Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите

ДОКЛАД
за първо гласуване

НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ


ОТНОСНО: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 4 ноември 2009 г., на което обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България, относно бюджетите на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд “Земеделие” за 2010 г.
В работата на комисията взеха участие министърът на земеделието и храните г-н Мирослав Найденов, г-н Румен Порожаров от Министерството на финансите, г-н Асен Сеньов – директор на Дирекция “Финансово-стопански дейности” в Министерството на земеделието и храните и експерти.
По законопроекта е постъпило писмено становище от министъра на земеделието и храните, от което е видно, че министерството съгласува по принцип предложения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Със становището е направен обективен анализ на дейностите, които се изпълняват от Министерството на земеделието и храните и от Държавен фонд”Земеделие” и тяхната финансова обезпеченост.
Министър Найденов представи законопроекта и становището за бюджетите на Министерството на земеделието и храните и за Държавен фонд “Земеделие” за 2010 г.
По проекта на бюджет на Министерство на земеделието и храните за 2010 г.
Министерството на земеделието и храните прилага Общата селскостопанска политика, като поддържа Интегрираната система за администриране и контрол и нейния елемент “Система за идентификация на земеделските парцели”, Общата рибарска политика, осъществява контролни функции във ветеринарния, фитосанитарния, фуражния сектор, качеството и безопасността на храните от животински произход и унищожаването на специфичнорискови отпадъци от животински произход.
Предложената финансова рамка на министерството за 2010 г. не е достатъчна да обезпечи дори в основни линии многообразието от дейности в аграрния отрасъл. Общото намаление на бюджета, без да се има предвид субсидирането в сектор „Тютюн”, възлиза на 103 млн.лв. спрямо бюджет 2009 г.
Предвидените бюджетни средства за издръжка ще обезпечат само дейността на областните и общинските служби по земеделие за обслужване на земеделските производители във връзка с европейското подпомагане, част от функциите на Националната ветеринарномедицинска служба по обезвреждане на специфично рискови отпадъци от животински произход, реализацията на Държавната имунопрофилактична програма, маркирането на животните и част от програмите на Изпълнителната агенция по горите.
През октомври т.г. Държавна агенция по горите се преобразува в Изпълнителна агенция по горите. С предвидените средства за текущи разходи на министерството за 2010 година не е включена политиката по „Съхраняване и увеличаване на горския фонд и дивеча” въпреки, че в отделен абзац е уточнено, че агенцията ще осигурява изпълнението на натуралните показатели за гарантиране на нейното изпълнение.
Финансова обезпеченост на Държавен фонд „Земеделие”:
- Относно директните плащания на хектар земеделска площ
В проекта на доклада към Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г. е разчетена сумата от 627.8 млн.лв., която се предвижда да бъде разходвана по схеми за директни плащания от Европейския фонд за гарантиране на земеделието през 2010 г. Тази сума не съвпада с разчетите на Министерството на земеделието и храните.
- Относно националните доплащания към преките плащания:
В първите години след присъединяване на България към Европейския съюз българските земеделски производители получават само част от подпомагането с директни плащания, което получават производителите в старите държави-членки. Затова в законодателството на Европейския съюз е предвидена възможност директните плащания да бъдат допълвани с национални доплащания финансирани от националния бюджет. Съгласно Регламент № 73/2009 относно схемите за директно подпомагане на земеделските производители от 2010 г. България може да допълва директните плащания с доплащания от националния си бюджет с 50 процентни пункта. По този начин земеделските производители могат да получат директна подкрепа близка до размера на подпомагането в старите държави-членки.
Осигуряването на допълнителни средства от националния бюджет за компенсиране на по-ниските размери на подпомагане, е от жизнено значение за българските земеделски производители. Тези средства са необходимо условие, за да се гарантира, че те ще бъдат конкурентноспособни на европейския пазар. По-ниското равнище на развитие на българското земеделие и значителните различия между нивата на директното подпомагане между старите и новите държави-членки засилва конкурентния натиск върху българските земеделски производители.
Националните доплащания към директните плащания имат решаваща роля за сектор животновъдство, защото повечето животновъди не получават директни плащания на площ, тъй като не разполагат със собствена земя. Всички нови държави-членки се възползват от предоставената в европейското законодателство възможност за увеличаване на размера на директните плащания, като предвиждат в националния си бюджет значителни финансови средства.
Директните плащания компенсират значително по-ниската доходност на земеделието в сравнение с другите сектори на икономическа дейност. Доходът от земеделска дейност е нисък, непостоянен и е в зависимост от цените на горива, електроенергия, торове, семена и международните цени и пазар на зърното. Директните плащания служат за финансиране на производствени разходи и за инвестиции в земеделските стопанства. Тази функция на директните плащания е особено важна за българските земеделски производители, поради ограничения им достъп до финансов ресурс.
По разчети на министерството размерът на средства необходим на българските земеделски производители през бюджетната 2010 година за национални доплащания, не трябва да бъде по-малък от 300 млн. лв. Тази сума се основава на реални изчисления и има за цел адекватно подпомагане на зърнопроизводителите и животновъдите, като плащането ще започне през декември 2010 г. и реално ще приключи през 2011г. В проектобюджета са заложени 100 млн. лв.
- Относно пазарната подкрепа:
В проектозакона са предвидени 100 млн. лв. за пазарна подкрепа изцяло със средства от Европейския съюз.
Пазарните механизми като “интервенция”, “промоционални програми”, схема "Училищен плод", „Вино” и "плащане на финансова помощ по Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2008-2010 г.", са обвързани със задължително национално съфинансиране. Това налага да бъдат допълнително разчетени 39,0 млн. лв. за съфинансиране на пазарните механизми.
- Относно Програмата за развитие на селските райони (2007-2013) през 2010 г.
Съгласно проекта средствата, които страната ни предвижда да разходва през 2010 г. за развитие на селските райони са в размер на 611.0 млн.лв., в т.ч. 119.7 млн.лв. национално съфинансиране. До момента Министерството на земеделието и храните е прогнозирало значително по-голям ресурс за усвояване през 2010 г. Един от основните мотиви за това е правилото, според което бюджетът на Програмата за развитие на селските райони за 2007 и 2008 г., предвиден за България, трябва да се изплати до края на 2010г. Този бюджет възлиза на 1 414 млн.лв. До момента са усвоени приблизително 430 млн.лв. т.е. около 30%. Следователно в държавния бюджет следва да се предвидят средства в размер, който се явява разликата между бюджета на Програмата за 2007 и 2008 г. и средствата, които ще бъдат изплатени до края на 2009 г. В противен случай България ще загуби неусвоената част от подкрепата, предвидена за страната ни, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 1698/2005.
Съгласно прогнозата за плащания по Програмата за развитие на селските райони, за периода октомври-декември 2009 г. са предвидени за изплащане около 370 млн. лева (принос на ЕС). Единствено в случай, че тези средства се изплатят до края на 2009 г., то предвидените в законопроекта 611 млн.лв. ще бъдат достатъчни. Министерството на земеделието и храните е създало необходимата организация за изплащането на предвидените 370 млн. лв. до края на 2009 г.
- Относно държавните помощи:
Министерството на земеделието и храните е заявило 238,5 млн. лв. за държавни помощи в земеделието, а в законопроекта са заложени едва 40 млн. лева. Тези средства могат да обезпечат единствено и вероятно непълно предоставянето на помощи “de minimis” за подпомагане на определени дейности в първичното селскостопанско производство, които предвид решението на Съвета на министрите по земеделие на Европейския съюз се предвижда да бъдат увеличени от 7500 на 15 000 евро.
- Относно подпомагането в сектор „Тютюн”:
По прогнозни данни, очакваното производство на суров тютюн за реколта 2009г. е в размер на 42 000 тона, което в сравнение с реколта 2008 г. е увеличение с повече от 10 %. В производството на тези количества тютюн са ангажирани 42 410 броя тютюнопроизводители.
В Закон за държавния бюджет за 2010 г. е необходимо да бъде осигурен финансов ресурс в размер на 80 млн. лв. за премиране на тютюнопроизводителите за произведен и изкупен тютюн от 4-те сортови групи “Басми”, “Каба Кулак”, “Виржиния” и “Бърлей”. Тези средства са минимума, предвид факта, че има ръст в производството.
При разискванията относно бюджета на Министерството на земеделието и храните министърът подчерта, че са поискани 490 млн. лева, а в бюджета са залегнали 308 млн.лв., което представлява 32 процента редукция спрямо бюджетната 2009 г. Министърът изтъкна, че при тежката икономическа обстановка в страната това са възможностите на държавата. За да се справи с така определените средства е необходимо оптимизиране на дейността и провеждане на структурни реформи, което ще наложи редуциране на цели структурни единици и служби. Беше даден пример с Изпълнителната агенция за борба с градушките, която има щат над 700 човека и вместо целогодишно изплащане на заплати на над 700 бройки щатен персонал тази дейност може да бъде извършвана от търговско дружество. Министърът изрази увереност, че при оптимизиране на дейността на структурите на министерството, би могъл да се справи с определения бюджет.
Министърът изтъкна, че по-големият проблем е бюджета на ДФ “Земеделие”, тъй като са за него са поискани 365 млн. лева, а са заложени само 100 млн. лева. Исканията само на зърнопроизводителите са за 385 млн. лева. Той изясни, че максималният размер на национални доплащания може да достигне около 650 млн. лева, но те не са задължителни, а са възможност на държавата. За 2009 г. националните доплащания са били в рамките на 211 млн.лв., от които 150 млн. лв. за зърнопроизводителите и 61 млн.лв. за животновъдите. Министърът уведоми народните представители, че в резултат на проведена среща между премиера и министъра на финансите, първоначално заложените 100 млн. лв. се очаква да бъдат завишени на 150 млн. лв. в рамките на бюджета и още 150 млн.лв. при изпълнение на консолидираната фискална програма. Това е възможният максимум, който може да бъде осигурен без да се наруши балансирания бюджет.
По отношение на непредвидените средства за възстановяване на разходите за ДДС на публичните бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони, изчисленията на министерството са за около 50 млн.лв. Министър Найденов поясни, че Министерството на финансите има виждане за решение на проблема и то ще се отнася не само за Програмата за развитие на селските райони, а и останалите оперативни програми, без тези суми да са част от бюджета на Министерство на земеделието, респективно на ДФ “Земеделие”.
Министърът подчерта, че най-големият проблем е липсата на предвидени средства за подпомагане на сектор “Тютюн”. Възможните решения са евентуална корекция на бюджета при изпълнение на консолидираната фискална програма или дълго отлаганата приватизация на “Булгартабак”.
В дискусията взеха участие н. пр. Юнал Тасим, Димчо Михалевски, Пенко Атанасов, Димитър Аврамов, Георги Божинов, Стоян Гюзелев и представители на Асоциацията на зърнопроизводителите и Асоциацията на земеделските производители в България.
В изказванията на народните представители пролича разбирането, че бюджетът почива върху реалното състояние на икономиката в условията глобална икономическа и финансова криза, без да бъде нарушен баланса на държавния бюджет. Те се обединиха около следното:
Първо: за националните доплащания към директните плащания да се предвидят общо 300 млн.лева, като под условие може се поставят до 150 млн.лв., при условие на реализиране на приходите към 30.10.2010 г.,заложени в бюджета, като първи приоритет.
Второ: да се осигурят 80 млн.лв. за плащания на тютюнопроизводителите, при реализиране на приходите в бюджета към края на февруари 2010г.

След станалите разисквания Комисията по земеделието и горите с 12 гласа “за”, “против” – 1 и 6 - “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за държавния бюджет за 2010 г. № 902-01-37, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2009 г. със становището на Министерския съвет по проекта за бюджета на съдебната власт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Десислава Танева