Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, № 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009 г.за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 16

На 9 декември 2009 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, № 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009 г.за първо гласуване.
2. Текущи

Заседанието бе открито в 16,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми дами и господа, имаме кворум и можем да започваме. Днешното заседание е редовно и предварителният дневен ред е от две точки:
точка 1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, № 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009 г.за първо гласуване и
точка 2.Текущи.
Има ли други предложения към дневния ред? Ако няма, приемаме, че ще работим по този дневен ред.
С разпореждане на председателя на Народното събрание за становище ни е изпратен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, № 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009 г., като ние не сме водеща комисия и следва да дадем становище. Законопроектът е внесен от Министерски съвет с вносител Министерство на околната среда и водите.
На днешното заседание присъстват представители на Министерство на земеделието и храните, както и неправителствени организации.
Давам думата за становище на колегите от Министерство на земеделието и храните по законопроекта.

МАРИАНА НИКОЛОВА, директор на дирекция “Правно-нормативни дейности” в МЗХ: Към момента Министерство на земеделието и храните подкрепя така предложения проект на Министерски съвет, но принципна позиция следва да изрази вносителя, т.е. представители на Министерство на околната среда и водите. Към момента нямаме бележки и допълнения, подкрепяме проекта така както е представен.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Други становища, колеги?

ЮНАЛ ТАСИМ: Госпожо председател, този закон е много сериозен и ще породи дискусия не само днес, но и в зала. Няма представител на вносителя.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В друга комисия са, но ще дойдат.

ЮНАЛ ТАСИМ: Интересно ми е с какво мнозинство ще отхвърлим този закон!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще видим на края с гласуването. Заповядайте, г-н Цветанов!

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Вече изразих моето становище в Комисия по европейски въпроси, ще го повторя накратко. Вярно е, че ние сме дължни да се съобразим с европейските изисквания и да ги приложим към нашето законодателство, но според мен трябва да използваме всяка една възможност, която да ни позволи да провеждаме собствена политика в тази област. Това е една особено чувствителна сфера, в която много внимателно трябва да се работи. Генномодифицираните организми представляват растителни или животински организми, в които в генния код е прикачен един ген, чрез който се постигат определени желани качества от съответния организъм. Мога да дам за пример….в генната информация на определен организъм се прикача определен ген, на определено място от друг организъм, това може да бъде от бактерия на растение, от едно растение на друго растение, от едно животно на друго животно…. Говоря по принцип, обяснявам какво представляват генно модицифицираните организми, защото те могат да бъдат растителни и животински. Бих искал да ви уведомя, че по настоящем науката е в състояние да разчете генната информация на различните организми, в т.ч. и растителни, но една голяма част от нея смята за безполезна. Това според нас не е така, това произлиза от нашето неразбиране на всички онези механизми, които движат еволюцията и функциите на тази генетична информация. В никакъв случай не може да се съгласим, че човечеството е достигнало това ниво на познанието на което може да си позволи да извършва генни манипулации и да е наясно с всички последствия, които биха могли да бъдат предизвикани от тези манипулации и освобождаването им в околната среда. Специално за растителните организми, ние знаем че генно модифицираните организми могат да се опрашват свободно с други, негенно модифицирани такива. И от гледна точка на биологичното земеделие, което според нас трябва приоритетно да развиваме трябва да ни е ясно, че в момента, в който започнем да освобождаваме генно модифицирани организми в природата трябва да забравим за биологичното земеделие.
В § 32, чл.52 се правят следните изменения: ал.2 се отменя. “Ал.2 Министърът на околната среда и водите отказва да издаде разрешение за освобождаване на генно модифицирани организми в околна среда при наличие на поле в съседство с биологичен начин на производство.”
Което означава, че ние на практика ликвидираме биологичното земеделие, тъй като едно поле с генно модифицирани организми в съседство с поле, което развива биологично земеделие, по въздушен път се получава опрашване и се получават едни странни комбинации от генно модифицирани и немодифицирани организми, които не е ясно как ще се развият. Не е изяснено и въздействието върху живите организми от консумацията на генно модифицирани растения.
В САЩ са правени опити с мишки, на които са били давани генно модифицирани домати и те са отказвали да се хранят с тях. Впоследствие са хранени принудително и за две седмици около 15 % от тях са загинали.
Ние сме против отмяната на чл.79 и чл.80 от параграф 55, които гласят, че се забранява освобождаването в околната среда и пускането на генно модифицирани организми като тютюн, памук, маслодайна роза, пшеница, лоза и всички зеленчукови и овощни култури.
И другият член – забранява се освобождаването на генно модифицирани организми в територии, включени в националната екологична мрежа, което означава, че ще освобождаваме генно модифицирани организми в зоните по “Натура 2000”. И какво ще се случи с естествената природна среда в България не е ясно. Основното е, че трябва да решим какво земеделие искаме да развиваме – биологично земеделие, което ангажира повече работна сила, повече материали и по-висока цена, или отглеждайки генно модифицирани организми, които вярно, дават голям добив, но знаем, че има години, когато добива е малък, но добра възвращаемост, от години с голям добив, но няма къде да реализират своята продукция.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, генно модифицирани ли са сортовете, които отглеждаме сега пшеница, царевица, слънчоглед, говоря по принцип. Според мен всички налични сортове в страната и не само са генно модифицирани, защото целта на селекцията през годините е била да се промени определено качество, което да работи за хората. В началото на 20 век слънчогледа е бил градинско цвете с масленост между 11 и 15 %, до 30-те години на 20 век маслеността му в лицето на селекционния натиск става 30 %. Сега се радваме на слънчоглед с масленост малко под или около 50 %. Питам – слънчогледа генно модифициран ли е или не? Според мен има страх от думата “генно модифицирани организми”. Много често научните достижения са били обявявани като нещо лошо, нещо вредно, че се намесваме в природата. Аз съм един от защитниците на на това. В предишния мандат вкарах промяна в закона и исках поне за царевицата да не важи или поне в тази степен, понеже царевицата няма диви роднини, тя поне да може да бъде разрешена за научни изследвания. Сега законът отваря много широко вратата, независимо от моето мнение, знам какво ще кажат и противниците на това и то беше казано в определена степен от колегата. Но мисля, че вървим срещу течението излишно. Разбира се, необходими са пространствени изолации, както са заложени в Закона за посевния и посадъчния материал, различни са културите, при самоопрашващите се риска е много нисък, при кръстосано-опрашващите се има такъв риск, но пък затова и пространствените изолации са значително по-големи, така че лично аз ще подкрепя закона. Но в същото време апелирам към вносителите, съжалявам, че ги няма, искам да чуя и тяхната позиция по въпроса. Да, науката иска по-широко отваряне на вратите, но в същото време регулации са необходими винаги.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Атанасов. Други изказвания? Г-н Цветанов, заповядайте!

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Нещо като реплика. Не може да сравняваме процесите на селекция с генното инженерство, тъй като процесите на селекция са подължителни и в тях се създават определени породи и сортове, но това не става с генни манипулации, а по доказани способи. В процеса на генната манипулация в съответния генетичен код се прикача ген, който в повечето случаи не е от този растителен вид, може да е от бактерия. Не виждам каква е връзката. И апелирам колегите много внимателно да се замислят, защото ние непознавайки в дълбочина смисъла на т.нар. генетична информация в растителните организми си позволяваме да извършваме манипулации. Преди няколко стотин години една девойка на 19 години Мери Шели пише “Франкенщайн” и много добре е да си припомним какво се случва в края на тази книга. Творението унищожава своя създател.
Вярно е, че трябва да се съобразяваме с европейското законодателство, но лично аз смятам, че е по-добре известно време да плащаме глоби, докато постигнем широк обществен консенсус по въпроса.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Само една реплика към колегата. Генетичният код е универсален – има пет нуклеотида, които оформят тази негова универсалност – аденин, тимин, гуамин, цетозин и лацил. Различното им съчетание и последователност дава разнообразието на света , в който живеем. Смятам, че обикновенна селекция е генна модификация. Да, бавно става, но чрез методите на селекцията – какво е мутагенеза? Торпилира директно веригата на ДНК, променя тези съотношения и се появява признак, който на нас ни е необходим. С тези методи, това става значително по-бързо, а ние се съпротивляваме срещу тях. Имам усещането, че по-скоро въпросът е политически, отколкото от научна гледна точка, защото рискове вероятно има, но поне от практиката досега особено в растителната селекция не е доказано, че може да бъде вредна.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, не познавам по-продължителна и по-ожесточена дискусия от тази по приемането на Закона за генно модифицираните организми. Тази дискусия върви повече от 10 години. По този въпрос няма партийни и политически решения. Хора от една и съща партийна и политическа общност обикновено заемат и отстояват диаметрално противоположни научни и граждански позиции. И това е нормално. Няма единна обща и докрай аргументирана позиция. Има наложени споразумения и приети норми, които са резултат на по-голямо или по-малко влияние, което е институционализирано. Като председател на Комисията 4 години в предишния мандат, съм бил подлаган на невероятен натиск от различни страни за съпричастност към изменения в закона в определена посока.
Малко от историята. Преди много години дискусията започна с икономически аргументи и противоборства. Какво ще спечелим от по-високите добиви, повече и по-евтина продукция и какво ще загубим – наличието на биологично земеделие, високи цени и продукция, която ще бъде непродаваема. За да стигнем до спорове на ниво, което демонстрирате пред нас отстоявано от най-големите учени на България: акад.Атанасов стои от едната страна, водещ български учен със световно признание в тази област и млади хора, ръководители на неправителствени организации, които с не по-малко аргументи и ярост защитават другото. Ще ви кажа как се появиха някои от текстовете на този признат като един от най-рестриктивните закони във всички европейски страни.
Член 79, който сега искаме да отпадне – той не е приет от глупаци. Как дойде идеята за 4 вида да бъде не само освобождаването в околната среда и пускането на пазара, а в един по-ранен етап беше реализирана норма, която стига до фундаментализъм – бяха забранени научните изследвания върху четири култури. Аз бях автора на идеята за българската маслодайна роза и не от научни съображения, а от чисто комерсиални. Защото е безспорно, че българската маслодайна роза дава най-доброто, без аналог продукт – българско розово масло. Единствено една съседна страна се опитва с много усилия и реклама да се доближи до нас. Моята теза беше, че каквито и подобрения да станат на този вид, тя може да стане не толкова красива, а да стане като холандската, но няма да бъде българската маслодайна роза. Продуктът е съчетание от това изменение и приспособяване на този вид към тези природни и почвени условия, които са го направили уникален. Такива бяха разсъжденията. Щом е признато, че българската маслодайна роза дава най-доброто в света, което е възможно, тогава предложих и в много остра борба се прие, че ще изключим дори научните изследвания.
По-късно под натиска на това, че не е съвременно и не е допустимо на науката да се слагат граници, ние променихме този текст и той вече казва, че в съответните регулирани условия могат да се правят научни изследвания, но остана текста, че дори да се правят такива изследвания се забранява освобождаването в околната среда и пускането на продукти от тези видове. Сериозни бяха мотивите за тютюна, за българската лоза, за маслодайната роза, зеленчуците и овошките. Беше казано, че министъра на околната среда може да променя списъка, но според мен е много рано да правим такава радикална промяна в тази част на закона.
В края на миналия парламент г-жа Манева и г-н Костов бяха вносители на един вариант на закона, г-н Васил Калинов беше вносител на друг вариант, ставаше дума за много по-ограничена промяна на закона, специално за царевицата, аргументите които казахте, имаше нагласа за този ограничен вид за промяна. Още повече, че тогавашното ръководство на МЗХ настояваше това да стане непременно, дори да стане в Закона за фуражите, ако не ме лъже паметта, ако не с изменение на Закона за генно модифицираните организми. Първият път една част от вносителите оттеглиха законопроекта. При второто гледане много яростната съпротива на неправителствените организации доведе до липса на кворум и така в миналия парламент не може да се реши този въпрос.
Безспорно има необходимост от уточняване на текстове, промени които налагат по-прецизния прочит на директивите, и съм съгласен да ги направим. Има неща, които не трябва да пипаме и това е чл.80, за който говори колегата. Не може да има такова политическо и човешко лицемерие, да ни казват, че сме втората страна в света по биологично многообразие, че наш дълг е над 50 % да е със статут на места от “Натура 2000”, това да е в рамките на националната екологична мрежа, да има ред, с който да се допуска всяко нещо в района на дадена територия и тук банкетно да кажем, че в тези територии няма да има режим, който да ограничава появата на онова, което може да води до модификация на предмета на защита. Против съм чл.79 и чл. 80 да ги пипаме на този етап.

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Реплика. Бих искал да отпадне и § 32, чл.52, ал.2 – предложението да се отмени.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предлагам да дадем думата на представителите на МОСВ. Присъстват г-жа Клементина Денева, която е главен секретар и г-жа Райна Хардалова.

КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Ако ми разрешите ще представя мотивите към този законопроект, а вече по специализираната материя към г-жа Хардалова.
Не можах да чуя цялото изказване на г-н Божинов, но за последната част гарантирам, че дискусията беше така. Наистина в резултат на натиска на неправителствени организации тези текстове не влязоха. Взимам повод от вашето изказване, за да направя няколко ясни разграничения. Законът е приет 2005 г., към 2005 г реалностите на България бяха – страна в процес на присъединяване, а не страна-членка. Към днешна дата сме в различна ситуация. Ние сме страна-членка и сме длъжни да спазваме изискванията на Европейската комисия в цялост. От април месец имаме наказателна процедура за непълноти при транспониране в законодателството на Директива 9881/ЕО, която от своя страна изменя Директива 90129 относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия, както и редица констатирани несъответствия от страна на Европейската комисия в Закона за ГМО, с Директива 2001/18 на ЕС относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицирани организми и отменяща директива на Съвета 90220/ЕИО. Това означава, че ние сме принудени да подготвим този ЗИД, за да направим транспонирането на директивата в цялост в българското национално законодателство.
Част от промените са насочени към уеднаквяване на националното ни законодателство и с разпоредбите на Регламент 1946/2003 г на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз относно трансгранично пренасяне на ГМО. Независимо, че регламента има пряко действие, добре е и националното ни законодателство да съответства с неговите разпоредби. А има разпоредми в настоящия Закон за ГМО, които не са съобразени със съответния регламент.
Общо взето дебата тръгна в Комисия по европейски въпроси относно това доколко сме длъжни да спазваме изисванията на ЕК при една наказателна процедура. Същевременно не искам да политизирам проблема. Към момента имаме 16 наказателни процедури, една от които е тази. Нямаме никакъв друг изход освен да съобразим нашето законодателств, в случая в частта за генно модифицираните организми с изискванията на ЕК. В противен случай страната търпи финансови санкции и може да стигнем до Европейския съд. Не искам да коментирам в детайли измененията. Дебата може да прецизира някои от текстовете на второ четене. По отношнеие на падането на забраните и либерализирането на режима, искам да ви кажа опасението на експертите, че в момента ако не либерализираме режима за отглеждане на генно модифицирани организми ще имаме последваща наказателна процедура.
По отношение начина на приемане на закона искам да кажа няколко думи, защото в другата комисия чухме упреци, че не е имало обществено обсъждане. От началото на октомври месеца законопроекта е на сайта на МОСВ, получили сме редица бележки от неправителствени организации и от някои колеги, държавни органи. Благодаря на колегите от МЗХ, те проявиха даже по-голяма заинтересованост и от нас. Държа да ви уверя, че тестовете които се предлагат на експертно ниво са обсъждани с експерти на ЕК, на експертно равнище е направено съгласуването с всички държавни органи, от неправителствените организации, който е искал е взел отношение. Не се съмнявам, че дебата ще се повтори на второ четене и ще се изправим отново пред същия въпрос, който г-н Божинов повдигна. Само че господа депутати, решението е във вашите ръце. Въпрос на политически избор е дали ще се придържаме стриктно към изискванията на ЕК или ще подължим с тази наказателна процедура и рискуваме последваща.
Ако имате конкретни питания по отношение на промените г-жа Хардалова ще отговори, но исках да очертая рамката. Проекта е приет от работна група 20 “Околна среда”, минал е на Съвет по европейски въпроси, минал е на работна група 7 също така, така че от гледна точка на експерти – всички експерти са го огледали. Аз съм юрист по образование, за мен е важно как да реагираме на една наказателна процедура от ЕК, а по същество за генно модифицираните организми г-жа Хардалова може да ви даде подробности.

ЮНАЛ ТАСИМ: Госпожо председател, уважаеми колеги, нашата група по никакъв начин няма да подкрепи този закон. Бил съм в делегация до Америка по този въпрос. Тогава водеща по тази тема беше земеделската комисия. И досега твърдя, че тази тема трябва да е на нашата комисия, а не на Комисията по екология и околна среда. След като се върнахме от Америка и видях за какво става въпрос, в прав текст обявих на американския посланик, че това в България не може да се случи, защото България има уникален шанс да остане България. По ред причини България не се развиваше достатъчно добре, в т.ч.и земеделието, но това пък ни даде друг шанс да излезем на пазарите с други продукти и да имаме наше лице.
Според мен, г-жо преседател, този закон първо е политически, после икономически и най-накрая научен. Затова тук трябва да бъдат и двамата министри – на земеделието и околната среда, да си кажат мнението. Уважавам мнението на експертите, но въпросът въобще не е експертен, не е само екологичен, не е само земеделски. Въпросът е политически. Още повече, че не сме водеща комисия, а толкова важен въпрос се неглижира. Този закон ще има последици за години напред. И трябва да се огледаме много внимателно какво става. Ако не транспонираме цялото законодателство за нас ще има санкции, но ние отиваме малко по-далеч. Експертите да кажат колко далеч отиваме от директивата. Трябва да защитаваме малко повече българското земеделие, защото в САЩ има цели щати като буферни зони, а тук намаляваме буферните зони до 100 м. Мога да кажа емоционално много неща, но този закон е политически, а управляващите показват неглежирано отношение към него.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим, искам да уточня, както и за протокола, че министър Найденов е извън страната и съответно становищата на двамата министри са представени като становища и отношение на техните екипи. Не сме водеща комисия – но това не зависи от нас.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Искам да попитам г-н Тасим дали може да отличи генно модифициран от немодифициран домат? И няма ли да го изненадам, ако му кажа, че ще хареса повече генно модифицирания. Това е едното.
Другото нещо, по което трябва да намерим баланса е, че не бива да се противопоставя биологичното земеделие на земеделието с генно модифицирани организми. Трябва да се намери линията, която да запази нашето биологично разнообразие във вида в който го имаме, спазвайки пространствени изолации, които са известни и приети в тази посока, така че според мен има място и за биологично земеделие, и за генно модифицирани организми и тяхното възпроизвеждане на територията на страната, и използването на продуктите. Между другото отдавна ядем генно модифицирана соя.

ЮНАЛ ТАСИМ: Колега, аз не споделям вашето виждане да не противопоставяме биологичното земеделие на генно модифицираните организми. Точно там е сблъсъка. Какво искаме съхраним? Българското земеделие, което да може да излезе на европейския пазар, а там под условие се консумират генно модифицирани храни, с много условия се произвеждат такива храни. Нашите стоки отиват за европейските страни, където изискванията са много по-големи. Имайте предвид, че половин Африка не признава генно модифицираните организми, независимо че имат проблеми с глада. Разбирам вашите пристрастия колега, вие сте научен работник. Разбирам, че говоря емоционално, но този дебат ще се пренесе и в зала. Не споделям начина на налагане на този закон.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на д-р инж. Светла Николова, председател на сдружение “Агролинк”.

СВЕТЛА НИКОЛОВА: В момента представлявам коалиция “Да остане природа в България”. Имаме сериозни притеснения, относно политиката, която правителството решава да поеме в областта на генетично модифицираните организми. Притеснява ни това, че неправителствения сектор не беше поканен на обсъжданията преди да бъде внесен ЗИД по Закона. Смятаме, че закона, който е приет 2005 г., въпреки че тогава не сме били страна-членка на ЕС, макар и с несъответствия с европейската директива, беше в съответствие с приоритетите на страна, интересите на българския земеделски производител и българския потребител. Също може да се аргументираме, че закона може да се промени, но не и да се промени неговата философия и дух. Отпадането от закона на чл.80 за забрана за отглеждане на ГМО в защитените територии е абсолютно недопустимо, нещо повече – ние искаме да внесем нов член , който да забранява отглеждането на монсантовия хибрид МОН 810, с аргументи, които сме приложили в редица писма. Този хибрид на “Монсанто” е забранен засега в 6 страни членки, които са хармонизирани изцяло с европейското законодателство. Тези забрани не са в противоречие с европейското законодателство в областта на генетично модифицираните организми. Винаги има възможности, защитавайки интересите на дадена страна и съобразено с европейското законодателство тези две неща да намерят своя баланс. Нашето предложение е това – да защитим интересите на българския земеделски производител, чийто пазар е в Европа, а в Европа 80 % от потребителите не желаят да купуват генетично модифицирани храни. Това е целта – да защитим българското земеделско производство и опазването на околната среда. Има много доказателства за вредите точно от този хибрид на “Монсанто”, има здравни рискове, и последици за биоразнообразието.
В документите, които ви раздадох ще видите цените, които се предлагат за генетично модифицираните култури. Икономическият интерес на българския земеделски производител е абсурдно да бъде свързан с прилагането на ГМО.
В Канада, 10 години след въвеждане на генетично модифицирана рапица и соя, в момента в Канада няма никаква друга освен ГМО, нито конвенционална, да не говорим за биологична. В Канада вече е забранено внасянето на каквито и да било генетично модифицирани други растения, поради необратимия ефект.
Бих искала да помоля, ако е възможно да дадете думата и на един земеделски производител г-н Илия Цонев, който е представител на пчеларите. Ние държим на факта, че промените в закона трябва да бъдат широко обсъждани, защото това засяга цялото общество.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Думата поиска г-н Цонев от Съюза на пчеларите. Думата поиска и г-жа Албена Симеонова, която представлява Асоциацията на биологичното земеделие в България.
Искам да ви помоля да бъдете малко по-кратки в изявленията си, за да може да приключим в обозримо време тази вечер.
Второ, на забележките на г-жа Николова, че неправителствените организации не участват в обществения дебат по този закон – смея да твърдя, че това не е така. В комисията по земеделие и гори, това и колегите от опозицията мисля, че ще потвърдят, по всички законопроекти, които досега сме разглеждали сме канили представители на неправителствения сектор. Естествено в нашето законодателство има пропуск по отношение уреждане представителността на неправителствения сектор, но скоро и това ще бъде решено. В момета сте тук, участвате в този дебат и по този начин смятам, че се съобразяваме с мнението на неправителствения сектор.
Господин Цонев, имате думата.

ИЛИЯ ЦОНЕВ: Благодаря. Има твърде много заблуди и ниска информираност на населението относно опасностите от генетично модифицираните организми. Нито един от търговски разпространените генетично модифицирани растения – соя, царевица и други, не е създаден, за да повишава добивите. В тях са внедрени гени за борба с някои инсектициди и плевели. Добивите от тях са равни на обикновените, даже в много случаи са по-малки. Те главно унищожават вредители. А от там идват и нови проблеми. Предназначени са да унищожат един вредител, но заедно с него унищожават и полезни насекоми. Същото се отнася и за хербицидните внедрени гени, които унищожават плевелите. А се оказва, че плевелите много бързо се адаптират и стават т.нар. суперплевели. Отровния пестицид не им действа и на практика следващите години трябва да се влагат многократно повече пестициди, за да се борим с тези супер плевели. Т.е. заблуда е, че ще увеличим добивите. Цените на тези семена също са много високи, африканските страни не могат да ги купуват. Има още редица вредни фактори, а полезните са твърде малко и са със съмнителен характер. Но информация не достига до хората. Приетите със закона разстояния са формални. Невъзможно е съвместното съществуване на биологично и конвенционално земеделие. Беше даден примера с Канада. Същото е и в САЩ с царевицата. В Мексико дивата царевица вече е генетично модифицирана, това е установено. Няма граница за разпространението. България е втората страна по биоразнообразие след Тибет, няма друга държава в Европа с такова разнообразие. Имаме шанса да държим монопола по производство на биологични продукти, тъй като заможните хора по света масово търсят такива продукти. Не бива да си отравяме природата.

АЛБЕНА СИМЕОНОВА: Аз съм един най-големите биоземеделци в страната, не съм председател на асоциацията. Могат да същесвуват конвенционалното с биологичното земеделие, аз съм пример за това. Но колегите ми не използват генно модифицирани организми. Мога да кажа на г-н Атанасов, че селекцията е различна от генната модификация и тя е онова, което не може да стане по естествен начин в природата. Гените се манипулират по такъв начин, по който в природата това е невъзможно да се случи. Най-опасното е, че в природата те могат да се смесят непредсказуемо и безконтролно. Това е което ни притеснява, това е което притеснява всички земеделски в европейските страни и в България. Ние сме подписали протокола от Картахена, който ни задължава да включим обществеността, когато се взимат такива решения. Благодаря на Комисията по земеделие, че ни даде възможност да участваме. МОСВ – какво означава да качите проекта на сайта си? Знаете ли колко земеделци нямат компютри? След като искате да променяте закона, пратете проекта във в.”Фермер”, ние четем този вестник. Или по друг начин ни информирайте. Длъжни сте да осигурите информация и да публикувате взетите решения. Вярно е, че европейското законодателство е едно от най-стриктните по отношение на генно модифицираните организми. Но то е и едно от най-критикуваните. Какво предлагате в момента – в чл.32, чл.79 и чл.80 вие предлагате да се разрешават случаите един по един, субективно. Как може да вярваме, че тези случаи ще бъдат решени честно. Не случайно единственият разрешен хибрид на царевица е МОН 810 и независимо от това 6 държави са я забранили. Ние сега искаме да разрешим традиционни български култури като тютюн, роза, лоза, пшеница , всички видове плодове и зеленчуци. Колко е голяма българската държава, че да я подлагаме на генетичен експеримент? Ние сме една от най-красивите страни, нашите земеделски стопанства са уникални. Онова което трябва да направите – не позволявайте чл.52, 79 и 80 да бъдат променяни. Нека останат в този вид. Има юристи, които няма да допуснат да се плащат санкции, ще се намери начин да се реши този въпрос. Но не подлагайте на субективизъм дали да бъдат допускани генно модифицирани организми.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища?

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Имам въпрос – какви са проблемите на Гърция с комисията, какви са особените възражения на Унгария и възможно ли е една Полша и България да бъдат третирани по един и същи начин, когато Полша има 5 % от територията си като “Натура 2000”, а България повече от 35 %. ЕС трябва да гледа комплексно. Не е възможно всички норми да действат еднакво, тотално и навсякъде.

РАЙНА ХАРТАЛОВА: Благодаря. За да отговоря на въпросите и повдигнатите в дискусията проблеми, искам да отбележа няколко неща. Цялата работа с генетично модифицирани организми в контролирани условия, както и освобождаването в околната среда и пускането на пазара са на разрешителен режим. Т.е. следват се едни много стриктни процедури, основен елемент от които е оценката на риска. Оценката на риска се предоставя на комисия, в единия случай когато е свързано с работа в контролирани условия и освобождаване в околната среда се оценява от комисия, съставена от хабилитирани учени, представители на държавните институции и неправителствени организации. Това е консултативната комисия към министъра на околната среда и водите, която консултира и министъра на земеделието и храните. В другият случай, когато става дума за пускане на пазара на генетично модифицирани организми, храни и фуражи, които съдържат такива, тогава оценката на риска, процедурата се води на ниво ЕК, тъй като става въпрос за общ европейски пазар и фактически там се оценяват заплахите, които могат да бъдат предизвикани от генетично модифицираните организми. И в двата случая има предвидени процедури за обществено обсъждане, където всеки може да изрази своето становище, което след това се взима под внимание.
Директивата не въвежда общи забрани, както е в случая с чл.-79 и 80. Тя предвижда възможност за налагане на временна забрана,т.нар. предпазна клауза, която по същество е временна забрана за определени територии и за определен вид генетично модифициран организъм. Това е случая, от който са се възползвали сега цитираните държави. И Унгария, и Австрия, и Германия, и Полша. Моята информация за Гърция е, че имат парламентарна резерва. Не съм юрист и в момента не мога да коментирам като казус какво представлява, но те са се възползвали от това.
Това, което целим със ЗИД на Закона за генетично модифицираните организми е привеждане на нашето законодателство в съответствие с изискванията на европейското. Не става върпос за политически решения, това няма да коментирам. Съгласна съм, че трябва да се проведе голям обществен дебат по отношение политиката спрямо генетично модифицираните организми, но това не е цел на закона. Ние също може да се възползваме от тази предпазна клауза. Засега нямаме постъпили заявления за генетично модифицирани организми. Когато това стане, може да се възползваме като другите европейски държави.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По въпроса за “Натура 2000”?

КЛЕМЕНТИНА ТЕНЕВА: С обещанието да дадем подробен отговор на г-н Божинов, защото не се чувствам специалист в сферата, но доколкото разбирам изискването на директивата е да няма обща и глобална забрана във вида в който е, а да въведем механизъм, чрез който да преценяваме да има ли такава забрана или не. Именно това е нашето предложение в закона. Да няма директна забрана, а да има оценка на риска. За второ четене ще имате информацията.

ЮНАЛ ТАСИМ: Точно защото България е с голяма територия по “Натура” не би трябвало да има санкции за неспазване и неприлагане на закона в неговата цялост.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, изслушах внимателно дискусията и си дадох сметка, че това е закон, който трябва да се разглежда в две направления – едното, синхронизиране с европейската директива, за да избегнем санкцията, и второ – в дълбочина на темата. Мога да направя констатацията, че много малко хора на тази маса могат да навлязат в дълбочина на темата. И следващия път, на второ четене, бих предложил, да, ние може да присъстваме на второто четене в Комисията по околна среда и води, и ще поканим хората, които според мен разбират от това нещо, а именно доц. Божинов, декан на Аграрния факултет в Пловдив, проф. Иван Минков декан “Микробиология” в Пловдивския университет, Геновева Начева – Института по микробиология на БАН, разбира се акад. Атанасов и Райчо Динков, професор от биологически факултет на Софийския университет.
Бих искал да ви кажа, че земеделието като практикаи наука се развива в няколко степени. Като практика това е конвенционалното, традиционното земеделие и органичното, или биоземеделието. Следващият етап е генно модифицираните организми и четвъртия етап са нанотехнологии. Ние докато въвеждаме третия етап, държавите около нас работят и инвестират в нанотехнологии в земеделието. Респективно това се отнася и за българската наука. Тя определено среща негативни оценки, че не ражда приложно земеделие, свидетели сме, че в тази криза разчита от държавния бюджет на по-малко средства, но това е един от пътищата, където нашите институти с международни проекти могат да привлекат средства и да развиват нашия потенциал. Аз съм икономист по образование, но границата между органично и ГМО-земеделие е в една лаборатория. В Европа царевицата е върху 1 млн.дка, това означава намаляване на пестицидите, химията която се хвърля, икономията на вода, защото в Южна България царевица не става, защото няма въздушна влага. Искам да ви кажа, държавите които са против този закон в Европа – Австрия, Унгария, Люксенбург, Гърция, като с изрична забрана са Малта, Кипър и Латвия. Подкрепящи философията на генно модифицираните организми са Англия, Ирландия, Холандия, Швеция, Финландия, Естония, Испания, Португалия, Дания, Полша, Италия. Забележете производители са Чехия, Словения, Румъния. Ние говорим теоретично за един продукт, а очакват разрешение тридесет продукта.
Дадох си време да се запозная с тази тема. Този вид продукти в земеделието обслужва големите фермери, в света 1 250 млрд.дка се засяват с такива продукти, като ги отглеждат 13 млн.фермери. 90 % от тях са дребни фермери със земя до 500 дка. Испания е страната с най-голямо биологично разнообразие, страната която захранва Европа със зеленчуци и плодове и тя е страната, в която трите вида земеделие се развиват успешно.
Не знам от Съюза на пчеларите на база какъв опит представиха своята теза, защото те са много и работливи и практични хора, но следва да посочат откъде е информацията им. Да се стъпва на популярна литература и да се посочва като довод в Комисия по земеделие в Народното събрание е несериозно.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми г-н Гюзелев, наистина се отнасям с голямо уважение към вас и се вслушвам във вашите думи по повод посочените имена. За мен стойностен човек е не този, който знае всичко за всичко, а този който знае кой знае повече от него. Хората,които споменахте – десетки часове сме работили с тях, тези текстове не са измислени от политици, тези текстове не са променяни от нас. Вземете последната книга на проф. Божинов, случайно съвпадение на имена, там той пише, може да е нескромно, за моя принос да променим закона специално за памука и с икономически и научни аргументи, и формата беше намерена, за да не влезем в дълбок конфликт с противоположни тези. И сега трябва да постъпим така и да намерим мярата. Мярата е между рационалното, онова което доминира в европейската общност, и онова, което е наш периметър, който трябва да запазим. Ще намерим този баланс. Предлагам да се пипаме чл.79 и 80. И ще направим една необходима малка крачка, а не голям компромис, за който после да съжаляваме.

ЮНАЛ ТАСИМ: Аз съм съгласен, че България трябва да развива приложна наука, но това става с много пари, но тук в случая не става въпрос за продукт на българската наука, който ще се приложи в земеделието. Ако случая беше такъв, аз пръв щях да гласувам. Но тук става въпрос. Бил съм централата на Монсанто, които правят 40 млрд. От хибридни семена – трябва да кажем на ясен език – ние ще внасяме семена, ще ги произвеждаме, ще продаваме. Следващата година този цикъл се повтаря и с годините ще се натрупват проблеми в България. Консерватизмът е по-скоро полезен за България, отколкото вреден. Нека не потивопоставяме желанията за голяма, сериозна наука, за нанотехнологии и т.н.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Госпожо председател, колеги, аз също внимателно слушах дебата. Явно проблемът е дискутиран във времето, също съм участвал в дебатите от страна тогава на неправителствения сектор. Това което искам да добавя като аргумент в полза на това, че трябва да се либерализира законодателството, това е, че генно модифицираните организми съществуват и се използват в голяма част от страните в света. В Европа има внос на такива генно модифицирани храни. Основно това е соевия шрот, който е основата на изхранването на птиците и на свинете, с които се хранят всички европейски консуматори. Като не либерализираме отглеждането на тези генно модифицирани организми в България ние поставяме в едно крайно неизгодно положение нашите земеделски производители. Така както потребителите имат право да знаят какво консумират – генно модифицирана, конвенционална или биохрана, така и фермерите имат право да произвеждат това, което сметнат че им е най-изгодно. Иначе както каза г-н Гюзелев – ние сме един общ европейски пазар и по никакъв начин нашите производители няма да могат да се конкурират с колегите им от Румъния, след като при тях е разрешено да ползват хибриди, които са икономически по-изгодни. И да не забравяме, че един от основните въпроси за решаване в генното инженерство, това е изграждането на сухо устойчиви хибриди, които са едно от решенията да се запазят добивите и да се произвежда достатъчно храна в условията на глобално затопляне. Разбира се, трябва да сме внимателни, да сме умерени и да прецизираме нормите, по които ще се прави. По принцип мисля, че трябва да подкрепим на първо четене законопроекта и сериозния дебат да бъде между двете четения.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, при условие, че този законопроект се приеме на първо четене в Парламента, всички народни представители имат право на допълнения и предложения към текстовете на приетия на първо четене законопроект. Те ще бъдат обсъдени в комисията по околна среда и води, която е водеща, и на която могат да присъстват всички народни представители, но без право на глас. Всички ваши идеи за регулация и регламентация на предложения законопроект могат да бъдат реализирани.
Колеги, други становища имате ли? Ако няма предлагам да преминем към гласуване на първо четене на така предложения законопроект. Който е “за” моля да гласува.
“За” – 13 гласа “Против” – 5 гласа “Въздържали се” – няма.
С 13 гласа “за”, 5 “против” и нула “въздържали се” приемаме на първо четене по принцип законопроекта.
По т.2 има ли въпроси за разглеждане? Няма.
Колеги, закривам днешното заседание. Благодаря за участието!



/заседанието е закрито в 17,30 часа/



ПРЕДСЕДАТЕЛ

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА



……..знака