.)
Колеги, всички сме много уморени вече.
В т. 1 гласувахме, че към Комисията по икономика се създава подкомисия за борба с монополите и защита на потребителите, затова предлагам да отпадне текстът, „включително в областта на защита на потребителите” – ограничаване на монополите. Просто систематичното място не е в Глава тридесет и шеста. Мисля, че по тази тема няма спор.
Предложението на господин Белемезов вече е отхвърлено по отношение на чл. 15 и неговото съдържание.
Господин Митев, имате предложение – оттеглихте го, добре.
Колеги, ако забелязвате, в ал. 3 на чл. 38 има два варианта по отношение на доклада. Само това остава да уточним – срока.
Коментари, изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава шеста.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 9, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
МАЯ МАНОЛОВА: Наименованието от граждански на неправителствени, ще го подлагате ли на гласуване?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Току-що го подложих и се прие.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре, тогава искам прегласуване и Ви обръщам внимание още веднъж, защото тук става въпрос... (Реплики.)
Ще поставя въпроса и в пленарната зала – неправителствени организации предполага...
Смяната на граждански с неправителствени организации изобщо променя философията на работата на тази комисия. Идеята за граждански организации включва и неправителствените организации. Неправителствени са тези, които са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел. Идеята е не само тези, които имат формална регистрация да участват в работата на парламента, идеята е и граждански организации, които са възникнали спонтанно, имат някаква кауза. (Реплики.)
Протестна мрежа получават финансиране – определено, и са регистрирани по всички възможни начини заради това.
Гражданите обаче, които спонтанно правят свои организации, такива имаше много и това е в резултат на определени активности, особено когато става дума за някаква кауза, за някаква тема – дали е за бензина, или е за тока, или е за нещо друго, това според мен е плюсът изобщо от гражданската активност.
Как може реформаторите и патриотите да слагате преграда пред това?! (Реплики.)
А защо да не може? Хората, които спонтанно се организираха на улицата?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Знаем кои се организираха спонтанно.
МАЯ МАНОЛОВА: Кои? Не само те, всякакви. (Реплика от Методи Андреев.) За гражданските организации не трябва да има институционалност. (Реплика от председателя Десислава Атанасова.) С Вас не разговарям, с Методи Андреев разговарям по темата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Митев – реплика, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Манолова, съжалявам, че на Вас и на членовете на Комисията ще трябва да говоря в някакъв академичен стил. Добре, няма да се притеснявам, казвам го: колеги, имаме действащо законодателство. В действащото законодателство имаме Закон за юридически лица с нестопанска цел.
МАЯ МАНОЛОВА: Това ли е академичният стил? Ние това го знаем.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Госпожо Манолова, може ли да не ме прекъсвате! Аз не Ви прекъсвах.
Това, че го знаете е хубаво. След като го знаете, знаете и, че юридическите лица с нестопанска цел се делят вече на сдружения и на фондации.
Терминът „неправителствени организации” не е легален термин, тоест, казвайки неправителствени организации ние включваме и гражданските организации, и движения, за които Вие толкова много ратувате да бъдат включени. Затова си и оттеглих предложението за отпадане на главата, затова и оттеглихме всички останали ограничителни предложения.
Извън юридически лица с нестопанска цел, пак казвам, това е легалният термин. Термин „неправителствена организация”, ако ми посочите в някой закон в Република България да го има, ще съм Ви благодарен.
МАЯ МАНОЛОВА: Неправителствени организации?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, терминът „неправителствена организация” легално да има някакво определение. Легалното определение е в Закона за юридически лица с нестопанска цел – какви са юридическите лица и как се делят.
МАЯ МАНОЛОВА: А какво е определението за организация тогава?
ХРИСТАН МИТЕВ: А какво на Вас Ви пречи неправителствена организация? За мен това обобщава абсолютно всички, които не са, тоест и регистрирани, и нерегистрирани. Те всички се обхващат от термина „неправителствена организация”. Дори и като изчистено като терминология би трябвало да задоволи и Вашето желание. Не знам какво Ви пречи толкова този термин. (Реплики.)
МАЯ МАНОЛОВА: Вижте, приетият термин изобщо за гражданската активност, беше граждански организации и движения.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Кой го е приел и къде?
МАЯ МАНОЛОВА: Това беше придобило общественост.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Твоята комисия, която ти създаде, не е някакъв термин...
Колегата е много прав, записано е в протокола: обхваща абсолютно всички движения, организации и да не продължавам нататък, защото ще вляза в друга крайност.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Госпожо Манолова, за да се успокоите, аз ще съм първият, който ще внесе промяна в Правилника – да сменим цялата терминология, ако някоя гражданска организация, която според Вас трябва да присъства на заседания на тази или на някоя комисия и не я допуснат.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, в крайна сметка уредихме в чл. 27 посещението на гражданите в заседанията на комисиите...
МАЯ МАНОЛОВА: Изобщо не говорим за това. Говорим за гражданските организации. В момента гражданските организации – какво правим изобщо и говорим?
(Реплики от Цвета Караянчева и Димитър Лазаров.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Гласувахме наименованието на Глава шеста.
Господин Белемезов излезе, безпредметно е да бъде гласувано неговото предложение, защото чл. 15 вече даде дефиниция на Комисията.
Има ли някакви предложения по чл. 36 и чл. 37?
Отново отбелязвам, че правя редакционно предложение: в т. 1 на чл. 36 – да отпадне текста „включително в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите”, защото това ще бъде предмет на подкомисия, която гласувахме да се създаде.
МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като Вие много се тревожите защо не сме гласували за подкомисията, да обясня – защото сме за това...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, това беше преди 15 минути, вече никакви тревоги нямам по отношение на Вашето негласуване.
МАЯ МАНОЛОВА: Радвам се, че сте се успокоили.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Преминаваме към...(Реплика от Мая Манолова.)
Обясних го преди 20 минути, преди Вие да започнете да задавате въпроси.
МАЯ МАНОЛОВА: Защото сега го повторихте.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Защото сме в процедура на гласуване. (Реплика от Мая Манолова.)
ПЕТЪР СЛАВОВ: Едно процедурно предложение от мен.
МАЯ МАНОЛОВА: Значи за някой може, за мен – не.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Моето все пак е процедура и наистина ще е процедура, не обяснения. (Реплика от Мая Манолова.)
Преди малко приехме и гласувахме комисия, която не се казва „По жалбите на гражданите”, а се казва „По взаимодействието с неправителствени организации и жалбите”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, точно така, аз в началото обясних, че е в обратен ред.
Подлагам на гласуване членове 36 и 37.
Моля, който е „за”, като Комисията да се чете „По взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите”.
Гласували: За – 9, против – 1, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
В чл. 38 има два варианта на ал. 3.
Моля да го погледнете.
Дали докладът за дейността на Комисията ще се представя на всеки шест месеца, или в края на пленарна сесия?
Има ли предложения?
Господин Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Ако позволите, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще взема отношение по този толкова важен и спорен въпрос. Според мен в края на всяка сесия трябва да имаме такъв доклад, защото така ще демонстрираме по-активен диалог... (Реплики.) Да, тя попита господин Иванов, а аз давам собствено мнение и се радвам, че съвпада и с Вашето, както разбирам. Това ще демонстрира един по-активен диалог между тази Комисия и така наречените „неправителствени организации”, каквото и да означава това. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Формално ще направя предложение това да е Ваше предложение – за разглеждането на доклада на пленарна сесия.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 4, против – 3, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението по доклада на Комисията, а именно Комисията да представя доклад за дейността си на всеки шест месеца.
Подлагам на гласуване текстът на чл. 38 с вариант на ал. 2. (реплика), както Ви е представен във втори вариант, за да се ориентирате.
Първите питанки ги отхвърлихме, сега сме на втори вариант, на вариант 2 сме.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявам се, госпожо Председател, за уточнение. При това положение в този вариант е редно да гласуваме само изречение първо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, безспорно сте прав, защото е логично, че след като се представи пред Народното събрание...
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не искам да взимам аргументи по същество. (Реплика от Мая Манолова.) Какво ще гледа пленарното заседание на доклад по жалбите, госпожо Манолова?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Моля Ви, не влизайте повече в този спор.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз затова се ограничавам по същество.
Какво? Списъкът на жалбите?
МАЯ МАНОЛОВА: Ами да, тази Комисия я изпразнихте от съдържание, така че ще остане списъкът на жалбите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, съдържанието остана.
МАЯ МАНОЛОВА: Погледнете докладите на Комисията за граждански организации от предния парламент, за да се ориентирате какво съдържа. (Реплики, оживление.) Да видите как се прави доклад на комисия, която... (Реплики, оживление.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, моля Ви, вече всички сме много уморени, хайде да приключваме.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов– изречение второ да отпадне от текста на ал. 3.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз просто направих уточнение.
ПРЕДС. ДАСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване текста на чл. 38 в редакцията, която Вие е предложена, с вариант две.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: За – 9, против – няма, въздържал се – 1.
Подлагам на гласуване текста на чл. 38 с приетата редакция.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
По членове 39, 40 и 41 – няма направени предложения.
Подлагам на гласуване текстовете на членове 39, 40 и 41.
Гласували: За – 10, против – 1, въздържали се – няма.
Тъй като отложихме – на господин Казак – Административния съвет, така или иначе вече сме в края, няма да заседаваме в понеделник.
Подлагам на гласуване предложението на господин Казак за създаване на нова Глава четиринадесета – „Административен съвет”.
Има ли изказвания?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Административният съвет, който се предлага, има дълбока традиция и аз си спомням, че някога през 1995-1996 г. имаше подобен съвет. По принцип това е добро предложение и затова си мисля, че всички трябва да го обсъдим внимателно, детайлно и да преценим неговата целесъобразност. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Други желаещи? Няма други желаещи за детайлно обсъждане на Административния съвет по предложение на господин Казак.
Подлагам на гласуване предложението на господин Казак за създаване на Глава четиринадесет – „Административен съвет”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: За – 1, против – няма, въздържали се – 10.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожа Манолова не гласува.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожа Манолова присъства, но не гласува.
Миналата година госпожа Манолова беше против, но сега не гласува. Тя просто се радва да бъде в нашата компания, господин Лазаров.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз не съм гласувала по нито един от текстовете.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Освен това в чл. 8 се налага да гласуваме същото предложение на господин Казак по отношение на Административния съвет – само в чл. 8.
Който е за предложението в чл. 8 на господин Казак, моля да гласува.
Гласували: За – 1, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не е прието.

Преминаваме към
„ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ”
По наименованието на параграфи 1, 2, 3, 4, 5 и 6 няма постъпили предложения.
Не виждам и желание за изказване.
Подлагам на гласуване заглавието „Допълнителни разпоредби” и съответно параграфи 1, 2, 3, 4, 5 и 6.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение от Атанасова, Караянчева и група за създаване на допълнителен § 6а и § 6б.
Не виждам предложения и желания за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители за създаване на разпоредби на § 6а и § 6б.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: За – 10, против – няма, въздържал се – 1.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Нека да се счита в края на последния работен ден от срока и то работен ден за нас.
ИВА МИТЕВА: Сроковете по ГПК. Другият вариант, който аз специално смятам, че е по-изчистен, е да кажем, че сроковете по този правилник се изчисляват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Последният ден на срока изтича в 18,00 ч., за да е ясно, кога изтича. Иначе всички Вие ще видите как да си ги броите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Тоест възприемате редакцията за § 6б да е следната:
„Сроковете по този правилник се изчисляват по реда на ГПК. Последният ден на срока изтича в 18,00 ч.”.
Колеги, гласуваме редакцията на § 6б, както я прочетох.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 10: за – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме и създаването на § 6а.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували 10: за – 8, против – няма, въздържали се – 2.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Няма предложение за различно наименование.
Параграф 7 касае излъчването в интернет на заседанията на Парламента. Сега предлагаме, с оглед на предложението на господин Белемезов, същият параграф 7 да има друг текст по отношение на вероятния парламентарен телевизионен канал.
Ще дам думата на госпожа Митева да изчете текста.
ИВА МИТЕВА: „Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 относно предаването на откритите заседания на Народното събрание от парламентарен телевизионен канал се прилага от момента на осигуряването на техническа и финансова възможност за това”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма бележки.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз имам. Колеги, това е твърде неопределено. Какво значи: „техническа и финансова невъзможност” или възможност за това?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Георгиев, наистина два дни дебатираме. Госпожа Анкова беше днес, задавахме й въпроси и ще имате тази възможност и в залата. Както и госпожа Анкова Ви каза, няма възможност.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Нека да не ограничаваме нашата дейност и нека като публичност пред обществото и нека...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ние цял ден и вчера, и днес осъществяваме тази дейност.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: И аз съм „за” това, господин Лазаров. Нищо повече. (Реплики от народните представители Димитър Лазаров и Мая Манолова.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Защото не може някой да отсъства във всички заседания, да дойде в последния един час и да задава въпроси. (Реплика от народния представител Чавдар Георгиев.)
Да, обаче не се връща и не задава въпроси като Вас, господин Георгиев. (Размяна на реплики между членовете на комисията.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Белемезов има думата, като вносител на това предложение.
Благодаря Ви, господин Георгиев.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Колеги, смятам, че така предложения текст напълно отговаря да очакванията за това какво трябва да се случва. Лично като вносител не смятам, че трябва да влизаме в излишни текстове, тъй като най-малкото, както и госпожа Анкова каза днес, самият аз имах възможност и след заседанието да разговарям с нея в кулоарите, следващата седмица ще бъде направена експертна среща, на която да бъдат уточнени всички подробности и детайли за това как трябва да продължим нататък. Поради липса на достатъчно информация в момента, смятам, че не е удачно да бъдат въвеждани допълнителни текстове. Смятам, че това което е разписано към момента, е напълно достатъчно.
МАЯ МАНОЛОВА: Само да Ви кажа, че това никога няма да се случи. (Реплики между отделни членове на комисията.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и § 7 в редакцията на госпожа Митева, която прочете, и предлагам отхвърляне на § 8.
Колеги, подлагам на гласуване § 7, предложен Ви от госпожа Митева.
Моля, който е съгласен, заедно и с наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, да гласува.
Гласували 11: за – 10, против – 1, въздържали се – няма.
Прието е предложението.
Предлагам отхвърлянето на § 8, тъй като разпоредбата вече е влязла в сила.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 10: за – 10, против и въздържали – се няма.
По § 9 има предложение от господата Митев, Веселинов и други.
Който е съгласен с редакцията на текста за § 9, моля да гласува.
Гласували 10: за – 10, против и въздържали – се няма.
Предложението е прието.
По § 10 няма постъпили предложения.
Който е съгласен с текста на § 10, моля да гласува.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Може ли второто изречение?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Че е прието от Четиридесет и второто Събрание? Слага се служебно и не се знае кога ще е датата.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 10: за – 10, против и въздържали се - няма.
Финансови правила по бюджета на Народното събрание.
Има предложение в чл. 10 – да се премести на систематичното място в Глава „Народни представители”. Това се е случило, прието е.
МАЯ МАНОЛОВА: Предложението на господин Славов ще го гледате ли?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, ще го гледаме. Само да приемем правилата.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз гласувам „за” и ще си тръгвам, защото...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Добре, ще Ви броим „за”, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате ме бройте, не е толкова задължително, казвам си го коректно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Защо да не е коректно? Вие сте тук.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Един процедурен въпрос: какво обсъждаме в момента, госпожо Председател.
Обсъждаме предложенията по финансовите правила.
Колеги, обръщам внимание, че Ви раздадохме предложение за корекция на чл. 7, ал. 3 от финансовите правила.
РЕПЛИКА: Кога сте ги раздали?
МАЯ МАНОЛОВА: Това Администрацията го иска...
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Има ли колеги, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Има предложение от колегите Попов и Георгиев по отношение на единните правила за издигане на кандидати. Ние сми ги приели във Ваше отсъствие, господин Георгиев. Сега ще разгледаме предложения на господин Славов.
Подлагам на гласуваме приложението към Правилника – „Финансови правила по бюджета на Народното събрание”, заедно с редакционните предложения в чл. 7, ал. 3, в чл. 14, ал. 1 и 2 и в ал. 3 и 4.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 13: за – 13, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване и текстът, който също остана да уточним – за създаването на изречение трето и четвърто на чл. 17, който е следният:
„Комисията се председателства на ротационен принцип за една парламентарна сесия като се започне от най-малката парламентарна група”.
Изречение четвърто: „Народните представители, които ще председателстват комисията, се определят с Решение на Народното събрание, с което се избират за членове на комисията”.
(Реплика от народния представител Чавдар Георгиев.)
Паритетен е, не е пропорционален. Господин Георгиев, не обърквайте госпожа Манолова.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Комисията по етика и корупция са по двама.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Корупцията, парламентарна етика...
МАЯ МАНОЛОВА: Това е една комисия.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, ще бъде на паритетен принцип.
МАЯ МАНОЛОВА: Значи една все пак е оцеляла на паритетен?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма предложение по текста така, както го предложих.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 17, ал. 1, изречение второ и трето.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12: за – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложението на господин Славов.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз го подкрепям.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Алинеи 5 и 6”, а не „ал. 3”. Редакциите ще бъдат технически заради преномерирането, може би от снощи до днес.
Подлагам на гласуване предложението на господин Славов за нова редакция на чл. 87, ал. 5 и 6.
Гласували 13: за – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Последното, което трябва да гласуваме е приетият текст на чл. 87, който е съотносим и към чл. 8, ал. 7, в който думите „неправителствени организации, вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществена полезна дейност на Министерството на правосъдието” да се заменят с „юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено-полезна дейност”.
Няма изказвания. Подлагам на гласуване текста на чл. 8, ал. 7.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 12: за – 10, против – 2, въздържали се – няма.
С това приехме и Правилника за работата на Народното събрание.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.

(Закрито в 19,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Атанасова