Законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202-01-77, внесен от Министерски съвет на 27 ноември 2012 г.

---

Проект!
Второ гласуване



З А К О Н
ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Заглавието да придобие следния вид:
„Закон за системата за национална сигурност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:

З А К О Н
ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ


Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.

Чл. 1. Този закон урежда управлението на системата за защита на националната сигурност на Република България и контрола върху нея.
Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Чл.1 да придобие следния вид:
„Чл.1. (1) Този закон урежда обществените отношения, гарантиращи сигурността на гражданите и институциите в Република България на основата на Конституцията.
(2) За защита на сигурността законът създава система за взаимодействие между държавните органи с техните функции и гражданите и техните организации.
(3) Законът определя начина на действие на системата за национална сигурност и контрола върху нея.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
Чл. 1. Този закон урежда управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност на Република България и контрола върху нея.

Чл. 2. (1) Национална сигурност е състояние, при което държавата има способност и осъществява управление на риска, превенция и противодействие на посегателства и заплахи, вследствие на което са защитени и се реализират интересите, определени в Стратегията за национална сигурност на Република България.
(2) Управлението на кризи е съществен елемент от политиката за национална сигурност.
Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Чл.2 да придобие следния вид:
Чл.2 (1) Национална сигурност е защитата, организирана от държавата, на неприкосновеността на живота на гражданите, на тяхната собственост права и свободи, на техните институции и околната среда.
(2) Защитата на държавните граници, териториалната цялост и независимостта на страната е част от националната сигурност.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на н.пр. Спас Панчев:
В чл.2, ал.1 думата „интересите” да се замени с „националните интереси”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
Чл. 2. Националната сигурност е състояние, при което държавата има способност да защитава териториалната цялост, суверенитета, конституционно установения ред и националните интереси, и да постига целите, определени в Стратегията за национална сигурност на Република България.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Да се добави нов чл.3 със следното съдържание;
„Чл.3. Националната сигурност предполага и изисква:
1. Анализ на спецификите и зависимостите в средата за сигурност и ранно предупреждаване за възникване на рискове;
2. Недопускане, намаляване и предотвратяване на рискове и опасности;
3. Противодействие на заплахи и посегателства;
4. Управление и преодоляване на кризи.”
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 3, ал. 2 .

Чл. 3. (1) Системата за защита на националната сигурност се състои от органи на държавната власт и специализирани структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет. Задачите и дейностите на звената от системата за защита на национална сигурност се определят в отделни закони.
(2) Органите на държавната власт и специализираните структури по ал. 1 при защита на националната сигурност осъществяват:
1. взаимодействие и координация при осъществяване на дейностите си и при изпълнение на конкретни задачи;
2. сътрудничество с другите държавни органи и организации, с органите на местното самоуправление, с юридически лица и граждани;
3. сътрудничество със сродни институции в други държави и международни организации.
(3) Министрите и ръководителите на ведомства координират дейността си за защита на националната сигурност, като издават съвместни инструкции, наредби и заповеди.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Чл.3, който става чл.4, да придобие следния вид:
„Чл.4. (1) Президентът на Република България и ръководеният от него Консултативен съвет за национална сигурност консолидират политическа воля за защитата на сигурността.
(2) Министър-председателят и Министерският съвет на Република България осъществяват постоянната организация на защитата на сигурността.
(3) Постоянните органи в системата за национална сигурност: министрите на външните работи, на отбраната, на вътрешните работи, на финансите, ръководителите на специалните служби за сигурност и другите органи, които влизат в Съвета по сигурността към Министерския съвет на страната, осъществяват пълния обем от функциите, посочени в чл.3 в рамките на тяхната дадена от закона компетентност.
(4) Всички органи на централната и местните власти получават и поемат задачи и функции при противодействие на заплахи и посегателства срещу националната сигурност.
(5) Гражданите и техните организации получават и поемат задачи и функции от централната и местна власт при преодоляване на кризи в националната сигурност.
(6) Органите по ал.3 решават задачите, произтичащи от чл.3, т.1 и 2 като постоянно:
1. взаимодействат и се координират в дейността си;
2. сътрудничат и взаимодействат с държавните и местни органи на власт, с гражданите и техните организации;
3. Сътрудничат и взаимодействат със сродни институции в други държави и международни организации;
(7) Министрите и ръководителите на ведомства по ал.3 координират дейността си по този закон, като издават съвместни инструкции, наредби и заповеди.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
Чл. 3. (1) Системата за защита на националната сигурност се състои от държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.
(2). Националната сигурност предполага и изисква:
1. анализ на спецификите и зависимостите в средата за сигурност и ранно предупреждаване за възникване на рискове;
2. недопускане, намаляване и предотвратяване на рискове и опасности;
3.противодействие на заплахи и посегателства;
4.управление и преодоляване на кризи.”
(3) Задачите и дейностите на органите и структурите по ал. 1 се уреждат с отделни закони.
(4) Органите и структурите по ал. 1 при защита на националната сигурност осъществяват:
1. взаимодействие и координация при извършване на дейностите си и при изпълнение на конкретни задачи;
2. сътрудничество с другите държавни органи и организации, с органите на местното самоуправление, с юридически лица и граждани;
3. сътрудничество със сродни институции в други държави и международни организации.
(5) Ръководителите на органите и структурите по ал. 1 координират дейността си по защита на националната сигурност като издават съвместни инструкции, с които се определят реда и начина на взаимодействие.
(6) Взаимодействието между органите и структурите по ал. 1 се извършва чрез писмена кореспонденция, работни срещи, създаване на съвместни работни групи и провеждане на координирани мероприятия съобразно тяхната компетентност.
(7) За целите на взаимодействието органите и структурите по ал. 1 се информират и съгласуват действията си при постъпване на информация от интерес за дейността на друг орган или структура.

Чл. 4. Основните принципи, на които се основава управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност, са:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране правата на човека и основните свободи;
3. защита на информацията и на източниците за придобиването й;
4. обективност и безпристрастност;
5. сътрудничество с гражданите;
6. прозрачност при формирането и провеждането на политиките за защита на националната сигурност;
7. централизирано управление и контрол на разузнавателната дейност;
8. незабавно предоставяне на информация по компетентност на друга структура от системата за защита на националната сигурност или на друг държавен орган;
9. съгласувано провеждане на дейностите за защита на националната сигурност;
10. съчетаване на явни и тайни форми и способи на работа.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
В чл.4, който става чл.5, да се направят следните промени:
В първото изречение, след израза „Основните принципи”, предлогът „на” да отпадне; след думите „които се” да се добавят думите „спазват в”, а думите „основава управлението и функционирането на” да отпаднат; след думите „системата за” думите „защита на”, както и определителният член в прилагателното „националната”, да отпаднат. Изречението да придобие следния вид:
„Основните принципи, които се спазват в системата за национална сигурност, са:”

В т.1 думата „спазване” да отпадне и да се замени с думата „изискванията”; след думите „международните договори” да отпадне запетайката и думите „по които” и да се добави предлогът „на”; след думите „Република България” думите „е страна” да отпаднат”. Текстът на т.1 да придобие следния вид:
„1. изискванията на Конституцията, законите и международните договори на Република България;”.

Текстът на т.8 да отпадне. Да се запише нов текст на т.8. със следното съдържание:
„8. аналитичност и навременно споделяне на придобита информация между органи в системата за национална сигурност;”

В т.9 след думите „на дейностите по” думите „за защита на националната сигурност” да отпаднат и да се добавят думите „този закон”. Текстът на т.9 да придобие следния вид:
„9. системност и съгласувано провеждане на дейностите по този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
Чл. 4. Основните принципи на управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност са:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране правата на човека и основните свободи;
3. защита на информацията и на източниците за придобиването й;
4. обективност и безпристрастност;
5. сътрудничество с гражданите;
6. откритост, прозрачност и отговорност при формирането и провеждането на политиките за защита на националната сигурност;
7. централизирано управление и контрол на разузнавателната дейност;
8. предоставяне на информация по компетентност на друг орган или структура от системата за защита на националната сигурност или на друг държавен орган;
9. съгласувано провеждане на дейностите за защита на националната сигурност;
10. съчетаване на явни и тайни форми и способи на работа.

Глава втора
УПРАВЛЕНИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Заглавието на глава втора от законопроекта да придобие следния вид:
„Управление на системата за национална сигурност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава втора да се измени така:

Глава втора
УПРАВЛЕНИЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Чл. 5. (1) Управлението на системата за защита на националната сигурност се осъществява от Народното събрание, Президента на Република България и Министерския съвет и включва:
1. определяне на национални цели и приоритети;
2. създаване на нормативна уредба, изготвяне и приемане на стратегии, концепции, доктрини и планове за действие;
3. определяне на основни задачи на държавните органи и специализираните структури в системата за защита на националната сигурност;
4. стратегическо планиране, организиране на взаимодействието, съгласуване и интегриране на дейностите на държавните органи за защита на националната сигурност;
5. определяне на необходимите ресурси за осъществяване на дейността по защита на националната сигурност, механизмите за тяхното управление и разходване, разпределението им между различните органи и организации;
6. контрол по изпълнението на стратегическите цели и приоритети;
7. контрол по разходването на ресурсите по т. 5.
(2) Президентът на Републиката изисква и получава от структурите по чл. 3, ал. 1 пълната информация, необходима за упражняване на функциите му като държавен глава и върховен главнокомандващ.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
В чл.5, който става чл.6 с една алинея, текстът на първото изречение да отпадне и да се замени с думите „Народното събрание:”.

Текстът на т.1 да отпадне и да се запише следният текст:
„1. Приема Стратегията за национална сигурност, целите, приоритетите и основните задачи;”.

Текстът на т.2 да отпадне и да се запише следният текст:
„2. Приема устройствените закони за органите от системата на национална сигурност и за взаимодействието им с останалите институции, гражданите и техните организации;”.

Текстовете на т.3 и т.4 да отпаднат. Следващите точки да се преномерират.

От текста на т.5, която става т.3, преди думите „необходимите ресурси за” да отпаднат думите „определяне на” и да се заменят с глагола „гарантира”; след думите „национална сигурност” да отпадне запетайката и да се добавят думите „и определя”. Текстът на точката да придобие следния вид:
„3. гарантира необходимите ресурси за националната сигурност и определя механизмите за тяхното управление и разходване, разпределението им между различните органи и организации;”.

В т.6, която става т.4, думите „контрол по” да се заменят с „контролира”. Текстът на точката да придобие следния вид:
„4. контролира изпълнението на стратегическите цели, приоритети и основни задачи;”.

В т.7, която става т.5, думите „контрол по” да се заменят с „контролира”, а думите „по т.5” да станат „по т.3”. Текстът на точката да придобие следния вид: „5. контролира разходването на ресурсите по т.3.”.

Текстът на ал.2 в чл.5 от проекта да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
Чл. 5. При управлението на системата за защита на националната сигурност Народното събрание, президентът на Републиката и Министерският съвет:
1. определят националните интереси и приоритети;
2. изготвят и приемат нормативни актове, стратегии, концепции, доктрини и планове за действие;
3. определят основните задачи на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
4. осъществяват и организират стратегическото планиране, взаимодействието, съгласуването и интегрирането на дейностите на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
5. определят необходимите ресурси за осъществяване на дейностите по защита на националната сигурност, механизмите за тяхното управление и разходване, разпределението им между държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
6. контролират разходването на ресурсите по т. 5;
7. контролират изпълнението на стратегическите цели и приоритети.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 6:
Чл. 6. (1) Ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Служба „Военна информация“ предоставят еднаква по обем и съдържание информация на президента на Републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.
(2) Президентът на Републиката изисква и получава от държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ.

Чл. 6. (1) Министерският съвет:
1. осъществява общото управление на системата за защита на националната сигурност;
2. предлага на Народното събрание проект на Стратегия за национална сигурност;
3. по предложение на министър-председателя взема решение за провеждане на стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност;
4. утвърждава годишните планове и приема годишни доклади относно дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, на служба „Военна информация” и на Съвета по сигурността;
5. прави предложение до Президента на Републиката за назначаване на ръководители на държавни органи и институции от системата за защита на националната сигурност в съответствие със закона.
(2) Министър-председателят:
1. ръководи координацията между представените в Съвета по сигурността институции, както и между тях и други органи на държавната власт;
2. осъществява общото ръководство на разузнавателната общност;
3. създава организация за извършване на общи, тематични и по конкретен сигнал проверки относно законосъобразността и ефективността на работа от представените в Съвета по сигурността органи на изпълнителната власт;
4. внася за разглеждане от Министерския съвет проекти на нормативни актове, касаещи системата за защита на националната сигурност, проекти на доклади относно дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, на служба „Военна информация” и на Съвета по сигурността и проекта на годишен доклад за състоянието на националната сигурност;
5. внася в Министерския съвет проекти на предложение до Президента на Републиката за издаване на укази за назначаване на ръководители на специализирани държавни органи и структури от системата за защита на националната сигурност;
6. внася предложение в Министерския съвет за назначаване на заместници на ръководителите на институции от системата за защита на националната сигурност в съответствие с действащото законодателство;
7. осъществява общия контрол върху международното сътрудничество на държавните органи по чл. 3 с аналогични органи и структури в други държави и международни организации;
8. осъществява общото ръководство на международното сътрудничество на Съвета по сигурността с аналогични органи на други държави.
(3) За подпомагане изпълнението на задачите по ал. 1 и 2 към Министерския съвет се създава Съвет по сигурността.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Чл.6, който става чл.8, да придобие следния вид:
„Чл.8. (1) Министерският съвет осъществява общото управление на системата за национална сигурност и нейната координация с Народното събрание като:
1. предлага проект на Стратегия за национална сигурност и Годишни доклади за състоянието на националната сигурност.
2. предвижда резерв за противодействие на заплахи и посегателства върху сигурността в бюджета на страната за всяка календарна година.
3. има право по този закон да формира извънреден бюджетен дефицит при преодоляване на кризи и последствията от тях.
(2) По предложение на министър-председателя Министерският съвет:
1. взема решение за провеждане на стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност;
2. утвърждава годишните планове и годишните доклади на службите за сигурност. Предлага на Президента на Републиката за назначаване ръководителите на държавни органи и институции от системата за националната сигурност;
3. приема Годишен доклад за състоянието на националната сигурност.
4. приема поднормативни актове, касаещи системата за националната сигурност;
5. назначава заместници на ръководителите на институции от системата за национална сигурност;
(3) Министър-председателят:
1. ръководи Съвета по сигурността и координира взаимодействието му с други органи на власт;
2. осъществява общото ръководство на разузнавателната общност;
3. упражнява контрол при изпълнението на задачите по защита на сигурността.
4. организира и контролира международното сътрудничество по сигурността на държавните органи по чл. 3 с аналогични органи и структури в други държави и международни организации;
(4) За подпомагане изпълнението на функциите на министър-председателя и на Министерския съвет към последния се създава Съвет по сигурността.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 7:
Чл. 7. (1) Министерският съвет:
1. осъществява общото управление на системата за защита на националната сигурност;
2. предлага на Народното събрание проект на Стратегия за национална сигурност;
3. приема и внася в Народното събрание годишен доклад за състоянието на националната сигурност;
4. приема решение за провеждане на стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност по предложение на министър-председателя;
5. утвърждава годишните планове и приема годишни доклади относно дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, на служба „Военна информация” и на Съвета по сигурността;
6. прави предложение до президента на Републиката за назначаване и освобождаване на ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и на служба „Военна информация”;
7. приема актове, свързани с управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност.
(2) Министър-председателят:
1. ръководи координацията между представените в Съвета по сигурността институции, както и между тях и други органи на държавната власт;
2. осъществява общото ръководство на разузнавателната общност;
3. създава организация за извършване на общи, тематични и по конкретен сигнал проверки относно законосъобразността и ефективността на работа от представените в Съвета по сигурността органи на изпълнителната власт;
4. внася за разглеждане от Министерския съвет проекти на актове, свързани с управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност и проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност;
5. внася в Министерския съвет проекти на предложение до президента на Републиката за назначаване и освобождаване на ръководители Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и на служба „Военна информация”;
6. осъществява общия контрол върху международното сътрудничество на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 с аналогични органи и структури в други държави и международни организации;
7. осъществява общото ръководство на международното сътрудничество на Съвета по сигурността с аналогични органи на други държави.
(3) За подпомагане изпълнението на задачите по ал. 1 и 2 към Министерския съвет се създава Съвет по сигурността.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Да се създаде нов чл.7 със следното съдържание:
„Чл.7. Президентът на Републиката:
1. изисква и получава от системата за национална сигурност пълната информация, необходима за упражняване на функциите му като държавен глава и върховен главнокомандващ.
2. свиква КСНС при поява на нови рискове, заплахи и кризи и гарантира политическата подкрепа за тяхното предотвратяване, противодействие и управление.”.
Комисията не подкрепя предложението.

Чл. 7. (1) Съветът по сигурността е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет по въпросите на националната сигурност.
(2) Съветът по сигурността подпомага министър-председателя при изпълнението на неговите функции по чл. 108, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 2 от този закон.
(3) Председател на Съвета по сигурността е министър-председателят.
(4) Членове на Съвета по сигурността са:
1. министърът на вътрешните работи;
2. министърът на отбраната;
3. министърът на външните работи;
4. министърът на финансите;
5. началникът на отбраната;
6. главният секретар на Министерството на вътрешните работи;
7. председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”;
8. председателят на Държавна агенция „Разузнаване”;
9. директорът на служба „Военна информация”;
10. началникът на Националната служба за охрана;
11. секретарят на Съвета по сигурността;
12. двама представители на Президента на Републиката, изрично определени от него с указ.
(5) Президентът на Републиката може да участва лично в заседанията на Съвета по сигурността.
(6) В определени случаи и по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността по покана на неговия председател могат да участват председателят на Народното събрание, председатели на постоянни комисии на Народното събрание, народни представители, министри и ръководители на ведомства и организации.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Текстът на ал.1 от чл.7, който става чл.9, да отпадне и да се запише следният текст:
„(1) Съветът по сигурността провежда редовни и извънредни закрити заседания, като редовните се провеждат най-малко веднъж на три месеца, а извънредните се провеждат по решение на министър-председателя”.

Ал.2 и ал. 3 да отпаднат.

В началото на ал.4, която става ал.2, да се добави думата „Постоянни”. Текстът на алинеята да придобие следния вид:
„(2) Постоянни членове на Съвета по сигурността са:
1. министърът на вътрешните работи;
2. министърът на отбраната;
3. министърът на външните работи;
4. министърът на финансите;
5. началникът на отбраната;
6. главният секретар на Министерството на вътрешните работи;
7. председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”;
8. председателят на Държавна агенция „Разузнаване”;
9. директорът на служба „Военна информация”;
10. началникът на Националната служба за охрана;
11. секретарят на Съвета по сигурността;
12. двама представители на Президента на Републиката, изрично определени от него с указ.”.

Да се добави нова ал.3 със следното съдържание:
„(3) При отсъствие от заседание на член на Съвета по сигурността той се представлява от изрично писмено упълномощен от него заместник.”.

Ал.5 и ал.6 да станат съответно ал.4 и ал.5.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.пр. Спас Панчев:
В чл.7, ал.4 да се създаде точка 11 : „11. Директорът на служба „Военна полиция”, а т.11 да стане т.12.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 8:
Чл. 8. (1) Съветът по сигурността е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет по въпросите на националната сигурност.
(2) Председател на Съвета по сигурността е министър-председателят.
(3) Членове на Съвета по сигурността са:
1. министърът на вътрешните работи;
2. министърът на отбраната;
3. министърът на външните работи;
4. министърът на финансите;
5. началникът на отбраната;
6. главният секретар на Министерството на вътрешните работи;
7. председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”;
8. председателят на Държавна агенция „Разузнаване”;
9. директорът на служба „Военна информация”;
10. началникът на Националната служба за охрана;
11. секретарят на Съвета по сигурността;
12. двама представители на президента на Републиката, изрично определени от него с указ.
(4) Президентът на Републиката може да участва лично в заседанията на Съвета по сигурността.
(5) В определени случаи и по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността по покана на неговия председател могат да участват председателят на Народното събрание, председатели на постоянни комисии на Народното събрание, народни представители, министри и ръководители на ведомства и организации.

Чл. 8. Съветът по сигурността:
1. анализира състоянието на системата за защита на националната сигурност, изготвя оценки и предлага решения и действия по отношение на:
а) способностите на системата за защита на националната сигурност за противодействие на заплахите, включително за управление при криза;
б) ефективността на основните дейности на структурите в системата за защита на националната сигурност;
в) съгласуваността и координацията при осъществяване на основните дейности между структурите в системата за защита на националната сигурност;
г) съвместимостта и интегрираността на структурите в системата за защита на националната сигурност;
д) съвместимостта и интегрираността на структурите от системата за защита на националната сигурност с институции и механизми за колективна сигурност в НАТО и ЕС;
е) изпълнението на определените национални приоритети, основни цели и задачи;
ж) защита на информационната сигурност от кибератаки;
2. координира изпълнението на политиката за защита на националната сигурност от държавните органи в системата за защита на националната сигурност;
3. подпомага Министерския съвет при вземане на решения и при упражняване на правомощията му по управление на дейностите по защита на националната сигурност и разпределението на необходимите ресурси;
4. подпомага координацията и взаимодействието между държавните органи в състава на системата за защита на националната сигурност при изпълнение на задачите и дейностите им;
5. предлага на министър-председателя или на Министерския съвет конкретни мерки за ограничаване на рисковете, противодействие на заплахите и за защита на националната сигурност, както и за управление при кризи;
6. предлага на Министерския съвет годишни национални цели и приоритети в областта на защитата на националната сигурност;
7. предлага на Министерския съвет определяне на основни задачи на държавните органи в системата за защита на националната сигурност;
8. приема проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност преди внасянето му в Министерския съвет.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Чл.8, чл.9 и чл.10 да се обединят в един член със седем алинеи, който да стане чл.10, и да придобие следния вид:
„Чл.10. (1) Задачите на Съвета по сигурността са да:
1. Обсъжда и координира годишните планове и доклади на МВР, МО, на службите за сигурност, на другите комисии с функции за защита на сигурността;
2. Анализира рисковете, заплахите и кризите в сигурността и подпомага действията на системата за национална сигурност;
Информира президента за изпълнение на функциите му по чл.4, ал.1;
3. Подпомага изработването на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност;
(2) За осъществяване на функциите си по ал. 1 Съветът по сигурността:
1. изисква и получава от държавни органи, от юридически и физически лица необходимата информация;
2. използва експертни заключения от различни области;
изготвя анализи, прогнози, доклади и други информационни материали.
(3) Държавните органи и организации, юридическите лица и гражданите са длъжни незабавно и безвъзмездно да предоставят на Съвета по сигурността исканата информация, както и друга информация, която те са получили или придобили и която касае неговата дейност.
(4) Обменът на информация се извършва съгласно действащото законодателство и при спазване на принципа „необходимост да се знае”.
(5) При осъществяване на дейността си Съветът по сигурността се подпомага от администрация, която е самостоятелно структурно звено в Министерския съвет.
(6) Структурата, функциите и задачите на администрацията по ал.5 се регламентират с правилника за организацията и дейността на Съвета по сигурността на Министерския съвет.
(7) Информация за дейността на Съвета по сигурността и на неговия секретариат се публикува на интернет страницата на Министерския съвет при спазване на изискванията за защита на класифицираната информация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 9:
Чл. 9. Съветът по сигурността:
1. анализира състоянието на системата за защита на националната сигурност, изготвя оценки и предлага решения и действия по отношение на:
а) способностите на системата за защита на националната сигурност за противодействие на заплахите, включително за управление при криза;
б) ефективността на основните дейности на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 ;
в) съгласуваността и координацията при осъществяване на основните дейности между държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
г) съвместимостта и интегрираността на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
д) съвместимостта и интегрираността държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 с институции и механизми за колективна сигурност в Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз;
е) изпълнението на определените национални приоритети, основни цели и задачи;
ж) защита на информационната сигурност от кибератаки;
2. координира изпълнението на политиката за защита на националната сигурност от държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
3. подпомага Министерския съвет при вземане на решения и при упражняване на правомощията му по управление на дейностите по защита на националната сигурност и разпределението на необходимите ресурси;
4. подпомага взаимодействието между държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 при изпълнение на задачите и дейностите им;
5. предлага на министър-председателя или на Министерския съвет конкретни мерки и задачи за ограничаване на рисковете, противодействие на заплахите и за защита на националната сигурност, както и за управление при кризи;
6. предлага на Министерския съвет годишни цели и приоритети в областта на защитата на националната сигурност;
7. предлага на Министерския съвет проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност;
8. предлага на Министерски съвет проект на национална комуникационна стратегия за информирането на гражданите при криза.

Чл. 9. (1) За осъществяване на функциите си по чл. 8 Съветът по сигурността:
1. изисква и получава от държавни органи, от юридически и физически лица необходимата информация;
2. използва експертни заключения от различни области;
3. изготвя анализи, прогнози, доклади и други информационни материали;
4. осъществява сътрудничество с държавни органи и организации, с органи на местното самоуправление и юридически лица, както и със сродни структури в други държави и международни организации;
5. приема решения.
(2) Държавните органи и организации, юридическите лица и гражданите са длъжни незабавно и безвъзмездно да предоставят на Съвета по сигурността исканата информация, както и друга информация, която те са получили или придобили и която касае неговата дейност.
(3) Обменът на информация се извършва съгласно действащото законодателство и при спазване на принципа „необходимост да се знае”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 10:
Чл. 10. (1) За осъществяване на функциите си по чл. 9 Съветът по сигурността:
1. изготвя анализи, прогнози, доклади и други информационни материали;
2. използва експертни заключения от различни области;
3. осъществява сътрудничество с държавни органи и организации, с органи на местното самоуправление и юридически лица, както и със сродни структури в други държави и международни организации;
4. приема решения.
(2) Членовете на съвета осигуряват необходимата за дейността му информация.

Чл. 10. (1) Съветът по сигурността се представлява от председателя.
(2) При осъществяване на дейността си Съветът по сигурността се подпомага от секретариат, който е самостоятелно структурно звено в администрацията на Министерския съвет.
(3) Структурата, функциите и задачите на секретариата се регламентират с Правилника за организацията и дейността на Съвета по сигурността.
(4) Средствата, необходими за осъществяване на дейността на Съвета по сигурността и на секретариата, се осигуряват от бюджета на Министерския съвет по отделна програма.
(5) Информация за дейността на Съвета по сигурността и на неговия секретариат се публикува на интернет страницата на Министерския съвет при спазване на изискванията за защита на класифицираната информация.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 11:
Чл. 11. (1) Съветът по сигурността се представлява от председателя.
(2) При осъществяване на дейността си Съветът по сигурността се подпомага от секретариат, който е самостоятелно структурно звено в администрацията на Министерския съвет.
(3) Информация за дейността на Съвета по сигурността и на неговия секретариат се публикува на интернет страницата на Министерския съвет при спазване на изискванията за защита на класифицираната информация.

Чл.11. (1) За осъществяване на дейността си Съветът по сигурността провежда редовни и извънредни заседания.
(2) Заседанията на Съвета по сигурността са закрити.
(3) Редовните заседания се провеждат най-малко веднъж на три месеца.
(4) Извънредните заседания се провеждат по решение на министър-председателя, а в негово отсъствие – от изрично упълномощен от него член на Съвета по сигурността, при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи незабавни решения и мерки от компетентността на Съвета по сигурността.
(5) За провеждане на заседанията е необходимо присъствие на най-малко три четвърти от членовете.
Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Членовете от 11 до 15 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 12:
Чл. 12. (1) За осъществяване на дейността си Съветът по сигурността провежда редовни и извънредни заседания.
(2) Редовните заседания се провеждат най-малко веднъж на три месеца.
(3) Извънредните заседания се провеждат по решение на министър-председателя, а в негово отсъствие – от изрично упълномощен от него член на Съвета по сигурността, при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи незабавни решения и мерки от компетентността на Съвета по сигурността.
(4) За провеждане на заседанията е необходимо присъствие на най-малко три четвърти от членовете.
(5) За организирането и провеждането на своите заседания Съвета по сигурността приема вътрешни правила.

Чл. 12. (1) Министър-председателят ръководи дейността на Съвета по сигурността.
(2) При отсъствие на министър-председателя заседанията на Съвета по сигурността се ръководят от изрично упълномощен от него член на Съвета по сигурността.
(3) При отсъствие от заседание на член на Съвета по сигурността той се представлява от изрично упълномощен от него заместник.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12, който става чл. 13.

Чл. 13. (1) Решенията на Съвета по сигурността се вземат с явно гласуване с обикновено мнозинство от всички присъстващи членове.
(2) При вземането на решения всеки член на Съвета по сигурността има право на един глас.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13, който става чл. 14.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 15:
Чл. 15. (1) Като част от Съвета по сигурността функционира разузнавателна общност, която се състои от секретаря на Съвета по сигурността, главния секретар на Министерството на вътрешните работи и от ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и служба „Военна информация”.
(2) Разузнавателната общност по своя инициатива може да изготвя тематични или обобщени доклади по различни въпроси на националната сигурност, да прави предложения до Съвета по сигурността към Министерския съвет и да изготвя предложения до министър-председателя за изменения и допълнения на нормативната уредба.
(3) При необходимост към разузнавателната общност се включват висши ръководни служители от Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Агенция „Митници“
(4) Секретарят на Съвета по сигурността докладва на председателя изготвените документи по ал. 2.
Чл. 14. (1) Дейността на секретариата на Съвета по сигурността се ръководи и организира от секретар, който се назначава от министър-председателя.
(2) Секретарят организира и осъществява обмена на информация, свързан с дейността на Съвета по сигурността.
(3) Секретарят организира сътрудничеството на Съвета по сигурността с държавните органи и организации, с органите на местното самоуправление, юридически лица и граждани, както и със сродни структури в други държави и международни организации.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 16:
Чл. 16. (1) Дейността на секретариата на Съвета по сигурността се ръководи и организира от секретар, който се назначава от министър-председателя.
(2) Секретарят организира и осъществява обмена на информация, свързан с дейността на Съвета по сигурността и на разузнавателната общност.
(3) Секретарят организира сътрудничеството на Съвета по сигурността с държавните органи и организации, с органите на местното самоуправление, юридически лица и граждани, както и със сродни структури в други държави и международни организации.

Чл. 15. Разузнавателната общност е платформа за провеждане на консултации по въпросите на националната сигурност с участието на секретаря на Съвета по сигурността, главния секретар на Министерството на вътрешните работи и ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и служба „Военна информация”.
(2) Разузнавателната общност по своя инициатива може да изготвя тематични или обобщени доклади по различни въпроси на националната сигурност, да прави предложения до Съвета по сигурността към Министерския съвет и да изготвя предложения до министър-председателя за изменения и допълнения на нормативната уредба.
(3) Секретарят на Съвета по сигурността осъществява информационния обмен в рамките на разузнавателната общност и докладва на председателя на Съвета по сигурността изготвените документи по ал. 2.
(4) При необходимост към разузнавателната общност се включват висши ръководни служители от Министерството на външните работи, Националната служба за охрана, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” на Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници”.

Предложение на н.пр. Спас Панчев:
В чл.15 се предлагат следните изменения и допълнения:
В ал.1 думата „платформа” да се замени с „специализиран състав на Съвета по сигурността”.
Да се създаде ал.2 : (2) Разузнавателната общност се събира за консултации не по-малко от веднъж на месец. Консултациите се организират и ръководят на ротационен принцип от членовете на разузнавателната общност за срок от 6 месеца.
Ал. 4 да стане ал.3.
Алинеи 2 и 3 от проекта да станат съответно ал.4 и ал.5.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя в останалата му част.

Комисията предлага чл. 15 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в новия чл. 15.

Глава трета
УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Заглавието на глава трета да придобие следния вид: „Преодоляване на кризи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.

Чл. 16. (1) Управлението при кризи се осъществява чрез Националната система за управление при кризи.
(2) Министерският съвет по предложение на министър-председателя приема акт, с който регламентира изграждането и функционирането на Националната система за управление при кризи.
(3) Националната система за управление при кризи функционира чрез национален, ведомствени и областни ситуационни центрове. Те координират действията, свързани с превенция, реакция, управление и овладяване на кризи в определените им задължения, компетенции и райони.
(4) Националната система за управление при кризи взаимодейства при необходимост с аналогични структури в други държави, НАТО и Европейската комисия, включително Глобалната навигационна спътникова система ГАЛИЛЕО и предоставената от нея публично регулирана услуга (RPS), съгласно Решение № 1104 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г.
(5) Секретариатът на Съвета по сигурността изпълнява функциите на Национален ситуационен център.
Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
В текста на ал.1 от чл.16, който става чл.11., думите „Управлението при” да отпаднат и да се заменят с думите „Преодоляването на”; предлогът „чрез” пред думите „Националната система” да се замени с предлога „от”. Текстът на ал.1 да придобие следния вид:
„Чл.11. (1) Преодоляването на кризи се осъществява от Националната система за управление при кризи.”

В ал.2 думите „приема акт, с който” да отпаднат.

В ал.3, второ изречение, след думите „Те координират действията, свързани с” думите „превенция, реакции”, управление и овладяване” да се заменят с думите „предотвратяване и противодействие, управление и преодоляване”; думите „определените им задължения, компетенции” след думите „на кризи в” да се заменят с думите „рамките на своите отговорности”. Текстът на ал.3 да добие следния вид:
„(3) Националната система за управление при кризи функционира чрез национален, ведомствени и областни ситуационни центрове. Те координират действията, свързани с предотвратяване и противодействие, управление и преодоляване на кризи в рамките на своите отговорности и райони.”

В ал.4., първо изречение, след думите „в други държави” да се добавят думите „и организации, с които Република България има договори за колективна система за сигурност, за обща политика на сигурност и отбрана.”; второто изречение да отпадне. Текстът на алинеята да добие следния вид:
„(4) Националната система за управление при кризи взаимодейства при необходимост с аналогични структури в други държави и организации, с които Република България има договори за колективна система за сигурност, за обща политика на сигурност и отбрана.”

В ал.5 терминът „Секретариатът” да се замени с термина „Администрацията” и алинеята да придобие следния вид:
„(5) Администрацията на Съвета по сигурността изпълнява функциите на Национален ситуационен център. ”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 17:
Чл. 17. (1) Управлението при кризи е съществен елемент от дейностите по защита на националната сигурност.
(2) Положение на криза се обявява, съответно отменя, с решение на Министерския съвет.
(3) Управлението при кризи се осъществява от Министерския съвет чрез Националната система за управление при кризи.

Чл. 17. (1) За постоянно информационно и комуникационно осигуряване функционирането на Националната система за управление при кризи Министерският съвет по предложение на министър-председателя приема национална кризисна платформа.
(2) Националната кризисна платформа има за цел осигуряване на цялостен и последователен подход на управлението при кризи и включва:
1. непрекъснат обмен на информация за анализ и оценка на риска;
2. координиране на политиките, дейностите и задачите за защита на националната сигурност при криза;
3. повишаване капацитета на органите на държавно управление;
4. изготвяне на процедури за управление при кризи;
5. защитена система за обмен на информация;
6. взаимодействие и координация с органите на Европейския съюз, НАТО и държавите членки;
7. национална комуникационна стратегия за информиране на гражданите при кризи.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
В текста на ал.1 на чл.17, който става чл.12, думите „национална кризисна платформа” да се заменят с „необходимите нормативни документи” и алинеята да придобие следния вид:
„Чл.12. (1) За постоянно информационно и комуникационно осигуряване функционирането на Националната система за управление при кризи Министерският съвет по предложение на министър-председателя приема необходимите нормативни документи.”.

Ал.2 да придобие следния вид:
„(2) Националната система за управление при кризи осъществява националната комуникация за информиране и подготовка на гражданите за действие при кризи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 17 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 9 (относно Съвета по сигурността) и чл. 19 (относно Националния ситуационен център).

Комисията предлага да се създадат нови чл. 18 - 20:
Чл. 18. (1) Националната система за управление при кризи включва национален, ведомствени и областни ситуационни центрове.
(2) Секретариатът на Съвета по сигурността изпълнява функциите на Национален ситуационен център.

Чл. 19. (1) Националният ситуационен център подпомага Министерския съвет при:
1. ръководството и координацията на действията по превенция, реакция, управление и овладяване на кризи;
2. взаимодействието и координацията с органите на Европейския съюз, Организацията на Северноатлантическия договор и други държави, включително при достъп до публично регулирана услуга (PRS), предоставяна от глобалната навигационна спътникова система ГАЛИЛЕО;
3. изпълнението на националната комуникационна стратегия за информиране на гражданите при кризи.
(2) Националният ситуационен център осигурява:
1. координацията на действията на ведомствените и областните ситуационни центрове;
2. защитена система за обмен на информация;
3. непрекъснат обмен на информация за анализ и оценка на риска.

Чл. 20. Функциите и районите на действие на ведомствените и областните ситуационни центрове се определят с акт на Министерския съвет.


Глава четвърта
ОТЧЕТНОСТ И КОНТРОЛ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.

Чл. 18. Общият контрол върху дейността на системата за защита на националната сигурност се осъществява от:
1. Народното събрание;
2. Министерския съвет;
3. гражданите.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Чл.18 да стане чл.12.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 18, който става чл. 21:
Чл. 21. Върху дейността на органите и структурите от системата за защита на националната сигурност се осъществява парламентарен, административен, съдебен и граждански контрол.

Чл. 19. (1) Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и служба „Военна информация” чрез постоянна комисия. При упражняване на контрол върху тези структури заседанията на комисията са закрити.
(2) Ръководителите на структурите по ал. 1 са длъжни да се явят при покана пред Народното събрание или комисията по ал. 1 и да предоставят исканата им информация.
(3) Ръководителите на структурите по ал. 1 представят на Министерския съвет ежегодно до 31 януари годишен доклад за дейността на подчинената им структура. Министерският съвет внася докладите в Народното събрание, които се приемат с отделни решения.
(4) При определяне състава на комисията се спазва съотношението между числеността на парламентарните групи.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Чл.19, който става чл.13, да придобие следния вид:
„Чл.13 (1) Народното събрание осъществява контрол върху дейността на службите за сигурност чрез специална постоянна комисия, чиито заседания са закрити.
(2) Комисията се формира от представители парламентарните групи на паритетен принцип. Народното събрание формулира допълнителни изисквания към народните представители, които се избират за членове на комисията.
(3) Ръководителите на контролираните служби са длъжни да се явят при покана пред комисията по ал.1 и да предоставят исканата им информация.
(4) Специалната постоянна комисия упражнява контрол върху дейностите на специалните служби по законосъобразност и целесъобразност, както и по финансиране и отчитане на бюджетите им.
(5) Комисията по ал.1 изслушва кандидатите за ръководители на службите за сигурност и дава становища за техните качества.
(6) Ръководителите на специалните служби внасят своите програми за работа и годишни доклади в Министерския съвет, който ги внася за разглеждане и приемане в Народното събрание.
(7) Класифицираната информация, предоставяна на специалната постоянна комисия на Народното събрание, стенограмите от заседанията на комисията, нейните вътрешни документи и поща се ползват само от членовете на комисията по реда на закона.
(8) По решение на специалната постоянна комисия председателят й информира председателя на Народното събрание за нейните становищата. Председателят на Народното събрание информира Президента на Републиката и министър-председателя за становищата на специалната постоянна комисия.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 22:
Чл. 22. (1) Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и служба „Военна информация” чрез постоянна комисия.
(2) Ръководителите на структурите по ал. 1 са длъжни да се явят при покана пред Народното събрание или комисията по ал. 1 и да предоставят исканата им информация.
(3) Председателите на Държавна агенция „Национална сигурност” и Държавна агенция „Разузнаване”представят на Министерския съвет ежегодно до 31 януари годишен доклад за дейността на подчинената им структура. Годишният доклад на служба „Военна информация“ се представя на Министерския съвет от министъра на отбраната. Частите от докладите, несъдържаща класифицирана информация, се публикуват на интернет страницата на Министерския съвет.
(4) Министерският съвет внася докладите в Народното събрание, които се приемат с отделни решения.
Чл. 20. Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Националната служба за охрана чрез постоянна комисия с предмет на дейност в областта на вътрешната сигурност и обществения ред.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 23.
Чл. 23. Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение върху дейността по управлението и разходването на средствата, предоставени на структурите по чл. 19, ал. 1 и на Националната служба за охрана.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Членовете от 21 до 22 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 24

Чл. 22. (1) Народното събрание установява специални правила за сигурност за работата, съхранението и достъпа до класифицирана информация, получена от комисиите по чл. 19, 20 и 21.
(2) Специалните правила за сигурност по ал. 1 се съгласуват с ръководителите на контролираните институции.
(3) Не се допуска предоставяне на достъп до класифицирана информация, получена от комисията при осъществяване на контрола върху дейността на институциите, по какъвто и да е повод на лица, които не са членове на тази комисия.
(4) Председателят на комисията информира само председателя на Народното събрание за приетите решения при осъществения контрол.
(5) Председателят на Народното събрание информира Президента на Републиката и министър-председателя за решенията на комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 22 да бъде отхвърлен.

Чл. 23. (1) Гражданите и техните организации осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност в рамките на нормативно установените им права.
(2) Министерският съвет създава консултативен механизъм за участие на представители на юридически лица с нестопанска цел, чиито уставни цели са свързани със защитата на националната сигурност, в обсъждания или в изготвяне проекти на нормативни актове, доклади и други документи по проблеми от компетентност на Съвета по сигурността при спазване на правилата за защита на класифицираната информация.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
В ал.1 на чл.23, който става чл.14, думите „нормативно установените им права” се заменят с думите „Закона за достъп до обществена информация и при спазване на изискванията за разкриване на класифицираната информация, уредени в Закона за защита на класифицираната информация.” Текстът на алинеята придобива следния вид:
„Чл.14. (1) Гражданите и техните организации осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност в рамките на Закона за достъп до обществена информация и при спазване на изискванията за разкриване на класифицираната информация, уредени в Закона за защита на класифицираната информация.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 25:
Чл. 25. (1) Гражданите и техните организации осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност в рамките на нормативно установените им права.
(2) Министерският съвет създава консултативен механизъм за участие на представители на юридически лица с нестопанска цел, чиито уставни цели са свързани със защитата на националната сигурност, в обсъждания или в изготвяне проекти на нормативни актове, доклади и други документи по проблеми от компетентност на Съвета по сигурността при спазване на Закона за достъп до обществена информация и Закона за защита на класифицираната информация.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Риск за националната сигурност” е промяна в средата за сигурност, породена от съзнателно действие или бездействие, която може да доведе до нарушаване на устойчивото състояние на националната сигурност.
2. „Заплаха за националната сигурност” е съвкупност от условия и фактори, които непосредствено водят до процеси или събития, нарушаващи устойчивото състояние на националната сигурност на Република България.
3. „Посегателство срещу националната сигурност” са целенасочени действия или бездействия на лица, групи или организации, водещи до процеси или събития, нарушаващи устойчивото състояние на националната сигурност на Република България.
4. „Криза” е състояние, при което чужда държавна или недържавна организация, а също така и регистрирани по българското законодателство организации, реализират или се подготвят да реализират цели или да приложат методи и действия, които противоречат на националните интереси, както и на принципите на политиката за национална сигурност на Република България.
5. „Управление на криза” е съвкупност от дейности по предотвратяване, управление в условия на криза и овладяването на последствия от криза.
6. „Кризисна платформа” е механизъм за вземане на решение и координация на взаимодействието между органите на изпълнителната власт при функционирането на системата за национална сигурност за превенция и овладяване на кризи и за преодоляване на последствията от тях.
7. „Ситуационен център” е структура, осъществяваща събирането, анализирането и незабавното докладване на постъпила информация във връзка с предотвратяване и/или ограничаване на кризи, както и за координиране на мерките и действията за реакция, овладяване и преодоляване на кризата.

Предложение на н.пр. Иван Костов, Йордан Бакалов и Димо Гяуров:
Точка1 на §1. от Допълнителната разпоредба придобива следния вид:
„1. „Риск” е поява на възможност за заплаха срещу националната сигурност. Рискът е вероятна заплаха.”

Да се добави нова т.2 със следното съдържание
„2. „Опасност” е риск с висока степен на вероятност за превръщане в заплаха за националната сигурност.”

Т.2 да стане т.3 и да добие следния вид:
„3. „Заплаха” е нарушаване на постигнатата степен на национална сигурност.”.
Т.3 да стане т.4 и да добие следния вид:

„4. „Посегателство” е заплаха, породена или отправена от лица, групи, организации или държави.”

Т.4 да стане т.5 и да добие следния вид:
„5. „Криза” е недопустимо увреждане на националната сигурност.”

Т.5 да стане т.6 и да добие следния вид:
„6. „Управление на криза” е противодействие на увреждането на националната сигурност, възстановяване на степента на защита отпреди кризата и преодоляване на последствията.”

Т.6 да отпадне.

Т.7 да придобие следния вид:
„7. „Ситуационен център” е структура, осъществяваща събирането, анализирането, координирането и незабавното докладване на ръководството на информацията свързана с предотвратяване, противодействие и преодоляване на кризи.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Риск за националната сигурност” е вероятността за промяна в средата за сигурност, породена от съзнателно действие или бездействие, която може да доведе до нарушаване на състоянието на националната сигурност.
2. „Заплаха за националната сигурност” е съвкупност от условия и фактори, които непосредствено водят до процеси или събития, нарушаващи състоянието на националната сигурност на Република България.
3. „Криза” е събитие, което нарушава състоянието на национална сигурност в резултат на целенасочени действия или бездействия на лица, групи или организации.
4. „Ситуационен център” е структура, осъществяваща събирането, анализирането и незабавното докладване на постъпила информация във връзка с предотвратяване и/или ограничаване на кризи, както и за координиране на мерките и действията за реакция, овладяване и преодоляване на кризата.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението на закона да се измени така:

„ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ“

§ 2. В Закона за Консултативен съвет за национална сигурност
(обн., ДВ, бр. 13 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2008 г. и бр. 35 от 2009 г.) в
чл. 2, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови т. 8 и 9:
„8. председателят на Държавна агенция „Разузнаване”;
9. секретарят на Съвета по сигурността.”
2. Досегашните т. 8 и 9 стават съответно т. 10 и 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

§ 3. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 99 от 15.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм. и доп., бр. 16 от 26.02.2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм., бр. 88 от 9.11.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм., бр. 101 от 28.12.2010 г., изм. и доп., бр. 23 от 22.03.2011 г., в сила от 22.03.2011 г., бр. 48 от 24.06.2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм., бр. 99 от 16.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 100 от 20.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 20 от 9.03.2012 г., в сила от 10.06.2012 г., изм., бр. 33 от 27.04.2012 г., доп., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) в чл. 22, ал. 2 т. 2 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

§ 4. Законът влиза в сила от 1 април 2013 г.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.

§ 5. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на министър-председателя.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 4.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
И ОБЩЕСТВЕН РЕД:
КРАСИМИР ЦИПОВ