Закон за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2012 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ



ДОКЛАД

ОТНОСНО: Закон за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2012 г., приет на първо гласуване на 9 февруари 2012 г.


Проект
ІІ гласуване


З А К О Н

ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.


Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.


Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за производството, получаването, преработката, етикетирането, търговията и контрола на гроздето, предназначено за производство на вино, вината, продуктите, получени от грозде и вино, и на спиртните напитки, както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал.
(2) Разпоредбите на този закон се прилагат и за продуктите, посочени в приложение № 1.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 1, ал. 1 след думата „гроздето” се добавя и „плодове”
Предложението беше оттеглено.


Предложение на н.п. Десислава Танева, н.п. Стоян Гюзелев, н.п. Христо Христов и н.п. Христина Янчева
В чл. 1 след думите „получени от грозде и вино” се поставя запетая и се добавя „плодовите вина”.
Комисията подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за производството, получаването, преработката, етикетирането, търговията и контрола на гроздето, предназначено за производство на вино, вината, продуктите, получени от грозде и вино, плодовите вина, етиловия алкохол и дестилатите от земеделски произход, и на спиртните напитки, както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал.


Глава втора
ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.


Чл. 2. (1) Министърът на земеделието и храните осъществява държавната политика в лозаро-винарския сектор.
(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма осъществява държавната политика по отношение на производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и на спиртните напитки.
(3) За осъществяване на контрол по спазване изискванията на закона по отношение на лозовите насаждения, гроздето, предназначено за производство на вино, гроздова мъст, продуктите от грозде и вино и вината се създава Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) към министъра на земеделието и храните, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(4) Средствата за извършване дейността на ИАЛВ се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните, както следва:
1. субсидии от републиканския бюджет;
2. собствени приходи от извършвани услуги;
3. средства, получени от глоби и имуществени санкции, налагани по този закон;
4. средства, получени по международни проекти и програми;
5. други източници.
(5) При осъществяване на услугите по ал. 4, т. 2 ИАЛВ събира такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(6) Устройството, структурата, организацията и дейността на ИАЛВ се уреждат с устройствен правилник, утвърден от Министерския съвет.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 2, ал. 3 след думата „гроздето” се добавя и „плодове”.
Предложението беше оттеглено.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
Чл. 2. (1) Министърът на земеделието и храните осъществява държавната политика в лозаро-винарския сектор.
(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма осъществява държавната политика по отношение на производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и на спиртните напитки.
(3) Контролът по спазване изискванията на закона по отношение на лозовите насаждения и лозаро-винарските продукти се осъществява от Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) към министъра на земеделието и храните, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(4) Средствата за извършване дейността на ИАЛВ се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните, както следва:
1. субсидии от републиканския бюджет;
2. приходи от извършвани услуги;
3. средства, получени от глоби и имуществени санкции, налагани по този закон;
4. средства, получени по международни проекти и програми;
5. други източници.
(5) За извършване на услугите по ал. 4, т. 2 ИАЛВ събира такси в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.
(6) Устройството, структурата, организацията и дейността на ИАЛВ се уреждат с устройствен правилник, утвърден от Министерския съвет.
(7) Изпълнителният директор на ИАЛВ утвърждава със заповед образци на документи по този закон, ако с нормативен акт не е предвиден друг ред. Заповедта и документите се публикуват на интернет страницата на ИАЛВ в срок до 24 часа от утвърждаването им. В заповедта могат да се предвидят условия и ред за подаване на документите в електронен вид.
(8) За вино, предназначено за износ в трети държави, ИАЛВ издава сертификат за безопасност на виното в случай, че в държавата - вносител са приложими такива изисквания. Сертификатът се издава по искане на износителя след заплащане на такса съгласно тарифата по ал. 5
(9) Изпълнителната агенция по лозата и виното администрира мерките за подпомагане на лозаро-винарския сектор.


Глава трета
ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И МЕЖДУПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.


Раздел I
Организации на производителите

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.


Чл. 3. (1) Организация на производители на винено грозде може да бъде всяко юридическо лице или кооперация, които отговарят на изискванията за признаване, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) В организациите на производители на винено грозде могат да членуват и физически и юридически лица, които не са производители на винено грозде, но тяхната дейност е свързана с основния предмет на дейност на организацията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
Чл. 3. Организация на производители може да бъде всяко юридическо лице или кооперация, в които членуват производители на лозаро-винарски продукти.


Чл. 4. Организации на производителите по чл. 3, ал. 1 се признават от министъра на земеделието и храните, когато са подали заявление за признаване по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
Чл. 4. (1) Организациите по чл. 3 се признават от министъра на земеделието и храните при условията и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.


Чл. 5. Признатите организации на производители по чл. 4 могат да възлагат извършването на една или повече дейности съгласно определените им от министъра на земеделието и храните на външни организации, включително на свои клонове. В тези случаи признатите организации на производители са длъжни да упражняват контрол и отговарят за изпълнението на делегираните дейности.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 5 да бъде отхвърлен.


Раздел II
Междупрофесионални организации
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.

Чл. 6. (1) Междупрофесионални организации на производителите, преработвателите, търговците на грозде, вино и продукти от грозде и вино са Националната лозаро-винарска камара (НЛВК), регионалните лозаро-винарски камари (РЛВК), Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН) и организации по чл. 4, подали заявление за признаване като междупрофесионални организации по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(2) Организациите по ал. 1 предлагат практики за социално отговорна консумация и предприемане на действия по ограничаване на злоупотребата с вино и спиртни напитки.
(3) Националната лозаро-винарска камара е юридическо лице, регистрирано по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, със седалище София.
(4) Националната лозаро-винарска камара приема устав за устройството и дейността си.
(5) Регионалните лозаро-винарски камари са юридически лица, които се учредяват по решение на Общото събрание на Националната лозаро-винарска камара въз основа на подадено заявление, утвърдено от председателя на НЛВК. В решението за учредяване на регионална лозаро-винарска камара се определя нейното седалище и териториален обхват.
(6) Право на наименование „Регионална лозаро-винарска камара” имат само юридически лица, отговарящи на условията по този закон. Регионалните лозаро-винарски камари осъществяват дейността си при спазване решенията на общото събрание на НЛВК, като информират за дейността си Управителния съвет и Общото събрание на Националната лозаро-винарска камара.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5:
Чл. 5. (1) Междупрофесионални организации на производителите, преработвателите, търговците на лозаро-винарски продукти и на спиртни напитки са:
1. Националната лозаро-винарска камара (НЛВК);
2. регионалните лозаро-винарски камари (РЛВК);
3. Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН);
4. организации по чл. 3, признати за междупрофесионални при условие и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Организациите по ал. 1 предлагат практики за социално отговорна консумация и предприемане на действия по ограничаване на злоупотребата с вино и спиртни напитки.


Комисията предлага да се създаде нов чл. 6:
Чл. 6. (1) Националната лозаро-винарска камара е юридическо лице, регистрирано по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, със седалище София.
(2) Националната лозаро-винарска камара приема устав за устройството и дейността си.
(3) Регионалните лозаро-винарски камари са юридически лица, които се учредяват по решение на общото събрание на Националната лозаро-винарска камара въз основа на подадено заявление, утвърдено от председателя на НЛВК. В решението за учредяване на регионална лозаро-винарска камара се определя нейното седалище и териториален обхват.
(4) Право на наименование „Регионална лозаро-винарска камара” имат само юридически лица, отговарящи на условията по този закон. Регионалните лозаро-винарски камари осъществяват дейността си при спазване решенията на общото събрание на НЛВК, като информират за дейността си управителния съвет и общото събрание на Националната лозаро-винарска камара.


Чл. 7. Организациите по чл. 6, ал. 1, с изключение на АПВТСН, могат:
1. да участват в осъществяването на националната политика за развитие на лозарството и винарството и лозаро-винарските райони в страната;
2. да участват в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор, и изготвят становища по нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор;
3. да разработват и предлагат за приемане от министъра на земеделието и храните задължителни за регистрираните винопроизводители добри практики за производство и предлагане на пазара на вино и на продукти от грозде и вино;
4. да правят предложения за определяне на район за производство на вино със защитено наименование за произход (ЗНП)/защитено географско указание (ЗГУ);
5. да защитават интересите на лозаро-винарския сектор на национално ниво;
6. да предлагат на министъра на земеделието и храните начини за разпределяне на средствата от Държавен фонд „Земеделие”, предназначени за развитие и подпомагане на лозарството;
7. да правят мотивирани предложения до Министерския съвет за намеса на държавата на пазара на винено грозде, вино и продукти от грозде и вино;
8. да оказват съдействие и сътрудничество на министъра на земеделието и храните, министъра на финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на здравеопазването, както и на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити по въпроси, свързани с развитието на лозаро-винарския сектор;
9. да подпомагат централните и териториалните органи на изпълнителната власт, както и органите на местното самоуправление при разработването на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и проекти, включително по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските и лозарските райони и населените места;
10. да утвърждават състава на регионалните дегустационни комисии за извършване на органолептична оценка на вина, гроздови ракии и бренди;
11. да участват в спорове по защита на качеството и произхода на вината, когато са упълномощени от своите членове;
12. да организират национални и международни конкурси за вино и спиртни напитки;
13. да организират обучения по теми, свързани с производството на грозде, вино и продукти от грозде и вино;
14. да изпълняват и други функции, възложени със закон или посочени в уставите им.

Предложение на н.п. Меглена Плугчиева
Чл. 7 се изменя така:
"Чл. 7. Организациите по чл. 6, ал. 1 могат:”
Комисията подкрепя по принцип предложението.


Предложение на н.п. Венцислав Върбанов, н.п. Тодор Великов и н.п. Димитър Чукарски
Член 7 се изменя, както следва:
„Чл. 7. Организациите по чл. 6, ал. 1 могат:”
Комисията подкрепя по принцип предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
Чл. 7. (1) Организациите по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 4 могат да:
1. участват в осъществяването на националната политика за развитие на лозарството и винарството и лозаро-винарските райони в страната;
2. участват в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор, и изготвят становища по нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор;
3. разработват и предлагат за приемане от министъра на земеделието и храните задължителни за регистрираните винопроизводители добри практики за производство и предлагане на пазара на лозаро-винарски продукти;
4. правят предложения за определяне на район за производство на вино със защитено наименование за произход (ЗНП)/защитено географско указание (ЗГУ);
5. защитават интересите на лозаро-винарския сектор на национално ниво;
6. предлагат на министъра на земеделието и храните начини за разпределяне на средствата от Държавен фонд „Земеделие”, предназначени за развитие и подпомагане на лозарството;
7. правят мотивирани предложения до Министерския съвет за намеса на държавата на пазара на лозаро-винарски продукти;
8. оказват съдействие и сътрудничат на министъра на земеделието и храните, министъра на финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на здравеопазването, както и на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити по въпроси, свързани с развитието на лозаро-винарския сектор;
9. подпомагат централните и териториалните органи на изпълнителната власт, както и органите на местното самоуправление при разработването на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и проекти, включително по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските и лозарските райони и населените места;
10. утвърждават състава на регионалните дегустационни комисии за извършване на органолептична оценка на вина, гроздови ракии и бренди и/или изготвят предложения за техния състав при условие и ред, определени с правилника за прилагане на закона;
11. участват в спорове по защита на качеството и произхода на вината, когато са упълномощени от своите членове;
12. организират национални и международни конкурси за вино и спиртни напитки;
13. организират обучения по теми, свързани с производството на лозаро-винарски продукти;
14. изпълняват и други функции, възложени със закон или посочени в уставите им.
(2) Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки може да:
1. участва в осъществяването на националната политика за развитие на сектора на спиртните напитки в страната;
2. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани със сектора на спиртните напитки и изготвя становища по нормативни актове, свързани със сектора на спиртните напитки;
3. защитава интересите на сектора на спиртните напитки на национално ниво;
4. прави мотивирани предложения до Министерския съвет за намеса на държавата на пазара на спиртни напитки;
5. оказва съдействие и сътрудничи на министъра на земеделието и храните, министъра на финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на здравеопазването, както и на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити по въпроси, свързани с развитието на пазара на спиртни напитки;
6. изготвя предложения за състава на регионалните дегустационни комисии за извършване на органолептична оценка на гроздови ракии и бренди при условие и ред, определени с правилника за прилагане на закона;
7. подпомага централните и териториалните органи на изпълнителната власт, както и органите на местното самоуправление при разработването на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и проекти, включително по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските и лозарските райони и населените места;
8. участва в спорове по защита на качеството и произхода на традиционните български спиртни напитки и продукти и по защитата на спиртни напитки с географско указание, когато е упълномощена от своите членове;
9. организира национални и международни конкурси за вино и спиртни напитки;
10. организира обучения по теми, свързани с производството на спиртни напитки;
11. изпълнява и други функции, възложени със закон или посочени в устава й.


Чл. 8. Членове на НЛВК могат да бъдат:
1. регионалните лозаро-винарски камари;
2. производители, преработватели и търговци на грозде, вино и продукти от грозде и вино;
3. сдружения на производители на грозде, вино и продукти от грозде и вино;
4. други лица, които съдействат или допринасят за развитието на лозарството и винопроизводството.

Предложение на н.п. Пенко Атанасов и н.п. Захари Георгиев
В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 4:
„4. университети и научни институти в областта на лозарството и винарството;”.
2. Досегашната т. 4 става т. 5.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
Чл. 8. Членове на НЛВК могат да бъдат:
1. регионалните лозаро-винарски камари;
2. производители, преработватели и търговци на лозаро-винарски продукти;
3. сдружения на производители на лозаро-винарски продукти;
4. университети и научни институти в областта на лозарството и винарството и други лица, и организации, които съдействат или допринасят за развитието на лозарството и винопроизводството.


Чл. 9. Членове на АПВТСН могат да бъдат:
1. физически и юридически лица, които са производители, вносители и/или търговци на спиртни напитки;
2. научни организации, училища, специализирани лаборатории, институти и други организации.

Предложение на н.п. Венцислав Върбанов, н.п. Тодор Великов и н.п. Димитър Чукарски
В чл. 9 се добавя нова точка 3 със следния текст:
„3. Производители на зърно, плодове, грозде и продукти от тях, предназначени за производство на алкохолни напитки, както производители и вносители на етилов алкохол от земеделски произход, и дестилати.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
Чл. 9. Членове на АПВТСН могат да бъдат:
1. физически и юридически лица, които са производители, вносители и/или търговци на спиртни напитки;
2. производители на зърно, плодове, грозде и продукти от тях, предназначени за производство на алкохолни напитки, както производители и вносители на етилов алкохол от земеделски произход и дестилати;
3. научни организации, училища, специализирани лаборатории, институти и други организации и лица, които съдействат или допринасят за развитието на производството и търговията на спиртни напитки в Република България.


Чл. 10. (1) Регионалните лозаро-винарски камари:
1. формират регионални дегустационни комисии за извършване на органолептична оценка на вина, гроздови ракии и бренди;
2. издават сертификат за произход на грозде, предназначено за производство на вина със ЗНП/ЗГУ, сортови вина без ЗНП/ЗГУ, вина без ЗНП/ЗГУ и сертификат за автентичност на производителите на гроздова ракия и бренди и носят наказателна отговорност за верността на съдържанието им.
(2) Сертификатите по ал. 1, т. 2 задължително са заверяват от териториалните звена на ИАЛВ по местонахождение на лозарското стопанство, за което се заплаща такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ.
(3) Формата, съдържанието на сертификатите и редът за издаването им и заверката им се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
Чл. 10. (1) Регионалните лозаро-винарски камари, освен правомощията по чл. 7, ал. 1, издават сертификат за:
1. произход на грозде, предназначено за производство на вина със ЗНП/ЗГУ, сортови вина без ЗНП/ЗГУ, вина без ЗНП/ЗГУ и за произход на вина със ЗНП/ЗГУ;
2. автентичност на гроздови, винени и джиброви ракии, и бренди.
(2) Сертификатите по ал. 1, т. 1 се заверяват от териториалните звена (ТЗ) на ИАЛВ по местонахождение на лозарското стопанство, за което се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5.
(3) Формата, съдържанието и редът за издаване и заверка на сертификатите се уреждат с правилника за прилагане на закона.


Чл. 11. (1) Членове на регионална лозаро-винарска камара могат да бъдат:
1. собственици на лозя и маточници, които са разположени на територията на регионалната лозаро-винарска камара;
2. юридически и физически лица - производители на лозов посадъчен материал на територията на регионалната лозаро-винарска камара;
3. лица, които не попадат в кръга на лицата по т. 1 и обработват лозя, които се намират на територията на регионалната лозаро-винарска камара;
4. лозаро-винарски кооперации, осъществяващи дейността си на територията на регионалната лозаро-винарска камара;
5. производители на вина и лозаро-винарски продукти, които осъществяват дейността си на територията на регионалната лозаро-винарска камара;
6. търговци на вино и лозаро-винарски продукти на територията на регионалната лозаро-винарска камара;
7. лица, които съдействат или допринасят за развитието на лозарството и винопроизводството на територията на регионалната лозаро-винарска камара.
(2) Лицата по ал. 1, които притежават, обработват лозя или осъществяват дейността си на територията на повече от една регионална лозаро-винарска камара, могат да са членове на съответните РЛВК.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.


Чл. 12. (1) За стимулиране развитието на лозарството по предложение на регионалната лозаро-винарска камара министърът на земеделието и храните - за земите от държавния поземлен фонд, и общинският съвет - за земите от общинския поземлен фонд, предоставят земи за дългосрочно ползване за лозарство при условията и по реда на чл. 24а, ал. 2 и 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
(2) Срокът за предоставяне на земи по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 35 години.

Предложение на н.п. Пенко Атанасов и н.п. Захари Георгиев
В чл. 12 се създава ал. 3:
„(3) При преустановяване използването на земята преди изтичането на срока по ал. 2 същата се връща незабавно в държавния или общинския поземлен фонд.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
Чл. 12. (1) За стимулиране развитието на лозарството по предложение на регионалната лозаро-винарска камара министърът на земеделието и храните - за земите от държавния поземлен фонд, и общинският съвет - за земите от общинския поземлен фонд, предоставят земи за дългосрочно ползване за лозарство при условията и по реда на чл. 24а, ал. 2 и 5 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
(2) Срокът за предоставяне на земи по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 35 години.
(3) Когато преди изтичане на срока по ал. 2 бъде преустановено ползването по предназначение на земите по ал. 1, те се връщат незабавно в държавния или общинския поземлен фонд.


Чл. 13. Държавните контролни органи, органите на местното самоуправление, централните и териториалните органи на изпълнителната власт си сътрудничат с междупрофесионалните и браншовите организации в областта на лозаро-винарския сектор.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
Чл. 13. Държавните контролни органи, органите на местното самоуправление, централните и териториалните органи на изпълнителната власт си сътрудничат с организациите на производителите и с междупрофесионалните организации в областта на лозаро-винарския сектор.


Глава четвърта
ПРОИЗВОДСТВЕН ПОТЕНЦИАЛ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.


Раздел І
Общи разпоредби

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел I.


Чл. 14. (1) Производствен потенциал е съвкупност от реално засадените площи с винени лозя, Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози и неусвоените от производителите права на презасаждане, ново засаждане и предоставени от Национален резерв права на засаждане на винени сортове лози, които са:
1. лозя, подходящи за производство на вина със ЗНП;
2. лозя, подходящи за производство на вина със ЗГУ;
3. лозя, подходящи за производство на вина без ЗНП/ЗГУ.
(2) Винени лозя, засадени без право на засаждане след 31 август 1998 г., подлежат на принудително изкореняване за сметка на производителя по реда на този закон.
(3) До извършване на изкореняването на лозята по ал. 2 продуктите, произведени от добитото от тях грозде, могат да се използват единствено с цел дестилация за сметка на производителя.
(4) Продуктите, получени от дестилацията по ал. 3, не могат да се използват за производството на алкохол с действително алкохолно съдържание 80 об.% или по-малко.
(5) Засаждането и присаждането на винени сортове лози, класифицирани по смисъла на този закон, се извършва единствено след придобиване право на ново засаждане, право на презасаждане и право на засаждане от Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози.
(6) Принудително изкореняване се извършва след издаване на мотивирана заповед от изпълнителния директор на ИАЛВ.
(7) Заповедта по ал. 6 се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от длъжностни лица, упълномощени от изпълнителния директор на ИАЛВ.
(8) Заповедта по ал. 6 може да се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Предложение на н.п. Румен Петков
В чл. 14 се създава ал. 5а:
„(5а) Лозови насаждения, създадени с експериментални цели, резултат на селекционна и друга изследователска работа не могат да бъдат определяни, като производствени.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
Чл. 14. (1) Производствен потенциал е съвкупност от реално засадените площи с винени лозя, Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози и неусвоените от производителите права на презасаждане, ново засаждане и предоставени от Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози, които са лозя, подходящи за производство на вина:
1. със ЗНП;
2. със ЗГУ;
3. без ЗНП/ЗГУ.
(2) Винени лозя, засадени без право на засаждане след 1 януари 2007 г., подлежат на принудително изкореняване за сметка на производителя по реда на този закон.
(3) До извършване на изкореняването на лозята по ал. 2 продуктите, произведени от добитото от тях грозде, могат да се използват само с цел дестилация за сметка на производителя.
(4) Продуктите, получени от дестилацията по ал. 3, не могат да се използват за производството на алкохол с действително алкохолно съдържание 80 обемни процента или по-малко.
(5) Засаждането и присаждането на винени сортове лози, класифицирани по смисъла на този закон, се извършва само след придобиване право на ново засаждане, право на презасаждане и право на засаждане от Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози.
(6) Принудително изкореняване се извършва след издаване на мотивирана заповед от изпълнителния директор на ИАЛВ.
(7) Заповедта по ал. 6 се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение.
(8) Заповедта по ал. 6 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Раздел ІІ
Класифициране на винени сортове лози

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II.


Чл. 15. (1) Класифицират се единствено винени сортове лози, които могат да се засаждат, презасаждат или присаждат за целите на винопроизводството, отговарящи на условията, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Забранява се засаждането на площи с винени сортове лози, некласифицирани по смисъла на ал. 1, като засадените подлежат на принудително изкореняване по реда на този закон.
(3) Забраната по ал. 2 не се отнася за некласифицирани винени сортове лози, чиято продукция е предназначена единствено за консумация в домакинствата на винопроизводителите.
(4) В случай на заличаване на сорт от класификацията по ал. 1 изкореняването му се извършва в срок до 15 винарски години, следващи годината на заличаване.
(5) Продуктите, изброени в приложение № 1, част І, се произвеждат от винени сортове лози, които са класифицирани в съответствие с ал. 1.
(6) Министърът на земеделието и храните утвърждава със заповед списък на класифицираните винените сортове лози по предложение на ИАЛВ.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
Чл. 15. (1) За засаждане, презасаждане или присаждане за целите на винопроизводството могат да се използват само класифицирани винени сортове лози, отговарящи на условията, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Министърът на земеделието и храните утвърждава със заповед списък на класифицираните винените сортове лози по предложение на ИАЛВ.
(3) Забранява се засаждането, презасаждането или присаждане с некласифицирани винени сортове лози, като те подлежат на принудително изкореняване по реда на този закон.
(4) Забраната по ал. 3 не се прилага за некласифицирани винени сортове лози, чиято продукция е предназначена само за консумация в домакинствата на винопроизводителите.
(5) В случай на заличаване на винен сорт лоза от списъка по ал. 2, изкореняването на засадените със сорта площи се извършва в срок до 15 винарски години, следващи годината на заличаването.
(6) За производство на продуктите, посочени в приложение № 1 се използват само класифицирани винени сортове лози.


Раздел ІІІ
Право на ново засаждане

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.


Чл. 16. (1) Правото на ново засаждане се предоставя за експериментални цели, за подготовка на посадъчен материал или за площи, свързани с комасация на земя или с отчуждаване на имоти в обществен интерес. Правото не може да се прехвърля или преотстъпва на други лица и се упражнява до края на втората винарска година, следваща годината, в която е било предоставено.
(2) Изискванията за предоставяне право на ново засаждане са определени с правилника за прилагане на закона.
(3) За придобиване право на ново засаждане производителят подава в ИАЛВ заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ, придружено с изискуемите документи, посочени в заявлението, и заплаща такса за разглеждане на заявление за издаване на акт съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ.
(4) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението по ал. 3 служители на териториалното звено (ТЗ) на ИАЛВ извършват проверка на представените документи и при установяване на непълноти и/или нередности писмено уведомяват заявителя за отстраняването им, който е длъжен в срок до 10 работни дни от получаване на уведомителното писмо да предостави изисканите документи или писмени обяснения. В случай че заявителят не предостави изисканите документи в срок, преписката се оставя без разглеждане.
(5) В срок до 5 работни дни от извършване на проверката по ал. 4, съответно от отстраняване на нередностите, комплектуваната преписка се изпраща в Централното управление на ИАЛВ (ЦУ на ИАЛВ) по ред, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ.
(6) В срок до 7 работни дни от получаването на преписката изпълнителният директор на ИАЛВ издава акт за ново засаждане.
(7) В акта за ново засаждане се посочват:
1. правното основание за издаване на акта;
2. име на физическото лице (ФЛ)/наименование на юридическото лице (ЮЛ);
3. регистрационен номер на производителя и идентификационен номер на лозарското стопанство;
4. цел, за която се предоставя право на ново засаждане;
5. данни за имота, за който се предоставя право на ново засаждане – ЕКАТТЕ на землището на населеното място, номер на имота, размер на площта и правно основание за ползване;
6. наименование на сорт по имоти;
7. срок на валидност на правото;
8. право на обжалване на акта;
9. други данни.
(8) В 30-дневен срок от засаждането на имот/имоти от акта за ново засаждане производителят подава в ИАЛВ заявление за край на засаждането по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ.
(9) В срок до 30 дни от получаване на заявлението по ал. 8 длъжностни лица от ИАЛВ извършват проверка на място на ефективно засадената площ.
(10) Проверката по ал. 9 се състои в измерване с GPS на ефективно засадената площ, придружено със снимков материал, като резултатите от нея се отразяват в контролен лист, подписан от двете страни, за съответствие на действително извършеното засаждане с данните от акта.
(11) В срок до 5 работни дни от извършването на проверката по
ал. 9 преписката се комплектува и изпраща в ЦУ на ИАЛВ за отразяване на засаждането в лозарския регистър, за което производителят се уведомява писмено.
(12) Правата, които не са упражнени в срока по ал. 7, т. 7, се включват в Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози.
(13) След края на периода, посочен в разпоредбите на ал. 2, лозовите насаждения:
1. се изкореняват за сметка на производителя, като продуктите, произведени от грозде от тази площ, докато не бъде изкоренена, могат да се пускат в обращение само за целите на дестилацията за сметка на производителя и тези продукти не могат да се използват за производството на алкохол с действително алкохолно съдържание 80 об. % или по-малко;
2. могат да се използват от производителя с цел да се позволи съответната площ да произвежда вино, което може да бъде предлагано на пазара, само в случай че бъдат използвани права на презасаждане или права от Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози.
(14) Производителят запазва насажденията и предлага на пазара грозде и/или вино, получено от грозде, произведено от тях, след като писмено уведоми ИАЛВ в 14-дневен срок след изтичането на периода и след предоставянето на права съгласно ал. 13, буква „б".

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
Чл. 16. (1) Правото на ново засаждане се предоставя за площи:
1. за експериментални цели;
2. за подготовка на лозов посадъчен материал;
3. свързани с уедряване на поземлени имоти или с отчуждаване на имоти в обществен интерес.
(2) Правото не може да се прехвърля или преотстъпва на други лица и се упражнява до края на втората винарска година, следваща годината, в която е било предоставено.
(3) За придобиване право на ново засаждане производителят подава в ИАЛВ заявление по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7 и прилага посочените в него документи. За разглеждане на заявлението се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5.
(4) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението по ал. 3 съответното териториално звено (ТЗ) на ИАЛВ извършва проверка на представените документи. При установяване на непълноти и/или нередности ТЗ на ИАЛВ писмено уведомява заявителя, който в срок до 10 работни дни от получаване на уведомлението представя изисканите документи или писмени обяснения. В случай че заявителят не отстрани непълнотите и/или нередностите в определения срок, заявлението се оставя без разглеждане.
(5) В срок до 5 работни дни от извършване на проверката по ал. 4, съответно от отстраняване на непълнотите и/или нередностите, комплектуваната преписка се изпраща в Централното управление (ЦУ) на ИАЛВ.
(6) В срок до 7 работни дни от получаване на документите по ал. 5 изпълнителният директор на ИАЛВ издава акт за право на ново засаждане.
(7) В акта за право на ново засаждане се посочват:
1. правно основание за издаване на акта;
2. име на физическото лице или наименование на юридическото лице - производител, на което се предоставя правото на ново засаждане;
3. регистрационен номер на производителя и идентификационен номер на лозарското стопанство;
4. цел, за която се предоставя правото на ново засаждане;
5. данни за имота или имотите, за които се предоставя правото на ново засаждане – код по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) на землището на населеното място, номер на имота или имотите, размер на площта и правно основание за ползване;
6. наименование на сорт по имоти;
7. срок за упражняване на правото на ново засаждане;
8. период на експеримента – в случаите на ал. 1, т. 1;
9. период за производство на лозов посадъчен материал – в случаите на ал. 1, т. 2;
10. ред за обжалване на акта;
11. други данни.
(8) При засаждане на имот или имоти, посочени в акта за право на ново засаждане, производителят подава в ИАЛВ заявление за край на засаждането по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ. Заявлението се подава в срок до 30 дни от засаждането.
(9) В срок до 30 дни от получаване на заявлението по ал. 8 ИАЛВ извършва проверка на място за съответствие на действително извършеното засаждане с данните от акта.
(10) Проверката по ал. 9 се състои в измерване с GPS устройство и изготвяне на снимков материал на ефективно засадената площ, като резултатите от нея се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и производителя или негов упълномощен представител. В срок до 5 работни дни от извършването на проверката преписката се изпраща в ЦУ на ИАЛВ за отразяване на засаждането в лозарския регистър.
(11) В срок до 15 дни от получаването на преписката по ал. 10 ИАЛВ отразява засаждането в лозарския регистър, за което писмено уведомява производителя и му изпраща актуална справка на лозарското стопанство.
(12) Правата, които не са упражнени в срока по ал. 7, т. 7, се включват в Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози.
(13) Когато правото на ново засаждане е предоставено за площи за експериментални цели или за подготовка на лозов посадъчен материал, след края на периода по ал. 7, т. 8 и 9, лозовите насаждения:
1. могат да се използват от производителя за производство на лозаро-винарски продукти, които да се предлагат на пазара, само в случай, че производителя е получил права от Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози или права на презасаждане, или;
2. се изкореняват за сметка на производителя; продуктите, произведени от грозде от тази площ, докато не бъде изкоренена, могат да се пускат в обращение само за целите на дестилацията за сметка на производителя и не могат да се използват за производството на алкохол с действително алкохолно съдържание 80 обемни процента или по-малко.
(14) в срок до 14 дни от изтичането на периода по ал. 7, т. 8 и 9, производителят:
1. подава заявление в ИАЛВ за ползване на лозовите насаждения – в случаите по ал. 13, т. 1;
2. писмено уведомява ИАЛВ за изкореняване на лозовите насаждения – в случаите по ал. 13, т. 2 и определя срок за изкореняването.
(15) При изкореняване на лозовите насаждения по ал. 13, т. 2 не се пораждат права на презасаждане.


Раздел ІV
Право на презасаждане

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел IV.


Чл. 17. (1) Право на презасаждане се поражда в случаите, когато производителят е изкоренил дадена площ със съществуващи плододаващи лозя в добро агротехническо състояние, които не могат да бъдат отнесени към определението „изоставено лозово насаждение”.
(2) Правото на презасаждане може да се упражни и по реда на
чл. 16, ал. 13.
(3) Правото на презасаждане следва да се упражни от производителя до края на петата винарска година, следваща годината, в която е извършено изкореняването.
(4) Срокът на валидност на правото на презасаждане може да се удължи с 3 години.
(5) За удължаване срока на валидност на правото на презасаждане по ал. 4 производителят подава в ИАЛВ заявление най-късно до 30 дни преди изтичане срока на валидност на правото по ал. 3.
(6) Неупражнените права в сроковете по ал. 3 и 4 преминават в Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози.
(7) Правото на презасаждане се предоставя от ИАЛВ.

Предложение на н.п. Румен Петков
В чл. 17 се създава ал. 3а:
„(3а) Не се разрешава презасаждане на лозови насаждения, създадени по програми с евросредства преди да са минали 12 години.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
Чл. 17. (1) Право на презасаждане се предоставя от ИАЛВ на производители, изкоренили съществуващи плододаващи лозови насаждения в добро агротехническо състояние, които не са изоставени лозови насаждения по смисъла на този закон.
(2) Правото на презасаждане се упражнява от производителя до края на петата винарска година, следваща годината, в която е извършено изкореняването.
(3) В случай на форсмажорни обстоятелства по смисъла на този закон срокът за упражняване на правото на презасаждане по ал. 2 може да се удължи с до три винарски години.
(4) В срок до 30 дни преди изтичане на срока по ал. 2, производителят подава в ИАЛВ заявление за удължаване срока на упражняване на правото на презасаждане.
(5) Неупражнените права в сроковете по ал. 2 и 3 преминават в Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози.
(6) Презасаждане на лозови насаждения, създадени по програми на Европейския съюз може да се извършва не по-рано от 5 винарски години, следващи годината на засаждането на лозовите насаждения.


Чл. 18. (1) За придобиване право на презасаждане лицето подава в ИАЛВ по регистрация на лозарското стопанство заявление за начало на изкореняването по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ, придружено с изискуемите документи, посочени в заявлението, и заплаща такса за разглеждане на заявление за издаване на акт съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ.
(2) В срок до 10 работни дни от подаване на документите по ал. 1 длъжностни лица от ТЗ на ИАЛВ извършват проверка на предоставените документи и сравняват данните за посочените в заявлението имоти с данните от лозарското стопанство, вписани в лозарския регистър.
(3) При установяване на непълноти и/или нередности в приложените документи длъжностните лица от ТЗ на ИАЛВ писмено уведомяват производителя за отстраняването им, който в срок от 10 работни дни от получаване на уведомителното писмо трябва да предостави изисканите документи или писмени обяснения.
(4) В случаите, когато производителят не отстрани нередностите по ал. 3, заявлението се оставя без разглеждане, като може да се подаде ново заявление в съответната винарска година.
(5) В срок до 7 работни дни след извършване на проверката по ал. 2 или след отстраняване на нередностите по ал. 3 длъжностните лица на съответното ТЗ на ИАЛВ извършват проверка на място на заявените имоти за установяване на действителното агротехническо състояние на лозовите насаждения и измерване на ефективно засадената площ с винени лозя, придружено със снимков материал, отразено в контролен лист, подписан от двете страни.
(6) След извършване на проверката по ал. 5 длъжностните лица от съответното ТЗ на ИАЛВ уведомяват писмено заявителя за одобрената ефективно измерена площ, която трябва да се изкорени до края на втората винарска година от уведомлението с цел придобиване право на презасаждане.
(7) Действия по изкореняване на лозовите насаждения се предприемат след получаване на уведомлението по ал. 6.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
Чл. 18. (1) За придобиване право на презасаждане производителят подава заявление за начало на изкореняването по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7, придружено с изискуемите документи, посочени в него. Заявлението се подава в ТЗ на ИАЛВ по регистрация на лозарското стопанство след заплащане на такса за разглеждане съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5.
(2) В срок до 10 работни дни от подаване на заявлението по ал. 1 ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на предоставените документи и сравнява данните за посочените в заявлението имоти с данните от лозарското стопанство, вписани в лозарския регистър.
(3) При установяване на непълноти и/или нередности в заявлението и приложените към него документи ТЗ на ИАЛВ писмено уведомява производителя, който в срок до 10 работни дни от получаване на уведомлението представя изисканите документи или писмени обяснения.
(4) В случаите, когато производителят не отстрани непълнотите и/или нередностите в срока по ал. 3, заявлението се оставя без разглеждане. Производителят може да подаде ново заявление в съответната винарска година.
(5) В срок до 7 работни дни от извършване на проверката по ал. 2 или след отстраняване на непълнотите и/или нередностите по ал. 3, ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на заявените имоти за установяване на действителното агротехническо състояние на лозовите насаждения, измерва ефективно засадената площ с винени лозя и изготвя снимков материал. Резултатите от проверката се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и производителя или негов упълномощен представител.
(6) След извършване на проверката по ал. 5, ТЗ на ИАЛВ писмено уведомява производителя за измерената ефективно засадена площ.
(7) Изкореняването на лозовите насаждения започва след получаване на уведомлението по ал. 6. За придобиване право на презасаждане, производителят трябва да изкорени лозовото насаждение до края на втората винарска година от уведомлението.


Чл. 19. (1) При изкореняването производителят е длъжен да отстрани напълно всички надземни части на лозовите насаждения, включително корените им, и да почисти площта от всички растителни остатъци.
(2) Не по-късно от 30 дни след приключване на изкореняването по ал. 1 производителят подава в съответното ТЗ на ИАЛВ заявление за край на изкореняване по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ.
(3) В срок до 10 работни дни от получаване на заявлението по ал. 2 длъжностни лица от съответното ТЗ на ИАЛВ извършват визуален контрол на място на изкоренените площи за изпълнение на задълженията по ал. 1 и попълват резултатите в контролен лист.
(4) В случай на неизпълнение на изискванията по ал. 1 длъжностни лица от ТЗ на ИАЛВ издават задължително предписание с определен срок.
(5) При неизпълнение на задължителните предписания по ал. 4 в определения срок производителят подлежи на административно наказание по реда на този закон.
(6) В срок до 3 работни дни след извършване на проверката по ал. 2 длъжностни лица от ТЗ на ИАЛВ изготвят предложение до изпълнителния директор на ИАЛВ за издаване на акт за презасаждане.
(7) В срок до 7 работни дни от получаването на предложението по ал. 6 изпълнителният директор на ИАЛВ издава акт за презасаждане. В акта за презасаждане се посочват:
1. правно основание за издаване на акта;
2. име на физическото лице (ФЛ)/наименование на юридическото лице (ЮЛ);
3. регистрационен номер на производителя и идентификационен номер на лозарското стопанство;
4. данните за имота, за който се предоставя право на ново засаждане – ЕКАТТЕ на землището на населеното място, номер на имота, размер на площта и правно основание за ползване;
5. изкорененият сорт лози;
6. срок на валидност на правото;
7. право на обжалване на акта;
8. други данни.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
Чл. 19. (1) При изкореняване производителят е длъжен да отстрани напълно всички надземни части на лозовите насаждения, корените им, както и да почисти площта от всички растителни остатъци.
(2) Не по-късно от 30 дни след приключване на изкореняването производителят подава в съответното ТЗ на ИАЛВ заявление за край на изкореняване по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7.
(3) В срок до 10 работни дни от получаване на заявлението по ал. 2 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на изкоренените площи. Резултатите от проверката се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и производителя или негов упълномощен представител.
(4) В случай на неизпълнение на изискванията по ал. 1 ТЗ на ИАЛВ издава задължително предписание и определя срок за изпълнението им.
(5) В срок до три работни дни след извършване на проверката по ал. 2 ТЗ на ИАЛВ изготвя предложение до изпълнителния директор за издаване на акт за право на презасаждане.
(6) В срок до 7 работни дни от получаването на предложението по ал. 5 изпълнителният директор на ИАЛВ издава акт за право на презасаждане. В акта се посочват:
1. правно основание за издаване на акта;
2. име на физическото лице или наименование на юридическото лице - производител, на което се предоставя правото на презасаждане;
3. регистрационен номер на производителя и идентификационен номер на лозарското стопанство;
4. данни за имота или имотите, за които се предоставя правото на презасаждане – ЕКАТТЕ на землището на населеното място, номер на имота или имотите, размер на площта и правно основание за ползване;
5. изкорененият винен сорт лозиоти;
6. срок за упражняване на правото на презасаждане;
7. ред за обжалване на акта;
8. други данни.


Чл. 20. (1) Производителят подава заявление за начало на презасаждане в ИАЛВ по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ, придружено с изискуемите документи, посочени в заявлението.
(2) В срок до 15 работни дни от получаване на заявлението по ал. 1 длъжностни лица от съответното ТЗ на ИАЛВ извършват визуален контрол на място, като попълват резултатите от проверките в контролен лист, подписан и от двете страни, в случаите, когато презасаждането ще се извършва върху изкоренените имоти.
(3) При промяна на местонахождението на лозовите насаждения в срок до 5 работни дни от получаване на заявлението по ал. 1 длъжностни лица от съответното ТЗ на ИАЛВ извършват документална проверка на приложените документи.
(4) При установяване на непълноти и/или нередности в приложените документи, длъжностните лица от ТЗ на ИАЛВ писмено уведомяват производителя за отстраняването им, който в срок 10 работни дни от получаване на уведомителното писмо трябва да предостави изисканите документи или писмени обяснения.
(5) В случаите, когато производителят не отстрани нередностите по ал. 4, заявлението се оставя без разглеждане, като може да се подаде ново заявление в съответната винарска година.
(6) В срок до 10 работни дни след извършване на проверката по
ал. 2 или след отстраняване на нередностите по ал. 4 длъжностни лица от съответното ТЗ на ИАЛВ извършват визуален контрол на заявените имоти и отразяват резултатите в контролен лист, подписан и от двете страни.
(7) В случай че при проверката на място се установи начало на презасаждане, производителят подлежи на административно наказание по реда на този закон.
(8) След извършване на проверката по ал. 2 или 6 длъжностните лица от съответното ТЗ на ИАЛВ предоставят на производителя копие от контролния лист за извършената теренна проверка и може да започне презасаждане на лозовите насаждения.
(9) В срок 30 дни след приключване на презасаждането на определена площ производителят подава заявление за край на презасаждането в съответното ТЗ на ИАЛВ.
(10) В случай че настъпи промяна в първоначално обявения в заявлението за начало на презасаждане винен сорт и сортът, който реално ще бъде засаден, производителят е длъжен да уведоми писмено ИАЛВ в срок 10 дни от промяната.
(11) В срок до 10 работни дни от получаване на заявлението по
ал. 9 длъжностни лица от съответното ТЗ на ИАЛВ извършват проверка на място на заявените имоти за установяване на ефективно засадената площ с винени лозя, придружено със снимков материал и отразено в контролен лист, подписан от двете страни.
(12) След приключване на проверката по ал. 11 документацията се комплектува и изпраща в срок до 3 работни дни в ЦУ на ИАЛВ за отразяване на засаждането в регистъра на лозарските стопанства на ИАЛВ.
(13) В срок 15 дни от отразяване на засаждането в регистъра на лозарските стопанства на производителя се изпраща актуална справка на лозарското стопанство.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
Чл. 20. (1) За начало на презасаждане производителят подава в ИАЛВ заявление по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7, придружено с изискуемите документи, посочени в него.
(2) Когато презасаждане ще се извършва върху заявени по реда на чл. 18 изкоренени площи, в срок до 15 работни дни от получаване на заявлението по ал. 1 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на площите. Резултатите от проверката се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и производителя или негов упълномощен представител.
(3) При промяна на местонахождението на лозовите насаждения в срок до 5 работни дни от получаване на заявлението по ал. 1 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на приложените документи.
(4) При установяване на непълноти и/или нередности в заявлението и приложените към него документи ТЗ на ИАЛВ писмено уведомява производителя, който в срок до 10 работни дни от получаване на уведомлението представя изисканите документи или писмени обяснения.
(5) В случаите, когато производителят не отстрани непълнотите и/или нередностите в срока по ал. 4, заявлението се оставя без разглеждане. Производителят може да подаде ново заявление в съответната винарска година.
(6) В срок до 10 работни дни от извършване на проверката по ал. 3 или след отстраняване на непълнотите и/или нередностите по ал. 4, ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на заявените имоти. Резултатите от проверката се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и производителя или негов упълномощен представител.
(7) До приключване на проверката по ал. 2 и/или по ал. 6, производителят няма право да започне презасаждане.
(8) В случай на промяна в посочения в заявлението винен сорт лози и сортът, който ще бъде засаден, производителят писмено уведомява ИАЛВ в срок до 10 дни от промяната.
(9) В срок до 30 дни от приключване на презасаждането на определена площ производителят подава в съответното ТЗ на ИАЛВ заявление за край на презасаждането по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7.
(10) В срок до 10 работни дни от получаване на заявлението по
ал. 9 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на заявените имоти. Проверката се състои в измерване с GPS устройство и изготвяне на снимков материал на ефективно засадената площ, като резултатите от нея се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и производителя или негов упълномощен представител. В срок до 5 работни дни от извършването на проверката преписката се изпраща в ЦУ на ИАЛВ за отразяване на засаждането в лозарския регистър.
(11) В срок до 15 дни от получаването на преписката по ал. 10 ИАЛВ отразява засаждането в лозарския регистър, за което писмено уведомява производителя и му изпраща актуална справка на лозарското стопанство.


Раздел V
Прехвърляне на право на презасаждане на винени лозя

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на раздел V:
Раздел V
Прехвърляне на право на презасаждане


Чл. 21. Правото на презасаждане може да се прехвърли изцяло или частично от лозарско стопанство, в което е породено, на друго стопанство на територията на страната, при условие че:
1. част от съответното лозарско стопанство се прехвърля на друго стопанство;
2. част от площите в стопанството, на което се прехвърлят правата, са предназначени за производство на вина със ЗНП или ЗГУ или за отглеждане на лозов посадъчен материал;
3. за лозовите насаждения, породили правото на презасаждане, е подадена редовна годишна декларация за реколта за годината, предхождаща изкореняването, която доказва, че те са плододаващи и отговарят на условията по чл. 17, ал. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
Чл. 21. Правото на презасаждане може да се прехвърли изцяло или частично от лозарското стопанство, на което е предоставено, на друго лозарско стопанство на територията на страната, при условие че:
1. част от съответното лозарско стопанство се прехвърля на другото стопанство;
2. част от площите в стопанството, на което се прехвърлят правата на презасаждане, са предназначени за производство на вина със ЗНП или ЗГУ или за отглеждане на лозов посадъчен материал;
3. за изкоренените лозови насаждения, за които е предоставено правото на презасаждане е подадена декларация за реколта за годината, предхождаща изкореняването, от която е видно, че те са плододаващи и отговарят на условията по чл. 17, ал. 1.


Чл. 22. Условията и редът за прехвърляне права на презасаждане по чл. 21 се уреждат с инструкция на министъра на земеделието и храните.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
Чл. 22. Условията и редът за прехвърляне на права на презасаждане по чл. 21 се уреждат с правилника за прилагане на закона.


Раздел VI
Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на раздел VI:
Раздел VI
Национален резерв от права на засаждане на винени лозя


Чл. 23. (1) Изпълнителната агенция по лозата и виното предоставя права на засаждане от национален резерв след заплащане на такса за разглеждане на заявление за издаване на акт съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ.
(2) Правата по ал. 1 се упражняват преди края на втората винарска година, следваща годината на предоставянето им. След този срок неупражнените права се губят и се връщат към националния резерв.
(3) Правото на засаждане, предоставено от националния резерв, не може да се прехвърля или преотстъпва на други лица.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
Чл. 23. (1) Изпълнителната агенция по лозата и виното създава и поддържа Национален резерв от права на засаждане.
(2) Правата на засаждане от Националния резерв по ал. 1 се предоставят от ИАЛВ на производители с регистрирано лозарски стопанство и се упражняват преди края на втората винарска година, следваща годината на предоставянето им. След изтичане на срока неупражнените права се връщат в Националния резерв.
(3) Права на засаждане от Националния резерв могат да се прехвърлят или преотстъпват при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.


Чл. 24. (1) Националният резерв се попълва от следните права:
1. права на ново засаждане, неупражнени в сроковете по чл. 16,
ал. 1;
2. права на презасаждане, неупражнени в сроковете по чл. 17, ал. 3;
3. права на засаждане, предоставени от националния резерв и неупражнени в срока по чл. 23, ал. 2.
(2) Правата на засаждане в националния резерв, които не са разпределени преди края на петата винарска година след годината на включването им в резерва се погасяват.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
Чл. 24. (1) Националният резерв по чл. 23 се попълва от следните права:
1. права на ново засаждане, неупражнени в сроковете по чл. 16,
ал. 2;
2. права на презасаждане, неупражнени в сроковете по чл. 17, ал. 2 и 3;
3. права на засаждане, предоставени от Националния резерв и неупражнени в срока по чл. 23, ал. 2.
(2) Правата от Националния резерв, които не са разпределени преди края на петата винарска година след годината на включването им в резерва, се погасяват.


Чл. 25. (1) За получаване право на засаждане от националния резерв лицето подава в ИАЛВ заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор, придружено с изискуемите документи, посочени в заявлението, и заплаща такса за разглеждане на заявлението съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ.
(2) В случай че заявителят няма регистрирано лозарско стопанство на територията на лозарския район, в който се намират заявените имоти, след подаване на заявлението по ал. 1 се извършва регистрация.

Предложение на н.п. Пенко Атанасов и н.п. Захари Георгиев
В чл. 25 се създава ал. 3:
„(3) Производители под 40-годишна възраст, притежаващи необходимите професионални умения и компетентност, които създават ново стопанство, не заплащат таксата по ал. 1. Обстоятелството за професионални умения и компетентност се удостоверява с диплома за агроном с бакълавърска или магистърска степен.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
Чл. 25. (1) За придобиване право на засаждане от Националия резрев по чл. 23 лицето подава в ИАЛВ заявление по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7 и прилага посочените в него документи. За разглеждане на заявлението се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5.
(2) Заявление по ал. 1 може да подаде и лице, което няма регистрирано лозарско стопанство на територията на лозарския район, в който се намират заявените имоти, като, за да придобие право на засаждане от Националния резерв, лицето следва да регистрира лозарско стопанство.
(3) Производители под 40-годишна възраст, притежаващи необходимите професионални умения и компетентност и които създават ново стопанство, не заплащат таксата по ал. 1. Обстоятелството за професионални умения и компетентност се удостоверява с диплома за агроном, технолог или аграр-икономист с бакалавърска или магистърска степен.


Чл. 26. (1) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението по чл. 25, ал. 1 служители на ТЗ на ИАЛВ извършват проверка на представените документи и при установяване на непълноти и/или нередности писмено уведомяват заявителя за отстраняването им, който е длъжен в срок до 10 работни дни от получаване на уведомителното писмо да предостави изисканите документи или писмени обяснения. В случай, че заявителят не предостави изисканите документи в срок, преписката се оставя без разглеждане.
(2) В срок до 5 работни дни от проверката по ал. 1, съответно от отстраняване на нередностите, длъжностни лица от съответното ТЗ на ИАЛВ извършват визуален контрол на място на заявените имоти и попълват резултатите в контролен лист.
(3) В срок до 5 работни дни от извършване на проверката по ал. 2 комплектуваната преписка се изпраща в ЦУ на ИАЛВ по ред, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ.
(4) В срок до 7 работни дни от получаване на преписката изпълнителният директор на ИАЛВ издава акт за засаждане на лозя с права от Националния резерв.
(5) В акта за засаждане с права от националния резерв се посочват:
1. правното основание за издаване на акта;
2. име на физическото лице (ФЛ)/наименование на юридическото лице (ЮЛ);
3. регистрационен номер на производителя и идентификационен номер на лозарското стопанство;
4. цел, за която се предоставя право на засаждане;
5. данни за имота, за който се предоставя право на засаждане – ЕКАТТЕ на землището на населеното място, номер на имота, размер на площта и правно основание за ползване;
6. наименование на сорт по имоти;
7. срок на валидност на правото;
8. право на обжалване на акта;
9. други данни.
(6) В срок 30 дни от засаждането на имот/имоти от акта за засаждане с права от Националния резерв, производителят подава в ИАЛВ заявление за край на засаждане по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ.
(7) В случай на поетапно използване на предоставеното право производителят подава заявление за край на засаждане за всеки засаден имот/и и площ по реда и в срока по ал. 6.
(8) В случай че настъпи промяна в първоначално обявения в заявлението за начало на презасаждане винен сорт и сорта, който реално ще бъде засаден, производителят е длъжен да уведоми писмено ИАЛВ в срок 10 дни от промяната.
(9) В срок до 30 дни от получаване на заявлението по ал. 6 длъжностни лица от ИАЛВ извършват проверка на място на ефективно засадената площ.
(10) Проверката по ал. 9 се състои в измерване с GPS на ефективно засадената площ, придружено със снимков материал, като резултатите от нея се отразяват в контролен лист, подписан от двете страни, за съответствие на действително извършеното засаждане с данните от акта.
(11) В срок до 5 работни дни от извършване на проверката по ал. 9 преписката се комплектува и изпраща в ЦУ на ИАЛВ за отразяване на засаждането в лозарския регистър.
(12) В срок 15 дни от отразяване на засаждането в регистъра на лозарските стопанства на производителя се изпраща актуална справка на лозарското стопанство.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
Чл. 26. (1) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението по чл. 25, ал. 1 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на представените документи. При установяване на непълноти и/или нередности ТЗ на ИАЛВ писмено уведомява заявителя, който в срок до 10 работни дни от получаване на уведомлението представя изисканите документи или писмени обяснения. В случай че заявителят не отстрани непълнотите и/или нередностите в определения срок, заявлението се оставя без разглеждане.
(2) В срок до 5 работни дни от извършване на проверката по ал. 1, съответно от отстраняване на непълнотите и/или нередностите, ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на заявените имоти. Резултатите от проверката се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и заявителя или негов упълномощен представител.
(3) В срок до три работни дни след извършване на проверката по ал. 2 ТЗ на ИАЛВ изготвя предложение до изпълнителния директор за издаване на акт за право на засаждане с права от Националния резерв.
(4) В срок до 7 работни дни от получаване на документите по ал. 3 изпълнителният директор на ИАЛВ издава акт за право на засаждане с права от Националния резерв.
(5) В акта по ал. 4 се посочват:
1. правно основание за издаване на акта;
2. име на физическото лице или наименование на юридическото лице - производител, на което се предоставя правото;
3. регистрационен номер на производителя и идентификационен номер на лозарското стопанство;
4. цел, за която се предоставя правото;
5. данни за имота или имотите, за които се предоставя правото – ЕКАТТЕ на землището на населеното място, номер на имота или имотите, размер на площта и правно основание за ползване;
6. наименование на сорт по имоти;
7. срок за упражняване на правото;
8. ред за обжалване на акта;
9. други данни.
(6) В срок до 30 дни от приключване на засаждането на определена площ производителят подава в съответното ТЗ на ИАЛВ заявление за край на засаждането по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7.
(7) В случай на промяна в посочения в заявлението винен сорт лози и сортът, който ще бъде засаден, производителят писмено уведомява ИАЛВ в срок до 10 дни от промяната.
(8) В срок до 10 работни дни от получаване на заявлението по
ал. 6 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на място на засадените имоти. Проверката се състои в измерване с GPS устройство и изготвяне на снимков материал на ефективно засадената площ, като резултатите от нея се отразяват в контролен лист в два екземпляра, подписан от длъжностните лица, извършили проверката и производителя или негов упълномощен представител. В срок до 5 работни дни от извършването на проверката преписката се изпраща в ЦУ на ИАЛВ за отразяване на засаждането в лозарския регистър.
(9) В срок до 15 дни от получаването на преписката по ал. 8 ИАЛВ отразява засаждането в лозарския регистър, за което писмено уведомява производителя и му изпраща актуална справка на лозарското стопанство.


Раздел VІI
Лозарски регистър

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VII.


Чл. 27. (1) Изпълнителна агенция по лозата и виното поддържа и актуализира лозарски регистър с цел управление и контрол на производствения потенциал, който е публичен и достъпен, на интернет страницата на ИАЛВ в съответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
(2) Процедурите по управление и контрол на производствения потенциал позволяват безпроблемно общо функциониране или обмен на данни с Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) чрез лозарския регистър.
(3) За всеки производител в лозарския регистър се поддържа най-малко информацията, определена с правилника за прилагане на закона.
(4) За целите на контрола на производствения потенциал ИАЛВ извършва регистрация на гроздо- и винопроизводители, като създава досиета на гроздопроизводителите и производствени досиета на винопроизводителите в лозарския регистър.
(5) За вписване в регистъра по ал. 1 производителите подават в ИАЛВ заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор, придружено с изискуемите документи, посочени в заявлението.
(6) При първоначално въвеждане в лозарския регистър производителите получават уникален идентификационен номер (УИН), който не може да се прехвърля.
(7) В срок 10 дни от подаване на заявлението по ал. 5 ИАЛВ извършва вписването и издава удостоверение за вписване в регистъра на гроздо- и винопроизводителите, в което се вписва техният УИН.
(8) Уникалният идентификационен номер съдържа код за гроздо-винопроизводител, данни за годината на вписване и пореден номер на вписването.
(9) При регистрация на гроздопроизводител по реда на ал. 4 се създава досие.
(10) Досиетата на гроздопроизводителите съдържат информация за идентификация на лозарско стопанство, регистрирано в лозарския район по местонахождение на имотите, характеристики на лозарските парцели, както и информация по отношение на декларациите за реколта, сертификати за произход на винено грозде, обобщена годишна справка за издадените придружителни документи за превоз на винено грозде, промени в структурата на лозарското стопанство, уникален регистрационен номер (УРН) в ИСАК, както и информация по отношение на правата на презасаждане, засаждане с права от националния резерв, незаконно засадени лозя, подпомагане за преструктуриране, конверсия и събиране на реколта на зелено.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 27, ал. 4 след думата „регистрация на гроздо- и винопроизводители” се прибавят и думите „плодо- и винопризводители”
Предложението беше оттеглено.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
Чл. 27. (1) За целите на контрола ИАЛВ поддържа лозарски регистър, който съдържа актуализирана информация за производствения потенциал. Регистърът е публичен и достъпен на интернет страницата на ИАЛВ, в съответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
(2) В лозарския регистър по ал. 1 се вписват гроздопроизводителите, лозарските стопанства и винопроизводителите.
(3) Изпълнителната агенция по лозата и виното създава и поддържа досиета на гроздопроизводителите и производствени досиета на винопроизводителите, които са част от лозарския регистър.
(4) Изискванията за съдържанието на досиетата по ал. 3 се определят с правилника за прилагане на закона.
(5) Регистърът по ал. 1 се поддържа по начин, позволяващ съвместно функциониране или обмен на данни с Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
(6) За вписване в регистъра по ал. 1 производителите подават в ИАЛВ заявление по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7 и прилагат посочените в него документи.
(7) При първоначално вписване в лозарския регистър производителите получават уникален идентификационен номер (УИН), който не може да се прехвърля. Уникалният идентификационен номер съдържа код за гроздопроизводител или винопроизводител, данни за годината на вписване и пореден номер на вписването.
(8) В срок до 10 дни от подаване на заявлението по ал. 6 ИАЛВ извършва вписването и издава удостоверение за регистрация на гроздопроизводител или винопроизводител, в което вписва УИН.


Чл. 28. Изпълнителната агенция по лозата и виното администрира мерките за подпомагане на лозаро-винарския сектор.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
Чл. 28. Досиетата на гроздопроизводителите по чл. 27, ал. 3 съдържат информация за идентификация на лозарско стопанство, регистрирано в лозарския район по местонахождение на имотите, характеристики на лозарските парцели, както и информация по отношение на декларациите за реколта, сертификати за произход на винено грозде, обобщена годишна справка за издадените придружителни документи за превоз на винено грозде, промени в структурата на лозарското стопанство, уникален регистрационен номер (УРН) в ИСАК, както и информация по отношение на правата на презасаждане, засаждане с права от Националния резерв, незаконно засадени лозя, подпомагане за преструктуриране, конверсия и събиране на реколта на зелено.


Чл. 29. (1) Лозарско стопанство може да регистрира всяко физическо или юридическо лице, което:
1. придобива или ползва засадена с лозови насаждения площ от най-малко 0,1 хектара или предлага на пазара вино, произведено от нея;
2. придобива права на засаждане от националния резерв и няма регистрирано лозарско стопанство в лозарския район, в който се намират имотите, за които е получило права;
3. придобива права на презасаждане по реда на чл. 17 и няма регистрирано лозарско стопанство в лозарския район, в който се намират имотите, за които е придобило права.
(2) Всяко лозарско стопанство се вписва в регистъра по чл. 27 с индивидуален идентификационен номер.
(3) Идентификационният номер по ал. 8 се състои от 11 цифри, като първата идентифицира лозарския район, втората - номера на териториалното звено на ИАЛВ по местонахождение на лозарското стопанство, от трета до седма - кода по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) на населеното място, в чието землище се намират лозарските парцели, от осма до единадесета - поредния номер на вписването в землището.
(4) Лозарското стопанство се състои от лозарски парцели, идентифицирани в система за идентификация на лозарските парцели, притежаващи уникална идентификация и стопанисвани от един гроздопроизводител.
(5) Системата за идентификация на лозарските парцели се създава на базата на карти и документи от поземлените регистри или други картографски препратки. Използваните техники се основават на компютризирана географска информационна система, включително, за предпочитане, въздушни или спътникови ортогонални изображения, с хомогенен стандарт, гарантиращ точност, равна поне на картографската с мащаб 1:10 000.
(6) Системата за идентификация на лозарските парцели е съвместима със системата за идентификация на земеделските парцели по
чл. 33 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
(7) Лозарският парцел съдържа най-малко характеристиките, определени с правилника за прилагане на закона.
(8) Информацията, свързана с характеристиките на лозарските парцели, се посочва отделно в досието на гроздопроизводителя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
Чл. 29. (1) Лозарското стопанство се състои от лозарски парцели, стопанисвани от един гроздопроизводител. Лозарските стопанства се вписват в регистъра по чл. 27.
(2) Лозарско стопанство по ал. 1 може да регистрира всяко физически или юридическо лице, което:
1. придобива или ползва засадена с лозови насаждения площ от най-малко 0,1 хектара;
2. е подало заявление за придобиване право на засаждане от Националния резерв по реда на чл. 25, ал.2;
3. придобива права на презасаждане с цел промяна на местонахождението на лозови насаждения.
(3) При вписване в регистъра по чл. 27 лозарското стопанство получава идентификационен номер (ИН), който се състои от 11 цифри, като първата идентифицира лозарския район, втората - номера на ТЗ на ИАЛВ по местонахождение на лозарското стопанство, от трета до седма - ЕКАТТЕ на населеното място, в чието землище се намират лозарските парцели, от осма до единадесета - поредния номер на вписването в землището.
(4) Лозарските парцели по ал. 1 се индивидуализират в система за идентификация на лозарските парцели и притежават уникална идентификация. Системата за идентификация е съвместима със системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл. 33 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
(5) Системата за идентификация по ал. 4 се създава на базата на карти и документи от поземлените регистри или други картографски препратки. Използваните техники се основават на компютризирана географска информационна система, включително въздушни или спътникови ортогонални изображения, с хомогенен стандарт, гарантиращ точност, равна поне на картографската с мащаб 1:10 000.


Чл. 30. (1) При регистрация на винопроизводител по реда на чл. 27 се създава производствено досие.
(2) Производствените досиета на винопроизводителите съдържат идентификация на обектите за производство, складиране и съхранение на вино и други продукти от грозде и вино, производствен и съдов капацитет, списъци на технолозите, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по реда на този закон, задължителните декларации за производство и декларации за стокови запаси, обобщена тримесечна справка за издадените придружителни документи за превоз на вино и продукти от грозде и вино. В един производствен обект се регистрира само един винопроизводител.
(3) В 30-дневен срок от настъпване на промяна в регистрацията по чл. 27, ал. 4 винопроизводителите подават заявление за промяна в обстоятелствата, придружено със:
1. документи, удостоверяващи промяната;
2. документ за платена такса за разглеждане на заявлението съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
Чл. 30. (1) Производствените досиета на винопроизводителите по чл. 27, ал. 3 съдържат съдържат идентификация на обектите за производство, складиране и съхранение на вино и лозаро-винарски продукти, производствен и съдов капацитет, списъци на технолозите, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по реда на този закон, задължителните декларации за производство и декларации за стокови запаси, обобщена тримесечна справка за издадените придружителни документи за превоз на вино и лозаро-винарски продукти. В един производствен обект се регистрира само един винопроизводител.
(2) В срок до 30 дни от настъпване на промяна във вписаните в регистъра по чл. 27 обстоятелства винопроизводителите подават заявление за промяна, придружено със:
1. документи, удостоверяващи промяната;
2. документ за платена такса за разглеждане на заявлението съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5.

Чл. 31. (1) Информацията в лозарския регистър се съхранява най-малко за период 5 винарски години следващи годината, за която се отнася.
(2) Изпълнителна агенция по лозата и виното най-малко веднъж на
5 години извършва проверка за съответствие между информацията от досието на гроздопроизводителя и фактическото състояние на лозарското стопанство.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.


Раздел VIII
Промени в структурата на лозарско стопанство

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VIII.


Чл. 32. (1) Изпълнителната агенция по лозата и виното отразява в лозарския регистър настъпилите промени в структурата на лозарските стопанства.
(2) За промени в структурата на лозарско стопанство се смятат следните действия:
1. включване и/или отделяне на лозарски имот/имоти от едно лозарско стопанство в друго, както и промяна на начина на стопанисване на лозарските имоти;
2. разделяне на лозарски имот, при което от първоначалния имот се образуват два или повече самостоятелни имота, и/или обединяване на лозарски имоти, при което от два или повече съседни имота се образува нов имот.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.


Чл. 33. (1) В срок 30 дни от настъпване на промяна по чл. 32, ал. 2, т. 1 и 2 гроздопроизводителите подават заявления за промяна в структурите на лозарските им стопанства пред териториалните звена по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ, придружено с изискуемите документи, посочени в заявлението, и прилага документ за платена такса за разглеждане на заявлението съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава задължително за всяко лозарско стопанство.
(3) Когато производител, който няма регистрирано лозарско стопанство в съответния лозарски район, придобие имот/и в случаите по
чл. 32, ал. 2, т. 1 и 2, въз основа на подаденото заявление по ал. 1 и в случаите на трансфер се регистрира лозарското стопанство.
(4) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението по ал. 1 служители на ТЗ на ИАЛВ извършват проверка на представените документи и при установяване на непълноти и/или нередности писмено уведомяват заявителя за отстраняването им, който е длъжен в срок до 10 работни дни от получаване на уведомителното писмо да предостави изисканите документи или писмени обяснения. В случай че заявителят не предостави изисканите документи в срок, промяна в структурата на лозарското стопанство не се извършва.
(5) Длъжностни лица от ИАЛВ отразяват промените в лозарските стопанства в срок до 30 дни от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняването на непълнотите и/или нередностите по ал. 4.
(6) След отразяване на промените по ал. 5 на гроздопроизводителите се издава справка, отразяваща актуалното състояние на лозарските стопанства.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
Чл. 33. (1) В срок до 30 дни от настъпване на промяна по чл. 32, ал. 2, гроздопроизводителят подава заявление за промяна в структурата на лозарското стопанство пред съответното ТЗ на ИАЛВ по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7, придружено с изискуемите документи, посочени в него, и прилага документ за платена такса за разглеждане на заявлението съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5.
(2) Заявление по ал. 1 се подава за всяко лозарско стопанство.
(3) Когато производител, който няма регистрирано лозарско стопанство в съответния лозарски район, придобие имот/и в случаите по чл. 32, ал. 2, както и в случаите на прехвърляне на права на засаждане, въз основа на подаденото заявление по ал. 1 се регистрира лозарското стопанство.
(4) В срок до 5 работни дни от подаване на заявлението по ал. 1 съответното ТЗ на ИАЛВ извършва проверка на представените документи. При установяване на непълноти и/или нередности ТЗ на ИАЛВ писмено уведомява заявителя, който в срок до 10 работни дни от получаване на уведомлението представя изисканите документи или писмени обяснения. В случай че заявителят не отстрани непълнотите и/или нередностите в определения срок, промяна в структурата на лозарското стопанство не се извършва.
(5) В срок до 30 дни от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняването на непълнотите и/или нередностите по ал. 4 ИАЛВ отразява промените, за което писмено уведомява производителя и му изпраща актуална справка на лозарското стопанство.


Глава пета
ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ И КАТЕГОРИИ ВИНА

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.


Чл. 34. (1) Категориите лозаро-винарски продукти се определят съгласно приложение № 1, част І.
(2) Типът на вината се определя от съдържанието на остатъчна захар съгласно приложение № 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
Чл. 34. (1) Категориите лозаро-винарски продукти се определят съгласно приложение № 1.
(2) Типът на вината се определя от съдържанието на остатъчна захар съгласно приложение № 2.


Чл. 35. Вината се класифицират като:
1. вина със ЗНП;
2. вина със ЗГУ;
3. сортови вина без ЗНП/ЗГУ;
4. вина без ЗНП/ЗГУ.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 35 се създава т. 5 „Плодови вина”.
Предложението беше оттеглено.

Предложение на н.п. Захари Георгиев
В чл. 35 т. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.


Чл. 36. Условията, на които трябва да отговарят, редът за производство и регистрацията на вината със ЗНП, вината със ЗГУ и сортовите вина без ЗНП/ЗГУ се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36:
Чл. 36. Условията, на които трябва да отговарят, редът за производство и регистрацията на вината със ЗНП, вината със ЗГУ и сортовите вина без ЗНП/ЗГУ се определят с правилника за прилагане на закона.


Чл. 37. Вино със ЗНП е вино, което е произведено в определен географски район, микрорайон или местност, чието наименование се използва за означаването му, и неговото качество и характеристики се дължат основно или изключително на специфичната географска среда с присъщите й природни и човешки фактори. Гроздето, от което е произведено, произхожда изключително от този географски район, микрорайон или местност и е получено от винени сортове лози от вида Vitis vinifera.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 37 след думите „гроздето” се добавя „или плодове” и след думите „Vitis vinifera” се добавя и „плодове”.
Предложението беше оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.


Чл. 38. Вино със ЗГУ е вино, което е произведено в район или определена местност, чието наименование се използва за означаването му, и което притежава специфично качество, известност или други характеристики, които могат да се припишат на географския му произход. Най-малко 85 на сто от гроздето, използвано за неговото производство, произхожда изключително от този географски район и е получено от винени сортове лози от вида Vitis vinifera или кръстоска на Vitis vinifera с други видове от рода Vitis.

Предложение на н.п. Захари Георгиев
В чл. 38 да отпаднат думите „или кръстоска на Vitis vinifera с други видове от рода Vitis”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.


Чл. 39. (1) Сортово вино е вино, което не притежава ЗНП и ЗГУ, но носи наименования на винени сортове лози и/или година на реколта, при условие че е сертифицирано по реда на наредбата по чл. 36.
(2) Сортовите вина се предлагат на пазара след регистрация на производителите им и получаване на сертификат за производство на сортово вино, издаден от ИАЛВ, и събира такса за сертифициране по реда на наредбата по чл. 36 съгласно Тарифата за таксите на ИАЛВ.
(3) От таксата по ал. 2 се освобождават производители на сортови вина, произведени от местни винени сортове грозде.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
Чл. 39. (1) Сортово вино без ЗНП и ЗГУ е вино, което:
1. е получено от винени сортове лози от вида Vitis vinifera;
2. не притежава ЗНП и ЗГУ;
3. носи наименование на винен сорт лоза и/или година на реколта;
4. притежава удостоверение за производство, издадено от ИАЛВ по ред определен с правилника за прилагане на закона.
(2) За издаване на удостоверението по ал. 1 се събира такса, съгласно тарифата по чл. 2, ал. 5. Производители на сортови вина, произведени от грозде от местни винени сортове лози не заплащат такса.
(3) Сортовите вина без ЗНП и ЗГУ се предлагат на пазара след регистрация на производителите им и получаване на удостоверение за производство по ал. 1.


Чл. 40. Вино без ЗНП и ЗГУ е вино, при производството на което не са спазени изискванията, посочени в чл. 37, 38 и 39, и не притежава означения за винени сортове лози и година на реколта.

Предложение на н.п. Захари Георгиев
Член 40 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40:
Чл. 40. Вино без ЗНП и ЗГУ е вино, получено от винени сортове лози от вида Vitis vinifera и не притежава характеристиките на вината по чл. 37, 38 и 39, ал. 1.


Глава шеста
ПРОИЗВОДСТВО НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.


Раздел І
Регистрация

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на раздел I:
Раздел І
Общи разпоредби


Чл. 41. Производството на винено грозде, вино и други продукти от грозде или вино се осъществява от юридически и физически лица, които са вписани в регистъра по реда на чл. 27, ал. 4.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 41 след думите „други продукти от грозде” се добавят думите „плодови вина”.
Предложението беше оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41:
Чл. 41. Производството на винено грозде и лозаро-винарски продукти се осъществява от юридически и физически лица, които са вписани в регистъра по чл. 27.


Раздел ІІ
Задължителни декларации

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на раздел II:
Раздел ІІ
Декларации


Чл. 42. Ежегодно в срок до 15 януари производителите на грозде, което е предназначено за производство на вино, гроздова мъст и продукти от грозде и вино, декларират пред ТЗ на ИАЛВ произведените количества грозде от последната реколта с декларация за реколта.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 42 след думите „производители на грозде” се добавя думата и „плодове”.
Предложението беше оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42:
Чл. 42. Ежегодно в срок до 15 януари производителите на винено грозде подават пред ТЗ на ИАЛВ декларация за реколтата от грозде за текущата винарска година.


Чл. 43. Ежегодно в срок до 15 януари физическите или юридическите лица, включително кооперациите, които са произвели от реколтата на текущата лозарска година вино и/или гроздова мъст, подават пред ТЗ на ИАЛВ декларация за производството.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43:
Чл. 43. (1) Ежегодно в срок до 15 януари физическите или юридическите лица, включително кооперациите, които са произвели от реколтата на текущата винарска година вино и/или гроздова мъст, подават пред ТЗ на ИАЛВ декларация за производството.
(2) Декларации по ал. 1 подават и физическите или юридическите лица, включително кооперациите, които са преработили и/или търгували винено грозде и/или гроздова мъст подават пред ТЗ на ИАЛВ декларация за преработка и/или търговия.


Чл. 44. От подаване на декларация по чл. 42 и 43 се освобождават:
1. производители, чиято продукция от грозде е изцяло предназначена за консумация в непреработен вид, за сушене или за директна преработка в гроздов сок, както и производителите, които получават в своите производствени съоръжения чрез винификация на закупени продукти количество вино, по-малко от 10 хектолитра, което не е или няма да бъде търгувано под каквато и да е форма;
2. производители, които са свързани със или са членове на кооперация, задължена да подава декларация, и които предават своята продукция от грозде на тази кооперация, но запазват правото си да получават чрез винификация за семейна консумация количество вино,
по-малко от 10 хектолитра.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44:
Чл. 44. (1) Не подават декларации по чл. 42 производители:
1. чиято продукция от грозде е изцяло предназначена за консумация в непреработен вид, за сушене или за директна преработка в гроздов сок;
2. чиито стопанства включват по-малко от 0,1 хектара лозарска площ, реколтата от които няма да бъде обект на търговия;
3. чиито стопанства включват по-малко от 0,1 хектара лозарска площ и предават цялата получена реколта на кооперация.
(2) Не подават декларации по чл. 43, ал. 1 производители, които получават в своите производствени съоръжения чрез винификация на закупени продукти количество вино, по-малко от 10 хектолитра, което не е или няма да бъде обект на търговия.
(3) Не подават декларации по чл. 43, ал. 2 производители, които са членове на кооперация, задължена да подава декларация, и предават своята продукция от грозде на тази кооперация, но запазват правото си да получават чрез винификация за семейна консумация количество вино, по-малко от 10 хектолитра.


Чл. 45. (1) Ежегодно в срок до 10 септември физическите или юридически лица, включително кооперациите, различни от частните потребители и търговците на дребно, подават в ИАЛВ декларация за стоковите запаси от гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана концентрирана гроздова мъст и вино, които съхраняват към 31 юли на текущата година.
(2) В декларацията по ал. 1 не се включват продуктите, които са получени от реколтата от грозде през същата календарна година.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.


Чл. 46. Образците на декларациите по чл. 42, 43 и 45, ал. 1 се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46:
Чл. 46. Образците на декларациите по чл. 42, 43 и 45, ал. 1 се утвърждават по реда на чл. 2, ал. 7.


Раздел ІІІ
Дневници

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III


Чл. 47. (1) Регистрираните производители на вино и на продукти от грозде и вино са длъжни да водят дневници за технологичния процес по образци.
(2) Дневници се водят поотделно за всеки производствен обект.
(3) Министърът на земеделието и храните утвърждава образци на дневниците по ал. 1.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 47, ал. 1 след думата „производителина вино и на продикти от грозде и вино” се добавя „и плодове”.
Предложението беше оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47:
Чл. 47. (1) Регистрираните производители на вино и на продукти от грозде и вино са длъжни да водят дневници за лозаро-винарските продукти, суровини и енологични манипулации.
(2) Дневници се водят поотделно за всеки производствен обект.
(3) Формата, съдържанието и начинът на водене на дневниците по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.


Чл. 48. (1) Вписвания в дневниците могат да правят само регистрираните производители или упълномощени от тях енолози, вписани в удостоверението за регистрация по чл. 27, ал. 7.
(2) Вписванията в дневниците се извършват за всеки отделен продукт, посочен с неговото търговско наименование, четливо, по незаличим начин, без оставяне на празни полета и страници, в хронологична последователност.
(3) Вписванията в дневниците по ал. 2 се извършват не по-късно от края на работния ден, следващ деня на постъпването им, а в случай на извеждане от обекта - не по-късно от третия работен ден, следващ деня на извеждането им.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48:
Чл. 48. (1) Вписванията на продуктите, суровините и енологичните манипулации в дневниците по чл. 47, ал. 1 могат да правят само регистрираните производители или упълномощени от тях енолози, вписани в удостоверението за регистрация по чл. 27, ал. 8.
(2) Вписванията в дневниците се извършват за всеки отделен продукт, суровина и енологична манипулация без оставяне на празни полета и страници, в хронологична последователност по незаличим начин.
(3) Вписванията на продукти в дневниците се извършват не по-късно от края на работния ден, следващ деня на постъпването им в обекта, а в случай на извеждане на продукти от обекта вписването в дневниците се извършва не по-късно от третия работен ден, следващ деня на извеждането им.
(4) Вписванията на суровините в дневниците се извършват не по-късно от края на работния ден, следващ деня на постъпването им в обекта или извеждането им от него, а в случай на употреба вписването на суровините се извършва в деня на употребата.
(5) Вписването на енологичните манипулации в дневниците се извършва не по-късно от първия работен ден, следващ деня на манипулацията, а в случай на повишаване на естественото алкохолно съдържание, повишаване или намаляване на киселинното съдържание – в деня на извършване на манипулацията.

Чл. 49. (1) Регистрираните производители могат да водят дневниците по чл. 47 на хартиен носител или в електронен вид, при условие че:
1. електронните дневници са създадени чрез компютризирана система, в съответствие с изискванията на чл. 48, ал. 2; данните, вписвани в дневниците, водени в електронен вид, са идентични с тези, водени на хартиен носител;
2. дневниците на хартиен носител са с последователна номерация и с трайно прикрепени листа (прономеровани и прошнуровани);
3. за извършване на вписване в дневниците, водени в електронен вид, може да се използва подходяща счетоводна система, при условие че данните, които трябва да бъдат записани, са предвидени в системата.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:
Чл. 49. (1) Регистрираните производители водят дневниците по чл. 47 на хартиен носител или в електронен вид при условие, че:
1. дневниците на хартиен носител са с последователна номерация и с трайно прикрепени страници (прономеровани и прошнуровани);
2. дневниците, водени в електронен вид, са създадени чрез компютризирана система в съответствие с изискванията на чл. 48 и за извършване на вписване в тях се използва подходяща счетоводна система, при условие че данните, които трябва да бъдат записани, са предвидени в системата.
(2) Данните, вписвани в дневниците, водени в електронен вид, са идентични с тези, водени на хартиен носител.


Чл. 50. (1) Дневниците по чл. 47, ал. 3 се приключват ежегодно и се заверяват за следващата отчетна година от служителите на ТЗ на ИАЛВ.
(2) Дневниците се съхраняват от регистрираните лица за срок
10 години.
(3) Дневниците се съхраняват на територията на производствения обект, за който се водят, и се намират непрекъснато на разположение на контролните органи.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50:
Чл. 50. (1) Дневниците по чл. 47 се приключват ежегодно и се заверяват за следващата отчетна година от ТЗ на ИАЛВ.
(2) Регистрираните производители съхраняват дневниците на територията на производствения обект, за който се водят за срок от 5 години. При извършване на проверка дневниците се предоставят на контролните органи на ИАЛВ.


Чл. 51. Постъпилите входящи суровини в т. ч. грозде, предназначени за ферментация, суровини и материали, предназначени за енологични цели и манипулации, се вписват в дневник съгласно чл. 47, ал. 3.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51:
Чл. 51. Производителите на винен оцет и търговците на дребно на лозаро-винарски продукти не водят дневници по чл. 47.


Чл. 52. Извършените енологични манипулации се вписват в дневник съгласно чл. 47, ал. 3.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52:
Чл. 52. Продуктите, суровините и енологичните манипулации, които подлежат на вписване в дневниците по чл. 47, задължителната информация за вписване и допустимите загуби от изпарения при съхранение, от извършени манипулации или от промяна в категорията на продукта, се определят с правилника за прилагане на закона.


Чл. 53. (1) Вписванията в дневника по чл. 76 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове, извършвани от лицензирани складодържатели, се приемат и за вписвания, извършени по този закон.
(2) Вписванията в дневника по чл. 52 се извършват не по-късно от работния ден, следващ извършването на манипулацията, а в случаите на повишаване на естественото алкохолно съдържание, повишаване или намаляване на киселинното съдържание - в деня на извършване на манипулацията.
(3) Вписванията в дневника по ал. 1 се извършват в сроковете, определени в чл. 74, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.

Предложение на н.п. Румен Петков
В чл. 53, ал. 1 да отпадне „Поради дублиране на документацията при описване на технологичните процеси”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53:
Чл. 53. (1) Вписванията в дневника по чл. 76 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 42 от 2006 г., изм. и доп., бр. 61 и 70 от 2006 г., бр. 8 и 33 от 2007 г., бр. 4 от 2008 г., бр. 28 и 100 от 2009 г., бр. 24 и 78 от 2010 г., бр. 16 и 44 от 2011 г. и бр. 7 от 2012 г.), извършвани от лицензирани складодържатели, се приемат и за вписвания, извършени по този закон.
(2) Вписванията в дневника по ал. 1 се извършват в сроковете, определени в чл. 74, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.


Раздел ІV
Разрешени енологични практики и ограничения

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел IV.


Чл. 54. (1) Разрешените енологични практики и ограничения, приложими към производството и съхраняването на продуктите по приложение № 1, част І, условията за прилагането им и граничните стойности при употребата им са определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на:
1. гроздов сок и концентриран гроздов сок;
2. гроздова мъст и концентрирана гроздова мъст, предназначена за приготвяне на гроздов сок.
(3) Разрешените енологични практики се използват единствено за осигуряване на правилната винификация, правилното съхраняване или правилното пречистване на продукта.
(4) Продуктите по приложение № 1, част І се произвеждат в съответствие с ограниченията, определени с правилника за прилагане на закона.
(5) Прясно грозде, гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, концентрирана гроздова мъст, концентрирана ректифицирана гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, спрян чрез добавка на алкохол, гроздов сок, концентриран гроздов сок и вино или смеси от тези продукти, които произхождат от трети страни, не могат да бъдат превърнати в продуктите по приложение № 1, част І или добавени към такива продукти на територията на Европейския съюз.
(6) Изключенията от ограниченията, посочени в ал. 5 по отношение на продукти с произход от трети страни, се определят в правилника за прилагане на закона.
(7) Извеждането на вторичните продукти под наблюдение се урежда ежегодно с инструкция на министъра на земеделието и храните.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54:
Чл. 54. (1) Разрешените енологични практики, приложими към производството и съхраняването на продуктите по приложение № 1, условията за прилагането им и граничните стойности при употребата им, както и спецификациите за чистотата и идентичността на веществата, използвани в енологичните практики, се определят с правилника за прилагане на закона.
(2) Енологичните практики по ал. 1 не се прилагат по отношение на:
1. гроздов сок и концентриран гроздов сок;
2. гроздова мъст и концентрирана гроздова мъст, предназначена за приготвяне на гроздов сок.
(3) Разрешените енологични практики се използват само за осигуряване на правилната винификация, правилното съхраняване или правилното пречистване на продукта.
(4) Ограниченията, приложими към производството и съхраняването на продуктите по приложение № 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
(5) Прясно грозде, гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, концентрирана гроздова мъст, концентрирана ректифицирана гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, спрян чрез добавка на алкохол, гроздов сок, концентриран гроздов сок и вино или смеси от тези продукти, които произхождат от трети държави, не могат да бъдат преработени в продуктите по приложение № 1 или добавени към такива продукти на територията на Европейския съюз.
(6) Изключенията от ограниченията, посочени в ал. 5 по отношение на продукти с произход от трети държави, се определят с правилника за прилагане на закона.
(7) Условията и редът за извеждането на вторичните продукти под наблюдение се урежда с правилника за прилагане на закона.


Чл. 55. (1) Разрешените енологични практики и ограниченията по отношение на обогатяване, повишаване или намаляване на киселинното съдържание на пенливи вина, висококачествени пенливи вина, висококачествени пенливи ароматизирани вина и ликьорните вина се определят с правилника за прилагане на закона.
(2) Разрешените енологични практики по ал. 1 се прилагат, без да засягат общите енологични практики и ограничения по чл. 54.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55:
Чл. 55. (1) Разрешените енологични практики и ограниченията по отношение на повишаване на естественото алкохолно съдържание и повишаване или намаляване на киселинното съдържание на пенливи вина, качествени пенливи ароматизирани вина и ликьорните вина се определят с правилника за прилагане на закона.
(2) Разрешените енологични практики по ал. 1 се прилагат, без да засягат общите енологични практики и ограничения по чл. 54.


Чл. 56. (1) Вина могат да се получат чрез смесване или купажиране само ако съставките на това смесване или на това купажиране притежават характеристики, предвидени за получаване на вино, съгласно чл. 54, ал. 1.
(2) Купажирането на бяло вино, което не притежава ЗНП/ЗГУ, с червено вино, което не притежава ЗНП/ЗГУ, не може да доведе до получаването на вино розé.
(3) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато крайният продукт е предназначен за приготвяне на ферментационна смес или е предназначен за производството на искрящи вина.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56:
Чл. 56. (1) Купажирането на вина се извършва при условията на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 606/2009 на Комисията от 10 юли 2009 г. относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на категориите лозаро-винарски продукти, енологични практики и приложимите ограничения (ОВ L 193, от 24.7.2009 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 606/2009.
(2) При купажирането по ал. 1 се смесват вина или гроздова мъст - с различен географски произход, получени от различни винени сортове грозде, от различни реколти или различни категории вино или гроздова мъст, произведени на територията на страната и/или на територията на държава членка на Европейския съюз.
(3) Различни категории вино и мъст по смисъла на ал. 2 са:
1. червено вино, бяло вино и гроздова мъст или вина, подходящи за получаване на една от тези категории вино;
2. вина без ЗНП/ЗГУ, вина със ЗНП/ЗГУ, както и гроздова мъст или вина, подходящи за получаване на една от тези категории вино.


Чл. 57. Спецификациите за чистотата и идентичността на веществата, използвани в енологичните практики, се определят с правилника за прилагане на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57:
Чл. 57. (1) Посочените в чл. 54 разрешени енологични практики и ограничения не се прилагат за производство на плодово вино.
(2) Условията и редът за производството, признаването и предлагането на плодово вино се определят с правилника за прилагане на закона.


Раздел V
Обогатяване на лозаро-винарските продукти, повишаване на киселинното съдържание и намаляване на киселинното съдържание

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел V.


Чл. 58. (1) Когато климатичните условия го налагат, с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ или на оправомощено от него длъжностно лице се разрешава повишаване на естественото алкохолно съдържание по обем за прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация, младото вино в процес на ферментация и виното, получено от винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с чл. 35.
(2) Повишаването на естественото алкохолно съдържание по обем не може да надхвърля 1,5 обемни процента.
(3) В години с изключително неблагоприятни климатични условия министърът на земеделието и храните може да поиска от Европейската комисия границата по ал. 2 да бъде повишена с 0,5 обемни процента.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.


Чл. 59. (1) Повишаването на естественото алкохолно съдържание по обем, посочено в чл. 58, ал. 2, може да се извършва единствено:
1. за прясното грозде, частично ферментиралата гроздова мъст и младото вино в процес на ферментация - само с добавяне на захароза, концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст;
2. по отношение на гроздова мъст - чрез добавяне на захароза, на концентрирана гроздова мъст или на концентрирана ректифицирана гроздова мъст, или чрез частична концентрация, включително чрез обратна осмоза;
3. по отношение на вино - посредством частична концентрация чрез студ.
(2) Добавянето на захароза съгласно ал. 1 може да се осъществи единствено със сухо подслаждане със захар.

Предложение на н.п. Лъчезар Тошев
В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думата „захароза”се заличава;
б) в т. 2 думите „на захароза” се заличават.
3. Алинея 2 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59:
Чл. 59. Повишаването на естественото алкохолно съдържание по обем, посочено в чл. 58, ал. 2, може да се извършва само чрез:
1. добавяне на захароза, концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст - за прясното грозде, частично ферментиралата гроздова мъст и младото вино в процес на ферментация;
2. добавяне на захароза, на концентрирана гроздова мъст или на концентрирана ректифицирана гроздова мъст, или чрез частична концентрация, включително чрез обратна осмоза - за гроздова мъст;
3. частична концентрация посредством охлаждане – за вино.


Чл. 60. Добавянето на концентрирана гроздова мъст или на концентрирана ректифицирана гроздова мъст не трябва да води до повишаване на първоначалния обем на смачканото прясно грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация или младото вино в процес на ферментация с повече от 6,5 %.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60:
Чл. 60. (1) Добавянето на захароза по чл. 59 се осъществява само чрез добавяне на неразтворена във вода захар - сухо подслаждане.
(2) Добавянето на концентрирана гроздова мъст или на концентрирана ректифицирана гроздова мъст по чл. 59 не трябва да води до повишаване на първоначалния обем на смачканото прясно грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация или младото вино в процес на ферментация с повече от 6,5 процента.


Чл. 61. (1) Концентрацията на гроздова мъст или на вино, подложени на повишаване на естественото алкохолно съдържание, не трябва да води до намаляване на първоначалния обем на тези продукти с повече от 20 %.
(2) Манипулациите по повишаването на естественото алкохолно съдържание и концентрацията на гроздова мъст или на вино не трябва да повишават общото алкохолно съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация и младото вино в процес на ферментация или виното над 13 об. % в лозарска зона В II и над 13,5 об. % в лозарска зона В IIIа.
(3) Граничните стойности по ал. 2 не се прилагат за вина с наименование за произход.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61:
Чл. 61. (1) Концентрацията на гроздова мъст или на вино, подложени на манипулациите по чл. 59, не трябва да води до намаляване на първоначалния обем на тези продукти с повече от 20 процента.
(2) Манипулациите по чл. 59 и концентрацията по ал. 1 не трябва да повишават общото алкохолно съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация и младото вино в процес на ферментация или виното над 13 обемни процента в лозарска зона В II и над 13,5 обемни процента в лозарска зона В III а).
(3) Стойностите на обемните проценти по ал. 2 не се прилагат за вина със ЗНП.


Чл. 62. (1) Прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация, младото вино в процес на ферментация и виното могат да бъдат подложени на повишаване и намаляване на киселинното съдържание в лозарска зона В II.
(2) Продуктите по ал. 2 могат да бъдат подложени на повишаване на киселинното съдържание в лозарска зона В IIІа.
(3) Повишаването на киселинното съдържание на посочените в
ал. 1 продукти, различни от вино, може да се извършва единствено до максимална гранична стойност от 1,50 грама на литър, изразена като винена киселина, или 20 милиеквивалента на литър.
(4) Повишаването на киселинното съдържание на вината може да се извършва единствено до максимална гранична стойност 2,50 грама на литър, изразено във винена киселина, или 33,3 милиеквивалента на литър.
(5) Намаляването на киселинното съдържание на вината може да се извършва единствено до максимална гранична стойност 1 грам на литър, изразена като винена киселина, или 13,3 милиеквивалента на литър.
(6) Гроздовата мъст, предназначена за концентрация, може да претърпи частично намаляване на киселинното съдържание.
(7) Не се допуска повишаване на киселинното съдържание и повишаване на естественото алкохолно съдържание, както и повишаване на киселинното съдържание и намаляване на киселинното съдържание на един и същ продукт.

Предложение на н.п. Румен Петков
В чл. 62 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите „1,50 грама на литър” се заменят с „2 грама на литър”.
2. В ал 5 думите „ 1 грам на литър” се заменят с „2 грама на литър”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62:
Чл. 62. (1) Прясно грозде, гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, младо вино в процес на ферментация и виното могат да бъдат подложени на повишаване или намаляване на киселинното съдържание.
(2) Повишаването на киселинното съдържание може да се извършва многократно до максимална гранична стойност от:
1. 1,50 грама на литър, изразено като винена киселина, или 20 милиеквивалента на литър за прясно грозде, гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация и младо вино в процес на ферментация;
2. 2,50 грама на литър, изразено във винена киселина, или 33,3 милиеквивалента на литър за вината.
(3) Намаляването на киселинното съдържание на вината може да се извършва многократно до максимална гранична стойност от 1 грам на литър, изразено във винена киселина, или 13,3 милиеквивалента на литър.
(4) На частично намаляване на киселинното съдържание може да бъде подложена и гроздова мъст, предназначена за концентрация.
(5) За един и същ продукт не се допускат манипулации за повишаване на киселинното съдържание и повишаване на естественото алкохолно съдържание и манипулации за повишаване на киселинното съдържание и намаляването на киселинното съдържание.
(6) Повишаването или намаляването на киселинното съдържание на вина се извършва в обекта за винопроизводство и в лозарската зона, където е добито използваното прясно грозде.


Чл. 63. (1) Манипулациите по повишаване на естественото алкохолно съдържание могат да бъдат извършвани еднократно по времето, когато прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация или младото вино в процес на ферментация биват преобразувани във вино.
(2) Манипулациите по повишаване или намаляване на киселинното съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация или младото вино в процес на ферментация и вино могат да бъдат извършвани многократно, като граничните стойности на манипулациите като цяло не могат да надвишават определените в чл. 62.
(3) Концентрацията на вина се провежда в лозарската зона, където е добито използваното прясно грозде.
(4) Повишаването или намаляването на киселинното съдържание на вина се извършват единствено в обекта за производство на вино и в лозарската зона, където е добито гроздето, използвано в производството на съответното вино.
(5) Манипулациите, подлежащи на дерогация и които се обосноват с изключителни климатични условия, не се извършват след 1 януари в лозарски зони ВІІ и ВІІІа.
(6) Концентрацията със студ, повишаването на киселинното съдържанието и намаляването на киселинното съдържанието на вината могат да се извършват през цялата година.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63:
Чл. 63. (1) В срок до 24 часа преди извършване на манипулации по чл. 59 и чл. 62 производителите подават в ТЗ на ИАЛВ заявление по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7, в което се посочват датата и началния час на извършване на манипулацията.
(2) При невъзможност за осъществяване на заявената манипулация, в срок до 24 часа производителят уведомява ТЗ на ИАЛВ за настъпилата промяна.


Чл. 64. (1) Манипулацията по повишаване на алкохолно съдържание подлежи на деклариране пред ИАЛВ.
(2) За извършване на манипулацията по ал. 1 производителите уведомяват най-малко 24 часа преди осъществяването й ИАЛВ по факс, електронна поща или с куриер.
(3) Производителят най-късно до 3 работни дни след извършване на манипулацията по ал. 1 представя декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ по местонахождение на производствения обект.
(4) Декларацията по ал. 3 включва следната задължителна информация:
1. името и адреса на декларатора;
2. мястото, където ще бъде извършена манипулацията;
3. датата и часа, когато ще започне манипулацията;
4. описанието на продукта, подложен на манипулацията;
5. използвания процес при манипулацията с подробности за типа на продукта, който ще бъде използван за нея.
(5) В случай че производителят е възпрепятстван да осъществи обявената манипулация съгласно декларираните обстоятелства, той уведомява ИАЛВ за промяната при спазване на сроковете по ал. 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64:
Чл. 64. В срок до три работни дни след извършване на манипулация по чл. 59 и 62 производителят подава в съответното ТЗ на ИАЛВ декларация за извършената манипулация по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7.


Чл. 65. (1) Манипулациите по повишаване и намаляване на киселинното съдържание подлежат на деклариране пред ИАЛВ не по-късно от 24 часа след извършване на първата манипулация за всяка лозарска година.
(2) Производителят най-късно до 3 работни дни след извършване на манипулацията по ал. 1 представя декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ по местонахождение на производствения обект.
(3) Декларацията по ал. 2 включва следната задължителна информация:
1. името и адреса на декларатора;
2. вида на манипулацията;
3. мястото, където ще бъде извършена манипулацията.
(4) В случай че производителят е възпрепятстван да осъществи обявената манипулация в посоченото от него време, той уведомява ИАЛВ за промяната на времето за извършване на манипулацията при спазване на сроковете по ал. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65:
Чл. 65. (1) Манипулации по чл. 59, т. 1 и 2 се извършват еднократно, по време на винифициране на прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация или младото вино в процес на ферментация в срок до 31 декември на текущата календарна година
(2) Концентрацията по чл. 59, т. 3 се извършва целогодишно в лозарската зона, където е добито използваното прясно грозде.
(3) Манипулации по чл. 62, ал. 2, т. 2 и ал. 3 се извършват целогодишно.


Раздел VІ
Експериментално използване на нови енологични практики

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VI.


Чл. 66. (1) Производителите, желаещи да експериментират прилагането на нови енологични практики, подават заявление пред ИАЛВ по образец, утвърден от изпълнителния директор.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. описание на целта на експеримента;
2. методика на експеримента;
3. материали и методи за изследване;
4. място на извършване на експеримента и списък на лицата, осъществяващи експеримента;
5. очаквани резултати от експеримента.
(3) Експериментални практики се прилагат към количества не по-големи от 5 000 000 литра годишно за всеки експеримент.
(4) Експерименталните практики се прилагат за период не по-дълъг от 3 години.
(5) Началото на експеримента се определя със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ в срок до 30 дни от подаване на заявлението.
(6) Изпълнителна агенция по лозата и виното уведомява министъра на земеделието и храните за началото на експеримента и условията, при които е дадено разрешението, който своевременно уведомява Европейската Комисия по ред, определен в правилник за прилагане на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66:
Чл. 66. (1) Производителите, желаещи да експериментират прилагането на нови енологични практики, подават в ИАЛВ заявление по образец, утвърден по реда на чл. 2, ал. 7, придружено с изискуемите документи, посочени в него.
(2) Експериментални практики се прилагат към количества, които не надхвърлят обем от 50 000 хектолитра годишно за всеки експеримент и за период не по-дълъг от три години.
(3) Заявлението по ал. 1 се разглежда в срок до 10 работни дни от подаването му от определен със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ експертен съвет, в който участват и представители на висшите училища и научните институти, занимаващи се с изследвания на лозаро-винарски продукти. Със заповедта се определят и правила за работата, и годишна работна програма на експертния съвет.
(4) Заповедта по ал 3. се публикува на интернет страницата на ИАЛВ.
(5) В срок до 7 работни дни от разглеждане на заявлението и представените документи експертният съвет писмено уведомява заявителя за установени непълноти и/или нередности, като определя срок за отстраняването им. При неотстраняване на непълнотите и/или нередностите в определения срок заявлението и представените документи се оставят без разглеждане.
(6) В срок до три работни дни от изтичането на определения по ал. 5 срок експертният съвет изготвя предложение до изпълнителния директор на ИАЛВ за издаване на заповед за начало на експеримента или постановяване на отказ.
(7) Въз основа на предложението на експертния съвет изпълнителния директор на ИАЛВ издава заповед за:
1. начало на експеримента;
2. отказ.
(8) Заповедта по ал. 7, т. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(9) Изпълнителната агенция по лозата и виното уведомява министъра на земеделието и храните за началото на експеримента и условията за извършването му, който своевременно уведомява Европейската Комисия и останалите държави-членки на Европейския съюз по ред, определен с правилника за прилагане на закона.


Чл. 67. (1) Резултатите от експеримента се отчитат ежегодно пред експертен съвет.
(2) Проби от вината, получени в резултат на експеримента, се вземат при условия и по ред, определени в глава десета, раздел ІІ.
(3) Физико-химичен и микробиологичен анализ на вината по ал. 2 се извършва в акредитирани лаборатории.
(4) Органолептична оценка на вината по ал. 2 се извършва от Централната арбитражна дегустационна комисия (ЦАДК);
(5) Съставът на експертния съвет по ал. 1 и правилникът за дейността му, годишна работна програма и механизъм за отчетност се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ, които се публикуват на интернет страницата на агенцията.
(6) В експертния съвет безвъзмездно участват представители на висшите училища и научните институти, занимаващи се с изследвания на вина и продукти от грозде и вино, както и представители на държавната администрация, имащи компетентност по този закон.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67:
Чл. 67. (1) Вината, получени в резултат на експеримент, подлежат на:
1. физикохимичен и микробиологичен анализ от лабораториите по чл. 180;
2. органолептична оценка от Централната дегустационна комисия.
(2) Условията и редът за вземане на проби от вината по ал. 1 и процедурата и критериите за оценка на резултатите от експеримента се определят с правилника за прилагане на закона.


Чл. 68. (1) Продуктите, получени в резултат на експеримента, могат да бъдат предлагани на вътрешния пазар на Европейския съюз, при условие, че компетентните органи на държавата членка по местоназначение са предварително информирани по реда на чл. 66, ал. 6.
(2) Процедурата и критериите за оценка на резултатите от експеримента са определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Изпълнителният директор на ИАЛВ прекратява провеждането на експеримента с мотивирана заповед в случай на отрицателно становище на експертния съвет по чл. 67, ал. 6. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) В срок до три месеца от приключване на експеримента или от прекратяването му по ал. 3 министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия по реда на чл. 66, ал. 6 за резултатите от него.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68:
Чл. 68. (1) Резултатите от експеримента се отчитат от производителите пред експертния съвет, който в срок до 10 работни дни от отчитането им оценява експеримента и изготвя предложение до изпълнителния директор на ИАЛВ за приключване, продължаване или прекратяване на експеримента.
(2) Въз основа на предложението по ал. 1 изпълнителният директор на ИАЛВ издава заповед за приключване, продължаване или прекратяване на експеримента
(3) Заповедта по ал. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Изпълнителната агенция по лозата и виното уведомява министъра на земеделието и храните за приключване или прекратяване на експеримента, който в срок до три месеца уведомява Европейската Комисия по реда на чл. 66, ал. 9.


Раздел VІІ
Условия и ред за преработка и унищожаване

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на раздел VII:
Раздел VIІ
Условия и ред за преработка и унищожаване на лозаро-винарски продукти


Чл. 69. Вино и продукти, получени от грозде и вино, които са получени чрез използване на енологични практики, различни от разрешените, или които са в нарушение на установените в чл. 54, ал. 4 ограничения, не могат да бъдат предлагани на пазара.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69:
Чл. 69. Продуктите по приложение № 1, произведени чрез различни от разрешените енологични практики и в нарушение на ограниченията за производството и съхраняването им, подлежат на унищожаване.


Чл. 70. (1) Продуктите по чл. 69, които са безопасни, се преработват в дестилерии или предприятия, използващи ги за индустриални цели.
(2) Продуктите по ал. 1 се денатурират с натриев хлорид в количество 8 грама на литър и не могат да бъдат съхранявани от производители или търговци без разрешение на ИАЛВ.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70:
Чл. 70. (1) Продуктите по чл. 69 се преработват в дестилерии или предприятия, използващи ги за индустриални цели.
(2) Продуктите по ал. 1 се денатурират с натриев хлорид в количество 8 грама на литър.
(3) Изпълнителният директор на ИАЛВ със заповед разрешава на производители или търговци да:
1. извършват денатуриране на продуктите;
2. съхраняват денатурираните продукти до транспортирането им.


Чл. 71. (1) За денатуриране на продуктите по чл. 70, ал. 1 се издава заповед от изпълнителния директор на ИАЛВ.
(2) Заповедта по ал. 1 съдържа:
1. основание за денатурирането;
2. описание на продуктите, подлежащи на денатуриране;
3. срок за извършване на денатурирането;
4. състав на комисията, която ще извърши денатурирането или под контрола на която ще се извърши денатурирането.
(3) За денатурирането на продуктите по чл. 70, ал. 1 се съставя протокол, който съдържа:
1. дата и място на съставяне;
2. трите имена и длъжност на съставителя;
3. трите имена и длъжност на лицата, извършили денатурирането;
4. трите имена, длъжност на длъжностните лица - представители на ИАЛВ , присъствали на денатурирането;
5. наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление на производителя или търговеца, използвал неразрешена енологична практика;
6. трите имена и адрес на представителите на производителя или търговеца, присъствали на денатурирането;
7. номер на заповедта на изпълнителния директор на ИАЛВ, с която се разпорежда денатурирането;
8. вид, количество и описание на денатурираните продукти;
9. място, дата и час, в който е извършено денатурирането;
10. подписи на съставителя и на лицата, извършили денатурирането;
11. подписи на лицата, присъствали на денатурирането.
(4) Протоколът се съставя в два екземпляра - един за ИАЛВ и един за производителя или търговеца.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71:
Чл. 71. (1) Заповедта по чл. 70 , ал. 3 съдържа:
1. основание за денатурирането;
2. описание на продуктите, подлежащи на денатуриране;
3. срок за извършване на денатурирането;
4. състав на комисията, която ще контролира денатурирането.
(2) Денатурирането се извършва от упълномощени представители на производителя или търговеца в присъствието на комисията по ал. 1, т. 4.
(3) За денатурирането на продуктите се съставя протокол, който съдържа:
1. основание, дата и място на съставяне;
2. трите имена и длъжност на лицата, извършили денатурирането;
3. трите имена и длъжност на лицата от комисията, присъствали на денатурирането;
4. вид, количество и описание на денатурираните продукти;
5. място, дата и час, в който е извършено денатурирането;
(4) Протоколът се съставя в два екземпляра – един за ИАЛВ и един за производителя или търговеца и се подписва от лицата по ал. 3, т. 2 и 3.


Чл. 72. (1) Преди транспортирането на продуктите по чл. 70, ал. 1 за преработка се издава заповед от изпълнителния директор на ИАЛВ.
(2) Заповедта по ал. 1 съдържа:
1. основание за преработката;
2. описание на продуктите, подлежащи на транспортиране;
3. срок и начин на транспортиране.
(3) При транспортирането на продуктите по чл. 70, ал. 1 се съставя протокол, който съдържа:
1. дата и място на съставяне;
2. трите имена и длъжност на съставителя;
3. трите имена и длъжност на лицата, извършващи транспортирането;
4. трите имена и длъжност на длъжностните лица - представители на ИАЛВ, контролиращи транспортирането;
5. наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление на производителя или търговеца, използвал неразрешена енологична практика;
6. трите имена и адрес на представителите на производителя или търговеца;
7. номер на заповедта на изпълнителния директор на ИАЛВ, с която се разпорежда транспортирането;
8. вид, количество и описание на транспортираните продукти;
9. място, начин, дата и час, в който е извършено транспортирането.
(4) Протоколът се съставя в два екземпляра - един за ИАЛВ и един за производителя или търговеца.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72:
Чл. 72. (1) За транспортирането на продуктите по чл. 69 с цел преработка изпълнителния директор на ИАЛВ издава заповед, която съдържа:
1. основание за преработката;
2. описание на продуктите, подлежащи на транспортиране с цел преработка;
3. срок и начин на транспортиране;
4. наименование на дестилерията или предприятието по чл. 70, ал. 1, в която ще се извърши преработката на продуктите.
(2) За транспортирането на продуктите с цел преработка ТЗ на ИАЛВ съставя протокол, който съдържа:
1. основание, дата и място на съставяне;
2. трите имена и длъжност на лицата, транспортирали продуктите;
3. трите имена и длъжност на служителите на ТЗ на ИАЛВ, присъствали на транспортирането;
4. трите имена и длъжност на представителите на дестилерията или предприятието, приели продуктите за преработка;
5. вид, количество и описание на транспортираните продукти;
6. място, начин, дата и час, в който е извършено транспортирането;
(3) Протоколът се съставя в три екземпляра – един за ИАЛВ, един за производителя или търговеца и един за дестилерията или предприятието, приели продуктите, и се подписва от лицата по ал. 2, т. 2, 3 и 4.


Чл. 73. Разходите по денатурирането, транспортирането и преработката на продуктите по чл. 69 са за сметка на производителя или търговеца.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73.


Чл. 74. При изчерпване на възможностите за преработка, както и в случаите, когато продуктите по чл. 69 са опасни, се унищожават при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74:
Чл. 74. При изчерпване на възможностите за преработка, както и в случаите, когато продуктите по чл. 69 не са безопасни, те се унищожават при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.


Глава седма
ЕТИКЕТИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на глава седма:
Глава седма
ЕТИКЕТИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ


Раздел I
Общи разпоредби

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел I.


Чл. 75. (1) Правилата за етикетиране и представяне на продуктите по чл. 1, ал. 2 целят да защитят интересите на производителите и потребителите, доброто функциониране на пазара на вино и стимулирането на производството на качествени продукти.
(2) Правилата за етикетирането и представянето се прилагат и за вината, които са бутилирани, но все още не са предложени на пазара или не са изнесени.
(3) Правилата за етикетиране и представяне се прилагат при етикетирането на продуктите, при извършването на вписвания в дневниците по чл. 47 и 146 и в електронни административни документи по Закона за акцизите и данъчните складове.
(4) Правилата за етикетирането и представянето се прилагат и когато се поставят знаци и надписи на съдовете, в които се съхраняват продуктите по чл. 1, ал. 2, на запушалките, етикетите и опаковките.
(5) На етикетите на лозаро-винарски продукти задължителните и незадължителните данни се изписват на български език.
(6) Допуска се данните по ал. 5 освен на български език да бъдат обявени и на един или повече от официалните езици на Европейския съюз.
(7) Признато от Европейската комисия ЗНП или ЗГУ, или традиционно наименование фигурира на етикета на езика или на езиците на съответната държава членка, за които се прилага закрилата.
(8) Етикетирането не е задължително:
1. за грозде, превозвано от лозе до място за винификация или преработка;
2. за вина и ракии за семейна консумация.

Предложение на н.п. Меглена Плугчиева
В чл. 75 се правят следните промени:
1. Алинея 5 се изменя така:
"(5) На етикетите на лозаро-винарски продукти задължителните и незадължителните данни се изписват на български език и/или на един или повече от официалните езици на Европейския съюз.”
2. Алинея 6 отпада.
Комисията подкрепя по принцип предложението.


Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 75, ал. 8, т. 1 се изменя така:
„1. за грозде и плодове, превозвано до място за винификация или преработка;”
Предложението беше оттеглено.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75:
Чл. 75. (1) Правилата за етикетиране и представяне на продуктите по приложение № 1 целят да защитят интересите на производителите и потребителите, доброто функциониране на пазара на вино и стимулирането на производството на качествени продукти.
(2) Правилата за етикетирането и представянето се прилагат и за вината, които са бутилирани, но все още не са предложени на пазара или не са изнесени.
(3) Правилата за етикетирането и представянето се прилагат при етикетирането на продуктите, при извършването на вписвания в дневниците по чл. 47 и в електронни административни документи по Закона за акцизите и данъчните складове.
(4) Правилата за етикетирането и представянето се прилагат и когато се поставят знаци и надписи на съдовете, в които се съхраняват продуктите по приложение № 1, на запушалките, етикетите и опаковките.
(5) Задължителните и незадължителните данни се изписват само на български език или на български език и на един или повече от официалните езици на Европейския съюз върху етикетите на лозаро-винарски продукти, произведени от винопроизводители, регистрирани по реда на чл. 27, и предназначени за българския пазар.
(6) Задължителните данни се вписват на български език върху етикет, отговарящ на изискванията, посочени в чл. 9 от Закона за защита на потребителите при предлагане на пазара на лозаро-винарски продукти - внос от трети държави и/или произведени в Европейския съюз.
(7) Признато от Европейската комисия ЗНП, ЗГУ или традиционно наименование се изписва върху етикета на езика или езиците на съответната държава-членка на Европейския съюз.
(8) Етикетирането не е задължително за:
1. грозде, превозвано от лозови насаждения до място за винификация или преработка;
2. вина и ракии за семейна консумация.


Чл. 76. (1) Данните, използвани при етикетирането и представянето на продуктите по чл. 1, ал. 2, не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите относно:
1. характера, естеството и свойствата на продукта, тяхното съдържание, включително действителното алкохолно съдържание, цвета, произхода, качеството, сорта грозде, реколтата, действителния обем на съда;
2. физическите или юридическите лица, които са участвали при производството или в търговското разпространяване на продуктите.
(2) Данните, използвани при етикетирането и представянето на продуктите по чл. 1, ал. 2, не трябва да заблуждават или да въвеждат в заблуждение потребителите и в случаите, когато:
1. са преведени и е посочен действителният произход на напитките и продуктите, или
2. са придружени от изрази като „род”, „тип”, „метод”, „имитация”, „марка”, „стил” или други сходни наименования.

Предложение на н.п. Пенко Атанасов и н.п. Георги Анастасов
В чл. 76 се създава ал. 3 със следното съдържание:
"(3) При етикетирането на плодови вина с еднакъв по големина шрифт се посочва плодът, от който е произведено плодовото вино.”
Комисията не подкрепя предложението.


Предложение на н.п. Меглена Плугчиева
В чл. 76, ал. 1, т. 2 след думата "производство" текстът се
заличава и изречението се допълва с израза "и/или първоначалното пускане за потребление на територията на Република България на продуктите."
Комисията подкрепя по принцип предложението.


Предложение на н.п. Венцислав Върбанов, н.п. Тодор Великов и н.п. Димитър Чукарски
Чл.76 ал. 1, т. 2 се изменя както следва:
„2. физическите или юридическите лица, които са участвали в производството и/или първоначалното пускане за потребление на продуктите на територията на Република България.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76:
Чл. 76. (1) Данните, използвани при етикетирането и представянето на продуктите по приложение № 1 не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите относно:
1. характера, естеството и свойствата на продукта, тяхното съдържание, включително действителното алкохолно съдържание, цвета, произхода, качеството, сорта грозде, реколтата и действителния обем на съда;
2. физическите или юридическите лица, които са участвали при производството и/или при първоначалното пускане в обращение на продуктите.
(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и в случаите, когато данните са преведени и е посочен действителният произход на напитките и продуктите или са придружени от изрази като "род", "тип", "метод", "имитация", "марка", "стил" или други сходни наименования.


Чл. 77. (1) При етикетирането и представянето на продуктите по чл. 1, ал. 2 могат да присъстват само разрешените от този закон данни.
(2) Напитките и продуктите по чл. 1, ал. 2, чиито етикети или представяне не отговарят на съответните условия, както е посочено в този закон, не могат да бъдат предлагани на пазара на Европейския съюз или изнасяни.
(3) Върху етикетите на продуктите по чл. 1, ал. 2, които са предназначени за износ в трети страни, могат да присъстват допълнителни данни, непредвидени в този закон, когато това се изисква от законодателството на съответната трета страна. Тези данни могат да фигурират на езици, различни от езиците на Европейския съюз.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77:
Чл. 77. (1) При етикетирането и представянето на продуктите по приложение № 1 се посочват само разрешените по закона данни.
(2) Напитките и продуктите по приложение № 1, чийто етикети или представяне не отговарят на изискванията по закона, не могат да бъдат предлагани на вътрешния пазар на Европейския съюз или изнасяни в трети държави.
(3) Върху етикетите на продуктите по приложение № 1, които са предназначени за износ в трети държави, могат да присъстват допълнителни данни, когато това се изисква от законодателството на съответната страна и да се посочват на езици, различни от тези на Европейския съюз.


Чл. 78. Данните, които се използват при етикетирането и представянето на продуктите, са задължителни и незадължителни.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78.


Чл. 79. (1) Задължителните данни и търговската марка трябва да са разположени в едно и също зрително поле върху съда по начин, позволяващ да се четат едновременно, без да се налага завъртане на съда.
(2) Допуска се данните, посочени в чл. 83, т. 6, 9 и 10, да са разположени извън зрителното поле, в което са разположени останалите задължителни данни.

Предложение на н.п. Меглена Плугчиева
Член 79 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79:
Чл. 79. Задължителните данни и търговското наименование трябва да са разположени в едно и също зрително поле върху съда по начин, позволяващ да се четат едновременно, без да се налага завъртане на съда.


Чл. 80. Задължителните данни се представят с незаличими букви, които ясно се отличават от заобикалящите ги писмени указания и рисунки.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80.


Чл. 81. Не са данни, свързани с етикетирането и представянето, знаците или маркировките, които:
1. са предвидени в нормативните актове, свързани с данъчното облагане;
2. указват производителя на съда и обема на съда;
3. се използват за контрол на напълването или бутилирането;
4. се използват за идентификация на продукта чрез цифров код и/или чрез машинно четим символ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81.


Чл. 82. Устройствата за затваряне на лозаро-винарските продукти не могат да бъдат облечени с капсула или фолио, изработени от материали на основата на олово.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82.


Раздел ІІ
Задължителни данни

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II.


Чл. 83. Етикетирането и представянето на лозаро-винарски продукти, които се предлагат на пазара на Европейския съюз или са предназначени за износ, съдържат следните задължителни данни:
1. обозначение на категорията лозаро-винарски продукт в съответствие с приложение № 1, част І;
2. за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, означението „защитено наименование за произход“ или „защитено географско указание“ и името на защитеното наименование за произход или на защитеното географско указание;
3. действителното алкохолно съдържание по обем;
4. обозначение на мястото, откъдето произхожда продуктът;
5. обозначение на бутилиращото предприятие или за пенливо вино, газирано пенливо вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино - наименованието на производителя или търговеца;
6. посочване на вносителя в случай на вина от внос;
7. при пенливо вино, газирано пенливо вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино - посочване на захарното съдържание;
8. номиналното количество на продукта и знак „е” - в случаите на предварително опаковани продукти с еднакви количества;
9. номер на производствената партида;
10. обозначение на съдържанието на сулфити.

Предложение на н.п. Десислава Танева, н.п. Стоян Гюзелев, н.п. Христо Христов и н.п. Христина Янчева
В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Освен в случаите на ал. 1, т. 1 се допуска използване на думата „вино“ за продукти, получени от ферментацията на плодове, различни от грозде, ако се придружава от името на плода под формата на съставно наименование. Условията и реда за производството, признаването и предлагането на такива продукти се определят с правилника за прилагане на закона.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83:
Чл. 83. (1) Етикетирането и представянето на лозаро-винарски продукти, които се предлагат на вътрешния пазар на Европейския съюз или са предназначени за износ в трети държави, съдържат следните задължителни данни:
1. категорията на лозаро-винарския продукт в съответствие с приложение № 1;
2. означението и името на съответното „защитено наименование за произход“ или „защитено географско указание“ – за вина със ЗНП или ЗГУ;
3. действителното алкохолно съдържание по обем;
4. обозначение на мястото, откъдето произхожда продуктът;
5. наименованието на бутилиращото предприятие или наименованието на производителя или търговеца - за пенливо вино, газирано пенливо вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино;
6. вносителя в случай на вина от внос;
7. захарното съдържание - за пенливо вино, газирано пенливо вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино;
8. номиналното количество на продукта и знак „е” - в случаите на предварително опаковани продукти с еднакви количества;
9. номер на производствената партида;
10. съдържанието на сулфити.
(2) Допуска се данните по ал. 1, т. 6, 9 и 10 да са разположени извън зрителното поле, в което са разположени останалите данни по ал. 1.
(3) Освен за категориите лозаро-винарски продукти по приложение № 1 използване на думата „вино“ се допуска и за продукти, получени от ферментацията на плодове, различни от грозде, ако се придружава от името на плода под формата на съставно наименование.


Чл. 84. За вина, чиито етикети включват ЗНП или ЗГУ, може да не се посочва категорията лозаро-винарски продукт.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84.


Чл. 85. Означенията ЗНП или ЗГУ могат да не се посочват, когато върху етикета е указано традиционното наименование.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85.


Чл. 86. (1) Действителното алкохолно съдържание по обем се изразява в цели проценти или в половини от проценти.
(2) След числото следва „об. %“, като преди него може да се изпише „действително алкохолно съдържание“, „действителен алкохол“ или „алк.“.
(3) Показаното съдържание не може да се различава с повече от 0,5 обемни процента от полученото чрез анализ съдържание.
(4) Независимо от ал. 2, алкохолното съдържание на продуктите със ЗНП или ЗГУ, съхранявани в бутилки в продължение на повече от три години, пенливите вина, качествените пенливи вина, пенливите-газирани вина, искрящите вина, искрящите-газирани вина, ликьорните вина и вината от презряло грозде, без да се засягат допустимите отклонения, определени за използвания референтен метод за анализ, не може да се различава с повече от 0,8 обемни процента от полученото чрез анализ съдържание.
(5) Действителното алкохолно съдържание се посочва върху етикета с цифри с височина най-малко 5 mm, ако номиналният обем на съда е по-голям от 100 cl, 3 mm – ако е равен или по-малък от 100 cl и по-голям от 20 cl, и 2 mm, ако е равен или по-малък от 20 cl.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86.
Чл. 86. (1) Действителното алкохолно съдържание по обем се изразява в цели проценти или в половини от проценти.
(2) След числото, обозначаващо действителното алкохолно съдаржание се добавя „об. %”, като преди него може да се изпише „действително алкохолно съдържание“, „действителен алкохол“ или „алк.“.
(3) Указаното върху етикета действително алкохолно съдържание не може да се различава с повече от 0,5 обемни процента от полученото чрез анализ съдържание.
(4) Алкохолното съдържание на продуктите със ЗНП или ЗГУ, съхранявани в бутилки в продължение на повече от три години, пенливите вина, качествените пенливи вина, пенливите-газирани вина, искрящите вина, искрящите-газирани вина, ликьорните вина и вината от презряло грозде, без да се засягат допустимите отклонения, определени за използвания референтен метод за анализ, не може да се различава с повече от 0,8 обемни процента от полученото чрез анализ съдържание.
(5) Действителното алкохолно съдържание се посочва върху етикета с цифри с височина най-малко 5 mm, ако номиналният обем на съда е по-голям от 100 cl, 3 mm – ако е равен или по-малък от 100 cl и по-голям от 20 cl, и 2 mm, ако е равен или по-малък от 20 cl.


Чл. 87. Върху етикета на продукта се обозначава мястото на произход по начин, указан с правилника за прилагане на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87.


Чл. 88. (1) Наименованието и адресът на бутилиращото предприятие се допълват от думите „бутилиращо предприятие“ или „бутилирано от (…)“.
(2) При бутилиране на вина със защитено наименование за произход или географско указание обозначаването се извършва:
1. в стопанството на производителя, или
2. в помещенията на група производители, или
3. в предприятие, разположено в определения географски район или в непосредствена близост до съответния определен географски район.
(3) Условията за използването на обозначенията по чл. 76, ал. 2 на вината със ЗГУ и ЗНП се определят с наредбата по чл. 36.
(4) В случаите на бутилиране по договор:
1. указанието за бутилиращото предприятие се допълва от текста: „бутилирано за (…)“;
2. когато се указват името и адресът на този, който е извършил бутилирането за сметка на трето лице, указанието за бутилиращото предприятие се допълва от текста: „бутилирано от (…) за (…)“.
(5) При бутилиране на място, различно от бутилиращото предприятие, посочените в този член данни се придружават от посочване на точното място, където е извършена операцията, и ако тя е била извършена в друга държава членка - от името на тази държава.
(6) В случаите, които се отнасят до напълване на други съдове освен бутилки, думите „опаковащо предприятие“ и „опаковано от (…)“ заменят съответно думите „бутилиращо предприятие“ и „бутилирано от (…)“, освен когато в използвания език такава разлика не съществува.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88:
Чл. 88. (1) Наименованието и адресът на бутилиращото предприятие се допълват от думите „бутилиращо предприятие” или „бутилирано от”.
(2) За вина със ЗНП или ЗГУ към информацията по ал. 1 се допълва и наименованието на лозарското стопанство на производителя или помещенията на група производители.
(3) Условията за използването на обозначенията по чл. 76, ал. 2 на вината със ЗГУ и ЗНП, се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) В случаите на бутилиране по договор с гроздопроизводител указанието за бутилиращото предприятие се допълва от „бутилирано за” или „бутилирано от – за”.
(5) При бутилиране на място, различно от бутилиращото предприятие, към посочените данни се добавя и точното място, където е извършено. При извършване на бутилиране в друга държава-членка на Европейския съюз към посочените данни се посочва името на съответната държава членка.
(6) В случаите, които се прилагат за пълнене на други съдове освен бутилки, текстът „бутилиращо предприятие” и „бутилирано от” се заменя съответно с „опаковащо предприятие“ и „опаковано от”, освен когато в използвания език такава разлика не съществува.


Чл. 89. Наименованието, съответно името, и адресът на производителя или търговеца се допълват от текста „производител” или „произведено от” и „търговец” или „продавано от”, или еквивалентен израз.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89.


Чл. 90. Името и адресът на вносителя се предшестват от думите „вносител“ или „внесено от (…)“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90:
Чл. 90. Наименованието, съответно името, и адресът на вносителя се изписват след думите „вносител” или „внесено от”.


Чл. 91. Посочените в чл. 89 и 90 обозначения могат да бъдат групирани заедно, ако се прилагат за едно и също физическо или юридическо лице.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91.


Чл. 92. Когато наименованието, съответно името, или адресът на бутилиращото предприятие, производителя, вносителя или търговеца се състоят от или съдържат ЗНП или ЗГУ, то фигурира върху етикета с букви, чиито размери не надвишават половината от размера на използваните букви за ЗНП или ЗГУ или за обозначаване на съответната категория лозаро-винарски продукти.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92.


Чл. 93. (1) Термините брют натюр, екстра брют, брют, екстра сухо, сухо, полусухо и сладко, указващи съдържанието на захар, се означават върху етикета на пенливо вино, газирано пенливо вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино, ако съдържанието на захар в продуктите, изразено като фруктоза и глюкоза е съответно по-малко от 3 g/l, между 0 и 6 g/l, по-малко от 12 g/l, между 12 и 17 g/l, между 17 и 32 g/l, между 32 и 50 g/l и над 50 g/l.
(2) Ако съдържанието на захар, изразено като фруктоза и глюкоза (включително захароза), позволява използването на два от термините, посочени в ал. 1, се избира само един от тези два термина.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93:
Чл. 93. (1) Термините брют натюр, екстра брют, брют, екстра сухо, сухо, полусухо и сладко, указващи типа на вината по чл. 34, ал. 2 се означават върху етикета на пенливо вино, пенливо-газирано вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино съгласно приложение № 2, част I.
(2) Ако съдържанието на захар, изразено като фруктоза и глюкоза (включително захароза), позволява използването на два от термините, посочени в ал. 1, се избира само един от тези два термина.


Чл. 94. Съдържанието на захар в продукта не може да се различава с повече от 3 грама на литър от указаното върху етикета.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94.


Чл. 95. Наименованията „пенливо-газирано вино“ и „искрящо-газирано вино“, се допълват от изписан с букви от същия вид и със същата големина текст „получено чрез добавяне на въглероден диоксид” или „получено чрез добавяне на въглероден анхидрид”, освен когато използваният език показва, че е добавен въглероден диоксид.

Предложение на н.п. Венцислав Върбанов, н.п. Тодор Великов и н.п. Димитър Чукарски
В чл. 95 предложеният текст става ал. 1 и се добавя нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Изискването на ал. 1 се отнася до производство и търговия на пенливо-газирано и искряшо-газирано вино, осъществявани в България.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95.


Чл. 96. (1) Номиналното количество се изразява в хектолитри, литри, сантилитри или милилитри, следвано от означението за единицата и за предварително опакованите продукти с еднакви количества - знака „е” за съответствие с метрологичните изисквания.
(2) При означаване на номиналното количество на предварително опаковани продукти се спазват изискванията на Наредба за предварително опакованите количества продукти (обн., ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм. и доп. бр. 27, 33 и 114 от 2003 г., бр. 1 от 2005 г., бр. 40 от 2006 г., бр. 55 от 2008 г., и бр. 43 от 2009 г.).

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96.


Чл. 97. Производствената партида се обозначава с латинската буква „L”, придружена от цифри и/или букви, включващи поредния номер на произведения продукт, определен от производителя, и кодиращи датата, месеца и годината на бутилиране.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97.

Чл. 98. За обозначаване съдържанието на сулфити могат да се използват термините „сулфити” или „серен диоксид”, предшествани от думата „съдържа”, както и да бъде използвана пиктограмата съгласно приложение № 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98:
Чл. 98. За обозначаване съдържанието на сулфити могат да се използват термините „сулфити” или „серен диоксид”, изписани след думата „съдържа”, както и да бъде използвана пиктограмата съгласно приложение № 3.


Раздел ІІІ
Незадължителни данни

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.


Чл. 99. Етикетирането и представянето на лозаро-винарски продукти могат да съдържат следните незадължителни данни:
1. годината на реколтата;
2. наименованието на един или няколко винени сортове лози;
3. посочване на захарното съдържание;
4. за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание – традиционни наименования;
5. символа на Европейския съюз, указващ защитеното наименование за произход или защитеното географско указание;
6. изрази, свързани с определени производствени методи;
7. за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание - наименованието на друга географска единица, която е по-малка или по-голяма от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание;
8. търговската марка;
9. препоръки за ползване на виното;
10. данни за лицата, участвали в търговския оборот на напитката;
11. име, седалище и адрес на дистрибутора и/или на търговеца на дребно;
12. данни за историята на виното или на производственото предприятие;
13. подпис на майстора винар, снимки на майстора или на екипа, произвел виното;
14. медали и отличия.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99:
Чл. 99. Етикетирането и представянето на лозаро-винарски продукти, които се предлагат на вътрешния пазар на Европейския съюз или са предназначени за износ в трети държави могат да съдържат следните незадължителни данни:
1. година на реколтата;
2. наименование на един или няколко винени сортове лози;
3. захарното съдържание;
4. традиционни наименования - за вина със ЗНП или ЗГУ;
5. символа на Европейския съюз, указващ ЗНП или ЗГУ;
6. изрази, свързани с определени производствени методи;
7. наименование на друга географска единица, която е по-малка или по-голяма от определения район, даващ ЗНП или ЗГУ - за вина със ЗНП или ЗГУ;
8. търговско наименование;
9. препоръки за консумиране на виното;
10. данни за лицата, участвали в търговския оборот на напитката;
11. наименование, съответно име, седалище и адрес на дистрибутора и/или търговеца на дребно;
12. данни за историята на виното или на производственото предприятие;
13. подпис на майстора винар, снимки на майстора или на екипа, произвел виното;
14. медали и отличия.


Чл. 100. (1) Годината на реколтата може да фигурира върху етикетите на продукти, както е посочено в чл. 99, т. 1, при условие че най-малко 85 на сто от гроздето, използвано за производството на продуктите, е добито през въпросната година.
(2) В процента по ал. 1 не се включват количествата продукти, използвани за подслаждане, „експедиционен ликьор“ или „тиражен ликьор“.
(3) В процента по ал. 1 не се включват количествата продукти, използвани за производството на ликьорни вина.
(4) За продукти, които традиционно се получават от грозде, набрано през януари или февруари, годината на реколтата, която фигурира върху етикета на вината, е предходната календарна година.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100:
Чл. 100. (1) Годината на реколтата може да се посочи върху етикетите на продукти съгласно чл. 99, т. 1, при условие че най-малко 85 на сто от гроздето, използвано за производството на продуктите, е добито през съответната година.
(2) В процента по ал. 1 не се включват количествата продукти, използвани за подслаждане, експедиционен ликьор, тиражен ликьор и продукти, използвани за производството на ликьорни вина.
(3) За продукти, които традиционно се получават от грозде, набрано през януари или февруари, годината на реколтата, която се посочва върху етикета на вината, е предходната календарна година.


Чл. 101. За сортовите вина без защитено наименование за произход или географско указание годината на реколтата може да бъде посочена, при условие че са изпълнени изискванията на чл. 100 и на наредбата по чл. 36.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101:
Чл. 101. За сортовите вина без ЗНП или ЗГУ, годината на реколтата може да бъде посочена, при условие че са изпълнени изискванията на чл. 100 и определените с правилника за прилагане на закона изисквания.


Чл. 102. (1) Наименованията на винените сортове лози или техни синоними могат да фигурират върху етикета на лозаро-винарските продукти, при условие че са включени в класификацията на винените сортове лози.
(2) За вина с произход от трети страни условията за използване на наименованията на винените сортове лози или техните синоними са в съответствие с правилата, приложими за винопроизводителите в съответната трета страна, включително тези, произхождащи от представителни професионални организации, и имената на винени сортове лози или техни синоними, посочени в поне един от следните списъци:
1. Международната организация по лозарство и винарство (OIV);
2. Международния съюз за закрила на новите сортове растения (UPOV);
3. Международния съвет за растителни генетични ресурси (IBPGR).

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 102:
Чл. 102. (1) Наименованията на винените сортове лози или техни синоними могат да се посочват върху етикета на лозаро-винарските продукти, при условие че са включени в класификацията на винените сортове лози.
(2) Условията за използване на наименованията на винените сортове лози или техните синоними за вина с произход от трети държави са в съответствие със:
1. правилата, приложими за винопроизводителите в съответната трета държава и;
2. имената на винени сортове лози или техни синоними, посочени в поне един списък, изготвен от следните представителни професионални организации:
а) Международна организация по лозарство и винарство (OIV);
б) Международен съюз за закрила на новите сортове растения (UPOV);
в) Международен съвет за растителни генетични ресурси (IBPGR).


Чл. 103. (1) За продукти със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна наименованието на един винен сорт лоза или неговия синоним може да бъде посочено, при условие че най-малко 85 на сто от продуктите са произведени от този сорт, при спазване изискванията на чл. 99.
(2) За продукти със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна наименованията на два или повече винени сортове лози или техните синоними могат да бъдат посочени, при условие че 100 на сто от съответните продукти са произведени от тези сортове при спазване изискванията на чл. 102.
(3) В случая по ал. 2 винените сортове лози трябва да фигурират в низходящ ред според използваната пропорция и с букви с еднаква големина.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103:
Чл. 103. (1) За продукти със ЗНП, ЗГУ или с географско указание на трета държава наименованието на един винен сорт лоза или неговия синоним може да бъде посочено, при условие че най-малко 85 на сто от продуктите са произведени от този сорт при спазване изискванията на чл. 99.
(2) За продукти със ЗНП, ЗГУ или с географско указание на трета държава наименованията на два или повече винени сортове лози или техните синоними могат да бъдат посочени, при условие че 100 на сто от съответните продукти са произведени от тези сортове при спазване изискванията на чл. 102.
(3) В случая по ал. 2 винените сортове лози се посочват в низходящ ред според използваната пропорция и с букви с еднаква големина.


Чл. 104. (1) За сортовите вина без защитено наименование за произход или географско указание наименованията на винените сортове лози или техни синоними могат да бъдат посочени, при условие че са спазени изискванията на чл. 103 и на наредбата по чл. 36.
(2) Смесването на сортови вина без защитено наименование за произход или географско указание от различни държави членки не води до посочване на етикета на винения/ите сорт/ове лози, освен ако засегнатата държава членка не даде съгласие за друго и не осигури възможност за провеждането на съответните процедури по сертифициране, одобрение и контрол.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104:
Чл. 104. (1) За сортовите вина без ЗНП или ЗГУ наименованията на винените сортове лози или техни синоними могат да бъдат посочени, при условие че са спазени изискванията на чл. 103 и определените с правилника за прилагане на закона изисквания.
(2) При смесване на сортови вина без ЗНП или ЗГУ с произход от различни държави-членки на Европейския съюз, върху етикета не се посочва винения/ите сорт/ове лози, освен ако едната от държавите членки не даде съгласие за това и осигури възможност за провеждането на съответните процедури по сертифициране, одобрение и контрол.


Чл. 105. При пенливи вина и качествени пенливи вина наименованията на винени сортове лози, използвани като допълнение към описанието на продукта - „pinot blanc“, „pinot noir“, „pinot meunier“ или „pinot gris“ и еквивалентните им наименования на другите езици на Европейския съюз, могат да бъдат заменени със синонима „pinot“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105.


Чл. 106. Когато наименованието на винен сорт лоза съдържа или се състои от ЗНП или ЗГУ, това наименование не се използва при етикетирането на лозаро-винарските продукти.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106:
Чл. 106. Когато наименованието на винен сорт лоза съдържа или се състои от ЗНП или ЗГУ, това наименование не се използва при етикетирането на лозаро-винарски продукти, освен при етикетиране на продукти със ЗНП, ЗГУ или с географско указание на трета държава, при условие че са били одобрени съгласно европейските правила към 1 януари 2007 г.


Чл. 107. Независимо от чл. 105, наименованията на винените сортове лози и техните синоними, които са съставени от или съдържат защитено наименование за произход или географско указание, могат да фигурират само върху етикета на продукт със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна, ако са одобрени съгласно европейските правила.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 107:
Чл. 107. Наименованията на винените сортове лози и техните синоними, които съдържат отчасти ЗНП или ЗГУ и пряко посочват географския елемент на ЗНП или ЗГУ, могат да се посочват само върху етикети на продукти със ЗНП, ЗГУ или с географско указание на трета държава, при условие че са били одобрени по реда на чл. 106.


Чл. 108. Наименованията на винените сортове лози и техните синоними, които съдържат отчасти защитено наименование за произход или географско указание и пряко посочват географския елемент на защитеното наименование за произход или географско указание, могат да фигурират само върху етикета на продукт със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна, отговарящи на критериите на чл. 107.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 108:
Чл. 108. Съдържанието на захар, изразено като глюкоза и фруктоза, се посочва върху етикета на продуктите, съгласно приложение № 2, част І.


Чл. 109. (1) Съдържанието на захар, изразено като глюкоза и фруктоза, може да фигурира върху етикета на продуктите, така както е предвидено в приложение № 2, част І.
(2) Ако съдържанието на захар в продуктите позволява използването на два от термините, изброени в приложение № 2, част ІІ, избира се само един от тези два термина.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109:
Чл. 109. Когато съдържанието на захар в продуктите позволява използването на два от термините, посочени в приложение № 2, част ІІ, върху етиката се посочва само един от термините.


Чл. 110. Съдържанието на захар в продукта не може да се различава с повече от 1 грам на литър от указаното върху етикета.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110.


Чл. 111. Традиционните наименования, посочени в чл. 99, т. 4 могат да бъдат указани на етикетите на вината със защитено наименование за произход и защитено географско указание, в случай че са изпълнени условията, посочени в правилника за прилагане на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111:
Чл. 111. Условията за посочване на традиционните наименования върху етикетите на вината със ЗНП и ЗГУ се определят с правилника за прилагане на закона.


Чл. 112. (1) Символите на Европейския съюз, посочени в чл. 99,
т. 5, могат да фигурират върху етикети на вина, както е посочено в приложение V към Регламент (EO) № 1898/2006 на Комисията от 14 декември 2006 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни OB, L 369, 23.12.2006.
(2) Обозначенията „ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД“ и „ЗАЩИТЕНО ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ“ в рамките на символите могат да бъдат заменени с еквивалентни изрази на друг официален език на Европейския съюз.
(3) Когато символите на Европейския съюз фигурират върху етикета на продукт, те се придружават от съответното защитено наименование за произход или географско указание.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112:
Чл. 112. (1) Условията за посочване на символите на Европейския съюз върху етикетите на вината се определят с правилника за прилагане на закона.
(2) Наименованията „защитено наименование за произход“ и „защитено географско указание“ в рамките на символите по ал. 1 могат да бъдат заменени с еквивалентни изрази на друг официален език на Европейския съюз.


Чл. 113. Вината, предлагани на пазара, могат да носят указания за определени производствени методи, така както са определени в правилника за прилагане на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 113:
Чл. 113. Условията за посочване на указания за определени производствени методи върху етикетите на вината, предлагани на пазара, се определят с правилника за прилагане на закона.


Чл. 114. (1) Наименованието на географската единица и указанията за географския район могат да фигурират само върху етикетите на вина със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна.
(2) Условията, при които се използва наименование на географска единица, по-малка от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание, се определят в наредбата по чл. 36.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114:
Чл. 114. Условията за посочване на наименованието на географската единица и указанията за географския район върху етикетите на вината със ЗНП, ЗГУ или с географско указание на трета държава, както и условията, при които се използва наименование на географска единица, по-малка от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание, се определят с правилника за прилагане на закона.


Чл. 115. Препоръките за ползване на вината се отнасят до ястията, с които се препоръчва да се сервират, начина на сервиране, информация за начина на приготвяне, информация за начина на съхраняване, рецепти за коктейли и др.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 115:
Чл. 115. Препоръките за консумиране на вината се прилагат за ястията, с които се препоръчва да бъдат сервирани, начина на съхраняване и сервиране, рецепти за коктейли и други.


Глава осма
ПРЕВОЗ НА ЛОЗАРО–ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава осма.


Раздел І
Придружителни документи

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.


Чл. 116. (1) При превоз на винено грозде, на гроздова мъст, на концентрирана гроздова мъст, на концентрирана и ректифицирана гроздова мъст и вино на територията на страната и на територията на Европейския съюз физическите и юридическите лица - производители и вносители на описаните продукти, съставят придружителен документ на хартиен носител или в електронна форма, като съдържанието на електронните придружителни документи и тези на хартиен носител е идентично.
(2) Придружителен документ по ал. 1 се съставя и при превоз на наливни вина, на гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, концентрирана и ректифицирана гроздова мъст в съдове с обем над 60 литра.
(3) При превоз на винено грозде на територията на страната и на територията на Европейския съюз на разстояние повече от 40 километра гроздопроизводителите съставят придружителен документ, който се заверява от длъжностни лица на ИАЛВ по местонахождение на лозарското стопанство.
(4) При превоз на територията на страната и на територията на Европейския съюз на гроздова мъст, на концентрирана гроздова мъст, на концентрирана и ректифицирана гроздова мъст и на вино, произведено в обект на малък винопроизводител по смисъла на чл. 4, т. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), се съставя придружителен документ, който се заверява от длъжностни лица на ИАЛВ по местонахождение на производствения обект.
(5) При превоз на винено грозде, на гроздова мъст, на концентрирана гроздова мъст и на концентрирана и ректифицирана гроздова мъст на територията на страната и на територията на Европейския съюз след оформяне на внос и освобождаване за потребление се съставя придружителен документ, който се заверява от длъжностни лица на ИАЛВ.
(6) Придружителният документ по ал. 3, 4 и 5 се съставя от изпращача или вносителя и се използва само за един превоз.
(7) Министърът на земеделието и храните утвърждава образец на придружителен документ по ал. 3, 4 и 5.
(8) Изключение от ал. 1 и 2 са случаите, определени с правилника за прилагане на закона.
(9) Условията и редът при превоз на продуктите по ал. 1 и 2 са определени с правилника за прилагане на закона.

Предложение на н.п. Румен Петков
В чл. 116 да се процедират алинеите, защото виното е акцизна стока и се съпровожда с АДД (Закон за митниците и данъчните складове).
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 116, ал. 2 след думите ”ректифицирана гроздова мъст” се добавят думите „и плодова мъст в съдове с обем над 100 литра”
Комисията не подкрепя предложението.


Предложение на н.п. Венцислав Върбанов, н.п. Тодор Великов и н.п. Димитър Чукарски
В чл. 116 ал. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 116:
Чл. 116. (1) Производителите, вносителите и търговците съставят придружителен документ при превоз на територията на страната или друга държава-членка на Европейския съюз на:
1. винено грозде и гроздова мъст - когато превозът е на разстояние по-голямо от 40 километра;
2. концентрирана гроздова мъст, концентрирана и ректифицирана гроздова мъст, вино, както и наливни вина в съдове с обем над 60 литра.
(2) Придружителен документ по ал. 1 се съставя на хартиен носител или в електронен вид, като съдържанието на електронните придружителни документи и тези на хартиен носител е идентично.
(3) Придружителният документ по ал. 1 се заверява от ТЗ на ИАЛВ при превоз на:
1. продуктите по ал. 1, т. 1;
2. продуктите по ал. 1, т. 2 – когато са произведени в обект на малък винопроизводител по смисъла на чл. 4, т. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове;
3. винено грозде, гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст и концентрирана и ректифицирана гроздова мъст на територията на страната и на територията на държава-членка на Европейския съюз - след оформяне на внос и освобождаване за потребление.
(4) Придружителният документ по ал. 1 се съставя от изпращача или вносителя и се използва само за един превоз.
(5) Не се съставя придружителен документ по ал. 1 при превоз на лозаро-винарски продукти в случаите, посочени в чл. 25 от Регламент (ЕО) № 436/2009 на Комисията от 26 май 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на лозарския регистър, задължителните декларации и събирането на информация с цел наблюдение на пазара, придружителните документи при превоза на продукти и регистрите, които е необходимо да се водят в лозаро-винарския сектор (ОВ L 128, от 27.5.2009 г.).
(6) Образците на придружителните документи, както и условията и редът за превоз на продуктите по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.


Чл. 117. (1) Задължителни придружителни документи при превоз на вино на територията на страната:
1. превоз на вино под режим отложено плащане на акциз (РОПА) - с електронен административен документ (е-АД) по ЗАДС;
2. превоз на освободено за потребление вино - с придружителен документ по реда на чл. 116, ал. 5.
(2) Задължителни придружителни документи при превоз на вино от и до територията на друга държава членка:
1. превоз до друга държава членка на вино под РОПА – с е-АД по ЗАДС;
2. превоз на вино, освободено за потребление на територията на страната, до територията на друга държава членка – с придружителен документ по чл. 76а от ЗАДС.
(3) Превоз на вино, освободено за потребление на територията на друга държава членка, до територията на трета страна се извършва с придружителен документ по чл. 76в от ЗАДС.

Предложение на н.п. Венцислав Върбанов, н.п. Тодор Великов и н.п. Димитър Чукарски
В чл. 117, ал. 1 т. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117:
Чл. 117. (1) При превоз на вино под режим отложено плащане на акциз (РОПА) на територията на страната или от и до територията на друга държава-членка на Европейския съюз се издава електронен административен документ (е-АД) по реда на Закона за акцизите и данъчните складове и не се съставя придружителен документ по чл. 116, ал. 1.
(2) При превоз на освободено за потребление вино се съставя придружителен документ по:
1. чл. 116, ал. 3, т. 3 – когато превозът е на територията на страната;
2. чл. 76а от Закона за акцизите и данъчните складове - когато превозът е до територията на друга държава-членка на Европейския съюз.
(3) При превоз на вино, освободено за потребление на територията на друга държава-членка на Европейския съюз до територията на страната се съставя придружителен документ по чл. 76в от Закона за акцизите и данъчните складове.


Раздел ІІ
Специална гаранция в лозаро-винарския сектор

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.


Чл. 118. (1) При внос на продукти по чл. 54, ал. 5 вносителят депозира пред митническите органи специална гаранция в размер 30 на сто от декларираната входна цена на съответната партида в момента на приемане на митническата декларация за допускане на стоките за свободно обращение. Ако не бъде депозирана специална гаранция, стоките не се допускат за свободно обращение.
(2) Специалната гаранция по ал. 1 не се дължи при внос на вино, което е бутилирано и етикетирано по начин, указващ, че продуктът е с произход от трета страна.
(3) В момента на приемане на митническата декларация за допускане на стоките за свободно обращение вносителят декларира писмено пред митническите органи, че ще спазва ограниченията, предвидени в чл. 54, ал. 4, и посочва мястото, където ще съхранява, складира, обработва, преработва, бутилира или етикетира внесените стоки.
(4) В срок до 24 часа от допускане на стоките за свободно обращение Агенция „Митници” изпраща копие от декларацията по ал. 3 на ИАЛВ.
(5) Вносителят разполага с 12 месеца от приемане на декларацията за допускане на стоките за свободно обращение, за да докаже, че продуктите от вноса по ал. 1 не са превърнати в продукти по приложение № 1, част І или добавени към такива продукти на територията на ЕС, или, ако са употребени за производството на вино, то е с подходящ етикет, указващ неговия произход.
(6) Срокът по ал. 5 може да бъде удължен еднократно с 6 месеца от митническите органи след писмено становище на ИАЛВ по надлежно обосновано искане на вносителя.
(7) Неспазването на срока по ал. 5 води до усвояване изцяло или частично на депозираната специална гаранция с включена лихва от датата на допускане на стоката за свободно обращение до датата на действителното плащане. Прилаганият лихвен процент е основният лихвен процент, определен от Българската народна банка, увеличен с 10 пункта.
(8) Депозираната гаранция се освобождава изцяло или частично след осигуряване на писмено становище от ИАЛВ за изпълнение на задължението по ал. 5.
(9) Условията и редът за издаване на писмено становище по ал. 6
и 8 от ИАЛВ са определени с правилника за прилагане на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 118:
Чл. 118. (1) При внос на продукти по чл. 54, ал. 5, при подаване на митническата декларация за допускане на стоките за свободно обращение, вносителят представя специална гаранция - безусловна неотменяема банкова гаранция, издадена в полза на Агенция „Митници” в размер 30 на сто от декларираната входна цена на съответната партида.
(2) Специалната гаранция по ал. 1 не се дължи при внос на вино, което е бутилирано и етикетирано по начин, указващ, че продуктът е с произход от трета държава.
(3) При подаване на декларацията по ал. 1 вносителят посочва мястото, където ще съхранява, складира, обработва, преработва, бутилира или етикетира внесените продукти и декларира писмено, че няма да ги преработва в продукти по приложение № 1 или да ги добавя към такива продукти на територията на Европейския съюз.
(4) В срок до 24 часа от допускане на стоките за свободно обращение Агенция „Митници” изпраща копие от декларацията по ал. 3 на ИАЛВ.
(5) В срок до 12 месеца от подаване на декларацията по ал. 1 вносителят представя в Агенция „Митници” писмено становище от ИАЛВ, че са спазени ограниченията по чл. 54, ал. 5, а когато продуктите са употребени за производството на вино, то е с етикет, указващ неговия произход.
(6) Гаранцията по ал. 1 се освобождава след представяне на становището по ал. 5.
(7) При мотивирано искане на вносителя и след положително писмено становище на ИАЛВ, срокът по ал. 5 може да бъде удължен еднократно от митническите органи със 6 месеца.
(8) Когато в срока по ал. 5 или 7 вносителят не представи становище от ИАЛВ по ал. 5, банковата гаранция се задържа, а продуктите се преработват или унищожават по реда на чл. 71-74.
(9) Условията и редът за издаване на писменото становище на ИАЛВ по ал. 5 и ал. 7 се определят с правилника за прилагане на закона.


Глава девета
СПИРТНИ НАПИТКИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава девета.

Раздел I
Общи разпоредби

Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на раздел I:
Раздел I
Категории спиртни напитки


Чл. 119. Тази глава урежда условията и реда за производството, правилата за регистриране и заличаване от регистъра на производителите, определенията, описанието, означаването, представянето, етикетирането и контрола на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилатите от земеделски произход и спиртните напитки, защитата на географските указания на спиртните напитки.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119:
Чл. 119. Спиртните напитки се определят и класифицират в категории.


Раздел II
Определения и категории спиртни напитки

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на раздел II да бъде отхвърлено.


Чл. 120. Спиртна напитка е алкохолна напитка, която е предназначена за човешка консумация, има специфични органолептични качества, има минимално обемно алкохолно съдържание от 15 % и е произведена:
1. директно или:
а) чрез дестилация на естествени ферментирали продукти, със или без добавяне на ароматични продукти, и/или
б) чрез накисване или друга подобна обработка на растителни продукти в етилов алкохол от земеделски произход и/или дестилати от земеделски произход и/или спиртни напитки по смисъла на настоящия закон, и/или
в) чрез добавяне на ароматични продукти, захари или други разрешени подслаждащи продукти и/или други земеделски продукти и/или храни към етилов алкохол от земеделски произход и/или към дестилати от земеделски произход и/или към спиртни напитки по смисъла на настоящия закон;
2. или чрез смесване на спиртна напитка с едно или повече от следните:
а) други спиртни напитки, и/или
б) етилов алкохол от земеделски произход или дестилати от земеделски произход, и/или
в) други алкохолни напитки, и/или
г) напитки.

Предложение на н.п. Румен Петков
В чл. 120, т. 2, б. „б” така написан текста дава предпоставки за нелоялна конкуренция между производителите на вътрешния пазар. Да се заложи някакъв регламент..
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на н.п. Венцислав Върбанов, н.п. Тодор Великов и н.п. Димитър Чукарски
В чл. 120 т. 2 се създава б. „д” със следното съдържание:
„д) независимо от определението в настоящия член, напитките класифицирани с кодове 2203, 2204, 2205, 2206 и 2207 не следва да се считат за спиртни напитки.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 120:
Чл. 120. (1) Спиртна напитка е алкохолна напитка, която е предназначена за човешка консумация, има специфични органолептични качества, минимално обемно алкохолно съдържание от 15 процента и е произведена:
1. директно или:
а) чрез дестилация на естествени ферментирали продукти, със или без добавяне на ароматични продукти, и/или
б) чрез накисване или друга подобна обработка на растителни продукти в етилов алкохол от земеделски произход и/или дестилати от земеделски произход и/или спиртни напитки по смисъла на настоящия закон, и/или
в) чрез добавяне на ароматични продукти, захари или други разрешени подслаждащи продукти и/или други земеделски продукти и/или храни към етилов алкохол от земеделски произход и/или към дестилати от земеделски произход и/или към спиртни напитки по смисъла на настоящия закон;
2. или чрез смесване на спиртна напитка с едно или повече от следните:
а) други спиртни напитки, и/или
б) етилов алкохол от земеделски произход или дестилати от земеделски произход, и/или
в) други алкохолни напитки, и/или
г) напитки.
(2) Етилов алкохол от земеделски произход е течност, притежаваща следните свойства:
1. органолептични характеристики - без установим вкус, различен от този на суровината;
2. минимално алкохолно съдържание 96,0 обемни процента;
3. максимална стойност на остатъчните вещества:
а) обща киселинност - 1,5, изразена в грамове оцетна киселина на хектолитър алкохол при 100 обемни процента;
б) естери - 1,3, изразени в грамове етилов ацетат на хектолитър алкохол при 100 обемни процента;
в) алдехиди - 0,5, изразени в грамове ацеталдехид на хектолитър алкохол при 100 обемни процента;
г) висши алкохоли - 0,5, изразени в грамове метил-2-пропанол-1 на хектолитър алкохол при 100 обемни процента;
д) метилов алкохол - 30, изразен в грамове на хектолитър алкохол при 100 обемни процента;
е) сух екстракт - 1,5, изразен в грамове на хектолитър алкохол при 100 обемни процента;
ж) летливи азотни основи - 0,1, изразени в грамове азот на хектолитър алкохол при 100 обемни процента;
з) фурфурол - без следи от наличие на такъв.
(3) Дестилат от земеделски произход е алкохолна течност, получена чрез дестилация след алкохолна ферментация, която е получена изключително от суровини, посочени в чл. 128 и не притежава свойствата на етилов алкохол или спиртна напитка, но е запазила аромата и вкуса на използваните суровини.


Чл. 121. (1) Спиртните напитки се определят и класифицират в категории.
(2) Техническите определения и изисквания за категориите спиртни напитки, етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход, както и основните понятия при производството на продуктите (видовете суровини и технологични операции и практики), са установени в Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 110/2008”.
(3) Категориите спиртни напитки са: ром, уиски (whisky или whiskey), зърнена дестилатна спиртна напитка, винена дестилатна спиртна напитка, бренди (brandy или weinbrand), дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри или гроздова джиброва дестилатна спиртна напитка, дестилатна спиртна напитка от плодови джибри, дестилатна спиртна напитка от стафиди или raisin brandy, плодова дестилатна спиртна напитка, ябълкова дестилатна спиртна напитка и крушова дестилатна спиртна напитка, медена дестилатна спиртна напитка, hefebrand или дестилатна спиртна напитка от утайки, bierbrand или eau de vie de bière, topinambur или дестилатна спиртна напитка от йерусалимски артишок, водка, дестилатна спиртна напитка (предхождана от името на плода), получена чрез накисване и дестилация, geist (с името на използвания плод или суровина), спиртна напитка от тинтява, хвойнови спиртни напитки, джин (gin), дестилиран джин (gin), London gin, кимови спиртни напитки, аkvavit или aquavit, анасонови спиртни напитки, pastis, рastis de Marseille, аnis, дестилиран anis, спиртни напитки с горчив вкус или bitter, ароматизирана водка, ликьор, крем от (следвано от името на използвания плод или суровина), сrème de cassis, guignolet, рunch au rhum, sloe gin, sambuca, Maraschino, Marrasquino или Maraskino, nocinо, ликьор на яйчна основа или advocaat, или avocat, или advokat, яйчен ликьор, mistrà, väkevä glögi или spritglögg, berenburg или beerenburg, меден нектар или нектар от медовина.
(4) Етиловият алкохол, използван при производството на спиртни напитки и на всичките им съставки за разтварянето на оцветителите, ароматните вещества или другите разрешени добавки при производството на спиртни напитки, трябва да бъде със земеделски произход и предназначен за хранителни цели.
(5) При производството на спиртни напитки не се разрешава влагането на етилов алкохол от неземеделски произход (синтетичен спирт).
(6) За целите на българските производители и потребители съобразно наложени добри традиционни практики този закон установява специфични определения и изисквания за ракия, мастика и др., както и за дестилатите за тяхното производство.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 121:
Чл. 121. (1) Техническите определения и изисквания за категориите спиртни напитки, етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход, както и основните понятия при производството на продуктите (видовете суровини и технологични операции и практики), са установени в Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от
15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, от 13 февруари 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 110/2008”.
(2) При производството на спиртни напитки не се разрешава влагането на етилов алкохол от неземеделски произход (синтетичен спирт).
(3) Категориите спиртни напитки са: ром, уиски (whisky или whiskey), зърнена дестилатна спиртна напитка, винена дестилатна спиртна напитка, бренди (brandy или weinbrand), дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри или гроздова джиброва дестилатна спиртна напитка, дестилатна спиртна напитка от плодови джибри, дестилатна спиртна напитка от стафиди или raisin brandy, плодова дестилатна спиртна напитка, ябълкова дестилатна спиртна напитка и крушова дестилатна спиртна напитка, медена дестилатна спиртна напитка, hefebrand или дестилатна спиртна напитка от утайки, bierbrand или eau de vie de bière, topinambur или дестилатна спиртна напитка от йерусалимски артишок, водка, дестилатна спиртна напитка (предхождана от името на плода), получена чрез накисване и дестилация, geist (с името на използвания плод или суровина), спиртна напитка от тинтява, хвойнови спиртни напитки, джин (gin), дестилиран джин (gin), London gin, кимови спиртни напитки, аkvavit или aquavit, анасонови спиртни напитки, pastis, рastis de Marseille, аnis, дестилиран anis, спиртни напитки с горчив вкус или bitter, ароматизирана водка, ликьор, крем от (следвано от името на използвания плод или суровина), сrème de cassis, guignolet, рunch au rhum, sloe gin, sambuca, Maraschino, Marrasquino или Maraskino, nocinо, ликьор на яйчна основа или advocaat, или avocat, или advokat, яйчен ликьор, mistrà, väkevä glögi или spritglögg, berenburg или beerenburg, меден нектар или нектар от медовина.
(4) Етиловият алкохол, използван при производството на спиртни напитки и на всичките им съставки за разтварянето на оцветителите, ароматните вещества или другите разрешени добавки при производството на спиртни напитки, трябва да бъде със земеделски произход и предназначен за хранителни цели.


Чл. 122. (1) За консумация се предлагат само безопасни спиртни напитки, които отговарят на изискванията на този закон.
(2) Наименованията на спиртните напитки по чл. 121, ал. 3 могат да се използват за тяхното означаване и търговско представяне само ако напитките напълно отговарят на съответните изисквания за съответната категория.
(3) Напитките, които не отговарят на определените изисквания, могат да бъдат предлагани на пазара и да носят означението "спиртна напитка", при условие че техният състав е предварително одобрен от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър, а технологията за производството им е одобрена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощен от него заместник-министър. Изискването за одобряване на състава от министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-министър се прилага и за ликьори от лековити билки съгласно чл. 130, ал. 4, т. 2.
(4) За напитки с означението „спиртни напитки”, предлагани за консумация в търговската мрежа, не се разрешава означаване с допълнителни думи или изрази, като „род”, „вид”, „тип”, „метод”, „имитация”, „стил”, „марка”, „с вкус на”, „с аромат на” или други сходни наименования.
(5) Наименованията на спиртните напитки могат да бъдат допълнени с географско указание, при условие че фазата на производството, при която спиртните напитки получават своите специфични или окончателни характеристики и свойства, се извършва в съответния географски район.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122.


Чл. 123. Предвид традиционните методи на производството за Република България, този закон урежда и производството на следните традиционни български продукти и напитки:
1. „Винена ракия” е винена дестилатна спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 37,5 об. %, която е:
а) получена чрез дестилация до 86 об. % на вино, подсилено вино или чрез редестилация до 86 об. % на винен дестилат;
б) със съдържание на летливи вещества, равно или по-голямо на
125 грама на хектолитър, при 100 об. % алкохол;
в) с максимално съдържание на метилов алкохол 200 грама на хектолитър при 100 об. % алкохол;
г) със специфични органолептични характеристики.
Когато е отлежала, винената ракия може да продължи да се предлага с наименованието „винена ракия”, при условие че е отлежала в дъбови съдове в продължение най-малко на една година или в продължение минимум на 6 месеца в дъбови бъчви с вместимост, по-малка от 1000 литра.
2. „Гроздова ракия” е винена дестилатна спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 40 об. %, която е:
а) получена чрез единична или двойна дестилация до 65 об. % на вино, получено от грозде, като виното, получено от 100 килограма грозде, не може да надвишава 75 литра, и
б) по състав и органолептични характеристики отговаря на изискванията за производство на „Винена ракия”.
Когато е отлежала, гроздовата ракия може да продължи да се предлага с наименованието „гроздова ракия”, при условие че е отлежала в дъбови съдове в продължение най-малко на една година или в продължение минимум на шест месеца в дъбови бъчви с вместимост, по-малка от
1000 литра.
3. „Ракия от гроздови джибри”, или „джиброва ракия”, е дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри с минимално алкохолно съдържание
37,5 об. %, когато:
а) е получена от ферментирали и дестилирани гроздови джибри или директно чрез водна пара, или след добавяне на вода;
б) количеството винени утайки, добавено към гроздовите джибри, не надвишава 25 кг на 100 кг използвани гроздови джибри;
в) количеството алкохол, извлечено от винените утайки, не превишава 35 на сто от общото алкохолно съдържание в крайния продукт;
г) дестилацията е извършена в присъствието на самите джибри до 86 об.%;
д) е извършена редестилация до 86 об. %;
е) има съдържание на летливи субстанции, равно или по-голямо от 140 грама на хектолитър при 100 об.% алкохол, и с максимално съдържание на метилов алкохол 1000 грама на хектолитър при 100 об.%. алкохол.
4. „Плодова ракия” е плодова дестилатна спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 37,5 об. %, която е:
а) получена изключително чрез дестилация до 86 об. % на ферментирал месест плод или мъст на месест плод в присъствието или не на костилките от плода;
б) със съдържание на летливи субстанции, равно или по-голямо от 200 грама на хектолитър, при 100 об. % алкохол;
в) с максимално съдържание на метилов алкохол до 1000 грама на хектолитър при 100 об. % алкохол;
г) със съдържание на циановодородна киселина, не по-високо от
7 грама на хектолитър, при 100 об. % алкохол за плодова ракия, произведена от плодове с костилки;
д) със специфични органолептични характеристики.
Плодовата ракия може да носи наименованието „ракия”, допълнено с името на плода, като например: „сливова ракия" (от сорта „Prunus domestica), „кайсиева ракия" (от сорта „Armeniaca vulgaris"), ракия от праскови, ябълки, круши, смокини, мирабели, цитрусови плодове или от всякакъв друг плод, когато е произведена изключително само от посочения вид плод.
Наименованието „Вилямова" – „Williams", е запазено за крушовата ракия, произведена единствено от круши от сорта Williams.
„Плодова ракия” се нарича и спиртната напитка, получена от два или повече вида плод, когато са ферментирали и дестилирани заедно.
5. „Ракия от плодови джибри" е дестилатна спиртна напитка от плодови джибри с минимално алкохолно съдържание 37,5 об. %, която е:
а) получена чрез ферментация и дестилация до 86 об. % на плодови джибри;
б) с максимално съдържание на метилов алкохол 1500 грама на хектолитър при 100 об. % алкохол;
в) със специфични органолептични характеристики.
6. Анасонова спиртна напитка "Мастика" е спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 47 об. %, която е:
а) получена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с анетол, изолиран чрез ректификация на етерични масла от звездовиден анасон (Illicium verum), зелен анасон (Pimpinella anissum), резене (Foeniculum vulgare) или от друго растение, което съдържа същия основен ароматен компонент в количество, не по-малко от 2,5 грама на литър, захар, не по-малко от 40 грама на литър, с добавяне или без добавяне на дъвково масло и/или ароматен дестилат;
б) със специфични органолептични характеристики.
7. „Мента” („Ментовка”) е спиртна напитка Ликьор с минимално алкохолно съдържание 25 об. %, която е:
а) получена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с ментово масло със съдържание, не по-малко от 0,2 грама на литър;
б) със съдържание на захар в крайния продукт, не по-малко от
130 грама на литър;
в) със специфични органолептични характеристики.
8. „Винен дестилат” е алкохолна течност, получена чрез единична и/или двойна дестилация до 86 об. % на ферментирали:
а) вино;
б) вино, подсилено вино или комбинации от тях, или
в) виноматериали,
и притежаващ показателите съгласно приложение № 4.
9. „Зърнен дестилат” е алкохолна течност, получена чрез единична и/или двойна дестилация до 95 об. % на озахарена чрез ензими мъст от зърнени култури или продукти от тях, ферментирали под въздействието на дрожди, и притежаващ показателите съгласно приложение № 4.
10. „Плодов дестилат” е алкохолна течност, получена чрез единична и/или двойна дестилация до 86 об.% на ферментирали един или повече видове месест плод или мъст от него, притежаващ показателите съгласно приложение № 4.

Предложение на н.п. Николай Петков, н.п. Силвия Хубенова и н.п. Димитър Лазаров
В чл. 123 се добавя нова точка 6А както следва:
6А) „Карловска анасонлийка” е винена дестилатна спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 54 об. %, която е:
а) получена чрез двойна или тройна дестилация до 65 об. % на вино, получено от грозде, от сорта Червен мискет, като виното получено от 100 кг. грозде не може да надвишава 75 литра;
б) ароматизирана с прибавка на семена от звездовиден анасон (lllicum verum) или зелен анасон (Pimpinella anissum) в процеса на последната дестилация в количество, не по-малко от 1 гр. семена на алкохолен градус с добавяне или без добавяне на натурална дъвка Мастикс (Mastix) или дъвково масло;
в) със специфична органолептинна характеристика.
Комисията не подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 123:
Чл. 123. (1) Традиционни български спиртни напитки и продукти са напитки и прдукти, приготвяни в Република България по специална технология в места или региони, придали им специфични характеристики и свойства. Традиционни български спиртни напитки и продукти са винена, гроздова, джиброва и плодова ракия, ракия от плодови джибри, анасонова спиртна напитка „Мастика”, мента, винен, зърнен и плодов дестилат.
(2) Винена ракия е винена дестилатна спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 37,5 обемни процента, която е:
1. получена чрез дестилация до 86 обемни процента на вино, подсилено вино или чрез редестилация до 86 обемни процента на винен дестилат;
2. със съдържание на летливи вещества, равно или по-голямо на 125 грама на хектолитър, при 100 обемни процента алкохол;
3. с максимално съдържание на метилов алкохол 200 грама на хектолитър при 100 обемни процента алкохол;
4. със специфични органолептични характеристики.
(3) Когато е отлежала, винената ракия може да продължи да се предлага с наименованието „винена ракия”, при условие че е отлежала в дъбови съдове в продължение най-малко на една година или в продължение минимум на 6 месеца в дъбови бъчви с вместимост, по-малка от 1000 литра.
(4) Гроздова ракия е винена дестилатна спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 40 обемни процента, която:
1. е получена чрез единична или двойна дестилация до 65 обемни процента на вино, получено от грозде, като виното, получено от 100 килограма грозде, не може да надвишава 75 литра, и
2. по състав и органолептични характеристики отговаря на изискванията за производство на винена ракия.
(5) Когато е отлежала, гроздовата ракия може да продължи да се предлага с наименованието „гроздова ракия”, при условие че е отлежала в дъбови съдове в продължение най-малко на една година или в продължение минимум на 6 месеца в дъбови бъчви с вместимост, по-малка от 1000 литра.
(6) Джиброва ракия (ракия от гроздови джибри) е дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри с минимално алкохолно съдържание 37,5 обемни процента, когато:
1. е получена от ферментирали и дестилирани гроздови джибри или директно чрез водна пара, или след добавяне на вода;
2. количеството винени утайки, добавено към гроздовите джибри, не надвишава 25 кг на 100 кг използвани гроздови джибри;
3. количеството алкохол, извлечено от винените утайки, не превишава 35 на сто от общото алкохолно съдържание в крайния продукт;
4. дестилацията е извършена в присъствието на самите джибри до 86 обемни процента;
5. е извършена редестилация до 86 обемни процента;
6. има съдържание на летливи субстанции, равно или по-голямо от 140 грама на хектолитър при 100 обемни процента алкохол, и с максимално съдържание на метилов алкохол 1000 грама на хектолитър при 100 обемни процента алкохол.
(7) Плодова ракия е плодова дестилатна спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 37,5 обемни процента, която е:
1. получена изключително чрез дестилация до 86 обемни процента на ферментирал месест плод или мъст на месест плод в присъствието или не на костилките от плода;
2. със съдържание на летливи субстанции, равно или по-голямо от 200 грама на хектолитър, при 100 обемни процента алкохол;
3. с максимално съдържание на метилов алкохол до 1000 грама на хектолитър при 100 обемни процента алкохол;
4. със съдържание на циановодородна киселина, не по-високо от 7 грама на хектолитър, при 100 обемни процента алкохол за плодова ракия, произведена от плодове с костилки;
5. със специфични органолептични характеристики.
(8) Плодовата ракия може да носи наименованието „ракия”, допълнено с името на плода, като например: „сливова ракия" (от сорта „Prunus domestica), „кайсиева ракия" (от сорта „Armeniaca vulgaris"), ракия от праскови, ябълки, круши, смокини, мирабели, цитрусови плодове или от друг плод, когато е произведена изключително само от посочения вид плод.
(9) Крушовата ракия може да носи наименованието „Вилямова" („Williams"), когато е произведена само от круши от сорта „Williams”.
(10) Плодова ракия по ал. 7 е и спиртната напитка, получена от два или повече вида плод, когато са ферментирали и дестилирани заедно.
(11) Ракия от плодови джибри е дестилатна спиртна напитка от плодови джибри с минимално алкохолно съдържание 37,5 обемни процента, която е:
1. получена чрез ферментация и дестилация до 86 обемни процента на плодови джибри;
2. с максимално съдържание на метилов алкохол 1500 грама на хектолитър при 100 обемни процента алкохол;
3. със специфични органолептични характеристики.
(12) Анасонова спиртна напитка "Мастика" е спиртна напитка със специфични органолептични характеристики, с минимално алкохолно съдържание 47 обемни процента, която е получена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с анетол, изолиран чрез ректификация на етерични масла от звездовиден анасон (Illicium verum), зелен анасон (Pimpinella anissum), резене (Foeniculum vulgare) или от друго растение, което съдържа същия основен ароматен компонент в количество, не по-малко от 2,5 грама на литър, захар, не по-малко от 40 грама на литър, с добавяне или без добавяне на дъвково масло и/или ароматен дестилат.
(13) Мента (ментовка) е спиртна напитка - ликьор със специфични органолептични характеристики, с минимално алкохолно съдържание 25 обемни процента, която е получена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с ментово масло със съдържание, не по-малко от 0,2 грама на литър и със съдържание на захар в крайния продукт, не по-малко от
130 грама на литър.
(14) Винен дестилат е алкохолна течност, притежаваща показателите съгласно приложение № 4, която е получена чрез единична и/или двойна дестилация до 86 обемни процента на ферментирали:
1. вино;
2. вино, подсилено вино или комбинации от тях, или
3. виноматериали.
(15) Зърнен дестилат е алкохолна течност, притежаваща показателите съгласно приложение № 4, която е получена чрез единична и/или двойна дестилация до 95 обемни процента на озахарена чрез ензими мъст от зърнени култури или продукти от тях, ферментирали под въздействието на дрожди.
(16) Плодов дестилат е алкохолна течност, притежаваща показателите съгласно приложение № 4, която е получена чрез единична и/или двойна дестилация до 86 обемни процента на ферментирали един или повече видове месест плод или мъст от него.
(17) Основните физико-химични показатели на традиционните български спиртни напитки и продукти по ал. 2, 4, 6, 7, 11, 14 , 15 и 16 са определени съгласно приложение № 4.


Раздел III
Производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки. Технологични практики и правила относно предлагането им на пазара

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III, който става раздел II.


Чл. 124. Производителите и търговците на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки са длъжни:
1. да осигуряват безопасността на продуктите за здравето на хората;
2. да прилагат добри практики на всички етапи от производството на продуктите, тяхната дистрибуция и предлагане на пазара.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 124:
Чл. 124. Производителите и търговците на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки са длъжни да:
1. осигуряват безопасността на продуктите;
2. прилагат добри практики на всички етапи от производството на продуктите, тяхната дистрибуция и предлагане на пазара.


Чл. 125. Лицата по чл. 124 могат да внедрят и поддържат система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР) или процедури в съответствие с принципите й, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 125.


Чл. 126. На пазара се предлагат само безопасни спиртни напитки и продукти, които отговарят на изискванията на този закон и на техническите спецификации на производителите.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126.


Чл. 127. При производството, съхраняването, превоза и предлагането на продукти и спиртни напитки се разрешава използването на съдове и съоръжения, изработени или вътрешно покрити само с материали, разрешени за контакт с хранителни продукти.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 127:
Чл. 127. При производството, съхранението, превоза и предлагането на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се разрешава използването на съдове и съоръжения, изработени или вътрешно покрити само с материали, разрешени за контакт с хранителни продукти.


Чл. 128. Суровините, от които може да се произвежда етилов алкохол от земеделски произход и дестилат от земеделски произход, са:
1. зърнени продукти;
2. продукти на мелничарската промишленост;
3. малц, нишестени продукти, глутен, инулин;
4. цвеклова захар, тръстикова захар, захар на кристали;
5. други захари, захарни сиропи, изкуствен мед (смесен или не с естествен), карамел;
6. меласи, обезцветени или не;
7. ароматизирани или оцветени захари, сиропи, меласи, но невключващи плодови сокове, съдържащи добавена захар в каквото и да е количество;
8. зеленчуци за ядене и някои корени и грудки;
9. плодове за ядене и кори от цитрусови плодове.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128.


Чл. 129. Разрешените технологични практики при производството на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки освен посочените в т. 3-10 от Приложение І на Регламент (ЕО) № 110/2008 са:
1. аерация или добавяне на кислород;
2. термични обработки;
3. центрофугиране и филтриране без или със спомагателен инертен материал, при условие че не преминава в обработения продукт;
4. употреба на въглероден диоксид (въглероден анхидрид) и/или на азот, поотделно или на смес от тях, с цел да се създаде инертна атмосфера и да се защити продуктът от въздуха;
5. употреба на ензими;
6. употреба на дрожди за ферментация;
7. подпомагане развитието на дрождите чрез добавка на:
а) диамониев фосфат или на амониев сулфат до 0,3 грама на литър;
б) амониев сулфит или амониев бисулфит до 0,2 грама на литър; тези добавки могат да се използват съвместно в общо количество до 0,3 грама на литър;
в) тиамин дихлорхидрат до 0,6 милиграма на литър, изразено като тиамин;
г) използване на препарати от дрождени обвивки до 40 грама на хектолитър;
8. употреба на пеногасители, разрешени по чл. 6 от Закона за храните;
9. употреба на серен диоксид, калиев бисулфит или калиев метабисулфит;
10. десулфитиране чрез физически методи;
11. десулфитиране чрез употреба на калциев карбонат, калциев хидроксид, натриев хидроксид;
12. обработка с активен въглен за винарски цели;
13. бистрене с един или повече от следните материали, годни за енологична употреба:
а) желатин за хранителни цели;
б) казеин и калиев казеинат;
в) бентонит;
г) силициев диоксид под формата на гел или колоиден разтвор;
д) танин;
14. употреба на винена и/или лимонена киселина за повишаване на киселинното съдържание;
15. намаляване на летливите вещества при съдържание не повече от 2 грама на литър чрез използване на едно или повече от следните вещества:
а) калиев бикарбонат;
б) калциев карбонат;
в) натриев хидроксид;
г) натриев бикарбонат;
д) калиев перманганат;
16. коригиране на рН с натриев хидроксид;
17. намаляване твърдостта на водата с йонообменни смоли, разрешени за използване по чл. 6 от Закона за храните;
18. извличане на ароматични и овкусяващи вещества чрез екстракция и/или дестилация.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 129:
Чл. 129. При производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, освен посочените в т. 3-10 от Приложение І на Регламент (ЕО) № 110/2008, са разрешени и технологични практики съгласно Приложение № 12.

Чл. 130. (1) При производството на спиртни напитки могат да се използват добавки и оцветители към храните при условията на Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните (обн., ДВ, бр. 44 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 3 от 2005 г., бр. 70 от 2007 г., бр. 45 от 2008 г., бр. 46 от 2010 г. и бр. 39 от 2011 г.).
(2) При производството на спиртни напитки се използват само естествени ароматични вещества и ароматични препарати, освен когато изрично е предвидено друго в Регламент (ЕО) № 110/2008 или в този закон.
(3) Ароматизанти могат да се използват при условията на Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използване на ароматизанти в храните (обн., ДВ, бр. 70 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2006 г. и бр. 39 от 2010 г.).
(4) Не могат да се използват ароматични вещества при производството на следните ликьори:
1. плодови ликьори: касис, череша, вишна, малина, черница, боровинка, цитрусови плодове, дива къпина, арктическа къпина, червена боровинка, блатна боровинка, морски зърнастец, ананас;
2. ликьори от растения: роза, мента, тинтява, анасоново семе, алпийски пелин, лековити билки.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130:
Чл. 130. (1) При производството на спиртни напитки могат да се използват добавки и оцветители към храните при условията на наредба на министъра на здравеопазването за изискванията към използване на добавки в храните.
(2) При производството на спиртни напитки се използват само естествени ароматични вещества и ароматични препарати, освен когато изрично е предвидено друго в Регламент (ЕО) № 110/2008 или в този закон.
(3) Ароматизанти могат да се използват при условията на наредба на министъра на здравеопазването за изискванията към използване на ароматизанти в храните.
(4) Не могат да се използват ароматични вещества при производството на следните ликьори:
1. плодови ликьори: касис, череша, вишна, малина, черница, боровинка, цитрусови плодове, дива къпина, арктическа къпина, червена боровинка, блатна боровинка, морски зърнастец, ананас;
2. ликьори от растения: роза, мента, тинтява, анасоново семе, алпийски пелин, лековити билки.


Чл. 131. (1) Забранява се продажбата на наливни (небутилирани) спиртни напитки.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за продажби между регистрирани производители на спиртни напитки.
(3) Забранява се опаковането (бутилирането) и продажбата на спиртни напитки в пластмасови опаковки.
(4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага за продажба на спиртни напитки в опаковки (бутилки) с вместимост до 0,5 литра включително.
(5) Забранява се предлагането на пазара на винени ракии, гроздови ракии, джиброви ракии и бренди, които не притежават сертификат за автентичност.
(6) Всяка партида от етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход и спиртни напитки се придружава от протокол от изпитване, издаден от акредитирана лаборатория.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 131:
Чл. 131. (1) Забранява се продажбата на наливни (небутилирани) спиртни напитки.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за продажби между регистрирани производители на спиртни напитки.
(3) Забранява се опаковането (бутилирането) и продажбата на спиртни напитки в пластмасови опаковки.
(4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага за продажба на спиртни напитки в опаковки (бутилки) с вместимост до 0,5 литра включително.
(5) Забранява се предлагането на пазара на винени ракии, гроздови ракии, джиброви ракии и бренди, произведени в Република България, които не притежават сертификат за автентичност.
(6) Всяка партида от етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход и спиртни напитки се придружава от протокол от изпитване, издаден от акредитирана лаборатория.


Раздел ІV
Регистриране на производителите на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки. Технически спецификации

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІV, който става раздел III.


Чл. 132. (1) Производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки с цел продажба се извършва от търговци, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по националното им законодателството, които са вписани в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.
(2) В Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се създава регистър на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.
(3) Регистърът по ал. 2 се води по образец съгласно приложение
№ 5. Той е публичен, поддържа се в електронен вид и се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
(4) При вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се издава удостоверение от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от упълномощен от него заместник-министър.
(5) Удостоверението по ал. 4 съдържа: номер и датата на регистрация; наименование (фирма); седалище и адрес на управление на заявителя; ЕИК по Закона за търговския регистър; местонахождение на инсталираните производствени мощности; описание на производствените мощности; списък на произвежданите напитки и продукти; трите имена и ЕГН на лицето/лицата, представляващо фирмата; трите имена и ЕГН на лицата, които водят производствения процес и правят вписвания в дневниците по чл. 146.
(6) В един производствен обект производство може да извършва само едно регистрирано лице.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 132:
Чл. 132. (1) Производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки с цел продажба се извършва от търговци, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по националното им законодателство, които са вписани в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.
(2) В Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се води регистър на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.
(3) Регистърът по ал. 2 се води по образец съгласно приложение № 5. Регистърът е публичен, поддържа се в електронен вид и се публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
(4) При вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се издава удостоверение от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощен от него заместник-министър.
(5) Удостоверението по ал. 4 съдържа: номер и датата на регистрация; наименование (фирма); седалище и адрес на управление на заявителя; единен идентификационен код (ЕИК) по Закона за търговския регистър; местонахождение на инсталираните производствени мощности; описание на производствените мощности; списък на произвежданите напитки и продукти; трите имена и единен граждански номер (ЕГН) на лицето/лицата, представляващо производителя; трите имена и ЕГН (личен номер или личен номер за чужденец) на лицата, които водят производствения процес и правят вписвания в дневниците по чл. 146.
(6) В един производствен обект производство може да извършва само едно регистрирано лице.


Чл. 133. Ракии за семейна консумация се изваряват само от собствени грозде и плодове в специализирани малки обекти за дестилиране (пунктове), регистрирани по ред и начин, установени в раздел ІІІ, глава четвърта от ЗАДС.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 133 думите „само” и „собствени” да се заличат.
Комисията подкрепя по принцип предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 133:
Чл. 133. (1) Ракии за семейна консумация се изваряват от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, в специализирани малки обекти за дестилиране по смисъла на чл. 4, т. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за производство на ракия (пунктове за изваряване на ракия) и регистрирани по реда на чл. 57 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(2) Собственици или наематели на специализирани малки обекти за дестилиране (пунктове) могат да бъдат само лица, които са правно и икономически независими от който и да е друг обект за дестилиране и не осъществяват дейността си по предоставен лиценз.


Чл. 134. Производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, предназначени за продажба, се регистрират в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като подават следните документи:
1. заявление за регистрация с посочване на ЕИК по Закона за търговския регистър или данни за търговска регистрация по националното законодателството с приложен документ, който я удостоверява и отразява лицето, което представлява търговеца;
2. техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете и техния обем;
3. оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
4. техническа спецификация за производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати или спиртни напитки - два екземпляра;
5. декларация от производителя за извършване на производство съгласно изискванията на този закон по образец съгласно приложение № 6;
6. списък с трите имена и ЕГН или идентификационен номер за гражданите на Европейския съюз или на трети страни на лицата, които водят производствения процес и извършват вписвания в технологичните дневниците по чл. 134;
7. документ за платена такса за вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки в размер, определен с Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси, за вписване в официалния регистър на производителите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 134:
Чл. 134. Производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, предназначени за продажба, се регистрират в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като подават следните документи:
1. заявление за регистрация с посочване на ЕИК по Закона за търговския регистър или данни за търговска регистрация по националното законодателството с приложен документ, който я удостоверява и отразява лицето, което представлява търговеца;
2. техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете и техния обем;
3. оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
4. техническа спецификация за производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати или спиртни напитки - два екземпляра;
5. декларация от производителя за извършване на производство съгласно изискванията на този закон по образец съгласно приложение № 6;
6. списък с трите имена и ЕГН (личен номер или личен номер за чужденец) на лицата, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по чл. 146;
7. документ за платена такса за вписване в регистъра в размер, определен с тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси.


Чл. 135. (1) Упълномощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица в срок 3 работни дни от получаване на заявлението извършват проверка на документите по чл. 134.
(2) При непълноти и/или неточности по представените документи и данни по чл. 134 в 3-дневен срок от приключване на проверката по ал. 1 заявителят се уведомява писмено за отстраняването им в 14-дневен срок от получаване на уведомлението.
(3) В случаите по ал. 2 документите се считат за подадени от датата на отстраняване на непълнотите и/или неточностите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135:
Чл. 135. (1) В срок до три работни дни от получаване на заявлението по чл. 134 оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица извършват проверка на приложените към него документи.
(2) В срок до три работни дни от приключване на проверката, длъжностните лица по ал. 1 писмено уведомяват заявителя за отстраняване на установени непълноти и/или неточности по представените документи. В срок до 14 работни дни от получаване на уведомлението, заявителят отстранява непълнотите и/или неточностите.


Чл. 136. (1) В срок 10 работни дни от приключване проверката на документите по чл. 135, ал. 1 или от датата на отстраняване на непълнотите по чл. 135, ал. 2 упълномощени длъжностни лица от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма извършват проверка на място на производствените обекти.
(2) В срок 10 работни дни от приключване на проверката по ал. 1 упълномощените служители докладват на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на упълномощен от него заместник-министър и му представят за подпис удостоверение за вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки или мотивирана заповед за отказ.
(3) Удостоверението за вписване се връчва на производителя или на нотариално упълномощен негов представител.
(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър издава дубликат на удостоверението по чл. 132, ал. 4, когато е изгубено, откраднато или унищожено, въз основа на заявление на производителя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 136:
Чл. 136. (1) В срок до 10 работни дни от приключване проверката по чл. 135, ал. 1 или от датата на отстраняване на непълноти и/или неточности по чл. 135, ал. 2, длъжностни лица от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма извършват проверка на място на производствените обекти.
(2) В срок до 10 работни дни от приключване на проверката по ал. 1 длъжностните лица по ал. 1 изготвят доклад за резултатите от проверката и предлагат на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на оправомощен от него заместник-министър да издаде удостоверение за вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, съответно мотивирана заповед за отказ.
(3) Удостоверението за вписване се връчва на производителя или на негов представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно.
(4) В случай на изгубване, кражба или унищожаване на удостоверението за вписване в регистъра, производителят подава заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за издаване на дубликат.


Чл. 137. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър отказва с мотивирана заповед вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки:
1. при непълноти и/или неточности в представените документи, които не са отстранени в срока, определен по чл. 135, ал. 2;
2. когато заявлението за вписване в регистъра е подадено преди изтичането на 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване от регистъра по чл. 140, ал. 1, т. 4, букви „б”, „в” и „г” или преди осигуряването на необходимите условия в случаите по чл. 140, ал. 1, т. 4, буква „а”, освен ако заличаването е било отменено от съда като незаконосъобразно;
3. когато след извършена проверка на място е установено, че заявителят не разполага с необходимите технологични възможности за производство на заявените напитки и/или продукти.
(2) В 3-дневен срок от датата на издаването на заповедта по ал. 1 заявителят се уведомява писмено.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137:
Чл. 137. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър отказва с мотивирана заповед вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки:
1. при непълноти и/или неточности в представените документи, които не са отстранени в срока по чл. 135, ал. 2;
2. когато заявлението е подадено преди изтичането на 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване от регистъра по чл. 140, ал. 1, т. 4, буква „б” или т. 5, или преди осигуряването на необходимите условия в случаите по чл. 140, ал. 1, т. 4, буква „а”, освен ако заповедта за заличаване е била отменена от съда като незаконосъобразна;
3. когато при извършената проверка е установено, че заявителят не разполага с необходимите технологични възможности за производство на заявените напитки и/или продукти.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 138. Възникналите права по вписаната регистрация не могат да се прехвърлят и преотстъпват освен при преобразуване на търговско дружество по реда на Търговския закон.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 138.


Чл. 139. (1) При промяна на обстоятелствата по чл. 134 в
14-дневен срок от настъпването им производителят подава заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма и прилага документите, удостоверяващи промяната, и документ за платена такса за разглеждане на заявлението, съгласно тарифата за таксите, които се събират от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси, за вписване на промяната.
(2) При промяна на обстоятелствата, в удостоверението за регистрация се вписват актуализираните данни за производителя, като към датата на издаване на удостоверението се вписват и датите на измененията и/или допълненията към удостоверението.
(3) Вписването или отказът да се впишат променените обстоятелства се извършват при условията и по реда на чл. 134 - 137, като проверка на място в производствените обекти се извършва само при промяна в техническата справка за откритите и закритите производствени обекти или складове по чл. 134, т. 2.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 139.


Чл. 140. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър със заповед заличава от регистъра по чл. 132, ал. 2 производител на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки:
1. по молба на производителя;
2. при заличаване на търговеца;
3. при смърт на физическото лице - търговец;
4. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, че:
а) производителят не може да осигури необходимите технологични и санитарно-хигиенни условия за производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки;
б) е налице спиране на производството от производителя за период 12 месеца, констатирано от контролните органи;
в) нееднократно на пазара се предлагат спиртни напитки и продукти, които не отговарят на изискванията на този закон и на техническите спецификации на производителите;
г) нееднократно на пазара се предлагат спиртни напитки с географско указание в нарушение на изискванията на чл. 155.
(2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1 упълномощени длъжностни лица от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма докладват на министъра или на упълномощен от него заместник-министър и му представят за подпис заповед за заличаване от регистъра на производител на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.
(3) В 14-дневен срок от получаване на предложението по ал. 2 министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър издава заповед за заличаване от регистъра.
(4) В заповедта по ал. 3 се включва разпореждане за предварително изпълнение с цел осигуряване на живота и здравето на гражданите и с оглед на това, че от закъснението на изпълнението на заповедта може да последва значителна или труднопоправима вреда.
(5) Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 140, ал. 1, т. 4, б. ”б” думите „12 месеца” се заменят с „6 месеца”.
Предложението беше оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140:
Чл. 140. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за заличаване от регистъра по чл. 132, ал. 2:
1. по молба на производителя;
2. при заличаване на търговеца от търговския регистър;
3. при смърт на физическото лице - търговец;
4. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, че:
а) производителят не може да осигури необходимите технологични и санитарно-хигиенни условия за производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки;
б) е налице спиране на производството от производителя за период 12 месеца;
5. при предлагане на пазара на спиртни напитки и продукти, които не отговарят на изискванията на този закон и на техническите спецификации на производителите или на спиртни напитки с географско указание в нарушение на изискванията на чл. 155, за което на нарушителя са наложени две или повече административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.
(2) В срок до 14 дни от настъпване на обстоятелствата по ал. 1 длъжностни лица от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изготвят доклад и предлагат на министъра или на оправомощен от него заместник-министър да издаде заповед за заличаване от регистъра на производител на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.
(3) В срок до 14 дни от получаване на предложението по ал. 2 министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за заличаване от регистъра.
(4) В заповедта по ал. 3 се включва разпореждане за предварителното й изпълнение, когато това се налага с цел осигуряване на живота и здравето на гражданите и с оглед на това, че от закъснението на изпълнението на заповедта може да последва значителна или труднопоправима вреда.
(5) Заповедта по ал. 3 се съобщава и може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 141. Производител, който е заличен от регистъра при условията на чл. 140, ал. 1, т. 4, букви „б” - „г”, може да подаде заявление за вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване от регистъра, а в случаите по чл. 140, ал. 1, т. 4, буква „а” - след осигуряване на необходимите условия.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 141 думите „12 месеца” се заменят с „6 месеца”.
Комисията подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 141:
Чл. 141. Производител, който е заличен от регистъра при условията на чл. 140, ал. 1, т. 4, буква „б” или т. 5, може да подаде заявление за вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване от регистъра, а в случаите по чл. 140, ал. 1, т. 4, буква „а” - след осигуряване на необходимите условия.

Чл. 142. (1) Спазването на технологичните изисквания при производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се установява със заверяване на техническа спецификация за производство за съответния продукт.
(2) Заверяването на техническата спецификация се извършва чрез проверка и съгласуване на съдържанието й с полагане на подпис, дата и номер от длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(3) За получаване на заверката по ал. 1 производителите представят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изготвена, съобразно утвърден от министъра образец, техническа спецификация за производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилат или спиртна напитка в два екземпляра.
(4) При непълноти и/или неточности по представената техническа спецификация длъжностните лица по ал. 2 в срок до 14 дни уведомяват заявителя с указания за отстраняването им в срок, не по-дълъг от един месец от получаване на уведомлението.
(5) При неотстраняване на непълнотите и/или неточностите в срока по ал. 4 техническата спецификация се оставя без разглеждане.
(6) Длъжностните лица заверяват два оригинални екземпляра от техническата спецификация по ал. 1 в срок до 14 дни от постъпването и/или от отстраняването на непълнотите и/или неточностите по ал. 4.
(7) Изменения и допълнения на техническите спецификации се правят по реда на ал. 1-6.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 142.


Раздел V
Задължителни декларации

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на раздел V, който става раздел IV:
Раздел IV
Декларации


Чл. 143. Регистрираните производители на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки представят всяка година до 31 януари в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма декларация по образец съгласно приложение № 7 за произведените, наличните и реализираните количества и асортименти етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 143:
Чл. 143. Ежегодно, в срок до 31 януари регистрираните производители на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки представят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма декларация по образец съгласно приложение № 7 за произведените, наличните и реализираните през предходната година количества и асортименти етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.


Чл. 144. Получателите на внесените в страната етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки представят всяка година до 31 януари в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отделна декларация по образец съгласно приложение № 7.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 144:
Чл. 144. В срока по чл. 143 декларация по приложение № 7 подават и получателите на внесените в страната етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки.


Чл. 145. Производителите на етилов алкохол от земеделски произход представят в срок до 15-о число след изтичането на всяко тримесечие в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма справки за произведените, съхраняваните, реализираните и прогнозираните (два пъти годишно за текущата година) количества алкохол. Данните се попълват в хектолитри чист алкохол (100 обемни процента).

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 145:
Чл. 145. (1) Производителите на етилов алкохол от земеделски произход представят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма справки за:
1. произведените, съхраняваните и реализираните количества алкохол - в срок до 15-то число след изтичането на всяко тримесечие;
2. прогнозираните количества алкохол - два пъти годишно за текущата година.
(2) Данните в справките по ал. 1 се попълват в хектолитри чист алкохол (100 обемни процента).


Раздел VI
Дневници

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VI, който става раздел V.


Чл. 146. (1) Регистрираните производители на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки водят дневници по образци съгласно приложение № 8, в които вписват данни, позволяващи да се определят и контролират автентичността, произходът, категорията на стоките и извършените производствени манипулации.
(2) Дневниците се водят в електронен вид, чрез унифициран софтуер или на хартиен носител.
(3) Дневниците на регистрираните производители на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки преди извършване на вписване в тях се заверяват в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. За дневниците, водени в електронен вид, министерството одобрява електронния им формат.
(4) Дневници се водят поотделно за всеки производствен обект и подобект.
(5) Вписвания в дневниците могат да правят само лица, вписани в удостоверението за регистрация по чл. 132, ал. 4.
(6) Вписванията в дневниците се извършват без оставяне на празни полета и страници, в хронологична последователност на всеки ред и при точно отразяване на технологичния процес, като операциите се изписват с думи съгласно текста в отделните колони. Вписванията в дневниците на хартиен носител се извършват по незаличим начин.
(7) Приетите суровини и материали за преработка, завършените технологични практики и производствени манипулации, вложените суровини и материали, бутилираната и реализираната крайна за производителя продукция се вписват в дневниците в деня на извършването им.
(8) Когато продуктът е претърпял промени, които не се дължат на производствена манипулация и в случай на ферментация на гроздова мъст, плодова мъст, плодови каши и зърнени хидролизати, в дневник № 1 се вписват количеството и естеството на продукта, получен след тази трансформация.
(9) При производството на спиртни напитки с географско указание в дневник № 1 се вписва районът на получаване на изходната суровина за тяхното производство.
(10) Дневниците се приключват ежегодно на 31 декември след пълна инвентаризация на продукцията и се представят ежегодно до 15 март на следващата година в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за проверка.
(11) Дневниците се съхраняват на територията на производствения обект и се намират непрекъснато на разположение на контролните органи.
(12) Дневниците се съхраняват от регистрираните лица за срок
10 години.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В чл. 146, ал. 12 се изменя така:
„(12) Дневниците се съхраняват от регистрираните лица за срок от 5 години.”
Комисията подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 146:
Чл. 146. (1) Регистрираните производители на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки водят дневници по образци съгласно приложение № 8, в които вписват данни, позволяващи да се определят и контролират автентичността, произходът, категорията на стоките и извършените производствени манипулации.
(2) Дневниците се водят в електронен вид, чрез унифициран софтуер или на хартиен носител.
(3) Дневниците на регистрираните производители на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки преди извършване на вписване в тях се заверяват в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. За дневниците, водени в електронен вид, министерството одобрява електронния им формат.
(4) Дневници се водят поотделно за всеки производствен обект и подобект.
(5) Вписвания в дневниците могат да правят само лица, вписани в удостоверението за регистрация по чл. 132, ал. 4.
(6) Вписванията в дневниците се извършват без оставяне на празни полета и страници, в хронологична последователност на всеки ред и при точно отразяване на технологичния процес, като операциите се изписват с думи съгласно текста в отделните колони. Вписванията в дневниците на хартиен носител се извършват по незаличим начин.
(7) Приетите суровини и материали за преработка, завършените технологични практики и производствени манипулации, вложените суровини и материали, бутилираната и реализираната крайна за производителя продукция се вписват в дневниците в деня на извършването им.
(8) Когато продуктът е претърпял промени, които не се дължат на производствена манипулация и в случай на ферментация на гроздова мъст, плодова мъст, плодови каши и зърнени хидролизати, в дневник № 1 се вписват количеството и естеството на продукта, получен след тази трансформация.
(9) При производството на спиртни напитки с географско указание в дневник № 1 се вписва районът на получаване на изходната суровина за тяхното производство.
(10) Дневниците се приключват ежегодно на 31 декември след пълна инвентаризация на продукцията и се представят ежегодно до 15 март на следващата година в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за проверка.
(11) Дневниците се съхраняват на територията на производствения обект и се намират непрекъснато на разположение на контролните органи.
(12) Дневниците се съхраняват от регистрираните лица за срок
5 години.
(13) Начинът на водене на дневниците по ал. 1 се определят с инструкция на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.


Чл. 147. (1) В дневник № 1 се вписват постъпилите грозде, плодове, зърнени култури, други суровини и материали за ферментация и технологични цели.
(2) Приетите за преработка количества грозде, плодове, зърнени култури други суровини и материали се вписват в дневник № 1 в края на деня.
(3) Полученият ферментирал продукт от ферментационен съд се изписва в същия дневник на нов ред, като се оформят партиди в зависимост от вместимостта на съдовете.
(4) След приключване на ферментацията джибрите и утайките от колона № 13 на дневник № 1 се вписват на отделен ред в колона № 1 на дневник № 3.
(5) Оформените партиди за обработка от колона № 13 на дневник
№ 1 се вписват в колона № 1 на дневник № 2. Остатъкът от партидата се записва на нов ред в дневник № 1.
(6) В дневник № 1 не се вписват постъпилите консумативи за бутилиране на продуктите.
(7) Остатъкът от суровините и материалите се записва на нов ред в дневник № 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 147:
Чл. 147. В дневник № 1 се вписват постъпилите грозде, плодове, зърнени култури, други суровини и материали за ферментация и технологични цели и получените след ферментацията продукти.


Чл. 148. (1) В дневник № 2 се вписват извършените производствени манипулации.
(2) Производствените манипулации се описват подробно по реда на тяхното извършване.
(3) Готовите за бутилиране спиртни напитки се оформят в партиди.
(4) Количествата, предназначени за бутилиране, от колона № 12 на дневник № 2 се вписват в колона № 1 на дневник № 4.
(5) Небутилираното количество се записва на нов ред в дневник
№ 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 148:
Чл. 148. В дневник № 2 се вписват извършените производствени манипулации.

Чл. 149. (1) В дневник № 3 се вписват получените ферментирали продукти от суровини от земеделски произход и/или постъпилите вторични продукти, предназначени за дестилация или за дестилация и ректификация.
(2) Полученият дестилат или/и етилов алкохол от земеделски произход се оформя в партиди и се изписва за обработка от колона № 11 на дневник № 3, в колона № 1 на дневник № 2 или за реализация - в колона № 6 на дневник № 4.
(3) Остатъкът се записва на нов ред в дневник № 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 149:
Чл. 149. В дневник № 3 се вписват продуктите за дестилация и/или ректификация, както и получените дестилати или/и етилов алкохол от земеделски произход.


Чл. 150. (1) В дневник № 4 се вписва завършеното бутилирано производство.
(2) Бутилираните продукти се описват с точното си търговско наименование, под което се пускат на пазара.
(3) Бутилирането на спиртни напитки се извършва на партиди.
(4) Всекидневно бутилираните количества от партидата се заприходяват в колона № 6 на дневник № 4.
(5) Цялата бутилирана партида от колона № 6 на дневник № 4 се вписва в колона № 8 на дневник № 4.
(6) Остатъкът от заприходената продукция се записва на нов ред в дневник № 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 150:
Чл. 150. В дневник № 4 се вписва заприходената за реализация продукция с точното търговско наименование на продуктите.


Чл. 151. (1) В дневник № 4 се вписва само заприходената за реализация продукция.
(2) Готовите напитки се вписват с точното си търговско наименование, под което се пускат на пазара.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 151.


Комисията предлага след чл. 151 да се създаде наименование раздел VІ:
„Раздел VІ
Преработка на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, които не отговарят на изискванията на закона”


Чл. 152. (1) Допустимите размери на загуби при съхранение и транспорт на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(2) Допустимите размери на загуби при манипулации на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се определят съгласно приложение № 9.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 152:
Чл. 152. Допустимите размери на загуби при съхранение и транспорт на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се определят с наредба на министъра на финансите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма.


Раздел VІІ
Условия и ред за преработка и унищожаване на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, които не отговарят на изискванията на закона

Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието и предлага да бъде отхвърлено.


Чл. 153. Преработката на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, които не отговарят на изискванията на закона, се извършва с цел последващата им реализация като годен краен продукт или тяхното оползотворяване по друг подходящ начин, включително деструкция.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 154 и предлага следната редакция на чл. 153:
Чл. 153. Допустимите размери на загуби при манипулации на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се определят съгласно приложение № 9.


Чл. 154. Действията и редът за транспортиране и разпореждане с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки по ЗАДС, както и на задържаните продукти етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се извършват от органа, който ги е задържал, под контрола на митническите органи съобразно Наредба № 7 от 2010 г. за разпореждането с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки (ДВ, бр. 72 от 2010 г.) и в съответствие със Закона за акцизите и данъчните складове.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 200 и предлага следната редакция на чл. 154:
Чл. 154. Преработката на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, които не отговарят на изискванията на закона, се извършва с цел последващата им реализация като годен краен продукт или тяхното оползотворяване по друг подходящ начин.


Раздел VІІІ
Производство на спиртни напитки с географско указание

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VIII, който става раздел VII.


Чл. 155. (1) Производството на спиртни напитки с географско указание се извършва:
1. при спазване на правилата за производство съгласно Регламент (EO) №110/2008 и настоящия закон;
2. в географски район, където те получават своите специфични или окончателни характеристики и свойства;
3. след утвърждаване със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма съгласно приложение № 10.
(2) За утвърждаване на ракии и бренди с географско указание производител или производители на спиртни напитки подават заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(3) Заявлението по ал. 2 съдържа данни за заявителя или заявителите (наименование на търговеца, седалище и адрес на управление, ЕИК) и към него се прилагат:
1. топографска карта на географския район в мащаб 1:25 000, на която се нанасят границите на общините, на чиято територия се добиват суровини за производството на спиртната напитка с географско указание; на картата се означават наименованията на местностите и местонахождението и границите на насажденията;
2. почвена скица на географския район в мащаб 1:25 000 с означаване на видовете почви;
3. справка за площите, засадени с плододаващи лозя или овощни култури;
4. справка за сортовия състав на плодовете и сортовата структура на засадените терени по т. 3;
5. справка за характеристиките на гроздето или плодовете - захарно съдържание, киселинност, механичен състав и др.;
6. описание на автентична или традиционна технология за производството на спиртната напитка с географско указание - бране, сортиране и подбор на суровината, начин на транспортиране, преработка, метод на ферментация, вид и обем на съдовете за ферментация, метод на дестилация, начин на съхраняване, методи за обработка и др.;
7. справка и документи за връзката между произвежданата спиртна напитка, нейното качество, известност или други специфични характеристики и географския й произход;
8. анализно свидетелство за основните физико-химични показатели съгласно нормативните изисквания за съответния продукт, издадено от акредитирана лаборатория;
9. протокол на регионалната дегустационна комисия (РДК) за извършен органолептичен анализ и оценка;
10. копие от сертификат за автентичност, издаден от официално призната регионална браншова структура, в чийто териториален обхват е извършено производството;
11. декларация за верността на обстоятелствата по т. 3 - 7;
12. документ за платена държавна такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси, за разглеждане на документите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 155:
Чл. 155. (1) Производството на спиртни напитки с географско указание се извършва:
1. при спазване на правилата за производство съгласно Регламент (EO) №110/2008 и този закон;
2. в географски район, където те получават своите специфични или окончателни характеристики и свойства;
3. след утвърждаване със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма съгласно приложение № 10.
(2) За утвърждаване на спиртни напитки с географско указание производител или производители на спиртни напитки подават заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(3) Заявлението по ал. 2 съдържа данни за заявителя или заявителите (наименование на търговеца, седалище и адрес на управление, ЕИК) и към него се прилагат:
1. топографска карта на географския район в мащаб 1:25 000, на която се нанасят границите на общините, на чиято територия се добиват суровини за производството на спиртната напитка с географско указание; на картата се означават наименованията на местностите и местонахождението и границите на насажденията;
2. почвена скица на географския район в мащаб 1:25 000 с означаване на видовете почви;
3. справка за площите, засадени с плододаващи лозя или овощни култури;
4. справка за сортовия състав на плодовете и сортовата структура на засадените терени по т. 3;
5. справка за характеристиките на гроздето или плодовете - захарно съдържание, киселинност, механичен състав и други;
6. описание на автентична или традиционна технология за производството на спиртната напитка с географско указание - бране, сортиране и подбор на суровината, начин на транспортиране, преработка, метод на ферментация, вид и обем на съдовете за ферментация, метод на дестилация, начин на съхраняване, методи за обработка и други;
7. справка и документи за връзката между произвежданата спиртна напитка, нейното качество, известност или други специфични характеристики и географския й произход;
8. анализно свидетелство за основните физико-химични показатели съгласно нормативните изисквания за съответния продукт, издадено от акредитирана лаборатория;
9. протокол на регионалната дегустационна комисия за извършен органолептичен анализ и оценка;
10. копие от сертификат за автентичност по чл. 10, ал. 1, т. 2;
11. декларация за верността на обстоятелствата по т. 3 - 7;
12. документ за платена държавна такса съгласно тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси, за разглеждане на документите.


Чл. 156. (1) Заявлението и документите по чл. 155, ал. 3 се разглеждат от комисия, определена със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в срок 30 дни от постъпване на документите. В заседанията на комисията могат да участват и представители на различни организации със съвещателен глас.
(2) Заседанията на комисията по ал. 1 се считат за редовни, когато присъстват най-малко 2/3 от състава й.
(3) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от 2/3 от присъстващите на заседанието членове.
(4) Комисията приема правила за своята работа, които се утвърждават със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 156:
Чл. 156. (1) Заявлението и документите по чл. 155 се разглеждат от постоянно действаща комисия, определена със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в срок до 30 дни от постъпване на документите. В заседанията на комисията могат да участват и представители на различни организации със съвещателен глас.
(2) Заседанията на комисията по ал. 1 се смятат за редовни, когато присъстват най-малко две трети от състава й.
(3) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от две трети от присъстващите на заседанието членове с право на глас.
(4) Комисията приема правила за своята работа, които се утвърждават със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.


Чл. 157. В случай че представените документи по чл. 155, ал. 3 са непълни и/или неточни, комисията писмено уведомява заявителя за отстраняването им в 7-дневен срок след разглеждането им по чл. 156, ал. 1. При неотстраняване на непълнотите или неточностите в срок документите се оставят без разглеждане.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 157:
Чл. 157. В срок до 7 дни от разглеждане на заявлението и представените документи по реда на чл. 156, ал. 1, комисията писмено уведомява заявителя за установени непълноти и/или неточности, като определя срок за отстраняването им. При неотстраняване на непълнотите и/или неточностите в определения срок заявлението и представените документи се оставят без разглеждане.


Чл. 158. След разглеждането на документите по реда на чл. 156,
ал. 1 или след отстраняване на непълнотите и/или неточностите по чл. 157 министърът на икономиката, енергетиката и туризма публикува в два централни всекидневника информация за постъпилото заявление и посочва срок за възражения и предложения за допълнения.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 158:
Чл. 158. (1) След разглеждането на заявлението и представените документи по реда на чл. 156, ал. 1 или след отстраняване на непълнотите и/или неточностите по чл. 157 министърът на икономиката, енергетиката и туризма публикува в два централни ежедневника информация за постъпилото по чл. 155 заявление като определя срок за представяне на възражения и предложения.
(2) Постъпилите в определения срок възражения и предложения по ал. 1 се разглеждат от комисията по чл. 156, ал. 1 по ред, определен с правилата за работата й.


Чл. 159. По решение на комисията може да се извърши и проверка на място за установяване на обстоятелствата по чл. 155.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 159.


Чл. 160. В срок два месеца от изтичането на срока по чл. 158 комисията разглежда представените документи, възраженията и предложенията за допълнения и изготвя предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за утвърждаване на спиртна напитка с географско указание.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 160:
Чл. 160. В срок до два месеца от изтичането на определения срок по чл. 158, ал. 1 комисията разглежда представените документи, възражения и предложения и изготвя предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за:
1. утвърждаване на спиртна напитка с географско указание или;
2. постановяване на отказ - при основателни възражения по чл. 158 или недоказване на изискването по чл. 155, ал. 1, т. 2.


Чл. 161. (1) В 14-дневен срок след получаване на предложението по чл. 160 министърът на икономиката, енергетиката и туризма утвърждава със заповед по образец съгласно приложение № 10 спиртната напитка с географско указание.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в неофициалния раздел на „Държавен вестник” и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Изменения и допълнения в заповедта по ал. 1 се извършват по реда на чл. 155 – 160.
(4) Производителят на спиртна напитка с географско указание подава заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки и в удостоверението за регистрация на спиртна напитка с географско указание. Към заявлението се прилага документ за платена държавна такса, определена с Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси, за вписване на географско указание в удостоверението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 161:
Чл. 161. (1) В срок до 14 дни от получаване на предложението по чл. 160 министърът на икономиката, енергетиката и туризма утвърждава спиртната напитка с географско указание или отказва утвърждаването с мотивирана заповед.
(2) Утвържаването се извършва със заповед по образец съгласно приложение № 10, която се обнародва в „Държавен вестник” и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Изменения и допълнения в заповедта по ал. 2 се извършват по реда на чл. 155 – 160.
(4) Заповедта за отказ по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 162. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър отказва с мотивирана заповед утвърждаването на спиртна напитка с географско указание при постъпване на основателни възражения по чл. 158 или недоказване на изискването по чл. 155, ал. 1, т. 2. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 162:
Чл. 162. Производителят или производителите на спиртна напитка с географско указание подават заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки и в удостоверението за регистрация на спиртна напитка с географско указание. Към заявлението се прилага документ за платена държавна такса, определена с тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси, за вписване на географско указание в удостоверението.


Чл. 163. Заявлението и документите за всяка утвърдена спиртна напитка с географско указание се съхраняват в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 163:
Чл. 163. Заявлението и документите за всяка утвърдена спиртна напитка с географско указание се съхраняват в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.


Раздел IX
Описание, представяне, етикетиране и предлагане на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на раздел IX, който става раздел VIII:
Раздел VIII
Описание, представяне, етикетиране и предлагане на пазара на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки


Чл. 164. (1) Правилата за описанието, представянето, етикетирането и предлагането на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилатите и спиртните напитки целят да защитят интересите на производителите и потребителите, доброто функциониране на пазара и стимулирането на производството на качествени продукти.
(2) Правилата по ал. 1 се прилагат при етикетирането на напитките, при извършването на вписвания в дневниците по чл. 146, както и когато се поставят знаци и надписи на съдовете, в които се съхраняват напитките и продуктите по чл. 119, на запушалките, етикетите и опаковките.
(3) Използването на езици в описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки се предоставят на един или повече от официалните езици на Европейския съюз по такъв начин, че крайният потребител да може лесно да разбере всеки елемент от информацията, освен ако тя не се предоставя на потребителя с други средства.
(4) Не се превеждат на етикета, нито при представянето на спиртната напитка термини съгласно изискванията на Регламент (EO)
№ 110/2008.
(5) В случай че спиртните напитки произхождат от трети страни, може да се използва официалният език на третата страна, в която са произведени спиртните напитки, ако данните по този закон са предоставени и на някой от официалните езици на Европейския съюз по такъв начин, че крайният потребител да може лесно да разбере всеки елемент.
(6) Без да се засягат разпоредбите на ал. 5, когато спиртните напитки са произведени в Европейския съюз и са предназначени за износ, данните по този закон могат да бъдат повторени на език, който не е официален език на Европейския съюз.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 164:
Чл. 164. (1) Правилата за описанието, представянето, етикетирането и предлагането на пазара на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, целят да защитят интересите на производителите и потребителите, доброто функциониране на пазара и стимулирането на производството на качествени продукти.
(2) Правилата за описанието, представянето, етикетирането и предлагането на пазара на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се прилагат и при извършване на вписвания в дневниците по чл. 146, както и когато се поставят знаци и надписи на съдовете, в които се съхраняват напитките и продуктите по чл. 120, на запушалките, етикетите и опаковките.
(3) При описанието, представянето и етикетирането на напитките и продуктите по чл. 120 се използват един или повече от официалните езици на Европейския съюз по начин, позволяващ на крайния потребител да разбере всеки елемент от информацията, освен ако тя не се предоставя на потребителя с други средства.
(4) Не се изписват на български език върху етикета, както и при представянето на напитките и продуктите по чл. 120 термини, определени в Регламент (EO) № 110/2008.
(5) В случай че напитките и продуктите по чл. 120 произхождат от трети държави, за описанието, представянето, етикетирането и предлагането им на пазара може да се използва официалния език на третата държава, в която са произведени, ако данните са предоставени и на някой от официалните езици на Европейския съюз по начин, позволяващ на крайния потребител да разбере всеки елемент от информацията.
(6) Когато напитките и продуктите по чл. 120 са произведени в държава-членка на Европейския съюз и са предназначени за износ, данните, използвани за описанието, представянето, етикетирането и предлагането им на пазара могат да бъдат посочени и на език, различен от официалните езици на Европейския съюз.


Чл. 165. (1) Данните (индикациите), които се използват за описание, представяне, етикетиране и предлагане на напитките и продуктите по чл. 120, не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите относно:
1. характера, естеството и свойствата на напитката или продукта, тяхното съдържание, включително действителното алкохолно съдържание, цвета, произхода, качеството, сорта грозде или име на плода или суровината, реколтата, действителния обем на съда;
2. търговците, които са участвали при производството или в търговското разпространяване на напитките и продуктите.
(2) Данните, използвани за означаване и търговско представяне, не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите и в случаите, когато:
1. са преведени и е посочен действителният произход на напитките и продуктите, или
2. са придружени от думи като „род”, „тип”, „метод”, „имитация”, „марка”, „стил” или други сходни наименования.
(3) За напитки с означението „спиртни напитки", предлагани в търговската мрежа за консумация, не се разрешава означаване с допълнителни думи или изрази, като „род”, „вид”, „тип”, „метод", „имитация", „стил", „марка", „с вкус на", „с аромат на" или други сходни наименования.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 165.


Чл. 166. (1) Не е разрешено предлагането на пазара на напитки и продукти, които не са означени в съответствие с изискванията на този закон и на определените в Регламент (EO) № 110/2008.
(2) Напитки и продукти, които са предназначени за износ, могат да бъдат означени по начин, различен от установения в този закон, при условие че законодателството на страната на вносителя го допуска.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 166:
Чл. 166. (1) Не е разрешено предлагането на пазара на напитки и продукти по чл. 120, които не са означени в съответствие с изискванията на закона и на определените в Регламент (EO) № 110/2008 изисквания.
(2) Напитките и продуктите по чл. 120, които са предназначени за износ, могат да бъдат означени по начин, различен от установения в закона, при условие че законодателството на държавата на вносителя го допуска.


Чл. 167. Данните които се използват при етикетирането и представянето, са задължителни и незадължителни (факултативни).

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 167.


Чл. 168. Задължителните и незадължителните данни се групират в един или повече етикети, прикрепени, залепени върху съда или изписани директно върху него, и се представят с ясни, четливи и незаличими букви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 168.


Чл. 169. Не са данни за описание и търговско представяне знаците или маркировките, които:
1. са предвидени в нормативните актове, свързани с данъчното облагане;
2. указват производителя на съда и обема на съда;
3. се използват за контрол на напълването или бутилирането;
4. се използват за идентификация на продукта чрез цифров код и/или чрез машинно читаем символ.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 169.


Чл. 170. При етикетиране на спиртна напитка, предназначена за българския пазар, се вписват следните задължителни данни на български език:
1. търговско наименование на напитката;
2. номинален обем;
3. знак „e” - количеството на напитката отговаря точно на посоченото в етикета;
4. действително алкохолно съдържание на напитката;
5. номер и/или дата на производствената партида, като пред тях се поставя знак „L”;
6. номер на техническата спецификация на напитката;
7. наименование (фирма) и седалище на производителя;
8. наименование (фирма) и седалище на бутилиращото предприятие, когато напитката е бутилирана или налята в съдове с вместимост 60 л и по-малко;
9. наименование (фирма) и седалище на вносителя и на производителя в случаите на внос;
10. страна на произхода на напитката;
11. номер на удостоверението за регистрация на производителя на спиртни напитки, когато тя е произведена, бутилирана или налята в съдове в Република България;
12. суровина, използвана при производството на етилов алкохол от земеделски произход, и съдържание на етиловия алкохол в %, когато е вложен при производството на спиртната напитка; при използването на два или повече етилови алкохола със земеделски произход се изписва тяхното съдържание в низходящ ред съобразно количеството, вложено в производството.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 170:
Чл. 170. (1) При етикетиране на спиртна напитка, произведена в Република България и предназначена за българския пазар, се вписват следните задължителни данни на български език:
1. търговско наименование на напитката;
2. номинален обем;
3. знак „e” - количеството на напитката отговаря точно на посоченото в етикета;
4. действително алкохолно съдържание на напитката;
5. номер и/или дата на производствената партида, като пред тях се поставя знак „L”;
6. номер на техническата спецификация на напитката;
7. наименование (фирма) и седалище на производителя;
8. наименование (фирма) и седалище на бутилиращото предприятие, когато напитката е бутилирана или налята в съдове с вместимост 60 л и по-малко;
9. номер на удостоверението за регистрация на производителя;
10. суровина, използвана при производството на етилов алкохол от земеделски произход, и съдържание на етиловия алкохол в проценти, когато е вложен при производството на спиртната напитка; при използването на два или повече етилови алкохола със земеделски произход се изписва тяхното съдържание в низходящ ред съобразно количеството, вложено в производството.
(2) При етикетиране на спиртна напитка, която не е произведена в Република България, но е предназначена за българския пазар задължителните данни се вписват на български език върху етикет, отговарящ на изискванията, посочени в чл. 9 от Закона за защита на потребителите.


Чл. 171. (1) Наименованието, под което се продава спиртната напитка (търговското наименование), се определя съобразно изискванията на чл. 121, ал. 3 и чл. 123.
(2) Търговските наименования на спиртните напитки по ал. 1 се използват при тяхното означаване, при условие че напитките отговарят на изискванията на този закон.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 171:
Чл. 171. (1) Търговското наименование на спиртната напитка се определя съобразно категориите по чл. 121, ал. 3 и чл. 123.
(2) Търговските наименования на спиртните напитки се използват при тяхното означаване, при условие че напитките отговарят на изискванията на този закон.


Чл. 172. (1) При етикетирането на спиртна напитка могат да се вписват следните незадължителни данни:
1. името на географския район, където напитката е произведена;
2. името на плода или на плодовете или наименованието на суровината, от които е произведена напитката;
3. търговската марка;
4. препоръки за ползване на напитката;
5. медали и отличия;
6. начин на съзряване и стареене на напитката;
7. начин на производство;
8. кратност на дестилацията;
9. информация за историята на напитката и на производственото предприятие;
10. данни за лицата, участвали в търговския оборот на напитката.
(2) Търговското наименование на спиртна напитка може да бъде допълнено с географско указание, при условие че фазата на производство от добиването на суровината до получаването на специфичните или окончателните характеристики и свойства на спиртната напитка се извършва в посочения географски район и при условията на раздел VІІІ от глава девета. Търговското наименование на спиртна напитка може да бъде допълнено с географско указание за съответните напитки по приложение № 11.
(3) Името на плода или суровината, от които е получена спиртната напитка, може да се впише при етикетирането й, при условие че е произведена от посочения плод или суровина.
(4) При дестилацията на два или повече видове плодове техните имена се изписват в низходящ ред съобразно количеството, вложено в производството.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 172:
Чл. 172. (1) При етикетирането на спиртна напитка може да се вписват следните незадължителни данни:
1. име на географския район, където напитката е произведена;
2. име на плода или на плодовете или наименование на суровината, от които е произведена напитката;
3. търговско наименование;
4. препоръки за ползване на напитката;
5. медали и отличия;
6. начин на съзряване и стареене на напитката;
7. начин на производство;
8. кратност на дестилацията;
9. информация за историята на напитката и на производственото предприятие;
10. данни за лицата, участвали в търговския оборот на напитката.
(2) Търговското наименование на спиртна напитка може да бъде допълнено с географско указание, при условие че фазата на производство от добиването на суровината до получаването на специфичните или окончателните характеристики и свойства на спиртната напитка се извършва в посочения географски район и при условията на чл. 155 - 163. Търговското наименование на спиртна напитка може да бъде допълнено с географско указание за съответните напитки по приложение № 11 и/или със символа на Европейския съюз за спиртна напитка с географско указание.
(3) Името на плода или суровината, от които е получена спиртната напитка, може да се впише при етикетирането й, при условие че е произведена от посочения плод или суровина.
(4) При дестилацията на два или повече видове плодове техните имена се изписват в низходящ ред съобразно количеството, вложено в производството.


Чл. 173. При етикетирането на ракия или бренди може да се вписват допълнителни специфични традиционни наименования:
1. „отлежала” - за ракия, съзрявала в дъбови бъчви не по-малко от 6 месеца;
2. „стара” или „старо” - за ракия или бренди, съзрявали в дъбови бъчви не по-малко от три години;
3. „специална” или „специално” - за ракия или бренди, произведени по традиционна технология или от специални сортове грозде или плодове;
4. „резерва” - за ракия или бренди, произведени от дестилати, съзрявали в дъбови бъчви, като средната възраст на купажа е не по-малка от 5 години;
5. „специална резерва” - за ракия или бренди, произведени от дестилати, съзрявали в дъбови бъчви, като средната възраст на купажа е не по-малка от 10 години.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 173.


Чл. 174. Всеки регистриран производител на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки преди предлагането на пазара на гроздова, винена и джиброва ракия или бренди подава заявление до съответната официално призната регионална браншова структура за издаване на сертификат за автентичност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 174:
Чл. 174. При предлагане на пазара на гроздова, винена и джиброва ракия, и бренди, произведени в Република България, продуктът се придружава със сертификат по чл. 10.


Чл. 175. Сертификат за автентичност на гроздова, винена и джиброва ракия или бренди се издава от официално призната регионална браншова структура, в чийто териториален обхват е извършено производството.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 175:
Чл. 175. За издаване на сертификата по чл. 174 регистрираните производители на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки подават заявление до съответната регионална лозаро-винарска камара.


Чл. 176. Сертификатът за автентичност съдържа: наименованието на спиртната напитка, номера на протокола за извършен органолептичен анализ и номера на протокола за извършено физико-химично изпитване, количеството и съответствието на произведената спиртна напитка с изискванията за производство, седалището, адреса на управление и ЕИК на производителя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 176:
Чл. 176. Сертификатът за автентичност се издава от регионалната лозаро-винарска камара, в чийто териториален обхват е извършено производството.


Чл. 177. При предлагане на пазара всяка партида от спиртни напитки се придружава от копие на протокол от изпитване, издаден от акредитирана лаборатория.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 177.


Раздел X
Условия за внос и предлагане на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки от трети страни

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на раздел X, който става раздел IX:
Раздел IX
Условия за внос и предлагане на пазара на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки от трети държави


Чл. 178. (1) Внасяните в страната етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки трябва да са в съответствие с изискванията за производство и търговско предлагане в страната на произход, което се установява с атестация, издадена от официален орган в страната на произход; продуктите, предназначени за пряка консумация, трябва да са придружени и от протокол от изпитване, издаден от оторизиран орган в страната на произход.
(2) Изискванията на ал. 1 не се прилагат за държави - членки на Европейския съюз.
(3) По отношение на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилатите и спиртните напитки министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър със заповед определя списък на официалните органи по ал. 1, който се обнародва в „Държавен вестник” и се публикува на официалната интернет страница на министерството. Списъкът може да бъде допълван на основание на официално уведомление от посолството (търговското представителство) на съответната страна.
(4) Забранява се вносът на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки без оригинала от атестацията от органа по ал. 1.

Предложение на н.п. Венцислав Върбанов, н.п. Тодор Великов и н.п. Димитър Чукарски
В чл. 178 ал. 2 се изменя както следва:
„(2) Изискванията на ал. 1 не се прилагат за държави -членки на ЕС, или такива с които ЕС има спогодби за свободна търговия.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 178:
Чл. 178. (1) Внасяните от трети държави с цел предлагане на пазара етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки трябва да са в съответствие с изискванията за производство и търговско предлагане в държавата на произход, което се установява с атестация в оригинал, издадена от официален орган в държавата на произход. Продуктите, предназначени за пряка консумация, трябва да са придружени и от протокол от изпитване, издаден от оторизиран орган в държавата на произход.
(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър със заповед определя официалните органи по ал. 1. Списък на определените със заповедта органи се публикува на интернет страницата на министерството, като съобщение за това се обнародва в „Държавен вестник”.
(3) Списъкът по ал. 2 може да бъде допълван след официално уведомление от посолството (търговското представителство) на съответната държава.


Раздел XI
Превозване на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на раздел XI, който става раздел X:
Раздел X
Складиране и движение на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки


Чл. 179. Етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки под режим отложено плащане на акциз се превозват на територията на Република България само с придружителен документ, формата и съдържанието на който се определят в съответствие с изискванията на ЗАДС. Контролът на тези документи се извършва от Агенция „Митници”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 179:
Чл. 179. Складирането и движението на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се извършват съобразно изискванията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.


Глава десета
ЛАБОРАТОРИИ И МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава десета.


Раздел І
Изпитвателни лаборатории

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел I.


Чл. 180. (1) Физико-химичен и микробиологичен анализ на продуктите по чл. 1, ал. 2 е извършва от лаборатории, акредитирани съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO/IEC 17025.
(2) За целите на контрола министърът на земеделието и храните определя лабораториите за извършване изпитване на продуктите по приложение № 1, част І, а министърът на икономиката, енергетиката и туризма определя лабораториите за извършване изпитване на продуктите по приложение № 1, част ІІ.
(3) Официалните анализи в лозаро-винарския сектор се извършват от лабораториите на ИАЛВ.
(4) За извършване на физико-химичен и микробиологичен анализ на продуктите по чл. 1, ал. 2 от лабораториите, определени в ал. 2 и 3, се събират такси съгласно тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(5) Министърът на земеделието и храните и министърът на икономиката, енергетиката и туризма определят национални референтни лаборатории с функции и задължения, определени с правилника за прилагане на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 180:
Чл. 180. (1) Физико-химичен и микробиологичен анализ на продуктите по чл. 1 се извършва от лаборатории, акредитирани съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO/IEC 17025.
(2) Лабораториите, които извършват физико-химичен и микробиологичен анализ за целите на контрола се определят от:
1. министъра на земеделието и храните - за изпитване на продуктите по приложение № 1;
2. министъра на икономиката, енергетиката и туризма – за изпитване на напитките по чл. 121, ал. 3.
(3) Официалните анализи в лозаро-винарския сектор се извършват от лабораториите на ИАЛВ.
(4) За извършване на физико-химичен и микробиологичен анализ на продукти в лабораториите по ал. 2 и 3, се събират такси, определени със:
1. тарифата по чл. 2, ал. 5 – за лабораториите, определени по реда на ал. 2, т. 1 и ал. 3;
2. тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси – за лабораториите, определени по реда на ал. 2, т. 2.
(5) Министърът на земеделието и храните и министърът на икономиката, енергетиката и туризма определят национални референтни лаборатории с правомощия, определени с правилника за прилагане на закона.


Раздел II
Методи за изпитване

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II.


Чл. 181. (1) Методите за изпитване за определяне състава на продуктите, обхванати от този закон, и правилата, по които може да се установи дали тези продукти са преминали през обработки, които противоречат на разрешените енологични практики, съответстват на препоръчаните и публикувани в:
1. OIV „Сборник с международни методи за анализ на вината и видовете мъсти”;
2. OIV „Сборник с международни методи за анализ на спиртни напитки, алкохоли и ароматната фракция на напитките”.
(2) Когато липсват методи и правила, препоръчани и публикувани в OIV, се прилагат методите, описани и прилагани в Европейския съюз, а в случай на необходимост - и други методи.
(3) Условията и редът за вземане на проби от лозаро-винарски продукти, етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(4) Изпитвателните лаборатории на ИАЛВ не извършват изпитвания на заявени проби на лица със задължения към ИАЛВ до погасяването им.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 181:
Чл. 181. (1) Методите за изпитване за определяне състава на продуктите по чл. 1 и правилата, по които се установява дали тези продукти са преминали през обработки, които не съответстват на разрешените енологични практики, са съотносими на препоръчаните от Международната организация по лозарство и винарство (OIV) и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз методи за изпитване и енологични практики.
(2) Когато липсват методи и правила, препоръчани от OIV, за изпитване се прилагат методи, приети от Европейската комисия. До приемането на такива правила се използват методите и правилата, определени в действащото законодателство.
(3) Условията и редът за вземане на проби от продуктите по чл. 1 се определят в правилника за прилагане на закона.
(4) Органолептична оценка на вина, гроздови ракии и бренди се извършва от дегустационни комисии по чл. 7 и Централна дегустационна комисия към министъра на земеделието и храните.
(5) Устройството и дейността на дегустационните комисии по ал. 4 се определят с правилника за прилагане на закона.


Глава единадесета
КОНТРОЛ И КООРДИНАЦИЯ НА КОНТРОЛА

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на глава единадесета:
Глава единадесета
КОНТРОЛ


Раздел I
Контрол и координация на контрола върху производството, получаването, преработката и търговията на гроздето, предназначено за производство на вино, на вината и на продуктите, получени от грозде и вино

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на раздел I:
Раздел I
Контрол върху производството и търговията на лозаро-винарски продукти


Чл. 182. (1) Изпълнителната агенция по лозата и виното осъществява контрола по спазването на изискванията на закона по отношение на производствения потенциал, прясно грозде, предназначено за производство на вино, получаването, преработката и търговията на вино, гроздова мъст и продуктите от грозде и вино.
(2) Изпълнителната агенция по лозата и виното осъществява контрола в лозаро-винарския сектор съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП”) (ОВ, L 299 от 16.11.2007 г., стр. 1), Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на програмата за подпомагане, търговията с трети страни, производствения потенциал и проверките в лозаро-винарския сектор (ОВ, L 170 от 30.06.2008 г., стр. 1) и Регламент (ЕО) № 1601/1991 на Съвета за установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли на винена основа (ОВ, L 149 от 14.06.1991 г., стр. 1), както и на следните прилагащи регламенти:
1. Регламент (ЕО) № 555/2008 на Комисията относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на програмата за подпомагане, търговията с трети страни, производствения потенциал и проверките в лозаро-винарския сектор (ОВ, L 170 от 30.06.2008 г., стр. 1);
2. Регламент (ЕО) № 436/2009 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на лозарския регистър, задължителните декларации и събирането на информация с цел наблюдение на пазара, придружителните документи при превоза на продукти и регистрите, които е необходимо да се водят в лозаро-винарския сектор (ОВ, L 128 от 27.05.2009 г., стр. 15);
3. Регламент (ЕО) № 606/2009 на Комисията относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на категориите лозаро-винарски продукти, енологичните практики и приложимите ограничения (ОВ, L 193 от 24.07.2009 г., стр. 1);
4. Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти (ОВ, L 193 от 24.07.2009 г., стр. 60);
5. Регламент № 1166/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за изменение и поправка на Регламент (ЕО) № 606/2009 на Комисията относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент № 479/2008 на Съвета по отношение на категориите лозаро-винарски продукти, енологичните практики и приложимите ограничения(ОВ, L 314 от 1.12.2009 г., стр. 27).
(3) За осъществяване целите на контрола по ал. 1 и 2 длъжностните лица на ИАЛВ извършват проверки и имат право на свободен достъп до:
1. лозовите насаждения;
2. обектите за производство, съхранение и търговия на вино и продукти от грозде и вино, включително търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност;
3. транспортните средства, превозващи грозде, вино и продукти от грозде и вино;
4. дневниците за водене на технологичния процес, счетоводните и други документи, необходими за целите на контрола, като могат да изискват заверени копия от тях.
(4) Длъжностните лица на ИАЛВ могат да изискват съдействие от други компетентни органи.
(5) При извършване на проверки по ал. 3 длъжностните лица на ИАЛВ се легитимират със служебна карта.
(6) Служебната карта по ал. 5 се утвърждава със заповед на министъра на земеделието и храните.

Предложение на н.п. Пенко Атанасов и н.п. Георги Анастасов
В чл. 182 се създава нова ал. 2 със следното съдържание, а досегашна ал. 2 става ал. 3:
"(2) Изпълнителната агенция по лозата и виното осъществява контрола по отношение преработката и търговията на плодови вина.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.п. Десислава Танева, н.п. Стоян Гюзелев, н.п. Христо Христов и н.п. Христина Янчева
В чл. 182, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „както и на продуктите по чл. 83, ал. 2”.
Комисията подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 182:
Чл. 182. (1) Изпълнителната агенция по лозата и виното осъществява контрол по спазване изискванията на закона по отношение на производствения потенциал, гроздето, предназначено за производство на вино, производството, преработката и търговията на лозаро-винарски продукти, както и на продуктите по чл. 83, ал. 3.
(2) Изпълнителната агенция по лозата и виното осъществява контрол в лозаро-винарския сектор съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП”) (ОВ L 299, от 16.11.2007 г.), Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 г. относно общата организация на пазара на вино, за изменение на регламенти (ЕО) № 1493/1999, (ЕО) № 1782/2003, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 3/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2392/86 и (ЕО) № 1493/1999(ОВ L 148, от 6.6.2008 г.) и Регламент (ЕО) № 1601/1991 на Съвета от 10 юни 1991 г. относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти (ОВ L 149, от 14.6.1991 г.), както и на следните прилагащи регламенти:
1. Регламент (ЕО) № 555/2008 на Комисията от 27 юни 2008 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на програмите за подпомагане, търговията с трети държави, производствения потенциал и проверките в лозаро-винарския сектор (ОВ L 170, от 30.6.2008 г.);
2. Регламент (ЕО) № 436/2009 на Комисията;
3. Регламент (ЕО) № 606/2009 на Комисията;
4. Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията от 14 юли 2009 г. за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 193, от 24.7.2009 г.).
(3) Контролът върху производството и търговията на лозаро-винарски продукти се осъществява от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на ИАЛВ. При упражняване на контролните си правомощия, длъжностните лица имат право на свободен достъп до:
1. лозовите насаждения;
2. обектите за производство, съхранение и търговия на лозаро-винарски продукти, включително до търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност;
3. транспортните средства, превозващи лозаро-винарски продукти;
4. дневниците по чл. 47, счетоводните и други документи, необходими за целите на контрола, като могат да изискват заверени копия от тях.
(4) При осъществяване на контрола по ал. 3 длъжностните лица от ИАЛВ могат да изискват съдействие от други органи на изпълнителната власт.
(5) При извършване на проверки по ал. 3 длъжностните лица от ИАЛВ се легитимират със служебна карта.
(6) Министърът на земеделието и храните със заповед утвърждава образец на служебната карта по ал. 5.


Чл. 183. Длъжностните лица на ИАЛВ са длъжни:
1. да установяват точно фактите при извършвания от тях контрол;
2. да дават задължителни предписания и да определят срок за отстраняване на несъответствията по този закон;
3. при неизпълнение на задължителните предписания в срок да предложат на изпълнителния директор на ИАЛВ да издаде заповед за спиране експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на несъответствието;
4. да опазват производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й;
5. да уведомяват съответния специализиран орган за контрол, когато е налице нарушение на друг нормативен акт.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 183:
Чл. 183. При осъществяване на контролните си правомощия длъжностните лица по чл. 182, ал. 3:
1. извършват документални проверки и проверки на място;
2. вземат проби от лозаро-винарски продукти за физико-химичен и микробиологичен анализ, и органолептична оценка;
3. дават задължителни предписания и определят срок за изпълнението им;
4. при неизпълнение на задължителните предписания в срока по т. 3, предлагат на изпълнителния директор на ИАЛВ да издаде заповед за спиране експлоатацията на обект за производство или на части от него, или за спиране на определена дейност в обекта;
5. пазят производствената и търговска тайна и не разгласяват данни от извършените проверки;
6. уведомяват съответния специализиран орган за контрол, когато е налице нарушение на друг нормативен акт.


Чл. 184. (1) При осъществяване на контролните си функции ИАЛВ си взаимодейства с други органи на изпълнителната власт.
(2) Взаимодействието с органите по ал. 1 се осъществява в рамките на тяхната компетентност.
(3) Взаимодействието се осъществява с централните и регионалните структури на органите по ал. 1.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 184:
Чл. 184. (1) Нарушенията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му по отношение на производствения потенциал, гроздето, предназначено за производство на вино, производството, преработката и търговията на лозаро-винарски продукти, както и на продуктите по чл. 83, ал. 3 се установяват с актове, издадени от длъжностните лица по чл. 182, ал. 3.
(2) Наказателните постановления за нарушенията по ал. 1 се издават от изпълнителния директор на ИАЛВ или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 185. (1) За провеждане на съвместни проверки изпълнителният директор на ИАЛВ писмено уведомява органите по чл. 184 за вида на изискваното съдействие.
(2) В уведомлението по ал. 1 се посочват обектът на проверката, нейният вид и продължителност.
(3) Изпълнителният директор на ИАЛВ може да изисква от съответния орган на изпълнителната власт предварителна информация във връзка с проверката.
(4) Съответният орган предоставя на ИАЛВ исканата информация в срок до 7 работни дни.
(5) В случаите, когато обстоятелствата налагат извършването на спешни проверки, ръководителите на съответните органи осигуряват по възможност в най-кратък срок исканото от ИАЛВ съдействие.
(6) В случай на извършване на проверка от друг контролен орган ИАЛВ предоставя исканата информация в срок до 7 работни дни от получаване на известието.
(7) След извършване на проверка по ал. 6 в случай на установяване на нарушение по този закон, съответният контролен орган уведомява ИАЛВ в срок до 10 работни дни за предприемане на действия по компетентност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 185:
Чл. 185. (1) При осъществяване на контролните си функции ИАЛВ си взаимодейства с други органи на изпълнителната власт в рамките на тяхната компетентност.
(2) При необходимост от провеждане на съвместни проверки изпълнителният директор на ИАЛВ писмено уведомява органите по ал. 1 за вида на изискваното съдействие.
(3) В уведомлението по ал. 2 се посочват обектът на проверката, нейният вид и продължителност.
(4) Изпълнителният директор на ИАЛВ може да изисква от съответния орган по ал. 1 предварителна информация във връзка с проверката, която се предоставя в срок до 7 работни дни.
(5) В случай на извършване на проверка от друг контролен орган, ИАЛВ предоставя информация по компетентност в срок до 7 работни дни от постъпване на искането.
(6) В случай на установяване на нарушение по закона при извършване на проверка по ал. 5, съответният контролен орган уведомява ИАЛВ в срок до 10 работни дни за предприемане на действия по компетентност.


Чл. 186. (1) За целите на контрола ИАЛВ осигурява вземане на
30 проби от грозде за изотопен анализ, както и тяхната обработка и преработка във вино съгласно инструкция, утвърдена от изпълнителния директор на ИАЛВ.
(2) Пробите по ал. 1 се анализират от лаборатории с подходящо аналитично оборудване, отговарящи на общите критерии за работа на лабораториите, посочени в ISO/IEC 17025, и участващи в система от тестове за професионална квалификация, свързани с методи за изотопен анализ.
(3) Министърът на земеделието и храните осигурява създаването на лабораториите по ал. 2 и изпраща доказателство за съответствие в писмена форма до Съвместния изследователски център (СИЦ) на Европейската комисия с цел качествен контрол и потвърждаване на предоставената информация.
(4) Изпълнителна агенция по лозата и виното извършва изотопен анализ на компонентите етанол и вода на пробите по ал. 1 съгласно референтните методи за анализ по чл. 181 в лаборатории на Европейския съюз срещу заплащане на услугата.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 186.


Раздел II
Контрол и координация на контрола върху производството и търговията с етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция на раздел II:
Раздел II
Контрол върху производството и търговията на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки


Чл. 187. Този раздел урежда контрола и координацията на контрола по изискванията на този закон по отношение на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилатите и спиртните напитки.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 187:
Чл. 187. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма осъществява контрол по спазване изискванията на закона по отношение на производството и търговията на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилатите и спиртните напитки.


Чл. 188. (1) Контролът върху производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртните напитки се осъществява от длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(2) Лицата по ал. 1 имат право:
1. да извършват проверки по документи;
2. да извършват проверки на място на производствените обекти за установяване наличието на необходимите технологични възможности за производство на заявените напитки и/или продукти;
3. да извършват проверки на място на производствените обекти за установяване изправността на наличното технологично оборудване за производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, както и за съответствието му с вписаното в регистъра;
4. да извършват проверки относно спазването на технологичните изисквания при производството на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки;
5. да извършват документални проверки и проверки на място за редовността и верността на вписванията в дневниците за водене на технологичния процес и за съответствието им с придружителните документи и стоковата наличност;
6. да вземат проби от етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки за физико-химичен анализ и за органолептична оценка;
7. да съставят актове за установяване на административни нарушения.
(3) За осъществяване целите на контрола по ал. 2 длъжностните лица имат право на свободен достъп до:
1. обектите за производство и съхранение на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки;
2. дневниците за водене на технологичния процес, счетоводните и други документи, необходими за целите на контрола, като могат да изискват заверени копия от тях.
(4) Длъжностните лица по ал. 1 могат да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания.
(5) Длъжностните лица по ал. 1 са длъжни:
1. да установяват точно фактите при извършвания от тях контрол;
2. да дават задължителни предписания и да определят срок за отстраняване на несъответствия и нарушения на този закон;
3. да дават заключения по възраженията във връзка с констатираните нарушения;
4. да опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й;
5. да уведомяват съответния специализиран орган за контрол, когато е налице нарушение на друг нормативен акт.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 188:
Чл. 188. (1) Контролът върху производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртните напитки се осъществява от длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(2) При осъществяване на контрола длъжностните лица:
1. извършват проверки на място на производствените обекти за установяване:
а) наличието на необходимите технологични възможности за производство на заявените напитки и/или продукти;
б) изправността на наличното технологично оборудване за производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, както и за съответствието му с вписаното в регистъра по чл. 132, ал. 2;
2. извършват проверки относно спазването на технологичните изисквания при производството на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки;
3. извършват документални проверки и проверки на място за редовността и верността на вписванията в дневниците по чл. 146 и за съответствието им с придружителните документи и стоковата наличност;
4. вземат проби от етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки за физико-химичен анализ и за органолептична оценка;
5. дават задължителни предписания и определят срок за изпълнението им;
6. дават заключения по възраженията във връзка с констатираните нарушения;
7. пазят производствената и търговска тайна и не разгласяват данни от проверките;
8. уведомяват съответния специализиран орган за контрол, когато е налице нарушение на друг нормативен акт.
(3) При упражняване на контролните си правомощия длъжностните лица по ал. 2 имат право на свободен достъп до:
1. обектите за производство и съхранение на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки;
2. дневниците по чл. 146, счетоводните и други документи, необходими за целите на контрола, като могат да изискват заверени копия от тях.
(4) Длъжностните лица по ал. 1 могат да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания.


Чл. 189. (1) При осъществяване на контролните си функции Министерството на икономиката, енергетиката и туризма си взаимодейства с Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните, Агенция „Митници”, Министерството на здравеопазването, Комисията за защита на потребителите, както и, при необходимост, с други органи на местната и държавната администрация.
(2) Взаимодействието се осъществява с централните и регионалните структури на органите по ал. 1.
(3) Взаимодействието между Агенция „Митници” и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на прилагането на разпоредбите на този закон и на ЗАДС се урежда със споразумение за взаимодействие, подписано от ръководителите на двете ведомства.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 189:
Чл. 189. (1) При осъществяване на контролните си функции Министерството на икономиката, енергетиката и туризма си взаимодейства с Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните, Агенция „Митници”, Министерството на здравеопазването, Комисията за защита на потребителите и с други органи на изпълнителната власт в рамките на тяхната компетентност.
(2) Взаимодействието между Агенция „Митници” и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма при прилагането на разпоредбите на този закон и на Закона за акцизите и данъчните складове се урежда със споразумение за взаимодействие, подписано от ръководителите на двете ведомства.


Чл. 190. (1) Преди започване на проверка Министерството на икономиката, енергетиката и туризма писмено уведомява органите по чл. 189 за вида на изискваното съдействие.
(2) Министерството на икономиката, енергетиката и туризма може да изиска от съответния орган по чл. 189, ал. 1 информация във връзка с проверката, както и определяне на длъжностни лица, които да участват в проверката.
(3) Съответният орган по чл. 189, ал. 1 предоставя на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма исканата информация и определя длъжностни лица за участие в проверката.
(4) В случаите, когато се налага извършването на спешни проверки, ръководителите на съответните органи оказват във възможно най-кратък срок исканото от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма съдействие.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 190.


Чл. 191. (1) В случаите, когато друг контролен орган в рамките на своите правомощия планира извършването на проверка на производители и/или търговци на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, при необходимост изисква съдействие от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
(2) Съдействието по ал. 1 може да бъде под формата на предоставяне на информация и/или участие на длъжностни лица от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма при извършване на проверката.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 191:
Чл. 191. (1) В случаите, когато друг контролен орган в рамките на своите правомощия планира извършването на проверка на производители и/или търговци на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, при необходимост изисква съдействие от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Съдействието може да бъде под формата на предоставяне на информация и/или участие на длъжностни лица от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма при извършване на проверката.
(2) Органите по ал. 1 уведомяват Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за резултатите от извършените проверки в 7-дневен срок от приключване на проверката.


Чл. 192. Органите по чл. 191 уведомяват Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за резултатите от извършените проверки в 7-дневен срок от приключване на проверката.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 192:
Чл. 192. (1) Нарушенията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му по отношение на производството и търговията на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се установяват с актове, издадени от длъжностните лица по чл. 188, ал. 1.
(2) Наказателните постановления за нарушенията по ал. 1 се издават от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.


Чл. 193. (1) Контролът по спазване на изискванията на този закон по отношение на търговията на дребно с бутилирани спиртни напитки се извършва от Комисията за защита на потребителите (КЗП) към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Контролът се извършва с цел защита на потребителите срещу рискове от придобиване на продукти, които не съответстват на установените изисквания по този закон.
(2) За целите на контрола по ал. 1 длъжностните лица от КЗП извършват документални проверки за установяване произхода на продуктите и проверки на място в търговските обекти за продажба на бутилирани спиртни напитки съгласно Закона за защита на потребителите.
(3) За целите на осъществявания от тях контрол длъжностните лица от КЗП имат право:
1. на свободен достъп до търговските обекти, подлежащи на контрол;
2. да изискват сведения и документи и да получават копия от тях на хартиен носител;
3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;
4. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания;
5. да съставят актове за установяване на административни нарушения.

Предложение на н.п. Меглена Плугчиева
В чл. 193, ал. 2, след израза „документални проверки” се
добавя изразът "и по партидни номера”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 193:
Чл. 193. (1) Контролът по спазване на изискванията на закона по отношение на търговията на дребно с бутилирани спиртни напитки се извършва от Комисията за защита на потребителите (КЗП) към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Контролът се извършва с цел защита на потребителите срещу рискове от придобиване на продукти, които не съответстват на установените изисквания.
(2) За целите на контрола по ал. 1 длъжностните лица от КЗП извършват проверки по документи и по партидни номера за установяване произхода на продуктите, както и проверки на място в търговските обекти за продажба на бутилирани спиртни напитки съгласно Закона за защита на потребителите.
(3) При осъществяване на контролните си функции длъжностните лица от КЗП:
1. имат право на свободен достъп до търговските обекти, подлежащи на контрол;
2. изискват сведения и документи и получават копия от тях на хартиен носител;
3. вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;
4. могат да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания;
5. съставят актове за установяване на административни нарушения.


Чл. 194. (1) Когато се установи, че определен продукт или партида продукти, предлагани за продажба, не съответстват или е вероятно да не съответстват на нормативните изисквания, председателят на КЗП е длъжен да предприеме съобразно условията за търговия на продукта/продуктите някои от следните мерки:
1. да разпореди временно спиране продажбата на продукта за периода, необходим за извършването на проверка и оценка на съответствието на продукта с нормативните изисквания;
2. да разпореди и да организира незабавно и ефективно изтегляне на продукта от пазара, както и отправяне на предупреждения към потребителите за несъответствията на продукта с изискванията на закона;
3. да разпореди или да координира, или, ако е необходимо, да организира съвместно с търговците и дистрибуторите изземване на продукта от потребителите и неговото унищожаване по ред и начин, определени в наредба на Министерския съвет;
4. да уведоми съответните органи за несъответствието на продукта с цел сътрудничество и взаимно информиране за резултатите от контролната дейност, както и предприемане на действия в рамките на тяхната компетентност.
(2) В срок до 3 дни от доказване съответствието на продукта с нормативните изисквания председателят на КЗП отменя наложената мярка за временно спиране продажбата на продукта по ал. 1, т. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 194:
Чл. 194. (1) Когато се установи, че определен продукт или партида продукти, предлагани за продажба, не съответстват или е вероятно да не съответстват на нормативните изисквания, председателят на КЗП е длъжен съобразно условията за търговия на продукта/продуктите да:
1. разпореди временно спиране продажбата на продукта за периода, необходим за извършването на проверка и оценка на съответствието на продукта с нормативните изисквания;
2. разпореди и организира незабавно и ефективно изтегляне на продукта от пазара, както и да отправи предупреждение към потребителите за несъответствието на продукта с изискванията на закона;
3. разпореди или координира, или, ако е необходимо, организира съвместно с търговците и дистрибуторите изземване на продукта от потребителите и неговото унищожаване по ред и начин, определени в наредба на Министерския съвет;
4. уведоми съответните органи за несъответствието на продукта с цел сътрудничество и взаимно информиране за резултатите от контролната дейност, както и предприемане на действия в рамките на тяхната компетентност.
(2) В срок до три дни от прикючване на оценката по ал. 1, т. 1, в случай на установяване на съответствие на продукта с нормативните изисквания, председателят на КЗП отменя приложената мярка за временно спиране на продажбата на продукта.


Чл. 195. Председателят на КЗП в изпълнение на правомощията си по този закон издава индивидуални административни актове и наказателни постановления или оправомощава длъжностни лица за издаването им.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 195.


Чл. 196. Принудителните административни мерки, наложени по реда на този закон, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 196:
Чл. 196. Принудителните административни мерки по чл. 194 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


Чл. 197. (1) При осъществяване на контролните си функции КЗП си взаимодейства с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта и информационните технологии, Министерството на здравеопазването, Националната агенция по приходите и с Агенция „Митници”.
(2) Взаимодействието по ал. 1 се осъществява с централните и регионалните структури на органите по ал. 1.
(3) Освен от органите по ал. 1 КЗП може да поиска съдействие от всички други централни и териториални органи на изпълнителната власт и от органите на местното самоуправление.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 197.


Чл. 198. (1) Преди започване на проверка КЗП писмено уведомява органите по чл. 197 за вида на изискваното съдействие. Комисията за защита на потребителите може да изиска от съответния орган информация във връзка с проверката, както и определянето на длъжностни лица, които да участват в проверката.
(2) Съответният орган предоставя на КЗП исканата информация и определя длъжностни лица, които да участват в проверката.
(3) В случаите, когато се налага извършването на спешни проверки, ръководителите на съответните органи осигуряват във възможно най-кратък срок исканото от КЗП съдействие.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 198.


Чл. 199. (1) В случаите, когато друг контролен орган планира извършването на проверка на търговци на вино и бутилирани спиртни напитки, при необходимост той изисква съдействие от КЗП.
(2) Съдействието по ал. 1 може да бъде под формата на предоставяне на информация и/или участие на длъжностни лица от КЗП при извършване на проверката.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199:
Чл. 199. (1) В случаите, когато друг контролен орган планира извършването на проверка на търговци на бутилирани спиртни напитки, при необходимост той изисква съдействие от КЗП. Съдействието по ал. 1 може да бъде под формата на предоставяне на информация и/или участие на длъжностни лица от КЗП при извършване на проверката.
(2) Органите по ал. 1 уведомяват КЗП за резултатите от извършената проверка в срок до 7 работни дни от приключване на проверката.


Чл. 200. Органите по чл. 199 уведомяват КЗП за резултатите от извършената проверка в 7-дневен срок от приключване на проверката.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 200:
Чл. 200. Действията и редът за транспортиране и разпореждане с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки по Закона за акцизите и данъчните складове, както и на задържаните етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се извършват от органа, който ги е задържал, под контрола на митническите органи съобразно Наредба № 7 от 2010 г. за разпореждането с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки (ДВ, бр. 72 от 2010 г.) и в съответствие със Закона за акцизите и данъчните складове.


Глава дванадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава дванадесета.


Чл. 201. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава, или държи с цел производство или продажба в помещения за производство, преработка, складиране, опаковане или в транспортни средства вина и/или продукти от вино и грозде, и/или продукти, и/или средства за производство на вина, при производството на които не са спазени изискванията на чл. 54, ал. 1, се наказва с глоба от 10 000 до
30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на Наказателния кодекс (НК), или с имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 201:
Чл. 201. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава, или държи с цел производство или продажба в помещения за производство, преработка, складиране, опаковане или в транспортни средства суровини и материали за производство на вина, вина и/или лозаро-винарски продукти, при производството на които не са спазени изискванията на чл. 54, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 30 000 лв, - за физическите лица, съответно с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.


Чл. 202. Който превозва, продава или предлага за консумация вина и други лозаро-винарски продукти, за които не са спазени установените изисквания за превозване, етикетиране и търговско представяне на вината и други продукти от грозде и вино или при вноса им не са спазени изискванията на чл. 75, 76, 77, 79, 80, 82, 83, 86 - 90, чл. 92 - 98, чл. 101 - 104, чл. 110 и 116, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК, или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 202:
Чл. 202. Който превозва, продава или предлага за консумация вина и/или лозаро-винарски продукти, и такива продукти от внос, за които не са спазени изискванията за превозването, етикетирането и представянето им по чл. 75 - 77, чл. 79, 80, 82, 83, 86 - 90, чл. 92 - 98, чл. 101 - 104, чл. 110 и 116, ал. 1, 3 и 4, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. - за физическите лица, съответно с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.


Чл. 203. Който при означаването на вината, продуктите от грозде и вино използва чуждо име на производител или бутилировчик, както и чуждо седалище, адрес на управление на фабрика, завод, изба или друга стопанска единица, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК, или с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 203:
Чл. 203. Който при етикетиране и представяне на вина и/или лозаро-винарски продукти използва чуждо наименование и/или чуждо седалище и адрес на управление на производител, бутилиращо предприятие, изба или друга стопанска единица, се наказва с глоба в размер от 3 000 до 10 000 лв. - за физическите лица, съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.


Чл. 204. Който нарушава разпоредбите на чл. 47 – 51 и чл. 52, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК, или с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 204:
Чл. 204. Който наруши разпоредбите на чл. 47, ал. 1, чл. 48 и чл. 50, се наказва с глоба в размер от 3 000 до 10 000 лв. - за физическите лица, съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.


Чл. 205. Който предлага за продажба или за консумация вино, напитки и продукти от грозде или вино, които са закупени от нерегистрирани производители, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК, или с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 205:
Чл. 205. Който предлага за продажба или за консумация вина и/или лозаро-винарски продукти, които са закупени от нерегистрирани по реда на този закон производители, се наказва с глоба в размер от 3 000 до 10 000 лв. - за физическите лица, съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.


Чл. 206. Винени лозя, засадени по реда на чл. 14, ал. 2, подлежат на принудително изкореняване за сметка на производителя и на финансова санкция в размер на равностойността в левове на 12 000 евро/ха на всеки 12 месеца до изпълнение на задължението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 206:
Чл. 206. Който наруши разпоредбите по чл. 10, ал. 2, чл. 15, ал. 6, чл. 16, ал. 1, 2, 8 и 14, чл. 18, ал. 7, чл. 19, ал. 1 и 2, чл. 20, ал. 9, чл. 26, ал. 6, чл. 30, ал. 2, чл. 33, ал. 1, чл. 36, чл. 39, ал. 3, чл. 41 - 43, 45, ал. 1, чл. 54, ал. 4, 5 и 7, чл. 55, чл. 56, ал. 1 и 2, чл. 57, ал. 2, чл. 59, чл. 60, чл. 61, ал. 1 и 2, чл. 62, ал. 2, 3, 5 и 6, чл. 63, чл. 64, чл. 65, ал. 1 и 2, чл. 69, чл. 70, чл. 71, ал. 2, чл. 75, ал. 2, 4 – 6, чл. 77, ал. 1 и чл. 181, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 1 000 лв. - за физическите лица, съответно с имуществена санкция в размер от 2 000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

Чл. 207. (1) Който наруши разпоредбите по чл. 10, ал. 2 и 3, чл. 15, ал. 6, чл. 16 - 20, чл. 27, ал. 4, чл. 33, 36, чл. 39, ал. 2, чл. 42, 43, 45, 53, чл. 54, ал. 4 и 5, чл. 55 - 58, чл. 59, ал. 2, чл. 60 - 66, чл. 69 - 71, чл. 74, 75 и чл. 181, ал. 3, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК, или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
(2) В случаите на налагане на административно наказание по
чл. 27, ал. 4, чл. 33, 36, чл. 39, ал. 2, чл. 56, 57, чл. 59, ал. 2, чл. 60 - 63, чл. 65, 66, 69, 70 и 75 при необходимост се налага и принудителна административна мярка запечатване от служители на ИАЛВ на обекта или обектите и/или на съда или съдовете за винопроизводство, където е установено нарушението.
(3) Принудителната административна мярка по ал. 2 се прекратява от органа, който я е наложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло, както и че установените нередности са отстранени. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 207:
Чл. 207. (1) В случаите на налагане на административно наказание за нарушение по чл. чл. 33, ал. 1, чл. 36, чл. 39, ал. 3, чл. 41, чл. 56, ал. 1 и 2, чл. 57, ал. 2, чл. 59, чл. 60, чл. 61, ал. 1 и 2, чл. 62, ал. 2, 3, 5 и 6, чл. 65, ал. 1 и 2, чл. 69, 70, чл. 75, ал. 2, 4 – 6 и чл. 77, ал. 1 при необходимост ИАЛВ прилага и принудителна административна мярка- запечатване на обекта или обектите и/или на съда или съдовете за винопроизводство, където е установено нарушението.
(2) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло, както и че установените нередности са отстранени.


Чл. 208. Който произвежда, предлага за продажба или продава етилов алкохол и дестилати, предназначени за производството на спиртни напитки, при производството на които не са спазени изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на чл. 121 и 128 от този закон, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 208:
Чл. 208. Който произвежда, предлага за продажба или продава етилов алкохол и дестилати, предназначени за производството на спиртни напитки, при производството на които не са спазени изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на чл. 121 и 128, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 до 30 000 лв.


Чл. 209. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава спиртни напитки с търговски наименованията, класифицирани в категории от 1 до 46, съгласно Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008, но напитките не отговарят на изискванията на тези категории и на чл. 122, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 209:
Чл. 209. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава спиртни напитки с търговски наименования, класифицирани в категории от 1 до 46 съгласно Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008, но напитките не отговарят на изискванията на тези категории и на чл. 122, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 до 30 000 лв.


Чл. 210. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава традиционните български продукти и напитки, дефинирани в чл. 123, но продуктите и напитките не отговарят на изискванията на този закон, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 210:
Чл. 210. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава продукти и напитки по чл. 123, които не отговарят на изискванията на закона, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 до 30 000 лв.


Чл. 211. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава спиртни напитки и продукти, които не отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на техническите спецификации по чл. 142 от този закон, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 211:
Чл. 211. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава спиртни напитки и продукти, които не отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на техническите спецификации по чл. 142, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 до 30 000 лв.


Чл. 212. Който предлага за продажба или продава спиртни напитки в нарушение на разпоредбите на чл. 131, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 212:
Чл. 212. Който предлага за продажба или продава спиртни напитки в нарушение на чл. 131, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 до 30 000 лв.


Чл. 213. Който произвежда етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, без да е вписан в регистъра по
чл. 132, или извършва производството в един производствен обект в нарушение на разпоредбите на чл. 132, ал. 6, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 213:
Чл. 213. Който произвежда етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, без да е вписан в регистъра по чл. 132, ал. 2, или извършва производството в нарушение на чл. 132, ал. 6, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 до 30 000 лв.


Чл. 214. Който не е заявил в срока по чл. 139 промени в обстоятелствата по издаденото удостоверение по чл. 132, ал. 4 и 5, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 214:
Чл. 214. Който в срока по чл. 139, ал. 1 не заяви промени във вписаните в удостоверението по чл. 132, ал. 4 обстоятелства, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв.


Чл. 215. Който произвежда етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки без заверена и вписана в удостоверението по чл. 132, ал. 4 и 5 техническа спецификация по чл. 142, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 215:
Чл. 215. Който произвежда етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки без заверена техническа спецификация по чл. 142, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв.


Чл. 216. Който не изпълни задължението си за подаване в срок на декларация или справка по чл. 143, 144 или 145, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 216:
Чл. 216. Който не изпълни задължението си за подаване в срок на декларация или справка по чл. 143, 144 или 145, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв.


Чл. 217. Който не води дневници по чл. 146 или извършва вписвания в дневници, които не са заверени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, или вписва неверни данни в дневниците, или не ги представя за проверка в срока по чл. 146, ал. 9, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 217:
Чл. 217. Който не води дневници по чл. 146, ал. 1 или извършва вписвания в дневници, които не са заверени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по реда на чл. 146, ал. 3, или вписва неверни данни в дневниците, или не ги представя за проверка в срока по чл. 146, ал. 10, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1 000 до 30 000 лв.


Чл. 218. Който произвежда спиртни напитки с географско указание в нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 110/2008 и чл. 155 от този закон, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3000 до 100 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 218:
Чл. 218. Който произвежда спиртни напитки с географско указание в нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 110/2008 и чл. 155, ал. 1 се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 до 100 000 лв.


Чл. 219. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава спиртни напитки в нарушение на разпоредбите за описание, представяне, етикетиране и предлагане на спиртни напитки, определени в Регламент (ЕО) № 110/2008 и в чл. 164, 165, 166, 170, 172 и 173, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3000 до 50 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 219:
Чл. 219. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава спиртни напитки в нарушение на разпоредбите за описание, представяне, етикетиране и предлагане на спиртни напитки, определени в Регламент (ЕО) № 110/2008 и в чл. 164 - 166, чл. 170, 172 и 173, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 до 50 000 лв.


Чл. 220. Който при означаването на спиртните напитки използва чуждо име на производител или бутилировчик, както и чуждо седалище, адрес на управление на фабрика, завод, изба или друга стопанска единица, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 220:
Чл. 220. Който при означаването на спиртните напитки използва чуждо наименование и/или чуждо седалище и адрес на управление на производител, бутилиращо предприятие, изба или друга стопанска единица, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.


Чл. 221. Който подправя имена, подписи, букви, цифри, серийни номера, емблеми, партидни номера върху етикетите, търговските книжа и амбалажа, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до
30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 221:
Чл. 221. Който подправя данни върху етикетите на спиртните напитки и продуктите по чл. 120, търговските книжа и амбалажа, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.


Чл. 222. Който използва търговска марка, знаци или други означения върху етикетите, опаковката, амбалажа на спиртните напитки, от които се създава представа за местен продукт или за продукт от внос, а са означени с неистински произход, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3000 до 100 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 222:
Чл. 222. Който използва търговска марка, знаци или други означения върху етикетите, опаковката, амбалажа на спиртните напитки, от които се създава представа за местен продукт или за продукт от внос, а са означени с неистински произход, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 до 100 000 лв.


Чл. 223. Който предлага за продажба или за консумация етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, които са закупени от производители, които не са вписани в регистъра по чл. 132, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание по реда на НК.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 223:
Чл. 223. Който предлага за продажба или за консумация етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, които са закупени от невписани в регистъра по чл. 132, ал. 2 производители, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв.


Чл. 224. (1) При повторно извършване на нарушенията по чл. 201 - 224 глобите или имуществените санкции се налагат в двоен размер.
(2) Повторно е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение на един и същ член по тази глава.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 224:
Чл. 224. (1) При повторно извършване на нарушенията по чл. 201 - 223 глобите или имуществените санкции са в двоен размер.
(2) Повторно е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.


Чл. 225. Стоките - предмет на нарушенията, материалите и съоръженията, послужили за извършването на нарушенията по чл. 201 - 223, се отнемат в полза на държавата.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 225.


Чл. 226. (1) Нарушенията се установяват от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, изпълнителния директор на ИАЛВ и от председателя на КЗП.
(2) Наказателните постановления се издават от органите по ал. 1 или от упълномощените от тях длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 226 да бъде отхвърлен.


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.


§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Алкохолно съдържание” е съдържанието на чист етилов алкохол в съответните продукти, изразено в обемни проценти.
2. „Безопасни” са вината, продуктите от грозде и вино и спиртните напитки, които не съдържат или съдържат в рамките на регламентираните норми физични и/или химични, и/или биологични, и/или радиологични замърсители или добавки, в резултат на което при нормална и правилна консумация не могат да причинят токсични, канцерогенни, мутагенни, алергични или други увреждания на човешкото здраве.
3. „Бутилиращо предприятие” е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които извършват поставяне на съответния продукт в съдове с търговска цел за своя сметка лично или чрез други лица.
4. „Винопроизводство” е преработката на прясно грозде, смачкано или не, на гроздова мъст, на частично ферментирала гроздова мъст, на гроздов сок или на млади вина в процес на ферментация във вино чрез пълна или частична алкохолна ферментация.
5. „Винени утайки” са утайките, които се отделят в съдовете, съдържащи гроздова мъст или вино след ферментацията, при съхранение или след извършване на разрешена обработка, така както и утайките, получени след филтриране или центрофугиране на продукта.
6. „Винено грозде” е плодът на винени сортове лози.
7. „Винарска изба" е производствена структура, в която се извършва винопроизводство.
8. „Винен оцет" е оцетът, получен изключително чрез оцетно-киселата ферментация на вино и/или пикет и притежаващ общо киселинно съдържание, не по-ниско от 60 грама на литър, изразено като оцетна киселина.
9. „Вторични продукти” са гроздовите джибри и винените утайки.
10. „Гроздови джибри” са твърдият остатък от пресоването на прясно, ферментирало или неферментирало грозде.
11. „Гроздова мъст” е течен продукт от прясно грозде, получен по естествен начин или с физични средства, притежаващ действително алкохолно съдържание, непревишаващо 1 обемен процент.
12. „Гроздов сок” е течен неферментирал продукт с действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент, получен чрез подходяща обработка, предназначен за консумация. Гроздовият сок е получен:
а) от прясно грозде или гроздова мъст;
б) чрез рехидратация на концентрирана гроздова мъст или на концентриран гроздов сок.
13. „Действително алкохолно съдържание” е наличното съдържание на чист алкохол при температура 20°С.
14. „Добро агротехническо състояние на лозовите насаждения” е състояние на лозовото насаждение, при което са налични минимум 50 на сто живи лози от вида Vitis Vinifera, с видимо добро фитосанитарно състояние, прилагани са необходимите агротехнически мероприятия, като обработка на почвата в междуредието и вътре в реда, резитбени операции и подпорната конструкция е налична.
15. „Добри практики” е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията с винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на продуктите чрез производствена или човешка дейност.
16. „Енологични практики” са специфични технологични практики при производството на гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова каша, прясно спиртована гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст, вина, млади вина в процес на ферментация, вино, годно за производство на трапезно вино, шумящи вина и специални вина.
17. „Естествено алкохолно съдържане” е общото алкохолно съдържание на продукта, считано преди всякакво обогатяване.
18. „Здрави и с приемливо качество винени утайки” са тези утайки, които не са с отклонение в цвета и/или аромата и са безопасни.
19. „Изпращач” е лицето, което държи на правно основание грозде, вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки и което извършва или възлага да се извърши техният превоз.
20. „Изоставено лозово насаждение” е такава площ, засадена с лози, която вече не се обработва редовно с цел получаването на продаваем продукт.
21. „Концентрирана гроздова мъст” е продукт, получен чрез частично дехидратиране на гроздова мъст, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20°С да не бъде по-ниска от 50,9 процента. Продуктът да произхожда изключително от грозде на класифицирани сортове лози и да притежава действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент.
22. „Концентрирана ректифицирана гроздова мъст” е продукт, получен чрез частично дехидратиране на гроздова мъст, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20°С да не бъде по-ниска от 61,7 процента. Суровината за получаване на продукта да е претърпяла разрешените обработки по намаляване на киселинното съдържание и отстраняване на другите компоненти освен захарта. Суровината да произхожда изключително от класифицирани сортове лози и да притежава действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент.
23. „Концентриран гроздов сок” е гроздов сок, получен чрез частично дехидратиране на гроздов сок, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20°С да не бъде по-ниска от
50,9 процента, и има действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент.
24. „Купажиране” е смесването на вина или на гроздова мъст с различен произход, различни сортове лози, различни реколти или различни категории вино или гроздова мъст.
Като различни категории вино и мъст се разглеждат:
а) червено вино, бяло вино и мъст или вина, подходящи за получаване на една от тези категории вино;
б) вина без защитено наименование за произход/географско указание, вина със защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ), както и гроздова мъст или вина, подходящи за получаване на една от тези категории вино.
25. „Не е купажиране”:
а) обогатяването с добавяне на концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст;
б) подслаждането.
26. „Лозарска зона В ІІ” включва площите, засадени с лозя, в Северния лозарски район „Дунавска равнина”, Източния лозарски район „Черноморски” и Подбалканския лозарски район „Розова долина”.
27. „Лозарска зона В ІІІ а” включва площите, засадени с лозя, в Южния лозарски район „Тракийска низина” и Югозападния лозарски район „Долината на Струма”.
28. „Лозарски имот” е поземлен имот с определени граници, засаден с лозя, намиращи се или не в плододаване.
29. „Лозарски парцел“ е селскостопански парцел, съгласно член 2, точка 1а) Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители OB, L 141, 30.4.2004, който е засаден с лози.
30. „Лозарски район” е съвкупност от територии с еднородни и специфични природни условия, с насаждения с характерен сортов състав и технология на отглеждане и с установени лозаро-винарски традиции.
31. „Лозарско стопанство” е стопанска и технологична единица с единно управление, намираща се на територията на един лозарски район, която се състои от лозарски имоти и в която производителят на винено грозде е собственик на лозарските имоти или ги ползва на друго правно основание.
32. „Младо вино в процес на ферментация” е вино, чиято алкохолна ферментация не е приключила и което не е отделено от винените утайки.
33. „Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози” е съвкупност от права на засаждане, попълвана и управлявана с цел регулиране на лозарския потенциал.
34. „Общо алкохолно съдържание” е сумата от потенциалното и действителното алкохолно съдържане.
35. „Обособяване на обекти за дестилация” е физическо разделяне на съоръженията за винопроизводство от съоръженията за дестилация с цел осъществяване на контрол.
36. „Потенциално алкохолно съдържание” е алкохолното съдържание, което би се получило при пълна алкохолна ферментация на съдържащите се в съответния продукт захари.
37. „Предлагане за консумация” е продажба на пазара на продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания.
38. „Прясно грозде” или „грозде, предназначено за производство на вино” е плодът на лозата, намиращ се в технологична зрялост, годен да бъде преработен и да претърпи алкохолна ферментация.
39. „Пикет” е продукт, получен чрез алкохолна ферментация на неферментирали гроздови джибри, накиснати във вода, или получен чрез извличане с вода от ферментирали гроздови джибри.
40. „Подсилени вина” са продукти:
а) притежаващи действително алкохолно съдържание, не по-малко от 16 обемни процента и не повече от 24 обемни процента;
б) получени изключително чрез добавяне на неректифициран продукт, произхождащ от дестилация на вино, несъдържащо остатъчна захар, и притежаващ максимално действително алкохолно съдържание 86 обемни процента;
в) притежаващи максимално съдържание на летливи киселини
1,5 грама на литър, изразено като оцетна киселина.
41. „Спиртована гроздова мъст (мистел)” е течен продукт, притежаващ действително алкохолно съдържание, равно или повече от
12 обемни процента и по-малко от 15 обемни процента, и получен чрез добавяне към неферментирала гроздова мъст, притежаваща естествено алкохолно съдържание не по-малко от 8,5 обемни процента и произхождаща от грозде на разрешени или препоръчани сортове лози на:
а) неутрален алкохол от винен произход, включително алкохол - резултат от дестилацията на продукт, получен от сухо грозде, имащ алкохолно съдържание, по-малко от 80 обемни процента;
б) неректифициран продукт, произхождащ от дестилацията на вино, имащ действително алкохолно съдържание, не по-малко от 52 обемни процента и не повече от 80 обемни процента.
42. „Спиртни напитки” са течности, съдържащи етилов алкохол, които:
а) са предназначени за консумация;
б) имат специфични органолептични характеристики и алкохолно съдържание най-малко 15 обемни процента;
в) са добити:
- директно, чрез дестилация на ферментирали продукти, със или без ароматни вещества, и/или чрез настойване на вещества от растителен произход в етилов алкохол от земеделски произход, и/или чрез добавка на ароматни вещества, на захари и други разрешени подслаждащи продукти и/или други земеделски продукти към етилов алкохол от земеделски произход и/или винен дестилат, или към дестилат от земеделски произход и/или към ракия;
- чрез смесване на една спиртна напитка с една или повече спиртни напитки и/или с етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход или ракия, и/или с вина и напитки.
43. „Сертификат за произход” е документ, удостоверяващ произхода на определено количество грозде или качествено вино от определен район.
44. „Сертификат за автентичност” е документ, удостоверяващ съответствието на определено количество гроздова ракия или бренди с изискванията за производство и типичност на органолептичните характеристики.
45. „Семейна консумация” е произведеното вино и ракия, което няма търговско предназначение, получено е от собствени грозде и/или плодове, ограничено е по количество и е предназначено за консумация от едно домакинство.
46. „Синтетичен спирт” е течен алкохолен продукт, който не е получен чрез ферментация, дестилация и ректификация на суровини от земеделски произход, водното съдържание на продукта не е с произход от вложените суровини и физико-химичните показатели не отговарят на определените в Приложение І на Регламент (ЕО) № 110/2008.
47. „Система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР)” е система от процедури, чрез които се осъществява самостоятелен контрол и се осигурява безопасността на продуктите за човешкото здраве в съответствие с изискванията на Кодекс Алиментариус.
48. „Трета страна” в всяка държава, която не е членка на Европейския съюз.
49. „Уникален регистрационен номер в ИСАК” е номер, получен след регистрацията съгласно чл. 31, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
50. „Ферментационна смес (cuvée)” е гроздовата мъст, виното или сместа от гроздова мъст и/или вина с различни характеристики, предназначени за направата на определен тип пенливи вина.
51. „Частично ферментирала гроздова мъст” е течен продукт, произхождащ от ферментацията на гроздова мъст, притежаващ действително алкохолно съдържание повече от 1 обемен процент и по-ниско от три пети от общото му алкохолно съдържание.
52. „Частично ферментирала гроздова мъст, получена от презряло грозде” е течен продукт, получен от презряло грозде с общо съдържание на захар минимум 272 грама на литър, претърпял частична алкохолна ферментация, вследствие на която има естествено и действително алкохолно съдържание, не по-малко от 8 обемни процента.

Предложение на н.п. Пенко Атанасов и н.п. Захари Георгиев
В Допълнителната разпоредба, § 1, т. 14 числото „50” се заменя с „80”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.


Предложение на н.п. Пенко Атанасов и н.п. Георги Анастасов
В Допълнителната разпоредба, § 1, се правят следните промени:
1. Точка 4 се изменя така:
"4. "Винопроизводство” е преработката на прясно грозде или плодове, смачкани или не, на гроздова или плодова мъст, на частично ферментирала гроздова или плодова мъст, на гроздов или плодов сок или на млади вина в процес на ферментация във вино чрез пълна или частична алкохолна ферментация.”
2. Създава се нова т. 5 със следното съдържание, а досегашна 5 се
преномерира:
"5. "Плодово вино" е вино, произведено от плодове, различни от грозде.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, а по т. 1 беше оттеглено.


Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В Допълнителна разпоредба, § 1, т. 45 след думите „получено е от” се заличава думата „собствени”.
Комисията не подкрепя предложението.


Предложение на н.п. Десислава Танева, н.п. Стоян Гюзелев, н.п. Христо Христов и н.п. Христина Янчева
В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 53:
„53. „Плодово вино” е вино, получено в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на плодове, различни от грозде.”
Комисията подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Алкохолно съдържание” е съдържанието на чист етилов алкохол в съответните продукти, изразено в обемни проценти.
2. „Ароматизанти” са продукти, които не са предназначени за консумация като такива, а се влагат в храни, за да им предадат мирис и/или вкус или да променят мириса и/или вкуса им.
3. „Ароматичен препарат” е продукт, различен от ароматично вещество, получен от:
а) храни посредством подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси или в сурово състояние на материала, или след преработка, и/или
б) материали от растителен, животински или микробиологичен произход, различни от храни, посредством подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси.
4. „Ароматично вещество” е определено химическо вещество със свойствата на ароматизант.
5. „Безопасни” са вината, продуктите от грозде и вино и спиртните напитки, които не съдържат или съдържат в рамките на регламентираните норми физични и/или химични, и/или биологични, и/или радиологични замърсители или добавки, в резултат на което при нормална и правилна консумация не могат да причинят токсични, канцерогенни, мутагенни, алергични или други увреждания на човешкото здраве.
6. „Бутилиращо предприятие” е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които извършват поставяне на съответния продукт в съдове с търговска цел за своя сметка лично или чрез други лица.
7. „Винарска година” е периода от 1 август на текущата година до 31 юли на следващата.
8. „Вино” е продукт, получен изключително в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано прясно грозде или на гроздова мъст.
9. „Вино от презряло грозде” е продукт, който е произведен без обогатяване и има естествено алкохолно съдържание над 15 обемни процента, общо алкохолно съдържание не по-ниско от 15 обемни процента и действително алкохолно съдържание не по-ниско от 12 обемни процента.
10. „Вино от стафидирало грозде” е продукт, който е произведен без обогатяване, от грозде, оставено на слънце или сянка с цел частична дехидратация, и има общо алкохолно съдържание не по-ниско от 16 обемни процента, действително алкохолно съдържание не по-ниско от 9 обемни процента и естествено алкохолно съдържание не по-ниско от 16 обемни процента (или 272 грама захар на литър).
11. „Винопроизводство” („Винификация”) е преработката на прясно грозде, смачкано или не, на гроздова мъст, на частично ферментирала гроздова мъст, на гроздов сок или на млади вина в процес на ферментация във вино чрез пълна или частична алкохолна ферментация.
12. „Винен оцет” е продукт, получен изключително чрез оцетно-киселата ферментация на вино и притежаващ общо киселинно съдържание не по-ниско от 60 грама на литър, изразено като оцетна киселина.
13. „Винени утайки” са утайките, които се отделят в съдовете, съдържащи гроздова мъст или вино след ферментацията, при съхранение или след извършване на разрешена обработка, както и утайките, получени след филтриране или центрофугиране на продукта.
14. „Винени лозя” е поземлен имот с определени граници, засаден с трайни лозови насаждения от винени сортове, намиращи се или не в плододаване.
15. „Винени сортове лозя” са лозя, чието грозде е предназначено за преработка във вино или сок. Гроздето на винените сортове притежава плодов, а при някои - и мискетов вкус, който се запазва и преминава в букет във виното.
16. „Винено грозде” е плодът на винени сортове лози.
17. „Винарска изба” е производствена структура, в която се извършва винопроизводство.
18. „Вторични продукти” са гроздовите джибри и винените утайки.
19. „Гроздови джибри” са твърдият остатък от пресоването на прясно, ферментирало или неферментирало грозде.
20. „Гроздова мъст” е течен продукт от прясно грозде, получен по естествен начин или с физични средства, притежаващ действително алкохолно съдържание, непревишаващо 1 обемен процент.
21. „Гроздов сок” е течен неферментирал продукт с действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент, получен чрез подходяща обработка, предназначен за консумация. Гроздовият сок е получен:
а) от прясно грозде или гроздова мъст;
б) чрез рехидратация на концентрирана гроздова мъст или на концентриран гроздов сок.
22. „Действително алкохолно съдържание” е наличното съдържание на чист алкохол при температура 20°С.
23. „Денатуриране” е действие, при което към вторичните продукти от винопроизводството се добавя натриев хлорид или литиев хлорид, което ги прави негодни за пряка консумация.
24. „Дестилерия” е обект, в който се извършва дестилация на алкохолсъдържащи продукти с цел получаването на дестилати.
25. „Добро агротехническо състояние на лозовите насаждения” е състояние на лозовото насаждение, при което са налични минимум 60 на сто живи лози от вида Vitis Vinifera, с видимо добро фитосанитарно състояние, прилагани са необходимите агротехнически мероприятия, като обработка на почвата в междуредието и вътре в реда, резитбени операции и подпорната конструкция е налична.
26. „Добри практики” е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията с винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на продуктите чрез производствена или човешка дейност.
27. „Експеримент” е манипулация или манипулации, извършени в рамките на добре определен изследователски проект с отделен експериментален протокол.
28. „Енолог” е инженер-бакалавър или инженер-магистър, който е завършил специалността „Технология на виното” или приравнени на нея специалности.
29. „Енологични практики” са специфични технологични практики при производството на гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова каша, прясно спиртована гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст, вина, млади вина в процес на ферментация, вино, годно за производство на трапезно вино, шумящи вина и специални вина.
30. „Естествено алкохолно съдържане” е общото алкохолно съдържание на продукта, считано преди всякакво обогатяване.
31. „Естествено ароматично вещество” е ароматично вещество, получено посредством подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси от материали от растителен, животински или микробиологичен произход, които съответстват на естествено срещащите се вещества и се откриват в природата.
32. „Етикетиране” са всякакви думи, знаци, търговски марки, маркови имена, картинни изображения или символи, поставени върху всякакъв вид опаковка, документ, листовка, етикет, карта или лента, придружаващи или посочващи даден продукт.
33. „Засаждане” е окончателното установяване на лозови насаждения или на части от лозови насаждения, присадени или не, с цел производството на грозде или на лозов посадъчен материал.
34. „Здрави и с приемливо качество винени утайки” са утайките, които не са с отклонение в цвета и/или аромата и са безопасни.
35. “Извеждане на вторични продукти под наблюдение” е действие по денатуриране и освобождаване на вторичните продукти от мястото за извършване на винификация (напускане територията на производствения обект или преместване към площадката за дестилация).
36. „Изпращач” е лицето, което държи на правно основание лозаро-винарски продукти, спирт, дестилати и спиртни напитки и което извършва или възлага да се извърши техният превоз.
37. „Изоставено лозово насаждение” е такава площ, засадена с лози, която вече не се обработва редовно с цел получаването на продаваем продукт.
38. „Искрящо вино” е продукт, който е получен от вино, ако това вино е с общо алкохолно съдържание не по-ниско от 9 обемни процента, с действително алкохолно съдържание не по-ниско от 7 обемни процента. Налягането на разтворения ендогенен въглероден диоксид в затворени съдове и при температура 20°С е не по-ниско от 1 бар и не по-високо от 2,5 бара и се съхранява в съдове с вместимост от 60 или по-малко литра.
39. „Искрящо газирано вино” е продукт, който е получен от вино и има действително алкохолно съдържание не по-ниско от 7 обемни процента и общо алкохолно съдържание не по-ниско от 9 обемни процента. Налягането на разтворения въглероден диоксид, получено в резултат от неговото пълно или частично прибавяне в затворени съдове и при температура 20°С, не е по-малко от 1 бар и не е по-високо от 2,5 бара и се съхранява в съдове с вместимост от 60 или по-малко литра.
40. „Качествени ароматизирани пенливи вина” са качествени пенливи вина с действително алкохолно съдържание над 6 обемни процента и общо алкохолно съдържание от 10 обемни процента, получени при направата на ферментационна смес само чрез използване на гроздова мъст или на гроздова мъст в процес на ферментация, получена от определени ароматни винени сортове лози. При направата на ферментационната смес за качествени ароматизирани пенливи вина, произвеждани по традиционен метод, се използват и вина. Налягането на разтворения въглероден диоксид в затворени съдове при температура 20°С не е по-ниско от 3 бара.
41. „Качествено пенливо вино” е продукт, получен чрез първична или вторична алкохолна ферментация на прясно грозде, гроздова мъст или вино, който при отварянето на съда отделя въглероден диоксид, получен изключително от ферментацията. Налягането на разтворения въглероден диоксид в затворени съдове при температура 20°С не е по-ниско от 3,5 бара. Общото алкохолно съдържание на ферментационните смеси, предназначени за производството му, не е по- ниско от 9 обемни процента.
42. „Концентрирана гроздова мъст” е продукт, получен чрез частично дехидратиране на гроздова мъст, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20°С да не бъде по-ниска от 50,9 процента. Продуктът да произхожда изключително от грозде на класифицирани сортове лози и да притежава действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент.
43. „Концентрирана ректифицирана гроздова мъст” е продукт, получен чрез частично дехидратиране на гроздова мъст, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20°С да не бъде по-ниска от 61,7 процента. Суровината за получаване на продукта да е претърпяла разрешените обработки по намаляване на киселинното съдържание и отстраняване на другите компоненти освен захарта. Суровината да произхожда изключително от класифицирани сортове лози и да притежава действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент.
44. „Концентриран гроздов сок” е гроздов сок, получен чрез частично дехидратиране на гроздов сок, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20°С да не бъде по-ниска от 50,9 процента, и има действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент.
45. „Купажиране” е смесването на вина или на гроздова мъст с различен произход, различни сортове лози, различни реколти или различни категории вино или гроздова мъст. Като различни категории вино и мъст се разглеждат:
а) червено вино, бяло вино и мъст или вина, подходящи за получаване на една от тези категории вино;
б) вина без защитено наименование за произход/географско указание, вина със защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ), както и гроздова мъст или вина, подходящи за получаване на една от тези категории вино.
46. Не е „купажиране”:
а) обогатяването с добавяне на концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст;
б) подслаждането.
47. „Ликьорно вино” е продукт с действително алкохолно съдържание не по-ниско от 15 обемни процента и не повече от 22 обемни процента и с общо алкохолно съдържание не по-ниско от 17,5 обемни процента, което се получава от гроздова мъст в процес на ферментация, вино или комбинация от тях и притежаващо първоначално естествено алкохолно съдържание не по-ниско от 12 обемни процента, към което е добавен самостоятелно или в комбинация неутрален алкохол с винен произход, включително алкохол, произведен чрез дестилация на стафиди, с действително алкохолно съдържание не по-ниско от 96 обемни процента, винен дестилат или дестилат от стафиди с действително алкохолно съдържание не по-ниско от 52 обемни процента и не по-високо от 86 обемни процента. За коригиране на захарното съдържание се допуска добавянето на частично ферментирала гроздова мъст, получена от стафидирано грозде, концентрирана гроздова мъст, получена чрез директно нагряване, която отговаря, като се изключи тази манипулация, на определението за концентрирана гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, или комбинация от тях.
48. „Лоза” е растение, от което се произвежда грозде, консумирано в прясно състояние (десертни сортове лози) или преработвано във вино (винени сортове лози).
49. „Лозаро-винарски продукти” са виненото грозде, предназначено за производство на вино, гроздовата мъст, продуктите, получени от грозде и вино и продуктите по приложение № 1.
50. „Лозарска зона В ІІ” включва площите, засадени с лозя, в Северния лозарски район „Дунавска равнина”, Източния лозарски район „Черноморски” и Подбалканския лозарски район „Розова долина”.
51. „Лозарска зона В ІІІ а)” включва площите, засадени с лозя, в Южния лозарски район „Тракийска низина” и Югозападния лозарски район „Долината на Струма”.
52. „Лозарски имот” е поземлен имот с определени граници, засаден с лозя, намиращи се или не в плододаване.
53. „Лозарски парцел” е селскостопански парцел съгласно член 2, точка 1а) от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 и (ЕО) № 73/2009 на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета, който е засаден с лози.
54. „Лозарски район” е съвкупност от територии с еднородни и специфични природни условия, с насаждения с характерен сортов състав и технология на отглеждане и с установени лозаро-винарски традиции.
55. „Лозарско стопанство” е стопанска и технологична единица с единно управление, намираща се на територията на един лозарски район, която се състои от лозарски имоти и в която производителят на винено грозде е собственик на лозарските имоти или ги ползва на друго правно основание.
56. „Лозово насаждение” („Лозе/Лозя”) е имот с определени граници, с трайно установени лозови растения с цел производство на грозде или други експериментални цели, научни изследвания или селекционна дейност.
57. „Местен винен сорт лози” са лози, които имат първичен местен произход от дивата лоза в резултат на естествена селекция и се отглеждат само в Република България.
58. „Младо вино в процес на ферментация” е вино, чиято алкохолна ферментация не е приключила и което не е отделено от винените утайки.
59. „Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози” е съвкупност от права на засаждане, попълвана и управлявана с цел регулиране на лозарския потенциал.
60. „Общо алкохолно съдържание” е сумата от потенциалното и действителното алкохолно съдържане.
61. „Обособяване на обекти за дестилация” е физическото разделяне на съоръженията за винопроизводство от съоръженията за дестилация с цел осъществяване на контрол.
62. „Пенливо вино” е продукт, получен чрез първична или вторична алкохолна ферментация на прясно грозде, гроздова мъст или вино, който при отварянето на съда, отделя въглероден диоксид, получен изключително от ферментацията и при който налягането на разтворения въглероден диоксид в затворени съдове при температура 20°С не е по-ниско от 3 бара. Общото алкохолно съдържание на ферментационните смеси, предназначени за производството му, не е по-ниско от 8,5 обемни процента.
63. „Пенливо газирано вино” е продукт, който е получен от вино без защитено наименование за произход или защитено географско указание, който при отварянето на съда отделя въглероден диоксид, получен изцяло или частично от добавянето на този газ. Налягането на разтворения въглероден диоксид в затворени съдове при температура 20°С не е по-ниско от 3 бара.
64. „Плодово вино” е вино, получено в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на плодове, различни от грозде.
65. „Потенциално алкохолно съдържание” е алкохолното съдържание, което би се получило при пълна алкохолна ферментация на съдържащите се в съответния продукт захари.
66. „Предлагане за консумация” е продажба на пазара на продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания.
67. „Представяне” означава всяка информация, предоставена на потребителите чрез опаковката на съответния продукт, включително формата и вида на бутилките.
68. „Презасаждане на винени лозя” е дейност, която включва изкореняване на съществуващото лозе и засаждане на ново лозе на същия терен, със същия или различен сортов състав.
69. „Присаждане” е дейност, чрез която се сменя сортовият състав на съществуващо лозово насаждение чрез присаждане на част от едно растение (присадник) върху съществуващо растение (подложка).
70. „Промяна на местонахождението на лозя” е дейност, с която се извършва изкореняване на съществуващо лозе и засаждане на друг терен със същата площ със или без промяна на сортовия състав.
71. „Прясно грозде” („грозде, предназначено за производство на вино”) е плодът на лозата, намиращ се в технологична зрялост, годен да бъде преработен и да претърпи алкохолна ферментация.
72. „Подсилени вина” са продукти:
а) притежаващи действително алкохолно съдържание, не по-малко от 16 обемни процента и не повече от 24 обемни процента;
б) получени изключително чрез добавяне на неректифициран продукт, произхождащ от дестилация на вино, несъдържащо остатъчна захар, и притежаващ максимално действително алкохолно съдържание 86 обемни процента;
в) притежаващи максимално съдържание на летливи киселини
1,5 грама на литър, изразено като оцетна киселина.
73. „Семейна консумация” са произведените вино и ракия, които нямат търговско предназначение, получени са от собствени грозде и/или плодове, ограничени са по количество и са предназначени за консумация от едно домакинство.
74. „Сертификат за автентичност” е документ, удостоверяващ съответствието на определено количество гроздова ракия или бренди с изискванията за производство и типичност на органолептичните характеристики.
75. „Сертификат за произход” е документ, удостоверяващ произхода на определено количество грозде или качествено вино от определен район.
76. „Синтетичен спирт” е течен алкохолен продукт, който не е получен чрез ферментация, дестилация и ректификация на суровини от земеделски произход, водното съдържание на продукта не е с произход от вложените суровини и физико-химичните показатели не отговарят на определените в Приложение І на Регламент (ЕО) № 110/2008.
77. „Система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР)” е система от процедури, чрез които се осъществява самостоятелен контрол и се осигурява безопасността на продуктите за човешкото здраве в съответствие с изискванията на Кодекс Алиментариус.
78. „Спиртована гроздова мъст (мистел)” е течен продукт, притежаващ действително алкохолно съдържание, равно или повече от 12 обемни процента и по-малко от 15 обемни процента, и получен чрез добавяне към неферментирала гроздова мъст, притежаваща естествено алкохолно съдържание не по-малко от 8,5 обемни процента и произхождаща от грозде, на разрешени или препоръчани сортове лози на:
а) неутрален алкохол от винен произход, включително алкохол - резултат от дестилацията на продукт, получен от сухо грозде, имащ алкохолно съдържание, по-малко от 80 обемни процента;
б) неректифициран продукт, произхождащ от дестилацията на вино, имащ действително алкохолно съдържание, не по-малко от 52 обемни процента и не повече от 80 обемни процента.
79. „Трета държава” e всяка държава, която не е членка на Европейския съюз.
80. „Търговско наименование” е наименованието, под което спиртната напитка се предлага на пазара.
81. „Уникален регистрационен номер в ИСАК” е номер, получен след регистрацията съгласно чл. 31, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
82. „Ферментационна смес (cuvée)” е гроздовата мъст, виното или сместа от гроздова мъст и/или вина с различни характеристики, предназначени за направата на определен тип пенливи вина.
83. „Форсмажорни обстоятелства” е наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства в случаи като смърт на производителя, дългосрочна професионална неработоспособност на производителя, тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно лозовите насаждения.
84. „Частично ферментирала гроздова мъст” е течен продукт, произхождащ от ферментацията на гроздова мъст, притежаващ действително алкохолно съдържание повече от 1 обемен процент и по-ниско от три пети от общото му алкохолно съдържание.
85. „Частично ферментирала гроздова мъст, получена от презряло грозде” е течен продукт, получен от презряло грозде с общо съдържание на захар минимум 272 грама на литър, претърпял частична алкохолна ферментация, вследствие на която има естествено и действително алкохолно съдържание, не по-малко от 8 обемни процента.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.


§ 2. Този закон отменя Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 56 от 2002 г., бр. 16, 108 и 113 от 2004 г., бр. 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34 и 51 от 2006 г., бр. 36 от 2008 г. и бр. 82 от 2009 г.).

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.


§ 3. (1) Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в срок три месеца от влизането в сила на закона.
(2) Правилникът по ал. 1 влиза в сила от деня на влизането в сила на този закон.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
§ 3. (1) Министерски съвет приема правилника за прилагането на закона в тримесечен срок от влизането му в сила.
(2) Министърът на финансите и министърът на икономиката, енергетиката и туризма издават наредбата по чл. 152 в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.


§ 4. (1) В срок до 6 месеца от влизането в сила на закона министърът на земеделието и храните издава наредбите по чл. 10, ал. 3, чл. 36 и 75, съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма – наредбата по чл. 181, ал. 3, а министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава наредбата по чл. 152, ал. 1.
(2) До издаването на наредбите по ал. 1 се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на разпоредбите на този закон.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
§ 4. Издадените въз основа на отменения Закон за виното и спиртните напитки подзаконови нормативни актове се прилагат, доколкото не противоречат на този закон.


§ 5. Националната лозаро-винарска камара в срок до един месец след влизането в сила на закона предава Регистъра на гроздо- и винопроизводителите на електронен и на хартиен носител на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5:
§ 5. В срок до един месец от влизането в сила на закона Националната лозаро-винарска камара предава на Изпълнителната агенция по лозата и виното регистъра на гроздо- и винопроизводителите по чл. 40, ал. 1 от отменения Закон за виното и спиртните напитки на електронен и на хартиен носител.


§ 6. Изпълнителната агенция по лозата и виното в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона извършва пререгистрация на гроздо- и винопроизводители при следните условия:
1. В срок до два месеца след влизането в сила на закона гроздо- и винопроизводителите подават заявление в съответствие с чл. 27, ал. 5.
2. В случай че гроздо- и винопроизводителите не изпълнят задълженията си по т. 1 в указания срок, удостоверенията, издадени от НЛВК, ще се считат за нелегитимни.
3. Гроздо- и винопроизводители с нелегитимни удостоверения не могат да произвеждат и продават грозде и продуктите по приложение № 1, част І и подлежат на административни наказания по реда на този закон.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
§ 6. (1) Гроздо- и винопроизводителите, вписани в регистъра по чл. 40, ал. 1 от отменения Закон за виното и спиртните напитки, се пререгистрират в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона съгласно изискванията му.
(2) Лицата по ал. 1 подават заявление за регистрация по чл. 27, ал. 6 в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.
(3) До пререгистрацията на лицата по ал. 1 те могат да извършват дейности по закона с удостоверения за регистрация, издадени по отменения Закон за виното и спиртните напитки.
(4) След изтичането на срока по ал. 1 дейности по закона могат да се извършват само от гроздо- и винопроизводители, вписани в регистъра по чл. 27, а удостоверенията за регистрация, издадени от НЛВК по реда на отменения Закон за виното и спиртните напитки, се обезсилват.


§ 7. Образците на заявления и други документи, утвърдени от изпълнителния директор на ИАЛВ, се публикуват на интернет страницата на агенцията.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7:
§ 7. (1) След влизането в сила на закона правата от площите с винени лозя от регистъра на лозарските стопанства със служебна регистрация по реда на чл. 23а, ал. 10 от отменения Закон за виното и спиртните напитки преминават към Националния резерв от права на засаждане на винени лозя.
(2) В срок до 1 месец от влизане в сила на закона, ИАЛВ прехвърля правата от служебната регистрация към Националния резерв от права на засаждане на винени лозя.


§ 8. Закрива се фонд „Българско вино” към Националната лозаро-винарска камара. Националната лозаро-винарска камара възстановява доброволните годишни вноски на производителите на вино в размер, определен от Общото събрание на НЛВК, в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.


§ 9. Лицата, които са вписани в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки съгласно Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 56 от 2002 г., бр. 16, 108 и 113 от 2004 г., бр. 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34 и 51 от 2006 г., бр. 36 от 2008 г. и бр. 82 от 2009 г.), запазват правата си.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9:
§ 9. Правата на лицата, вписани в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки по отменения Закон за виното и спиртните напитки, се запазват.


§ 10. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в „Държавен вестник”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10:
§ 10. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на чл. 146, който влиза в сила от 1 януари 2013 г.









Приложение № 1
към чл. 1, ал. 2

ЧАСТ І
КАТЕГОРИИ ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ

1. Вино.
2. Младо вино в процес на ферментация.
3. Ликьорни вина.
4. Пенливи вина.
5. Качествени пенливи вина.
6. Качествени ароматизирани пенливи вина.
7. Пенливо газирано вино.
8. Искрящо вино.
9. Искрящо газирано вино.
10. Гроздова мъст.
11. Частично ферментирала гроздова мъст.
12. Частично ферментирала гроздова мъст, получена от стафидирано грозде.
13. Концентрирана гроздова мъст.
14. Ректифицирана концентрирана гроздова мъст.
15. Вино от стафидирано грозде.
16. Вино от презряло грозде.
17. Ароматизирано вино.
18. Ароматизирана напитка на винена основа.
19. Ароматизиран коктейл от лозаро-винарски продукти.
20. Винен оцет.


ЧАСТ ІІ
КАТЕГОРИИ СПИРТНИ НАПИТКИ
1. Винена ракия.
2. Гроздова ракия.
3. Ракия от гроздови джибри.
4. Плодова ракия.
5. Ракия от плодови джибри.
6. Мастика.
7. Мента.
8. Ром.
9. Уиски.
10. Зърнена дестилатна спиртна напитка.
11. Винена дестилатна спиртна напитка.
12. Бренди или винено Бренди.
13. Дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри или гроздова джиброва дестилатна спиртна напитка.
14. Дестилатна спиртна напитка от плодови джибри.
15. Дестилатна спиртна напитка от стафиди или raisin brandy.
16. Плодова дестилатна спиртна напитка.
17. Ябълкова дестилатна спиртна напитка и крушова дестилатна спиртна напитка.
18. Медена дестилатна спиртна напитка.
19. Hefebrand или дестилатна спиртна напитка от утайки.
20. Bierbrand или eau de vie de bière.
21. Topinambur или дестилатна спиртна напитка от йерусалимски артишок.
22. Водка.
23. Дестилатна спиртна напитка (предхождана от името на плода), получена чрез накисване и дестилация.
24. Geist (с името на използвания плод или суровина).
25. Спиртна напитка от тинтява.
26. Хвойнови спиртни напитки.
27. Джин.
28. Дестилиран джин.
29. Лондон джин.
30. Кимови спиртни напитки.
31. Akvavit или aquavit.
32. Анасонови спиртни напитки.
33. Pastis.
34. Pastis de Marseille.
35. Anis.
36. Дестилиран anis.
37. Спиртни напитки с горчив вкус или bitter.
38. Ароматизирана водка.
39. Ликьор.
40. Крем от (следвано от името на използвания плод или суровина).
41. Crème de cassis.
42. Guignolet.
43. Punch au rhum.
44. Sloe gin.
45. Sambuca.
46. Maraschino, Marrasquino или Maraskino.
47. Nocinо.
48. Ликьор на яйчна основа или advocaat, или avocat, или advokat.
49. Яйчен ликьор.
50. Mistrà.
51. Väkevä glögi или spritglögg.
52. Berenburg или Beerenburg;
53. Меден нектар или нектар от медовина.


Предложение на н.п. Пенко Атанасов и н.п. Георги Анастасов
В Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 се създава нова т. 17, а досегашни т. 17-20 се преномерират
"17. Плодово вино."
Предложението беше оттеглено.

Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В приложение № 1, част I се добавя нова допълнителна т. 21 „Плодови вина”;
Предложението беше оттеглено.






Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Приложение № 1:
Приложение № 1
към чл. 34, ал. 1


КАТЕГОРИИ ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ



1. Вино.
2. Младо вино в процес на ферментация.
3. Ликьорни вина.
4. Пенливи вина.
5. Качествени пенливи вина.
6. Качествени ароматизирани пенливи вина.
7. Пенливо газирано вино.
8. Искрящо вино.
9. Искрящо газирано вино.
10. Гроздова мъст.
11. Частично ферментирала гроздова мъст.
12. Частично ферментирала гроздова мъст, получена от стафидирано грозде.
13. Концентрирана гроздова мъст.
14. Ректифицирана концентрирана гроздова мъст.
15. Вино от стафидирано грозде.
16. Вино от презряло грозде.
17. Ароматизирано вино.
18. Ароматизирана напитка на винена основа.
19. Ароматизиран коктейл от лозаро-винарски продукти.
20. Винен оцет.





















Приложение № 2
към чл. 34, ал. 2

ОБОЗНАЧЕНИЯ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЗАХАР
Част І. Термини за означаване на захарното съдържание за пенливо вино, пенливо-газирано вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино.

Термин Условие за употреба
брют натюр Ако съдържанието на захар е по-малко от
3 грама на литър. Терминът може да се използва само за продукти, към които не е добавяна захар след вторичната ферментация.
екстра брют Ако съдържанието на захар е между 0 и 6 грама на литър.
брют Ако съдържанието на захар е по-малко от
12 грама на литър.
екстра сухо Ако съдържанието на захар е между 12 и
17 грама на литър.
сухо Ако съдържанието на захар е между 17 и
32 грама на литър.
полусухо Ако съдържанието на захар е между 32 и
50 грама на литър.
сладко Ако съдържанието на захар е по-високо от
50 грама на литър.

Част ІІ. Термини за означаване на захарното съдържание за лозаро-винарски продукти, различни от тези, посочени в част І.

Термин Условие за употреба
сухо Ако съдържанието на захар не надвишава: –
4 грама на литър, или – 9 грама на литър, при условие че общата киселинност, изразена в грамове винена киселина на литър, е не повече от 2 грама под съдържанието на остатъчна захар.
полусухо Ако съдържанието на захар надвишава определената по-горе максимална стойност, но не надвишава: – 12 грама на литър, или –
18 грама на литър, при условие че общата киселинност, изразена в грамове винена киселина на литър, е не повече от 10 грама под съдържанието на остатъчна захар.
полусладко Ако съдържанието на захар е по-високо от определената по-горе максимална стойност, но не повече от 45 грама на литър.
сладко Съдържанието на захар е поне 45 грама на литър.

Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2.

Приложение № 3
към чл. 98






ПИКТОГРАМА






Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3.




Приложение № 4
към чл. 123, т. 8, 9 и 10



ОСНОВНИ ФИЗИКО-ХИМИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТРАДИЦИОННИ БЪЛГАРСКИ
НАПИТКИ И ПРОДУКТИ


Показа¬тели Вине¬на ракия Гроздова ракия Ракия от гроздови джибри Плодова ракия Ракия от пло¬дови джибри Винен дести¬лат Зърнен дести¬лат Плодов дести¬лат Спиртни напитки, произ¬ведени от ети¬лов алкохол от земе¬делски
произход
Метилов алкохол
(г/хл а.а.) До 200 До 200 До 1000 До 1000 До 1500 До 200 До 100 До 1000 До 30 (до 10 за водка)
Летливи вещества в (г/хл а.а.), в т.ч. общи киселини, естери, висши алкохоли, алдехиди Равно или по-голямо от 125 Равно или по-голямо
от 125 Равно или по-голямо
от 140 Равно или по-голямо от 200 Равно или по-голямо от 200 Равно или по-голямо от 125 Равно или по-голямо от 65 Равно или по-голямо от 200 Отговарят на
нормите за
етилов алкохол
от земе¬делски
произ¬ход*
Фурфорол в (г/хл а.а.) До 3 До 3 До 3 До 3 До 3 До 3 До 6 До 3 Не се допуска
Цианиди в (г/хл а.а.) До 0,025 До
0,025 До
0,025 До 7 До 7 До 0,025 До
0,025 До 7 Не се допуска

*Спиртни напитки с вложени ароматизанти могат да са с отклонение на показателите за летливи вещества: общи киселини, естери, висши алкохоли и алдехиди.


















Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за Приложение № 4:
Приложение № 4
към чл. 123, ал. 17



ОСНОВНИ ФИЗИКО-ХИМИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТРАДИЦИОННИ БЪЛГАРСКИ
НАПИТКИ И ПРОДУКТИ

Показа¬тели Вине¬на ракия Гроздова ракия Ракия от гроздови джибри Плодова ракия Ракия от пло¬дови джибри Винен дести¬лат Зърнен дести¬лат Плодов дести¬лат Спиртни напитки, произ¬ведени от ети¬лов алкохол от земе¬делски
произход
Метилов алкохол
(г/хл а.а.) До 200 До 200 До 1000 До 1000 До 1500 До 200 До 100 До 1000 До 30 (до 10 за водка)
Летливи вещества в (г/хл а.а.), в т.ч. общи киселини, естери, висши алкохоли, алдехиди Равно или по-голямо от 125 Равно или по-голямо
от 125 Равно или по-голямо
от 140 Равно или по-голямо от 200 Равно или по-голямо от 200 Равно или по-голямо от 125 Равно или по-голямо от 65 Равно или по-голямо от 200 Отговарят на
нормите за
етилов алкохол
от земе¬делски
произ¬ход*
Фурфорол в (г/хл а.а.) До 3 До 3 До 3 До 3 До 3 До 3 До 6 До 3 Не се допуска
Цианиди в (г/хл а.а.) До 0,025 До
0,025 До
0,025 До 7 До 7 До 0,025 До
0,025 До 7 Не се допуска

*Спиртни напитки с вложени ароматизанти могат да са с отклонение на показателите за летливи вещества: общи киселини, естери, висши алкохоли и алдехиди.





Приложение № 5
към чл. 132, ал. 3




РЕГИСТЪР НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ЕТИЛОВ АЛКОХОЛ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗХОД, ДЕСТИЛАТИ И СПИРТНИ НАПИТКИ


№
по
ред Наименование на регистрирания производител на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки ЕИК Седалище, адрес на управление и местонахождение на производствения обект Номер и дата на издаване на удостоверение за регистрация
1 2 3 4 5


Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 5.

Приложение № 6
към чл. 134, т. 5





Д Е К Л А Р А Ц И Я

от
.......................................................................................................................

.......................................................................................................................
(трите имена и ЕГН на представляващия, наименование на производителя)


Декларирам, че ще извършвам производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 110 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 1576/89 на Съвета и на Закона за виното и спиртните напитки.

Декларирам, че ми е известна отговорността, която нося съгласно чл. 313 от Наказателния кодекс.


Дата: . . . . . . . . . . . . . Декларатор: . . . . . . . . . . . .
гр./с. . . . . . . . . . . . . .

Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 6.


Приложение № 7
към чл. 144
Декларация за произведените, закупените/внесените, наличните и реализираните
количества и асортимент на етилов алкохол от земеделски произход, дестилат и спиртни напитки

Наименование: ........................................................................................................................................
Седалище и адрес на управление: ..................................................................................................................
ЕИК/БУЛСТАТ ..........................................................................................................................................
Данни за търговска регистрация по националното законодателството на друга държава ……………………………………………………………………………………………………………………………
Номер и дата на удостоверението за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки .....................................................................................................................................
Категория продукти Среден алкохо¬лен
градус Произ¬ведени коли¬чества Закупени или внесени коли¬чества Реализи¬рани коли¬чества Съхра¬нявани и склади¬рани коли¬чества
(в литри) (в литри) (в литри) (в литри)

1 2 3 4 5 6
1. Етилов алкохол от земеделски произход:
1.1. Зърнен
1.2. Меласов
1.3. Винен
2. Дестилат от земеделски произход:
2.1. Винен:
2.1.1. неотлежал
2.1.2. отлежал
2.2. Джибров
2.3. Плодов
2.4. Зърнен:
2.4.1. неотлежал
2.4.2. отлежал
3. Винена дестилатна спиртна напитка
3.1. Винена ракия
3.2. Гроздова ракия
4. Джиброва ракия
5. Плодова дестилатна спиртна напитка (Плодова ракия)
6. Бренди
7. Уиски
8. Ликьори
9. Водка
10. Джин
11. Анасонова спиртна напитка „мастика”
12. Други спиртни напитки
ОБЩО

Декларирам, че ми е известна отговорността, която нося съгласно чл. 313 от Наказателния кодекс.

Дата: .........................
гр./с. ......................... Декларатор: ...................

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за Приложение № 7:
Приложение № 7
към чл. 143
Декларация за произведените, закупените/внесените, наличните и реализираните
количества и асортимент на етилов алкохол от земеделски произход, дестилат и спиртни напитки

Наименование: ...............................................................................................................................................................
Седалище и адрес на управление: ..............................................................................................................................
ЕИК/БУЛСТАТ ..............................................................................................................................................................
Данни за търговска регистрация по националното законодателството на друга държава …………………………………………………………………………………….………………………………………
Номер и дата на удостоверението за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки ............................................................................................................................................................
Категория продукти Среден алкохо¬лен
градус Произ¬ведени коли¬чества Закупени или внесени коли¬чества Реализи¬рани коли¬чества Съхра¬нявани и склади¬рани коли¬чества
(в литри) (в литри) (в литри) (в литри)

1 2 3 4 5 6
1. Етилов алкохол от земеделски произход:
1.1. Зърнен
1.2. Меласов
1.3. Винен
2. Дестилат от земеделски произход:
2.1. Винен:
2.1.1. неотлежал
2.1.2. отлежал
2.2. Джибров
2.3. Плодов
2.4. Зърнен:
2.4.1. неотлежал
2.4.2. отлежал
3. Винена дестилатна спиртна напитка
3.1. Винена ракия
3.2. Гроздова ракия
4. Джиброва ракия
5. Плодова дестилатна спиртна напитка (Плодова ракия)
6. Бренди
7. Уиски
8. Ликьори
9. Водка
10. Джин
11. Анасонова спиртна напитка „мастика”
12. Други спиртни напитки
ОБЩО

Декларирам, че ми е известна отговорността, която нося съгласно чл. 313 от Наказателния кодекс.

Дата: .........................
гр./с. ......................... Декларатор: ...................

Приложение № 8
към чл. 146, ал. 1

ДНЕВНИК № 1
за постъпилите грозде, плодове, други суровини и материали за ферментация и технологични цели
№
по
ред Дата Суровина Коли¬чество (в т или
в
куб. м) Средно
захарно
съдър¬жание Серти¬фикат
№ и дата,
място на из¬даване Достав¬чик
№ и дата
на доку¬мента Произ¬водствено
предназна¬чение
(категория
вино, суровина) Коли¬чество получено
вино, друг фермен¬тирал продукт
(в куб. м) Алко¬холно
съдър¬жание
(в об. %) Изписано Остатък Подпис на
отговор¬ния
технолог
Наиме¬нова¬ние Произ¬ход, географ¬ско наиме¬нование Коли¬чест¬во (в куб. м) Запи¬сано в днев¬ник
№ 3 или
№ 4,
номер по ред и дата
на впис¬ване Коли¬чество
(в куб. м) Записа¬но в дневник
№ 1,
номер по ред и дата на впис¬ване
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16
Сорт грозде (вино), плод, суровина*, ...................................

Ферментационен резервоар № ..................... куб. м ................
*Ненужното се зачертава.











ДНЕВНИК № 2
за извършени производствени манипулации
№
по
ред Дата Вложени суровини и материали или краен продукт Получени след манипулацията суровини и материали Изписано Остатък Подпис на
отго¬ворния
технолог
наимено¬вание
на вложения
продукт произход,
географско
наименование количество състав,
алкохол,
общ екстракт манипула¬ция наимено¬вание коли¬чество състав,
алко¬хол,
общ екс¬тракт коли¬чество записано в днев¬ник № 4,
номер по ред и дата на вписване коли¬чество записано в дневник № 2,
номер по ред и дата на
вписване
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15



ДНЕВНИК № 3
за вторични продукти, предназначени за дестилация
№
по
ред Дата Вторичен
продукт Количество
(в т или в
куб. м) Алкохолно
съдържание
(в об. %) Получен
дестилат
(вид) Алкохолно
съдържание
(в об. %) Количество
(в куб. м) Производствено
предназначение Изписано Остатък Подпис на
отговорния
технолог
количество
(в куб. м) записано в днев¬ник
№ 2,
номер по ред и
дата на
вписване количество
(в куб. м) записано в днев¬ник
№ 3,
номер по ред и
дата на
вписване
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14





ДНЕВНИК № 4
за бутилирано производство, заприходена и реализирана продукция



№
по
ред Дата Търговско
наименование
на продукта/
Произход,
географско
наименование Обем на
опаковката
(в л) Количество
(брой
бутилки) Заприходена продукция
№ и дата на първичния
счетоводен документ Орган, издал
сертификата/ № и дата на
издаване на
сертификата Реализирана
продукция Купувач
името на
фирмата,
лицето Фактура - номер
и дата на
издаване Остатък Записано в дневник
№ 4,
номер по ред и дата на впис¬ване Подпис на
отговорния
технолог
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13

Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 8.

Приложение № 9
към чл. 152, ал. 2
Количество загуби/фири при манипулации за етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки

Фири в %
№ по ред Вид на извършваната манипулация Етилов алкохол от земеделски произход Дестилати и спиртни напитки
1. Филтруване - 0,40
2. Прехвърляне от един съд в друг
0,30
0,25
3. Купажиране - 0,37
4. Бутилиране - 0,50






Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за Приложение № 9:
Приложение № 9
към чл. 153
Количество загуби/фири при манипулации за етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки

Фири в %
№ по ред Вид на извършваната манипулация Етилов алкохол от земеделски произход Дестилати и спиртни напитки
1. Филтруване - 0,40
2. Прехвърляне от един съд в друг
0,30
0,25
3. Купажиране - 0,37
4. Бутилиране - 0,50








Приложение № 10
към чл. 155, ал. 1, т. 3


ЗАПОВЕД

№ ............

София, .............. г.

На основание чл. …... от Закона за виното и спиртните напитки

УТВЪРЖДАВАМ:

Спиртна напитка: ...........................................................................................................

с географско указание: .................................................................................................

Производител: ................................................................................................................

Общини, на чиято територия се добиват суровини за производството на спиртната напитка: ...................................................................................................................................

Засадена площ с плододаващи лозя или овощни дървета: .....................................

Сорт/сортове: ................................................................................................................

Характеристики на гроздето или плодовете: .............................................................

Описание на автентична или традиционна технология за производство на спиртната напитка: .......................................................
За утвърждаването на спиртната напитка ………………. с географско указание ………….. са представени:
1. ………………………………………………………………………………………........................................
(номер на анализно свидетелство за основните физико-химични показатели, издадено от акредитирана лаборатория)
2. ………………………………………………………………………………………
(номер на протокола на РДК за извършен органолептичен анализ и оценка)
3. ………………………………………………………………………………………........................................
(номер на сертификат за автентичност, издаден от официално призната регионална браншова структура, в чийто териториален обхват е извършено производството)

Заповедта може да се обжалва в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Министър:
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 10.

Приложение № 11
към чл. 172, ал. 2


СПИСЪК НА ГЕОГРАФСКИТЕ УКАЗАНИЯ ЗА СПИРТНИТЕ НАПИТКИ


I. Ракии:
1. Винени и гроздови ракии: Ново село, Враца, Сухиндол, Павликени, Лясковец, Русе, Левски, Лудогорие, Търговище, Плевен, Велики Преслав, Шумен, Свищов, Никопол, Варна, Евксиноград, Добрич (добруджанска), Силистра, Тутракан, Поморие, Бургас, Сунгурларе, Ямбол, Стралджа, Сливен, Славянци, Карлово, Казанлък, Пазарджик, Стамболийски, Мелник, Дамяница, Благоевград, Любимец, Хасково, Асеновград, Средец, Първенец, Пещера, Пловдив и Карнобат.
2. Джиброви ракии: Ловеч, Сухиндол, Лясковец, Сунгурларе, Славянци, Пловдив, Виноградец, Мелник, Дамяница, Хасково, Асеновград, Свищов, Средец, Пещера, Стралджа и Силистра.
3. Плодови ракии:
3.1. Сливови: Тетевен, Троян, Елена, Ловеч, Омуртаг, Габрово и Исперих.
3.2. Ябълкови: Тетевен, Троян, Кюстендил, Хасково, Варна, Видин, Перник, Исперих и Долна баня.
3.3. Кайсиеви: Силистра, Велики Преслав, Тервел, Русе, Исперих и Варна.
3.4. Крушови: Кюстендил (вилямова), Ловеч и Исперих.
3.5. Прасковени: Сливен.
3.6. Черешови: Исперих и Кюстендил.
3.7. Малинови: Исперих и Ловеч.

II. Бренди: Евксиноград, Плиска, Поморие, Плиска-Ахелой, Велики Преслав, Мадара, Силистра, Варна, Карнобат, Лясковец и Ловеч.


Предложение на н.п. Юнал Тасим, н.п. Гюнер Сербест и н.п. Петя Раева
В Приложение № 11 към чл. 172, ал. 2 се правят следните изменения:
В т. 3, 3.6. се добавят думите „Хасково, Куклен, Айтос, Карнобат”

Комисията подкрепя предложението.











Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за Приложение № 11:
Приложение № 11
към чл. 172, ал. 2



СПИСЪК НА ГЕОГРАФСКИТЕ УКАЗАНИЯ ЗА СПИРТНИТЕ НАПИТКИ


I. Ракии:
1. Винени и гроздови ракии: Ново село, Враца, Сухиндол, Павликени, Лясковец, Русе, Левски, Лудогорие, Търговище, Плевен, Велики Преслав, Шумен, Свищов, Никопол, Варна, Евксиноград, Добрич (добруджанска), Силистра, Тутракан, Поморие, Бургас, Сунгурларе, Ямбол, Стралджа, Сливен, Славянци, Карлово, Казанлък, Пазарджик, Стамболийски, Мелник, Дамяница, Благоевград, Любимец, Хасково, Асеновград, Средец, Първенец, Пещера, Пловдив и Карнобат.
2. Джиброви ракии: Ловеч, Сухиндол, Лясковец, Сунгурларе, Славянци, Пловдив, Виноградец, Мелник, Дамяница, Хасково, Асеновград, Свищов, Средец, Пещера, Стралджа и Силистра.
3. Плодови ракии:
3.1. Сливови: Тетевен, Троян, Елена, Ловеч, Омуртаг, Габрово и Исперих.
3.2. Ябълкови: Тетевен, Троян, Кюстендил, Хасково, Варна, Видин, Перник, Исперих и Долна баня.
3.3. Кайсиеви: Силистра, Велики Преслав, Тервел, Русе, Исперих и Варна.
3.4. Крушови: Кюстендил (вилямова), Ловеч и Исперих.
3.5. Прасковени: Сливен.
3.6. Черешови: Исперих, Кюстендил, Хасково, Куклен, Айтос и Карнобат.
3.7. Малинови: Исперих и Ловеч.

II. Бренди: Евксиноград, Плиска, Поморие, Плиска-Ахелой, Велики Преслав, Мадара, Силистра, Варна, Карнобат, Лясковец и Ловеч.


















Комисията предлага да се създаде Приложение № 12 към чл. 129:


Приложение № 12
към чл. 129


РАЗРЕШЕНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ ПРИ ПРОИЗВОДСТВО НА ЕТИЛОВ АЛКОХОЛ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗХОД, ДЕСТИЛАТИ И СПИРТНИ НАПИТКИ



1. Аерация или добавяне на кислород
2. Термични обработки
3. Центрофугиране и филтриране без или със спомагателен инертен материал, при условие че не преминава в обработения продукт
4. Употреба на въглероден диоксид (въглероден анхидрид) и/или на азот, поотделно или на смес от тях, с цел да се създаде инертна атмосфера и да се защити продуктът от въздуха
5. Употреба на ензими
6. Употреба на дрожди за ферментация
7. Подпомагане развитието на дрождите чрез добавка на едно или повече от следните вещества:
а) диамониев фосфат или на амониев сулфат до 0,3 грама на литър;
б) амониев сулфит или амониев бисулфит до 0,2 грама на литър; тези добавки могат да се използват съвместно в общо количество до 0,3 грама на литър;
в) тиамин дихлорхидрат до 0,6 милиграма на литър, изразено като тиамин;
г) използване на препарати от дрождени обвивки до 40 грама на хектолитър;
8. Употреба на пеногасители, разрешени по чл. 6 от Закона за храните
9. Употреба на серен диоксид, калиев бисулфит или калиев метабисулфит
10. Десулфитиране чрез физически методи
11. Десулфитиране чрез употреба на калциев карбонат, калциев хидроксид, натриев хидроксид
12. Обработка с активен въглен за винарски цели
13. Бистрене с един или повече от следните материали, годни за енологична употреба:
а) желатин за хранителни цели;
б) казеин и калиев казеинат;
в) бентонит;
г) силициев диоксид под формата на гел или колоиден разтвор;
д) танин;
14. Употреба на винена и/или лимонена киселина за повишаване на киселинното съдържание
15. Намаляване на летливите вещества при съдържание не повече от 2 грама на литър чрез използване на едно или повече от следните вещества:
а) калиев бикарбонат;
б) калциев карбонат;
в) натриев хидроксид;
г) натриев бикарбонат;
д) калиев перманганат;
16. Коригиране на рН с натриев хидроксид
17. Намаляване твърдостта на водата с йонообменни смоли, разрешени за използване по чл. 6 от Закона за храните
18. Извличане на ароматични и овкусяващи вещества чрез екстракция и/или дестилация




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА