Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
19/05/2010
1. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов относно проект на ПМС за закриване на Изпълнителната агенция по хидромелиорации.
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерски съвет на 05.05.2010 г.
3. Текущи
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 29
На 19 май 2010 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов относно проект на ПМС за закриване на Изпълнителната агенция по хидромелиорации.
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерски съвет на 05.05.2010 г.
3. Текущи
Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден, колеги! Започва редовното заседание на парламентарната Комисия по земеделие и гори.
Първа точка от дневният ред е:
1. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов относно проект на ПМС за закриване на Изпълнителната агенция по хидромелиорации.
2.Обсъждане на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерски съвет на 05.05.2010 г.
3. Текущи.
Допълнения или предложения за дневния ред имате ли? Няма. Ще работим по така обявения дневен ред.
На днешното заседание на комисията присъства д-р Мирослав Найденов, както и екип на Министерство на земеделието и храните. Поводът за първа точка от дневния ред е цитираното постановление на Министерски съвет, както и многобройни запитвания от народни представители по повод причините, мотивите и последствията от закриване на Изпълнителна агенция по хидромелиорации. Затова на днешното заседание поканихме министъра на земеделието и храните, присъства и г-жа Диана Манева, която е изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по хидромелиорации, за изслушване на информация по повод взетата решение.
Давам думата на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря. В точката от дневния ред е обявено – проект на постановление на Министерския съвет – но трябва да ви кажа, че това постановление е факт, то е прието миналата сряда. Това постановление касае не само закриването на Изпълнителната агенция по хидромелиорации, но и редукция на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, промени в Устройствения правилник на Министерски съвет, целящи обединяване на дирекции. Всичко това е по повод решение на Съвета за административна реформа към Министерски съвет. Решението е от декември месец. Получихме писма от вицепремиера Дянков с предупреждения, че изпълнението на това решение се бави и трябваше да го изпълним, разбира се и в контекста на другото решение за 20 % съкращение в сферата на публичната администрация. Използваният термин е „закриване”, но по-скоро става дума за преобразуване на изпълнителната агенция в дирекция. Постановлението предвижда създаването на дирекция в Министерство на земеделието и храните. Към момента числеността на агенцията е 84 бройки, от които специализирана администрация са около 30 човека. От вчера се водят разговори с народни представители, снощи и днес разговарях с вицепремиера Дянков, с премиера г-н Борисов, днес с главния секретар и началника на кабинета на министерството, както и с г-жа Манева: ще внесем лека корекция, защото предвиждаме да има дирекция в МЗХ с щат 10 човека. Териториалните поделения на агенцията в момента са 9 и предвиждаме към областните земеделски служби да има 9 щатни бройки, т.е. по един специалист от териториалните поделения да отиде в състава на областните дирекции по земеделие. Периода на тази трансформация е двумесечен и предвиждаме в този срок да внесем в Министерски съвет друг акт, с който бройките да не са 9, а 28, т.е. във всяка областна дирекция по земеделие да има специалист по хидромелиорации, така че хората които са пряко заети ще бъдат съхранени като специалисти, ще могат да участват и в регионалните комисии при евентуално възникване на бедствия и аварии. В този смисъл специалистите по хидромелиорации ще бъдат съхранени.
Тази административна реформа не касае само Изпълнителна агенция по хидромелиорации. Предстои закриването на Изпълнителната агенция за борба с градушките, по-скоро трансформирането й в търговско дружество, Националната служба за съвети в земеделието също ще стане дирекция, дирекции в самото министерство се обединяват, общински служби по земеделие и горски стопанства също ще бъдат обединени. Под обединение разбирайте – служителите, които обслужват земеделските производители и гражданите ще останат, но няма да има ръководства на всяка общинска служба. Имаме служби на разстояние една от друга на 15 км, ще дам пример с Враца, Хайредин и Козлодуй са на 15 км, сега има началник в Хайредин, има началник и в Козлодуй, има много подобни случаи. Началниците ще бъдат намалени. Предполагам, че представлява интерес за вас в цифри какво означава това намаление – 52 млн.лв., 1600 човека като персонал. Ако не предприемем тази реформа разбирате, че няма как да се случи всичко това.
Икономиите, които се предвижда да направим с трансформацията на Изпълнителна агенция по хидромелиорации са 2 400 хил.лв.
Сутринта разговарях с г-жа Манева и г-жа Попова, която е шеф на „Напоителни системи” и стигнахме до извода, че специалисти от агенцията могат да бъдат привлечени в „Напоителни системи”, тъй като там има дефицит на кадри по хидромелиорации. Трябва и това да кажа, че „Напоителни системи” в момента има 22 дружества, по всяка вероятност и там ще има редукция, но все пак е търговско дружество и там по малко по-различен начин ще се случват нещата. Това е по отношение на Постановлението на Министерски съвет за трансформиране на агенцията в дирекция.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н министър. Уважаеми колеги, моля за вашите въпроси. Г-н Язов, заповядайте.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря, г-жо председател. Г-н министърът съобщи, че частично хората по един или друг начин биха преминали към „Напоителни системи” ЕАД. Нужно е да внесем малко яснота относно икономическите параметри. Изпълнителната агенция по хидромелиорации е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, което означава, че тя е бенефициент по мерки 125 и 126 от Програмата за развитие на селските райони. Прехвърлени тези отговорности към търговско дружество, питам – кой назначава борда на директорите, кой назначава изпълнителния директор и по какъв начин ще се осъществява контрола на средствата, които ще постъпят от бюджета и фондовете на Европейския съюз.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Наредбите все още се пишат, не са факт към момента. В проектонаредбите наистина се предвиждаше, преди трансформацията, изпълнителната агенция да бъде бенефициент. Но сега наредбите ще бъдат променени и като бенефициент ще бъде записана дирекция „Хидромелиорации”, ако името й остане същото, но разбирайте министерството.
По отношение на това кой назначава борда и директора – това е принципала, министъра, така както министъра назначава директора на изпълнителната агенцията, както и директора на бъдещата дирекция. Но в никакъв случай „Напоителни системи” няма да се яви директен бенефициент. Те и към момента не са.
Благодаря ви за въпроса, тъй като смятам, че трябва да дам малко повече информация и по отношение на „Напоителни системи”, тъй като и агенцията и „Напоителни системи” работят в един и същи сектор. Виждате, че щатните бройки на агенцията са 84, от които ние запазваме целия състав, който е пряко ангажиран със задачите по хидромелиорации. В „Напоителни системи” работят над 2300 човека. Тези хора не са получавали заплати два месеца, някъде и три месеца. Въпросът е обсъждан и на заседание на Министерски съвет, и в момента се подготвят документите, за да може „Напоителни системи” да получат дължимото от държавата. А какво им се дължи? Миналата година им е разпоредено да направят безплатна поливка от моя предшественик Валери Цветанов. Тази безплатна поливка не е платена. И в момента министерството има задължение за тази поливка в размер на 4,5 млн.лв. Отделно от това „Кремиковци” дължи над 5 млн.лв. за вода, която му е подавана, а доколкото разбрах „Напоителни системи” са някъде осемдесети в списъка на чакащите да получат нещо от „Кремиковци”. Разбирате, че няма да ги получат никога. В този смисъл днес се уточнихме и г-жа Манева и г-жа Попова подготвиха документите, които са необходими за получаване на средствата за безплатната поливка през Насърчителна банка, през цесия, и това ще даде глътка въздух на „Напоителни системи”, защото там нещата са свързани с голямо социално напрежение.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте!
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Вие тръгвате към реформа, но тя съобразена ли е с реформата в този воден сектор, който е изоставен, забравен, като че ли остана настрани от всички проблеми на държавата. Предстои ли реформа в този воден сектор? В момента четири министерства отговарят за различни неща по отношение на водите. Какво е вашето становище?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, въпросът е много резонен. Има създадена работна група на ниво министри и техните експерти между четирите министерства, които споменахте, като тим-лидер е г-жа Караджова. В момента работим по единна стратегия за управление на водния сектор. Поставили сме си срок до средата на годината да имаме тази стратегия, след което да бъде публично дискутирана. Водният ресурс и горския са най-големите ни ресурси, нямаме полезни изкопаеми, имаме вода и гора, а двете са свързани. Така че подготвяме тази стратегия за управление на водния сектор, предвижда се създаването на една, две или четири водни компании, още няма финализирани текстове, предвижда се управлението на хидромелиоративните системи като цяло да преминат в състава на тази нова структура. Г-жа Манева също е участник в тази работна група. Не загърбваме проблема. Ясно е, че модерно земеделие се създава с модерна хидромелиоративна система, а за това са нужни кадри. Искам отново да повторя – ние едва ли бихме предприели тази реформа, ако не се налагаше 20 %-тното съкращение. Но сме принудени в тази ситуация агенции да стават дирекции, да обединяваме служби. Например със създаването на Агенцията по храните ние обединяваме три служби от състава на министерството, с което ще редуцираме около 450 човека дублиращи функции, например счетоводства, правни дирекции и т.н.
Подобаващо място в бъдещата структура за управление на водния сектор ще бъде отделено на хидромелиорациите. Като цяло виждането на правителството е водите да се управляват от Министерство на околната среда и водите, най-малкото защото така се казва и веднага правя паралела – контрола на храните изцяло преминава към Министерство на земеделието и храните. И това е принципна политика на правителството. Защо досега не е създадена Агенция по безопасност на храните? Защото Министерство на земеделието, Министерство на здравеопазването и Министерство на икономиката не можеха да се разберат. В момента това разбирателство трябва да се наложи. Същото е и управлението на водния сектор разпръснато в четири министерства. Всеки си пази общо казано територията. Но това е държавен ресурс и трябва да се предприемат стъпките за най-доброто управление на ресурса.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси има ли? Г-н Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, уважаеми колеги, аз разбирам, че реформата предприета в министерството като цяло цели икономии в тази сложна ситуация. Вие сам казахте, г-н министър, че това нашето богатство – водите и горите. Притесняваме, че с тази промяна ще се стигне до намаляване на капацитет. От другата страна, след като водния ресурс е толкова голям, аз не го почувствах като упрек, че предишния министър е разпоредил безплатна поливка и това е натоварило системата. В период на криза ако може и тази година да си позволим подобно нещо, това би подпомогнало земеделските производители в тази сложна ситуация. В период на криза, доказано е през годините, че земеделието ни вади от батака! В тази посока са моите мисли и ви предлагам по-задълбочено да се разгледа този въпрос, защото за съжаление съседите ни ползва водата за поливане при по-други условия. Нужна ни е цялостна политика. За съжаление, за изминалите 20 години така и не създадохме система, която да работи и която да е в помощ на земеделските производители. Затова поддържам тезата си да се подпомогнат максимално земеделските производители и да се запази административния капацитет. Благодаря.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря. Ще се съглася, че наистина през последните 20 години, ако имаше нещо то се разруши, а не се създаде. Не мисля, че някой около тази маса ще каже нещо различно, защото много от тези хидромелоративни съоръжения се грабеха за скраб. Докато съседните ни държави създаваха, при нас се грабеха, това е факт.
Аз ясно се изразих, но ще повторя – ние гарантираме запазването на специалистите. Ясно е, че шофьорите и секретарките ще си отидат. Като трябва да съкратя 1600 човека в цялото министерство ще започна от шофьорите и секретарките. Запазваме на практика специализираната администрация, която е около 30 човека и още 10, стават 38, но няма да има регионални началници, а ще влязат в състава на областните дирекции по земеделие. И това ще бъде бъдещата политика, ако щете и за да улесним земеделските производители като цяло. Сега какво е – ветеринарни служби, риби, горски, хидромелиорации и т.н. Събираме всички на едно място, има един областен шеф по земеделие, и в тази служба да са всички. Остават си специалистите, просто трябва да спрем това роене. Двадесет и три са агенции и националните служби в състава на министерството. Затова тежестта на тази реформа е при нас, няма друго министерство, на което да му се налага да съкрати 1600 човека. Така че професионалистите остават в системата. Даже има търсене на такива специалисти, „Напоителни системи”, ако осигурят средствата, може да им предложат и по-големи заплати.
По отношение управлението на сектора имаме еднакво виждане. Тази структура, която се предвижда да се създаде по всяка вероятност, лично моето мнение е, министър трудно ще каже, че иска да даде нещо друг да го управлява, но си мисля, че ако се управлява от едно министерство – управлението ще е по-добро. И да е ясно – който иска да ползва хидромелиоративни услуги или вода за поливни цели да си плаща. Енергетиката, „Язовири и каскади” също ползва водата, но никой не плаща и в един момент се оказва, че са печеливши, защото произвеждат енергия, в същото време „Напоителни системи” са губещи, защото разрешили безплатна поливка. И затова, за да няма едни губещи, други вечно печеливши сектора като цяло трябва да е под единно управление и да има дългосрочна стратегия и визия за развитието. Защото е истина – вода газим, жадни ходим. Поговорката е абсолютно точна. В момента нашите земеделски производители не могат да ползват услугите, дори и да имат пари, тъй като ги няма съоръженията.
По отношение на безплатните поливки – няма как да се случи, първо, защото веднага Брюксел ще каже, че това е нерегламентирана държавна помощ. Второ, мисля че на Валери Цветанов му е повдигнато обвинение и за тази безплатна поливка. Така че нека направим така – не да има безплатна поливка, а тези които ползват този воден източник и печелят – от тях да отиде малко и към тези хора, които трябва да се възползват пък не могат да си го позволят. И това може да стане чрез тази единна компания и единно управление. Това е моето виждане. Без да има ревност и пазене на територии.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Тасим, имате думата.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми колеги, г-н министър, вие сте част от управленския екип на страната. Много хубав речник имате – говорите за реформа, с която съкращавате хора. Има и по-точни думи. Но това е разбираемо, никой не ви упреква, че ще съкратите еди колко си хора. Като член на Комисията по земеделие повече ме интересува водата като ресурс, но ресурс за земеделие. Това което в момента правите няма никакво отношение към земеделието. То има отношение към фиска и т.н., което специално за нашата комисия не представлява никакъв интерес, защото не правим нищо добро за българското земеделие.
Нека се върнем на основния въпрос – какво правим със земеделието. Какво е вашето мнение за поливното земеделие? Това е големият въпрос и който има идея и успее да организира повече хора, и реши този въпрос ще бъде един успешен държавник. Каква е вашата визия по този въпрос, ако сега не сте готов да отговорите, може да ви изслушаме по-нататък. Но какво се прави по този въпрос, имате ли идеи, работи ли се и в тази посока и бихме ви изслушали с интерес. А това, че съкращавате хора е ваш проблем, който решавате по този начин, но не казвайте, че с това решавате някакъв земеделски въпрос, не е така.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Наистина в момента говорим за административна реформа, която не касае самото земеделие. Но във връзка с поливното земеделие, темата е заложена в програмата на новия екип на Министерство на земеделието и храните. Второ, в инвестиционната програма на правителството аз настоях да бъдат включени хидромелиорациите и те са включени. Без поливно земеделие, особено в контекста на климатичните промени, в контекста на изключително голямата конкуренция, която имаме и в рамките на ЕС, и в съседните държави, защото виждате какво прави една Турция. Казват – да забраним вноса – няма как да го направим, протекционизъм под никаква форма не може да прилагаме. Остава ни единствено да отговорим с конкурентно земеделие.
В момента не съм подготвен, а и не съм най-големия специалист по поливно земеделие, но ако представлява интерес за вас, мога да подготвя специален доклад какво предвиждаме, какви са възможностите, включително и нотифициране на държавна помощ. Работи се в тази сфера и мога да подготвя за бъдещо заседание такъв доклад.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Язов, заповядайте!
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря, г-жо председател. Бих искал да се върнем на темата. Изпълнителната агенция по хидромелиорации е създадена със становище на Световната банка, което гласи, че тя е сравнително независим орган, по тяхно настояване, каква е гаранцията, че дирекцията към министерство ще има същите независими функции и ако смятаме да правим реформа, но да запазим персонала, това означава, че крайния резултат в цифри няма да бъде променен кой знае колко. Но този въпрос до голяма степен има отношение към Комисията по околна среда и води. Ще ви кажа защо. Защото влизаме в пряк конфликт със Закона за водите, § 4 и чл.13, което респективно води до конфликт със Закона за обществените поръчки и оттам се прехвърляме към Закона за конфликт на интереси. Ако може това да изкоментираме – независимостта и контрола на новия орган, който ще бъде съставен . Благодаря.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: След като принципала е един и същ, дали ще бъде агенция или дирекция в министерството – не виждам никаква разлика. Управленските решения се изпълняват по абсолютно еднакъв начин независимо дали е дирекция или второстепенен разпоредител. Реализират се икономии. Икономиите се реализират, първо чрез закриване на офиси. Тези офиси изискват издръжка. Има помощен персонал. Когато тези специалисти отиват в областните дирекции по земеделие те нямат нужда от офис, от счетоводство, те ще ползват вече съществуващите на дирекцията. А целта е да се подобри и обслужването на гражданите. Не смятам, че запазването на сегашното статукво е по-добро от това което правим.
По отношение становището на Световната банка. Световната банка прави много препоръки. Лично аз съм имал четири-пет разговора с представители на Световната банка в България на най-високо ниво и сме коментирали като цяло реформата, която правим в министерството. Запознали сме ги с цялостната визия за реформите, във всички сфери и нямаше реакция от страна на Световната банка. Доколкото разбирам това становище е от 2001 г., може да не е бил и същия екип на Световната банка. Малко ще се отклоня от темата, но ние получихме гранд от 430 хил.долара, с които да подпомогнем реформата, като цяло. В условията на криза Световната банка гледа положително на съкращаването на неспециализирана администрация.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Последно и ще приключа, няма да тормозя повече г-н министъра. Има ли отдели, които се препокриват като дейност в министерството и агенцията, защото малко несериозно звучи, да правим икономии от шофьори и секретарки. Това ми звучи като да строим сграда, а да икономисваме пирони. Има ли препокриващи се функции в министерството и агенцията? Разглеждали ли сте възможност за запазване статуквото на агенцията и за реформирането й с цел намаляване на разходите. Защото разходите от чисто икономическа гледна точка могат да бъдат свързани с увеличаване или намаляване на кутийките в схемата, но по-резонния резултат е с промяна на резултата в цифровото изражение. И ако ще правим от едно нещо друго, а цифровото изражение ще е същото, защото казахте, че ще се стремите да запазите максимално персонала, които са специалисти в областта, има ли възможност от гледна точка на относителната независимост на агенцията тя да бъде реформирана и да остане като такъв второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Защото пак ви казвам влизаме в конфликт със Закона за водите, § 4 и чл.13, което респективно води до конфликт със Закона за обществените поръчки, провеждането на конкурсите и оттам се прехвърляме към Закона за конфликт на интереси. Това са юридически понятия, от които няма как да избягаме с преминаването от агенция в дирекция.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: В момента щата е 84 бройки. Ще останат 28 бр.специализирана администрация плюс 10 бр. в Централно управление, това прави 38 бр., което е повече от 50 %., т.е. запазваме специализираната администрация, освобождавайки се от общата. Дублираща е точно общата администрация. Агенцията като всеки второстепенен разпоредител, а това се отнася за всички агенции, имат финансов отдел, правен отдел, технически отдели и т.н., няма да навлизам в конкретика, но тези отдели няма да ги има, защото те ще ползват административния капацитет на първостепенния разпоредител, на министерството. Деветте териториални офиса също искаха издръжка, като офиси, а и – то стана нарицателно за шофьорите и секретарките, но и това трябва да си кажем – всеки офис си има шофьор и секретарка. Практиката е показала, че всички регионални директори, дори да няма щат за шофьор и секретарка – пишат ги технически сътрудници и ги назначават.
Още нещо, ние качваме статута като ниво – дирекция в министерството е повече от нивото на изпълнителна агенция, като второстепенен разпоредител.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жа Лилия Иванова.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, г-жо председател. Искам да внеса някои пояснения по механизма на формиране на това решение. Решението на Съвета за административна реформа, в който участват зам.министри и се ръководи от вицепремиер, е взето ноември месец. То се базира на анализи, които са правени с години по отношение функционирането на администрацията на изпълнителната власт като цяло. То не е случайно и е взето на базата на много анализи, които са се извършвали в дирекция „Държавна администрация” на Министерски съвет, а също и на базата на проекти финансирани от Европейския съюз, и други донори.
Второ, г-н Дянков беше изпратил едно писмо, че ако ние не извършим тези реформи по нашата визия, той до 15 юни по собствено усмотрение щеше да внесе акт за закриване на агенцията. И тогава може би нямаше да имаме спасени 38 души, а не знам дали щеше да има и дирекция. Мисля, всички други въпроси ще ги изчистим и няма да имаме затруднения.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Точно така, ако не бях го направил аз, щеше да го направи Дянков и тогава нямаше да има дирекция, нямаше да успеем да запазим и хидроинженерите.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, г-н Пейчев.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Благодаря, г-жо председател. Искам да засегна един друг аспект. Той е свързан с контрола. Тъй като „Напоителни системи” имат т.нар. текущи годишни ремонти на хидромелиоративните системи, това което те задължително трябва да извършват. Как виждате извършването на контрола върху разходването на тези бюджетни средства? Защото вие виждате икономиите във фонд „Работна заплата” и режийните разходи, които наистина са сериозни, но да не стане така че изразходваните средства за тези ремонти на мелиоративната система да потънат и да надвишат 5-6 пъти икономиите, които ще реализирате от работна заплата. Как го виждате този контрол? В общините и другите структури положението с контрола в строителството е трагично. Предстоят месеци, в които ще има ужасяващи информации, аз съм убеден. Преди имаше някакъв контрол, говоря за инвеститорския контрол, по отношение на тези ремонти. Вие как смятате да става това без специалисти?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: В момента нямаме проблем с контрола, защото няма средства. „Напоителни системи” няма средства за заплати, какво остава за инвестиции, така че както се казва – нямаме средства, нямаме проблем с контрола. Но по принцип има контролна система, дано дойдат средства, за да тестваме тази контролна система и да разчитаме на нея. Мога да гарантирам, че и малкото средства, които минават в министерството като капиталови разходи се гледат от много очи и нямам притеснения за неправомерно изтичане на средства. По-големият проблем е, че са необходими средства. На заседание на комисията, която е наследник на Министерство на извънредните ситуации, има решение за отпускане на 2,3 млн.лв. за възстановяване, поне частично на нанесените от наводненията щети, и макар да има решение, до момента тези средства не са постъпили в „Напоителни системи”. Даже в случая по-големият проблем се явява липсата на средства, а не контрола.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н министър. Колеги, други въпроси? Г-н Гюзелев, заповядайте.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Г-жо председател, г-н министър, колеги, благодаря на г-н министъра, че ни информира за това, което миналата седмица прочетохме във вестниците. Знаем, че това е решение на Съвета за административна реформа, но ми се искаше в рамките на тази комисия тези реорганизации да бъдат обсъдени, така че да се чуе мнението на всички колеги. Имам предвид, че народните представители имат по-добро усещане по места за работата и бихме били полезни на администрацията за взимане на управленски решения. Това което искам да ви кажа е в няколко посоки. Има един забравен Център за изпитване на земеделска и горска техника ситуиран в Русе и в Пловдив, ангажирани са 40 човека, функциите му са изчерпани във времето, но по инерция продължава да съществува. Спокойно тази дейност може да бъде прехвърлена на КТИ.
Второ, г-жа Диана Манева оглавяваше една работна група за изготвяне на стратегия за поливно земеделие. Конкретният ми въпрос – ще продължи ли работата на тази група и по-важното, тя ли ще бъде новия директор на дирекцията, защото все пак тя е от скоро и трябва да има приемственост в управлението.
Третият ми въпрос е – споменахте няколко пъти „Напоителни системи”. Ако човек се поинтересува и види с какъв колосален ресурс разполага тази държавна фирма и какви проблеми има да решава от организационно естество, а проблемите се породиха от последните пролетни наводнения, т.е. неспособността на ръководствата по места да се справят с реално възникналите проблеми. Без резервни помпи, с неподдържани инсталации и т.н., и до днешна дата с възникване на обосновани претенции от земеделски производители за компенсиране на щети от вас, г-н министър, респективно от министерството. При това не мисля,че „Напоителни системи” вече трябва да се казва така. Например в Бургаска област я се поливат 600 дка, я не. Разбирате ли за какво ръководство говорим по места. Според мен функцията е преобърната в тази система. Дали не трябва да се мисли за „Отводнителни системи” като държавно предприятие със средства, които да се наливат там и децентрализиране на сектора. Вие казвате какво правите, но не говорим по нещата, по технологиите, които са проблем.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По отношение на персоналния въпрос, понеже визирахте г-жа Манева, разговарях с нея, тъй като тя ръководи този ресор, този екип, резонно е тя ръководи тази дирекция. Понякога се правят промени за решаване на кадрови въпроси. Но ние нямаме такъв проблем, тъй като аз съм назначил г-жа Манева за изпълнителен директор на агенцията.
Проблемът с „Напоителни системи” е много голям. Ние в момента обсъждаме въпроса с „малкото братче”, тъй като става въпрос за една структура с 9 поделения и 84 човека. „Напоителни системи” са големия проблем, тъй като те в момента не извършват това, за което са създадени. Спомням си първата ми среща със синдикатите, първата или втората седмица беше, г-н Тренчев дойде с целия си екип точно заради „Напоителни системи”. Миналата седмица в Перник един от служителите на „Напоителни системи” беше обявил гладна стачка, защото не са си получавали заплатите. Но аз наследявам „Напоителни системи” с над 10 млн.лв. дълг и с липса на финансиране, защото дори гласуваните 2,3 млн.лв. ги няма и те наистина в момента не могат да стопанисват съоръженията, които имат. Те стопанисват 178 язовира, не знам колко километра диги, съоръжения и т.н. Това е едно голямо дружество, което направо си е фалирало. „Напоителни системи” има 22 клона, предвиждаме да започнем тяхното оптимизиране. С г-жа Манева днес коментирахме, че в Смолян няма напояване – като няма напояване Смолян няма да има „Напоителни системи”.
Що се касае до това дали по места ръководствата си вършат работата – всички тези хора съм ги назначил по ваши предложения. Ако някъде някой не си върши работата, дайте предложение.
По отношение на КТИ имаше и парламентарно питане, на което съм отговорил.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Само две думи към колегата Гюзелев. Ще ви помоля да видите какво вършат тези центрове, които се сляха с КТИ, за които аз тормозих министъра. Не бива от това място да се казва, че нищо не вършат! Просто ви моля да видите с какво се занимават наистина и дали са нужни на държавата.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, има ли други въпроси по тази точка?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Готов ли сте, г-н министър, да се разделите евентуално хидромелиоративните системи, ако съгласно стратегията те преминат към водните асоциации, ВиК дружества, където вероятно могат да намерят общ език.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Това е записано в управленската програма на правителството – да делегираме права на браншовите организации, така че аз самият нямам задръжки да прехвърля не само хидромелиорациите към тези сдружения. Единствено администрирането трябва да остане за държавата, държавата не може да абдикира. Но лично моето виждане е, че водния сектор трябва да има единно управление. Не пазя ревностно територия. Тези специалисти не е важно кой ще ги ръководи, дали министър Найденов, или министър Караджова, важното е те да имат условията, да имат стратегия, която да изпълняват. Държавническият интерес е на първо място. И това може да се случи днес, когато управлението е еднопартийно. Затова и досега Агенцията по храните не се създаде, защото едното министерство се управляваше от едната партия, другото от другата, третото – от трета и всеки казва – как така ще си давам ресора.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н министър. Колеги, други въпроси или становища по т. 1? Няма. Приключваме я.
Преминаваме към т. 2 - Обсъждане на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерски съвет на 05.05.2010 г.
Давам думата на министър Найденов като вносител да представи законопроекта.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, инициативата и вносител се яви Министерство на земеделието, макар че имах разговор с колежката Маргарита Попова и тя каза „Аз не ти се бъркам в земеделските работи, защо ти се бъркаш в Наказателния кодекс?” Обясних, че нямам особено желание да го правя, но катализатора беше инцидента с отрязаните лапи на кучето Мима. Беше направено много демонстративно. Не че и досега не е имало такива случаи, но това беше демонстративно. Имаше остра реакция от страна на неправителствените организации, защитаващи природата и животните. Имаше реакция от страна на чуждите посолства в България, ако щете и от страна на Държавния департамент. Министерски съвет беше засипан с настоявания най-после да се инкриминира това деяние. Европейската практика е в полза на инкриминирането, т.е. в почти всички държави-членски на Европейския съюз това деяние е инкриминирано и то доста сурово. Трябва да мислим и за това, че възпитаваме поколения и ние като общество, като правителство, като народни представители трябва да реагираме. Затова внесох това предложение. То разбира се е претърпяло промяна. Предвижда се създаването на чл.325б, който гласи:
/1/ Който противозаконно умишлено умъртви животно се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева.
/2/ Който противозаконно умишлено причини на животно увреждане, с което трайно или временно се нарушава нормалното функциониране на организма му, се наказва с пробация и с глоба до три хиляди лева.
Има и утежняващи обстоятелства, като лишаването от свобода става от една до три години и глобата от две до пет хиляди лева, когато деянието е извършено с особена жестокост или по особено мъчителен за животното начин; на публично място; повторно; от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му или от лице, което осъществява дейност или професия – има се предвид ветеринарни лекари. Най-важното е в т.5 – в присъствието на малолетно или непълнолетно лице. И т.6 по начин или със средства опасни за живота на хората или животните.
Какво имам предвид. Напоследък много често започват да използват отрова. Хвърлят кюфтета или кремвирши намазани с пестициди или стрихнин и си представете, че в градинката играят малки деца, които не можеш да контролираш във всеки един момент какво могат да сложат в устата си. Да не се случва.
Това е предложението. Неправителствените организации искаха повече – искаха затвор до пет години, искаха затвор и за длъжностни лица, кметовете – ако не са взели мерки. Не се стигна до тези крайности. Мисля, че този текст е разумен. Имаше коментари по първоначалния вариант, който внесох, че наказанията са по-големи отколкото тези за заливане с киселина. Мисля си, че е по-редно да се увеличи наказанието за заливане с киселина отколкото да се намалява това, но текста остана така и вие ще имате отговорността да го приемете евентуално.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, преди да взема отношение искам да попитам къде е нашето предложение за промяна в Наказателния кодекс, Мая Манолова, Корумбашев, Станишев и аз имаме внесено такова.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нямаме разпределен такъв законопроект в комисията. Даже сега чувам, че имате входиран проект. Бих ви посъветвала да проверите при председателя на Парламента къде е разпределен внесеният от вас законопроект..
ПЕНКО АТАНАСОВ: Предложението ни е абсолютно по същата тема.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нямаме разпределен такъв законопроект, иначе щяхме да ги гледаме заедно. Дори не знаех, че имате входиран законопроект. Нямаше сега да гледаме предложението на Министерски съвет, а щяхме да изчакаме.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Темата, която се дискутира сега, по същия начин се дискутира и в нашия законопроект и недоумявам защо не е разпределен на комисията. В такъв случай и този законопрект не бива да го гледаме.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Защо да не го гледаме.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Трябва и двата да са тук.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В комисия няма пречка да бъде гледано. В Народното събрание ще бъде представен доклад, когато влезе и вашия законопроект. Кога е внесен вашия законопроект?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Поне 10 дни по-рано.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предполагам, че е бил разпределен само на Правна комисия, трябва да проверите. Затова предлагам да продължим с разглеждането на този законопроект. Вашият вероятно изобщо не е разпределен за нашата комисия. Проверете. Ще го гледаме на другото заседание и в зала за първо четене ще влязат заедно.
Г-н Панчев, имате думата.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, г-жо председател, г-н министър, колеги, бях преди два-три месеца в Норвегия, там мечтата на всеки българин е да го ухапе някое куче на улицата. Веднага общината плаща 35 хил.евро на ухапания. Разбира се, не съм против това да има такъв закон, защото ние сме демократична европейска държава и е нормално да се грижим за тези неща. Но в мен възникват два-три въпроса. Първо, много пъти животните са активната страна и нападат беззащитни деца, възрастни хора. Второ, ако аз видя на улицата, че едно куче напада малко дете, иска да го ухапе и се страхувам, че може да му причини трайна вреда аз мога да го ударя с едно дърво жестоко по главата и в случая това противозаконно ли е и подлежа ли на санкция. И трето, може в къщи да заколиш прасе за Коледа и агне за Гергьовден – този въпрос как го оценяваме в съответствие с предложението в закона?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Случаите с лова, въпреки че не зададохте въпроса, ще го разширя, отстрела на животни по време на лов се регламентира в Закона за лова. Заколването на животни за храна се регламентира със Закона за ветеринарномедицинска дейност и Закона за хуманно отношение към животните. Тази поправка тук не касае животните, които са за ядене и тези които са за лов. В случая, че ви нападне животно и участвате в инцидент с животно влизаме в хипотезата на неизбежна отбрана. По същата логика може да застреляте и някой човек, не само куче, ако ви нападне. Не съм юрист, юристите тук ще кажат, но трябва да се докаже дали вашата сила е равна на силата на нападението.
Сериозен е въпроса. Не може темата за инкриминирането на жестокостта да мине в страни от темата за популацията на бездомните животни. Много е сериозен проблема и си позволявам да ви припомня като народни представители, че съгласно Закона за защита на животните има един гратисен период, в който общините трябва да решат проблема до януари 2011 г., т.е. ние имаме по-малко от една година. Ако не се премине към промяна на този срок – отговорни за това са кметовете. Кметовете трябва да бъдат санкционирани и глобявани, заради това че има бездомни кучета. Има прецедент, тъй като преди да стана министър ръководих общинското предприятие „Екоравновесие”, специално от Столична община има доста изплатени обезщетения, не са чак 35 хил.евро, но постоянно има обезщетения, които се присъждат за ухапвания от бездомни животни. Проблемът е много голям и отново се чака крайния срок и тогава да се чудим как да го решаваме. Между другото статистиката показва, че повечето ухапвания не са от бездомни животни, а от домашни животни, чийто собственици ги извеждат без каишка, без намордник, или ако са в селските дворове – не ги връзват както трябва. Това което правим като администрация на министерството е следното: първо, идентификационната система на селскостопанските животни вече касае и кучетата. Кучетата също задължително влизат в регистъра и ще се налагат санкции на собственици, които не са ги регистрирали. Ветеринарномедицинските власти непрекъснато пишат предписания на кметове на общини, които не само че нищо не правят, а даже нямат приета програма от общинския съвет, поне на хартия да имат нещо. А такива общини за съжаление са много. И се получава парадокс. Ако примерно община София има такава програма, която работи, прави се нещо, съседните общини като нямат – кучетата мигрират, идват насам. Бездомните животни не падат от небето. Популацията би трябвало да намалява, но в същото време може би заради кризата, доста хора изхвърлят животните си на улицата; или подарили на детенцето за рождения ден кученце, нарадвало му се за една седмица и след като унищожи част от апартамента – отива на улицата. Като общество трябва да си зададем въпроса – от къде идват кучетата. Ако законодателството се промени и се инкриминира този случай, мисля че трябва да се промени законодателството и по отношение на собствениците на животни, и по отношение на общините, защото те се явяват собственици на бездомните. И отговорността да стане по-голяма. Видяхте онзи ден, когато ротвайлера захапа главата на детенцето, ужасяваща гледка, а глобата е само 200 лв.! Трябва да има инициатива, от вас може би, но ако трябва отново от министерството, но трябва да има инициатива и в тази посока.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, вярно е, че един изверг извърши ужасно деяние, което предизвика оправдана реакция на обществото, с други думи не мога да характеризирам това, на което станахме свидетели. И по един стар стереотип започнахме да се надпреварваме, премислено или не, да отговорим на обществената реакция. Според мен обаче този проблем трябва да бъде осмислен много добре и да бъде много жестоко санкционирано именно това, което дефинирах като „деяние на изверг”, а да не попадат други деяния, които са и оправдани, и необходими. Г-н Найденов е човек, чиято професия и корени са близо до селския живот и той знае, че когато едно семейство има домашно куче, когато то роди 5-6 или 10, стопанина си оставя едно, първото, най-доброто, а от другите се освобождава, така ще го нарека. Това деяние съизмеримо ли е с онова и попада ли в нашата алинея първа. Затова съм раздвоен. Искам да го направим много ефективно, много показна да бъде тази реакция на обществото. Но трябва да се санкционира онова съзнание, онова поведение, което ние осъждаме, а не онова, което практиката го прави неизбежно. И затова ми се иска юристите, които имат опит в Наказателния кодекс да ни подпомогнат. В предишния Парламент правихме няколко опита по конкретни поводи да изменяме Наказателния кодекс и нашите колеги юристи възпрепятстваха това наше намерение – то беше в областта на водите, на тяхното ползване, минералните води и други неща, искахме да инкриминираме определени деяния – и тогава специалистите ни спряха от това нормотворчество. Не съжалявам, че тогава нашата инициатива не мина. Трябва да огледаме този проблем много внимателно. И да бъде подсъдно, онова за което говорихме, човекът извършил такова зверство няма право на нормален живот на свобода. Но другото, което споменах с думата „освобождаване” – това се прави във всеки селски двор. И ако го свържем с другите промени в Наказателния кодекс, достатъчно е утре един комшия да каже „Вчера комшията се освободи от 5 малки кученца” и друг съсед да каже „Вярно е” и знаете какво става. Затова нека го обмислим още един път.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Божинов, само едно уточнение – водеща комисия е правната.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е добре.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: При нас е за съгласуване. Всички останали случаи и хипотези в този ЗИД, ще бъдат уточнени от Правната комисия.
Колеги, други въпроси? Г-н Гюзелев, заповядайте.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Г-н Божинов ме въведе в дълбок размисъл и бих искал да погледнете Преходни и заключителни разпоредби, чл.62 „Който стреля по безстопанствени животни..” и по-надолу „в съответствие с разпоредбите на Закона за лова”. И си представям реалността – доста деца използват въздушните пушки за спорт и на практика не мога да си отговоря на въпроса – на практика този текст обхваща ли и стрелбата с въздушни пушки?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси има ли? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване. Който е за приемане на законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс № 002-01-34, моля да гласува.
„За” – 15 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 1 глас
С 15 гласа „за”, нула „против” и 1 глас „въздържал се” законопроекта се приема.
А сега министър Найденов ще ви информира за хода на кампанията по директните плащания.
МИНИСТЪР НАЙДЕНОВ: Бих искал да ви запозная като Комисия по земеделие как върви кампания 2010 г. и изплащането на средствата по кампания 2009 г. Преди една седмица приключихме на 100 % с изплащането на директните плащания и националните доплащания, месец и половина преди крайния срок. В понеделник бях на Съвет на министрите в Брюксел и попитах колегите как стои въпроса при тях, но няма страна в Евросъюза, която да е изплатила на 100 % тези средства, те се придържат към срока 30 юни, защото става въпрос за планиране на средствата и мисля,че в тази посока е добре за нашите земеделски производители.
По отношение кампания 2010 г. До 15 май беше крайният срок, в който земеделските стопани можеха да подават заявления без санкции, вече има срок 9 юни, но със санкция за закъснението. До 15 май са подадени над 116 хил.броя заявления, при очаквани около 120 хил.бр. Честно казано не очаквах такъв резултат, защото за първи път тази година подаването на заявленията и очертаването на площите стана директно в системата ИСАК. Бях притеснен, но още от началото направихме графици с помощта на браншовите организации, спазваха се графиците и може да се каже, че нещата вървят много добре.
Тази годена за първи път подаваха заявления и тютюнопроизводителите. Информацията, която имаме и от фонд „Тютюн” е, че почти всички тютюнопроизводители са подали заявления.
Едно решение на Министерски съвет, което утре ще разпишем и в Управителния съвет на фонд „Земеделие”. Днес Министерски съвет гласува 20 млн.лв. „демини миз”, утре ще определим правилата на „демини миз”. От тези 20 млн. ще могат да се възползват предимно хората от млечното животновъдство, които са най-пострадали и които в повечето случаи не се явяват бенефициенти на преки плащания, защото само 10 % имат земя. Преминахме и към изплащане на пакета от 3,6 млн.лв., които Европейския съюз ни даде безвъзмездно за подпомагане на производителите по време на кризата в млечния сектор.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаеми г-н министър, мисля че всеки от нас е удовлетворен от това, което казахте. Но аз имам притеснения относно Програмата за развитие на селските райони. Там като че ли нещата не вървят, защото реални плащания не са се случили до момента.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ако ми позволите ще ви опровергая. Ще дам някои данни и за Програмата за развитие на селските райони. Към миналата седмица при 3,8 % средно за страната усвояемост по оперативните програми, Програмата за развитие на селските райони има над 30 % договорираност и над 15 % усвояемост. Това са фактите. От 1,4 млрд.евро получени като европейски средства имаме 850 млн. са по Програмата за развитие на селските райони, което е над 60 %. От сключените преди три месеца договори с общините, ще дам пример с тях, от сключени договори за малко над 400 млн., към момента имаме авансово плащане от 140 млн., които са платени. Върви много добре усвояемостта от заварените към август м.г. и необработени 11 хил.проекта, остават около 2 хил.необработени проекта. Девет хиляди проекта са обработени, сключени са договорите. Водих не лека битка да бъде поето ДДС-то по общинските мерки и това се случи. Другото което променихме – авансовото плащане, вече не е 20 %, а 50 % по мое изрично настояване.
Ако излезем извън политическото говорене, при 3,8 % средна усвояемост, ние имаме 15 %, над 60 % от всички пари са по тази програма. Само за 7-8 месеца са разгледани и одобрени 9 хил.проекта. Сигурно може и още да се направи. Пропуснах нещо, което е важно – на 14-ти отваряме новия прозорец за прием на документи по всички мерки. Информирах ви на предишно заседание, че предприех спирането на приема на проекти, за да може тези 11 хил. проекта, които стояха необработени, да ги придвижим. Отделно водим интензивни разговори с Еврокомисията за прехвърлянето от неатрактивни към акрактивни мерки, за тези за които е изчерпан ресурса. Това са двете общински мерки, плюс мярката „Млад фермер” и най-интересната, 121, за селскостопанската техника. Имаме междинна оценка на програмата през м.септември. Отново казвам, че водим много интензивни разговори, и аз лично с комисаря, добре е че все пак е румънец, бивш министър на земеделието, те имат същия проблем, така че имаме разбирането. Ще успеем да прехвърлим ресурс. Срокът е 2013 г. и макар че програмата стартира по-късно, не 2007, а 2008 г., ние ще усвоим парите преди крайния срок.
Още нещо. Понякога общинската администрация умишлено пречи за усвояване на средства по общински проекти. Случая с община Борован,г-н Божинов е запознат, там шефа на ВиК Враца забави издаването на документа от ВиК с пет дни и община Борован не можа да сключи договор и отпадна от списъка. С моя заповед разпоредих, това не касае само община Борован, а за общини които са ощетени се възползвам от правото си на управляващ орган да отменям откази на ДФ „Земеделие”. Сега с отварянето на новия прозорец за прием на документи, ще може отново да си подадат документите и ще се гледат приоритетно.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Аврамов.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател, уважаеми г-н министър, уважаеми колеги, данните, които г-н министъра изнесе пред нас и за преките плащания и за Програмата за развитие на селските райони са определено добри. Има напредък, има разбира се какво да се желае и аз искам да обърна внимание на г-н министъра специално на общинските мерки – 321 и 322, да имаме над 400 млн. договорирани, имаме 50 % авансово почти на всички общини са преведени, но поради съгласуването на процедурите до момента нито една поръчка не е обявена, всички процедури са във фонда. На 26 октомври подписаха общините договорите, другата седмица на 26 май стават осем месеца – нито една община не е започнала да обявява обществени поръчки, защото процедурите са блокирани във фонда. Г-н министър, вземете необходимите мерки в най-кратки срокове това да бъде преодоляно, за да може общините да изпълняват проектите, реално да усвояват средствата, защото те стоят блокирани по сметки, и да може в скоро време да се поздравим и с изпълнени проекти, не само с договорирани.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Запознат съм с проблема, работи се много внимателно по въпроса, за да няма проблеми с Европейската комисия. В момента има мисията от Брюксел във фонда, която проверява точно това, проверяват минал период и дано не намерят драстични отклонения. Но се работи по въпроса.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, закривам заседанието. Пожелавам ви хубав ден!
/Заседанието бе закрито в 17,00 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
49 968 знака
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерски съвет на 05.05.2010 г.
3. Текущи
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите
П Р О Т О К О Л
№ 29
На 19 май 2010 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов относно проект на ПМС за закриване на Изпълнителната агенция по хидромелиорации.
2. Обсъждане на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерски съвет на 05.05.2010 г.
3. Текущи
Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден, колеги! Започва редовното заседание на парламентарната Комисия по земеделие и гори.
Първа точка от дневният ред е:
1. Изслушване на информация от министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов относно проект на ПМС за закриване на Изпълнителната агенция по хидромелиорации.
2.Обсъждане на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерски съвет на 05.05.2010 г.
3. Текущи.
Допълнения или предложения за дневния ред имате ли? Няма. Ще работим по така обявения дневен ред.
На днешното заседание на комисията присъства д-р Мирослав Найденов, както и екип на Министерство на земеделието и храните. Поводът за първа точка от дневния ред е цитираното постановление на Министерски съвет, както и многобройни запитвания от народни представители по повод причините, мотивите и последствията от закриване на Изпълнителна агенция по хидромелиорации. Затова на днешното заседание поканихме министъра на земеделието и храните, присъства и г-жа Диана Манева, която е изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по хидромелиорации, за изслушване на информация по повод взетата решение.
Давам думата на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря. В точката от дневния ред е обявено – проект на постановление на Министерския съвет – но трябва да ви кажа, че това постановление е факт, то е прието миналата сряда. Това постановление касае не само закриването на Изпълнителната агенция по хидромелиорации, но и редукция на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, промени в Устройствения правилник на Министерски съвет, целящи обединяване на дирекции. Всичко това е по повод решение на Съвета за административна реформа към Министерски съвет. Решението е от декември месец. Получихме писма от вицепремиера Дянков с предупреждения, че изпълнението на това решение се бави и трябваше да го изпълним, разбира се и в контекста на другото решение за 20 % съкращение в сферата на публичната администрация. Използваният термин е „закриване”, но по-скоро става дума за преобразуване на изпълнителната агенция в дирекция. Постановлението предвижда създаването на дирекция в Министерство на земеделието и храните. Към момента числеността на агенцията е 84 бройки, от които специализирана администрация са около 30 човека. От вчера се водят разговори с народни представители, снощи и днес разговарях с вицепремиера Дянков, с премиера г-н Борисов, днес с главния секретар и началника на кабинета на министерството, както и с г-жа Манева: ще внесем лека корекция, защото предвиждаме да има дирекция в МЗХ с щат 10 човека. Териториалните поделения на агенцията в момента са 9 и предвиждаме към областните земеделски служби да има 9 щатни бройки, т.е. по един специалист от териториалните поделения да отиде в състава на областните дирекции по земеделие. Периода на тази трансформация е двумесечен и предвиждаме в този срок да внесем в Министерски съвет друг акт, с който бройките да не са 9, а 28, т.е. във всяка областна дирекция по земеделие да има специалист по хидромелиорации, така че хората които са пряко заети ще бъдат съхранени като специалисти, ще могат да участват и в регионалните комисии при евентуално възникване на бедствия и аварии. В този смисъл специалистите по хидромелиорации ще бъдат съхранени.
Тази административна реформа не касае само Изпълнителна агенция по хидромелиорации. Предстои закриването на Изпълнителната агенция за борба с градушките, по-скоро трансформирането й в търговско дружество, Националната служба за съвети в земеделието също ще стане дирекция, дирекции в самото министерство се обединяват, общински служби по земеделие и горски стопанства също ще бъдат обединени. Под обединение разбирайте – служителите, които обслужват земеделските производители и гражданите ще останат, но няма да има ръководства на всяка общинска служба. Имаме служби на разстояние една от друга на 15 км, ще дам пример с Враца, Хайредин и Козлодуй са на 15 км, сега има началник в Хайредин, има началник и в Козлодуй, има много подобни случаи. Началниците ще бъдат намалени. Предполагам, че представлява интерес за вас в цифри какво означава това намаление – 52 млн.лв., 1600 човека като персонал. Ако не предприемем тази реформа разбирате, че няма как да се случи всичко това.
Икономиите, които се предвижда да направим с трансформацията на Изпълнителна агенция по хидромелиорации са 2 400 хил.лв.
Сутринта разговарях с г-жа Манева и г-жа Попова, която е шеф на „Напоителни системи” и стигнахме до извода, че специалисти от агенцията могат да бъдат привлечени в „Напоителни системи”, тъй като там има дефицит на кадри по хидромелиорации. Трябва и това да кажа, че „Напоителни системи” в момента има 22 дружества, по всяка вероятност и там ще има редукция, но все пак е търговско дружество и там по малко по-различен начин ще се случват нещата. Това е по отношение на Постановлението на Министерски съвет за трансформиране на агенцията в дирекция.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н министър. Уважаеми колеги, моля за вашите въпроси. Г-н Язов, заповядайте.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря, г-жо председател. Г-н министърът съобщи, че частично хората по един или друг начин биха преминали към „Напоителни системи” ЕАД. Нужно е да внесем малко яснота относно икономическите параметри. Изпълнителната агенция по хидромелиорации е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, което означава, че тя е бенефициент по мерки 125 и 126 от Програмата за развитие на селските райони. Прехвърлени тези отговорности към търговско дружество, питам – кой назначава борда на директорите, кой назначава изпълнителния директор и по какъв начин ще се осъществява контрола на средствата, които ще постъпят от бюджета и фондовете на Европейския съюз.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Наредбите все още се пишат, не са факт към момента. В проектонаредбите наистина се предвиждаше, преди трансформацията, изпълнителната агенция да бъде бенефициент. Но сега наредбите ще бъдат променени и като бенефициент ще бъде записана дирекция „Хидромелиорации”, ако името й остане същото, но разбирайте министерството.
По отношение на това кой назначава борда и директора – това е принципала, министъра, така както министъра назначава директора на изпълнителната агенцията, както и директора на бъдещата дирекция. Но в никакъв случай „Напоителни системи” няма да се яви директен бенефициент. Те и към момента не са.
Благодаря ви за въпроса, тъй като смятам, че трябва да дам малко повече информация и по отношение на „Напоителни системи”, тъй като и агенцията и „Напоителни системи” работят в един и същи сектор. Виждате, че щатните бройки на агенцията са 84, от които ние запазваме целия състав, който е пряко ангажиран със задачите по хидромелиорации. В „Напоителни системи” работят над 2300 човека. Тези хора не са получавали заплати два месеца, някъде и три месеца. Въпросът е обсъждан и на заседание на Министерски съвет, и в момента се подготвят документите, за да може „Напоителни системи” да получат дължимото от държавата. А какво им се дължи? Миналата година им е разпоредено да направят безплатна поливка от моя предшественик Валери Цветанов. Тази безплатна поливка не е платена. И в момента министерството има задължение за тази поливка в размер на 4,5 млн.лв. Отделно от това „Кремиковци” дължи над 5 млн.лв. за вода, която му е подавана, а доколкото разбрах „Напоителни системи” са някъде осемдесети в списъка на чакащите да получат нещо от „Кремиковци”. Разбирате, че няма да ги получат никога. В този смисъл днес се уточнихме и г-жа Манева и г-жа Попова подготвиха документите, които са необходими за получаване на средствата за безплатната поливка през Насърчителна банка, през цесия, и това ще даде глътка въздух на „Напоителни системи”, защото там нещата са свързани с голямо социално напрежение.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте!
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Вие тръгвате към реформа, но тя съобразена ли е с реформата в този воден сектор, който е изоставен, забравен, като че ли остана настрани от всички проблеми на държавата. Предстои ли реформа в този воден сектор? В момента четири министерства отговарят за различни неща по отношение на водите. Какво е вашето становище?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, въпросът е много резонен. Има създадена работна група на ниво министри и техните експерти между четирите министерства, които споменахте, като тим-лидер е г-жа Караджова. В момента работим по единна стратегия за управление на водния сектор. Поставили сме си срок до средата на годината да имаме тази стратегия, след което да бъде публично дискутирана. Водният ресурс и горския са най-големите ни ресурси, нямаме полезни изкопаеми, имаме вода и гора, а двете са свързани. Така че подготвяме тази стратегия за управление на водния сектор, предвижда се създаването на една, две или четири водни компании, още няма финализирани текстове, предвижда се управлението на хидромелиоративните системи като цяло да преминат в състава на тази нова структура. Г-жа Манева също е участник в тази работна група. Не загърбваме проблема. Ясно е, че модерно земеделие се създава с модерна хидромелиоративна система, а за това са нужни кадри. Искам отново да повторя – ние едва ли бихме предприели тази реформа, ако не се налагаше 20 %-тното съкращение. Но сме принудени в тази ситуация агенции да стават дирекции, да обединяваме служби. Например със създаването на Агенцията по храните ние обединяваме три служби от състава на министерството, с което ще редуцираме около 450 човека дублиращи функции, например счетоводства, правни дирекции и т.н.
Подобаващо място в бъдещата структура за управление на водния сектор ще бъде отделено на хидромелиорациите. Като цяло виждането на правителството е водите да се управляват от Министерство на околната среда и водите, най-малкото защото така се казва и веднага правя паралела – контрола на храните изцяло преминава към Министерство на земеделието и храните. И това е принципна политика на правителството. Защо досега не е създадена Агенция по безопасност на храните? Защото Министерство на земеделието, Министерство на здравеопазването и Министерство на икономиката не можеха да се разберат. В момента това разбирателство трябва да се наложи. Същото е и управлението на водния сектор разпръснато в четири министерства. Всеки си пази общо казано територията. Но това е държавен ресурс и трябва да се предприемат стъпките за най-доброто управление на ресурса.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси има ли? Г-н Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, уважаеми колеги, аз разбирам, че реформата предприета в министерството като цяло цели икономии в тази сложна ситуация. Вие сам казахте, г-н министър, че това нашето богатство – водите и горите. Притесняваме, че с тази промяна ще се стигне до намаляване на капацитет. От другата страна, след като водния ресурс е толкова голям, аз не го почувствах като упрек, че предишния министър е разпоредил безплатна поливка и това е натоварило системата. В период на криза ако може и тази година да си позволим подобно нещо, това би подпомогнало земеделските производители в тази сложна ситуация. В период на криза, доказано е през годините, че земеделието ни вади от батака! В тази посока са моите мисли и ви предлагам по-задълбочено да се разгледа този въпрос, защото за съжаление съседите ни ползва водата за поливане при по-други условия. Нужна ни е цялостна политика. За съжаление, за изминалите 20 години така и не създадохме система, която да работи и която да е в помощ на земеделските производители. Затова поддържам тезата си да се подпомогнат максимално земеделските производители и да се запази административния капацитет. Благодаря.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря. Ще се съглася, че наистина през последните 20 години, ако имаше нещо то се разруши, а не се създаде. Не мисля, че някой около тази маса ще каже нещо различно, защото много от тези хидромелоративни съоръжения се грабеха за скраб. Докато съседните ни държави създаваха, при нас се грабеха, това е факт.
Аз ясно се изразих, но ще повторя – ние гарантираме запазването на специалистите. Ясно е, че шофьорите и секретарките ще си отидат. Като трябва да съкратя 1600 човека в цялото министерство ще започна от шофьорите и секретарките. Запазваме на практика специализираната администрация, която е около 30 човека и още 10, стават 38, но няма да има регионални началници, а ще влязат в състава на областните дирекции по земеделие. И това ще бъде бъдещата политика, ако щете и за да улесним земеделските производители като цяло. Сега какво е – ветеринарни служби, риби, горски, хидромелиорации и т.н. Събираме всички на едно място, има един областен шеф по земеделие, и в тази служба да са всички. Остават си специалистите, просто трябва да спрем това роене. Двадесет и три са агенции и националните служби в състава на министерството. Затова тежестта на тази реформа е при нас, няма друго министерство, на което да му се налага да съкрати 1600 човека. Така че професионалистите остават в системата. Даже има търсене на такива специалисти, „Напоителни системи”, ако осигурят средствата, може да им предложат и по-големи заплати.
По отношение управлението на сектора имаме еднакво виждане. Тази структура, която се предвижда да се създаде по всяка вероятност, лично моето мнение е, министър трудно ще каже, че иска да даде нещо друг да го управлява, но си мисля, че ако се управлява от едно министерство – управлението ще е по-добро. И да е ясно – който иска да ползва хидромелиоративни услуги или вода за поливни цели да си плаща. Енергетиката, „Язовири и каскади” също ползва водата, но никой не плаща и в един момент се оказва, че са печеливши, защото произвеждат енергия, в същото време „Напоителни системи” са губещи, защото разрешили безплатна поливка. И затова, за да няма едни губещи, други вечно печеливши сектора като цяло трябва да е под единно управление и да има дългосрочна стратегия и визия за развитието. Защото е истина – вода газим, жадни ходим. Поговорката е абсолютно точна. В момента нашите земеделски производители не могат да ползват услугите, дори и да имат пари, тъй като ги няма съоръженията.
По отношение на безплатните поливки – няма как да се случи, първо, защото веднага Брюксел ще каже, че това е нерегламентирана държавна помощ. Второ, мисля че на Валери Цветанов му е повдигнато обвинение и за тази безплатна поливка. Така че нека направим така – не да има безплатна поливка, а тези които ползват този воден източник и печелят – от тях да отиде малко и към тези хора, които трябва да се възползват пък не могат да си го позволят. И това може да стане чрез тази единна компания и единно управление. Това е моето виждане. Без да има ревност и пазене на територии.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Тасим, имате думата.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми колеги, г-н министър, вие сте част от управленския екип на страната. Много хубав речник имате – говорите за реформа, с която съкращавате хора. Има и по-точни думи. Но това е разбираемо, никой не ви упреква, че ще съкратите еди колко си хора. Като член на Комисията по земеделие повече ме интересува водата като ресурс, но ресурс за земеделие. Това което в момента правите няма никакво отношение към земеделието. То има отношение към фиска и т.н., което специално за нашата комисия не представлява никакъв интерес, защото не правим нищо добро за българското земеделие.
Нека се върнем на основния въпрос – какво правим със земеделието. Какво е вашето мнение за поливното земеделие? Това е големият въпрос и който има идея и успее да организира повече хора, и реши този въпрос ще бъде един успешен държавник. Каква е вашата визия по този въпрос, ако сега не сте готов да отговорите, може да ви изслушаме по-нататък. Но какво се прави по този въпрос, имате ли идеи, работи ли се и в тази посока и бихме ви изслушали с интерес. А това, че съкращавате хора е ваш проблем, който решавате по този начин, но не казвайте, че с това решавате някакъв земеделски въпрос, не е така.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Наистина в момента говорим за административна реформа, която не касае самото земеделие. Но във връзка с поливното земеделие, темата е заложена в програмата на новия екип на Министерство на земеделието и храните. Второ, в инвестиционната програма на правителството аз настоях да бъдат включени хидромелиорациите и те са включени. Без поливно земеделие, особено в контекста на климатичните промени, в контекста на изключително голямата конкуренция, която имаме и в рамките на ЕС, и в съседните държави, защото виждате какво прави една Турция. Казват – да забраним вноса – няма как да го направим, протекционизъм под никаква форма не може да прилагаме. Остава ни единствено да отговорим с конкурентно земеделие.
В момента не съм подготвен, а и не съм най-големия специалист по поливно земеделие, но ако представлява интерес за вас, мога да подготвя специален доклад какво предвиждаме, какви са възможностите, включително и нотифициране на държавна помощ. Работи се в тази сфера и мога да подготвя за бъдещо заседание такъв доклад.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Язов, заповядайте!
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря, г-жо председател. Бих искал да се върнем на темата. Изпълнителната агенция по хидромелиорации е създадена със становище на Световната банка, което гласи, че тя е сравнително независим орган, по тяхно настояване, каква е гаранцията, че дирекцията към министерство ще има същите независими функции и ако смятаме да правим реформа, но да запазим персонала, това означава, че крайния резултат в цифри няма да бъде променен кой знае колко. Но този въпрос до голяма степен има отношение към Комисията по околна среда и води. Ще ви кажа защо. Защото влизаме в пряк конфликт със Закона за водите, § 4 и чл.13, което респективно води до конфликт със Закона за обществените поръчки и оттам се прехвърляме към Закона за конфликт на интереси. Ако може това да изкоментираме – независимостта и контрола на новия орган, който ще бъде съставен . Благодаря.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: След като принципала е един и същ, дали ще бъде агенция или дирекция в министерството – не виждам никаква разлика. Управленските решения се изпълняват по абсолютно еднакъв начин независимо дали е дирекция или второстепенен разпоредител. Реализират се икономии. Икономиите се реализират, първо чрез закриване на офиси. Тези офиси изискват издръжка. Има помощен персонал. Когато тези специалисти отиват в областните дирекции по земеделие те нямат нужда от офис, от счетоводство, те ще ползват вече съществуващите на дирекцията. А целта е да се подобри и обслужването на гражданите. Не смятам, че запазването на сегашното статукво е по-добро от това което правим.
По отношение становището на Световната банка. Световната банка прави много препоръки. Лично аз съм имал четири-пет разговора с представители на Световната банка в България на най-високо ниво и сме коментирали като цяло реформата, която правим в министерството. Запознали сме ги с цялостната визия за реформите, във всички сфери и нямаше реакция от страна на Световната банка. Доколкото разбирам това становище е от 2001 г., може да не е бил и същия екип на Световната банка. Малко ще се отклоня от темата, но ние получихме гранд от 430 хил.долара, с които да подпомогнем реформата, като цяло. В условията на криза Световната банка гледа положително на съкращаването на неспециализирана администрация.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Последно и ще приключа, няма да тормозя повече г-н министъра. Има ли отдели, които се препокриват като дейност в министерството и агенцията, защото малко несериозно звучи, да правим икономии от шофьори и секретарки. Това ми звучи като да строим сграда, а да икономисваме пирони. Има ли препокриващи се функции в министерството и агенцията? Разглеждали ли сте възможност за запазване статуквото на агенцията и за реформирането й с цел намаляване на разходите. Защото разходите от чисто икономическа гледна точка могат да бъдат свързани с увеличаване или намаляване на кутийките в схемата, но по-резонния резултат е с промяна на резултата в цифровото изражение. И ако ще правим от едно нещо друго, а цифровото изражение ще е същото, защото казахте, че ще се стремите да запазите максимално персонала, които са специалисти в областта, има ли възможност от гледна точка на относителната независимост на агенцията тя да бъде реформирана и да остане като такъв второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Защото пак ви казвам влизаме в конфликт със Закона за водите, § 4 и чл.13, което респективно води до конфликт със Закона за обществените поръчки, провеждането на конкурсите и оттам се прехвърляме към Закона за конфликт на интереси. Това са юридически понятия, от които няма как да избягаме с преминаването от агенция в дирекция.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: В момента щата е 84 бройки. Ще останат 28 бр.специализирана администрация плюс 10 бр. в Централно управление, това прави 38 бр., което е повече от 50 %., т.е. запазваме специализираната администрация, освобождавайки се от общата. Дублираща е точно общата администрация. Агенцията като всеки второстепенен разпоредител, а това се отнася за всички агенции, имат финансов отдел, правен отдел, технически отдели и т.н., няма да навлизам в конкретика, но тези отдели няма да ги има, защото те ще ползват административния капацитет на първостепенния разпоредител, на министерството. Деветте териториални офиса също искаха издръжка, като офиси, а и – то стана нарицателно за шофьорите и секретарките, но и това трябва да си кажем – всеки офис си има шофьор и секретарка. Практиката е показала, че всички регионални директори, дори да няма щат за шофьор и секретарка – пишат ги технически сътрудници и ги назначават.
Още нещо, ние качваме статута като ниво – дирекция в министерството е повече от нивото на изпълнителна агенция, като второстепенен разпоредител.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жа Лилия Иванова.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, г-жо председател. Искам да внеса някои пояснения по механизма на формиране на това решение. Решението на Съвета за административна реформа, в който участват зам.министри и се ръководи от вицепремиер, е взето ноември месец. То се базира на анализи, които са правени с години по отношение функционирането на администрацията на изпълнителната власт като цяло. То не е случайно и е взето на базата на много анализи, които са се извършвали в дирекция „Държавна администрация” на Министерски съвет, а също и на базата на проекти финансирани от Европейския съюз, и други донори.
Второ, г-н Дянков беше изпратил едно писмо, че ако ние не извършим тези реформи по нашата визия, той до 15 юни по собствено усмотрение щеше да внесе акт за закриване на агенцията. И тогава може би нямаше да имаме спасени 38 души, а не знам дали щеше да има и дирекция. Мисля, всички други въпроси ще ги изчистим и няма да имаме затруднения.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Точно така, ако не бях го направил аз, щеше да го направи Дянков и тогава нямаше да има дирекция, нямаше да успеем да запазим и хидроинженерите.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, г-н Пейчев.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Благодаря, г-жо председател. Искам да засегна един друг аспект. Той е свързан с контрола. Тъй като „Напоителни системи” имат т.нар. текущи годишни ремонти на хидромелиоративните системи, това което те задължително трябва да извършват. Как виждате извършването на контрола върху разходването на тези бюджетни средства? Защото вие виждате икономиите във фонд „Работна заплата” и режийните разходи, които наистина са сериозни, но да не стане така че изразходваните средства за тези ремонти на мелиоративната система да потънат и да надвишат 5-6 пъти икономиите, които ще реализирате от работна заплата. Как го виждате този контрол? В общините и другите структури положението с контрола в строителството е трагично. Предстоят месеци, в които ще има ужасяващи информации, аз съм убеден. Преди имаше някакъв контрол, говоря за инвеститорския контрол, по отношение на тези ремонти. Вие как смятате да става това без специалисти?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: В момента нямаме проблем с контрола, защото няма средства. „Напоителни системи” няма средства за заплати, какво остава за инвестиции, така че както се казва – нямаме средства, нямаме проблем с контрола. Но по принцип има контролна система, дано дойдат средства, за да тестваме тази контролна система и да разчитаме на нея. Мога да гарантирам, че и малкото средства, които минават в министерството като капиталови разходи се гледат от много очи и нямам притеснения за неправомерно изтичане на средства. По-големият проблем е, че са необходими средства. На заседание на комисията, която е наследник на Министерство на извънредните ситуации, има решение за отпускане на 2,3 млн.лв. за възстановяване, поне частично на нанесените от наводненията щети, и макар да има решение, до момента тези средства не са постъпили в „Напоителни системи”. Даже в случая по-големият проблем се явява липсата на средства, а не контрола.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н министър. Колеги, други въпроси? Г-н Гюзелев, заповядайте.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Г-жо председател, г-н министър, колеги, благодаря на г-н министъра, че ни информира за това, което миналата седмица прочетохме във вестниците. Знаем, че това е решение на Съвета за административна реформа, но ми се искаше в рамките на тази комисия тези реорганизации да бъдат обсъдени, така че да се чуе мнението на всички колеги. Имам предвид, че народните представители имат по-добро усещане по места за работата и бихме били полезни на администрацията за взимане на управленски решения. Това което искам да ви кажа е в няколко посоки. Има един забравен Център за изпитване на земеделска и горска техника ситуиран в Русе и в Пловдив, ангажирани са 40 човека, функциите му са изчерпани във времето, но по инерция продължава да съществува. Спокойно тази дейност може да бъде прехвърлена на КТИ.
Второ, г-жа Диана Манева оглавяваше една работна група за изготвяне на стратегия за поливно земеделие. Конкретният ми въпрос – ще продължи ли работата на тази група и по-важното, тя ли ще бъде новия директор на дирекцията, защото все пак тя е от скоро и трябва да има приемственост в управлението.
Третият ми въпрос е – споменахте няколко пъти „Напоителни системи”. Ако човек се поинтересува и види с какъв колосален ресурс разполага тази държавна фирма и какви проблеми има да решава от организационно естество, а проблемите се породиха от последните пролетни наводнения, т.е. неспособността на ръководствата по места да се справят с реално възникналите проблеми. Без резервни помпи, с неподдържани инсталации и т.н., и до днешна дата с възникване на обосновани претенции от земеделски производители за компенсиране на щети от вас, г-н министър, респективно от министерството. При това не мисля,че „Напоителни системи” вече трябва да се казва така. Например в Бургаска област я се поливат 600 дка, я не. Разбирате ли за какво ръководство говорим по места. Според мен функцията е преобърната в тази система. Дали не трябва да се мисли за „Отводнителни системи” като държавно предприятие със средства, които да се наливат там и децентрализиране на сектора. Вие казвате какво правите, но не говорим по нещата, по технологиите, които са проблем.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По отношение на персоналния въпрос, понеже визирахте г-жа Манева, разговарях с нея, тъй като тя ръководи този ресор, този екип, резонно е тя ръководи тази дирекция. Понякога се правят промени за решаване на кадрови въпроси. Но ние нямаме такъв проблем, тъй като аз съм назначил г-жа Манева за изпълнителен директор на агенцията.
Проблемът с „Напоителни системи” е много голям. Ние в момента обсъждаме въпроса с „малкото братче”, тъй като става въпрос за една структура с 9 поделения и 84 човека. „Напоителни системи” са големия проблем, тъй като те в момента не извършват това, за което са създадени. Спомням си първата ми среща със синдикатите, първата или втората седмица беше, г-н Тренчев дойде с целия си екип точно заради „Напоителни системи”. Миналата седмица в Перник един от служителите на „Напоителни системи” беше обявил гладна стачка, защото не са си получавали заплатите. Но аз наследявам „Напоителни системи” с над 10 млн.лв. дълг и с липса на финансиране, защото дори гласуваните 2,3 млн.лв. ги няма и те наистина в момента не могат да стопанисват съоръженията, които имат. Те стопанисват 178 язовира, не знам колко километра диги, съоръжения и т.н. Това е едно голямо дружество, което направо си е фалирало. „Напоителни системи” има 22 клона, предвиждаме да започнем тяхното оптимизиране. С г-жа Манева днес коментирахме, че в Смолян няма напояване – като няма напояване Смолян няма да има „Напоителни системи”.
Що се касае до това дали по места ръководствата си вършат работата – всички тези хора съм ги назначил по ваши предложения. Ако някъде някой не си върши работата, дайте предложение.
По отношение на КТИ имаше и парламентарно питане, на което съм отговорил.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Само две думи към колегата Гюзелев. Ще ви помоля да видите какво вършат тези центрове, които се сляха с КТИ, за които аз тормозих министъра. Не бива от това място да се казва, че нищо не вършат! Просто ви моля да видите с какво се занимават наистина и дали са нужни на държавата.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, има ли други въпроси по тази точка?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Готов ли сте, г-н министър, да се разделите евентуално хидромелиоративните системи, ако съгласно стратегията те преминат към водните асоциации, ВиК дружества, където вероятно могат да намерят общ език.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Това е записано в управленската програма на правителството – да делегираме права на браншовите организации, така че аз самият нямам задръжки да прехвърля не само хидромелиорациите към тези сдружения. Единствено администрирането трябва да остане за държавата, държавата не може да абдикира. Но лично моето виждане е, че водния сектор трябва да има единно управление. Не пазя ревностно територия. Тези специалисти не е важно кой ще ги ръководи, дали министър Найденов, или министър Караджова, важното е те да имат условията, да имат стратегия, която да изпълняват. Държавническият интерес е на първо място. И това може да се случи днес, когато управлението е еднопартийно. Затова и досега Агенцията по храните не се създаде, защото едното министерство се управляваше от едната партия, другото от другата, третото – от трета и всеки казва – как така ще си давам ресора.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н министър. Колеги, други въпроси или становища по т. 1? Няма. Приключваме я.
Преминаваме към т. 2 - Обсъждане на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерски съвет на 05.05.2010 г.
Давам думата на министър Найденов като вносител да представи законопроекта.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, инициативата и вносител се яви Министерство на земеделието, макар че имах разговор с колежката Маргарита Попова и тя каза „Аз не ти се бъркам в земеделските работи, защо ти се бъркаш в Наказателния кодекс?” Обясних, че нямам особено желание да го правя, но катализатора беше инцидента с отрязаните лапи на кучето Мима. Беше направено много демонстративно. Не че и досега не е имало такива случаи, но това беше демонстративно. Имаше остра реакция от страна на неправителствените организации, защитаващи природата и животните. Имаше реакция от страна на чуждите посолства в България, ако щете и от страна на Държавния департамент. Министерски съвет беше засипан с настоявания най-после да се инкриминира това деяние. Европейската практика е в полза на инкриминирането, т.е. в почти всички държави-членски на Европейския съюз това деяние е инкриминирано и то доста сурово. Трябва да мислим и за това, че възпитаваме поколения и ние като общество, като правителство, като народни представители трябва да реагираме. Затова внесох това предложение. То разбира се е претърпяло промяна. Предвижда се създаването на чл.325б, който гласи:
/1/ Който противозаконно умишлено умъртви животно се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева.
/2/ Който противозаконно умишлено причини на животно увреждане, с което трайно или временно се нарушава нормалното функциониране на организма му, се наказва с пробация и с глоба до три хиляди лева.
Има и утежняващи обстоятелства, като лишаването от свобода става от една до три години и глобата от две до пет хиляди лева, когато деянието е извършено с особена жестокост или по особено мъчителен за животното начин; на публично място; повторно; от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му или от лице, което осъществява дейност или професия – има се предвид ветеринарни лекари. Най-важното е в т.5 – в присъствието на малолетно или непълнолетно лице. И т.6 по начин или със средства опасни за живота на хората или животните.
Какво имам предвид. Напоследък много често започват да използват отрова. Хвърлят кюфтета или кремвирши намазани с пестициди или стрихнин и си представете, че в градинката играят малки деца, които не можеш да контролираш във всеки един момент какво могат да сложат в устата си. Да не се случва.
Това е предложението. Неправителствените организации искаха повече – искаха затвор до пет години, искаха затвор и за длъжностни лица, кметовете – ако не са взели мерки. Не се стигна до тези крайности. Мисля, че този текст е разумен. Имаше коментари по първоначалния вариант, който внесох, че наказанията са по-големи отколкото тези за заливане с киселина. Мисля си, че е по-редно да се увеличи наказанието за заливане с киселина отколкото да се намалява това, но текста остана така и вие ще имате отговорността да го приемете евентуално.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, преди да взема отношение искам да попитам къде е нашето предложение за промяна в Наказателния кодекс, Мая Манолова, Корумбашев, Станишев и аз имаме внесено такова.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нямаме разпределен такъв законопроект в комисията. Даже сега чувам, че имате входиран проект. Бих ви посъветвала да проверите при председателя на Парламента къде е разпределен внесеният от вас законопроект..
ПЕНКО АТАНАСОВ: Предложението ни е абсолютно по същата тема.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нямаме разпределен такъв законопроект, иначе щяхме да ги гледаме заедно. Дори не знаех, че имате входиран законопроект. Нямаше сега да гледаме предложението на Министерски съвет, а щяхме да изчакаме.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Темата, която се дискутира сега, по същия начин се дискутира и в нашия законопроект и недоумявам защо не е разпределен на комисията. В такъв случай и този законопрект не бива да го гледаме.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Защо да не го гледаме.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Трябва и двата да са тук.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В комисия няма пречка да бъде гледано. В Народното събрание ще бъде представен доклад, когато влезе и вашия законопроект. Кога е внесен вашия законопроект?
ПЕНКО АТАНАСОВ: Поне 10 дни по-рано.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предполагам, че е бил разпределен само на Правна комисия, трябва да проверите. Затова предлагам да продължим с разглеждането на този законопроект. Вашият вероятно изобщо не е разпределен за нашата комисия. Проверете. Ще го гледаме на другото заседание и в зала за първо четене ще влязат заедно.
Г-н Панчев, имате думата.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, г-жо председател, г-н министър, колеги, бях преди два-три месеца в Норвегия, там мечтата на всеки българин е да го ухапе някое куче на улицата. Веднага общината плаща 35 хил.евро на ухапания. Разбира се, не съм против това да има такъв закон, защото ние сме демократична европейска държава и е нормално да се грижим за тези неща. Но в мен възникват два-три въпроса. Първо, много пъти животните са активната страна и нападат беззащитни деца, възрастни хора. Второ, ако аз видя на улицата, че едно куче напада малко дете, иска да го ухапе и се страхувам, че може да му причини трайна вреда аз мога да го ударя с едно дърво жестоко по главата и в случая това противозаконно ли е и подлежа ли на санкция. И трето, може в къщи да заколиш прасе за Коледа и агне за Гергьовден – този въпрос как го оценяваме в съответствие с предложението в закона?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Случаите с лова, въпреки че не зададохте въпроса, ще го разширя, отстрела на животни по време на лов се регламентира в Закона за лова. Заколването на животни за храна се регламентира със Закона за ветеринарномедицинска дейност и Закона за хуманно отношение към животните. Тази поправка тук не касае животните, които са за ядене и тези които са за лов. В случая, че ви нападне животно и участвате в инцидент с животно влизаме в хипотезата на неизбежна отбрана. По същата логика може да застреляте и някой човек, не само куче, ако ви нападне. Не съм юрист, юристите тук ще кажат, но трябва да се докаже дали вашата сила е равна на силата на нападението.
Сериозен е въпроса. Не може темата за инкриминирането на жестокостта да мине в страни от темата за популацията на бездомните животни. Много е сериозен проблема и си позволявам да ви припомня като народни представители, че съгласно Закона за защита на животните има един гратисен период, в който общините трябва да решат проблема до януари 2011 г., т.е. ние имаме по-малко от една година. Ако не се премине към промяна на този срок – отговорни за това са кметовете. Кметовете трябва да бъдат санкционирани и глобявани, заради това че има бездомни кучета. Има прецедент, тъй като преди да стана министър ръководих общинското предприятие „Екоравновесие”, специално от Столична община има доста изплатени обезщетения, не са чак 35 хил.евро, но постоянно има обезщетения, които се присъждат за ухапвания от бездомни животни. Проблемът е много голям и отново се чака крайния срок и тогава да се чудим как да го решаваме. Между другото статистиката показва, че повечето ухапвания не са от бездомни животни, а от домашни животни, чийто собственици ги извеждат без каишка, без намордник, или ако са в селските дворове – не ги връзват както трябва. Това което правим като администрация на министерството е следното: първо, идентификационната система на селскостопанските животни вече касае и кучетата. Кучетата също задължително влизат в регистъра и ще се налагат санкции на собственици, които не са ги регистрирали. Ветеринарномедицинските власти непрекъснато пишат предписания на кметове на общини, които не само че нищо не правят, а даже нямат приета програма от общинския съвет, поне на хартия да имат нещо. А такива общини за съжаление са много. И се получава парадокс. Ако примерно община София има такава програма, която работи, прави се нещо, съседните общини като нямат – кучетата мигрират, идват насам. Бездомните животни не падат от небето. Популацията би трябвало да намалява, но в същото време може би заради кризата, доста хора изхвърлят животните си на улицата; или подарили на детенцето за рождения ден кученце, нарадвало му се за една седмица и след като унищожи част от апартамента – отива на улицата. Като общество трябва да си зададем въпроса – от къде идват кучетата. Ако законодателството се промени и се инкриминира този случай, мисля че трябва да се промени законодателството и по отношение на собствениците на животни, и по отношение на общините, защото те се явяват собственици на бездомните. И отговорността да стане по-голяма. Видяхте онзи ден, когато ротвайлера захапа главата на детенцето, ужасяваща гледка, а глобата е само 200 лв.! Трябва да има инициатива, от вас може би, но ако трябва отново от министерството, но трябва да има инициатива и в тази посока.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, вярно е, че един изверг извърши ужасно деяние, което предизвика оправдана реакция на обществото, с други думи не мога да характеризирам това, на което станахме свидетели. И по един стар стереотип започнахме да се надпреварваме, премислено или не, да отговорим на обществената реакция. Според мен обаче този проблем трябва да бъде осмислен много добре и да бъде много жестоко санкционирано именно това, което дефинирах като „деяние на изверг”, а да не попадат други деяния, които са и оправдани, и необходими. Г-н Найденов е човек, чиято професия и корени са близо до селския живот и той знае, че когато едно семейство има домашно куче, когато то роди 5-6 или 10, стопанина си оставя едно, първото, най-доброто, а от другите се освобождава, така ще го нарека. Това деяние съизмеримо ли е с онова и попада ли в нашата алинея първа. Затова съм раздвоен. Искам да го направим много ефективно, много показна да бъде тази реакция на обществото. Но трябва да се санкционира онова съзнание, онова поведение, което ние осъждаме, а не онова, което практиката го прави неизбежно. И затова ми се иска юристите, които имат опит в Наказателния кодекс да ни подпомогнат. В предишния Парламент правихме няколко опита по конкретни поводи да изменяме Наказателния кодекс и нашите колеги юристи възпрепятстваха това наше намерение – то беше в областта на водите, на тяхното ползване, минералните води и други неща, искахме да инкриминираме определени деяния – и тогава специалистите ни спряха от това нормотворчество. Не съжалявам, че тогава нашата инициатива не мина. Трябва да огледаме този проблем много внимателно. И да бъде подсъдно, онова за което говорихме, човекът извършил такова зверство няма право на нормален живот на свобода. Но другото, което споменах с думата „освобождаване” – това се прави във всеки селски двор. И ако го свържем с другите промени в Наказателния кодекс, достатъчно е утре един комшия да каже „Вчера комшията се освободи от 5 малки кученца” и друг съсед да каже „Вярно е” и знаете какво става. Затова нека го обмислим още един път.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Божинов, само едно уточнение – водеща комисия е правната.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това е добре.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: При нас е за съгласуване. Всички останали случаи и хипотези в този ЗИД, ще бъдат уточнени от Правната комисия.
Колеги, други въпроси? Г-н Гюзелев, заповядайте.
СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Г-н Божинов ме въведе в дълбок размисъл и бих искал да погледнете Преходни и заключителни разпоредби, чл.62 „Който стреля по безстопанствени животни..” и по-надолу „в съответствие с разпоредбите на Закона за лова”. И си представям реалността – доста деца използват въздушните пушки за спорт и на практика не мога да си отговоря на въпроса – на практика този текст обхваща ли и стрелбата с въздушни пушки?
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси има ли? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване. Който е за приемане на законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс № 002-01-34, моля да гласува.
„За” – 15 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 1 глас
С 15 гласа „за”, нула „против” и 1 глас „въздържал се” законопроекта се приема.
А сега министър Найденов ще ви информира за хода на кампанията по директните плащания.
МИНИСТЪР НАЙДЕНОВ: Бих искал да ви запозная като Комисия по земеделие как върви кампания 2010 г. и изплащането на средствата по кампания 2009 г. Преди една седмица приключихме на 100 % с изплащането на директните плащания и националните доплащания, месец и половина преди крайния срок. В понеделник бях на Съвет на министрите в Брюксел и попитах колегите как стои въпроса при тях, но няма страна в Евросъюза, която да е изплатила на 100 % тези средства, те се придържат към срока 30 юни, защото става въпрос за планиране на средствата и мисля,че в тази посока е добре за нашите земеделски производители.
По отношение кампания 2010 г. До 15 май беше крайният срок, в който земеделските стопани можеха да подават заявления без санкции, вече има срок 9 юни, но със санкция за закъснението. До 15 май са подадени над 116 хил.броя заявления, при очаквани около 120 хил.бр. Честно казано не очаквах такъв резултат, защото за първи път тази година подаването на заявленията и очертаването на площите стана директно в системата ИСАК. Бях притеснен, но още от началото направихме графици с помощта на браншовите организации, спазваха се графиците и може да се каже, че нещата вървят много добре.
Тази годена за първи път подаваха заявления и тютюнопроизводителите. Информацията, която имаме и от фонд „Тютюн” е, че почти всички тютюнопроизводители са подали заявления.
Едно решение на Министерски съвет, което утре ще разпишем и в Управителния съвет на фонд „Земеделие”. Днес Министерски съвет гласува 20 млн.лв. „демини миз”, утре ще определим правилата на „демини миз”. От тези 20 млн. ще могат да се възползват предимно хората от млечното животновъдство, които са най-пострадали и които в повечето случаи не се явяват бенефициенти на преки плащания, защото само 10 % имат земя. Преминахме и към изплащане на пакета от 3,6 млн.лв., които Европейския съюз ни даде безвъзмездно за подпомагане на производителите по време на кризата в млечния сектор.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Атанасов, имате думата.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаеми г-н министър, мисля че всеки от нас е удовлетворен от това, което казахте. Но аз имам притеснения относно Програмата за развитие на селските райони. Там като че ли нещата не вървят, защото реални плащания не са се случили до момента.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ако ми позволите ще ви опровергая. Ще дам някои данни и за Програмата за развитие на селските райони. Към миналата седмица при 3,8 % средно за страната усвояемост по оперативните програми, Програмата за развитие на селските райони има над 30 % договорираност и над 15 % усвояемост. Това са фактите. От 1,4 млрд.евро получени като европейски средства имаме 850 млн. са по Програмата за развитие на селските райони, което е над 60 %. От сключените преди три месеца договори с общините, ще дам пример с тях, от сключени договори за малко над 400 млн., към момента имаме авансово плащане от 140 млн., които са платени. Върви много добре усвояемостта от заварените към август м.г. и необработени 11 хил.проекта, остават около 2 хил.необработени проекта. Девет хиляди проекта са обработени, сключени са договорите. Водих не лека битка да бъде поето ДДС-то по общинските мерки и това се случи. Другото което променихме – авансовото плащане, вече не е 20 %, а 50 % по мое изрично настояване.
Ако излезем извън политическото говорене, при 3,8 % средна усвояемост, ние имаме 15 %, над 60 % от всички пари са по тази програма. Само за 7-8 месеца са разгледани и одобрени 9 хил.проекта. Сигурно може и още да се направи. Пропуснах нещо, което е важно – на 14-ти отваряме новия прозорец за прием на документи по всички мерки. Информирах ви на предишно заседание, че предприех спирането на приема на проекти, за да може тези 11 хил. проекта, които стояха необработени, да ги придвижим. Отделно водим интензивни разговори с Еврокомисията за прехвърлянето от неатрактивни към акрактивни мерки, за тези за които е изчерпан ресурса. Това са двете общински мерки, плюс мярката „Млад фермер” и най-интересната, 121, за селскостопанската техника. Имаме междинна оценка на програмата през м.септември. Отново казвам, че водим много интензивни разговори, и аз лично с комисаря, добре е че все пак е румънец, бивш министър на земеделието, те имат същия проблем, така че имаме разбирането. Ще успеем да прехвърлим ресурс. Срокът е 2013 г. и макар че програмата стартира по-късно, не 2007, а 2008 г., ние ще усвоим парите преди крайния срок.
Още нещо. Понякога общинската администрация умишлено пречи за усвояване на средства по общински проекти. Случая с община Борован,г-н Божинов е запознат, там шефа на ВиК Враца забави издаването на документа от ВиК с пет дни и община Борован не можа да сключи договор и отпадна от списъка. С моя заповед разпоредих, това не касае само община Борован, а за общини които са ощетени се възползвам от правото си на управляващ орган да отменям откази на ДФ „Земеделие”. Сега с отварянето на новия прозорец за прием на документи, ще може отново да си подадат документите и ще се гледат приоритетно.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Аврамов.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател, уважаеми г-н министър, уважаеми колеги, данните, които г-н министъра изнесе пред нас и за преките плащания и за Програмата за развитие на селските райони са определено добри. Има напредък, има разбира се какво да се желае и аз искам да обърна внимание на г-н министъра специално на общинските мерки – 321 и 322, да имаме над 400 млн. договорирани, имаме 50 % авансово почти на всички общини са преведени, но поради съгласуването на процедурите до момента нито една поръчка не е обявена, всички процедури са във фонда. На 26 октомври подписаха общините договорите, другата седмица на 26 май стават осем месеца – нито една община не е започнала да обявява обществени поръчки, защото процедурите са блокирани във фонда. Г-н министър, вземете необходимите мерки в най-кратки срокове това да бъде преодоляно, за да може общините да изпълняват проектите, реално да усвояват средствата, защото те стоят блокирани по сметки, и да може в скоро време да се поздравим и с изпълнени проекти, не само с договорирани.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Запознат съм с проблема, работи се много внимателно по въпроса, за да няма проблеми с Европейската комисия. В момента има мисията от Брюксел във фонда, която проверява точно това, проверяват минал период и дано не намерят драстични отклонения. Но се работи по въпроса.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, закривам заседанието. Пожелавам ви хубав ден!
/Заседанието бе закрито в 17,00 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
49 968 знака
