Изслушване на информация от ДФ „Земеделие” относно усвоените средства по съответните мерки от Програма за развитие на селските райони към момента; отчет за директните плащания; отчет за договорирането и плащането по мерките от Програма за развитие на селските райони; план за работата на ДФ „Земеделие”, както и график на отварянето на мерките.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 59

На 25 май 2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от ДФ „Земеделие” относно усвоените средства по съответните мерки от Програма за развитие на селските райони към момента; отчет за директните плащания; отчет за договорирането и плащането по мерките от Програма за развитие на селските райони; план за работата на ДФ „Земеделие”, както и график на отварянето на мерките.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Откривам днешното заседание на комисията, имаме кворум. Има ли предложения за включване на други точки в дневния ред? Няма. Тогава ще работим по предварително обявения дневен ред, който има една точка, а именно - изслушване на информация от ДФ „Земеделие” относно усвоените средства по съответните мерки от Програма за развитие на селските райони, с което и новото ръководство на фонд „Земеделие” ще се представи пред Комисията по земеделие и гори.
В днешното заседание участие ще вземат г-жа Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, г-н Румен Порожанов – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, г-н Свилен Костов – зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, г-н Капитанов – зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” и г-н Свилен Колев – зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”.
Давам думата на г-н Порожанов. Заповядайте, г-н Порожанов.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря ви! Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да благодаря за поканата, която беше отправена до нас, за да представим първо, новия екип на фонд „Земеделие”, какво се случва във фонд „Земеделие”, как върви изпълнението на Програмата за развитие на селските райони, директните плащания, както и текущи въпроси, които са в широкия спектър на работата на фонд „Земеделие”. Г-жа Танева представи заместник-директорите, но аз бих искал да спомена и ресорите, за които те отговарят. Г-н Свилен Костов отговаря за програмата за плащания от Европейския гаранционен фонд, директните плащания, националните доплащания, всички плащания, които са свързани с животновъдството. Г-н Свилен Колев – в неговия ресор е Програмата за развитие на селските райони, информационните системи, както и една от най-счекотливите теми, от гледна точка на нейната основна функция – Разплащателна агенция. Г-н Иван Капитанов, който има нещастието да работи с остатъците и всички проблеми, които се струпаха по програма САПАРД, към него са и пазарните механизми, които се финансират от Европейски гаранционен фонд. Към него са и всички кредитни инструменти, които прилага фонда в краткосрочното и инвестиционното кредитиране и разбира се, държавните помощи. Всъщност ресорите на колегите ми обхващат всички финансови инструменти, които се прилагат от фонда. Разбира се, има много други структурни звена, които са съпътстващи – одиторски и т.н.
Позволили сме си да представим на вашето внимание една презентация, която не бих казал, че е кратка, но за нас е доста оптимална, така че да придобиете най-основна представа за това как върви изпълнението по директните плащания, националните доплащания, по-точно усвояване на средствата от Европейски гаранционен фонд и респективно по Програмата за развитие на селските райони. Изрично не сме записали пазарните механизми, тъй като щеше да стане много дълго, много сложно, там са много сектори, които се финансират, включително експортно кредитиране и т.н. Ако позволите, г-жо председател, ще започна с презентацията, която сме подготвили.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, заповядайте.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря! На първият слайд сме представили на вашето внимание годишното разпределение на таваните за разходите по Европейския фонд за гарантиране в земеделието. Това, което виждате са разходите, които ние може да усвояваме по директните плащания. Както знаете Схемата за единно плащане на площ се прилага от 2003 г., като тя замести европейското подпомагане в животновъдството, което дотогава беше на тон произведена продукция. От там нататък България, както и новите страни-членки прилагат системата СЕПП. Тук сме дали таваните , които усвояваме.
На следващият слайд са абсолютно всички мерки, подлежащи на подпомагане. Аз бих ги изброил на бързо със съвсем кратък коментар.
Схемата за единно плащане на площ е основната схема. По-нататък ще ви запозная с параметрите през последните години, както и през настоящата. Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя – това е т.нар. опция да добавяме в рамките на изоставането спрямо старите страни-членки единните плащания на площ, така че с национални средства да имаме възможност да достигаме до 90 на сто от нивата, с които се подпомагат земеделските производители в старите страни-членки. През последните две години и през настоящата, националните доплащания на хектар земя, по-точно то е на декар, е 10 лв. на един декар. Схемите за национални доплащания за тютюн, които са необвързани с производството. Това е една схема, която е нотифицирана. Ние ще я приложим още тази седмица. Това са плащанията, които ще бъдат извършени към тютюнопроизводителите за референтния период 2007-2009 г. за произведените от тях количества тютюн. Плащанията са общо в размер до 70 млн.лв. и ще бъдат платени на два транша. Регистрираните тютюнопроизводители като земеделски производители ще получат тези плащания в размер, зависещ от количествата, които са произвели, разбира се, преизчислени през общия таван на разходите. Възнамеряваме в рамките на тази седмица да изплатим първите 50 на сто, като искам да подчертая, че вече плащанията не са на килограм произведена продукция както беше премирането на тютюнопроизводителите, тъй като подобна държавна помощ не се прилага в Европейския съюз. В момента имаме тези национални доплащания, така че тези бивши, а и настоящи тютюнопроизводители да могат да се подпомагат в тяхната дейност независимо каква е тя и респективно, ако желаят да преструктурират своето производство. За Схемата за отглеждане на пресни ягоди и малини не мога да ви разкажа подробности, може би г-н Капитанов ще каже няколко думи, но тя не е от най-важните. Имаме мерки 211, 212, 213, както и агроекологичните плащания – това са за необлагодетелствани райони – по 211 и 212, респективно за „Натура” в 213 и агроекологичните. Както знаете изискванията в Наредбата за агроекологичните са доста рестриктивни. За съжаление ще видите, че точно тази мярка не върви много добре при нас, но бихме могли да я коментираме по-късно.
По отношение плащанията в животновъдството – те са много и най-различни, както национални доплащания, така и държавни помощи. Маркирани са тук, няма да ги изчитам подробно. Това, което е добре да се знае е, че основните национални доплащания - за говедата необвързани с производството, за кравите с бозаещи телета също необвързани с производството, респективно за овцете и козите-майки, това са плащания, които ги извършваме през м.декември. Ще ви покажем и данните за изминалия м.декември. Те са планирани и ще бъдат извършени в рамките на този м.декември на 2011 г.
На вашето внимание искам да представя и как е вървяла Схемата за единно плащане на площ. Както казах това е първият стълб на Общата селскостопанска политика, като при нас в първата година бяха регистрирани 79 071 кандидата. Нивата, които ние сме усвоявали, виждате, че сме започнали от 25 % през 2007 г., нараснали са до 40 % за 2011 г. Плащанията, които са за финансовата 2011 г. са 50 на сто от нивата, които са в старите страни-членки на Европейския съюз. Отново ви обръщам внимание, че с извършваните национални доплащания ние имаме право да се доближим до 90 на сто от нивата на Европейския съюз. Срокът за достигане тавана на нивата в Общността е 2016 г. Хубаво е, че съгласно графика нарастването на тези средства и съответно изчислението на ставката на хектар вече ще бъде с 10 % всяка година, а не с 5 %, както беше досега.
Предлагам на вашето внимание малко информация по отношение заявленията, които са подавани. През 2009 г. са подадени 86 999 заявления, платени са 86 891, респективно числата за броя на земеделските производители за 2010 г. е нараснал на 91 590, това са тези, които в момента плащаме. За ваша информация имаме неизплатени средства само на 300 земеделски производители. Финансовите нива са сериозни. През тази година, до момента сме платили 562 млн., съпоставени с 533 млн. за миналата година.
Казах ви с няколко думи какви са възможностите да подпомагаме с национални доплащания. Основното, което се прави е именно в рамките на доплащането на декар земеделска земя.
Предишните числа бяха по СЕПП, директните плащания, които се гарантират от Европейския гаранционен фонд, а това са вече националните доплащания, за които кандидатстват нашите земеделски производители. До момента са подадени 72 хил. заявления за 2010 г., изплатили сме 56 938, като миналата седмица, ако не греша изплатихме още 700, които не са включени тук. Респективно нивата на плащане са 247 млн., които до момента са усвоени. Числото е малко по-голямо с последните плащания, които извършихме в края на миналата година, т.е. около 250 млн.лева. За ваша информация – изрично е изискването, когато се извършват плащания по национални доплащания нашите бенефициенти да нямат публични задължения към държавата. Забавянето на плащанията към тези 14 хил.бенефициента в момента е именно заради това, че голяма част от тях имат задължения. В момента, в който урегулират взаимоотношенията си с НАП получаваме удостоверения за липса на задължения и веднага плащаме тези национални доплащания. В последните седмици „чистим” плащания към около 1000 бенефициента на седмица.
Това е таблично представяне на оторизираните заявления по схеми за национални доплащания на животновъдните кампании за 2009 г. Това са трите схеми. Първата е за доплащанията за говеда, необвързани с производството, другата е за овце и кози-майки, пак не обвързана с производството и доплащанията на овце и кози-майки – обвързани. Броят на заявленията го виждате в таблична форма, това е за 2009 г. Респективно сумите, които са изплатени – 44 млн. по първата схема, близо 10 млн. по втората и 5,7 млн. по третата схема. Това са данните за 2010 г. Респективно са разплатени 42 820 хил., 16 млн. по третата схема – обвързаните с производството овце-майки и кози-майки и другите са две схеми, които са като национални доплащания – те са схема за национални доплащания за крави с бозаещи телета обвързана с производството, за която сме изплатили на 2000 бенефициента към 2 600 хил.лв. и предстои за плащане другата, която е за клане на говеда, обвързани с производството.
Към Европейския гаранционен фонд има една част от средствата, които са лимитирани за страната, които се изплащат за кравето мляко и те са до 5 % от общия лимит, който ви показахме в предните слайдове. Именно в настоящата таблица ви показваме за 2010 г. какъв е ресурса, който ще бъде платен в животновъдството именно по схемите за поддържане производството на краве мляко в икономически уязвими и необлагодетелствани райони. Сумата, която е заявена и оторизирана е 20 350 хил.лв. за 2010 г.
С няколко думи сме разписали какви са изискванията към земеделските стопани, които са кандидати за директните плащания, по коя наредба подават своите заявки за регистрация и оторизация на плащанията. На вашето внимание сме предоставили брошури със схеми, които прилага фонд „Земеделие”. Не е нужно да изчитам всичко, разбира се, ако има въпроси ще отговорим и на тях.
Броят на заявленията и оторизираните суми по всички прилагани мерки от старта на директните плащания – тук сме направили една съпоставка как върви броя на заявленията и респективно сумите, които са по съответните кампании. Както виждате броят на заявленията нараства непрекъснато. Тук са не само по директните плащания на площ. Респективно оторизираните суми нарастват и са достигнали за 2010 г. 892 млн.лева. Тези числа, които виждате като финансови параметри показват, че в българското земеделие има добро финансиране. Разбира се, то може би е насочено малко по-приоритетно в зависимост от прилагането на европейските схеми за подпомагане повече в отраслите на директните плащания на площ, но както виждате и в животновъдството схемите, които са както за кравето мляко, така и на глава животно, обвързани или необвързани с производство, достигат до около 100 млн.лева.
Плавно преминаваме към Програмата за развитие на селските райони. До момента на вашето внимание представихме онова, което е свързано с усвояване на средствата от Европейски гаранционен фонд и допустимите национални доплащания към него. Представяме ви таваните за усвояване на средствата от Европейския фонд за развитие на селски райони по години, така както е контрактувано. Бих искал да ви дам една предварителна информация за това как стартира програмата и защо се появяват определени забавяния в усвояването. Както виждате реално Програмата за развитие на селските райони стартира, спокойно бих казал, с двугодишно закъснение. Първите мерки, които са отворени за прием на проекти са през април 2008 г., знаете приема започна от началото на 2007 г., това са две мерки по първа ос, респективно това продължава в рамките на м.септември. Разплащателната агенция получи акредитацията си в края на 2007 г. Успоредно с това се подготвят и одобряват нормативните документи за прилагането на договорените мерки. Реалното изпълнение на програмата, като усвояване, реално стартира през 2009 г. През 2007 г. виждате, че имаме нула усвояване като финансов ресурс, през 2008 г. финансовите средства, които са усвоени са 800 хил.лева или 400 хил.евро от Програмата за развитие на селските райони. Фактическото усвояване на ресурса започва в рамките на 2009 г., като усвояване на паричен ресурс. Двугодишното забавяне, не искам да споря дали са година и половина или две, но реалното набиране на проекти, тяхното разглеждане и одобряване, като процес, да, то е започнало малко по-рано, но реалното контрактуване и усвояване на средствата стартира през 2009 г. Повечето от вас помнят, че от Програмата за развитие на селските райони бяха прехвърлени към директните плащания около 125 млн.евро, които бяха в допълнение към директните плащания и националните доплащания. Именно тези 125 млн.евро със съответното национално съфинансиране стават около 170 млн. донякъде създават илюзията за по-добро усвояване в рамките на програмата през този период.
В първите колони е бюджета по програмата. Бюджетът, който ползваме от Европейския фонд за развитие на селските райони е 2,6 млрд.евро, със съфинансирането полагащо се по съответните мерки или около 20 на сто усреднено по различните мерки, 19,05 % ако не се лъжа, общия обем на програмата е 3,2 млрд.евро. До момента са контрактувани около 1 155 млн., респективно около 35 % от размера на договорения обем на програмата. Платените суми са в размер на 679 млн., в т.ч. от Европейския фонд 547 млн., но от тези 547 трябва да се отчете, че имаме и плащания, които са свързани с тези прехвърлени средства към директните плащания.
Това е една секторна диаграма за съотношението на това, което е платено 371 млн.евро, това е само по програмите, без прехвърлените към директните плащания и това, което е договорено в момента и е в процес на работа по проекти, което подлежи да бъде заявявано за плащане. Сумата е 383 млн.евро, горе-долу, половината от това, което е договорено по проекти е усвоено и платено, другата половина подлежи на заявяване за плащания.
По мерки – посочваме как върви усвояването. Мярка 112 – създаване на стопанства на млади фермери – това е мярка, към която интереса беше доста голям, не всички от кандидатите бяха одобрени. В момента от договорен ресурс 81 млн. са усвоени 40,7-40,8 млн. или около 50 на сто от мярката. Знаете, че самото прилагане на мярката е свързано с предоставяне на половината средства още в рамките на следдоговорния период. За останалото има изисквания, които в три или петгодишен период следва да бъдат усвоени при достигане на съответни показатели от съответните млади фермери.
„Модернизиране на земеделските стопанства” е една също доста актуална мярка, към която също има голям интерес. Не случайно е и предложението на Министерство на земеделието – да бъде анализирано усвояването по съответните мерки и да бъдат търсени допълнителни ресурси за тези две мерки.
За съжаление не върви добре усвояването във втора ос, където са плащанията за планинските райони, необлагодетелстваните райони – мярка 211 и 212. Няма особен интерес, за съжаление, към горските мерки, независимо от отворения прием. Това се вижда и в мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности” – кандидатстването и усвояването по отваряните прозорци е ограничено. В рамките на т.нар. трета ос, където имаме основно общински мерки за общинска инфраструктура, други общински активи като паркове, озеленяване, осветление и т.н., както и други мерки свързани с икономическото развитие на общините, интересът е доста по-голям. Виждате как върви усвояването по тях. Малко по-късно ще представя на вашето внимание нашата визия за изчистване на някои от „тапите”, които са свързани както с общински мерки, така и по други мерки. Имаше около 2000 заявления по различни мерки, различни проекти, по които имаше определено забавяне, някъде по-голямо, някъде по-малко. Първо трябваше да идентифицираме проблемите по всяка мярка, защо има забавяне – от гледна точка на оценители, от гледна точка на ограничен бюджет. При две или три от мерките, работейки в рамките на ограничен бюджет има съществени изисквания за ранкиране, по-точно класиране на проектите, които са заявени, респективно точното прилагане на критериите, които са в това ранкиране. В момента сме на етап на уточняване и приключване изискванията за ранкиране, но когато говоря за конкретните мерки ще засегна отново този въпрос.
Няколко неща, които са свързани с подобряване дейността на фонда. Едно от тях е децентрализацията на мярка 141 „Подпомагане на полупазарните стопанства в процес на преструктуриране”. Това е една мярка насочена към бърза подкрепа на бизнеса, до 7500 евро, заявленията ще ги децентрализираме, т.е. да се обработват в рамките на нашите регионални дирекции от гледна точка на оперативност. Разбира се, ще бъде изтеглена една извадка от гледна точка на сигурност на контролните механизми и процедури.
По отношение на мерки 321, 322 – има в сила Постановление на Министерски съвет, което дава възможност на бенефициентите по двете мерки да получават безлихвени заеми с цел изпълнение на проектите, одобрени за финансиране. С решение на Управителния съвет от последните дни разписахме точно механизма, по който да се извършва това нещо, като се предвижда фонд „Земеделие” в рамките на ресурса, който има по инвестиционните кредити да може да подпомага банките, разбира се, при определени условия и при определен лимит, така че да могат вървят тези проекти. Успоредно с това обаче, следва да се знае, че ФЛАГ, който има немалък ресурс и в момента има доста свободен ресурс, бих искал да кажа, че работи доста добре за осигуряване финансиране на общинските проекти, там където всичко е в рамките на правилата и няма забележки.
Малко информация по отношение капацитета, който е свързан с Програмата за развитие на селските райони. Два са основните отдела, които работят. Единият по договаряне, другия по оторизация на плащанията. Разбира се, входа на тези два отдела се намира в регионалните дирекции. Преструктурирахме работата в отдела по договаряне, за мен поне, той не беше в най-оптималния си вид, управляваше се от един началник на отдел със съответни главни експерти. В момента сме сепарирали дейността на 16 групи, като тези групи в зависимост от специализацията са насочени към конкретните мерки и смея да твърдя, а това ще го видите и в графика за приключване на мерките, нещата влизат в една обозримост и в един благоприятен и добър ритъм.
Кратка информация за запознаване със Седма нотификация – откъде се предвижда да бъдат прехвърлени средства. Там където се очаква да има по-малко усвояване и в кои от мерките. Това са 112 за младите фермери, където както ви казах има доста по-голям интерес от лимита, 121 – модернизиране на земеделските стопанства и основната общинска мярка, за основните услуги за населението и развитие на икономиката в селските райони, а това са именно проектите, които са свързани с инфраструктурата в селските райони – инфраструктура, улична инфраструктура и всякаква свързана с благоустройството на общините.
Обработката на приетите заявления. Това е един график, който бих казал, че за нас е много краен. Работим в тясно сътрудничество с колегите от Министерство на земеделието по отстраняване на „тесните” места при обработката на проектите, всички заявления, като казвам 2009 г. няма да ви лъжа, но тук има и от 2008 г. някой и друг проект. Давам пример, в 121 и в 123 за тези 14 бенефициенти се извършват проверки за фалшифициране на документи, за нещо друго. Проекти, при които има такива несъответствия, неточности, за да не ползвам друга терминология, просто са спрени до приключване на проверките и или ще бъдат отказани, или ако има нарушения ще се търси отговорност по друг ред от бенефициентите. В рамките на 2009 г. до края м.юли, но това са много крайни дати, всичко се чисти в момента, включително по 321 мярка в момента приключваме проектите, по 312 – по същия начин. И голямото струпване на проекти от приема за 2010 г. Тук сме с ясен график, той е максимумът и смятаме, че ще приключим с проектите доста по-рано. Трябва да се знае, че по 312 мярка сме в рамките на ограничен бюджет, 312 от гледна точка на тези 651 бенефициента – горе-долу пари ще има за около ¼ от тях. Да, в 322 върви обработката, но нямаме ограничен бюджет. Това са мерките, които в момента са в прием, в 2011 г. В прием са 141 мярка, той ще продължи до 10 юли, може би там бройката ще стигне 500 проекта, но те ще бъдат децентрализирани за разглеждане в териториалните дирекции.
С колегите от Министерство на земеделието, Управляващия орган сме съгласували и приемите, които ще се състоят през 2011 г., това което ще бъде отворено като прозорци и ще бъде разглеждано в рамките на настоящата година.
Уважаеми народни представители, нашият стремеж е да бъдем максимално отворени към всички бенефициенти. Бих искал да кажа, че направихме доста неща за подобряване на комуникацията, както с бенефициентите, така и с асоциациите, така и с всички органи на властта, включително Народното събрание. По отношение на директните плащания, където имаме 91 500 бенефициента. Много от тях пуснаха жалби, които ще бъдат разгледани в оперативен порядък в Министерство на земеделието. Ние също ще излъчим представители на фонд „Земеделие”, които да участват и да разгледат тези жалби от гледна точка на това, къде има земеделски площи, които са били заявени, но от гледна точка на допустимост те не са били допуснати за плащане в пълния си размер. Това, което направихме в пълна координация и комуникация с нашите териториални служби, и с колегите от областните земеделски служби – всеки земеделски производител да може да погледне в информационната система съответните парцели, така че да може да свери. Отделно на страницата на фонда сме качили за информация за всички 91 500 бенефициенти, по техния уникален регистрационен номер, по четири цифри от ЕГН или БУЛСТАТ да може да влезе, да погледне заявката му за 2010 г., която беше платена какво е оторизирано като плащане, ако е имало прихващания от гледна точка на издадени актове или други санкции, какво е санкционирано, каква сума е получил и респективно, всеки негов парцел независимо дали са 10 или 1000, да може да ги погледне един по един, извадени в тяхната териториална цялост, като физически блок заявен и с тяхната допустимост. Така че подавайки си жалбата в Министерство на земеделието, сверявайки си данните в областните земеделски служби, в нашите регионални служби, така и в справките, които сме отворили, да може да бъде заявен за разглеждане допълнително конкретния парцел, а не да се занимаваме с всичките му 1000 парцела. Така че това, което като комуникация е подобрено, макар че тя не може да бъде идеална, най-малкото от гледна точка на огромния брой бенефициенти, но това което коментирахме и с колегите от Министерство на земеделието, по най-бързия начин, може би до края на първата работна седмица на м.юни да бъдат приключени тези жалби по директните плащания, респективно те са свързани с националните доплащания, така че ние да можем там където има случаи на необходимост от доплащане да ги изчистим веднага след като ни подадат обработения слой след доплащанията. Така че по отношение на комуникацията се работи много плътно и с асоциациите, и с конкретните земеделски производители.
Това което направихме като комуникация и в Програмата за развитие на селските райони. Още в края на м.април на страницата на фонда по същите признаци всеки има възможността да влезе и да провери къде се намира в процес на обработка неговия проект. Ние заварихме тази информация само и единствено с коментара „Обработва се”. В момента са индивидуализирани 16-17 обособени етапа, като всеки може да погледне и да види как се движи неговия проект. Да, имаме забавяне в момента, особено където сме в ограничен бюджет и там където трябва да извършим ранкиране. Но като комуникация с бенефициентите нещата са на коренно различно ниво и успоредно с това, предполагам, че сте информирани, още в средата на м.април открихме приемни – във вторник за директните плащания, в сряда за Програмата за развитие на селските райони, в четвъртък – в приемните се обслужват нашите бенефициенти по пазарните мерки. Напливът е голям, бенефициентите са много, стараем се да бъде максимално коректни и да предоставяме съответната информация.
Благодаря за вниманието! Готови сме да отговорим на въпросите ви.

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Порожанов, за направената презентация! Уважаеми колеги, въпроси имате ли? Г-н Божинов, заповядайте.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря. Съвсем кратко изказване ще направя. Разбирам от тази презентация, че новият млад състав на ръководството на фонда пред нас демонстрира, че вече е навлязъл в проблематиката, че няма тайни, непознати места и са готови да работят. Това е хубаво. Една препоръка и едно предложение имам. Когато човек е на толкова висок отговорен пост и когато уважава аудиторията, пред която говори, никога не трябва да сравнява първата година, в която се стартира една мярка, първите месеци от следващата година и времето, когато се навлиза по същество, бенефициентите кандидатстват. Аз го оприличавам с първенството по футбол – в първия кръг всички отбори са с нула точки, втория-третия кръг имат по няколко точки, в края на първото полугодие си имат вече актив. А на финала един е със седемдесет точки, друг е изпаднал от групата. Никога не трябва да се казва „2007 г. е нула или 800 хил.”. Понятно е! следващата година и така. Разбирате ме за какво говоря. Трябва да се сравняваме със 100 %, които трябва да усвоим. Иначе пред публиката, ако ще доказваме коя партия е по-добра, винаги може да казваме, че ония са били на 1-2, а ние вече сме на 12 %. Друго нещо, по същество. Гледам две-три мерки, 214,223, 226. Като казвам номерата на мерките вие ще видите за какво става въпрос. Може ли да кажем категорично, че и трите са обществено полезни? Да. Може ли да кажем, че са обществено необходими? Да. А са усвоени в едната 1,8 %, в другата 0,6 %, в третата 0,58 %. Правен ли е анализ защо е така? И преди да решим да прехвърляме средства от тези, които не са атрактивни, не се усвояват със задоволително темпо спрямо другите, които представляват много голям интерес и има хиляди кандидати, според мен трябва да се види защо. И ако има възможност да се създадат по-благоприятни условия, защото горите, земите с нестопанска цел – ами това е бъдеще, това е стратегия, това е въздух, това е вода. Дали не е добре оня, който се заеме с тази недостатъчно популярна мярка, но създава обществено благо и не печели кой знае колко, когато отиде на търг за дървесина да има някаква преднина. Аз така си го представям и ви питам дали сте мислили в тази насока, и дали сте готови да развиете правилата, преди да кажем „Няма интерес, тия пари ще ги изпратим за трактори”, ами всеки иска да има трактор и с европейски пари да го вкара в двора си. А не всички са готови във високите наклони, в ерозиралите земи да отидат да садят гора, която след 50 години ще даде дивидент. Така че тук е въпрос на политика, тук е въпрос за управление на ресурса и в интерес на тоя, който се заема с тая работа, и в интерес на обществото. Така като ги гледам тези три мерки и ми е мъчно – 0,6 и 0,5 – не може да е така!

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Божинов. Първо г-н Емил Димитров поиска време за реплика на вашето изказване, след което заместник-министър Боянова ще отговори на поставените от вас въпроси.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, г-н Божинов, докато слушах г-н Порожанов не чух да се говори за политика, не чух да се говори кое управление колко е усвоило и платило. А иначе сте прав, когато някой има 70 точки, когато някой има нула точки – разбира се, че публиката ще аплодира този, който има 70 точки. За горите сте абсолютно прав и ще помоля г-н Боянова да каже какво е направено. Благодаря.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Благодаря ви! Добър ден и от мен. Тъй като Седма нотификация е в моите ръце и отговарям за нея – това, което представихме като прехвърляния са само предложения и те не са базирани на това, че едната мярка е по-атрактивна от другата, напротив. Направено е на базата на много сериозен анализ. Първо, за да направим прехвърлянията сме изследвали ситуацията защо не кандидатстват или ако кандидатстват какво ги спъва. По-конкретно. Мярка 214 сред хората се води като по-сложна мярка. Но всъщност не е толкова сложна мярка и аз идентифицирах проблема с информираността на хората. Когато на някой ясно обясниш какво следва, за да получи „х” пари и изпълни изискванията, смятам че тогава няма да има проблем. Затова тази година много сериозно наблегнахме на информационната кампания, в която се разясняваше на земеделските стопани 214 мярка, а също така 121 мярка, в частта й гарантирани бюджети – това са най-уязвимите животновъдни ферми, втора и трета кравеферми, както и такива, които се занимават с отглеждане на кокошки-носачки и свине, които трябва да спазват изискванията за хуманно отношение към двата вида животни. По 214 мярка друг проблем, който срещнахме е това, че хората не могат да запазят петгодишен договор под наем или под аренда, т.е. проблема идва от поземлените отношения и в тази връзка ние предприехме промяна – да не се изисква петгодишен договор, а възможност за едногодишен, но всяка година да се подновява. Други проблеми, с които се сблъскахме са по-скоро дребни неща, като това, че животновъди забравят да се подписват на всяка страница, естествено трябва да обясняваме, че се подписват на всяка страница – направихме го. Бъркаха агроекологичните кодове. За улеснение и да не се чудят кой код да попълнят, има едно изскачащо меню в системата ИСАК – като натиснеш, че ще гледаш овошки – излиза кода за овошки, биологично производство на овошки; ако ще правиш малини, къпини и т.н.
Процентът на усвояване би могъл да се повдигне и по друг, косвен начин. Това сме направили в Шестото изменение на Програмата, с което съм ви запознавала. Там предлагаме на комисията да увеличи нивата на агроекологичните плащания по 214, също и по 211 и 212 мярка. По 214 не може да искаме от комисията „Увеличете плащанията!”. Много ясно, че всичко това трябва да е аргументирано с това какви разходи правят земеделските производители, които се занимават с биологично производство, как се е променила конюнктурата, пазара и т.н. Това е което правим по 214 мярка.
По горските мерки. Да, не кандидатстват, видима причина не установихме, генерална, невъзможна за преодоляване. Преди да посегнем към тези пари и да ги прехвърлим на други места установихме, че според нас, кандидатствайки по 321 и 322, т.е. общините виждат директния ефект от тези мерки и не кандидатстваха по горските мерки. В Междинна оценка не така директно, но това го имаше като заключение. Имаме проблеми с частните собственици на гори, които трудно биха кандидатствали, да не кажа, че и трудно се идентифицират. Но със сигурност средствата, които взимаме от тези две мерки, които не действат в момента, не са в такъв размер, че да не могат да задоволят потенциала на общините, кандидатстващи по горските мерки. Това е разчетено, направен е анализ на бъдещите кандидати по горските мерки и не случайно сме отворили приема целогодишно. Тук, както и при всички останали имаше проблеми с обществените поръчки, нещо което забавя нещата и може би това също ги обезкуражава да кандидатстват. Искам да подчертая, че това не е просто прехвърляне на средства заради атрактивността на една или друга мярка, а е на база на действителен анализ подкрепен с констатациите на външните оценители от Междинната оценка.
И едно допълнение относно Седма нотификация. Първо, комисията даде ясен знак, че първо ще приключи с Шеста нотификация. Там където наблягаме на ос две и всички тези мерки, за които ви казах, че сме предприели и сме предложили на комисията за одобрение. Да не забравяме, че там е една от най-важните нови мерки – „Натура”, която смятам, че е голям плюс за земеделските производители и силно се надявам те да се възползват от тази нова мярка, тъй като тя също е лесна за прилагане и прилича на директните плащания на площ, където има добро усвояване. Докато не приключи Шеста нотификация, комисията няма да разглежда Седма по същество, единствено по допустимост. Информирам ви, че в края на м.април нотификацията беше предложена на комисията, изпратена официално чрез Европейската система и очакванията ни са, формално погледнато срока по регламент е 6 месеца, но тъй като по-голяма част от прехвърлянията са подкрепени от Междинната оценка, която комисията вече познава, очаквам че веднага след приемане на Шеста нотификация много по-бързо от 6 месеца ще бъде одобрена и Седма нотификация.
По отношение на графика, който представиха колегите от фонда. Тъй като ние съзнаваме необходимостта от инвестиции в животновъдните ферми втора и трета категория, няма да ги забравим, само защото до края на годината остава малко време. Факт е, че положихме достатъчно усилия за информираност. Дори и в момента продължава кампанията на общинско ниво специално за животновъдите, специално за кравефермите, колегите от дирекция „Животновъдство” обясняват изискванията, които трябва да се постигнат до края на годината, дадохме държавна помощ, дадохме инвестиционен кредит, който да могат да теглят на ниска лихва от фонда, но идеята ни е този прием, който изтече, от март до април, да има поне още два приема, така че тези, които си подадат заявленията да не бъдат затворени, тъй като са показали ангажираност към това, което трябва да постигнат, като изисквания на Общността.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте, г-н Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По първата част от репликата на колегата. Думата „политика” не е мръсна дума. Това, че и заместник-министъра и шефа на фонда не я употребиха не значи, че през цялото време когато говореха те не излагаха политиката на правителството и управляващата партия в този сектор. Тези редове, тази матрица, числата вътре са политика, така че „политика” не е мръсна дума. Второ, на мен ми хареса това, което казаха – тук има мисъл, има анализ, стремеж да се видят реалностите и да се променят според това, което е необходимо. Искам да кажа две думи за нитратната директива. Днес никой не се вглежда в нея и почти не прави нищо. Ще дойде време, когато тя ще определи кой ще живее в този сектор и кой няма да живее. И тогава ще потърсят пари шоково. И вие трябва да мислите сега, когато тези бенефициенти всичко друго ги интересува, но не това, откъде ще им прехвърлим необходимите средства. И може би тези неусвоени от агроекологичния ред на тази матрица, нямам представа какви са точно правилата, казвате, че не може, но от някъде ще трябва да може. Защото ако не ги осигурим, когато ги потърсят ще бъде фатално. Това също е политика, нищо че става дума за азот, свързан, несвързан, а онова е химия. Това исках да кажа.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Божинов. Г-жо Боянова, имате думата.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Ще бъда съвсем кратка. Нитратната директива и в момента е в гарантиран бюджет, т.е. има пари. В последният прием също имаше подадени проекти. Тук е много важно посланието към земеделските производители и това правим, обяснявайки гарантираните бюджети. Аз се ограничих до животновъдните, защото проблемите там са най-актуални. Но и по нитратна се обяснява следното – имаш два вида уязвими зони – нитратни и други, които не са толкова чувствителни. В едните имаш един вид инвестиции, в другите – друг вид инвестиции. В гарантирания бюджет има сигурни пари и за двата вида, и за задължителни и за незадължителни изискванията. Така че всички, които могат да кандидатстват за съхранение на оборски тор като задължително изискване, имат тази опция и в момента и следващия прием, казах че искаме да има поне още два приема, да го направим. Няма проблем с кандидатстването, документацията. В края на миналата година абсолютно всички проекти по нитратна директива бяха одобрени, заради по-високия процент на субсидията, т.е. интерес от земеделските производители има, несправяне с документите не се наблюдава, така че продължаваме в същото темпо. А за извънзадължителните стандарти прием ще има пак в гарантиран бюджет и те са до 2013 г., като опция, така че и там нещата не спират.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Боянова. Уважаеми колеги, други въпроси има ли? Заповядайте, г-н Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, аз се запознах с материала, който ни беше раздаден. Г-н Божинов каза, че остава впечатлението, че наистина искате да се задвижат нещата във фонда, за което ви поздравяваме, защото това е абсолютно необходимо за всички. Мисля, че децентрализацията, която правите по някои от мерките е разумна и е добре да продължите в тази посока, за да се увеличи скоростта, с която се усвояват средствата, но мисля, че и без моите съвети се досещате за това.
Няколко бележки по презентацията. Когато става въпрос за изискванията към земеделските стопани, в мярката, която се отнася за схемите за глава животно е написано, че животните следва да се регистрират в системата за идентификация на животните и регистрацията на животновъдните обекти. Абсолютно вярно, така трябва да бъде, това са правилата. Въпросът е, че в системата има големи пропуски и въпреки уверенията, че тя работи, пропуските продължават да съществуват и с това се сблъскват ежедневно земеделските стопани. Може би ще кажете, че това не е ваш прерогатив, но тук е заместник-министър Боянова, която е представител все пак на министерството. Този въпрос трябва да бъде решен окончателно. Всички промени, които се случват в една животновъдна ферма, движението на животните трябва да се отразяват веднага, за да не бъдат наказвани земеделските производители. Вероятно при вас вече има много жалби в тази посока. Земеделските производители са регистрирали промените във фермите си, спазили са условията, но заради това, че системата не е работила, те даже са наказани. Обръщам внимание на този въпрос, защото той е изключително важен за нашите животновъди, които страдат от това.
По въпроса за инвестиционните мерки. Аз бих обърнал внимание на мярка 111. Там усвояването е 0,03 %. Опасявам се, че няма да се вдигне този процент или ако се вдигне няма да е съществено. Бих искал да обърна вниманието ви към един въпрос, който не е маловажен. По тази мярка хората, които извършват обученията са от институтите на Селскостопанска академия. Те обучават млади фермери или фермери, които имат нужда от тези обучения. Общо взето има интерес от страна на фермерите. За голямо съжаление научавам, че един лекторски час на този, който подготвя и провежда тези обучения, е било предвидено, условно казвам, да бъде 35-36 лв. на час и някой във фонда, разберете кой е този мъдър човек, е решил, че това е изключително много и българския учен ще забогатее, и сумата е сведена до 16-17 лв., от които чисто получават по 14 лева. Това е един въпрос, може би дребен на пръв поглед, но той заслужава внимание. Само за тази презентация, този който я е подготвил знае колко време е загубил за това. А за да подготвиш една лекция, която да бъде на нужното ниво са необходими много часове работа, извън преките задължения на учения. И институти, които са кандидатствали и изпълняват тези дейности ще си довършат проектите, но силно се съмнявам, че ще продължат да работят в тази насока, като една от причините е тази, която цитирах преди малко.
Няколко думи за постигнатите резултати. Тук виждам нещо, което силно ме дразни и ви го казвам, защото колегите от комисията помнят много добре при едно от представянията на предшественичката ви Калина Илиева тук, тя каза, че нейната основна задача била да пази финансовите интереси на фонда и държавата. Тук го срещам отново в такъв вид – „с цел запазване финансовите интереси на Република България и Европейския съюз са организирани оценителни комисии.” Никой не казва, че не трябва да има проверки и средствата, които идват от Европейския съюз да бъдат под строг контрол. Но казвам, че основната и най-важната задача на фонда, на шефа на фонда и до последния експерт в подопечното ви ведомство, основната им задача трябва да бъде максимално усвояване на средствата, които идват от Европейския съюз. И само по това ние ще съдим за вашата работа. И пак казвам – при условията, които трябва да се спазват и в Европейския съюз и в България. Мисля, че това трябва да бъде най-важното за фонда – да се грижите за всеки един бенефициент и той наистина да получи средствата, а качеството на българското земеделие да се повишава с всеки ден изминал ден. Мисля, че разбирате защо го казвам и много ви моля, нека да бъдат сменени приоритетите, като цяло в това отношение.
Стана въпрос за жалбите относно плащанията на площ, застъпванията, многобройните проблеми, които съществуват. Разбирам, че сте в капан. Аз и на министър Найденов го казах – задълбайте сериозно по въпроса, защото не може да обясним на бенефициентите, след като те за едни и същи площи на получавали средства, сега за същите площи не получават. Мисля си, че нещо в цялата система е сбъркано и се лишаваме от средства, нещо, което не бива да става. И пак водещо трябва да бъде максимално усвояване на средствата. И в тази връзка – има ли опасност да загубим европейски средства по Програма за развитие на селските райони и в какъв размер. Вашият предшественик беше казал, че всеки месец трябва да усвояваме по 100 млн., за да наваксаме изоставането. Колко милиона са усвоени през април месец? Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Атанасов. Давам думата на г-жа Боянова.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Бих могла да взема отношение по въпроса за системата за регистрация на животните. Цифрите, които показваме тук за изплащане показват, че всъщност голям проблем със системата и липсата на животни вътре няма, такава каквато беше в предходните години наистина. Отчитаме за 2010 и 2011 г. само единични случаи на някаква грешка в системата, т.е. ако ги няма животните – наистина ги няма, затова не са в системата, а не че системата не е попълнена на време, или промяната не е осъществена или грешка на администрацията и т.н. Така че този казус вече е зад гърба ни.
Що се отнася до лекторите по мярка 111. Да, в началото лимита така беше заложен, но единствено за тази мярка в самата наредба са определени лимитите. А лимитите ги променихме с промяна на наредбата на база много голямо обсъждане, както с колеги от Министерство на образованието, защото те прилагат аналогични „меки” мерки по другата оперативна програма. Колегите от фонда още тогава поискаха становища от университетите. И се стигна до цифрата, която виждате в наредбата, т.е. това е нещо, което е обсъждано, не е взето ей така, от някъде си.
Говорихме за жалбите. Може би не може да го обясним на земеделските производители, но е факт, че ние усвоявайки пари за 2007 г. и 2008 г. имаме солидни финансови корекции и вече имаме наложени санкции. Според мен не е правилно на всяка цена да се усвояват парите при положение, че може да стигнем отново до едни 24 млн.евро за 2007 г., 25 млн.евро за 2008 г. санкции. Трябва така да прилагаме схемите, че после хората и държавата да не връщат пари. Идеята е като влязат в земеделието да си останат там и да не връщаме пари! Да, три години е получавал, но три години не е хващан, може и така да се обърне въпроса. Въпросът не е да се гоним и да се хващаме, а идеята е максимално правилно и целенасочено средствата да отиват до изрядните земеделски производители. Именно заради това направихме процедурата за възражения относно допустимостта на площите за 2010 г. Който е получил по-малко или нищо не е получил и това се дължи на слоя – отново да го разгледаме като дешифрация на снимка, дали не е пропуск на администрацията и ако е пропуск на администрацията – да го санираме, и предавайки новия слой на фонда да доплатим на изрядните. Но съдейки по възраженията като бройки, на фона на 90 хиляди бенефициента, наистина държавнически погледнато не е пределно много като тежест за хората. Но допуснем ли обратното, държавата ни много ще страда.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Бих искал да отговоря и аз на вашите въпроси и да допълня г-жа Боянова. Наистина, някои остават с впечатление, че трябва да продължи да им се плаща както до момента. Именно санкцията за 2007 г. 20 млн.евро и санкцията за 2008 г. 24,5 млн.евро е именно за това, че в рамките на физическите блокове хората са си заграждали парцели, но са заграждали и необработваеми парцели. Все повече се усъвършенства самата система, СИЗИП при вас, и при нас плащанията, за да се плаща на реално допустимите площи в рамките на физическите блокови, т.е. обработваемите площи. Така че системата непрекъснато се допълва със сателитни снимки, с информация, която получаваме от Брюксел , с проверките, които се извършват от Министерство на земеделието и нашия Инспекторат, така че базата данни от гледна точка на това как се извършват директните плащания се усъвършенства и горе-долу придобива една по-голяма яснота. Първите две години знаете какво се е случвало – отиват, очертават, очертават и като се види, че във физическия блок остава нещо - и то се очертава, въпреки че не се обработва. Именно тази допустимост – над 3 % грешка е тази санкция. Разбира се, всеки случай е различен, но това е едно от основните неща,което се появи и именно за това бяхме санкционирани.
Разбирам, че ви е подразнила терминологията в някои изказвания. Целта ни е ясна, ние мислим по един и същи начин. Разбира се, че стремежът е да усвоим максимално повече пари. Аз не съм политически обвързан, никога не съм бил през последните години, надявам се и такъв да остана, независимо, че съм станал изпълнителен директор на фонда. В никакъв случай не съм визирал 2007 и 2008 г. с някакви намеци. Казвам го, защото опасността да не се усвоят конкретни средства от разходния таван в рамките на 2013 г. има. Числа не мога да посоча, но с колегите от Министерство на земеделието се опитваме да направим максимално , така че този оборот, който в момента е в обръщение, това което трябва да се контрактува да може да усвоим максимално средства. Но самото забавяне на програмата с две години е предпоставка, че това нещо няма как да не се случи, да загубим средства. Да, темата я има, в момента числа не мога да посоча. Въпросът е, че трябва да направим всичко възможно, за да усвоим максимално средства от стълба, който е за плащанията през 2011 г.
И като допълнение. По мярка 111, ако не се лъжа преди две седмици контрактувахме за 15,6 млн. договори именно за подобни проекти. Така че в рамките на следващите месеци усвояването и по тази мярка ще бъде променено. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Порожанов. Г-н Атанасов, имате думата.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Към г-жа Боянова. Не знам какъв задълбочен анализ сте правили по отношение на плащането, но ако българските институции не ценят труда на научните кадри, ако България не цени това,което има, просто няма кой! Не знам как се е случило това, да се стигне до това положение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Атанасов, г-жа Боянова обясни процедурата.

ПЕНКО АТАНАСОВ: За допустимостта на плащанията. Сигурно сте прави, от вас се иска да въведете ред. Но когато земеделския производител застане пред вашите хора в регионалните звена и очертае тези земи, и там излезе някаква цифра декари така да стане, че на тази цифра да получи директните плащания – към това се стремете, защото ние извадихме душата на тези хора. Сигурно много грешки има и от преди това, сигурно е така, трябва време, но това е изключително важно. Но ми се струва, че пред Европа трябва да отстояваме интересите си и да казваме нашите условия, при които стават тези неща. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Сербест.

ГЮНЕР СЕРБЕСТ: Уважаема г-жо председател, уважаема г-жо Боянова, уважаеми г-н Порожанов, уважаеми колеги, аз искам да се върнем на проблема с агроекологичните плащания по мярка 214. Слушах изказването на г-н Боянова, тя каза, че може би нашите земеделски производители нямат интерес към тази мярка. Аз мисля, че не е така. Защо нямат интерес? Може би трябва да си зададем този въпрос. За 2009 г. все още има хора, които не са си получили средствата, има хора, които не са си получили писмата. А към вас г-н Порожанов имам една молба – нека и хората, които се занимават с агроекология навреме да получат средствата. Това забавяне на изплащане на сумите към тях, това ги отблъсква от таи мярка. А там освен, че е малко по-трудно, особено когато е в областта на овощарството или зеленчукопроизводството, самите препарати са доста скъпи. И всичко това кара хората да действат малко по-предпазливо. Въпросът ми е какво смятате да правите оттук нататък по тази мярка. Знам, че ще ми кажете, че процедурите са изчистени. Става дума за самото плащане във времето, това е много важен елемент за хората. Те получават най-накрая средствата си и може би затова процентът на усвояване е толкова нисък.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И животновъди имат агроекология.

ГЮНЕР СЕРБЕСТ: Да, и животновъди има. Но нещо трябва да се подобри. Хората имат интерес към мярката.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Абсолютно сте прав. Г-н Костов ще отговори на въпроса.

СВИЛЕН КОСТОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, истина е, че агроекологичната мярка не се радва на голяма усвояемост, но по отношение на плащанята – България е една от малкото страни-членки на Европейския съюз, в която плащанията по агроекология се извършват на следващата година от датата на кандидатстване, т.е. за 2009 г. плащанията стартираха през февруари 2010 г. и до средата на юни бяха приключени в по-голямата си част. Април 2011 г. бяха извършени доплащания, т.е. на кандидати, за които първоначално установихме, че нямат основание да получат субсидия на база данните за допустимите площи, в последствие се извърши прекалкулация и бяха доплатени субсидии. Това означава, че към момента за 2009 г. нямаме никаква работа по заявленията, които са подадени тогава. Все пак трябва да имаме предвид, че и срока за извършване на плащания не е както при директните плащания, той се основава на правилото n+2, т.е. максималният срок в регламента е две години след подаване на заявлението. Такива случаи при нас няма, в смисъл – всичко се изчиства на първата година след обработката и приема на заявления. Нещо много важно, което тази година беше приложено при обработката на заявленията – знаете, че те са общи заявления. В смисъл, че в едно заявление се подават и директните плащания, и необлагодетелствани райони, и агроекологични плащания, плащания за животни, всичко е в един документ. Тази година отделихме директните плащания и агроекологията, така че независимо дали бенефициента има някакви проблеми или някакви неясноти по заявлението в частта „агроекология”, той ще си получи директните плащания. Така че кандидатите по мярка 214 не трябва да се притесняват, заявлението им няма да бъде спряно, заради това, че нещо не е наред с агроекологията, те ще си получат директните плащания.
По отношение сроковете за тази година. Планираме от края на този месец да започнем изплащането на субсидиите по мярка 214 и до края на юни да приключим с всички заявления за 2010 г.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Костов. Г-н Сербест?

ГЮНЕР СЕРБЕСТ: Благодаря за отговора. Ако това, което декларирате като намерение стане, мисля, че хората ще имат интерес и процента ще се вдигне рязко.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-жа Петя Раева поиска думата.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, г-жо председател. Уважаема г-жо Боянова, г-н Порожанов, първо искам да ви поздравя, че сте тук с целия екип и за свършената работа. Имам два въпроса към вас. Казахте, че плащането към тютюнопроизводителите ще бъде извършено следващата седмица и това няма да бъде на килограм. Въпросът ми е как, по каква схема ще бъде извършено плащането на тютюнопроизводителите. И вторият ми въпрос – виждам в тази таблица, където сте приложили всички мерки, средствата, които са отпуснати и тяхната усвояемост. Усвояването е много ниско като процент, едва 20 % - от 2 642 млн.евро ние сме усвоили едва 547 хил.евро. При тази ниска усвояемост и при положение, че се борим да стигнем нивата на старите страни-членки по отношение на субсидиите, имаме ли такива шансове и как виждате политиките в тази област? Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Раева. Г-н Порожанов, имате думата.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: По отношение плащанията за тютюнопроизводителите – като казах, че няма да бъде плащано на килограм, може би съм ви подвел. Няма да бъде плащане на килограм за произведен тютюн от реколта 2010 г. В този смисъл. Фонд „Тютюн” е подал базата данни за референтния период 2007-2009 г. с всички земеделски стопанства или стопани, които са произвеждали тютюн. Взима се осреднената стойност на произведения тютюн, подават ни се като производители, разбира се, те трябва да са си подали заявление, че са земеделски производители в рамките на 2010 г. На база лимита, който е приел Министерски съвет от 70 млн.лв. и на база данните, които сме получили от фонд „Тютюн”, които обработваме в момента, има заповед на министъра на земеделието на база предварителни разчети каква да бъде ставката за килограм „Басми”, „Виржиния”, другите произходи тютюни – в този контекст ние трябва да се вложим в тези средства. Така че отново ще бъде на килограм, но не за произведен последната година тютюн, а на база референтния период, който е в рамките на 2007-2009 г. Извинявайте, ако не съм бил достатъчно точен.
Достигането на нивата на субсидиите за земеделските производители от Общността за нашите земеделски производители – това са пари от Европейския гаранционен фонд, тях трябва да ги разграничим от усвояването на средства по Програмата за развитие на селските райони. Да, по ос 2 имаме прехвърлени средства за агроекология, необлагодетелствани райони и други, които плащаме към директните и националните плащания. Дали сме ясно каква е ситуацията в момента в програмата, това което го има и в тази графика. В момента в процес на обработка са контрактувани, които подлежат на плащане 383 млн.евро, като това са различни типове проекти, всеки с различен срок на изпълнение. И другият ни стремеж е да ускорим работата по общинските мерки. Дали сме приоритет на общинските мерки. Бих казал, че сме в по-добра комуникация и със Сдружението на общините, което да ни съдейства там където има конкретни проблеми. В момента това са конкретните числа и параметри за усвояването, те са 20 %. Целта е усвояване на средствата и по-активно контрактуване. Това, което колегите от Министерство на земеделието са предложили с тази Седма нотификация е именно с цел без да бъде засяган потенциалния интерес към тези мерки, от които се предлага да се вземат средства, да отидат и там където има потенциален интерес – за модернизиране на стопанствата, за младите фермери и по 321, общинските мерки, така че да бъде максимизирано усвояването. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Порожанов. Г-жо Раева, имате ли да допълните нещо? Не. Благодаря. Г-н Михалевски, имате думата.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Имам един кратък технически въпрос. Както при другите оперативни програми ли важи правилото „n+3” и „n+2” за съответните години , т.е. 2007, 2008 и 2009 г. – „n+3”, от 2010 до 2013 г. – „n+2”, така ли е?

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Правилото при нашата програма е „n+2”. Единствено 2007 г. можа да се договори за 2010 г.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Т.е. и при вас важи правилото, с което разхвърляха 2007 г. върху шестте години, по една шеста.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Не,не, при нас е „n+2”, индикативно разпределение на бюджетите по години.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други въпроси има ли? Г-н Аврамов, заповядайте.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря. Уважаема г-жо председател, уважаеми колеги, уважаема г-жо заместник-министър, уважаеми г-н Порожанов, искам първо да пожелая успех на новото ръководство на фонд „Земеделие” в нелеката задача, която има да изпълнява. Очакванията на българските земеделци, на обществото като цяло са много големи, с оглед на изгубеното време през последните две години. Надявам се с конкретни действия, които виждам, че вече се предприемат и да се навакса пропуснатото и да се направи това, на което всички се надяват и по отношение на програмата, и по отношение на директните плащания. Имам два конкретни въпроса по отношение на програмата, и по-специално по най-атрактивните мерки 121 и 123. По отношение на 121 мярка пуснахме, може би в Петата нотификация, от втора ос прехвърляне на 26 млн.евро, искам да знам кога се очаква одобрението на това нещо. И ако се одобри в близките няколко месеца предвижда ли се в рамките на тази година прием на проекти по не гарантиран бюджет по 121 мярка, тъй като последния прием на такива проекти беше септември-октомври 2009 г., като почти всички проекти от този прием се отказаха, поради липса на бюджет. Доколкото знам и от стария бюджет има някакъв остатък, можете ли да кажете колко е?
По отношение на 123 мярка, която пряко касае повечето участници в бизнеса за преработка на земеделска продукция. Сега казахте, че няма да бъде с ограничен бюджет този прием. Лично моето очакване за новия прием е да бъдат внесени много проекти, с какъв бюджет ще бъде отворен приема, дали ще бъде в условия на ограничен бюджет или ще се приеме да се отвори с целия бюджет, който остава по мярката и ако се договорира, след това да предприемем прехвърляне от други мерки по 123 мярка. Защото основните мерки, които спомагат за развитие на българското земеделие и българското селско стопанство, това са 121 и 123 мярка. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-жо Боянова, заповядайте.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: По мярка 121 поискахме 21 млн.евро в Шеста нотификация, която ви казах, че в момента се гледа приоритетно от Европейската комисия. Там сме поискали обаче прехвърлянето в 121 в частта извън гарантиран бюджет за конкретни инвестиции, които няма да са досегашните инвестиции. След като говорихме с комисията преценихме, че е най-правилно да се пускат целеви приеми. Какво значи това? Целево – зеленчуци и овошки, целево – млади фермери, желаещи да се модернизират по 121, целево – полупазарни, които искат да се модернизират по 121, това да са с приоритет и приоритета да го дадем чрез целевите приеми. Така че Шеста нотификация е на края на разглеждането от Европейска комисия. Там обаче ни спъва агроекологията и въобще всички предложения, които сме дали по ос 2, именно защитата на увеличените компенсаторни плащания. В момента, в който имаме индикация, че ще бъдат одобрени под някаква форма, дори и в същия вид или малко по-различен, нивата няма да са кой знае колко различни, като одобрение на комисията, ние на свой риск, на риск на държавата може да пуснем нов прием по 121 мярка, да речем в края на годината. Но това е само при положение, че бъде одобрена Шеста нотификация. Към момента бележки по отношение прехвърлянето към 121 мярка на тези двадесет и няколко милиона, нямаме от комисията като коментари. Ако бъде разгледана септември, да речем, нищо не ни пречи да има още един прием, специално за извън гарантираните бюджети. Но пак да не даваме неясен сигнал на бенефициентите, да не започнат да готвят проекти за техника, не, няма да е точно в този вид.
Що се отнася до 123 мярка има остатъчен бюджет в рамките на 68 млн.евро, имам предвид бюджета, който е разпределен до края на програмния период. Но първо трябва да се разгледат тези, които са от 2010 г. , като приеми, за да видим и там как стоят нещата – колко одобрени, колко отхвърлени и т.н. Това трябва да се свърши преди да се пуска нов прием, с нов бюджет, т.е. имаме пари за още един прием, но и препоръките на комисията, и моето лично мнение е, че докато не се разгледа един прием, докато не се затвори прозореца – нови приеми – не. Имаме пари, но трябва да приключим с предходните прозорци по 123 мярка.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря. Един уточняващ въпрос – това означава ли, че този график, който ни беше представен за м.август, че ще бъде отворен прием по 123, означава ли, че няма да има такъв прием докато не се затворят предните прозорци?

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Както г-н Порожанов отбеляза, срокът, който са дали за приключване на проектите е 30 август. Когато ние сме давали този индикативен график сме имали идеята наистина да бъдат разгледани до август месец. Ако не бъдат разгледани до август, може би приема ще бъде по-късно.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ако разрешите г-н Колев да каже няколко думи конкретно за 123 мярка.

СВИЛЕН КОЛЕВ: В момента има 156 останали проекта по 123 мярка, които са от 2010 г. и от 2009 г. има останали 14 проекта. Ние сме заложили краен срок 30 август, като този срок ще се опитаме да го съкратим, за да може да влезем в посочения индикативен график за прием на нови проекти и да се отвори заложения прозорец. Това е крайна дата, до която ние сме длъжни да се справим и да приключим с проектите. Но ние ще се опитаме да съкратим този срок.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Ако е от 1 август приема, както е по графика, значи ние юли месец трябва да имаме заповед, в която да бъде упоменато с какъв бюджет ще бъде отворен този прием.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Точно така.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Т.е. ние няма да знаем дали е останало и какво е останало от предните прозорци, когато пишем заповедта.

СВИЛЕН КОЛЕВ: Проектите ще се „изчистват” на централно ниво, а новите проекти ще се приемат на регионално ниво, така че имаме един месец докато тези проекти дойдат при нас.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Да, разбрах ви. Трябва да пуснем остатъка от предходни прозорци и това, което имаме до края на програмния период. Когато имаме тази цифра, тогава ще се пусне прием. Не случайно графикът е индикативен. Идеята, посланието към преработвателната промишленост е да си готвят проекти за август месец, когато се надявам да имаме отворен прозорец и яснота с остатъчния бюджет.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Става въпрос, че прогнозирате планирания прием да е с целия бюджет, който остава за 123 мярка.

СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Точно така.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, други въпроси имате ли? Няма. Закривам днешното заседание на Комисията по земеделие и гори. Благодаря на всички за хубавата дискусия и приятен ден!

/Заседанието бе закрито в 17,00 часа/




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА




63 514 знака