Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, № 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009 г.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
Комисия по земеделието и горите




ПРОТОКОЛ
№ 18


Днес, 26 януари 2010 г. се проведе съвместно РАБОТНО заседание на Комисията по околната среда и водите и Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, № 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009 г.
Списък на присъстващите народни представители се прилага.
Присъстват и: от МОСВ: Нона Караджова – министър на околната среда и водите, Райна Хардалова – началник отдел „Биологично разнообразие” и Калин Илиев – директор на дирекция „Европейски въпроси”; от неправителствените организации: Людмила Савева, Теодора Пирелкова и Александър Коджабашев – Инициативен комитет за граждани и родители, Светла Николова – „Агролинк” и „За да остане природа в България”, Веселин Дробенов – ЕК „За земята”, Димитър Кацов – Инициативен комитет „BG мама”, Илия Цонев - „Национална научна асоциация по пчеларство”, Ивелин Желязков – фермер и Стефан Гамизов – председател НПО и Веселина Ралчева и Албена Симеонова - Българска асоциация „Биопродукти”.
***
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, днешната работна среща е в следствие на проведените срещи с протестиращи неправителствени организации пред Народното събрание, но не виждам техния юрист тук, макар че днес преди обяд се чухме с него, че ще присъства. Ангажимент, който поехме с Комисията по околната среда и водите и Комисията по земеделие и гори, е да направим работна група за постигане на консенсус между текстовете на предложения законопроект между първо и второ четене.
На днешната работна среща присъстват представители на двете парламентарни комисии и всички неправителствени организации, които са изявили желание за това, както и вследствие на огромния медиен интерес, и представители на медиите. На свое заседание двете комисии определиха представители на работната група. На днешната работна среща присъства министър Нона Караджова, както и екип на Министерството на околната среда и водите. Има представители и на Министерството на земеделието и горите и на Министерството на здравеопазването.
Колеги, във връзка с работното протичане на днешното събиране ми позволете в началото да напомня каква е целта на днешната среща. Законът за изменение и допълнение на Закона за ГМО мина на първо четене. Целта на днешната среща е вносителите и депутатите – членове на двете комисии, да чуят позицията и конкретните предложения по текстовете на приетия на първо четене законопроект.
В залата за днешната работна среща е ангажирана до 15.30 ч., поради което ви предлагам следната организация на днешната среща. Моля всички, които желаят да вземат отношение по законопроекта, с конкретни предложения за промяна, изменение или отпадане на текстове от приетия законопроект, да се запишат за изказване. Г-жа Виолета Петрова ще приеме тази организация, за да има ред, а и лично не се познаваме всички. На вашето предложение там, където съответните представители на изпълнителната власт и най-вече министър Караджова са готови с отговор на това, те по принцип са готови, ще ви бъде отговорено. Това, което остава за дебат, ще бъде дебатирано на следваща среща между работната комисия по този закон, съставена от представители на двете парламентарни комисии и излъчени представители на неправителствените организации.
Днес бях уведомена, че представителите на неправителствените организации са общо шест и очаквам, че всеки момент може би ще дойде и техният адвокат, който ме уведоми за това днес преди обяд.
Докато започнем с изказванията, давам думата на г-жа Караджова за встъпителни думи може би.
НОНА КАРАДЖОВА: Благодаря за тази възможност. Аз наистина моля предложенията, които сега ще чуем, да са свързани с текстовете на закона, а не с принципен дебат за генетично-модифицираните организми, доколко са полезни, доколко са вредни и какви са научните изследвания и т.н., тъй като става въпрос за процедури, въвеждани в закон.
Второ, искам ясно да подчертая и това мисля, че могат да го потвърдят и двамата председатели на комисиите – на Комисията по земеделие и гори и на Комисията по околната среда и водите в парламента, че в обхвата на закона, който е предмет на настоящото разглеждане, не се включват случаите на продажба, пускане на пазара и въвеждане на територията на Европейския съюз на генно-модифицирани храни, на генномодифицирани фуражи, на генномодифицирани съставки, които могат да са съставки на храни, генномодифицирани съставки, които могат да се използват при производство на фуражи.
Тази тема е предмет на друг регламент на Европейския съюз, на други процедури на два отделни закона – Закона за храните и Закона за фуражите. В самия закон, който е предмет на нашето внимание в чл. 2 или чл. 3, изрично е записано, че от обхвата на Закона за генетично модифицираните организми се изключват Законът за храните и Законът за фуражите, които уреждат въпросите за генномодифицирани храни и генномодифицирани фуражи. Моля това да се потвърди от двамата председатели за да е ясно това. Предполагам, че нямате никакви възражения, за да започнем с това, което най-много тревожи хората всъщност.
СЪПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много благодаря за възможността да направим съвместно заседание на двете постоянни комисии в Народното събрание, особено на участниците в общата работна група между двете постоянни комисии и с участието на министър Караджова и на експерти от заинтересуваните министерства. Надявам се да чуем и тяхното мнение. Използвам случая, за да напомня на всички колеги, че основно дебатите около законопроекта се концентрираха върху няколко основни позиции, но и по време на дебатите на първо четене по законопроекта имаше общо съгласие по това, как се регулира работата с генномодифицирани организми и микроорганизми в контролирана среда, тоест в лабораторни условия, което е един от основните обекти на законопроекта на практика и в тази част нямаше спорове и по време на заседанията на постоянните комисии, и по време на дебатите на първо четене в зала на законопроекта. Това е една от основните задачи на законопроекта – регулиране на процедурите за работа с генномодифицирани организми и микроорганизми в контролирана среда, тоест в лабораторни условия.
Това, което предизвика дебати, са няколко позиции в проектозакона и аз ще моля всички колеги, членове на парламентарните комисии да обърнат внимание на това и представителите на неправителствените организации също да се концентрират върху текстовете на предложения ни законопроект, тъй като ние в момента не дебатираме нито Закона за фуражите, нито Закона за храните. Ние разглеждаме генетично модифицираните организми и възможността им за пускане в околната среда и въздействието, което те биха оказали върху околната среда. В такъв смисъл дебатите по отношение на защитни зони около защитени територии също влизат в част от спорните текстове, по които имаше изразени становища, има вече формулирани предложения и доколкото знам, има формулирана позиция и на вносителя на законопроекта за промяна на предложените текстове. Така че аз подкрепям в това отношение министър Караджова. Нека се концентрираме върху обхвата, обема и задачите на законопроекта, който в момента обсъждане, разбира се, имайки предвид и неговото общо въздействие в контекста на националната ни политика.
Благодаря ви.
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви. Може би ще се повторя с началното изложение, с което започнах и с молбата, която отправих към всички присъстващи, но за да бъде конструктивна днешната работна среща и да излезем от разминаванията, които имаше между първоначалния текст на законопроекта и предложението на неправителствените организации, да бъдем конструктивни и да водим дебата само и въз основа на текстовете, които са в законопроекта, приети на първо четене. Дебатът не е за това, защото в общественото пространство в последните дни дебатът се измести за това вредни ли са или не са генетичномодифицираните храни, нещо, което даже изобщо не е в обхвата на разглеждания законопроект. Нека да се концентрираме върху тези промени в закона, които практически регулират процедурата за приемане на решение за допускане на генетичномодифицирани организми в околната среда. Това са различни неща.
Подкрепям това, което каза колежката Искра Михайлова и изложението на министър Караджова.
Уважаеми колеги, по така предложения ми списък от колежката Петрова отново напомням, че времето, с което разполагаме, е до 15.30 часа и предлагам на всеки от вас, който вземе думата за предложение и становище, да се ограничи в рамките на две до три минути. Колеги, тези от вас, които са имали същите предложения, на които вече е получен отговор от министър Караджова, да не се повтаряме. Г-жа Веселина Ралчева има думата.
ВЕСЕЛИНА РАЛЧЕВА: Представлявам Българска асоциация „Биопродукти”, на която съм председател и Националната асоциация „Парфюмерия, козметика и етерични масла”, тъй като там членуват много производители на етеричномаслени култури, които ги отглеждат по биологичен начин и много розопроизводители, които се чувстват пряко засегнати от предложените промени в закона. В общи линии предложенията ни са в една и съща посока и затова ще говоря съвсем кратко и после ще дам думата на колегите ми. Ще видите, че почти няма кой знае какви различия в нашите предложения.
Както казаха предсадателките и на двете комисии, тук не става дума на генномодифицирани храни и за готови продукти с генномодифицирани организми. Проблемите, които се създадоха, са от идеята да има либерализация на закона в частта му за пускане на генномодифицирани организми в природата. За съжаление, ако другото е обратимо и днес можем да вземем едно решение, а утре това решение да решим, че е грешно и да го променим, то при пускането на генномодифицирани организми в природата няма начин да върнем решението си. Ето защо моля всички депутати, всички членове на тези комисии да се запознаят по-подробно с опасностите, които крие пускането на генномодифицирани организми в природата, с примерите, които имаме по света за такива земи, които, веднъж засадени с генномодифицирани организми, вече стават неизползваеми не само за биологично, а и за конвенционално земеделие. При малката територия на България ако веднъж ние пуснем генетично модифицираните организми в природата, скоро няма да остане пространство, незаето от тях. Ето защо нашите предложения са в посока да не се пипат членовете 79 и 80, които касаят един доста строг режим за пускане на генномодифицирани организми в природата, както и чл. 52, ал. 2, който касае забрана за отглеждане на генномодифицирани организми в близост до биологични полета.
Колегите ще се изкажат конкретно по тези текстове и по тези членове на закона. Знам, че тук ще ни се отговори, че режимът ще е много сложен и че пак решенията ще минават през Народното събрание. Но фактът, че сега този закон може да мине през Народното събрание сравнително лесно, ни кара да сме много притеснени от подобна процедура и за в бъдеще. Затова за нас забранителният режим е най-добрият начин, за да сме сигурни, че няма да има ГМО в природата. Има го в други страни-членки на Европейския съюз и бихме искали да знаем дали има конкретно искане от Европейския съюз за тези три члена. Иначе по останалата част от законопроекта, за която говорихте, която касае лабораторни условия, контролирани условия, етикетиране и т.н, ние нямаме никакви претенции.
Молбата ни е да не се пипат тези членове и да остане този забранителен режим, дори и с една друга цел. България има добър имидж на световните пазари в момента като страна с екологично чисти и вкусни продукти. Дори и да няма и едно заявление след това за пускане в природата на генномодифицирани организми, самият факт, че ще се чуе у нашите партньори тази новина, че тук се е либерализирал режимът и е допуснато изобщо законово да се отглеждат такива култури, вече ще повлияе на нашите пазари. Аз лично се занимавам с розопроизводство и с производство на розово масло и мога да ви уверя, че дори един слух, който се разнесе през миналата година, че в България се внася иранско масло и се смесва с българско, повлия изключително зле на нашите пазари и една година вече се обясняваме,че маслото ни е българско, натурално и чисто. Същото ще стане, ако нашите конкуренти само съобщят на партньорите си в Западна Европа и в Съединените щати, че в България вече е допустимо отглеждане на генномодифицирана роза и предполагам, че същото се отнася и за всички останали продукти.
Така че, моля ви, хубаво говорят министър-председателят, министърът на финансите, министърът на земеделието, че биоземеделието и екологичното земеделие са приоритет на България. Нека това да не остават само думи, тъй като до този момент биоземеделците сме на опашката на всички земеделски производители, без никаква помощ, а напротив, много често сме наказвани. Това е предмет на друг вид разговор с Комисията по з0емеделие и гори. Но ако сега се допуснат генетично модифицираните организми в природата, просто с биологичното земеделие в България ще бъде свършено. Това е, което имам да кажа.
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Преди да дам думата на г-жа Караджова, ако има предложения, моля! Казахте, че другите колеги ще мотивират това предложение. Има ли такъв, който желае да се изкаже?
ДИМИТЪР КАЦОВ: Участвах в Инициативния комитет, който се формира във Форума на „BG мама”. Загрижеността ми е като на гражданин, като на родител, като на човек отговорен, който мисли за това какво става в нашата страна.
Първото нещо, което аз поне искам принципно да чуя от всички политици, е каква е тяхната принципна позиция и политическа воля относно разпространението на генномодифицирани организми в България, дали те ги искат в България, или искат рестрективен режим.
Мисля, че основното, за което можем да мислим, е какви са възможностите на европейското законодателство ние да наложим максимално рестрективния режим, или всъщност само симулираме и си измиваме ръцете с европейското законодателство за това, да разрешим ГМО в България.
Във връзка с проучването, което направихме на европейските директиви - там няма ограничение за налагане на забрани по отношение на освобождаването на генномодифицирани организми в околната среда. Има ограничение за налагане на забрани по отношение на пускането им на пазара. И в тази си част наистина наистина чл. 79 не може да бъде запазен – това, което касае пускането на пазара.
В частта си освобождение в околната среда България обаче има право на самостоятелен избор и решение как да процедира. Така че аз ще моля да не се извиняваме с евродирективите.
Другото нещо, което мен ме възмути лично, е, че в общественото пространство постоянно се цитира писмото, изпратено от Европейската комисия на 14 април, в контекста на протестите, които организирахме. Много ви моля, това писмо касае препоръки по отношение на контролираните условия, тоест изобщо не касае Директива 2001/18. В този смисъл бъдете коректни. Ние нямаме против корекциите и подобренията на закона по отношение на контролираните условия. Това е нещо съвсем нормално, което трябва да променим. Тук нямаме и възражения по предложения законопроект.
Това, което имаме като възражение, е по отношение на освобождаването в околната среда и по отношение на регламентирането на ясни правила за контрол на пускането на генномодифицирани организми на пазара. Съвсем конкретно мога да кажа следното. Няколко са притесненията ни.
Едното ни притеснение е промяната на чл. 81 от закона. Формулиран по този начин, той допуска отглеждането на генномодифицирани организми в България с резистентност към антибиотици, носещ такъв ген за резистентност към антибиотици. Формулировката „ако не представляват риск за човешкото здраве”, е безкрайно лоша вратичка за допускане на такива организми, тъй като вие не знаете и ние не знаем след десет или двадесет години за кой от тях ще се окаже в един момент, че е носил риск за човешкото здраве. Затова предлагаме абсолютно всички генномодифицирани организми, носещи ген за резистентност към антибиотици, да бъдат забранени за отглеждане в България. Знаете много добре риска. Този ген има възможност да се предаде към микроорганизми, включително може да се окаже, че в течение на времето ще бъде предаден към болестотворни микроорганизми за човека, животните и растенията. Никой, мисля, не иска нова епидемия от типа на свинския грип или птичия грип. Не казвам, че тук ГМО са виновни, но казвам, че съществува потенциален риск болестотворни микроорганизми, благодарение на освобождаването им в околната среда, растения с резистентност към антибиотици, да развият такава резистентност към антибиотици и това в бъдеще да осуети борбата с тези заболявания.
Друго наше огромно желание е във връзка с чл. 80. Аз чух предложението на министър Манева и предложението на господин Язов той да бъде запазен в частта си забрана за защитените територии да се отглеждат генномодифицирани организми. Но много е важно какъв буфер ще се очертае около тези защитени зони и този буфер да бъде гарантиран в закона, за да няма в бъдеще лоши изключения, допуснати от изпълнителната власт.
Така или иначе, в момента и без тази забрана никой не може да отглежда генномодифицирани организми в защитени територии просто защото там интензивното земеделие е забранено, а генетично модифицираните организми изискват пестициди. Знаете, че това е доста технологично земеделие.
Много важен обаче е буферът около тези защитени зони, защото, знаете, че генетично модифицираните организми са в зависимост от типа си, но единият риск е новите протеини които те синтезират, специфични токсини, които синтезират, които оказват влияние от микроорганизмите в почвата до насекомите и реално влияят на цялата екосистема.
Другото важно нещо е хоризонталният пренос на гени. Виждаме такъв буфер и то не малък, а доста голям - да се запази 30 километра или повече, и той е разписан в закона – точно заради дългосрочния ефект от пренасяне на тези вреди.
Друго нещо – само ще допълня за чл. 79. Тези неща нека си останат забранени в закона, тъй като нито една от тези култури не е разрешена за пускане на пазара на общоевропейско ниво. Тоест, ние тук не противоречим по никакъв начин на европейските разпоредби.
Друго искам да подчертая. Всички наказателни, санкционни процедури, които са тръгнали срещу други страни-членки, забранили ГМО, са били основани в частта им ограничение на пускането на пазара. В нито една страна не е започната процедура срещу нея за ограничение за освобождаване в околната среда.
На всичкото отгоре, всички стартирали процедури срещу други държави са ги оправдали. Няма нито една държава осъдена и платила глоба за ограничения, наложени над ГМО. Мисля, че последният пример беше Унгария, която забрани „810” и за пускане в околната среда, и за пускане на пазара и успя да се защити и не беше санкционирана. Така че, моля ви да не ни плашите излишно със санкции.
Друго нещо, на което държим – от закона пада контролната функция на Комисията за защита на потребителите. Тук ние имаме възражение. Ако хармонизираме с Директива 2001/18, тя не третира само освобождаване в околната среда. Тя третира и въпроса за пускане на ГМО на пазара. Така че моля ви, ако се хармонизираме с нея, нека да я пренесем да е адекватна и в тази част. И ако казвате, че не е мястото в този закон, то тогава моля ви, още сега да започнем да изменяме онези закони, в които трябва да залегне, така че те да са адекватни на Директива 2001/18, както и на регламента, касаещ етикетирането. Не помня в момента номера, но ще ви го намеря. Този регламент е посочен също като част от разпоредбите на закона да отпаднат.
Съгласен съм, че много неща са дефинирани в регламента, но той казва какво трябва да се случи. Обаче не пояснява ясно как. Ако ние искаме ефективен контрол, трябва в закон или в подзаконов акт да разпишем ясно как този регламент ще бъде приложен в България, за да не остане една празнина във вътрешното законодателство, която да определя после пред институциите да не си вършат работата.
Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Една много кратка реплика. Искам да ми поясните дали е грешка на езика. В един момент казахте ние, депутатите дали искаме бъдеще за България, или рестрективно законодателство. „Либерално” ли каза? Ако е казал „либерално”, моя е грешката.
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви за предложението. Има ли други предложения от неправителствени организации извън тези, които вече бяха направени, защитени и мотивирани, извън тези няколко члена, които се казаха?
АЛБЕНА СИМЕОНОВА: Благодаря за предоставената ми възможност да се изкажа. Биоземеделец съм. Занимавам се и с конвенционално земеделие. Член съм на Национална асоциация „Биопродукт” и председател на Фондация за екологично образование и обучение. Аз много внимателно слушах колегата, който говори преди мен. Той беше направил едно много подробно проучване на доклади на Световната здравна организация, които касаят проблемите, които създават генетично модифицираните организми. Хубаво е ако може Димитър Кацов да предостави тези доклади, които изпрати до нас, и на уважаемите членове на двете комисии, които евентуално биха послушали нашите аргументи, разбира се, и по-голямата част от членовете да останат в предишното състояние.
От името на българските фермери, на българските майки и граждани на тази страна бих искала бързичко да прочета нашето становище, за което, откакто ми дадохте срок, толкова дълго време се готвихме. Затова моите колеги се отказаха в моя полза, за да мога да събера евентуално в пет-шест минути онова, което ние всички заедно се потрудихме да ви предоставим като информация.
Ние имаме нужда да ни бъдат пояснени следните неясноти. В мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми е посочено следното. При подготовката на законопроекта са взети предвид писмените коментари, изпратени от Европейската комисия до Министерството на околната среда и водите на 14 април 2009 г. относно транспонирането на Директива 98/81, изменяща Директива 90/219 по повод стартирането на процедура за нарушаване на чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност. От цитирания текст разбираме, че Европейската комисия е посочила в писмото си единствено Директива 98/81 (а не другата директива), отнасяща се за работа с генетично модифицираните организми в контролирани условия и ни е обърнато внимание за необходимостта от транспонирането на изискванията по нея в нашето законодателство, както и че се стартира процедура по чл. 226, която е досъдебна процедура и няма наказателен характер. Санкционирането по тази процедура не е приоритет и цел на Европейската комисия.
Ние настояваме да ни бъде изяснено на какво основание в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми се променят и се заличават основни текстове, касаещи освобождаването на генетично модифицирани организми в околната среда, каквито изрични изисквания не намираме от страна на Европейския съюз, след като в писмото не е посочена Директива 2001/18. Запознавайки се подробно с изискванията на Директива 2001/18, нашето становище е следното.
В тази директива забраните са регламентирани в ал. 5 на Допълнителните разпоредби, както и в два члена - 22 и 23. В тази директива няма изрично регламентиран забранителен режим, който да ограничава страната-членка да спре освобождаването в природата на хибриди, застрашаващи генетичното богатство от сортове и породи на самата страна. Директива 2001/18 не ограничава въвеждането на забранителни мерки с цел опазване на видове от защитени територии, както и на генетично значими сортове и породи.
Отпадането на членове 79 и 80 от закона е в пълно противоречие с чл. 6 от Директива 92/43 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, която е в основата на „НАТУРА 2000”. Тази промяна също така се намира в противоречие с директивите, предоставящи дерогации за местни сортове, застрашени от генетична ерозия, както и Директива 2009/145.
Считаме, че е изключително странно да се тълкуват изискванията по европейски директиви и конкретно Директива 2001/18, която не е посочена в писмото от Европейската комисия до Министерството на околната среда и водите.
Налице е също така и неправилно, според нас, тълкуване на текстовете в настоящия Закон за генетично модифицираните организми. Членове 79, 80, 52 и § 4 от Допълнителните разпоредби не са общи забрани, а превантивни защитни текстове, отнасящи се до конкретни изключения, а именно, генетични значими сортове и породи, защитени територии от „НАТУРА 2000”, които са защитени от две европейски директиви, както и Директива 92/43 и Директива 79/409, както и за земеделските полета, в които се отглежда биологична продукция.
Най-важна за нас е тази отмяна на чл. 79 от Закона за генетично модифицираните организми. В Европейския съюз има разрешение за пускане на общия пазар в Европейските общности на над 100 хибрида, но само от шест култури. Това са: памук, царевица, рапица, соя, захарно цвекло и два вида незначими организми. Забраната във Франция е единствено за отглеждане на тази царевица Монсанте 810. забраната в Унгария е за два от видовете, използвани при пускане на пазара, отглеждане и използване на фуражи на Монсанто. Има Т25 хибриди на царевицата на Компанияите Монсанто и Баер. Възможно е да има и други забрани, за които не сме проучили.
Забраната в Австрия е въведена на ниво провинция, така че всъщност става дума за няколко успоредно въведени забрани. В няколко провинции в Австрия има въведени провинциални забрани. Забраната в Германия засяга пускането на пазара на Монсанто 810.
Ненапразно ви казвам това. Трябва да се отбележи, че до месец април 2009 г. Европейският съвет е отхвърлил всички предложения за санкциониране на страните нарушители. Това означава, че дори при нарушение на правилото за свободно движение на генномодифицирани продукти, разрешени за пускане на пазара, Европейският съвет за момента не може да формира мнозинство за налагане на тези санкции, с които толкова много ни плашите.
Към датата април 2009 г. само четири страни са за налагане на такива санкции. Това са Холандия, Швеция, Финландия и Великобритания. Всички наказателни процедури срещу страните във връзка с ГМО са за решения, противоречащи на свободата за движение на ГМО хибридите, разрешени за пускане на пазара – това, за което ние няколко пъти говорихме – на Европейските общности. Нито една от тези процедури не е само за обявяване на забрана за освобождаване в околната среда на отделни хибриди или на цели култури.
Освобождаването в околната среда, с изключение на случаите, когато ГМО продуктът е разрешен и за отглеждане, какъвто е случаят с Монсанто, вероятно някой друг продукт от разрешените за пускане на пазара, над 100 ГМО, се счита за сфера, в която държавите членки могат да провеждат самостоятелна политика. В сферата на националната политика се счита разрешаването на опити на национална територия с неразрешени за пускане на европейския пазар хибриди.
В сферата на националната политика се счита и разрешаването за отглеждане на конкретно посочени терени от националната територия на неразрешени за пускане на европейския пазар хибриди. Съобразно същия аргумент в сферата на националната политика може да бъде и забрана за оглеждане, включително ключова забрана за опити, тоест забрана за освобождаване в околната среда на всякакви хибриди, дори на цели култури, които не са разрешени за пускане на общия европейски пазар.
Към настоящия аргумент поне три страни, каквато е Австрия от 1997 г., Гърция от 1999 г., Унгария от 2008 г., не издават разрешения за извършване на опити с ГМО хибриди. Тези страни са наложили т.нар. де факто мораториум, а по-интересното е, че никъде не намерихме информация Европейските общности да обвиняват горепосочените страни в това.
Както посочихме по-горе, обвиненията срещу Австрия, Германия, Гърция и Унгария са действия, насочени срещу пускане на пазара на разрешени хибриди и на някои други хибриди. Затова на тях е предложено да се налагат санкции.
След като културите, изброени в чл. 79, се разминават изцяло със списъка на културите, хибридите на които са разрешени за пускане на пазара на Европейската общност, не виждаме защо забраната на чл. 79 да не остане, още повече че е налице изключително широко обществено мнение в подкрепа на това.
Аргументите и анализът на чл. 80, който касае „НАТУРА 2000”, показва аналогична ситуация с тази на чл. 79. Поради това категорично настояваме да се запази в закона чл. 79, чл. 80 заедно със свързаните с тях членове за глоби и санкции за неспазване на забраните, чл. 52, ал. 2, както и § 4 от Допълнителните разпоредби.
Считаме, че акцентът трябва да се постави върху неспособността на българските институции да контролират процесите, процеса на освобождаване в околната среда, включително и на опитите с ГМО, на пускане на пазара, включително и контрола на пускането на пазара на неразрешени хибриди, на проследяване на ГМО продуктите, на етикетиране на храните и фуражите, съдържащи ГМО. Убедени сме, че ако е неясно как се прилага Законът за ГМО у нас, дори някои представители на Холандия, Швеция, Финландия и Великобритания биха гласували против предложението за санкциониране на България и за това, че тя е забранила продажбата на ГМО продукти на територията. В тази връзка настояваме Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните да представят публично следната информация за околната среда.
Необходимо ни е писмото от Европейската комисия, което съдържа заплахи за стартиране на наказателна процедура.
Искаме МОСВ да предостави уведомленията, които са изпращани до Комисията по чл. 7.
Искаме справка от МОСВ за подадените до този момент заявления по чл. 59 и 60 от Закона за ГМО. Искаме Министерството на земеделието и храните да предостави копие от всички разрешителни, издадени въз основа на чл. 67 от Закона за ГМО. Това искане се прави въз основа на чл. 69, ал. 3.
При липса на регистър по чл. 71 от закона, справка от Министерството на земеделието и храните за всички площи, които са заети с генетично модифицирани растения, справка от същото министерство за това какви мерки са взети за спазване на правилото на чл. 71, ал. 3, тоест броят на проверките по години и тримесечия, по райони, където са извършени проверките.
Министерството на земеделието и храните да предостави копие от уведомленията, изпратени от лицата по чл. 71, ал. 4.
Същото министерство да предостави справка за проверките, съставените актове, издадените наказателни постановления за неспазване на изискванията по чл. 74, справка от Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните за забрана на исканията за издаване на разрешения по чл. 83 по Закона за ГМО, за броя на издадените разрешения, за броя на опитите да бъдат издадени такива разрешения.
МОСВ да предостави справка за броя на писмените удостоверения, които са издадени, да предостави информация за това, как районните инспекции по околна среда и води се справят със задълженията си по чл. 108, информация как става това, дали с доклади, дали със справки и прочее.
Да се предостави информация дали е създадена специализирана лаборатория, каквато ни беше обещана. Ако да – кога е създадена, да се изготви справка за извършената дейност от лабораторията от момента на създаването й и до настоящия момент.
Има ли в МЗХ информация относно местата и площите, на които се провеждат полски опити, както и хибридите, които се освобождават в околната среда при провеждането на тези опити? На какво основание и с какво разрешение се извършват тези полски опити?
Има ли възможност да се даде информация относно местата и площите, на които се провеждат полски опити, както и хибридите, които се освобождават в околната среда при провеждането на тези опити и дали всъщност тази информация е изчерпателна?
Имаме още един въпрос към двете министерства – да се представи справка за мерките, предприети въз основа на чл. 117. В справката да се посочат броят на проверките по години, по имена на проверяващите лица, справка от двете министерства, както и от Комисията за защита на потребителите за броя на издадените актове, издадените наказателни постановления. Справката искаме да бъде за периода от влизане в сила на Закона за генетично модифицираните организми.
Ще ви кажа защо поискахме тези справки. Изменението на закона трябва да се прави на базата на анализ за това, как законът се е прилагал. От влизането в сила на закона са минали 4,5 години - една година и половина от които преди България да влезе в Европейския съюз и три години след като България вече е член на Европейския съюз.
Нашето конкретно предложение във връзка с постигането на ефективен контрол и пълна прозрачност в действията на органите на изпълнителната власт е да се добави: в края на всяко календарно тримесечие тези две министерства и председателят на Комисията за защита на потребителя да публикуват на сайтовете си информация за броя на извършените проверки и установените нарушения и т.н.
Нашето заключение е следното. Като български граждани, в качеството си на родители, земеделци, еколози, фермери бяхме изключително обнадеждени, когато разбрахме за проекта „Зелена България” на правителството, за връщане на българския държавен стандарт, за определянето като държавен приоритет на България да бъде с екологично чиста продукция, чиста земя и природа. Това е нашият единствен шанс в европейските и световни пазари, единствената ниша, за която имаме огромен потенциал и която можем да заемем. Тази ниша и търсенето на екологично чиста биопродукция се увеличава непрекъснато, а пазарът е неограничен. Ненапразно страни като Турция, Гърция, Сърбия, Македония са забранили генетично модифицираните организми.
Екологично чистата земя и стотиците традиционни български сортове, селектирани от българите преди нас в продължение на векове, са национално богатство, което няма цена. На това богатство именно дължим уникалния български вкус, който дори самите ние почти не можем да намерим и сме на крачка да загубим безвъзвратно. Но ако досега случващото се е все пак поправимо – например, като върнем ДДС, въведем строг контрол, инвестираме в нашата наука и заложим на традиционните български сортове, то ако се приеме този проектозакон, след 50-100 години ще сме загубили екологично чистата си земя, традиционните култури и уникалния български вкус завинаги и връщане назад няма.
Настояваме страната ни твърдо и обосновано да защити националните интереси на България пред Европейската комисия, имайки предвид икономическата и стопанската значимост на традиционните сортове, породи, защитените екологични територии и приоритетното за държавата развитие на екологично чисто биоземеделие.
Настояваме не само да останат превантивно защитените текстове, но и категоричността и сигурността на защитата ни да се засили, съобразявайки се с изнесената информация и независимите изследвания на рисковете от ГМО към днешна дата.
Благодаря ви много за вниманието.
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз също благодаря на г-жа Симеонова.
Приемам изказването на г-жа Симеонова и прочитането на обръщението, което раздаде от името на всички останали нейни колеги, представляващи неправителствени организации. Мисля, че, първо, рискуваме да излезем извън обхвата на същността на днешния разговор, както и на това, че вече има повторение по отношение на това, какви промени се предлагат. Затова давам думата на министър Нона Караджова да вземе думата по отправените предложения и становища.
НОНА КАРАДЖОВА: Благодаря. Аз ще се придържам все пак към това, което приехме в началото като тема на нашата днешна дискусия, а това е конкретно по предложенията за промените в закона. Другите засегнати въпроси, свързани с пускане на пазара, с прилагане и т.н., не са предмет на днешната дискусия. Те са много важни, но не сме се събрали за това, а да обсъдим конкретно текстовете.
Ще ви отговоря на няколко конкретни въпроса за това, което ви вълнува, защо сме предложили тези текстове в проектозакона, какви са били нашите мотиви, какво е било писмото на Европейската комисия и защо сме разширили обхвата на това, което е в писмото на Европейската комисия.
Първо, искам да уточня, че всички забрани, които са въведени от отделни страни-членки, независимо дали става въпрос за култивиране или става въпрос за пускане на пазара, са единствено и само по процедурата, предвидена от закона, която предлагаме. Колегите ми - тъй като стана голям дебат, проучиха всички закони на страните-членки. В нито един закон не са въведени забрани нито за територии, нито за видове. Във всички случаи, това е ставало по процедурата за предпазната клауза. Ако някой от вас има друга информация, моля да я предостави. Така че ще съм ви благодарна да подкрепите съответното предложение.
Второ, мотивите да предложим такива промени са свързани с хармонизиране на процедурите в европейските директиви с нашите. Част от предложенията на Европейската комисия по-скоро запитванията, бяха свързани с текстове в Директива 2001/18 и не се отнасят за текстовете по чл. 79 и чл. 80. Същевременно ние използвахме случая да се съобразим и със скрининга, който е направен от експерти от австрийското – подчертавам, не консултанти, а експерти от австрийското министерство на околната среда и немското министерство на околната среда по проект, платен от Европейската комисия. В този скрининг за съответствие на нашето законодателство, на нашия закон с европейските директиви, изрично изразяват становище, че това са текстове, които не съответстват на правилата.
Още веднъж искам да подчертая каква е процедурата за въвеждане в околната среда на генномодифицирани култури, тоест за засаждане. Заявителят, който желае да засажда такива култури, подава заявление към министъра на околната среда и водите с досие, което съдържа огромен обем информация, включително по определени методики и оценка на риска за околната среда. Това заявление се изпраща след това от министъра на околната среда и водите до Европейската комисия и до всички страни-членки.
Това същото досие се дава същевременно с това за разглеждане в комисия към министъра на околната среда, която е съставена от 15 хабилитирани учени, най-добрите ни учени от БАН, от други институти и университети в страната. В тази комисия като наблюдатели участват и представители на неправителствени организации.
След като се получат становищата от Европейската комисия, от другите страни членки, от Съвета на учените, които все пак са най-добрите специалисти в тая област, започва обществено обсъждане с всички заинтересувани страни в продължение на два месеца. След всички тези процедури се взема решение от министъра на околната среда и водите по предложение на тези учени. Това е процедурата. Тя е сложна и именно по правилата на тази процедура са въведени забраните в Австрия, Унгария и всички страни, които споменахме.
Единственият мотив да подадем тези текстове е да се приведем в съответствие, а не да чакаме непрекъснато някой да ни напомня, че трябва ние като страни-членки да си свършим работата. Така че нашето убеждение е, че има достатъчно строга процедура, която не би позволила съвсем свободно, едва ли не от утре, като се махнат тези забрани, а впечатлението на обществеността вероятно е останало, че като се махнат тези забрани, от утре всеки може да засади в България маслодайна роза, памук, няколко вида.
Нещо повече, в самите материали, разпространени от две неправителствени организации, които наистина задълбочено се занимават с тези въпроси, в техните диплянки е казано, че в много случаи на територията на страните членки са засадени такива култури. Мога да ви отговоря на един от въпросите. Към момента няма издадено разрешение за култивиране на територията на България – един от въпросите, които ми зададохте.
Така че, това са най-важните неща, които искам да коментирам. Темите са технически наистина сложни, хората малко знаят за генетично модифицираните храни, още по-малко знаят за тези процедури, за които обясних и по които процедури, подчертавам, само и единствено са въведени забраните. В закон няма въведена забрана на нито една страна-членка. Това са простичките мотиви на нашето предложение.
Въпреки тези процедури, за които ви споменах, въпреки това, че няма страни-членки, в които да има забрани в техните закони нито за територии, нито за видове, с оглед притесненията на хората, че това може да се случи в България, смятаме и сме се обединили около това, доколкото разбирам, да остане текстът за отстоянието от терени, на които се отглежда биологично земеделие, текстовете в зоните „НАТУРА” да не се разрешава, както и текстовете – един текст, който преди малко обсъдихме с двете председателки на комисии – в който е казано, че при молба и заявление за дадено разрешение за въвеждане в околната среда, ако се даде за една територия, тоест за една конкретна територия, това може да е валидно. Примерно, за още една или две територии в рамките на страната (извинете ме, не цитирам текста), да е валидно само за една конкретна територия, а не за две или за три в страната като регион.
Тоест ако има един заявител, който желае в регион А, В и С на територията на България, да не се разглежда като един случай, а поотделно.
Мисля, че механизмите са достатъчно тежки, мисля, че има един добър компромис и много се радвам, че хората разбраха, тъй като в началото, заради това, че не става въпрос за храни, не става въпрос за фуражи и смятам, че това са едни добри текстове, които могат да се приемат.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи председателки на двете парламентарни комисии, дами и господа, участници в тази много важна дискусия, ако трябва да кажа само три изречения, бих казал, че според моето скромно мнение този дебат, който се провежда днес тук, е един уникален обществен феномен за последните двадесет години на България. Защо?
Ако най-важните решения се предшестват от подобен дебат и най-важното, от подобно отношение на обществото, от подобен обществен интерес, ще бъдат много малко грешните решения, които ще вземем и това е най-важното – това, което става тук.
Аз съм удовлетворен от тази посока, в която предлагате да вървим към второ четене. Тя беше нашата позиция на първо четене. Това, което чувам тук от младите хора, от неправителствените организации, това е едно ниво, близко до нивото, което ни демонстрира професор доктор Иван Минков, но като защитник на другата теза, само че като сила на аргументацията те са съпоставими и това е силното в този момент.
Ако трябва да кажа само още няколко думи, това е по въпроса трябва ли да намерим аналог в някоя, коя да е друга страна на Европейския съюз има забрани, за да намерим логическите, правните и фактически основания да има в нашето законодателство, не е нужно. Ние може да ги намерим в самата директиви и вие подсказахте това.
Скринингът и алгоритъмът. Ето го пред мен този доклад. Не става дума за това, да говорят, че има неща, които не съответстват на правилата, а по два въпроса, за които стана дума тук, се говори, че липсва научна обосновка. Но ако липсва научна обосновка за това, че едно поле с ГМО не влияе на природосъобразното оплождане, то няма достатъчно реципрочни научни факти и гаранции, че го няма и другото. И ако едното е основание за една позиция, то нищо не ни лишава от правото да стъпим и на липсата на факти.
Но аз искам да ви кажа само две думи от днешния дебат, който се състоя на едно друго място. Какъв беше подходът, алгоритъмът, за който говори г-жа Караджова? Тя обаче говори за алгоритъма когато се дава разрешение за пускане в околната среда.
Ако погледнем другия алгоритъм на действията, които предхождат разрешаването на един опит или, с други думи, пускането на пазара на един продукт, с цялото съдържание на понятието пускане на пазара по силата на закона и на европейското законодателство, ще видим цялата изключително сложна рестрективна процедура в европейското законодателство с една единствена цел – да се минимизира рискът.
Колко са разрешенията? Казахте, едно. Има един разрешен продукт от миналия век. Въз основа на сигурността, че този извървян път през тесни иглени уши вее дава основание в чл. 22 на директивата се казва: това, което е пуснато на пазара, нямате право да го спирате, освен в 23, ако сте намерили допълнителни научни основания или имате други причини, за да отмените дадено разрешително.
Каква е разликата за пускането в околната среда като елемент от процедурата работа в регулирани условия? Там дадените разрешения са около 2000, ако статистиката, която ползват от практиката на всички европейски страни, е точна, но порядъкът е този. Какво е там изричното в точка 18 на директива 2001/18? Пак с цел на сигурност, че рискът е минимален, че няма риск за природата, за околната среда и за човешкото здраве, се казва: всяко разрешение се дава след индивидуална отделна преценка за този случай.
Въпросът ми е, и това е големият въпрос, който ми дава верния подход: ако българският закон го е отразил това изискване, четете внимателно, това изискване го има в българския закон, но страната, която чрез своя компетентен орган ще прецени отделния случай има ли право без да го забрани априори, да каже: Да, ще преценя това заявление и това желание, но има територии, в които аз имам друг национален приоритет, и Вие го казахте великолепно, и тогава към управляващата партия и стратегията на България и ако ние сме поели ангажимент пред световната общественост, пред човечеството, че в една трета от територията ще се лиши от интензивно земеделие, от възобновяеми източници, от друго, трето, пето и шесто, за да осигурим този световен приоритет, нека някой да дойде да съди България и да каже кой е той, за това, че тя казва: Да, компетентният орган ще прецени, но на тази територия просто не може.
Второ, може ли някой да съди България и да го намери в духа на текста и в принципите на директивата, че ако в България има сорт, вид, чрез който има висок пазарен дял в световните търговски отношения, къде пише, че тя може да каже: а този вид за определено време, няма да разрешим на нито едно лице, което има правата по реда на действия в регулирани условия, да пуска в околната среда. Защото за розата – ще дойде не Институтът по розата, а конкурентът.
Имаме ли интерес - икономически, обществен онова, което ни е дала природата единствено, да е уникално и най-добро в света, ние да допуснем, в този момент, при минимален риск, че може да измени вида, който ни дава световни приоритетни позиции? Трябва да сме луди, за да искаме да видим, че някой друг го прави и да кажем: Ние искаме като него. Не, ние не искаме така, както разбираме директивата на Европейския съюз, да питаме кой иска да ни съди, че от хиляди растителни видове един е пуснат на пазара и може да си купиш от хибрид еди кой си, шест или седем са експериментирали, а хиляди не се експериментират. И България е казала: за пет от тях – за известно време експериментите ще бъдат лаборатория, ограничени експериментални условия, но нямаме интерес да им пускаме в околната среда, както Вие обяснихте.
И така, без никакво притеснение, чл. 52, ал. 2 може да отпадне – предложението за отпадане.
В чл. 79., според мен, могат да отпаднат думите „пускане на пазара”, защото наистина ако за тези видове са разрешени опити в Европейския съюз, ние не можем да ги спрем, но да остане императивното изискване, че не могат да се пускат в околната среда разрешения от българския компетентен орган.
Чл. 80. Каквото и да говорим, че в заповедите на министъра за защитените територии го пише, друго е в закона да е написано и да го покажеш на всеки един, че в една трета от територията си България пази биологичното разнообразие.
За периметъра – нека да дадем право на министъра като компетентен орган да го очертава, като и той е българин, и той ще бъде в това съзвучие, за което говорим, ако не възразявате.
По-сложно е за чл. 81. Там колегите от една опозиционна партия имат много сериозен научен аргумент, че играта с думи не е безобидна. Там не познавам проблема и затова няма да си позволя да говоря.
Тази дискусия обаче, това поведение на обществото е уникално и това е най-голямото завоевание, че може да стане.
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Божинов, и аз благодаря. Явно се бяхте приготвили изложението, тъй като министър Караджова взе в някои отношения поставени от Вас въпроси предварително. Заповядайте!
МИЛАН СТОЯНОВ: Член съм на Българска асоциация „БИОПРОДУКТИ”. Искам да взема лично отношение по случая, защото ми се струва, че малко по-дълбоко трябва да разнищим нещата. Затова направо пристъпвам. Изпаднали сме в една тотално грешна формулировка на проблема, защитниците на ГМО да ни доказват колко са полезни и затова трябва да ги въведем. Стигаме до обратното, че ние трябва да доказваме, че са вредни, което е тотално грешно. Да ви дам един пример, от който да си съставите мнение. Сламата също не е вредна, но никой не я мели да я продава на брашно. Никой не се опитва другите да му купуват мелница за мелене на слама.
Продуктите на биоземеделието са полезни и смятам, че няма човек от не само тук присъстващите, а изобщо на тая земя, който да не го твърди и да не го приеме това нещо.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Много се извинявам, че се намесвам, но отиваме към изключително грешна посока. Тук не сме седнали като защитници на ГМО и противници на ГМО. Коментираме промените в Закона за генетично модифицираните организми.
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Още в началото казахме и аз също ви моля да потвърдите изказването за вашата организация. Няколко човека се изказаха. Моля да не изместваме дебата от същността. Госпожа Светла Николова поиска думата. Тъй като времето напредна много моля - ако има нещо различно от предложенията, които дадоха другите организации.
СВЕТЛА НИКОЛОВА: Аз съм се изказвала и преди от името на Коалицията „Да остане природа в България”. Бих искала да кажа конкретно, тъй като наистина остана много малко време. За да бъдем като членове на Европейския съюз, а ние сме го приели това и сме го решили, ние трябва да се съобразим с европейското законодателство и наистина някои членове, които се предлагат в момента за промяна, трябва да ги приемем.
Същевременно бихме предложили вместо отпадането на чл. 79, да бъде разработен режим в система - може да бъде в този закон, а може да бъде в друг нормативен акт – режим за въвеждането на съвместното съществуване на ГМО и не-ГМО-култури в България. Това е направено в много страни-членки на Европейския съюз. България засега не е изпълнила това. Ако нямаме забележки от Европейската комисия, то ще дойде скоро.
По-скоро, вместо да се съсредоточаваме върху това, да отпада или да остава чл. 79, е да разработим такъв режим, който би гарантирал наистина опазването на всички конвенционални и биологични производители с много процедури, така, както е направено в редица страни и където на практика е изключително трудно, да не кажа невъзможно, освобождаването на ГМО в околната среда. По-скоро да следваме този принцип.
Конкретни неща, които могат да бъдат включени в тази процедура, в този режим са опазването не само не само на ГМО от биологичните и конвенционалните, но също и пчеларските, пчелните семейства. Има такива членове, които са в законодателствата на други страни.
Може да остане, според нас би могло да се направи възможно оставането на забраните в чл. 80 за защитените територии.
Би могло да се помисли за въвеждането на член, който в момента не е обект на обсъждане, но да се въведе нов член, който да гарантира чистотата на семената, защото не е само чистотата на крайните земеделски продукти, а чистотата на семената. Това са нови текстове, въвеждането на санкции на фирми и земеделски производители, които съзнателно или несъзнателно, чрез неконтролираното освобождаване на ГМО в околната среда са я замърсили съседни полета, които са конвенционални или биологични.
Въвеждане на задължително съгласие на всички съседни фирми и производители в стопанство, което е получило разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда и предоставяне на възможност. Тук вече думата - за съжаление, адвокатът, който работи много професионално, не е тук в залата поради редица причини, но, разбра се, с юридическите консултации би могло да се въведе, както в други страни-членки, доброволно етикетиране без ГМО.
Бихме предложили да се върне работата в Консултативната комисия по ГМО към Комисията по околната среда и водите, за да могат да се прецизират тези текстове, които в момента са обект на такава сериозна дискусия. По този начин ще се гарантира и общественото участие чрез членовете на неправителствените организации в тази комисия и след това, разбира се, всичко това ще бъде оповестено на обществеността.
НОНА КАРАДЖОВА: Предложенията са абсолютно конструктивни и специално ще ги обсъдим.
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам да напомня, че по всичко, което беше изказано като мнение, ще имаме следващо заседание на работната група в четвъртък, така че моля всички изказали се направени предложения не като обръщения а като предложения за текстове, да бъдат внесени в работната група до утре вечер, тъй като ще има следващо заседание. Господин Курумбашев искаше думата отдавна.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Първо, искам да ви обърна внимание, че все пак се тръгва да се правят промени на един закон, който е приет с консенсус през 2005 г. Аз съм се впечатлявал, независимо от това кое народно събрание ги е приемало, когато има закони които са приети от всички политически групи, които са били представени там и е впечатляващо, когато е имало консенсус по определени теми в повече от едно народно събрание, когато някой тръгва да променя този консенсус.
Винаги когато тръгва някаква промяна в икономическо законодателство, аз винаги съм давал две скромни държави като примери в това законодателство - това са Швейцария и Норвегия и съм си казвал винаги: Чакайте да видя сега като тръгне една промяна, как е решена в тези държави. Знаете, че те имат един по-добър брутен вътрешен продукт на глава от населението, имат особено високо екологично законодателство, даже не могат да си позволят лукса да станат членове на Европейския съюз. Там знаете какво е отношението изобщо по тази тема.
Другият критерий, който е интересен за нас, е отношението на нашите съседи, защото, в крайна сметка, и това е важно за нас – дали в околните държави има по-либерален режим. Единствената държава, в която знаете, че има по-либерален режим, е Румъния. Всички останали наши съседи, независимо от това дали членуват в Европейския съюз или не, имат също по-рестрективно отношение.
Исках нарочно по обратен начин да обърна нещата и да ви кажа, че даже и да оставим нещо, заради което да започне наказателна процедура към България, нека пък България да се прочуе с това, че има едно консервативно законодателство по отношение на ГМО и аз мисля, че то ще бъде една добра реклама за страната на фона на цялата научна реклама, която имаме за всички останали наказателни процедури, които са почнали за нас и които са по-скоро срам за нас. Но нека да почне една такава процедура срещу нас. Тогава те ще кажат: това е държавата, където имат рестрективно отношение към генетично модифицираните организми и тях ги наказват за това нещо. Така че, нека пък да тръгне такава процедура и да видим в този случай Европейската комисия как може да се държи.
Другият въпрос – господин Лъчезар Тошев лансира тази идея – да кажем, че той представлява чрез своята партия ЕНП – неговата партия е член на ЕНП. Аз съм сигурен, че и либерали, и социалисти, и хора от ЕНП биха подкрепили да има едно по-рестрективно европейско законодателство.
Нека да се опитаме ние като български народни представители да говорим с нашите български евродепутати, които да инициират за това, европейското законодателство да бъде по-рестрективно по отношение на ГМО и не само на нас да ни дават тон за песен и ние вечно да сме лошият ученик, а да кажем и ние нашето мнение, ако смятаме, че можем обаче първо тук в България да постигнем консенсус, защото ние нямаме единна позиция тук да отидем да предложим нещо там и да кажем, че е прекалено да смятаме, че ще го приемат.
Освен това, имам представа каква относителна тежест има България в Европейския съюз, но дори една наша заявена национална позиция, която обаче е приета с консенсус, според мен, би имала тежест.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Моето предложение е ние да не се изказваме, а имаме много гости, да чуем тях, защото има и интересни предложения от гостите.
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господинът от неправителствените организации искаше отдавна думата.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Обръщам се към двете дами, които са министър и към двете ръководителки на комисиите: Не подлагайте обществото на допълнителен корупционен натиск. Най-голямата критика към българското общество отвсякъде е, че ние имаме нисък корупционен интегритет. Няма бюрократична процедура в България, която да не е пробита от корупцията и тук няма човек, който да не се съгласи с това.
Ако вие отмените този чл. 79 и наистина основателно, макар че това ще го разберем дали е основателно, днес наша гражданска организация „Гражданска лига на България” се обърна към Европейската комисия с писмо за тълкуване дали тя е изисквала отмяната на тия два члена. Ние приемаме, че вие сте честни с обществото и искате да го направите най-добро. Каквато и тежка бюрократична процедура да измислите за одобряване на въпросните генетично модифицирани организми, тя ще бъде пробита за определено време. В този бизнес има много пари, ужасно много пари.
Всички хора, които сме тук, ние знаем простия пример, че обикновено една култура, която е генномодифицирана, добивите от нея се повишават почти два пъти. Ако бъркам, поправете ме. Това значи, че за кратък период от време могат да се извлекат големи финансови ползи. Това значи, че администрацията на България, чиновниците в България ще бъдат подложени на масивен корупционен натиск и накрая процедурата ще бъде пробита. Защо ни е нужно в момента да усложняваме?
Предложението на нашата организация е ако все пак толкова много държите да го има това нещо, отложете го за определен период от време.
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви за предложението.
ВЕСЕЛИН ДРОБЕНОВ: Генетик съм по образование. Ще си позволя да направя изказването от името на Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа. Това е организация, която от 1993 г. подпомага въвеждането на европейските директиви, транспонирането.
Бих искал да изразя нашите извинения от името на нашите юристи, че в момента не могат да присъстват в залата, но се надявам съвсем скоро да можем да ви представим едно консолидирано предложение за реално изменение в този закон.
Едно от нещата, което е важно и е конкретно предложение, което бих искал да ви кажа и те не беше изказано в момента – за нас е важно да се запази буферната зона около защитените територии, както е формулирано в момента. В момента е формулирана на 30 километра и това е обсегът, който би защитил биологичното разнообразие в буферните зони, което би могло да бъде обосновано с Директивата за местообитанията, която е в основата на „НАТУРА 2000”.
Другото наше предложение е, тъй като всички уважаеми народни представители разбират, че този законопроект прави така, че решението за изпускане в околната среда на генетично модифицирани организми са изместени изцяло към изпълнителната власт или към една междуведомствена комисия.
Другото, което бихме искали да ви предложим, е в законопроекта да бъде включена част, която да дава възможности на Народното събрание за контрол или крайна верификация на предлаганите от тази комисия генетично модифицирани организми да бъдат изпускани в околната среда.
Благодаря ви за вниманието.
ИЛИЯ ЦОНЕВ: Аз съм от пчеларския бранш. Имаме конкретни предложения, свързани с промените в закона. До тук говорещите не споменаха, че в новия проект за изменение на много места са изключени обществените организации в няколко члена, заседания закрити обществени. Изброени са в нашето предложение.
Искам само да спомена, че не приемаме това положение: в няколко члена се лишава обществеността от възможност да участва в обсъждането на тези проблеми. Така че три или четири наши предложения касаят този въпрос.
Освен това имаме и друго предложение, свързано със съвместното отглеждане на култури. Това е, меко казано, неконтролируем процес. Каквато буферна зона да представим, няма ограничения, фактите го доказват, че на десетки километри се пренасят полени и замърсяват и други среди. Така че тези условия в закона, които са за по 100, по 200, по 700-800 метра, са нереални. Затова нашето предложение е тези които отглеждат генетично модифицирани култури, да носят наказателна и административна отговорност за това, че са замърсили конвенционални биологични полета. Тогава много повече ще се замислят тези хора, които желаят да отглеждат такива, дали да ги отглеждат, тъй като ще понасят санкции.
Опитът в Канада показва обратното: на хора невинни са заразени техни площи. Съдени са затова, че в полето са попаднали и са замърсени с ГМО други продукти. Това не бива да допускаме. Затова нашия материал сме приложили един диск, на който може да видите филма срещу Мансанто и наистина трябва да се запознаете с този филм, да видите какво чака нашето земеделие, ако допуснем ГМО в България.
Също имаме и други предложения, да не влизам в детайли, готови сме да ги обосновем – като предложението за отмяната на §4 и на други. Имаме предложение това да не се прави, тъй като ще доведе до неблагоприятни последици.
Методика за оценка на риска – тя има вероятностен характер и, от една страна, говорим, че са безвредни, че трябва да ги пускаме, а някъде на 80% от закона третира материя, свързана с това как да се предпазим от евентуални опасности. А защо не са изследвани тези опасности? Нито в Европа, нито другаде. Храните се пускат без изпитвания, в природата се пускат без изпитвания и чакаме да видим какво ще стане. Обаче последиците се проявяват много по-късно и по-скоро в бъдещите поколения. Отговорността е наша, да не вземаме прибързани решения. Трябва да сме много рестрективни. Молбата ми е много да се мисли, преди да се вземат решения за пускане на ГМО.
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за предложенията. Г-н Михайлов, заповядайте!
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Искам да насоча погледа в две плоскости. Колегите, които говориха и министърът на околната среда и водите смесваха нещата и оттам идват голям разнобой. Въпросът има много експертен характер, но въпросът има и много философски характер. За мен, всичките участници в дискусията и преди всичко народните представители, които ще гласуват, трябва да си отговорят на един единствен въпрос. Той е философски въпрос, защото политиката е част от философията. Този въпрос е наистина трябва ли в България да допуснем генномодифицирани организми, тоест да направим по-либерален режим, или да имаме рестрективен режим? Това е философският въпрос, на който ние трябва да си отговорим и какво е било досега законодателството.
За Директива 2001/18 и т.н. е работа на експертите да кажат по какъв начин. Ние като хора, които гласуваме, трябва да отговорим на този въпрос. Според мен, Синята коалиция е казала, че няма да подкрепи специално Директиви 79 и 80 в частта, която се предлага, по начина, по който беше предложена на първо гласуване.
Така че, според мен, за заседанието в четвъртък към предложението към двете председателки на комисиите и към министъра – работната група, която ще работи тези няколко дни, наистина всички останали текстове, които са от експертен характер, които уличават министерството пред европейските институции, биха могли, но наистина, голям е общественият интерес и трябва министерството и нашите комисии трябва да са на необходимата отговорност на обществената дискусия, която е. Според мен това е най-важното.
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Виждам, че след изказването на г-жа Караджова отиваме към консенсусно решение по повод текстовете. Смятам, че в четвъртък вечерта ще имаме далеч повече избистрена конкретика в смисъла, в който говорите. Д-р Начева, заповядайте!
Д-Р ГЕНОВЕВА НАЧЕВА: Аз съм член на Консултативната комисия към Министерството на околната среда и водите. Това, което искам да кажа, е, че ние трябва да синхронизираме нашето законодателство с европейското. Това, което искам да обясня като процедура и като начин на разрешителен режим, е, че той е изключително сериозен и режимът почива на разглеждане на случай по случай, тоест за всеки един организъм се подава заявление, което се разглежда и почива на абсолютно сериозни научни факти. След това разрешителен режим в България предполага да бъде евентуално разрешителен, да бъде синхронизиран също с Европейската комисия.
Така че ние, разглеждайки процедурата – такава, каквато е записана в закона, предполага, че след това нашето решение ще бъде синхронизирано с мнението на европейските страни. Това беше по повод на корупционните практики. Оценката почива на много сериозна научна аргументация. Това, което ние имаме в момента в България като зони в „НАТУРА” и 30-километрова зона, която е около зоните, включени в „НАТУРА”, предполага пълна забрана за освобождаване в околната среда. Това е фактът, който ние трябва по някакъв начин да решим в нашето законодателство.
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на министър Караджова за заключително изложение.
СЪПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много моля всички колеги и представителите на неправителствените организации да имат предвид следното. Работната група, която ще работи по текстовете на закона между първо и второ четене, има заседание в четвъртък - това е след два дни, от 14.30 ч. в зала 356, вместо редовното заседание на Комисията по околната среда и водите. На това заседание могат да се внасят предложения за конкретни текстове по проектозакона. Днес е ограничено времето. Много моля всички, които могат да допринесат за подобряването, да се включат в работата на тази работна група в четвъртък в 14.30 часа.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз имам молба към двете председателки на комисиите и към министър Караджова. Възможно ли е за четвъртък да ни дадете информация именно от тази гледна точка, която г-н Михайлов каза, за философския въпрос, да ни дадете простата информация: колко инвестиционни фондове в България са окрупнили земи и какъв е техният интерес към въвеждането на ГМО. Моята молба е да съберете информация, ако трябва, заедно с Министерството на земеделието и храните. Не се учудвайте, защото тези фондове през последните седмици техния собственици излязоха с масирани статии - координирани или за неподкрепяне на въвеждането на ГМО, или за увеличаване на добивите и аз искам да съм наясно като народен представител какъв е техният интерес.
НОНА КАРАДЖОВА: Много благодаря за конструктивните предложения. Госпожа Николова имаше две много конкретни предложения и мисля, че един консенсус е достигнат по някои от текстовете. Дълбокото ми убеждение е, че процедурата е много тежка и независимо от това какви текстове ще останат, едва ли някога в България ще се разреши култивиране в околната среда. Уверявам ви, че поне докато аз съм министър на околната среда, няма да има култивиране на каквото и да е растение.
СЪПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Закривам работната група на двете комисии.


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОСВ:
/И.Михайлова/
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КЗГ:
/Д.ТАНЕВА/