---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите





П Р О Т О К О Л
№ 4


На 9 септември 2009 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 902-01-11, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2009 г., за първо гласуване.
2. Изслушване на информация от Министерството на земеделието и храните и дискусия относно поставени въпроси от народни представители, касаещи прилагането на отделни разпоредби от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, европейските субсидии и националните доплащания на земеделските производители по схемата за единно плащане в животновъдството, резултати от проверките в Държавен фонд „Земеделие”, Програма САПАРД, както и законодателните приоритети на министерството.
3. Текущи.

На заседанието присъстваха: заместник-министърът на земеделието и храните Преслав Борисов, парламентарният секретар на Министерството на земеделието и храните Симеон Манасиев, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” Калина Илиева, заместник-изпълнителните директори на Държавен фонд „Земеделие” Мюхеттин Караоглан и Светослав Симеонов, директорът на Дирекция „Поземлени отношения” в Министерството на земеделието и храните Петър Вутов, Юлия Стойкова и Елизабет Илчева – юристи в Дирекция „Поземлени отношения” в Министерството на земеделието и храните, Стилиян Митев – експерт в Дирекция „Поземлени отношения” в Министерството на земеделието и горите, заместник-председателят на Държавната агенция по горите Бисер Дачев, Милена Трифонова, Тони Кръстев и Георги Костов от Държавната агенция по горите.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по земеделието и горите.
Уважаеми колеги, имате ли предложения и становища по дневния ред? Не виждам.
Предлагам да приемем, че това ще е днешният дневен ред и да преминем към нашата работа.
Не знам дали да представям колегите, тъй като самата аз сигурно няма да бъда съвсем точно в гостите.
Господин Борисов, какво ще предложите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕСЛАВ БОРИСОВ: Във връзка с това, което ще обсъждаме като отговор на Вашия въпрос, аз съм поканил специалисти от Дирекция „Поземлени отношения”, както и специалисти от Държавен фонд „Земеделие”, за да може да дадат малко по-задълбочен отговор върху въпросите, ако има такива.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може би в хода на дискусията колегите ще се представят. Само за Фонд „Земеделие” бих искала да представя колегите, които са с ранг на заместник-изпълнителен директор на Фонда.
Заповядайте.
КАЛИНА ИЛИЕВА: Здравейте!
Господин Светослав Симеонов е заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, отговаря за Програмата за развитие на селските райони. Господин Караоглан е също заместник-изпълнителен директор на Фонда и отговаря за директните плащания на площите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ № 902-01-11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 8 СЕПТЕМВРИ 2009 Г., ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Давам думата на госпожа Милена Трифонова да представи законопроекта от името на вносителя.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги от Министерството на земеделието и храните! Настоящият проектозакон беше изготвен от екипа на Министерството на земеделието и храните и съгласуван с Държавната агенция по горите, в хода на предвидената съгласувателна процедура преди одобряването му от Министерския съвет.
Основната промяна в законопроекта е свързана с преобразуването на Държавната агенция по горите към Министерския съвет в Изпълнителна агенция по горите към министъра на земеделието и храните. Това от своя страна води до функционална подчиненост на структурата – Държавна агенция по горите, от пряко подчинена на Министерския съвет, каквато е към настоящия момент, към административна структура, функционално подчинена на определен министър.
Променя се и бюджетната подчиненост на това юридическо лице – от първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, какъвто е агенцията в момента, вследствие на законодателната промяна тя ще стане второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните.
В тази връзка проектозаконът предвижда конкретни правомощия на министъра на земеделието и храните в качеството му на орган по провеждане на държавната политика в областта на горското и ловното стопанство като орган по управление на държавните предприятия, създадени в системата на Държавната агенция по горите. Известно ви е, че това са немалко на брой държавни ловни стопанства и държавни горски стопанства – юридически лица с особен статут.
Законопроектът предвижда и закриване на Национален фонд „Българска гора”. В момента това е самостоятелно юридическо лице към Държавната агенция по горите, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Съгласно изготвения проектозакон неговите функции, дейността, която осъществява, както и ангажиментите по приключване на сключените от Националния фонд договори за извършване на лесокултурни и други мероприятия в горите ще се поемат от Държавната агенция по горите.
Проблем, който многократно е коментиран в Комисията по земеделието и горите, свързан с промяната на предназначението на имоти от горския фонд – новият елемент в регламентацията на тези обществени отношения е, че занапред компетентен орган да издава актове за промяна на предназначението, разбира се, за определени площи в зависимост от размера им, няма да е председателя на Държавната агенция по горите, както беше до момента, компетентен ще бъде министърът на земеделието и храните.
Това са най-важните промени, които се съдържат в този проектозакон.
Държавната агенция по горите, чийто представител съм аз в момента, е депозирала официално становище по проектозакона до председателя на Комисията по земеделието и горите. Нямаме някакви нови бележки, тъй като в хода на съгласувателната процедура това, което изразихме като становище, беше отразено в представените на вашето внимание текстове. Все пак за всички вас може би би било добре в хода на обсъжданнията и коментарите, които ще проведете след приемането на проектозакона на първо четене и преди второ четене, да обсъдите по-специално разпоредбата на чл. 24ж от сега действащия закон. В нея е предвидено като правомощие досега на Министерския съвет, а за в бъдеще – на министъра на земеделието и храните, да може да прекратява, слива, влива и разпределя имуществото както на държавни горски стопанства, така и на държавни ловни стопанства.
Лично аз считам, че в комисията се налага такъв коментар, защото държавните ловни стопанства са създадени със Закона за лова и опазването на дивеча и са изброени поименно в Списък-приложение към този закон. Може би трябва да обсъдите доколко законосъобразно е с решение на едноличен орган на изпълнителната власт, какъвто е министърът на земеделието и храните, да се преобразуват юридически лица, създадени със специален закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря и аз за представянето на законопроекта.
Колеги, имате ли становища по така представения законопроект?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В закона, с решението за спиране на промяната на предназначението, записахме че важи до приемането на промени в съответното законодателство. Мисля, че беше така. Това ли са промените до приемането, на които ще действа мораториума или не?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, в никакъв случай. Вие виждате, че тук няма никаква уредба, касаеща този въпрос. Настоящият законопроект е свързан единствено и само с реализирането на виждането, мястото на Държавната агенция по горите да бъде към Министерството на земеделието и храните като Изпълнителна агенция по горите и промените са само в този смисъл.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще последват други промени на същия закон или на кои други нормативни актове? Ще последват промени на този закон или на кои други закони до изтичане на мораториума?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще последва приемане на изцяло нов Закон за горите, чиято визия и концепция бе представена от екип на Държавната агенция по горите. Ще последват промени и в други нормативни актове. За да не бъда неточена, по-добре да не ги конкретизирам в настоящия си отговор.
Има ли други предложения и становища по така представения законопроект, колеги?
Заповядайте, господин Върбанов.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги и гости! Взимам думата, за да дам своята подкрепа за законопроекта. В миналия парламент, когато беше внесено изменение в закона с цел отделяне на горите от Министерството на земеделието и горите, си спомням пак в тая комисия, направих едно изказване, в което подчертах позицията си, че мястото на горите са в Министерството на земеделието и горите, така както е в повечето европейски страни, че министърът на земеделието трябва да бъде отговорният орган за политиката в горската система и че това отделяне няма да доведе до по-добри резултати, такива каквито бяха заложени в мотивите на колегите, които предложиха промяната. Въпреки моята позиция, аз тогава дадох подкрепа на законопроекта, за да демонстрирам желанието да се подобри нещо в горската система. За най-голямо съжаление, нищо не се подобри в системата. Всъщност тук виждам доста колеги от миналия парламент, които бяха наясно, че заради чисто конюнктурни съображения горската система беше извадена от Министерството на земеделието и горите.
Затова приветствам тази законодателна инициатива и смятам, че моментът е подходящ да се направи това нещо – да се отстрани една грешка, която беше допусната в миналото и която повечето от хората, които са ангажирани в горската система, признават като грешка.
Единственото нещо, което ме притеснява, е това закриване отново на Фонд „Българска гора”. Може би между първо и второ четене, може би и сега, ако трябва да се направи един по-сериозен дебат, защото един от мотивите, който тогава беше представен, беше недостатъчният ресурс, с който разполагат горите. Един от мотивите беше, че едва ли не ресурсът, който се получава при експлоатация на горската система, не се връща за възстановяване, а просто отива в общия бюджет.
Тъй като в момента нищо не беше казано по този въпрос, аз желая да го дискутираме, за да намерим най-доброто решение.
Що се касае до чл. 24ж – това, което колежката постави за дискусия, аз смятам, че след като ние, законодателите, възлагаме отговорността на министъра за воденето на политика в тази система, би трябвало да му дадем право да се разпорежда. Нищо, че в другия закон са изписани поименно ловните стопанства. Министърът, принципалът, взима политическите решения. Дали политическите решения ще ги взима еднолично или ще работи в екип и в колектив, предполагам, че политическите решения ще бъдат и политическите решения на политическата организация, която носи отговорност за управлението. Така че ние не можем, съобразявайки се сега с това, че там са били изброени в друг закон – ако трябва, ще поправим и другия закон. А пък аз не виждам нищо, след като разпишем в този закон тези пълномощия на министъра, той да може да ги прилага и спрямо другия закон.
Спирам дотук, но бих желал някой, който смята, че е достатъчно компетентен, да каже идеята със закриването на Фонд „Българска гора” и всъщност какви са резултатите. Аз смятам, че може би ефектът и резултатите са довели до това искане да се закрие Фонд „Българска гора”. Между другото, навремето Фонд „Българска гора” беше закрит под много силния натиск на Световната банка и на Международния валутен фонд, защото тогава двете финансови институции, с които работехме, всъщност бяха единственият източник на свеж финансов ресурс в подкрепа на платежния баланс. Сега според мен не сме в такава ситуация. Ако може да се запази Фонд „Българска гора”, ако трябва там да се направят някакви персонални промени или устройствени… Но ако има резултат, който да оправдава неговото оставане, като че ли е по-добре да се помисли да остане. Нека той пак да бъде под разпореждането на министъра, нека министърът да координира това нещо, но да е ясно, защото аз съм сигурен, че това не е така, но тогава това беше един от силните аргументи – че ресурсът, който се печели от горите, от дейностите, просто заминава за други дейности и не се реинвестира отново във възстановяването на горите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря и аз.
Ще дам думата на господин Тони Кръстев да вземе отношение по позицията на вносителя на законопроекта относно Фонд „Българска гора”.
Искам само да вметна по отношение на Вашите опасения за предложението на колежката Трифонова за чл. 24ж, че тук не става въпрос за правомощията на министъра, а по-скоро мисля, че изразеното мнение беше само относно законосъобразността. Така че като воля и философия законопроектът е такъв, че правомощията по разпореждането, управлението на горския фонд са на министъра на земеделието и в това няма никакво съмнение или друго мнение, включително и от Държавната агенция по горите. Изразеното становище беше само относно законосъобразността на тази промяна в конкретния текст. Аз мисля, че това е само правна техника, която юристите ще уточнят в хода между първо и второ четене и няма смисъл да се коментира по същество, защото забележката е само юридическа.
Давам думата на господин Тони Кръстев от Държавната агенция по горите относно Фонд „Българска гора”.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда съвсем кратък.
Каква е причината за направеното предложение? Просто Националният фонд „Българска гора” не може по статут да изпълнява тези функции, които му бяха възложени, а пък и не го направи в рамките на възможностите.
За какво говоря? Във Фонда беше записано, че има преходен остатък, което беше и основната идея да се генерират приходи. Фондът е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а първостепенният разпоредител с бюджетни кредити – Държавната агенция по горите, нямаше правомощията на преходния остатък. Законът за устройство на държавния бюджет не предвижда такава възможност за бюджетни учреждения. На практика с текстовете, които дават правомощия на Фонда и структурират Фонда, му отразяха възможността. По принцип идеята за бюджетен фонд в тези рамки не може да осигури тези правомощия, които бяха възложени.
Освен това на практика се получи едно разделяне на потока. Едни и същи са парите, които идват. Сто лева идваха преди това в бюджета на Държавната агенция по горите, сега ги разделиха на 80 лв. в бюджета на Държавната агенция по горите и 20 лв. във Фонда. На практика се получи едно разделяне само на потоците.
Освен това се създаде една чисто административна структура с 27 щатни човека и още няколко, неопределен брой с граждански договори за обслужване на този фонд.
Това е относно проблемите със статута на Фонда.
За персоналните неща само ще ви кажа, че ако примерно в залесяването, което се финансира от бюджета на Държавната агенция по горите и минава през държавните горски стопанства един декар примерно струва 100 лв., през Фонда струва 110 лв. Ако почвоподготовката е 160 лв. през предприятията, през Фонда е 180 лв.
Това са двете причини, но последната причина, която споменах, не е основание за предложението за закриване на Фонда.
Становището на представителите на Световната банка, които бяха тук, и специално на господин Зутер е, че този Фонд в този статут не може да съществува и той предлага идеята да бъде преобразуван в друг начин на финансиране на инвестиции в горското стопанство.
Предполагам, че тази идея ще залегне в новия Закон за гоите. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Много съм доволен от отговора. Съжалявам, че около тази маса в момента и в този парламент ги няма колегите от БСП и НДСВ, с които спорехме тогава, когато трябваше да се извади структурата на горската система от министерството. Защото това, което току-що беше казано, показва, че експериментът е бил напразен и всъщност не е довел до никакви резултати.
Подкрепям законопроекта и в тази част.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Върбанов даде една оценка за това, че в предния парламент сме приели един закон, който общо-взето е много лош. Дава му се такава оценка. От новото управление се вижда, че се прави пълна ревизия на това, което сме приели в предното Народно събрание. Аз обаче имам друго мнение.
Според мен, на променения Закон за горите в предния парламент просто не му се даде шансът, нямаше време той да покаже наистина ли е толкова лош, защото през това време ни налегна и кризата. Така че не мога да приема тая оценка, че предния мандат сме приели един такъв глупав закон, който общо-взето не е добър.

Не съм съгласен с тая оценка и смятам, че наистина нямаше време. Разбирам, че новото управление смята да го променя и нашите гласове ще останат глас в пустиня. Факт е обаче, че наистина нямаше време да се покаже дали тоя закон е наистина толкова лош или, напротив, има и добри неща в него.
За Фонд „Българска гора”. Много често ползваме практиката да се крием зад това, че европейски норми ни забраняват това или онова, или пък Световната банка, или пък не знам кой. Мисля си, че като идея беше добра.
Предлагам, както в началото господин Върбанов каза, че би трябвало да се погледне тоя въпрос по-задълбочено – под друга форма. Но аз си мисля, че в създаването на Фонд „Българска гора” имаше дълбок смисъл. Наистина нямаше време да се покаже дали наистина тая структура е паразитна, че нищо не върши, че пречи на работата на държавната агенция.
Това е моето мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Бих искала да помоля господин Атанасов и колегите, които ще вземат отношение след вас, да не насочваме този дебат към Закона за горите в същността му, защото ще му дойде времето, когато ще влезе за обсъждане новия Закон за горите, който се готви.
Моля да концентрираме становищата си и дебата върху внесения Законопроект за изменение, който касае основно мястото на горите в управлението на държавата.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз още веднъж се извинявам, че ще взема думата отново, по понеже все пак ние знаем за какво става дума – не искам да обидя никой. Въпросът е в това, колега, че времето наистина беше малко, но самият смисъл на създаването на Фонд „Българска гора” беше да се натрупва остатъчен фонд и този остатъчен фонд да не се взима в края на годината – това, което не се е случило и няма как да се случи. Ако извадим, защото тук поне някои неща могат да се забравят, но когато поискаме, можем да извадим протоколите и да се види кой какво е казал. Ако си спомняте, тогава точно това бяха аргументите. Аз си спомням много добре, че тогава вносителите обясняваха как преходният остатък ще остава и ще се върне фондът във времето, както е бил някога и т.н., и т.н.
Ако трябва да бъдем обаче точни, конюнктурните съображения, свързани с определени заменки, доведоха до това да бъдат извадени от системата, защото тогавашният министър нещо се беше запънал и не искаше да направи едни заменки. И това е ясно. За най-голямо съжаление, в момента някои хора – не искам да влизам в подробности, сега ще носят отговорност за това нещо.
Затова, ако аз поисках да правим дебат на тая тема, беше, за да намерим най-доброто решение, а не да се правя на остроумен и да показвам колко си спомням какво сме работили предния път. Нещата са ясни. Щом като тоя закон го поправяме толкова бързо ..., а тия поправки идват от самата система.
Аз си спомням в края на мандата, когато сме разговаряли, защото в предният парламент имаше доста специалисти – имаше специалисти по горите и от вашата група, които казаха, че сме сбъркали с тая промяна. Дай Боже, да не правим повече такива грешки.
Много ясно, че тази промяна налага бързото вземане на политическо решение, за да могат горите … Всъщност, горите си стоят в министерството, само че в момента има друг статут. Нещата да се нормализират и да може министъра на земеделието да си поеме управлението на горите.
Що се касае обаче до Устройствения закон, нямам идея там работна група ли го готви или в министерството, или в системата, обаче трябва да се избърза, защото ще се получи едно друго напрежение – напрежението на безвремието. Аз смятам, че никой няма интерес от това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, има ли други становища?
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Извинявам се, че взимам думата още веднъж. Аз просто си мисля, че с тия промени, които ни се предлагат в момента, просто се принизява същността на тази агенция, на горския сектор като цяло. Според мен, не е приемливо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще изразите становището си в гласуването.
Има ли други становища и предложения по така предложения законопроект?
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател.
Преди да изразя отношение към законопроекта, имам няколко въпроса. На мен специално не ми стана ясно – тук имате клаузи по чл. 14, тоест замяната на гори, и чл. 15, и промяната на предназначението – чл. 15б. Става въпрос за фундаментални неща, които са коментирани много в нашето общество, даже са постигнали изключителни резултати на изборите покрай тези теми. Моля да изясните в този закон каква роля отреждате на замянката, каква роля отреждате на промяна предназначението на изключените гори от горския фонд.
Другият ми въпрос е свързан с Фонд „Българска гора”. Уважаеми колеги, този въпрос винаги е бил спорен и много пъти е бил дебатиран в нашата комисия. Знаем защо.
Първо, искаме да гарантираме, че ще има горска инфраструктура, която вече не съществува в гората. Тоест, ако има дърводобив, той се осъществява в периферията на гората, а не там, където гората е качествена и няма достъп до тази гора. Всъщност това трябва да се отсече, а не тази гора, която не е подготвена. С тая идея колегите от БСП наложиха Фонд „Българска гора”.
Другата идея беше оттам директно да отива на залесяване.
Сега, когато има криза, може ли примерно министърът, и спокойно може да го каже и никой не може да му се възпротиви, като се има предвид, че има голям проблем със заплащането на служителите, тези пари да отидат примерно за фонд „Работна заплата”, защото на много места много регионални управления на горите имат проблеми със заплащането. Тоест хубавата идея да направим горска инфраструктура, да направим модерен дърводобив и това да има залесяване, за да задържим лесистността на гората как ще се осъществи – само ще оставим на волята на министъра или имате някаква друга идея? Защото по този въпрос трябва да има мнение и на министъра на финансите. Няма такова становище или поне аз нямам, госпожо председател.
Моля преди да взема отношение да отговорите на тези въпроси.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Разбира се, че може. Аз мисля, че вече отговорихме в хода на разискванията. Предложените изменения не касаят по никакъв начин промяна на някаква регламентация относно въпросите, които зададохте, и приетия миналата седмица мораториум върху спиране на изключването на земите от горския фонд остава в сила и действа. В началото на заседанието го уточнихме. В новия Закон за горите ще бъдат направени съответните промени като законова регламентация и мисля да не се повтаряме повече по този въпрос в хода на днешното заседание.
По отношение на втория въпрос, ако господин Кръстев има допълнение към отговора, който беше даден вече относно Фонд „Българска гора”, защото аз намирам всичко това, което зададохте като въпроси, като вече отговорено.
Заповядайте, господин Кръстев.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Ще бъда възможно най-кратък. Насоките, за които Фондът финансира средствата, не се различават от възможностите, които са предоставени на бюджета на Изпълнителната агенция. На всички, които работим в сферата, ни стана ясно, че на този етап не се получи разделяне в приходите, буквално казано, насоката, откъдето идват парите, и където се разходват – дали ще са от бюджета на Държавната агенция по горите или от фонда, те могат да отидат за едно и също нещо. Точно това беше причината. Ние казваме, че в този случай няма да ощетим идеята, която е заложена. Още повече в момента фондът става третостепенен с промяната. Становището на Министерството на финансите е, че няма фонд – третостепенен разпоредител. Освен това гаранцията в момента отива към органа. Министърът е гарант, че ще спази закона и средствата, както е написано в закона, които са утвърдени за това, за това, за това, не могат да бъдат използвани за друго.
Конкретно за заплатите искам да кажа, че няма форма бюджетът на Изпълнителната агенция – на Държавната агенция по горите, да финансира заплатите на държавни предприятия, защото по закон това не му е позволено. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, по този въпрос ние като парламентарна група имаме постоянно мнение и това се знае от всички колеги, които са били в други формати на комисията. От 1997 г. ние подкрепяме идеята Държавната агенция по горите да бъде част от структурата на Министерството на земеделието и храните или както ще се нарече, или се е наричало през тези години. Причините са много. Разбира се, имахме това мнение и преди две години, когато стана фактическото разделяне на министерството на две, както тогава казвахме: проблемите останаха в земеделието, радостта остана в гората. Дали е така или не вие ще го кажете, защото имате идеята да ревизирате този период. Мисля, че с този ваш акт вие постановявате по-доброто управление на двата сектора, които имат много, много пряка връзка.
За Фонд „Българска гора” ми позволете да не се съглася, че не може да има преливане. То е така, но има нещо, което беше много важно за Фонд „Българска гора”, не че защитавам фонда в тоя вид. Ние там императивно казвахме за какво ще се използват тези средства, а този императив е законова норма. Тази идея беше споделена от всички. Казвам го не за друго, а защото сме загрижени, че трябва да има горска структура, трябва да има по-добро и повече залесяване в България. Мисля, че по този въпрос не може да има големи различия между нас. За това говорим. Как ще се гарантира точно това или може би всичко това ще стане с Устройствения закон, който е най-важен?
В този законопроект вие третирате и една друга идея – че ще касаете и Закона за лова и опазването на дивеча. Тоест ще предложите нови промени?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Всичко, което в останали нормативни актове се отнася и касае тези промени, просто е променено. Не специално Закона за лова и опазването на дивеча, има поне още десет закона.
ЮНАЛ ТАСИМ: Тоест вие залагате една идея, че ще се занимавате и със Закона за лова и опазването на дивеча, така ли да го разбирам?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам да Ви кажа, че накрая в Преходните и заключителните разпоредби са изразени, описани и предложени промени в съответните законови разпоредби, които касаят промените, които правим с това изменение. По отношение на

Закона за лова и опазването на дивеча няма нищо по-различно отколкото са описани промените в останалите законови актове. За други изменения по Закона за лова и опазването на дивеча, за които питате, ще бъдат предмет на друго заседание.
Колеги, има ли други предложения и становища по така предложения законопроект? Не виждам.
Изхождайки от презумпцията за единна политика в земеделския и горския сектор, управлявани от една структура, от оптимизацията на администрацията, предлагам да гласуваме и да приемем така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 19: за – 17, против – 1, въздържал се – 1.
Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Бих искал да попитам ще може ли ръководството на Агенцията да ни подготви една справка за това при реституирането на горите колко декара са реституирани не в стари реални граници, а са конкретизирани на други места? Тъй като това е една много интересна замяна в хода на реституцията и щом сме тръгнали да си изясняваме нещата, да видим какво е ставало и там. Разбира се, ако не е много трудно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз мисля, че това можехте да го поставите по процедурата с писмена заявка. Не беше необходимо да отнемаме от времето на комисията.


Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ И ДИСКУСИЯ ОТНОСНО ПОСТАВЕНИ ВЪПРОСИ ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ.
Ние сме получили официален отговор и в комисията. Въпросите са общо три – по отношение на прилагане на текстове от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, другото касае основно Фонд “Земеделие” относно плащанията и Програма САПАРД.
Давам думата за изложение на заместник-министър Преслав Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕСЛАВ БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Гюзелев, скъпи колеги! Бих искал да изясня пред вас ситуацията, в която се намираме в момента, за да знаете решението, което сме взели, на какво се базира.
Към момента в Министерството на земеделието имаме 283 преписки, които се намират и не са подписани със заповед на министъра на земеделието, за да се осъществи промяната на тази собственост. Още 157 преписки, които са за заменки, са в областните служби и 917 са тези, които пак се намират в областните служби, с цел продажба на имота.
Направена е една промяна в закона в началото на тази година, с която издаването на акт за държавна собственост е преминало от областните управители към министъра на земеделието. С този акт обаче въпросът не е решен, тъй като в Министерството на земеделието в момента няма такова звено, което да е създадено и да работи от гледна точка обработка на тези документи.
Освен това няма и софтуер, който е закупен за издаване на акта за държавна собственост; няма съгласувана процедура с областните управители от гледна точка на това да се проверяват преди издаването актове за държавна собственост, за да няма припокриване. Тоест процедурата към момента не работи и нито една преписка не може да премине.
Това, което има от тези 238 преписки в Министерството на земеделието, оценката на имота е направена на база пазарна стойност. Тя трябва да бъде направена на база данъчна оценка. С цел поне тези преписки да могат да тръгнат ние сме създали комисия по чл. 57, която ще заседава за първи път следващия четвъртък, която ще разгледа тези преписки и ще ги върне обратно в областните служби „Земеделие и гори”, за да може да се извърши тази корекция в документацията.
Тъй като изграждането на звеното, както и софтуерът и всички тези необходими процедури, които трябва да се извършат, според нас, биха отнели много дълго време, нашето виждане за решение на въпроса е да се върне старата система, при която областният управител е органът, който издава акта за държавна собственост.
Това е, което сме установили към момента, и нашето виждане за решаване на въпроса.
Друг е въпросът по какъв начин най-бързо можем да изискаме тази процедура по промяна на закона да бъде извършена, за да може в най-кратки срокове тези проекти да бъдат разгледани. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря на господин Борисов.
Уважаеми колеги, има ли допълнителни въпроси по поставеното питане и представения ни отговор?
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Колеги, няма да задавам въпрос, но искам да споделя тревогата от прекаленото забавяне на тези преписки. Ето още една грешка, която допуснахме в миналия парламент. Променяйки норматива и променяйки практиката всъщност вместо да помогнем да се отпуши това забавяне ние допълнително запушихме.
Нали си давате сметка, че това със стопанските дворове – собствениците на тези земи, които желаят да бъдат заменени или да бъдат купени, са собственици на сградите и в момента, заради липса на собственост върху земята, те не могат да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони. Не могат да кандидатстват за кредити в банки и да ипотекират сградите си, защото тези сгради са висящи. Просто проблемът е много сериозен.
Имам един апел към ръководството на комисията и, разбира се, към ръководството на министерството: това с една промяна, която според мен можем да избутаме за 10-20 дни на първо и на второ четене, може да стане, за да може да започне да се работи. Доколкото разбирам, позицията на министерството е да се върне отново издаването на актовете при областните управители, а самите заменки да стават в министерството. Това е нещо елементарно. Можем да го направим с една промяна на два члена. Мисля, че политическа воля има, в парламента ще мине, не сме натоварени толкова с работа. Просто да започне да се работи. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
В разговорите с господин Борисов и ние сме уточнявали, че наистина това е една процедура, която може да стане бързо във времето и може да реши проблема.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо председател.
Колкото и да ви е странно, аз напълно подкрепям мотивите на вносителите не за друго, а защото много добре познавам и стария, и новия режим. По стария режим се работеше дълги години и сравнително добре вървяха всички тези преписки, които са свързани със стопанските дворове.
За информация, Министерството на земеделието при предния парламент, когато се гласуваше тази поправка, също изрази отрицателно становище, като нашите аргументи бяха, че министерството нито има екип, нито софтуер, нито структура, нито някаква подготовка за издаване на тези актове. Много по-добре и много по-организирано това нещо ставаше при областните управители.
Може би мотивът на предния парламент е бил това, че в някои определени области куцаше издаването на тези актове за държавна собственост, а и сами вие виждате в справката, която е предоставена от колегите, в области, в които има нерешени въпроси, те са много, а области, в които няма – няма никак. Това означава, че нещата се свеждат до субективния подход на всеки един областен управител.
Тук е мястото да апелирам към всички вас – всички областни управители да си свършват така нещата, както и другите им колеги ги вършат в другите области, така че да не подпира този процес, който, както каза колегата Върбанов, е жизнено важен за нашите земеделци. Мисля, че това ще отприщи в голяма степен всички тия преписки, които са залежали в министерството, и хората ще си придобият собствеността на прилежащата площ около стопанските дворове. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Гюзелев.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Като вносител на това питане бих искал да благодаря на господин Борисов за отговора, но в същото време по останалите коментари си задавам два въпроса.
Първият, само преди няколко месеца – м. февруари, тази комисия е взела това решение да удовлетвори желанието на министерството – министерството да ги решава. Практиката показва, че е взела ялово решение – по земеделско определение.
Второ, имам информация, че е имало преписки, готови за подпис. Папката е тук, химикалът е тук и е трябвало някакво усилие извънземно, друго, трето. Има готови преписки, от които някои са били разписвани, а други сега чакат разписване. Просто да прехвърляме вината, че Вие не сте били съгласни с това решение, господин Абазов, а в същото време има готови преписки, които са били обект на едно такова усилие. Имам информация от Бургаска област, че това усилие някога е било много малко, някога е траяло много дълго. Мога да цитирам конкретни преписки и конкретни размери на преписките. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, колеги, определено не съм горд от предишната ни законодателна практика, защото ние неведнъж се опитвахме да променим закона така, че тези преписки да тръгнат. Ако се върнем и вземем протокола, ще се види, че аз лично питах господин Вутов: господин Вутов, дайте ни такава нормативна уредба, с която ние ще приемем Вашето предложение как да работи така системата, че да се случват тия въпроси със стопанските дворове. За съжаление, не сме улучили ваксата. Наистина много съжалявам.
Аз не знам сега дали системата ще работи. Нашият областен управител в предния мандат казваше, че всички по морето, по области, където има много такива преписки, фактически не е в състояние да извършва. Областна управа – Бургас, има примерно един капацитет. Оправдаваше се с това. Дали е така, въпросът е друг, но факт е, че областните управители бяха затруднени. Аз неслучайно тогава, защото тогава възникнаха тези въпроси, които сега обсъждаме, попитах точно: Вие сте отдавна в системата, дайте предложение така, че това, което предложите, да работи и хората да си получат тия земи. За съжаление, това не е станало. Надявам се в този парламент да сме по-мъдри и наистина да променим така закона, че да работи и хората най-сетне да си получат земите. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Колеги, оправдания могат да се намерят. Наистина тогава се сбърка, но в момента тая работа изобщо не е толкова много, че да не може да се свърши, ако има политическа воля. Ако има политическа воля, аз имам едно предложение и затова взех думата. Нека в този закон, който току-що приехме, в Преходните и заключителни разпоредби да сложим в един параграф това, което в момента министерството иска. Експертите знаят за какво става дума. Могат да го подготвят и следващия път, между първо и второ четене, когато имаме право да внасяме поправки, една група колеги, независимо от това кои са, да направят едно предложение, да се внесе този параграф, за да може изобщо да не се бави този проблем.
Колега, заменките по морето с атрактивните имоти вървяха, а заменките на стопанските дворове не можаха да вървят. Същите тия областни управители ми обясняваха как трудно ставало. Става въпрос за елементарни неща. Тези десет преписки, които примерно виждам в момента в Бургас, ако искат, могат да ги оправят за три дни. Става въпрос, че всичката работа е свършена. Там трябва да се издаде един акт за държавна собственост и да се подпише една заповед за заменка. Оценки, всичко това е направено и това са го направили структурите на министерството.
Аз мисля, че сега новите администрации или новите областни управители, ако им върнем отново възможността да го правят, ще го направят за един месец и тези неща ще се изчистят.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Върбанов, по принцип екипът на министерството е в готовност съвсем бързо да бъде входирана такава промяна. Нека да е въпрос на техника.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Като парламентарна техника и като парламентарна възможност го имаме. Експертите на комисията ще кажат как що го направят стига да има желание.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За да не бъде атакувано, ако има обща воля, трябва в становището по по-рано приетия закон да гласуваме, че предлагаме да бъде отразено това, което сега дискутираме. Вие да го прочетете в становището, за да бъде чуто в пленарната зала. Формално да се направи предложение за второ четене и да не може някой да възрази, че влиза без да е обсъдено на първо гласуване. Сега го гласуваме, вкарвате го в становището по Закона за горите, правим формално предложение на второ четене и това е най-бързият начин, ако има воля.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо Станева.
РОСИЦА СТАНЕВА: На днешното заседание комисията оформя принципите и идеите по приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И вкарва и това становище.
РОСИЦА СТАНЕВА: Ако нароните представители се обединят около идеята при измененията – мисля, че се срещаше и Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, да бъде допълнен с тези неща и го подложите сега на гласуване, което ще даде основание да го включим в доклада, и в пленарната зала се гласува това, тези предложения между първо и второ четене няма да противоречат на философията, която днес се оформя тук.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това беше моето предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има ли други становища, колеги?
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, парламентарната практика помни най-различни тълкувания, но най-правилното тълкувание го казва Конституцията – това, което реши Народното събрание, това става закон. Доминираща практика в такива случаи е било винаги между първо и второ четене някой народен представител в съгласие с мнозинството ... – това се случваше.
Философията на закона е коментар на мнозинството, не на отделен човек. Коментар винаги може да има. Но ако тръгнем още на първо четене да го вкарваме, аз примерно не го намирам за правилно. Това го решавате вие.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Имаме готовност за вкарване между първо и второ четене.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо Станева.
РОСИЦА СТАНЕВА: Междувременно, докато вървяха другите разговори, направих бърза справка. В Закона за горите няма предложение за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, защото явно там не се среща „ДАГ” и трябва да стане „ИАГ”, поради което можем да направим отделен законопроект за изменение и допълнение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще се направи отделно, а и вече без това гласувахме т. 1. Нека да бъдем изрядни откъм процедурата. Важно е, че има обща воля да направим това изменение и то ще бъде инициирано от група народни представители още тази седмица, така че можем да го приключим в близките две седмици. Това е по-чистият вариант. Аз сега го четох конкретно и видях, че този закон го няма. По-добре да не правим неща, които биха довели до дебат относно допустимостта в пленарната зала.
Колеги, имате ли други въпроси или становища по отговора на господин Преслав Борисов и тази тема?
Да приемем, че тя е приключена и отговорът удовлетворява комисията. Имаме консенсус относно мерките, които трябва да се предприемат в тази насока.
По отношение на следващата част от въпроса на народния представител, касаеща европейските субсидии и националните доплащания на земеделските производители по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), давам думата на госпожа Калина Илиева – изпълнителен директор на Фонд „Земеделие”.
Нейният отговор и допълнението също са ви раздадени. Може би да ги представи съвсем накратко, в резюме като основни позиции.
КАЛИНА ИЛИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Гюзелев, ще ви представя информация за хода на Кампания 2009 по системата за директни плащания на площ и националните доплащания.
Общо в хода на кампанията са подадени 95 хил. заявления. Площта, която подлежи на подпомагане, е 3,4 млн. хектара. Субсидията идва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и е в размер на 287 млн. евро, което ще даде възможност по схемата да се изплаща субсидия в размер на 162 лв. на хектар.
Заявленията се обработват в момента в Централно управление на Фонд „Земеделие”. Кръстосаните проверки вървят нормално. Процентът, който е установен на застъпвания, е завишен – 7% са застъпванията към момента. Проверките се извършват на два етапа – кръстосани проверки документално трябва да бъдат проверени 100% от подадените заявления, и проверки на място, които съгласно регламента се изисква да бъдат направени на 5% от подадените заявления.
Вие знаете, че за съжаление, поради пропуски в системата ИСАК има консолидиран план за действие с Министерството на земеделието и храните и Генерална дирекция „Земеделие”, в който българската страна е задължена да извърши 15% проверки на място по подадените заявления.
Срокът, съгласно регламента за започване на изплащанията е 1 декември. Тук Разплащателната агенция ще получи съгласно плана за действие в срок до 30 ноември актуализирана карта с допустимите площи за подпомагане, на база на които в десетдневен срок Разплащателната агенция има готовност да започне изплащането.
Що се касае до националните доплащания, в момента имаме предвидени в националния бюджет 150 млн. лв. за национални доплащания на площ и 60 млн. лв. по националните доплащания на глава животно. Тук доплащанията трябва да стартират заедно с плащанията по Схемата за единно плащане на площ.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Благодаря за отговора, който беше кратък и точен. Всички имаме пред нас обстоятелствен отговор.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, имате ли допълнителни въпроси по отношение на директните плащания?
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз също благодаря, че ни се дава информация, защото като ходим в избирателните си райони при нас идват земеделски производители и ние трябва да сме информирани, за да можем да отговаряме на въпросите им.
Взимам думата, само да кажа, че миналата година в предишния парламент в Комисията по земеделие, по време когато обсъждахме бюджета, когато бяхме в бюджетна процедура, тогава не беше изпълнен един ангажимент към земеделските производители. Беше обещано, че ще се дадат 876 млн. лв. национални доплащания, а вие виждате, че тук това са 210 милиона – не сметнах двете цифри. Защото при тия национални доплащания към преките плащания и с ресурса, който беше споменат тук, отново нашите фермери остават в неконкурентоспособност спрямо останалите фермери от другите европейски страни. Единствената възможност ние да подпомогнем българското земеделие, след месец или два, когато дойде време да обсъждаме бюджета, да заложим по-голям ресурс за национални доплащания. Експертите ще изчислят колко трябва да се заложи, за да може фермерите да получат допълнителна подкрепа от страна на държавата и да могат да издържат на конкурентния натиск, на който са подложени. Не искам да изпадам в подробности и да ви обяснявам неща, които всички знаете. Виждате, че вносните стоки завземат българския пазар и постепенно изтласкват нашите фермери. Ако се погледнат статистическите данни, особено през последните 4-5 години тенденцията е към намаляване на производството, унищожаване на животни и т.н., и т.н.
Това е моята препоръка.
Още една препоръка ще си позволя. Разбирам, че има ново ръководство, знам, че има едно доста сериозно запушване от проекти, които всъщност все още не са разглеждани. Обръщам се към новото ръководство на Фонд „Земеделие”: опитайте се по-бързо да създадете организация и да изпратите правилните послания към земеделските производители!
В понеделник бях в Добрич, имах приемна. Над 10 производители с проекти, даже някои с по два проекта, са достигнали до отчаяние за това, че проектите им са внесени, всички срокове по наредбите са изтекли и тези проекти не са разгледани. Те нямат информация. Аз направих една справка и видях на какво ниво са проектите. Става въпрос, че всичко беше въпрос на организация. Безумните споразумения, които се сключваха навремето, дори тогава беше подведен и премиерът Станишев да подпише едно споразумение с фермерите, със зърнопроизводителите, че срокът от четири месеца ще бъде намален на един месец. Поне аз не мога да кажа нито един пример от практиката, че в четиримесечния срок някой е получил плащане и в един момент министър-председателят поема такъв ангажимент, че срокът ще се намали на един месец. Ако тия срокове не могат да се изпълнят, ако срокът от четири месеца е недостатъчен – вие вече трябва да прецените, защото вие знаете колко много работа ви чака и каква организация ще създадете, по-добре е тези срокове да се удължат и да станат от четири на шест месеца, но това да даде една гаранция, че когато някой кандидатства за плащане, в рамките на срока, който е регламентиран, ще си получи самото плащане. Благодаря ви.
Пожелавам успех на новото ръководство!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Госпожо Илиева, ще отговорите ли? Заповядайте.
КАЛИНА ИЛИЕВА: Благодаря.
Господин Върбанов, ние всъщност сме подготвили кратка информация за организацията, която направихме за проектите, подадени по Програмата за селските райони. Господин Симеонов може да я представи. Само като обобщение ще кажа, че към дата на влизане на нашия екип подадените проекти бяха 10 хил. В периода 2007-2009 г. контрактувани са били 2500. Колегите от Разплащателната агенция успяха да създадат организация и за три седмици са финализирали 1400 проекта по мярката за млад фермер; по 121-ва мярка – още около 120 проекта, които договори ще бъдат подписани в рамките на следващите две седмици.

Като антикризисна мярка сме спрели до края на годината приема на заявления по четири от мерките. Тук искам да подчертая, че по 121-а мярка, където от следващата година субсидията от Европейския съюз е с 10% по-ниска, няма да спираме приема въпреки натрупаните проекти.
Предлагам господин Симеонов да вземе думата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Симеонов.
СВЕТОСЛАВ СИМЕОНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, наистина това е доста сериозен проблем, тъй като на ден получавам най-малко и аз също 300 обаждания от земеделски производители. Ние, като ръководства на фонда, също имаме голямото желание тези земеделски производители да получават ясна и бърза информация на какъв етап им е проекта, тъй като те са поели ангажимент. Това е свързано с техния бизнес. Но това, което спомена и госпожа Илиева, наистина ситуацията е доста тежка. На 31-ви ние имаме приети 7 хил. 400 проекта, които са на различен етап на обработка. Хората, които ги обработват, са само 63-ма. При така стеклите се обстоятелства, при денонощна работа наистина трябва едно технологично време, за да бъдат обработени тези проекти и земеделските производители да получат съответните отговори на какъв етап е техния проект и дали ще бъде одобрен или отхвърлен.
Предприехме няколко спешни мерки като извършихме и командироване на служители от по-малко натоварени областни дирекции към такива, които имат нужда от помощ. Подготвихме и внасяне на постановление в Министерския съвет за отпускане на 170 извънщатни бройки към структурата на Фонд “Земеделие”, която да облекчи именно работата ни по обработката на тези проекти. Ситуацията наистина е доста тежка и правим всичко възможно да наваксаме именно това изоставане.
Доста голям проблем се създаде с това, че на практика приема на проектите не е следен регулярно и на практика не е отчитан личния състав, който да обработва тези проекти. Това е създало доста голям проблем, за да се стигне до тая ситуация, в която имаме такъв голям процент, такъв голям брой приети проекти, които на практика не могат да бъдат обработени в рамките на тримесечния срок.
Планът, който изработихме, и идеята, която имаме, е в рамките до Нова година да вложим всички усилия, които има, плюс тези нови хора, които ще бъдат прибавени, за да може това запушване, което се е получило, проблемът да бъде разрешен и да бъде нормално спазването на обработването на проектите в рамките на тези три месеца, които са по наредбите.
Молбата ми е наистина за разбиране и за толерантност от страна на земеделските производители, тъй като ситуацията е наистина доста тежка и е нужно време.
Друго, което искам да използвам тук, е относно подкрепа от Народното събрание, тъй като в процеса на нашата работа се сблъскваме и с проблеми, при които се нуждаем от законодателна подкрепа. Давам ви конкретен пример: отправили сме запитване до Териториална дирекция „Данъчна администрация” в един град, на което те ни отговарят, че нямаме право да получим отговор, тъй като не сме включени в списъка на органите, които имат право да получават такава служебна информация. Именно това спъване от отговора забавя обработването и на цял един проект, тъй като ние не можем да получим информация по съответния ред. Разчитам на подкрепа от ваша страна за едни такива законодателни промени, които да ни позволят по-бързо да получаваме необходимата ни информация като такава. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Трябва да знаете, че ние като комисия винаги ще ви подкрепяме, така че организацията да бъде ефективна, за да администрирате ефективно процесите по усвояването на средствата.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря, госпожо председател.
Взимам повод от думите на колегата Върбанов като спомена за препоръки. Ще се опитам да дам три препоръки, ако разрешите и ако колегите приемат. Не са въпроси и затова не искам отговор.
Първата препоръка: като гледам броя на проверките, които трябва да се направят, които са около 14 хил., трябва да ви кажа, че миналата година имахме около 12 хил. точки за проверка и при невероятна мобилизация много трудно успяхме да ги проверим.
Първата ми препоръка, колеги, е: ускорете теренните проверки. Направете преструктуриране, влейте други сили, ускорете теренните проверки, защото това ще се яви един лимитиращ фактор за директните плащания.
Втората ми препоръка: ускорете снабдяването със снимки. Не знам кой слуша, но записът върви. Аз ще ви припомня тия думи след време. Ускорете снимките, защото това също ще се яви ограничаващ фактор за директните плащания.
Третата ми препоръка е: ако тази цифра от 211 млн. лв. в новия бюджет не се повиши, още отсега ви казвам, че нашите животновъди ще получат точно толкова ресурс, колкото получиха и тази година, сиреч с нито лев повече, защото 211 млн. са 150 млн. за площ и 60 млн. за животновъдство. Точно толкова, колкото бяха и миналата година. Ако нашите животновъди ще получават повече пари, това ще проличи от новия бюджет, когато тези 167 млн. минат над черта и колкото минат, дай Боже, повече, толкова нашите животновъди ще получат повече пари от миналата година. В противен случай ресурсът ще е същият и ще получат пак толкова пари, сиреч малко. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Давам думата на господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, на предишната комисия коментирахме точковата система, която дава допълнителни бонуси на проектите. Доколкото разбрах от разговори с вас, със служители на министерството, тя е създадена, за да редуцира броя на проектите, за да можем да се вместим в сумите, които са в бюджета за определената година.
Ако сега се разглеждат проектите по същата точкова система ли ще се разглеждат? Това означава ли, че отиваме пак в изкривяването важни проекти, примерно в средно големи градове да бъдат отхвърляни с този мотив? Всички населени места са важни, но някъде три пъти по-скъпи проекти в населени места с 300 човека да бъдат одобрени?
От коментари по темата чух идеята, не знам колко е възможна, че начинът да се реши този проблем е да се иска отблокиране на средства за последващи години, които са по същата мярка, като това пък би довело до по-скорошно изпълнение на проектите. Или, за да бъдем по-точни, върху повече време за изпълнение на тези проекти, защото накрая, мисля, че 2013 г. е последната дата, може да вземат? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на господин Преслав Борисов за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕСЛАВ БОРИСОВ: Искам само да обърна внимание на господин Абазов относно снимките като начало. Да припомним на комисията, че когато влязохме в Министерството на земеделието и храните, установихме, че предишното ръководството на Министерство на земеделието и храните именно е този орган, който е пропуснал провеждането на обществената поръчка за тези офтофотоснимки. Именно това ни принуди с акт на Министерския съвет да се договорираме пряко.
Благодаря за всички препоръки, но все пак нека да си спомним, че всички тези неща, които коментираме, са ставали именно в това министерство, в което Вие сте били заместник-министър. И тези 167 милиона, които се подчерта, са под черта и са сложени под черта от премиера Станишев. Сега, само няколко седмици след това, сядат и започват да ни обвиняват, как едва ли не ... Вие сте знаели всички тези работи, само че не сте ги направили. Явно някой друг е виновен. Аз разбирам, че ще се оправдаете по това нещо, но все пак смятам, че няма морално основание след един месец да се явяваме тук и да говорим за снимките и да си даваме указания как да направим неща, по които до оня ден сте работили. От м. февруари нито е спазен проект, нито нищо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо Илиева.
КАЛИНА ИЛИЕВА: Това, което мога да кажа, е, че точките за проектите са част от така наречената рамкираща система и те са на база на обективни критерии, които са част от Общата селскостопанска политика, и още по време на преговорния процес Глава „Селско стопанство и регионално развитие” е сложено това ограничение за общини до 5000 и до 10 000 души, тъй като все пак това е програма за подпомагане на селските региони, а всъщност по-големите общини имат възможност да кандидатстват и по програмата за регионално развитие. Тоест точките се дават на база обективни критерии и са част от наредбата и към момента не могат да бъдат променени.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това означава, че това е категорично изискване на Европейския съюз или това касае нашата наредба и не виждам какъв е проблемът да се промени наредбата. Веднага ще ви отговоря с конкретни примери. До онзи ден съм бил общински съветник и за мен нещата са силно нелогични. Населено място с 600 жители кандидатства с проект за ВиК, който е на стойност 6 млн. лв. Тогава отиваме в другата теза, където коментарите са логично е 500 евро на жител. А този проект с далеч над 500 евро събира точки, проектът в града с 12 хиляди жители, който е на два пъти по-малка стойност – на 3 млн. лв. за улици, не събира нито една точка. Дайте да търсим логика в нещата, да не работим по правила, които сами сме си създали и можем да променим. Ако това не променим, ще изпаднем в ситуация всички тези проекти да бъдат отхвърлени. За тях са дадени маса пари за проектиране от общините. Всички общини изнемогват. Дадени са маса пари за проектиране, свързани с куп други мероприятия, които са направени, и това означава, че в тези населени места няма да мине нито един проект. Град с 12 хиляди жители по кои други програми може да кандидатства? Имаше една „Намера РБ”, която беше с много малко пари. Тя приключи отдавна. Тоест в тези градове не би трябвало да мине нито един проект.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо Илиева.
КАЛИНА ИЛИЕВА: Благодаря Ви за тази препоръка. Промяната в наредбите е в компетенциите на управляващия орган. Това, което мога да предложа, е да напишете Вашето предложение и да инициираме работна група заедно с колегите от управляващия орган – Министерството на земеделието и храните, и с експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да обсъдим евентуални промени в наредбата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Аврамов.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: В тази връзка с общинските проекти и аз искам да задам един въпрос. По моя информация има одобрени определен брой проекти по общинска – 321 и 322 мярка. Каква е съдбата на тези проекти, ще се сключват ли договори, ще се преразглеждат ли отново, въобще какво е виждането на ръководството на Фонда и на Министерството на земеделието и храните по този въпрос? Какво да очакваме? Благодаря.
КАЛИНА ИЛИЕВА: Бих предложила господин Симеонов да ви представи актуална информация как върви обработката по двете общински мерки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Симеонов.
СВЕТОСЛАВ СИМЕОНОВ: Има вече готови 130 проекта, които са на етап подготовка на договора с общините. Другата седмица ще има отново комисия, която да разглежда прозрачността при одобряването на проекти, така че отново 30 проекта ще бъдат вкарани в тази комисия. Сто и шестдесет проекта ще бъдат готови за подписване на договори в рамките на текущия месец. По останалите проекти продължава обработката им, тъй като част от тях са доста сложни, с големи чертежи и наистина се нуждаем от време. Отново наблягам на това, че разполагаемият ресурс, който имаме, са 63 човека в този отдел и правим всичко възможност с наличния персонал да обработим всички отворени мерки, по които имаме приети проекти.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо Илиева.
КАЛИНА ИЛИЕВА: Бих искала само да допълня. Това, което констатирах като проблем и вече сме получили писмена забележка от Генерална дирекция „Земеделие”, са пропуски в спазването на провеждането на Закона за обществените поръчки от общините. Изискаха от нас да разработим процедура, която да гарантира проверка от наша страна на прилагането на Закона за обществените поръчки.
В тази връзка се обръщам към вас с молба, ако може още веднъж да запознаете общинските ръководства по места, че правилното провеждане на обществените поръчки и спазването на процедурата ще бъде обект на проверка на предстоящия одит в края на м. септември на одиторите на Генерална дирекция „Земеделие”.
Това е молба.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Приветствам това Ваше предложение и решение, защото е много важно как ще бъде извършена обществената поръчка и как ще бъде довършен договорът, за да не стане след това някаква формална грешка или причина да ни отрежат парите на страната и след това тези пари да трябва да се вадят от други места от националния бюджет.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Подкрепям колегата Емил Димитров в неговото предложение и в тревогата му, че тази система в момента просто не работи. Сега даваме препоръки, защото сме в самото начало и защото има нов екип и т.н. Предполагам, че поне всички, които се изказаха досега, изказват една абсолютно добронамереност.
Колеги, прегледайте внимателно тези наредби. Има страшни противоречия в тях, които след това обаче рекушират и се връщат при нас. Понеже тук има един списък, по който след малко ще дам един коментар, но има доста общини, които в момента чакат едни пари, защото са изпълнили проектите си по програмата. Сега възниква проблемът, който Вие споделяте.
Ако правилно съм Ви разбрал, има проблем сега с нашите европейски партньори за това, че не е имало представител на Агенция САПАРД в комисиите, които са били по обществените поръчки или нещо такова. Давате ли си сметка какво се случва с тези кметове и с тези общини, ако тези проекти не бъдат изплатени? Примерно една община, която е направила един водопровод – говоря условно, за милион и половина или за два милиона, след като е бил одобрен този проект, минал е всички процедури, минал е през вашите структури – имам предвид през структурите на Агенция САПАРД, и в един момент сега, след като там се чакат реалните плащания, на кмета му се праща едно писмо и му се казва: понеже от Брюксел казаха, че не сте си провели обществената поръчка така, както Брюксел иска, вие няма да получите пари.
Първо, кметът няма откъде да вземе пари да плати, защото общинските бюджети са достатъчно свити.
Второ, това е свързано с фирми-изпълнители, от които вероятно някои могат и да фалират, зависи кой колко пари е вложил, защото за да изпълнят тези проекти те са вложили техни пари. Трябва да има много внимателен подход.
В Брюксел нещата са ясни – колкото повече пари могат да си върнат обратно от тези пари, които са ни дадени, толкова по-добре и за ОЛАФ, и за всички останали. В крайна сметка от нас зависи до голяма степен дали ние ще изпълняваме техните изисквания още в самото начало. Имам предвид като превенция да не допускаме такива разминавания в наредбите и грешки в процедурите и в същото време в крайна сметка не бива и сляпо да изпълняваме всички техни изисквания.
Връщам се на списъка, който погледнах. Предполагам, че повечето колеги разбират за какво става дума. Това е списъкът с така наречените длъжници и т.н. Аз само питам, госпожо председател, госпожа Плугчиева ще дойде ли да се занимаваме отделно с тази тема, за да не занимавам сега колегите с принципите?

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожа Плугчиева ще дойде на 16 септември, на следващото ни редовно заседание.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ако тогава ще обсъждаме тези въпроси, сега да не разводнявам нещата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Третата част от въпроса на господин Стоян Гюзелев беше точно за списъка на 98-те проекта по САПАРД. Мисля, че дори го има и като официален отговор. Така че може да допълните, тъй като все пак това е част от питането, а на 16 септември госпожа Плугчиева – може би там е разковничето на въпроса откъде дойде проблема.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Не, защото тук има един много голям подводен камък, който е не само за новото управление, той е за България. Тук въпросът е за българската позиция в случая и какво се случва с цялата тази индустрия и т.н. Ако ще обсъждаме този въпрос в детайли, аз предпочитам да присъстват и хората, които са поемали някакви ангажименти. Защото най-лесно е сега да се стовари нещо и след един месец, когато дойдем тук, да питаме: защо това фалира, защо онова фалира, без да си даваме сметка откъде се тръгва. Затова е най-добре, ако ще идва госпожа Плугчиева, да влезем в детайли по тези въпроси, когато и тя е тук.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре.
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател.
Преди да влезем в тази голяма тема за 98-те предприятия на мен ми се ще да изразя едно мнение, което се надявам да споделите всички. Ние сме големи майстори да си създаваме сами проблеми. Аз само искам да ви напомня, че периода за правене на политика точно по тази тема вече свърши, защото Брюксел непрекъснато взе да променя правилата в движение, което не е типично за Брюксел. Тоест ние изненадахме и Брюксел като даваме непрекъснато сигнали за големи проблеми в България и те наистина променят условията. Факт, който не си позволява нито една държава в Европейския съюз. Ако продължаваме по инерция да казваме, че в България всичко е зле и всичко е криминализирано, ще имаме проблеми с Брюксел и наистина се съмнявам да приемат вече насериозно това, което вие споделяте.
И аз споделям, че трябва да се променят наредбите, но знаете, че наредбите се съгласуват с Брюксел. Но там сме създали един образ на България, който по никакъв начин не дава възможност за адекватен отговор от Брюксел.
Има една тема, която засегна колегата Емил Димитров. Само ви напомням, че Брюксел ще ни дава в периода от 2007 до 2013 г. 12 милиарда. Ежегодно в българския бюджет имаме към 28 милиарда. Така че проблемите на малките, големите, средните села и регионите се решават по различен начин. Това, което е определено за съответния район, е вече договорирано, минало и едва ли ще успеем да наложим нещо на Брюксел. Още повече на фона на това, което сме свършили като политика като оплюване България. Но ние да не даваме пример като комисия и оттук нататък да го говорим, защото реакцията на Брюксел е спиране на пари. Всички имаме един и същи интерес – парите да идват в България. Да не се вайкаме защо не се случват нещата в България. Не се случват, защото кой разбира, кой не разбира, но най-лесно плюе и прави внушения. Ако това спре, ще помогнем много на българското земеделие.
Друго, с което не можахме да се справим. Ако вие успеете, колеги, ние ще ви подкрепим, защото в това отношение винаги е имало консенсус. Ако успеем да решим въпроса с националното доплащане ние ще направим може би 90% от работата, която имаме да свършим за следващите четири години. Националните доплащания са страшно много, но ние не успяхме да го направим, когато имаше ръст на икономиката. Сега, когато имаме проблем с икономиката, не знам дали ще успеем да увеличим този потенциал, който ни е даден в Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Това са фундаменталните въпроси. Ако решим тези два въпроса, ние ще решим много повече, отколкото да се мислим, че сме велики. Да спрем да плюем България, тогава и Брюксел ще разбере, че нещата се нормализират. Това искаме.
Другото е да успеем да убедим не само нашата комисия, защото нашата комисия винаги излиза с предложения за висок таван на национално доплащане, но да убедим нашите колеги в пленарната зала, да убедим и министъра на финансите. Това ще бъде най-доброто, което ще можем да направим за нашето земеделие. Ако това направим – чудесно. Другото ще е говорене, протоколиране, и нищо повече.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Има ли други въпроси? Ако не, да дам думата на госпожа Илиева относно отговора по въпроса за САПАРД?
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Най-големият проблем е, че този проблем сами си го създадохме. Най-големият проблем е, че ние сами – „Куче, което не знае как да лае, само си вкарва вълка в кошарата” - това го е казал народът в своята мъдрост и ние точно това направихме. Точно в средата на мандата на миналото правителство. Наши хора, високопоставени служители, отидоха в Брюксел и обясниха какво значи свързани лица по нашите разбирания – нещо, което изобщо не беше заложено в изискванията на Брюксел, и т.н., и т.н. В един момент сега сме изправени пред едни факти, които явно няма да можем нито да преодолеем, нито да прескочим и трябва да видим как да ги омекотим малко.
Лично аз не виждам как тези предприятия ще върнат парите. Изобщо не го виждам. Не виждам и как беше поет ангажимента тези пари да се връщат, след като те не са в сметката на някой министър, да поеме ангажимент да върне парите. Няма как да се върнат тези пари, всички сме наясно. Трябва да се водят дела, да се съдят и т.н. Друг е въпросът, че в Брюксел също са наясно, че няма как да се върнат тези пари, само че те имат да ни дават едни други пари и всъщност и ножа, и хляба е в тях. Те винаги може затова, че ние не си изпълняваме ангажиментите, да не ни дадат това, което ни дължат.
Тук е трудно в момента да се дават и препоръки, но трябва да се направи един много точен анализ и да се потърси решение.
В миналия парламент при едно от посещенията на Франс Фишлер, бившият еврокомисар, с когото двамата подписахме стартирането на Програма САПАРД и който в момента смятам, че все още се води съветник на българския президент по въпросите на земеделието, на срещата в Гранитна зала на въпроса ми: защо в момента на нас ни се извиват ръцете и ни се поставят изискванията за свързаност – такива изисквания не е имало, и то със стара дата, той категорично отговори, че такива изисквания няма и не е имало. Не знам чисто практически може ли, защото ние, в парламента, колкото и да е малко сме откъснати от пряката работа в министерството, въпреки че получаваме информация: е ли е възможно, дори ако трябва да се намеси с някакво решение българския парламент, за да можем да ви дадем някаква сила на вас като администратори и като ръководство и на Фонда, и на министерството, по някакъв начин това нещо, ако може да не се случва?
Да, вие списъка не може да не го направите, защото ангажиментите са поети и ще го направите. Но в крайна сметка по българското законодателство не съм много сигурен как може да се третират тези фирми като някакви длъжници на Фонда, при положение че те са кандидатствали с проекти, минали са през всички процедури, одобрени са, на място са им проверени проектите, платени са, някои от тези фирми са минали петте години, в които те са ангажирани с агенцията и със срока, в който са задължени да поддържат проектите и да бъдат проверявани. Всички сме наясно, че никой от тези фирми няма да каже: гледайте си работата, не може да ми влизате в предприятието и да го проверявате! В крайна сметка ситуацията е много тежка и това е едно наследство, което в един момент се получава така, че ... Не знам, може би трябва да ни кажете малко повече.
Аз пак ви казвам: ако има някаква възможност да им се обясни на тези хора, че по българското законодателство тези хора тук с тези проекти не са престъпници, те не са нарушители. Ако има някой нарушител, не може заради 2, 3, 5, 15, 20 фирми да изгори цял сектор и всички останали.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАЛА ТАНЕВА: Благодаря.
Давам думата на госпожа Илиева.
КАЛИНА ИЛИЕВА: Благодаря.
Засегнахте три теми. Първо, ако мога да довърша за общините по Програма САПАРД, за проблема, който поставихте.
Този път проблемът не е констатиран от Брюксел, констатиран е от Агенцията за одит на средствата от Европейския съюз в качеството й на сертифициращ орган по Програма САПАРД. Тоест тук ние сме установили, българската страна е установила този проблем, и го е изпратила респективно към комисията. Вие знаете, че плащанията по Програма САПАРАД се извършват на база кредитирани процедури от националния ръководител, който е Министерството на финансите, и само допреди две седмици Министерството на финансите беше спряло, в качеството си на национален ръководител, изобщо плащанията по общинските мерки заради този проблем с изрично условие за тези нови допълнителни проверки. Това е първото уточнение.
След изпращането на сертификата от Агенцията за одит на средства на Европейския съюз към Брюксел вече съответно одиторите в Брюксел са извършили анализ на изпратените данни и са преценили, че, работейки по същата процедура в новата оперативна програма, евентуално са заложени същите вероятни проблеми.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Извинявам се, значи ли, че тези общини , които са пропуснали това нещо, няма да получат повече пари?
КАЛИНА ИЛИЕВА: Не. Има акредитиран контролен лист от националния ръководител, на база на който се извършва проверката в съответните документи – липсващи или непредставени, са изискани. В момента се очаква от общините да представят съответните документи. Това е и оценката ще бъде направена по контролната процедура. Пак подчертавам, тук Агенция САПАРД в качеството си на разплащаща по тези проекти, а не на орган, който задава процедурата.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Имало ли е възможност тези проекти след отстраняване на нарушенията изобщо да не се включват?
КАЛИНА ИЛИЕВА: Не, тъй като тук процедурата касае Закона за обществените поръчки. Тук пропуските са в прилагането на Закона за обществените поръчки, а не изпълнението на проекта по САПАРД.
Изрично изискване на Многогодишното финансово споразумение е да е приложено действащото законодателство. Тоест, ако има пропуск в някои от законите …
Тук може би е моментът да кажа, че вие няколко пъти реферирахте към българското законодателство. Вие знаете, че Програма САПАРД е предприсъединителна програма, която действа преди присъединяването ни, и съответно Многогодишното финансово споразумение е законовата рамка, тъй като тогава нашето законодателство не е било синхронизирано. Изрично в Многогодишното финансово споразумение са упоменати всички европейски регламенти, които са приложими по Програма САПАРД. Тук аз не знам кой какви политически ангажименти е поемал, но моят ангажимент – това ще въведа във Фонд „Земеделие”, да се спазва приложимото законодателство.
Писмото, което е получено още м. юли от Генерална дирекция „Земеделие” от господин Жан-Люк Демарти, с което вие разполагате, е посочено, че по тези проекти има образувани досъдебни производства за всеки един от тях. Регламент 1848, който съм донесла тук да ви прочета, за възстановяване на неправомерно изплатени субсидии, който е част от Многогодишното финансово споразумение, чл. 2, т. 3 – „Първоначално административно или съдебно производство” гласи:
„Първоначално административно или съдебно производство има значение, дадено в чл. 35 от Регламент 1290 на Европейската общност.
Първоначалното заключение по административен или съдебен ред означава първа писмена оценка от компетентен орган, направена или по административен, или по съдебен ред ...”
Тук само да отбележа, Агенция САПАРД многократно е била информирана от АФКОС и от прокуратурата за образуването на тези досъдебни производства.
„…, която съдържа заключение въз основа на действителни факти, че е извършена нередност без да се засяга възможността това заключение впоследствие да бъде коригирано или оттеглено в резултат на развитие на хода на административна или съдебна процедура.”

Тоест тук Агенция САПАРД ще се възползва от възможността в тримесечен срок да окомплектова и да получи допълнителни материали от прокуратурата, за да може да бъде взето съответното решение по компетентност. Тоест това не означава, че автоматично е стартирана процедура по възстановяване. За част от тези проекти обаче Агенция САПАРД вече е получила конкретни данни от прокуратурата и съответно за тях е стартирана процедура по възстановяване – с конкретни данни за документи с невярно съдържание и т.н.
Може би тук е добре, когато се обсъжда този въпрос, да бъдат извикани и представители от прокуратурата, които да дадат разяснение по случая.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси или становища? Не виждам.
С това изложение приключваме точките от дневния ред.
По точка „Текущи” има ли някакви предложения? Не виждам.
Закривам днешното заседание на комисията.

(Закрито в 16,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева

Стенограф:
Мая Станкова