---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите





П Р О Т О К О Л
№ 7

На 23 септември 2009 г., сряда от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на състоянието по прилагането на мерките по Програмата за развитие на селските райони.

Списъците на присъстващите на заседанието народни представители и на гостите си прилагат към протокола.
Заседанието бе ръководено от госпожа Десислава Танева – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на министър Мирослав Найденов.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Състоянието на изпълнението на Програмата за развитие на селските райони е тревожно. Финансовият ресурс по някои от мерките в тази програма е изчерпан. Става въпрос за мерки 112, 121, 321 и 322.
Към момента са подадени огромен брой проекти, стойността на които надвишава значително финансовия ресурс по тези мерки. Помолих ръководството на ДФ „Земеделие” да подготви доклад, затова давам думата на изпълнителния директор, който ресорно отговаря за Програмата за развитие на селските райони, за да ви запознае със ситуацията. Искаме мерките, които ще предприеме Министерството на земеделието и храните като управляващ орган и самата програма в лицето на ДФ „Земеделие” да бъдат съгласувани с Комисията по земеделието и горите при парламента с оглед да се обединим и да имаме консенсус.
КАЛИНА ИЛИЕВА (изп. дир. на ДФ „Земеделие”): Ще представя анализ по четирите мерки, за които е констатирано, че към настоящия момент се наблюдава недостиг на средства за финансиране.
По мярка 112 – „Създаване на стопанства на млади фермери”. Приети са 5 431 заявления на обща стойност 265 млн. 522 хил. лв. Общият бюджет за целия програмен период е 200 млн. 613 хил. лв., който е достатъчен за 4 102 броя заявления. Имаме недостиг от 65 млн. лв. Вариантът, който предлагаме с управляващия орган, е управителният съвет на управляващия орган да вземе решение да бъдат прехвърлени средства от мярка 141 – „Преструктуриране на полупазарни стопанства”, която е сходна.
Мярка 121 – „Модернизация на земеделска техника”. Общият бюджет по мярката е 920 млн. лв. Определеният бюджет е 506 млн. 253 хил. лв. Останалата сума от 414 млн. 207 хил. лв. са определени са резервирани бюджети, които се разпределят пропорционално най-малко на 15% за нитратната директива, най-малко 15% от общия бюджет по мярката от сектор „Мляко” в съответствие с изискванията и стандартите на Общността, 15% от общия бюджет по мярката за подпомагане на животновъдни стопанства в секторите извън сектор „Мляко”, и най-малко 5% от общия бюджет за подпомагане на биологично производство на земеделски продукти и храни. Тук приетите заявления за земеделска техника са на стойност 540 млн. лв., а определеният бюджет е 506 млн. лв., тоест имаме 35 млн. лв. недостиг.
От 1 януари 2010 г. Европейската комисия разрешава 10% по-малка субсидия по тази мярка, тоест 40%. За да не бъдат ощетени бенефициентите, ДФ „Земеделие” взе решение да не се прекратява приемът по тази мярка. Предложението е управителният съвет към управляващия орган да вземе решение за временно спиране на проекти за земеделска техника, като заедно с Министерството на земеделието дадат инициирани преговори с Европейската комисия за прехвърляне на проценти от резервираните бюджети. Този преговорен процес ще продължи най-малко 6 месеца, ако се стигне до такова решение на управителния съвет. Тоест най-малко 6 месеца няма да могат да бъдат разглеждани бюджети в това отношение.
За двете общински мерки 321 и 322.
По мярка 321 са приети проекти за 1 млрд. 684 млн. лв. За целия програмен период допустимата субсидия е 806 млн. лв. Само до тук имаме недостиг от 877 млн. лв.
По мярка 322 за програмния период 2007-2013 г. имаме право на ползване на 326 млн. лв. Досега са приети заявления за 375 млн. лв., тоест с недостиг от около 50 млн. лв.
Мярката на ДФ „Земеделие” бе разглеждане стойността на услугите за строително-монтажни работи и съгласно изискванията на Националната строителна камара. Ще извършим проверка за евентуално завишени цени на подадените оферти. От компетенциите на управляващия орган е да вземе решение как ще се процедира с недостига на тези средства.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Финансовият ресурс по подадени проекти е изчерпан. Мерките трябва да се вземат от управляващия орган – министърът на земеделието. С моя заповед бе спряно приемането на проекти по мерки 321 и 322. По 321 минусът е 877 млн. лв., а по 322 – 50 млн. лв.
Трябва да проведем разговори с Европейската комисия. Това ще отнеме около 6 месеца. Резултатите от тези разговори могат да не бъдат положителни. Резонният отговор е „Когато сте заявявали, да сте гледали”. Така че нашето искане няма да бъде с гарантиран успех. Ще искаме да прехвърлим финансов ресурс от едни мерки към други. Когато е разписан бюджетът на програмата, това не е предвидено. Аз съм предприел кадрови промени в Дирекцията „Развитие на селските райони”, определяла тези бюджети. Ефективната мярка е спиране приемането на документи и отваряне на процедури за разговори с Европейската комисия.
Най-атрактивна е мярка 121 – за земеделска техника. Там минусът е 35 млн. лв. към онзи ден, а към днешна дата сумата може да е станала 40 млн. лв. Искам да издам заповед за временно спиране на прием на документи по тази мярка, само по частта селскостопанска техника. Това ще бъде оповестено по медиите. По мярка 141 имаме резерви. Да се надяваме на положителен отговор от Европейската комисия, за да можем да прехвърлим част от този ресурс.
Можем да вземем политическо решение – да не правим никакви ограничителни мерки и да изпращаме проекти до изчерпване на финансовия ресурс, но така ще бъдат ощетени бенефициентите, които подават проектите си в последно време. Разчитаме и комитетът, който разглежда проектите, да бъде по-стриктен и по-рестриктивен. Има общини, кандидатствали с много проекти по много позиции. Те биха се възползвали за сметка на други общини. Не е правен анализ в това отношение.
Решението ще бъде мое. Моля за становища. Общините и земеделските производители трябва да бъдат равнопоставени.
По оперативната работа на ДФ „Земеделие” днес бе прието постановление на Министерския съвет, с което от техническата помощ на програмата са назначени 200 нови човека, които да засилят експертния и административния капацитет. В момента само около 60 души гледат тези над 10 хил. проекта. Новото административно решение няма да струва и стотинка на държавния бюджет. Цялата сума по заплати, осигуровки и издръжката на дейността на тези хора ще бъде поета от техническата помощ. Така ще осигурим нормално гледане на проектите.
Другата седмица се очаква одит на Програмата за развитие на селските райони. Дано да нямаме тежки констатации.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Решението ще бъде политическо и от гледна точка на министъра. Постоянно сме подложени на атаки от земеделски производители.
Нямаме сериозни възможности за маневри. Добре е да се започнат преговори с Брюксел с оглед да разрешат преразпределение на ресурса.
Факт е, че на база на опита не бяха направени никакви изводи. Не беше направен анализ на Програмата САПАРД, за да се види в кои програми има по-голям интерес. Смятам, че по мярка 141 парите там са необходими. Не е намерен подходът, за да може хората да бъдат провокирани и да започнат да кандидатстват. Хубаво е, че ни дадоха отсрочка. Ако с администрацията не успеете да провокирате тези хора, след две години тях няма да ги има. Смятам, че този ресурс не трябва да се пипа.
Най-много проекти са завършени по мярка 121, защото се правят най-лесно. Не знам защо колегите не са заделили по-голям ресурс, а сега се налага да се преструктурира целият бюджет.
Коректно е на земеделските производители и на нас като комисия да се каже, че по тези и тези мерки се спира разглеждането на проекти. Не знам на какъв принцип неразгледаните досега проекти могат да бъдат разгледани, но да има пари за всички. Може би единственият принцип е да се дадат пари на тези, които първи са дали проекти, пък докъдето стигнат парите. Иначе ще има съмнение, че се работи по друга схема. А трябва да има справедливост.
Не знам до каква степен подкрепата на нашата комисия може да бъде полезна по време на преговорите в Брюксел. Ние подкрепяме това начинание, но в Брюксел не се съобразяват с тези аргументи.
Въпросът е на политическо решение. Трябва да извадите аргументи със ситуацията в практиката и с броя на машините. По време на преговорите трябва да ви разрешат да направите това нещо.
В областта на животновъдството активността също е много ниска. Трябва да направите добра организация и за два-три месеца да разгледате всички проекти, колкото и да е трудно на хората, които ще работят по това.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Подкрепата на членовете на комисията ни е необходима, защото всеки ден имате комуникации със земеделски производители – бенефициенти.
Европейската комисия не мрази нищо повече от това да отварят стари процедури. Фактът на отварянето е достатъчно позорен. Нужна ни е вашата морална подкрепа, та искайки отварянето на тази процедура, да се знае, че това не е искане само на министъра и министерството, а че зад него стои консенсусно Комисията по земеделието.
По мярка 141 – няма да използваме целия финансов ресурс. Ако ни разрешат по принцип да използваме финансов ресурс, ще седнем и ще направим преразпределение на базата на анализ.
Моля да коментирате дали е правилно да се спре приемът на документи по мерки 121 и 122, но само по проектите относно селскостопанска техника. Ако земеделските производители знаят, че приемът на проекти е спрян, те могат да не направят разходите за подготовката на съответните проекти. Иначе всеки подход би бил на принципа „телефонното обаждане”, а не по реда на подаването на проектите.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нашият разговор днес е относно проблемните четири мерки, надхвърлените бюджети и действията, които трябва да се предприемат, че да не се ощети нито един бенефициент, действия, осигуряващи разглеждането на всички подадени досега проекти. Това е първото, което се цели с представените от ДФ „Земеделие” предложение за реализиране оттук-нататък. Генералното решение за бенефициентите оттук-нататък се крие само в резултатите от преговорите за преструктуриране на средствата с Еврокомисията.
Във връзка с предложението за мярка 141, то е да се реши проблемът с надхвърлените 65 милиона по мярка 112.

КМ-2
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Това, което чуваме, може да се сравни с „леден дъжд” за българското земеделие, „леден дъжд” за фермерите, които подготвят проекти за техника, и за общините.
Предишният състав на Министерство на земеделието и Държавния фонд „Земеделие” са подписвали много договори по Програмата за млади фермери (мерки 321 и 322). Обещавали са нещо, което не могат да изпълнят. Към днешна дата не достигат 35 млн. лв. Проектите по мярка 121 са спрени. Но какво показва това? Подписват се договори с коалиционни партньори, отива се на конюнктурни интереси.
Колеги, 8 години управлявахте този процес, та днес да търсим политическо решение! Държа да чуя вашата позиция.
БЮРХАН АБАЗОВ: Това, което казва колегата, не е точно така. Не става въпрос нито за липса на средства, нито за изхарчени пари. Става въпрос за приети голям брой проекти, на които е сборувана общата стойност, съпоставена с общия финансов ресурс, от което се вижда, че този резултат превишава предишния. Не виждам драма. Тези цифри са индикативни.
Второ, това е общ сбор на проекти, които не са разгледани.
Трето, никой не е казал, че тези проекти ще получат финансирането като общ брой.
Четвърто, никой не е казал, че всеки проект ще получи финансирането, за което е кандидатствал.
Пето, не е позорно да се иска преструктуриране на средствата в мерките, защото няма страна от 27-те държави членки, които да са улучили точно индикативната цифра за разпределение по мерките спрямо очакваното да се кандидатства. Практика е всички тези държави да искат преструктуриране на средствата.
Никой не спомена израза „Мониторингов комитет”, защото той е органът, който дава и защитава съответните предложения. Подкрепям вариант за преструктуриране на средствата. Мониторинговият комитет трябва да вземе такова решение. Приветствам набелязания подход за изход от ситуацията.
Притеснявам се дали точно от тази мярка трябва да се вземат парите, защото тя е много ценна за българското земеделие и предстои да се развие. Може да се помисли за някоя друга мярка или за сборно решение от няколко други мерки. Повтарям, органът, който трябва да вземе това решение, е Мониторинговият комитет.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Съгласен съм, че е нормална практика да се води разговор с Европейската комисия, защото страните, които са водили разговори по-рано, са стартирали проекти. Ще проведем разговорите.
Финансовият ресурс не е малък. По общинската мярка 321 бюджетът е 806 млн. лв., а са подадени проекти за 1 млрд. 680 млн. лв., тоест недостигът е 877 млн. лв. От разгледаните около 500 проекта отпадат само 10. Така недостигът можем да го направим около 800 млн. лв. Няма откъде да вземем тези пари. Трябва да мислим не само за преструктурирането на бюджета, а и по отношение на критерии и рестрикции при гледането на проектите. Господин Абазов е прав, че дори и да са приети проектите, това не означава, че ще бъдат платени. Най-големият дефицит е при общинските проекти. Консултантските услуги трябва да бъдат платени. Моля да ми помогнете, за да сведем недостигът от 877 млн. лв. примерно 77 млн. лв., за да търсим преструктуриране. Затова и поискахме този разговор. Експертите, които са правили сметките тогава, ще си тръгнат, но какво от това?!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По мярка 121 има 1305 проекта на стойност 627 млн. 700 хил. лв. Това прави около 350 хил. лв. на проект.
Моля да обявите дата, след която да не приемате повече проекти. Така селскостопанските производители няма да плащат повече на консултанти за разработването на проекти.
Второ, ако има бенефициент с повече от един проект, да им бъде изпълнен само един проект. Целта на европейското финансиране е да се стигне до повече бенефициенти и по възможност до по-малки стопанства. Целта е не някой голям арендатор да получи голямата част от субсидията, а тя да стигне до повече бенефициенти със стопанства от около 5 хил. дка. Хубаво е бенефициентите да получават пари един по един и ако останат пари, след това някои да бъдат повторно подпомогнати.
ЦВЕТОСЛАВ СИМЕОНОВ (зам.-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”): Към момента, когато са подавани тези проекти, е имало действаща нормативна база. Тя не ограничава подаването на няколко проекта. Изменение със задна дата на този етап е недопустимо. Правилата, колкото и лоши да са били те, трябва да ги спазим. Така бихме поставяли бенефициентите в неизгодна ситуация. Така че това не може да се направи.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Днес Народното събрание взе решение за два сериозни одита от Сметната палата. Това и днешната дискусия провокират у мен сериозен въпрос – дали няма нещо дълбоко и фундаментално сбъркано?!
По първото одитно решение – да се провери предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Има свободна воля на бенефициентите. Правиш преглед на волята на бенефициентите и там няма никакво покриване с ангажиментите на България и с националните приоритети. Възниква въпросът: нужна ли е държавна политика, която да провокира, да планира и взема управленски решения, да регулира? Малките общини са дали 1000 проекти за ВиК, но ги няма големите окръжни градове с над 10 хил. еквивалент жители, проектите за пречиствателни станции, за водни цикли и т.н.
Мисля си: има ли някой в България (сигурно има), който да знае колко комбайна са влезли по САПАРД, колко по одобрените проекти, колко комбайна чакат бенефициентите по линия на чакащите проекти и сумата на тези комбайни дали не би могла да ожъне два или три пъти площите на България?! И ако отговорът е да, трябва ли да върнем на пиедестала думата „планиране” и да записваме тези цифри в зависимост от това?! Както и да се замеряме с политическа отговорност, някой трябва да направи тази сметка. Трябва да започнем да мислим по този въпрос.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин министър, подкрепям онова, което смятате да направите. Може би не е моментът за процедурата по преговорите, но се налага. Всяка програма е имала предварителна оценка за очакваното въздействие от нейната реализация. Разпределението по оси и мерки е било планирано. Трябва да имаме достатъчно аргументи по нашата позиция, което ще изиграе добра роля пред колегите от комисията, обществеността и фермерите.
Не съм специалист по земеделска техника, но ще се опитам да предложа критерии за общинските мерки. Мярка 321 е за ВиК инфраструктурата. Тук надвишението е най-голямо. Преди няколко месеца приехме изменение в Закона за горите, за да решим десетилетен проблем – как въздействат инвестициите във ВиК сектора по отношение на цената на услугата. През последните 20 години ние правихме като държава нещо, което не беше полезно – не се водеше нормална амортизационна политика. Затова дълготрайните материални активи в сектора ВиК са на смешната стойност 500 млн. лв. Най-важното е, че оттук-нататък ще има амортизационни отчисления върху новите активи – по линия на държавното финансиране и по линията на Оперативната програма околна среда, и по линията на Програмата за развитие на селските райони. Дори да реализираме ресурса по тази мярка – 800 млн. лв., той надвишава 1,6 пъти досегашните активи. Това ще има сериозно въздействие върху цената на услугата.
Изменението на закона беше публикувано на 23 юни. Имаше тримесечен преходен период. От днес започва да тече тримесечният срок до 23 декември за формирането на асоциациите по ВиК.
Предлагам да се сложи допълнителен критерий – тези асоциации, които в момента се формират на регионално равнище между държавата и общините, да оценят въздействието на тези 427 проекта върху цената на услугата през амортизационните отчисления. Това може да стане естествен подбор на намаляване всички общини, които имат право да кандидатстват, са около 220. Средно общините имат по два проекта. Затова на базата на този критерий сумата може да бъде оптимизирана. Критерият е обективен, защото засяга цената на потребителите на услугата. На всички ни се иска в 5200 населени места извън градовете да има канализации, водопроводи и пречиствателни станции, но това е процес, който ще продължи дълго – не защото няма пари, инженери и строители, а защото цената на услугата ще стане непоносима за българския потребител.
ЮНАЛ ТАСИМ: Приветствам идеята да се прехвърлят недостигащите около 60 млн. лв. от мярка 141, но ако тази идея – да се върви в дълбочина, тоест досега има оползотворени около 10 млн. лв., а оттук-нататък я има, я няма 10 млн. лв., и с това да приключим тази мярка, ще бъде огромна грешка. Когато говорим за пари, има две активни страни. Първата страна са бенефициентите – физически и юридически лица, и общини. Смятам мярка 141 за активност на самата държава. Ако кажете, че тези 273 милиона трябва да се прехвърлят в други сектори, това означава, че държавата не се ангажира да се занимава с полупазарните стопанства. При стартирането на тези програми в Гърция, тяхното правителство е командировало служители в селата, които са питали хората какво им е необходимо. Проектите са правени от служителите, а не от бенефициентите. Натоварихме се с бумащина земеделския производител с три-пет крави, а сега искаме да направим модерно говедовъдство. Той обаче не е в състояние да попълни формулярите правилно. Тогава чиновниците казват, че по-нататък не може. Тук става въпрос за политика. Ще подкрепим ли тези малки стопанства да станат нормални? За българските условия те ще бъдат гръбнакът на животновъдството. В Холандия например под 50 крави не може да има ферма. Ако такава е нашата идея, ще сбъркаме. Надявам се да не се отказвате Държавен фонд „Земеделие” да отиде при най-нуждаещите се и да им обясни нещата, а не да чакат. Въпросът е политически – или ще подпомагаме само големите фермери, или всички, като се знае, че средните фермери са гръбнакът на нашето земеделие.
За публичните мерки. Много общини не са подали проекти. Никъде не е казано, че европейските пари трябва да се разделят на 271 общини. Това зависи от активността и необходимостта на отделни региони. Например община Златица има един общински град и едно село. Там най-много ще има един проект, а може и да няма – зависи от активността на общинския кмет. Не бива да се случва принципът „на всички по равно”.
Вярно е казаното от господин Абазов, че са сумирани цифрите на претенциите на бенефициентите и се смята, че има недостиг. Но там има точкуване и други критерии, които трябва да се вземат предвид. Не трябва проектите да се спират, а да се подбира най-доброто и да се подпомагат.
(следва)
КМ-2
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Това, което чуваме, може да се сравни с „леден дъжд” за българското земеделие, „леден дъжд” за фермерите, които подготвят проекти за техника, и за общините.
Предишният състав на Министерство на земеделието и Държавния фонд „Земеделие” са подписвали много договори по Програмата за млади фермери (мерки 321 и 322). Обещавали са нещо, което не могат да изпълнят. Към днешна дата не достигат 35 млн. лв. Проектите по мярка 121 са спрени. Но какво показва това? Подписват се договори с коалиционни партньори, отива се на конюнктурни интереси.
Колеги, 8 години управлявахте този процес, та днес да търсим политическо решение! Държа да чуя вашата позиция.
БЮРХАН АБАЗОВ: Това, което казва колегата, не е точно така. Не става въпрос нито за липса на средства, нито за изхарчени пари. Става въпрос за приети голям брой проекти, на които е сборувана общата стойност, съпоставена с общия финансов ресурс, от което се вижда, че този резултат превишава предишния. Не виждам драма. Тези цифри са индикативни.
Второ, това е общ сбор на проекти, които не са разгледани.
Трето, никой не е казал, че тези проекти ще получат финансирането като общ брой.
Четвърто, никой не е казал, че всеки проект ще получи финансирането, за което е кандидатствал.
Пето, не е позорно да се иска преструктуриране на средствата в мерките, защото няма страна от 27-те държави членки, които да са улучили точно индикативната цифра за разпределение по мерките спрямо очакваното да се кандидатства. Практика е всички тези държави да искат преструктуриране на средствата.
Никой не спомена израза „Мониторингов комитет”, защото той е органът, който дава и защитава съответните предложения. Подкрепям вариант за преструктуриране на средствата. Мониторинговият комитет трябва да вземе такова решение. Приветствам набелязания подход за изход от ситуацията.
Притеснявам се дали точно от тази мярка трябва да се вземат парите, защото тя е много ценна за българското земеделие и предстои да се развие. Може да се помисли за някоя друга мярка или за сборно решение от няколко други мерки. Повтарям, органът, който трябва да вземе това решение, е Мониторинговият комитет.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Съгласен съм, че е нормална практика да се води разговор с Европейската комисия, защото страните, които са водили разговори по-рано, са стартирали проекти. Ще проведем разговорите.
Финансовият ресурс не е малък. По общинската мярка 321 бюджетът е 806 млн. лв., а са подадени проекти за 1 млрд. 680 млн. лв., тоест недостигът е 877 млн. лв. От разгледаните около 500 проекта отпадат само 10. Така недостигът можем да го направим около 800 млн. лв. Няма откъде да вземем тези пари. Трябва да мислим не само за преструктурирането на бюджета, а и по отношение на критерии и рестрикции при гледането на проектите. Господин Абазов е прав, че дори и да са приети проектите, това не означава, че ще бъдат платени. Най-големият дефицит е при общинските проекти. Консултантските услуги трябва да бъдат платени. Моля да ми помогнете, за да сведем недостигът от 877 млн. лв. примерно 77 млн. лв., за да търсим преструктуриране. Затова и поискахме този разговор. Експертите, които са правили сметките тогава, ще си тръгнат, но какво от това?!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По мярка 121 има 1305 проекта на стойност 627 млн. 700 хил. лв. Това прави около 350 хил. лв. на проект.
Моля да обявите дата, след която да не приемате повече проекти. Така селскостопанските производители няма да плащат повече на консултанти за разработването на проекти.
Второ, ако има бенефициент с повече от един проект, да им бъде изпълнен само един проект. Целта на европейското финансиране е да се стигне до повече бенефициенти и по възможност до по-малки стопанства. Целта е не някой голям арендатор да получи голямата част от субсидията, а тя да стигне до повече бенефициенти със стопанства от около 5 хил. дка. Хубаво е бенефициентите да получават пари един по един и ако останат пари, след това някои да бъдат повторно подпомогнати.
ЦВЕТОСЛАВ СИМЕОНОВ (зам.-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”): Към момента, когато са подавани тези проекти, е имало действаща нормативна база. Тя не ограничава подаването на няколко проекта. Изменение със задна дата на този етап е недопустимо. Правилата, колкото и лоши да са били те, трябва да ги спазим. Така бихме поставяли бенефициентите в неизгодна ситуация. Така че това не може да се направи.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Днес Народното събрание взе решение за два сериозни одита от Сметната палата. Това и днешната дискусия провокират у мен сериозен въпрос – дали няма нещо дълбоко и фундаментално сбъркано?!
По първото одитно решение – да се провери предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Има свободна воля на бенефициентите. Правиш преглед на волята на бенефициентите и там няма никакво покриване с ангажиментите на България и с националните приоритети. Възниква въпросът: нужна ли е държавна политика, която да провокира, да планира и взема управленски решения, да регулира? Малките общини са дали 1000 проекти за ВиК, но ги няма големите окръжни градове с над 10 хил. еквивалент жители, проектите за пречиствателни станции, за водни цикли и т.н.
Мисля си: има ли някой в България (сигурно има), който да знае колко комбайна са влезли по САПАРД, колко по одобрените проекти, колко комбайна чакат бенефициентите по линия на чакащите проекти и сумата на тези комбайни дали не би могла да ожъне два или три пъти площите на България?! И ако отговорът е да, трябва ли да върнем на пиедестала думата „планиране” и да записваме тези цифри в зависимост от това?! Както и да се замеряме с политическа отговорност, някой трябва да направи тази сметка. Трябва да започнем да мислим по този въпрос.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин министър, подкрепям онова, което смятате да направите. Може би не е моментът за процедурата по преговорите, но се налага. Всяка програма е имала предварителна оценка за очакваното въздействие от нейната реализация. Разпределението по оси и мерки е било планирано. Трябва да имаме достатъчно аргументи по нашата позиция, което ще изиграе добра роля пред колегите от комисията, обществеността и фермерите.
Не съм специалист по земеделска техника, но ще се опитам да предложа критерии за общинските мерки. Мярка 321 е за ВиК инфраструктурата. Тук надвишението е най-голямо. Преди няколко месеца приехме изменение в Закона за горите, за да решим десетилетен проблем – как въздействат инвестициите във ВиК сектора по отношение на цената на услугата. През последните 20 години ние правихме като държава нещо, което не беше полезно – не се водеше нормална амортизационна политика. Затова дълготрайните материални активи в сектора ВиК са на смешната стойност 500 млн. лв. Най-важното е, че оттук-нататък ще има амортизационни отчисления върху новите активи – по линия на държавното финансиране и по линията на Оперативната програма околна среда, и по линията на Програмата за развитие на селските райони. Дори да реализираме ресурса по тази мярка – 800 млн. лв., той надвишава 1,6 пъти досегашните активи. Това ще има сериозно въздействие върху цената на услугата.
Изменението на закона беше публикувано на 23 юни. Имаше тримесечен преходен период. От днес започва да тече тримесечният срок до 23 декември за формирането на асоциациите по ВиК.
Предлагам да се сложи допълнителен критерий – тези асоциации, които в момента се формират на регионално равнище между държавата и общините, да оценят въздействието на тези 427 проекта върху цената на услугата през амортизационните отчисления. Това може да стане естествен подбор на намаляване всички общини, които имат право да кандидатстват, са около 220. Средно общините имат по два проекта. Затова на базата на този критерий сумата може да бъде оптимизирана. Критерият е обективен, защото засяга цената на потребителите на услугата. На всички ни се иска в 5200 населени места извън градовете да има канализации, водопроводи и пречиствателни станции, но това е процес, който ще продължи дълго – не защото няма пари, инженери и строители, а защото цената на услугата ще стане непоносима за българския потребител.
ЮНАЛ ТАСИМ: Приветствам идеята да се прехвърлят недостигащите около 60 млн. лв. от мярка 141, но ако тази идея – да се върви в дълбочина, тоест досега има оползотворени около 10 млн. лв., а оттук-нататък я има, я няма 10 млн. лв., и с това да приключим тази мярка, ще бъде огромна грешка. Когато говорим за пари, има две активни страни. Първата страна са бенефициентите – физически и юридически лица, и общини. Смятам мярка 141 за активност на самата държава. Ако кажете, че тези 273 милиона трябва да се прехвърлят в други сектори, това означава, че държавата не се ангажира да се занимава с полупазарните стопанства. При стартирането на тези програми в Гърция, тяхното правителство е командировало служители в селата, които са питали хората какво им е необходимо. Проектите са правени от служителите, а не от бенефициентите. Натоварихме се с бумащина земеделския производител с три-пет крави, а сега искаме да направим модерно говедовъдство. Той обаче не е в състояние да попълни формулярите правилно. Тогава чиновниците казват, че по-нататък не може. Тук става въпрос за политика. Ще подкрепим ли тези малки стопанства да станат нормални? За българските условия те ще бъдат гръбнакът на животновъдството. В Холандия например под 50 крави не може да има ферма. Ако такава е нашата идея, ще сбъркаме. Надявам се да не се отказвате Държавен фонд „Земеделие” да отиде при най-нуждаещите се и да им обясни нещата, а не да чакат. Въпросът е политически – или ще подпомагаме само големите фермери, или всички, като се знае, че средните фермери са гръбнакът на нашето земеделие.
За публичните мерки. Много общини не са подали проекти. Никъде не е казано, че европейските пари трябва да се разделят на 271 общини. Това зависи от активността и необходимостта на отделни региони. Например община Златица има един общински град и едно село. Там най-много ще има един проект, а може и да няма – зависи от активността на общинския кмет. Не бива да се случва принципът „на всички по равно”.
Вярно е казаното от господин Абазов, че са сумирани цифрите на претенциите на бенефициентите и се смята, че има недостиг. Но там има точкуване и други критерии, които трябва да се вземат предвид. Не трябва проектите да се спират, а да се подбира най-доброто и да се подпомагат.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Тасим, предложението ми за покриване на дефицита по мярка 112 от мярка 141 беше продиктувано от факта, че в момента от 282 млн. лв. бюджет са предадени проекти за малко над 9 млн. лв. Дори да вземем тези 65 млн. лв. от оставащите 273 млн. лв., това няма да навреди. Предложението е на базата на анализа на досегашните цифри.
Държавата не абдикира. В тази посока е и решението ни – Службата за съвети в земеделието, чиято работа е онова, за което вие говорите, да отиде при земеделските стопани и да ги пита от какво имат нужда, като им покаже възможностите на общата селскостопанска политика. Когато чиновниците употребят израза ОСТ, земеделските производители не разбират за какво става въпрос.
Направили сме анализ и оценка, че дори да вземем 65 млн. лв., за да покрием дефицита в мярката „Млад фермер”, то в мярка 112 има препратка към мярка 141. Те са близки и делението е условно. Трябва да активираме хората. Ако спрем мярка 121 в частта „селскостопанска техника” и ако обезкръвим мярка 141, то какво правим?! Трябва да търсим баланс.
ПЕНКО АТАНАСОВ: На нас ни е нужна стратегия за развитие на селското стопанство, но я нямаме. Сега „гасим пожари”, за да спасим ситуацията. Най-важно е стратегията да бъде подкрепена от всички политически сили или подкрепена в голяма степен. Трябва да можем да кажем на фермерите: „Добре е да развивате животновъдство с 5-10-20 крави”, но трябва да можем да им кажем какво ще получат срещу това. Трябва да има научна разработка в това отношение, за да не се изпада в подобна ситуация в бъдеще.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Във всички изказвания става дума за целесъобразност. Европейската комисия обаче не позволява да бъдат отхвърлени проекти по целесъобразност, след като са приети по правилата. Опасявам се, че в момента нямаме полезен ход. В медиите беше съобщено, че някъде по проекти се купуват камери за видеонаблюдение между две села и т.н. Ако всички проекти отговарят обаче на изискванията на Европейската комисия, ние ще трябва да хвърлим пари и в нецелесъобразни проекти.
Нямам конкретно предложение, но трябва да се съсредоточим как законово да отидем в целесъобразност. Най-много пари липсват в публичните проекти на общините. Не подценявам мярка 121, но там решението е по-лесно. Проблемът е при големия дефицит, където ще трябва да се намери законовата форма и да бъде съгласувана с Европейския съюз.
Общините въпреки своите дефицити в бюджета са успели да отделят пари за проектиране, за консултантски услуги. Може би голяма част от парите са на кредит, но много от проектите се спират и така голяма част от българските общини ще останат без подобряване на своята инфраструктура, с дупки в бюджетите си и без реализирани проекти.
Трябва да се търси решение в двете мерки с най-голям дефицит. Трябва да делегираме подкрепа на Министерството на земеделието и храните да намери всички възможни начини и да се проведат преговори с Европейската комисия.
НИКОЛАЙ МЕЛЕМОВ: В Родопите земеделието е много раздробено и там основният момент е чиновникът от службата. Моля господин министъра да помисли за по-гъвкави мерки за стимулиране и санкции. Едрият собственик намира начини и се оправя със службите, но дребните собственици не могат.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Имах среща в Смолян със службите и служителите там повдигнаха въпроса, защото има специфика. Това беше мотивът ми да отговоря на госпожа Плугчиева по отношение на нейния законопроект – да станат държавни служители. При държавните служители няма вариант за стимулиране или за редуциране на заплащанията. Единият вариант е по програмата за развитие на селските райони – по техническата помощ. И досега са раздавани материално-технически стимули на служителите на Държавен фонд „Земеделие”. Друг е въпросът доколко целесъобразни са били те и дали са довели до това, за което са раздавани. В управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” е коментиран въпросът – тези, които работят, ако са проактивни – да се срещат със селскостопанските производители, да се информират за техните нужди и да ги подпомагат, тогава да получават пари. Работи се в тази посока.
БЮРХАН АБАЗОВ: Според мен нещата се разделят на две направления – политическо и техническо. Ние трябва да изразим своята позиция за развитие на земеделието оттук нататък, дори и след 2013 г. В политически аспект трябва да има голяма яснота кой сектор, кой подсектор, коя група, кой сегмент от нашето земеделие насърчаваме и финансираме, преструктурирайки мерките.
Чисто техническото решение е да се въведе рамкиране, точкуване или нещо друго, но проекти трябва да се отсеят. Не всеки проект е обезпечен с пари. А как ще отсяваме проектите – това е чисто техническото решение.
Защо стигнахме до положението да имаме повече проекти, отколкото пари? Поне на шега някой да беше казал, че е направена много хубава информационно-разяснителна кампания и е насърчил земеделците-бенефициенти. (Оживление.)
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ориентираме се към приключване.
Предлагам на членовете на комисията да гласуваме нашата подкрепа на предложените мерки от управителния орган на програмата, от ръководството на Държавен фонд „Земеделие”, които основно мога да обобщя в две стратегически точки:
Първо, предложените мерки за решаване на проблема с мерките, по които подадените заявления за подпомагане надхвърлят общия бюджет на съответните мерки, и решаването на този проблем в аспект всички подадени заявления да бъдат разгледани, да бъде осигурено финансиране по всяка от мерките с надхвърляни бюджети и да се получи справедливо отношение и справедливо разглеждане на всички подали заявленията. Действията по отделните мерки бяха представени.
Второ. Да подкрепим намеренията за поставяне пред Европейската комисия въпроса за разглеждане преструктурирането на бюджетите по отделните мерки на програмата за развитие на селските райони.
Конкретизация по т. 1: спиране приема на заявленията за подпомагане по мярка 121 – за земеделска техника, с оглед надхвърляния бюджет в размер на 35 млн. лв. Това е наложително, за да не въведем в заблуждение бенефициентите.
Който е за подкрепа на тези решения, моля да гласува.
За – 20, против – няма, въздържали се – 2.
Подкрепяме изпълнителната власт.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Танева


Стенограф:
Карамфил Матев