Обсъждане на работен проект на законопроект за браншовите организации на производители и преработватели на земеделска продукция, изготвен от работна група от Комисията по земеделието и горите съвместно с представители на браншовите организации в земеделието.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 61

На 22 юни 2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на работен проект на законопроект за браншовите организации на производители и преработватели на земеделска продукция, изготвен от работна група от Комисията по земеделието и горите съвместно с представители на браншовите организации в земеделието.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден на всички, добър ден и на всички наши гости! Днешното заседание се провежда в продължение и решение на заседанието от преди няколко месеца, на което бе разгледан един законопроект за Закон за браншовите организации на земеделските производители и преработватели на земеделска продукция. По-голяма част от вас присъстваха тогава и си спомняте, че приключихме с решението да създадем работна група в рамките на постоянната Комисия по земеделие и гори, и на основание направените бележки да предложим нов вариант. След няколко заседания на тази работна група, ние представяме на вашето внимание нов законопроект. Искам да отбележа, за да няма разминаване, че в работната група не взе участие представител на БСП, поради принципното им несъгласие да има Закон за браншовите организации в земеделието. В работната група участваха представители на всички пърламентарни групи, с изключение на представител на БСП.
Към протокола от днешното заседание ще приложим списъка на представителите на присъстващите тук браншови организации, няма да го изчитам. Има заявено участие на четиридесет преставители на различни неправителствени организации и граждански сдружения в земеделието, както и от сектор „Преработка на земеделска продукция”.
Уважаеми колеги, за деловото протичане на днешното заседание искам да помоля от една организация да се изкаже по един преставител с конкретни бележки и становища по така предложения законопроект, или нов Закон за браншовите организации на земеделските производители и преработватели на земеделска продукция.
Преди да започнем този разговор, искам да акцентирам на някои основни положения, които сме следвали в процеса на изготвяне на проекта, който сме предложили на вашето внимание, а също така и целите, които преследваме с приемането на един такъв закон. По този начин се надявам да избегна ваши забележки и да спестим време.
С този закон няма да бъде забранена, ограничена или както искате го кажете, дейността на каквото и да е сдружение от физически или юридически лица, създадено със специална цел. И този закон няма за цел да каже кои организации ще съществуват и кои не, това искам много точно и ясно да го определим. С този закон ние искаме да създадем, практически да стимулираме и да мотивираме създаването на силни браншови организации, като представителност на бизнеса в съответните сектори на земеделието, с цел по-добра защита на техните интереси пред изпълнителна, пред законодателна власт, ако щете и пред неправителствените колегиални сдружения в Европа. В момета текат преговорните процеси за новия програмен период. Една от най-големите фермерски организации „Копа Коджека” е активен участник в тези дебати. За съжаление в България, в тези 20 години на преход не се създаде такава организация, която да бъде един реципрочен и естествен партньор на тези силни земеделски и фермерски организации в Европа. Това, което искаме да направим е, да стимулираме, и да се опитаме и вие да разберете колко е важно да има единно обединяване на съотетните браншове, защото ефекта от усилията ви за защита на интереса, ащо щете дори и за представяне на действителните проблеми на бранша, а не лични такива, както се получава при многобройната раздробеност на секторите, тя би била по ефективна. Искаме с този проект да разпишем рамката, да дадем очертанията, в които по естествен път да стане обединяването по интереси. Аз много пъти съм давала сектор „Животновъдство” като емблематичен пример, тъй като когато приемахме Закона за животновъдството, експертите успяха да установят 63 животновъдни организации в България. Бихме искали този положителен ефект да се случи за бранша. Пак повтарям, има всеобощо законодателство в България. С този законопроект по никакъв начин няма да ограничим и не можем нито организации, които съществуват сега, нито каквито ще се създават за в бъдеще. Напротив, и пет човека, ако имат интерес заедно могат да си направят сдружение и никой няма да ги ограничи. Но за да има ефективност в комуникацията между бранша и изпълнителната власт, трябва все пак да има някакъв регламент, така че и съответния бранш да е сигурен, че проблемите, които се поставят за решаване са действителни и са самата изпълнителна власт да е сигурна в това. Предлагам да започваме. След като мине този дебат, тук обсъждаме работния проект на работната група, която беше създадена в рамките на Комисията по земеделие и гори, ние ще направим още едно събиране, на което ще обсъдим изводите от днешната среща и ще вземем общо решение как ще финализираме процеса по приемането на Закон за браншовите организации на земеделските производители. Както знаете, преди няколко месеца законопроектът, който беше внесен от Министерски съвет бе одобрен от Комисията по земеделие. Изчаквахме да направим този проект, да мине този дебат и да отидем евентуално към гледането им в зала. Колеги, заповядайте. Г-н Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Г-жо председател, колеги, уважаеми гости, процедурата за мен е неясна, не разбирам защо гледаме този законопроект. И казвам защо. Да, законпроектът на Министерски съвет беше внесен, ние го разгледахме. Този законопроект, обаче не е извървял процедурата. Той не е влязъл в Народното събрание по нормалния ред, защото е коренно различен законопроект, няма нищо общо с това, което гледахме. В този смисъл е сгрешена цялата процедура. Ще взема отношение по текстовете, но първо искам да ми отговорите на този въпрос.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Атанасов, не знам за каква процедура говорите, но това е проект, който е предложение на работната група, която се създаде в рамките на комисията и в която вие не участвахте. Този законопроект го поставяме на обществен дебат с браншовите организации. Оттук на сетне, като видим становищата, работната група е тази, която ще вземе решение как ще процедираме. Може част от работната група да го входира като законодателна инициатива, всички ние на тази маса имаме това право. И мисля, че в крайна сметка от полза на всички хора от бранша е да има и предварителен дебат. Г-н Тапаров, заповядайте.

НИКОЛАЙ ТАПАРОВ: Уважаема г-жо председател, уважаеми господа народни представители, колеги, във всеки случай е по-добре да има закон, който да регламентира дейността в отделните браншове, в т.ч. преработвателите, където попада хлебопроизводството. Запознавайки се с това предложение обаче, съм длъжен да заявя, че в чл.25 където става въпрос за представителност на организациите, критерии, които са заложени са силно дискриминационни. Това наше становище сме го изразили и пред Министерство на земеделието. Защо? Не може при официално деклариран оборот в бранша 500 млн., от които браншовата камара реално декларира 320 милиона, съгласно това нещо, на база някакви членски маси да не получи представителност. Това за мен е смешно. Още повече, че това са хора, които се занимават със сериозен бизнес, които могат да представляват интересите на всички в бранша, да изграждат стратегия и да не се занимават с едно дребно занаятчийство. И смятам, че това е силно дискриминационно. В чл.3 сте записали „когато две или повече браншови организации от даден бранш отговарят на критериите 1 и 2 се взема брой членове” – аз смятам, че това е некоректно, при положение, че 320 милиона от общо 500 млн. реално сме декларирали. Вие съдете по-натам и както се казва вашата съвест да реши кой е истинския критерий.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само да си запиша членовете, които цитирате.

НИКОЛАЙ ТАПАРОВ: „Чл.25 Браншовите организации на преработватели на земеделска продукция могат да бъдат признати за представителни” и т.н.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да.

НИКОЛАЙ ТАПАРОВ: Ал.1 Обединяват най-малко 20 % или 20 % от общия обем. И ако примерно са две организации, за представителна се счита, т.е. приоритет се дава на т.1, което за мен е смешно, при положение, че другите имат 320 млн. официално деклариран оборот. Знаете, че има финансови отчети и е нормално по този начин всеки един производител да се легитимира и съответно членовете на една организация.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да разбирам, че вашето предложение е, ал.3 да отпадне, т.е. ако са повече от една представителна и отговарят на условията да остат повече от една. Принципно.

НИКОЛАЙ ТАПАРОВ: Трябва да останат, не може да се дава критерий за това, утре може да доведем 50 човека, които правят по 1000 лева и да кажем – те са представителни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Тапаров, тъй като сте първия изказващ се, по отношение на чл.25 да обясня нашите мотиви. Наистина тук може да коментираме критериите. Тези проценти за повечето от браншовете преценихме, че са кореспондиращи, но това в крайна сметка как ще го решим зависи от днешния дебат. Двата критерия – обем и брой регистрирани, както и тяхното сечение , като философия искам да обясня защо сме ги предложили. В България има и едри производители, независимо дали са преработватели или производители на земеделска продукция, има и дребни. И за да не бъдат защитавани интерисите само едните или само на другите, защото при 20 % и с двама хлебопроизводители може да направите национално представителна. Но в крайна сметка в бранша има и много други преработватели и сме счели, че е справедливо да бъдат защитени интересите и на едрите, и на дребните производители в една браншова организация. По този повод е това наше предложение. Специално за вашата организация сте прав, че с двама хлебопроизводители правите национално представителна, прав сте , че обемите, които правите двама или трима големи покривате 80 на сто от оборота, но нали трябва да бъде и по-малкия производител, който може да произвежда продукция в друга пазарна ниша, но пак работи в същия сектор, той пак е на пазара за купува брашно. Той е на пазара да продава хляб и трябва да спазва всички данъчни закони. Затова сметнахме, че това е най-справедливо с оглед защитата на интересите на производителите – да има два критерия.

НИКОЛАЙ ТАПАРОВ: А защо тогава в т 3 е казано - ако те отговарят, обърнете се към точка 1 - брой членове?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще ви обясня защо така сме мислили, но ако вие имате други предложения, ние сме склонни да ги обсъждаме, за да намерим най-справедливото решение, нормативно, така че да постигнем целите на този закон. Пак започвам с думите, с които започнах в началото – всички вие представлявате организации, които сте учредени по Закона за юридическите лица с нестопанска цел доброволно. По никакъв начин този закон не може да ограничи членството на отделен производител или преработвател в една или повече организации. И затова преценихме, че е по-добре да има от всеки бранш по една представителна, защото иначе с всички производители или преработватели в даден бранш, които са граждански активни никой закон не може да ограничи доброволността на сдружаването във всички организации.

НИКОЛАЙ ТАПАРОВ: Не смятам, че е справедливо да се игнорират организации.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, никой и нищо не се игнорира. Дори сме предвидили закона да не влезе в сила веднага, дали сме една година гратисен период, а може да дадем и две, и три години, защото това е естествен процес. Сдружаването е доброволно.

НИКОЛАЙ ТАПАРОВ: Светът се глобализира и други неща се случват, а ние говорим тук за 5-6 разпилени хора ще формират стратегии и ще правят разни неща. За мен звучи несериозно.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Защо?

НИКОЛАЙ ТАПАРОВ: Добре, нека ги видим, всеки един да си покаже легитимността, това са финансови отчети и т.н.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, какво е вашето предложение?

НИКОЛАЙ ТАПАРОВ: Според нас не може да бъде единствен този критерии – за брой членове. Какво предлагаме. Първо, 320 милиона имаме официални приходи, второ, имаме брой заети хора и в крайна сметка няма да имаме възможност за официална позиция.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, г-н Тапаров, но ако сложим критерии – обем производство това означава, две или три фирми от един бранш, както е при вас, да изразяват интересите на бранша, това не може да го допуснем. Да, г-н Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Г-жо председател, обявихте това заседание като обсъждане на това предложение на работната група. В момента вие имате дебат с представител на хлебопроизводителите. Аз съм съгласен и с вас, и с него, макар че моите виждани рязко се разминават и с дваам ви. Но не влизам в дебат, по простата причина, че сме на обсъждане. Нека да чуем становищата на браншовите организации,пък ние ще вземем решение как да процедираме. Защото тази ваша представа за представителност на мен не ми харесва, но няма да коментирам сега.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да. Но с г-н Тапаров влязохме в диалог, защото чл.25 е предложен по този начин като принцип и исках да обясня нашите мотиви. Но сте прав, г-н Тасим.

НИКОЛАЙ ТАПАРОВ: Ако приемете това, просто ни кажете, правете консултативни съвети и т.н. с тези, които имат „n” на брой членове и т.н, така мисля. Т.е. защо сме ние? Не може да изразим официалната си позиция, щом такова е решението.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нали за това е тази среща.

НИКОЛАЙ ТАПАРОВ: Затова го казвам. Много „тънко” е прокарана тази т.3 – ако не, обърни се към т.1, където е „n” на брой. Всъщност за кое става въпрос – че тези хора формират брутен продукт ли, какво формират?, какво правят, колко са на брой, колко са легитимни? Как да ги докажем?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За всеки бранш е различно, г-н Тапаров.

НИКОЛАЙ ТАПАРОВ: Дайте един срок, всеки един да представи пред вашата комисия документи – брой членове, реално подадени декларации и т.н.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Имаме, по статистиката на министерството. Добре, разбрахме вашето становище. Други бележки? Заповядайте. Но ще ви помоля да се представите.

ПЕТЪР ДРАГНЕВ, Съюз на земеделските кооперации: Приветствам това дебатът да бъде обществен, т.е. преди да отиде на комисия, както са процедурите. Второ, в сравнение с първия вариант, който гледахме пак тук, намирам най-големия плюс в това, че е осъзнато, че трябва да се намали степенността. При разглеждането и на първите варианти сме изпратили становища и до министерството, и лично до вас, но не виждам нито една от бележките ни да е взета под внимание. Кое ни смущава? В закона не съществува понятието „кооперация”. Защо считаме, че това е неправилно? Кооперациите обработват 6,5 млн.дка земя, като изключим пасища, ливади и т.н., това представлява една четвърт от обработваемата земя на страната. И да се игнорират такива структури, а се включват бубарство, не знам дали въобще има и трима живи бубари в страната, мисля, че е нелогично. Това може да се изчисти много лесно. Ще направя конкретно предложение, но все пак искам да кажа – земеделските кооперации са юридически лица, регистрирани по Закона за кооперациите, доброволни сдружения на собствениците на земя. Техните структури съществуват – областни и национален съюз вече 20 години. Те са много отраслеви, в тях има зърнопроизводство, етерично-маслен, животновъди, трайни насаждения, зеленчуци, семепроизводство и т.н. и не може заради целите на закона да дробим едни структури, а със закона да създаваме предпоставки за някакви други. Още повече, че в самия Закон за кооперациите е записано, че съгласно чл.55 те представляват пред компетентните държавни органи и защитават техните интереси. И за да бъда съвсем конкретен в предложенията си, буквално с две думи могат да се променят нещата – в чл.7 на края да се добави „или Закона за кооперациите”. И в чл.45, ал.1 след цифрите „24 и 25” да се добави „Национален съюз на земеделските кооперации в България”. И варантност. Ако това не ви устройва, това предложение може да бъде оформено и по друг начин. Да се създаде нов параграф в Допълнителните разпоредби и да се запише, че предтавителна браншова организация по смисъла на чл.24 е Националния съюз на земеделските кооперации. Просто до този момент не съм чул аргумент против това, което говоря, но просто се игнонира. Имам и няколко бележки, които ще оставя в писмен вид, за не занимавам аудиторията. Считам, че е неуместно браншовите организации, представителните и националната да представят информация за стопанската си дейност и т.н. Очакваме министерството да ни дава информация, а не ние на него. Има статистика и още много места откъдето информацията може да бъде взета. И на края едно предложение – нелогични, неверни и подвеждащи са предвидените наименования в глава седма „Национална браншова организация на земеделските производители”. Същото е и за национална на преработвателите. Няма как едновременно да обединяват всички браншове и да са браншова. По-логично и по-вярно би било да бъде „национален съюз на браншовите организации на производителите” или „национален съюз на браншовите организации на преработвателите”.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може да е камара.

ПЕТЪР ДРАГНЕВ: Да, камара, асоциация и т.н., но когато вътре са осемнадесет бранша – браншова – ми се струва неточно.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще прецизираме формулировките.

ПЕТЪР ДРАГНЕВ: Между другото изпускате пчеларите, те сигурно ще имат възражения.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тяхната организация се урежда по специален закон, затова ги няма тук.

ПЕТЪР ДРАГНЕВ: Нека те се обединят и направят една пчеларска организация, но да пренебрегвате една създадена двадесетгодишна структура с една четвърт от обработваемата земя в страната – не го разбирам. Все пак очаквам аргументите ви.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.

БОРИС СТОИМЕНОВ, председател на Съюза на птицевъдите: Само няколко думи по философията на закона. Мисля, че има голям прогрес от първите редакции, но трябва да проличи от закона, че представителите на държавата и тези организации са партньори, но пък и често пъти ние сме опоненти на държавните органи. Това не личи в закона. При характеризирането какво представляват тези организации трябва да се подчертае дебело, че това са организации преди всичко за защита на икономическите интереси на своите членове. Всичко друго е второстепенно и подчинено на това. Така, конкретните ми бележки.
Става дума за националната браншова организация на земеделските производители. Смятам, че в закона трябва да бъде – национална организация на производителите на земеделска и животинска продукция, на преработвателите на земеделска и животинска продукция. В едно общо понятие „земеделие” се включва и животновъдството, но това нито е точно, нито е добре, но това е мое становище. Когато става дума за националните организации, според мен, редакцията трябва да е – национална междубраншова организация на земеделските производители, същото и за преработвателите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, ще прецизираме наименованията. Това е най-дребното.

БОРИС СТОИМЕНОВ: Чл.7 – непременно трябва, когато се характеризира браншовата организация да се подчертае, че това са доброволни, независими сдружения и нататък да продължи текста. Доброволни, и вие подчертавате, че това което е систематизирано тук не е задължително за изпълнение, но трябва да се подчертае „доброволни и независими”. Някъде трябва да се подчертае, за да е ясно, коя организация да бъде представителна, че в тези организации нещата се решават – един член – един глас. Зад единия член може да има един човек, зад другия член може да има 1500 души. Това трябва да е ясно и когато ще се определят критериите за представитеност, това трябва да се има предвид и да личи от закона. Имам подробни бележки, но ще се спра на това – бранш „преработка на месо и месни продукти”, по-добре да бъде – бранш „Месо и месни продукти”; както и „преработка на мляко и млечни продукти” – какво ще преработват на млечните продукти? Това е за точност. Бранш „Мляко и млечни продукти”. Смятам, че когато се определя критерият за представителност ударението трябва да се сложи на членския състав, броя на членовете. Глава седма „Национална браншова организация на земеделските производители”. Предлагам да бъде „на производители на земеделска и животинска продукция”. Никъде в този проект няма поне загадка как ще партнираме с държавната власт. Все едно, че тези организации сме напълно подчинени – казват ни какви да бъдат, какви да ги направим, задължения да се отчитаме, това нещо не бива да съществува в този закон, тъй като се основава на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, където ясно е казано, че това са независими, доброволни организации, учредени по своя инициатива, не са длъжни да се отчитат пред Министерство на земеделието. Но могат да участват в разработване на анализи, прогнози, стратегии – това е допълнено тук, добре е направено, тъй като в предишните варианти го нямаше. Това са моите бележки. Има голям прогрес от началото, когато започна да се работи по този закон. Аз съм от хората, които са участвали в подготовката на множество варианти на Закон за браншовите организации, не знам колко проекта стоят в Народното събрание, но смятам, че Закона за браншовите организации трябва да общ и подчинен на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който според мен в този си вид казва какво и как да се прави в това направление. Трябва да се подчертае доброволността.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще го допълним, но общият закон дава това. Законът за юридическите лица с нестопанска цел, по който функционират всички го дава това, но за ваша сигурност и ако няма правна пречка няма никакъв проблем да допълним чл.7. Изрично сме държали на това. Дори всички текстове, които биха подлежали на тълкуване в този смисъл са махнати от проекта. Заповядайте.

СЛАВЧО ПЕТРОВ, председател на Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост: Може би с колегите от Федерацията на земеделието ние сме единствените представители на третата страна в социалния диалог. Аз ще започна моето изказване с това, с което завърши проф. Стоименов. Да, Закон за браншовите организации е абсолютно наложителен и необходим, но не такива сепарирани закони по браншове или по отрасли и т.н. Общ закон за всички браншове и организации, независимо от кой бранша са и т.н. Що се касае до мотивите, които г-жо Танева споменахте, те са повече от похвални – да имаме силни браншови организации. Но дали този проект на закон дава това? Според мен с този проект на закон не се посига тази цел. Многократно е гледан този закон и философията като такава, заложена в него е отхвърлена. И в Стопанската камара е гледан, и в Националния съвет за тристранно сътрудничество е гледан, ноември месец миналата година и е отхвърлен от синдикатите и работодателите. На 1 април тази година в Министерство на икономиката и енергетиката специален отраслов съвет по хранителната промишленост отново дискутирахме този върос – отново философията на проекта беше отхвърлена. И не мога да разбера упоритостта на министър Найденов да продължава да вкарва този законопроект, още повече, че са нарушени редица разпоредби на Кодекса на труда. Чл.3, ал.2, чл.3в, ал.3 от Кодекса на труда където е казано, че такива нормативни документи, които касаят и т.н. се гледат на Отраслов съвет.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Казахме вече, че това е предварително обсъждане. Това е проект, който се предлага от работната група, която създадохме и след това събиране, ние ще се съберем пак и ако работната група реши, че този законопроект ще бъде предложен като законодателна инициатива, тогава ще се извърви тази процедура, за която говорите, по закон. Законопроектът, който беше внесен от Министерство на земеделието е различен и вече е приет от комисията на първо четене и предвид вашите бележки, решихме да създадем тази работна група и този законопроект е на предварително обсъждане с вас, така че няма нарушаване на Кодекса на труда или друг нормативен акт.

СЛАВЧО ПЕТРОВ: Добре. Каква е целта на този закон? Както казахме, ако целта наистина е да се създадат силни браншови организации, мисля, че с него не се постига, напротив, редица членове в проекта на закон противоречат на това и не подпомагат целта. Ще цитирам само чл.19, ал.2, където се посочва, че може да съществува повече от една браншова организация. Кому е ножно такъв закон, след като и сега по Закона за юридическите лица всички организации имат право да се обединяват. Понятията – „браншова организация”, „представтелна браншова организация”, „национална браншова организация” – това е толкова объркващо и то за нас, които работим системата на социалния диалог, камо ли за обикновените хора. Ако целта е браншовите организации да се подчинят на Министерство на земеделието определено това се постига. Чл.6, чл.18, чл.20, чл.22, чл.23, чл.29 и чл.30 абсолютно говорят за това. На следващо място – целите, задачите, правата и задълженията на браншовите организации се регламентират в редица други законови актове – Кодекс на труда, Закон за храните, някои специфични закони и най-вече в уставите на съответните браншови организации. И на следващо място поставям въпроса за ежемесечната информация, която браншовите организации трябва да предоставят на Министерство на земеделието. Не знам това кой го е измислил. Трябва да бъде точно обратното. На следващо място – в нито един от уставите на браншовите съюзи не е заложено, че те са задължени да дават някаква информация.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мога да поясня. Предвид установяване представителността, сме имали предвид акутални данни за актуалната членска маса, за да се определи кой е представителен, но разбирам, че има друго разбиране. Ще коригираме текста, по-добре да не го коментираме. Това което беше заложено като информация за дейността – ставаше дума за коректна информация за членската маса.

СЛАВЧО ПЕТРОВ: Ще говорим и за критериите за представителността.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-н Петров, все пак да се ограничим в някакви рамки, има и други колеги, които желаят да се изкажат.

СЛАВЧО ПЕТРОВ: Да, имам само още няколко неща. Цитирам пак Кодекса на труда - в чл.35, чл.36 и чл.36а са посочени начините за установяване на представителността на националните работодателски структури, респективно на техните поделения с акт на Министерския съвет и скоро предстои такова преброяване. Мисля, че сте на ясно. Подминавам за сега съществуващите сега браншови съюзи, които са регистрирани по Закона за лицата и семейството, казахте, че никой няма да наруши техните права. Но с този закон не мисля, че не се нарушават техните права. В законопроекта никъде не е посочено мястото и ролята на тези браншови организации в двустранния и тристранния социален диалог. Известно е, че освен на национално ниво, има и на браншово ниво такъв диалог. Никъде не е вменено какви права и задължения имат тези браншови организации. Въобще не става дума за този проблем. На следващо място, използвания понятиен апарат в проекта на закон – объркващ и неясен, казах вече – браншова организация, национална браншова организация, призната браншова организация. А върхът на сладоледа, казано образно, е чл.18 където е посочен бранш „Преработка на биологични продукти”. Някой да ми обясни какво означава „биологични продукти”. Търсих и в тълковния речник. Има регламент, но има и национален класификатор на дейностите, там няма такава дейност. Няма. Едно време по социализма имаше „оператор на биологична единица”, кравар.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колега, моля продължете по вашите бележки и да приключваме, защото половината време само вие говорите.

СЛАВЧО ПЕТРОВ: Имам редица конкретни бележки, но ще направя само следното предложение: тъй като по-голямата част от браншовете, преработващи земеделска, тук трябва да се добави и животинска продукция, са на методическо подчинение в Министерство на икономиката. Мисля, че ако се гледа такъв законопроект трябва да се направи една работна група, в която да участват освен представители на Комисията по земеделие и на Комисията по икономика. Плюс това, мисля че само ще спечелите, ако има по-широко представителство от страна на работодателите и синдикатите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, постарахме се и днес да има широко представителство на неправителствените организации. Г-жа Божинова, поиска думата.

АНТОАНЕТА БОЖИНОВА: Благодаря, г-жо председател. Самият факт, че обсъждаме вече един по-добър текст е добра основа, но аз искам да се възползвам от думите, които г-жа Танева каза – силна защита на браншовите структури или въобще на организираните структури. Честно казано аз не виждам силната защита и това, на което искам да акцентирам е следното – в момента, когато се обсъжда дали да се дадат помощ за тези, които произвеждат оранжерийни продукти и не са в браншовите организации. Браншовите организации имат основната идея да защитават интересите на членовете си. Ходят, обясняват, статистики и т.н. Постига се някакъв резултат, което е добре, но в един момент се казва – ама, за да могат да бъдат защитени всички останали ще бъдат раздадени помощите на всички. Тогава питам – каква е логиката да членувам някъде, когато браншовата организация е издействала някаква привилегия за структурата си, но тъй като другите не са решили да членуват в тази браншова структура те получават същото, каквото получават и членовете на браншовата организация. Това няма да е пътя, по който да се обединим, ако се постига нещо и се разпространява към всички. Но рано или късно всички ще се обединят, но едва ли ще е в следващите 5 години. Говорим за обединяване на интереси и аз искам да мина точно към закона. В чл.18 пише – бранш „Преработка на растителна продукция”. Растителна продукция обаче е овощарство, зеленчукопроизводство, съответно ориз, съответно оранжерийно и т.н. Докато в чл.12 много хубаво е разделено, така както са по национален класификатор и пише, т.9 – лечебни етерично-маслени култури, т.10 – овощарсво, следващата т.12 – оранжерийно производство. И т.13 – производство на биологични продукти. Идеално, тук е направено както трябва да бъде. Но защо в чл.18 всички тези растителни продукти се обединяват в „Преработка на растителна продукция”? Ние просто сме необединяеми. Не може да говорим за неща, които веднъж – домати и краставици, съвмес натуралистично говоря, и в същото нещо пак имаме преработка на етерично-маслени, преработка на биологични и т.н.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Веднага отговарям. Тези браншове като сегментация ги правихме въз основа на последната статистика от земеделското министерство по преброяването на операторите в бранша и бяха много малко, затова решихме така. Но това е въпрос на дебат, не е принципен въпрос.

АНТОАНЕТА БОЖИНОВА: Не е принципен, това го казвам само като тема за размисъл.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И двете сегментации сме ги правили по статистиката.

АНТОАНЕТА БОЖИНОВА: Така. Във връзка с биологичното производство, казвам идеално, в чл.12 си е написано като отделна структура, това е добрия вариант. Но в чл.18 не може да има отделно преработка на биологична продукция, защото предприятията, които преработват биологична, са в правото си да преработват и конвенционална. Няма отделни предприятия за биологична, няма отделни за конвенционална. В такъв случай питам защо е необходимо да има цял бранш „Преработка на биологични продукти”. Едно предприятие, което произвежда конвенционална, то се сертифицира, че може да преработва и биологична и в този смисъл такъв бранш не може да има. Защото в биологична продукция се включва и растителна, и животинска. Докато в производството нека си го има, там му е мястото. Следващото, на което моля да получа обяснение, ако е възможно това е в чл.28, т.7, която гласи – контролират спазването на професионалните правила установени за съответния бранш. И питам – какви са професионалните правила, кой ги пише и къде трябва да се запознаем? Да, но в нашия бранш са едни, в другата организация са други, а национално представителната кои ще вземе предвид? На нейната или компилация?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това са организационни работи и по никакъв начин държавата не може да се намесва.

АНТОАНЕТА БОЖИНОВА: Мисля, че тази точка е просто излишна. И предишния път го казахме – въпрос на устав. Чл.29, трети път питам за това нещо, т.2 – чета дословно – ежегодно в срок до 31 май представителните браншови организации са длъжни и т.н.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз отговорих - актуална членска маса.

АНТОАНЕТА БОЖИНОВА: Вижте, при партньори длъжни няма.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е единствената информация, която може да бъде основа за определяне на представителността на организациите и тази информация трябва да е актуална.

АНТОАНЕТА БОЖИНОВА: В такъв случай, може би текстът трябва да бъде по-ясен.Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, ще прецизираме текста. Да, заповядайте.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ, Национална асоциация на зърнопроизводителите: Ние ще ви връчим становището си и писмено. Приветстваме устройството на браншовата работа чрез такъв закон, смятаме, че трябва да стъпим повече и на международния опит, да видим как е направено това в другите страни. Според нас смисълът на закона трябва да бъде най-вече в представителността на организациите. Ние се регистрираме така или иначе по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Не са ни ясни претенциите на министерството да менаджира целия този процес и това няма ли да усложни и без това нелеката работа на министерството, понякога компетентна, понякога не. Коркретно. Регистрационният режим какъв правен статут има, на какво се основава? Чл.16, т.2. Тази информация, която искате да даваме да не стане някакво статистическо бреме, ако е само броя на членовете и обема на производство – добре. Но да спрем до там. Относно критериите за представителност. Наистина всеки гледа от неговата си камбанария. Икономическият критерий според нас особено в сферата на растениевъдството, зърнопроизводството конкретно няма място, защото има няколко големи фирми, които могат да си направят сами асоциация. Затова икономическият изцяло трябва да отпадне. Идеята да има само една представителна организация в даден бранш е привлекателна на пръв поглед, но създава много проблеми според нас. Възможно е две или повече организации да защитават противоположни интереси, да отговарят на някои от критериите и тогава ще се получат проблеми. По-добрата идея е представителни да са всички съществуващи организации, които отговарят поне на един от двата критерия, според нас. А именно, в чл.24 да остане първият критерий за 20 на сто, вторият да отпадне, икономическия. И третият да имат регионални местни структури, това е особено важно, за да няма възможност някои организации от един единствен член каквито има, физическо лице или земеделски производител да претендират за национална представителност.
Земеделските производители директно не би следвало да членуват в представителните браншови организации и съответно националната. Трябва да се следва йерархичната структура. За насърчаване на сдружаването браншовите организации могат да се сдружават като такива на доброволен принцип в регионални, а от там и в национални. Ако за това са предвидени определи преимущества в закона като се дават права и задължения, нещо което не е добре уточнено, такива обединения ще стават по-лесно и ще стимулират сдружаването. При наличие на повече от една представителна браншова организация трябва да се стимулира доброволното обединяване в национална. Смятаме, че цялата глава седем, където се говори за национална браншова организация, според нас трябва да става дума за Българска земеделска камара, конфедерация или нещо такова. Това са накратко бележките ни, ще ви ги връчим и в писмен вид.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам да допълня. На база философията, въз основа на която готвихме този проект, едва ли бихме приели предложението да важи само един от критериите, защото вече казах – нашата цел е представителността на организацията и затова сме направили критерии, така че тя да не защитава определени интереси, било то само на дребните, само на едрите или само на регионалните. Затова сме направили комулативно да бъдат изпълнени тези критерии, защото в противен случай губим цялата философия на такъв закон и по-добре да оставим ситуацията, такава каквато е в момента и да се прави съюз на едрите говедовъди, на малките хлебари и т.н. Тогава няма смисъл да правим нищо, мисля че ме разбирате. А в крайна сметка, за да имаме икономически ръстеж, за да има ефективни решения в полза на бизнеса винаги има решение, което е добро за ръстежа на всеки един от играчите на пазара. И ние трябва да стимулираме организациите по този начин и наистина да олицетворяват проблема в бранша, да могат да го представят.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ: Аз ви разбирам, но ако ние се стремим да направим само една представителна организация, какво ще стане.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние няма да го направим, това бранша ще го реши.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ: Как ще го реши, като единият критерий е 20 на сто.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам да кажа, че държавата няма да прави тази организация.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ: Добре, ние ще го правим, но вторият критерии е да има поне половината от регионалните области и структури. Но ако две организации отговарят на тези принципи, за икономическия сме против, как ще изберем коя да бъде национална. Ние трябва да намерим начин да стимулираме тези организации да се обединят в една.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Точно така.

АНГЕЛ ВУКАДИНОВ: Стимулирането ще стане чрез правата и задълженията, това е ясно за всички. По-добре там да работим.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте, госпожо.

МАРИЯНА КУКУШЕВА, председател на УС на Федерация на хлебопроизводителите и сладкарите и председател на Съвета на браншовите органиции към Търговско-промишлена палата: Ще бъда много кратка. Имаме писмено становище и ще го представя за протокола. Сега само няколко абзаца. Тръгвам към нещо много практично. Чл.32, т.6 – национална браншова организация на земеделски производители, същото важи и за преработватели на земеделска продукция. Не знам кой и по какъв начин е решил – свидетелство за съдимост на членовете на управителните органи – за това си има НПК. Освен това какво ще правим с хората, които утре могат да извършат пътно транспортно произшествие без жертви без да плаща.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо, въпросът е правно-технически, юристите да го решават.

МАРИЯНА КУКУШЕВА: Продължавам нататък. Има в момента браншови организации, които носят в наименованието си термина „национални”. Никъде в този закон не се третира какво се случва по-нататък или как ще беде различима, ако закона някога добие вида, който всички браншови организации искаме и влезе в действие, как ще бъдат разграничавани тези, които са писали в наименованието си „национални” от тези, които ще бъдат национално признати такива? Все пак те са получили наименованието „национални” със съдебно решение. Една практика, която в момента никой не коментира. Не очаквам да ми отговорите веднага, просто да се вземат предвид тези бележки.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мога веднага да ви отговоря, защото това е работен вариант на закона. Пак казвам, нека не мислим, че с този закон държавата или министерството искат нещо да менаджират, не, вие сте се регистрирали като национална, вие ще продължите да си извършвате дейността според регистрацията. Единствената разлика е, че според активната членска маса една от вашите организации ще бъде национално представителна за сектор „Хлебопроизводство”, примерно. Нищо повече. И това ще даде права за участие, като консултанти и експерти в работни групи по изготвянето на нормативни документи. Това е. А пет човека решили да си правят сдружение, ами ще си правят, доброволността на сдружаването, обединението по интереси по никакъв начин не се коментират с този закон.

МАРИЯНА КУКУШЕВА: Благодаря, г-це Танева, но въпросът е в следното: никой друг от тук присъстващите и може би още толкова браншови организации в тази държава не радее повече да се произведе един закон за браншовите организации, който да бъде в полза на развитие на браншовите организации и обединяване на всички търговски субекти в съответни браншови организации. Защото за всички е ясно, че съществуват не малко браншови организации само на лист хартия.
С чл.6 от закона се въвежда регистрационен режим за браншовите организации в земеделието. Това е нов вид регистър. Не е ясно какъв е правния статут на този регистър и какво би следвало от това. Тъй като обаче цялата идея е, че браншовите организации в земеделието следва да отговарят на изискванията на този проекто-закон, чл.7, то вписването в регистъра е може би условие за съществуването на съответната браншова организация.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Категорично не. Няма как да стане, дори и някой да иска да го направи. Тази регистрация е съвсем различна. Вие и сега сте регистрирани. Сигурна съм, че и сега в Министерство на земеделието някъде има неофициален списък, така както тук колежката Петрова ви има на списък, за да знае кого да кани. Но за да определи министъра, според актуалността на членската маса и изпълнението на критериите по чл.25, такива каквито бихме ги приели в окончателен вид, нали трябва да има някакъв регистър, в който да се видят действащите, да се види актуалната членска маса и да каже – това отговаря на критериите. В това е смисъла.

МАРИЯНА КУКУШЕВА: Благодаря. Продължавам нататък, много кратко. Много е важно да се прецени дали законът изобщо да се занимава с браншовете в земеделието и преработката на земеделски продукти, защото ако се приеме, че това е необходимо следва да се уточнят браншовете, тъй като изписаните в преработката на земеделски храни не отговарят на обективната икономическа реалност. Не може браншове като „производство на захар” и „производство на растителни масла” да бъдат обединени. Това е един от членовете, които коментираше колежката Божинова. Преработватели на растителна продукция. Освен това би следвало правомощията на представителните браншови организации да бъдат конкретизирани и изяснени внимателно, като бъдат отделени от общата дейност на всички браншови организации. Какво следва, ако една организация стане национално представителна. Да не се окаже, че в момента се борим за кокъл, който не съществува. Тази организация ще има едни задължения, които по-скоро са специфични и основни за държавни институции, защо една браншова организация трябва да се нагърбва с подаване на информация, за която има поне десет отдела в различни министерства.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това вече го уточнихме, какво означава подаването на информация.

МАРИЯНА КУКУШЕВА: Добре, това се прокрадва и аз съм длъжна да го зачета.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това го уточнихме в предходните дебати. Но само, за да ви отговоря и за яснота и на останалите, които ще вземат думата – например как е във Франция, как е в САЩ, където гражданските обединения на производители се размиват повече от сто години, там това е станало по естествен път и е нормално да стане в едни такива развити държави. Някои функции на държавата например са вменени на такива организации и аз много бих била доволна, но едва ли ще доживея времето да видя това и в нашата държава да стане. Когато обществените отношения стигнат ниво на развитие това да се случи и при нас. При нас всичко в земеделието започна от нулата през 1990 година и всичко в момента се движи на базата, инициативата, предприемчивостта и гражданската съвест на определени играчи на съответния пазар. На нас ни трябва не само закон, това е може би първото, от което да тръгнем и съвсем естествен процес на развитие на тези отношения. И по никакъв начин със закон, включително и този който предлагаме не може да ограничаваме доброволността в тези отношения. Това в крайна сметка е целта, която трябва да се постигне, колкото и далечна да е тя.

МАРИЯНА КУКУШЕВА: Това е пътя, по който вървят и се развиват браншовите организации. Четейки този проекто-закон никой от нас не добива представа, за това за което говорите и това не води до съкращаване на определени институции или възможност за дейност на браншовите организации, които да изземват част от държавните функции. В проекто-закона няма дори такава пожелателна насока.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма как и да има, първо трябва да се достигне до определено ниво на обществени отношения, когато това по принцип ще е възможно. Сега не е. Аз ви казвам каква статистика има при нас само за един подсектор. Кой е узрял до това да поеме обществената отговорност на държавата? Не сме достигнали до този етап. Но трябва да тръгнем от някъде. Да стимулираме обединяването, оттам изграждането на административен капацитет и част от секторите са силни в това, имат тези възможности и съм сигурна, че ще направят тези неща.

МАРИЯНА КУКУШЕВА: Благодаря, ще приключа до тук, за да остане време и за другите колеги.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Следващия? Заповядайте, госпожо.

ВАЛЕНТИНА ЗАРТОВА, съветник в Българска търговско-промишлена палата: Уважаеми дами и господа депутати, съжалявам, но няма да мога да подкрепя проекто-закона по принцип, тъй като такова е становището на болшинството от браншовите организации, които членуват в българската търговско-промишлена палата. Тук съм просто изразител на тяхното становище. Ще ви отнема 30 секунди, за да повторя отново аргументите, с които такъв подход регламентиране на представителни критерии за браншови организации в отделни специални закони. Смятаме, че по този начин се продължава порочната практика за приемане на закони за браншови организации в отделни отрасли и браншове, с което се създава нееднаква среда за дейност на браншовите организации в отделните отрасли и браншове. Регулирана или нерегулирана среда, а когато е регулирана – по различен начин регулирана. Някъде по-благоприятна, другаде по-малко благоприятна. И във връзка с това са основателни възраженията, които чух до тук от изказващите се, че някои критерии е просто необяснимо защо се приемат в едни отрасли, а в други не се приемат. Защо наример за националните представителни организации, вярно, че те са друга категория националните работодателски организации – има брой заети, защо тук няма критерий брой заети. Може би ще имаме отговор на този въпрос, ако имаме някаква предварителна оценка на въздействието към този законопроект, за което ни задължава Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане, но ние нямаме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз ви обясних в каква фаза сме в момента. Фазата е предварително обсъждане. Това е проект на работната група. Дори няма решение за законодателна инициатива по това. Срещата днес е за предварително обсъждане. Досега слушахме за Кодекса на труда, сега за нормативните актове. На текст, който е за предварително обсъждане! Моля за коректност и по същество.

ВАЛЕНТИНА ЗАРТОВА: Моля да имате предвид, че в законодателната програма на правителството за 2012 година, в програмата за по-добро регулиране е заложено приемането на общ закон за браншовите организации. Ние не знаем какво би могъл да включва такъв общ закон при условие, че в по-голяма част вече нещата са регулирани сепаративно. Какви са принципните възражения срещу законопроекта. Някои от възраженията, които ще кажа ще се повторят, те не са много, но това го приемете като внушение, че в тези части законопроекта трябва задължително да се промени. В чл.2 от законопроекта се изключва действието на закона по отношение на някои сдружения.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вие не подкрепяте закона и няма смисъл да излагате възраженията си, защото при вас е принципно отношението.

ВАЛЕНТИНА ЗАРТОВА: Да, но ако този закон се приеме, нашите браншови организации изискват в тези текстове, които ще ви кажа да има промяна. В чл.2 от законопректа се изключва действието на закона по отношение на някои сдружения, защо, не знаем. Към това следва да се добави, че практическото прилагане на текста на чл.2 ще породи много затруднения.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това, което излагате като мотиви – на тези въпроси беше отговорено и сега отново повтаряме нещата. Нали ви казахме, че има специални закони, в които е уреден статута на техните организации.

ВАЛЕНТИНА ЗАРТОВА: Г-жо председател, беше ни казано, че като дойдем тук ще бъдем изслушани. Освен това в чл.2 са употребени понятия, за които няма легална дефиниция нито в този закон, нито в специалните закони. Примерно, преработватели на тютюн, обекти за хранене. Как ще изключите прилагането на закона към сдруженията по чл.2, като не е ясно какво се крие зад тези понятия. На следващо място, посочените в чл.12 и чл.18 браншове следва според нас задължително да се определят съобразно класификатора на икономическите дейности. В противен случай браншовете няма да имат надлежна идентификация и текстовете неминуемо ще породят противоречие при тяхното тълкуване и прилагане. Така например наша браншова организация по оризопроизводство постави въпрос, че не е включена в нито един от посочените браншове. Тя смята, че това е един специфичен бранш и трябва да бъде посочена отделно в тези текстове. На трето място, в чл.24 и чл.25, които предвиждат, че когато две или повече организации от един бранш отговарят на критериите за представителност, за представителна се приема тази, която в по-голяма степен отговоря на критерия. Текстовете не могат да бъдат приложени в такава редакция. Това е така, тъй като на практика всяка от организациите, кандидатстваща за представителна може да има по-добри показатели по някои или някои от критерии и по-лоши показатели по друг или други от критериите. В този случай не може да се извърши съпоставка коя е по-представителна. Липсва аргументираност защо са различни критериите за представитеност на браншовите организации на земеделските производители и за браншовите организации за преработвателите на земеделска продукция. За първите е предвидено да имат регионални структури, а за втория вид няма подобно изискване.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо, моля ви, още една минута и да приключвате, правят ми забележка колеги, чакащи да се включат в дебата.

ВАЛЕНТИНА ЗАРТОВА: Според нас, на пето място, нецелесъобразно е предлаганото в проеко-закона решение да има почти еднакви функции представителните браншови организации и националните браншови организации, включително правото им да представляват пред Министерство на земеделието земеделските производители и преработвателите, тъй като имаме условието в проекто-закона, че националните организации обединяват най-малко половината от признатите от министъра представителни организации. И на последно място, нецелесъобразно според нас е предлаганото в проекта решение – предоставянето на функции на административно регулирания контрол да е възможно само по отношение на националните организации, като се има предвид твърде големите различия в браншовете.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господине, заповядайте. Кажете, г-н Атанасов?

ПЕНКО АТАНАСОВ: Г-жо председател, тези хора сме ги поканили тук на обществено обсъждане и много ви моля да не бъдат прекъсвани, колкото и време да говорят да им го дадем, затова сме ги поканили.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.

ДИМИТЪР БРАНКОВ, Българска стопанска камара: Благодаря, г-жо председател. Представили сме становище по законопроекта, до който имахме достъп. Принципите на този законопроект, както и преди това приетия Закон за горите в частта браншови организации в сектора, повтарят приници, които вече бяха обект на обсъждане на съответните текстове в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Държа да подчертая, че в Националния съвет за тристранно сътрудничество тези принципи и съответните текстове не срещнаха подкрепа нито от представените национални синдикални организации, нито от нито една от национално представените организации на работодателите. Разбира се, приемаме за абсолютно добронамерено намерението за уреждане на обществени отношения, които без съмнение всички около тази маса знаем, че имат проблеми, тъй като 20 години развитие на такъв тип отношения, свобода на сдружаване на такива организации вероятно в исторически план са малък период, за да могат действитено да се идентифицират представителни организации на базата на натрупан опит, капацитет, експертиза, влияние върху производителите и членската маса. Без съмнение това са и част от мотивите, за да бъде подготвен и този текст. По тази причина ние подкрепяме необходимостта от промени в съществуващи текстове на отделни закони вероятно, така че да постигнем целите, които и днес бяха заявени тук. Подчертавам обаче, извинете ако повтарям нещо, което е казано, но няма как да не отбележа, че огромната част от производителите и преработвателите на селскостопанска продукция се явяват и работодатели. Те са в трудови правоотношения с работници и служители, така че няма как да бъде разкъсан техния интерес като производители в преобладаваща част от случаите, техните интереси като производители и техните интереси като работодатели. В този смисъл и съответните браншови структури регламентирани в този закон по дефиниция представляват работодателски организации, браншови работодателски организации. Това веднага ни вкарва в един друг контекст – международното право, имам предвид Конвенция 87, ратифицирана от България за свобода на сдружаването, това е фундаментално право и то е охранено от Международната организация на труда в т.нар. Комитет за свобода на сдружаване. Като фундаментално право на Международната организация на труда и международното правно законодателство, всяка година, вероятно знаете, на международната конференция на труда една от основните точки, които винаги се разискват са и заключения на този Комитет по свобода на сдружаване и различните случаи в страните-членки, те са може би 200 в Международната организация на труда, се разискват в много големи детайли, включително текстовете, които срещаме в този законопроект. Само да подчертая, Конвенция 87 постановява право на самосоятелно сдружаване, право на самостоятелност при изработване на уставите, право на самостоятелност при уравление и организация на дейностите, както и забрана на публичните власти да се въздържат от всякаква намеса, която може да ограничи тези права. И в представените текстове за съжаление намираме в много от членовете приближаване на регистъра, да речем, който се определя, заповедите, с които се определя представителността намираме форма на контрол от страна на министерството, в случая, върху съответните организации, нещо което по принцип не може да приемем. Зад това, разбира се, застават и много от браншовите организации, членуващи в стопанска камара. Нещо повече, в Преходните и заключителни разпоредби се вменява задължение на сега съществуващи браншови организации, основно преработватели на селскостопанска продукция, но също и производители на селскостопанска продукция да се пререгистрират по реда на този закон. Т.е. вкарва ги отново в ситуацията на много от текстовете, които са императивни, т.е. не са диспозитивни като правни норми, а постановяват задължение за този тип организации. Въпрос, който вече беше дискутиран, но съм длъжен да го отбележа, той е съществен.

ХРИСТИНА ЯНЧЕВА: Извинявайте, че ви прекъсвам, господине, но откакто сме седнали на тази маса едни и същи неща слушаме от първия до последния човек. Вече се каза, защо и как са написани текстовете, каза се, че ще се вземат предвид становищата ви, ще има промени, но ние наистина не разполагаме с неограничено време. От друга страна има още хора, които чакат да се изкажат и много ви моля, всичко казано от преждеговорившите ви колеги – нека не повтаряме нещата. Защото останалите представители на браншовите организации също искат да вземат думата.

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Извинявам се на всички участници в днешната дискусия за повторенията, които сте открили, макар че не чух от аргументите да са споделени преди това, затова ще бъда по-кратък. Не мога да преценя колко време съм говорил, но ако дадете някакъв регламент ще се съобразя. Благодаря, г-жо председател, ще бъда кратък.
В Преходните и заключителни разпоредби, дефиницията за бранш по никакъв начин не отговаря, или поне в някои части не отговаря на дефинираните браншове в по-предишните членове. Това беше споменато, но не точно по този начин, затова си позволявам да го кажа. В заключение ще споделя, че и законопроекта, който вече мина през парламентарна зала и е в Държавен вестник повтаря тези принципи, така че тази дискусия, която правим е пост фактум дискусия. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма такова нещо, проектозакона не е минавал нито през зала, нито е в Държавен вестник. Г-жо Ботева, заповядайте.

ПЕНИ БОТЕВА, председател на Съюз на животновъдите: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, ще бъда много кратка. Обратно на колегите, по чл.34, чл.28 и чл.40 където се повтаря за ежемесечното предоставяне, ние сме съгласни с това, само предлагаме една поправка – да бъде на всяко тримесечие или на всяко шестмесечие, тази обобщена информация.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще сведем информацията за дейността до разумна граница.

ПЕНИ БОТЕВА: И по т.11 да попитам – производствената дейност свързана ли е с ОПР, баланс?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, няма да се дават, това се предоставя на статистиката.

ПЕНИ БОТЕВА: Добре. И последно. Защо в чл.12 браншовете говедовъдство, овцевъдство, козевъдство са разделени?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, разделихме ги, поради няколко мотива – следвайки статистиката на регистрираните животновъдни обекти – говедовъди, овцевъди; следвайки естественото разделение на различните асоциации, които в момента действат; следвайки неуспешния опит да се обединят различни типове въдства решихме, че все пак по-ефективно, за да сложим началото поне на някакво обединяване е да разделим различните въдства; а имайки предвид и разликите в правилата, регулациите за функциониране, за подпомагане, смятаме, че ще е по-ефективно.

ПЕНИ БОТЕВА: Аз също съм съгласна с вас, но имаме запитване от колеги животновъди, които имат да кажем пет крави и десет овце.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нищо не ги ограничава да членуват в две такива организации.

ПЕНИ БОТЕВА: И това не значи, че браншовата организация „Говедовъдство” не може да се заеме да му помага и в сектор „Овцевъдство”?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това са доброволни отношения. В момента практически през тези 20 години, които минаха, нямаме успешен опит на функционираща неправителствена организация, която обединява няколко въдства. Вие знаете по-добре това и от мен. Мислехме в началото да го направим „животновъдство”, но изхождайки от примерите, които имаме в практиката, това означава да обречем изначално едно неуспешно обединяване. А ако всичко функционира по между си естествено и се създаде капацитет, и се обозначат лидерите, хората, които имат призванието, капацитета и възможността да бъдат естествени водачи, а не един административни чиновници, тогава по естествен път вие ще се обедините.

ПЕНИ БОТЕВА: Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо.

СВЕТЛА ЧАМОВА: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, ще се спра само на няколко точки от новия проект на закон. Той е много по-добър от предишния, който четохме. Първо, чл.6, ал.3 – реда за регистрация и водене на регистър в министерството, ще се прави наредба. Предлагам просто да отпадне, защото е безсмислено да се правят наредби за такива работи. Чл.22, ал.2 – моля обърнете там, за да видите, че браншовите организации ежегодно, в срок до 31 май са длъжни – значи, думата „длъжни” трябва да отпадне и датата „31 май” също трябва да отпадне. Ежегодно могат да предоставят информация, но това зависи кога ще бъде общото събрание, кога ще се направи анализа за дейността на браншовата организация. При месарите това се прави обикновено май месец.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Г-жо Чамова, само искам да изясня защо сложихме дата, но може да я корегираме. Така или иначе трябва в един и същ момент да има контрол върху актуалността на членската маса, респективно представителността на отделните организации. Ако гледаме една организация януари, друга юни, трета ноември – няма да има съпоставимост. Ако вашите събрания текат до определена дата, може да се събразим и да сменим датата, но е справедливо за вас, на министерството е най-лесно – когато му хареса тогава да следи коя организация как е с атуалността на членската маса и бива ли тя представителна за участие в работни групи и т.н. Така че според мен, заради справедливостта и еднаквото отношение към всички действащи организации трябва да бъде към един момент.

СВЕТЛА ЧАМОВА: Тогава предлагам това да е м.юни, защото членските вносове се плащат в началото на годината, който не е платил членския внос първото тримесечие – след това ще отпадне.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, няма проблем, коментирахме тук различни варианти.

СВЕТЛА ЧАМОВА: Минавам нататък. Чл.24 и чл.25, много се коментира, може би в ал.3 е хубаво да се сложи „и/или”, за да няма прехвърляне само към ал.1 на чл.25. Най-силно впечатление ми прави чл.28. Точка 2, предлагам текста „разпоредби са задължителни за членовете им” да отпадне. Когато говорим за представителност, ако това представлява 20 %, значи 20 % от членовете са задължени да вършат нещо, което председателя е подписал. Задължителност няма, това е доброволна организация и всеки има право да не се съгласи с решението на председателя на Управителния съвет или директора. Просто да се махне „разпоредбите са задължителни”. Точка 3 – здравословни и безопасни условия на труд, има страшно много неща и по-добре да не се вкарват само те, защото трябва да се вкарат и други неща. Точка 13 – събират и обобщават информация за производствената им дейност. Това не е задължително за браншовите организации. Точка 14 – вече всички я коментираха, тя е абсурдна. Съгласни сме с колегите. Чл.37, ал.1 – национално представителна браншова организация – не знам дали сте обърнали внимание, но в Закона за храните, създадена е Българска агенция за храните, може би нека да се направи това, което е написано в този член, но трябва да се махне всичко за Агенция по храните или обратно. Решете законодателно кое е по-правилно. Също така предлагаме чл.46 да отпадне. Глава десет може би трябва малко да се разшири – взаимоотношения, защото идеята на закона е уреждане на взаимоотношения между неправителствени организации и всякакви други структури. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-жо Чамова, за конструктивните предложения. Колеги, следващо изказване.

ТОДОРКА ЯНКОВСКА, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите: Бих искала да кажа, че д-р Чамова беше упълномощена от Управителния съвет да работи, т.е. това е становището и на Асоциацията на месопреработвателите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте.

ПЛАМЕН САПУНДЖИЕВ, председател на Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция: Базирайки се на това, което казвате, че това е един предварителен текст, който е на още много ранен етап на обработка, искам да кажа само няколко принципни неща. В резултат на Закона за преброяване на земеделските стопанства в България през 2010 година са регистрирани 371 100 земеделски стопанства. Условията за преброяване на тези земеделски стопанства е те да бъдат, няма да говоря за преработватели, защото нищо не разбирам от това, това означава, че 371 100 стопанства са реални участиници на пазара. В същия момент в закона принципно се приема, че членове на браншовите организации ще бъдат само онези, които са регистрирани по Наредба 3, които в момента са около 45 хиляди. Това означава, че извън закона остават към 320 хиляди земеделски стопанства. Т.е. в пъти повече. Второ, ако се приеме закона в този вид, никой не си задава въпроса, той ще задейства ли или ще се превърне в нещо, което ще даде повод да си доказваме кой е по-велик. Според мен – второто. И в този смисъл, може би трябвало работната група да помисли дали няма някакъв друг начин тези организации наистина да ги има, защото трябва да ги има. Но по начина, по който са регламентирани в закона ще започне едно надскачане, кой е по-велик, кой повече членове има.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господине, всички казват – да, закон е необходим, да, такива трябва да са организациите, но това няма да заработи. Предложете вариант.

ПЛАМЕН САПУНДЖИЕВ: Да, ще предложа, но искам първо да се аргументирам. Преди мен колкото хора говориха, всички възразиха срещу членовете, които определят как да стане една организация национално представителна. Организацията, която представлявам в момента и от чието име говоря няма никакви проблеми в това отношение, защото тя е една единствена в страната. Но другите са много. И аз ви предлагам да промените смисъла на закона и да дадете двугодишен срок или тригодишен срок, но тези 18 бранша да си направят по една организация в страната, както е нашата и да продължаваме нататък, спестявайки сто години. Ние сме проучвали опита на Франция, Германия, Австрия, там организациите са създадени преди сто години. Е, за да спестим 80 от тях, направете това.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Държа да отговоря на този въпрос за всички, които присъстват. Ако мен лично ме питате, щях да съм много доволна, ако можех законодателно това да го направя, каквато и съпротива да срещна, защото това ще е от полза за бизнеса. Но ние имаме действаща Конституция, действащ общ закон и разберете, че това не може законодателно да го направим. Все едно ние с този закон да създадем задължения на доброволността за сдружаване – не може да го направим, със сигурност ви го казвам.

ПЛАМЕН САПУНДЖИЕВ: Аз ви казвам със сигурност, че е направено със Закона за камарата на строителите, прочетете го, вижте как е направено и действа, и функционира.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не мога в момента да съм точна, но камарата на строителите, камарата на проектантите – те имат и други функции. В смисъл, че има такива специални камари, както е нотариалната камара, но практически тези камари изпълняват и част от държавните функции. Така е, това е целта. Вие говорите за вас, да, вие сте по-малко на брой оранжерийните производители, зеленчукопроизводители, това може да го направите, още повече, че при по-малкия брой много лесно се установява кои са хората, които имат и административния капацитет да обединят по-малко на брой хора, докато в браншове, които са с много повече регистрирани оператори това не може да го нарпавим. Трябва да мине естествен период, през който сами да се обособят тези организации, по закон, задължителни – няма как да го направим. В крайна сметка общия закон е доброволността на сдружаването и нашата цел този закон е практически да мотивираме отделните сектори да определят по естествен начин кой да ги обедини и да защитава интереса им. И когато те са много на брой, много разпръснати, в животновъдството е ниска доходността, вие разбирате, че това е също е едно затруднение, вие сте човек от бизнеса, и е пречка да бъде създадена такава организация.

ПЛАМЕН САПУНДЖИЕВ: Само още две думи. Ако този закон влезе в сила в този вид аз не мога да си представя тези организации от къде ще се финансират. От какво? От членски внос – абсурд! Още повече, че те ще бъдат в някои сектори по няколко. Има ги и сега,да, но на книга. Половината браншови организации в земеделието са само на книга.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Безспорно и това е проблем.

ПЛАМЕН САПУНДЖИЕВ: Ако те трябва да станат реално съществуващи – няма от къде да се финансират.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колегите от НАЗ могат да кажат как се финансират.

ПЛАМЕН САПУНДЖИЕВ: По мое мнение, което не е меродавно, в България в този сектор има пет-шест до десет браншови организации, които се финансират наистина. А останалите не могат да го правят. Ако трябва да поемат всички тези функции, които са изписани, да не говорим за тези, които са национално представителни, а не е ясно и как ще бъде избрана тази национална представителна, защото тук ще има голяма борба. Нали разбирате, че вашия уклон към демокрация е малко повече отколкото трябва. Казвам ви го най-сериозно. Да не ви губя повече времето. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Споделям напълно вашето виждане. Моето желание е да има наистина една изявена силна организация, защото това ще е от полза за бизнеса. Без силни браншови организации много по-труден е процеса на защита на съответния сектор, но това все пак не може да го направим задължително и по законодателство. Вие предлагате краен вариант, но това сме го консултирали, няма да може да го направим. Ще трябва да извървим по-дългия път на естествено обособяване на силните организации. Колеги, други изказвания? Заповядайте, госпожо.

ЖАНА ВЕЛИЧКОВА, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, знаем че целта на днешния дебат е дискусия с браншовите организации, но бихме искали като институция да изразим активната си позиция по текста на разглеждания законопроект. Искаме да кажем, че в рамките на междуведомственото съгласуване на инициативата на Министерски съвет, нашето министерство два пъти е предоставяло предложения и бележки. Бихме искали да получим текста и съответно да дадем своето становище, тъй като продължаваме, от дискусията, която чухме днес, да считаме, че има пунктове, които и ние сме забелязали и не са залегнали в законопроекта и искаме да декларираме нашата готовност за участие в бъдещи формати на преработка на текстове и т.н. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. След този дебат ще корегираме проекта чисто правно, експертно и ще продължим разговорите и съгласуванията. Заповядайте, колега.

ЙОРДАН ВЕЛИКОВ, Съюз на градинарите: Изслушах внимателно разискваните върпоси. От наша страна мога да направя две предложения. Първото предложение – закона да уреди йерархия на посочените типове браншови организации. Браншови, национално представителни и национална камара, да я нарека, за по-голяма яснота. България, като страна-членка на Европейския съюз трябва да има позиции, дългосрочни по определени въпроси на Общата селскостопанска политика. Това означава, че тези дългосрочни позиции свързани с дългосрочни национални цели трябва да имат някакво преимущество и по-голяма сила пред по-оперативните цели на браншовите организации, ако трябва така да ги наречем. И второто предложение свързано с това – по някакъв начин трябва да се уреди в глава десета, вероятно, участието на браншовите организации според техния ранг във формулирането и провеждането на Общата селскостопанска политика в България. Това беше на кратко. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Тук имаше и друга бележка по отношение правата на национално представените организации. Ще поработим върху текста. А по отношение на Общата селскостопанска политика – това е наистина конкретна задача, пред която сега сме изправени и наистина в други страни, където има стари традиции обществените организации участват активно в този дебат. Ще обърнем внимание и на това. Заповядайте, госпожо.

ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЬОНОВА, зам.председател на Федерацията на синдикатите в земеделието към КНСБ: Радвам се, че съм на този дебат и всъщност няма как да не се върна към това, с което започнахте – че целта на този закон, който е в много суров вид, за да направи една солидна работодателска организация, браншова организация в сектор „Земеделие”, такава за каквато и ние като синдикати отдавна работим. Или поне подкрепяме. Вие казахте, че тази организация трябва да бъде силна като „Копа Коджека” и аз не мога да не обърна внимание. „Копа Коджека” аз ги познавам, работят много активно във всики области свързани със земеделието на европейско ниво. Но има едно нещо, което е важно да се подчертае и това беше казано от колегите от синдикатите и работодателските организации – отсрещната страна на „Копа Коджека” стоят Европейската федерация на синдикатите от земеделието и въсщност тази страна ние представляваме на национално ниво и за нас е странно, че в този проекто закон, пак подчертавам, колкото и да е в суров вид, ние не може да видим мястото на тази браншова организация, приветстваме инициативата със земеделска камара, защото това е и нашето виждане че трябва да има такава земеделска камара. Но не може да видим мястото на тази организация в релацията, в социален диалог, социални отношения, тристранен диалог, двустранен диалог. И понеже говорим за духа на закон, мисля че това трябва да се вземе предвид. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Има резон в това предложение, ще помислим как и в комуникация с отделните браншови организации как да го направим. Колеги, други изказвания? Заповядайте.

ДОБРИН ТОНЕВ, секретар на Българската асоциация на билкарите и бубарите: Аз имам съвсем кратки предложения. По мое виждане, законът е направен в този си вид повече за удобство на министъра, разбирам че на него му е много по-лесно да седне и да разговаря само с един представител на една организация, отколкото да разговаря с две-три. Предлагам да отпадне точката, която казва, че за представителна за всеки от браншовете може да се признае само една организация. Аз не виждам нищо лошо да има две- три браншови организации. При тези критерии, които са заложени за 20 % от лицата и 20 % от обема на производството, то е ясно, че няма да има повече от две-три браншови организации в един бранш. Няма нищо лошо да има две-три различни организации, които да защитават интересите на членовете си, тъй като в самите браншове не винаги всички членове имат напълно съвпадение на интересите. Не могат да се обединят до такава степен. Ще и дам конкретен пример. Например тези които произвеждат биопродукция и тези които се занимават с традиционно земеделие. Има случаи, че когато някой взима самолет, пръска си с нещо културата и замърсява продукцията на този, който се занимава с биологично земеделие – то е ясно, че не може да има съвпадение на интересите, те никога няма да се обединят. И както сме ние билкарите – едни се занимават само с диворастящи, други само с култивирани билки. Имаме две организации, които нямат допирни точки, но и двете си имат свои членове. При тези критерии, както са заложени тези критерии, няма да са повече от три организации в най-лошия случай. Точно по тази схема, както сте направили да има само една, вие ще задължите всички хора, които са в тези организации да влязат в една, както беше при социализма – имаше само един профсъюз. Другото, където са изброени правата, чл.28, има ги и при преработвателите и при производителиет, чл.34, освен правомощията по чл.11 имат и следните правомощия, но те са изброени като задължения малко. И бих искал нещо друго да се впише тук, защото например при промените на Закона за лечебните растения, ние съвсем случайно разбрахме , че има такива промени, проекта беше качен в сайта на МОСВ, да, но той беше качен на такова място, че не може да го намери човек. Мисълта ми беше друга, да се разпише някъде в този законопроект, че при законодателни промени министерството задължително да уведомява браншовите организации за тези промени, да ги съгласува предварително с тях, а не да се разбира пост фактум. Това да бъде изрично записано.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, ще го запишем в правомощията на национално представените организации. Благодаря. Заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ, Национална асоциация на картофопроизводителите: Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважеми г-н зам.министър, ние се запознахме с това, което е записано в така поднесения ни закон, т.е. проекта на закона. Участвахме и в миналите дебати. Това което исках да оставя на вашата комисия, няма да го оставя, защото искам да допълня някои неща. За мен има един въпрос – докога ще мъкнем такива основни документи с години? Да, може да не е идеален, но е нужно да стъпим на някаква основа, да стъпим на някакъв закон и тогава вече ще започнат изменения и допълнения, но трябва да имаме какво да изменяме и допълваме. Ние до този момент сядаме, умуваме, мислим, усещаме и хватките и капанчетата, които искат да бъдат поставени в този закон от някои колеги, така че нека всеки си даде писмено становището, да се обсъди и много спешно този закон да бъде гледан и в зала.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мисля, че беше добро решение в работна група да корегираме проекта съгласно първия дебат. Сега е доста по-спокойно и доста по-малко бележки има отколкото на предната комисия. Правилно решение сме взели. Бележките, които сега получихме от дебата са основно в три част, ще видим кое може да се корегира и ще отидем към финално решение. Благодаря. Колеги, други изказвания има ли? Ако няма, благодаря на всички за участие. Ще получите проекта от работната група, след отразяване на бележките, които получихме тук. Благодаря за конструктивните предложения и за принципната подкрепа, която получихме.

/Заседанието бе закрито в 17,30 часа/


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА


76 512 знака