Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
01/09/2009

    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по земеделието и горите





    П Р О Т О К О Л
    № 3

    На 1 септември 2009 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Обсъждане на Проект за решение за налагане на мораториум върху промяната на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически, юридически лица и общините чрез замяна с гори и земи от горския държавен фонд – частна собственост, № 954-02-57, внесен от народния представител Емил Димитров и група народни представители на 26 август 2009 г.
    2. Текущи.

    На заседанието присъстваха: заместник-председателят на Държавната агенция по горите Бисер Дачев, Милена Трифонова – юрисконсулт на Държавната агенция по горите, и господин Котарев от Държавната агенция по горите.

    Заседанието бе открито в 13,10 ч. и ръководено от госпожа Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
    Към протокола се прилага списък на присъстващите.

    * * *

    ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мисля, че имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по земеделието и горите.
    Искам да обявя, че в залата присъстват господин Бисер Дачев – заместник-председател на Държавната агенция по горите, госпожа Милена Трифонова – юрисконсулт на Държавната агенция по горите и господин Котарев от Държавната агенция по горите, по повод на предварително обявения дневен ред.
    Искам също така да ви обясня, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, който е внесен от група народни представители, беше изтеглен и отпада като точка от дневния ред за днешното заседание.
    Така днешното заседание на нашата комисия става с актуален дневен ред:
    1. Обсъждане на Проект за решение за налагане на мораториум върху промяната на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически, юридически лица и общините чрез замяна с гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 26 август 2009 г.
    2. Текущи.
    Уважаеми колеги, по т. 1 от дневния ред имате раздадени материали.
    ЮНАЛ ТАСИМ: Може ли малко разяснение защо Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча е отпаднал.
    ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Просто трябва да бъде допълнен, за да не правим в кратък период от време множество изменения. Решихме, че е по-добре този законопроект да включва и някои други изменения, допълващи общата философия и виждането на политическа партия ГЕРБ за духа на закона. Не отпада, оттегляме го за допълване. Мисля, че всеки е заинтересован от това да се направят най-малко промени.
    Уважаеми колеги, с няколко думи искам да мотивирам направеното предложение от група народни представители по актуалната точка първа, въпреки че сме го раздали.
    Основните ни мотиви, поради които внесохме това предложение за налагане на този мораториум, са справедливостта в тези отношения и актуализиране на нормативната уредба, по която се променя предназначението на тези земи. Това става по една наредба, цените по която не са актуализирани от 2003 г.
    Смятаме, че пазарът от 2003 г. досега е претърпял значителни промени и цените, които са регламентирани, не са актуални и пазарни.
    Второ, също така смятаме, че в обществото има очакване тази промяна на предназначение на земите от горския фонд да бъде справедлива и ние като народни представители сме длъжни да реагираме и да отразим обществените нагласи и очаквания за една справедливост в тези отношения.
    Искам също така да допълня по повод на Проекта за решение, че до приемането на съответната законова уредба нашето виждане е, че ще бъде целесъобразно може би да изключим някои случаи изобщо, по които няма да може да се извършва промяна на предназначението на земи от горския фонд, които са в полза на обществото.
    Искам да допълня с оглед на коментарите, които имахме в комисията и с юристите, по повод и на това, че общините са юридически лица. Текстът, който е написан – „юридически лица и общини” да стане „юридически лица, с изключение на общините”.
    Мотивите за това са следните. Както държавата, така и общините защитават обществото. В момента текат процедури по изпълнение на общински проекти. Нямам конкретен пример, който да дам, но се надяваме, че с това решение стопанският оборот ще бъде възстановен до два месеца и ние ще приемем съответните законови промени, така че процесът да стане справедлив и да продължи. Все пак смятам, че е добре там, където има процедури, текат проекти за изпълнение на общините по различните оперативни програми, да не го спираме, та дори и за два месеца. Тъй като общините са юридически лица, предложението ни е текстът да стане: „придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините” и всичко останало като текст да се запази. Така или иначе при всички случаи с това решение ние гарантираме обществения интерес.
    Това е нашето предложение.
    Искам да дам думата и на господин Бисер Дачев, за да изрази становището и на Държавната агенция по горите.
    БИСЕР ДАЧЕВ: Уважаема госпожо председател на Комисията по земеделието и горите, уважаеми народни представители! Становището на Държавната агенция по горите съвпада на сто процента с изложените от Вас факти в смисъл такъв, че до промяна на нормативната уредба, касаеща оценката на горите и земите в горския фонд и актуализацията – в смисъл такъв, че цените да станат наистина отговарящи на пазарните, да бъде наложен мораториум, изключая преписки, които са образувани от страна на общините, с цел да не се спират важни инвестиционни инфраструктурни проекти. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
    Има ли други предложения и становища, уважаеми колеги?
    Заповядайте, господин Михалевски.
    ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз по принцип подкрепям това предложение за решение. Единственото, за което обаче винаги трябва да си даваме сметка и да знаем какво се случва от всяко едно наше решение и е добре да го знаем – може ли да се подготви макар и обобщен анализ по укрупнени показатели какви ще бъдат засегнатите терени от горския фонд? Разбира се, по-трудната задача е евентуалните инвестиции, които е могло да бъдат насочени, без значение доколко това е справедливо и всякакви други такива категории. Защото в крайна сметка вие знаете, че основният удар в момента върху икономиката и растежа е именно от силно намалените преки инвестиции в строителството. Тоест поне ние да знаем какво следва от това и да имаме някаква визия след време – година-две, какво правим въобще за инвестиционния климат в страната. Казвам го просто, за да не робуваме само на моментни решения, които имат своята обоснованост – подчертавам това, и имат своите обществени очаквания, но го поставям по-скоро като риторичен въпрос да търсим някаква допълнителна информация, разбира се, не веднага и без това да се обвързва с решението, за да може в крайна сметка да знаем после ефекта от решението на парламента, което ще вземем. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Смятам, че от Държавната агенция по горите, господин Бисер Дачев, такава информация може да бъде дадена. Искам само да допълня, че това решение, както започнах и в началото, тук не говорим за една-две години. Инвестиционният климат по никакъв начин няма да се повлияе от това решение. Ние трябва да бъдем достатъчно оперативни и смятам, че можем да постигнем това, в един много кратък срок от месец-два да приключим с актуализацията на остарели извънпазарни нормативни регламенти и всичко това да продължи. В този смисъл няма да бъде засегнат частният инвеститорски интерес.
    За допълнение давам думата на господин Димитров.
    ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Разбирам притесненията Ви, господин Михалевски. Както каза и колежката, тук не става въпрос за цялостно блокиране на процеса, а става въпрос за една внимателна и принципна преценка – първо къде няма да могат да се правят изключвания. Примерно в зоните „Натура”; в природни паркове, защото, доколкото имам информация, и там има замени; някъде по Черноморското крайбрежие, където има популация на определени видове фауна. Тоест ще има един внимателен прочит и забрана върху точно определени места и територии, където в никакъв случай няма да се допуска замяна, където има примерно ценни дървесни видове и т.н.
    След това ще се регламентира много точно – тук говорим за принципи и регламент, който да е еднакъв за всички. Ще се регламентира много точно какво може да се изключва и как да се изключва. Примерно в границите на населените места, които са в регулация; терени, които са на границата на регулацията; какъв ще е механизмът, дали ще участват представители на държавата, на местната власт, дали ще има комисии. Всичко това трябва много внимателно да се регламентира и тогава вече всеки инвеститор – било той община, външен инвеститор, български инвеститор, ще знае първо с неговия терен какво може да се случи и съответно се актуализира наредбата, по която се извършват оценките, за да станат поне прилично близки до пазарната цена, с което, първо, обществото няма да се чувства ощетено и заменката да престане да бъде мръсна дума и, второ, което ще донесе доста по-прилични приходи в бюджета на Националната агенция по горите, както е все още, съответно и облекчаване на държавния бюджет. Така че тук става въпрос за съвсем кратък срок.
    Както казахме, общините имат напреднала фаза на много проекти по европейските програми и неслучайно предложихме да отпаднат. Мисля, че за срок от два месеца няма да стане нещо фатално с инвестициите. По-добре да имаме справедлив процес, при който да няма ощетени и да няма съмнения за вмешателство, за субективен фактор и т.н. Благодаря.
    ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще засегна три момента.
    Първо, за формата, по която се предлага Решението и как да се усъвършенства.
    Второ, проблемът за справедливостта, доколкото е възможно да се търси и постигне.
    Трето, бъдещата политика в областта на горите.
    По формата. Спомням си колко дискусии водихме за налагането на мораториум върху строителството на зелените площи в София и думата мораториум не можа да ни свърши работа, защото много юристи се противопоставиха, че тя е достатъчно ясна, че може да спре влезли в сила съдебни решения и т.н
    Затова аз предлагам т. 1 да бъде: „Спиране на промяната на предназначенията, предвидени ...” с еди-кой си и еди-кой си член.
    Думата „мораториум” води до дискусии и до оспорване. При този състав на парламента може да няма в залата, но в правния мир има хора, които ще го оспорят.
    Затова аз предлагам да бъде: „Спиране смяната на предназначението на гори…” и т.н.
    Второ, винаги когато досега се е предлагал срок, свързан с приемането на нов закон, е водело до възражения, защото никой не знае и не може да предвиди кога ще се формира мнозинство в парламента освен заявената воля, за да бъде приет един закон. Затова винаги в такива случаи, колкото и да е трудно, се посочва срок, а мнозинството трябва да осигури промените в този срок. Можем да го запишем до 3 март, до Нова година, докогато искате, но това е формата, в която се определя периода за действие на едно решение.
    Що се отнася до справедливостта. Виждам желанието да се удовлетворят обществените очаквания. Обаче какво излиза на практика? На половината от тия гори, които са заменени, е сменено предназначението и тези хора вече нито ги касае, нито ги засяга нашето решение, даже може с насмешка, бидейки към едната партия, защото са се уредили тогава, спокойно да се преориентират към новата и да благодарят за това, че са се откъснали пред конкурентите си, които няма да реализират своите намерения.
    Искам да кажа, че няма всеобща справедливост.
    На 9 септември предишната власт ги е обявила за врагове на народа и ги е дала на Народния съд. Останалите, които са се присъединили към новата власт, са се борили да влязат в категорията на активните борци и да се възползват. Този тип бланкетни решения никога не води и не е пътят към справедливостта. Аз разбирам, че няма друга възможност.
    Все пак трябва да ни кажете колко декара са сменили предназначението си и какви са били инвестиционните намерения и мотиви на тия, които са ги сменили и реализирали ли са ги как да става занапред.
    Даже аз предлагам, ако искате, да запишем в новия закон, че няма да има тая техника – замяна на гори. Оценяваш едните, пък другите, пък сближаваш. Да бъде на търг – пазарна цена. Трябват му два декара, желае, ведомството преценява, обявява го на търг. Обявява минимална цена, която защитава националния и обществен интерес и да си го купи, и да не правим тия фокуси да купува гори там, дето никога няма да се укрупнят с другите държавни земи, да облекчат стопанисването и т.н. Да извадим тая форма от оборот – замяната.
    Предлагам като изявен природозащитник, а гората е един от образуващите фактори на средата и много функционално: дайте примерно така да запишем в новия закон и такъв елемент на политиката – има важен обществен интерес и инвестиционни намерения. Ще унищожи 10 декара земя, но да сложим един коефициент – ще залеси десет пъти повече на терени, които ще подготви ведомството, ще му осигури методология, ще осигури консултанти, но тоя, който иска да намали с 10 дка горския фонд на България, ще осигури ресурса – ще го мислим в новата политика, но да даде 100 дка гора на България. Ето това е по-гъвкавото.
    Защото сега ще спрем някои много сериозни инвестиции – господин Михалевски постави въпроса. Например в Закона за водите е казано, че ако реката смени естественото си корито е регламентирано, че изоставената земя става публична държавна собственост. Ако е влязла в частни гори, земи – как става. Но не можеш да смениш природата и коритото на реката. Най-често тези територии, в които реките са сменяли коритото си, са горски фонд. Там няма нито едно дърво, но там са местата, на които ще се правят възобновяемите енергийни източници. Сега има маса такива инвестиции. Ние ще ги спрем, защото точно в тези разливи, където е ставала смяната и денивелацията, ще бъдат инвестициите. Затова трябва да бъде къс срок с ясен регламент кои приоритетни инвестиции ще получат своето „да” и какво ще дадат на обществото тези, които се нуждаят от това. Тоест трябва да се помисли много добре, за да бъде малко повече справедливостта, която никога не е възможно да бъде пълна. Благодаря.
    ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Иванов.
    ИВАН ИВАНОВ: По-скоро процедурно.
    Госпожо председател, предлагам да се съсредоточим върху тези две точки.
    Що се отнася до предложения, мисля, че ще имаме достатъчно време да ги разглеждаме в законодателните промени.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Те са в пряка връзка.
    ИВАН ИВАНОВ: Да, те са в пряка връзка, но все пак нека да видим какви законодателни промени се предвиждат и тогава ще имаме време да дебатираме, да правим предложения. Сега, колкото до спирането с мораториума, аз също съм съгласен и мисля, че е по-добре да се спре и то наистина трябва да има и срок. Това е моето мнение. Благодаря.
    ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
    Ние просто изслушахме господин Божинов до края. Естествено, че няма да коментираме в момента предложенията за промени в законите.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Извинявам се, ще се върна към изказването на господин Божинов и ще започна отзад напред.
    Вашето предложение е в закона да запишем, че се забранява замяната.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Разбира се.
    ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Но, ако си спомняте, още по време на вашето правителство законово се забрани замяната на гори и земи от горския фонд и това в момента … (Реплика от народния представител Георги Божинов.) Тук точно това правим – спираме го до изясняване на процедурата и коригиране на тарифата.
    Относно това, което така или иначе вече стана коментар – по бъдещите промени. Относно това, което предлагате за залесяването, тези такси за изключване от горския фонд бяха точно таксите, които отиваха в компенсаторния фонд за залесяване. Така че и в момента това е така. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
    Добре, това е въпрос на корекция в бъдещия закон. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Върбанов.
    ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Госпожо председател, аз също се присъединявам към направеното процедурно предложение да гледаме Проекта за решение, който в момента е внесен и да се концентрираме върху взимане на решение по него.
    Що се касае до лошите промени в Закона за горите, ще имаме достатъчно време да го обсъждаме. Всеки един от нас има право на законодателна инициатива и тогава може да вземе отношение. Да не изместваме темата, която коментираме в момента.
    По принцип подкрепям това, което беше казано – да се изчисти чисто терминологично. По-добре да се напише „спиране” отколкото „мораториум”, за да избегнем безполезни дебати в залата.
    Спомням си, че е имало доста дебати около отделни термини и мисля, че не е необходимо в момента да губим времето на Народното събрание, за да предизвикваме такива дебати около термина „мораториум”. Думата „спиране” може да свърши същата работа.
    ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
    Аз също бих призовала наистина да се насочим към предмета на обсъждане, който имаме по точката.
    Заповядайте, господин Абазов.
    БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо председател.
    Напълно споделям мотивите на вносителя по три основни точки – въпросът за справедливостта; въпросът, че този закон наистина се нуждае от промени и въпросът за обществените очаквания.
    Искам да изкажа три съображения, не за да ги дискутираме, а просто за да ги имаме предвид, за да бъде чист и ясен текстът, който ще се внесе, и за да няма допълнителни проблеми.
    Както тръгнаха дебатите, аз дълбоко се съмнявам, че за два месеца ще настъпят тези промени, така че срокът ще се удължи, а това по време на икономическа и финансова криза ще се отрази крайно неблагоприятно върху икономиката на нашата страна, защото не е тайна, че точно в тези зони са най-крупните проекти за възобновяеми енергийни източници, за инфраструктурни проекти, за инвеститори, които вече имат сертификат първи клас, за публични проекти и т.н. Това е едното направление и не искам да влизам в детайли.
    Второто, основното, ако в тази Комисия по земеделието и горите малко се подминава на бърз фон, в другата комисия, към която е разпределен Проекта за решение – в Комисията по правни дейности, мисля, че ще се стигне до дискриминация на отделните субекти. Защото тук говорим само за тези субекти, които са придобили гора чрез способа „замяна”. Не е тайна, че има и други способи. По този начин ние ги вкарваме в една неравнопоставеност, което, ако на нас в Комисията по земеделието и горите не ни прави впечатление, в Правната комисия това ще направи впечатление. Идеята ми е да го обсъдим, за да изчистим формулировките. Защото ако някой е купил гора, ако някой е придобил чрез други вещни права гора, какво правим с третите – добросъвестни купувачи примерно? Слагам точка, без да влизам в дебати. Просто нахвърлям, за да имаме предвид тези неща.
    Трето, бях си отбелязал за общините, защото ние не можем да вменим на общините да спрат промяната на предназначение на техните си гори, защото това е в правомощията на общинския съвет. Това правилно сте отразили.
    Не на последно място, чисто терминологично – законодателят в чл. 14 говори за изключване от горския фонд, а не за промяна на предназначението.
    РОСИЦА СТАНЕВА: Изключването е и промяна.
    БЮРХАН АБАЗОВ: Струва ми се, че това, което колегите предложиха – не „мораториум”, а просто „отпада чл. 14 и неговото приложение”, което е същото по смисъл, мисля, че ще е по-чисто като правна техника. Благодаря.
    ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
    Давам думата на госпожа Росица Станева – юрист в нашата комисия, по отношение на правната формулировка за становището.
    РОСИЦА СТАНЕВА: Ако разрешите да взема отношение само относно предложенията за редакционни промени в предложението за Проекта за решение.
    Не виждам правна пречка вместо „налагане на мораториум” да бъде „спиране”, ако народните представители преценят, че това е по-ясна дума и ще предизвика по-малко дебати.
    Що се отнася до термина „промяна на предназначението”, да, така е. Член 14 говори с думите „изключване при промяна на предназначението”. Така че, ако се съгласите, можем да добавим и Проектът за решение да придобие следния вид:
    „Проект за решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити…” и нататък текстът върви до края.
    ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По тази редакция имате ли допълнителни предложения или бележки, колеги? Добре е всяко решение да го взимаме с консенсус, доколкото е възможно това. Лично аз нямам.
    Заповядайте.
    РОСИЦА СТАНЕВА: Що се отнася до срока за законодателните промени, действително и в другите мораториуми, които са налагани, се слага дата, но мисля, че това не ни задължава. Ако сложим една дата, ще бъде по-ангажиращо отколкото ако сложим при съответните законодателни промени. Разбира се, това е въпрос на преценка от народните представители.
    Когато се формулираше предложението, имаше идея, че ще се работи бързо и че най-точният момент е чрез определяне точно на съответните законодателни промени.
    ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ли други предложения? Да разбирам, че няма.
    Не постъпи предложение за конкретен срок.
    Ако няма други предложения, позволете ми да прочета проекта за решение:
    „Р Е Ш И:
    1. Спира изключването при промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд, придобити от физически и юридически лица с изключение на общините чрез замяна с гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост.
    2. Спирането се налага до приемане на съответни законодателни промени.”
    Това е Проектът за решение.
    Колеги, който е съгласен, моля да гласува.
    Гласували 17: за – 14, против – няма, въздържали се – 3.
    Уважаеми колеги, с 14 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържали се” приемаме решението с редакциите, до които стигнахме в хода на заседанието.
    По т. 2 – „Текущи”, има ли въпроси или предложения относно текущата работа?
    Ако няма, закривам днешното заседание. Следващото заседание ще се проведе другата седмица в сряда. По правилник заседанието ни е редовно – в сряда от 14,30 часа.

    (Закрито в 14,40 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    (Десислава Танева)



    Стенограф:
    Мая Станкова



    Форма за търсене
    Ключова дума