1. Изслушване на доклад от ДФ “Земеделие” относно актуалното състояние на Програмата за развитие на селските райони и по-специално общинските мерки.
2. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-9, внесен от н.п. Михаил Михайлов и гр.н.пр. на 18.02.2010 г.; № 054-01-22 внесен от н.п. Любен Татарски на 24.02.2010 г.; № 054-01-29, внесен от Десислава Танева и гр.н.пр. на 31.03.2010 г., ЗИД на ЗСПЗЗ внесен от МС на 01.06.2010 г.
3. Текущи

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 31

На 3 юни 2010 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на доклад от ДФ “Земеделие” относно актуалното състояние на Програмата за развитие на селските райони и по-специално общинските мерки.
2. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-9, внесен от н.п. Михаил Михайлов и гр.н.пр. на 18.02.2010 г.; № 054-01-22 внесен от н.п. Любен Татарски на 24.02.2010 г.; № 054-01-29, внесен от Десислава Танева и гр.н.пр. на 31.03.2010 г., ЗИД на ЗСПЗЗ внесен от МС на 01.06.2010 г.
3. Текущи

Заседанието бе открито в 16,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден, колеги! Добър ден и на всички гости. Имаме кворум, можем да открием редовното ни заседание. То се провежда днес, в четвъртък, по повод дневния ред и отсъствието на ресорния зам.министър от страната вчера.
Днешното заседание се провежда по следния дневен ред:
1. Изслушване на доклад от ДФ “Земеделие” относно актуалното състояние на Програмата за развитие на селските райони и по-специално общинските мерки.
2. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-9, внесен от н.п. Михаил Михайлов и гр.н.пр. на 18.02.2010 г.; № 054-01-22 внесен от н.п. Любен Татарски на 24.02.2010 г.; № 054-01-29, внесен от Десислава Танева и гр.н.пр. на 31.03.2010 г., ЗИД на ЗСПЗЗ внесен от МС на 01.06.2010 г.
Знаехме, че се готвят законопроекти, касаещи един и същ закон и по тази причина изчакахме всички вносители, последният беше Министерски съвет, и съгласно процедурата на Правилника на Народното събрание ги разглеждаме днес заедно.
Колеги, въпроси и предложения по дневния ред има ли? Няма. Ще работим по този дневен ред.
На днешното заседание присъстват г-жа Светлана Боянова – зам.министър на земеделието и храните, г-жа Калина Илиева – изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”, г-н Николай Маринов – директор ГД “Земеделие”, г-жа Юлия Стоянова, г-н Димитър Симиенов, Симеон Манасиев, Борис Димитров – Гражданско сдружение на собствениците на земеделски земи арендодатели, г-н Радослав Манолов – Българска асоциация на собственици на земеделски земи, г-н Стефан Асенов, г-жа Йорданка Гълъбова, г-н Радослав Христов – Национална асоциация на зърнопроизводителите.
По точка първа от дневния ред давам думата на г-жа Калина Илиева, изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”.

КАЛИНА ИЛИЕВА: Благодаря! Добър ден и от мен. Уважаема г-жо председател, дами и господа народни представители, колеги! На предишното заседание на комисията, което беше изнесено, аз накратко представих причините за тази дискусия. Тя се породи във връзка с едно запитване на Сдружението на общините и във връзка с наш доклад, внесен в Комисия по земеделие миналата година, в който заедно с Управляващия орган – Министерство на земеделието и храните, министър Найденов представи проблема с постъпилите проекти на общини по Програма за развитие на селските райони.
Към м.септември миналата година имаше постъпили проекти по мерките повече, отколкото беше наличния ресурс. Тези проекти се оценяват по т.нар. ранкинг критерии, които са заложени в Програмата за развитие на селските райони, респективно в нормативната уредба, като това са обективни критерии като брой население, високо планински региони и т.н., критерии, които са в програмата и не могат да бъдат променяни. След като направихме оцента на първоначално постъпилите проектни предложения по така получените ранкинг критерии, установихме, че голяма част от общините имат възможност да сключат по няколко договора, а останалите общини по обективни причини да останат без финансиране.
Анализът и цифрите, които ще ви представя бяха подготвени преди промените в наредбите, които ще се ползват при настоящия прием. Основното притеснение на общините е една промяна в наредбите, с която се казва, че всички общини, които към настоящия момент имат сключени договори по програмата трябва да ги изпълнят и да подадат заявка за окончателно плащане, и едва след това ще имат право да внесат ново проектно предложение. Това се налага от факта, отново повтарям, че постъпилите предложения на общини са двойно повече отколкото наличния финансов ресурс.
Знаете, че 178 общини имат право да се възползват от програмата, а проектите, които бяха постъпили са над 800.
По мярка 321 за първия период на прием, който е приключил на 15.05.2009 г. е имало наличен ресурс 436 млн.лв. и в тези рамки са сключени договори с 67 общини. Договорите са общо 109, като стойността им е 341 млн.лв. Общо по тази мярка са постъпили 443 заявления. Съответно тези проектни предложения са били оценени с ранкинг точки между 100 и 50 и към момента остатъчния бюджет е 44 млн.лв. В момента подлежат на оценка още 111 проекта, чиято стойност десетократно надхвърля финансирането, т.е. 407 млн.лв. е стойността на инвестициите, които се изискват.
Ние направихме анализ и прогнозираме, че още около 12 проекта ще могат да бъдат включени за финансиране, като тези 12 проекта са на 10 общини. Само 7 от тях досега не са имали договори, останалите три се повтарят. Това се получава, тъй като винаги с най-висок ранкинг са определени общини. В момента имаме ситуация, в която дадени общини имат два, четири, шест до десет проекта, и други общини, които също са подготвили по няколко проекти предложения, но поради липса на ранкинг точки не могат да се включат във финансиране. От друга страна съществува сериозен риск за осигуряване на гаранция от страна на общините по изпълнението на тези проекти. За всеки един от тях, за да може да има авансово плащане ние изискваме решение на общинския съвет. Някои общини, които са с проектни предложения на стойност между 20 и 25 млн.лв. разполагат с годишен бюджет под половин милион, така че остава риска на някакъв етап през следващите година и половина – две, тези общини да не могат да изпълнят реално проектите и средствата, които в момента сме резервирали за тях като финансов ресурс да бъдат изгубени. Знаете, че парите се разплащат на принципа n+2, а вече има забавяне в старта на програмата и правилото за разплащането тече. Има опасност при отказ на общините или обективна невъзможност тези средства да не бъдат изплатени в двугодишния срок.
Тук съм представила и цифрите по вторият период на прием, които са от 15.07.2009 до 15.09.2009 г. От постъпилите 68 заявления на стойност 245 млн.лв. в момента се разглеждат 50 заявления на 33 общини, чиято обща стойност е 179 млн.лв. За около 19 общини ще има осигурен финансов ресурс.
Крайният анализ показва, че от допустими 178 общини на евентуално одобрение ще подлежат 93 общини, което в процентното съотношение е около половината, 50 %.
По мярка 322, положението е почти идентично като проекти. Промените в наредбите, които сме направили ще дадат възможност при следващият прием общините, които досега не са могли да получат финансиране, поне с един проект да кандидатстват и да го изпълнят. Така или иначе финансовият ресурс е доста изчерпан, но ако се приеме предложението на общините да може да се изпълняват едновременно до три проекта, анализът показва, че около половината общини, които са допустими в момента за целия програмен период 2007-2013 г. няма да могат да получат финансиране. А съответно вече за следващия програмен период може да се обмисля промяна в ранкинг точките и т.н., но като първоначална мярка, за да осигурим някакъв конкурентен принцип на общините, е направена промяната в наредбата, която казва, че след като има вече одобрени проекти те трябва да се изпълнят, да се подаде заявка за плащане и едва тогава общината да внася нови проектни предложения.
Благодаря, ако имате въпроси ще ви отговоря. Още веднъж искам да призова за вашето становище, тъй като това беше и ангажимента, който министър Найденов пое Сдрежението на общините – да подложим на дискусия в Комисия по земеделие въпроса. Всички вие в крайна сметка сте представители на една или друга община. А средствата са една трета от целия финансов ресурс на програмата, който ще има и най-голям социален ефект от успешното изпълнение на тези проекти.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Илиева. Колеги, въпроси по изложението на г-жа Илиева имате ли? Заповядайте, г-н Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, г-жо председател, г-жо Илиева, колеги, аз имам съвсем кратки въпроси. Първо едно уточнение. Вие споменахте правилото n+2. Правилото за другите програми, за договорите сключени 2007-2009 г. важи правилото n+3, от тази година за новите договори важи правилото n+2. Да внесем уточнение.

КАЛИНА ИЛИЕВА: За нашата програма е различно от другите оперативни програми, винаги важи правилото n+2.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Обстоятелството, че успяха в Европейската комисия българските евродепутати да прокарат условието планираните средства от 2007 г. от гледна точка на кризата и т.н. да бъдат разсрочени – това не се ли разпростира и върху Програмата за развитие на селските райони?
Второ, по отношение на гаранциите правилно споменахте, че общини, които имат повече проекти, а имат малки ресурси като местни приходи, вероятно ще се затруднят, въпреки обстоятелството, че бяха облекчени с 50 %-овите аванси. Надявам се, че това което коментирахме при приемането на бюджета и което стои във варианта на актуализация на бюджета да се възстанови компенсаторния механизъм по ползването на мостови кредити от ФЛАГ ще бъде факт, така че да кажем този проблем е решен. Но имам конкретен въпрос, който вчера възникна на срещата с Асоциацията на родопските общини. Кмета на Девин каза “На 27.10.2009 г. са скллючени договорите, преди два месеца сме получили 50 % аванс, а към днешна дата нямаме одобрени процедури.” Дано това да е някакво изключение, но според мен в тази криза, още повече че сте извършили и авансовите плащания, е по-добре да има по-голяма бързина, за да могат реалните средства да стигат до реалното изпълнение.
И последното нещо, с което искам да се обърна към вас. На заседанието на 25 май на Съвета по координация на европейските въпроси към Министерски съвет с участието на министър Дончев, един от въпросите, който се разисква между общините и този съвет е – има ли стиковка между Агенция “Пътна инфраструктура” при изпълнение на проекти свързани с реконструкция на втори и трети клас пътища – става дума и по оперативна програма “Регионално развитие”, и по “Транзитни пътища 5”, да се направи някаква стиковка. Между другото това е отбелязано официално в протокола. Дали е възможно тези общини да получат средства и по Програма за селските райони и от “Околна среда” в зависимост къде са класифицирани като еквивалент жители, за да могат да решат проблемите на подземната инфраструктура, преди съответните програми да асфалтират преминаващите през населените места пътища. Но като гледам какво е състоянието отговорът за мен е по-скоро “не”, няма ресурс, който да бъде пренасочен, макар че предложението е изключително разумно, защото ще се окаже, че ще се асфалтират съответните пътища и в частност улици, а в последствие те ще бъдат най-вероятно разкопани от аварии и прочие. Това е един въпрос, който никак не е лесен за решаване, но според мен трябва да стои и на вашето, и на нашето внимание.

КАЛИНА ИЛИЕВА: Благодаря за поставените въпроси. Що се касае до правилото n+2, видяхме че се е обсъждало и то е проект на предложение, но то касае структурния и кохезионния фонд. Нашата програма е на този принцип. Теоретично може да се изисква удължаване n+3, но тъй като до края на тази година трябва да разплатим 2008 г. и така сме изчислили постъпилите проекти, с това увеличаване на авансовите плащания няма да има проблем с разплащането тази година. Имаме и доста голям брой проекти във фонда. От 11 хил.проекта, с които стартирахме, останаха около 2 хил., но те са инвестиционни и са за по-големи суми. С новият прием, който обявяваме от юни ще се натрупат още проекти, които ще се изплащат авансово или окончателно следващата година, така че и с финансовото споразумение 2009 г. няма да възникне проблем. На този етап проблемът не е в разплащането.
Проблемът, който съществува с общините е ние да заделим този финансов ресурс, а те в двегодишния период на изпълнение да не се откажат, за да не загубим средствата. За да не се получи както по програма САПАРД – от всяко финансово споразумение по години, 2005, 2006 г., някакъв малък процент е губен, дори е имало случаи, в които самите бенефициенти подават молба за взаимно анулиране на договора поради невъзможност да го изпълнят, и в края на програмата видяхте, че имаше малко над 20 % натрупано неусвояване, натрупано през годините.
Вторият ви въпрос за община Девин. Знаете, че заради това, което беше констатирано по програма САПАРД, няколко пъти съм обяснявала, Европейската комисия ни задължи да направим процедура на задължителен предварителен контрол. Тази процедура е въведена и тя е съобразена с Наредбата на Министерски съвет, която е от април 2009 г. за предварителен контрол върху обществени поръчки финансирани със средства от Европейския съюз, в която има ценови прагове и ако поръчката попадне в тези ценови прагове задължително поръчката се изпрага в Агенцията за общесвени поръчки. Това е случаят с община Девин. Имаме четири общини, които попадат в тези прагове и ги знам наизуст. Другият случай е, когато общините имат предварително констатирани нарушения установени със съответния административен акт било на съд или административно наказващия орган, в случая Агенцията за държавен финансов контрол. В тези два случая те преминават по една по-тежка процедура. Трябва да изпратят цялата си тръжна документация, а съгласно наредбата трябва да се поканят и външни оценители, които да участват в оценката на проектното предложение. Това е случаят с община Девин. Отделно за тази община има и проверка на прокуратурата по отношение на консултантски фирми. Това е трети утежняващ факт. Община Девин е една от общините с най-много одобрени проекти.
Специално за аванса защо е получен преди два месеца. Когато се подписаха договорите на 27.10., тогава авансовите плащания трябваше да бъдат 20 %. По изризно настояване на Сдружението на общините стартирахме процедура за увеличаване на авансите и наредбата в кратки срокове, след съгласуване с Брюксел, стана факт през февруари. Веднага след това анексирахме договорите на всички общини, за да могат да се възползват от 50 % аванс. Те бяха наясно с това нещо.
Проблемът със забавянията е много сериозен при нас. В момента всички общини с подписани договори са уведомени на коя процедура ще подлежат. Тези които нямат нарушения сме ги уведомили да си стартират обществените поръчки. Тези които имат предходни констатирани нарушения с акт на наказващ орган сме ги информирали да ни представят тръжната документация. Цялата тръжна документация, която е представена от тях във фонд “Земеделие” вече е проверена, но за съжаление има много общини, които все още не са ни представили тръжната документация, макар че имат 15-дневен срок. Днес например външните експерти-оценители, които сме наели, нямаха общински проекти, които да оценяват. Призовавам ви на срещите си с тях да им обърнете внимание. Ние непрекъснато изпращаме напомнителни писма, обаждаме им се, приканваме ги по-бързо да ни изпратят документацията, за да може да я прегледаме и да им кажем какво трябва да коригират, за да си стартират обществените поръчки. Сезонът, в който може да се строи е кратък и няма смисъл да се бавят.
По отношение на третият ви въпрос. В рамките на регулярните срещи с министър Дончев и управляващите органи за проектите, в които се застъпват лотовете на АПИ с останалите проекти, искам да подчертая, че тези проекти са правени и подавани 2007-2008 г. Тогава са подавани при различните управляващи органи и тогава е имало липса на стиковка и се е стигнало до там Агенция “Пътна инфраструктура” да бъде бенефициент по оперативната програма, в същото време кметовете са подготвяли проекти по другите програми. Специално по Програмата за развитие на селските райони има 5 проекта, които се препокриват с лотовете където ще асфалтира АПИ и два от тези проекти са одобрени. Единият от тях е в процес и сме го ускорили максимално. Другите два проекта са отхвърлени. При нас няма процедура, по която тези проекти да бъдат разгледани и одобрени приоритетно, защото има проект на АПИ за асфалтиране. Те просто са недопустими по критериите на Програмата за селските райони, т.е. тук общините ще трябва да търсят друго финансиране.
Със заповед на министър Дончев е създадена работна група, институциите вече са запознати с този проблем и е стартирана процедура по изготвяне точно на такъв механизъм, за който говорихте, координационен, който касае общините. Ако не греша вчера беше първото заседание на тази работна група, на която колегите от управляващите органи и общините са разработили първите стъпки на тази процедура. Този проблем наистина трябва внимателно да се следи, още повече при предстоящите за одобрение проекти внимателно трябва да се преценява дали са изпълнени всички изисквани. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, г-жо Илиева за конкретната информация. Възможно ли е по тези процедури да направите на сайта на програмата една таблица, от която да е видно кога съответните общини са подали и сключили договор с вас, кога са подали съответните тръжни документи, кога вие сте ги одобрили, за да могат да стартират и кога има санкция от вас, независимо каква е причината. Това би било полезно и за общините, и за вас, и за нас, защото тази конкретна информация, която изнесохте в момента няма как да стигне до всички. Но това ще бъде част от отговора и ще ви благодаря, ако направите това.
Бих искал да ви информирам, че проведох лична среща с министъра миналата сряда по моя молба. Искам да информирам и комисията, и вас, имам одобрението и на министъра, че подготвяме да създадем една нова мярка за общините, тя не е голяма, но е важна. Насочена е към млечното животновъдство в райони, където те не могат да бъдат подпомагани поради малкия брой животни във фермите, или по-просто казано – общините да получат средства, с които да изградят центрове за събиране на млякото и класифицирането му в първа категория, заедно с цялата логистика и организация. Ще се опитаме до една седмица да предложим на вас и на министерството как би изглеждала тази мярка, като ще внимаваме да не е в противоречие, от къде могат да се релокират средства и т.н. Молбата ми е да получим и вашето съдействие, вече имаме личния ангажимент на министър Найденов. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Михалевски. Г-жо Илиева, имате думата.

КАЛИНА ИЛИЕВА: Разбира се, че ще окажем експертна подкрепа. Управляващият орган е Министерство на земеделието, но ние ще ги подкрепим в подобен проект.
По първият въпрос – ние имаме подробна информация на сайта и по изрично искане на общините сме направили преди един месец специален линк, имейл, който се нарича “Въпроси-общини”. Директно на него общините задават въпросите си. Има моя заповед, съответна процедура, които са качени на сайта, и двете са изпратени на общините с указания на тези въпроси да се отговаря до три дни, както и за среща с представител на общината по конкретно възникнал казус – в срок до пет дни. Пак казвам, за нас е изключително важно тези проекти да се реализират възможно най-бързо, възможно най-коректно и подчертавам, че авансовите плащания и стартирането на процедурите са от изключителна важност. Така че това е приоритет. Информация има и оказваме пълно съдействие на кметовете, с оглед на това да се избегнат грешките и да няма финансови корекции. В крайна сметка това е един финансов ресурс, който е заделен и ако сега тези проекти не бъдат изпълнени коректно, след година и половина на последващия контрол, където имаме акредитиран механизъм за финансови корекции, отделно това ще стане и с наредба на Министерски съвет, и ще трябва да правим финансови корекции. Ние нямаме интерес от подобно нещо, така че на този предварителен етап оказваме максимално съдействие.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря, г-жо председател. Благодаря, че така бързо се отреагира на молбата на комисията да се направи този анализ. От анализа обаче е видно, че ситуацията е доста сложна. Ако не беше така нито министерството, нито фонда биха се обърнали към комисията да помогнем при вземането на решението, а може би и да споделим част от отговорността. Моята идея е да търсим такова решение, което да доведе до максимално усвояване на средствата и те да останат в България, независимо коя община ще има два, три или пет проекта. От таблицата пред нас се вижда, че там където има по-активни кметове, по-добри екипи и възможности има по няколко проекта. Има общини, които тепърва ще взимат решение дали ще правят проекти изобщо. И ако остане това ограничение – докато не се поиска плащане по проект, да не може да се внасят други проекти – според мен риска от връщане на пари в края на периода е много по-голям. Тук се спомена, че има общини с по 4-5 проекта, едва ли ще могат да осигурят финансиране за всички, така че може би ще има и нереализирани проекти, както се получи при САПАРД, и при частни бенефициенти, които има прекрасни проекти, но не можаха да намерят средства за тяхното реализиране.
Вече бих желал да изразя моята позиция. Предишният път министъра попита дали да не се направи промяна в наредбата и да разрешим до три проекта. Не мога да преценя, но може би е по-добре да не бъде само един проект. Ако не са три, да бъдат поне два, да имаме някаква гаранция, че няма да връщаме ресурс в края на периода.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанов.

КАЛИНА ИЛИЕВА: Само искам да напомня, че те и в момента са до два, защото по всяка мярка общината може да кандидатства. Целият проблем дойде от там, че тези пари които са налични в момента, ако оценим по този начин проектите, те отново ще останат при общините, които вече имат по няколко проекта, ще получат по още един-два, ще се изчерпят средствата, но този риск остава. А някои от тях са с до десет проекта. В момента минимумът е по всяка мярка да има одобрени по един проект.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Аврамов, имате думата.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател, уважаема г-жо зам.министър, уважаема г-жо Илиева, уважаеми колеги, първо искам да благодаря на г-жа Илиева за подробната и изчерпателна информация, както и за краткия срок, в който беше подготвена. Като чета тази информация стигам до извода, че когато още преди години инициирахме промяна в наредбите с това да бъдат ограничени общините докато не изпълнят одобрени проекти, да не могат да кандидатства за нови, тогава сме били абсолютно прави. Г-н Върбанов, според няма никаква вероятност да останат неусвоени пари по 321 и 322 мярка. Почти никаква. По-опасно е, ако в момента разрешим с втори и трети проект в същите общини, които са спечелили по един проект, понеже отговарят на ранкинг критериите и събират повече точки. Те пак ще съберат повече точки, ще влязат още проекти, и рискуваме в определени общини и райони да няма никакво финансиране. А за тези общини Програмата за развитие на селските райони в момента е единствената възможност нещо там да се направи. И ще стане така, че в общини където вече нещо се прави, още нещо ще се направи, което не е лошо, но ресурса не стига да се направи и в другите. Така че нека в този прием, тази година, да кандидатстват общини, които досега не са имали проекти и нищо не се е случило. Убеден съм, че тези проекти, които се подписаха на 26 октомври, не на 27-ми, и тези които бяха подписани преди две седмици, и тези които ще бъдат подписани в рамките на втория прозорец, голяма част от общините ще направят всичко възможно да ги изпълнят в най-кратък срок и те ще имат възможност да кандидатстват отново следващата година. Нека да дадем тази година възможност на тези, които нямат нито един проект одобрен, да се направи и там нещо.
Искам да добавя още няколко неща. Имаме около 10-15 общини, които имат одобрени проекти за канализация. И те имат предписание, че трябва да направят пречиствателна станция, която не е включена. Единствено за тези конкретни общини, разсъждавам дали е възможно, да им бъде разрешено да кандидатстват с още един проект за канализация, сега като се отворят мерките, т.е. за пречиствателна станция, за да може да бъде изпълнена и канализацията. В противен случай губят. Възможно ли е да се направи такова изключение и как точно да бъде формулирано в наредбите. Това е въпрос, по който трябва да помислите и може би трябва да се коментира.
И другото, което искам да предложа – да се отложи във времето приема на нови проекти, докато не се разгледат всички проекти от втория прозорец, за да стане ясно кои общини имат одобрени проекти, да не останат неразгледани проекти, преди да се прави приема. Приема да се отложи с необходимото време и да се помисли за промяна на ранкинг критериите. Промяна, която да отразява едно по-справедливо оценяване на проектите от гледна точка на сегашните реалности, 2010 г. Знаете че тези критерии са правени отдавна, преди 5-6 години.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-жо Илиева, заповядайте.

КАЛИНА ИЛИЕВА: Благодаря ви. Ще дам думата на г-жа Боянова що се касае до ранкинг критериите, като Управляващ орган да каже какви стъпки са предприели.
Що се отнася до общините, чийто проекти са за канализационна система без пречиствателни съоръжения – запознати сме със случая още от м.януари. Проведохме няколко срещи с Министерство на околната среда и водите, а и от там дойде сигнала за тези общини. Проведохме няколко работни срещи със Сдружението на общините, с МОСВ, с колеги от МЗХ, бяха поканени всички кметове. Имаше най-различни предложения, преценихме възможностите, гледахме ги проект по проект.
Това са общини с население под 2000 души и по закон при изграждането на канализация нямат задължение до 2014 г. да изграждат и пречиствателни съоръжения. Обаче ако попадат в хипотезата, че вече имат действаща канализация или тя е в процес на изграждане тогава вече трябва да изградят пречиствателните съоръжения. Направихме компромис и решихме на наша отговорност да анексираме тези договори и да им дадем срок до 2014 г. да изградят тези пречиствателни съоръжения.
Ще ви кажа защо не се направи това изключение, което предложихте, ние го обмисляхме, но тук проблемът отново е с ранкинг точките. Можеше да сложим в наредбата само за тях да имат право да подадат един проект за такова пречиствателно съоръжение, но сравнено с сдругите проекти, които кандидатстват за пътища, канализации и т.н., щяха да получат по-нисък брой точки по ранкинг и нямаше да получат финансиране.
Затова по предложение на кметовете, с изключение на един или двама, които не се съгласиха, договорите им вече са анексирани и миналата седмица преведохме авансовите им плащания. Така че този проблем е решен.
За ранкинг критериите г-жа Боянова ще ви информира по-подробно.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: За ранкинга ние също обмисляме въпроса, тъй като анализираме какъв е ефекта до сега, в кои общини отиват средствата. В работна група обсъждаме и обмисляме въпроса как да ги променим, но имайте предвид, че това е свързано и с промяна на Програмата за развитие на селските райони. Вече имаме пуснати две нотификации, по които изчакваме отговор на Европейската комисия. Затова евентуална промяна в ранкирането ще бъде предложена в следващата нотификация. Няма да стане толкова бързо. Но с удоволствие ще разгледаме всяко предложение по отношение на ранкирането, защото промяната на самия критерии е едно, а промяната на точкуването съвсем друго. Ако смятаме да променим критерия като цяло, то това е свързано с промяна на Програмата, така че трябва много внимателно да обосновем промяната на всеки един критерии, заложен в съответната наредба.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси имате ли? Ако няма ще ми позволите да обявя процедурата относно формулиране на становището ни като комисия за подкрепа или не на предложението на Националното сдружение на общините в България, касаещо искането за отмяна на ограничението за кандидатстване с до три проекта. Който е “за” подкрепа на предложението на общините, моля да гласува.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Извинявайте, че така се намесвам, но министъра ни попита в Сливен – имаме предложение на Сдружението на общините, но имаме такъв и такъв проблем. Казахме – добре, дайте ни анализ. Днес гледаме анализа. Аз след като чух всички аргументи ще подкрепя позицията наредбата да си остане както е в момента, с ограничението.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, колеги, подлагам на гласуване за подкрепа или не предложението на Националното сдружение на общините, което иска промяна в наредбите и отпадане на ограничението да кандидатстват с проект, ако имат подадена заявка за изпълнение на предходен и да им се оставят по три проекта.
Да, аз казах, че това е становище на комисията, както досега сме гласували по два въпроса от обществено значим интерес.
Който е “за” подкрепа на предложението, моля да гласува.

“За” – няма “Против” – 10 гласа “Въздържал се” – 7 гласа
С нула гласа “за”, 10 гласа “против” и 7 гласа “въздържал се” не подкрепяме предложението на Националното сдружение на общините.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само един коментар в контекста на това, което гласувахме. Може би трябва и с Националното сдружение да се изкоментира, защото вчера на заседанието на Асоциацията на родопските общини коментирахме факта, че при тази висока безработица, особено в някои райони на страна, е целесъобразно да се потърси някакъв регламент поне по един проект в община да има. И те се съгласиха с този аргумент, така че може би становището на Националното сдружение ще претърпи еволюция.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точно това подкрепихме в момента – всяка община да има два проекта в процес на изпълнение. Благодаря на г-жа Илиева.


ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, преминаваме към т.2 от дневния ред – законопроектите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. За да бъдем обективни и точни в процедурата отбелязвам, че законопроектите са четири и ще бъдат представени от своите вносители по реда на тяхното постъпване.
Давам думата на н.п. Михаил Михайлов да презентира законопроект под № 054-01-9.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Законопроектът беше внесен на 18 февруари заедно с още три законопроекта, като пакет, във връзка със санкциите от Европейския съюз и касаеше възможността да не може да се извършва най-общо казано строителство в заменени земи, ако няма отстъпено право на строеж и т.н. Това вървеше с предложения за промени в Закона за горите, в Закона за местното самоуправление, както и в другия земеделски закон. Сега представям само този, но без другите законопроекти като че ли не става ясно за какво става въпрос.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Другите законопроекти вече ги разгледахме на предишни заседания. Такава е процедурата на Правилника. Благодаря, г-н Михайлов.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси? Да, г-н Върбанов, заповядайте!

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря. Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, взимам думата, за да изразя несъгласие с предложения законопроект. Като че ли малко “залитнахме” по въпроса с тези заменки. Имаше няколко случая на скандални заменки и всичко се свърза с тях. Ако приемем този законопроект, това би означавало примерно един човек, ако преди 10-12 години си е заменил земята и си е комасирал земята в неговото село, той няма да може да си построи обор там. Ако приемам това предложение ние налагаме забрана във всички земеделски земи да се извършва строителство. Не всички заменени земи са на морския бряг. Изключенията са на морския бряг. Ще наложим ограничения, а в същото време искаме да развиваме комасационни процеси и т.н. Доколкото знам ние вече сме наложили мораториум на тези строителни дейности, главно за земите от горския фонд.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанов.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Този въпрос беше повдигнат и от г-н Татарски още преди месец на заседание на комисията, която той ръководи. Точно тогава колегите дадоха становище, че ако бъде приет, между първо и второ четене могат да се дадат сроковете и тези опасения да отпаднат.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Според мен, ако идеята е да забраним строителството по морския бряг, курортите и т.н., трябва да се подходи по съвсем друг начин. Преди 10 години нашето правителство правеше тези заменки, но не на морето, а между селата, тогава залегна този член в закона. И тези, които бяха по находчиви се възползваха от закона. Сигурен съм, че и сега се правят такива заменки от едно землище на селото в друго. И ако сега наложим ограничение във връзка с това кога е извършена земенката, нека не забравяме все пак, че това са законови сделки и колкото и да са неморални някои от тях те са в рамките на закона, който в оня момент е действал. Пак казвам, ако някой си е заменил нива и иска да си построи нещо, жилищна сграда, обор или друго, с този текст от закона го ограничаваме дори и да сложим срокове, той пак не може да се възползва от имота си. Ако трябва да пишем за кои може, за кои не може – ситуацията става много сложна, защото случаите са много разнообразни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанов. Само напомням, че в момента действа мораториум върху заменките със земи от горския фонд, който ще получи решение с приемането на новия Закон за горите; действа мораториум и върху застрояването на заменени земеделски земи по Черноморското крайбрежие. Тече срока, вносителите на текстовете за мораториума са в правото си да внесат критериите.
Колеги, други становища по законопроекта има ли? Няма. Предлагам да преминем към гласуване.
Колеги, който е “за” приемането на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-9, внесен от н.п. Михаил Михайлов и гр.н.пр., моля да гласува.
“За” – 1 глас “Против” – 7 гласа “Въздържал се” – 8 гласа
С един глас “за”, седем гласа “против” и осем гласа “въздържал се” отхвърляме законопроекта.
Преминаваме към втория законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-22, внесен от н.п. Любен Татарски. Г-н Татарски е тук. Давам му думата, за да представи законопроекта.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми колеги, както предишното предложение, така и този законопрект “отлежа” доста дълго време. Няма да чета мотивите, вие сте се запознали с тях. Съвсем накратко ще ви запозная с трите основните момента, които се съдържат в предложението за промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи.
Първият е свързан с обезщетението на бивши собственици на земеделски земи, които не могат да получат земята си, поради извършването на различни мероприятия върху тях. Това е чл.10б. Според мен, досега както беше разписано в закона не беше достатъчно справедливо спрямо общините, защото обезщетяването се извършваше единствено и само с общинска земя, независимо за какво тази земя е била предназначена и не може да се възстанови. Да вземем за пример един завод, който се продава от държавата заедно със земята. Държавата получава пари и за тази земя, а общината трябва да обезщетява бившите собственици със земи от общинския поземлен фонд. Предлагаме, пак казвам, според мен едно справедливо решение – когато обектът, който е изграден и заради който не може да се възстанови земята, е върху държавна земя да се обезщетява съответния собственик със земи от държавня поземлен фонд, естествено и с поименни компенсационни бонове. А в рамките на коментари, които правихме с колеги от Министерство на земеделието и храните може между първо и второ четене да допуснем и вариант – ако няма достатъчно земи от държавния поземлен фонд, тогава да се отива на вариант от общинския поземлен фонд. Но най-напред да се търси тази възможност – обезщетяването със земи да става от държавния поземлен фонд, когато “нещото” представлява държавна собственост и не може да се възстанови земята. Това е първият основен пункт, върху който са изградени моите предложения.
Вторият е – уеднаквяване на режима за ползване, стопанисване, управление и разпореждане на земите от общинския поземлен фонд. Знаете, че те са три вида – едните са получени с възстановено право по общия ред, другите са земите по чл.19, т.нар. остатъчен поземлен фонд, за които има специален режим за ползване и разпореждане, и третите са мерите и пасищата. Предлагам всички тези видове земи да носят общо наименование – общински поземлен фонд и общините да се разпореждат с тях; да се ползват, да се стопанисват при едни и същи правила и ред. Само за пример ще кажа, че мерите и пасищата, които са обект на коментар в Комисията по регионална политика, взимането на решението за промяна предназначението или статута на тези земи става с ¾ от броя на съветниците в общинските съвети. Конституцията се променя с 2/3, а тук изискваме ¾ от гласовете. Предлагаме да бъде както е по Закона за общинската собственост – 50 плюс 1 от общия брой общински съветници. Т.е. предлагаме уеднаквяване на режима за стопанисване, ползване, управление и разпореждане с общинските земи.
Третият пункт, по който правя предложение, той засяга и предложението на г-н Михайлов, това са заменките и промяна на предназначението, чл.24 и чл.25. В тези два текста упоменаваме точно случаите, в които може да бъде извършена такава заменка и за промяна предназначението – упоменаваме точно в кои случаи и за какво може да бъде извършена тази промяна, за да не се спекулира и да не слагаме необосновани ограничения. Досега такива текстове в закона не съществуват.
“Промяна на предназначението на земите от общинския поземлен фонд се допуска по изключение за изграждане на:
1. обекти за техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията;
2. инвестиционни проекти получили сертификат за инвестиции клас “А” или клас “Б” по Закона за насърчаване на инвестициите;
3. създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии в населени места и селищни образувания, както и създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън тях.”
Това е новото – “инвестиционни проекти свързани със социално-икономическото развитие на общината и други случаи определени със закон”.
В тези случаи се допуска промяна предназначението. Отделно в Закона за опазване на земеделските земи също са изписани всички възможни случаи за промяна предназначението, но тъй като този закон вече беше разгледан от нашата комисия, а мисля че мина и през вашата, предлагаме когато се разглежда между първо и второ четене да направим тези предложения, а дали ще се приемат е отделен въпрос.
Последната група предложения, свързани с изменението на този закон е свързана с различните видове такси, които се събират при промяна предназначението, право на преминаване, всичко което касае общински земи, общински поземлен фонд да остава в общините. Получава се така, че дадено лице ако ползва неправомерно земя от общинския поземлен фонд, сега е така по закона, по съответния ред бива то бива наказано, но таксата отива в държавния бюджет. Това не е никак справедливо. В общи линии това са предложенията за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В последното изменение на закона, касаещо земите чл.19, там се даде петгодишен срок, в който общините не могат да се разпореждат и при коментарите с колегите от МЗХ стана въпрос какво ще стане с хората, които по съдебен ред са получили признаване право на собственост, но все още не са приключили процедурите – предлагаме тези възможности, да останат в закона, в Преходни и заключителни разпоредби, в тези две години, които остават от срока на мораториума, те да могат да извършват това със земи от общински поземлен фонд. Т.е. те да не бъдат ощетени. Започнали са процедурата, по някакви причини още не са я приключили, колкото и малко да са тези случаи, но да могат да се възползват от правото си да бъдат обезщетени със земи от общинския поземлен фонд и да започнат нови процедури по общия ред.
В преходните и заключителни разпоредби предлагаме освен изменение на Закона за опазване на земеделските земи, предложили сме изменение и на Закона за сдруженията за напояване, параграф 2 и 3. Там е записано изрично, че със заповед на министъра на земеделието и горите при възникването, наличието на такова сдружение по този закон, по искане от негова страна да му бъдат предоставени безвъзмездно в собственост съоръжения за напояване, това включва водоеми и канали. Безвъзмездно в собственост на сдружения за напояване. Сигурно има такива сдружения, които съзнателно и целесъобразно използват предоставените им обекти, но има и такива, които са ги получили по този начин, но не са коректни. От друга страна безвъзмездното придобиване донякъде противоречи на Конституцията. Да не говорим, че тези съоръжения след ликвидиране на ТКЗС имаше един период, когато ако не се ползват се предоставят на общините, в момента са публична общинска собственост, а съгласно този закон се предоставят безвъзмездно на сдружения за напояване. Предлагаме да се отменят тези текстове и да остане общините по собствено осмутрение да ги предлагат на тези сдружения, ако има такава нужда и съответно такова сдружение на територията на общината. Това е смисъла на това предложение.
Накрая искам да кажа, колеги, каква е целта на предлаганите изменения в този закон. В момента всички говорим за тежкото състояние на общините. От друга страна на общините им е най-лесно, аз съм бивш кмет и знам как е, да търсят пари директно от държавата. Смятам, че е по-редно да им дадем възможности като им предоставим ресурси. Ако те могат да управляват тези ресурси, да ги използват целесъобразно и ефективно те могат да имат собствени приходи. Така че ако говорим за предоставяне на възможности на общините с оглед допълнителни собсвени приходи мисля, че това е стъпка в тази посока. Да не говорим за програмата и стратегията за децентрализация, която би трябвало да ни накара да даваме на общините повече възможности, които ако кметовете и общинските съвети са достатъчно кадърни и ги използват, смятам че това е правилния път. Затова предложенията са в тази посока, те касаят единствено земите от общинския поземлен фонд, не засягаме държавния поземлен фонд. Ако може да се каже, че закона е лобистки, то той е само в интерес на общините.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Татарски. Колеги, имате ли въпроси? Да, г-н Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Имате ли разчети кои общини ще имат интерес от това. Общините имат по-малки местни приходи, ще има ли значим ефект при тях?

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това зависи от наличния поземлен фонд, който може да бъде общински, естествено и от заявен интерес, но най-много ще се възползват общините, които са в планинските райони и малките общини, защото остатъчния поземлен фонд, ще се повторя може би, това са земите, които остават след като плановете за земеразделяне са влезли в сила, взети са всички земи в стари, запазени граници, т.е. това са земите, които са непотърсени, земите по чл.19. Знаете, че това са най-неплодородните, най-непривлекателните земи, които могат да се използват най-различни цели, например за дългогодишни земеделски култури – лавандула, малини и т.н., включително и за инвестиционни проекти, които биха били от полза за тези общини. Но те са предимно в тези планинските, малките общини и става въпрос за земи, които са непотърсени и не са атрактивни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Колеги, подкрепям предложението на колегата Татарски с изключение на последното предложение, което касае сдруженията за напояване. Колеги, предлагам това да не го пипаме в момента. Министерството все още няма ясна концепция какво ще се случва с “Напоителни системи”, ще има ли България поливно земеделие и т.н., нещата са неясни. На времето, ако беше изпълнен закона, ако не бяха правени от 2000 г. до днес най-различни експерименти, а и умишлени спънки да получат тези сдружения инфраструктурата, сега нямаше да има проблем министър Найденов. По-голяма част от тази инфраструктура я няма, тя беше ограбена. Идеята беше тези сдружения да получат тази инфраструктура безвъзмездно, защото нямаше как да платят. Нека не пипаме това нещо в момента. Предполагам, че и министерството ще подкрепи тази позиция. Там където е останала такава инфраструктура – тя е с изтекли амортизационни срокове. Да не говорим, че на времето не всички кметове поеха отговорността за тези микроязовири, които бяха на ТКЗС, министерството също не ги искаше и някой трябваше да ги вземе. Тогава със заповеди една част ги дадохме на “Напоителни системи”. Те и тогава и сега не им трябват, но някой трябваше да поеме отговорността. Ако сега ги прехвърлим на кметовете с едно такова бързо решение, вместо да им помогнем, ще им усложним живота. Това е много болен въпрос, но неговото решаване предстои.
Що се касае до допълнението за смяната на предназначението – напълно подкрепям предложенията. Що се касае до уеднаквяване режима за всички видове общински земи – подкрепям, даже трябва да е по-облекчен. Наистина в тази криза, ако развържем ръцете на кметовете, тези които са по-находчиви ще намерят начин да си докарат приходи. Не знам защо винаги се гледа на кметовете, като на някакми хора, които се опитват да ни надхитрят. Аз познавам повечето от кметовете из страната и независимо кой от коя партия е, всички се опитват да направят нещо за населените си места и хората. Това че има някои черни овце в стадото – това го има навсякъде. Според мен трябва да облекчим режима максимално и да се опитаме чрез нашата комисия и решенията, които се взимат в законодателството да децентрализираме тези процеси. В бюджетната комисия едно такова предложение за по-голяма децентрализация и да се дадат повече правомощия ще има съвсем друг ефект. Смятам, че тук може да стигнем до разбирателство и да го направим.
Що се касае до обезщетенията на собствениците – мисля, че този процес трябваше да е приключил отдавна. Десет години минаха от официалното обявяване на възстановяването на земята, а още си говорим, още има хора, които ходят по мъките. Затова напълно подкрепям там където има решение на съдебна инстанция, но не са финализирани процедурите да си остане стария режим. Ако трябва някакви срокове да сложим и да те да се обявят. Нито държавата ще загуби, ако ги обезщетят с държавна земя, нито общините ще загубят. Имаше много общини, където това можеше да се направи, но просто нямаше желание.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанов. Колеги, други становища? Г-жо Раева, заповядайте.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, г-жо Танева. Колегата Върбанов ме изправари с коментара за сдруженията. Предлагам на колегата Татарски да оттегли предложението по отношение на сдруженията за напояване, тъй като това е изключително специфичен закон, а и това духа на закона – придобиване и владение на собствеността върху хидромелиоративния фонд от сдруженията за напояване. Това е добре, от гледна точка на това, че повечето общини не стопанисват хидромелиоративния фонд на територията на България. Ще ви дам пример с язовирите. Има около 4 хил.язовира на територията на България, от тях само 180 се стопанисват от “Напоителни системи”. Всичко останало е общинска собственост и е в аварийно състояние. Всички наводнения, които се случиха през последните години, и Цар Калоян, и последното наводнение в Перник, всички язовири, които скъсаха стени – всички те са общински язовири. И от гледна точка на това да бъде предпазен и подобрен този хидромелиоративен фонд е добре да бъде предоставена собствеността и владението й на сдруженията, още повече че след това те могат да кандидатстват и по програми за финансиране за подобряване на този хидромелиоративен фонд, нещо, което общините не правят. В този смисъл е и молбата ми към колегата да оттегли това предложение. Въпросът подлежи на по-конкретен преглед.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Раева. Колеги, други предложения или въпроси има ли? Г-н Камбитов, заповядайте.

АТАНАС КАМБИТОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми гости, колеги, аз също ще подкрепя така направените предложения, защото смятам, че те са в посока децентрализация, дават по-голяма самостоятелност на общините, по-големи права при разпореждане със земите от общинския поземлен фонд. Също така се отменят редица ограничения, които в практиката се доказа, че създават редица проблеми при реализиране на инвестиционни проекти, и при осигуряване на допълнителен финансов ресус за общините. Не на последно място, мисля че така направените предложения ще увеличат приходите на общините и ще дадем възможност за един инвестиционен ресурс и общините да могат да финансират и реализират проекти, които са им необходими. В този смисъл мога да определя тези предложения като реална антикризисна мярка в помощ на общините. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Камбитов. Г-н Божинов, имате думата.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз също ще подкрепя проектозакона, колегите също, само г-н Михалевски може би ще има по-специално мнение, като човек, който е работил в другото министерство. Защо ще го подкрепим? Правилна е посоката, в която върви промяната – земи, които не могат да бъдат възстановени и не само са станали собственост на държавата, но ако си спомняте Закона за горите където не само държавата, но и природата отнема собственост с промяната на коритата на реките, е уредено по един аналогичен начин статута на това, което е отнето за новото корито и статута на онова, което е било старото корито. Така че тук се унифицира този подход – когато отнема държавата, или когато отнема природата – възстановява този, в чиято полза е, не само за сметка на общините. Това е справедливо и добро предложение. Там където решавате въпроса за случаите, когато тази земя вече е общинска и може да се сменя нейното предназначение, за да се стимулира инвестиционната активност на територията на общините, гледам чл.17, последната страница от Преходни и заключителни разпоредби, параграф 21 с който се изменя чл.17 – дали в т.2 трябва да свиваме само до онези инвестиционни проекти, които са получили сертификат “А” и “Б” по Закона за насърчаване на инвестициите? И го разширяваме после с т.4 – когато се реализират инвестиционни проекти свързани със социално-икономическото развитие на общините. Първото прецизира един кръг инвестиционни намерения, а второто дава възможност за интерпретация, от която могат да се възползват общините. Дали не е добре и по това да помислим за второ четене, че става дума за инвестиционни проекти, значими за икономиката на съответната община и за социално-икономическото й развитие. Защото са много малко случаите, в които ще получи статут категория “А” или “Б”. А за много малки общини, малки но значими за тях инвестиционни проекти биха били решаващи.
Що се отнася до “Напоителни системи” аз се присъединявам, още повече че министър Найденов направи изявление, че е в преговори с министъра на финансите за друг режим върху тази собственост и упражняване на правата върху нея. Така че да не решаваме в този закон въпроса. Ако г-н Татарски е съгласен да изтегли текстовете, ще е най-добре.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Божинов. Колегата от неправителствения сектор, имате думата.

БОРИС АНТОНОВ, председател на Граждански сдружение “Собственици на земеделски земи арендодатели”: По темата, която се обсъжда имам само един въпрос и той възникна въз основа на изказването на г-н Върбанов. Той се учуди, че още се говори за обезщетяване за земи, а според него би трябвало да е приключило. Аз имам въпрос – смятате ли, че е обезщетение това, което стана – стотици, хиляди хора получиха поименни компенсационни бонове, едни хартийки, които стоят в ръцете им или някакви организации и не могат да се реализират, защото няма срещу какво да бъдат реализирани на борсата. Имате ли предвид този въпрос как да се реши? Това са стотици, хиляди хора, по 4-5 дка земя загубиха, поради това че бяха обезщетени с компенсационни бонове, които в момента струват едва 15-16 % от номиналната си стойност.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Върбанов.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз наистина съм учуден, не че все още има хора, които не са си решили проблема, а от това, че кметовете не са се справили с това. Те са на първа бойна линия и няма как да избегнат комуникацията с тези хора. Ние ако решим да избегнем комуникацията, може да влезем през служебния вход, или през парадния, може и да не влезем на работа, виждайки че някой ни пресреща. А кмета няма къде да се скрие. Въпросът е резонен. Но тогава нямаше по какъв друг начин да обезщетим хората за терените върху които са да речем Кремиковци, големите язовири и т.н. Това е било в периода до 2001 г., тогава се търгуваха от номинала на 10 %, тогава пък цената на земеделската земя беше между 50 и 100 лв., в зависимост от категорията. Аз съм от община, която доста е пострадала – язовир Горен Дъбник е отнел половината земя на с.Горен Дъбник. Там съм бил два мандата кмет, тук е и г-жа Янчева, която също е много добре запозната с проблема. Там в хората недоволстваха като започнахме да им даваме тези компенсаторни бонове, след това когато ги продадоха и си купиха земи с тези пари, някои останаха и доволни от тази работа. След това обаче следващото правителство направи сделки с тези компенсаторни бонове и ако не ме лъже паметта стигнаха до 120 % от стойността. Сега отново паднаха. Въпросът, който задавате може би не трябва да бъде зададен към мен, а той е – е ли възможно да се направи някоя приватизационна сделка, която да раздвижи пазара на тези компенсаторни бонове? Според мен е възможно, но не аз съм човека който може да го каже. Това е въпрос на стратегическо миследе и възможности от гледна точка на правителството. Но тогава нямаше по какъв друг начин да ви обезщетим. Другите възможности бяха от поземления фонд на общините. За съжаление този компенсационен фонд, точно когато изтичаха десетте години и общините щяха да започнат да се разпореждат, колегите от предишния парламент решиха “дай да не са кметовете толкова силни, да дадем още 5 г.” и така. Според мен този въпрос трябва да се постави пред Министерски съвет и някакви пакети от миноритарните дялове да се пуснат на пазара, да се раздвижи и може би пак ще има спечелили от това.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз смятам, че държавата има и отговорност и дълг, и понеже ви предстои да реализирате една от антикризисните мерки като изпълнителна власт да бъде предложена на пазара част от държавната земя и според мен ще бъде справедливо да се каже толкова и толкова декари ще бъдат предложени на пазара срещу наличните в населението толкова и толкова бонове. И който реализира ще постигне цена.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, излизаме от обхвата на проектозакона. Благодаря за предложенията, ще бъдат протоколирани.
Колеги, други становища или въпроси по коментирания законопроект има ли? Давам думата на г-н Татарски да отговори на поставените въпроси.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Най-напред искам да благодаря за мненията, които изказахте по предложените промени в закона, които са принципни и са в интерес на общините. Целят опростяване на процедурите, предоставяне на възможности, изчистване на някои може би грешни текстове.
Що се касае до Закона за сдруженията за напояване. И в момента повечето тези лошо стопанисвани обекти се намират в общините и са собственост на общините, публична собственост. Т.е. въпросът не е решен в закона точнос тези обекти. Второ, предложението, което правим за отмяна на параграфи 2 и 3 дава възможност на общините те да ги предоставят, с решение на общинския съвет на тези сдружения, ако възникнат, т.е. не оставяме без контрол действията на общините.

ПЕТЯ РАЕВА: Как, на концесия ли?

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Могат да бъдат отдавани от общините безвъзмездно с решение с 2/3 от общинския съвет за ползване на тези сдружения, ако има такива на територията на общината. В момента се получава един парадокс. Общината плаща, ако има поливна земеделска земя плаща за водата за напояване на тези сдружения, които са получили безвъзмездно тази собственост от общините чрез съответния акт на държавата. А чл.17, ал.5 от Конституцията казва, че отчуждаването за такива нужди става само след предварително и равностойно обезщетяване, не може безвъзмездно да се отнема от общините и да се дава на някакво сдружение. Нека си останат на общините, да им остане правото те да предоставят на тези сдружения. Знаете,че не всички сдружения са коректни, а и не мислете, че всички общини не се грижат за своите съоръжения. Наистина едно такова съроъжение е проблем за всеки един кмет. Аз съм се чудил какво да ги правя – да ги охранявам, да ги ползвам и т.н. Но като няма сдружение какво става? А дори и да се появи сдружение каква е гаранцията, че то ще използва коректно тези съоръжения. Нашето предложение да отпаднат текстовете, които дават възможност на държавата да отнема от общините публична общинска собственост и да я предоставя на сдружения за напояване, които вие казахте, че ще се възползват да кандидатстват по различни европейски програми – тук не говорим ли за държавна помощ, след като безвъзмездно получават от държавата средства, с които излизат с едни гърди напред пред други, които кандидатстват по тези мерки. Трябва да се помисли и по това. Според мен трябва да оставим тези ресурси в ръцете на общините, те да се разпореждат. Ако има коректни сдружения, които са направили искане за ползване, да им ги предоставят, но по ред и начин определени от общинския съвет. А не с императивна заповед в рамките на три месеца, както е казано тук. Забележете колеги, даже да има сключени някакви договори за ползване на тези обекти, включително концесии или наеми, те се прекратяват. Представете си, че община е отдала под наем или на концесия такова съоръжение, в нашата община има такъв случай, появява се сдружение, прекратява се договора за концесия и приключва въпроса. И този който е ходил по мъките, за да вземе по такъв способ това съоръжение и да го ползва остава излъган. Не е ли коректно да помислим и за тези хора. От тези съображения предлагаме този текст да остане. Но ако вие разбира се прецените, че е твърде краен можете да го отхвърлите. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Имате думата г-н Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Г-н Татарски, вие получавате пълна подкрепа по целия законопроект от всички присъстващи в залата. Специално обаче за тези текстове, които искате да останат колегата Върбанов е прав. Мислено е по този закон, предстоят промени, просто не ги вкарвайте сега, за да не объркате работата по другата част на закона, който получи достатъчно добра подкрепа. Има логика в аргументите, които излагате и вероятно трябва да се помисли как общината да участва в този процес, защото има моменти, в които тя не може да реагира в достатъчна степен, може би в тази посока трябва да се мисли. Но сега да не пипаме тези текстове.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Атанасов. Г-жа Раева също искаше думата за реплика.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря. Явно предишния път като взех думата не бях достатъчно ясна. Духът на Закона за сдруженията за напояване и целта му е да се получава по-ниска себестойност на цената на водата за напояване на територията, на която е образувано сдружението. Общината няма право по никой нормативен акт да продва вода за напояване. Имахме изключително големи противоречия с много кметове, тъй като много общини продават вода за наповане и неправомерно събират таксите. Една от тези общини е Асеновград. Давам конкретен пример. Ако сега приемам това предложение на комисия ще премахнем целта на целия Закон за сдруженията за напояване. И ние не може в момента да позволим да не се придобива общинска собственост, а да се придобива държавна собственост по същия този закон.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Татарски, в момента под ръководството на зам.министър Цветан Димитров има работна група и се подготвят промени в Закона за сдруженията за напояване. Аз също считам, че би било по-целесъобразно да оттеглите текстовете, касаещи тази промяна. Да остане да ги гледаме с основния законопроект за промяна, защото режима трябва да е еднакъв, и да не нарушаваме регламента за държавни помощи, и всичко това да бъде съобразено и с приемането на общата концепция за хидромелиоративните съоръжения. Смятам, че няколко месеца няма да са проблем. Г-н Върбанов, имате думата.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Приемам част от аргументите на колегата, но ако приемем тези текстове не решаваме проблема, даже може и да го задълбочим. Имате предвид, че 95 % от тези съоръжения са с изтекъл амортизационен срок. Не може да продадеш нещо, което на теб не ти се води по документи. Нека да потърсим генерално решение на проблема. Нека работнага група да излезе със законопроект, който да влезе ще го коментираме. В момента не сме готови за дебат, нито сме готови да вземем такова решение.
Що се касае до казаното от г-жа Раева. Това беше замисълът на целия закон – да се прехвърли не само собствеността, а и отговорността за разпределение на ресурсите, охраната на тези съоръжения и т.н. Нямаше последователна държавна политика и затова тези сдружения не можаха да сработят както трябва. Направихме си го по нашенски. На едни места тръбите ги извадиха със санкция на директорите по места на “Напоителни системи”, на други места, където имаше по-големи тарикати кметове си го оформиха с решение на общинския съвет и пуснаха циганите да извадят пластмасовите тръби. Сега всичко е съсипано на повечето места. Но поне за това което е останало да се направи един закон и да се даде възможност да се кандидатста по оперативните програми за средства. А имате предвид, че може да се кандидатства в Брюксел за още пари, специално за напояването. Нека да обмислим въпроса. Може да се мисли и за вариант, в който да участват и общините, да се иска тяхното становище и мнение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанов. Давам думата на зам.министър Светлана Боянова.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Принципно Министерство на земеделието подкрепя законопроекта. Имаме един коментар, който искаме да повторим по отношение на общинските мери и пасища, не казваме, че сме против, а просто искаме още малко да го коментираме. Що се отнася до тези параграфи от Закона за сдруженията за напояване мога да ви информирам, че се работи по стратегия за хидромелиорациите, като се стъпва на точни цифри и анализи за всичко, което се осъществява в тази област. Отделно аз като зам.министър, отговарящ за Програмата за развитие на селските райони в момента съм възложила да се работи по 125 и 126 мярка, като 125 мярка обсъжда напояването като една от операциите, която е допустима за подпомагане. Всички тези въпроси имат много неизяснени моменти. Казахте, че това е държавна помощ? Къде е написано, че това е държавна помощ, искам да го видя, защото не съм убедена, че това е държавна помощ. Второ, нека да видим какъв е ресурса, как ще развиваме тази хидромелиоративна система, как да насочим усилията си да ги подпомагаме чрез Прорама за развитие на селските райони, защото сега бюджета за напояване е много малък. Ако отговорим на тези въпроси можем да обосновем пред Брюксел и увеличаване на срествата, ако действително сме тръгнали да правим добро напояване. Но към този момент лично за мен има много неясти, които правят рисково примането на тези параграфи.
Бих искала да дам думата на г-жа Стоянова от дирекция “Поземлени отношения” да направи коментар по отношение на предложението ви свързано с общинските мери и пасища.

ЮЛИЯ СТОЯНОВА: Благодаря ви, г-жо Боянова. Уважаеми госпожи и господа, бих насочила вниманието ви към частта на законопроекта, касаеща мерите и пасищата и по-специално случаите, в които за тях може да се променя предназначението. Това което бих изказала като съображения и което сме обсъждали в Министерство на земеделието са следните: мерите и пасищата винаги са имали малко по-особен режим на защита, на управление и ползване. Както в българското, така и в европейското законодателство това е така. То е във връзка и с екологичното законодателство – всяка държава-членка е задължена да поддържа определено количество мери и пасища на територията на страната. По този повод и специално във връзка с уеднаквяването на режима на общинските земеделски земи и в случаите, в които би могло да се променя предназначението на мерите и пасищата, ние сме на мнение, че именно с оглед поддържането на този публичен ресурс и за да бъдат удовлетворени екологични, социални и други нужди, промяната на статута на определени пасища, т.е. отнемане на пощи от мерите и пасищата да се случва след като за дадената територия има одобрени устройствени планове, които се изработват и одобряват именно от общината с оглед местния обществен интерес.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря на Министерство на земеделието. Г-н Татарски.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Коментар по въпроса за мерите и пасищата. Г-жо Стоянова, ние по никакъв начин не променяме режима на разпореждане за мерите и пасищата. Просто пренасяме този режим и за другите общински земи. Променяме само 3/4 , които трябва да гласуват, когато трябва да се променя нещо в мерите и пасищата. Второ, когато се извършва такова действие е необходимо да се извършва референдум, допитване до народа. Съгласете се, че ако трябва в едно село да се изгради сметище, давам пример със с.Баня, общ.Разлог, депо което е включено в националната програма. Никога това село няма да се съгласи там да бъде изградено това депо, т.е. ние ликвидираме този инвестиционен проект, защото по съществуващия закон се изисква провеждането на референдум. Тези две ограничения ги променяме като предлагаме вместо ¾ - 50 плюс 1 и този текст за допитване да отпадне. А иначе строгия режим за ползване на пасищата, за промяна предназначението – той си остава, даже го прехвърляме и за останалите земеделски земи общинска собственост.
А за сдруженията за напояване, тези неща могат да се коригират между първо и второ четене. Разбрах, че се готви промяна на закона, ще изчакаме този законопроект за цялостно решаване на проблема. Но се радвам, че с моето предложение съм предизвикал действия по този въпрос.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, мисля че няма други становища, предлагам да преминем към гласуване. Да подложим на гласуване за подкрепа на законопректа на г-н Татарски без подкрепа на промените в Закона за водните сдружения. Така приемате ли? /Да./
Който е “за”, моля да гласува.
“За” – 18 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
С 18 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържал се” законопроекта се подкрепя със съответните бележки.
Благодаря, колеги, минаваме към третия законопроект № 054-01-29 внесен от н.п. Десислава Танева и гр.н.пр. на 31.03.2010 г. Давам думата за представяне на законопроекта на един от вносителите – г-н Аврамов.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо председател. Колеги, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който сме входирали касае следното: в първи параграф предлагаме да се върне режима на чл.4а, който дава правото на ползвател с договор за наем или аренда сключен за повече от 4 години при предложение да придобие първо право да закупи земята от собственика, ако собственика реши да я продава. Текстът е прецизиран. Предишният вариант на текста знаете какви проблеми създаде, това беше и една от причините той да бъде отменен. Колегите, които тогава го приеха и после го отмениха може би ще си кажат и те становището по въпроса. Според нас сегашната редакция на текста би работила и не би затруднила процеса и на сключване на арендни договори и на търговия със земеделска земя.
Вторият параграф касае чл.33. Променяме текстът на чл.33, ал.1, поради това, че с промяна в Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните статута на областните дирекции земеделие беше променен, те станаха второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. А съгласно последното изречение на сега действащия чл.33 се казва, че министъра назначава и освобождава състава им, което води до противоречие на двата нормативни акта. Нашето разбиране е, че областният директор на областната дирекция трябва да назначава и освобождава състава на общинските служби, както и служителите в областните дирекции. Затова променяме текста на чл.33, ал.1.
Параграф трети касае чл.37в, който в миналия закон за изменение и допълнение променихме по-основно, тук има още някои допълнителни бележки. Първата от тях е, че само вписани договори вече ще бъдат правно основание за разпределението, т.е. отпадат като правно основание досегашните едногодишни невписани договори. Причината да предложим това нещо е, че една голяма част от тези договори са фалшиви откровено казано, което не може да бъде установено или трудно се установява от служителите на общинските служби, а и не им е това работата. Само вписаните, нотариално заверени договори ще могат да участват при разпределението.
Следващата поправка касае разпределението на т.нар. “бели петна”. В предишният вариант трябваше да се заплати предварително ползването на “белите петна”. Но знаете, че при арендните взаимоотношения арендата най-често се изплаща след края на стопанската година, а по този начин за “блите петна” трябваше да се плаща предварително, което за земеделските производители е една допълнителна тежест. Сега даваме възможност това да бъде направено до 1 юли на следващата стопанска година, когато вече има съответно приходи от продукция. Казваме какво ще се случи, ако не бъде платено – ще бъдат санкционирани в трикратен размер.
И четвърти параграф. Предлагаме да бъде променен § 2е от Допълнителните разпоредби. Той касае какво означава термина “средногодишно рентно плащане” и как се определя то. В сегашният текст е предвидено всички землища от общината да имат една и съща стойност. С тази корекция даваме възможност всяко землище в съответната община да има различна стойност на средногодишното рентно плащане. Тъй като има общини с голям териториален обхват част от землищата са в полето, част са в планински и полупланински райони – не може да бъде една и съща стойността. Това са мотивите ни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Аврамов. Колеги, въпроси или предложения към така представения законопроект има ли? Да, заповядайте господине, моля да се представите.

СТЕФАН АСЕНОВ, Българска асоциация на собствениците на земеделски земи: Уважаема г-жо председател, уважаема г-жо зам.министър, депутати, дами и господа, Българска асоциация на собствениците на земеделски земи се обявява категорично против опита за възстановяване на чл.4а. В началото на тази година в “Шератон” имаше организирана кръгла маса на тема “Реформи в земеделието” от асоциацията със съдействието на Министерство на земеделието и храните. В нея участваха абсолютно всички НПО-та и браншови организации, които имат отношение към сектор “Земеделие”. Като взехме предвид, че България в момента е страната с най-раздробена земеделска земя, в момента българина притежава между 3 и 5 дка; като взехме предвид, че сме с най-ниските цени на земеделските имоти, като се взе предвид, че 9 млн. са собствениците на земеделска земя, всички, с изключение на Национална асоциация на зърнопроизводителите се обединихме около един меморандум, който казваше, че реформата в българското земеделие трябва да продължи. Трябва да се направят първи стъпки за комасация. Само няколко месеца по-късно научаваме благодарение на медиите, че група депутати са вкарали законопроект, който се опитва да възстанови чл.4а. Чл.4а, който показа, че е неработещ, член който нарушава конституционните права на собствениците на земеделска земя, член който просъществува по-малко от две години от 2007 до 2009 г. Докато съществуваше този член се блокира както администрацията, така и целия сектор. Член, който позволи на редица недобросъвестни субекти, които обработват земеделска земя да изнудват собствениците, да им предлагат нереално ниски цени на земеделската земя. А след това самите субекти, които обработват земята се опитват да я препродават на много по-високи цени. Субекти, които не можеха да бъдат открити с месеци, за да им се предложи това първо право. През 2009 г. това беше закономерно отменено. Като цяло това се усети на пазара. Нещата тръгнаха. Предполагам, че знаете, че няколко години поред, до средата на 2009 г. имаше ръст и на цената на земеделската земя, имаше и ръст в рентните плащания. Искам да уведомя уважемите депутати, че в момента вече е налице първият комасационен проект в България, осъществен от членовете на Асоциацията на собствениците на земеделски земи в с.Катунец, с помощта на Министерство на земеделието и искам да им благодаря. Затова уважаеми депутати, Българската асоциация на собствениците на земеделски земи апелира към вас като гласувате против чл.4а да защитите правата и интересите на тези 9 млн.собственици на земеделска земя, които са им гарантирани от Конституцията. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте, г-жо Младенова.

БОЯНКА МЛАДЕНОВА: Длъжна съм да ви запозная, че чл.4а, който дава предимство на ползвателя, наемателя или арендатора пред собственика, да споделя че тук е пренесен режима на съсобствеността, който е добре познат в нашето законодателство. Но ако при режима на съсобствеността е важно да охраняват правата на собствениците вътре в имота, да го кажа така – ако един имот принадлежи на двама съсобственици, и аз реша да продам моята част, аз съм длъжна да го предложа на другия съсобственик с цел охрана на неговите интереси. С чл.4а тук се противопоставят, според мен, правата на собственика с правата на ползвателя. За мен този член нарушава правата на собственика, които са гарнтирани от Конституцията. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Половината от нещата, които колегата каза не отговарят на истината. Спомням си предишният ви колега, който представляваше вашата организация, с него в няколко телевизионни срещи сме си разменяли документи, от които се виждаше, че изобщо не е спрял пазара на земята. Само че приди да отидат да отидат да купуват фондовете, купуват хората, които реално са инвестирали в тази земя. Трябва да ви кажа, че когато е внесен този законопроект в Народното събрание, Конституционния съд не беше ме възстановил като депутат, така че нямам отношение. Защото днес един колега ме видя и казва – щом се появиш и веднага 4а изниква от някъде и се опитваш да го пробутваш. Нищо не се опитвам да пробутвам! Ако се говори за комасация кой има най-голям интерес от комасацията? Тези, които са инвестирали в продължение на години парите си в подобряване плодородните качества на земите или тези, които се опитват да спекулират с възможността да купуват земи, да ги окрупняват и т.н. И едните и другите са прави за себе си. Сега видях текста, поздравявам колегите, които са го написали, той е много по-изчистен от този, който навремето бяхме предложили. И миналият път, ако не беше толкова силно лобито на фондовете, които се занимават с тази дейност, тогава влизаха страшно много свежи пари от вън и вървеше бизнеса, никога нямаше да се стигне до отпадането на член 4а. Трябваше просто да се подобри редакцията, да се сложат санкции, защото има и такива, които нарочно бавят отговорите си. Какъв е проблема, ако някой отиде при арендатора или кооперацията и т.н., и каже “Искам да ми купите земята на такава и такава цена”. В едномесечен срок не му се купува земята и той идва при вас във фонда и си продава земята на тая цена. Къде е проблема? Ще напише декларация, разбира се. Земята освен средство за производство е и национално богатство. Много хубаво, че сте направили първият комасационен план. През 2001 г. аз внесох първия Закон за комасацията, но тук ме обругаха, че губя времето на Народното събрание с глупости. Хубавото е, че във времето някои хора “узряха”, че това трябва да стане. Само че по време на предишното Народно събрание, пак благодарение на такова лобиране, остана един текст, който трябва да го махнем, колеги, който дава възможност ако някой има над 10 % от земята на дадено землище може да си направи комасационен план. Примерно аз имам повече от 10 % от земята в нашето село и си направя комасационен план! Това нещо трябва да отпадне веднага. Защото представяте ли си, утре идва някой и ви казва “Земята ти вече няма да е тук, а там, защото бай Георги има над 10 % от земята в землището и иска да му е на едно място, на канала”!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това го има в проекта на Министерство на земеделието, отпада този текст.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Не съм го видял, съжалявам. И още нещо. Не спекулирайте с това, че вие сте най-големите собственици на земеделски земи. Ако е за въпрос зърнопроизводителите имат повече земя, отколкото имате вие. А нищо чудно, тези които никъде не са организирани да имат още повече. Въпросът е абсолютно принципен – искаме ли да дадем правото на първи купувач на хората, които инвестират парите си в качеството на земеделските земи. Защото тези които разбират малко от земеделие знаят, че не е едно и също да обработваш една поддържана в добро състояние земя, и съвсем друго земя, в която трябва да влагаш 5-6 години, за да започне да дава съответните добиви. Не виждам по какъв начин нарушаваме правото на собственост? Ако собственика не иска да продаде на определен арендатор няма никакъв проблем, дори и със съществуваща такава норма, да сложи такава цена, на която арендатора да не може да отговори. Въпросът е принципен. Поздравявам колегите, че се опитват да изправят една несправедливост, която тогава пак по чисто конюнктурни съображения беше прокарана.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанов. Колега, представете се.

БОРИС АНТОНОВ: Благодаря. Говоря от името на третата страна, това са хората, които притежават все още 70 % от земеделските земи в България, това са дребните собственици на наследствени земеделски земи. Тези собственици са подложени на натиск, на едно ограбване бих казал от едрите арендатори. Защото едрите арендатори намериха едни изпаднали в беда хора на село, на които им отнеха възможността да се обработва земята им. Те я изоставиха, защото нямаха с какво да я работят. И в края на крайщата дошлите да я облагородяват започнаха да им плащат по 4-5 лв. арендна такса. И това ограбване продължава все още. Това се отнася особено за Северозападна България. В случая интересите на дребните собственици, които владеят 70 % от земята са такива – никой да не им ограничава правата да се разпореждат със земята си. Никой не трябва да им усложнява процедурата и живота когато решат да я продават. В нашата програма, на гражданското сдружение, фигурира и едно такова правило – хора не бързайте с продаването на земята си, не я харизвайте за жълти стотинки, защото в Западна Европа един декар струва 10-11 пъти повече. Ние сме решително против това да се въвежда такова ограничение за собствениците на земя. Онова което внасят в подобряване на земята тези едри арендатори, те го взимат от хората, защото не им плащат нужното за земята.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моля да се съобразявате с това, че съгласно Правилника за работа изказванията са не повече от три минути. Само напомням процедурата. Моля, довършете изказването си.

БОРИС АНТОНОВ: Благодаря. Представете си един арендатор, който в момента владее 500 хил.дка българска земя. Този арендатор ще получи правото да бъде първи купувач. Ние смятаме, че българското земеделие не трябва да отива в такива супер големи размери на владение на земята, защото това води до други социални изменения. И заради това считаме, че това право на първи купувач на арендатора не трябва да се дава.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на г-н Радослав Христов, Национална асоциация на зърнопроизводителите.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Уважаема г-жо председател, уважаема г-жо зам.министър, уважаеми народни представители, виждам че времето напредна, а искам да засегна около 19 точки. Затова ще помоля г-жа Танева да ми позволи писмено да внеса в комисията аргументите на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Само позицията ви по законопректа.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Подкрепяме законопроекта с една забележка – ако може да се преразгледа един член, по отношение на това, че всички договори трябва да бъдат вписани. Мисля, че ще има затруднения. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Други становища има ли по законопроекта? Добре, две минути за реплика.

СТЕФАН АСЕНОВ: Благодаря, г-жо председател. Репликата ми е към н.п. г-н Върбанов. Аз искам да попитам следното – защото той в качеството си на министър на земеделието в едно дясно правителство, което имаше пълно мнозинство не въведе чл.4а? И ще отговоря веднага – защото никой нямаше да му позволи! Това е грубо погазване на Конституцията. Никой няма право да ощетява 9 млн.собственици на земеделска земя в името на 3-4 хил. големи арендатори. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Дуплика, две минути.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Вие сте доста млад и явно когато нашето правителство се е занимавало с политика, вие сте се интересували от други неща. Това го казвам, не за да ви обидя. Ако сте следили политиката знаете, че тогава връщахме земята, приятелю! Тогава за 10 години минаха 15-16 правителства и всички идваха с идеята, че връщат земя, но не я връщаха. И ние трябваше тогава да я върнем земята и тогава не можеше да има чл.4а, защото нямаше никакви структури, които да работят. И когато аз поех министерството имаше над 60 % пустеещи земи в България. В момента сигурно са останали под 10 %. Тогава 96 % от производството беше на държавата, частния сектор беше 5-6 %. И благодарение на онази политика сега можем да си говорим тук. Аз също съм против да се раздробява толкова земята, но тогава такава беше политическата воля на дясното управление. Такива бяха ангажиментите към нашите избиратели и никой не си даваше сметка, че като си вземе земята ще трябва да я работи, че като си вземе от ТКЗС двете кравички ще трябва да ходи да ги пасе и след това да ги дои. Всички искаха да вземат нещо. И докато ние се боричкахме по селата, че взимаме крави, овце и земи, някои други изнесоха парите и никой не ги потърси! Тези пари къде са? И още нещо. Не се правете на такива големи защитници на собствениците. Никой не закача интереса на собствениците. Ако един собственик не иска да продаде на даден арендатор, поради някакви лични отношения, той ще му обяви такава цена, на която арендатора не може да отреагира. Въпросът е, че в земята трябва да се инвестира. Защо се получиха такива големи стопанства? Защото в първите години, когато нямаше програми, нямаше нищо, само най-инициативните, най-предприемчивите започнаха да се занимават със земеделие. И знаете ли колко хора от тези, които тръгнаха да се занимават със земеделие са таксиметрови шофьори? Защото въпреки големите площи и това че им вървеше бизнеса, след това дойдоха други години и фалираха. Не искам да ги деля на малки и големи. Ако има политическа воля може да сложим долна граница, горна граница. Мислили сме да сложим и някаква арендна вноска, която да е за всички, защото има несъзнателни хора. Вие ми казвате – това е по 7-8 лв. В Добруджанския край има и 70 лв. рента. Когато в министерството направихме първите търгове 1997 г., подведени от защитната цена от 1997 г. – тогава пак скочиха рентите. Значи има все пак една динамика на пазара.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Върбанов, благодаря ви. Давам думата на г-н Божинов.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В началото възкликнах, че внесеният законопроекта решава въпроси, които поставих при предишното изменение на закона и то беше в посока на това, че който ползва т.нар. “бели петна”, общинска и непотърсена земя да имаме гаранции, че ще си плаща. Тогава настоявах с документ да удостоверяват, че е платено, за да може да ползват всичко онова, което се предоставя като подпомагане на земеделските производители. Тук виждам, че се търси друго елегантно решение, но много сложен стана текста на т.”б”, препращате към ал.4 на чл.34, към ал.6, т.2 от ал.3 на закона. Не можах да се ориентирам. А там се препраща към чл.19 на Закона за общинската собственост. Не може ли да го кажем по-просто, че който не си е платил този тип земя, първо, не участва в разпределението.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Чл.34 точно това казва, плаща се в троен размер.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре, но помислете като вносител за по-ясна редакция. Второ, аз съм респектиран от това, което каза уважавания от мен юрист, седяща до г-н Върбанов – това е много сериозен въпрос и не само, че накърнява доктрината на десните партии и вероятно ще има изказвания в тази посока в зала, но той засяга и универсални права. В тази връзка аз питам – регламентирани ли са достатъчно добре т.нар. процедури на публичната продан, която да защити интереса на собственика? Достатъчно ясно ли е в ал.4, че ал.1 не се прилага при публична продан, защото това ще бъде най-сериозната гаранция за интересите на собственика.
И още нещо. Аз ще държа за още едно затягане на режима, ако приемете 4а. Действително има села в Северозападна България, които са под наглия диктат на единствените арендатори. Нагъл диктат! И този ред трябва да дава възможност, ако имат воля преобладаващата част от собствениците да потърсят и допуснат друг арендатор, за да има конкуренция. И знаете ли как предлагам да стане? Предлагам да стане, като запишем, че той трябва да представи доказателство, че не само по конкретния договор с мен арендатора е изряден, но ако предостави нотариално заверено от поне един контрагент, че той не плаща – губи правата по ал.1. Защото това е масова практика, при която не се плаща, отлага се, налага се размер на арендната вноска. И може ли още тук да допишем в ал.3, че ако той има провинения по 37в също не може да се ползва от правата дадени му с 4а. Ето това е въпрос към вносителя.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е предложение. Благодаря, г-н Божинов. Г-жа Раева искаше думата за реплика.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, г-жо Танева. Ние ще се въздържим по отношение на законопроекта на основание на това, че считаме че се нарушават правата на собствениците по чл.4а и нека Правната комисия да ни даде тълкувание на този въпрос.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на вносителя за отговор на въпросите.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, г-жо Танева. Тъй като времето напредна, ще бъда много кратък.
Първо да отговоря на г-н Божинов, за ал.4, за публичната продан. Г-н Божинов, тук става въпрос за публична продан, когато съдия изпълнител продава, тогава не се прилага ал.1, т.е. правото на първи купувач. При принудително изпълнение. Г-н Божинов, моето мнение по този въпрос е, че по никакъв начин не накърняваме правата на собствениците. Забележете, че е казано – при сключен аренден договор за 4 години. Всеки е свободен да сключва договор за три или за две години, не е длъжен да сключва договор за четири. Второ, което възнамеряваме да направим между двете четения е да съкратим 30-дневния срок на 15-дневен, за да може да се ускори процеса максимално. Единствената наша цел когато сме предлагали това нещо е била по един естествен път да започне този комасационен процес.
Още една забележка към г-н Асенов, който каза – група депутати, без обсъждане внесли законопроект – конституционно право на всеки народен представител е да има законодателна инициатива и да я прилага, така че ние сме се възползвали от нашето конституционно право. Дебата е открит, законопроекта е внесен преди доста време, изслушали сме доста мнения, така че отново твърдя като вносител, че по никакъв начин според нас не се накърнява конституционното право на собствениците и не се утежнява процеса.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на зам.министър Светлана Боянова.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Уважаеми народни представители, вносители, Министерство на земеделието и храните ще подкрепи така внесения законопроект. Бихме искали да направим някои уточнения по текстовете, но вие ще кажете по какъв ред да стане това. Например в 4а има хипотеза, която не е уредена според нас и би могла да предизвика практически проблеми. Например не става ясно кога и кой преди изповядване на сделката пред нотариуса ще докаже липсата или наличието на платени или неплатени ренти. Т.е. когато отидат при нотариуса кой какъв документ ще представя. Например собственика в този случай, предлагаме, но ще го обмислим като текстове, би могъл да изпрати уведомление до арендатора, който не е плащал рентните възнаграждения, т.е. ще направим конкретни предложения по текстовете. Подкрепяме и предложението при изготвяне на споразумението да участват договори, които са вписани и са над една година, защото смятаме, че по този начин ще има една сигурност при ползването на земеделските земи, защото знаем споразумението за какво ни е необходимо – за чертаенето по време на кампанията за директните плащания на площ. Смятаме че по този начин ще се избегнат много проблеми. Да, съзнаваме, че на първо време това би могло да създаде проблеми за земеделските производители, но смятаме, че ако това се осъществи ще решим много проблеми за в бъдеще. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, закривам дебата. Преминаваме към гласуване. Който е “за” приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 054-01-29 внесен от гр.н.п. на 31.03., моля да гласува.
“За” – 10 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – 4 гласа
С 10 гласа “за”, нула “против” и 4 гласа “въздържал се” приемаме законопроекта на първо четене.
Колеги, преминаваме към последния законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи внесен от Министерски съвет на 1 юни 2010 г. Давам думата на г-жа Светлана Боянова, зам.министър на земеделието и храните да представи законопроекта.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Две са основните промени, които предлага Министерски съвет, а именно: да се приравни уредбата за придобиване на правоспособност и за осъществяване на дейността за оценяване на земеделските земи, която се съдържа в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи до този момент с постановките и регламентацията в Закона за независимите оценители. Другото предложение, което ще редактираме с оглед на това, което е внесено от г-жа Танева и гр.н.п. във връзка с назначаването от областния директор – ние сме го дали като алинея да отпадне, а вие сте го дали като текст, който смятам, че е по-прецизен. Затова ще внесем редакции в нашето предложение с оглед уеднаквяване с вашето предложение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Боянова. Келеги, имате ли становища по така представения законопроект внесен от Министерски съвет? Заповядайте, госпожо, моля да се преставите.

ЙОРДАНКА ГЪЛЪБОВА, юрист на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи: Благодаря, г-жо председател. Включих се в дебата с оглед на това, което коментирахме преди малко, а именно проблема с 10 %, т.е. отменяме ли с този законопроект разпоредбата, която предвижда комасация, т.е. промяна на плана за уедряване на поземлените имоти.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Текстът, който ние предлагаме е 37ж, а това което е за комасация е 37з, така че нямаме предложение за отмяна на 37з и комасацията.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други предложения по представения законопроект има ли? Ако няма, закривам дебата. Който е “за” приемане на законопроекта внесен от Министерски съвет, моля да гласува.
“За” – 17 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – 1 глас
Със 17 гласа “за”, нула “против” и 1 глас “въздържал се” приемаме законопроекта. Закривам заседанието, благодаря на всички за участието!

/Заседанието бе закрито в 19,00 часа/


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА







91 242 знака