Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи:
1. № 054-01-9, внесен от н.п. Михаил Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.;
2. № 054-01-22, внесен от н.п. Любен Татарски на 19 март 2010 г.;
3. № 054-01-29, внесен от народните представители Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 31 март 2010 г. и
4. № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 01 юни 2010 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите


ДОКЛАД
за първо гласуване

НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

ОТНОСНО: законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи:
1. № 054-01-9, внесен от н.п. Михаил Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.;
2. № 054-01-22, внесен от н.п. Любен Татарски на 19 март 2010 г.;
3. № 054-01-29, внесен от народните представители Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 31 март 2010 г. и
4. № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 01 юни 2010 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 3 юни 2010 г., на което обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 054-01-9, внесен от Михаил Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г., № 054-01-22, внесен от Любен Татарски на 19.03.2010 г., № 054-01-29, внесен от Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 31.03.2010 г. и № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 01.06.2010 г.
В работата на комисията взеха участие г-жа Светлана Боянова – зам.-министър на земеделието и храните, представители на неправителствени организации, граждански сдружения и експерти.
Първият законопроект беше представен от неговия вносител н.п. Михаил Михайлов. Той изтъкна, че предложението е направено във връзка с опасността Европейската комисия да санкционира България за предоставянето на нерегламентирана държавна помощ по повод заменени земи от държавния горски фонд и респективно опасността замените на земеделски земи от държавния поземлен фонд да бъдат обявени също за нерегламентирана държавна помощ. Затова се предлага налагането на забрана за застрояването на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, и общини по реда на чл. 24г преди 1 януари 2010 г.
По законопроекта има постъпило писмено становище на Министерството на земеделието и храните.
Народният представител Венцислав Върбанов изрази несъгласие с законопроекта и изтъкна, че предложението представлява крайна мярка, която ще попречи на застрояването на всички земеделски земи, включително на земите придобити с цел комасация във вътрешността на страната от добросъвестни собственици, както и че такова решение ще блокира общините в изпълнението на важни за тях инвестиционни проекти.
Председателят на комисията г-жа Танева припомни, че и в момента с решение на Народното събрание е спряна възможността за промяна на предназначението на земеделски земи, придобити чрез замяна от държавния поземлен фонд в т.н. черноморски общини, до приемане на съответните законодателни промени,
Вторият законопроект беше представен от вносителя н.п. Любен Татарски. Той изтъкна, че целта на предложените промени е да се въведе единен режим на управление и стопанисване на земите от общинския поземлен фонд, аналогичен с този на държавния поземлен фонд и да се премахнат неоправдани ограничения, наложени в тежест на общините. С предложенията се създава възможност за подобряване на приходната база в общинските бюджети и за увеличаване на техния инвестиционен ресурс.
С промените в чл. 10б се предлага обезщетението със земеделски земи от общинския поземлен фонд да се извършва само в случаите, когато в резултат на проведените мероприятия върху земите на бившите собственици са изградени обекти, общинска собственост. В останалите случаи обезщетяването ще се извършва за сметка на държавния поземлен фонд, като във връзка с това отпадат и правилата за определяне на земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване. В този смисъл е и предложението относно чл. 10в.
С промените в чл. 11, ал. 4 се предлага отмяна на възможността за обезщетяване със земите по чл. 19 при представянето на съдебно решение за признато право на собственост по чл. 11, ал. 2 след влизане в сила на плана за земеразделяне.
В чл. 19 отпадат ограниченията за управление и разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд в пет годишен срок.
С промените в 24а се въвежда режим за отдаването на земите от общинския поземлен фонд под наем или аренда, който е аналогичен с този на земите от държавния поземлен фонд.
В чл. 24г се изменят разпоредбите, регламентиращи допустимите случаи на замяна на земеделски земи – общинска собственост, със земеделски земи, собственост на държавата, на физически или юридически лица, като се разширява обхвата на изключенията.
С промените в чл. 25 се цели създаване на единен режим за стопанисване, ползване, управление и разпореждане на земите от общинския поземлен фонд, състоящ се от земите по чл. 19 или т.н. остатъчен фонд, от мерите и пасищата и от останалата земеделска земя, общинска собственост, възстановена по общия ред, като ограничителния режим съществуващ досега само за мерите и пасищата се разпростира и върху останалите видове земи – общинска собственост. Прецизират се и случаите, в които е допустима промяната на предназначението на земите от общинския поземлен фонд. Предлага се намаляване на изискуемите мнозинства и при промяна на предназначението на земеделските земи.
Предлага се да бъде разширено правното действие на, регламентираната в чл. 26, възможност за предоставяне на държавни и общински земи за безвъзмездно ползване в пустеещи райони, определени от Министерския съвет, като по отношение на земите от общинския поземлен фонд това ще се извършва със санкция на общинския съвет.
В чл. 34, регламентиращ отнемането по административен ред на неправомерно ползвани земеделски земи, се предлага специалната защита на земите по чл. 19 да се разпростре върху всички земи от общинския поземлен фонд, като е предвидено дължимите плащания за неправомерно ползваните общински земи да бъдат внасяни в бюджета на общината.
В чл. 36 се премахва възможността за определяне на цени, по-ниски от определените с Наредбата на Министерския съвет за имоти по §4.
Предложението по чл. 37д, ал. 2 е за изключване на общините от кръга на субектите, за които важи ограничението за срок от 10 години да не се разпореждат с придобитите чрез замяна или покупко-продажби с цел окрупняване съседни имоти.
С промените в чл. 37и и чл. 37о отпадат изискванията за мнозинство от 2/3 от общинските съветници при приемане на решенията, свързани с управлението, ползването и стопанисването на мерите и пасищата
В административнонаказателните разпоредби се предлага за нарушения, засягащи земите от общинския поземлен фонд, актовете за констатиране на нарушенията да се съставят от длъжностни лица, определени от кмета на общината, съответно наказателните постановления да се издават от кмета. Предлага се глобите и имуществените санкции за нарушения, извършени за земи от общинския поземлен фонд да постъпват в общинския бюджет. Направени са промени насочени към разграничаване на правомощията на държавните и общински органи в зависимост от собствеността на земите.
В преходните и заключителните разпоредби се предвижда заварените процедури за имотно обезщетение да бъдат приключвани по новия ред.
В Закона за сдруженията за напояване, е предложена отмяна на разпоредби, според които публична общинска собственост се изземва и се предава безвъзмездно в собственост на частни лица.
Промените в Закона за опазването на земеделските земи са с цел синхронизиране с промените, предложени в законопроекта. Въвеждат се разпоредби, регламентиращи допустимите случаи на промяна на предназначението на земеделски земи, независимо от тяхната собственост. Предвижда се таксите за промяна на предназначението на земи от общинския поземлен фонд да постъпват в общинския бюджет. Предлага се общините да бъдат освободени от заплащане на държавни такси при промяна на предназначението на земи от държавния поземлен фонд за общински нужди.
По законопроекта е постъпило писмено мотивирано становище на Министерството на земеделието и горите с конкретни бележки по предложените текстове. Постъпило е и становище от Националното сдружение на общините в Република България, изразяващо подкрепа за законопроекта.
В дискусията взеха участие н.п. Венцислав Върбанов, Петя Раева, Димчо Михалевски, Атанас Камбитов, Георги Божинов, Десислава Танева и Пенко Атанасов.
Народният представител Венцислав Върбанов изказа подкрепата си за законопроекта, в частта му касаеща режима за обезщетяване на собствениците и режима за управление и стопанисване на всички видове общински земи. Той изтъкна, че в условията на тежка финансова и икономическа криза е необходима максимална децентрализация и облекчаване на режима на управление на ресурсите в общините, което ще им осигури допълнителни собствени приходи. Несъгласие той изрази по отношение предвидената в § 19 промяна в Закона за сдруженията за напояване, като изтъкна, че министерството в момента работи върху концепцията за поливно земеделие в България. Той предложи да не бъде предмет на обсъждане това предложение, тъй като няма готовност за цялостно разрешаване на проблема и припомни, че по-голяма част от мелиоративната инфраструктура не съществува, а там, където тя е останала е с изтекли амортизационни срокове.
Народният представител Петя Раева също изрази становището, че предложението относно Закона за сдруженията за напояване трябва да бъде оттеглено, тъй като духът на закона е придобиването и владението на собствеността върху хидромелиоративния фонд от сдруженията за напояване. Целта е да се постигне по-ниска себестойност на водата за напояване на съответната територия и да бъде предпазен и подобрен този фонд. Освен това, така сдруженията ще могат да кандидатстват по програми за финансиране, нещо, което общините не правят. В заключение тя обясни, че приемането на предложението ще лиши целия закон от смисъл.
Народният представител Атанас Камбитов подкрепи законопроекта с аргумента, че той ще доведе до децентрализация, до по-голяма самостоятелност на общините при разпореждане със земите от общинския поземлен фонд и до отпадане на ограниченията, създаващи проблеми при реализиране на инвестиционни проекти. Той определи предложените промени като реална антикризисна мярка в помощ на общините.
Народният представител Пенко Атанасов подкрепи законопроекта в основната му част, а по отношение сдруженията за напояване призова да се изчака с промените, като изтъкна, че в аргументите на вносителите има логика и може да се помисли за това как общината може да участва решението за предоставянето на в собствеността върху съоръженията, но това трябва да стане, когато има готовност за цялостни промени.
Председателят на комисията г-жа Танева припомни, че има работна група под ръководството на зам.-министър Цветан Димитров, която подготвя промени в Закона за сдруженията за напояване и обясни, че е целесъобразно тези текстове да бъдат оттеглени, за да бъдат разгледани като част от основния законопроект, защото е редно режимът да бъде съобразен с общата концепция.
От името на министерството зам.-министър Боянова изрази принципна подкрепа за законопроекта. По отношение на текста, касаещ сдруженията, тя информира, че при работата върху стратегията за хидромелиорации се вземат предвид направените анализи на проблемите в сектора, на съществуващия ресурс и че първо трябва да се прецени къде да бъдат насочени усилията за подпомагане чрез Програмата за развитие на селските райони и едва тогава да се пристъпи към промени. От министерството изказаха съображение и по отношение на предложения режим за мерите и пасищата и възможността за промяна на тяхното предназначение. Причината е, че мерите и пасищата имат особен режим на защита, обусловен от европейското екологично законодателство и от задължението държавите-членки да поддържат определено количество мери и пасища на територията на страната. С оглед поддържането на този публичен ресурс, промяната на статута трябва да се случва след като за дадена територия има устройствени планове, изработени и одобрени от общината с оглед местния обществен интерес.
В отговор, н.п. Татарски обясни, че предложението не променя режима на разпореждане за мерите и пасищата, а само пренася този режим и за другите общински земи. Променя се само изискуемото мнозинство от три четвърти и изискването за провеждане на референдум. Относно сдруженията за напояване, той се съгласи промените да бъдат разгледани при внасянето на готвения законопроект за изменения и допълнения на Закон за сдруженията за напояване.
В резултат на проведените разисквания комисията се обедини около становището да подкрепи предложения законопроект, внесен от Любен Татарски, като между първо и второ четене § 19, относно промяна на Закона за сдруженията за напояване, следва да отпадне.
Третият законопроект беше представен от вносителя н.п. Димитър Аврамов, който изтъкна, че с предлаганият чл. 4а се възстановява съществуващата до 2009 г. разпоредба, даваща правото на пръв купувач в полза на арендаторите и наемателите по дългосрочни договори над 4 години, за ползваните по съответния договор земи. Той изтъкна, че предлаганата редакция е съобразена с възникналите проблеми, довели до отменянето на разпоредбата и нейното повторно въвеждане не би затруднило процеса на сключване на арендни договори и на търговия със земеделска земя. Освен това, ще се улесни очертаването на допустимите за подпомагане площи, на което подпомагане имат право само ползвателите, ще се осигури възможност за дългосрочно ползване на земите и ще се даде възможност за комасиране на ползването на земеделските земи.
Новата редакция на чл. 33, ал. 1 синхронизира дейностите по възлагане, изпълнение и контрол на правата и задълженията на служителите на областните дирекции „Земеделие”, които към момента методически са подчинени на директорите на съответната областната дирекция, а административно са подчинени на Министъра на земеделието и храните. Целта е директорът на областната дирекция „Земеделие” да назначава и освобождава състава на общинските служби и служителите в областните дирекции.
Промените в чл. 37в предвиждат само вписаните нотариално заверени договори да бъдат правно основание за участие в сключването на споразумение за ползване на масиви земеделски земи между собствениците и/или ползвателите. По този начин отпада възможността за участие при разпределението на едногодишни невписани договори. Вносителят изтъкна, че разпоредбата цели ограничаване на възможността за представяне на неправомерно сключени договори пред комисията, ръководеща сключването на споразумения, тъй като тази комисия не може да установи достоверността на договорите. За ползвателите на недоговорени по надлежния ред земи се създава задължението да заплащат определената за съответното землище средногодишна рента. На неплатилите се отнема възможността да ползват такива земи за следваща стопанска година и те се санкционират с трикратния размер на определеното рентно плащане. За земеделските стопани, ползващи земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2 задължението за рентното плащане е в края на съответната стопанска година, а не авансово, както е по досегашния ред. Задължителният характер на заповедта по чл. 37в ще доведе до ограничаване на застъпванията при очертаване на площи за подпомагане от земеделските стопани.
Изменението на §2е от Допълнителните разпоредби предвижда средногодишното рентно плащане да се определя за всяко землище, а не за община, тъй като в една община има землища, намиращи се в различни природни и географски условия, водещо до съществена разлика в нивата на пазарното среднорентно плащане.
По законопроекта е постъпило писмено мотивирано становище на Министерството на земеделието и храните.
В дискусията взеха участие н.п. Венцислав Върбанов, Георги Божинов и Петя Раева.
Народният представител Венцислав Върбанов изрази съгласие със законопроекта и изтъкна, че предложената редакция на §4а е прецизна и ще реши проблемите, довели до отмяната на този член. Той изтъкна, че това е стъпка към окрупняване на ползването на земеделските земи, които освен средство за производство са и национално богатство, ползващо се от особена защита и подчерта, че правото на първи купувач се дава на хората, инвестирали пари в повишаване на качеството на земеделските земи. Въвеждането на това право не засяга интересите на собствениците, тъй като ако ползвателите не приемат исканата цена, собственикът има право да продаде земята на трето лице. Освен това н.п. Върбанов предложи да отпадне от сега действащия закон разпоредбата на чл. 37з, ал. 1 според която собственици на земеделски земи, притежаващи над 10 на сто от обработваемите земеделски земи в едно землище, могат да предложат план за уедряване, включващ земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд, и земи - собственост на физически и юридически лица.
Народният представител Георги Божинов подчерта, че внесеният законопроект решава въпроси, поставени от него при предишното изменение на закона по отношение на т.нар. “бели петна” и относно необходимостта от създаване на механизъм за удостоверяване, че арендните и наемните вноски са платени. Той предложи да се направи по-ясна редакция на чл. 37в, ал. 7 в тази посока. По отношение чл. 4а, н.п. Божинов каза, че трябва да се създаде възможност, при наличието на воля в преобладаваща част от собствениците, да бъде допуснат друг арендатор.
Народният представител Петя Раева изрази становището, че ще се въздържи от подкрепа за законопроекта, тъй като счита, че чл. 4а нарушава правата на собствениците и призова да бъде поискано становището на Комисията по правни въпроси по този параграф.
В заключение, н.п. Димитър Аврамов подчерта, че предложеният текст за чл. 4а по никакъв начин не накърнява правата на собствениците и припомни, че всеки е свободен да сключва договор за две или три години и не е длъжен да сключва договор за четири и повече години. Освен това, с цел ускоряване на процедурата, смята между първо и второ четене да внесе предложение срокът за отговор на ползвателя да бъде съкратен от 30 на 15 дни.
От името министерството зам.-министър Боянова подкрепи внесения законопроект, като изрази готовност между първо и второ четене министерството да направи конкретни предложения за прецизиране на текста чл. 4а. Според нея предложението, при изготвяне на споразуменията да участват договори, които са вписани и са над една година, ще създаде по-голяма сигурност при ползването на земеделските земи и при заявяването на площите подлежащи на подпомагане.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от зам.-министър Боянова. Тя изтъкна, че с предложените промени се приравнява уредбата за придобиване на правоспособност и за осъществяването на дейността по оценяване на земеделски земи, съдържаща се в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, с общия режим на независимите оценители, въведен със Закона за независимите оценители, който регламентира правния им статут, условията и реда за придобиване на правоспособност и за упражняване на професията оценител.
В чл. 31 се създава разпоредба относно безвъзмездно предоставяне на цифрови данни от картата на възстановената собственост на разпоредители с бюджетни кредити - държавни органи и на общини, във връзка с изпълнението на техни правомощия.
С изменението на чл. 33, ал. 1 отпада изискването министърът на земеделието и храните да назначава и освобождава състава на общинските служби по земеделие. Уреждат се и заварените трудови и служебни правоотношения на служителите от общинските служби по земеделие.
Предвидени са преходни норми за статута на оценителите на земеделските земи, регистрирани по досегашния ред и за недовършените процедури по заявления за регистрация до министъра на земеделието и храните.

След проведените разисквания:
1. С 1 глас “за”, 7 гласа “против” и 8 гласа “въздържали се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 054-01-9, внесен от н.п. Михаил Михайлов и група народни представители на 18 февруари 2010 г.;
2. С 18 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 054-01-22, внесен от н.п. Любен Татарски на 19 март 2010 г.;
3. С 10 гласа “за”, 0 гласа “против” и 4 гласа “въздържали се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 054-01-29, внесен от народните представители Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев на 31 март 2010 г.
4. С 17 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 глас “въздържали се”, Комисията по земеделието и горите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 01.06.2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА