Относно: законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 454-01-2, внесен от н.п Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. и № 402-01-6, внесен от Министерския съвет на 11.11.2014 г.

---

Д О К Л А Д



На заседание, проведено на 13 ноември 2014 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от н.п. Волен Сидеров и група народни представители и от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха министъра на финансите Владислав Горанов, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите и Красимир Сивев – началник на отдел в същата дирекция.
Законопроектът с вносител н.п. Волен Сидеров и група народни представители беше представен от н.п Николай Александров.
Със законопроекта се предлага да се въведе нулева ставка на данъка върху добавената стойност за стоки, които са произведени в България, като хранителни продукти, лекарства, учебници и учебни помагала.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от министъра на финансите Владислав Горанов.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) цели хармонизиране на националното данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и регламенти в областта на косвеното облагане, на минималната помощ, както и прецизиране на законови разпоредби с цел улесняване практическото им прилагане.

Основните моменти в законопроекта са следните:

Съгласно Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на мястото на доставка на услуги (Директива 2008/8/ЕО) считано от 1 януари 2015 г. се предлагат изменения, свързани с облагането на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, предоставяни от данъчно задължени лица на данъчно не задължени лица, установени в Европейския съюз. Тези доставки ще се облагат в държавата, където получателят им е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. За доставчиците на тези услуги се предлагат два режима за обслужване от типа „мини едно гише“ с цел облекчаване на данъчно задължените лица при изпълнение на техните задължения по ДДС. Режимите дават възможност на лицата да определят само една държава членка, наричана държава членка по идентификация, чрез която да изпълняват по електронен път всичките си задължения за регистрация, деклариране и внасяне на данък върху добавената стойност за извършените от тях доставки. Режимите не са задължителни, а доставчикът сам избира дали да ги прилага.
Обхватът на услугите, попадащи в двата режима, е посочен в допълнителните разпоредби на проектозакона. Телекомуникационните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и електронните услуги, предоставяни в държави членки, в които доставчикът на услугите е установен по седалище или по постоянен обект, не попадат в обхвата на специалните режими. За тези доставки данъкът се декларира и отчита в съответната държава членка.
В съответствие с Директива 2008/8/ЕО са предвидени периоди, през които данъчно задължено лице няма право да ползва отново даден режим, когато доброволно го е напуснало или е преустановило предоставянето на услугите в обхвата на режима, както и разпоредби за задължително изключване на доставчик при системно неспазване на правилата за прилагане на режимите.
Предложено е въвеждане на задължителна регистрация по закона за неустановен в страната доставчик, в случай че не е избрал да се регистрира за прилагане на режим за обслужване от типа „мини едно гише“, във връзка с предоставянето на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, на данъчно незадължени лица (основно физически лица), които са установени или са с постоянен адрес или обичайно пребиваване в страната.
В съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (Регламент (ЕС) № 1407/2013) се предлагат следните изменения:
1. Въвежда се понятието „едно и също предприятие“;
2. Предлага се промяна в същността на помощ de minimis, съгласно която общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на „едно и също предприятие“, не трябва да надхвърля праг от левовата равностойност на 200 000 евро, а за осъществяване на автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение – праг от левовата равностойност на 100 000 евро, за период от три бюджетни години.
3. Кумулира се помощ de minimis, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 с минималната помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес, както и с помощ de minimis, предоставяна съгласно други регламенти за помощ de minimis.
4. Помощта de minimis включва всички предходни помощи на преобразуващите се предприятия, в случаите на преобразуване или прехвърляне на предприятия.

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В Закона за акцизите и данъчните складове:
Предложенията за промени в Закона за акцизите и данъчните складове са с цел отстраняване на несъответствия на българското акцизно законодателство с европейското законодателство, както и прецизиране на законови разпоредби с цел улесняване практическото им прилагане от митническите органи.
Основните промени са следните:
Предлага се по-прецизизно определение за „частни развлекателни полети и плаване" в чл. 4, т.15 от закона.
Въвежда се определение за вложител в данъчен склад.
Предлагат се изменения и допълнения в чл. 12, с които се цели създаване на по-ясна процедура за предаване на отпадъците от тютюн за унищожаване, тъй като действащите разпоредби затрудняват контрола на митническите органи по правилното проследяване на отпадъците от тютюн.
Предвижда се допълнение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от закона с оглед създаване на равнопоставеност на данъчно задължените лица, като се предоставя възможност вино, произведено от обект за винопроизводство на малък винопроизводител, да може да се изпраща и до лицензиран складодържател в друга държава-членка на ЕС.
Предлага се промяна в чл. 39 за поетапно увеличение на акцизната ставка на цигарите и времеви график, за достигане на минималните нива на облагане от 90 евро за 1000 къса до 31 декември 2017 г. а именно:
Акцизната ставка за цигарите е, както следва:
1. на специфичния акциз – 101 лв. на 1000 къса;
2. на пропорционалния акциз:
а) 25 на сто от 1 януари 2016 година;
б) 27 на сто от 1 януари 2017 година;
в) 28 на сто от 1 януари 2018 година.
Размерът на акциза по ал.1 не трябва да е по-малък от:
1. 161 лв. за 1000 къса от 1 януари 2016 г.;
2. 168 лв. за 1000 къса от 1 януари 2017 г.;
3. 177 лв. за 1000 къса от 1 януари 2018 г.“
Предложена е редакционна промяна на чл. 47, с която се конкретизират изискванията към интернет достъпа на митническите органи до автоматизираната система за отчетност на лицата, без да е необходим достъп до пълната функционалност на системата.
Предлага се да бъде въведено изискване в данъчните документи по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, задължително да се посочва продажната цена (за цигарите), вместимост на опаковката и брой опаковки.
Предвидена е промяна в чл. 94, с която ще се ограничи възможността за неправомерно използване на тежки и маркирани горива не по предназначение като гориво за отопление, а като моторно гориво, за което акцизната ставка е в по-висок размер.
Предлага се създаването на нов член 94а, поради наличието на законова празнота по отношение налагането на административнонаказателна санкция на лицата, получили или разпоредили се неправомерно с маркирано гориво за отопление.
Предлага се допълнение в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 с цел правна защита на процесуалните действия на митническите органи, предприети спрямо физически лица неправомерно държащи акцизни стоки.
Предлагат се промени в чл. 107ж относно реда за обжалване на решенията, с които се определят задължения за акциз, като същите ще бъдат обжалвани не по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс.
С предвидената промяна в чл. 124, ал. 8 е предоставена възможност енергийни продукти отнети в полза на държавата, да могат да се предоставят безвъзмезно на определен кръг лица, по ред определен с наредбата по чл.124, ал. 4 на министъра на финансите.

В Закона за корпоративното подоходно облагане:
Предложенията за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане са изготвени във връзка с необходимостта от въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз в националното законодателство. В тази връзка са направени следните предложения:
1. Предложена е промяна, с която с данък при източника няма да се облагат доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения платени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица от ЕС, когато платеца и получателя на дохода са свързани лица и при изпълнение на условията, изисквани от европейското законодателство и разписани в закона.
2. Предложени са промени относно данъчните облекчения, представляващи минимална и държавни помощи, които произтичат от задължението на Република България, като държава членка да отрази действащите от 1 януари 2014 г. и от 1 юли 2014 г. нови европейски правила за минимални и държавни помощи, както и изискванията наложени в процеса на нотификация на данъчните мерки.
Промените са аналогични с тези в Закона за данък върху добавената стойност: въвеждане на понятието „едно и също предприятие“, промяна в същността на помощ de minimis, включване в помощта de minimis на предходни помощи на преобразяващите се предприятия, в случаите на преобразуване или прехвърляне на предприятия.
Предвижда се данъчното облекчение, представляващо минимална помощ за 2014 г. да се прилага от данъчно задължените лица, които отговарят на новите условия на Регламент № 1407/2013.
Предложен е преходен режим, съгласно който данъчно задължените лица, които не отговарят на новите условия за минимална помощ, а са преотстъпвали корпоративен данък през 2014 г., да не дължат лихви при превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски за 2014 г., както и лихви за невнесените в срок дължими авансови вноски.
Предложени са промени и относно данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.
В новите Насоки 2014-2020 г. се определят условията, съгласно които държавите членки могат да отпускат държавна помощ на предприятията за регионално развитие. Едновременно с това в законопроекта са направени промени във връзка с одобрената от Европейската комисия карта на национална регионална държавна помощ 2014-2020 г. за Република България. Съгласно картата на регионалните помощи на България цялата територия на България ще отговаря на критериите за регионална помощ по член 107, параграф 3, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който се разрешават помощи в райони със стандарт на живот под средното равнище за ЕС или в райони с висока безработица. Максималният интензитет на помощ за големи предприятия, осъществяващи проекти в страната, се определя на 50% от общите инвестиционни разходи в пет региона на Република България и на 25% в Югозападния регион.
Промяна е направена и в определението за предприятие в затруднение. Същата произтича от изискването на Насоките 2014-2020 г. регионалната помощ да не може да се отпуска на предприятия в затруднено положение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, включително техните измененията и замени. Предвид приемането и прилагането на Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение, в които определението е променено, то промяна е инициирана и в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Предложена е промяна и в определението за производствена дейност. Промяната отразява изричната забрана в Насоките 2014-2020 г., съгласно която същите не се прилагат към държавната помощ, предоставена в енергийния и авиационния сектори.
Въведени са някои нови условия, изисквани от Насоките 2014-2020 г., във връзка с активите включени в първоначалната инвестиция и наличните активи и техните стойности.
Предвидена е промяна, с която се въвежда изискване за подаване на формуляр за кандидатстване за помощ.
Във връзка с новите Насоки на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014-2020 г., които са в сила от 1 юли 2014 г., в законопроекта са направени и някои промени във връзка с данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители.
Една от промените предвижда промяна в определението за предприятие в затруднение, която произтича от факта, че Насоките въвеждат собствено определение за предприятие в затруднение, което е по-разширено в сравнение с определението дадено в Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение, което ще се прилага по отношение на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.
Предвидена е промяна, с която се въвежда изискване към големите предприятия за подаване на формуляр за кандидатстване за помощ. В тази връзка е дадено и определение за голямо предприятие.
Предложенията, свързани с данъчните облекчения, ще окажат положително въздействие върху инвестиционната активност и заетостта, което ще се отрази благоприятно на икономиката на страната като цяло.

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
Промените в ЗДДФЛ са изготвени във връзка с новите европейски правила в областта на държавните помощи за периода 2014-2020 г. и привеждане в съответствие на националните разпоредби регламентиращи минимална и държавни помощи под формата на данъчни облекчения.

В Закона за местните данъци и такси:
С проекта се предлага промяна в разпоредбите на чл. 48 и 49 от Закона за местните данъци и такси. С направените предложения отпада задължението за деклариране от лицата, които са освободени от данък при безвъзмездното придобиване на имущество в случаите на чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9, както и при получени и предоставени дарения от юридичесики лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК):
Предложенията за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са във връзка с въвеждане на мерки за осигуряване на прозрачност на данъчно-осигурителна информация при прилагане на режима по държавните и минимални помощи и предоставяне на възможност за подаване на документи по електронен път в Националната агенция за приходите чрез персонален идентификационен код.
Предлага се да не се прилагат разпоредбите за опазване на данъчно-осигурителна информация, в случаите на получаване на държавна и минимална помощ. Промяната е изготвена във връзка с необходимостта от увеличаване на прозрачността в областта на държавните и минимални помощи в съответствие с разпоредбите за прозрачност, които са въведени в редица регламенти и насоки на Европейската комисия.
Предлага се предоставяне на възможност за подаване на документи по електронен път чрез персонален идентификационен код (ПИК). Промяната е във връзка с разработваните нови електронни услуги от Националната агенция за приходите за предоставяне на интегрирана информация на задължените лица и на други институции, имащи право по закон на тази информация.
Предложението има за цел намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите, свързани с попълването и подаването на данъчни и осигурителни декларации в НАП, както и за минимизиране на грешките, допускани от задължените лица при попълването на декларациите.
След представяне на законопроектите се проведе обсъждане при което представителите на Министерството на финансите изразиха становище за неподкрепа на законопроекта с вносител н.п. Волен Сидеров и група народни представители. Мотивите за това са, че въвеждането на подобна мярка само за стоки, произведени в България, ще е дискриминационно и ще представлява нарушение на европейското право. За хранителни продукти, фармацевтични продукти и книги, съгласно Приложение III от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, могат да се прилагат намалени ставки, но не по-ниски от 5 на сто. Съгласно чл. 98 от директивата държавите – членки могат да прилагат една или две намалени ставки и страната ни вече се е възползвала от тази възможност, като в националното законодателство са въведени ставка от 9 на сто за облагане настаняването, предоставяно в хотели и подобни заведения и нулева ставка за доставки изрично посочени в Закона за данък върху добавената стойност. По отношение учебниците и учебните помагала съгласно чл. 132 от Директивата доставката на същите е освободена доставка и тази разпоредба е транспонирана в чл. 41, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност. Освен това въвеждането на нулева ставка на хранителните продукти и лекарствата ще доведе до над 1,2 млрд. лв. загуби за държавния бюджет, ще увеличи административната тежест и разходите за бизнеса, както и риска от данъчни измами. В хода на дискусията, отчитайки изложените аргументи от представителите на Министерството на финансите, членовете на комисията се обединиха около становището за не подкрепа на законопроекта с вносител н.п. Волен Сидеров и група народни представители и подкрепа на законопроекта с вносител Министерския съвет.
След обсъждането на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. по законопроекта с вносител н.п. Волен Сидеров и група народни представители: „За” - 1 народен представител, „Против” – 11 народни представители, „Въздържали се” - 3 народни представители.
2. по законопроекта с вносител Министерския съвет: „За” - 12 народни представители, „Въздържали се” – 3 народни представители, без „Против”.
Въз основа на гореизложеното Временната комисия по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 454-01-2, внесен от н.п Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. и да приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 402-01-6, внесен от Министерския съвет на 11.11.2014 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
МЕНДА СТОЯНОВА