Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 27.11.2009 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



ДОКЛАД
за първо гласуване


НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ


ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 27.11.2009 г.



Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 9 декември 2009 г., на което обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, неправителствени организации и експерти.
Г-жа Мариана Николова, директор на дирекция “Правно-нормативни дейности” в Министерството на земеделието и храните изрази от името на министерството принципната подкрепа за законопроекта, така както е внесен в Народното събрание.
Г-жа Клементина Денева - парламентарен секретар на Министерството на околната среда и водите представи мотивите на законопроекта. Тя изтъкна, че законът е приет 2005 г., когато България е в процес на присъединяване, а не държава-членка. Към днешна дата България е държава-членка и е длъжна да спазва изискванията на Европейската комисия в цялост. Г-жа Денева подчерта, че от месец април има наказателна процедура за непълноти при транспониране в националната законодателство на Директива 9881/ЕО, относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия, Тя подчерта, че има и редица констатирани несъответствия от страна на Европейската комисия в Закона за генетично модифицираните организми относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицирани организми. Тя изтъкна, че България като държава членка е длъжна да транспонира директивата в цялост в националното законодателство.
Г-жа Денева изтъкна, че основно промените се свеждат до следното:
- уеднаквява се националното законодателство с разпоредбите на Директива 98/81/ЕО относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия и на Директива 2001/18/ЕС относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицирани организми.
- Отменят се разпоредби, които са свързани с процедури, уредени в Регламент 1946/2003 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз.
В дискусията взеха участие народните представители Цветан Цветанов, Пенко Атанасов, Георги Божинов, Юнал Тасим, Стоян Гюзелев, Димитър Аврамов и представители на неправителствени организации.
Цветан Цветанов изтъкна, че народните представители са длъжни да се съобразят с европейските изисквания и същевременно да се използва всяка възможност за провеждане на собствена политика в тази чувствителна сфера. Той подчерта, че за развитието на биологичното земеделие у нас освобождаването на генно модифицирани организми в природата ще бъде непреодолима пречка. Цветан Цветанов изрази несъгласие с предлаганата със законопроекта отмяна на членове 52, ал. 2, чл. 79 и 80. С тези членове се създава бариера за разпространение на генетично модифицираните организми и така се опазва биологичното земеделие и биологичното разнообразие в зоните по “Натура 2000”.
Народният представител Пенко Атанасов изтъкна, че целта на генното инженерство е да постигне резултатите на селекцията за по-кратко време. Той изтъкна, че научните достижения не следва да бъдат спирани и ще подкрепи законопроекта.
Народният представител Георги Божинов подчерта, че по въпроса за генетично модифицираните организми няма партийни и политически решения. Въпросът е изключително сложен и текстовете в действащия закон са плод на дълги и задълбочени дискусии, в които са участвали изтъкнати и световно известни учени в областта, както и представители на неправителствени организации, които защитават диаметрални позиции със силни аргументи. Той сподели, че като председател на Комисията по околната среда и водите в 40-то Народно събрание е в течение относно сериозните аргументи за създаването на ограниченията с чл. 79, с който се забранява освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генетично модифицирани организми на тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. Със законопроекта се предлага този текст да отпадне. Г-н Божинов счита, че е много рано да се прави такава радикална промяна в тази част на закона. Той се съгласи, че има необходимост от уточняване на текстове във връзка с по-прецизния прочит на директивите. Солидаризирайки се с мнението на н.пр. Цветан Цветанов, г-н Божинов също счита, че не бива да отпада чл. 80, по силата на който се забранява освобождаването на генетично модифицирани организми в териториите, включени в Националната екологична мрежа, както и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях. Аргументът е, че България е втората страна в света по биологично разнообразие и че в местата от “Натура 2000” има ред, с който се допуска човешка дейност, а с този законопроект се премахва режима ограничаващ появата на нещо, което може да води до модификация на предмета на защита.
Народният представител Юнал Тасим изрази ясната си позиция за неподкрепа на законопроекта. Той изтъкна, че този законопроект следва да бъде разглеждан от Комисията по земеделието и горите, а не от Комисията по околната среда и водите. Той смята, че законопроектът не следва да бъде подкрепян и това е уникалният шанс на България да остане такава с цялото си биологично разнообразие. Той счита, че решенията по този законопроект са политически и при обсъждането следва да бъдат ангажирани министрите на земеделието и храните и на околната среда и водите. Г-н Тасим призова за защита на българското земеделие с аргумент, че в САЩ има цели щати като буферни зони, а в България буферните зони са до 100 м.
Д-р инж. Светла Николова, представител на коалиция “Да остане природа в България”, изрази притеснения, относно политиката, която се предприема в областта на генетично модифицираните организми. Тя счита, че сега действащият закон е в съответствие с приоритетите на страната, интересите на българския земеделски производител и българския потребител. Г-жа Николова се обяви против предложението за отпадане на чл. 80. Освен това Коалиция “Да остане природа в България” иска между двете четения на законопроекта да се внесе допълнителна забрана за отглеждане на монсантовия хибрид МОН 810. Г-жа Николова подчерта, че този хибрид на “Монсанто” е забранен в 6 държави-членки, които са хармонизирани изцяло с европейското законодателство.
Г-н Илия Цонев от Съюза на пчеларите изрази становище, че приетите със закона разстояния са формални. Той счита, че е невъзможно съвместното съществуване на биологичното и конвенционалното земеделие с отглеждането на генетично модифицирани култури, тъй като няма граница за разпространението. Той подчерта, че България е втората страна по биологично разнообразие след Тибет и има шанса да бъде водеща в производството на биологични продукти, а това са продуктите, които се търсят в световен мащаб.
Г-жа Албена Симеонова, представител на Асоциацията на биологичното земеделие в България заяви, че при приемането на такъв важен законопроект следва да има широка обществена дискусия. Намесата в природните закони е нещо опасно и непредсказуемо, защото генно модифицираните организми не могат да се получат по естествен начин в природата. От асоциацията изразиха ясната си неподкрепа за отпадането на чл. 52, ал. 2, и членове 79 и 80. С предложеното отпадане на чл. 52, ал. 2 се създава възможност за отглеждане в непосредствена близост на генно модифицирани организми и органични култури без буферна зона. С оглед на това има реална опасност при опрашването, генетично модифицираните култури да замърсят органично отглежданите. На практика контролирането на този процес е невъзможно. С оглед на това, предложението за отмяна на чл. 52 ал. 2 трябва да се прецизира.
Народният представител Стоян Гюзелев изрази становище, че при второто четене на законопроекта в Комисията по околната среда и водите следва да се вземе мнението на изтъкнати учени в областта, като доц. Божинов, декан на Аграрния факултет в Пловдив, проф. Иван Минков декан “Микробиология” в Пловдивския университет, Геновева Начева – Института по микробиология на БАН, акад. Атанасов и проф. Райчо Динков от биологическия факултет на Софийския университет. Стоян Гюзелен уточни, че държавите имат различно отношение към генетично модифицираните организми, приемат ги в различна степен, някои изцяло ги отричат, но е факт, че тези продукти се отглеждат от 13 млн.фермери. Той даде пример с Испания, която е с най-голямо биологично разнообразие, произвежда плодове и зеленчуци предимно за Европа и различните видове земеделие се развиват успешно.
Народният представител Димитър Аврамов подчерта, че проблемът е дискусионен, но законодателството трябва да се либерализира. Генетично модифицираните организми съществуват и се използват в много държави и ако България не либерализира отглеждането им ще постави земеделските производители в неизгодно положение, тъй като в условията на Общия пазар, този който произвежда с по-ниска себестойност е по-конкурентноспособен. Той изрази принципна подкрепа за законопроекта.
След станалите разисквания и като взе предвид направените предложения, Комисията по земеделието и горите с 13 гласа “за”, 5 - “против” и “въздържали се” – няма, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 27.11.2009 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Десислава Танева