Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 102-01-31, внесен от Министерски съвет на 26.05.2011 г. за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 60

На 08 юни 2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 102-01-31, внесен от Министерски съвет на 26.05.2011 г. за първо гласуване.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Имаме кворум и можем да открием днешното заседание. Съгласно предварително обявения дневен ред, днешното заседание е от две точки:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 102-01-31, внесен от Министерски съвет на 26.05.2011 г. за първо гласуване.
2. Текущи.
Колеги, имате ли въпроси, предложения към дневния ред? Ако няма, приемаме, че това е дневният ред, по който ще работим.
Днес на редовното ни заседание присъства г-н Цветан Димитров, заместник-министър на земеделието и храните, г-н Ивайло Симеонов – директор дирекция “Рибарство и контрол” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, г-жа Доротея Крачолова – директор на дирекция в Изпълнителна аганция по рибарство и аквакултури и г-жа Росица Иванова – главен юрисконсулт на агенция.
За представяне на законопроекта давам думата на зам.министър Цветан Димитров.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще представя резюме на най-важните неща от закона. Идеята за промените в закона са: по-ясна регулация на обществените отношения, тъй като най-сериозните промени в този закон бяха извършвани в периода 2006-2007 г. Очевидно за този период някои направления, свързани както с нашето вътрешно и друго законодателство, ще се спра по-нататък на него, така и с някои изисквания на Общата рибарска политика са продиктувани тези промени. Може би едно от най-важните неща в този закон са текстовете свързани с диференциране на пазарния субект и отпадане възможността стопански лов, отглеждане, развъждане на риба и други водни организми, дейност като регистриран купувач – знаете, има такава терминология въведена в закона – се извършват от юридически лица и еднолични търговци. Мотивите за тези промени са очевидни – за по-добро фискално проследяване на продуктите от рибарство, по-нататък ще видите, че предлагаме и други текстове свързани с други закони. Специално що се касае за квотираните видове риба, се въвежда възможност за издаване на специални разрешителни. Промяната е обусловена от необходимостта да се идентифицират риболовните кораби придобили право за усвояване на квотирани видове риба. Знаете, квотираните видове риби подлежат на специален мониторинг, както от нашата държава, така и от Европейската комисия. Разширяват се хипотезите, при които е възможно прекратяване действието на разрешителното за стопански риболов и отписване на кораби от регистъра на риболовните кораби в страната. Завишават се изискванията при издаване на разрешителни за улов на риба и други водни организми с научноизследователски цели, като практически почти в 100 % от случаите когато се издават тези разрешителни вече се вкарва в тази процедура и по-активното участие на Министерство на околната среда и водите. Очевидно е защо. Също така постигаме по-висока ефективност за осъществяване на контролната дейност – имуществените санкции и глобите са завишени, средно около два пъти. Също така са формулирани някои нови текстове, които са свързани с прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност и новите функции, които има Българска агенция по безопасност на храните. Т.е. вече всички рибно-стопански обекти подлежат на съответната регистрация. Мотивите са – по-добра проследяемост при отглеждането, улова и предлагането на риба и рибни продукти, свързано с политиката по безопасност на храните. Това е в общи линии. Благодаря за вниманието!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, въпроси по представения законопроект имате ли? Или становища? Г-н Икономов.

ИКОНОМОВ: Благодаря, г-жо председател! Тъй като промените в закона засягат и малка част от любителския риболов, а както в мотивите, така и в изложението на зам.министъра не чухме за тези промени нищо за мотивите, които ги обуславят, бих искал да задам няколко въпроса в тази насока. Първитят ми въпрос е – колко броя водоеми, държавна собственост са отдадени под наем за ползване в рибарско отношение на сдруженията по чл.11? И във връзка с този въпрос – какви са сумите преведени към тези сдружения съгласно изискванията на чл.53? Съгласно изискванията на този член 30 % от членския внос трябва да се връщат в тези сдружения за рибно-стопански мероприятия. Друг въпрос, който имам – защо отпада възможността реките и старите речни корита да се отдават под наем? Има и някои по-дребни въпроси, но бих искал да разбера първо за тези неща.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, колегата от Изпълителната агенция ще отговори, г-н Симеонов.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Г-н Икономов, аз ще започна, тъй като съм присъствал на част от разговорите, които водихме с Министерство на околната среда и водите, на които конкретизирахме текстовете. Действително, някои рестрикции, включително това, което казвате за отдаване на реките е по настояване на МОСВ. Това само като сведение.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Една добавка към това, което каза колегата – няма как да бъдат отдадени реките, тъй като от 2000 г. реките и всички заливаеми площи се публична държавна собственост, т.е. те не могат да бъдат отдавани под наем.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Михалевски. Заповядайте, г-н Симеонов.

ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Благодаря. Добър ден на всички! Казвам се Ивайло Симеонов, директор на дирекция “Рибарство и контрол” към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
На първият ви въпрос – защо досега не са отдадени водоеми на сдруженията по чл.11, имаше две процедури, които бяха прекратени със заповед на министъра, поради много пропуски в документите, които подадоха самите сдружения и по-точно България ловно-рибарски съюз. Те не си бяха окомплектовали документацията както трябва. Държавата в наше лице и в лицето на министъра на земеделието и храните има добрата воля това да се случи, но просто самите документи не бяха изрядни. И процедурата беше прекратена.
За реките и старите речни корита ви отговориха, това е по настояване на МОСВ и няма как да се случи. ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: То има и друга законова база. ИВАЙЛО ИМЕОНОВ: Да. Това е изключителна държавна собственост и там рестрикциите са по-големи. ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Г-н Камбитов, заповядайте. След това г-жа Раева. Добре, заповядайте г-жо Раева.
ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря. Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н заместник-министър, виждаме, че в параграф 4 се създава чл.8, в който към министъра на земеделието и храните се създава като консултативен орган Научно-технически съвет по рибарство и аквакултури, ясно е, че и сега го има, но какво изменение се прави. Влизат нови структури към него или влизат нови дейности, какво точно се предвижда със сегашното изменение?

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Права сте, това действително е един нов орган и той е свързан с въвеждането на Закона за рибарството и аквакултурите на нови политики, примерно, вие забелязвате , че тук присъства и Агенцията по безопасност на храните. Т.е. тази производствена хранителна верига считаме, че вече е създала нов тип обществени отношения, които трябва да се решават на това ниво. Това е една от причините. Другата причина е, че такъв съвет съществува и към настоящия момент. Тези срещи са обичайна практика, поне на два месеца се случват. И тъй като в повечето случаи този съвет се изказва по законови и подзаконови нормативни актове, ние счетохме, че е по-добре той да бъде официализиран, и когато се взимат решения те да са общовалидни за цялата гилдия, в противен случай знаете, че в разговорите с една браншова организация се получава едно, с друга – друго. Може би третата и най-важна причина – симбиозата между рибарството и аквакултурите в контекста на промените на рибарската политика, които предстоят. Считаме, че е много по-добре когато сдруженията, които представляват водоемите във вътрешността на страната и съответно тези по Черно море и по Дунава, така или иначе в бъдеще, в една програма, особено когато се касае за финансови средства, те ще имат някакъв сблъсък. По-добре е тези неща да бъдат разисквани по един нормативно уреден начин, да бъдат предварително решени, а не в последния момемнт, примерно когато се прави Програмата за рибарство за следващия програмен период. Това са били основните мотиви за създаване на този съвет към министъра.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте, г-н Камбитов.


АТАНАС КАМБИТОВ: Уважаема г-жо председател, благодаря. Въпросът ми е свързан с промяната, т.е. създаването на нова т.8 в параграф 121 в Преходни и заключителни разпоредби. Промяна в Закона за автомобилните превози. На практика се освобождават от изискването да се издава лиценз за превоз на товари на автомобилите, които транспортират земеделска продукция. На практика, това означава , че тези автомобили няма да се регистрират и реално няма да се води контрол къде и как се извършва превоз, фактуриране, и всички последици от това нещо. Въвежда се масовата практика “превоз за собствена сметка”, на което сме свидетели и сега. Мисля, че по този начин се дискриминират другите превозвачи, защото освен земеделски производители има много други производства, които ползват собствен превоз както за превоз на суровини, така и на продукция. И не на последно място – каква е връзката между рибарската политика и рибарството и промяната в Закона за автомобилни превози за превоз на земеделска продукция. Благодаря.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря за въпроса. В крайна сметка връзката е, че и в единия и в другия случай се касае за хранителни продукти, суровини, които попадат под една политика. Що се касае за текстовете, този дебат се води вече поне една година. Голяма част от вас като народни представители сте участвали в този дебат и това касае само изключения, определени случаи. Първо, имаме един контролен механизъм – това е КТИ, т.е. тези транспортни средства при всички положения са минали, както се казва нашия земеделския КАТ, т.е. те отговарят на абсолютно всички условия, български и европейски, за движение и работа, като селскостопански машини. В текста изрично е фиксирано – от място на добиване на продукцията до складовете на нейното съхранение, т.е. хипотези извън това не се допускат. В противен случай бихме квалифицирали тези земеделски производители едва ли не като хора, които извършват друг вид превоз. В края на крайщата това е в един ограничен отрязък от време, вие знаете, че това не може да се случва целогодишно, това се случва по жътва, от ечемика до царевицата, в рамките на два-три месеца.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Димитров. Колеги, други въпроси или становища? Заповядайте, г-н Икономов.

ИКОНОМОВ: Аз исках да задам един доуточняващ въпрос. Водоемите, които бяха отдадени под наем само държавна частна собственост ли бяха или имаше и публична собственост?

ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Публична държавна собственост.
ИКОНОМОВ: Виждам, че в закона сте подменили ал.3 и ал.4 на чл.53, а именно възможността да бъдат финансирани сдруженията. Причината за това не ми е ясна, но при положение, че в Националната програма по рибарство и аквакултури изрично е записано, че голяма част от задълженията, които има Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е добре да бъдат прехвърлени на сдруженията с нестопанска цел. Едно от тези неща, според мен, е зарибяването, като вие сега казвате – няма взет под наем нито един язовир, значи няма да даваме и пари за зарибяване и охраната на този язовир. На практика това казвате с отмяната на ал.3 и ал.4 на чл.53. Другото, не смятате ли, че са прекалено утежнени условията за наемане на такъв язовир, това ли е причината да няма такъв, а не че дадено сдружение не отговаря на дадени изисквания. Заложени са критерии, които са почти неизпълними: това са 500 члена с чист риболовен билет и то годишен, това са едни огромни сдружения, а такива са единици в България. Второ. Вменявате задължения на тези риболовни сдружения, които даже вие като агенция не ги извършвате, а именно – почистване на водата, почистване на местата около язовирите и т.н. А в същото време на всеки три месеца те трябва да дават отчет за своята членска маса. Изобщо едни условия, които сами по себе си правят невъзможно вземането на язовир под наем. Мисля, че не това е целта. Любителският риболов е доста разпространен спорт, над 110 хил. са билетите, ако не се лъжа, да, 200 хил. Целта на националната програма е това нещо да се разширява все повече и повече. Когато нямаме базите, където може да се упражнява този риболов, и когато тези бази са зарибени и охранявани, аз не виждам как ще привличаме риболовци. В края на крайщата като нямаме зарибяване, като няма бази за риболов и риболовците ще намаляват. Финансирането изцяло го орязвате. Защо част от риболовните билети, както да речем по примера на разрешенията за лов, не се връщат в сдруженията, и то тези сдружения, които издават риболовни билети, точно за тази цел – за зарибяване, но не да ги дават на вас, а да си остават в сдруженията. И вие да ги контролирате като организация. Другото нещо, което прави впечатление – как разходвате набраните средства. На първо място пише – дълготрайни материални активи, на второ място – административни разходи. Аз не мисля, че това е задачата. Къде отидат задачите по зарибяване, задачите за охрана, за научно изследване и т.н. Те отиват някъде на четвърто, пето и шесто място, назад. Не мисля, че придобиването на дълготрайни активи и то неуточнени какви, и административните разходи, трябва да са на първо място в бюджета на вашата агенция. Следващо нещо, което прави впечатление. Задължавате децата до 14 г. възраст да ходят с придружител на риба – за мен това е абсолютно излишно. Друго, което прави впечатление – в отдадените водоеми под наем слагате едни условия за количеството риба, което трябва да се спазва както и на другите места, които не са отдадени под наем. Ами ако човек или сдружение е взел язовир под наем, ако иска да печели все пак някакви пари трябва да продава рибата, която е зарибил, със собствени средства – как може да слагате там ограничения по този начин? И накрая има един двугодишен срок за издаване на подзаконовите нормативни актове по този закон. Защо е толкова дълъг този срок? Какви точно подзаконови актове и защо две години? За две години всичко се обезсмисля. Аз ще настоявам между първо и второ четене, ще направя предложение тази Наредба 22, която в момента е неработеща да влязат разпоредби в закона, така че министърът на земеделието да подписва тези неща, да започне отдаването под наем най-после на тези язовири, защото сдруженията ги искат – искат да ги зарибяват, искат да ги охраняват, искат да изпълняват мероприятия. В същото време толкова години това нещо не се случва. Дайте да го улесним, така че хората и сдруженията да могат да ползват тази преференция, а не да е написано само на книга. И да помислим за някакво финансиране. Дали ще бъде само за тези сдружения, които ще вземат тези водоеми, да си остава при тях, така че да започне едно развитие на любителския риболов, а не само да си го пишем в програма и да си седи на книга записано. ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. Има логика в това, което казахте и предполагам, че с общи усилия ще се подобрят текстовете. В крайна сметка идеята е това, за което говорихте. Може би от вашето изказване остава един спорен момент – доколко, включително и в тези водоеми, бих ги нарекъл комерсиални, доколко е добре и доколко е допуснимо с оглед по-нататъшното предлагане на рибата ние да оставим възможността тази риба всеки да я изнася и да я прави каквото иска. Защото очевидно, ако уловиш 100 кг риба това не е за собствена консумация, говоря хипотетично, ако няма таван. Това беше мотива. Аз също зададох този въпрос. ИКОНОМОВ: Като правило цената на рибата в тези водоеми е по-скъпа, отколкото, ако си я купиш в магазина, така че това едва ли би било с търговска цел. ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси или становища? Ако няма, закривам дебата и преминаваме към гласуване. Моля, който е “за” приемане на първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 102-01-31, внесен от Министерски съвет на 26.05.2011 г., моля да гласува. “За” – 11 гласа “Против” – няма “Въздържали се” – 6 гласа С 11 гласа “за”, нула “против” и 6 гласа “въздържал се” Законопроекта се приема. Колеги, по точка втора има ли въпроси? Няма. Благодаря за участието. Хубав ден! /Заседанието бе закрито в 16,30 часа/ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА 16 886 знака