1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от н.п. Волен Сидеров и гр.н.п. на 14.10.2010 г., за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 054-01-90, внесен от н.п. Любен Татарски на 12.11.2010 г., за първо гласуване
3. Текущи

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 48

На 24 ноември 2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от н.п. Волен Сидеров и гр.н.п. на 14.10.2010 г., за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 054-01-90, внесен от н.п. Любен Татарски на 12.11.2010 г., за първо гласуване
3. Текущи

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички! Имаме кворум и можем да започнем редовното заседание на Комисията по земеделие и гори по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от н.п. Волен Сидеров и гр.н.п. на 14.10.2010 г., за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 054-01-90, внесен от н.п. Любен Татарски на 12.11.2010 г., за първо гласуване
3. Текущи.
Уважаеми колеги, искам да обявя, че днес гости на редовното заседание на комисията са ученици и преподаватели от Математическата гимназия “Гео Милев”, гр. Плевен. Младежите са на образователно посещение в Парламента и ще присъстват на обсъждането на първа точка от дневния ред. От името на членовете на нашата комисия ви казвам “Добре дошли!” и се надявам вашето посещение в Парламента да е полезно, или по-скоро интересно.
Уважаеми колеги от Министерство на земеделието и храните присъства парламентарния секретар г-жа Ивелина Петрова и г-жа Ана Кънчева – юрист в Правна дирекция към Министерство на земеделието и храните.
Използвам случая да обявя, че в 15,30 часа са поканени представители на Националната лозаро-винарска камара в България, представители на други браншови организации във винарския сектор, както и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното по повод провеждащи се дебати за изготвяне на законопроект за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки. Моля, членовете на комисията, които проявяват интерес към темата, да останат.
Преминаваме към дневния ред. Има ли други предложения по него? Няма.
Преминаваме към точка първа - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-81, внесен от н.п. Волен Сидеров и гр.н.п. на 14.10.2010 г., за първо гласуване.
За вносител, законопроектът ще бъде представен от г-н Павел Шопов, заместник-председател на Народното събрание и народен представител от “Атака”. По-обстоятелствена съм, заради нашите гости. Заповядайте, г-н Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, г-жо председателстваща, този законопроект за нас е изключително важен. Ние сме внасяли подобен вариант в Четиридесетото Народно събрание, но по разбираеми причини там не беше възприет. Сега нещата са твърде променени и се надяваме на вашето “да”. Този законопроект има за задача да разреже един “гордиев възел”, бих казал, в правоотношенията в България, който тежи много на българското общество – това са заменките. Като с нож ще се разреже този възел, седно правно решение, с един способ, който намира своя израз в промяната на чл.26 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Всеки юрист знае, че чл.26 и следващите от Закона за задълженията и договорите регламентират нищожността на сделките. С това, което ние внасяме прогласяваме сделките – заменки от държавния горски поземлен фонд, с имоти от тези фондове, и имоти на частни лица, които са направени в годините за нищожни. Всички сте наясно със становището, което дойде от Европейския съюз, с искането от Република България да реши този проблем, тъй като се касае за нерегламентирана помощ, което противоречи на основни начала на пазарното стопанство и на хармонизационните норми за влизане в Европейския съюз. Въпросът продължава да бъде открит, решаването му се отлага. Но това е въпрос на политическа воля да бъде решен. Въпросът може да бъде решен по този начин генерално и аз мисля, че е безсмислено да ви убеждавам в абсолютната обществена несправедливост, всичките сделки, бих казал без изключени, тъй като те всички са направени с тази цел – да бъде ощетен и накърнен държавния интерес, според някои изследователи и неправителствени организации в размер на 6-7 милиарда лева. Текстът гласи, че се връща онова, което е дадено от т.нар. частни лица, знаете чукари по 0,14 лв., това е най-честия пример, срещу което се връщат имоти по крайбрежието или на прекрасни места в страната – зимни курорти на стойност 50,100 или 150 евро. Една такава сделка за юристите е абсолютно нищожна. В тази насока е и практиката на Върховния съд: когато има подобни дела и Върховния съд прилага правилото, обявявайки по събеден ред нищожността на сделки, когато се касае до явно несъответствие между онова, което е дадено и онова, което е получено в една сделка.
Тук се нададе много вой, много несъгласни, първо, от юридическа гледна точка, че бил противоконституционен този текст, тъй като връщал назад и преуреждал отношения за минало време. Този аргумент, юристите знаят, е основателен, когато се касае за наказателно-правни норми и материално-процесуални. В гражданското право, обаче, много често едни отношения могат да се преуредят със задна дата. И това става чрез закон, а това е такъв закон. Член 26 казва кои сделки са нищожни: те са върху неоткрити наследва; по-рано беше – в противоречие на правилата на т.нар. социалистическо общежитие, сега има някакъв остатък от тези правила. Тук се касае за сделки, които са в абсолютно противоречие, всички знаят какво беше дадено и какво беше взето от т.нар. частни лица, въпреки че на пръв поглед, формално изглеждат законосъобразни, според тогава действащите разпоредби. Други ревнаха за национализация. Каква национализация за нещо, което е държавно и което всъщност е ограбено. Давам ви пример – банда да ограби банка и когато бъде заловена, парите биват изземани, и да се протестира срещу това. Не е национализация и по друга причина – тези, които са дали частните имоти, т.е. чукарите по 0,14 лв., ще си ги получат обратно. Щом тази сделка е толкова справедлива, според тях, няма пречка те да получат това, което са дали, както е според нищожността по чл.26.
Но тези въпроси, ако гласувате този текст и ако в Пленарна зала се възприеме това наше предложение, могат да бъдат поставени евентуално пред Конституционния съд, има възможност Георги Първанов да наложи “вето”, но това са вече други въпроси. Аз мисля, че въпросът няма да бъде отнесен до там, защото и представителите на опозицията, мисля, че ще подкрепят едно такова решение.
Въпросът, обаче, има не само юридическа страна, той има и силно политическа страна. Решаването по този начин на въпроса ще има огромен психологически и политически ефект и ще бъде първото широко мащабно действие на властта, без значение, че на тази, на това мнозинство, за връщането в патримониума, в активите на държавата нещо, което й е ограбено. В тази връзка пледирам и се надявам на подкрепата на опозицията. Ако действително те желаят възстановяването на обществената справедливост, биха гласували за един такъв законопроект. Този въпрос е политически и за тях, той е политически за всички ни и ще покаже един консенсус, тогава когато трябва да се поправи нанесената несправедливост и вреда на обществото и държавата.
Предложили сме поправката в Закона за задълженията и договорите по този, на пръв поглед най-радикален начин, като сме на ясно, че между двете четения могат да бъдат направени ред модификации и трансформации, като се въвлекат множество хипотези, които след като се обявят за нищожни всички тези сделки, да бъде направено едно отграничение по линията на това да бъде изплатено на тези, които са застроили – но кое да бъде заплатено: действителната цена или разликата между 0,14 лв. или 100-150 евро, които струват тези имоти. Това е едната модификация. Другата модификация и възможност за изход от ситуацията, за да се постигне обществена справедливост и симетрия, е да се даде възможност заменителите, при желание, да запазят имотите, това също не го изключваме, но при положение, че доплатят равностойността на разликата между това, което са дали и това, което са получили. Иначе предричам какво ще стане. След като шумно се говореше за замените, мощни лобита работят, това, което ние от “Атака” предлагаме да се случи, да не се случи. С палиативни мерки, като забрана за строеж или промяна на предназначението на такива места ще се забутат нещата, проблемите, в месеците и годините напред. И над всички нас като политици, и над управляващи, и над опозиция ще тегне, общо взето, насмешката на тези, които са придобили и са се обогатили с тези огромни активи. Знам, че от различните комисии се представят становища на юристи, които общо взето са негативни, тъй като не се желае радикална промяна, не се стъпва със смелост в проблема, за да бъде поета отговорността, за това, което предлагаме ние от “Атака”. Аз самият съм юрист и съм се занимавал с тази материя. Има и юристи, които стмятат, че ние сме прави и конституционно и това, което предлагаме е законосъобразно. Аз обаче пледирам пред всички вас да разсъждавате, преди всичко като политици и да проявите тази смелост, която ще доведе до един акт, който ще има стратегически изключително важно значение за този мандат. Ако нашето предложение се възприеме, може би ще бъде едно от най-важните неща, които ще направи Четиридесет и първото Народно събрание. Надявам се на подкрепата ви.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Шопов. Становището на Министерство на земеделието и храните кой ще го представи? Заповядайте, г-жо Кънчева.
АНА КЪНЧЕВА: Уважаема г-жо председател, Министерство на земеделието и храните поддържа официалното си становище по представения законопроект. Считаме, че въвеждането на така направеното предложение ще доведе до ограничаване на права на граждани, тъй като правото на собственост и правото на наследяване са едни от основните права на българските граждани, които се гарантират от Конституцията. Освен това предлаганата разпоредба има характер на преходна разпоредба, тя не следва да бъде в основния текст. Считаме, че предлаганото изменение не постига желания от вносителите ефект на ограничаване на конкретния тип разпоредителни сделки, тъй като поради своя преходен характер същото регламентира единствено заварените случаи на замяна и не съдържа предложение за усъвършенстване на нормативната уредба на определения кръг обществени отношения. Евентуалното въвеждане на тази разпоредба не само няма да създаде законови гаранции за защита на държавната собственост, но ще създаде множество нови нерешими на практика правни спорове. В случай, че определена правна сделка бъде прогласена за нищожна с обратна сила, остава неясен въпрос с извършените в последствие разпоредителни сделки със същия поземлен имот, промененото предназначение на част от земите, с реализираните инвестиционни намерения. И на практика защитата на държавната собственост и нейното възстановяване ще се окаже силно затруднена и в преобладаващия брой случаи считаме, че ще е и невъзможна.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища? Госпожа Петя Раева. Заповядайте.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, г-жо председател. Ще бъда много кратка. Нашето становище е, че така предложените текстове за промяна на Закона за задълженията и договорите противоречат на Конституцията и като такива са незаконосъобразни. С оглед на това, няма да подкрепим този законопроект. Мисля, че повече аргументи не е необходимо да се посочват.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища? Г-жо Янчева, заповядайте.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря. Аз за разлика от колежката Раева и колегата Шопов не съм юрист, но специално с тази материя, замените на земи, съм се занимавала като служител в Общинска служба по земеделие. Колеги, бих искала да изразя тук своето притеснение, а то е свързано със следното: не бива, по никакъв начин всички извършени сделки извършени от 1989 г. до момента да бъдат обявявани за порочни, всички заменители за престъпници. Аз ви уверявам, г-н Шопов, че по мое време са правени такива замени на имоти държавна собственост с имоти частна собственост на лица, които живеейки в друга община не биха могли да заменят по друг начин земята. И с цел да могат да управляват и стопанисват тази земя, отстъпват собствената си земя в общината “х” на държавата и получават равностойна, като стойност говоря, или по-евтина държавна земя. Това се прави с цел управлението и стопанисването на земята. И в крайна сметка, ако обявим всички тези сделки за порочни, мисля, че покрай сухото ще изгори и суровото, а то е значителна част. От друга страна връщането на закона с обратна сила и обезсилването на всички тези сделки, които са направени във времето назад, това никой не би ни го позволил. И ако ние приемем тези предложения в закона, мисля че Конституционния съд ще ги отмени. Подкрепям становището, че този текст е противоконституционен. Изказвам моето мнение на лаик, не съм юрист. Трябва да имаме предвид и становището на Министерство на земеделието и храните, относно извършените впоследствие разпоредителни сделки, инвестиции, промяна на предназначението и т.н. Това са въпроси, които не бихма могли да бъдат решени само с текста, който сте предложили в този му вид Споменахте, че видите ли, този текст може да бъде разширен, да се измислят някакви норми, по какъв начин да бъдат обезщетени хората или по какъв начин да бъде овъзмездена държавата за разликата и т.н. Предложеният текст по никакъв начин не визира възможните варианти за решаване на въпросите. Това е една много сериозна мина, която бихме могли да заложим в закона. Лично аз мисля,че не бих могла да го подкрепя този текст. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища? Г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми г-н Шопов, вие сте юрист с дълга практика, вие сте народен представител също с дълга практика. Въпросът ми е – убедени ли сте в правилността на това, което предлагате? Нямате ли усещането какъв хаос ще настъпи в държавата? Как да бъде подкрепен този закон? Да, има злоупотреби със заменки, но като цяло институцията на замянката е един лост, който е бил ползван. Вярно, някои от тези заменки не са били в обществена полза, били са в интерес на определен кръг лица, но като цяло замянката изигра една положителна роля. Колежката от ГЕРБ го каза недвусмислено. Ние няма да подкрепим вашето предложение. Мисля, че и вие вътрешно не сте убедени, че това е добро, така че разумното би било да не го внасяте, да го оттеглите. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на нашата референтка, заповядайте госпожо.

БОЯНКА МЛАДЕНОВА: Предложеният текст не отговаря на законовите изисквания. Искам да напомня, че тази комисия ще разглежда съвсем скоро на второ четене Закона за горите, където в преходните разпоредби се дава една конституционносъобразна и законосъобразна регламентация на извършените замени досега. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Шопов, имате право на отговор. Заповядайте.

ПАВЕЛ ШОПОВ: Мога да отговоря на всяка от забележките. Въпросът на БСП беше дали разбирам за какво става дума. Чудесно разбирам за какво става дума и юридически, и политически. Одеве споменах – в огромната си част тези заменки са порочни, в огромната си част. И всъщност те бяха осъществени най-вече по времето на управление на ДПС и БСП. Огромната част от тези заменки, пак повтарям 7-8 милиарда лева държавни активи бяха потрошени, унищожени и отнесени. Това е цената. Трябва да сме мазохисти, за да подминем леко въпроса и да не се опитаме да го решим по един генерален начин. Аз знам, че действат много мощни лобита против генералното решаване на въпроса. Приказките за неконституционност не са така. Приемете закона, нека се отнесе в Конституционния съд и ще видите, че той няма да бъде отменен, поради неконституционност. Правото на собственост според Конституцията се защитава, да, но кое право? Право на собственост, което е било постигнато по начин, който много добре знаем. Пак повтарям – срещу 0,14 лв. чукари разхвърляни по най-различни места във вътрешността на страната, земя на стойност 100-150 евро. Колкото до тези случаи, които са нищожна част, са валидни, действитени сделки – за тях може да се направи изключение, може да се диференцира проблема между двете четения, но това е базата. По този път трябва да тръгнем. Другото е липса на политическа воля, зариване на главата в пясъка пред този огромен обществен проблем, прехвърляне от днес за утре, в преходните разпоредби на Закона за горите – това е едно чисто чиновническо отношение. Не, не можело. Може. Народното събрание може да го гласува. Може всичко. Може да приеме този закон по този начин. Днес в Пленарна зала, по време на дебата за Закона за сметната палата всяка трета дума беше позоваване на неконституционност, че Конституционния съд или президентското “вето” ще върнат закона. Същото е и тук. И специалисти от Министерство на земеделието и храните го казват, които се намесват до голяма степен в чисто политическата сфера на проблема. Този закон има политическо значение и политическо измерение. Аз предоставям решенето на вас. Вие сте мнозинство, ще гласувате така, както намерите за добре, но ви казвам, че пропускате един златен шанс да поправите една жестока обществена несправедливост, която се развиваше пред очите на всички ни и само ние от “Атака” в миналото народно събрание повдигнахме въпроса. До голяма степен ние сме причината в края на миналия мандат да бъдат спрени тези порочни сделки, да се стигне до тук – до забраната за промяна предназначението и да се строи върху тях. Но ще отмине и това мнозинство и ще видите, че хиляди декари безценни земи и гори ще направят богати някои хора. Всичко останало са несериозни съображения и плач за някаква конституционност и законосъобразност.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Шопов. Колеги, други въпроси или становища, има ли? Г-н Панчев, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми колеги, двадесет и една година е доста дълъг период от време, който би ангажирал един специализиран съд, ако наистина такъв закон се приеме, защото сделките, които са реализирани през този период са хиляди. Сигурно е прав г-н Шопов, като казва, че има непочтени сделки сред тях, и аз сигурно бих казал, че вероятно има такива. Не случайно има мораториум върху това, което беше направено през последните години, вървят проверки, сигурно ще има дела. Но законът е затова – там където е бил заобикалян и са сключвани некоректни сделки да има съответни присъди и решения на съда. Аз не считам, че нещо добро може да се случи с тази идея за промяна, защото много хора, които са коректни страни по договори ще бъдат вкарани в ненужни проверки и защото за един “добрите нрави” са едно, за друг са друго. А и не знам кой ще бъде този, който ще определя какви са нравите във всеки конкретен случай. Не забелязвам същата загриженост у колегите от “Атака”, каквато демонстрират днес, в случая с продажбата в момента на земи срещу компенсационни бонове. В случая, аз мога да кажа, че и за мен тези сделки са неизгодни за държавата, като знам каква е стойността на един бон и като знам при какви цени се продават земите. Ето, по този случай нищо не казвате, а се връщаме двадесет и дена години назад. За некоректните сделки, там където има достатъчно информация, по законов път тези сделки могат да бъдат развалени. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища има ли? Г-н Камбитов, заповядайте.

АТАНАС КАМБИТОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, както каза в изложението си г-н Шопов, действително заменките предизвикаха огромно обществено недолство, факт е, че някои от тях нанесоха огромни материални щети, нанесоха щети и върху вярата на хората в институциите и държавността. Стигна се до такива цени, като 8 лева на квадратен метър! Това бяха и ангажименти на ГЕРБ в предизборната кампания и едно от първите неща, които направихме, беше да въведем мораториум върху промяната на предназначението. Факт е, обаче и друго – замените, като заменки са законни по Закона за горите. И за да стане реалност тази ниска цена се използваше оценката на земите да се прави по една наредба от 2003 г. , която дълги години управляващите по една или друга причина не я променяха и не се взимаше предвид промяната в пазарната стойност на земята. И се стигна до такива цени 8 лв. на Боровец, 5 лв. на Банско и еди каква си на морето, като знаем какви бяха пазарните цени на земята тогава. Съгласен съм, че изчисленията на щетите са между 4 и 6 милиарда лева. Пак казвам – замяната като замяна е законен механизъм по Закона за горите. Не знам как ще се осъществи самото обявяване в нищожност на тези сделки. По памет цитирам, не знам дали съм точен, но около 34 или 38 хил.дка са заменени, говорим за гори. От тези 34 хил.дка само на 28 хил. е сменено предназначението. В този смисъл не е ли по-добре да се насочим към повишаване на цената при смяна на предназначението на тези земи, които и в момента са гори. По този начин да се компенсира тази евентуална щета. Или по друг начин казано – тези собственици на гори, които са използвали този механизъм, за да се облагодетелстват - в момента те имат гори, но за да сменят предназначението трябва да заплатят такси, а таксите да се вдигат така, че да се достигнат пазарни цени. Или другият вариант – остават собственици на едни бутикови гори.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Камбитов. Г-н Михайлов, заповядайте.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Благодаря. Тази дискусия ми дава основание да предложа да помислим не какво се случва с този законопроект, а какво ще се случи само след няколко дни със Закона за горите. Повод ми даде изказването на колегата. Защото ние винаги мислим за последствията. Ето сега реагираме на нещо, което се е случило. Законотворчеството го наблюдавам тринадесет години, част съм от това нещо. Допускали сме грешки. Какво правим? Приемаме един закон, например Закона за радиото и телевизицята и след това правим триста поправки. Приемаме друг закон – правим четиристотин поправки. Ето, сега ни предстои да приемем Закона за горите. Казаното до тук ми дава основание да призова и г-жа председателката, и всички колеги, към това да осмислим нещата в новия закон, този който предстои да приемем на второ четене, да не допускаме именно тези неща – заменки, разпореждане със земи, управление на земите. Да не допуснем възможността с нашето законотворчество да се причинят щети на държавата. Така че, това е повода за моето изказване – да видим какво ще се случи занапред. А иначе знаете, че още преди година внесох четири законопроекта за спиране, за изготвяне на регистър на всички заменки и т.н. Знаете какво се случи, няма смисъл да коментирам.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Михайлов. Използвам случая да кажа, че до изтичане на срока между първо и второ четене по Закона за горите постъпиха 17 предложения на народни представители, които в момента се обработват от експертите на нашата комисия и ако има готовност ще ги обсъждаме на следващото ни редовно заседание.
Колеги, други становища по този законопроект има ли? Г-н Тетимов, заповядайте.

ОГНЯН ТЕТИМОВ: Уважаема г-жо председател, колеги, всички които седим на тази маса, всички знаем, че злоупотребите с тези заменки са страшно големи. Като общински съветник съм бил против заменките, но съм присъствал на страхотни злоупотреби, които са били извършвани при заменките. Кон за кокошка, страхотно апетитни обекти за скалисти местности! Сега тук предварително се опорочава всичко. Законопроектът още не е приет, те сме го гласували, аз ще го подкрепя, но защо трябва непременно да се опорочи. Казвате “Конституционния съд ще го върне”. Добре! Дайте да го гласуваме, пък нека Конституционния съд да го върне.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища? Г-жо Колева, заповядайте.

ЮЛИАНА КОЛЕВА: Колеги, аз не исках да взимам отношение, защото имам чувството, че този закон по-скоро трябва да се обсъжда от политици, а не от юристи. За мен от юридическа гледна точка е абсолютно, категорично, несъстоятелен. Ако има политическа воля за проемането му, нека бъде приет, но това не може да бъде закон, който един юрист може да приеме. Това е закон за революционери.

ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние сме такива.

ЮЛИАНА КОЛЕВА: Знам. Но аз не съм и затова не бих гласувала за такова нещо. Да, гражданско право е. Не може да се допусне такова масово прекъсване на обществения оборот. Ако ние забраним, взимам повод и от изказването на г-н Михайлов, какво значи да се забранят замени, да се забранят продажби, да се забрани стопанисване, да се забрани управление? Да вземем да се върнем 20 години назад, в едно време, когато въобще беше ограничен гражданския оборот и ще решим въпроса със злоупотребите веднъж за винаги и по всякакъв повод.
/реплики от г-н Шопов и г-н Тетимов/
Нямам нищо общо с даването на гори, нямам нищо общо с кражбите, нито със замените. Затова ви казвам, че дори и да са налице, съгласна съм, че са били налице такива явления, не може по този ред и по този начин ние да се браним от тях. Утре “Атака” ще внесе законопроект за отмяна на приватизацията може би, защото и тя беше порочна?! Не съм съгласна с този подход по принцип.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища имате ли ? Ако няма, закривам дебата. Ние не сме водеща комисия. Правна комисия утре ще гледа законопроекта, но ни е разпределен и следва да гласуваме по него. Подкрепям г-н Михайлов, че в Закона за горите, много подробно точно за въпросните заменки, които са порочни, има разписани текстове, които ще обсъдим.
По този законопроект да преминем към гласуване. Който е “за” приемането му, моля да гласува.

“За” – 1 глас “Против” – 7 гласа “Въздържал се” – 6 гласа
С 1 глас “за”, 7 гласа “против” и 6 гласа “въздържал се” нашата комисия не подкрепя законопроекта на първо гласуване.

Преминаваме към точка 2 - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 054-01-90, внесен от н.п. Любен Татарски на 12.11.2010 г., за първо гласуване.
Уважаеми колеги, за представяне на законопроекта от името на вносителя, кой ще вземе думата? Няма го вносителя, на друга комисия е, но така или иначе ние не сме водеща комисия. В крайна сметка ще се съобразим с Правна комисия.
Моля, представителите на Министерство на земеделието и храните да представят становището на министерството.

АНА КЪНЧЕВА: Благодаря, г-жо председател. Официалното становище на министерството е в процес на изготвяне. Ще го получите малко по-късно. Но като цяло мога да кажа, че принципно подкрепяме законопроекта.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз съм получила становището на министерството, мога да го представя.

АНА КЪНЧЕВА: Да, но официално не сме взели всички подписи , за да мога да го представям аз.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Официалното становище на министерството е изпратено и то е в подкрепа на закона. Други становища има ли? Ако няма, да преминем към гласуване. Който е “за” приемане на законопректа на първо четене, моля да гласува.

“За” – 13 гласа “Против” – няма “Въздържал се” – 4 гласа
С 13 гласа “за”, нула “против” и 4 гласа “въздържал се” приемаме законопроекта на първо гласуване.

Уважаеми колеги, следва срещата ни с представителите на Лозаро-винарската камара, бизнеса и браншови организации.
Заповядайте, дами и господа.
Ще дам думата на г-н Коев да представи присъстващите и повода, по който ни беше поискана такава среща. Заповядайте, г-н Коев.

КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря, г-жо председател. Добър ден на народните представители! Казвам се Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното. Помолихме за тази среща чрез министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов по следния повод: с негова заповед има сформирана работна група за изготвяне на нов Закон за виното и спиртните напитки. Съвсем накратко ще ви въведа в проблема. На едно от заседанията на работната група, една от браншовите организации предложи писмено искане за разделяне на Закона за виното и спиртните напитки на два отделни закона – Закон за виното и отделен Закон за спиртните напитки. Като председател на работната група не можех да взема решение, тъй като нямам правомощия да взема такова решение, и второ, има заповед на министъра за изготвяне на Закон за виното и спиртните напитки. Предложих на работната група по този повод да направим среща с министъра. Такава среща се проведе преди две седмици в министерството, на която присъства и н.п. Стоян Гюзелев. Министърът пое ангажимент да съдейства за среща и в Комисията по земеделие и гори, след което се свързах с г-жа Танева. Така или иначе този закон ще мине през Комисия по земеделие и затова искаме вашето компетентно мнение по въпроса. Ще изслушаме колегите. Една част от тях защитават тезата закона да остане единен, имат своите доводи; другата браншова структура предлага закона да се раздели, те също имат своите доводи. Предлагам всеки да се представя и да изложи мотивите си. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Коев, предлагам вие да водите срещата, тъй като не познавам всички присъстващи.

КРАСИМИР КОЕВ: Предлагам, в неформален характер, който желае да започне първи. Тук сме с колегите от изпълнителната агенция и г-н Ралчев от Министерство на земеделието и храните. Първи по ред, до нас, е г-н Бранимир Ботев. Г-н Ботев, ако обичате да се представите.

БРАНИМИР БОТЕВ: Благодаря, г-жо Танева, благодаря на колегите от комисията. Казавам се Бранимир Ботев – председател на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на високоалкохолни напитки.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Извинявайте, че ще ви прекъсна, но ще ви помоля да ни информирате колко члена има вашата асоциация, какъв обем от производството представлявате в годишен план, за да се ориентираме за представителността, с оглед изразените становища.

БРАНИМИР БОТЕВ: Благодаря ви, за уточнението. При нас членуват освен всички големи български производители и всички големи транснационални концерни, които имат представителства за Балканите и за България. Става въпрос за гигантите в този бранш, като “Диаджо”, Перно Рикар”, “Максиум”, “Бакарди-Мартини”. По същество ние сме и признати от 2007 г. като пълноправен член на Европейската асоциация, която е лицето на алкохолната индустрия – СЕПС, със седалище в Брюксел, която е и контрагента, като браншова организация, по отношение на промените в законодателството с Европейската комисия. Имам честта и удоволствието, бидейки българския представител в Управителния съвет на СЕПС да участвам в работата и на две от подкомисиите в Европейската комисия в тази връзка. Всъщност браншът, който произвежда високоалкохолните напитки е и отличника по отношение на акцизния внос в бюджета за тази година, тъй като единствено в приходната част заложена от акцизи изпълнението е над 100 % при алкохолите и за съжаление има неизпълнение на другите приходни части в акцизите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще ви помоля тези квалификации да ги оставите да си ги прави държавата.

БРАНИМИР БОТЕВ: Аз само цитирам официалните данни на Агенция “Митници”, че към този момент алкохолите са си изпълнили очакваните от тях приходи в бюджета. Това е по отношение представителната част.
Мнението на Асоциацията и лично моето мнение е, че при претоварената програма, която има Народното събрание, и необходимите промени, които трябва да бъдат направени в закона, според нас по-логично е да се отиде към написването на нов закон, който обединява цялата верига от собствениците на лозя, малките собственици производители на грозде, през производители на вино и спиртни напитки, така както е практиката и в Европейския съюз. Там няма разделение между Закон за виното и Закон за високоалкохолните напитки. Напротив, цялата верига се разглежда единно, много примери могат да бъдат дадени в това отношение. Достатъчно е да припомним европейските програми.
На следващо място, аз лично не мога да си представя, как ще ангажираме времето на народните представители да обсъждат два законопроекта, които трябва да минат през вашата комисия, за да влязат в пленарна зала и тези два законопроекта да бъдат разделени единствено и само на продуктов принцип. И както справедливо миналия път министър Найденов отбеляза, по този начин отваряме шиороко вратата за производителите по браншове да искат аналогични закони – Закон за зърното, Закон за млякото, Закон за месото и т.н. От тази гледна точка волята е на Народното събрание да прецени, аз изказвам само едно становище. Още повече, че миналия път възникна спор от гледна точка на тълкуването на Регламент 108, който много ясно третира производството на алкохолни напитки, като част от земеделската продукция и земеделски продукт. Благодаря.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Ще ви репликирам, по отношение Закона за зърното. Закон за зърното трябва да има, има и в момента, а ще има със сигурност и нов закон, така че да не бъркаме нещата.

БРАНИМИР БОТЕВ: Позволих си да цитирам министър Найденов, но може би некоректно съм го цитирал.

КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря, г-н Ботев. Г-н Пламен Моллов- председател на Националната лозаро-винарска камара иска да вземе отношение.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара. Това е национално представената браншова организация на лозари и винари, на производители на спиртни напитки в България, които представляват може би над 95 % от производството в България. Всички големи производители в България са директни членове на Националната лозаро-винарска камара. Освен това има шест регионални лозаро-винарски камари, които са наши, така да се каже, членове и в тях членуват по-малките изби. По този начин от около 220 официално регистрирани производители в България, мога да кажа, че 160-170 изби са членове на Националната лозаро-винарска камара, директно или косвено, през регионалните лозаро-винарски камари. Що се отнася до нашата представителност – ние сме членове на европейските организации: Европейската организация на производителите на вино – ЦеЕф, както и на Европейската организация на лозарските райони – АРЕФ, като активно работим с тях. Националната лозаро-винарска камара е създадена на основание Закона за виното и спиртните напитки през 1999 г. оттогава са разписани конкретни функции, с които надявам се сте запознати. Те са дефинирани в Закона за виното. Националната лозаро-винарска камара е, така да се каже, официално признатия партньор на държавата. Участва с различни инициативи свързани с приемането на нормативни актове. Участвали сме в създаването на Стратегията за развитие на винарския сектор до 2025 г., разписани са различни функции по контрола на качествените вина. Фактически ние излъчваме комисиите, които определят качествени вина в регионите и т.н.
Защо ние смятаме, че не би следвало Закона за виното и спиртните напитки да се разделя. Бих искал да споделя с вас, че според нас това е една измислена дискусия, тя не съществува в бранша. В бранша основната дискусия е разделението по отношение производството на вино и спиртни напитки и между легален сектор и нелегален сектор, това е големия проблем. И нормативният акт би следвало основно да акцентира върху тази тема, като ние сме направили предложения в тази връзка. Проблемът с разделянето на Закона за виното и спиртните напитки е толкова стар, колкото и самия закон. Трябва да ви уверя, че в предишните две народни събрания този въпрос е дискутиран многократно в тази комисия и винаги са надделявали аргументите, независимо от различните становища, като всяка позиция има своите мотиви разбира се, надделявала е целесъобразността да бъде в един законодателен акт разписана тази материя. За ваше сведение ще напомня, че Закона за виното и спиртните напитки има 79 члена, в които са разписани съответните текстове, от които 9 члена, приблизително една десета, са членовете, които касаят спиртните напитки. При това те касаят спиртни напитки, които така да се каже са чисти спиртни напитки, но и онези спиртни напитки, които са много тясно свързани с винопроизводството, таквито са ракията и виненото бренди. Така че всякакви аргументи, че има презумпция за разделяне, лично аз в този момент не ги споделям от чисто технологична гледна точка.
По отношение на правната уредба бих искал да допълня и това, че промяната в Закона за виното и спиртните напитки, респективно необходимостта, която се породи да се създаде нов закон във връзка с голямата промяна на нормативни текстове, е свързана с това, че има нов регламент в Европейския съюз, който разписва нови правила. С нашето национално законодателство трябва да отговорим на тези правила, като създадем процедури за някои от нашите специфични производства. Давам пример с така наречените “сортови вина” , които са по-голямата част от производството в България, които чакат своята нормативна уредба, иначе на 1 януари рискуваме да изпаднем в ситуация да нямаме регламент за тях. Това е също технологично съображение, тъй като моя опит показва, че правенето на два закона е винаги по-сложно от правенето на един закон.
От професионална гледна точка, може да има аргументи и в едната, и в другата посока. Разбира се, бих искал да посоча, че ако в момента има определени напрежения във винарския бранш, те са по-скоро наложени от новосъздадената асоциация, която, казвам го съвсем убедено, има нужда от своята легитимация. Ние нямаме нужда от легитимация. Ние сме достатъчно познати, известни, ние сме предвидими в този смисъл. По принцип се намира една тема, която създава проблем. Очевидно, че винаги ще има две становища и чисто професионалните аргументи не знам дали в момента трябва да ги излагам, защото смятам, че това е извън необходимостта от взимане на рационално решение. Рационално решение трябва да се вземе на база на уреждане на максимално широк кръг обществени отношения и аз твърдя, че големия кръг обществени отношения във винарския бранш са в рамките на Националната лозаро-винарска камара, тъй като тук са представени почти всички големи производители, които определят структурата на бранша и които мислят по този начин. Разбира се има и още аргументи, но за да не ви отегчавам ще спра до тук. Ще отговоря на въпроси, ако има такива и ще изложа професионални аргументи. Мисля, че е по-редно, тези които искат промяна в сегашното статукво да обяснят защо това се налага и ние да представим контра-аргументи, ако това е необходимо. Иначе от чисто формална гледна точка, според мен и според камарата, като браншова организация считаме, че такова разделяне не се налага в момента. Проблемите са на съвсем различно място. И губенето на време в тази дискусия, която според нас е безплодна, води до проблеми, които ще се появят на 1 януари. Според мен вече технологично сроковете са изчерпани и на 1 януари една голяма част от производителите ще се окажат без разписана процедура за производство на сортови вина – проблем, който тепърва ще се появи. Това не се отчита в момента от нашите колеги. Вероятно има и други подобни проблеми. Знаете, че регламента се прилага директно, но националния закон има смисъл, когато е необходимо национални особености да се дорегламентират в контекста на регламента. В случая ние това правим с промяната на закона, която започна преди няколко месеца. Сега стигнахме до задънена улица. А тази дискусия забавя допълнително с около месец работата на работната група.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Моллов, държа да подчертая, че тази дискусия я поискахте вие. Да се вмени на нашата комисия, че забавяме процеса е несериозно.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Не, не, не го казвам за вашата комисия, казвам го за работната група.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вие поискахте тази среща и аз казах, че след разглеждане на дневния ред на редовно заседание, няма проблем да се състои тази дискусия, защото този дебат ще предстои, когато влезе закона и е добре колегите да са запознати.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Аз само изразих своите аргументи, от гледна точка на законодателния процес, защото знаете, че го познавам. Но нека чуем и колегите. Ние имаме много професионални аргументи, до мен е представител на един от най-големи винзаводи в България, може би най-големия износител – винпром Русе, г-жа Наталия Къснеделчева, тя може да допълни с чисто професионални аргументи нашата позиция. Няма да ви отегчавам повече, ако е необходимо, след като чуем колегите, ще взема отново думата. Благодаря.

КРАСИМИР КОЕВ: Искам да подчертая, че досега изказалите се – г-н Ботев, председател на Асоциацията на производителите и вносителите на спиртни напитки и г-н Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска казара са защитници на тезата закона да остане в този вид, да не се разделя. Г-н Радев, който е представител на Българска винарска гилдия е от групата на браншовите организации, които настояват този закон да бъде разделен. Заповядайте, г-н Радев.

РАДОСЛАВ РАДЕВ: Благодаря, г-н Коев, г-жо Танева, в случая представлявам Българската винена гилдия, която е една от нововъзникналите организации в лозаро-винарския бранш. Тъй като е нова, естествено тя е и по-малка, в момента представлява може би около 10 % от производството на вино в България.
За около 30 години България има два закона за виното, в момента тази работна група работи върху третия. Позицията, която сме застъпили по време на заседанията на работната група за изготвяне на нов закон за лозаро-винарския сектор е, че си заслужва да се вземе едно модерно законодателно решение, което да е в съответствие, както с европейското законодателство в този сектор, така и със законодателните решения, които съществуват във всички страни-членки винопроизводители на Европейския съюз. Логиката да бъде разделена правната уредба на тези две групи продукти се състои в това, че европейското законодателство урежда общата организация на селскостопански пазари с един регламент, който изчерпателно посочва за кои продукти тази обща организация се отнася и там продукт “спиртни напитки” не фигурира. На база на този регламент са приети още няколко регламента, които уреждат общата организация на пазарите в сектор “Вино”, които изключително детайлно уреждат правната уредба на лозарството и винарството. Нормите на тези регламенти се прилагат пряко в законодателството на страните-членки, а съответно националните законодателни органи решават една много малка част от въпросите, които Европейския съюз е оставил на националните парламенти да решат. Така че от гледна точка на правна рамка е очевидна волята на европейския законодател тези два продукта да бъдат разделени. Това може да се види и от начина, по който тези продукти се третират. Виното се третира като продукт от изключително значение за земеделския сектор в Европейския съюз. От тази гледна точка съществуват различни програми за подпомагане на преструктурирането и конверсията на лозята, съществуват и програми за модернизиране на самото винопроизводство, съществуват и програми за промоции на вино в трети страни, нещо което определено не съществува в сектор “спиртни напитки”. За сектор “спиртни напитки” в последните години, ако се проследи хронологически какви са законодателните решения ясно ще се види, че по всякакъв начин, както европейския законодател, така и националните законодателства се опитват да водят към ограничаване на консумацията на спиртни напитки, за сметка на промоцията на консумацията на вино, като елемент от здравословния начин на живот. Законът за виното и спиртните напитки е приет през 1999 г.,така че за 10 години нещата в самия винарски бранш доста са се развили, доста нови гроздопроизводители се появиха, появиха се нови малки и големи винопроизводители и определено беше назрял момента за тази дискусия. Както каза г-н Моллов, през всички тези години по повод различни промени в този закон, този въпрос до някаква степен е бил обсъждан, но тогавашните парламентарни комисии по земеделие са взимали друго решение. Мисля, че е дошло време България да приеме едно модерно законодателно решение. В тази връзка, според мен г-н Ботев нещо се обърка, защото аз в детайли познавам законодателството на европейските страни точно в този сектор, на тази тема е и дипломната ми работа. Във всички страни, в Италия, в Испания, при тях също са съществували закони за виното и спиртните напитки, които през годините са се превърнали в закони за лозата и виното. Приети са абсолютно отделни правни уредби. Мисля, че сега е шанса на българският законодател да вземе подобно решение. Благодаря.

КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря, г-н Радев. Г-н Филип Харманджиев, също е представител на Българска винарска гилдия, заповядайте.

ФИЛИП ХАРМАНДЖИЕВ: Благодаря, г-н Коев. Г-жо Танева, благодаря за възможността да ви помолим за вашата политическа воля по отношение третирането на виното и третирането на спиртните напитки. Тук не става въпрос за браншови спор, става въпрос за спор между производители, които са основно спиртни производители и производители, които са основно винени производители, затова дали да бъдем в една лодка. До този момент, чисто политически, винените производители бяхме използвани като живи житове за прокарване на ракиджийски или спиртаджийски тези. Основният дебат в сектора беше изместен по отношение на казани, по отношение на спиртни теми, което изцяло отне възможността да се чуе, грубо казано, винено-гроздова теза в пространството. Една от причините Българска винена гилдия да настоява за разделянето на закона на вино, и на спиртни напитки е, да се подчертаят различията на тези два продукта и съответно акцента, който държавата би имала по отношение на политиката спрямо виното за разлика от спиртните напитки. Само ще отбележа, че виното е доста по-здравословна, доста по-престижна и доста по-перспективна напитка по отношение на здравните разходи на държавите, по отношение на куп други причини. Тази тенденция за по-здравословен наричн на живот и по-малки здравни разходи диктува по-благоприятното третиране на виното от законодателствата и на Европейския съюз, и на другите държави, независимо дали са монополни, като Канада, където има различно данъчно третиране на виното, спрямо спиртните напитки и т.н За нас разделянето на закона е до голяма степен стратегически фактор в пътя на отделяне на темата за виното от темата за спиртните напитки и на пазара.
По отношение на това, което проф.Моллов каза за представителността на организациите, бих искал да се спра и на факта, че “Дамяница”, на която съм изпълнителен директор, също е член на Ннационалната лозаро-винарска камара чрез Регионална лозаро-винарска камара, но по никакъв начин не сме били питани, за да синхронизираме позиция на Националната лозаро-винарска камара по отношение на това, дали да се разделя или не закона. За мен позицията на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара е преди всичко доминирана от ракиджийските производители, които са основно от “Пещера”. И Националанта лозаро-винарска камара е организация, доминирана от спирните напитки, което е видно и от членската маса. Така например “Пещера” има 5 гласа от общо 70 гласа в Общото събрание на Националната лозаро-винарка камара; “Карнобат Сисиндъстриз” има 9 гласа. За сравнение ще ви кажа, че една регионална лозаро-винарска камара, в която членуват поне десетки местни гроздопроизводители участва с един глас в Общото събрание на Националата лозаро-виранска камара. Това е друг проблем, върху който законодателят трябва да акцентира, за да се избегне това очевидно неравнопоставено третиране на различните участници в камарата. Пак казвам, ние като регионална лозаро-винарска камара не сме питани за становище по отношение разделянето на закона.
Още нещо. Преди три години самия проф.Пламен Моллов в интервюта е защитавал тезата за разделяне на закона с прекрасни аргументи, които винаги съм споделял. Имаме дванадесет причини, които са маркетингови и политически, по отношение разделяне на закона. Бих си позволил да ви ги изпратя по имейла, за да не ви отнемам повече време. Ние, заедно с организацията на г-н Иамантиев сме хората, които ви губят времето и акцентират на този проблем, но той е исторически, и за мен проблемът е дали ще продължим да бъдем живите щитове на спиртните производители и за вбъдеще, или нещата ще отделят и темите ще се покриват в по-правилни групи структурирани интереси. Като илюстрация ще посоча, че от девет заседания на работната група, осем заседания бяха за спирт. Едно-единствено заседание беше на тема вино. Аз съм присъствал може би на 80 % от тези заседания и мога да кажа, че фокуса беше изцяло върху проблемите на колегите от спиртния сектор, което според мен не е добре. Още един аргумент. В момента за нас и за закона отговарят две министерства – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерство на земеделето и храните, което допълнително прави законодателната инициатива тромава и бюрократично усложнена. Ако се разделят двете теми, ще се олекоти и подобри работата по отношение на законодателството. Благодаря.

КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря, г-н Харманджиев. Г-н Иамантиев, представител на Асоциацията на свободните винари и Български винен борд. Заповядайте, г-н Ямантиев.

ЮЛИЯН ЯМАНТИЕВ: Добър ден на всички, на г-жа Танева, с която задочно се познаваме. Това се случи във връзка с една променена земеделска политика на фонд “Земеделие”, което се отрази благоприятно на областта Хасково и фирмите, които бяха премного задлъжняли и имаха проблем. Вие спасихте доста хора тогава, успяхте. Това беше едно съвещание на Управителния съвет на фонд “Земеделие”, където се прие предложението ни да се удължат сроковете на плащанията по инвестиционното кредитиране от фонд “Земеделие”. Много хора бяха спасени финансово.
Първо, искам да представя организацията – това е Национално сдружение “Български винен борд”. В него учредители са единадесет смели фирми, които в момента са петнадесет. За последната седмица, откакто поискахме този закон да се раздели, имаме четири нови члена. Това са предимно малки фирми, това са фирми, които носят духа и традицията. Те може да не “висят” по рафтовете, да не лепят бандероли, било истински или фалшиви, това е въпрос, който държавата решава, това са хора, които всеки ден работят, които нямат изпълинтелни директори. Много често те самите са си технолози. Аз съм строителен инженер, не съм винар. Правилно е може би да кажа, че не съм винар, а съм лицензиран складодържател. Думата “винар” може би тряба да изчезне от нашия речник. Всички много добре знаете защо. Това, което се случи с виното в последно време, е онова нещо, което промени обществените отношения и създаде възможност да търсим разделяне на закона. Всъщност законът отразява обществените отношения. Сега сме 2010 година, не сме 1999 година. Не знам от присъстващите, кой е присъствал на създаването на Националната лозаро-винарска камара, но аз съм един от учредителите й и никога не съм членувал в нея. Така че, ако си кажем истината, тя бе една мъртво създадена организация в нарушение на приетия Закон за виното и спиртните напитки, могат да го илюстрирам с текст. Но това няма значение. Някак си е работила. Какво е ставало в миналото – това е работа на прокуратура, съдебни дирения и т.н., но това не ни интересува, надявам се, и не е предмет на тази комисия. Искам да се извиня, ако ви отнемам времето.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Моля ви, аз вече обясних и никой не е казал, че ни губите времето. Опонирах г-н Моллов, че комисията в никакъв случай не е причината за забавяне на процедурата по актуализацията на закона, заради регламента, от който сте притиснати. Моля ви, спокойно изложете аргументите си.

ЮЛИЯН ЯМАНТИЕВ: Аз съм малко по-емоционален, не обичам да изнасям много факти, цифри, защото много често зад тях се крият тежки интереси. По-скоро бих говорил за виното, ако ми разрешите, защото разбирането какво е виното ще ви доведе, може би, до правилен извод как да се постъпи. От 1997 г. съм собственик на винарска изба, това е една малка изба в Ивайловград, която годишно произвежда, реализира, около един милион и двеста хиляди литра вино. По нашите счетоводни стандарти е малко предприятие, така че имате работа с един малък производител. Аз обаче произвеждам гроздето си, сам съм си насадил лозята, сам си правя виното, независимо, че държа по линията на закона енолог, защото е необходим, държа агроном, но най-вече ги ползвам, заради дипломите им. Аз сам продавам и виното си, т.е. изпълнявам цялата линия от изкопаването на първата копка на лозето до магазинната мрежа. Едва ли на тази маса има такъв човек. Ако имах възможност бих довел със себе си много такива хора. Това са хора, които членуват в т.нар. непредставителни, дори бих казал незаконни организации, защото ги няма в закона, и нас ни няма – вие можете да ни кажете “Излезте” и ние ще си отидем, няма проблем!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но има закон, който дава свободата и правото на сдружаване.

ЮЛИЯН ЯМАНТИЕВ: Вярвайте ми, ако не беше се случила тази драстична промяна в обществените отношения преди година-две, и ние не бяхме добили куража да се изправим пред властта с тези искания, сега нямаше да съм тук. Защото 10 години общо взето всичко бе “смачкано”. Чак сега ни се даде възможност да се проявим, да говорим, този дебат чак сега стига до най-малкия производител, а това са хората, които носят духа. Тук се говори за “сив” сектор. Кой е този “сив” сектор? Това са хората на село, това са 80 хил.производители на грозде. Какво искаме от тях? Не им се купува гроздето. Какво искаме? – да умрат от глад ли? Това ли иска тази т.нар. Лозаро-винарска камара? Не вярвам. Тук се защитават странни тези. Може би е хубаво да бързаме по-бавничко, да направим един читав закон, който да е много добре преценен, защото нещата са променени. Това го виждаме всеки ден. Аз не можех да говоря спокойно преди две години, гарантирам ви. Щях да бъда третиран по всякакъв начин. Днес обаче съм свободен.
Аз бих се спрял на четири аспекта на виното. Това са моите аргументи, те не са цифрови, те са съвсем различни, но вярвайте ми, ако никой не се съобрази с тях, рано или късно те ще се наложат сами, тъй като хората се движат, живеят и дишат. Първо, виното е един продукт, свързан с религията. Никога не бива да забравяме, какво е казала последната човешка жертва “Това е моята кръв!”. Да не забравяме, че все пак сме християнска държава, надявам се. Аз съм християнин. Второто нещо, във виното има много лечебна сила. Това доказват много изследвания, особено последните, на американски учени. То съдържа вещества, които са абсолютно необходими за човешкия организъм и са уникални. Няма как да ги кажем по телевизията, защото отзад тече репортажа как са се сбили младежите в Студентски град, заради алкохол. Алкохолът е само едно от четиристотин вещества във виното. Той ли е определящият? Аз само маркирам неща, върху които човек може да се замисли. Четвърто, като казвам религия, причастието, което взимаме го правим с вино, не случайно. Много е дълбока традицията на тази земя, върху която живеем, в производството на вино. Тракийското златно съкровище, едни прекрасни златни ритони, 6500 години назад! Могилите на проф.Китов, бог да го пости, човека отзад, шарапаните, всеки може да ги види, правенето на ритуално вино. Нима трябва да прекъснем тези корени? Нима трябва да кажем, че виното и спиртните напитки са едно и също? Къде е логиката на това съвместно съществуване в този закон? Или ние трябва непрекъснато да търпим негативизма на спиртните напитки? Справка – КАТ – 5400 тежки произшествия, триста и едно завършили със смърт след употреба на алкохол! Нито един случай не е след употреба на вино. От КАТ. Тези аргументи са ненужни. Всеки знае, как ви въздейства спиртната напитка, подчертавам – спиртната напитка, как ви въздейства виното. Във виното е истината. Ето там има бутилки, нарочно съм ги донесъл без да ги етикетирам. Опитайте виното и то ще ви каже неговата истина. Ние сме малко хора, да, регистрирахме се лятото. Ние работим, за разлика от тези,които си седят в кабинетите, ние сме събирали грозде, правили сме вино. И до ден днешен не ни е спрял процеса. Аз идвам от Ивайловград, пряко от ферментаторите. Сутринта съм дегустирал, сега съм при вас. Няма да си отида в хотела, пак там ще отида. Хората се страхуват и да ви кажат тези неща. Много се страхуват, защото този страх е натрупан в годините назад. Дай боже, да съм го преодолял и да имам друг манталитет, може би затова хората са ме избрали. Не ме е страх да говоря. Много нелицеприятни истини мога да кажа. За бранша, за това какво се случва в него. И защо ще гоним обикновените хора, които правят по два-три тона вино. Да, навсякъде по пътя ще видите наредени бутилки, в нарушение на този закон. Констатацията беше, че 80 % от закона не работи. И защо не работи този Закон за виното и спиртните напитки? А какво наложи пък приемането му като такъв? Далаверата, милионите, кое? Никой не е питал производителите в никое време дали е редно или не, това което даден член прави. За първи път получаваме тази гласност. И аз ще я използвам до край. Защото това ни е шанса да си кажем истините. Съжалявам, че г-н Гюзелев го няма, защото той призова за тази среща – тук, в тази зала да бъде сложено всичко на масата. Не е вярно, че няма напрежение. Напрежението е огромно. Аз бих попитал колко сертификата се раздадоха тази година? За кое грозде, за това което не се набра, или за товаы което замина за Гърция пък в нарушение на всякакви митнически правила! Този закон е нарушаван ежедневно и то поради това, че не се приема Закон за виното. Не е вярно, че Законът за виното и спиртните напитки в Европейския съюз е една наредба. Няма такова нещо. Това е манипулация. Масово в европейските държави има Закон за виното, те са го осъзнали, а ние които сме на тази земя, седим и чакаме да философстваме върху някакви цифри. И да слушаме камара, която е връзката между политици и бизнес, защото кога камарата е била управлявана от хора, правещи вино? Никога. Много добре знам от първата стъпка какво се случваше. Че имаше желание да бъде съдена камарата и то от регионалната, защото тя бе създадена в абсолютно нарушение на закона. По най-недемократичния начин бе създадена, с командно гласуване. Не работят нещата и затова сме тук. И ако тази година Господ прати градушки, Господ прати проблем върху лозята, и хората не набраха това, което трябваше, догодина септември пак ли ще се молим да дойдат градушките да оберат лозето? Защото тогава хората ще дойдат и ще ви попитат “А сега какво да правим с това грозде?”. Тази година те напълниха избите си, а ние ще ги гоним, ще ги санкционираме. Защо? Защото се е включил инстинкта за самосъхранение на един продукт, който е плод на ферментация. Това не сме го измислили ние. Но ние много добре сме измислили как да преварим ферментиралия продукт и да направим от него спиртна напитка. Според мен трябва, но не го приемайте като вмешателство, аз мога да си отида по всяко време, каквото приемете това ще е, но ви моля да помислите, да се обърнете към сърцето си най-вече, към хората, които са по районите. Г-н Гюзелев беше много точен “Аз съм от Бургас и там видях проблема”, между хората, защото политиката е за хората, не за корпорациите. Вие трябва, според мен, да си отговорите, или да си отговорим, или заедно да го направим – с кое ще вървим – с корпорациите, или с духа; с традицията или с правенето на пари, с кое? Не е ли по-редно да направим закон, с който да ловим за благото на фиска, това което отива в частните изби, имаме готовност да го направим, но няма да стане в Закон за виното и спиртните напитки. Може да стане в Закон за виното. Ние имаме силата, имаме знанията, може да се организираме и да направим читави неща. Но ви е ще решите. Аз не знам всъщност къде е проблемът на спиртните напитки, защото те ще получат едно страшно облекчение на собствените си проблеми. Аз специално никога не искам да заставам, като щит пред производства, които носят проблем. Ние носим здраве на хората. Ние оползотворяваме европейски пари. Камарата, която е – о”кей, законът, който е – о’кей – какво стана за десет години? – десет пъти намаля износа на България, на най-добрите пазари сме “съборени” отвсякъде, нямаме никаква представителност пред света и България е мръсно име. Това е имиджов продукт, да не забравяме, че това е лицето на един народ. В случая ние сме страшно облагодетелствани, традицията ни е огромна. Ако я загубим ще ни простят ли следващите поколения? Не знам. Въпросите пред вас са много. Съжалявам, че ги повдигнахме. Може би трябваше набързо да се поправи някак си стария закон. Но ако отидете на село ще ви кажат – когато една лоза се разболее от рак, има само един лек – изкореняване. Това е истината. И до дъно, и най-малкия корен трябва да излезе. Това не го знаят колегите, те правят спирт. А аз работя с вино. Г-жа Къснеделчева ще ме прощава, но тя е изпълнителен директор, тя е директор! А аз работя на полето. Елате и питайте хората ми, кой ги води срещу лозите. Това е, което мога да ви кажа. Радвам се, че дойде едно управление, което да чуе хората.

КРАСИМИР КОЕВ: Благодаря, г-н Иамантиев. Г-жа Къснеделчева иска да вземе отношение. Заповядайте.

НАТАЛИЯ КЪСНЕДЕЛЧЕВА: Добър ден на всички! Г-жо Танева, благодаря, че се съгласихте да ни приемете. Наистина инициативата беше наша, по-скоро проблем на работната група.
Казвам се Наталия Къснеделчева, управител съм на “Винпром-Русе” ООД. Тъй като г-н Ямантиев се обърна персонално към мен, искам да изнеса само няколко факта. Член съм на Управителния съвет на Националата лозаро-винарска камара и представлявам фирма, която няма собствени лозови масиви. Колкото и странно да ви звучи, но ние купуваме милиони килограми грозде и ги купуваме само и единствено от цяла България, изкупуваме тази продукция, за която г-н Иамантиев говори, че не се изкупува. Произвеждаме в един и същи завод ракия, вино и оцет, в съгласие. Нямаме непокрити държавни вземания. Осигуряваме работа и доходи, разбира се, на не много хора, на 135 човека, но не сме направили масово съкращение с нито един човек през последните години. Участвах в последните заседания на работната група и лично смятам, че успяхме да постигнем консенсус по голяма част от членовете на този закон, с изключение на това дали да бъде един закона или два, и каква да бъде представителността на браншовите организации. Това са всъщност двата въпроса, по които не можем да постигнем съгласие. Не смятам, че българското винопроизводство трябва да се разделя на производство от малки, големи или т.нар. корпорации. Може би защото аз самата винаги съм смятала, че в това винопроизводство, в този експорт, който правим и въобще в продажбата на вино и ракия в България и извън България има място за всички, и трябва да намерим общ език, трябва да намерим консенсуса. Наистина се извинявам от името на онази част от Националната лозаро-винарска камара, която смята, че не е редно да ви превръщаме точно вас в арбитър на спора ни и да очакваме точно от вас да го решите. Но не искаме и да бъдем делени по този признак, и по този начин. Ние смятаме, че след като тези производства са свързани те трябва да останат в един закон и след като голяма част от фирмите произвеждат тези продукти, които изредих, и съумяват да спазват всички правила за тяхното производство, и да работят в България, смятаме, че те трябва да останат и за вбъдеще в един закон. Разбира се, ние като работна група можем да ви представим един или два проекта, но в края на крайщата решението ще бъде на Народното събрание, на законодателния орган. Мисля, че тази дискусия, независимо от кого и как е предизвикана, е полезна. Но наистина не ми се иска тя да се превръща в обвинение, в обида на един вид производител от друг, било то собственик или не. Това дали аз съм изпълнителен директор или не, мисля, че не е предмет на тази дискусия. И аз като вас, г-н Иамантиев, съм 25 години в този бранш. Така че това е мнението на един обикновен производител и член на Лозаро-винарската камара. Искам да ви кажа още нещо. Част от проблемите, които бяха повдигнати от колегите имат основание, в смисъл, това което касае структуриране, представителност или правилата на работа на Лозаро-винарската камара. Но лично аз смятам, че това е предмет на нашия устав и на нашето общо събрание, ние сме предприели тази дискусия и промяна на Националната лозаро-винарска камара, която ще се извърши на 16 декември на нашето общо събрание. Това не предмет на закон или на законодателна дейност, това е нещо, което ние трябва да си решим вътрешно, да станем много по-отворена организация, много по-демократична и много по-регионално представена, т.е. членове на Управителния съвет задължитено да бъдат регионалните камари. Това е моето мнение. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на г-н Димитър Аврамов, заповядайте.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Багодаря, г-жо председател. Уважаеми колеги, уважаеми представители на браншовите организации, с голям интерес слушам становищата ви, а това, че се превръщаме в арбитър на проблема – след като става въпрос за законодателство и тук трябва да бъде решен въпроса, нормално е ние да сме арбитър и е добре да чуем аргументите и на двете страни, за да може да вземем правилно решение, в съответствие с нашите убеждения. В интерес на истината, аз лично не можах да чуя достатъчно аргументи защо трябва да се разделя закона на два закона. Какво пречи да бъде в един закон, а да се изчистят недостатъците?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разделянето на два закона е технически въпрос.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Ако имате някакви допълнителни аргумента защо да са два закона, а не в един закон обосновете се. Разбира се, трябва да се изчистят двата спорни момента, за които госпожата говори. Но аз не можах да чуя достатъчно аргументи защо да са два закона, а не един. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Михайлов, заповядайте.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Смятам, че целта на тази среща беше постигната – ние да бъдем запознати с пробема, който стои. Целта на тази среща не е ние да дадем някакъв отговор в момента, защото сме неподготвени, лично аз не съм в състояние да кажа – един закон или два закона. Доводите, които чух за виното, тъй като аз съм от винарски род, съм склонен да застана на страна на виното и то да се третира, като отделен продукт, да си има собствено законодателство – но това е на прима виста, не смятам, че съм достатъчно подготвен. Въпросът е друг. Вие като председател на комисията и ние като членове, бихме могли да се включим по-активно в тази дискусия, да се запознаем с аргументите и на двете страни, да присъстваме на едно-две заседания на тази работна група и товага вече да дадем нашите препоръки. Естествено, окончателинят варант ще бъде решение на министерството, те ще внесат закона в Народното събрание, но е ясно, че има пробем, който не трябва да се загърбва. Много неща трябва да се решет в сектор “вино”. Аз като човек, който консумира вино, не като производител, виждам, че има проблеми с виното, в смисъл – съблюдаване на качество, с пазарите, с всички тези неща има много проблеми, най-вече с хората, които произвеждат гроздето и трябва като законодател да дадем отговор, а не да бягаме от проблема. Преди да дойдете, ставаше въпрос за Закона за горите и казах точно това – че оттук нататък законодателството трябва така да бъде правено така, че да бъде трайно, а не да се връщаме постоянно да го поправяме. Българинът мисли обикновено за последствията. Необходимо е стратегически да се подхожда към проблемите. Смятам, че в момента е достатъчно, това което чухме. От нас трябва да излезе инициативата, вие като председател да поканите министъра на една среща да поговорим, както се казва съмсем приятелски, защото това е един много сериозен дебат. Виното наистина е едно от лицата на България, така както е туризма; имаме още едно-две неща, които може да промотираме сериозно в Европа и света, а виното е едно от тях. Наистина трябва да се върнем към корените си. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Михайлов. Има ли, колеги, желаещи за допълнители въпороси? Г-н Коев, вие искате ли да допълните нещо?

КРАСИМИР КОЕВ: Организирах срещата при министъра и тук, в Народното събрание, като се надявам, че колегите, независимо от коя браншова организация са, са доволни, че имаха възможността да изложат аргументите си, да си кажат болките. Г-н Аврамов каза, че не е чул достатъчно аргументи. Аз няма защо да излагам становище. Ние като държава регулираме процесите. Въпросът е бизнеса да изложи своите виждания. А що се отнася до контрола – ние ще го упражняваме. И по отношение на контрола трябва да отбележа, че имаме пълно единомислие с всички представители в работната група.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, г-н Иамантиев, съвсем кратък бъдете.

ЮЛИЯН ЯМАНТИЕВ: Ние говорим за винопроизводство. Има 78 хил. стопанства, регистрирани гроздопроизводители, техният интерес къде е?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, разбрах ви. Очевидно има много сериозен спор между вас, като браншови организации. Явно, че спорът е дали да бъде един закон или два, но тъй като не съм работила в този бранш, аз също в момента не мога да дам експертно становище. Трябва да се запозная с настоящата ситуация. Ако проблемът е Националната лозаро-винарска камара и нейното функциониране, в действащия закон може да отменим или да й отнемем някакви права, от които следва изкривяване на пазара и т.н., защото доклкото разбирам такъв спор върви. Няма да дам думата повече на никого. Аргументите, които чух бяха принципни, общи, но разбирам, че има проблем. Според мен, трябва да се запознаем много по-задълбочено с мотивите на вашите искания, с проблемите, които произтичат от сега действащия закон. Синхронизирането му с регламента е ясно, това е по-скоро технически проблем. Но очевидно е, че има някакъв изначален проблем в начин на функциониране на този закон и това е нещо, което трябва да отстраним. И когато отстраним тези проблеми отговорът ще дойде сам – дали законът да остане един или да се раздели. Благодарим ви за изразените позици, но смятам, че ще е необходима следваща среща. Също така ще бъде добре да ни изпратите директно мотивите си – сега действа някакъв закон, този проблем е от еди къде си, действа на пазара еди как си и т.н., защото никой от нас не работил преди в този бранш, за да има експретна компетенция. Както аз бих защитила това дали трябва да има Закон за зърното или не, без да ми трябва допълнително време да се запознавам с проблемите, които съществуват в сектора.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Добре ще бъде на вашия имей да се получат тези писмени становища.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, а аз ще запозная всички членове на комисията, от всички партии. И ДПС, и БСП са съгласни с това. Смятам, че ме разбрахте какви мотиви и становища са ни необходими. Иначе, г-н Ямантиев, вие говорите много добре, но мотивите, които изложихте сега няма да са достатъчни. От наша страна има желание за диалог, за решаване на проблема, който съсществува със сегашния закон. Казвам го най-доброжелателно. На база изложените становища сега на шест човека, ние няма как да вземем отношение, още повече, че никой от нас не е работил в този сектор.
Благодаря на всички за участието! Надявам се, че ще стигнем до правилно решение на проблема.

/Заседанието бе закрито в 17,30 часа/




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА


71 123 знака