Изслушване на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов по теми на Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство” и приключването на програма САПАРД.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 26

На 24 март 2010 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов по теми на Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство” и приключването на програма САПАРД.
2. Текущи

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Имаме кворум и за двете комисии и давам начало на днешното съвместно засединие между Косията по земеделие и гори и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Предварително обявеният дневен ред е от две точки:
1. Изслушване на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов по теми на Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство” и приключването на програма САПАРД.
2. Текущи.
На днешното съвместно заседание при състват двама министри: министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, г-н Томислав Дончен, който е министър на европейските фондове за първи път присъства на редовно заседание на нашите комисии. Приятно ми е, че и двамата са тук. Г-жа Калина Илиева – изпълнителен директор на фонд “Земеделие”, г-н Явор Недев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
Приятно ми е да съобщя,че на днешното заседание присъстват Анелия Николова, Антон Чинков, Красимир Красимиров, Мария Иванова и Бисерка Йотова, които са по стажантска програма “Роми в Народното събрание” по покана на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева.
Присъстват и други експерти от Министерство на земеделието и храните и ДФ “Земеделие”, чийто имена са в списък, който ще бъде приложен към протокола.
Материалите за днешното заседание ви бяха изпратени по електронните пощи, а сте ги получили и на хартиен носител – това е Информацията по отношение на прилагането на Програмата за развитие на селските райони, за рибарството и програма САПАРД.
А сега давам думата на д-р Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните да направи кратка презентазия на информацията.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, уважаема г-жо Танева, уважаеми г-н Дончев, уважаеми дами и господа народни представители, разбирам, че информацията ви е изпратена в електронен вариант и тъй като тя е доста обемиста, ми позволете да направя резюме, което обаче ще отнеме около 10-15 минути. Предварително моля за търпение. Доста цифри и факти има в материала, който съм подготвил, така че ще ми позволите да ви запозная с него.
Програмата за развитие на селските райони отразява Националната стратегия за развитие на селските райони чрез пакет от мерки групирани в съответствие с осите определени в съответните регламенти на Общността, постигането на които се осъществява с финансовата помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Определени са следните стратегически цели за периода 2007-2013 г.:
1. Развитие на конкурентоспособни иновации и основание на иновации земеделие, горско стопанство и хранително-вкусова промишленост.
2. Опазване на околната среда и природните ресурси в селските райони.
3. Подобряване качеството на живот и разнообразие на възможностите за заетост в селските райони.
На 17.04.2008 г. стартира приема на заявленията за подпомагане по две мерки от Програмата за развитие на селските райони, а именно 112 “Създаване на стопанства на млади фермери” и 121 “Модернизиране на земеделските стопанства”, като поетапно след това започва и приема по останалите мерки. По Програмата за развитие на селските райони са подадени 10 819 броя заявления за подпомагане на обща стойност 4 756 млн.лева. Обработени към момента са 8 239 броя заявления, от които са одобрени 6 748 на обща стойност 1 458 млн.лева с одобрен размер на субсидия 1 034 млн.лв., а са отхвърлени 1491 броя заявления за подпомагане. Извършени са плащания по 3 173 подадени заявки, като изплатените субсидии са на обща стойност 252 919 хил.лв. Отказани са плащания по 98 заявки по мярка 112 и мярка 121, като тяхната обща стойност е в размер на 7 013 хил.лева. Основният проблем при прилагане на Програмата за развитие на селските райони бе натрупването на голям брой неразгледани заявления и заявките за плащания за финансово подпомагане по мерките отворени за кандидатстване през периода 2008-2009 г. За разрешаване на този проблем последователно бе спрян приема на заявления по мерки 112, 123, 312, 321 и 322, както и по мярка 121 за проекти извън гарантираните бюджети, касаещи инвестиции в сектор “Животновъдство”, спазване на нитратната директива на Европейската комисия и биологично земеделие. Приемът на проекти по мярка 141 е спрян временно считано от 12 март 2010 г. Следващият период за прием на проекти по мярката ще бъде от 10 юни 2010 г. до 30 септември 2010 г.
ДФ “Земеделие” – Разплащателна агенция е в процес на постъпателно разглеждане на всички приети заявления до средата на 2010 г. Предприемат се действия за по-прецизно планиране на възобновяване приема на проекти по мерките от оси едно и три, в т.ч. удължаване на срока за поканите за прием на проекти по мерки, като например организиране на кампании за набиране на заявления два пъти годишно, така че Разплащателна агенция да може да обработи постъпилите заявления в разумни срокове в съответствие с наредбите.
В процес на подготовка са изменения в Програмата, целящи облекчаване на условията за кандидатстване и прилагане на мерките 121, 141, 142, 214 и 431-2.
През м.май ще стартира изпълнение на междинната оценка по прилагане на Програмата за периода 2007-2010 г., въз основа на която и след преговори с Европейската комисия ще се предприемат допълнителни действия по оптимизиране изпълнението на програмата, в т.ч. на възможни трансфери на финансови средства между осите и мерките от Програмата за развитие на селските райони.
В периода 28.09.2009-02.10.2009 г. бе проведен и одит от службите на Европейската комисия по прилагане на Програмата за развитие на селските райони за периода април 2008 – юни 2009 г. В изпълнение констатациите на одиторите, Управляващия орган на програмата и Разплащателната агенция са в процес на подготовка на изменение в нормативната база по прилагане на мерките от програмата, с оглед избягване на създаване на изкуствени условия за заобикаляне на правилата по програмата, усъвършенстване на механизма за удостоверяване основателността на разходите чрез три оферти от независими доставчици, както и прецизиране на ограниченията във връзка с бенефициенти – свързани лица. Въведен е предварителен контрол от страна на Разплащателната агенция върху възлагането на обществените поръчки по бенефициенти на програмата.
По отношение на административния капацитет трябва да каза, че се прие Постановление на МС № 230 от 23.09.2009 г., с което се позволява наемането на допълнителен персонал от 180 служители по линия на мярка 511 “Техническа помощ”. Към настоящият момент са проведени два конкурса за назначаване на извънщатни бройки. Следва да се има предвид, че назначаването на допълнителен персонал изисква време за организиране и провеждане на конкурс и такова за обучение на новоназначените служители.
Предвидени дейности за 2010 г. Основната дейност, която предстои за Разплащателната агенция е обработката на оставащите заявления за подпомагане по мерките на Програмата за развитие на селските райони след което по изготвен и съгласуван с Европейската комисия график от м.юни започва поетапно отваряне на приема на заявленията за подпомагане. Отчитайки непрекъснатото нарастване на интереса към мерките по програмата, рефлектиращ върху броя на подадените заявления и необходимото техническо време за обработката им, Разплащателна агенция е извършила анализ за необходимостта от правомерно и адекватно разпределение на човешките ресурси и за възможностите за оптимизация на работния процес както при обработката на подадените заявления за одобрение, така и при обработката на подадените заявки за плащане. Предприети са мерки за реорганизиране на отдел “Прилагане на мерките за развитие на селските райони” с цел ускоряване обработката на подадените заявления и заявки за плащане и съсредоточаване на усилията върху максималното усвояване на финансовите средства, включително със засилване на административния капацитет. Създадена е строга организация и разпределение на задълженията и отговорностите. Към настоящия момент са извършени и предстои да бъдат обнародвани в Държавен вестник изменения в голяма част от нормативните разпоредби, уреждащи правилата за прилагане на отделните мерки по програмата, които се налагат с цел преодоляване проблемите свързани с прилагането им, подобряване правилата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и във връзка с Одитния доклад на Европейската комисия.
Това са нещата по Програмата за развитие на селските райони. Ако разрешите ще премина към Програмата по рибарство.
По Оперативната програма за развитие на сектор “Рибарство”. В съответствие с чл.254 от Договора за Европейската общност Република България е получила ратификация от Генералния секретариат на Европейската комисия, както и решение на Комисията от 14.12.2007 г. относно одобряване на Оперативната програма за развитие на сектор “Рибарство” за програмния период 2007-2013 г.
На 11.11.2008 г. официално е открита Оперативната програма за развитие на сектор “Рибарство”. На 17.03.2010 г. за прием са отворени пет мерки, а именно: мярка 1.3 “Инвестиции на борда на риболовните кораби и селективност; мярка 2.1. “Производствени инвестиции в аквакултурата”; мярка 5.1. “Техническа помощ”; мярка 4.1. “Развитие на рибарските области” и мярка 2.6. “Инвестиция в преработката и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура”. Във връзка с прилагането на мярка 3.3. “Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарските пристанища, места за разтоварване и закрити лодкостоянки” е създадено държавно предприятие “Рибни ресурси” ЕООД към Министерство на земеделието и храните, което да стопанисва регистрираните рибарски пристанища. С Решение на Министерски съвет от 18.12.2008 г. пристанище Созопол е преобразувано от имот публична държавна собственост в имот частна държавна собственост и е предоставено на Министерство на земеделието и храните за безвъзмездно управление. С Протокол от 1.12.2009 г. пристанище Созопол е предадено от Министерство на земеделието и храните на “Рибни ресурси” ЕООД.
Общият брой подписани договори на одобрени проекти по програмата са 26. Общият брой изплатени проекти : 5 с окончателно плащане, два с авансово плащане и един с отложено плащане. Общият брой отказани или оттеглени проекти е 27. Общият брой проекти в процес на обработване са седем, а общия брой извършени проверки на място единадесет. Общият брой договорирани средства 3,34 %, общо изплатени средства 0,22 %.
Сумите по сключените договори към момента е 3 379 хил.евро, а извършените плащания са за 242 хил.лева. Към момента няма регистрирани нередности, водещи към финансови последици за бюджета на Общността.
Бих искал да ви информирам, че бяха изготвени и актуализирани наредбите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по всички 19 мерки от Оперативната програма за развитие на сектор “Рибарство” с цел оптимизиране процеса по управление и усвояване на средствата от Европейския съюз в следните направления: първо, засилване на мерките за прозрачност и публичност при обявяване на процедурите за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за рибарство; второ, оптимизиране на процедурите за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, включително по отношение на срокове и изискуеми документи при кандидатстване и изплащане на безвъзмездната финансова помощ и процент от публичната помощ; и трето – избягване на конфликт на интереси при отпускане на безвъзмездната финансова помощ от Европейския фонд за рибарство. През 2010 г. Управляващият орган планира да отвори за прием на проекти по следните мерки: мярка 1.4. “Дребно мащабен крайбрежен риболов”, мярка 1.5. “Социално икономически компенсации за управлението на флота”, мярка 2.2. “Агроекологични мерки”, мярка 2.5. “Риболов във вътрешни водоеми”, мярка 3.1. “Колективни дейности”, мярка 3.2. “Мерки предназначени за опазване и развитие на водната флора и фауна”, мярка 3.3. “ Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарските пристанища, места за разтоварване и закрити лодкостоянки”, мярка 3.4. “Разкриване на нови пазари и промоционални кампании”, мярка 3.5. “Пилотни проекти” и мярка 3.6. “Пренасочване на риболовни кораби към дейности извън риболова”. Предвижда се и създаването на Национална рибарска мрежа. Дирекция “Наблюдение, координация и административен контрол” на Разплащателната агенция в качеството си на Одитен орган за програмата планира да приключи одита за оценка на съответствието в началото на м.май 2010 г.
По отношение на препоръките на Европейската комисия функциите на Одитния и сертифициращ орган по тази програма да бъдат прехвърлени съответно към Изпълнителната агенция “Одит на средствата от Европейския съюз” и дирекция “Национален фонд” в рамките на Министерство на финансите след процедура по оценка за съответствие на системата за управление и контрол на програмата по рибарство.
Следва да се обърне внимание, че изпълнението на тази препоръка ще доведе промяна на два оценяващи органа – одитния и сертифициращия и изменение в процедурите на три от оценяваните органи – одитния, сертифициращия и управляващия орган. Точните изменения могат да се разглеждат като съществена промяна на оценената преди това система за управление и контрол.
Това е по отношение на тази програма. Остана програма САПАРД.
По отношение на САПАРД. В рамките на целия период на прилагане на програма САПАРД са одобрени и договорени общо 3 509 проекта, като общата стойност на субсидията е в размер на 1 375 млн.лева. Към 31.12.2009 г. по програма САПАРД са платени всички коректно изпълнени, реализирани в определения срок и отговарящи на заложените изисквания и процедури общо 2 602 проекта. Усвоеният ресурс по програмата е 877 976 хил.лева. Актуализирани са договорите по 894 проекта със субсидия на обща стойност 376 хил.лева. Неразплатените проекти по програма САПАРД са 28 броя като общата субсидия по тази инвестиция е в размер на 23 656 хил.лева, поради извършване на текущи проверки от страна на компетентните органи. По настоящем по два от проектите е постъпила информация за приключване на случаите от страна на разследващите органи, но поради липса на средства от страна на националния бюджет към момента Агенция САПАРД е възпрепятствана да изплати финансовата помощ. На този етап ДФ”Земеделие” – Агенция САПАРД е уведомила Министерство на финансите за необходимостта от осигуряване на паричен ресурс, в случай че извършваните проверки приключат с положителен резултат. Въз основа на това е проведена работна среща с представители на отговорните институции с оглед намиране на решение по възникналия казус – осигуряване на възможност за изплащане на поети анагажименти по тези договори със средства от националния бюджет. От началото на програмата до 31.01.2010 г. в резултат на извършени проверки във връзка с изпълнението на контролните процедури са регистрирани 483 броя нередности и измами, в т.ч. 311 броя с финансови последици и 172 без такива. Общата дължима сума подлежаща на възстановяване е в размер на 205 598 хил.лева.
В допълнение към по-горе изложената информация искам да добавя, че 98 проекта от общо 483 с нередности са регистрирани въз основа на получено на 16.06.2009 г. писмо от Жан-Люк ДеМарти генерален директор на ГД “Земеделие и развитие на селските райони”, в което изрично е посочено, че за окончателното произнасяне за възстановяване на плащанията по програмата е необходимо включване на всички проекти в книгата на длъжниците, за което има данни за извършвани проверки от ОЛАФ или Върховна касационна прокуратура на Република България. Петдесет и три от регистрираните нередности, по които има изплатена безвъзмездна финансова помощ са възстановени изцяло в едно с лихвите. Общата възстановена главница до момента е 5 474 хил.лева, а общо възстановената сума главница и лихви към 31.01.2010 г. е 7 500 хил.лева.
В заключение следва да имате предвид, че първоначално договорираните средства по САПАРД е приключило през 2007 г., а изплащането на субсидии допустими за възстановяване от Европейската комисия е в края на календарната 2009 г. Понастоящем предстои извършването на петгодишен мониторингов период до 2014 г. по вече субсидираните проекти. Благодаря ви за вниманието!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н министър. Уважаеми колеги имате дума. Заповядайте, г-жо Плугчиева!

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря. Ще се опитам на кратко да се спра с въпроси по трите материала, които представихте, започвайки с Програмата за развитие на селските райони. От изнесеният материал прави впечатление, че има мерки, по които изобщо не се приемат проекти, по които не само не се приемат, но всъщност не се кандидатства по тези мерки. И това един доста дълъг списък на тези мерки и съответно има други, които са на прага на изчерпване на ресурса. Затова моят принципен въпрос е – какво предвиждате, за да се преодолее тази асиметричност, какъв анализ прави министерството заедно с бенефициентите и подготвяте ли за следващото заседание на Комитета по наблюдение предложения, които да предвиждат разместване, алокиране на средствата, така че те да бъдат максимално оползотворени.
Вторият ми въпрос е свързан с проблема за своевременна обработка на проектите. От данните, които изнесохте става ясно, че над 10 хил.проекта са постъпили на стойност над 4 млрд.лева, от които са обработени съответно 6 хиляди на стойност над милиард, точните цифри ги има в доклада. Въпросът е по отношение на административния капацитет и един ключов въпрос, който остана от предишен период и за който аз съм настоявала и съм се борила като вице-премиер по тази тема – за необходимостта от децентрализация на програмата. Това означава, че проекти до определена стойност могат спокойно да бъдат приемани на общинско ниво, в земеделските служби с които разполагате, и изобщо цялата тази система по вертикала на министерството, този административен капацитет да бъде обучен и натоварен с тази специална задача – да приема проекти и до определен праг на стойност на проетите те да бъдат обработвани на регионално ниво. Няма нужда всички проекти от цялата страна да идват до София, след това да се връщат обратно и да се блокира системата, защото административния капацитет е недостатъчен и не може да обработи всичко.
Третият ми въпрос е свързан с мое старо предложение – да се използва опита на други страни-членки, а именно ползване на типови проекти, особено за малките земеделски стопани, такива които нямат нито финансовия ресурс, нито капацитета, нито могат да платят, а и не е необходимо да плащат консултантски услуги, а съответно да бъдат подпомогнати от службите по места и да може да се ускори процеса, за да може този финансов ресурс да стигне до тях по предназначение.
Следващият ми въпрос е свързан с Оперативна програма по рибарство. Тази програма е една от най-несполучилите с ръководство на агенция. Всяко правителство сменя по няколко пъти ръководството на тази агенция. Не знам каква е тази любов към прочените. Този принцип на работа запази политическа партия ГЕРБ, за което в Брюксел се прави бележка, че непрекъснато сменят партньорите, с които се работи. Естествено всичко това се отразява на работата и ето, осем месеца след като сте поели ръководството оценка за съответствие няма и както обявихте се очаква тя да бъде готова едва през май. В същото време одитен орган за тази програма остана “Националния одитен орган” към Министерство на финансите и “Националния фонд” да бъде сертифициращ. Не знам защо са се върнали нещата назад и сега отново пак по предложение на Комисията се отива в същата тази посока. Освен това липсва съответно информация, липсва достатъчно публичност на програмата, липсва достатъчно реклама на програмата и съответно подпомагане на потенциалните бенефициенти.
Последно, по програма САПАРД. Бих си позволила да направя коментар, че постъпват и продължават да постъпват оплаквания от бизнеса, от аграрния бизнес, от преработвателния бизнес, че съответно всички тези, които са проверени и отдавна е трябвало да излязат от т.нар. черен списък, за съжаление въпреки приключилите проверки на прокуратура, на фонд “Земеделие” фирмите не са извадени от този черен списък и те търпят не само имиджови щети, но и материални и финансови щети. Съответно това отблъсква бизнеса за кандидатстване по следващи програми на Европейския съюз и за съжаление, както сам отчетохте, 23 млн. са неразплатени. Знаете, че веднъж успяхме да удължим действието на програмата до края на 2009 г., съответно въпросът беше максимално да се използва този ресурс за възстановяване и изплащане на база на всички изпълнение ангажименти през 2008-2009 г. да бъде използван и разплатен този ресурс към фирмите. За съжаление 23 млн.лв. не са разплатени и въпросът е тези проекти как ще бъдат сега разплатени при условията на толкова тежка финансова криза, в която сме в момента. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на министър Найденов.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря за актуалните въпроси. По отношение на прехвърлянето на средства от една мярка в друга. Имаше заседание в подобен формат, на което поисках “зелена светлина” от двете комисии и да започнем разговори с Европейската комисия за прехвърляне на средства от неатрактивни към атрактивни мерки или към тези, при които финансовия ресурс е изчерпан. Тези разговори бяха проведени първо на експертно ниво и първоначалния отговор на експертите от ГД “Земеделие” на Европейската комисия беше, че това не ни се препоръчва към този момент, т.е. препоръките бяха това да се случи след междинната оценка, която трябва да бъде направена тази година. На първата си среща с новия комисар по земеделие аз поставих този въпрос и запознавайки го подробно със ситуацията го помолих за разбиране и за ускоряване на този процес. Отговорът от негова страна и от страна на генералния директор на ГД “Земеделие” Жан-Люк ДеМарти беше, че това може да стане единствено след междинната оценка. Ние сме готови с предложенията, чакаме междинната оценка. Хубаво е, че го заявихме предварително, хубаво е, че се обсъждат различни варианти, има разбиране от страна на Комисията и се надяваме това да се случи тази година.
Между другото, тъй като Разплащателна агенция и фонда са затрупани с проекти, това време до междинната оценка ще ни даде време да обработим голяма част от тези проекти и тогава когато се направи този трансфер на средства от една мярка към друга, ще може да работим в по-спокойни условия.
По отношение на административния капацитет, също поддържам вашата теза, че трябва да се децентрализира разглеждането на проектите до определено ниво. По препоръка на Европейската комисия предприехме действия за увеличаване на административния капацитет, но срещам определени трудности в убеждаването особено на финансовото министерство, че това е необходимо, а не защото е каприз на фонд “Земеделие”. В писмото си Европейската комисия казва какъв обем проекти трябва да обработва един експерт и това налага увеличаването на капацитета. Разбира се, успях да убедя колегите си от Министерски съвет и това се случи с решение на Министерски съвет – назначаването на служителите става с конкурси, такива конкурси текат, попълва се административния капацитет.
Ще се върна на въпроса за децентрализацията, но това е мое лично мнение, което се споделя и от ръководството на ДФ “Земеделие” – оказва се, че нивото на компетентност на голяма част от служителите не е на необходимото ниво.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Необходимо е обучение.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Точно така и искаме да направим така, че когато им делегираме тези права и те поемат тези функции да бъдат подготвени. Както посочих и в доклада това се предшества от обучения на съответните служители.
По отношение предложението ви за използване на типови проекти и използване опита на други страни от Европейския съюз. Аз имах поредица от срещи с посланици на страни от Европейския съюз в България и мои колеги, министри по земеделие, и то на страни, които имат много добър процент на усвояемост, ще дам пример с Испания – работим в тази посока, изпращаме наши експерти за обмяна на опит, за да може да се поучим от този опит. Няма нищо срамно в това да поискаме и сме поискали такава техническа помощ. Като процес това е в ход.
По отношение въпроса ви за програмата по рибарство. Няма как да не отговоря на въпроса ви за смяната на ръководството в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. На шестия месец се наложи да направим промяна, след среща с ГД “Морски въпроси” и по тяхна препоръка искахме да променим профила на ръководството на Изпълнителната агенция. И от един професионалист в областта на аквакултурите, какъвто беше проф. Станков да заложим на мениджър, какъвто е г-н Явор Недев. За месец и половина след промяната на профила има чувствителен резултат и това показва, че сме реагирали на време. Заменихме професионалист по риби, с професионалист по усвояване на средства.
По отношение въпроса ви за САПАРД и процедурата за изваждане на вече проверени фирми от списъка на длъжниците, искам първо да се върна малко назад и да кажа, че буквално в последните дни преди приключване на програма САПАРД по моя инициатива свиках извънредно заседание на Управителния съвет на ДФ “Земеделие” и като управляващ орган на програма САПАРД поисках да вземе политическо решение за изплащане на сумите по тези проекти, които бяха в процес, за да не ги загубим. Тогава г-жа Силвия Инджова направи спешна консултация, тя беше на заседанието на Управителния съвет, с Брюксел и й отговориха, че това не се разрешава и ще бъде автоматично санкционирано, т.е. бяхме поставени в ситуация да изчакаме приключването на тези проверки. От тези проверки са приключени само две, както посочих и в доклада, и тези две фирми са извадени от списъка на длъжниците. Процедурата е спазена. Докато вие задавахте въпроса, г-ца Илиева ми подсказа, че днес е имала среща по този въпрос с Главна прокуратура и тя може да допълни този отговор. Ако и г-н Недев желае да допълни нещо, предлагам да им дадем думата и на тях.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Имате думата, г-це Илиева.

КАЛИНА ИЛИЕВА: Благодаря. Само бих искала да добавя информация конкертно за списъка от 98 проекта, че на месечна база регулярно провеждаме разговори с прокуратурата конкретно по тези проекти. Ние вече административно ги проверихме и към момента 65 от тях са останали в книгата на длъжниците на фонда. Останалите проекти са приключени. Именно по тези 65 проекта, по които няма административни проверки, които да бъдат извършени се очаква решението на прокуратурата. Колегите от прокуратурата ни увериха, че работят с най-бързи темпове, като очакват и резултати от чужбина, което е основният проблем за забавянето при тях. За тези два проекта да добавя – те са изключени от списъка на нередностите, те не са длъжници, тъй като за тях течеше проверка на прокуратурата преди плащане и за тях в момента предстои да бъде извършено плащане. Субсидията е около 2 млн. Ние сме изпратили заявка към Министерство на финансите. Проведохме разговор с г-н Горанов тези средства с корекцията на план-сметката на фонда да бъдат осигурени и по този начин ще процедираме и за останалите проекти, които останаха в края на програмата без плащане, поради провеждащи се проверки. За всеки един проект, за който проверката приключи, съответно ще бъдат предоставяни допълнително средства. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Недев, имате думата за допълнение към изложението на министъра.

ЯВОР НЕДЕВ: Благодаря, г-жо председател. Г-жо Плугчиева, уважаеми колеги, няколко неща имам да кажа за програма “Рибарство”. Така или иначе Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури има доста финансови задължения към доставчици, които са натрупани, онаследени. Агенцията в момента работи по новите модули, доставчици, преработка на информационната система, неща които са важни. Но освен да им се молим на тези хора да го направят без пари - друга опция не съществува пред Агенцията. Нека да изключим брюкселкия език и да си говорим направо, за което моля да ме извините. В този смисъл отговарям на втория въпрос на г-жа Плугчиева – няма пари и няма да се състои в близките 6 месеца претенциозна рекламна комуникационна кампания, но въпреки всичко с колегите от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури смятаме, че бенефициенти ще се намерят предостатъчно.
Другото важно нещо, което искам да кажа, въпреки че това е над моята компетентност е, че препоръката на Европейската комисия по отношение изместването на одитния и сертифициращ орган е изрично те да бъдат прехвърлени, но след процедурата на оценка за съответствие на системата за контрол и управление на програмата, за да може по някакъв начин новите мерки да бъдат отворени, защото друго би ни забавило с още 6 месеца. В момента процента на усвояемост е 2,75 % , няма как да загубим още шест месеца. В този аспект, ако мога да дам някакъв неформален отчет за мандата си от месец и половина – до този момент са били отворени пет мерки, вчера сме предали на Министерство на земеделието и храните, на министър Найденов нови единадесет наредби. Смятам, че няма да загубим парите. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Недев. Г-н Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми господа министри, аз ще бъда съвсем кратък. Г-н Найденов, първият ми въпрос е към вас – по доклада за САПАРД, че има мерки по годишния мониторинг, по изпълнените и нефинансирани проекти. Не мислите ли, че при тези числа, близо 26 % проекти одобрени, изпълнени, но нефинансирани, това е 36 % от общия договорен ресурс, е добре да се наблюдава какво се случва с тези фермери, с тези компании, защото в този негативен период е хубаво да имаме информация и на успешното кандидатстване, на евентуалното влагане на средства от страна на фермерите, какво е довело до тяхното състояние, защото в крайна сметка ние трябва да се грижим за здравето на цялата икономика.
Вторият ми въпрос е свързан с това, че споменахте, че има някаква готовност за релокация на средства по Програмата за развитие на селските райони, не само от мярка в мярка, но и от ос в ос, което задължително освен междинната оценка, ще трябва да има обосновка и ревизия на оценката за въздействие от изпълнението на програмата. Затова исках да ви помоля, ако в момента не можете, но все пак да ни ориентирате кога може това да се направи и да бъдем запознати и двете комисии, защото това е важен подход – предварителната оценка за въздействието на една програма, разпределението като мерки и ресурси и очакванията за въздействието върху фермерите, върху селското стопанство като цяло е важно да знаем как ще се измести при прехвърлянето на ресурси от приоритетна ос в приоритетна ос.
И последният ми въпрос е към двамата министри – тъй като имаше една заявка, че ще се търси релокация на пари не само вътре в програмите, а между програмите за една програма като “рехабилитация на пътища”, считате ли че Програмата за развитие на селските райони при толкова много подадени проекти може да бъде бъдещ донор на такава релокация?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на министър Найденов.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По въпроса за САПАРД ще дам думата на г-ца Илиева. Правим анализа, за който говорихте, за прехвърляне не само от мярка в мярка, но и от ос в ос и когато е готов, той ще съвпадне с междинната оценка. Тази инициативата беше предприета след общо заседание на двете комисии и разбира се, че ще бъдете запознати преди да предприемем каквито и да било действия, защото предполагам че ще трябва да има консенсус между всички политически сили. При всички случаи това ще бъде направено. А за прехвърлянето на средства от програма в програма, колегата ще вземе думата. Но искам да ви кажа, че Програмата за развитие на селските райони не е оперативна програма.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-це Илиева, за отговор на въпроса по програма САПАРД, заповядайте.

КАЛИНА ИЛИЕВА: Благодаря, г-жо председател. Бих искала да направя едно пояснение към цифрите, които цитирахте, те са описани в информацията, която подготвихме. Тези 3 509 проекта първоначално договорени са със субсидия 1 350 млн. Първоначалният одобрен ресурс от Европейската комисия е около 1 млрд. През годините на изпълнение на финансовите споразумения се е получило предоговаряне към края на 2007 г., тъй като са се губели средства с всяко финансово споразумение и е имало очаквания от управляващите програмата да бъдат прехвърляни по някакъв начин, т.е. тези средства да бъдат доосигурени. Това нещо не се е случило и от една страна първо сме имали предоговаряне. От общо позволения ресурс около 1 млрд., изплатените са 878 млн., което е около 87 %. За проектите, които са анулирани, а именно 894 проекта, това са проекти по които средствата няма как да бъдат усвоени, тъй като те са договорени, но в последствие с изтичане на финансовото споразумение съответния бенефициент или се отказва, не подава заявка в срок. Със старта на Програма за развитие на селските райони бенефициентите по 400 от тези проекти сами се отказват и прехвърлят проектите си по новата програма. А останалите проекти са такива, за които преди плащане са засечени несъответствия или недопустимост за финансиране и са изготвени цялостни откази. Това е процента на средства, за които има отказване от страна на бенефициентите или анулиране при констатирани нередности.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на министър Томислав Дончев.

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на въпроса на г-н Михалевски: първо, искам да отбележа, че Програма за развитие на селските райони по отношение на двата основни коефициента, които се следят – темп на контрактиране и темп на разплащане, ако трябва да бъдем честни тя стои относително добре в сравнение с останалите оперативни програми. Това разбира се не е кой знае какъв повод за гордост, защото всички останали оперативни програми стоят не особено добре. Ако средният темп на разплащане, по последни данни към началото на м.март за останалите оперативни програми е 3,2 % от общата локирана сума, която включва европейско и национално финансиране, при Програма за развитие на селските райони този процент наближава 10. Виждаме, че това е почти три пъти повече. Голям дял в това имат чисто компенсаторните плащания, но въпреки това.
По отношение на въпроса, свързан с релокация на средства. Тук трябва да уточним няколко неща. На първо място призовавам по отношение на тази идея да се говори внимателно, защото когато говорим за релокация на средства това означава да си признаем, че не сме планирали добре. Като допълнение към това, когато говорим за релокация на средства, дори в рамките на оперативна програма както е случая с Програма за развитие на селските райони, едно подобно искане за релокация трябва да бъде съпроводено с много детайлен анализ, че при релокация на средствата от едни приоритетни операции към други това ще доведе до изпълнение на заложените цели, че няма да има отклонение от така заложените цели. На този етап, според мен, не трябва да се говори за придвижване на средства от една оперативна програма в друга. Тук имаме едно формално ограничение. Знаете, че теоретично е невъзможно да говорим за движение на средства от един фонд към друг. На първо място, не е възможно, но това трябва да се случи след много внимателен и прецизен анализ и аз не искам да има резки движения, защото не бива да всяваме безпокойство в европейските си партньори. Вече поръчах всяка от оперативните програми да бъде разделена, това е съвсем първоначален анализ, на т.нар. светофарен принцип – на зелена, жълта и червена зона. Зелената зона това са проектите, това са средствата, които със сигурност ще бъдат реализирани. Жълтата зона е рискова, червената зона е високо рискова или може да кажем, че във всяка от оперативните програми има реален шанс част от средствата да не се реализират, защото към момента трезво разсъждавайки с ресурса от време, който имаме, дори и с ускорени темпове да тръгнат проекти, трудно може да предположим, че до края на програмния период те ще бъдат реализирани. Колкото по-рано си признаем това нещо, толкова по-добре. Съвсем друг е въпроса, че борбата червената зона да бъде възможно най-малка трябва да бъде жестока. Когато ние със сигурност установим какъв е обема на червените зони във всяка от оперативните програми тогава идва разговора за възможната релокация, при пълни гаранции, че релокираните средства могат и трябва да бъдат пренасочени към такива проекти, които по същия начин допринасят за изпълнението на целите на съответната оперативна програма, Националната стратегическа референтна рамка и всички програмни и стратегически документи по Закона за регионалното развитие. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Аврамов, заповядайте.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Искам да направя една вметка по отношение релокацията на средства. Първо, това че планирането по Програмата за развитие на селките райони не е добро е ясно, то се вижда. Според мен това трябва да го признаем и да търсим оптимизиране. И тук трябва да отбележим, че не става въпрос за пренасочване на средства от една оперативна програма в друга, а вътре в рамките на самата оперативна програма, за това става въпрос г-н Дончев. И тук имаме два механизма: да пренасочваме средства от мярка в мярка, което е сравнително по-лесно и ще бъде разрешено, но това не ни върши до край кой знае каква работа. Основно трябва да преценим дали може да пренасочим средства от втора ос, в която така или иначе те няма да бъдат усвоени, към първа и трета, където има интерес. Трябва да се направи един задълбочен анализ, да бъдат убедени европейските ни партньори, че това нещо е необходимо и внимателно, без да се правят резки движения, да се опитаме да направим нещо в интерес на това да се усвоят максимално средствата по оперативната програма. Така или иначе средствата по втора ос няма да бъдат усвоени, а средства за проекти по първа и трета ос, които бенефициентите са готови да направят, могат да ги направят, но просто няма да има средства да бъдат изпълнени.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Г-жо председател, само едно изречение. Аз не бих подкрепил изцяло такъв подход, тук подкрепям министър Найденов, трябва да направим анализа, защото въпросът е дали средата, в която сме поставили бенефициентите като държава, като законодателна рамка из създава условия да бъдат активни. Аз мисля, че по втора ос не са активни, защото като държава не сме си свършили работата. Това е най-лесния подход – има интерес пъм първа и трета, те кандидатстват, прехвърляме, но това е най-късия път да дебалансираме системата. Нека си направим труда и да видим какво се случва.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз не бих се съгласила с вас, г-н Михалевски, защото много добре съм чела втора ос.
Г-н Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря, г-жо председател, уважаеми господа министри, колеги, ще започна отзад напред. Първо бих желал да кажа няколко думи за програма САПАРД. България беше първата страна, която спечели европейското доверие, покри критериите през 2001 г. и ни беше дадена възможност да се разпореждаме сами с европейски средства по програма САПАРД. За най-голямо съжаление, липса на приемственост и всички грешки, които бяха направени през годините доведоха до едни резултати, които както и да ги отчитаме, в момента могат да ни послужат за извършването на един сериозен анализ. И между другото програма САПАРД даде своя ефект, своя резултат в България, защото се промени облика на българското земеделие. За най-голямо съжаление благодарение на множество неадекватни изказвания и поведение на висшестоящи държавни служители, благодарение на това, че медиите не потърсиха добрите примери, а винаги даваха негативните примери, се създаде едно впечатление в българската общественост, че това е една провалила се програма без всякакъв ефект. И смятам, че сега след като е приключила програма САПАРД, анализирайки това което се е случило, нека този анализ да ни бъде урок и да се опитаме да не допускаме повече такива грешки, за да може да доведем до такава промяна във взаимоотношенията, промяна в нормативната уредба, която да доведе до ускоряване усвояването на средствата по Програмата за развитие на селските райони. Защото каквото и да си говорим за програма САПАРД анализа трябва да бъде обективен, макар че в тази и в други зали през целия перод от 2001 г. съм критикувал всички управляващи за това, че се правеха абсолютни безумия и експерименти, в крайна сметка ефекта е налице. И това трябва да се каже.
Обръщам се и към медиите – защо не отидете при някой фермер и новина номер едно да бъде някой успешен проект, който е дал положителни резултати, а не номер едно да бъде компания, която се опитала да работи със стари машини, имаше два примера, които сами раздухахме прекалено и сега им берем плодовете.
Средата, в която работим ние, средата в която работи администрацията и средата, в която се намират самите бенефициенти – трябва много сериозно да помислим по този въпрос. Защото ако продължаваме да имаме отношение към всеки, който кандидатства за усвояване на някакви европейски средства, или към всеки бенефициент, който готви проект, ако отношението е, че този човек е тръгнал да “свие” едни пари от Европа, и ако продължават да смятат служителите там, че те пазят европейските пари нищо няма да направим. Това е въпрос на философия. Всички ние сме призвани да работим тези пари да останат в тази държава. Всяка година правим вноската си като страна-членка на Европейския съюз. За голямо съжаление внасяме повече, отколкото получаваме. Сега е много подходящ момента да се възползваме, независимо от това каква политическа партия представляваме и да работи така, че парите ва останат в България. В момента има консенсус по този въпрос. Другото е, че няма ритъм в реализирането и изплащането на проектите. И в тази посока трябва да се работи усилено.
А що се касае до промените. Колеги, да не правим трагедия от това. Промени трябва да се правят докато на определените места не попаднат подходящите хора, за да могат да вършат работа. Защото времето е много ценно и никой след това няма да ни прости, че на това място бил някой, който имал две професорски титли. Ако не може да разбере същността на функциите, които трябва да движи – няма смисъл. Това че сте направили една или друга промяна – аз приветствам тези промени. Щом се види, че един човек не може да задвижи целия механизъм, по-добре да бъде сменен.
И още нещо което ме дразни. Прави се отчет за това какви пари са дадени на българските фермери, скоро четох как някой си за първи път нещо дал. За първи път сме страна-членка на Европейския съюз и много ясно, че някой който е на определена позиция за първи път е дал нещо. Нека не смесваме нещата. Субсидиите, които получават българските фермери, подпомагането на единица площ да не ги смесваме с усвояването на средствата за развитие на селските райони, защото са две различни неща. Според мен трябва да бъдете инициативни, имате подкрепата, отстранете това, което според вас като норматив пречи, за да може да се използва инерцията, която има, за да се стигне до това, че следващия път когато отчитаме, водещото да бъде колко пари са разплатени.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанов. Давам думата на г-ца Илиева за коментар на вашето изказване.

КАЛИНА ИЛИЕВА: Благодаря. Искам да направя един коментар. Благодаря ви за тези препоръки и искам да ви уверя, че всяко едно от тези неща, които вие казахте е предприето и от цифрите, които сме подготвили е видно, че към юли 2009 г. броят на договорените проекти по програмата е бил едва 1600. За няколко месеца, към днешна дата одобрените проекти са 6 750, но обработените проекти са около 8500. Това е видно и от доклада на Сметната палата - за период от година и половина усвояемостта е била 8,7 %, а към днешна дата, за седем месеца, имаме размер на договаряне малко над 20 %.
По отношение на програма САПАРД съм съгласна с вас и аз не случайно като изпълнителен директор на фонда при приключването на програмата, включително и пред медиите обявих, че тази програма независимо от всички нередности има своя положителен отпечатък върху българското земеделие. Не случайно като влезете в супермаркетите продуктите, които са с произход България , било местни, млечни, консерви, в 90 % от случаите са субсидирани по програма САПАРД, което само по себе си говори за ефекта на програмата.
Един коментар за защитата на финансовите интереси на Европейската общност и националния бюджет. Тук не говорим за пазене на средства, а говорим за защита интересите на данъкоплатците. Какво ще рече това – не да не се отпускат пари, а при отпускането на пари да бъдат максимално защитени интересите на всички групи, т.е. да няма одобрения на проекти по дискриминационен принцип, едни да имат приоритет пред други, или в публичните проекти, които са общински, да речем делене на политически принцип. Това се има предвид при разходването на европейски средства чрез защита на финансовите интереси, т.е. всеки земеделец да има равни права и равен достъп до тези средства. Това се цели с контролните процедури, това е нормално и ще бъде приложено и в бъдеще. Но то не касае скоростта на обработка на проектите и пак искам да кажа – цифрите сами говорят за себе си. Надявам се, че мерките, които сме взели са адекватни. По две от мерките вече имаме децентрализация, това което спомена г-жа Плугчиева, работи се в тази насока и това е крайно необходимо.
Що се касае за недостатъчния административен капацитет в страната – знаете, че по Програмата за развитие на селските райони, по “Лидер” се подпомагат и общините за тези местни инициативни групи, за които отпускаме средства за изграждане и там, в общините, за изграждане на административен капацитет, защото грешките са взаимни – и в администрацията и в подготовката на документите. По този начин считаме, че ако те усвоят тези средства по предназначение, успеят да проведат обучения и т.н. в следващите години ние ще можем спокойно обучавайки нашите служители да преминаваме поетапно към все по-голяма децентрализация. В един момент тези местни инициативни групи ще станат като областни разплащателни агенции по места. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Илиева. Колеги, други въпроси? Г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, колеги, гледайки материала и това което коментираме няколко пъти вече за САПАРД – пак се връщам на анулираните договори 894. Написано е, че едните са с недопустимост на инвестицията, други че не е подадена навреме заявка за плащане, третите са с подадена молба от бенефициентите за доброволно прекратяване, но мисля че тук липсва още едно тиренце – че не бяха обработени тези договори. И въпросът ми е какъв процент имаше необработени и просто ги вписахте в програмата – анулирани договори.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Въпросът е малко парадоксален. Когато са анулирани, означава че са обработени и поради някаква причина са анулирани. Аз много малко хванах от програма САПАРД, казвам го независимо коя администрация касае, предишната, или нас. Но няма как да бъде анулиран договора, ако не е обработен и разгледан. Няма логика. Към приключване на програмата няма неразгледани и необработени проекти, такава статистика няма. Има оттеглени проекти от бенефициентите, но постъпил и неразгледан проект няма, говоря от името на две администрации.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н министър. Колеги, други въпроси? Г-н Тасим.

ЮНАЛ ТАСИМ: Колега Атанасов, имам една молба към вас – това което казахте последно, да не се повтаря в тази зала, защото не дай си боже тази стенограма да попадне в брюкселски чиновник и без това там ни смятат за държава от разбойници, сега и чиновници разбойници и т.н. Това е абсурдно. Не бива да се говори така.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жо Плугчиева, заповядайте.

МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, г-жо председател, че отново ми давате думата. Искам да поздравя колегата Венци Върбанов и искам да обърна внимание на това, което той каза и да направя едно конкретно предложение. Сега е момента по програма САПАРД да се направи един наистина обективен икономически и социален анализ за приноса на тази програма и за грешките на тази програма. Има нужда да се отправи послание към обществото, има нужда по административен ред да се предостави на съответните работещи по Програмата за развитие на селските райони, за да се извлекат поуки за това кое не бива да се допуска и кои са били силните страни на тази програма. А за обществото да бъде реабилитирана тази програма и да се знае – с нея е постигната такава принадена стойност в нашия аграрен сектор, в преработвателния сектор, това сме успели, но това и това не сме успели и не бива да се допуска. Има нужда такъв анализ да бъде направен на човешки език за обществото и на административен, бюрократичен език за администрацията. И за това подкрепям колегата Върбанов. И този анализ да бъде насочен към бенефициентите, независимо кои са те, малки, средни или общини, те не бива да се чувстват в ролята на заподозрени, априори, щом кандидатстват за европейски пари. Това създадено впечатление отблъсква хората и то точно в момента на криза, когато ресурса е ограничен, но единствения наличен, който може да се ползва.
И една реплика към колегата Върбанов – кадрови промени когато са необходими – да, но не непрекъснато, защото това че нашата администрация се клати и непрекъснато се сменят ръководен и експертен състав – това прекъсва последователността, стабилността на системата и плаши наши нашите партньори, а най-вече се отразява на темпото и качеството на работа. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Плугчиева. Министър Дончев искам думата.

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря, аз също ще бъда кратък. С риск някой да каже, че сме плеснали с ръце и сме се прегърнали, и аз ще се присъединя към думите на г-н Върбанов. Ние имаме нужда от положителни сигнали. Негативните сигнали, негативните случаи ни дойдоха много. На първо място какво се говори тук, какво е общественото мнение – това не е без значение по отношение на това как Европейската комисия и другите европейски структури гледат на нас. И на второ място ще бъде страшно, ако ние предизвикаме нива на демотивация сред самите бенефициенти. Истината е, че ние не може да имаме нормален и ефективен процес, ако нямаме голям достатъчен брой желаещи и голям, достатъчен брой качествени проекти. В този смисъл се присъединявам не само по отношение на програмата САПАРД, но в крайна сметка говорим и за структурните инструменти, половин милиард са разплатените пари към момента. Колкото и да са недостатъчни тези пари, в рамките на годината те трябва да бъдат удвоени, като минимум. Положителните сигнали са от значение. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на министър Найденов.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Мисля, че когато хората очакват действия от наша страна е необходим консенсус. Г-жа Плугчиева е права, че трябва да реабилитираме програмата САПАРД, защото тя наистина е една добра програма. Този въпрос обаче ще бъде много труден, защото винаги когато се каже – САПАРД – винаги се изниква “Марио Николов и “Стойков груп”, така че много трудно това ще се случи.
Но така или иначе САПАРД приключи, но продължава Програмата за развитие на селските райони. И г-н Михалевски е прав, че най-лесно е да пренасочим средства от мярка в мярка. Трябва да се обърнем към хората, за може тези непопулярни, неатрактивни мерки да станат атрактивни. Това го правим за добро, има техническа помощ, която е свързана с промотирането, с рекламирането на тези мерки и в момета насочвайки тези средства към националните медии, медиите с най-висок рейтинг, това ще стигне до хората, говоренето е положително и си мисля, че това е пътя.
Напоследък често събирам всики служби – областните, общинските и поделенията на фонда, събирайки ги, ги призовавам към по-голяма активност, защото там на място те са нашите говорители. Отделно и чрез вас всички тези неща могат да достигат до хората. Не виждам какво лошо има, който и да е депутат, независимо от коя политическа сила е, да помогне за реализацията на един проект, примерно по някоя от общинските мерки или да помогне на някой бенефициент, не бива това да се счита за нещо лошо. Не бива да се продължава с това “Щом е депутат, значи е взел нещо”. Това трябва да престане като говорене и като съмнение. Постоянно се срещам с депутати, кметове, бенефициенти и би било добре всички ние да помогнем, без това да се счита за нещо лошо.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Найденов. Г-н Агов, заповядайте.

АСЕН АГОВ: Трябва да кажа, че съм смутен от този лиричен тембър, който надделя над тази комисия. Защото презумпцията наистина трябва да бъде тази – в голямото си мнозинство хората са честни и почтени. Но има и мошеници. И е напълно нормално да има мошеници в едно общество. Само че в добрите общества мошениците се наказват. А в нашето общество мошениците дават пример на добрите хора да извършват също мошеничества, защото не виждат друг начин, по който да се случват нещата. Правя това разрушаващо идилията изявление, защото не трябва да се увличаме. Изведнъж да отворим вратите за всички без да сме изградили системата за контрол. Тя трябва да бъде толкова строга, че да не допуска мошениците да остават ненаказани. Това е нещото, което се отбеляза и във вчерашния доклад на комисията. Има политическа воля, тук идилията е пълна, всички казваме – има консенсус – а в крайна сметка виждаме, че няма нито един мошеник наказан. Защото “Стойков груп” не е само в САПАРД, “Стойков груп” е и в АЕЦ Белене, “Стойков груп” е в “Цанков камък”, “Стойков груп” е на още 4-5 места и навсякъде това е ставало с политическа протекция. Т.е. аз предупреждавам министър Найденов и особено новия министър по европейските въпроси – ако тази система не заработи достатъчно бързо, да бъдат наказани мошениците, да бъдат пратени там където заслужават, за да могат добрите хора да си вършат работата и да си получават бързо парите; никога отворените врати на проектите няма да дадат желания резултат. Защото хората ще продължат да мислят, че нещата стават по втория начин. Без да хвърлям катран в кацата с мед и без да се опитвам да развалям тази идилична атмосфера – искам да ви приземя. Ако нямаме резултати, ако не се посочат онези, които отговарят за нарушенията и са ги допуснали и да бъдат отстранявани, аз се присъединявам към г-н Върбанов, тези хора които са допуснали това нещо трябва да бъдат отстранявани своевременно, да се извършват промени докато се намери оптималния вариант на управление. Ето затова апелирам и към г-н Найденов и към новия министър – стегнете си инспекторатите, направете така, че инспектората да бъде добронамерен, но в същото време да е безкомпромисен към всичко онова, което се случва по европейките фондове.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Прав сте, г-н Агов, но понеже няма представител на Висшия съдебен съвет искам да ви кажа, че нашите системи за контрол се подобряват с всеки изминал ден. Аз самият изпитвам трудности при всяка среща с експерти и високо поставени служители в ГД “Земеделие” на Европейската комисия, и с комисаря, отделно от това имам срещи и с представители на ОЛАФ, наистина първият въпрос, който изниква от само себе си е – какво се случва по делото за САПАРД, с това започват разговорите, независимо дали искам или не. И аз винаги трябва да обяснявам, като правителство ние не можем да се месим в независимата съдебна система. Това което не зависи от нас е независимата съдебна система. А другото е ние на базата на анализ и оценка на риска да не допускаме, тези които кандидатстват да не започват с желанието да ни измамят. Примерите, които им даваме и отказите са достатъчно показателни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Колеги, въпросът не беше да плеснем с ръце и да се прегърнем, така че да се задушим в собствената си прегръдка! Но вижте колко са проектите по САПАРД, колкото пари са похарчени и става въпрос, че някой се опитал да открадне 7 млн. на фона на 1 млрд.! И ние този пример го извадихме и навсякъде ни цитират само с този пример. Затова апелирам да дадем другите, добрите примери и виждам, че точно по този въпрос има консенсус. Смятам, че доста вода изтече оттогава и всички сме наясно, че това не може да се случи, ако не се работи по схема с високо поставени служители на фонда, които отдавна не са служители на фонда, а са клиенти на прокуратурата. До тук работата е свършенаи не смятам, че е необходимо да обсъждаме какво прави прокуратурата, какво прави съда. Въпросът е в това, че в момента има консенсус по отношение на това – ако има пречка в нормативната уредба, ако има подзаконови нормативни актове, които в момента спъват администрацията да може да ускори тези процедури по одобряване на проекти, по плащания на проекти – да получат нашата подкрепа и да се ускори целия този процес. Става въпрос за 3 млрд.евро, да, загубено е много време. Но не искам постоянно да се връщаме назад, да търсим причини и да се обвиняваме един друг. Все пак имаме още време и трябва да направим така, че това време което имаме да бъде използвано.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на г-н Светлин Танчев.

СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря. Ще бъда много кратък. Имам два конкретни въпроса. Единият е относно одитната мисия на Европейската комисия по програма САПАРД за периода 7-11 декември, имаме ли някакви резултати? Добре, може би аз не съм стигнал до там. И другият ми въпрос – по част от мерките по ос три няма никакво движение все още, продължава процеса на оценка и няма никакви сключени договори доколкото знам. Кога се планира процеса на разглеждане и оценка на постъпили проекти да стартира и съответно прием на нови?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жо Илиева, имате думата.

КАЛИНА ИЛИЕВА: Благодаря. По първият въпрос – ние подготвихме едно приложение към материалите с констатациите на одиторите. Това са доста положителни констатации. Те одитираха изпълнението на плана за действие, който още преди възстановяване на плащанията Европейската комисия многократно, в период от година и половина, проверяваше изпълнението на всяка една препоръка. Основните неща, които са изведени като препоръки са добрите практики от този план за действие да бъдат пренесени по Програмата за развитие на селските райони.
По отношение на втория ви въпрос. След първия одит получихме препоръки за конкретни промени в нормативната уредба и към настоящия момент се оказа, че тези проекти не случайно не са се разглеждали. Администрацията е трябвало да направи конкретни промени в нормативната уредба, по която са подавани заявленията, защото имаше не само пропуски, но и очевидни противоречия с изискванията на европейските регламенти. Оказа се, че по една от мерките, че всички оферти са изтекли, още към дата на встъпване в длъжност на нашия екип, има по три оферти във всеки проекти, които са изтекли, цените са давани година и половина назад. Трябваше отново да се изготви референтна база данни, да се проведат срещи със съответните доставчици, да се сключат меморандуми с тях да ни бъдат предоставени актуалните им цени и т.н. Съгласуван е график с Европейската комисия, по изрично тяхно искане, като мерките ще бъдат отворени през м.юни. Оставащите 2500 проекта също са разпределени. Предстои заседание на първата комисия за одобрение на проекти по 123 мярка следващата седмица. Така че проектите се разглеждат, но трябва да се изчистят всички неясноти, да се актуализират документите, да се получат отговори на писмата ни до бенефициентите, за да може да разгледаме и одобрим тези проекти. В противен случай трябваше да отхвърлим всички тези проекти.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, да благодарим на двамата министри за участието, на двамат директори – на фонд “Земеделие” и на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Закривам заседанието и ви пожелавам приятен ден!

/Заседанието бе закрито 16,15 часа/




ПРЕДСЕДАТЕЛ

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА



...........знака