Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от н.пр. Красимир Велчев и група народни представители на 17 януари 2012 г.

---

Проект!
Второ гласуване


З А К О Н

за отнемане на незаконно придобито имущество

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
Предлагаме наименованието на закона да стане:
„Закон за отнемане на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:

З А К О Н
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество


Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.

Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник.
(2) Имуществото по ал. 1 се установява посредством проверка на източниците и средствата на придобиването му.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) На отнемане по реда на този закон подлежи имущество, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони.”
2. Алинея 2 става ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
(2) За имущество по ал. 1 се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.

Чл. 2. Производството по този закон се провежда независимо от производството, в което се осъществява наказателно преследване срещу проверяваното лице и/или свързаните с него лица.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 2 след края на текста добавяме ново изречение със следното съдържание:
„Постановяване на решението за отнемане е в пряка зависимост от наказателното преследване срещу проверяваното лице.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
Чл. 2. Производството по този закон се провежда независимо от наказателното или административнонаказателното производство срещу проверяваното лице и/или свързаните с него лица.

Чл. 3. (1) Цел на този закон е да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за неоснователно забогатяване и да се възстанови чувството на справедливост у гражданите.
(2) За постигане целта на закона могат да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и не се допуска риск от несправедливост.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 3, ал. 1 след думата „обществото” се добавя „и гражданите”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 3, ал. 2 се редактира и добива следния вид:
„Чл. 3, ал. 2. За постигане целта на закона не могат да се налагат ограничения на собствеността. Съблюдава се правото на защита на засегнатите лица с оглед недопускане на риск от несправедливост.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
Чл. 3. (1) Законът има за цел да се защитят интересите на обществото и да се възстанови чувството на справедливост у гражданите чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него.
(2) За постигане на целта по ал. 1 могат да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и не се допуска риск от несправедливост.

Чл. 4. Ограниченията на собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е необходима за постигане целта на закона.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
Член 4 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.

Глава втора
ОРГАНИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО СЪС СРЕДСТВА, ЗА КОИТО НЕ Е УСТАНОВЕН ЗАКОНЕН ИЗТОЧНИК
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава втора да се измени така:
Глава втора
ОРГАНИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО

Чл. 5. (1) Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-нататък „комисията”, е специализиран постояннодействащ държавен орган, който при условията и по реда на този закон извършва проверки за установяване на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник.
(2) Комисията е юридическо лице със седалище София и е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(3) Дейността на комисията се подпомага от администрация.
(4) Териториални звена на комисията са териториални дирекции, разположени в районите на апелативните съдилища, които се ръководят от директори и се подпомагат в дейността си от инспектори.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
Чл. 5. (1) Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-нататък „комисията”, е независим специализиран постояннодействащ държавен орган.
(2) Комисията е юридическо лице със седалище София и е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(3) Дейността на комисията се подпомага от администрация.
(4) Териториални звена на комисията са териториалните дирекции, разположени в районите на апелативните съдилища, които се ръководят от директори и се подпомагат в дейността си от инспектори. Към териториалните дирекции могат да се създават териториални бюра с райони на действие, определени с правилника по чл. 20.

Чл. 6. (1) Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник - председател.
(2) Председателят на комисията е лице с висше юридическо образование и най-малко 8 години стаж по специалността.
(3) Председателят на комисията се назначава от министър-председателя. Заместник-председателят и членовете се избират от Народното събрание.
(4) Мандатът на комисията е пет години и започва да тече от деня на попълването на състава й.
(5) Новите членове се избират, не по-късно от един месец преди изтичане мандата на комисията.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
1. В чл.6, ал.1 „петима” се заменя с „девет”. Накрая се добавя „и секретар”.
2. В чл.6,ал.2: „8” се заменя с”12”. Добавят се нови две изречения: „Заместник-председател на комисията може да бъде лице с висше икономическо образoвание и най-малко 8 години стаж по специалността. Секретар на комисията може да бъде лице с висше юридическо образование и най-малко 8 години стаж по специалността.”
3. Чл.6, ал.3 придобива следната редакция: ”Съставът на комисията се избира от Народното събрание по предложения на парламентарните групи. При определяне състава на комисията никоя парламентарна група не може да има мнозинство.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 2, а го подкрепя по принцип по т. 3.

Предложение на н.пр. Е. Михайлова:
Чл.6 придобива следното съдържание:
„Чл. 6. (1) Комисията е колективен орган, състоящ се от деветима членове, включително председател и двама заместник-председатели.
(2) Председателят на комисията е лице с висше юридическо образование и най-малко 8 години стаж по специалността.
(3) Народното събрание избира девет членове на комисията, в това число председател и двама заместник-председатели.
(4) При определяне на състава на комисията никоя от представените в Народното събрание политически партии и коалиции не може да има мнозинство.
(5) Мандатът на комисията е пет години.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „8 години стаж по специалността” се заменят с „ 12 години стаж по специалността, който се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1- 7 от Закона за съдебната власт”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Народното събрание избира трима членове, в т. ч. председател и заместник-председател, президентът на републиката назначава един член и един член се назначава от министър-председателя. Предложения за членове на комисията, които се избират от Народното събрание, се правят от парламентарните групи.”
3. Създава се нова ал. 4:
„(4) Народното събрание не може да избере в състава на комисията повече от един член, предложен от една и съща парламентарна група.”
4. Алинеи 4 и 5 стават ал. 5 и 6.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип по т. 2 и 3.

Предложение на н.пр. Ив. Тошев и гр. н. пр.:
1. Чл.6 ал.2 да придобие следната редакция: „Председателят на Комисията може да бъде лице с висше юридическо образование, най-малко 8 години стаж по специалността, да отговаря на изискванията по чл.8, ал.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и на изискванията за несъвместимост по чл.8, ал.3.”
2. В чл.6, ал.4 думите „ попълването на състава й” се заменят с думите „ изтичане мандата на действащата комисия”.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а предложението по т. 2 е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
Чл. 6. (1) Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник - председател.
(2) Председателят на комисията е лице с висше юридическо образование и най-малко 8 години стаж по специалността. Заместник-председателят и членовете на комисията са лица с висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по специалността.
(3) Председателят на комисията се назначава от министър-председателя. Заместник-председателят и двама от членовете се избират от Народното събрание, а един от членовете се назначава от президента на републиката.
(4) Народното събрание не може да избира в състава на комисията повече от един член, предложен от една и съща парламентарна група.
(5) Мандатът на комисията е 5 години и започва да тече от деня на попълването на състава й.
(6) Новите членове се избират, съответно назначават не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на комисията.

Чл. 7. (1) Предложенията за заместник-председател и членовете се внасят в Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на комисията.
(2) Комисията на Народното събрание по чл.14, ал.1 провежда изслушване на предложените кандидати, които отговарят на изискванията на закона, и внася в Народното събрание доклад, който обобщава резултатите от него.
(3) Народното събрание избира поотделно заместник-председател и членове на комисията.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.7, ал.1 отпада „за заместник-председател и членове”.
Чл.7, ал.3 става: „НС избира поотделно председателя, заместник-председателя, секретаря и членовете на комисията.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „заместник-председател и членове”се заменят с „председател, заместник-председател и член”.
2. В ал. 3:
а) След думата „събрание” се добавя „с тайно гласуване”, а думите „заместник-председател и членове” се заменят с „председател, заместник-председател и член”;
б) Създава се изречение второ: „За председател на комисията се смята за избран членът, получил най-много гласове, а за заместник-председател – членът, получил следващия по брой численост гласове”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 7, ал. 3 се редактира и добива следния вид:
„Чл. 7, ал. 3 Народното събрание избира с тайно гласуване по отделно заместник-председател и членове на комисията.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
Чл. 7. (1) Предложенията за заместник-председател и за членове от квотата на Народното събрание се внасят в Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на комисията и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание.
(2) Съответната комисия на Народното събрание провежда изслушване на предложените кандидати, които отговарят на изискванията на закона, и внася в Народното събрание доклад, който обобщава резултатите от него.
(3) Народното събрание избира поотделно заместник-председател и двама членове на комисията.

Чл. 8. (1) Член на комисията може да бъде дееспособен български гражданин, който:
1. има висше юридическо или икономическо образование и
най-малко 5 години стаж по специалността;
2. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
3. не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер;
4. не е лишаван от правото да заема определена държавна длъжност или да упражнява определена професия или дейност.
5. е получил разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно".
(2) Член на комисията няма право на два последователни мандата.
(3) Член на комисията не може:
1. да заема длъжност в държавни или общински органи;
2. да упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни или контролни органи на търговско дружество, кооперация, държавно предприятие или юридическо лице с нестопанска цел;
3. да получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, с търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец освен за научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права;
4. да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;
5. да членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му.
(4) Несъвместимостта по ал. 3 трябва да се отстрани в едномесечен срок от избирането, съответно назначаването.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 8, ал. 1, т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
Чл. 8. (1) Член на комисията може да бъде дееспособен български гражданин, който:
1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
2. не е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание;
3. не е лишаван от правото да заема определена държавна длъжност или да упражнява определена професия или дейност;
4. е получил разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно".
(2) Член на комисията няма право на два последователни мандата.
(3) Член на комисията не може да:
1. заема длъжност в държавни или общински органи;
2. упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни или контролни органи на търговско дружество, кооперация, държавно предприятие или юридическо лице с нестопанска цел;
3. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, с търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец освен за научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права;
4. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;
5. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност или да извършва дейности, които засягат независимостта му.
(4) При наличие на несъвместимост по ал. 3 избраният, съответно назначеният член на комисията е длъжен в едномесечен срок от избирането, съответно назначаването да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта.

Чл. 9. (1) Правоотношението на член на комисията се прекратява предсрочно от съответния орган при:
1. смърт;
2. подаване на оставка;
3. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. осъждане или освобождаване от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер;
5. несъвместимост по чл. 8, ал. 3, ако не е била отстранена в едномесечен срок от избирането, съответно от назначаването;
6. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;
7. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
8. придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и навършване на 65 години;
9. отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно".
(2) При настъпване на обстоятелствата по ал. 1, т.1 до т.5 и т.7 до т.9, председателят на комисията уведомява органа по избора за извършване на нов избор.
(3) Обстоятелствата по ал.1, т.6 се установяват с акт на председателя на комисията, за което се уведомява органа по избора.
(4) При предсрочно освобождаване на член на комисията Народното събрание избира нов член в едномесечен срок от освобождаването, който довършва мандата.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 9 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) точка 4 да се измени така:
„4. осъждане за престъпление от общ характер или освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за умишлени престъпления от общ характер”;
б) т. 9 да отпадне.
2. В ал. 2 думите „ председателят на комисията” се заменят със „се”.
3. Алинея 3 да отпадне.
4. Алинея 4 да се измени така:
„(4) При предсрочно освобождаване на член на комисията Народното събрание, президентът на републиката или министър-председателя, избира, респективно назначава нов член в едномесечен срок от освобождаването, който довършва мандата.”
Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „а”, т. 2, 3 и 4 и не го подкрепя по т. 1, буква „б”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
Чл. 9. (1) Правоотношението на член на комисията се прекратява предсрочно от съответния орган при:
1. смърт;
2. подаване на оставка;
3. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или освобождаване от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание;
5. несъвместимост по чл. 8, ал. 3, ако не са предприети необходимите действия за отстраняването й в едномесечен срок от избирането, съответно от назначаването;
6. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;
7. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
8. навършване на 65 – годишна възраст;
9. отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно".
(2) При настъпване на обстоятелствата по ал. 1 се уведомява органа по избора, съответно по назначаването за извършване на нов избор, съответно назначаване.
(3) При предсрочно освобождаване на член на комисията органът по избора, съответно по назначаването избира, съответно назначава нов член в едномесечен срок от освобождаването, който довършва мандата.

Чл. 10. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 85 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.
(2) Заместник - председателят получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на председателя.
(3) Останалите членове на комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 75 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл. 10 се създава нова алинея 4: ”Членовете на Комисията нямат право на допълнително материално стимулиране.”
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 10, ал. 2 след думата „председателя” се добавя „ на комисията”.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ив. Тошев и гр. н. пр.:
В чл.10 ал.2 накрая след думата „председателя” да се добави „ на комисията”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
Чл. 10. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 85 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.
(2) Заместник - председателят получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
(3) Останалите членове на комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 75 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
(4) Членовете на Комисията нямат право на допълнително материално стимулиране.

Чл. 11. (1) Комисията приема решения за:
1. образуване на производство за установяване на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник и определяне продължителността на проверявания период;
2. удължаване срока на проверката по чл. 26;
3. отказ за започване на проверка;
4. прекратяване на производството за установяване на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник;
5. внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки;
6. предявяване на искове за отнемане на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник;
7. сключване на спогодба по чл. 90;
8. осъществяване на други правомощия, предвидени в този закон.
(2) Решенията на комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират. В мотивите се посочват фактите, доказателствата, въз основа на които те са установени, както и направените правни изводи.
(3) Мотивираните откази на комисията по ал.1, т.3 се публикуват незабавно на интернет страницата на комисията при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация.
(4) За заседанията на комисията се води протокол.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.11, ал.2 „повече от половината” се заменя с „от две трети”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение трето: „ Решенията по ал. 1, т. 6 се приемат с мнозинство две трети от всички членове на комисията и се мотивират.”
2. В ал. 4 след думите „се води” се добавя „подробен”.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Решенията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
Чл. 11. (1) Комисията приема решения за:
1. образуване на производство по този закон; производството включва внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество;
2. прекратяване на проверката по чл. 26 или за удължаване на срока й;
3. отказ за образуване на производство по този закон;
4. прекратяване на производството по този закон;
5. сключване на спогодба по чл. 90;
6. назначаване на директорите на териториалните дирекции и по тяхно предложение – на инспекторите в тях, както и за изменение и прекратяване на трудовите им правоотношения;
7. осъществяване на други правомощия, предвидени в този закон.
(2) Решенията на комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират. В мотивите се посочват фактите, доказателствата, въз основа на които те са установени, както и направените правни изводи.
(3) Мотивираните откази на комисията по ал. 1, т. 3 се публикуват незабавно на интернет страницата на комисията при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация.
(4) За заседанията на комисията се води протокол.

Чл. 12. Председателят на комисията:
1. представлява комисията;
2. организира и ръководи дейността й;
3. насрочва и ръководи заседанията;
4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета;
5. издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон;
6. сключва, изменя и прекратява трудовите и служебните правоотношения с териториалните органи на комисията и инспекторите в тях, както и със служителите от администрацията.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
1. В чл.12 се създава нова ал.2 : ”Заместник-председателя на комисията подпомага председателя и го замества при негово отсъствие.”
2. В чл.12 се създава нова ал.3 : „Секретарят на комисията организира текущата дейност и подготовката на заседанията на комисията.”
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
Чл. 12. (1) Председателят на комисията:
1. представлява комисията;
2. организира и ръководи дейността й;
3. насрочва и ръководи заседанията;
4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета;
5. издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон;
6. сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения със служителите от администрацията.
(2) Заместник-председателят на комисията подпомага председателя и го замества при негово отсъствие.

Чл. 13. (1) Органи на комисията са директорите на териториалните дирекции.
(2) За директори в териториалните дирекции се назначават лица, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, както и на изискванията за несъвместимост по чл. 8.
(3) За инспектори в териториалните дирекции се назначават лица, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността по Закона за държавния служител, както и на изискванията за несъвместимост по чл. 8.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.13, ал.2 след „лица” се добавя „с висше юридическо или икономическо образование „.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 13, ал. 2 след думата „които” се добавя „имат висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по специалността и”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.пр. Ив. Тошев и гр. н. пр.:
В чл.13, ал.2 думите „за заемане на длъжността” се заменят с думите „ по чл.8, ал.1”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
Чл. 13. (1) Органи на комисията са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тях.
(2) За директори на териториалните дирекции се назначават лица, които имат висше юридическо или икономическо образование и най-малко три години стаж по специалността и отговарят на изискванията за заемане на длъжността по чл. 8, ал. 1, както и на изискванията за несъвместимост по чл. 8, ал. 3, след провеждане на конкурс.
(3) За инспектори в териториалните дирекции се назначават лица с висше юридическо или икономическо образование, които отговарят на изискванията за несъвместимост по чл. 8, ал. 3, след провеждане на конкурс.

Чл. 14. (1) Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по този закон, както и за защита на правата и свободите на гражданите.
(2) Председателят на комисията е длъжен при покана да се яви в Народното събрание и да предоставя исканата информация.

Предложение на н.пр. Е. Михайлова:
Чл.14 придобива следното съдържание:
„Чл.14 (1) Народното събрание избира постоянна парламентарна комисия, която да осъществява парламентарен контрол върху дейността на Комисията по чл.6. Парламентарната комисия се формира на паритетен принцип-по двама народни представители от всяка парламентарна група и се председателства на ротационен принцип на две последователни сесии от представители на парламентарните групи, като се започва от най-малката.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
Чл. 14. (1) Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху дейността на комисията.
(2) Членовете на комисията са длъжни при покана да се явят в Народното събрание и да предоставят исканата информация.

Чл. 15. (1) Комисията ежегодно до 31 май представя в Народното събрание доклад за дейността си.
(2) Докладът се предоставя и на президента на републиката, и на Министерския съвет и се публикува на страницата на комисията в интернет.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 15, ал. 1 думата „ май” се заменя с „март”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
Чл. 15. (1) Комисията ежегодно до 31 март представя в Народното събрание доклад за дейността си.
(2) Докладът се предоставя и на президента на републиката, и на Министерския съвет и се публикува на страницата на комисията в интернет.

Чл. 16. (1) Информацията, която е станала известна на членовете на комисията, на директорите и на инспекторите в териториалните дирекции, както и на служителите в администрацията при или по повод изпълнението на задълженията им, е служебна тайна.
(2) При встъпването си в длъжност лицата по ал. 1 подписват декларация, че няма да разгласяват информацията по време на заемане на длъжността и след освобождаването им.
(3) Членовете на комисията, органите по чл. 13, ал. 1 и служителите в администрацията подписват декларация за частни интереси и декларация за частен интерес по конкретен повод.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 16 се създават ал. 4 и ал. 5:
„(4) Член на комисията, подава декларацията по чл. 12, т. 4 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, когато има частен интерес във връзка с изпълнение на свое правомощие или задължение по служба.
(5) Декларацията по ал. 4 се подава преди започването или по време на изпълнението на правомощието или задължението по служба.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ив. Тошев и гр. н. пр.:
В чл.16, ал.3 думите „ органите по чл.13, ал.1” се заменят с думите „директорите на териториалните дирекции, инспекторите”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
Чл. 16. (1) Информацията, която е станала известна на членовете на комисията, на директорите и на инспекторите в териториалните дирекции, както и на служителите в администрацията при или по повод изпълнението на задълженията им, е служебна тайна.
(2) При встъпването си в длъжност лицата по ал. 1 подписват декларация, че няма да разгласяват информацията по време на заемане на длъжността и след освобождаването им.
(3) Членовете на комисията, директорите на териториалните дирекции, инспекторите и служителите в администрацията подписват декларация за частни интереси и декларация за частен интерес по конкретен повод.

Чл. 17. Членовете на комисията и директорите на териториалните дирекции не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им по този закон правомощия, освен ако вредите са настъпили в резултат на умишлено престъпление от общ характер.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.

Чл. 18. Членовете на комисията и директорите в териториалните дирекции се застраховат за застраховка „Злополука” и застраховка „Живот” при или по повод изпълнение на служебните си задължения за сметка на републиканския бюджет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
Чл. 18. Членовете на комисията, директорите на териториалните дирекции и инспекторите се застраховат за застраховка „Злополука” и застраховка „Живот” при или по повод изпълнение на служебните си задължения за сметка на републиканския бюджет.

Чл. 19. (1) Стажът на членовете на комисията и на директорите и инспекторите в териториалните дирекции, както и на лицата в администрацията, заемащи длъжност, за която се изисква висше юридическо образование и юридическа правоспособност, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7 от Закона за съдебната власт.
(2) Стажът на лицата по ал. 1, заемащи длъжност, за която се изисква висше икономическо образование, се зачита за стаж по специалността в обществения сектор.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
Член 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
Чл. 19. (1) Стажът на членовете на комисията и на директорите и инспекторите в териториалните дирекции, както и на лицата в администрацията, заемащи длъжност, за която се изисква висше юридическо образование и юридическа правоспособност, се зачита за юридически стаж.
(2) Стажът на лицата по ал. 1, заемащи длъжност, за която се изисква висше икономическо образование, се зачита за стаж по специалността в обществения сектор.

Чл. 20. (1) Устройството и дейността на комисията и на нейната администрация се уреждат с правилник.
(2) Правилникът се приема от комисията и се обнародва в „Държавен вестник”.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.20, ал.2 след „комисията и” се добавя „след одобрение от Парламентарната комисия по чл.14”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.

Глава трета
УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО СЪС СРЕДСТВА, ЗА КОИТО НЕ Е УСТАНОВЕН ЗАКОНЕН ИЗТОЧНИК

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава трета да се измени така:
Глава трета
УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО

Чл. 21. (1) Производство пред комисията се образува в предвидените в този закон случаи, в които може основателно да се предполага, че дадено имущество е придобито със средства, за които не е установен законен източник.
(2) В производството по ал. 1 се извършва проверка на източниците за придобиване на имуществото и се предприемат действия за допускане на обезпечение на бъдещ иск за неговото отнемане.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.21 се добавя нова ал.3: „За начало на производството се счита датата на извършването на първото процесуално действие.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
Чл. 21. (1) Комисията образува производство по този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито.
(2) Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

Чл. 22. (1) Производство пред комисията за установяване произхода на имущество се образува, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по Наказателния кодекс от естество да създава облаги, в следните случаи:
1. член 108а, ал. 1 – 3 и чл. 109, ал. 3;
2. член 116, ал. 1, т. 10;
3. член 142;
4. членове 155, 156, чл. 158а, ал. 2 и чл. 159, ал.5;
5. членове 159а – 159г;
6. член 195, ал. 2 и 3 и чл. 196а;
7. член 199;
8. членове 201 - 203;
9. член 208, ал. 3, 4 и 5;
10. членове 209 - 211, чл. 212, ал. 3, 4 и 5, чл. 212а и 213;
11. членове 213а - 214;
12. член 215, ал. 2, т. 1;
13. членове 220 и 225в;
14. членове 227в, 227г и 227е;
15. членове 233, 234, 234а, 234б и 235;
16. членове 242 - 242а;
17. членове 244 – 246, чл. 248а, ал. 5, чл. 249, 253, чл. 253а, ал. 1 и 2, чл. 254б и 255 – 256;
18. член 280;
19. членове 282, 283 и 283а;
20. членове 301 – 305а;
21. член 308, ал. 2, 3 и 5 и чл. 310;
22. член 321, ал. 1 – 3 и 6, чл. 321а, ал. 1 и 2 и чл. 327, ал. 1 - 3;
23. член 337, ал. 1 – 4 и чл. 346, ал. 2, т. 4, ал. 3, 5 и 6;
24. член 354а, ал. 1 – 4, чл. 354б, ал. 4 – 6 и чл. 354в, ал. 1 – 3.
(2) Комисията образува производство за установяване произхода на имуществото на лице, което не е било привлечено като обвиняем за престъпление по ал. 1 поради това, че е отказано образуване на наказателно производство или образуваното наказателно производство е било прекратено, тъй като:
1. е последвала амнистия;
2. е изтекла предвидената в закона давност;
3. деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
4. деецът е починал;
5. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава.
(3) Комисията образува производство и в случаите, когато наказателното производство за престъпление по ал. 1 е спряно и лицето не може да бъде привлечено като обвиняем, тъй като:
1. е изпаднало в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване;
2. притежава имунитет;
3. е с неизвестен адрес и не може да бъде намерено.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.22, ал.1 изразът „се образува” се заменя с „може да се образува”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ив. Костов:
В чл. 22, ал. 1, т. 17 в израза “255-256”, числото “255” се заменя с “чл. 255, ал. 3”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Гяуров и М. Димитров:
1. В текста на чл. 22 ал. 1 изразът: „когато лице е привлечено като обвиняем” да се замени с: „когато против лицето е внесен обвинителен акт”;
2. В чл. 22, ал. 1, т. 17 в израза “255-256”, числото “255” да се замени с “чл. 255, ал. 3”;
3. Текстът на чл.22, ал. 2, т.2 да отпадне;
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 22, ал. 2 отпадат точките от 1 до 4, и добива следния вид:
„Чл. 22, ал. 2 Комисията образува производство за установяване произхода на имуществото на лице, което не е било привлечено като обвиняем за престъпление по ал. 1 поради това, че е отказано образуване на наказателно производство или образуваното наказателно производство е било прекратено, тъй като по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редкация на чл. 22:
Чл. 22. (1) Проверката по чл. 21, ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по:
1. член 108а, ал. 1 – 3 и чл. 109, ал. 3;
2. член 116, ал. 1, т. 7 и 10;
3. член 142;
4. членове 155, 156, чл. 158а, ал. 2 и чл. 159, ал. 5;
5. членове 159а – 159г;
6. член 196а;
7. член 199;
8. членове 201 - 203;
9. член 208, ал. 3, 4 и 5;
10. членове 209 – 211, чл. 212, ал. 3, 4 и 5 и чл. 212а;
11. членове 213а - 214;
12. член 215, ал. 2, т. 1 и 3;
13. членове чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, ал. 2 и 225в;
14. членове 227в, 227г и 227е;
15. членове 233, 234, ал. 2, чл. 234а, 234б и 235;
16. членове 242 - 242а;
17. членове 243 – 246, чл. 248а, ал. 5, чл. 249 – 252;
18. членове 253, чл. 253а, ал. 1 и 2, чл. 254б, ал. 2, чл. 255 – 256, чл. 259 и 260, ал. 1;
19. член 280;
20. членове 282, 283 и 283а;
21. членове 301 – 305а, чл. 307в и 307г;
22. член 308, ал. 2 и 3 и чл. 310;
23. член 321, ал. 1 – 3 и 6, чл. 321а, ал. 1 и 2 и чл. 327, ал. 1 - 3;
24. член 337, ал. 1 – 4, чл. 339, ал. 2 и чл. 346, ал. 2, т. 4, ал. 3 и 6;
25. член 354а, ал. 1 – 4, чл. 354б, ал. 4 – 6 и чл. 354в, ал. 1 – 3
от Наказателния кодекс.
(2) Проверката започва и когато лице не е било привлечено като обвиняем за престъпление по ал. 1 поради това, че е отказано образуване на наказателно производство или образуваното наказателно производство е било прекратено, тъй като:
1. е последвала амнистия;
2. е изтекла предвидената в закона давност;
3. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
4. деецът е починал;
5. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава.
(3) Проверката започва и когато наказателното производство за престъпление по ал. 1 е спряно и лицето не може да бъде привлечено като обвиняем, тъй като:
1. след извършване на престъплението е изпаднало в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване;
2. притежава имунитет;
3. е с неизвестен адрес и не може да бъде намерено.

Чл. 23. (1) Комисията образува производство за установяване на имущество, притежавано или контролирано от физическо лице, за което може основателно да се предполага, че е придобито от престъпление на друго лице, привлечено като обвиняем за престъпление по чл. 22.
(2) Комисията образува производство за установяване на имущество, притежавано или контролирано от юридическо лице, за което може основателно да се предполага, че е придобито от престъпление на друго лице, привлечено като обвиняем за престъпление по чл. 22.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.23, ал.1 накрая се добавя: „и за което е образувано производство пред комисията”.
В чл.23, ал.2 накрая се добавя: „и за което е образувано производство пред комисията”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Гяуров и М. Димитров:
Текстът на чл.23 ал.1 и 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 23 ал. 1 и ал. 2 думите „или контролирано” се заличават.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.пр. Т. Великов и гр. н.пр.:
В чл. 23, ал. да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ив. Тошев и гр. н. пр.:
В чл.23 ал.1 след думата „което” да се добави „имущество”.
В чл.23 ал.2 след думата „което” да се добави „имущество”.
Предложението е оттеглено.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 23 да бъде отхвърлен.

Чл. 24. Производство по този закон се образува и в случаите, когато по реда на Наказателно-процесуалния кодекс има признат акт на чуждестранен съд за някое от престъпленията по чл. 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 23:
Чл. 23. Проверка по чл. 21, ал. 2 започва и когато съгласно българското законодателство има признат акт на чуждестранен съд за някое от престъпленията по чл. 22, ал. 1 или за административно нарушение по чл. 24, ал. 1.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 24:
Чл. 24. (1) Проверката по чл. 21, ал. 2 започва с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на уведомление от административнонаказващия орган, когато срещу лице има влязъл в сила акт за административно нарушение от естество да създава облага, ако облагата е на стойност над 150 000 лв. към момента на придобиването й, и не може да бъде отнета по друг ред.
(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа информация за:
1. лицето, на което е наложено административно наказание с влязъл в сила акт;
2. административното нарушение;
3. имуществото на лицето, ако има данни за него.
(3) Държавните и общинските органи или длъжностните лица, на които по служба е станало известно, че е придобита облага от административно нарушение на стойност над 150 000 лв. към момента на придобиването й, която не може да бъде отнета по друг ред, са длъжни незабавно да уведомят директора на съответната териториална дирекция и да му изпратят материалите по преписката.
(4) Гражданите, на които са станали известни обстоятелства по ал. 3 могат да уведомят комисията за тях.

Чл. 25. (1) Производството в случаите по чл. 22 се образува въз основа на уведомление на органите на досъдебното производство.
(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа информация за:
1. лицето, по отношение на което е налице съответното основание по чл. 22;
2. престъплението, което е извършено;
3. имуществото на лицето, ако има данни за него.
(3) Министерството на правосъдието уведомява комисията за всеки случай на образувано наказателно производство в друга държава или за влязла в сила присъда на чуждестранен съд срещу български граждани за престъпления, съответни на тези по чл. 22, ал. 1.
(4) Върховната касационна прокуратура и Министерството на правосъдието уведомяват комисията при трансфер на наказателно производство.
(5) В случаите по чл. 23 производството се образува въз основа на уведомления от органите на съдебната власт.
(6) Когато източниците на информация не съдържат достатъчно данни за образуване на производство, комисията събира допълнителни сведения за подлежащите на установяване факти и обстоятелства. При необходимост комисията може да иска съдействие от други органи и институции.
(7) Производство пред комисията не може да се образува по анонимен сигнал.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
1. Чл.25, ал.1 придобива следната редакция : „Сезирането на комисията в случаите на чл.22 се извършва от наблюдаващият прокурор с постановление за уведомление, когато същият, въз основа на събраните доказателства , е направил основателно предположение ,че е на лице имущество , придобито със средства , за които не е установен законен произход.”
2. В чл.25, ал.2 се изменя така: „Постановлението за уведомление съдържа подробни мотиви относно обстоятелствата по предходната алинея, а така също и данни за лицето, престъплението и имуществото.”
3. Чл.25, ал.5 се отменя.
4. Чл.25, ал.6 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 2, а го подкрепя по т. 3 и 4.

Предложение на н.пр. Д. Гяуров и М. Димитров:
В чл.25, ал.1 текстът „на органите на досъдебното производство” се заменя с думите „от прокуратурата”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
Член 25, ал. 2, т. 2 се редактира и добива следния вид:
„Чл. 25, ал. 2, т. 2. престъплението, което се допуска, че може да е извършено от лицето;”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
Чл. 25. (1) Проверката в случаите по чл. 22 започва въз основа на уведомление от прокурора до директора на съответната териториална дирекция.
(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа информация за:
1. лицето, за което е налице съответното основание по чл. 22;
2. престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем;
3. имуществото на лицето, ако има данни за него.
(3) Министерството на правосъдието уведомява комисията за всеки случай на образувано наказателно производство в друга държава или за влязла в сила присъда на чуждестранен съд срещу български граждани за престъпления, съответни на посочените в чл. 22, ал. 1.
(4) Върховната касационна прокуратура и Министерството на правосъдието уведомяват комисията при трансфер на наказателно производство.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
Създава се нов чл.25а :
Ал.1 Комисията се произнася по всяко постановление за уведомление на наблюдаващия прокурор и в случаите на чл.25, ал.3 и 4.
Ал.2 Комисията образува производство, когато въз основа на постановлението на прокурора или в случаите по чл.25, ал.3 и 4 направи основателно предположение , че е налице имущество, придобито със средства, за които не е установен законен произход.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 26:
Чл. 26. (1) Проверката по чл. 21, ал. 2 продължава до една година.
(2) Комисията може еднократно да удължи срока по ал. 1 с още
6 месеца.
(3) Проверката обхваща период от 15 години назад, считано от датата на започването й.
(4) Въз основа на резултатите от проверката, в едномесечен срок от приключването й, директорът на съответната териториална дирекция изготвя мотивиран доклад до комисията със заключение за:
1. удължаване на срока на проверката;
2. прекратяване на проверката;
3. образуване на производство по този закон.

Глава четвърта
ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ НА КОМИСИЯТА ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОВЕРКА

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.

Чл. 26. (1) След образуване на производството комисията започва проверка, която продължава до една година.
(2) Комисията може еднократно да удължи срока по ал. 1 с още
6 месеца.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.26, ал.1 „една година” се заменя с „шест месеца”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Гяуров и М. Димитров:
В чл.26 ал.1 думите: „до една година” се заменят с „до шест месеца”, а в ал.2 думите: „до шест месеца” се заменят с „до три месеца”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага текстът на вносителя за чл. 26 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в глава трета като чл. 26 с редакция.

Чл. 27. При проверката се извършва финансово разследване на икономическата дейност на юридическото лице, а за физическото лице - и на издръжката за живот на семейството му, като се събират сведения относно имуществото, приходите/доходите, разходите и задълженията през проверявания период.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 27 сегашният текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
„Чл. 27, ал. 2. Проверявания период не може да надвишава законоустановените срокове да съхранение на счетоводни документи или счетоводни регистри.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 27 да бъде отхвърлен.

Чл. 28. Органите по чл. 13, ал. 1 събират сведения за:
1. имуществото, неговото местонахождение, стойността и правното основание за придобиването му;
2. пазарната стойност на имуществото към момента на придобиване и пазарната му стойност към момента на проверката;
3. преобразуване на имуществото;
4. приходите и разходите за обичайна дейност и извънредните приходи и разходи на юридическото лице;
5. обичайните и извънредните доходи и разходи за издръжка на физическото лице и на членовете на семейството му;
6. платените публичноправни парични задължения към държавата и общините;
7. сделките с имуществото на юридическото лице;
8. сделките с имуществото на проверяваното лице и на членовете на семейството му;
9. пътуванията в чужбина на проверяваното лице и на членовете на семейството му, както и на лицата, които представляват юридическото лице;
10. обезпеченията и тежестите, наложени върху имуществото, както и задълженията, които са поети;
11. други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото, начина на придобиването и на преобразуването му.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.28 да отпадне т.8.
В чл.28 да отпадне т.10.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 28, т. 2 думите „и пазарната му стойност към момента на проверката” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Т. Великов и гр. н.пр.:
В чл. 28 се правят следните изменения:
а) Точка 2 да отпадне.
б) В т. 11 текста след думата „придобиването” се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакиця на чл. 28, който става чл. 27:
Чл. 27. За проверявания период по чл. 26, ал. 3 органите по чл. 13, ал. 1 събират сведения за:
1. имуществото, неговото местонахождение, стойността и правното основание за придобиването му;
2. пазарната стойност на имуществото към момента на придобиване и пазарната му стойност към момента на проверката;
3. преобразуване на имуществото;
4. приходите и разходите за обичайна дейност и извънредните приходи и разходи на юридическото лице;
5. обичайните и извънредните доходи и разходи за издръжка на физическото лице и на членовете на семейството му;
6. платените публичноправни парични задължения към държавата и общините;
7. сделките с имуществото на юридическото лице;
8. сделките с имуществото на проверяваното лице и на членовете на семейството му;
9. пътуванията в чужбина на проверяваното лице и на членовете на семейството му, както и на лицата, които представляват юридическото лице;
10. обезпеченията и тежестите, наложени върху имуществото, както и задълженията, които са поети;
11. други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото, начина на придобиването и на преобразуването му.

Чл. 29. Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриване на банковата тайна, на търговската тайна по чл. 35, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти и сведенията по чл. 133, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо за постигане на целта на закона.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
Член 29 се редактира и добива следния вид:
„Чл. 29 Комисията може да поиска от съда разкриването на банковата тайна, на търговската тайна по чл. 35, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти и сведенията по чл. 133, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо за постигане целта на закона.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 28.


Глава пета
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.

Чл. 30. (1) За постигане целите на този закон органите по чл. 13, ал. 1, полицейските органи, органите на Държавна агенция „Национална сигурност”, органите по приходите и органите на Агенция „Митници” съобразно предоставената им компетентност извършват съвместно проверка на източниците за придобиване на имуществото. Проверката има за цел изготвяне на цялостен профил на дейността на проверяваното лице.
(2) Редът за осъществяване на взаимодействието се определя със съвместна инструкция на комисията, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, министъра на вътрешните работи, директорите на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници”.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
1. Чл.30, ал.1 придобива следната редакция: „За постигане на целите на закона органите по чл.13, ал.1 взаимодействуват с органите на МВР и Министерство на финансите и ДАНС.
2. В чл.30, ал.2 изразът„директорите на НАП и Агенция „Митници” се заменя с „ министъра на финансите”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
Член 30 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 29:
Чл. 29. (1) За постигане на целта на закона органите по чл. 13, ал. 1, прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, органите на Държавна агенция „Национална сигурност”, органите по приходите и органите на Агенция „Митници” съобразно предоставената им компетентност извършват проверка на източниците за придобиване на имуществото.
(2) Редът и сроковете за осъществяване на взаимодействието се определят със съвместна инструкция на комисията, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и главния прокурор.

Чл. 31. (1) Органите по чл. 13, ал. 1 обменят с полицейските органи информация за:
1. имуществото на лицата, за което се предполага, че е придобито със средства, за които не е установен законен източник в страната или в чужбина;
2. превозните средства, принадлежащи на проверяваните лица;
3. установяване местонахождението на лица и моторни превозни средства, когато това е необходимо за целите на производството по този закон;
4. други факти и обстоятелства от значение за производството по този закон.
(2) Обменът на информацията по ал. 1 се осъществява при спазване изискванията на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 31 да бъде отхвърлен.

Чл. 32. (1) Органите по чл. 13, ал. 1 обменят с органите на Държавна агенция „Национална сигурност” информация за:
1. имуществото на проверяваните лица и неговото преобразуване;
2. вноса и износа на имущество, левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях;
3. банкови сметки на лицата в страната или в чужбина;
4. участие на лицата в търговски дружества или в други юридически лица;
5. други факти и обстоятелства от значение за производството по този закон.
(2) Обменът на информацията по ал. 1 се осъществява при спазване изискванията на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 32 да бъде отхвърлен.

Чл. 33. След привличането на лице като обвиняем за престъпление по чл. 22, ал. 1 разследващият орган незабавно уведомява директора на съответната териториална дирекция. Уведомление се изпраща и при ново привличане на обвиняем, както и при спиране и прекратяване на наказателното производство.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 33 сегашният текст става ал. 1 и се създават нови ал. 2 и ал. 3 със следното съдържание:
„Чл. 33, ал. 2. Спирането на наказателното производство спира проверката и същата може да бъде възобновена при възобновяване на досъдебното производство.
ал. 3. Прекратяването на наказателното производство автоматично прекратява проверката по този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.пр. Ив. Тошев и гр. н. пр.:
В чл.33 след думите „чл.22 ал.1” да се добави „ от настоящия закон”.
Предложението е оттеглено.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 33 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 25 и 34 по вносител.

Чл. 34. Прокурорите, на които е възложено да наблюдават преписки или досъдебни производства за престъпление по чл. 22, ал. 1, незабавно уведомяват директора на съответната териториална дирекция за:
1. образуваните досъдебни производства за престъпления по чл. 22, ал. 1;
2. постановленията, с които се отказва образуване или образуваното досъдебно производство се спира или прекратява, както и тези, с които се възобновява спряното производство за престъпление по
чл. 22, ал. 1, на основанията, посочени в чл. 22, ал. 2 и 3;
3. внасянето на обвинителен акт в съда;
4. наложените обезпечителни мерки върху имуществото на обвиняемия.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 30:
Чл. 30. Прокурорите, на които е възложено да наблюдават досъдебни производства за престъпление по чл. 22, ал. 1, незабавно уведомяват директора на съответната териториална дирекция за:
1. образуваните досъдебни производства за престъпления по чл. 22, ал. 1;
2. постановленията, с които се отказва образуване или образуваното досъдебно производство се спира или прекратява, както и тези, с които се възобновява спряното производство за престъпление по чл. 22, ал. 1, на основанията, посочени в чл. 22, ал. 2 и 3;
3. внасянето на обвинителен акт в съда;
4. наложените обезпечителни мерки върху имуществото на обвиняемия.

Чл. 35. Органите по чл. 13, ал. 1 обменят с Националната агенция за приходите и с Агенция „Митници” информация относно:
1. източниците на приходи/доходи и техния размер;
2. платените публичноправни задължения;
3. подадените данъчни декларации и обявените годишни финансови отчети;
4. износа и вноса на имущество, включително левове и чуждестранна валута в наличност.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.35, т.3 да отпадне изразът „и обявените годишни финансови отчети”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 35 да бъде отхвърлен.

Чл. 36. (1) Директорите на териториалните дирекции могат да поискат от компетентните органи по приходите предоставяне на цялата данъчна и осигурителна информация за проверяваните лица и извършването на данъчна проверка или ревизия във връзка с установяване източниците на придобиване на имуществото.
(2) След приключване на проверката или ревизията органите по приходите уведомяват директорите на съответните териториални дирекции.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
1. Чл.36, ал.1 придобива следната редакция : „Директорите на териториалните дирекции могат да отправят писмено искане до компетентните органи по приходите за разкриване на данъчна и осигурителна информация за проверяваните лица.”
2. Чл.36, ал.2 придобива следната редакция:”Председателят на Комисията може да направи писмено искане до съответните органи на НАП за преценка във връзка с предприемане на действия по осъществяване на данъчно-осигурителен контрол по реда на глава ХV от ДОПК.”
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 36 текстът ”Директорите на териториалните дирекции могат да поискат” се заменя с текста: „Комисията може да поиска”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 31:
Чл. 31. Директорите на териториалните дирекции могат да отправят писмено искане до компетентните органи по приходите за разкриване на данъчна и осигурителна информация за проверяваните лица.
Чл. 37. Директорите на териториалните дирекции предоставят на органите на Националната агенция за приходите информация за отнетото в полза на държавата имущество и за неговото местонахождение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 32.

Чл. 38. (1) При изпълнение на правомощията им по този закон органите по чл. 13, ал. 1 могат да искат съдействие и сведения от всички държавни и общински органи, търговци, кредитни институции, както и от други юридически лица, от нотариуси и съдебни изпълнители.
(2) Органите и лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят сведенията в срок до един месец от поискването им.
(3) Обменът на класифицирана информация се извършва в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация.
(4) Обработването на лични данни се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 38, ал. 2 след думите „поискването им” се поставя запетая и се добавя „с изключение на тези, които се предоставят по специален ред”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 33:
Чл. 33. (1) При изпълнение на правомощията си по този закон органите по чл. 13, ал. 1 могат да искат съдействие и сведения от държавните и общинските органи, търговците, кредитните институции, както и от други юридически лица, от физически лица, от нотариуси и съдебни изпълнители.
(2) Органите и лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят сведенията в срок до един месец от поискването им, с изключение на тези, които се предоставят по специален ред.
(3) Обменът на класифицирана информация се извършва в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация.
(4) Обработването на лични данни се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни.

Чл. 39. Всички държавни органи и други институции предоставят на комисията достъп до информационните си фондове и регистри съгласно изискванията на закона, който ги урежда, по ред, определен със съвместни инструкции.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
Чл.39 придобива следната редакция: „Председателят на Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да искат от държавните органи достъп до цялата информация относно лицата, спрямо които има образувано производство по реда на този закон.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
Член 39 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 34:
Чл. 34. Председателят на комисията и директорите на териториалните дирекции могат да искат от държавните органи и други институции достъп до цялата информация относно проверяваните лица.

Чл. 40. За всяко действие по този закон органите по чл. 13, ал. 1 съставят протокол, освен когато извършеното действие е удостоверено с друг документ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 35.

Чл. 41. Лицата, на които при или по повод изпълнение на служебните им задължения е станала известна информация за извършваната проверка, нямат право да я разгласяват.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 36.

Глава шеста
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ И ОТНЕМАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Предложение на н.пр. Ив. Тошев и гр. н. пр.:
В заглавието на глава VІ думите „имущество придобито от престъпление” да се заменят с „ имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава шеста да се измени така:

Глава шеста
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ И ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО

Раздел I
Обезпечителни мерки

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.

Чл. 42. (1) Комисията приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имуществото въз основа на доклад на директора на съответната териториална дирекция, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник.
(2) Обосновано предположение е налице при установено значително несъответствие в имуществото на физическо лице или на юридическо лице.
(3) В решението по ал. 1 се посочват наложените до момента тежести и обезпечения върху имуществото.
(4) Комисията внася искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имуществото, придобито от престъпление, в окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице. Когато в имуществото е включен недвижим имот, искането се внася в родово компетентния съд по местонахождението на имота, а когато в имуществото има няколко недвижими имота – в родово компетентния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.
(5) Искането се мотивира и към него се прилагат всички доказателства, събрани по преписката.
(6) Комисията не може да иска налагането на обезпечителни мерки върху имущество на физическо лице, което не подлежи на принудително изпълнение съгласно чл. 444 от Гражданския процесуален кодекс, както и върху парични средства на юридическо лице и на едноличен търговец, предназначени за заплащане на трудови възнаграждения и осигурителни вноски на персонала, само ако са начислени по отделна аналитична счетоводна сметка.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 42, ал. 4 се изменя така:
„(4) Комисията внася искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество в окръжния съд, компетентен да разгледа иска по чл. 82, ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 42 се създава нова ал. 7 със следното съдържание:
„Чл. 42, ал. 7. Комисията не може да иска налагане на обезпечителни мерки срещу имущество на физическо лице, което се предполага, че е извършило престъпление по чл. 22, ал. 1, за което е изтекъл давностния срок или е последвала амнистия.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 37:
Чл. 37. (1) Комисията приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество въз основа на доклад на директора на съответната териториална дирекция, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито.
(2) В решението по ал. 1 се посочват наложените до момента тежести и обезпечения върху имуществото.
(3) Комисията внася искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество в окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице. Когато в имуществото е включен недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на имота, а когато в имуществото има няколко недвижими имота – в окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.
(4) Комисията не може да иска налагането на обезпечителни мерки върху имущество на физическо лице, което не подлежи на принудително изпълнение съгласно чл. 444 от Гражданския процесуален кодекс, както и върху парични средства на юридическо лице и на едноличен търговец, предназначени за заплащане на трудови възнаграждения и осигурителни вноски на персонала само ако са начислени по отделна аналитична счетоводна сметка.
(5) Когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, комисията приема решение за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката или приема решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни.

Чл. 43. (1) Когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник, комисията приема решение за прекратяване на производството.
(2) В случаите, когато производството е било прекратено, комисията може да го възобнови, ако се открият нови обстоятелства от значение за случая, като присъедини материалите, събрани по първата преписка.
(3) Възобновената проверка се извършва в сроковете по чл. 26, ал. 1.

Предложение на н.пр. Д. Гяуров и М. Димитров:
Текстът на чл. 43, ал. 2 се заменя със следния текст: „Веднъж прекратено, производството не може да бъде възобновявано на същото основание и същите данни и доказателства”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 43, ал. 2 и ал. 3 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага текстът на вносителя за чл. 43 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 42, ал. 5 по вносител.

Чл. 44. (1) Съдът се произнася незабавно с определение, с което допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка.
(2) Обезпечение на иска се допуска:
1. когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението за отнемане на имуществото, и
2. ако искането е подкрепено с достатъчно доказателства за обосновано предположение, че лицето притежава права или контролира имущество, за което не е установен законен източник.
(3) Определението, с което се допуска налагането на обезпечителна мярка, подлежи на незабавно изпълнение.
(4) Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в седемдневен срок. За молителя срокът тече от датата на връчване на определението, а за ответника по обезпечението - от датата на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от държавния съдебен изпълнител, от службата по вписванията или от съда.
(5) По искане на комисията въз основа на определението на съда се издават отделни обезпечителни заповеди за движимите вещи и за недвижимите имоти с оглед местната компетентност на държавния съдебен изпълнител.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 44, ал. 2, т. 2 думите „или контролира” се заменят с „върху”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 44, ал. 3 се редактира и добива следния вид:
„Чл. 44, ал. 3. Определението, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка подлежи на незабавно изпълнение.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 38:
Чл. 38. (1) Съдът се произнася незабавно с определение, с което допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка.
(2) Обезпечение на иска се допуска когато:
1. без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението за отнемане на имуществото, и
2. искането е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество.
(3) Определението, с което се допуска налагането на обезпечителна мярка, подлежи на незабавно изпълнение.
(4) Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок. За молителя срокът тече от датата на връчване на определението, а за ответника по обезпечението - от датата на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда.
(5) По искане на комисията въз основа на определението на съда се издават отделни обезпечителни заповеди за движимите вещи и за недвижимите имоти с оглед местната компетентност на съдебния изпълнител.

Чл. 45. (1) Съдът може да наложи следните обезпечителни мерки:
1. възбрана върху недвижим имот;
2. запор на движими вещи, вземания, ценни книжа и дялове от търговско дружество;
3. други подходящи мерки, определени от съда по искане на комисията.
(2) Обезпечителните мерки обхващат и лихвите, както и други граждански плодове от имуществото, върху което са наложени.
(3) Съдът може да допусне няколко вида обезпечителни мерки до размера на цената на иска.
(4) По искане на органите по чл. 13, ал. 1 съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване и превозни средства, независимо от това чия е собствеността им, когато е налице опасност от разпиляване, унищожаване, укриване или разпореждане на съхраняваното в тях имущество.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 45, ал. 4 думите „органите по чл. 13, ал. 1” се заменят с „комисията”, а думите „независимо от това чия е собствеността им” се заличават.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 39:
Чл. 39. (1) Съдът може да наложи обезпечителните мерки по чл. 397, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Обезпечителните мерки обхващат и лихвите, както и други граждански плодове от имуществото, върху което са наложени.
(3) Съдът може да допусне няколко вида обезпечителни мерки до размера на цената на иска.
(4) По искане на комисията или на директора на съответната териториална дирекция съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване и превозни средства, когато е налице опасност от разпиляване, унищожаване, укриване на или разпореждане със съхраняваното в тях имущество.

Чл. 46. (1) След влизането в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице или по искане на комисията съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение когато това е необходимо за:
1. лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето или на член на неговото семейство;
2. плащане на издръжка;
3. плащане на задължения към държавата или към трети лица, чиито вземания са установени с влязло в сила съдебно решение преди започването на производството по раздел ІV;
4. плащане на възнаграждения за положен труд;
5. задължително социално и здравно осигуряване;
6. заплащане на разноски, необходими за запазването и поддръжката на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки;
7. заплащане на възнаграждение на синдика в производството по несъстоятелност;
8. заплащане на разноски и възнаграждение за един адвокат, свързани с производството по този закон.
(2) Съдът се произнася незабавно с определение, което подлежи на обжалване.
(3) Заличаването на възбраната, вдигането на запора, както и отмяната на другите обезпечителни мерки се извършва въз основа на влязлото в сила определение на съда.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 46, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 3 след думата „решение” се добавя „или административен акт”;
2. Създават се т. 9 – 11:
„ 9. плащане на данъци и такси към държавата и общините;
10. плащане на погасителни вноски към кредитни институции по договори, сключени преди започване на производството;
11. плащане на несеквестируемите доходи по смисъла на чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 46, ал. 1 се създава нова точка 9 със следното съдържание:
„Чл. 46, ал. 1, т. 9 покриване на разходи във връзка с опазването и управлението на имуществото.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 40:
Чл. 40. (1) След влизането в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице или по искане на комисията съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост.
(2) Съдът се произнася незабавно с определение, което подлежи на обжалване.
(3) Заличаването на възбраната, вдигането на запора, както и отмяната на другите обезпечителни мерки се извършва въз основа на влязлото в сила определение на съда.

Чл. 47. (1) Обезпечителните мерки се изпълняват по възлагане от комисията от съответния съдия по вписванията и от държавните съдебни изпълнители съобразно местната компетентност, определена в чл. 427, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Вписването на възбрана и налагането на запор се извършва незабавно.
(3) За действията по изпълнение на обезпечителните мерки не се събират държавни такси.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 47 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
„Чл. 47, ал. 3. Вписването на заличаването на възбраната, вдигането на запора, както и отмяната на другите обезпечителни мерки се извършва незабавно.”
Сегашната ал. 3 става ал. 4
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 41:
Чл. 41. (1) Обезпечителните мерки се изпълняват по възлагане от комисията от съответния съдия по вписванията и от съдебните изпълнители съобразно местната компетентност, определена в чл. 427, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Вписването на възбрана и налагането на запор се извършва незабавно.
(3) За действията по изпълнение на обезпечителните мерки не се събират държавни такси.

Чл. 48. (1) Налагането на възбрана върху недвижим имот се извършва по искане на органите по чл. 13, ал. 1 чрез вписване на обезпечителната заповед на съда по разпореждане на съответния съдия по вписванията.
(2) Съдията по вписванията изпраща съобщение до собственика на имуществото, върху което е наложена възбраната - за извършеното вписване.
(3) Особен залог върху търговско предприятие, в което е включен имотът по ал. 1, вписан след възбраната, не може да се противопостави на държавата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 42.

Чл. 49. (1) Запор върху движима вещ се налага незабавно по искане на органите по чл. 10, ал. 1 с изпращане на съобщение от държавния съдебен изпълнител до ответника по обезпечението.
(2) Запорът се смята за наложен от получаване на запорното съобщение. От този момент ответникът по обезпечението се лишава от правото да се разпорежда с вещта и той не може да я изменя, поврежда или унищожава.
(3) По искане на органите по чл. 13, ал. 1 държавният съдебен изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на ответника по обезпечението или на трето лице или изземва вещта и я предава за съхранение на органите по чл. 13, ал. 1. Върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).
(4) Когато вещите са собственост на търговско дружество, държавният съдебен изпълнител изпраща съобщение за наложения запор и до Централния регистър на особените залози.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 49 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 изречение второ се заличава.
2. В ал. 3, изречение първо думите „ или изземва вещта и я предава за съхранение на органите по чл. 13, ал. 1” се заличават.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 49, ал. 1 думите: „чл. 10, ал. 1” се заменят с думите: „чл. 13, ал. 1”
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ив. Тошев и гр. н. пр.:
В чл.49, ал.1 числото „10” се заменя с „13”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 43:
Чл. 43. (1) Запор върху движима вещ се налага незабавно по искане на органите по чл. 13, ал. 1 с изпращане на съобщение от съдебния изпълнител до ответника по обезпечението.
(2) Запорът се смята за наложен от получаване на запорното съобщение.
(3) По искане на органите по чл. 13, ал. 1 съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на ответника по обезпечението или на трето лице или изземва вещта и я предава за съхранение на органите по чл. 13, ал. 1. Върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).
(4) Когато вещите са собственост на търговско дружество, съдебният изпълнител изпраща съобщение за наложения запор и до Централния регистър на особените залози.

Чл. 50. (1) При запор на кораб или на друго плавателно средство държавният съдебен изпълнител изпраща съобщение до Изпълнителна агенция „Морска администрация” за вписване на запора в съответните регистри.
(2) При запор на превозно средство съобщение се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи.
(3) При запор на гражданско въздухоплавателно средство държавният съдебен изпълнител изпраща съобщение до Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства.
(4) При запор на земеделска или горска техника, подлежаща на регистрация по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, държавният съдебен изпълнител изпраща съобщение до Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и храните.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 44:
Чл. 44. (1) При запор на кораб или на друго плавателно средство съдебният изпълнител изпраща съобщение до Изпълнителна агенция „Морска администрация” за вписване на запора в съответните регистри.
(2) При запор на превозно средство съобщение се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи.
(3) При запор на гражданско въздухоплавателно средство съдебният изпълнител изпраща съобщение до Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства.
(4) При запор на земеделска или горска техника, подлежаща на регистрация по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, съдебният изпълнител изпраща съобщение до Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и храните.

Чл. 51. (1) Запорът по чл. 50 се смята за наложен от датата на получаване на запорното съобщение от органите, отговарящи за съответните регистри.
(2) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения запор след връчване на запорното съобщение на длъжностното лице към съответния регистър.
(3) Не се допуска промяна на регистрацията на посочените в чл. 50 средства и техника преди вдигането на запора.
(4) Държавният съдебен изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение за срок до три месеца на моторно превозно средство, върху което е наложен запор.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 51, ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 45:
Чл. 45. (1) Запорът по чл. 44 се смята за наложен от датата на получаване на запорното съобщение от органите, отговарящи за съответните регистри.
(2) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения запор след връчване на запорното съобщение на длъжностното лице към съответния регистър.
(3) Не се допуска промяна на регистрацията на посочените в чл. 44 средства и техника преди вдигането на запора.
(4) Съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение за срок до три месеца на моторно превозно средство, върху което е наложен запор.

Чл. 52. (1) Запор върху вземания, които ответникът по обезпечението има от физическо или юридическо лице, се налага от държавния съдебен изпълнител с изпращането на запорно съобщение на третото задължено лице и на банката, в която третото задължено лице има сметки.
(2) Запорът се смята за наложен от датата и часа на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице или от банката, в която лицето има открити банкови сметки.
(3) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения обезпечителен запор след връчване на запорното съобщение на третото задължено лице.
(4) Когато запорираното вземане е обезпечено със залог, на лицето, което държи заложената вещ, се нарежда да я предаде на държавния съдебен изпълнител, който я предоставя за пазене на лице, посочено от органа по чл. 13, ал. 1.
(5) Когато запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.
(6) Когато за вземанията по ал. 1 има издаден изпълнителен лист, държавният съдебен изпълнител го изземва от лицето, което го държи, и го предава за пазене с протокол на органа по чл. 13, ал. 1.
(7) Погасителна давност за вземането не тече от момента на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 46:
Чл. 46. (1) Запор върху вземания, които ответникът по обезпечението има от физическо или юридическо лице, се налага от съдебния изпълнител с изпращането на запорно съобщение на третото задължено лице и на банката, в която третото задължено лице има сметки.
(2) Запорът се смята за наложен от датата и часа на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице или от банката, в която лицето има открити банкови сметки.
(3) На ответника по обезпечението се изпраща съобщение за наложения обезпечителен запор след връчване на запорното съобщение на третото задължено лице.
(4) Когато запорираното вземане е обезпечено със залог, на лицето, което държи заложената вещ, се нарежда да я предаде на съдебния изпълнител, който я предоставя за пазене на лице, посочено от органа по чл. 13, ал. 1.
(5) Когато запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.
(6) Когато за вземанията по ал. 1 има издаден изпълнителен лист, съдебният изпълнител го изземва от лицето, което го държи, и го предава за пазене с протокол на органа по чл. 13, ал. 1.
(7) Погасителна давност за вземането не тече от момента на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице.

Чл. 53. (1) В случаите по чл. 52, ал. 6 органите по чл. 13, ал. 1 имат право да поискат събирането на вземането да бъде възложено на комисията и да се образува самостоятелно изпълнително дело срещу лицето – длъжник по изпълнителния лист.
(2) Събраните суми по изпълнителното дело се превеждат от държавния съдебен изпълнител по сметка на комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 47:
Чл. 47. (1) В случаите по чл. 46, ал. 6 органите по чл. 13, ал. 1 имат право да поискат събирането на вземането да бъде възложено на комисията и да се образува самостоятелно изпълнително дело срещу лицето – длъжник по изпълнителния лист.
(2) Събраните суми по изпълнителното дело се превеждат от съдебния изпълнител по сметка на комисията.

Чл. 54. (1) Налагането на запор върху парични средства в национална или чуждестранна валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето им по сметката на комисията. При преизчисляване на курса на чуждестранната валута се прилага курсът на Българската народна банка за съответната валута към датата на описа.
(2) Налагане на запор върху всички видове банкови сметки на ответника по обезпечението в национална или чуждестранна валута се извършва с изпращане на запорното съобщение до банката.
(3) Запор може да се наложи и върху всички видове вещи, вложени в трезори или касети, както и върху суми, предоставени за доверително управление от ответника по обезпечението.
(4) Запорът по ал. 2 и 3 се смята за наложен от момента на получаване на запорното съобщение от банката. Съобщение за наложения запор до ответника по обезпечението се изпраща след получаване на съобщението от банката.
(5) Връчителят вписва часа и датата на получаване. Когато съобщението е изпратено по пощата, съответното длъжностно лице отбелязва часа и датата на получаването.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 думата „сметката” се заменя със „специална банкова сметка”.
2. В ал. 3 след думата „вещи” се добавя „ на ответника по обезпечението”.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя по т. 2.

Предложение на н.пр. Ив. Тошев и гр. н. пр.:
Чл.54, ал.5 придобива следната редакция: „Връчването на съобщението за запор се извършва по реда на ГПК.”
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 48:
Чл. 48. (1) Налагането на запор върху парични средства в национална или чуждестранна валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето им по специална банкова сметка на комисията. При преизчисляване на курса на чуждестранната валута се прилага курсът на Българската народна банка за съответната валута към датата на описа.
(2) Налагане на запор върху всички видове банкови сметки на ответника по обезпечението в национална или чуждестранна валута се извършва с изпращане на запорното съобщение до банката.
(3) Запор може да се наложи и върху всички видове вещи, вложени в трезори или касети, както и върху суми, предоставени за доверително управление от ответника по обезпечението.
(4) Запорът по ал. 2 и 3 се смята за наложен от момента на получаване на запорното съобщение от банката. Съобщение за наложения запор до ответника по обезпечението се изпраща след получаване на съобщението от банката.
(5) Връчителят вписва часа и датата на получаване. Когато съобщението е изпратено по пощата, съответното длъжностно лице отбелязва часа и датата на получаването.

Чл. 55. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа се извършва чрез опис по номиналната им стойност и изземването им от държавния съдебен изпълнител.
(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации държавният съдебен изпълнител уведомява търговското дружество. Запорът има действие за търговското дружество от получаване на запорното съобщение.
(3) Държавният съдебен изпълнител предава наличните ценни книжа за съхранение в банка, за което се съставя протокол.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 49:
Чл. 49. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа се извършва чрез опис по номиналната им стойност и изземването им от съдебния изпълнител.
(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява търговското дружество. Запорът има действие за търговското дружество от получаване на запорното съобщение.
(3) Съдебният изпълнител предава наличните ценни книжа за съхранение в банка, за което се съставя протокол.

Чл. 56. (1) Налагането на запор върху безналични ценни книжа се извършва чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява и търговското дружество.
(2) Запорът има действие от момента на връчване на запорното съобщение на Централния депозитар.
(3) Централният депозитар оповестява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.
(4) Централният депозитар е длъжен в тридневен срок от получаване на запорното съобщение да предостави на държавния съдебен изпълнител информация за притежаваните от ответника по обезпечението ценни книжа и за наложените по други претенции запори.
(5) Държавният съдебен изпълнител уведомява органите по чл. 13, ал. 1 за получената информация по ал. 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 50:
Чл. 50. (1) Налагането на запор върху безналични ценни книжа се извършва чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява и търговското дружество.
(2) Запорът има действие от момента на връчване на запорното съобщение на Централния депозитар.
(3) Централният депозитар оповестява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.
(4) Централният депозитар е длъжен в тридневен срок от получаване на запорното съобщение да предостави на съдебния изпълнител информация за притежаваните от ответника по обезпечението ценни книжа и за наложените по други претенции запори.
(5) Съдебният изпълнител уведомява органите по чл. 13, ал. 1 за получената информация по ал. 4.

Чл. 57. (1) Налагането на запор върху държавни ценни книжа се извършва чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар или до Българската народна банка – поддепозитар, и до чуждестранни институции, в които са регистрирани сметки на държавни ценни книжа.
(2) Запорът се смята за наложен от датата на получаване на запорното съобщение от лицето, което води регистър на държавните ценни книжа.
(3) Лицето, което води регистър на държавни ценни книжа, е длъжно в тридневен срок от получаване на запорното съобщение да предостави на държавния съдебен изпълнител информация за притежаваните от ответника по обезпечението ценни книжа и за наложените по други претенции запори.
(4) Държавният съдебен изпълнител уведомява органите по чл. 13, ал. 1 за получената информация по ал. 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 51:
Чл. 51. (1) Налагането на запор върху държавни ценни книжа се извършва чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар или до Българската народна банка – поддепозитар, и до чуждестранни институции, в които са регистрирани сметки на държавни ценни книжа.
(2) Запорът се смята за наложен от датата на получаване на запорното съобщение от лицето, което води регистър на държавните ценни книжа.
(3) Лицето, което води регистър на държавни ценни книжа, е длъжно в тридневен срок от получаване на запорното съобщение да предостави на съдебния изпълнител информация за притежаваните от ответника по обезпечението ценни книжа и за наложените по други претенции запори.
(4) Съдебният изпълнител уведомява органите по чл. 13, ал. 1 за получената информация по ал. 3.

Чл. 58. (1) Запорът върху ценни книжа обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(2) Разпореждането с ценните книжа след получаване на запорното съобщение няма действие по отношение на държавата.
(3) Управителните органи на акционерни дружества отказват вписване на прехвърлянето на поименни акции от ответника по обезпечението след налагане на запора.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
Чл.58, ал.3 се отменя.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 58, ал. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 52:
Чл. 52. (1) Запорът върху ценни книжа обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(2) Разпореждането с ценните книжа след получаване на запорното съобщение няма действие по отношение на държавата.

Чл. 59. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение от държавния съдебен изпълнител до Агенцията по вписванията.
(2) Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и се смята за наложен от вписването му в търговския регистър. Агенцията по вписванията уведомява търговското дружество за вписания запор.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 53:
Чл. 53. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение от съдебния изпълнител до Агенцията по вписванията.
(2) Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и се смята за наложен от вписването му в търговския регистър. Агенцията по вписванията уведомява търговското дружество за вписания запор.

Чл. 60. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху възбранения недвижим имот, както и разпореждането със запорираните движими вещи, ценни книжа, дялове и вземания, извършени след момента, от който възбраната или запорът се смятат за наложени, нямат действие спрямо държавата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 54.

Чл. 61. Комисията може да предяви осъдителен иск срещу лицето, което държи имуществото, ако то отказва да го предаде доброволно.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
Чл.61 се отменя.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 61 да бъде отхвърлен.

Чл. 62. При започване на принудително изпълнение по Гражданския процесуален кодекс и по Закона за особените залози върху имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон, органът по изпълнението незабавно уведомява комисията и изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението. Комисията може да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки и замяната им с други върху същото имущество или върху заместващо имущество.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.62 след „ГПК” се добавя „ДОПК”.
В чл.62 се създава нова ал.2 : „Имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки или срещу които е започнало принудително изпълнение по ДОПК преди налагане на обезпечителните мерки по реда на този закон, се реализира от публичен изпълнител по реда на ДОПК до влизане в сила на съдебното решение за отнемане на имуществото в полза на държавата.При започване на принудително изпълнение по реда на ДОПК публичният изпълнител уведомява Комисията и изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението.Комисията може да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки или замяната им с друго равностойно обезпечение.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 55:
Чл. 55. (1) При започване на принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на Закона за особените залози върху имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон, органът по изпълнението незабавно уведомява комисията и изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението. Комисията може да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки и замяната им с друго равностойно обезпечение.
(2) Имущество и вземания, върху които са наложени обезпечителни мерки, или срещу които е започнато принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди налагане на обезпечителните мерки по реда на този закон, се реализира от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс до влизане в сила на съдебното решение за отнемане на имуществото в полза на държавата. Преди започване на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс публичният изпълнител уведомява комисията и изпраща препис от акта, въз основа на който се извършва изпълнението. Комисията може да поиска от съда отмяна на обезпечителните мерки или замяната им с друго равностойно обезпечение.

Чл. 63. По реда на този закон може да се наложи обезпечителна мярка и върху имущество на територията на Република България, придобито от престъпление, когато това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 63 да бъде отхвърлен.

Чл. 64. За неуредените в този раздел случаи се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 56:
Чл. 56. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.


Раздел ІІ
Действия след налагането на обезпечителните мерки
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.

Чл. 65. (1) След налагане на обезпечителните мерки органите по чл. 13, ал. 1 поканват проверяваното физическо лице да представи писмена декларация за:
1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, произведения на изкуството, движими археологически ценности, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци, както и друго имущество;
2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина;
3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството му;
4. сделките с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества, прехвърляне на предприятие или други търговски или правни сделки с имущество на лицето и на членовете на неговото семейство през проверявания период, както и източниците на средствата за извършването им;
5. задълженията към трети лица, когато те са отразени в годишните данъчни декларации;
6. салдо на налични парични средства към началната дата на проверявания период;
7. други обстоятелства, свързани с имуществото на проверяваното лице.
(2) Когато проверяваното лице е починало, неговите наследници и заветници се поканват да представят декларацията по ал. 1.
(3) Лицето представя декларацията в срок 14 дни от получаване на съобщението, а ако е в чужбина – в срок един месец.
(4) Образецът на декларацията се утвърждава с решение на комисията и се обнародва в „Държавен вестник”.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
1. В чл.65 , ал.1 „писмена декларация” се заменя с „писмени обяснения”.
2. Чл.65, ал.2 „декларацията” се заменя с „писмени обяснения” . Накрая се добавя „ако същите са приели наследството”.
3. В чл.65, ал.3 „представя” се заменя с „може да представи”.
4. Чл.65, ал.4 се отменя.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и не го подкрепя по т. 1, 3 и 4.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 65 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) В текста преди т. 1 думите „писмена декларация” се заменят с „ информация в писмена форма”;
б) в т. 5 текстът „когато те са отразени в годишните данъчни декларации” се заличава.
2. В ал. 2 думите „се поканват да” се заличават , а думата „ декларацията” се заменя с „информацията”.
3. В ал. 3 думите „представя декларацията” се заменя с „може да представи информацията”.
4. Алинея 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „б” и не го подкрепя по т. 1, буква „а”, т. 2, 3 и 4.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
Член 65, ал. 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 57:
Чл. 57. (1) След налагане на обезпечителните мерки органите по чл. 13, ал. 1 поканват проверяваното физическо лице да представи писмена декларация за:
1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, произведения на изкуството, движими археологически ценности, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци, както и друго имущество;
2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина;
3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството му;
4. сделките с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества, прехвърляне на предприятие или други търговски или правни сделки с имущество на лицето и на членовете на неговото семейство през проверявания период, както и източниците на средствата за извършването им;
5. задълженията към трети лица;
6. салдо на налични парични средства към началната дата на проверявания период;
7. други обстоятелства, свързани с имуществото на проверяваното лице.
(2) Когато проверяваното лице е починало, неговите наследници и заветници, приели наследството, се поканват да представят декларацията по ал. 1. Когато наследството не е прието, органите по чл. 13, ал. 1 отправят искане по чл. 51 от Закона за наследството.
(3) Лицето представя декларацията в срок 14 дни от получаване на съобщението, а ако е в чужбина – в срок един месец.
(4) Образецът на декларацията се утвърждава с решение на комисията и се публикува в „Държавен вестник”.

Чл. 66. (1) Органите по чл. 13, ал. 1 поканват да представят декларация и:
1. третите лица по чл. 72, 73 и 75;
2. лицата, които представляват, управляват или контролират юридическо лице по чл. 74, ал. 1;
3. лицата, които са представлявали, управлявали или контролирали юридическото лице по т. 2 през проверявания период.
(2) Образецът на декларацията се утвърждава с решение на комисията и се обнародва в „Държавен вестник”.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 66 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) В текста преди т. 1 думата „ декларация” се заменя с „информация”;
б) в т. 2 думите „представляват, управляват или контролират” се заменят с „ представляват и управляват”;
в) т. 3 да отпадне.
2. Алинея 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „в” и по т. 2 и не го подкрепя по т. 1, букви „а” и „б”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66, който става чл. 58:
Чл. 58. Органите по чл. 13, ал. 1 поканват да представят декларация и:
1. третите лица по чл. 64, 65 и 67;
2. лицата, които представляват, управляват или контролират юридическо лице по чл. 66, ал. 1.

Чл. 67. Не може да се правят изводи във вреда на проверяваното лице и на членовете на неговото семейство при отказ да се представи декларация.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
Член 67 се изменя така:
„Чл. 67. Не могат да се правят изводи във вреда на лицата по чл. 65 и чл. 66, както и на членовете на техните семейства при отказ да се представи информация.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 59.

Чл. 68. (1) След налагане на обезпечителните мерки комисията осигурява на проверяваното лице възможност за участие в производството.
(2) Органите по чл. 13, ал. 1 уведомяват проверяваното лице, предоставят му за запознаване материалите, които се отнасят до него, и му дават едномесечен срок за да направи възражения и да представи доказателства.
(3) Юридическите лица се представляват пред комисията от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Когато липсва правило за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му.
(4) В производството пред комисията проверяваното лице може да се представлява от адвокат или от друго лице по реда на Гражданския процесуален кодекс с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа.
(5) Направените от проверяваното лице изявления не могат да обусловят започване на наказателно преследване срещу него, нито могат да са доказателство в подкрепа на наказателно обвинение.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.68, ал.4 да отпадне израза „с нотариална заверка на подписа”.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Гяуров и М. Димитров:
В чл. 68, ал. 2 думата „материалите” се заменя с „всички материали”.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 текстът след думите „осигурява на” се изменя така: „проверяваните лица и на лицата, засегнати от наложените обезпечителни мерки възможност за участие в производството”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Органите по чл. 13, ал. 1 уведомяват лицата по ал. 1, предоставят им за запознаване материалите и им дават едномесечен срок за да направят възражения и да представят доказателства.”
3. В ал. 4 думите „ проверяваното лице може” се заменят с „ лицата по ал. 1 могат”, а думите „с нотариална заверка на подписа” се заличават.
4. В ал. 5 думите „проверяваното лице” се заменят с „ лицата по ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3 и не го подкрепя по т. 1, 2 и 4.

Предложение на н.пр. Ив. Тошев и гр. н. пр.:
В чл.68 ал.3 изречение второ да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 60:
Чл. 60. (1) След налагане на обезпечителните мерки комисията осигурява на проверяваното лице възможност за участие в производството.
(2) Органите по чл. 13, ал. 1 уведомяват проверяваното лице, предоставят му за запознаване всички материали, които се отнасят до него, и му дават едномесечен срок, за да направи възражения и да представи доказателства.
(3) Юридическите лица се представляват пред комисията от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Когато липсва правило за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му.
(4) В производството пред комисията проверяваното лице може да се представлява от адвокат или от друго лице по реда на Гражданския процесуален кодекс с писмено пълномощно.
(5) Дадените от проверяваното лице обяснения не може да са основание за започване на наказателно преследване срещу него, нито да са доказателство в подкрепа на обвинение.

Чл. 69. (1) След обсъждане на възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства директорът на съответната териториална дирекция внася в комисията мотивиран доклад. В доклада се посочват:
1. видът и стойността на придобитото имущество;
2. наличието на значително несъответствие в имуществото на физическото или на юридическото лице;
3. доказателствата за знанието или предположението на третите лица, че имуществото е придобито със средства с неустановен законен източник.
4. доказателствата за наличието или липсата на тежести или на други обезпечения, наложени върху имуществото;
5. други доказателства, на които се основава искането;
6. окончателно заключение.
(2) Комисията по предложение на директора на съответната териториална дирекция приема решение за:
1. прекратяване на производството по преписката, ако от събраните доказателства не се установява или не може да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник.
2. предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.69, ал.1 след „комисията” се добавя „в срок от 1 месец”.
В чл.69, ал.2 след „Комисията” се добавя „в срок от 1 месец”.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения:
1. В изречение първо на ал. 1 преди т. 1 думите „проверяваното лице” се заменят с „лицата по чл. 68, ал. 1”, думата „него” се заменя с „тях” и след думата „доклад” се добавя „ в тридесетдневен срок”.
2. Текстът на ал. 2 преди т. 1 се изменя така:
„(2) Комисията в срока по чл. 82, ал. 1 приема решение за:”.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 69, ал. 1 се създава нова т. 1, със следното съдържание:
„етапът на наказателното производство за престъплението по чл. 22, ал. 1”
Останалите точки от 1 до 6 стават съответно от 2 до 7.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 61:
Чл. 61. (1) След обсъждане на възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства директорът на съответната териториална дирекция внася в комисията в едномесечен срок мотивиран доклад. В доклада се посочват:
1. видът и стойността на придобитото имущество;
2. наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице;
3. доказателствата за знанието или предположението на третите лица, че имуществото е незаконно придобито;
4. доказателствата за наличието или липсата на тежести или на други обезпечения, наложени върху имуществото;
5. други доказателства, на които се основава искането;
6. окончателно заключение.
(2) Комисията в едномесечен срок от внасянето на доклада по ал. 1 приема решение за:
1. прекратяване на производството по преписката, ако от събраните доказателства не се установява или не може да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито;
2. предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.


Раздел ІІІ
Предмет на отнемане
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ.

Чл. 70. По реда на този закон се отнема имуществото, придобито със средства, за които не е установен законен източник.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 62:
Чл. 62. По реда на този закон се отнема в полза на държавата имуществото, придобито през проверявания период, за което е налице обосновано предположение, че е незаконно придобито от лицата по чл. 22, 23 и 24.

Чл. 71. (1) Когато не е възможно да се отнеме обособено имущество, по чл. 70 отнема се идеална част или паричната му равностойност, определена по пазарна цена към момента на предявяване на иска за отнемане.
(2) Имуществото, по чл. 70 включва:
1. личното имущество на проверяваното лице;
2. имуществото, придобито общо от двамата съпрузи или от лицата в съпружеско съжителство;
3. имуществото на ненавършилите пълнолетие деца, и
4. имуществото на съпруга на проверяваното лице, независимо от избрания от съпрузите режим на имуществени отношения
5. имуществото на лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.71 отпада : „идеална част или”.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 71 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „идеална част” се заличават, а думите „предявяване на иска за отнемане” се заменят с „придобиване на имуществото”.
2. В ал. 2, т. 5 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.

Предложение на н.пр. Т. Великов и гр. н.пр.:
В чл. 71, ал. 2, т. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 63:
Чл. 63. (1) Когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл. 62, отнема се паричната му равностойност, определена по пазарна цена към момента на предявяване на иска за отнемане.
(2) Имуществото по чл. 62 включва:
1. личното имущество на проверяваното лице;
2. имуществото, придобито общо от двамата съпрузи или от лицата във фактическо съжителство;
3. имуществото на ненавършилите пълнолетие деца, и
4. имуществото на съпруга на проверяваното лице, независимо от избрания от съпрузите режим на имуществени отношения;
5. имуществото на лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство.

Чл. 72. Сделките, извършени с имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са:
1. безвъзмездни сделки с физически или юридически лица;
2. безвъзмездни или възмездни сделки със свързани лица;
3. трети лица, ако те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник или са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него.

Предложение на н.пр. Д. Гяуров и М. Димитров:
В чл. 72 т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 72, т. 2 след думите „свързани лица” се поставя запетая и се добавя” когато даденото значително надхвърля по стойност полученото”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Т. Великов и гр. н.пр.:
В чл. 72, т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 64:
Чл. 64. Сделките, извършени с незаконно придобито имущество, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са:
1. безвъзмездни сделки с физически или юридически лица;
2. възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито или са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него.

Чл. 73. На отнемане подлежи и имуществото, придобито със средства, за които не е установен законен източник, което лицето е прехвърлило през проверявания период на съпруг, на лице, с което се намира във фактическо съжителство, на бивш съпруг, на роднини по права линия без ограничение в степените, на роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително, както и имуществото, което лицето е прехвърлило безвъзмездно на трето лице.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 65:
Чл. 65. На отнемане подлежи и незаконно придобито имущество, което лицето е прехвърлило през проверявания период на съпруг, на лице, с което се намира във фактическо съжителство, на бивш съпруг, на роднини по права линия без ограничение в степените, на роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително.

Чл. 74. (1) На отнемане подлежи имущество, което проверяваното лице е прехвърлило или е внесло като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицата, които управляват или контролират юридическото лице, са знаели или от обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник.
(2) На отнемане подлежи и имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица самостоятелно или съвместно.
(3) Имуществото се отнема и при правоприемство на юридическото лице.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 74, ал. 3 след думата „имущество” се добавя „по ал. 1”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Т. Великов и гр. н.пр.:
В чл. 74, ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 74, ал. 1 да отпадне текста: „или от обстоятелствата са могли да предположат”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 66:
Чл. 66. (1) На отнемане подлежи имущество, което проверяваното лице е прехвърлило или е внесло като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицата, които управляват или контролират юридическото лице, са знаели или от обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е незаконно придобито.
(2) На отнемане подлежи и незаконно придобито имущество от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица самостоятелно или съвместно.
(3) Имуществото се отнема и при правоприемство на юридическото лице.

Чл. 75. На отнемане подлежи и имуществото, което е придобито привидно от трето лице за сметка на проверяваното лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му или действителните права върху него.

Предложение на н.пр. Д. Гяуров и М. Димитров:
В чл. 75 в края на текста се добавя ново изречение със следния текст: „Привидността се установява по исков ред”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 67:
Чл. 67. На отнемане подлежи и имуществото, което е придобито от трето лице за сметка на проверяваното лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му или действителните права върху него.

Чл. 76. До доказване на противното за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 68:
Чл. 68. До доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове.

Чл. 77. (1) Имуществото, придобито със средства, за които не е установен законен източник, се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване.
(2) Ако не е установено, че цената, посочена в документа за собственост, е действително уговорената цена, имуществото се оценява, както следва:
1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по средна пазарна стойност,
2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа – по пазарна стойност;
4. превозните средства - по средна пазарна стойност;
5. останалите движими вещи и права – по средна пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по средна пазарна стойност, а когато тя не може да бъде определена - по счетоводни данни.

Предложение на н.пр. Д. Гяуров и М. Димитров:
В чл. 77, ал.2 в т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 навсякъде в края се добавя: „към датата на придобиването или на отчуждаването”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 77, ал. 2 се изменя така:
„(2) Ако в документа за собственост не е посочена цена, имуществото се оценява, както следва:
1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по пазарна стойност;
2. чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа и останалите движими вещи и права – по пазарна стойност;
4. превозните средства – по застрахователна стойност;
5. предприятията или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по счетоводни данни, а когато тя не може да бъде определена – по пазарна стойност.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77, който става чл. 69:
Чл. 69. (1) Незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване.
(2) Ако не е установено, че цената, посочена в документа за собственост, е действително уговорената цена, имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване, както следва:
1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по пазарна стойност,
2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа – по пазарна стойност;
4. превозните средства - по пазарна стойност;
5. останалите движими вещи и права – по пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по пазарна стойност, а когато тя не може да бъде определена - по счетоводни данни.

Чл. 78. В случаите, когато придобитото със средства, за които не е установен законен източник имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество, на отнемане подлежи преобразуваното имущество.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 78 думите „преобразуваното имущество” се заменят с „паричната му равностойност”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78, който става чл. 70:
Чл. 70. В случаите, когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество, на отнемане подлежи преобразуваното имущество.

Чл. 79. Имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник се отнема и от наследници или заветници до размера на полученото от тях.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
Член. 79 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79, който става чл. 71:
Чл. 71. Незаконно придобито имущество се отнема и от наследници или заветници до размера на полученото от тях.

Чл. 80. В случай че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност или заместващо имущество.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.80 да отпадне „или заместващо имущество”.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 80 думите „или заместващо имущество” се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 72:
Чл. 72. В случай че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност.

Чл. 81. (1) Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на десетгодишна давност от момента на образуване на производството пред комисията.
(2) Независимо от прекъсването на давността правата на държавата по този закон се погасяват след изтичане на срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в ал.1.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
1. В чл.81,ал.1 изразът „от момента на образуване на производството пред комисията” се заменя с „от момента на придобиване на имуществото”.
2. В чл.81,ал.2 „една втора” се заменя с „една трета”.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.

Предложение на н.пр. Д. Гяуров и М. Димитров:
1. Текстът на чл.81 се заменя със следния текст: „Този закон се отнася и за имущество, придобито преди влизането му в сила, но не повече от 10 години назад, считано от образуване на производство пред комисията”;
2. Ал. 2 отпада.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 81 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „образуване на производството пред комисията” се заменят с „придобиване на имуществото”.
2. В ал. 2 думите „срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в ал. 1” се заменят с „15 години от придобиване на имуществото”.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 81 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
„Чл. 81, ал. 3. Правата на държавата по този закон се прекратяват и с изтичането на давностния срок или последвала амнистия за престъплението по чл. 22, ал. 1, на основание на което е започнала проверката.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 73:
Чл. 73. (1) Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 15-годишна давност.
(2) Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото.

Раздел ІV
Производство пред съда за отнемане на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздел ІV да се измени така:
Раздел ІV
Производство пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество

Чл. 82. (1) Комисията предявява иск за отнемане на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник, пред окръжния съд, в района на който е постоянният адрес на проверяваното лице, в срок до три месеца от налагане на обезпечителните мерки.
(2) Когато в имуществото е включен и недвижим имот, искът се предявява в окръжния съд по местонахождението на имота, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижим имот - по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.
(3) Исковата молба и влязлото в сила съдебно решение подлежат на вписване в имотния регистър на Агенцията по вписванията.
(4) Съдът отменя служебно наложените върху имуществото обезпечителни мерки, ако комисията не представи доказателства, че е предявила иска в законния срок.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.82, ал.4 след „служебно” се добавя „или по искане на заинтересовани лица”.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 82, ал. 2 да отпадне, а ал. 3 и ал. 4 стават ал. 2 и ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 74:
Чл. 74. (1) Комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество пред окръжния съд, в района на който е постоянният адрес на проверяваното лице, в срок до три месеца от налагане на обезпечителните мерки.
(2) Когато в имуществото е включен и недвижим имот, искът се предявява в окръжния съд по местонахождението на имота, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижим имот - по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.
(3) Исковата молба и влязлото в сила съдебно решение подлежат на вписване в имотния регистър на Агенцията по вписванията.
(4) Съдът отменя служебно или по искане на заинтересованите лица наложените върху имуществото обезпечителни мерки, ако комисията не представи доказателства, че е предявила иска в законния срок.

Чл. 83. (1) Срещу проверяваното лице се предявява осъдителен иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник.
(2) Комисията предявява искове срещу трети лица за установяване на обстоятелството, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник и за обявяване недействителността на правни сделки.
(3) Искът по ал. 1 може да се съедини с искове по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите, както и с други искове, когато има интерес от това.
(4) При подаването на исковата молба комисията не внася държавна такса.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 83 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В производството по ал. 1 комисията може да предяви и други искове при спазване на правилата за обективно и субективно съединяване на искове по Гражданския процесуален кодекс.”
2. Алинея 3 да отпадне.
3. Алинея 4 става ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 75:
Чл. 75. (1) Срещу проверяваното лице и лицата по чл. 64, 65, 66, 67 и 71 се предявява осъдителен иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
(2) Комисията предявява искове срещу трети лица за установяване на обстоятелството, че имуществото е незаконно придобито и за обявяване недействителността на правни сделки.
(3) Искът по ал. 1 може да се съедини с искове по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите, както и с други искове, когато има интерес от това.
(4) При подаването на исковата молба комисията не внася държавна такса.

Чл. 84. (1) Окръжният съд образува дело и обнародва в „Държавен вестник” обявление, съдържащо: номера на делото; в какво се състои искането; опис на имуществото и датата, за която се насрочва първото заседание.
(2) Като ответници в производството се конституират проверяваното лице и лицата, посочени в чл. 72, 73, 74, 75 и 79.
(3) Ответниците са длъжни да изчерпят всичките си искания и възражения в това производство.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след числото „79” се поставя запетая и се добавя „които се призовават за заседания по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
2. Алинея 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
1. В чл. 84, ал. 2 в текста след „чл. 74” се добавя „и 75.”, а останалият текст отпада.
2. В чл. 84, ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 76:
Чл. 76. (1) Окръжният съд образува дело и публикува в „Държавен вестник” обявление, съдържащо: номера на делото; данни за постъпилото искане; опис на имуществото, указания за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху имуществото, както и датата, за която се насрочва първото заседание, която не може да е по-рано от три месеца от публикуването на обявлението.
(2) Като ответници в производството се конституират проверяваното лице и лицата, посочени в чл. 64, 65, 66, 67 и 71.

Чл. 85. (1) В 6-месечен срок от обнародването на обявлението в „Държавен вестник” трети лица, които заявяват самостоятелни права върху отделни обекти от имуществото, могат да предявят искове в образуваното производство.
(2) Не се допуска предявяването на искове на трети лица в отделно производство. Образуваните преди предявяването на иска по чл. 82, ал. 1 производства се прекратяват, постановените решения, които не са влезли в сила, се обезсилват, като прекратените производства се съединяват с производството по чл. 83, ал. 1.

Предложение на н.пр. Т. Великов и гр. н.пр.:
Член 85 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 85 да бъде отхвърлен.

Чл. 86. (1) Съдът заседава по делото в открито заседание.
(2) Комисията се представлява от председателя или от упълномощен от него служител с юридическа правоспособност.
(3) В производството се представят всички доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс.
(4) За оценяване на имуществото съдът назначава вещи лица измежду лицата, които имат правоспособност по Закона за независимите оценители.
(5) В производството пред съда комисията представя доказателства за:
1. вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество;
2. вида на престъплението на лицата по чл. 22, 23 и 24;
3. наличието на значително несъответствие по отношение на имуществото на физическо лице;
4. наличието на значително несъответствие по отношение на имуществото на юридическо лице;
5. обстоятелствата, че третите лица са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник;
6. други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, от членовете на неговото семейство и от третите лица;
7. наличието на тежести и обезпечения върху имуществото, освен наложените по този закон, както и наличието на заместващо имущество.
(6) Въз основа на доказателствата по ал. 5 комисията установява наличието на обосновано предположение, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник;
(7) В съдебното производство ответникът установява, че имуществото е придобито от законен източник с всички допустими доказателствени средства;
(8) Когато се изисква доказването да се извърши с писмен документ, не могат да се правят изводи във вреда на ответника, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.86, ал.8 накрая се добавя „или са изтекли сроковете за съхранение по чл.38,ал.1 от ДОПК”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6 думата „ установява” се заменя с „доказва”.
2. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Ответникът има право да доказва, че имуществото е придобито от законен източник с всички доказателствени средства.”
3. В ал. 8 след думата „страната” се поставя запетая и се добавя „ или са изтекли сроковете за съхранение по чл. 38, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 86, ал. 5, т. 5 да отпадне текста: „или са могли да предполагат”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 77:
Чл. 77. (1) Съдът заседава по делото в открито заседание.
(2) Комисията се представлява от председателя или от упълномощен от него служител с юридическа правоспособност.
(3) В производството се представят всички доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс.
(4) В производството пред съда комисията представя доказателства за:
1. вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество;
2. обстоятелствата по чл. 22, 23 и 24;
3. наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице;
4. обстоятелствата, че третите лица са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито;
5. други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му;
6. наличието на тежести и обезпечения върху имуществото, освен наложените по този закон.
(5) Когато се изисква доказването да се извърши с писмен документ, не могат да се правят изводи във вреда на ответника, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.

Чл. 87. При разглеждане на делото съдът извършва проверка за наличието на задължения на ответника, за вещни тежести или вземания към имуществото. Ако имотът е обременен с тежести, които могат да затруднят изпълнението срещу имуществото или неговото ползване, съдът може да отнеме паричната му равностойност.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.87 се създава ново изречение „Ако подлежащото на отнемане имущество е ценни книжа или дялове в търговски дружества, съдът отнема тяхната равностойност.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 87 съществуващият текст става ал. 1 и се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
„Чл. 87, ал. 2. Съдът също извършва проверка за хода на наказателното производство по чл. 22, ал. 1, което се явява основание за започване на проверката.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ив. Тошев и гр. н. пр.:
В чл.87 след думите „съдът може да” се добавя текста „ го замени с друго имущество или”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 87 да бъде отхвърлен.

Чл. 88. (1) След приключване разглеждането на делото съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред.
(2) С решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 78.

Чл. 89. Съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата, ако придобиването на имуществото със средства, за които не е установен законен източник е доказано с по-висока степен на вероятност от степента на доказване на противното.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.89 да отпадне изразът „с по-висока степен на вероятност от степента на доказване на противното”.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Гяуров и М. Димитров:
Текстът на чл. 89 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В чл. 89 след края на текста точката се заличава и се добавя следния текст: ”и наказателното производство за престъпления по чл. 22, ал. 1 е приключило с влязло в сила осъдително решение.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 89 да бъде отхвърлен.

Чл. 90. (1) На всеки етап на производството по този закон страните могат да сключат спогодба, с която да се отнеме не по-малко от 80 на сто от имуществото или паричната му равностойност.
(2) Спогодбата се одобрява от съда, ако не противоречи на закона и на добрите нрави.
(3) Спогодбата има последиците на влязло в сила решение от деня на одобряването й и не подлежи на разваляне.
(4) Държавната такса за производството се определя върху сумата, за която е постигната спогодбата, и се поема от страните по равно.
(5) Разноските за производството остават в тежест на страните, както са направени.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 90, ал. 1 числото „80” се заменя с „ 60”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 79:
Чл. 79. (1) В производството по този закон страните могат да сключат спогодба, с която да се отнеме не по-малко от 80 на сто от имуществото или паричната му равностойност.
(2) Спогодбата се одобрява от съда, ако не противоречи на закона и на добрите нрави.
(3) Спогодбата има последиците на влязло в сила решение от деня на одобряването й и не подлежи на разваляне.
(4) Държавната такса за производството се определя върху сумата, за която е постигната спогодбата, и се поема от страните поравно.
(5) Разноските за производството остават в тежест на страните, както са направени.

Чл. 91. За неуредените в този раздел случаи се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 80:
Чл. 80. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.


Глава седма
УПРАВЛЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВО, ВЪРХУ КОЕТО СА НАЛОЖЕНИ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ. УПРАВЛЕНИЕ НА ОТНЕТОТО ИМУЩЕСТВО
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма.

Раздел І
Управление на обезпеченото имущество
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.

Чл. 92. (1) Имуществото, върху което е наложено обезпечение, може да се остави за пазене на проверяваното лице или на лицето, което държи имуществото към момента на налагане на обезпечителните мерки.
(2) По искане на комисията съдът назначава за пазач на имуществото друго лице, като определя възнаграждението му.
(3) Възнаграждението се внася от комисията.
(4) Пазачът се избира с оглед на личността му, както и на естеството на вещта и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява.
(5) Вещта се предава за пазене срещу подпис.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, който става чл. 81.

Чл. 93. (1) Освен задълженията по чл. 469 - 471 от Гражданския процесуален кодекс лицето по чл. 94 има и задължението да уведоми комисията:
1. за всички повреди върху имуществото;
2. за всички производства, засягащи имуществото;
3. за всички действия, свързани с прехвърляне или възникване на права на трети лица върху имуществото, като представи копия от документите, установяващи прехвърлянето или учредяването на правата;
4. за всички действия, свързани с промяна в идентификацията на имота;
5. при опасност от унищожаване или повреждане на имуществото.
(2) Лицето по чл. 92 е длъжно да осигурява достъп на органите по чл. 13, ал. 1 за проверка на състоянието на имуществото.
(3) Комисията може да поиска от държавния съдебен изпълнител да предаде за пазене на друго лице обезпеченото имущество, ако проверяваното лице или лицето, което държи имуществото към момента на налагане на обезпечението, не изпълнява задълженията си.
(4) Разходите, свързани с ползването и поддръжката на имуществото, са за сметка на обезпеченото имущество.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
1. В чл.93,ал.1 след „чл.94” се добавя „и чл.92,ал.2”.
2. В чл.93,ал.4 се добавя ново изречение: „Същите се възстановяват от комисията в случай ,че не бъде предявен иск в срока на чл.82, ал.1 или когато съдът отмени служебно наложения запор по реда на чл.82, ал.4, така също и при оттегляне или отказ от иска или при неговото отхвърляне.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 93, ал. 1 думите „чл. 94” се заменят с „чл. 92, ал. 1”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
1. В чл. 93, ал. 2 след края на текста точката се заменя със запетая и се добавя следния текст: „както и на лицето, собственик на имуществото, върху което е наложено обезпечението”
2. В чл. 93, ал. 4 след края на текста точката се заменя със запетая и се добавя следния текст: „доколкото са извършени със съгласието на собственика на имуществото или са от получени плодове от управлението на имуществото. В останалите случаи разходите са за сметка на комисията.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ив. Тошев и гр. н. пр.:
В чл.93, ал.1 числото „94” се заменя с числото „92”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 82:
Чл. 82. (1) Освен задълженията по чл. 469 - 471 от Гражданския процесуален кодекс лицето по чл. 81 има и задължението да уведоми комисията:
1. за всички повреди върху имуществото;
2. за всички производства, засягащи имуществото;
3. за всички действия, свързани с прехвърляне или възникване на права на трети лица върху имуществото, като представи копия от документите, установяващи прехвърлянето или учредяването на правата;
4. за всички действия, свързани с промяна в идентификацията на имота;
5. при опасност от унищожаване или повреждане на имуществото.
(2) Лицето по чл. 81 е длъжно да осигурява достъп на органите по чл. 13, ал. 1 за проверка на състоянието на имуществото.
(3) Комисията може да поиска от съдебния изпълнител да предаде за пазене на друго лице обезпеченото имущество, ако проверяваното лице или лицето, което държи имуществото към момента на налагане на обезпечението, не изпълнява задълженията си.
(4) Разходите, свързани със съхранението и поддържането на обезпеченото имущество, се заплащат от комисията.

Чл. 94. (1) Движимите вещи с историческа стойност се предоставят за съхранение в Националния исторически музей или в друг музей.
(2) Движимите вещи с научна стойност се предоставят за съхранение в Националната библиотека, в съответния институт на Българската академия на науките или в университет.
(3) Движимите вещи от благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях се предоставят за съхранение в Българската народна банка.
(4) Движимите вещи с художествена, антикварна или нумизматична стойност се предоставят за съхранение на Министерството на културата.
(5) Екзотични животни и растения се предоставят на зоологически градини и други институти.
(6) В случаите по ал. 1 - 5 разходите по съхранението и поддържането на обезпеченото имущество се заплащат от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94, който става чл. 83.

Чл. 95. (1) По изключение комисията може да приеме решение за продажбата на движими вещи, които:
1. могат да се обезценят значително през периода на пазене или запазването им е свързано с големи разходи;
2. подлежат на бърза развала.
(2) В случаите по ал. 1 комисията предлага на собственика да изкупи движимите вещи по цена, определена от съда. Заплатената сума се превежда по сметка на проверяваното лице и върху нея съдът незабавно налага запор.
(3) Движимите вещи се продават от държавен съдебен изпълнител на явен търг, който се провежда в седемдневен срок от постъпване на искането, или се оставят за продажба от търговец в магазин, на стоково тържище или борса, посочени от комисията.
(4) Предаването на вещта се удостоверява с протокол, подписан от държавния съдебен изпълнител или от търговеца. За извършената продажба търговецът получава комисиона.
(5) При липса на документи за извършен санитарен контрол, както и при липса на данни за произход, състав и срок на годност продажбата се извършва след разрешение от Българската агенция по безопасност на храните и органите на регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването.
(6) Животни от националния генофонд, сортови семена и посадъчен материал с гарантиран произход се продават от държавния съдебен изпълнител с разрешение на министъра на земеделието и храните или на оправомощено от него длъжностно лице само на други земеделски производители.
(7) Органите по ал. 5 и 6 се произнасят по искането в тридневен срок от постъпването му.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) В текста преди т. 1 думите „приеме решение” се заменят с „поиска от съда разрешение”;
б) в т. 1 думата „или” се заменя с „и”.
2. Алинея 2 да отпадне.
3. Алинея 3 става ал. 2 и в нея се създава изречение второ: „ Собственикът може да участва на общо основание в търга.”
4. Алинеи 4, 5, 6 и 7 стават ал. 3, 4, 5 и 6.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „а”, т. 2 и 3 и не го подкрепя по т. 1, буква „б”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 84:
Чл. 84. (1) По изключение комисията може да поиска от съда разрешение за продажбата на движими вещи, които:
1. могат да се обезценят значително през периода на пазене или запазването им е свързано с големи разходи;
2. подлежат на бърза развала.
(2) Движимите вещи по ал. 1 се продават от съдебния изпълнител на явен търг, който се провежда в 7-дневен срок от постъпване на искането, или се оставят за продажба от търговец в магазин, на стоково тържище или борса, посочени от комисията. Собственикът може да участва на общо основание в търга.
(3) Предаването на вещта се удостоверява с протокол, подписан от съдебния изпълнител или от търговеца. За извършената продажба търговецът получава комисиона.
(4) При липса на документи за извършен санитарен контрол, както и при липса на данни за произход, състав и срок на годност продажбата се извършва след разрешение от Българската агенция по безопасност на храните и органите на регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването.
(5) Животни от националния генофонд, сортови семена и посадъчен материал с гарантиран произход се продават от съдебния изпълнител с разрешение на министъра на земеделието и храните или на оправомощено от него длъжностно лице само на други земеделски производители.
(6) Органите по ал. 4 и 5 се произнасят по искането в тридневен срок от постъпването му.

Чл. 96. Събраните суми от имуществото, продадено по реда на
чл. 95, се превеждат от държавния съдебен изпълнител по банковата сметка на комисията.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 96 думата „банковата” се заменя с „специалната банкова”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 85:
Чл. 85. Събраните суми от имуществото, продадено по реда на
чл. 84, се превеждат от съдебния изпълнител по специалната банкова сметка на комисията.

Чл. 97. (1) Комисията води регистър, в който се вписват:
1. лицето, срещу което е образувано производство;
2. имуществото, върху което е наложено обезпечение;
3. данни за собственика и за лицето, което държи имуществото към момента на налагане на обезпечението;
4. други данни, които са необходими за индивидуализация на имуществото, върху което е наложено обезпечение.
(2) Образецът на регистъра се утвърждава със заповед на председателя на комисията.
(3) Разпореждането с имотите или обременяването им с тежести, или поемането на каквито и да е задължения от страна на проверяваното лице, които биха довели до затруднения за удовлетворяването на правата по съдебното решение за отнемане на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник, няма действие по отношение на държавата.
(4) Комисията издава удостоверения за наличието на обезпечителни мерки, наложени по този закон, в седемдневен срок от постъпването на искане от съда, съдебните изпълнители, органите на Националната агенция за приходите и от други държавни органи.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
1. В чл.97,т.3 накрая се добавя: „ и за пазача на имуществото”.
2. В чл.97 се създава ал.3 : „Комисията осигурява на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество и на НАП свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистъра по ал.1.” Следващите две алинеи се преномерират.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 97, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 4:
„4. пазачът на съответното имущество;”
2. Точка 4 става т. 5 и в нея думата „други” се заличава.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 86:
Чл. 86. (1) Комисията води регистър, в който се вписват:
1. лицето, срещу което е образувано производство;
2. имуществото, върху което е наложено обезпечение;
3. данни за собственика и за лицето, което държи имуществото към момента на налагане на обезпечението, както и за пазача на съответното имущество;
4. други данни, които са необходими за индивидуализация на имуществото, върху което е наложено обезпечение.
(2) Образецът на регистъра се утвърждава със заповед на председателя на комисията.
(3) Разпореждането с имотите или обременяването им с тежести, или поемането на каквито и да е задължения от страна на проверяваното лице, които биха довели до затруднения за удовлетворяването на правата по съдебното решение за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, няма действие по отношение на държавата.
(4) Комисията издава удостоверения за наличието на обезпечителни мерки, наложени по този закон, в 7-дневен срок от постъпването на искане от съда, съдебните изпълнители, органите на Националната агенция за приходите и от други държавни органи.

Раздел ІІ
Управление на отнетото имущество

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.

Чл. 98. (1) Създава се Междуведомствен съвет за управление на отнетото имущество, наричан по-нататък „съвета”.
(2) Съветът е колективен орган, който се състои от заместник-министри, определени от министъра на правосъдието, министъра на финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Председател на съвета е заместник-министър на финансите.
(4) Дейността на съвета се осигурява технически от администрацията на Министерството на финансите.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 87.

Чл. 99. (1) Комисията ежемесечно уведомява съвета за влезлите в сила съдебни решения за отнемане на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник.
(2) Влезлите в сила съдебни решения за отнемане, издадените въз основа на тях изпълнителни листове и всички други документи, необходими за изпълнение на решението за отнемане, се изпращат от комисията на съвета в тридневен срок от комплектуването на преписката.
(3) За заседанията на съвета комисията изготвя отделен доклад по всеки конкретен случай.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.99, ал.2 се добавя ново изречение:”Комисията предоставя влезлите в сила съдебни решения на съответните Служби по вписвания-за недвижимите имоти, а за моторните превозни средства-на компетентните структури на МВР.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 88:
Чл. 88. (1) Комисията ежемесечно уведомява съвета за влезлите в сила съдебни решения за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
(2) Комисията незабавно предоставя влезлите в сила съдебни решения за вписване в съответните служби по вписванията – за недвижимите имоти, а за моторните превозни средства – на съответните структурни звена на Министерството на вътрешните работи.
(3) Влезлите в сила съдебни решения за отнемане, издадените въз основа на тях изпълнителни листове и всички други документи, необходими за изпълнение на решението за отнемане, се изпращат от комисията на съвета в тридневен срок от комплектуването на преписката.
(4) За заседанията на съвета комисията изготвя отделен доклад по всеки конкретен случай.

Чл. 100. (1) Съветът предлага на Министерския съвет да предостави за управление отнетото по реда на този закон имущество, да го дари за хуманитарни цели или да възложи продажбата му.
(2) Съветът заседава най-малко веднъж на два месеца и приема решения с обикновено мнозинство.
(3) На заседанията на съвета могат да бъдат канени представители на Националното сдружение на общините в Република България, на организации с идеална цел, браншови и професионални организации.
(4) Съветът утвърждава правила за организацията на дейността си.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В чл.100, ал.1 след „имущество „се добавя „на ведомства или общини”. Да отпадне изразът „да го дари за хуманитарни цели”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 89:
Чл. 89. (1) Съветът предлага на Министерския съвет да предостави за управление на бюджетни организации и общини за изпълнение на техните функции отнетото по реда на този закон имущество или да възложи продажбата му.
(2) Съветът заседава най-малко веднъж на два месеца и приема решения с обикновено мнозинство.
(3) На заседанията на съвета могат да бъдат канени представители на Националното сдружение на общините в Република България, на организации с идеална цел, браншови и професионални организации.
(4) Съветът утвърждава правила за организацията на дейността си.

Чл. 101. (1) Имуществото, за което е взето решение за продажба, се продава от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Съветът изпраща на Националната агенция за приходите решението за извършване на продажба на имущество за изпълнение, ведно с цялата документация за отнемането му в полза на държавата.
(3) Недвижимите имоти и движимите вещи не могат да бъдат продадени на цена, по-ниска от началната продажна цена. Ако имуществото не се продаде при обявената първа публична продан, то се предоставя за хуманитарни цели.
(4) Вземанията на държавата по този закон са държавни вземания, които се удовлетворяват по реда на публичните държавни вземания.
(5) При изчерпване на способите за публична продажба по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и наличие на непродадено имуществото по ал. 1, Националната агенция за приходите уведомява писмено Съвета, като връща преписката за вземане на последващо решение за непродаденото имущество.
(6) В случаите, когато непродадено имущество е дарено, лицето, получило дарението, възстановява на Национална агенция за приходите реализираните разходи във връзка с организирането и провеждането на публични продажби на това имущество.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
1. Чл.101, ал.3 да придобие следното съдържание: „В случай, че имуществото не се продаде на първоначалната продажна цена, НАП предлага същото за продажба при условията и по реда на ДОПК още един път. Ако и при второто предлагане имуществото не се продаде НАП уведомява писмено Междуведомствения съвет и връща преписката.”
2. Чл.101 , ал.4 да отпадне.
3. Чл.101 , ал.5 да отпадне.
4. В чл.101 да се създаде нова ал.4: „ Средствата, постъпили в държавния бюджет в резултат на отнемане на незаконно придобито имущество се превеждат по специална бюджетна сметка на Междуведомствения съвет и се разпределят от Министерски съвет за обезщетяване на пострадалите и претърпелите вреди от престъпления, в пълния обем на претърпените вреди, без оглед на конкретния извършител, конкретното престъпление и неговата степен на доказаност. Приоритет в обезщетяването имат физическите лица.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1-3 и не го подкрепя по т. 4.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 101 се правят следните изменения:
1. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) Съветът изпраща на Националната агенция за приходите решението по ал. 1 за изпълнение, ведно с цялата документация за отнемането му в полза на държавата. В случаите, когато отнетото имущество е моторно превозно средство, решението за отнемането му се изпраща и на компетентните структури на министерство на вътрешните работи за сведение.
(3) В случай, че имуществото не се продаде по първоначална продажна цена, Националната агенция за приходите предлага същото за продажба при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Ако имуществото не се продаде, Националната агенция за приходите уведомява писмено съвета, като връща преписката за вземане на последващо решение за непродаденото имущество.”
2. Алинеи 4 и 5 отпадат.
3. Алинея 6 става ал. 4.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101, който става чл. 90:
Чл. 90. (1) Имуществото, за което е взето решение за продажба, се продава от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Съветът изпраща на Националната агенция за приходите решението по ал. 1 за изпълнение, в 7-дневен срок от приемането му, заедно с комплектуваната преписка по чл. 88, ал. 3.
(3) Ако след изчерпване на способите за продажба по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс имуществото не бъде продадено, Националната агенция за приходите уведомява писмено съвета, като връща преписката за вземане на последващо решение за управление и разпореждане с имуществото.
(4) В случаите, когато имущество е предоставено за управление, съответната бюджетна организация или община възстановява на Национална агенция за приходите разходите, свързани с управлението, съхранението и организирането на продажбата на това имущество.

Глава осма
ОТГОВОРНОСТ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава осма.

Чл. 110. Всяко лице, претърпяло вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по този закон, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, може да предяви иск за обезщетение срещу държавата при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Предложение на н.пр. Д. Гяуров и М. Димитров:
В чл. 110 думите: „при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди” да се заменят със следния текст: „в лицето на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество по общия исков ред”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В чл. 110 след думата „незаконосъобразни” се добавя „актове”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 91:
Чл. 91. Всяко лице, претърпяло вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по този закон, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, може да предяви иск за обезщетение срещу държавата при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.


Глава девета
МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава девета.

Чл. 111. Комисията за противодействие на неоснователното забогатяване обменя информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 92:
Чл. 92. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество обменя информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България.


Глава десета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава десета.

Чл. 112. (1) За нарушение на задължението по чл. 38 на виновните длъжностни лица се налага глоба от 1000 до 5000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението на чл. 38 е извършено от търговско дружество, банка или друга кредитна институция, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112, който става чл. 93:
Чл. 93. (1) За нарушение на задължението по чл. 33 на виновните длъжностни лица се налага глоба от 1000 до 5000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението на чл. 33 е извършено от търговско дружество, банка или друга кредитна институция, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

Чл. 113. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на комисията.

Предложение на н.пр. Д. Гяуров и М. Димитров:
В края на чл. 113 се добавят думите: „по реда на АПК”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 113, който става чл. 94:
Чл. 94. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на комисията.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така:
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Имущество” е пари, активи от всякакъв вид - материални или нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права.
2. „Контролиране на юридическо лице” е налице, когато:
а) физическо лице пряко или непряко притежава повече от 50 на сто от дяловете или от капитала на юридическото лице и пряко или непряко го контролира;
б) физическо лице е контролиращо по смисъла на § 1в от Допълнителните разпоредби на Търговския закон;
в) в полза на физическо лице се управлява или разпределя 50 на сто или повече от имуществото на юридическо лице с нестопанска цел;
г) в полза на група от физически лица е създадена или действа юридическо лице с нестопанска цел.
3. „Членове на семейството” са съпруг, лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство и ненавършилите пълнолетие деца.
4. „Доходи” са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране.
5. „Нетни доходи” са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
6. „Обичайни разходи” са разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на Националния статистически институт.
7. „Значително несъответствие” е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период.
8. „Ответник по обезпечението” е проверяваното лице, членовете на неговото семейство, контролираните от проверяваното лице, юридически лица, трети лица, придобили имущество на проверяваното лице.
9. „Пазарна стойност” е цената на вещта, имота или вещното право, без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или движима вещ.
10. „Заместващо имущество” е имущество, което не е било придобито при наличието на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на лицето и членовете на неговото семейство, но замества друго, равно по стойност имущество, придобито от престъпление.
11. „Преобразуване на имуществото” е налице, когато срещу имуществено право се придобива друго имуществено право – изцяло или отчасти, без съответната част да е незначителна.
12. „Свързани лица” са съпруг или лице, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство; бивш съпруг, бракът с когото е прекратен до 5 години преди началото на проверката на комисията; роднини по права линия без ограничение в степените; роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В §1 да отпадне т.10.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думите „лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство”.
2. В т. 4 думите „Доходи са:” се заменят с „Доходи от законен източник са:”, а думите „по трудово и служебно правоотношение” се заменят с „в резултат на положен труд”
3. В т. 8 думите „контролираните от проверяваното лице” се заличават и накрая след думите „ проверяваното лице” се добавя „ и третите лица, засегнати от наложените обезпечителни мерки”.
4. Точка 9 се изменя така:
„9. „Пазарна стойност” е:
а) пазарната цена на недвижимата вещ или вещното право, определена по реда на § 1а от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобна недвижима вещ или право;
б) пазарната цена на конкретното движимо имущество, без начислените данъци и такси, която би била платена при сходни условия за подобно имущество при сделки между несвързани лица.”
5. Точка 10 да отпадне.
6. Точки 11 и 12 стават т. 10 и 11.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, 2, 3 и 4 и го подкрепя по т. 5 и 6.

Предложение на н.пр. Т. Великов и гр. н.пр.:
В § 1. от Допълнителните разпоредби:
а) т. 10 да отпадне;
б) т. 11 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по буква „а” и не го подкрепя по буква „б”.

Предложение на н.пр. Д. Чукарски и гр. н.пр.:
В § 1. от Допълнителните разпоредби т. 2 буква „а” се редактира както следва: физическо лице пряко притежава повече от 50 на сто от юридическо лице и пряко го контролира;”
В § 1. от Допълнителните разпоредби се създава нова точка 13 със следното съдържание:
„§ 1., т. 13 „Проверяваният период” е периода, за които се проверява съответствието между придобитото имущество и нетния доход и който не може да надвишава законоустановените срокове за съхранение на счетоводни документи или счетоводни регистри.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Имущество” е пари, активи от всякакъв вид - материални или нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права.
2. „Контролиране на юридическо лице” е налице, когато:
а) физическо лице пряко или непряко притежава повече от 50 на сто от дяловете или от капитала на юридическото лице и пряко или непряко го контролира;
б) физическо лице е контролиращо по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон;
в) в полза на физическо лице се управлява или разпределя 50 на сто или повече от имуществото на юридическо лице с нестопанска цел;
г) в полза на група от физически лица е създадено или действа юридическо лице с нестопанска цел.
3. „Членове на семейството” са съпруг, лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство, и ненавършилите пълнолетие деца.
4. „Доходи” са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране.
5. „Нетни доходи” са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
6. „Обичайни разходи” са разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на Националния статистически институт.
7. „Значително несъответствие” е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период.
8. „Преобразуване на имуществото” е налице, когато срещу имуществено право се придобива друго имуществено право – изцяло или отчасти, без съответната част да е незначителна.
9. „Свързани лица” са съпруг или лице, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство; бивш съпруг, бракът с когото е прекратен до 5 години преди началото на проверката на комисията; роднини по права линия без ограничение в степените; роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

Комисията предлага да се създаде нов § 2:
§ 2. Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 33 и 75 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 12, 32 и 42 от 2009 г. и бр. 18 от 2010 г.) се отменя.

§ 2. (1) От момента на влизане в сила на този закон Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, прекратява дейността си.
(2) Създава се нова комисия под наименованието „Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество” при условията и по реда на този закон.
(3) Съществуващите правоотношения на служителите на закритата с този закон комисия се уреждат по реда и условията на чл. 123 от КТ.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В §2 да отпадне ал.3.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
§ 3. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира, а президентът и министър-председателят назначават членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
(2) Мандатът на заварените при влизането в сила на закона членове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност се прекратява с избирането, съответно назначаването на членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
(3) Активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност се поемат от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
(4) В едномесечен срок от определянето на състава й комисията по ал. 1 приема правилника по чл. 20.
(5) Трудовите правоотношения на служителите на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

§ 3. (1) Служителите от администрацията на комисията, органите по чл. 13, ал. 1 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон трябва да отстранят условията за несъвместимост по чл. 8, ал. 2, т. 1, 3 и 5.
(2) Изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 1 не се прилагат за инспекторите, назначени до влизането в сила на този закон.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В §3 да отпадне ал.2.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
§ 4. Назначените до влизането в сила на закона органи по чл. 13, ал. 1 са длъжни в едномесечен срок от влизането му в сила да предприемат необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта по чл. 8, ал. 3, т. 1, 3 и 5.

§ 4. (1) Образуваните до влизането в сила на този закон производства пред Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност се довършват по досегашния ред.
(2) В едногодишен срок от влизането в сила на този закон Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество може да поиска промяна на наложените до влизането му в сила обезпечителни мерки с цел привеждането им в съответствие с този закон, когато това е необходимо.

Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
В §4, ал.2 „едногодишен” се заменя с „шестмесечен”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
§ 5. Неприключилите до влизането в сила на закона проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност се довършват при условията и по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.

§ 5. Този закон се прилага и по отношение на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник преди влизането му в сила.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
§ 6. Законът се прилага и по отношение на имущество, придобито незаконно преди влизането му в сила.

§ 6. (1) В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон органите на досъдебното производство уведомяват органите по чл. 13, ал. 1 за лицата, които са привлечени като обвиняеми за престъпление по чл. 22, ал. 1.
(2) В срока по ал. 1 съдилищата уведомяват органите по чл. 13, ал. 1 за влезлите в сила присъди за престъпления по чл. 22, ал. 1 за 5-годишен период преди влизането в сила на този закон.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В § 6, ал. 1 думата „ шестмесечен” се заменя „деветмесечен”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Т. Великов и гр. н.пр.:
В § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думата „шестмесечен” се заменя с „дванадесет месечен”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.


Предложение на н.пр. Хр. Бисеров:
Създава се нов §7 : „В шестмесечен срок от влизането на закона в сила, НАП предава на Междуведомствения съвет преписките за непродаденото имущество, отнето в полза на държавата по реда на ЗОИППД.” Следващите параграфи се преномерират.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създаде нов § 7:
§ 7. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона, Националната агенция за приходите предава на Междуведомствения съвет за управление на отнето в полза на държавата имущество преписките за непродаденото към датата на влизане в сила на закона имущество, което е отнето в полза на държавата по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, за вземане на решение по този закон.

§ 7. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество приема правилника по чл. 20.
Комисията предлага § 7 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3, ал. 4 в редакция.

§ 8. Инструкцията по чл. 28, ал. 2 се приема в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В § 8 думите „чл. 28, ал. 2” се заменят с „чл. 30, ал. 2” и думата „ шестмесечен” се заменя с „тримесечен”.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ив. Тошев и гр. н. пр.:
В §8 от ПРЗ текста „чл.28, ал.2” се заменя с „чл.30, ал.2”, а думата „шестмесечен” се заменя с думата „тримесечен”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
§ 8. Инструкцията по чл. 29, ал. 2 се приема в тримесечен срок от влизането в сила на закона.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
Създават се § 8а и § 8б:
„ § 8а. Мандатът по смисъла на чл. 8, ал. 2 започва да тече от конституиране на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

§ 8б. В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (Обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г., доп., бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1 се създава т. 8:
„8. съдебни актове по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество.”
2. Създава се чл. 2а:
„Отговорност за дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
Чл. 2а. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.”
Комисията не подкрепя предложението.

§ 9. Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 33 и 75 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 12, 32 и 42 от 2009 г. и бр. 18 от 2010 г.) се отменя.
Комисията предлага § 9 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 2.

§ 10. В чл. 195, ал. 3 от Закона за съдебната власт (Обн. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.33 от 30 Април 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.23 от 22 Март 2011г., изм. ДВ. бр.32 от 19 Април 2011г., изм. ДВ. бр.45 от 14 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.81 от 18 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.82 от 21 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.93 от 25 Ноември 2011г.) след думите „министри или заместник-министри” се добавя „председателя и членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
§ 10 се изменя така:
„§ 10. В Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г., Решение № 10 от 2011 г. на Конституционния съд – бр. 93 от 2011 г.; бр. 20 от 2012 г.) в чл. 195, ал. 3 след думите „министрите или заместник-министрите” се добавя „председателя, заместник-председателя и членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.

§ 11. В чл. 3, ал. 2 и чл. 12 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г., бр. 28 и 36 от 2008 г. и бр. 33 от 2011 г.) думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 9:
§ 9. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г., бр. 28 и 36 от 2008 г. и бр. 33 от 2011 г.) в чл. 3, ал. 2, чл. 4а и чл. 12 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”.

§ 12. В чл. 35, ал. 6, т. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 52 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 24, 93 и 95 от 2009 г. и бр. 43 от 2010 г.) думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 10:
§ 10. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 52 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 24, 93 и 95 от 2009 г. и бр. 43 от 2010 г.) в чл. 35, ал. 6, т. 4 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”.

Комисията предлага да се създадат нови § 11, 12 и 13:
§ 11. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм., бр. 117 от 1997 г., бр. 118 от 1997 г., изм. и доп., бр. 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., изм., бр. 69 от 1999 г., изм. и доп., бр. 18 от 2003 г., доп., бр. 29 от 2004 г., изм., бр. 36 от 2004 г., изм. и доп., бр. 19 от 2005 г., доп., бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г., доп., бр. 39 от 2006 г., бр. 41 от 2006 г., изм., бр. 59 от 2007 г., изм. и доп., бр. 64 от 2007 г., доп., бр. 50 от 2008 г., изм., бр. 69 от 2008 г., доп., бр. 42 от 2009 г., бр. 47 от 2009 г., бр. 82 от 2009 г., изм., бр. 87 от 2010 г., доп., бр. 32 от 2011 г., изм. и доп., бр. 41 от 2011 г., бр. 82 от 2011 г.) в чл. 25, ал. 2 думите „Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят със „Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество”.

§ 12. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г., доп., бр. 105 от 2006 г., изм. и доп., бр. 52 от 2007 г., изм., бр. 59 от 2007 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., изм. и доп., бр. 23 от 2009 г., бр. 24 от 2009 г., бр. 44 от 2009 г., изм., бр. 93 от 2009 г., бр. 95 от 2009 г., изм. и доп., бр. 94 от 2010 г., бр. 101 от 2010 г., доп., бр. 77 от 2011 г., изм. и доп., бр. 105 от 2011 г.) в чл. 62, ал. 6, т. 4 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество”.

§ 13. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г., бр. 33 от 2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 2006 г., изм., бр. 59 от 2006 г., изм. и доп., бр. 63 от 2006 г., доп., бр. 73 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2006 г., бр. 82 от 2006 г., изм. и доп., бр. 86 от 2006 г., изм., бр. 95 от 2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 46 от 2007 г., бр. 52 от 2007 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 59 от 2007 г., изм. и доп., бр. 108 от 2007 г., бр. 109 от 2007 г., изм., бр. 36 от 2008 г., бр. 69 от 2008 г., доп., бр. 98 от 2008 г., изм. и доп., бр. 12 от 2009 г., изм., бр. 32 от 2009 г., доп., бр. 41 от 2009 г., изм., бр. 93 от 2009 г., доп., бр. 15 от 2010 г., изм. и доп., бр. 94 от 2010 г., изм., бр. 98 от 2010 г., бр. 100 от 2010 г., изм. и доп., бр. 101 от 2010 г., бр. 14 от 2011 г., доп., бр. 31 от 2011 г., изм., бр. 77 от 2011 г., изм. и доп., бр. 99 от 2011 г., доп., бр. 26 от 2012 г.) в чл. 74, ал. 1, т. 3 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и директорите на териториалните й дирекции”.

§ 13. Законът влиза в сила в шестмесечен срок от обнародването му в Държавен вестник.

Предложение на н.пр. Ю. Колева и гр. н. пр.:
В § 13 думата „шестмесечен” се заменя с „деветмесечен”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Т. Великов и гр. н.пр.:
В § 13 от преходните и заключителните разпоредби думата „шестмесечен” се заменя с „дванадесет месечен”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
§ 14. Законът влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в Държавен вестник.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
И ОБЩЕСТВЕН РЕД:

Анастас Анастасов