Законопроект за Държавна агенция “Разузнаване”, № 202-01-80, внесен от Министерски съвет на 27 ноември 2012 г.

---

Проект!
Второ гласуване

З А К О Н

ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.

Чл. 1. Този закон урежда статута, дейностите и функционирането на Държавна агенция „Разузнаване”, наричана по-нататък „Агенцията”, и статута на нейните служители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Чл. 2. (1) Държавна агенция „Разузнаване” е служба за сигурност, непосредствено подчинена на Министерския съвет.
(2) Държавна агенция „Разузнаване” е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София, а председателят на Агенцията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(3) Държавна агенция „Разузнаване” участва в дейността на разузнавателните общности на организацията на Северноатлантическият договор (НАТО) и на Европейския съюз (ЕС).
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.

Чл. 3. (1) Държавна агенция „Разузнаване” придобива, обработва, анализира, съхранява и предоставя разузнавателна информация при условията и по реда на този закон.
(2) Разузнавателна информация по смисъла на този закон е всяка придобита от Агенцията информация за чужди страни, организации и лица или за свързани с тях български организации и лица, която е от значение за гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на държавата, за защитата на конституционно установения ред в Република България, за защита и реализиране на националните интереси в политическата, икономическата, финансовата, социалната, научната и културната област, включително за:
1. разкриване, предотвратяване и противодействие на посегателства срещу независимостта и териториалната цялост на страната;
2. разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, които накърняват или застрашават политическите, отбранителните и икономическите интереси на страната;
3. разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, насочени към насилствена промяна на конституционно установения ред в страната, който гарантира упражняване на човешките и гражданските права, демократично представителство на основата на многопартийна система и дейността на институциите, установени от Конституцията;
4. разкриване, предотвратяване и противодействие на терористични действия, на незаконен трафик на хора, оръжие и наркотици, както и на незаконен трафик на продукти и технологии, поставени под международен контрол, “пране на пари”, финансиране на тези дейности и други специфични рискове и заплахи;
5. защита на националните исторически и духовни ценности и културното наследство на българската нация.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
Чл. 3. (1) Държавна агенция „Разузнаване” придобива, обработва, анализира, съхранява и предоставя разузнавателна информация при условията и по реда на този закон.
(2) Разузнавателна информация по смисъла на този закон е всяка придобита от Агенцията информация за чужди страни, организации и лица или за свързани с тях български организации и лица, която е от значение за гарантиране на националната сигурност на Република България.

Чл. 4. Дейността на Държавна агенция „Разузнаване” се осъществява въз основа на следните основни принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи;
3. защита на информацията и на източниците за придобиването й;
4. обективност и безпристрастност;
5. сътрудничество с гражданите;
6. политически неутралитет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
Чл. 4. Дейността на Държавна агенция „Разузнаване” се осъществява въз основа на следните основни принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи;
3. защита на информацията и на източниците за придобиването й;
4. обективност и безпристрастност;
5. сътрудничество с гражданите;
6. политически неутралитет;
7. съчетаване на тайни и явни форми и способи на работа.

Чл. 5. На Държавна агенция „Разузнаване” не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.

Чл. 6. Върху дейността на Държавна агенция „Разузнаване” се упражнява контрол от предвидените в Конституцията и този закон органи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.

Глава втора
ФУНКЦИИ И ДЕЙНОСТИ.
ОРГАНИЗАЦИЯ, СПОСОБИ И СРЕДСТВА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ИМ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.

Чл. 7. Функциите на Държавна агенция „Разузнаване” са:
1. защита на националната сигурност и интересите на Република България, свързани с националната сигурност;
2. предотвратяване, разкриване и противодействие на вреди в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред;
3. осъществяване съдействие на органите по чл. 11 за реализиране приоритетите на Република България в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
Чл. 7. Функциите на Държавна агенция „Разузнаване” са:
1. защита на националната сигурност и интересите на Република България, свързани с националната сигурност;
2. информационно-аналитичното осигуряване за предотвратяване, разкриване и противодействие на вреди в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред;
3. осъществяване съдействие на органите по чл. 11 за реализиране приоритетите на Република България в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред.

Чл. 8. Дейностите на Държавна агенция „Разузнаване” са:
1. придобиване, съхраняване, обработване, обобщаване, анализиране и предоставяне на разузнавателна информация;
2. осъществяване на разузнавателни операции;
3. проучване и подбор на кандидати за служители;
4. проучване на кандидати за служители и на служителите с цел установяване на надеждността им за работа с класифицирана информация и издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация;
5. закрила на служителите и на лицата, които сътрудничат или са сътрудничили на агенцията, както и на бившите служители на Агенцията;
6. защита и охрана на обектите, предоставени на Агенцията за или във връзка с изпълнение на дейността й;
7. разработване и поддържане в готовност за изпълнение на план за мобилизация, военновременен план, план за привеждане от мирно във военно положение и поддържане на мобилизационен резерв;
8. информационен обмен и взаимодействие с органите на държавната власт и с държавните служби и техните администрации;
9. сътрудничество със сродни чуждестранни органи и служби;
10. проучване на кандидати за изпълнители на обществени поръчки, свързани с достъп до класифицирана информация относно Агенцията, дейността и служителите й, с цел издаване на разрешения за достъп и удостоверения за сигурност;
11. създаване и поддържане на самостоятелен оперативен архив;
12. изграждане и поддържане на собствена автоматизирана информационна система за събиране, обработване, съхраняване и вътрешноведомствен обмен на информация;
13. разработване и използване на собствени криптографски ключове, средства и системи за защита на информацията съгласно закона и в рамките на своята компетентност;
14. други дейности, определени със закон.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
Чл. 8. Дейностите на Държавна агенция „Разузнаване” са:
1. придобиване, съхраняване, обработване, обобщаване, анализиране и предоставяне на разузнавателна информация;
2. осъществяване на разузнавателни операции;
3. проучване и подбор на кандидати за служители;
4. проучване на кандидати за служители и на служителите с цел установяване на надеждността им за работа с класифицирана информация и издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация;
5. закрила на служителите и на лицата, които сътрудничат или са сътрудничили на агенцията, както и на бившите служители на Агенцията;
6. защита и охрана на обектите, предоставени на Агенцията за или във връзка с изпълнение на дейността й;
7. обезпечаване на сигурността на задграничните представителства на Република България при услови и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
8. разработване и поддържане в готовност за изпълнение на план за мобилизация, военновременен план, план за привеждане от мирно във военно положение и поддържане на мобилизационен резерв;
9. информационен обмен и взаимодействие с други държавни органи;
10. сътрудничество със сродни чуждестранни органи и служби;
11. проучване на кандидати за изпълнители на обществени поръчки, свързани с достъп до класифицирана информация относно Агенцията, дейността и служителите й, с цел издаване на разрешения за достъп и удостоверения за сигурност;
12. създаване и поддържане на самостоятелен оперативен архив;
13. изграждане и поддържане на собствена автоматизирана информационна система за събиране, обработване, съхраняване и вътрешноведомствен обмен на информация;
14. разработване и използване на собствени криптографски ключове, средства и системи за защита на информацията съгласно закона и в рамките на своята компетентност;
15. други дейности, определени със закон.

Чл. 9. Министерският съвет определя условия и ред за придобиване, ползване и разпореждане извън страната с недвижима и движима собственост, обезпечаваща осъществяването на функциите и дейностите по чл. 7 и 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
Чл. 9. Условията и редът за придобиване, ползване и разпореждане извън страната с имоти и движими вещи – държавна собственост, обезпечаващи осъществяването на функциите и дейностите на Агенцията се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 10. Изпълнението на дейностите на Агенцията се осигурява чрез:
1. използване на специални разузнавателни средства на територията на Република България при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства;
2. използване на разузнавателни средства и способи извън територията на Република България при условия и по ред, определени от ръководителя на Агенцията;
3. привличане към сътрудничество на лица при условия и по ред, определени от ръководителя на Агенцията;
4. използване на прикрития на Агенцията като юридическо лице, включително чрез съставяне и използване на официални документи за прикритието, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;
5. използване на прикрития на служители на Агенцията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;
6. използване на прикрития на вещи и обекти на Агенцията, включително чрез съставяне и използване на официални документи за прикритието им, при условия и по ред, определени с решение на Министерския съвет;
7. съставяне и използване на документи за чужда самоличност и други официални документи, необходими за прикритие на служители от Агенцията, които изпълняват оперативно-разузнавателна дейност, при условия и по ред, определени с решение на Министерския съвет;
8. разработване и използване на собствена специална техника и системи за осигуряване на оперативната си дейност и за комуникация при спазване изискванията на закона;
9. съдействие и получаване на информация от държавни органи, организации и лица;
10. защита от нерегламентиран достъп на класифицираната информация, събирана, обработвана и съхранявана от Агенцията, и защита на служебната кореспонденция.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
Чл. 10. Изпълнението на дейностите на Агенцията се осигурява чрез:
1. използване на специални разузнавателни средства на територията на Република България при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства;
2. използване на разузнавателни средства и способи извън територията на Република България при условия и по ред, определени от председателя на Агенцията;
3. привличане към сътрудничество на лица при условия и по ред, определени от председателя на Агенцията;
4. използване на юридически лица за прикрития на Агенцията, включително чрез съставяне и използване на официални документи за прикритието, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;
5. използване на прикрития на служители на Агенцията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;
6. използване на прикрития на вещи и обекти на Агенцията, включително чрез съставяне и използване на официални документи за прикритието им, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;
7. съставяне и използване на документи за чужда самоличност и други официални документи, необходими за прикритие на служители от Агенцията, които изпълняват оперативно-разузнавателна дейност, при условия и по ред, определени с решение на Министерския съвет;
8. разработване и използване на собствена специална техника и системи за осигуряване на оперативната си дейност и за комуникация при спазване изискванията на закона;
9. съдействие и получаване на информация от държавни органи, организации и лица;
10. защита от нерегламентиран достъп на класифицираната информация, събирана, обработвана и съхранявана от Агенцията, и защита на служебната кореспонденция.

Чл. 11. (1) Агенцията предоставя разузнавателна информация чрез ръководителя на Агенцията или чрез определени от него длъжностни лица на:
1. председателя на Народното събрание;
2. Президента на Републиката;
3. министър-председателя и министрите;
4. други държавни органи, организации и лица, определени от Министерския съвет.
(2) На председателя на Народното събрание, на Президента на Републиката и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация.

Предложение на н.пр. Спас Панчев:
В чл.11, ал.2 да се добави изречение второ: „ На останалите лица, органи и организации по ал.1 се предоставя информация в кръга на задълженията им при спазване на принципа „необходимост да се знае”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
Чл. 11. (1) Агенцията предоставя разузнавателна информация на:
1. председателя на Народното събрание;
2. Президента на Републиката;
3. министър-председателя и министрите;
4. други държавни органи, организации и лица, определени с акт на Министерския съвет.
(2) Агенцията предоставя еднаква по обем и съдържание информация на президента на Републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.

Комисията предлага да се създадат нови чл. 12 и 13:
Чл. 12. Президентът на Републиката може да:
1. поставя задачи на Агенцията съгласувано с министър-председателя;
2. изисква и получава становища от председателя на Агенцията по въпроси на външната политика, свързани с националната сигурност;
3. се запознава и да взема отношение по годишния доклад за дейността на Агенцията преди внасянето му от Министерския съвет в Народното събрание за приемане.

Чл. 13. Министър-председателят:
1. поставя задачи на Агенцията;
2. изисква и получава становища от председателя на Агенцията по въпроси, свързани с изпълняваните от нея функции и дейности.

Глава трета
УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.

Раздел I
ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.

Чл. 12. (1) Държавна агенция „Разузнаване” се ръководи от председател, който се назначава с указ на Президента на Република България по предложение на Министерския съвет за срок 5 години.
(2) Председателят се подпомага от заместник-председатели, които се определят с решение на Министерския съвет за срок 5 години по предложение на председателя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 14:
Чл. 12. (1) Държавна агенция „Разузнаване” се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на Републиката по предложение на Министерския съвет за срок 5 години.
(2) Председателят се подпомага от заместник-председатели, които се назначават с решение на Министерския съвет за срок 5 години по предложение на председателя.

Чл. 13. За председател и заместник-председатели на Агенцията могат да бъдат назначавани лица, които:
1. имат само българско гражданство;
2. имат висше образование с образователно-квалификационна степен „Магистър”;
3. притежават 10-годишен професионален стаж в службите за сигурност;
4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер;
5. не са лишени от правото да заемат определена държавна длъжност;
6. са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”;
7. не членуват в политически партии или коалиции или в организации с политически цели;
8. не са еднолични търговци, съдружници, управители, прокуристи или членове на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
9. не са наети по трудово или по служебно правоотношение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 15:
Чл. 15. За председател и заместник-председатели на Агенцията могат да бъдат назначавани лица, които:
1. имат само българско гражданство;
2. имат висше образование с образователно-квалификационна степен „Магистър”;
3. притежават 10-годишен професионален стаж в системата за защита на националната сигурност по смисъла на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност;
4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер;
5. не са лишени от правото да заемат определена държавна длъжност;
6. са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”;
7. не членуват в политически партии или коалиции или в организации с политически цели;
8. не са еднолични търговци, съдружници, управители, прокуристи или членове на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
9. не са наети по трудово или по служебно правоотношение.

Чл. 14. (1) Пълномощията на председателя и заместник-председателите на Агенцията се прекратяват предсрочно в следните случаи:
1. по тяхно искане;
2. при навършване на 60-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;
4. при несъвместимост с изискванията на чл. 13;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на Агенцията;
6. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(2) В случаите по ал. 1 пълномощията на председателя се прекратяват с указ на Президента на Република България по предложение на Министерския съвет, а на заместник-председател – с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя.
(3) При смърт или предсрочно прекратяване пълномощията на председателя Министерският съвет предлага в едномесечен срок на Президента на Република България да назначи нов председател, а при смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на заместник-председател министър-председателят предлага в едномесечен срок на Министерския съвет да назначи нов заместник-председател. Назначените по този ред председател и заместник-председател довършват съответния мандат.
(4) До назначаване на нов председател неговите функции се изпълняват от определен от Министерския съвет заместник-председател.
(5) Трудът на председателя и заместник-председателите на Агенцията се зачита като първа категория.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 16:
Чл. 16. (1) Пълномощията на председателя и заместник-председателите на Агенцията се прекратяват предсрочно:
1. по тяхно искане;
2. при навършване на 60-годишна възраст;
3. при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;
4. при несъвместимост с изискванията на чл. 15;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на Агенцията;
6. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
7. при смърт.
(2) В случаите по ал. 1 пълномощията на председателя се прекратяват с указ на президента на Републиката по предложение на Министерския съвет, а на заместник-председател – с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на Агенцията.
(3) При смърт или предсрочно прекратяване пълномощията на председателя, Министерският съвет предлага в едномесечен срок на президента на Републиката да назначи нов председател, а при смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на заместник-председател, председателят на Агенцията предлага в едномесечен срок на Министерския съвет да назначи нов заместник-председател. Назначените по този ред председател и заместник-председател довършват съответния мандат.
(4) До назначаване на нов председател неговите функции се изпълняват от определен от Министерския съвет заместник-председател.
(5) Трудът на председателя и заместник-председателите на Агенцията се зачита като първа категория.

Чл. 15. (1) Председателят ръководи Агенцията, като:
1. представлява Агенцията;
2. организира, ръководи и контролира изпълнението на функциите и дейностите, възложени на Агенцията;
3. организира изпълнението на оперативно-разузнавателните дейности за изпълнение на поставените пред Агенцията задачи;
4. съставя проект на бюджет на Агенцията и ръководи изпълнението му;
5. ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване на Агенцията и дейността по осъществяване на контрол върху материалноотговорните лица;
6. организира, ръководи и контролира разходването на особените финансови средства;
7. ръководи управлението на човешките ресурси;
8. ръководи осъществяването на здравната политика и на медицинското и психологичното осигуряване;
9. ръководи социалната политика;
10. утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Агенцията;
11. контролира дейностите по създаване на безопасни и здравословни условия в Агенцията;
12. изготвя и представя пред Министерския съвет ежегодно
до 31 януари годишен доклад за дейността на Агенцията за предходната година;
13. ръководи дейността по опазване на класифицираната информация в Агенцията в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация и обявява списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, за сферата на дейност на Агенцията;
14. управлява предоставените на Агенцията държавни имоти и ръководи инвестиционната политика в Агенцията;
15. организира и ръководи взаимодействието с органите на държавната власт, държавните ведомства и обществени организации;
16. осъществява сътрудничество с партньорски служби на други държави, с международни органи и организации;
17. изготвя доклад до Министерския съвет за отпускане на лична пенсия по чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване за особени заслуги, свързани с националната сигурност;
18. внася в Министерския съвет за разглеждане всички въпроси, свързани с Агенцията, за които няма самостоятелна компетентност за решаване;
19. съдейства при подготовката на актовете на Министерския съвет, свързани с Агенцията;
20. изразява становища по изпратени за съгласуване проекти на актове на Народното събрание и Министерския съвет;
21. отговаря за правното осигуряване на Агенцията;
22. изпълнява и други правомощия, възложени му със закон.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 17:
Чл. 17. Председателят на Агенцията:
1. организира, ръководи и контролира изпълнението на функциите и дейностите, възложени на Агенцията;
2. представлява Агенцията;
3. съставя проект на бюджет на Агенцията и ръководи изпълнението му;
4. организира, ръководи и контролира разходването на особените финансови средства;
5. ръководи управлението на човешките ресурси и социалната политика;
6. утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Агенцията;
7. изготвя и представя пред Министерския съвет ежегодно
до 31 януари годишен доклад за дейността на Агенцията за предходната година;
8. управлява предоставените на Агенцията имоти и движими вещи – държавна собственост;
9. осъществява сътрудничество с партньорски служби на други държави, с международни органи и организации;
10. изпълнява и други правомощия, възложени му със закон.

Чл. 16. (1) В изпълнение на своите правомощия председателят на Агенцията издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.
(2) Актовете на председателя на Агенцията за подбора на кандидати за служители, за приемане на служители, както и за промяна или прекратяване на прикриващите отношения със служители, които при изпълнение на служебните си задължения заемат или са заемали длъжности в държавната администрация или са извършвали оперативно-разузнавателна дейност под друго прикритие, не подлежат на обжалване.
(3) Актовете на председателя на Агенцията за прекратяване на служебното правоотношение могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 18.

Чл. 17. (1) Председателят делегира със заповед правомощия на заместник-председателите и определя техните функции.
(2) Функциите и правомощията на председателя в негово отсъствие от страната, при невъзможност да ги изпълнява в цялост или частично или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен с негова писмена заповед заместник-председател за всеки конкретен случай.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, който става чл. 19.

Чл. 18. (1) За осъществяване на контролни функции при провеждане на държавната политика в Агенцията и с цел предотвратяване и разкриване на закононарушения, както и за повишаване на качеството и ефективността на изпълнението на възложените функции и дейности министър-председателят по предложение на ръководителя на Агенцията назначава инспектор.
(2) Инспекторът е на пряко подчинение на председателя на Агенцията.
(3) За инспектор може да бъде назначаван служител, който има висше образование и стаж не по-малко от 5 години в Агенцията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 20:
Чл. 20. (1) За осъществяване на контролни функции при провеждане на държавната политика в Агенцията и с цел предотвратяване и разкриване на закононарушения, както и за повишаване на качеството и ефективността на изпълнението на възложените функции и дейности министър-председателят по предложение на председателя на Агенцията назначава инспектор.
(2) Инспекторът е на пряко подчинение на председателя на Агенцията.
(3) За инспектор може да бъде назначаван служител, който има висше образование и стаж не по-малко от 5 години в Агенцията.

Чл. 19. (1) Инспекторът извършва контролни и други проверки по указание на председателя на Агенцията или по свой почин по отношение на:
1. спазването на нормативните актове и заповедите на председателя на Агенцията;
2. спазването на вътрешния ред и дисциплина;
3. предотвратяването и разкриването на конфликт на интереси по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;
4. спазването на Етичния кодекс за поведение на служителите;
5. управлението и разпореждането с материални средства;
6. условията и реда за извършването на особени финансови разходи;
7. условията на труд;
8. управлението на човешките ресурси;
9. спазването на основните права и свободи на човека.
(2) Инспекторът проучва предложенията, сигналите, жалбите и молбите, подадени от физически или юридически лица до председателя на Агенцията, и изготвя отговори по тях.
(3) Инспекторът няма правомощие да извършва финансов контрол с изключение на контрола по ал. 1, т. 5 и 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, който става чл. 21.

Чл. 20. (1) Председателят на Агенцията има право да разпореди на инспектора да не започва и да прекрати извършването на конкретни проверки, ако това е необходимо за защита на интереси, свързани с националната сигурност.
(2) В случаите по ал. 1 инспекторът има право да докладва на министър-председателя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 22.

Чл. 21. (1) Инспекторът докладва на председателя за резултатите от извършените от него проверки и прави предложения и препоръки във връзка с тях.
(2) Инспекторът представя годишен доклад за резултатите от дейността си на министър-председателя и на председателя на Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 23.

Чл. 22. Организацията на дейността, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им се определят с акт на Министерския съвет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22, който става чл. 24.

Чл. 23. При осъществяване на правомощията си органите и лицата, осъществяващи предварителен финансов контрол, вътрешен одит, държавна финансова инспекция и външен одит, съответно не контролират, не инспектират и не одитират особените разходи и специалните дейности на Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 25.

Раздел ІІ
СТРУКТУРА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.

Чл. 24. (1) Агенцията е организирана в дирекции и отдели. В дирекциите и отделите с акт на председателя на Агенцията могат да се създават и други звена.
(2) Наименованието, вътрешната организация и функциите на звената се определят с акт на председателя на Агенцията.
(3) Звената осъществяват функциите и дейностите, посочени
в чл. 7 и 8, в следните направления:
1. разузнавателна дейност и контраразузнавателното й обезпеча-ване;
2. информационно-аналитична дейност;
3. управление на човешките ресурси;
4. правно-нормативна дейност;
5. сигурност и защита на класифицираната информация;
6. международно сътрудничество;
7. оперативен отчет и архив;
8. финансово-счетоводна дейност;
9. стопанска дейност;
10. охранителна дейност;
11. управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка;
12. информационно-техническо обслужване и компютърни системи;
13. вътрешен одит;
14. инспекция.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 26.

Глава четвърта
ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ И ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.

Чл. 25. (1) Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на председателя на Агенцията.
(2) Спрямо Агенцията не се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни и Закона за достъп до обществена информация относно данни за служители, лица, които й сътрудничат, както и за оперативно-разузнавателните дейности на Агенцията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става 27:.
Чл. 25. (1) Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на председателя на Агенцията.
(2) При осъществяване на правото на достъп по Закона за защита на личните данни и Закона за достъп до обществена информация, Агенцията не предоставя данни за служители, лица, които й сътрудничат, както и за оперативно-разузнавателните дейности на Агенцията.
(3) Агенцията създава и поддържа собствен архив и специална картотека за съхраняване на документи, сведения и данни за чужди граждани. Документите, сведенията и данните, които се включват в архива и картотеката, както и редът за достъп до тях се определят със заповед на председателя на Агенцията.
(4) Документите, сведенията и данните по ал. 3 не се предоставят на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
(5) Агенцията може да откаже предоставяне на информация за свои служители на прикритие и за лица, които й сътрудничат или са й сътрудничили, за да се гарантира защитата на интересите, способите и средствата за придобиване на информация.

Чл. 26. (1) В Агенцията могат да се обработват лични данни. При обработване на лични данни, свързани с дейността на Агенцията:
1. не се иска съгласието и не се информира физическото лице;
2. не се предоставят лични данни на трети лица;
3. данните се съхраняват и след приключване на обработването им в срокове, определени от администратора на личните данни.
(2) В Агенцията могат да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не могат да се използват за други цели освен за дейността на Агенцията. Тези данни не се препредават на трети лица.
(3) Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.
(4) При заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане на предвидената в закона давност.
(5) Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни е председателят на Агенцията, който възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.
(6) Редът за обработване на лични данни се определя с акт на председателя на Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 28.

Чл. 27. (1) На служителите на Агенцията не се издават екземпляри или копия от документите, свързани с възникване, изменение или прекратяване на правоотношенията с Агенцията, с изключение на случаите по ал. 2.
(2) На служителите на Агенцията се издават несъдържащи класифицирана информация преписи на актовете, с които се прекратяват правоотношенията им с Агенцията, както и предвидени в закон документи за реализира не на осигурителни права след прекратяване на правоотношенията с Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27, който става чл. 29.

Чл. 28. Служителите са длъжни да опазват държавната и служебната тайна и след прекратяване на правоотношенията им с Агенцията съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 30.

Глава пета
ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ С ОРГАНИ И ВЕДОМСТВА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.

Чл. 29. Координацията и взаимодействието на Агенцията с ведомства и служби за сигурност и обществен ред се осъществява чрез издаване на съвместни инструкции от председателя на Агенцията и ръководителя на съответното ведомство.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 31.

Чл. 30. (1) За изпълнение на поставените пред Агенцията задачи държавните органи и ведомствата й осигуряват безплатен достъп до информацията, с която разполагат.
(2) Агенцията ползва информация от информационни фондове на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност” и служба „Военна информация” по начин, непозволяващ разкриване на интереса на Агенцията, и при спазване на принципа „необходимост да се знае”.
(3) Достъпът по ал. 2 се урежда със съвместни инструкции.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 32.

Чл. 31. Агенцията осъществява взаимодействие с органи на ЕС, НАТО и други международни организации и чуждестранни разузнавателни и контраразузнавателни служби на основание и в изпълнение на:
1. международни договори, по които Република България е страна;
2. актове на Министерския съвет;
3. споразумения и договорености с партньорски служби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 33.

Глава шеста
СЛУЖИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “РАЗУЗНАВАНЕ”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.

Раздел I
Статут на служителите
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на раздел І и предлага то да се измени така:
„Раздел I
Статус на служителите“

Чл. 32. (1) Служители на Държавна агенция „Разузнаване” са:
1. държавни служители по този закон;
2. държавни служители по Закона за държавния служител;
3. лица, работещи по трудово правоотношение.
(2) Държавните служители по ал. 1, т. 1 осъществяват функции по изпълнение на дейностите по чл. 8.
(3) Държавните служители по ал. 1, т. 2 осъществяват функции, свързани с осигуряване дейността на Агенцията, извън посочените в чл. 8.
(4) За лицата, работещи по трудово правоотношение, се прилага
чл. 107а от Кодекса на труда.
(5) Председателят на Агенцията е орган по назначаване на държавните служители и работодател на служителите по трудово правоотношение. Той може да възложи на служители на Агенцията отделни свои правомощия по служебното правоотношение с изключение на назначаването, налагането на дисциплинарни наказания по чл. 80, ал. 1, т. 3 - 5 и прекратяването на правоотношението.
(6) Председателят на Агенцията при необходимост може да определи служители по ал. 1, т. 3, които да изпълняват функции по чл. 8.
(7) Със заповед на председателя на Агенцията и с тяхно съгласие държавните служители по ал. 1, т. 1 могат да се назначават на длъжности, предвидени за заемане от служители по ал. 1, т. 2, и обратно. В този случай служебното правоотношение се преобразува в служебно правоотношение по съответния закон.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 34:
Чл. 34. (1) Служители на Държавна агенция „Разузнаване” са:
1. държавни служители по този закон;
2. лица, работещи по трудово правоотношение.
(2) Статусът на държавните служители се урежда с този закон.
(3) Статусът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда с Кодекса на труда и този закон.
(4) Председателят на Агенцията е орган по назначаване на държавните служители и работодател на служителите по трудово правоотношение. Той може да възложи на служители на Агенцията отделни свои правомощия по служебното правоотношение с изключение на назначаването, налагането на дисциплинарни наказания по чл. 82, ал. 1, т. 3 - 5 и прекратяването на правоотношението.
(5) Председателят на Агенцията при необходимост може да определи служители по ал. 1, т. 2, които да изпълняват функции по чл. 8.

Чл. 33. Общата численост на служителите в Агенцията се определя с акт на Министерския съвет по предложение на председателя на Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 35.

Чл. 34. (1) Държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1 съобразно изпълняваните функции, притежаваната квалификация и професионален опит и заеманите длъжности изпълняват държавна служба в Агенцията в един от следните рангове:
1. разузнавачи:
а) главен разузнавач - ръководен персонал;
б) старши разузнавач - експертен персонал с контролно-аналитични функции;
в) разузнавач - експертен персонал;
2. сътрудници:
а) главен сътрудник - изпълнителски персонал с контролни функции;
б) сътрудник - изпълнителски персонал.
(2) Ранговете по ал. 1 могат да имат степени, отразяващи професионалните знания и опит на служителите, които се определят с правилника за прилагане на закона. Ранговете се присъждат от председателя на Агенцията.
(3) Председателят на Агенцията утвърждава Класификатор на длъжностите по чл. 32, ал. 1, т. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 36:
Чл. 36. (1) Държавните служители съобразно изпълняваните функции, притежаваната квалификация и професионален опит и заеманите длъжности изпълняват държавна служба в Агенцията в един от следните рангове:
1. разузнавачи:
а) главен разузнавач - ръководен персонал;
б) старши разузнавач - експертен персонал с контролно-аналитични функции;
в) разузнавач - експертен персонал;
2. сътрудници:
а) главен сътрудник - изпълнителски персонал с контролни функции;
б) сътрудник - изпълнителски персонал.
(2) Ранговете по ал. 1 могат да имат степени, отразяващи професионалните знания и опит на служителите, които се определят с правилника за прилагане на закона. Ранговете се присъждат от председателя на Агенцията.
(3) Председателят на Агенцията утвърждава Класификатор на длъжностите.

Чл. 35. (1) Служителите на Агенцията нямат право да членуват в политически партии, движения или коалиции с политически цели и да предприемат действия по служба, с които да нарушават политическата си неутралност.
(2) Служителите на Агенцията не могат да извършват пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели, на синдикални организации и на кандидати за изборни длъжности.
(3) Служителите на Агенцията не могат да бъдат задължавани да декларират своите политически, религиозни или идеологически убеждения във връзка със заемането или изпълнението на службата.
(4) Служителите на Агенцията не могат да отказват изпълнение на служебни задължения по религиозни мотиви.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, който става чл. 37.

Чл. 36. Държавните служители в Агенцията могат да се кандидатират за президент и вицепрезидент на Републиката, за народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници и кметове при условия и по ред, определени със закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 38.

Чл. 37. (1) Служебното правоотношение с държавен служител, който е регистриран за кандидат за изборен орган от политически партии или коалиции, се прекратява.
(2) Държавен служител, избран за президент, вицепрезидент, народен представител, член на Европейския парламент от Република България и кмет от независима листа, се смята в неплатен отпуск за времето на мандата му и след прекратяване на пълномощията му се осигурява заемането на предишната или на друга равностойна длъжност. В 14-дневен срок от прекратяване на пълномощията му държавният служител заявява писмено пред органа по назначаването желанието си да заеме предишната или друга равностойна длъжност.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 39.

Чл. 38. В случаите, когато по отношение на държавен служител е взета мярка за неотклонение задържане под стража или той е привлечен като обвиняем, компетентният орган незабавно уведомява председателя на Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 40:
Чл. 38. В случаите, когато по отношение на служител на Агенцията е взета мярка за неотклонение задържане под стража или той е привлечен като обвиняем, съответният орган незабавно уведомява председателя на Агенцията.

Чл. 39. Председателят на Агенцията определя вида и модела на униформеното облекло, категориите служители, които го носят, реда за предоставянето и носенето му, символите, отличителните знаци, както и принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 41.

Чл. 40. (1) Държавните служители в Агенцията не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени с този или с друг закон.
(2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им в Агенцията.
(3) Несъвместимост със службата в Агенцията е налице, когато държавните служители:
1. са в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което се намират във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. са еднолични търговци, съдружници в търговско дружество, управители или изпълнителни членове на търговско дружество, търговски пълномощници, прокуристи, търговски представители, ликвидатори или синдици;
3. извършват търговска дейност;
4. работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска или научноизследователска дейност, след разрешение на председателя на Агенцията;
5. участват в управителни или контролни органи на търговски дружества;
6. са сътрудници или служители под прикритие на други служби за сигурност или служби за обществен ред.
(4) Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 притежаването на акции, участието в кооперации със земеделски земи или гори и в жилищностроителни кооперации.
(5) Несъвместимост със службата в Агенцията не е налице в случаите, когато служителят извършва възложената му дейност при условията на прикритие, както и при участие в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност.
(6) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и 3 държавните служители са длъжни да подадат декларация.
(7) Председателят на Агенцията след получено писмено съгласие на държавния служител може да командирова държавния служител временно да изпълнява служба в друга администрация за срок до две години с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 42:
Чл. 40. (1) Държавните служители в Агенцията не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени с този или с друг закон.
(2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им в Агенцията.
(3) Несъвместимост със службата в Агенцията е налице, когато държавните служители:
1. са в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което се намират във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. са еднолични търговци, съдружници в търговско дружество, управители или изпълнителни членове на търговско дружество, търговски пълномощници, прокуристи, търговски представители, ликвидатори или синдици;
3. извършват търговска дейност;
4. работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска или научноизследователска дейност, след разрешение на председателя на Агенцията;
5. участват в управителни или контролни органи на търговски дружества;
6. са сътрудници или служители под прикритие на други служби за сигурност или служби за обществен ред.
(4) Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 притежаването на акции, участието в кооперации със земеделски земи или гори и в жилищностроителни кооперации.
(5) Несъвместимост със службата в Агенцията не е налице в случаите, когато служителят извършва възложената му дейност при условията на прикритие, както и при участие в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност.
(6) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по 3 държавните служители са длъжни да подадат декларация.
(7) Председателят на агенцията след получено писмено съгласие на държавния служител може да командирова държавния служител временно да изпълнява служба в друга администрация за срок до две години с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването.
(8) При съгласие на ръководителите на съответните ведомства, лицата, придобили образователна – квалификационна степен в Академията на Министерството на вътрешните работи или във висше военно училище, могат да встъпват в служебни правоотношения с Агенцията, като не дължат възстановяване на разходите за издръжка и обучение по чл. 198 от ЗМВР и чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ.

Чл. 41. (1) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.
(2) Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.
(3) В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват председателя на Агенцията в срок до 7 дни.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 43.

Чл. 42. Държавните служители са длъжни да изпълняват и в извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите и дейностите на Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 44.

Раздел II
Изисквания за постъпване на служба на държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздел ІІ да се измени така:
Раздел II
Изисквания за постъпване на служба

Чл. 43. (1) За държавни служители в Агенцията могат да бъдат назначавани български граждани, които:
1. имат висше образование – за разузнавачите, и средно образование – за сътрудниците;
2. са годни за държавна служба в Агенцията;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
4. нямат наложено дисциплинарно наказание “уволнение”;
5. са психологически пригодни;
6. отговарят на специфичните изисквания за заемане на длъжността, определени с акт на председателя;
7. издадено им е разрешение за достъп до класифицирана информация - държавна тайна с ниво на класификация в съответствие със списъка по чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация.
(2) На служба в Агенцията не се приемат лица, чиито съпруг, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до втора степен включително или по сватовство до втора степен включително са служители на службата.
(3) Годността по ал. 1, т. 2 се определя от:
1. военномедицинските експертни органи при условия и по ред, определени от началника на Военномедицинската академия и председателя на Агенцията;
2. болница “Лозенец” при условия и по ред, определени от директора на болницата и председателя на Агенцията.
(4) Психологичната пригодност за заемане на длъжност в Агенцията се определя при условия и по ред, определени с акт на председателя на Агенцията.
(5) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които отговарят на изискванията по ал. 1, т. 3, 6 и 7.
(6) Стажът в Агенцията, придобит на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование, се зачита за стаж по специалността.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 45.

Чл. 44. (1) За заемане на държавна длъжност в Агенцията се подава писмено заявление за назначаване.
(2) Към заявлението се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени с Правилника за прилагане на закона.
(3) Проучването и подборът на кандидатите за държавна служба и работа по трудово правоотношение в Агенцията се определят с акт на председателя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 46.

Раздел III
Назначаване. Служебно правоотношение на държавните служители по чл. 32, ал. 1, т.1
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздел ІІІ да се измени така:
Раздел III
Назначаване. Служебно правоотношение

Чл. 45. (1) Служебното правоотношение възниква въз основа на заповед.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава в писмена форма и съдържа:
1. правното основание за назначаването;
2. имената и длъжността на лицето, което издава заповедта;
3. трите имена на назначаваното лице;
4. наименованието на длъжността, на която се назначава лицето;
5. ранга и степента, които се определят;
6. размера на основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения;
7. датата на издаване;
8. подписа на лицето, издало заповедта.
(3) В заповедта могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.
(4) Назначеното лице се запознава срещу подпис със заповедта по ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 47.

Чл. 46. (1) При встъпване в длъжност служителят подава декларация за имотното състояние и доходите си, декларация, че не членува в политическа партия, и декларация за липса на обстоятелства по несъвместимост.
(2) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 служителите на Агенцията подават декларация в едномесечен срок от промяната.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 48.

Чл. 47. (1) Държавният служител постъпва в Агенцията в 10-дневен срок от датата на издаване на заповедта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпването в длъжност.
(2) Преди постъпването в Агенцията държавният служител полага следната клетва: “Кълна се при изпълнение на службата си в Държавна агенция „Разузнаване” да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно, честно, лоялно, обективно и безпристрастно служебните си задължения”.
(3) Полагането на клетвата се удостоверява с подписване на клетвен лист.
(4) Ако по уважителни причини държавният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1, председателят на Агенцията определя нов срок за встъпване.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 49.

Чл. 48. Ако назначеният държавен служител не встъпи в длъжност, не положи клетва или не подаде декларациите по чл. 46, ал. 1, издадената заповед за назначаване се отменя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 50:
Чл. 50. Ако назначеният държавен служител не встъпи в длъжност, не положи клетва или не подаде декларациите по чл. 48, ал. 1, издадената заповед за назначаване се отменя.

Чл. 49. (1) При първоначално назначаване на държавен служител в Агенцията започва да тече двегодишен срок за изпитване считано от датата на встъпване в длъжност.
(2) Срокът за изпитване не тече, когато държавният служител е в законоустановен отпуск.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 51.

Чл. 50. (1) За всеки служител в Агенцията се съставя и води служебно дело.
(2) В служебното дело се съхраняват документи, определени с акт на председателя на Агенцията.
(3) Служителят има право да се запознае с делото си при условия и по ред, определени от председателя на Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50, който става чл. 52.

Чл. 51. Редът за възникване, изменение и прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се определя с правилника за прилагане на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51, който става чл. 53.

Чл. 52. (1) Служителите се атестират чрез оценка на изпълнението на длъжността.
(2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително определени цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалната компетентност на държавния служител.
(3) Оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител трябва да е мотивирана, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства.
(4) Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с правилника за прилагане на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става 54:
Чл. 54. (1) Служителите се атестират чрез оценка на изпълнението на длъжността.
(2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително определени цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалната компетентност на държавния служител.
(3) Оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител се мотивира, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства.
(4) Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 53. Развитието в кариерата се осъществява чрез последователно преминаване в по-висок ранг, степен или длъжност по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53, който става чл. 55.

Чл. 54. (1) При отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните му задължения се осъществява от друг служител, определен със заповед на председателя на Агенцията или на оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава по предложение от непосредствения ръководител.
(3) Заместването се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. За времето на заместването държавният служител продължава да изпълнява и досегашните си задължения.
(4) Процедурата по ал. 1 и 2 не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляря.
(5) Когато отсъствието е над 30 работни дни, със заповедта по ал. 2 се определя месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение за ранга и степента на замествания служител.
(6) Срокът по ал. 5 не може да бъде по-дълъг от една година.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54 който става чл. 56.

Чл. 55. (1) Председателят на Агенцията може да определи държавен служител, който да изпълнява работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност.
(2) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.
(3) В случая по ал. 1 лицето получава заедно с възнаграждението си и 50 на сто от минималния размер на основното месечно възнаграждение за незаетата длъжност.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55 който става чл. 57.

Чл. 56. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавните служители са длъжни да спазват Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция „Разузнаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56 който става чл. 58.

Чл. 57. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите на Агенцията се извършват при условия и по ред, определени с акт на председателя на Агенцията.
(2) Когато нуждите на Агенцията налагат, разходите за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител са за сметка на Агенцията.
(3) Държавният служител, изпратен при условията на ал. 2 на обучение с обща продължителност повече от един месец в рамките на една календарна година, се задължава да работи в Агенцията за период от една до три години след обучението. Условията и конкретният срок се определят от председателя на Агенцията. При прекратяване на служебното правоотношение по чл. 102, ал. 1, т. 5 или 8 служителят възстановява разходите по обучението съответно на неизпълнението.
(4) Алинея 3 не се прилага в случаите на преназначаване на служителя в друга структура от системата за защита на националната сигурност.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 59.

Чл. 58. По време на службата си държавните служители са длъжни да поддържат физическата си подготовка по ред, определен с акт на председателя на Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 60.

Чл. 59. (1) Служителите на Агенцията могат да задържат лице, което е нарушило охраната и пропускателния режим в района на охраняван обект на Агенцията.
(2) В случаите по ал. 1 незабавно се уведомяват компетентните полицейски органи.
(3) При предаване на задържаното лице на съответните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа:
1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;
2. дата на съставяне на протокола;
3. дата и място на задържането;
4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;
5. лични данни на задържаното лице;
6. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;
7. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания.
(4) Протоколът се подписва от съставителя и се предава на полицейските органи.
(5) Преди предаване на лицето и съставяне на протокола по ал. 3 на задържаното лице се извършва медицински преглед.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 61.

Чл. 60. (1) При изпълнение на служебните си задължения служителите на Агенцията имат право да носят оръжие при условия и по ред, определени с акт на председателя.
(2) Служителите по ал. 1 могат да използват оръжие при абсолютна необходимост:
1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
2. в случаите по чл. 59 – ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга.
(3) При използване на оръжие органите по ал. 1 са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(4) След използване на оръжие органите по ал. 1 изготвят доклад.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 62:
Чл. 62. (1) При изпълнение на служебните си задължения държавните служители на Агенцията имат право да носят оръжие при условия и по ред, определени с акт на председателя.
(2) Служителите по ал. 1 могат да използват оръжие при абсолютна необходимост:
1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;
2. в случаите по чл. 61 – ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга.
(3) При използване на оръжие органите по ал. 1 са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(4) След използване на оръжие органите по ал. 1 изготвят доклад.

Чл. 61. (1) При изпълнение на служебните си задължения служителите на Агенцията могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при задържане на лице по чл. 59, ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга.
(2) Помощните средства са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие.
(3) Редът за употреба на помощни средства се определя с акт на председателя на Агенцията.
(4) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение.
(5) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка и личността на правонарушителя.
(6) При използването на физическа сила и помощни средства служителите по ал. 1 са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.
(7) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.
(8) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 63:
Чл. 63. (1) При изпълнение на служебните си задължения държавните служители на Агенцията могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при задържане на лице по чл. 61, ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга.
(2) Помощните средства са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие.
(3) Редът за употреба на помощни средства се определя с акт на председателя на Агенцията.
(4) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение.
(5) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка и личността на правонарушителя.
(6) При използването на физическа сила и помощни средства служителите по ал. 1 са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.
(7) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.
(8) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.

Раздел IV
Възнаграждения, материално, здравно и социално осигуряване на държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздел ІV да се измени така:
Раздел IV
Възнаграждения, материално, здравно и социално осигуряване на служителите

Чл. 62. Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на Агенцията се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62, който става чл. 64.

Чл. 63. (1) Държавните служители в Агенцията получават основно месечно възнаграждение, определено съобразно техния ранг и степен.
(2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниския ранг за държавните служители в Агенцията се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за разузнавачи - не по-малко от 2,2;
2. за сътрудници - не по-малко от 1,75.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63, който става чл. 65:
Чл. 65. (1) Държавните служители в Агенцията получават основно месечно възнаграждение, определено съобразно техния ранг и степен.
(2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниския ранг за държавните служители в Агенцията се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за разузнавачи - не по-малко от 2,2;
2. за сътрудници - не по-малко от 1,75.
(3) Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя от председателя на Агенцията съгласно вътрешните правила за работната заплата и разполагаемите средства по бюджета на Агенцията.

Чл. 64. Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя от председателя на Агенцията съгласно вътрешните правила за работната заплата и разполагаемите средства по бюджета на Агенцията.
Комисията предлага чл. 64 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 63, ал.3.

Чл. 65. (1) Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за:
1. прослужено време - в размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто; при определяне на размера се взема предвид целият стаж от първа категория труд, както и приравненият към първа категория труд;
2. специфични условия на труд - при условия, по ред и в размери, определени с акт на председателя на Агенцията;
3. извънреден труд;
4. постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка;
5. при ползване на платен годишен отпуск веднъж в годината при условия, по ред и в размери, определени с акт на председателя на Агенцията;
6. при други допълнителни случаи, установени в закон или акт на Министерския съвет.
(2) Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 4 се изплаща на тримесечен период при условия и по ред, определени с акт на председателя на Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 66.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 67:
Чл. 67. (1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават брутно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и допълнителни възнаграждения.
(2) Размерът на заплатата за най-ниската длъжност се определя въз основа на базата по чл. 65, ал. 2, като заплатата за длъжност се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
1. за висше образование - не по-малко от 1,6;
2. за средно образование - не по-малко от 1,1.
(3) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителните възнаграждения по чл. 66, ал. 1, т. 2 , 3 и 4;

Чл. 66. (1) На държавните служители на Агенцията се изплащат ежемесечно порционни пари.
(2) На държавните служители на Агенцията се осигуряват:
1. представително или униформено облекло или левовата му равностойност;
2. лични предпазни средства, специално или работно облекло;
3. друго вещево имущество.
(3) За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите на Агенцията се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови.
(4) При преместване на работа в други населени места в случаите, определени от председателя на Агенцията, на държавните служители и на членовете на техните семейства се изплащат еднократно обезщетение и транспортните разходи при преместването.
(5) Пътуването на държавните служители и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на Агенцията.
(6) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 5 и условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на председателя на Агенцията.
(7) Стойността на доволствията по ал. 1 - 4 не се облага с данъци.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66, който става чл. 68:
Чл. 68. (1) На служителите на Агенцията се изплащат ежемесечно порционни пари.
(2) На служителите на Агенцията се осигуряват:
1. представително или униформено облекло или левовата му равностойност;
2. лични предпазни средства, специално или работно облекло;
3. друго вещево имущество.
(3) За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите на Агенцията се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови.
(4) При преместване на работа в други населени места в случаите, определени от председателя на Агенцията, на служителите и на членовете на техните семейства се изплащат еднократно обезщетение и транспортните разходи при преместването.
(5) Пътуването на служителите и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на Агенцията.
(6) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 5 и условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на председателя на Агенцията.
(7) Стойността на доволствията по ал. 1 - 5 не се облага с данъци.

Чл. 67. Държавните служители не получават възнаграждение, обезщетения и командировъчни средства за времето на отсъствие от работа без законово основание.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67, който става чл. 69:
Чл. 69. Служителите не получават възнаграждение, обезщетения и командировъчни средства за времето на отсъствие от работа без законово основание.

Чл. 68. (1) Държавните служители, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства, които не се облагат с данък. Размерът на сумите и редът за предоставянето им се определят със заповед на председателя за всеки конкретен случай.
(2) При смърт на държавен служител разноските за погребението се поемат от Агенцията в размер, определен от председателя на Агенцията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 70:
Чл. 70. (1) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства, които не се облагат с данък. Размерът на сумите и редът за предоставянето им се определят със заповед на председателя за всеки конкретен случай.
(2) При смърт на служител разноските за погребението се поемат от Агенцията в размер, определен от председателя на Агенцията.

Чл. 69. Задължителното здравно и социално осигуряване на държавните служители е за сметка на държавния бюджет.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, който става чл. 71.

Чл. 70. Трудът на държавните служители в Агенцията се зачита като първа категория.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70, който става чл. 72.

Чл. 71. (1) Държавните служители на Агенцията задължително се застраховат за сметка на държавния бюджет срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука.
(2) Председателят на Агенцията съгласувано с министъра на финансите може да определи категории служители от Агенцията, които се застраховат и за гражданска отговорност за сметка на държавния бюджет.
(3) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 73:
Чл. 73. (1) Служителите на Агенцията задължително се застраховат за сметка на държавния бюджет срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука.
(2) Председателят на Агенцията съгласувано с министъра на финансите може да определи категории служители от Агенцията, които се застраховат и за гражданска отговорност за сметка на държавния бюджет.
(3) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите служители.

Раздел V
Работно време, почивки и отпуски
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел V.

Чл. 72. (1) Нормалната продължителност на работното време на служителите в Агенцията е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
(2) За държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1, които изпълняват служебните си задължения при вредни или опасни условия, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1 се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
(4) Времето за почивка на служителите, с изключение на работещите на 24-часови смени, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време.
(5) За държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1 в Агенцията, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(6) Работата извън редовното работно време на държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1 се компенсира със:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите по ал. 5;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3.
(7) Извънредният труд по ал. 6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(8) Разпоредбите на ал. 1 - 6 не се прилагат при обявяване на положение на война, военно положение или извънредно положение, както и при обявяване на кризисно или бедствено положение или други извънредни ситуации, определени с правилника за прилагане на закона.
(9) Редът за разпределяне на работното време, за неговото отчитане и за компенсиране работата на държавните служители по чл. 32,
ал. 1, т. 1 извън редовното работно време се определя с инструкция на председателя на Агенцията.
(10) Официални празници за служителите са дните, посочени в
чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда. Председателят на Агенцията може да обявява празнични дни за служителите на Агенцията и извън обявените в Кодекса на труда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 74:
Чл. 74. (1) Нормалната продължителност на работното време на служителите в Агенцията е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
(2) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни или опасни условия, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
(4) Времето за почивка на служителите, с изключение на работещите на 24-часови смени, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време.
(5) За държавните служители в Агенцията, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(6) Работата извън редовното работно време на държавните служители се компенсира със:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите по ал. 5;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3.
(7) Извънредният труд по ал. 6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(8) Разпоредбите на ал. 1 - 6 не се прилагат при обявяване на положение на война, военно положение или извънредно положение, както и при обявяване на кризисно или бедствено положение или други извънредни ситуации, определени с правилника за прилагане на закона.
(9) Редът за разпределяне на работното време, за неговото отчитане и за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на председателя на Агенцията.
(10) Официални празници за служителите са дните, посочени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда.

Чл. 73. (1) Държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1 в Агенцията имат право на следните видове отпуски:
1. редовен платен годишен отпуск - в размер 30 работни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година за първа категория труд, както и за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 72, ал. 6 - до 12 работни дни;
4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място - в размер до 3 работни дни, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
5. неплатен отпуск - до 6 месеца за целия период на държавна служба в Агенцията;
6. неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж по чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт;
7. неплатен отпуск - за времето на провеждане на предизборната кампания и за времето на заемане на изборна длъжност.
(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 6.
(3) За времето на платения годишен отпуск държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1 в Агенцията получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.
(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(5) Редът за ползване на отпуските се определя с акт на председателя на Агенцията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 75:
Чл. 75. (1) Държавните служители в Агенцията имат право на следните видове отпуски:
1. редовен платен годишен отпуск - в размер 30 работни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година за първа категория труд, както и за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 74, ал. 6 - до 12 работни дни;
4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място - в размер до 3 работни дни, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
5. неплатен отпуск - до 6 месеца за целия период на държавна служба в Агенцията;
6. неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж по чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт;
7. неплатен отпуск - за времето на провеждане на предизборната кампания и за времето на заемане на изборна длъжност.
(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 6.
(3) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в Агенцията получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.
(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.
(5) Редът за ползване на отпуските се определя с акт на председателя на Агенцията.

Чл. 74. (1) Държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1 в Агенцията имат право на отпуск за работа във вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за две или повече живи деца, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.
(2) Бременните жени - държавни служители в Агенцията, се ползват от специалната закрила по Кодекса на труда.
(3) Служителите на Агенцията ползват лечебните заведения на Министерството на отбраната, лечебните заведения на Министерството на вътрешните работи и болница “Лозенец” при условия и по ред, определени съответно с актове на съответния министър и председателя на Агенцията и с акт на директора на болница “Лозенец” и председателя на Агенцията.
(4) Почивните бази, санаториалните и профилактичните заведения на Министерския съвет, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи се ползват от служителите на Агенцията при условия и по ред, определени съвместно от председателя на Агенцията и министър-председателя или съответния министър.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 76:
Чл. 76. (1) Държавните служители в Агенцията имат право на отпуск за работа във вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за две или повече живи деца, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.
(2) Бременните жени - държавни служители в Агенцията, се ползват от специалната закрила по Кодекса на труда.
(3) Служителите на Агенцията ползват лечебните заведения на Министерството на отбраната, лечебните заведения на Министерството на вътрешните работи и болница “Лозенец” при условия и по ред, определени съответно с актове на съответния министър и председателя на Агенцията и с акт на директора на болница “Лозенец” и председателя на Агенцията.
(4) Почивните бази, санаториалните и профилактичните заведения на Министерския съвет, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи се ползват от служителите на Агенцията при условия и по ред, определени съвместно от председателя на Агенцията и министър-председателя или съответния министър.

Раздел VI
Отличия и награди
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІ.

Чл. 75. Държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1 могат да бъдат награждавани с отличия и награди за постигнат висок професионализъм и образцово изпълнение на служебните задължения при условия и по ред, определени с акт на председателя на Агенцията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 77:
Чл. 77. Служителите могат да бъдат награждавани с отличия и награди за постигнат висок професионализъм и образцово изпълнение на служебните задължения при условия и по ред, определени с акт на председателя на Агенцията.

Чл. 76. (1) Наградите са парични и предметни. Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основното месечно възнаграждение на служителя.
(2) Председателят на Агенцията може по своя преценка едновременно да награди с отличие и с предметна награда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 78.

Чл. 77. За оказване на съдействие и конкретна помощ на Агенцията български граждани и граждани на друга държава могат да бъдат награждавани с почетните знаци на Агенцията и с парични или предметни награди, включително с огнестрелно оръжие.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 79.

Раздел VII
Дисциплинарна отговорност
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІІ.

Чл. 78. (1) Държавните служители в Агенцията, които виновно са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в този закон наказания.
(2) Дисциплинарните нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на председателя и заместник-председателите на Агенцията и на преките ръководители;
2. неизпълнение на служебните задължения;
3. неспазване на служебните правомощия;
4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Агенцията.
(3) Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 80.

Чл. 79. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от пет години от извършването му.
(2) Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на съдебния акт или на наказателното постановление.
(3) Сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 81.

Чл. 80. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. забележка;
2. порицание;
3. недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност за срок от една до три години;
4. понижаване в ранг, степен или длъжност за срок от три месеца до една година;
5. уволнение.
(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 82.

Чл. 81. (1) Дисциплинарното наказание “уволнение” се налага задължително в следните случаи:
1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
2. нарушаване забраната на чл. 35, ал. 1, 2 или 4;
3. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;
4. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
5. увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, когато са причинени значителни вреди на държавата;
6. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;
7. злоупотреба с власт;
8. извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение.
(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления от общ характер по дела, приключили с влязъл в сила съдебен акт, дисциплинарното наказание “уволнение” се налага от датата на отстраняването.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 83:
Чл. 83. (1) Дисциплинарното наказание “уволнение” се налага задължително в следните случаи:
1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
2. нарушаване забраната на чл. 37, ал. 1, 2 или 4;
3. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;
4. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
5. увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, когато са причинени значителни вреди на държавата;
6. злоупотреба с власт;
7. извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение.
(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления от общ характер по дела, приключили с влязъл в сила съдебен акт, дисциплинарното наказание “уволнение” се налага от датата на отстраняването.

Чл. 82. (1) Дисциплинарните наказания на държавните служители се налагат с мотивирана писмена заповед на председателя на Агенцията. В случаите по чл. 82, ал. 1, т. 1 и 2 дисциплинарните наказания могат да се налагат с мотивирана писмена заповед и от оправомощени от председателя длъжностни лица.
(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:
1. трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган;
2. дата на издаване;
3. трите имена и длъжността на наказвания държавен служител;
4. описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го установяват;
5. служебните задължения, които са били виновно нарушени;
6. видът и размерът на наказанието;
7. правното основание за налагането му.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 84.

Чл. 83. (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган събира доказателствата от значение за случая.
(2) При нарушение, за което се предвижда наказание “уволнение” - след събиране на доказателствата от значение за случая, дисциплинарно наказващият орган изслушва привлечения към дисциплинарна отговорност държавен служител или приема писменото му обяснение.
(3) Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание “уволнение”, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченият към дисциплинарна отговорност служител не е дал обяснения или не е бил изслушан по негова вина.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 85.

Чл. 84. (1) При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на работата му в Агенцията.
(2) Дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител:
1. не е намерен на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния орган;
2. се намира извън пределите на Република България, без да е в законоустановен отпуск или в служебна командировка, и не е представил уважителни причини за това.
(3) При провеждане на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” при условията на ал. 2 дисциплинарно наказващият орган издава заповед за налагане на наказанието и без да е изслушал привлечения към дисциплинарна отговорност държавен служител, и без да е приел писменото му обяснение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 86.

Чл. 85. (1) Служителят на Агенцията се запознава срещу подпис със заповедта за дисциплинарно наказание, като се отбелязва датата на запознаване. При невъзможност заповедта да бъде предоставена за запознаване лично на държавния служител дисциплинарно наказващият орган изпраща препис от заповедта, несъдържащ класифицирана информация, на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка или с техническо средство за комуникация.
(2) Екземпляр от влязлата в сила заповед по ал. 1 се прилага към служебното досие на държавния служител.
(3) Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на държавния служител или от деня на изпращането на препис от нея при условията и по реда на ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85, който става чл. 87.

Чл. 86. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86, който става чл. 88.

Чл. 87. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават с изтичането на една година от:
1. налагането им - по чл. 82, ал. 1, т. 1 и 2;
2. изтичането на срока - по чл. 82, ал. 1, т. 3 и 4.
(2) Заличаването се извършва служебно чрез съответно отбелязване в служебното дело.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87, който става чл. 89.

Чл. 88. Редът за провеждане на дисциплинарното производство и за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се определя с правилника за прилагане на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 90.

Чл. 89. (1) Държавен служител в Агенцията може да бъде временно отстранен от длъжност:
1. по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;
2. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство за нарушение по чл. 83, ал. 1 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от председателя на Агенцията или от оправомощено от него длъжностно лице;
3. когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността за изпълнение на служебните си задължения.
(2) Държавният служител не получава възнаграждение за времето, през което е бил отстранен.
(3) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато не бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, на държавния служител се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването.
(4) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда държавният служител, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89, който става чл. 91.

Раздел VIII
Имуществена отговорност на държавните служители
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІІІ.

Чл. 90. (1) Държавните служители в Агенцията отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения.
(2) За вредите, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в Агенцията не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.
(3) За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в Агенцията се определя в съответствие с гражданския закон.
(4) Имуществената отговорност на държавните служители в Агенцията се носи независимо от дисциплинарната, административно-наказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90, който става чл. 92.

Чл. 91. (1) Държавните служители в Агенцията не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения.
(2) Държавата и държавните служители в Агенцията не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91, който става чл. 93.

Чл. 92. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица от Агенцията, Държавна агенция „Разузнаване” има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 92, ал. 1.
(2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди, при условията на чл. 92, ал. 2 за обезщетението, изплатено на увредения.
(3) Когато държавният служител е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, който става чл. 94.

Чл. 93. (1) Държавните служители в Агенцията отговарят за претърпените загуби, но не и за пропуснатите ползи.
(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93, който става чл. 95.

Чл. 94. (1) За вреди, причинени при условията на чл. 92, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение за месеца, предхождащ причиняването на вредата, а ако това не може да се установи - за месеца, предхождащ откриването на вредата.
(2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от ръководни служители, отговорността е в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.
(3) Имуществената отговорност по чл. 92, ал. 1 не може да се търси, когато от деня на причиняване на вредата са изтекли повече от пет години.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94, който става чл 96.

Чл. 95. (1) Държавните служители в Агенцията, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:
1. в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;
2. за липса - в пълния размер, заедно със законната лихва от деня на причиняване на липсата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.
(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.
(3) Исковете по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриването й.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95, който става чл. 97.

Чл. 96. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят в случаите на:
1. ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
2. пълна имуществена отговорност - солидарно.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96, който става чл. 98.

Чл. 97. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност председателят на Агенцията или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за основанието и размера на отговорността на служителя.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при извършване на отчетна дейност - в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
(3) Ако държавният служител в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, Агенцията може да предяви срещу него иск пред съда.
(4) Ако в срока по ал. 3 задълженото лице не оспори основанието или размера на отговорността, сумата, определена със заповедта, се удържа от неговото възнаграждение в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
(5) При прекратяване на служебното правоотношение неиздължената сума по ограничената имуществена отговорност се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(6) Лихви върху дължимите суми по заповед за реализиране на ограничена имуществена отговорност не се дължат.
(7) Събраните по заповеди за ограничена имуществена отговорност суми се внасят в приход на бюджета на Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97, който става чл. 99.

Чл. 98. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител внесе доброволно сумата преди съдебното производство.
(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриването й. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 100.

Чл. 99. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на гражданския закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99, който става чл. 101.

Раздел IХ
Прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздел ІХ да се измени така:
Раздел IХ
Прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 100. (1) Служебното правоотношение на държавния служител в Държавна агенция „Разузнаване” се прекратява:
1. при навършване на 60-годишна възраст;
2. при придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване - по искане на служителя или по преценка на органа по назначаване;
3. при придобито и упражнено право на пенсия - по преценка на органа по назначаване;
4. при настъпила негодност за държавна служба в Агенцията;
5. по негово собствено желание;
6. при съкращаване на длъжността;
7. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
8. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради:
а) влизане в сила на съдебен акт, с който е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е задължително налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”;
б) получаване на най-ниската обща оценка на изпълнение на длъжността при атестирането по чл. 52;
в) установяване наличието на обстоятелства по чл. 43, ал. 1, т. 3, когато не е задължително налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”;
г) при отказ за издаване, при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация или при отказ на държавния служител да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация;
д) установяване на несъвместимост в случаите по чл. 40, ал. 1 и 3;
е) неефективност при изпълнение на заеманата длъжност на прикритие - за служителите на и под прикритие.
9. при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”;
10. в периода на срока за изпитване - по преценка на органа по назначаване след оценка на изпълнението на длъжността;
11. при смърт на държавния служител;
12. при установяване конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси – с влязъл в сила акт;
13. при регистриране на държавен служител за кандидат за изборен орган от политически партии или коалиции.
(2) Служебното правоотношение на държавния служител може да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок; в случай че тя не направи това, се смята, че предложението не е прието.
(3) Обстоятелството по ал. 1, т. 4 се установява с експертно решение на Централната военномедицинска комисия.
(4) Прекратяване на служебното правоотношение в случаите по ал. 1, т. 6 и 8, буква „д” във връзка с чл. 40, ал. 3, т. 1, се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност.
(5) Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.
(6) Държавните служители запазват притежавания ранг при следващо назначаване на държавна работа в Агенцията.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 102:
Чл. 102. (1) Служебното правоотношение на държавния служител в Държавна агенция „Разузнаване” се прекратява:
1. при навършване на 60-годишна възраст;
2. при придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване - по искане на служителя или по преценка на органа по назначаване;
3. при придобито и упражнено право на пенсия - по преценка на органа по назначаване;
4. при настъпила негодност за държавна служба в Агенцията;
5. по негово собствено желание;
6. при съкращаване на длъжността;
7. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
8. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради:
а) влизане в сила на съдебен акт, с който е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е задължително налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”;
б) получаване на най-ниската обща оценка на изпълнение на длъжността при атестирането по чл. 54;
в) при отказ за издаване, при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация или при отказ на държавния служител да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация;
г) установяване на несъвместимост в случаите по чл. 42, ал. 1 и 3;
д) неефективност при изпълнение на заеманата длъжност на прикритие - за служителите на и под прикритие.
9. при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”;
10. в периода на срока за изпитване - по преценка на органа по назначаване след оценка на изпълнението на длъжността;
11. при смърт на държавния служител;
12. при установяване конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси – с влязъл в сила акт;
13. при регистриране на държавен служител за кандидат за изборен орган от политически партии или коалиции.
(2) Служебното правоотношение на държавния служител може да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок; в случай че тя не направи това, се смята, че предложението не е прието.
(3) Прекратяване на служебното правоотношение в случаите по ал. 1, т. 6 и 8, буква „г” във връзка с чл. 42, ал. 3, т. 1, се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност.
(4) Държавните служители запазват притежавания ранг при следващо назначаване на държавна работа в Агенцията.

Чл. 101. Заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от председателя на Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 103.

Чл. 102. (1) Служебното правоотношение с държавния служител се прекратява от органа по чл. 103 с едномесечно предизвестие в случаите по чл. 102, ал. 1, т. 2, 3, 6 и 8. Органът по чл. 103 може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока на предизвестието, като заплати обезщетение на държавния служител за неизтеклия срок на предизвестието.
(2) Служебното правоотношение с държавния служител се прекратява от органа по чл. 103 без предизвестие в случаите по чл. 102, ал. 1, т. 8, буква „в”, т. 9, 12 и 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102, който става чл. 104.

Чл. 103. В случаите по чл. 102, ал. 1, т. 5 държавният служител се освобождава с писмено предизвестие до органа по чл. 103.
(2) Срокът на предизвестието е един месец и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието. То може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на органа по чл. 103.
(3) При прекратяване на служебното правоотношение по писмено искане на служителя по чл. 102, ал. 1, т. 2 заповедта се издава в срока по ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103, който става чл. 105.

Чл. 104. Държавните служители в Агенцията не могат да бъдат освобождавани от служба по време на отпуск, освен в случаите по чл. 102,
ал. 1, т. 1 - 5 и ал. 2, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104, който става чл. 106.

Чл. 105. (1) Служителят се запознава със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение срещу подпис.
(2) Служебното правоотношение се прекратява считано от датата, определена в заповедта, освен в случаите по:
1. член 102, ал. 1, т. 1 - от датата на навършване на 60-годишна възраст;
2. член 102, ал. 1, т. 11 - от датата на смъртта;
3. член 102, ал. 1, т. 13 - от датата на регистриране на държавния служител;
4. член 102, ал. 2 - от датата, за която страните са постигнали взаимно съгласие.
(3) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105, който става чл. 107.

Чл. 106. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавният служител се възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга равностойна длъжност, ако в
14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение се яви в съответното структурно звено на Агенцията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106, който става чл. 108:
Чл. 108. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в Агенцията.

Раздел Х
Обезщетения на държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздел Х да се измени така:
Раздел Х
Обезщетения на държавните служители

Чл. 107. (1) При освобождаване държавните служители имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
(2) При последващо освобождаване от размера на дължимото обезщетение се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото са получени по ал. 1.
(3) Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено на основание чл. 102, ал. 1, т. 4, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения.
(4) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното парично обезщетение е в размер 10 брутни месечни възнаграждения.
(5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност.
(6) Алинеи 1 и 5 не се прилагат при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 102, ал. 1, т. 9 и 12.
(7) При смърт на държавен служител обезщетенията по ал. 1 - 6 се изплащат общо на наследниците му.
(8) Обезщетенията по ал. 1 - 7 не се облагат с данъци.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107, който става чл. 109.

Чл. 108. (1) За определяне размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов и служебен стаж.
(2) При освобождаване поради пенсиониране на прослужилите последните 13 години и 4 месеца като държавни служители размерът на обезщетението се определя от сбора на:
1. прослужените години в Агенцията;
2. годините на приравнения трудов и служебен стаж към първа категория труд.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108, който става чл. 110.

Чл. 109. При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в Държавна агенция „Разузнаване” имат право на обезщетение в размер на брутното им месечно възнаграждение, определено към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109, който става чл. 111.

Чл. 110. (1) На държавните служители, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.
(2) На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители се изплаща еднократно парично обезщетение на всеки от тях в размер 12 брутни месечни възнаграждения.
(3) Видът на причинената телесна повреда се определя от военномедицинските експертни органи по чл. 45, ал. 3, т. 1, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител.
(4) В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл. 109, ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110, който става чл. 112.

Чл. 111. Еднократните парични обезщетения по този закон се изплащат на базата на брутното месечно възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 112, което включва:
1. основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни месечни възнаграждения за прослужено време, за специфични условия на труд.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111, който става чл. 113.

Чл. 112. Обезщетенията по чл. 109 и 112 не подлежат на облагане с данък.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112, който става чл. 114.

Глава VІІ
ОТЧЕТНОСТ И КОНТРОЛ
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма.

Чл. 113. (1) Народното събрание чрез постоянна комисия упражнява контрол върху дейността на Агенцията.
(2) На комисията се предоставя класифицирана информация по начин, които осигурява спазване на принципа “необходимост да се знае”.
(3) На комисията не се предоставя информация относно организацията, средствата и способите при изпълнение на специални задачи, осъществени чрез оперативно-разузнавателна дейност, и за служители и лица, които сътрудничат на Агенцията.
(4) При упражняване на контрол върху дейността на Агенцията заседанията на комисията са закрити.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 113, който става чл. 115:
Чл. 115. (1) Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Агенцията чрез постоянна комисия.
(2) На комисията не се предоставя информация относно организацията, средствата и способите при изпълнение на специални задачи, осъществени чрез оперативно-разузнавателна дейност, и за служители и лица, които сътрудничат на Агенцията.
(3) При упражняване на контрол върху дейността на Агенцията заседанията на комисията са закрити.

Чл. 114. По искане на председателя на Народното събрание или при необходимост председателят на Агенцията информира комисията по въпроси за дейността на Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114, който става чл. 116.

Чл. 115. (1) Народното събрание установява специални правила за сигурност за работата, съхранението и достъпа до класифицирана информация, получена от комисията при осъществяване на контрол върху дейността на Агенцията.
(2) Специалните правила за сигурност по ал. 1 се съгласуват с председателя на Агенцията.
(3) Не се допуска предоставяне на достъп до класифицирана информация, получена от комисията при осъществяване на контрола върху дейността на Агенцията, по какъвто и да е повод на лица, които не са членове на тази комисия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115, който става чл. 117.

Чл. 116. (1) Председателят на комисията запознава председателя на Народното събрание с приетите от нея решения в резултат на упражнения контрол върху дейността на Агенцията.
(2) Председателят на Народното събрание информира президента на Републиката и министър-председателя за решенията на комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116, който става чл. 118.


Чл. 117. Президентът на Републиката може:
4. да се запознава и да взема отношение по годишния доклад за дейността на Агенцията преди внасянето му от Министерския съвет в Народното събрание за приемане;
5. да поставя задачи на Агенцията съгласувано с министър-председателя;
6. да изисква и получава становища от ръководителя на Агенцията по въпроси на външната политика, свързани с националната сигурност.

Предложение на н.пр. Спас Панчев:
Чл. 117, т.2 да се измени така: „2. Да поставя задачи на агенцията, за което уведомява министър-председателя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 117 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 12.

Чл. 118. Министерският съвет определя информационните приоритети в дейността на Агенцията и осъществява нейното общо управление, като:
1. определя числения състав на Агенцията с решение, защитено с гриф за сигурност;
2. предлага на Президента на Републиката назначаване и освобождаване на председател;
3. определя заместник-председателите на Агенцията;
4. утвърждава годишен план и приема годишен доклад относно дейността на Агенцията.
Комисията предлага чл. 118 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 14 и чл. 35 от този закон, както и в чл. 7, ал. 1, т. 5 и чл. 22, ал. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.

Чл. 119. Министър-председателят:
3. поставя задачи на Агенцията;
4. изисква и получава становища от председателя на Агенцията по въпроси, свързани с изпълняваните от нея функции и дейности.
Комисията предлага чл. 119 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 13.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Действия при изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.
2. “Действия по повод изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.
3. “Семейство” са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.
4. “Особени финансови средства и разходи” са отпусканите и използвани от Агенцията бюджетни средства и имущество за специални цели, свързани с националната сигурност.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

§ 2. (1) Държавна агенция „Разузнаване” е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Националната разузнавателна служба.
(2) Правоотношенията със заварените на служба военнослужещи в Националната разузнавателна служба се преобразуват съответно в служебни правоотношения по Закона за Държавна агенция „Разузнаване” и служебни правоотношения по Закона за държавния служител считано от датата на влизане в сила на закона в съответствие с утвърдения от председателя класификатор по чл. 34, ал. 3. и с Класификатора на длъжностите в администрацията.
(3) Назначаването на държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 2 в Агенцията се извършва, ако служителят отговаря на изискванията на чл. 7 и подаде заявление по чл. 8 от Закона за държавния служител в 14-дневен срок от влизането в сила на закона.
(4) С акта за назначаването на държавния служител по Закона за държавния служител:
1. се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг;
2. се определя индивидуална основна месечна заплата, която не може да бъде по-ниска от получаваната до момента на преназначаване брутна заплата, като в нея се включват основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер.
(5) С влизането в сила на този закон заварените трудови правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение, се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

(6) До влизането в сила на акта по чл. 64 и чл. 65, ал. 2 на лицата по ал. 2, съответно ал. 3, се заплащат досегашните възнаграждения.
(7) Заварените към датата на влизане в сила на този закон военнослужещи от Националната разузнавателна служба запазват получавания размер на основно месечно и допълнителни възнаграждения, докато това е по-изгодно за тях.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. (1) Държавна агенция "Разузнаване" е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Националната разузнавателна служба.
(2) Правоотношенията със заварените на служба военнослужещи в Национална разузнавателна служба се преобразуват в правоотношения на държавен служител на Държавна агенция “Разузнаване”, считано от датата на влизане в сила на закона.
(3) С влизането в сила на закона заварените трудови правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение, се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
(4) До влизането в сила на акта по чл. 65, ал. 3 и чл. 66, ал. 2 на лицата по ал. 2, съответно ал. 3, се заплащат досегашните възнаграждения.
(5) Заварените към датата на влизане в сила на закона военнослужещи от Националната разузнавателна служба запазват получавания размер на основно месечно и допълнителни възнаграждения, докато това е по-изгодно за тях.
§ 3. Стажът, придобит по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и по Кодекса на труда от служителите, преминали в Държавна агенция „Разузнаване”, се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, включително при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

§ 4. При определяне размера на дължимите обезщетения по този закон прослуженото време на кадрова военна служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на свръхсрочна военна служба по Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България (отм., ДВ, бр. 112 от 1995 г.) се зачита за стаж в Агенцията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

§ 5. Образуваните преписки за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност срещу служителите се приключват по досегашния ред.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

§ 6. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г. и бр. 20, 33 и 38 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 70, ал. 2 след думите “Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “и Държавна агенция „Разузнаване”.
2. В чл. 41 думите “директорът на Националната разузнавателна служба” се заменят с “председателят на Държавна агенция „Разузнаване”.
3. В чл. 70, ал. 2 след думите “Държавна агенция “Национална сигурност” се поставя запетая и се добавя “и държавните служители по Закона за Държавна агенция „Разузнаване”.
4. В чл. 125, ал. 1 думите “директорът на Националната разузнавателна служба” се заменят с “председателя на Държавна агенция „Разузнаване”.
5. В § 1, т. 1в от Допълнителните разпоредби думите “Националната разузнавателна служба” се заменят с “Държавна агенция “Разузнаване”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
§ 6. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г. и бр. 20, 33 и 38 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 41 думите “директорът на Националната разузнавателна служба” се заменят с “председателят на Държавна агенция „Разузнаване”.
2. В чл. 70, ал. 2 след думите “Държавна агенция “Национална сигурност” се поставя запетая и се добавя “и държавните служители по Закона за Държавна агенция „Разузнаване”.
3. В чл. 125, ал. 1 думите “директорът на Националната разузнавателна служба” се заменят с “председателя на Държавна агенция „Разузнаване”.
4. В допълнителните разпоредби, в § 1, т. 1в думите “Националната разузнавателна служба” се заменят с “Държавна агенция “Разузнаване”.

§ 7. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г., бр. 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16 и 88 от 2010 г., бр. 23, 48 и 80 от 2011 г. и бр. 44 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна - приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ, в раздел ІІ, т. 5 се създава изречение второ:
“Установъчни данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на служители на Държавна агенция „Разузнаване”, които извършват оперативно-разузнавателна дейност.”

В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 1 се изменя така:
“По смисъла на този закон:
“1. Служби за сигурност” са Държавна агенция „Разузнаване”, Националната служба за охрана, Държавна агенция “Национална сигурност”, Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” и специализираната дирекция “Оперативни технически операции” на МВР и служба “Военна информация”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:

§ 7. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г., бр. 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16 и 88 от 2010 г., бр. 23, 48 и 80 от 2011 г. и бр. 44 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В допълнителните разпоредби §1, т. 1 думите „Национална разузнавателна служба“ се заменят с „Държавна агенция „Разузнаване“.
2. В приложение № 1 към чл. 25, в раздел ІІ, т. 5 се създава изречение второ: “Установъчни данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на служители на Държавна агенция „Разузнаване”, които извършват оперативно-разузнавателна дейност.”

§ 8. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от
1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45 и 74 от 2002 г.,
бр. 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г.,
бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 45 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г. и бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58 и 81 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1, т. 4 след думите “Закона за Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “държавните служители по Закона за Държавна агенция „Разузнаване” и се поставя запетая.
2. В чл. 54б, ал. 3 след думите “Закона за Министерството на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя “чл. 100, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване”.
3. В чл. 54е, ал. 1 след думите “Закона за Министерството на вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя “чл. 109 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване”.
4. В чл. 69 се създава нова ал. 4:
“(4) Държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване” придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им, когато имат 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Разузнаване”, на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3.”
5. Досегашните ал. 4 - 6 стават съответно ал 5 - 7.
6. В чл. 127, ал. 5 думите “Националната разузнавателна служба” се заменят с “Държавната агенция “Разузнаване”.

Предложение на н.пр. Спас Панчев:
Да се създадат т.6 и т.7 със следното съдържание:
„6. В чл. 104 се създава нова ал. 9:
(9) За лицата от Държавна агенция „Разузнаване“ и служба „Военна информация“ на Министерството на отбрана при изпълнение на задачи под или на прикритие извън територията на страната една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
7.Досегашните ал. 9 и ал. 10 стават съответно ал. 10 и ал. 11.“
2.Досегашната т. 6 от проекта да стане т. 8.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
§ 8. В Кодекса за социално осигуряване (Обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.; Решение № 5 на Конституционния съд на РБ от 29.06.2000 г. - бр. 55 от 7.07.2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 4.08.2000 г., изм., бр. 1 от 2.01.2001 г., доп., бр. 35 от 10.04.2001 г., изм., бр. 41 от 24.04.2001 г., изм. и доп., бр. 1 от 4.01.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., изм., бр. 10 от 29.01.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. и доп., бр. 45 от 30.04.2002 г., в сила от 30.04.2002 г., бр. 74 от 30.07.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., доп., бр. 112 от 29.11.2002 г., изм. и доп., бр. 119 от 27.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., доп., бр. 120 от 29.12.2002 г., изм. и доп., бр. 8 от 28.01.2003 г., в сила от 1.03.2003 г., доп., бр. 42 от 9.05.2003 г., изм. и доп., бр. 67 от 29.07.2003 г., доп., бр. 95 от 28.10.2003 г., изм. и доп., бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 114 от 30.12.2003 г., изм. и доп., бр. 12 от 13.02.2004 г., изм., бр. 21 от 16.03.2004 г., в сила от 1.01.2004 г., доп., бр. 38 от 11.05.2004 г., изм. и доп., бр. 52 от 18.06.2004 г., в сила от 1.08.2004 г., бр. 53 от 22.06.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 69 от 6.08.2004 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 112 от 23.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 115 от 30.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 38 от 3.05.2005 г., изм., бр. 39 от 10.05.2005 г., в сила от 11.02.2006 г., бр. 76 от 20.09.2005 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 102 от 20.12.2005 г., в сила от 20.12.2005 г., изм. и доп., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 104 от 27.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 17 от 24.02.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.01.2008 г. (*), изм. и доп., бр. 56 от 11.07.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., бр. 57 от 14.07.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., бр. 68 от 22.08.2006 г., попр., бр. 76 от 15.09.2006 г., изм., бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., бр. 82 от 10.10.2006 г., бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 102 от 19.12.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 41 от 22.05.2007 г., изм., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г., бр. 53 от 30.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г., бр. 64 от 7.08.2007 г., бр. 77 от 25.09.2007 г., в сила от 1.10.2007 г., доп., бр. 97 от 23.11.2007 г., бр. 100 от 30.11.2007 г., в сила от 20.12.2007 г., изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 113 от 28.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм., бр. 33 от 28.03.2008 г., изм. и доп., бр. 43 от 29.04.2008 г., в сила от 1.01.2008 г., изм., бр. 67 от 29.07.2008 г., доп., бр. 69 от 5.08.2008 г., изм., бр. 89 от 14.10.2008 г., бр. 102 от 28.11.2008 г., изм. и доп., бр. 109 от 23.12.2008 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.04.2009 г., доп., бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г., изм. и доп., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., бр. 41 от 2.06.2009 г., в сила от 2.06.2009 г., доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 95 от 1.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм. и доп., бр. 99 от 15.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 103 от 29.12.2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм., бр. 16 от 26.02.2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 9.03.2010 г., бр. 43 от 8.06.2010 г., бр. 49 от 29.06.2010 г., в сила от 1.07.2010 г., доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. и доп., бр. 59 от 31.07.2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм., бр. 88 от 9.11.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от 10.12.2010 г., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм. и доп., бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.; Решение № 7 на Конституционния съд на РБ от 31.05.2011 г. - бр. 45 от 14.06.2011 г.; изм. и доп., бр. 60 от 5.08.2011 г., в сила от 5.08.2011 г., изм., бр. 77 от 4.10.2011 г., изм. и доп., бр. 100 от 20.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., доп., бр. 7 от 24.01.2012 г., изм. и доп., бр. 21 от 13.03.2012 г., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм., бр. 40 от 29.05.2012 г., доп., бр. 44 от 12.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп., бр. 58 от 31.07.2012 г., в сила от 1.08.2012 г., бр. 81 от 23.10.2012 г., в сила от 1.09.2012 г., бр. 89 от 13.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 20 от 28.02.2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1:
а) в т. 2 накрая се добавя „по Закона за държавния служител“.
б) в т. 4, след думите Република България се добавя „офицери и сержанти от Националната служба за охрана“ и се поставя запетая, а след думите „национална сигурност“ се добавя „държавните служители по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“.
2. В чл. 6, ал. 1, т. 3 се изменя така:
„3. За лицата, които съгласно чл. 127, ал.5 не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава с пет процентни пункта;“.
3. В чл. 54б, ал. 3 след думите “вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя “чл. 102, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване”.
4. В чл. 54е, ал. 1 след думите “вътрешните работи” се поставя запетая и се добавя “чл. 111 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване”.
5. В чл. 69:
а) се създава нова ал. 4:
“(4) Държавните служители от Държавна агенция „Разузнаване” придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им, когато имат 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Разузнаване”, на военна служба или по законите по ал. 1, 2 и 3.”
б) досегашните ал. 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 5, 6, 7 и 8.
в) досегашната ал. 8 става ал. 9 и се изменя така:
„(9) осигурителният стаж за придобиване право на пенсия по ал. 1, 2, 3, 4 и 7 се зачита при взаимно допълване, а осигурителният стаж по ал. 5, 6 и 8 може да допълва осигурителният стаж по ал. 1, 2, 3 и 7.“
6. В чл. 127, ал. 5 думите “Националната разузнавателна служба” се заменят с “Държавната агенция “Разузнаване”.
7. В преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 20а: „§ 20а. Осигурителният стаж придобит от военнослужещите в Националната разузнавателна служба до датата на влизане в сила на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, се зачита за придобиване право на пенсия по чл. 69.“

§ 9. В чл. 40, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 26 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от
2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г. и бр. 38 и 60 от 2012 г.) след думите “Министерство на вътрешните работи” се поставя точка и запетая и се добавя “пострадалите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители по Закона за Държавна агенция „Разузнаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

§ 10. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г. и бр. 44 и 73 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1, т. 1 думите “Националната разузнавателна служба (НРС)” се заменят с “Държавна агенция „Разузнаване”.
2. В чл. 78, ал. 1 абревиатурата “НРС” се заменя с „Държавна агенция „Разузнаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.

§ 11. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от
2001 г.; изм. и доп., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г. и бр. 29, 32, 38, 45, 47 и 53 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 3:
а) в изречение първо след думите “министърът на вътрешните работи” съюзът “и” се заменя със запетая и след думите “председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “и председателят на Държавна агенция “Разузнаване”;
б) в изречение второ след думите “министърът на вътрешните работи” съюзът “и” се заменя със запетая и след думите “председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “председателят на Държавна агенция “Разузнаване”.
2. В чл. 5, ал. 7 след думите “министърът на отбраната” съюзът “и” се заменя със запетая и след думите “председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “и председателят на Държавна агенция “Разузнаване”;
3. В чл. 6, ал. 6, т. 3 след думите “министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “или от председателя на Държавна агенция “Разузнаване”.
4. В чл. 140, ал. 7 след думите “министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”.
5. В чл. 141, ал. 5 след думите “министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая, след думите “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “председателя на Държавна агенция “Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция” и се поставя запетая.
6. В чл. 145:
а) в ал. 2, изречение второ след думите “министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заличава и след думите “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “или от председателя на Държавна агенция “Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”;
б) в ал. 3 след думите “Министерството на вътрешните работи” съюзът “или” се заменя със запетая и след думите “Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “или на Държавна агенция „Разузнаване”.
7. В чл. 148, ал. 3, изречение второ след думите “министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”.
8. В чл. 157, ал. 2, изречение първо след думите “министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заличава и след думите “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”.
9. В чл. 158, ал. 2, изречение второ, след думите “министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя
“или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”.
10. В чл. 159, ал. 5 след думите “министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”.
11. В чл. 177, ал. 6 след думите “министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “или от председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, когато се отнася за обекти на тази агенция”.
12. В чл. 178, ал. 7 след думите “министърът на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите “председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “или председателят на Държавна агенция „Разузнаване”.
13. В чл. 216, ал. 2 след думите “министъра на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и след думите “председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “или пред председателя на Държавна агенция „Разузнаване”.
14. В § 1а от Допълнителните разпоредби след думите “министърът на вътрешните работи” съюзът “или” се заменя със запетая, след думите „председателят на Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя „директорът на Държавна агенция „Разузнаване”, след думите „Министерството на вътрешните работи” съюзът „или” се заменя със запетая и накрая се добавя “и на Държавна агенция „Разузнаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

§ 12. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г. и бр. 40 и 81 от 2012 г.), в чл. 24, ал. 2 се създава т. 17:
“17. паричните средства и помощи по чл. 68, ал. 1-4, чл. 70, ал. 1,
чл. 109 и чл. 112, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

§ 13. В Закона за уреждане на колективните трудови спорове
(обн., ДВ, бр. 21 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 27 от 1991 г., бр. 57 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 87 от 2006 г. и бр. 7 от 2012 г.), в чл. 16, т. 6 накрая се добавя
“и Държавна агенция „Разузнаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

§ 14. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г. бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 107 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и 88 от 2010 г., бр. 13 от 2011 г. и бр. 44 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 10, буква „в” думите “Националната разузнавателна служба” се заменят с “Държавна агенция „Разузнаване”.
2. В чл. 13, ал. 1, т. 3 думите “Националната разузнавателна служба” се заменят с “Държавна агенция „Разузнаване”.
3. В чл. 20, ал. 2 думите “Националната разузнавателна служба” се заменят с “Държавна агенция „Разузнаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.

§ 15. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд
(обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., бр. 18 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г., бр. 33, 46, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40 от 2007 г., бр. 102 и 108 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 12, 58, 88 и 98 от 2010 г., бр. 60 от 2011 г. и бр. 7 от 2012 г.), в чл. 2, ал. 3, изречение първо след думите “и Министерството на отбраната” съюзът „и” се заменя със запетая и след думите “Министерството на вътрешните работи” се добавя “и Държавна агенция „Разузнаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.

§ 16. В Закона за Консултативен съвет за национална сигурност (обн., ДВ, бр. 13 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2008 г. и бр. 35 от 2009 г.), в чл. 2, ал. 2 се създава т. 10:
“10. председателят на “Държавна агенция „Разузнаване”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

§ 17. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г.,
бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 18, 54 и 97 от 2010 г., бр. 23, 32 и 48 от 2011 г. и бр. 25 и 38 от 2012 г.) навсякъде думите “Национална разузнавателна служба” се заменят с “Държавна агенция „Разузнаване” и думите “директора/директорът на Национална разузнавателна служба” се заменят с “председателя/председателят на Държавна агенция „Разузнаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.

§ 18. В Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 2 се изменя така:
“(2) Съответствието на категориите на служителите по Закона за Министерството на вътрешните работи, ранговете на служителите по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност” от резерва и ранговете на служителите по Закона за Държавна агенция „Разузнаване” от резерва към званията на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се урежда с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция “Национална сигурност” и председателя на Държавна агенция „Разузнаване” съгласувано с министъра на отбраната.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.

§ 19. В § 95 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение нa Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 88 от 2010 г.) след думите “Държавна агенция “Национална сигурност” се добавя “и Държавна агенция „Разузнаване”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя, и предлага § 19 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 40, ал. 8.

§ 20. До приемането на подзаконовите актове по прилагането на закона се прилагат подзаконовите актове, издадени по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, относно Националната разузнавателна служба, правомощията на нейния ръководител и статуса на нейните служители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. (1) До приемането на актовете по прилагането на закона се прилагат подзаконовите актове, издадени по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, относно Националната разузнавателна служба, правомощията на нейния ръководител и статуса на нейните служители.
(2) Министерския съвет в 6- месечен срок от влизането на Закона в сила приема подзаконовите актове по прилагането му.“

Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. Директорът и заместник - директорът на Националната разузнавателна служба, заварени на военна служба към датата на влизане в сила на закона, изпълняват функциите съответно на председател и заместник – председател на Държавна агенция “Разузнаване” до назначенията по чл. 12.“

§ 21. Законът влиза в сила от 1 април 2013 г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22:
„§ 22. Законът влиза в сила от 1 април 2013 г., с изключение на § 8, т. 2, относно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване.“

§ 22. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на председателя на Държавна агенция „Разузнаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.


Председател на
Комисията по вътрешна сигурност и
обществен ред:

Красимир Ципов