Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за за лова и опазване на дивеча, № 054-01-62, внесен от Емил Димитров, Николай Мелемов, Цветомир Михов и Иван Иванов на 21.07.2010 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 41

На 29 септември 2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за за лова и опазване на дивеча, № 054-01-62, внесен от Емил Димитров, Николай Мелемов, Цветомир Михов и Иван Иванов на 21.07.2010 г.
2. Текущи

Заседанието бе открито в 16,00 часа и ръководено от господин Емил Димитров – заместник-председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам да започваме. Добре дошли! Имаме кворум за днешното заседание на комисията. Днешното заседание е със следният дневен ред: Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 054-01-62, внесен от Емил Димитров, Николай Мелемов, Цветомир Михов и Иван Иванов на 21.07.2010 г.
И втора точка – текущи. Имате ли коментари или предложения по дневния ред? Няма. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.

“За” – 14 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
С 14 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържал се” приемаме дневния ред.

Гости на днешното заседание са г-жа Евдокия манева – зам.-министър на околната среда и водите и г-н Юлиян Русев – директор на дирекция “Лов и опазване на горите и дивеча” в Изпълнителна агенция по горите.
Тъй като аз съм един от вносителите на този Закон за изменение и допълнение ще си позволя да ви запозная с мотивите, с които внесохме тези предложения. За мечката и дивата коза има План за управление, план, който е съгласуван с Европейския съюз и този план дава точните параметри на възможностите за ползване на двата животински вида.
Досега разрешенията се издаваха от Министерство на околната среда и водите. Възникнаха проблеми, най-вече с мечката разбира се, които според нас се дължат най-вече на следното: много малко са хората в Министерство на околната среда и водите, които се занимават с този проблем.
И другият проблем е, че те не познават популацията на двата вида къде са разпространени, къде има свръхпопулация, къде е разумно да се ползва, колко е разумно да се ползва. Закъсняваха разрешенията във времето и според нас не са оптимални като количество, най-вече за мечките. Оттам се породи напрежение в районите със свръхпопулация като Средно-източни Родопи, Централна Стара планина, районите на Априлци, Севлиево, Сахране. Започнаха проблеми с домашни животни, включитело, за съжаление, имаше и смъртен случай на изяден от мечка човек. За да имаме по-точна представа какво се случва в тези региони, а точната представа според нас е на тези, които са стопанисвали двата вида и то в продължение на дълги години и това са служителите от системата на Агенцията по горите, респективно Министерство на земеделието и храните. Те са на терена, те най-добре знаят къде популацията е на ръба, на ниския праг, знаят къде отиваме на свръхпопулация и знаят най-добре къде би трябвало да се акцентира на ползването, т.е. намаляване на популацията в допустимите граници. И това е логиката – разрешенията да се издават от министъра на земеделието и храните с цел да бъдат точни като бройка и да бъдат издавани в точното време.
От внасянето на законопроекта до разглеждането му в Комисията по околна среда, която го разгледа миналата седмица, проведохме серия от разговори най-вече с Министерство на околната среда и водите за уточняване на детайли. Ясно е, че в този си вид законопроектът не е изчерпателен и стигнахме до следните решения, с които искам да ви запозная. Ще има предложения между първо и второ четене, за да изчистим максимално казуса и за да са убедени всички, че контрола върху изпълнението на Плана за действие ще бъде достатъчно стриктен.
Решенията, до които стигнахме са, че в началото на годината вече съвместно министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието ще определят квота за отстрел, която ще бъде съобразена с Плана за управление на тези два вида и след това вече, министъра на земеделието и храните, респективно Агенция по горите ще разпределят вътрешно в своята система къде да бъдат дадени тези лицензи, съобразно причините, които изтъкнах преди малко. За да има по-стриктен контрол, когато тази квота бъде определена, освен в горската система ще бъде спусната и към районните инспекции по опазване на околната среда. Другата идея, която се роди в течение на разговорите, когато се издава вече разрешение за отстрел да бъде уведомявана районната инспекция кога ще се извърши, за какъв срок е разрешението, т.е. те да знаят, че се пристъпва към такова действие и след като е извършен вече отстрела наново да бъдат уведомявани, за да могат да проверят законността и дали това се е случило по съответния ред. Всичко това го обсъдихме и в другата комисия и общо взето стигнахме до единодушно мнение, разбира се и вие ще кажете мнението си, ще гласувате. Сега очаквам вашите коментари по законопроекта.
Г-н Мелемов, имате думата.

НИКОЛАЙ МЕЛЕМОВ: И аз като съвносител, г-н председател, ще взема отношение. Четем – План за действие за кафявата мечка – това показва, че трябва да има контрол и регулация. Но тъй като живея в този регион смея да твърдя, че проблемите не са от тази година. Просто тази година паднаха човешки жертви. Проблемите ги има в последните 4-5 години, нападат се домашни животни, а това показва, че досега не са били взети необходимите мерки. Ако не се направи нещо, хората вече са готови да действат по свой план и никой не може да ги укори, тъй като тяхното ежедневие е свързано с гората. Пътищата на хората и мечките се пресичат в гората, борят се за едно и също нещо – препитание, нека така да го кажа. Пътищата им се пресичат и по още една причина – нарастването на популацията и по-малкото количество храна по високите места. Така че е наложително да се вземат мерки и съм сигурен, че това предложение дава някакво решение, тъй като горските служители ежедневно следят нещата и познават проблемите отблизо. Това са моите мотиви, в допълнение към другите.

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря. Други колеги? Г-н Михалевски, имате думата.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, г-н Димитров. Безспорно въпросът е важен и вашата инициатива е навременна. Преди да направя изказването си искам да уточня, че не съм специалист в тази област. Но ми се струва, че това решение няма да бъде достатъчно. Първо, може би това изменение трябваше да го направим не в Закона за лова, а в Закона за биоразнообразието, тъй като обект на въздействието е кафявата мечка, а тя е защитен вид и е възможно да има последствия. Затова искам да помоля комисията да възложи да се провери до каква степен може да има негативни последствия от прилагането на едно такова изменение.
Другият въпрос, който искам да поставя – добре, ще ускорим процедурата по издаване на разрешения, мониторингът го извършва Министерство на околната среда и водите, но има различни мнения колко точно е броя на този защитен вид. Сега, през октомври предстои МОСВ да прави такава оценка, но смятате ли, че със силно нарастналата популация в Родопите може да решим този проблем? И дали не трябва да има други съпътстващи мерки към популацията, освен да се отстрелват, и към хората, които работят и търсят препитание, както каза колегата Мелемов, в гората, защото според мен само тази мярка няма да бъде достатъчна. Още повече, че последните две разрешения, които са дадени, не знам защо са дадени от областния управител. Доколкото знам не е редно да бъде така. Има поредица от въпроси, които искам да поставя и комисията да стане инициатор и на други предложения – по отношение поминъка на хората да помислим, има въпроси, които могат да се решат в тези планински територии на страната, не само Родопите, защото ми се струва, че ще “отпушим” клапана, хората ще се поуспокоят, но няма да има като краен резултат кардинално решение, защото явно популацията е нарастнала много. А само с отстрел без да пристъпим някакви норми и правила, в това число и контрол от Европа, мисля че няма да се случи, така че е хубаво да разширим в този аспект мисленето и инициативата на народните представители, които променят законодателството и с конкретни практически мерки от Министерство на земеделието и храните.

ПРЕДС.ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще си позволя да ви отговоря веднага. Аз съм ловец и познавам въпроса и не е нескромно да кажа, че почти 30 години се движа непрекъснато из гората и познавам поведението на мечките, това което ги кара да отиват при пчелините и кошарите на хората.
Първият въпрос – дали ще се създаде международен проблем. Постарах се да изчета всички директиви на Европейския съюз и никъде не е казано кой е органа, който издава разрешението и кой контролира, това е въпрос на национално законодателство. Относно преброяването. Има различни данни. От таксацията на горите – 800 мечки, някои твърдят,че са 1000, неправителствените организации твърдят, че са 500. Затова сега е инициирано едно по-прецизно преброяване, по-прецизна таксация. При всички случаи ползване, дали е отстрел, защото ще стигнем и до разселване, което е труден въпрос, но е във връзка с другото ви питане, но при всички случаи ползването е съобразено с броя на животните. Плана за управление казва “до 8 % от таксацията”, като аз ви гарантирам, че трудно ще преминаваме 4 % и въпроса до голяма степен ще бъде решен. Двамата министри не могат да излязат, и това изрично ще го упоменем, че те не могат да излязат от тази рамка, т.е. те не могат да дават квоти над разрешеното за ползване. И когато имаме прецизно преброяване, ще имаме много точно ползване.
Ще ви кажа нещо, което не е официална информация, но по мои данни, движейки се между ловци, планинари, горски работници, може би над 50 мечки годишно се убиват бракониерски в България. Част от тях от бракониерски подбуди – за трофеи или за удоволствие, част от тях от хора, изпаднали в безизходица в тези райони – виждайки, че не се дава лиценз за мечките, човек започва да търси изход. Тъй като законопроектът не визира финансовия аспект, но така или иначе него го има, мечки се отстрелват там където е най-голямата популация, това са държавни ловни стопанства. Мечката е скъп дивеч, по-добре да се отстрелва законно и да влизат пари за издръжката на тези стопанства, което означава и обратно пари при мечката и козата, отколкото да се убива бракониерски. Така или иначе това ползване се извършва. За съжаление не се извършва където трябва и не по законния начин.
Относно това, дали областтният управител е трябвало да получи лиценза – разбира се, че не. Това че МОСВ е издало лиценз на областния управител не кореспондира с никакъв закон и точно за административния капацитет говорехме в началото. Ясно е, че в момента там е имало проблем, трябвало е да се реши, но не е трябвало да е точно по този начин.
И в заключение, прав сте, че не само това е мярката. Този мярка ще реши проблема в най-невралгичните точки, които цитирах, там където има нападения. Да обясня за колегите, които не са ловци и не са запознати с въпроса. Мечката не търпи себеподобни. По този начин най-силния мъжки екземпляр завзема най-добрата територия и изтласква останалите от нея. Увеличавайки се популацията над допустимото за региона, за най-слабите мечки няма територии или няма достатъчно храна в техните територии и нормално слизат там където се намира по-лесно храна – пчелините, кошарите и за съжаление вече и хора. А и най-слабата мечка е достатъчно силна, за да убие човек. Още повече, че самата популация страда примерно от големи, възрастни мечоци. Защо? Голямата мъжка мечка може вече да не е способна да опложда, но тя разгонва конкуренцията и е възможно женската мечка, която е при нея да не бъде заплодена. Т.е. контролираното изваждане от популацията, в лова се казва – трофейно зрели екземпляри, еколозите може да им казват – престарели, не знам какъв е техния термин – контролираното изваждане на такива екземпляри помага и за решаване въпроса с нападенията, и на самата популация. Затова казваме, че горските са тези, които са успели да задържат популацията в добро състояние. След Румъния, ние сме от страните с най-голяма популация на мечки заедно със Словения и Хърватия. Те ползват много повече от нас и популацията им пак е стабилна. Хубаво би било, част от ползването да се извършва чрез разселване. В България има места където има условия да има мечки, защото ние ги считаме за ценен вид, но няма от къде да дойдат. Това е много труден процес – улавянето на мечката е рисково, трудно мероприятие и на този етап не го коментираме. Почти е неосъществимо. Помолих колегите в МОСВ да не продължават с медийните изяви за шпрейовете, с които сме щели да се спасим, защото освен, че ще ни се смеят има опасност някой да реши да пробва как ще действа шпрея и последствията, уверявам ви, ще бъдат трагични. Така че прав сте, включително в бъдеще може да търсим вариант какво да направим, за да отдалечим популацията от населените места, т.е. една част от приходите, които ще постъпват в държавните ловни стопанства да отиват примерно за някакъв вид подхранване далеч от населените места, но това може да стане със заповед на министъра или шефа на държавната агенция и т.н. Но сте прав, че трябва да се вземат и други мерки.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Имам още един въпрос, г-н Димитров. Не разбрах като четох мотивите, в изменението, което се предлага в Закона за биологичното разнообразие защо добавяме и дивата коза?

ПРЕДС.ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Наш пропуск е, че няма мотиви за изменението и за дивата коза. Изменението беше провокирано от случаите с мечките. Но и двата вида имат план за управление и това, което важи за мечката с пълна сила важи и за дивата коза, с изключение на това, че тя не е опасен вид. Но така или иначе този вид също има План за управление, този вид също го отглеждат и стопанисват в държавните ловни стопанства и разбира се трябва да има контрол от страна на МОСВ за начина на ползване. Ще ви дам един пример, споменах го и в другата комисия, защото е интересен и е случай от световната практика. От два века насам откакто цял свят е тръгнал към Африка да ловува и съответно има организиран ловен туризъм в Африка, Кения е една от държавите с най-богата фауна и конкретно и най-богата на дивеча, който е най-търсен и най-скъп, това е голямата петорка – слон, носорог, лъв, леопард и ...бивол. До преди 30 години Кения, освен че има най-големите приходи като държава от тази дейност, продължава да има и най-добрата популация. Т.е. тези на които е дадено концесионирането имат интерес да съхраняват популацията и да я ползват. Кения забрани изцяло лова, в момента в Кения този дивеч, а и повечето видове дивеч, ги има само в националните резервати – Серенгети и т.н. и почти напълно отсъства от останалите територии. След като го няма икономическият интерес, всички вдигат ръце и местното население започва да се изхранва с този дивеч и така освен, че ги няма приходите в държавата на Кения, няма я и богатата фауна. Така или иначе сме урбанизирали планетата и сме в територията на дивия свят и той граничи с нас, по-добре е да го управляваме разумно, отколкото да го оставим на самотек.
Г-н Тасим, имате думата.

ЮНАЛ ТАСИМ: Господин председател, аз ще подкрепя законопроекта, по още една причина, която искам да припомня. Преди няколко години се опитахме да направим промяна в закона с аргументите, които изложи и г-н председателя, но това не се случи. Човекът и мечката са в конфликт откакто съществува човечеството. Има два начина за регулация – единият е със забрани, другия с разрешителни режими. Приветствам закона и ще го подкрепя, ако е необходимо ще изложа и допълнителни аргументи. Колеги, но за да стане ясно на всички може би трябва да коментираме закона от гледна точка на санкции за извънпланово ползване на мечката и дивата коза. Мисля, че това е големият проблем, защото ако разрешим нещо то може да стане поголовна практика и там трябва да е акцента в закона – не да забраним, а да се санкционира много тежко извършването на непланов отстрел. Тогава вече ще имаме един цивилизован подход към въпроса и ще го решим, както в много други държави. Самата забрана с ниски санкции не решава въпроса, така че ще направя такова предложение. Ще подкрепя закона, заявявам го и в присъствието на г-жа Манева, защото тя знае, че аз съм “за” такава промяна в закона от много години. Благодаря.

ПРЕДС.ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз ще подкрепя санкциите, които ще предложите, предполагам и колегите, колкото и високи да са те за нерегламентиран отстрел. Много пъти сме коментирали, че за някои видове дивеч, които са ценни, примерно като мечката, дивата коза, благородния елен би било логично да поправим и Наказателно-процесуалния кодекс и за тези видове да се полага и затвор. Лично аз ще ви подкрепя за едни строги санкции.
Г-н Панчев, имате думата.

ПАНАЙОТ ПАНЧЕВ: Благодаря, г-н председател. Споменахте Плана за управление на мечките, бихте ли казали какво предвижда той, каква бройка, споменахте цифри между 500 и 1000, но ловците считат, че вече мечките са 1500 броя в България. Кога е правено последното преброяване?

ПРЕДС.ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Съмнявам се силно за 1500 броя, по-скоро съм склонен да вярвам на таксацията на Агенция по горите, която дава около 800 екземпляра. Разбира се, съвместната таксация между Агенция по горите и МОСВ ще даде доста по-реална представа за броя на мечките.
Не съм имал възможност обстойно да се запозная с Плана за управление, само с основните параметри съм наясно, може би г-жа Манева ще ви даде повече информация. Но мисля, че до 8 % от популацията може да се ползва. Това означава, че ако има 800 мечки, максималното, което може да се ползва са 64 мечки, като пак казвам личното си мнение, все пак имам някакъв опит, няма да се наложи да се отива на максималната бройка. Реално това, което трябва да се ползва на година, по мое мнение, е 30 броя на година.
Г-жо Манева, заповядайте.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Първо да отговоря на въпроса – до колко мечки се разрешава съгласно Плана за управление. Ежегодно се създава специализирана комисия, което е записано в закона, с представители на Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните и неправителствени организации. Досега на база предположенията за численост на популацията между 500 и 700 мечки, при положение, че през последните години малко е нарастнала, досега максималният брой мечки за отстрел годишно е бил 15, като издаването на конкретните разрешителни са много по-малко, а имаме и години, в които само 3-4 мечки са отстрелвани.
В момента се извършва преброяване на мечките, ангажирани са много специалисти, като ще се приложат няколко метода на преброяване, които ще бъдат съпоставени с оглед да се доближим максимално до истината. Разбирате, че това е диво животно и е много трудно да се преброят абсолютно точно всички екземпляри, но има надеждни методи, включително и чрез взимане на генетичен материал. Ще ползваме холандска лаборатория за изследването на този материал, на тази база се определя популацията и се установява числеността. Вторият етап на това преброяване ще бъде в края на годината, някъде през ноември, преди да заспят мечките. В началото на следващата година ще имаме една доста представителна информация, за това каква е числеността на мечките.
По отношение предложението за закона ние сме ви изпратили нашето становище. Правихме няколко срещи с авторите на предложението и това което сме уточнили е, че ние подкрепяме предложението конкретните разрешения за отстрел да се дават от Министерство на земеделието, тъй като практически те имат най-бързо информацията за конкретните обстоятелства, при които са възникнали определени инциденти, най-добре познават нуждите на съответните ловни стопанства, горски стопанства, ловни дружинки, фактически всички, които могат да изпълнят разпореждане на Министерство на земеделието. Това което остава като основна функция на Министерство на околната среда и водите е управлението на вида чрез Плана за управление и комисията, която ще определя ежегодно квотата. Тя остава в МОСВ, т.е. комисията, която съществува ще оглежда предложенията за отстрел всяка година, а квотата на база на която ще се регулира числеността ще бъде подписвана от двамата министри, на околната среда и на земеделието и вече в рамките на квотата министъра на земеделието ще издава конкретните разрешителни. А за всяко конкретно разрешително нашите контролни органи ще бъдат уведомявани, ще участваме в контрола кой как спазва разрешителните. Аз също подкрепям да има големи санкции за нарушения на процедурите установени със закона, включително може би трябва да се запише “отнемане на оръжието”, включително и наказателна отговорност при определени обстоятелства. Предстои да се разработи нов наказателен кодекс. Добре е всичко, което сме констатирали през тези години като нарушения, за които санкциите не се явяват достатъчно респектиращи, да има и по-сурови наказания. Ние предвиждаме например, това може би не засяга толкова вашата комисия, но знаете какъв сериозен проблем са АТВ-та в защитените територии. Предвиждаме изменение на Закона за защитените територии с пълна забрана на АТВ-та в защитените територии, без никакви парични санкции, а с отнемане на моторното превозно средства.

ПРЕДС.ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, г-жо Манева. Ще си позволя да не се съглася, че примера който дадохте не ни касае, не за друго, а защото АТВ-та не се движат само по парковете. Ние сме Комисия по земеделие и гори, коментирали сме въпроса. При предишната поправка в закона е записано, друг е въпроса какъв е контрола как се спазва, че АТВ-та могат да се движат само по лицензирани трасета, с оглед опазване горите и дивеча, защото по планинските била, където много трудно се задържа почвата, почва или тревен чим, които са създавани в продължение на векове, минавайки АТВ-та оттам нарушават повърхностния слой. При първия порой започва ерозията, водата отмива този слой. Затова ще ви подкрепим.
Колеги, имате ли други коментари? Ако няма, подлагам на гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 054-01-62, внесен от Емил Димитров, Николай Мелемов, Цветомир Михов и Иван Иванов, за първо гласуване. Който е “за”, моля да гласува.

“За” – 15 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – няма
С 15 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържал се” приемаме законопроекта на първо четене. Благодаря, колеги.
По т.2 – Текущи, има ли предложения? Да, г-н Тасим, имате думата.

ЮНАЛ ТАСИМ: Господин председател, имаше чудесна практика в комисията да се правят тематични изнесени заседания. Днес темата е лова, а при едно такова изнесено заседание ще се осигури и по-добра информация за всички ловци, какво правим, как го правим. Ще се получи и по-добър закон. Предлагам, да се обмисли една такава идея.




ПРЕДС.ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Приемам, ако комисията не го организира, да го организирам аз.
Колеги, благодаря за участието и приятен ден!

/Заседанието бе закрито в 17,00 часа/



ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМИЛ ДИМИТРОВ