Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2010 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите

ДОКЛАД
за първо гласуване

НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

ОТНОСНО: Законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2010 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 3 ноември 2010 г., на което обсъди законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2010 г.
В работата на комисията взеха участие г-н Георги Костов – зам.-министър на земеделието и храните, от Изпълнителна агенция по горите – г-н Красимир Каменов – зам.-изпълнителен директор, г-н Тони Кръстев - директор на дирекция „Горска политика и финансова дейност”, г-жа Магдалена Дакова - началник отдел в дирекция „Правни дейности”, представители на неправителствени и браншови организации, граждански сдружения и експерти.
Законопроектът и мотивите към него беше представен от зам.-министър Костов. Той изтъкна, че със законопроекта се създават условия за прозрачно управление на горите, равнопоставеност на различните видове собственост, разделят се контролните от стопанските дейности в горите, като се обособява от една страна държавна горска администрация с контролни функции в лицето на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, а от друга страна се създават държавни горски предприятия, които да осъществяват стопанската дейност в отрасъла. С това преструктуриране управлението от тристепенно става двустепенно, постига се редукция на държавната администрацията, като очакваната икономия е приблизително 3,744 млн. лв. Отпада задължението държавните предприятия да администрират недържавните гори, като очакваната икономия е в размер около 10 млн. лв. годишно. Въвежда се задължително краткосрочно и дългосрочно планиране, съобразено с различните видове собственост. Стеснява се възможността за извършване на разпоредителни сделки, водещи до намаляване площта на горските територии, за сметка на възможностите за предоставянето им под наем или аренда, за учредяване право на строеж без промяна на предназначението, за учредяване на сервитути и право на ползване. Господин Костов подчерта, че новият закон ще регламентира за първи път горската сертификация, достъпът до горите, браншовите организации в сектора, професионалното обучение, квалификация и преквалификация, горските сдружения и обществените екосистемни ползи от горските територии. В отделни глави е регламентирано управлението на държавните гори, общинските гори, както и на горите - собственост на физически и юридически лица. Не се предвижда приемане на правилник за прилагане на закона. Специалните изисквания за извършване на дейностите в горските територии ще се регламентират с наредби.
В законопроекта могат да бъдат отбелязани следните по-важни акценти:
Дефинирани са приложното поле и целите на закона. Осъвременено е понятието “гора”. Понятието “горски фонд” е разширено и заместено с понятието “горска територия”, дефинирани са функциите на горските територии и в съответствие с тези функции тяхната категоризация.
Във връзка с управлението и устойчивото развитие на горските територии се въвеждат три нива на горско планиране - национално, областно и местно. Те са отразени съответно в Национална стратегия за развитие на горския сектор и Стратегически план за развитие на горския сектор, в областни планове за развитие на горските територии и горскостопански планове и програми, които са задължителни и отразяват общественият интерес. Предвидена е и възможност за извършване на национална инвентаризация на горските ресурси. Регламентирана е горската сертификация, като доброволен инструмент, извършван от независими органи, който да удостоверява, че стопанисването на горските територии се осъществява по балансиращ екологичните, икономическите и социалните ползи начин.
Продажба на горски територии – частна държавна собственост ще се допуска само за прекратяване на съсобственост върху горски територии между държавата и трети лица и когато е предвидена промяна на предназначението на горската територия с влязъл в сила общ устройствен план. Замяна на имоти в горски територии - частна държавна собственост ще се допуска при прекратяване на съсобственост между държавата и трети лица, при изпълнение на задължения на държавата, произтичащи от международен договор, във връзка със строителството на обекти с национално значение и съответно на общински обекти от първостепенно значение и когато това е способ за промяна на собствеността върху съществуващи горски автомобилни пътища между държавата, общини и горски сдружения. Регламентиран е редът за предоставяне на горските територии под наем или аренда, за учредяване право на строеж без промяна на предназначението, за учредяване на сервитути и право на ползване. Въведена е забрана за промяна на предназначението за срок от 20 години след опожаряване, освен при определени случаи. Регламентирано е също така приходите от извършена промяна на предназначението да се използват целево само за закупуване на гори и земи, както и за създаване на нови гори.
Регламентирани са обществените отношения, свързани със залесяването и защитата на горските територии от ерозия и порои и провеждането на сечи. Въведена е забрана за провеждане на гола сеч във всички гори с изключение на тополовите и нискостеблените. Облекчен е режимът за издаване на позволителни за сеч, като са предоставени правомощия за това на общините и на лицата, регистрирани в публичния регистър за лесовъдска практика.
Запазен е действащият регламент за защита на местните ползватели на дървесина и възможността за сключване на дългосрочни договори за добив и продажба на дървесина, като същевременно са определени критериите, на които трябва да отговарят ползвателите. Облекчен е редът за ползване на недървесни горски продукти. Дадена е възможност за сключване на дългосрочни договори и за договори за отдаване на горски територии под наем. Пашата на селскостопански животни ще става със заповед на кметовете на населени места, които ще определят разрешените за паша места при спазване на ограниченията в закона и след съгласие на съответните собственици. Регламентиран е и редът за издаване на удостоверение за износ на необработен дървен материал и на диворастящи гъби.
Подробно са регламентирани правилата за достъп до горите, като е запазен принципът за свободен достъп на гражданите.
Строителство в горските територии ще се допуска само за обекти, свързани непосредствено с управлението и стопанисването на горите и дивеча и за такива които не е необходимо промяна на предназначението на горските територии.
Подробно са разписани структурата и функциите на Изпълнителната агенция по горите, както и на нейните структури - регионалните дирекции по горите и специализираните териториални звена. Те ще осъществяват само контролни функции върху всички собственици на горски територии и няма да участват пряко или косвено в управлението на държавните предприятия. За обсъждане на основни въпроси на горското стопанство се създава Национален съвет по горите като консултативен орган към министъра на земеделието и храните. Той ще включва представители на всички заинтересовани страни чиято дейност е свързана с управлението и опазването на горите.
За управление на горските територии - държавна собственост се създават държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Те ще имат двустепенна структура – централно управление и териториални поделения, съответстваща на съществуващите държавни горски и ловни стопанства. Органи на управление на предприятията са министърът на земеделието и храните, управителният съвет и директорът. Предвижда се държавните горски предприятия да не внасят в държавния бюджет такси за ползването на горските територии и съответно да не получават средства от бюджета. За предприятията е въведена забрана да учредяват на ипотеки и залози върху горските територии, да създават търговски дружества и да участват в тях. Въведена е и забрана за откриване на производство по несъстоятелност срещу държавните предприятия, те не могат да бъдат обект на концесия и не подлежат на приватизация.
За първи път се регламентират правила за управление на горските територии – общинска собственост.
В законопроекта е предвидена възможност за създаване на горски сдружения, като обединения на собственици на имоти в горски територии, които имат за цел съвместно стопанисване и управление на тези имоти.
Правомощията и отговорностите по опазване на горите, включващо предотвратяването и установяването на нарушения, се прехвърля на техните собственици и ще бъде за тяхна сметка. Контролът е възложен на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, като за неговото осъществяване агенцията може да сключи договор за сътрудничество с Министерството на вътрешните работи. Непосредственият контрол ще се осъществява от горски инспектори с лесовъдско образование и с широки правомощия.
Регламентира се статутът на браншовите организации в сектора. Предвижда се създаването на две национални браншови организации на производствен принцип - бранш „Горско стопанство” и бранш „Дървообработваща и мебелна промишленост”, като обединения на съществуващи и новосъздадени браншови организации.
По отношение на всички лица, извършващи дейности в държавните предприятия, общините или частните собственици се предвижда да бъдат регистрирани в публичните регистри на агенцията, като по този начин са изравнени правата и задълженията за всички видове собственост.
Условията и редът за регистрация за физическите лица и търговците са регламентирани в закона. Предвижда се лицата, които извършват оценки на горски територии да са със статут на независими оценители на недвижими имоти и съответно ще подлежат на контрол по Закона за независимите оценители. В тази връзка вписаните към момента в регистъра на ИАГ лица се заличават и имат право за срок до една година да се впишат в регистъра по Закона за независимите оценители. При търговците, извършващи дейности в горите, са запазени рестриктивните ограничения за регистриране, когато са налице доказателства за извършени нарушения при упражняване на дейността.
Законопроектът регламентира обществените екосистемни ползи от горските територии като защита от ерозия, обезпечаване качеството на водата, поддържане на биологичното разнообразие, екраниране, поглъщане на шум и замърсители, защита на природното и културното наследство и др. Тъй като тяхното реализиране не е задължително, за направените разходи собствениците ще имат право на компенсиране от държавата и общините. Посочено е и за кои от тях се дължи обезщетение и е регламентиран ред, по който се извършва разпределянето на средствата.
Административнонаказателните разпоредби са формулирани по-общо, като целта е да бъдат обхванати по-голям брой деяния, а размерът на санкциите е съобразен с тежестта на нарушенията. Въведени са и принудителни административни мерки.
В Преходните и заключителните разпоредби е регламентиран редът за довършване на недовършени по досегашния ред процедури. Въвежда се забрана за промяна на предназначението и за извършване на строителство в горски територии, придобити от държавата в резултат на замени, когато териториите са защитени по смисъла на Закона за защитените територии, попадат в Европейската екологична мрежа Натура 2000 или попадат в зона „А” и „Б” по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Изменят се и други закони, свързани с управлението и дейността в горските територии. Предвидено е Законът за горите да влезе в сила от 1 януари 2011 г.
В подкрепа на законопроекта са постъпили писмени становища с конкретни предложения от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от Министерството на земеделието и храните, от Асоциация общински гори, от неправителствени и браншови организации.
В дискусията взеха участие народните представители Пенко Атанасов, Юнал Тасим, Венцислав Върбанов, Спас Панчев, Михаил Михайлов и Десислава Танева.
Народният представител Атанас Камбитов декларира евентуален конфликт на интереси и заяви, че няма да участва в дискусията и в гласуването на законопроекта.
Народният представител Пенко Атанасов изтъкна, че липсата на приемственост в политиката в сектора и непрекъснатите структурни промени създават несигурност и не позволяват ефективното му управление. Той изрази съмнение, че предложените промени ще изпълнят заявените от вносителите цели и изтъкна, че действащият Закон за горите не може да бъде оценен правилно, тъй като не е имало възможност той да действа достатъчно дълго, за да изпълни предназначението си. Като недостатък на проекта изтъкна липсата на икономическа обосновка и постави въпроса за това какви са били приходите в системата при действащия закон, какви са разчетите за очакваните приходи от приемането на новият закон и ще допринесе ли неговото приемане за преодоляване на съществуващата за управлението и стопанисването на гората пречка, каквато е липсата на пътища, осигуряващи достъп до нея. Освен това постави въпроса доколко предлаганите шест нови предприятия, отговарящи на шестте планово-икономически региона, ще бъдат стабилни като икономически единици и ще могат да обезпечат с приходи двата фонда, които се създават, а от друга страна доколко ще бъдат мотивирани горските и ловните стопанства, след като се предвижда приходите да отиват към държавните предприятия. Той отбеляза, че се създава още едно ниво на администрация и че не са решени проблемите с опазването на горите и с незаконната сеч, която по неофициални изследвания е 1 - 1,5 млн. куб. м. годишно. Той изрази становището, че с предложените текстове няма да бъде постигнато отделянето на стопанските от контролните функции, което е наистина важният инструмент за стабилното развитие и възпроизводството на горите. Припомни, че в България има Институт за гората и постави въпроса доколко той е участвал в разработването на проекта и какво е неговото становище по проекта. Посочи, че мястото на регламентацията на браншовите организации е в закон за браншовите организации, а не в този закон. В заключение той заяви, че парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи законопроекта.
Народният представител Десислава Танева припомни, че в момента няма закон за браншовите организации, а само проект на закон за браншовите организации на производители и преработватели на земеделска продукция, депозиран в деловодството на Народното събрание. Законопроектът е разпределен на Комисията по земеделието и горите като водеща, но той не засяга горския сектор.
Заместник-министър Костов отговори, че анализът на едногодишния опит от приемането на последните промени в действащия закон не показва подобряване на работата в системата на горите както от административно естество, така и от гледна точка на обслужването на гражданите. Не са обезпечени инвестициите в горите и поради това гъстотата на пътната мрежа, осигуряваща достъпа до гората, нейната защита и ползване е намаляла. Необходимостта от нов Закон за горите се обуславя от идеята да се осигури финансовата стабилност както на горско стопанство, така и на горска промишленост, в момент, в който гората не е в състояние да осигури необходимата суровина. Потенциално от българската гора годишно могат да бъдат ползвани, без да се навреди, около 11 млн. куб. м. стояща маса, тъй като годишния прираст е повече от 14 млн. куб. м., от които се ползват около 5 млн., а незаконният дърводобив е много по-малък от споменатия. Относно шестте горски предприятия, г-н Костов увери, че те ще бъдат икономически стабилни, но не могат да бъдат равностойни, тъй като горските практики са регионално обусловени. Дори само механичният сбор на приходите и разходите на държавните горски стопанства от шестте икономически района е положителна величина, а с приемането на новия закон приходите ще се увеличат допълнително с отпадането на необходимостта от администриране на недържавните гори. В европейските държави горите са на субсидия, която за България би трябвало да бъде 70 млн. лв. Анализът на министерството показва, че за издръжката на контролния орган, който ще проверява всички собственици, са необходими около 30 млн. лв. годишно. Тези средства ще бъдат осигурени директно от държавния бюджет, а не от приходите от горите, което ще гарантира и независимостта на контролния орган. Разликата от около 40 млн. лв. ще остава в държавните предприятия, в които се формира фонд „Инвестиция в горите” и средствата ще се използват единствено за строеж на горски пътища. Това са оперативни средства, които досега са се движели като държавни тарифни такси и са отивали в държавния бюджет. В останалата си част държавните предприятия ще могат да се издържат от дейностите по стопанисване, дърводобив, продажба и др. От държавните предприятия по действащия закон 110 имат положителен финансов резултат, но 66 са с отрицателен финансов резултат и за тях е необходимо държавно подпомагане, което обаче представлява нерегламентирана държавна помощ. По тази причина проектът предлага шестте големи предприятия, в рамките на които ще има големи приходи, да могат да прехвърлят средства там където това е необходимо. Солидарният подход е необходим, тъй като инвестициите в горите имат дългосрочен характер. Държавните предприятия ще бъдат разположени в шестте планово-икономически региона. Те ще бъдат задължени да защитават ежегодно пред министъра стопански планове и да ги изпълняват, а техни поделения ще защитават плановете си пред директора на държавното предприятие. Относно забележката, че се създава допълнително ниво на администрация, зам.-министърът обясни, че досега системата на горите е била с три нива на администрация, а с новия закон те ще бъдат само две. Държавните предприятия, които са независими търговски субект ще имат две нива – самото предприятие и поделения. Контролният орган също ще има две нива – Изпълнителната агенция по горите и регионални дирекции по горите.
Народният представител Юнал Тасим заяви, че целите, които проектът на закона за горите си поставя не могат да бъдат изпълнени с така предложените от вносителя текстове. Той постави въпроса защо се възстановява правото за ползване на дървесина чрез продажба на корен, след като практиката вече е показала, че тя поражда проблеми с контрола, което е било и причина действащият закон да предвиди продажба само от публични складове. Той припомни и проблемите с незаконната сеч, които според него произтичат основно от привилегиите на т.н. големи ползватели и изтъкна, че е важно те да отпаднат.
Г-н Костов отговори, че проектът не предвижда привилегии за големи ползватели, а говори за ползватели със сключени дългосрочни договори, без да се поставят изисквания за количествата използвана дървесина. Относно продажбата на корен той отговори, че това е нормална практика, която сама по себе си не предпоставя извършването на незаконна сеч и че предложението е съгласувано с браншовите организации в сектора.
Народният представител Венцислав Върбанов подкрепи законопроекта и изрази становище, че той ще внесе стабилност както за бизнеса, така и за работещите в системата на горите. Той оцени обхвата, целите и структурата като добри и изтъкна, че с проекта за пръв път се регламентират някои важни обществени отношения и даде пример с браншовите организации, разделянето на стопанските от контролните функции, задължителната регистрация на лицата, извършващи дейности в горските територии и оптимизирането на администрацията. В заключение заяви, че това е един добре структуриран закон.
Народният представител Спас Панчев заяви, че в мотивите на вносителя липсва финансова обосновка и прогноза за очакваните резултати, че в законопроекта има алтернативни и взаимно изключващи се текстове и изрази съмнение във възможностите на общините да управляват природни паркове.
От името на Синята коалиция народният представител Михаил Михайлов заяви, че подкрепят законопроекта и че между първо и второ четене ще внесат конкретни предложения.
От името на неправителствените и браншовите организации отношение взе по един представител. От Коалиция „Да остане природа в България” като проблемни посочиха текстовете, позволяващи продажба на имоти държавна собственост, които попадат в защитени територии и тези регламентиращи замяна на такива имоти под формата на уедряване. Друг проблем те виждат във възможността за застрояване на защитени природни територии без промяна на предназначението с лифтове, влекове и съоръжения за ветрогенераторни и фотоволтаични системи, както и в предложението държавният ангажимент за управление на природните паркове да премине към общините. Освен това считат за неприемливо отпадането на ограничението за застрояване на вече заменени гори. В заключение изтъкнаха, че тези бележки по никакъв начин не са свързани с духа на закона и изразиха категоричната си подкрепата за законопроекта, тъй като той съдържа редица безспорно силни страни, гарантиращи отговорното управление на горите. Законопроектът беше подкрепен и от Асоциацията на общинските гори. Те изтъкнаха, че с него се хармонизират обществените отношения в сектора и се създава равнопоставеност между различните стопански субекти, чрез регламентирането на структурите за управление в общинските горски територии. Като безспорна заслуга на закона отчетоха новият модел на управление, с който държавните горски стопанства се разтоварват от контролните функции и се гарантира реалното отделяне на стопанските от контролните функции. От браншовата организация на практикуващи лесовъди и горски предприемачи „БУЛПРОФОР” подкрепиха проекта и отправиха апел той да бъде приет максимално бързо. Като голяма заслуга отчетоха регламентирането на браншовите организации, но изразиха опасение, че с така регламентираните в предмета на дейност на държавните предприятия правомощия, дейността на частните предприемачески фирми ще бъде поставена под въпрос. Изразиха притеснение относно възможността държавните горски предприятия да участват в определени дейности по Закона за обществените поръчки, конкурирайки се с частни предприемачески субекти и изразиха становището, че предприятията трябва да следят изпълнението на договорите с контрагентите, а не директно да изпълняват конкретни дейности. Освен това предложиха държавата да може да делегира на браншовите организации някои свои функции, както и регистрацията на субектите за извършване на стопанска дейност да се извършва от националната браншова организация. От Асоциацията на горските фирми в България, подкрепиха законопроекта. Той беше подкрепен и от Националното сдружение на собствениците на недържавни гори в България „Горовладелец”. В заключени всички представители на неправителствените и браншовите организации се обединиха около становището, че е изключително важно законът да бъде приет в най-кратки срокове.

След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 12 гласа “за”, 7 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за горите, № 002-01-89, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2010 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Десислава Танева