Законопроект за защита на растенията № 202-01-85, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2012 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите


ДОКЛАД
за
първо гласуване

НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

ОТНОСНО: Законопроект за защита на растенията № 202-01-85, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2012 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 9 януари 2013 г., на което обсъди законопроект за защита на растенията № 202-01-85, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2012 г.
В работата на комисията участие взеха от Министерството на земеделието и храните – г-н Цветан Димитров – зам.-министър и г-н Тодор Тодоров – юрист в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, от Българската агенция по безопасност на храните - д-р Тенчо Тенев – зам.-изпълнителен директор, г-жа Нели Манчева – директор на дирекция „Препарати за растителна защита и торове”, г-жа Добринка Павлова – началник на отдел „Контрол на препарати за ратителна защита и торове”, г-жа Михаела Мавродиева – гл. юрисконсулт в дирекция „Правна”, от Министерството на околната среда и водите - г-жа Валентина Василева – гл. експерт в дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите” и г-жа Цветанка Димчева – гл. експерт в дирекция „Превантивна дейност”, от Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията г-н Тодор Пенев от Главна дирекция „Въздухоплаване”, както и представители на широк кръг неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Димитров, който изтъкна, че при изготвянето на закона са взели участие представители на всички заинтересовани неправителствени организации. Проведени са три поредни обсъждания и всички представени от тях и непротиворечащи на европейското законодателство предложения са били съгласувани и отразени.
В общите разпоредби са определени предметът на закона, мерките по прилагането на европейското законодателство в областта на растителната защита, изброени са публичните регистри и дейностите на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), като компетентен държавен орган за осъществяване на официалния контрол в страната.
Във връзка с опазването на земеделските култури от икономически важните вредители се въвежда изискване да бъдат прилагани общите принципи за интегрирано управление на вредителите. Определят се условията и редът за извършване на интегрирано производство на растения и растителни продукти и ред за обявяване на каламитет или епифитотия от икономически важни вредители.
По отношение на фитосанитарния контрол е разписан ред за движение, внос и износ на растенията и растителните продукти, и за осъществяване на фитосанитарен контрол при транзитно преминаване, износ и реекспорт. Дава се право на БАБХ да делегира част от правомощията си на юридически лица, отговарящи на съответните условия. Министърът на земеделието и храните ще може да разпорежда прилагане на спешни мерки при непосредствена опасност от разпространение на карантинни вредители.
По отношение на продуктите за растителна защита е предвидено те да се разрешават за пускане на пазара и употреба, когато отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009. Разписан е редът и условията за биологично изпитване на растителнозащитните продукти; за тяхната търговия, преопаковане и съхранение; за опаковането и етикетирането; за паралелна търговия, както и изискванията към лицата, боравещи с продукти за растителна защита от професионална категория и редът за тяхното сертифициране; за лицата, извършващи фумигация и обеззаразяване, и третиране на семена за посев. Въвежда се забрана за въздушно пръскане на земеделски култури, освен в случаите, когато липсват други възможности за контрол на вредителите.
По отношение на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати е предвидено пускането им на пазара да става след издаване на удостоверение за регистрация. Определени са торовете, които не подлежат на регистрация. Маркировка „ЕО ТОР” ще се поставя само в случаите, когато са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 2003/2003.
Въвеждат се Административнонаказателни разпоредби за извършени нарушения. В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения на други закони, свързани с тяхното привеждане в съответствие с разпоредбите на проекта за нов закон.
В последвалата дискусия участие взеха н.п. Пенко Атанасов, Спас Панчев, Венцислав Върбанов, Христина Янчева и Десислава Танева, както и представители на неправителствените организации.
Основните акценти могат да бъдат обобщени както следва:
Широко дискутиран беше въпросът с изискването лицата, които боравят с продукти за растителна защита от професионална категория на употреба да притежават сертификат, който се издава и съответно подновява периодично, след преминато обучение и положен писмен тест. В законопроекта се предлага това изискване да важи и за завършилите висше образование в областта на аграрните науки, които първоначално служебно ще получават сертификата, но за неговото подновяване ще следва също да полагат писмен тест. Болшинството от изказалите се считаха, че подобно изискване е необосновано, представлява подценяване на качеството на висшето образование и от неговия обхват следва да бъдат изключени лицата с висше образование в областта на аграрните науки.
Другият аспект на това изискване, който беше коментиран е, че земеделските производители, които нямат сключен трудов договор с лица, придобили квалификация и получили съответния сертификат, следва сами да преминат обучение и да бъдат сертифицирани за работа с растителнозащитни продукти, а това би затруднило сериозно тяхната работа.
Аргументите на вносителя за тази възможност в закона бяха, че в европейското законодателство е залегнало изискване всеки професионален потребител, консултант и дистрибутор да притежава необходимата квалификация за безопасна работа с растителнозащитни продукти, като следва периодично да актуализира своята квалификация.
Освен това беше поставен и въпроса, че при опазването от икономически важните вредители чрез интегрирано управление на вредителите, земеделските производители могат да ползват консултантски услуги, когато не са завършили курс за интегрирано производство на растения и растителни продукти. Беше изказано становището, че това представлява допълнителна административна тежест за земеделските производители.
В тази връзка беше обяснено, че задължително изискване на европейското законодателство е на земеделските производители да бъде осигурен достъп до консултантски услуги и че тяхното ползване не е задължително, а само една възможност за производителите, когато те самите нямат необходимата квалификация за това.
Беше дискутиран въпросът с възможността БАБХ да делегира част от проверките на растенията и растителните продукти, включително лабораторните анализи, свързани с тях, на други юридически лица, като бяха изказани съмнения, че това ще отвори възможност за навлизането на частни интереси при осъществяването на официалния контрол, който следва да бъде прерогатив на държавата.
Друг коментиран въпрос касаеше режима за осъществяване на паралелна търговия на растителнозащитни продукти, който според част от изказванията е твърде рестриктивен, предвид факта, че това е законово регламентирана европейска практика за въвеждане на разрешени продукти. Така разписан режимът създава монополно положение на големите компании. В тази връзка от Асоциация „Растителнозащитна индустрия в България” обясниха, че предвиденият механизъм по никакъв начин не цели да затрудни паралелния внос на растителнозащитни продукти, а само гарантира осъществяването на строг и ефективен контрол върху една дейност, която крие риск за здравето на хората и на околната среда. Според тях преопаковането на продуктите би могло да доведе до нарушаване на правилата за тяхното опаковане, да наруши установените изисквания за естеството на опаковката и до промяна в характеристиките и съдържанието на продукта. Освен това, когато преопаковането става без знанието на производителя, той не би могъл да гарантира качеството и безопасността при работа с растителнозащитни продукти.
Също така беше коментиран въведеният рестриктивен режим за въздушно пръскане на културите. Голяма част от изказалите се народни представители изтъкнаха, че в България въздушното пръскане е разпространена практика, върху която се осъществява строг контрол и следва да бъде обмислено облекчаване на условията за неговото разрешаване. От Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията потвърдиха, че контролът, който държавата осъществява върху операторите в бранша е на изключително високо ниво и това следва да се има предвид при вземането на решението по този въпрос.
От името на самите оператори в бранша също призоваха за облекчаване на режима и за по-равнопоставено третиране на въздушното и наземното пръскане.
От Национална асоциация на зърнопроизводителите отбелязаха, че подкрепят законопроекта като цяло и че единственото им опасение е по отношение на този твърде рестриктивен режим. Според тях следва да бъдат коригирани сроковете за подаване на документи за получаване на разрешение за въздушно пръскане, както и да се прецизират самите документи, които се изискват. В заключение изразиха удовлетворението си, че има готовност за диалог по този въпрос.
От Министерството на земеделието и храните поясниха, че при одобряването на тези текстове не са отразени единствено онези предложенията, които са постъпили след края на срока за съгласуване. По тях обаче са били проведени допълнителни разговори с представителите на неправителствения сектор, на които е било постигнато съгласие. От името на народните представители, председателят на комисията също потвърди, че са проведени такива разговори и че между първо и второ четене на законопроекта ще бъде потърсен консенсус и предложенията, които не противоречат на изискванията на европейското законодателство ще бъдат отразени.
От Българска асоциация за растителна защита заявиха, че са взели участие в разработването на закона и повечето техни предложения са отразени в проекта, като отбелязаха, че имат отделни предложения, които ще представят и считат, че следва допълнително да бъдат обсъдени в рамката на процедурата по приемане на закона.
В заключение председателят на комисията заяви, че ще бъде поискан удължен срок за предложения между първо и второ четене на законопроекта, всички становища на представителите на неправителствения сектор, които постъпят ще бъдат предоставени на вниманието на народните представители и изрази готовност да бъде намерен компромис по спорните текстове.

В заключение и след проведената дискусия Комисията по земеделието и горите с 12 гласа “за”, 7 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за защита на растенията № 202-01-85, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2012 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева