1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28 внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.
2. Изслушване на информация от Министерство на земеделието и храните относно състоянието на шапа в област Бургас

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 58

На 04 май 2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28 внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.
2. Изслушване на информация от Министерство на земеделието и храните относно състоянието на шапа в област Бургас
3. Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Откривам днешното заседание на комисията, имаме кворум. Предварително обявеният дневен ред за днешното заседание е следния:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28 внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г.
2. Изслушване на информация от Министерство на земеделието и храните относно състоянието на шапа в област Бургас
3. Текущи.
Уважаеми колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма.Приемаме, че това е дневният ред, по който ще работим. Искам да обявя, че на днешното заседание присъстват двамата заместник-министри на земеделието и храните – г-жа Светлана Боянова, ресорен заместник-министър относно нашата точка първа и г-н Цветан Димитров, ресорен заместник-министър относно нашата точка втора от дневния ред. Присъстват още г-жа Галя Костадинова – директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в Министерство на земеделието и храните, г-жа Дора Ненова – директор на дирекция „Държавни помощи и регулации”, г-н Николай Маринов – главен директор на дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения”, г-н Стоил Дудулов – началник отдел в Министерство на земеделието и храните, г-жа Ани Кънчева – старши юрисконсулт на Министерство на земеделието и храните, г-н Пенчо Каменов – директор на дирекция в Българската агенция по безопасност на храните, г-н Цвятко Александров – главен експерт в Българската агенция по безопасност на храните. Също така съгласно предварително заявено участие на днешното заседание присъстват представители на неправителствени организации, енергийни и земеделски асоциации.
Уважаеми колеги, преминаваме към дневния ред. По точка първа - обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28 внесен от Министерски съвет на 16.04.2010 г. Преди да пристъпя по процедурата към съответните гласувания искам да отбележа, предвид закъснението, с което го разглеждаме на второ четене, че нашата идея беше двата законопроекта, със Закона за възобновяемите енергийни източници, който приключи миналата седмица, да бъдат с еднаква философия, с еднаква посока на регулиране на ВЕИ-тата. По този повод, тъй като имаше съгласуване между двете министерства в какъв вид ще бъдат приети окончателно законите, направихме и това забавяне. Миналата седмица бяхме готови да го приключим с второ четене, но предвид удълженото работно време на пленарното заседание на 20 април, го отложихме за тази седмица. Някои от предложените изменения, като предложения на комисията в работния доклад са в следствие на окончателните текстове на приетия Закон за възобновяемите енергийни източници.
Уважаеми колеги, раздаден ви е работния доклад, така че започваме работа по него.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи” – няма допълнителни предложения, комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона. Който е съгласен, моля да гласува.

„За” – 14 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
С 14 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” приемаме наименованието на закона.

По параграф 1 няма допълнителни предложения от народни представители. Полагам на гласуване така представената ви редакция на комисията. Понеже материалът ви е раздаден няма да изчитам текста. Други предложения? Няма. Който е „за”, моля да гласува.

„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 3 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 3 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 2 на законопроекта има постъпило предложение на н.п. Иван Иванов, на н.п. Любен Татарски и е предложена редакция на комисията. Допълнителни предложения има ли? Няма. Преминаваме към гласуване. Който е „за” подкрепа на предложението на н.п. Иван Иванов, моля да гласува.

„За” – 9 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 3 гласа
С 9 гласа „за”, нула „против” и 3 гласа „въздържал се” предложението се подкрепя

Който е „за” подкрепа на предложението на н.п. Любен Татарски, моля да гласува.
„За” – 9 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 9 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се подкрепя.

Моля да гласуваме редакцията на комисията за параграф 2.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 3 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 3 гласа „въздържал се” приемаме редакцията на комисията за параграф 2.

Предлагам да гласуваме предложението на комисията за параграф 3 в следствие на подкрепеното предложение на н.п. Любен Татарски. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 9 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 3 гласа
С 9 гласа „за”, нула „против” и 3 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 3 на вносител има постъпили предложения от н.п. Иван Иванов, н.п. Михаил Михайлов и има предложение за редакция на комисията. Колеги, някой иска ли думата? Щом няма желаещи, предлагам да преминем към гласуване.
Който е „за” приемане на предложението на н.п. Иван Иванов, моля да гласува.
„За” – 1 глас „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – 3 гласа
С 1 глас „за”, 10 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Моля да гласуваме предложението на н.п. Михаил Михайлов.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 2 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението се подкрепя от комисията.

Колеги, моля да гласуваме така предложената редакция на комисията за параграф 4. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 3 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 3 гласа „въздържал се” предложението на комисията за параграф 4 се приема.

По параграф 4 на вносител няма постъпили нови предложения, колеги, моля да гласуваме текста на параграф 4, който става параграф 5. Също така параграф 5 става параграф 6. Моля, гласувайте и двата параграфа.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 3 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 3 гласа „въздържал се” предложението се приема и съответно текстовете на вносителя стават параграф 5 и параграф 6.

По параграф 6 на вносител има предложение на н.п. Иван Иванов параграф 6 да отпадне. Има предложение и на комисията да не се подкрепя текста на вносителя и параграф 6 да бъде отхвърлен. Двете предложения са еднакви, така че предлагам да ги гласуваме ам блок. Който е „за” параграф 6 да отпадне, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 3 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 3 гласа „въздържал се” предложението се приема и параграф 6 е отхвърлен.

По параграф 7 на вносител има постъпило предложение на н.п. Венцислав Върбанов, има постъпило предложение на н.п. Иван Иванов, има постъпило предложение на н.п. Любен Татарски, постъпило предложение на н.п. Михаил Михайлов, има постъпило предложение на н.п. Петър Корумбашев и има постъпило предложение на н.п. Христина Янчева и н.п. Николай Мелемов. Има предложение и на комисията.
Уважаеми колеги, някой иска ли думата? Г-н Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа заместник-министри, колеги, моето предложение е да се даде възможност на инвеститорите да правят инвестиции върху земи, които не се използват за земеделски нужди. Редакцията дали ще остане точно така не знам, защото виждам, че в редакцията на комисията голяма част от тези ограничения са избегнати. Министерството не си е актуализирало информацията по отношение категориите земеделски земи. Не искам да губя времето на комисията, но има сметища, които 30 години се ползват като такива, а са терени, които се водят примерно трета категория и т.н. Затова ми се иска да заложим някаква възможност земите, които през последните 10 години не са използвани за земеделски нужди да могат да се използват за някакви инвестиции върху тях. Законът, който приехме за възобновяемите енергийни източници е доста рестриктивен и вече интереса няма да е толкова силен, както до сега, но все пак нека дадем една такава възможност. Това ще е една помощ и за кметовете, които ще могат да усвоят тези земи благодарение на някакви инвестиционни проекти.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Върбанов. Аз мисля, че в този смисъл е редакцията на ал.3 на комисията, приемайки философията на вашето предложение. Други изказвания? Г-жо Янчева, заповядайте.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Г-жо председател, оттеглям предложението, направено от мен и от колегата Мелемов.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жа Янчева и г-н Мелемов оттеглят направеното предложение.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Но бих искала да коментирам чл.23, основният член става ал.1, отпадат думите „за държавни и общински нужди с площ над 100 дка” и става „за всички останали с площ над 500 дка се гледат от Комисията за земята след решение на Министерски съвет”. Предвид целта на закона – опазване на земеделските земи с цел земеделско ползване, мисля, че е правилно предложението на комисията в ал.3, че изграждането на фотоволтаичните централи може да става само в неполивни земеделски земи от 5 до 10 категория или некатегоризируеми – това е една рестрикция, която действително е основателна. Но ал.1 на чл.23 дава възможност на всички останали, освен фотоволтаиците, да изграждат такива обекти, няма значение дали са ВЕИ-та или други промишлени обекти върху земя включително от 1 до 4 категория, и поливна, а в същото време се вдига и границата, до която не се иска решение на Министерски съвет, става 500 дка. Аз лично мисля, че тази граница е доста завишена и бих искала да дебатираме границата, от която нагоре да се иска решение на Министерски съвет. А трябва да се има предвид, че обектите, които са национални, първостепенни за общините, те пък съгласно ал.2 са напълно освободени от този ред. Значи в чл.23, ал.1 става въпрос само за физически или юридически лица, или за частни бенефициенти. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, друг иска ли думата? Г-н Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Имам един въпрос, защото разбрах изказването на колежката, но не разбрах – иска да редактираме това, което се предлага като редакция на комисията и да ограничим площите, за които да се иска решение на Министерски съвет?

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Точно така.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Представяте ли си какво ще стане в Министерски съвет? Там ще се получи пълно „запушване”, защото в един момент всички общини, които искат да правят нещо и всички частни проекти ще ги пратят в Министерски съвет. Моето лично мнение е, че не трябва да се товари Министерски съвет с такива функции.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Общините и държавните имоти изрично се изключват от тази процедура чрез ал.2. Тук става въпрос само за частните бенефициенти.

ВЕСЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Става въпрос за страшно големи инвестиции. В момента интересът не е толкова голям, след като се прие закона миналата седмица. Не може всеки да намери 50-60 или 100 милиона евро, за да ги инвестира в такъв обект. И друго нещо – не би следвало да товарим Министерски съвет с такава административна работа, защото от 100 до 500 разликата е много голяма. Ако изпратим всички от 100 дка да отидат в Министерски съвет, то там трябва да се създаде звено, което да се занимава само с такива преписки. Според мен двата закона си кореспондират и мисля, че 500 дка е напълно нормално, става въпрос за стратегически обекти, за които наистина трябва да има санкция на Министерски съвет. Това е моето мнение, разбира се.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Една реплика, ако позволите към г-н Върбанов. Съгласна съм, че това би породило доста трудности и забавяне в разглеждането на тези заявления, но в крайна сметка всичко това е вързано със Закона за възобновяемите енергийни източници. Но тук не става въпрос само за възобновяемите енергийни източници, а изобщо за преотреждане на земеделски земи за неземеделски нужди във всички останали случаи. В крайна сметка искам да обърна внимание, че в момента гледаме Закон за опазване на земеделските земи. А земеделските земи са главно за земеделски нужди и преотреждането им става само в изключителни случаи, когато няма друга такава възможност. Затова ви казвам, че действително съм притеснена от тази цифра – 500 дка. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще си позволя да взема думата за коментар. Нека ясно да разграничим, че досегашният режим, който е в сила и сега, до приемане на тези изменения, в Министерски съвет се разглеждат само преписките за промяна предназначението, когато е за общински и държавни нужди. С редакцията, която е предложена с този законопроект, за първи път, за площи не както е досега 100 дка, а 500 дка, ще се разглеждат преписки с това искане и на всяко трето лице молител, а това означава, че и административната работа ще се увеличи и според мен следва да има по-голямо ограничение, иначе изпадаме в хипотезата в Министерски съвет да има отдел, който ще поеме част от функциите на Министерство на земеделието. А по отношение на ал.2 мисля, че това е много резонно предложение, при условие, че национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост и общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията, е съвсем нормално за такива обекти да не се минава през Министерски съвет, като именно от този орган са решенията за инвестиране в тези обекти. Макар и на пръв поглед смяната на 100 с 500 дка да изглежда, като по-малко стриктно контролиране на защитата на земеделските земи за земеделско ползване, напротив, смятам, че това е още една стъпка, с която защитаваме интересите на земеделските земи. Колеги, други изказвания има ли? Да, г-н Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Г-жо председател, в началото мислех, че ми е ясно, но искам да попитам – кой вкара този текст за промяна от 100 на 500 дка, защото не виждам нито в първоначалния вариант, нито в предложенията такова нещо. Второ, мисля, че досегашният ред, който съм прилагал докато бях в изпълнителната власт е много ясен и стриктен и разбира се, че на Министерски съвет му е работа да се занимава, когато става въпрос за опазване на земеделските земи, точно за държавни и общински нужди и ми се вижда много спорна логиката – в един момент вдигаме прага, разширяваме обхвата, за да не товарим Министерски съвет, затова вдигаме прага. Извинявайте, но се получава сериозен луфт, в който ще попаднат изключително много случаи, които изтегляме от санкцията на Министерски съвет с тази привидно благородна идея. Според мен трябва да се запази стария ред, какъвто е, защото аргументацията, която излагате не издържа. Колко са случаите? Дайте да ги видим. Колко са тези частни случаи, които ще попаднат в този обсег, защото ние сега изместваме функциите от Министерски съвет към министерството.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това не е вярно.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Как да не е вярно. Тези до 500 дка къде отиват, по новия текст? Естествено, че отиват в министерството.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По новия текст, до 500 дка отиват и са в Министерство на земеделието и храните, както са били и досега. А в Министерски съвет отиват всички преписки, които са частни лица, само че над 500 дка, които досега бяха в Министерство на земеделието и храните.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Имате ли представа колко са обектите за общински и държавни нужди и са над 500 дка.! Няма такива! Единици са такива.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, единици са. Новата редакция е за всички , не само общински и държавни нужди.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Логиката ви не издържа. Защо функции на Министерския съвет ги сваляме и ги прехвърляме, за масовите случаи, в Министерство на земеделието?

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Но нали говорим, че става точно обратното!

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Ама вдигате прага.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За кое?

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: От 100 на 500 дка.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В момента този праг се вдига само за обектите за общински и държавни нужди, които са били над 100 дка един-два годишно, а разширяваме много по-големия обхват, който е от частни бенефициенти.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Колко са проектите за общински и държавни нужди? Няма такива проекти. Просто няма. Посочете ми един проект, който има 500 дка!

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, какво е вашето предложение?

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Да остане стария ред.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това какво означава? Да се запази “100 дка” и думите “за общински и държавни нужди” да останат, така ли? Това означава стария ред.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: В момента не мога да го цитирам като текст.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, разбрах ви. Вашето предложение означава да се запази сега действащата норамативна уредба на чл.23, който няма ал.1. Това означава, че няма как да го подложа на процедура, означава да гласувате “против” всички останали предложения, които променят досегашния ред. Колеги, други изказвания има ли? Ако няма преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Венцислав Върбанов. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 5 гласа
С 11 гласа „за”, нула „против” и 5 гласа „въздържал се” предложението се приема.

Подлагам на гласуване предложението на н.п. Иван Иванов. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 1 глас „Против” – 9 гласа „Въздържал се” – 3 гласа
С 1 глас „за”, 9 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Подглагам на гласуване предложението на н.п. Любен Татарски. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 10 гласа „Против” – 1 глас „Въздържал се” – 3 гласа
С 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 3 гласа „въздържал се” предложението се н.п. Татарски се подкрепя.

Колеги, подлагам на гласуване предложението на н.п. Михаил Михайлов. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 2 гласа „Против” – 8 гласа „Въздържал се” – 5 гласа
С 2 гласа „за”, 8 гласа „против” и 5 гласа „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Подлагам на гласуване предложението на н.п. Петър Корумбашев. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението на н.п. Корумбашев се приема.

Предложението на н.п. Янчева и Мелемов беше оттеглено в хода на заседанието. Колеги, предлагам да подложим на гласуване предложението на комисията за редакция на параграф 7, така както ви е раздадено в материалите. Да, г-н Върбанов, имате думата.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: А какво ще се слечи със земите от първо до четвърта категория, които не са ползвани през последните 10 години?

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мисля, че за тях трябва да важи общия режим. Г-н Дудулов или г-н Маринов да отговорят.

СТОИЛ ДУДУЛОВ: Уважаеми дами и господа, в момента има ред и той е действащ.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Знам, обаче не вървят нещата.

СТОИЛ ДУДУЛОВ: Вероятно това може да се уреди в Наредбата за категоризация на земеделските земи.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Сдружението на общините има неимоверни трудности при прокарването и реализирането на инвестиционни проекти.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Аз бих поела, като ангажимент, там където е необходимо в Наредбата, която урежда прекатегоризацията на земята, ако трябва реда да бъде променен, така че да нямат затруднения инвеститорите. Молбата ми е това предложение на Сдружението на общините да ни го дадете да се запознаем с него и да го обсъдим. Ще променим наредбата, така или иначе.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, гласуваме редакцията на комисията за параграф 7, така както е раздаден. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – 2 гласа „Въздържал се” – 2 гласа
С 12 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението за редакция на параграф 7 се приема.

По параграф 8 на вносител има постъпило предложение на н.п. Иван Иванов, има постъпило предложение на н.п. Михаил Михайлов, има постъпило предложение от н.п. Петър Корумбашев и предложение за редакция на комисията.
Колеги, някой иска ли думата по така направените предложения? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
По първото предложение на н.п. Иван Иванов, по процедура ще го подложа на два пъти като гласуване, предвид на това, че с оглед приетите досега текстове и редакции, и съгласуването между тях, част от предложенията са в унисон и съвместими с гласуването, а други не. Затова подлагам на гласуване първо предложението по т.1, букви “б” и “в”, които с оглед философията на закона и приетите текстове е възможно да бъдат подкрепени. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 3 гласа
С 10 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението в тази част се подкрепя.

Подлагам на гласуване останалите предложения по т.1, букви “а” и “г” и точки 2 и 3. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – нула „Против” – 11 гласа „Въздържал се” – 4 гласа
С нула гласа „за”, 11 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението в тази част не се подкрепя.

Подлагам на гласуване предложението на н.п. Михаил Михайлов. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 1 глас „Против” – няма „Въздържал се” – 14 гласа
С 1 глас „за”, нула „против” и 14 гласа „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Подлагам на гласуване предложението на н.п. Петър Корумбашев, който е в хипотезата на първото предложение, което гласувахме. Затова подлагам на гласуване предложението в частта му по т.2, буква “б”, което може да бъде подкрепено. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – 1 глас „Въздържал се” – 3 гласа
С 11 гласа „за”, 1 глас „против” и 3 гласа „въздържал се” предложението се приема в т.2, буква “б”.

Колеги, подлагам на гласуване останалата част от предложението на н.п. Петър Корумбашев, в частта точка 1, точка 2, буква “а” и точки 3 и 4. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – няма „Против” – няма „Въздържал се” – 15 гласа
С нула гласа „за”, нула „против” и 15 гласа „въздържал се” предложението не се подкрепя.

Колеги, подлагам на гласуване редакцията на комисията.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Може ли да кажа няколко думи, преди да подложите на гласуване цялата редакция. Виждаме, че се приема изменението. Акцентирам на сроковете - от три на шест. Каква е аргументацията, искам да попитам. Кой е онзи проект, който има общинско и държавно финансиране, като имате предвид, че двата основни възможни източника са европейските средства, най-общо казано или някакви заемни средства, а другите са национални, какъв е този срок, че шест години няма да може да започне проекта? Няма такъв случай, в който да е лимитиран такъв дълъг срок за одобрено финансиране и незапочнало. Европейският максимален срок е до три години, правилото n+3, а за тези които сключват от 2010 г. – n +2. Националното, дори многогодишно програмиране, да го наречем, също борави с доста по-къси срокове. Кому са нужни тези шест години? Какво става, когато след шест години нищо не е започнато? Това е изключително спорен текст, изключително в полза на някого. Извинявайте, но ние все пак сме Народно събрание, Парламент, Комисия по земеделие, която трябва да защитава държавните интереси. Искам обяснение!

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбрахме ви, г-н Михалевски. Давам думата на г-н Дудулов от името на вносителя да отговори на вашето питане.

СТОИЛ ДУДУЛОВ: Този срок е продиктуван от валидността, преди всичко на разрешението за строеж. А в рамките на ЗУТ то е в рамките на около 5 години. Ние не може да го направим по-малко от пет години и предвид преди издаването на това разрешение случаи и процедури смятаме, че шест години е нормален срок.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Тук ще ви опонирам. Дори презумпцията за загубата на т.нар. право на строеж, визира петгодишен срок, ако не е започнал. Първо, не е логично – след като е пет години, защо го правите шест? Приравнете го на пет. Няма значение, че е друга процедура. Второ , това тотално се разминава със сроковете на възможно финансиране. Какво като имате разрешение за строеж, а финансирането ви е изтекло? И какво? Ще блокирате тази земя и никой да не може да я ползва за нищо друго, за обществени или държавни нужди, защото той има правото да я държи така. Обяснението ви не ме удовлетворява. Смятам, че тук има някакъв друг интерес, който аз не мога да дефинирам, но според мен това не е обосновано. Още повече, че и вносителят е дал три години, а след това изведнъж се появява шест и това предложение не е от вносителите, а се прави от депутати.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, друг иска ли думата? Между другото, този срок го има и в предложенията на г-н Корумбашев. Колеги, щом няма други въпроси или предложения, минаваме към гласуване.
Моля, гласуваме приемането на текста на комисията за редакцията на параграф 8, така както е предложена в доклада. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – 2 гласа „Въздържал се” – 2 гласа
С 12 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се” предложението се подкрепя.

По параграф 9 няма новопостъпили предложения. Който е “за” приемането на параграф 9, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 10 няма постъпили предложения от народни представители. Моля да гласуваме предложението за редакция на комисията. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

Моля да гласуваме предложението за нови параграфи 11 и 12 на комисията, който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 11 на вносител има постъпило предложение на н.п. Любен Татарски, има постъпило предложение на н.п. Янчева и Мелемов, има предложение за редакция на комисията за параграф 11, който става параграф 13. Някой иска ли думата? Ако няма, подлагам на гласуване предложението на н.п. Любен Татарски. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се подкрепя по принцип.

Колеги, гласуваме предложението на Янчева и Мелемов. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се подкрепя.

Колеги, гласуваме предложението на комисията за редакция на параграф 11 на вносител, който става параграф 13. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 5 гласа
С 11 гласа „за”, нула „против” и 5 гласа „въздържал се” предложението се приема.

Има постъпило предложение на н.п. Любен Татарски за нов параграф 11а. Има предложение и редакция на комисията за нов параграф 14. Някой иска ли думата? Г-жо Янчева, заповядайте.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Благодаря, г-жо председател. Аз имам един въпрос и той е по отношение на чл.30, ал.1 където съгласно предложението на г-н Татарски и предложението на комисията се казва, че при промяна предназначението на земеделска земя, когато не е общински поземлен фонд се заплаща държавна такса. Този член 30, ако го вържем с ал.1 на чл.29, където тази промяна на предназначението на земеделски земи от общинския или държавни поземлен фонд, необходими за изграждане на обекти от техническа инфраструктура или на други обекти от лица, на които продажбата или учредяването на ограничени вещни права или сервитути върху държавни и общински имоти се извършва без търг или конкурс по силата на закон, може да се извърши за тяхна сметка след предварителното съгласие на министъра на земеделието и храните, съответно – на общинския съвет, без основа на подадено от тях заявление. Логиката е такава – лица, които имат право да придобият собственост върху такива земи и правят преотреждане на такива земи след предварителното съгласие, за общинска земя конкретно – те попадат ли в обсега на този член 30? При положение, че се прави промяна предназначението на общински поземлен фонд преди това лице да е станало собственик, като физическо или юридическо лице.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е специален случай на чл.29.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Да, чл.29, ал.1, физически и юридически лица по специален закон. Но никъде не е записано в чл.30, че хипотезата на чл.29, ал.1 е друга.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Хипотезите са различни.
Колеги, преминаваме към гласуване. Предлагам двете предложения да ги гласуваме ам блок. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 12 вносител има постъпило предложение от н.п. Михаил Михайлов. Колеги, който е “за” проемане на предложението на н.п. Михайлов, моля да гласува.
„За” – няма „Против” – 12 гласа „Въздържал се” – 4 гласа
С нула гласа „за”, 12 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за параграф 12, който става параграф 15. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 13 на вносител няма постъпили предложения, има предложение за редакция на комисията. Който е “за” приемане предложението за редакция на комисията за параграф 13, който става параграф 16, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 14 няма постъпили предложения. Който е “за” приемането му, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 15 на вносител няма постъпили предложения, има редакция на комисията. Който е съгласен с редакцията на комисията, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 3 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 3 гласа „въздържал се” приема се параграф 18.

По параграф 16 на вносител няма постъпили предложения. Моля да гласуваме редакцията на комисията за параграф 16, който става параграф 19. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 17 на вносител няма постъпили предложения, моля да гласуваме редакцията на комисията за параграф 17, който става параграф 20.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 18 на вносител има постъпило предложение на н.п. Иван Иванов и предложение за редакция на комисията.
Колеги, изказвания има ли? Няма. Подлагам на гласуване предложението на н.п. Иван Ивано. Който е “за” приемането му, моля да гласува.
„За” – няма „Против” – 12 гласа „Въздържал се” – 4 гласа
С нула гласа „за”, 12 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението не се приема.

Гласуваме предложението на комисията. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 19,20,21 на вносител няма постъпили предложения, няма предложения за редакция на комисията. Моля да гласуваме тези параграфи на вносител, които стават параграф 22,23 и 24.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 22 има предложение на н.п. Любен Татарски, има и предложение за редакция на комисията. Колеги, има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на н.п. Татарски.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се подкрепя.

Колеги, гласуваме предложението за редакция на комисията за праграф 22, който става параграф 25.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 23 на вносител няма ново предложение. Моля да гласуваме параграф 23 на вносител, който става параграф 26 и да гласуваме текста на вносителя за Преходни и заключителни разпоредби. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 24 на вносител има постъпило предложение на н.п. Иван Иванов, на н.п. Михаил Михайлов, на н.п. Петър Корумбашев, на народни представители Янчева и Мелемов и редакция на комисията. Ако няма изказвания, преминаваме към гласуване на предложенията.
Който е “за” приемане на предложението на н.п. Иван Иванов, моля да гласува.
„За” – няма „Против” – 12 гласа „Въздържал се” – 4 гласа
С нула гласа „за”, 12 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението не се приема.

Който е “за” приемане на предложението на н.п. Михаил Михайлов, моля да гласува.
„За” – няма „Против” – 12 гласа „Въздържал се” – 4 гласа
С нула гласа „за”, 12 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението не се приема.

Гласуваме предложението на н.п. Петър Корумбашев. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – няма „Против” – 12 гласа „Въздържал се” – 4 гласа
С нула гласа „за”, 12 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението не се приема.

Гласуваме предложението на Янчева и Мелемов за параграф 24. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

Колеги, гласуваме предложението на комисията за редакция на параграф 24 на вносител, който става параграф 27. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

Подлагам на гласуване предложение на комисията за създаване на параграф 28. Въпроси, предложения? Няма. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 25 на вносител има постъпило предложение на н.п. Любен Татарски, има и предложение за редакция на комисията. Колеги, въпроси и предложения има ли? Ако няма, преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението на н.п. Любен Татарски. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

Гласуваме предложението за редакция на комисията за параграф 25 на вносител, който става параграф 29. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 26 на вносител, тъй като законопроекта беше внесен по-отдавна, въпросният текст е с отпаднало значение, тъй като беше приет новия Закон за горите. Колеги, подлагам на гласуване параграф 26. Който е “за”, моля да гласува.
„За” – няма „Против” – 12 гласа „Въздържал се” – 3 гласа
С нула гласа „за”, 12 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” предложението не се приема и отхвърляме параграф 26.

По параграф 27 на вносител. Който е “за” приемане на текста на параграф 27 на вносител, който става параграф 30, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

По параграф 28 на вносител. По предложение на комисията, подлагам на гласуване отпадането на параграф 28. Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.

Уважаеми колеги, в този закон, момент, по процедурата, ние приехме параграф 28 на вносител да бъде отхвърлен. До тук остава – до параграф 30 и ви предлагам да приемем параграф 31, една техническа редакция по повод точно приетия Закон за горите, параграфа, който отхвърлихме. В Закона за лова и опазване на дивеча чл.9а, чл.9б, чл.9в, чл.9г да се отменят и точка 5 за една редакция в чл.96, ал.1 след думите „съставени от” се добавя „служителите в Изпълнителна агенция по горите и нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование” и се поставя запетая.”
Колеги, тъй като сме на второ четене и тук имаше параграф за този закон, който беше приет искаме тази редакция. Предлагам да я гласуваме. Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 4 гласа
С 12 гласа „за”, нула „против” и 4 гласа „въздържал се” предложението се приема.
Това е техническа корекция. Колеги, приема се и с това приключихме по точка 1 от дневния ред.
Преминаваме към точка 2 – изслушване на информация от Министерство на земеделието и храните, относно състоянието на шапа в област Бургас. Давам думата на зам.министър Цветан Димитров.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, г-жо председател. Уважаеми дами и господа, няма да ви представям данни, които вече са общоизвестни. Ще ви запозная с това, което се случи в последния месец, месец и половина. На 7 април е открито последното огнище на шап. Всички локализирани огнища до момента, които са единадесет на брой, са ликвидирани. Към момента Българската агенция по безопасност на храните е взела и изследвала над 40 хил.кръвни проби. В началото на м.април Българската аганеция по безопасност на храните представи пред Европейската комисия програма за контрол на шапа, както и при дивите възприемчиви животни. Съответно програмата беше представена пред държавите-членки на заседане на Постоянния комитет по хранителни вериги и здравеопазване на 2 май. Очакванията са, че между 31 май и 1 юни, когато се проведе поредното заседание тя ще бъде приета. Това е една програма, която е много важна, защото тя визира недопускането за бъдещ период на подобно заболяване през следващата една година. В края на м.март служители на Министерство на земеделието съвместно с областните управи на Бургас, Ямбол и Хасково, със съдействието на Гранична полиция и други органи, създадоха работна група, която обходи загражденията в съответните области, вследствие на което даде предложение, на база и икономически анализ, който показва, че изграждането на подобно оградно съоръжение ще струва по-малко от годишните обезщетения, ако не дай боже, продължат да се случват неблагополучия със заболяването. В последствие Министерски съвет на 20 април прие решение за изграждане на защитна мрежа по границата с Република Турция с дължина 181 кг. Средствата се осигуряват от Министерство на финансите.
Към днешна дата на собствениците, чийто животни са унищожени са изплатени 1 082 хил.лева. Предстои следващата седмица изплащането на обезщетенията за животните от последните три огнища в с.Близнак, с.Долно ябълково. С решение на Управителния съвет на ДФ “Земеделие” от 12 април започва предоставянето на безвъзмездна държавна помощ за компенсиране разходите за фураж на земеделските производители в засегнатите области. Към момента са изплатени 518 хил.лв. на земеделските производители. Преди Великденските празници с решение на Българската агенция по безопасност на храните бяха разработени мерки, които да позволят фермерите от засегнатата област, най-вече Бургаска, да реализират продукцията си, разбира се под ветеринарен контрол. За целта бяха определени две кланици, в Дебел, общ. Средец и с.Русокастро в общ.Камено, обл.Бургас. Ограничителната мярка е, че добитото месо трябва да се реализира само на територията на регион Бургас. По отношение на предоставяне на финансовите средства, тези които са за обезщетяване на собствениците на унищожени животни, те са със солидарната финансова подкрепа на Европейския съюз. Те са до 60 %, а останалата финансова помощ, касаеща компенсиране разходите за фураж на фермерите, чийто животни са в ограницителните зони е от ДФ “Земеделие”. Другата седмица предстои Министерство на земеделието и храните, съвметно с Агенцията по безопасност на храните да проведат в Европейската комисия техническа среща, която вече е уговорена, четвъртък и петък, по отношение на обезщетението на фермерите в Бургаска област първо и после във всички останали области за пропуснати ползи, поради невъзможност за реализация на продукцията на останалата територия на страната. Каквато и да бъде тази финансова помощ, тя е пак по схемата 60 % европейско финансиране и 40 % българско. Благодаря за вниманието!

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Димитров. Колеги, въпроси към зам.министър Димитров има ли? Г-н Гюзелев, заповядайте.

СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Уважаема г-жо председател, г-н заместник-министър, уважаеми колеги, на практика днес провеждаме отложеното заседание от 20 април, тази информация е широко известна. Аз съм убеден, че и колегата Пенко Атанасов ще говори в същата посока, но понеже трагедията за животновъдите в нашия регион излиза извън чисто финансовите загуби, които търпи региона, влизат в други понятия като демографски проблем, проблем за хората населяващи Странджа. Искам да отчета абсолютната мобилизация на всички структури и агенции към Министерство на земеделието. На практика, с мерките, които се приложиха, заразата бе спряна и не навлезе в съседните области. На практика Бургаска област стана филтъра за неразпространението, благодарение на ветеринари, областна дирекция. Искам да отдам заслуженото на всички служби. Не знам колко са участвали, но ако не беше тази адекватна реакция в такава мащабна операция, нещата се случваха в движение, предвид че дърводобива беше спрян малко късно, но умния човек се учи от грешките си, а не ги повтаря. Това, което се взе като решение за изграждане на ограда, а не кльон, за животните беше плод на много усилия от всички народните представители от Бургаска област, г-н Пенко Атанасов, защото се поставяше под въпрос ефективността на тази ограда. Искам да кажа и това, че се очертаха два проблема, които се коментират в Бургаска област. От подадените 220 заявления за подпомагане, не всички ще бъдат компенсирани, поради това, че не са регистрирани по Наредба 3, като земеделски производители. И второ, двата цеха, които бяха определени за заколване на животните не можаха да решат проблема. Трябва да се има предвид, че всички проблеми бяха изнесени на плещите на животновъдите от Бургаска област и това трябва да се знае, за да може оттук насетне да се предприемат мерки, които да отразят това обстоятелство и да се гледа с други очи на животновъдството в Странджа. На практика там се прави нетрадиционно животновъдство, каквото няма в Европа. Не са затворени ферми, при това голяма част от територията на Странджа попада в “Натура”, в Природен парк – Странджа, където възможностите за човешка дейност са сведени почти до нула и животновъдството е малкия клапан, който осигурява поминък на хората и създава работни места. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема г-жо председател, уважеми г-н заместник-министър, колеги, ще започна с това, че в Пленарна зала едно от изявленията на нашата група беше, че не се действа по закона и все още не знаем кой е вицепремиера, който отговаря в една такава ситуация за шапа и действията, които се предприемат. До момента нямаме тази информация. Г-н Гюзелев засегна някои от въпросите, които не са решени и продължават да не бъдат решавани. Например, въпросът с реализацията на агнетата, съвсем условно, но не само. Да не говорим за млякото, за животинската продукция, въобще, която се произвежда. Около 90 хил.агнета ще се произведат в Бургаска област, не знаем колко ще се консумират, но едва ли ще бъдат повече от 5 хил., съвсем груби са цифрите. Но какво става с останалите? Каква ни е политиката в това отношение, това не чухме от заместник-министър Цветан Димитров, който явно е ангажиран с проблема и много пъти вече е бил на територията на Бургаска област. Това е единият от въпросите, на които смятаме, че трябва да се отговори. Другият сериозен въпрос, че по неведоми за мен причини, беше теглена една линия между общините, т.е. каква част от тях ще влязат в рамките на подпомагането, а други няма да влязат. Давам конкретен пример – животновъдите в Созополска община и конкретно с.Крушевец няма да влязат в границите на територията за подпомагане, въпреки че и на тях, както на всички останали бяха затворени животните, продължават да търпят загуби. Проблемът с реализацията на продукцията за всички остава един и същ. Аршинът трябва да бъде еднакъв за всички – след като те са спазвали правилата на затворено отглеждане на животните, цяла зима и до момента продължават да хранят с фуражи и търпят загуби, би трябвало да бъдат включени в подпомагане, макар че тук става въпрос за “демини миз”, няма да отварям въпроса, това е само за дребните животновъди. Какво ще стане с по-едрите, те по какъв начин ще получат компенсация? За това нищо не се говори. Нещо, което продължава да ни притеснява – макар, че беше дадена възможност двете кланици в Дебел и Русокастро да заработят, се получи много странна ситуация. Ако начертаем тук една карта, примерно животни дошли от единия край на областта – те трябва да отидат непременно в Дебел, а в Дебел кланицата не работи, но там е лекаря, който дава предписанието, къде ще бъдат заколени животните, а това е само в Русокастро. Не е известно кога ще заработи кланицата в Дебел. Никой не дава обяснение по този въпрос. Съжалявам, че тази информация като че ли я няма в медиите, като че ли не се вълнуваме от това, а това са важни въпроси. Другият много голям въпрос – какво е виждането на правителството, на Министерство на земеделието за бъдещото развитие на животновъдството в Странджа. Много ще се радвам, ако сме успели да спрем шапа в Бургаска област, дай боже да е така! Вече минаха 21 дни, но до юни ще трябва да чакаме, а още цяла година ще бъдем под наблюдение. Но тези хора, които искат да развиват този бизнес в региона на Странджа какво да правят, какво им казваме ние, говоря управляващите, не ние, каква перспектива им очертават? Защото сега нещата стоят така – появи се шап, трепем животното, плащаме компенсация! Мисля, че това не е изход. Ще помоля, след като се изкажат и другите колеги, да дадем думата на г-н Люцканов, той е представител на животновъдите от този регион, да каже как вижда нещата, защото ги е усетил на гърба си. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други изказвания? Ако няма, да дадем думата на г-н Люцканов.

СПАС ПАНЧЕВ: Аз също имам въпроси, а не получихме отговор и на поставените до тук въпроси.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На края, г-н Панчев, ще получите отговори, ще ви дам и думата. Г-н Люцканов, заповядайте.

Г-Н ЛЮЦКАНОВ: Уважаеми народни преставители, благодаря за възможността да говоря пред вас. Представлявам група едри животновъди от района на Странджа, от района на шапа. Нашите стада са в т.нар. предпазни, надзорни зони, което е съвършено различно, от това, което се дискутираше в повечето случаи. На практика животните не могат да пасат, не могат да се пласират или колят агнета където и да е, т.е. те не могат да излизат от тези зони. Не може да излиза мляко от тези зони и когато не могат да сучат вече агнетата трябва да се хвърля, а кравите отдавна хвърлят млякото си, защото трябва да ги доят. Това е реалното положение. Информацията от гледна точка на статистиката е вярна, но по-важни са някои други въпроси, които искам да задам. В крайна сметка от какво точно възникна шапа? Кой е виновен, с действия или бездействия, за това, че има шап? И какво ще правим за в бъдеще, защото ние сме инвестирали значителни средства, за да открием животновъдни обекти и да отглеждаме там животни? Искаме да знаем какво ще е нашето бъдеще. Нашите животни са здрави, нашите обекти са законни, нашите животни не са пасли по горите и не са ходили в Турция, т.е. ние за нищо не сме виновни за шапа. Сега какво трябва да правим? Да носим загубите? Тези субсидии, които са за подпомагане, заради това, че животните не пасат, за нас не важат. Максимумът е 15 хил.лв., сметнете на 2 хил. животни – това са средства за една седмица за изхранването им. Останалите разходи кой ги плаща? Плащаме ги ние. Цялата продукция на едно овцевъдно стопанство е от продажба на агнета и се продава мляко. Тази година не сме продавали агнета, няма да продаваме мляко както гледам, т.е. трябав да отчетем нула доходи за една година, а в същото време разходите ни ще се завишат многократно. И за мен това не е болест шап, а регионално бедствие. И действията трябва да бъдат съвсем различни. Не обвинявам ветеринарната служба. Ветеринарната служба трябва да спре шапа, дай боже да го направи. Очевидно е, че закъсняха, очевидно е, че повечето от мерките дойдоха късно и не са достатъчни, но това вече е техен проблем. Важното е какво ще каже държавното ръководство при това положение. Бедствието е очевидно – 2500 животни са убити, многократно повече стоят без продуциране и не се знае до кога – не дай боже да има ново огнище на шап, защото това е добрия вариант, за първи път чувам, че до края на май нещата ще приключат, ще се вдигнат забраните, дано е така. Затова казвам, че е редно да мислим и за сега и за в бъдеще. Помните случая с “луда крава” в Англия. Една година в България не ядоха говеждо, защото чуха, че имало “луда крава” в Англия. Вие представяте ли си какво ги чака нашите агнета в следващите години – и в Българя, и в чужбина?, като кажат, че тези агнета произхождат от шапен регион. И още един последен въпрос – в крайна сметка ние си направихме съответни европейски наредби и т.н. и поставяме въпроса – защо в една такава ситуация се забранява предпазната ваксинация? Има я, вярно, животните, които се ваксинират подлежат на карантинен период, но не се убиват, както твърди г-н зам.министъра и защо в този момент, когато нашите животни така и така стоят затворени, не се разрешава да се ваксинира, с оглед да си гарантираме поне бъдещето? Вие представяте ли си какво ще стане, ако след 2-3 месеца отново възникне огнище на шап? Какво трябва да правим? Отново да чакаме? Какво ще правя през зимата с тези агнета, които тогава ще станат големи? Да строя кошари, да ги трепя аз и да ги заравям в земята? Нещата са много по-големи и аз се обръщам към вас. Това не е работа на ветеринарите, те са страна и си вършат работата. Това бедствие изисква отношение на други държавни органи, които да отчитат интересите, но и задълженията на всички. Например защо това с оградата не започна веднага, когато възникна шапа и се видя, биволите от Турция се прекарват в Резово, а се реши четири месеца по-късно и колко месеца ще се прави тази ограда. Чувам, че щяло да се прави държавна поръчка по въпроса. Значи да отпишем тази година оградата, т.е. колко животни още ще дойдат от Турция и ще се разхождат на лядо-на дясно – не е ясно. Нахвърлям много въпроси, но те трябва да бъдат решени от хората, от които това зависи. Можем да дискутираме много. А иначе ние сме единни, ние искаме да има животни в Странджа, искаме да няма шап в Странджа. Надявам се, че няма нито един, който да е на обратното мнение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Люцканов. Г-н Панчева, имате думата.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, г-жо председател. Г-н заместник-министър, колеги, аз ще започна с това, с което завърши г-н Люцканов. Доколкото си спомням беше обещано май месец да бъде изградена оградата. Вече минаха повече от пет месеца след първото появяване на болни животни, а всъщност нищо няма направено по този въпрос. Това основатено притеснява хората от региона. При услове, че в Турция има около 1000 огнища, безпрепятствено животни минават в България, застрашени са няколко региона и това може да се окаже бича за българското животновъдство за няколко години в този регион. Затова подкрепям колегата Пенко Атанасов – ние трябва да знаем и да сме наясно – има ли създадена комисия, кой я оглавява, какви мерки се взимат, има ли виновни лица за допуснатото състояние. Това са ми въпросите и моля да получим ясни и еднозначни отговори, тъй като където и да отидем в страната те се задават и към нас и трябва да можем да отговаряме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси има ли? Ако няма, г-н Димитров, заповядайте.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. Аз не мога да отговоря на всички въпроси, г-жо Танева, но тук с мен има експерти от Българската агенция за безопасност на храните. Но ще акцентирам на някои неща. По отношение на оградата – колеги, става въпрос за 181,5 км. Не знам кой ще е този герой, в тази пресечена местност, скалиста, дерета, обикалял съм и затова мога да твърдя, включително с г-н Гюзелев сме обикаляли граничните рейони, как някой може да си представи, че това изграждане на ограда може да се случи за един месец? Ако както казвате, г-н Панчев, има някой виновен, този виновен трябва да го търсим 2007 г, когато България стана външна граница на Европейския съюз. Тогава е трябвало да се мисли по това нещо, а ние сега работим в момент на криза. Така че периода, в който трябва да се изгради ограда, по решението на Министерски съвет е до края на м.октомври, тъй като вируса на шапа по време на летните месеци при високите температури е неустойчив, губи се и вероятността да възникне отново е през зимните месеци. Така че това е най-добрия период и с оглед на това, на спецификата на заболяването и вируса, дали ще бъде на 1 юли, 1 август или 1септември няма кой знае какво значение, това всеки животновъд ще ви го каже. Така че срокът поставен от Министерски съвет е 1 октомври.
По отношение на това, г-н Атанасов, кои общини попадат в зоната за подпомагане. Попаднали са общините, които със заповед на генералния директор са определени като 10-километрова зона около огнищата. Нито повече, нито по-малко. По отношение списъците на хората. Към днешна дата са подадени от 479 човека заявления за 1 210 хил. за обезщетения. Тези списъци са изготвени едновременно от ветеринарните лекари и с подписа на кмета на населеното място, включително с подписа на общината, говоря за община Малко Търново, община Средец и община Царево. Така че съмнение по отношение на хората и списъците не може да има. Това не са само наши служители. По-скоро кметовете на населените места изготвиха тези списъци. Дори Ветеринарната служба направи известен компромис, хора, които не са регистрирани, хора, чийто животни няма ушни марки – също попаднаха в списъците. Стремим се максимално всеки човек да получи обезщетение. Да, действително имаме проблем с хората, които не са регистрирани като земеделски производители. Именно заради това отиваме другата седмица на техническа среща, за да искаме друг вид подпомагане, а не по силата на Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно който задължително трябва да си регистриран, за да те подпомага държавата, за да може и останалите хора, които не са земеделски производители или не желаят да станат такива, тук ще отворя една скоба, знаете, че във всички общини открихме офиси, работещи включително и събота и неделя, за производители да отидат и да се регистрират. Това е факт. Но тези, които не желаят да се регистрират по Закона за подпомагане на земеделските производители нямаме право да ги подпомагаме. Затова отиваме на друг вид подпомагане, по другия регламент. А по ветеринарните въпроси ще помоля д-р Каменов да ви отговори, относно ваксинациите и т.н., и дали има шап в България изобщо.

ПЕНЧО КАМЕНОВ: Благодаря. Уважаема г-жо председател, уважаеми замесник-министри, уважаеми дами и господа народни представители, нека да започна с това какво представлява заболяването шап – остро заразно екзотично заболяване. Казвам – екзотично, защото то не се среща нормално в т.нар. бели държави. Екзотично, защото е много рядко. До 5 януари, последният случай на заболяването беше в с.Малко Шарково 1996 г. Заболяването не случайно е класифицирано като номер едно в листата на Международното бюро по епизоотии – Париж. Заболяване, което носи огромни икономически загуби, преки и непреки. България, като държава-членка от 1 януари 2007 г. с договора за присъединяване към Европейския съюз пое ангажимента да изпълнява европейското законодателство. За профилактика, надзор и борба със заболяването шап това е Директива 2005/83. Националната ветеринарномедицинска служба, респективно Българската агенция по безопасност на храните стриктно и точно прилага за борба със заболяването шап точно тази директива. Съгласно тази директива се ограничава движението на животни, затова и вашите животни във вашия овцекомплекс в Момина църква са затворени. Затова и на вашите съседи също са затворени животните. И това ще продължи до двукратно вземане през 21 дни кръвни проби и те излязат отрицателни. Тогава ще вдигнем мерките. Но коя е опасността? Опасността е, че заболяването влезе с диви животни. Надзорът, който до момента ние сме извършили при отстреляни и ненамерени диви животни, възприемчиви за заболяването шап на територията на нашата страна – всички проби са отрицателни. Но засега пробите са малко. Заболяването е особено опасно и за останалите държави -членки. Затова Европейската комисия още при първите данни, когато констатирахме заболяването при диви животни, с Решение 2011/44 наложи рестриктивни мерки за Бургаска област, която попада в Анекс 1 на решението и за останалите гранични шест области, както и имащи обща граница с Република Турция. Това са Кърджали, Хасково, Сливен, Ямбол, Шумен, Варна. Затова непреките загуби, които търпят стопаните е това, че те не могат да реализират за клане, и останалите животни възприемчиви към заболяването шап.
Малко история. Доказано е заболяването при отстреляни диви прасета. Именно с тях то влезе при популацията домашни животни. Но влезе на три пъти. Първият път беше в с.Кости, ако се върнем назад и сметнем инкубационния период на заболяването – някъде около 20 декември. Причината е, че нашата съседка Република Турция, европейската част на Турция, статут на свободна от шап страна с ваксинация. А България има статут, до поява на заболяването, страната свободна от шап без ваксинация. Европейската част на Турция се самозадоволява целогодишно с хранителни продукти добивани от селскостопанските животни отглеждани в тракийската част на Турция. Само за техния религиозен празник Курбан-байрям е необходимо допълнително да бъдат докарани животни в европейската част. Докладът, който беше изнесен на Генералната сесия на Международното бюро по епизоотии на основание на този доклад, Турция получи статута на територия свободна от шап с ваксинация, казва, че всички тези животни, които идват от азиатската част на Турция трябва да бъдат изследвани за шап и когато са отрицателни, тогава да дойдат. Но това е популация, която включва 140 хил.едри преживни и 110 хил.дребни преживни животни. Аз като специалист трудно мога да повярвам, че всички тези 250 хил. животни са били изследвани за шап и са били докарани в европейската част на Турция. Ако не знаете, аз поне съм в течение, как протича самия празник. След като напуснат джамията се събира семейството, заколва обредното животно, съответно части от тялото, които не са за човешка консумация се изхвърлят. Дали са изхвърлени на сметища покрай селото, дали са минали стада диви прасета и са се заразили, след това преминават на наша територия, тъй като дивеча не знае граница, и заразиха нашите животни. Казваме три вълни и това е доказано от референтната лаборатория на държавите-членки в Пърбрайт, Англия. Пробите, които ние изпращаме и техния генетичен анализ доказа, че вирусът, който е изолиран в България е най-близо до вируси, които са изолирани в Турция. Различават се трите вируса от Кости, Резово и вируса от община Средец. Първо, има разлика от четири нуклеотида в генетичното дърво на вируша на шапа от Кости и Резово, и затова казвам, че в Кости е влязъл с диви прасета, в Резово е влязъл най-вероятно с биволите, които са дошли от Турция в началото на януари, и съответно с двадесет нуклеотида с вируса, който влезе пак с дивец от Република Турция. Няма друг метод за борба, за да възстановим статута си на страна свободна от шап без ваксинация освен т.нар. “стенпинг хау” – убиване на всички болни и контактни животни и унищожаване на труповете. След това знаете, видели сте какво правим за дезинфекция, прегледите, екипите, които непрекъснато са там и вземане на проби през 7 дни. Това е един огромен ресурс на хора, техника и капацитет на лабораторията. Днес влязоха пробите от селищата, разположени в 3 и 10-километровата зона на последното огнище Долно ябълково. Влязоха 3 хил.проби, до момента сме изследвали 42 128 проби. От началото на грубо казано – войната. Статутът ще го възстановим по следния начин. След като провеждаме “Стенпинг хау” и три месеца правим надзор автоматично възстановяваме статута и съответно отпадат всички наложени рестрикции. Това е при домашните животни. Затова, че е констатирано забовяването при дивите животни, а това нещо поне в литературата през последните 50 години не съм видял да пише за констатирано заболяване при дивите животни. Затова съгласно европейските изисквания и директивата изготвихме тази програма. Тази програма включва един кордон, който е по цялата граница с Република Турция. Кордон, който ни задължава да извършваме клинични прегледи на домашните животни, периодично взимане на кръвни проби от тях и надзор над дивеча. Този кордон ще съществува една година и една година ние сме длъжни да изследваме това поголовие животни, които попадат в тези 106 населени места. Но това ще позволи освобождаване на останалите селища от областите, които попадат в решение 2013/44.
По отношение на повдигнатия въпрос за ваксинацията. Има възможност за ваксинация, но тази възможност се дава на базата на анализ, който се прави. Знаете, че към Българската агенция по безопасност на храните има създаден Център за анализ на риска. На базата на възложена задача на този център, неговото крайно заключение е, че на този етап не е необходимо България да извършва ваксинации. Ако ние направим ваксинация, загубите ще продължат да бъдат огромни, защото за да възстановим статута на страна свободна от шап без ваксинация значи след като унищожим последното ваксинирано животно, трябва да изследваме животните 6 месеца. И тогава вече ще стане депопулация на Странджа. Така че когато някой неспециалист започне да чете, мислите ли, че не сме мислили за ваксинация? Поставихме въпроса пред Комисията, те казаха категорично “Не”, защото вече загубите няма да бъдат само за България, а за целия Европейски съюз. Защото тогава третите държави, които търгуват с Европейския съюз ще кажат – не в Момина църква се ваксинира, не в България се ваксинира, а ще кажат – ваксинира се на територията на Европейския съюз. Имаше няколко момента ключително и мисия от експерти, които дойдоха и видяха какво правим. Това че се спекулира и се казва, че няма на територията на България шап, че не е бил доказан – ние сме длъжни за всеки един изолиран вирус, за всяка една проба, която сме изолирали на територията на България независимо в кое селище, да изпратим проба в референтната лаборатория на Европейския съюз, където в генетично отношение се доказва вируса до кой е най-близък и по този начин се търси връзката между различните огнища и от къде е дошло заболяването. Това са много прецизни техники, които в България ги нямаме и затова е въоръжена тази лаборатория. Това, което ние очакваме е на следващото заседание на Постоянния комитет ще бъде взето решение за одобрение на нашата програма, която се прави за първи път и се явява като пилотна програма, за в бъдеще ще я ползват и останалите държави-членки при необходимост, но тази програма визира най-вече, че вирусът е влязъл с популацията диви животни. Затова се създава този кордон, за да се опазят останалите области на България и останалите държави-членки. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имате ли въпроси? Г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Искам да се обърна към заместник-министъра. Г-н заместник-министър, много ви моля, да обърнете внимание на това, което казах за обезщетението на животните в Созополска община и не само – тези, които са принудени да гледат животните си в затворено положение, докато падне забраната. Хората не са виновни за това. Дъравата трябва да поеме ангажимент, категорично. Тук става въпрос за земеделски производители, които са с животни, регистрирани в системата. Разбирам, че в някои случаи сте направили компромиси и това е добре. Но има земеделски производители, които продължават да са в това положение, станало е някакво недоразумение, не случайно се обръщат и към колегите от региона. Другият голям въпрос е за големите производители, които са в региона. Трябва да имаме програма. Нямаме я. Трябва министерството да има отговор какво ще стане с тези хора. Много са неизвестните. Дай боже да не излязат повече проби, дай боже в рамките на една година да се оттървем от този мониторинг. Оградата да стане и да спре навлизането на животни. Но ако това не стане? Въпросите остават и трябва да им се намери отговор.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, благодаря. Г-н Димитров, заповядайте.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Вероятно визирате случаи, когато има пропуски. Да, прав сте. Включителон и вчера кмета на Царево ми изпрати списък с хора земеделски производители, но както казвате, примерно, кмета ги е пропуснал. Така че в движение коригираме списъците, включват се хората. Днес 40 човека са включени в списъците за подпомагане.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Там са влезли в списъка, в населеното място, подадени са. Но заради това, че е очертан с линия тези, които ще бъдат обезщетени и тези, които няма да бъдат обезщетени, там е въпроса. Задълбочете се във въпроса, това е факт. Тези хора просто се задушават.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Бъдете сигурни, че ще направим всичко необходимо хората да си получат обезщетенията.
По отношение на програмата. Не исках да занимавам народните представители с целия материал, който сме подготвили. Действително Странджа заслужава едно по-особено внимание, действително там има специфики в българското животновъдство не, а изобщо в живота на хората, които не могат да се сравняват нито с Пловдив, нито с Плевен, нито на никой друг регион. Пак ви казвам, за да не излизаме с половинчати мерки, действително ще има програма, която, не искам да празнодумствам, но тази програма от една страна е свързана с мерките, които бихме получили, като финансови помощи от Европейския съюз по силата на съществуващите регламенти; мерките, които бихме включили в някои отделни оси, мерки, които бихме включили като национално подпомагане по линия на ДФ”Земеделие”, просто това е един комплекс от мерки. Ако щете и оградата сложете вътре, това е една цялостна стратегия за развитие на този регион. Но не искам предварително, преди да имаме санкцията на комисията да говоря. Предполагам, че ще имаме възможност в рамките на Комисия по земеделие, в рамките на няколко месеца да ви докладваме какво се случва по този въпрос. Благодаря

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси? Г-н Люцканов, съвсем накратко, ако обичате.

Г-Н ЛЮЦКАНОВ: Отново се връщам на въпроса за ваксинацията. При предпазна ваксинация не трябва да се убиват животните и не сме задължени да го правим. Само минават определен карантинен период. Говоря за животните, които са точно в тези предпазни зони, защото ако утре моите животни се разболеят така както стоят затворени, какво трябва да правя? Да чакам да се разболеят, да трепя и да продължавам нататък! Нима това е единственото решение? Между другото в същата тази наредба на Европа пише, че те са сбъркали в Англия, която мисля, че е от белите държави, че не са ваксинирали достатъчно и не са обърнали внимание на ваксинацията. Европа поддържа банка от ваксини, за какво ги поддържа? Направете така – който иска да си ваксинира животните и да спазва европейската наредба. Аз не искам. Профилактичната е забранена.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Люцканов, моля ви, помолих да сте кратък, имаме още въпроси за разискване.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Извинете, г-жо председател, съвсем накратко да отговоря. Когато държавата решава да предприеме едно или друго действие, в крайна сметка се слагат на кантара евентуалните икономически щети за цялата държава и евентуалните икономически щети за определен земеделец или група земеделски в някой регион. В случай, ние поемайки финансовите и административни ангажименти да обезщетим настоящите загуби и бъдещите загуби на земеделците в един регион, не бихме искали да подлагаме цяла България на финансов, икономически и търговски риск с предприемането на подобно мероприятие. Това е отговора на вашия въпрос. Той не е ветеринарен, той е икономически.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси има ли? Ако няма, закривам заседанието на Комисията по земеделие и гори.


/Заседанието бе закрито в 17,30 часа/





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА




69 032 знака