Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, № 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009 г.

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите
Комисия по земеделието и горите




П Р О Т О К О Л
№ 20


Днес, 28 януари 2010 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по околната среда и водите и Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, № 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009 г.

Списък на присъстващите народни представители се прилага. Присъстваха и: от МОСВ: Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите, Антоанета Димитрова – началник-сектор „Генетично модифицирани организми”, Райна Хардалова – началник-отдел „Биологично разнообразие” и Калин Илиев – директор на дирекция „Европейски въпроси”; от НПО: доц. Божин Божинов,: Веселин Дробенов – ЕК „За земята”, Димитър Кацов – Инициативен комитет „BG мама”, Илия Цонев - „Национална научна асоциация по пчеларство”, Ивелин Желязков – фермер, Стефан Стойков, Димитър Джилянов, проф. Иван Минков, Светла Николова, Любомира Колчева, Свилен Овчаров, Мариана Христова и Албена Симеонова - Българска асоциация „Биопродукти”, от Националната асоциация на зърно-производителите в България Радослав Христов – председател, Васил Петров, Атанас Георгиев и Димитър Малчуганов, д-р Златка Алексиева - Институт по микробиология на БАН, д-р Геновева Начева, проф. Елена Георгиева, д-р Мария Тупашка, д-р Стефка Петрова, д-р Цвета Георгиева, д-р Мая Марина, проф. Райчо Димков, Веселина Ралчева, Венцислава Тасева и Снежана Благоева от Министерството на земеделието и храните.

***
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Уважаеми колеги, гости на заседанието на работната група по подготовка на Проектозакона за генетично модифицирани организми за второ четене, на заседанието на работната група присъстват членовете на двете постоянни парламентарни комисии, които изявиха желание да работят в тази работна група, която конкретно ще се занимава с текстовете на проектозакона. Тук са и нашите уважаеми гости от неправителствения сектор. В заседанието на работната група ще участва и г-жа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите, г-жа Антоанета Димитрова – началник-сектор „Генетично модифицирани организми” в министерството, г-жа Райна Хардалова – началник-отдел „Биологично разнообразие”, г-н Калин Илиев – директор на дирекция „Европейски въпроси” в Министерството на околната среда и водите. Наши гости са проф. Иван Минков, доц. Божин Божинов, както и представители на неправителствени организации. Аз ще изчета имената, които са заявили участие. Ако пропусна някого, моля за извинение, всеки ще има възможност да вземе думата и да се представи: Г-н Веселин Дробенов, Димитър Кацов, Илия Цонев, Ивелин Желязков, Стефан Стойков, Димитър Джилянов, Светла Николова, Албена Симеонова, Любомира Колчева, Свилен Овчаров и Мариана Христова. В Комисията по околната среда и водите ние взехме решение ръководител на работната група, която ще води тези разговори и ще работи по конкретните текстове, да бъде заместник-председателят на комисията г-н Иван Алексиев. Аз сега ще му дам думата, като ние с г-жа Танева си запазваме правото да се изказваме и като членове в работната група.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички! Искам само да допълня, че присъстват още гости, ако мога да кажа, и участници на нашата обща група днес: г-н Радослав Христов – председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България, от същата организация – г-н Васил Петров, Атанас Георгиев и Димитър Малчуганов. Мисля, че после в дебата са в правото си да вземат отношение, както и д-р Златка Алексиева от Института по микробиология на БАН, д-р Геновева Начева, проф. Елена Георгиева, д-р Мария Тупашка, д-р Стефка Петрова, д-р Цвета Георгиева, д-р Мая Марина, проф. Райчо Димков, Веселина Ралчева, Венцислава Тасева и Снежана Благоева от Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Заповядайте, господин Алексиев, да минем по същество към работата на комисията.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Добър ден и от мен! Уважаеми колеги, уважаеми гости, госпожо заместник-министър, днес ще проведем заседание на работната група, която е сформирана, както разбрахте от госпожа Михайлова, от двете комисии – Комисията по земеделие и храни и Комисията по околна среда и води.
Преди да започнем искам да уточним следното. Във вторник се проведе много широка дискусия по тази тема за Закона за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми. Имам една молба към всички. Становищата са ясни. Да се концентрираме върху закона с конкретни предложения върху конкретни текстове. Това са няколко спорни текста. Министър Нона Караджова изрично подчерта, че Министерството на околната среда и водите ще се съобрази с исканията и предложенията на голяма част неправителствени организации, които присъстваха. Поради тази причина първо ще дам думата на заместник-министър Манева да изрази становището на Министерството на околната среда и водите и след това, пак повтарям, конкретни текстове по конкретни членове. Дискусиите бяха достатъчни и ако някой се увлече в изказвания - предлагам да бъдат между 3 – максимум до 5 минути изказвания – ви заявявам, че наистина ще бъдат прекъсвани.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря, господин председател. Аз изцяло подкрепям Вашата идея днес да обсъдим само спорните текстове, защото и без това не е изтекъл срокът за даване на конкретни предложения, когато ще започнем разглеждането на закона от началото текст по текст. След като бъде направено обобщението на всички предложения, Вие ще ни го предоставите, за да можем да имаме позиция по всеки текст. Разбирам, че тази среща днес е посветена на трите най-спорни текста в закона и позицията на представителите на различните гледни точки по тези текстове.
Това, което мога да кажа, е, че по чл. 52, който касае текстовете, свързани с освобождаване в околната среда на генномодифицирани организми в съседство на полета, по които се извършва селскостопанска дейност чрез биологичен метод, ние запазваме в текста възможността да се откаже разрешително за пускане в околната среда на генномодифицирани организми в съседство с такива територии, като уточняваме какво означава „в съседство” и предлагаме една таблица, в която са дефинирани най-малките разстояния от тези територии, като тези разстояния са актуализирани. Те са определени на базата на научна информация, която е базирана на производство на чисти семена, като разстоянията са увеличени три пъти. Така че това е възможно най-строгата процедура, която ще се прилага, когато в съседство има организми или земеделие, базирано на биологични технологии.
Запазваме забраната за освобождаване в околната среда в територии от националната екологична мрежа, като вместо 30-километровия пояс, заменяме с пояс, като ширините са определени в зависимост от културите, за които става дума. Отново прилагаме същия подход, както при териториите за земеделие по биологичен начин.
Отпада текстът за общите забрани, като вместо общите забрани ние прилагаме строгата процедура, която е приложима в Европейския съюз и която досега при нас беше в една по-съкратена фаза. Предвиждаме освен оценката на риска, който минава през специална научна комисия, обществено обсъждане, предвиждаме уведомяване на всички страни от Европейския съюз, уведомяване на Европейската комисия и подготовка на решение на министъра на околната среда, в което само в случаите, когато има предложение за положително решение, окончателното решение да се взима в Министерски съвет. Имахме предложение това да става в Народното събрание, но по мнение на юристите тъй като се издава административен акта, а Народното събрание не може да издава административен акт, в момента утежняваме процедурата с още една стъпка с произнасяне на Министерски съвет.
Освен това предвиждаме въвеждане на забрана в случай, че за някой генномодифициран организъм има забрана в поне една от европейските страни, ние също да прилагаме такава забрана – текст, който досега го нямаше в закона. Това са трите спорни моменти, по които виждате, че ние всъщност отчитаме максимално предложенията, които бяха направени при обсъжданията. Текстовете ще формулираме окончателно след днешното обсъждане. Ще помогнем при тяхното формулиране. Предполагам, че народните представители ще се справят с тази материя. Ние сме готови да участваме в прецизирането на всички текстове, включително и за тези, за които стана дума. Има някои неща, които по целия закон и за текстовете за работа в контролирани условия и в режимите за внос и износ, които се нуждаят от прецизиране, но прецизирането ще бъде в посока на по-ясни и по.прецизни процедури. Там нямаше някакви много сериозни възражения и затова не се спирам подробно на тези текстове.
Утре комисията, която е към Министерството на околната среда и водите, която многократно споменавам и на която има двама представители тук, учени, които се занимават с наука в тази област – и биолози, микробиолози, хора с различни специалности и хабилитирани лица, ще огледа ще веднъж предложенията на закона, включително и текстовете, които сме коригирали и ще изпрати тяхното становище.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря на г-жа Манева. Чухте становището на Министерството на околната среда и водите. Искам само да спомена, че досега са постъпили конкретни предложения единствено от г-н Тошев. Няма никакви други конкретни предложения. Но мисля, че в дебатите, които предхождаха тази работна група, стана ясно кои са спорните текстове, какви са исканията и на биоземеделци, и въобще на българската общественост. Чухте отговора на Министерството на околната среда и водите. Моля за предложения, коментари!
АДВОКАТ СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Представител съм на редица неправителствени организации от Коалиция „Да остане природа в България”, организации за потребителите и родителски организации.
Приветствам идеята да се въведе текст, в който да се предвиди забрана, която да се налага задължително, когато друга европейска страна забрани конкретен хибрид. Това не противоречи на директивите и е напълно съвместимо с нашите искания.
От друга страна, има безпокойство сред нас по отношение на това, че се премахва този последен етап от процедурата по разрешаване за освобождаване в околната среда, който включваше санкции в Народното събрание. Ние бихме искали да видим известно ограничаване правомощията и по-точно оперативната самостоятелност и дискрецията на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите и въобще на изпълнителната власт в това поле специално, тъй като – ще го кажа съвсем в цифри, като математика – мандатът на едно правителство е четири години - това е изпълнителна власт, докато многократно по-дълъг е срокът, в който се проявяват вредите от конкретен хибрид. Или, ако се проявят, по-дълъг е срокът, в който те трябва да бъдат изследвани. Затова аз бих призовал за едно решение, което да дава трайност на политиката по отношение на конкретните хибриди. Затова би следвало процедурата да бъде тромава и да включва санкции от най-висшия държавен орган, какъвто е парламентът.
Ако остане процедурата единствено в ръцете на изпълнителната власт, тоест министерствата и Министерски съвет, това би позволило редица клатушкания, тоест определени хибриди може да ги забраняваме, след това може да ги разрешаваме, да им изтича разрешението, пак да им даваме ново и т.н.
Нашето конкретно предложение, което ще получите писмено, е включването в този списък на разрешения за освобождаване в природата на хибриди за завършва с решение на Народното събрание и този списък да бъде приложение към Закона за генетично модифицираните организми. Вече има три предложения. Ние предлагаме четвърто.
По отношение отстоянията или още известни като буферите за освобождаване в природата на генномодифицираните организми в близост до „НАТУРА 2000” зони, бихме искали да има такова отстояние и от защитените територии по Закона за защитените територии в България. Имайте предвид, че те обикновено попадат вътре в „НАТУРА 2000” зони. Единици са защитените територии, които са извън „НАТУРА 2000” зони. Те обикновено съвпадат.
Съгласни сме отстоянието, буферът да се определя за всеки конкретен случай, стига ясно да се запише в закона, че това ще почива на сторената преди това оценка на риска. Така изпълняваме изискванията на европейските директиви и европейската практика, тоест практиката на Европейската комисия и на Съда в Люксембург.
Отделно от това обаче настояваме да се предвиди един минимум, тоест отново едно ограничение в долния праг на отстоянието, което изпълнителната власт може да решава и този минимум да бъде 30 километра какъвто е по стария Закон за генномодифицираните организми. Ще обясня защо е така. Много от хибридите всъщност показват разсейки или зараза, когато са засадени като посеви, много полени от тези 30 километра. Зависи, разбира се, от атмосферните условия и от много други фактори. Просто има данни по света, че много често определени хибриди имат един реално много по-голямо въздействие. Така че бихме искали отстоянието да бъде 30 километра или при тези конкретни хибриди МОСВ да има възможност да предвиди едно по-голямо отстояние.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви. Доколкото разбирам, предложенията ще ги предоставите писмено.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: По отношение на парламента много ясно казах, че ние предвиждахме такава процедура. Ако юристите на парламента намерят възможност и основание парламентът да се произнася преди административния акт, издаден, защото тази процедура трябва да завърши с издаването на административен акт. Вие сте юрист, господине и би трябвало да разбирате това, какво означава издаване на административен акт. Това означава, че Народното събрание вероятно трябва да се произнесе по някакъв начин преди това. Ако юристите намерят такава процедура и кажат с какъв акт Народното събрание може да се произнесе, след което да има административен акт, ние не възразяваме, това беше наше предложение да се намесва Народното събрание. Засега нашите юристи твърдят, че тъй като цялата процедура завършва с издаване на административен акт, това е затруднително. Може да се провери и да се прецени как.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манева. Току що ми предоставиха списък с желаещи да се изкажат. Радослав Христов!
РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Председател съм на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Конкретни предложения не носим. Нося решение на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите и нейните членове, които обработват 8 милиона декара от обработваемите 23 милиона декара полски култури в България. Становището е да не се допуска отглеждането на генномодифицирани организми в България, ако може България да остане чиста за отглеждане на биологични и екологични култури.
В момента не зная дали някой от тук присъстващите може да даде гаранция за бъдещето на нашите деца, ако допуснем отглеждането на тези генномодифицирани организми. Знам, дебатите са много, в смисъл, че становища има много за и против. Всеки един може да представи тонове за това, че генномодифицираните организми не са вредни - до този момент не е установено това - и съответно и обратното. Но това, което основно се нанблюдава – да, разбира се, част от мотивите бяха, че генномодифицираните организми или сортовете били много високо продуктивни. Мога да дам пример. В Америка отглеждат генномодифицирана царевица, която дава до два тона от декар. В България поливна царевица също дава до два тона от декар, и то не генномодифицирана.
Икономическият интерес тук не е толкова голям, по-голям е интересът на фирма „Монсанто” и на Америка. Явно тя е пробила и тук по някакъв начин, не знам по какъв, за да може да продава своите семена и, разбира се, единствените препарати за растителна защита на генномодифицирани организми също са на фирма „Монсанто”. Зад цялата идея тук стои един огромен икономически интерес. Аз мисля, че е по-важно дали това, което ще се приеме днес, условно казвам, на второ четене и ще бъде прието в Народното събрание, дали вие може да гарантирате бъдещето на нашите деца. Според Националната асоциация на зърнопроизводителите, до всички правени опити, които са до момента на територията на страната и извън нея, никой не може да даде 100-процентова гаранция след време тези генномодифицирани организми как ще повлияят върху живите организми за в бъдеще. Затова казвам, че посланието, което нося, е, че сме против освобождаването и отглеждането на генномодифицирани организми на територията на България. Мисля, че трябва да я запазим като екологично чиста, защото биологичните продукти ще имат много по-голямо търсене след време, отколкото генномодифицирани организми.
Единственото, за което сме съгласни, е допускането на пазара за технически нужди, но не и за хранителни. Това е нашето становище. Благодаря ви. Надявам се да го вземете под внимание. Още веднъж казвам: това е становище на асоциация, която обработва една трета от полските култури в страната. Ние не сме за освобождаването на генномодифицирани организми в страната.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви и аз. Може да предоставите становището си след срещата.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Ако може преждеговорившият да обясни какво значи „за технически нужди”. На мен не ми е ясно.
РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: За производство на биогорива. За медицински нужди също, това е „технически”.
АЛБЕНА СИМЕОНОВА: От името на Националната асоциация „Биопродукти” бихме искали категорично да подкрепим оставането на чл. 52 за отвеждане на ГМО да се забрани в близост до биополета, но задължително да се сложи една определена буферна зона, да се изясни какво означава близост. С цел съхраняване на прохождащия пазар за биопродукция в България, бихме искали също да се съхрани и 30-километровата зона, предвиждана в чл. 80 и категорично сме против освобождаването в околната среда на генномодифицирани организми от тези шест посочени видове, както включително и генномодифицираната царевица.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви. Но в Приложение 2 – не зная дали сте се запознали с него – там за всяка култура си има минимално отстояние. Примерно, за памука е залегнало отстояние 800 метра. Не може така всяка една култура да я слагаме под общ знаменател. Записано е Вашето предложение и ще бъде обсъдено.
ПРОФ. ИВАН МИНКОВ: Аз съм декан по науката в Пловдивския университет и съм член на Консултативния съвет към Министерството на околната среда и водите по генномодифицирани организми. Досега не съм участвал на дискусиите, за които говорихте и общо взето нямах много намерение да се включвам, но нещата, които чувам напоследък и чета в пресата са изумителни. От гледна точка на науката просто не се побират в никакви рамки, поради което аз специално се обадих и помолих да присъствам на това ваше заседание. Между другото аз съм депонирал и до доста от членовете на двете комисии едно писмено становище, където доста от нещата, които бих искал да кажа, са там, така че няма да ги повтарям. Бих искал да се спра на отстоянията. Г-жа Манева добре каза как са определени тези отстояния, което означава, че те са огромни по отношение на начина, по който се определят отстоянията за генномодифицираните растения спрямо конвенционалните и т.нар. биологични култури.
Поленът на царевицата е известно и тук имам литература, за разлика от тези, които казват, има изследвания и аз мога да ви покажа къде са тези изследвания – поленът на царевицата е тежък и пада от 20 до 30 метра до царевицата. Основните разстояния, които са приети, са в рамките на 50-60 метра, след което е доказано, че разпространението на полена в съседните райони е пренебрежимо малко. Тоест дори тези неща, срещу които протестират екологичните организации и биопроизводителите, са огромни по отношение на отстоянията.
Що се отнася до 30-километровата зона, няма абсолютно никаква разумна причина за нея. Специално за разрешените култури, единствената разрешена култура в Европа е царевицата, тя няма близкородствени видове и родове в България, нито в Европа. Замърсяването в околната среда както в полетата, така и в защитените райони е изключено. Тоест аз мисля, че тази наистина неразумна граница трябва да бъде премахната и трябва да останат тези отстояния. Дори казвам, че те са големи, но така или иначе, щом са предложени, биха могли да останат. Но нека да бъде поправено това безумие, което беше прието в първия вариант на закона преди години и което на практика, трябва да знаете, че ако оставите тази граница, няма друга нужда да правите никакви други забрани за извеждане във външната среда. Всякакви други забрани са излишни. Само ако това оставите вие ще направите безсмислено извеждането на генномодифицирани организми в България. Пред около две години аз изнасях един доклад пред доста широка аудитория, където бяха и хора от парламента. Показах им една карта на България, на която ако сложиш един кръг с диаметър 60 километра, защото радиусът е 30 километра, а диаметърът – 60 километра, само в Черно море могат да се отглеждат такива растения. Просто няма място в България.
Тоест, от името наистина на учените, които се занимават с това, все пак имаме известна претенция, че дълго време сме се занимавали и знаем какъв е механизмът, ви призовавам да махнете тази граница то 30 километра. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това, че границата е безумна, ние сме го гласували, не сме били безумни, но не сме били толкова умни тогава. Второ, когато изнасяхте доклада, това беше в „Радисън”, помните моите бележки.
ПРОФ. ИВАН МИНКОВ: Помня ги.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Понеже се говори непрекъснато за 30-километровата зона, се чувствам задължена да кажа нещо по този въпрос. Този текст съм го внесла аз и признавам – г-н Божинов тук, много пъти чета и във вестниците, разиграва една сценка, която никога не се е състояла – как ние сме седнали пред картата и как сме гледали и т.н. Не сме сядали, господин Божинов, с Вас, до картата и не сме обсъждали какво ще се случи в България. Но, наистина, това беше абсолютно умозрително определено от гледна точка на пълна забрана. Тази пълна забрана означава, че в България няма Закон за генномодифицирани организми. А ние сме длъжни да имаме закон. Когато сме ставали членове на Европейския съюз, сме се съгласили в България да има такова законодателство, каквото има в Европейския съюз. Това, което ние можем да правим, е да прилагаме предпазна клауза. Това сме го предвидили в процедурите. Но процедурите трябва да бъдат действащи. Така че това, което предлагаме, е максимално стриктно, максимално строго, но на базата на разумни неща, които се случват навсякъде в европейските страни.
Господинът е представител на зърнопроизводителите говореше за храни и за не знам какви други неща. Десетки пъти казахме, че този закон няма отношение към Закона за храните. Ако познавате поне малко европейското законодателство и ако сте влезли на страницата на Европейския съюз, ще видите, че има разрешени 31 вида генномодифицирани продукти, които се използват като фуражи и като храни в Европейския съюз и които по изключително тежка процедура можете да забраните, защото нарушавате правилата на общия пазар и които фактически като продукти, които се използват в храни и фуражи, не са забранени в нито една страна, защото просто не можете да ги забраните. Те са разрешени и в България.
Един от проблемите на Румъния в момента например е, че Румъния до влизането в Европейския съюз е отглеждала генномодифицирана соя. Сега тя не може да я отглежда, защото тя не е е разрешена на територията на Европейския съюз, но внася генномодифицирана соя за фуражите, което правим и ние. Не знам защо ние си мислим, че ние сме по-умни от огромната комисия от хабилитирани световни учени в Европейския съюз, които проверяват риска, когато дават или не дават разрешение. Защо смятаме, че ние имаме повече знания от тези хора и защо е това, наистина, тази абсолютно необоснована и някак си една кампания, която създава само огромно напрежение сред хората, без да има основание за това!? В момента говорим само за пускане в околната среда, което означава полеви експеримент на малки територии, територии, които се знае къде са, с всички отстояния, с цялата процедура, с възможността за налагане на предпазна клауза и за цялата процедура с обществено обсъждане, включително и възможността да се намеси парламентът. Понеже и по този въпрос се правеше спекулация, също от г-н Божинов и други, кой, защо си е променил становището, защото хората се запознават и аз също се запознавам със законите в Европейския съюз, процедурите, защитите, които имат тези процедури и нямам никакво основание да се тревожа, че ще се случи нещо катастрофално в България, ако ние приложим закона такъв, какъвто е.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря, госпожо Манева.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Беше направена реплика в парламента да посоча кои са си променили мнението и не съм си позволил кова нещо. Отворете стенограмата – там пише: аз не съм си променил мнението. Вашето име не съм го казвал.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Доцент Божин Божинов.
ДОЦ. БОЖИН БОЖИНОВ: Декан съм на Агрономическия факултет от Аграрния университет в Пловдив. Всъщност с изказването на г-жа Манева в голяма степен каза това, което аз исках да кажа тук, а именно, реакцията на зърнопроизводителите, че техните искания са неправомерни, примерно, за 100 % гаранция за безопасност. Никой за нищо не може да даде 100 % гаранция за безопасност. Просто такова искане е абсурдно и затова смятам, че не бива въобще да го коментираме.
Конкретно в случая, понеже аз съм и селекционер на памук и знам много добре какво е положението на памука в нашата страна, памукът е единственият генномодифициран сорт, който беше разработен от нас като български учени и беше предложен за полско изпитване в тази комисия. Защо? Защото от 2001 г. досега площите на памука са намалели точно 10 пъти,защото вече няма кой да работи тази култура. Тя изисква в настоящия етап с конвенционалното производство изключително много ръчен труд. Ние разработихме такъв сорт, който да помогне на българските производители да поддържат разнообразието в своите земеделски култури, отглеждайки не само слънчоглед, царевица, пшеница, ечемик, но да го има и памука, който е традиционна българска култура. Но в условията на закона – такъв, какъвто беше, включително и след последните промени от 2008 г., все още този сорт не може да бъде регистриран, защото де факто режимът продължава да бъде забранителен. Промените, предложени на настоящия етап, са такива, които ще позволят да започнем едни полски изпитвания на този сорт, за да можем да помогнем на българските производители. Той не е свързан с препарати на никоя от големите компании; той е свързан с препарати, свободно достъпни и евтини за българските производители, български сорт, направен за българските производители. Ако налагаме забраните така бланкетно върху култури или върху технологии, както в случая се опитваме с 30-километровата граница да забраним технологията в страната, ние не помагаме на българските производители, а им пречим. Това е, което искам да кажа.
Що се отнася до разнообразие и опасност за хората, достатъчно много неща са казани в медиите и затова аз няма да взимам отношение в момента.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви. Експерт в дирекция „Здравеопазването на животните и безопасност на храните” в Министерството на земеделието и храните, думата е на г-н Пейчев, който е заместник-председател на Комисията по околната среда и водите.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Аз искам да взема отношение не чисто техническо, тъй като чухме тук мнение на специалисти, да разгледаме въпроса чисто философски. Малко странно ще звучи, но тук става въпрос за няколко философски понятия. Едното е категоричната забрана. Другото е свободата. Третото понятие е регулацията. Ние се движим в три философски понятия. Те са продиктувани от обстановката, в която ние живеем. Ние просто трябва да приемем това, което е най-разумно, най-точно, най-конкретно, това, което на нас ни върши работа.
Свободата в момента за България ние можем да я приемем като едно екзистенциално понятие, което е трудно осъществимо в момента.
Забраната. Ние всички живяхме в много забрани и видяхме докъде довеждат забраните. Ние сме нация, която може да устои на забраните, може да се подчини на забраните. Забраните довеждат до други неща в нашата родина.
Единственото, което може да ни накара да бъдем разумни, да бъдем точни, да бъдем коректни, това е регулацията. Ние нямаме друг избор. И философията на министерството – това са регулаторните мерки, тоест, контролът, който трябва да бъде въведен. Ние просто нямаме избор. И всички тези приказки които се водят тук както за климата, така и за генномодифицирани организми, те са двуполюсни, разделени и в момента ние разбираме, че ние нямаме друг избор. Контролът е много важен и законът, който е внесен в момента, той точно това препоръчва – да засилим контрола, да не допускаме именно тези неща.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря на г-н Пейчев. Сега думата има Ивелин Ризов.
ИВЕЛИН РИЗОВ: Това, на което бих искал да обърна внимание, е предложението на колегите от Министерството на околната среда и водите, е при въвеждане на забрана в съответствие с клаузата от чл. 23 на Директива 2001/18 в страната, че задействането на тази забранителна клауза във всяка една държава членка изисква нейната аргументация. Тоест този член би трябвало да се допълни: при наличие на същите условия, които са използвани за аргументиране в другата държава членка, тоест механично пренасяне на една забрана, която е наложена в една държава членка в зависимост от нейните специфични географски, социално-икономически и културни особености в страната, би довело до конфликт с принципа на налагане на тази клауза.
Като конкретен пример ще дам действащите забранителни клаузи за „Мон 810” в Европейския съюз Франция и Германия по време на наказателната процедура, задействана от комисията, дадоха научни аргументации. За Австрия, Италия и Гърция, тъй като тези забрани са наложени на регионално ниво, то тогава Европейската комисия не задейства механизма срещу тях. Поради тази причина трябва да се направи това пояснение: при наличие на същите условия в Република България.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Ще помоля това становище да го предоставите на нашите експерти.
ИВЕЛИН РИЗОВ: Работим съвместно с колегите от Министерството на околната среда и водите - аз съм от Министерството на земеделието и храните.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз имам един въпрос към г-жа Манева. Може би пропуснахте, може би не сте коментирали,н о на предходната доста широка среща ние коментирахме и § 26 от проектозакона, който третира възможността за разрешаване на пускане на генномодифицирани организми в околната среда с едно разрешение, за да се допусне един вид и на различни места. Изказахме някои съображения за това, че ако се спазят принципите за отстояния от защитени територии, това просто не може да се случи и въпросът ми е дали е възможно да бъдем сигурни, че с една процедура за отпускане на един вид генномодифицирани организми това ще се случва за една конкретна територия, а няма да се разпростира на няколко територии едновременно. Това е въпросът ми.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: С оценката за риска се прави оценка на всяка територия – и на разстоянията, и в едно разрешение могат да бъдат записани няколко територии, но с отделни отстояния. Тоест, отстоянията и условията за отглеждане, включително и техническите мерки, които ще предвиждаме за безопасност, ще са индивидуални за всяка територия, независимо че формално могат да бъдат записани в едно разрешително. Това ще го съобразим абсолютно перфектно.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря. По списъка, който ми дадоха, няма други записани, но това не значи, че който има желание, няма да се изкаже.
ВЕСЕЛИН ДРОБЕНОВ: Искам да представя една допълнителна част към т.нар. консолидирано мнение на природозащитните организации, родителски организации и организациите на потребителите. Преди това бих искал да добавя едно нещо към отстоянието от 30 километра от защитени територии. Радвам се, че имаме представители на хабилитираната общност, на Пловдивския университет и на Агробиоинститута в лицето на д-р Джилянов.
Тридесеткилометровата зона изпълнява една допълнителна функция и тя е да защитава защитените територии от третирането с определени химикали, било то хербициди, било то пестициди. От наша гледна точка третирането с хербициди на точно определен парцел, на който се гледа ГМО, практически е невъзможно. Гледната точка на фермерите, разбира се, е, че цялостното третиране с хербициди, независимо дали са продукция от култури генномодифицирани, или са култури, свързани с конвенционалното земеделие, намалява продукцията, което практически е факт.
От гледна точка на природозащитата, ние смятаме, че третирането с хербициди е опасен фактор, който може да повлияе и да доведе до агуба на биоразнообразие. Затова смятаме, че буферът от 30 километра, т.нар. буфер около защитените територии, трябва да остане. Когато г-жа Манева внесе предложението преди години, ние всички участвахме и активно подкрепихме предложението за 30-километрова зона. Там фактът е, че то забранява до голяма степен генномодифицираните организми в България. Сами виждате, че Пловдивският университет има ясни представи, идеи да патентова български генномодифицирани организми. Агробиоинститутът също има такива идеи. Мисля, че ще го потвърдят. В този ред на мисли, реално идеята ни е да няма генномодифицирани организми в България.
Регулацията е добра и ние подкрепяме изцяло идеята да се съобразим с европейското законодателство, но, разбира се, колкото е възможно от юридическа гледна точка по-рестрективно, толкова по-добре за нас.
Бих искал да се позова на тезата на д-р Божинов. Естествено, че никоя никога не може да даде 100 % гаранция за ефектите от генномодифицираните организми.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Добре, разбрахме. Предложението е 30-километровата зона да остане. Благодаря Ви.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тя е мотивирана много странно, с хербициди и пестициди, които се използват повсеместно в момента в България.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Чухме предложението. Записваме го. Г-жа Мариана Христова!
МАРИАНА ХРИСТОВА: От Организацията на майките съм. Имам конкретен въпрос към г-н Божинов, който се обосноваваше с генномодифицирания памук. Защо смятате, че България има икономически интерес от засяването на този памук при положение, че Индия в момента прави дъмпинг с цените, като територията на Индия е „съизмерима” с нашата, докато ние имаме традиции в отглеждането на органичен памук, като това ще създаде работни места за нискоквалифицирани хора – роми и т.н. Ние с нашите нищожни територии надали можем да се мерим с производството в Индия. За разлика от това, цената на органичния памук е в пъти по-висока от този на ГМО.
Имам специална забележка към чл. 18, който касае рисковете. Много ви моля да отпадне текстът „по-високият клас риск”, като в контролирани условия да се прилагат винаги мерките за по-високия клас, ако има съмнение за такъв риск. Иначе остава съмнение, че индивидуално всеки взима някакви решения.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Бихте ли се конкретизирали,когато говорим за член или параграф? Параграф в проектозакона, или член в действащия закон?
МАРИАНА ХРИСТОВА: Член 18 от ЗЗИД. „В случаите на съмнение към кой клас РИК да се отнесе работата с ГМО в контролирани условия, се прилагат мерки за по-високия клас” и се маха текстът нататък „с изключение на случаите, когато имаме…” и т.н.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: По-високият клас значи по-голяма строгост и премахваме абсолютно всички изключения.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Да, искам да махнете изключенията.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ние сме ги махнали.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Не, не сте. Остана „с изключение на случаите, когато има писмено несъгласие на министъра на околната среда и водите въз основа на представени от заявителя достатъчно доказателства, които оправдават прилагането на предпазните мерки за по-ниския клас”. Значи няма как този заявител да ми докаже, че трябва да прилагам мерките за по-ниския клас.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това е възможност, дадена по директива и ние даваме тази възможност и на нашите учени, както такава възможност имат всички учени в Европа. Работа в контролирани условия значи работа в лаборатория.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Другото нещо, което ни притеснява, е евентуалното освобождаване и причиняване на резистентност към някои антибиотици, когато вие сеете дори и ГМО памук. Земята остава резистентна към даден антибиотик, който също се пренася върху хората и животните. Животни, хранени с фуражи, които са резистентни към определени антибиотици и след това храна, консумирана от тези животни – било мляко, яйца, месо – пренася тази резистентност в организма на потребителя. Това е прието в Европейския съюз, ние вече сме проверили, че има държави, в които е прието. Аз не съм учен, но нищо не пречи да се информирам. След като това основание е прието в Европейския съюз и има наложени ограничения и след като Европейският съюз не се е възпротивил, значи ние можем да го наложим и можем да го искаме. Това е реална опасност за нашите деца. Европейският съюз го е приел в момента и го прилага в определен брой държави. Ако искате ще ви изготвим подробен списък на мерките в различните държави и на съображенията, които в момента са действащи в Европейския съюз.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Това, което казахте, много моля да го предоставите в писмен вид.
ДОЦ. БОЖИН БОЖИНОВ: Въпросът беше отправен към мен, но аз освен конкретния въпрос към мен, ще си позволя да изкоментирам и следващите две-три изречения, понеже искахте да се информирате. Казахте традиции и в България в отглеждането на органичен памук. Много моля като правите такива заявления, поне да посочите къде в България се отглежда такъв, защото в момента няма нито един квадратен метър органичен памук. Това е реалността.
Могат да бъдат получени от този органичен памук по-високи цени, които да бъдат прехвърлени към малцинствата. Неслучайно памукът в България изчезва, защото тези високи цени няма как да бъдат получени. Реалният пазар в страната не го търси. Аз съм обиколил тази година всеки декар с памук, насят в тази страна и го знам много добре къде е. Така че спорът е напълно безпредметен.
Що се отнася отново до тези, които се хвърлят тук на ангро, че земята става резистентна, както и животните, земята не може да стане резистентна. Земята не е жив организъм, че да развива резистентност. Животните не може да станат резистентни; може да стане резистентна микрофлората в тях тогава, когато те биват хранени с антибиотици като хранителни добавки, а не когато използват генномодифицирани храни, което е много съществена разлика и което действително е забранено в Европейския съюз – да се хранят животните с антибиотици.
Що се отнася до забраната на антибиотици за използването и генетични модификации като маркерни гени и т.н., изрично има посочени поименно кои са тези антибиотици, но няма бланкетна забрана върху антибиотиците, защото европейските регулации изискват за всяка забрана да има научна мотивировка защо се прави. Бланкетни забрани, както е в нашето законодателство, в Европейския съюз няма. Всеки един случай се разглежда поотделно, а ако се прецени, че има риск, се забранява. Ако се прецени, че няма риск, се освобождава за пазарни нужди, за използване като храна и т.н.
Още една теза или по-точно едно искане, което правите отново без да прецените добре какво точно искате. Искате страната ни да бъде свободна от генномодифицирани организми и продукти, получени от такива организми, като млади майки. Това означава на всички деца да им спрем ваксината срещу Хепатит В, защото тя е продукт на генномодифициран организъм, на всички диабетици да им спрем инсулина, защото той е продукт на генномодифицирани организми.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря на доц. Божинов. Влизаме пак в един спор, по който мисля, че във вторник имаше достатъчно време всяка една организация да изкаже мнението си и становището си. Философията на закона е съвсем друга.
АДВ. СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Уточнявам предложението за участието на Народното събрание. Нашият формулиран текст, както е представен писмено, макар и с една далечна чернова, не включва това, Народното събрание да дава една санкция и впоследствие административен орган да добавя в списъка на хибриди, забранени за освобождаване в природата, а нещо различно – по предложение и на изпълнителната власт, да кажем, МОСВ, след въпросната процедура, предвидена в закона така добре, според нашите искания от МОСВ, разбира се, с някои детайли, които ще уточним, следващият и последен етап всъщност е Народното събрание да ги включи в списък, който е приложение към Закона за генномодифицирани организми. Така че процедурата приключва с акт на законодателната власт, който, макар и еднократен случай по случай, все пак е един акт на висшия държавен орган. Това е в съответствие с чл. 23, например, ал. 1 на Директива 18 от 2001 г. След това не пречи и ние уведомяваме Европейската комисия, че сме се възползвали от предпазната клауза, но е наша вътрешна работа, на националното законодателство, дали сме го направили с акт на изпълнителната власт или с акт на законодателната власт.
Колкото до обхватите на различните закони, говорим за Закона за посевите в съответния закон, за храните в съответния закон и т.н. Бих искал да обърна внимание, че Законът за храните
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: В момента не коментираме Закона за храните, а коментираме Закона за генетично модифицираните организми. С това Ваше предложение за Народното събрание, което направихте, нашите юристи ще се запознаят.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Той предлага същото, което в момента съществува. Това е една бланкетна забрана. Дали тя ще бъде в Приложение със списък, или ще бъде в текста със списък, то е едно и също. Може да бъде само като елемент на индивидуална процедура.
АДВ. СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Става дума наистина хибрид по хибрид.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не може хибрид по хибрид. Може да има процедура по процедура за отделен хибрид. Ако можете в процедурата да въведете Народното събрание, го въведете, а то не може, защото има и становище на Конституционния съд по този въпрос.
АДВ. СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Въпросните закони, за които става дума, се отнасят не само за ГМО култури и храни, но и за други неща. Това, което е специално за Закона за ГМО, е, че той обхваща една специална част от обхвата на тези закони, например, само ГМО семената, само ГМО храните, но и стоки, пускани на пазара и съставки на крайни продукти, но не само крайни продукти. Тези неща бихме искали да бъдат уредени в Закона за ГМО като един специален закон. Тук няма конфликт с тези останали закони.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Чрез Закона за храните и Закона за фуражите се предвижда както цял продукт, така и съставките. Тези неща са уредени.
АДВ. СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Така е, но когато е ГМО, бихме искали специалните норми да са в този закон, а нормите общо да бъдат в съответните браншови закони, да кажем, Закона за фуражите. ГМО фуражите да бъдат уредени и тук, да има известни норми за това.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Аз предлагам, тъй като самото наименование на групата е работна група, форумът, който е в момента, не е кръгла маса или дискусия на тази тема, мисля, че достатъчно ясно и точно се разбра какви са предложенията. Министерството на околната среда и водите също ясно и категорично заяви своята готовност и вече почти са готови текстовете, където наистина можем да отстъпим и да не нарушим европейските норми и да се ориентираме към приключване на тази работна среща, за да може след това с депутатите и с експертите да оформим текстовете за второ четене, които ще бъдат разглеждани в Комисията по околната среда и водите.
СВЕТЛА НИКОЛОВА: (Коалиция „За да остане природа в България”, Сдружение „Агролинк”. Бихме искали утре на заседанието на Консултативната комисия по ГМО в Министерството на околната среда и водите и на следващите заседания в парламента да бъдат разгледани текстове, които да бъдат включени в закона или в допълнителен законодателен текст, който трябва да отразява т.нар. режим за съвместно съществуване между ГМО и не-ГМО. Такъв режим, такъв правилник е разработен в други страни-членки и по принцип като страна членка ние също сме задължени да разработим такъв правилник. Ако това не сме го направили, може би сега е моментът, след като, така или иначе, се разработват отново текстове и се въвеждат изменения и допълнения на Закона за генетично модифицирани организми. Бихме могли да подпомогнем работата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Имаме този текст вече. Този текст е готов. Утре ще бъде предложен на научната комисия. Предвиждаме го този текст. Ако имате някакъв текст, дайте ни го, ще го разгледаме.
СВЕТЛА НИКОЛОВА: Надяваме се да можем да представим и нашите становища и нашите текстове към този текст, който вие сте разработили. Това може да се направи в Комисията на Министерството на околната среда и водите.
Също бихме искали да предложим нов текст, който да отразява семената и долната граница за замърсяване на семена така, както е направена в други страни членки, да бъде нулева толерантност, тоест да бъде осигурено, че семената не са замърсени с ГМО за всички, които са неконтролируемо и инцидентно замърсяване на конвенционални и биологични семена.
ИВЕЛИН РИЗОВ: Аз се явявам в момента представител и на Министерството на земеделието и храните. Общо взето, тук се получава едно преместване на функции на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на земеделието и храните, на наредби и разпоредби за създаване на система за съвместно съществуване на практики. Въпросът за семената, за нулева толерантност с Европейския съюз няма решение. В момента се водят много сериозни дебати.
За съвместното съществуване, след като в закона за отразени, че до биологично земеделие, до резервати, до конвенционално земеделие са определени нормативни разстояния, за законовата база са разработката на Наредба за съвместно съществуване на земеделските практики са налични. Това е въпрос и приоритет единствено и само на Министерството на земеделието и храните.
СВЕТЛА НИКОЛОВА: Това не е достатъчно.
ИВЕЛИН РИЗОВ: Това е нормативната база, въз основа на която трябва да се разработи наредба. Това не трябва да бъде елемент от Закона за ГМО. Просто по този начин законът става много тежък, неработещ и води до технически противоречия или конфликти, които се решават с по-ниски нормативни актове.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Една реплика към господина, представител на Министерството на земеделието и храните. Нека да уважим това, че Министерството на околната среда и водите се съобразява и с препоръки на Европейската комисия още от 2003 г., които трябва да гарантират действително национални стратегии за съвместното съществуване на видовете ГМО, конвенционални и биологични. Това, че ще бъде включен един текст, в никакъв случай няма да утежни закона, а ще го обогати. Този текст е предвиден. Така че нека да уважим това, нека да приемем становището на комисията, която ще разгледа предложението и да дадем и тази възможност при положение, че се опитваме наистина да съгласуваме, по всякакъв начин да уеднаквим националното ни законодателство с всички съществуващи изисквания. Така че далеч съм от мисълта, че навлизаме в територията на друго министерството или нещо друго. Наистина има много разнообразни закони. Наистина, те следват един друг. Има такава готовност. Нека да уважим това, че има такава готовност и да я приемем.
ИВЕЛИН РИЗОВ: Въпрос на законодателна инициатива. Но просто това е по-работещо да бъде решено на ниво наредби.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще има базов текст, който ще е с най-общите параметри и ще насочва към наредбите. Ще го уточним.
ДИМИТЪР КАЦОВ: Донякъде се обезсмисля изказването ми от казаното дотук. Аз съм изключително щастлив, че министерството предвижда тези правила, които ясно да регулират взаимното съществуване, защото това беше едно от най-големите ни притеснения по отношение на закона.
Връщам се към думите на г-н Пейчев. Много съм щастлив, че ги казахте. За нас е най-важно наистина регулацията, защото един закон, който дава възможност за отглеждане на ГМО в България, в същото време обаче не определя ясни параметри на екологичната отговорност, предотвратяване на замърсяване, но и нещо друго много важно – обезщетенията при замърсяване – такъв закон е опасен. Затова наистина благодаря и на председателката на комисията, и на МОСВ за това, че в закона ще влезе, и то е много важно да е в закона и законът да не влиза в сила, преди тези текстове да ги има, ще влезе регулация, която определя параметрите на екологичната отговорност и обезщетенията.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви. Мисля, че това беше един добър край за нашата среща. Благодаря на всички, които участваха!
Заседанието бе закрито в 16,00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искра Михайлова

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Десислава Танева