1. Приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, изготвен на базата на приетите на първо гласуване законопроекти № 054-01-13, внесен от н.п. Ваньо Шарков и № 054-01-28, внесен от н.п. Десислава Танева и гр.н.пр.
2. Обсъждане на Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, № 002-03-9, внесен от Министерски съвет на 14.06.2010 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 33

На 23 юни 2010 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, изготвен на базата на приетите на първо гласуване законопроекти № 054-01-13, внесен от н.п. Ваньо Шарков и № 054-01-28, внесен от н.п. Десислава Танева и гр.н.пр.
2. Обсъждане на Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, № 002-03-9, внесен от Министерски съвет на 14.06.2010 г.
3. Текущи

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Имаме кворум и предлагам да започваме работа. Министър Найденов ще присъства на днешното заседание във връзка с обсъждането по втора точка.
Предварително обявеният дневен ред е следния:
1. Приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, изготвен на базата на приетите на първо гласуване законопроекти № 054-01-13, внесен от н.п. Ваньо Шарков и № 054-01-28, внесен от н.п. Десислава Танева и гр.н.пр.
2. Обсъждане на Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, № 002-03-9, внесен от Министерски съвет на 14.06.2010 г.
3. Текущи.
Уважаеми колеги, допълнения към дневния ред имате ли? Ако няма, приемаме, че това ще бъде дневния ред, по който ще работим на днешното заседание.
Гости на днешното заседание са г-жа Лилия Иванова – главен секретар на Министерство на земеделието и храните, г-жа Венцеслава Тасева – директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, г-жа Силвия Бакърджиева – експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, г-н Йордан Войнов – генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, г-н Антон Величков – генерален директор на Националната служба за растителна защита, г-н Злати Златев – изпълнителен директор на Националнта служба за зърното и фуражите, г-н Мирослав Иванов – медиен съветник на министъра, г-жа Евелина Петрова – и.д. парламентарен секретар. Уважаеми колеги, по точка първа от дневния ред Приемане на общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, съгласно Правилника за организация на работата на Народното събрание, чл.71 от него, в двуседмичен срок сме длъжни да изготвим общ законопроект, тъй като и двата законопроекта внесени от двете групи, Синята коалиция и ГЕРБ, бяха подкрепени на първо четене в зала. Представен ви е общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните. Искам да ви кажа, че начина на изготвяне съм го съгласувала с г-н Ваньо Шарков, като общия законопроект представлява не механичен сбор от двата законопроекта, а текстовете на двата законопроекта се съдържат в общия законопроект, като текстовете на групата от Синята коалиция са сложени на систематичното им място.
Благодаря на всички народни представители, които уважиха организираната от нашата комисия кръгла маса с неправителствените организации във вторник, получихме всички техни предложения, които са на разположение в канцеларията на комисията и за който представляват интерес може да ги изиска от г-жа Петрова.
По процедурата на правилника следва днес да приемем този законопроект и от днешния ден текат седем дни за допълнителни предложения. Колеги, въпроси по така представения законопроект има ли? Ако няма, предлагам да го подложим на гласуване. Който е „за” приемането му, моля да гласува.
„За” – 18 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 1 глас
С 18 гласа „за”, нула „против” и 1 глас „въздържал се” приемаме законопроекта.
Уважаеми колеги, преминаваме към т.2 – Обсъждане на Стратегия за създаване на Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска, № 002-03-9, внесен от Министерски съвет на 14.06.2010 г.
Давам думата на д-р Танева от Министерство на земеделието и храните да направи презентация на стратегията.

ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, поради закъснението на министъра на земеделието и храните аз ще направя представяне на Стратегията за създаване на българска Агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска.
С Решение 403 от 14.06.т.г. Министерският съвет одобри Стратегия за създаване на Агенцията и Център за оценка на риска. В това решение е възложено на министъра на земеделието и храните да представи стратегията пред Парламента, както и всички по-нататъшни дейности по създаването на Агенцията и Центъра. В параграф 92 на Закона за храните е разписана разпоредба, която изтече към 31.07.2007 г., съгласно която в Парламента се представя законопроект и стратегия за създаване на Агенция по безопасност на храните. Тази разпоредба вече е с давност три години и не е изпълнена, поради непостигнато политическо съгласие в предишните правителства. Ако се върнем в годините на три пъти се правиха опити да бъде създадена Агенция по безопасност на храните, но по една или друга причини това не се случи. Съгласно Програмата на правителството за европейско развитие на България една от мерките, която е разписана е създаване на Агенция по безопасност на храните. Във връзка с това министъра на земеделието и храните още през миналата година назначи работна група за създаване на стратегията. Много упорито работихме. Проучихме опита на всички останали 26 страни-членки. Какъв е резултата от това? В 16 страни-членки има агенции по безопасност на храните, като обединен единен орган. В осем от тези 16 страни-членски структурата е подчинена на Министерство на земеделието и храните, в две е подчинена на Министерство на здравеопазването, в три от тези 16 агенцията е самостоятелна, директно е подчинена на правителството, и в останалите три агенциите са подчинени на няколко компетентни органа. При създаването на стратегията много сериозна практическа помощ получихме от специалисти от Германия, Холандия и Литва. Много подробно проучихме техния опит, какви трудности са имали, през какви етапи са минали при създаване на техните агенции и го приложихме в стратегията, която предоставихме на вашето внимание.
Важно е да се знае от какво сме се ръководили. В органограмата на стратегията напълно сме се съобразили с дирекции D, I и F на ГД „Санко”, които на практика осъществяват контрола по хранителната верига. При разработване на структурата на Центъра за оценка на риска напълно сме се съобразили с нормативно изискуемото в основния Закон за храните, европейски това е Регламент 178 и съответно едно към едно съответства органограмата на бъдещия български Център за оценка на риска с органограмата на европейския орган по безопасност на храните. Какви са останалите причини за създаване на единен орган за контрол по цялата хранителна верига от „полето до масата”. Факт е и е констатирано при мисии, които регулярно се извършват от Службата по храни и ветеринарни въпроси, която е контролния орган за Европейската комисия, че в България координацията между съществуващите четири компетентни органа не е на добро ниво. Много често в този аспект имаме препоръки за подобряване на координацията.
Каква е сегашната ситуация? По хранителната верига има четири компетентни органа, три от тях Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита и Националната служба за зърно и фуражи са в структурата на Министерство на земеделието и храните. Четвъртият орган, това са санитарните инспектори от РИОКОС, които са към Министерство на здравеопазването. Ако говорим в цифри, вие сте видели в стратегията, от съществуващите 747 хил.обекта спокойно може да кажем, че над 90 % от контрола се извършва от структури на Министерство на земеделието и храните. Други проблеми, които съществуват за съжаление, независимо от промените, които се направиха в Закона за храните през годините, са случаите на двойна регистрация на някои от хранителните обекти. Например произвеждат храни от животински произход и от неживотински произход. Също така все още е практика съществуването на складове за съхранение на двата вида храни. Проблем, който съществува в сегашната система е, че двете контролиращи министерства имат различни изисквания. Де факто законодателството по храните и фуражите е общи, то е директно приложимо, всичко е с регламенти, но контролните органи на двете министерства по различен начин го въвеждат, тълкуват и имат различни изисквания към бизнес-операторите. След това обучението, което е много важен елемент, на компетентните контролни структури се извършва по различен начин в двете министерства.
Бих искала да кажа и няколко думи за оценката на риска. Бъдещият Център за оценка на риска, който предвиждаме да се създаде ще има много важна роля, защото по този начин, чрез прилагане на Регламент 178 ще може да се извършва реална научна оценка на риска в България, това което не съществува в момента. Например, преди малко вие гласувахте изменение на Закона за храните във връзка с генетично модифицираните храни, ако имахме ефективен Център за оценка на риска щяхме да поискаме научните становища на водещи научни експерти в тази сфера по същия начин, по който работи европейския орган за безопасност на храните. Центърът за оценка на риска пряко ще контактува с европейския орган и освен това когато е необходимо и не са достатъчни само научни становища, експертизи от водещи специалисти в съответните сфери ще се извършват и необходимите научни изследвания и лабораторни анализи, в зависимост от случая. Центърът ще има 10 панела и пет специализирани звена, които са представени в органограмата пред вас.
Защо предложихме структурата да е подчинена на Министерство на земеделието и храните? На практика съществуващата система в Европейския съюз е, че всички въпроси по безопасност на храните се разглеждат в Съвета на министрите по земеделие. Решенията се взимат там. Освен това в Министерство на земеделието и храните са разположени националните контактни точки на системата за бързо съобщаване в случаи на опасни храни и фуражи, националните контактни точки на ФАО и т.н. Освен това министерството ще продължи да извършва политиките в сферата, както го извършва и в този момент. В стратегията се предвижда всички дейности на Националната ветеринарномедицинска служба да се извършват от новата българска Агенция по безопасност на храните, същото важи и за всички дейности на Националната служба по растителна защита. В частта на дейностите на Националната служба за зърно и фуражи се предвижда дейностите по качество и безопасност на фуражите да преминат към агенцията, а дейностите по зърното ще останат към Министерство на земеделието и храните. Освен това предвиждаме санитарният контрол, който се извършва понастоящем от инспекторите на РИОКОС подчинени на Министерство на здравеопазването да преминат като дейност към агенцията. В началото нашата идея е да не се създава мегаструктура, а да се създаде една структура, която да обхване цялата хранителна верига и да подобни ефективността. Виждате колко се повишиха изискванията на нашето общество и потребителите към качеството на храните, към безопасността на храните. Определено считаме, че за да отговорим на тези изисквания е създаването на единен контрол по цялата хранителна верига.
Друг важен момент, който искам да спомена това са следващите етапи, през които трябва да се мине. Това е предвиждания законопроект за Закона за храните, с който ще се създаде бъдещата Агенция за безопасност на храните и се предвиждат изменения в 23 основни закона, които ще бъдат в Преходните и заключителни разпоредби на основния законопроект. Отдавна сме стартирали работата в Министерство на земеделието и храните по този въпрос.
Следващият етап е създаване на устройствени правилници на Агенцията и Центъра за оценка на риска и съответно извършване на промени в устройствените правилници на действащите служби. В две от тях правилниците ще се променят, а в другите две НРСЗ и НВМС правилниците ще престанат да действат, тъй като структурите им ще преминат към агенцията.
Следващият етап е много важен, дави сме го като трети етап в стратегията – това е обединяване на всички информационни системи. Те са много на брой, уеб или сървър системи, които трябва по най-добрия и ефективен начин да преминат към бъдещата агенция. Освен това обединяване и ефективност във всички действащи процедури на сега съществуващите контролни структури. Безспорно и в четирите системи има много положителни неща, които биха намерили своето приложение в дейността на агенцията, която ще остане същата, защото трябва да се извършва съгласно европейското законодателство, но ще има един унифициран подход при разработване на процедури, чек-листове, инструкции, документи. Тъй като не трябва да има сътресение на пазара, тук говорим за производство, внос, износ, всички отношенията, които обхващат 650 хил. бизнес-оператори на територията на България, трябва предварително да се извършат промени в образци на бланки, сертификати за износ, протоколи за вземане на проби, наказателни постановления и т.н. Този пакет от документи трябва да е готов, за да може по най-безболезнения начин да стартира системата.
Предвижда се съществуването на Централно управление, което ще има методична и координираща роля, което ще бъде много важно за работата на регионалните структури и 28 регионални областни дирекции, които де факто ще осъществяват контрола на терена.
И последният четвърти етап, който предвидихме е стартиране на новата обединена структура. Когато обменяхме опит с колегите от другите страни-членки, при директно зададен въпрос „За колко време създадохте вашите агенции?”, отговорът който получихме например в Литва – „Агенцията стартира за един ден”. За да стане това стартиране за един ден е необходим период от време, в който да бъдат извървени всички тези стъпки, които споменах, за да може от датата на влизане на законопроекта в сила и промените на 23 закона, регламентиращи дейността на бъдещата Агенция по безопасност на храните да може да стартират от една и съща дата.
Министърът на земеделието и храните доста отдавна организира съвместни работни групи с колегите от Министерство на здравеопазването. И бих искала да отбележа, че имаме пълно съдействие от колегите от Министерство на здравеопазването. В момента министър Найденов и министър Борисова са изискали много подробна информация, която касае материални активи, длъжностни характеристики, финанси. Що се касае до финансите – в стратегията не се предвиждат допълнителни финансови средства по създаването на агенцията за 2010 г. Предвижда се в законопроекта за създаване на българската Агенция по безопасност на храните изготвяне на съвместна подробна финансова обосновка от трите министерства – Министерство на земеделието и храните, Министерство на здравеопазването и Министерство на финансите. Изготвен е проекта за работните групи, които ще бъдат „Правна” и „Финансова”, и административна група, която ще съдържа в себе си много подгрупи, примерно лаборатории, информационни системи и т.н. с цел да се обсъдят всички елементи по сливането, ако мога така да се изразя. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, д-р Тасева. Давам думата на министъра на земеделието д-р Мирослав Найденов.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Дами и господа народни представители, чухте доста подробна презентация на стратегията, тя ви е представена и в писмен вид. Знаете, че на 14-ти беше приета в Министерски съвет, предстои да бъде докладвана в Народното събрание. И тъй като водещата комисия е Комисия по земеделие и гори, да се надяваме, че това което д-р Тасева ви представи е достатъчно. Ако имате допълнителни въпроси сме на ваше разположение за отговори. Надявам се всички да подкрепяте направеното до тук. Години наред то не можеше да се случи. Сега вече е факт и ще ви помоля за вашата подкрепа и в комисията, и в пленарна зала за реализирането на тази стратегия.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, моля за въпроси относно стратегията. Г-н Атанасов, заповядайте!

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, колеги, мисля, че отдавна е назряла необходимостта от съществуването на такъв единен орган и не се съмнявам, че ще бъде подкрепен от всички. Имам няколко въпроса във връзка със стратегията. Вие сте ползвали чуждия опит, което е добре, но искам да попитам този Център за оценка на риска – той съществува ли във всички тези 16 държави, които бяха цитирани? И той в агенцията ли е и ако е в агенцията, както е дадено по структурата, излиза че той ще е подчинен на шефа на агенцията. Това нормално ли ще бъде, след като този орган следва да бъде независим? Това като начало, после ако имам още въпроси ще ги поставя.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да, Центъра за оценка на риска е в състава на агенцията, за да може да ползва ресурса, който ще има агенцията. Но ръководството, директора на този център се назначава от министър-председателя и ръководството от Министерски съвет. Така че работодател се явява министър-председателя. По отношение на това как стои въпроса в другите страни, мисля че в стратегията е обяснено, но ще помоля д-р Тасева за допълнителни разяснения.

ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: Има центрове за оценка на риска в другите страни-членки. На практика ситуацията е различна. В някои страни-членки те са самостоятелни структури, например Германия. В болшинството страни обаче те са в структурата на агенцията. Когато сме задавали този въпрос на колегите от Холандия и Литва, те отговориха, че техните центрове са в структурата на агенцията. В законодателството е казано „независимост”, но какво означава това съгласно Закона за администрацията. Това означава да бъде създадена по време на криза още една структура, която да е директно подчинена на премиера. На практиката това не е възможно в настоящия момент. Да се върна на отговорите на колегите от другите страни. Всички казаха, че центровете им са в структурата на агенцията, но това не означава, че не са независими. Независимост се осъществява чрез правила и това ще са устройствените правилници.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на д-р Войнов за допълнение.

ЙОРДАН ВОЙНОВ: Уважаема г-жо председател, г-н министър, уважаеми господа депутати, това че Центърът за оценка и анализ на риска е в бъдещата агенция, това не означава, че има зависимост от изп.директор, който ръководи тази агенция. Напротив. Когато този изп.директор за определен казус иска становище как да се реагира своевременно, той съответно го възлага на Центъра за анализ на риска. Ръководителят на Центъра за анализ на риска съответно кани и външни експерти, от БАН, от факултетите, така че становището, което получава е комплексно, не само от специалистите на центъра и не може да има зависимост. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, г-н Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Благодаря за отговора. За мен лично германският вариант ми изглежда по-добрия. Има още един въпрос. Обект на контрол на храни от всякакъв вид ще осъществява тази агенция. Водите обаче са изключени. Въпросът ми е защо са изключени, каква е практиката в другите европейски страни и не е ли редно да бъдат тук? Благодаря.

ВЕНЦЕСЛАВА ТАСЕВА: По въпроса за водите ситуацията е различна. На някои места са в агенциите им, но при повечето не са в агенцията. Когато правихме предложение за този проект, взехме под внимание съществуващата българска ситуация. В момента контролът на водите, и за да стигнем до водата, когато се използва при производство на храни и напитки, преди това имаме много елементи по веригата и те са елементи на МОСВ и Министерство на здравеопазването. Де факто в момента Министерство на здравеопазването има оборудване и лаборатории, това касае води за къпане, селищна среда, абсолютно всичко по веригата. Считаме, че в началото не трябва да стартираме с мегаструктура. Министерство на здравеопазването може да продължи да извършва тази дейност. Ако в бъдеще агенцията прецени, може да ги присъедини.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Михайлов, заповядайте.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Във връзка с бюджета и административната реформа ме интересува правени ли са сметки при сега съществуващата обща структура колко ще бъдат служителите на тази агенция и колко са били.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Министър Найденов ще ви отговори.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: В момента съществуват четири структури, при създаването на новата структура и обединяването бройката ще бъде намалена с 400 човека. Това ще бъдат дублиращи звена. Например сега НВМС и НСРЗ имат отделни деловодства, правни отдели, финансови отдели и т.н. Като се обединят няма да го има това дублиране. Началниците ще бъдат по-малко.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Зададох въпроса, защото в процентно съотношение не е голямо.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Нека да изясня нещо. В момента в държавата се правят много административни реформи във връзка със ситуацията на бюджета, 20 % съкращение, което трябва да се направи. Агенцията не я правим с тази цел. Агенцията се прави с цел да се обхване контрола от обора до масата, да се осигури и качество, и безопасност на храните, отговаряме на очакванията на потребителите и браншовите организации, не го правим с цел да съкращаваме. Няма да правим компромис с контролните функции и състава, който ще осъществява този контрол. В този смисъл не знам дали са много или малко 400 човека, но ние сме правили разчета, че ще бъдат обхванати дублиращи звена. Всичко, което е направено е с цел да осигурим максимален контрол.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря г-жо председател, г-н министър, колеги, тази тема не е нова за България, не е нова за комисията. Многократно сме я дебатирали. Ако този въпрос се гледа в Комисията по здравето, те биха казали – добре, но тази комисия трябва да е към Министерство на здравеопазването. Такъв един примитивен спор доведе до това, че досега нямаше възможност да се създаде една такава агенция. Аз съм един от критиците на правителството, но специално по този въпрос, смятам че трябва да го решим. Ние ще подкрепим тази идея, трябва да сте сигурни в това. Същевременно искам да заявя, че ахилесовата пета на българското земеделие са точно храните. Присъствието на министъра на земеделието всеки ден в новините, проверявайки едно или друго нещо, потвърждава тази моя теза. Самият той не вярва в качеството на храните, както и всички ние. Факт е, че българското общество не вярва в това което консумира. Това е много тревожно. Добре е, че Брюксел все още не предявява претенции и не ни глобява. Тази идея идва на време, силово и дано я напълним със съдържание. Но оттук нататък предстои много работа, ще бъде много внимателни, защото при наличие на специализирана агенция Брюксел внимателно ще наблюдава грижата ни за здравето на потребителите по цялата верига. Това е едно одобрение в аванс. И тук въпросът се опира до броя на тези, които ще се занимават с тази дейност. По-добре да са много пъти повече, но да има сигурност в системата, защото заявяваме, че в България туризма ще бъде приоритет, а ако нямаме сигурност в храните нищо не правим. Да се надяваме, че ще има достатъчно воля да изведем нещата до край. Ние ще подкрепим тази стратегия.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Наистина не го правим заради Брюксел, ние можеше да продължим и със сега съществуващата система за контрол. Отговаряме и сме влезли в Европейския съюз, т.е. минимума сме го осигурили. Правим го, за да повишим нивото и да отговорим на очакванията. Ясно ни е, че може да ядем безопасни храни, но те определено не са качествени. Има експресно проучване и 93 % от обществото подкрепя създаването на тази агенция, включително и последните действия с регламентирането на това що е „сирене”, що е „кашкавал”, следващата стъпка е да регламентираме що е това „салам”. Наистина не трябва да има политика. Всеки ден сядаме на масата, от най-малкия до най-големия, политика не трябва да има. В този смисъл благодаря и на г-н Тасим, и на г-н Атанасов, който преди малко се изказа за авансова подкрепа. Наистина, нека се обединим и при създаването на агенцията да няма политика, защото има големи очаквания. Факт е, че не се случи при предишните правителства, тъй като МЗХ и Министерство на здравеопазването бяха управлявани от различни политически сили. Не казвам, че беше лесно да стигнем и днес до тази стратегия. Имаше въпрос, защо не е включена и водата за пиене. В момента намерихме консенсус с Министерство на здравеопазването, разбирате, че ако бяхме вкарали и водата трябваше да търсим консенсус и с МОСВ. Много консенсуси трябваше да се търсят. Но нека започнем от тук , а бъдещето ще покаже дали посоката е правилна.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, допълнителни въпроси имате ли? Г-н Божинов, заповядайте.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря, г-жо председател. Г-н министър, една малка корекция. Според мен е неточно да се каже, че тук няма място за политика. Има нужда от много добра политика и когато тя е налице, няма място за партийни пристрастия. Това е политика.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако няма други въпроси, колеги, закривам дебата и предлагам да преминем към гласуване. Който е „за” приемане на Стратегия за създаване на българска Агенция за безопасност на храните и Център за оценка на риска, моля да гласува.
„За” – 22 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Приема се с пълно единодушие. Благодаря на всички за участието и успешен ден.

/Заседанието бе закрито в 16,00 часа/


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА




25 508 знака