Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011година – отрасъл „Селско и горско стопанство, рибарство”.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 69

На 9 ноември 2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011година – отрасъл „Селско и горско стопанство, рибарство”.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Имаме кворум и можем да започнем работа, съгласно предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011година – отрасъл „Селско и горско стопанство, рибарство”.
2. Текущи.
Други предложения по дневния ред има ли? Да, г-н Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Нали казахте, че ще идва министърът на земеделието и храните?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, разбира се. До няколко минути ще дойде, както и вицепремиера Дянков.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Той явно не се притеснява за бюджета, а това му е основната задача – бюджетът му да мине през Земеделската комисия.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Реших да започнем, за да не губим време и да спазя процедурата с обявяването на поканените за заседанието.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Не, не, той просто закъснява. Ние сме парламентарна република.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Какво предлагате по процедурата, г-н Атанасов?

ПЕНКО АТАНАСОВ: Предлагам да се яви възможно най-бързо. Вече минаха 20 минути, а заседанието е обявено за 15,00 часа.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. Колеги, други предложения по дневния ред има ли? Няма. Ще работим по този дневен ред.
Както вече обявих очакваме вицепремиера Дянков и министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
На днешното заседание присъства г-жа Светлана Боянова – заместник-министър на земеделието и храните, г-жа Лилия Иванова – главен секретар на Министерство на земеделието и храните, г-жа Ладинка Михайлова – директор на дирекция „Финансово управление, бюджет и счетоводство” в Министерство на земеделието и храните, г-н Румен Порожанов – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, г-н Иван Капитанов – заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, г-н Димитър Куршумов – главен секретар на ДФ „Земеделие”.
От Министерство на финансите присъстват г-жа Весела Данева – директор на дирекция „Финансиране на реалния сектор”, г-жа Мария Веселинова – началник-отдел в дирекция „Финанси на реалния сектор” и г-н Петър Киров главен експерт в дирекция „Държавни разходи”.

/Влиза министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов/.
Също така присъстват представители на неправителствения сектор: г-н Радослав Христов и г-жа Наталия Тодорова от Националната асоциация на зърнопроизводителите в България, г-жа Пени Ботева от Съюза на животновъдите, г-жа Мариана Милтенова – Национален съюз на градинарите в България, г-н Стамен Попов – Национално сдружение на производителите на овощен и посадъчен материал, г-н Христо Цветанов от Асоциацията на земеделските производители в България, г-н Петър Николов и г-н Петър Драгнев от Националния съюз на земеделските кооперации в България, г-жа Светла Василева, Петър Абрашев и Валентина Васильонова от КНСБ, г-н Ангел Вукодинов от Националната асоциация на земеделските производители в България и г-н Стефан Асенов от Българска асоциация на собственици на земеделски земи. Ако съм пропуснала да обявя името на някой от гостите, моля да бъда извинена.
Уважаеми колеги, за процедурата искам да помоля представителите на неправителствения сектор и на организациите в сектор „Земеделие” да заявят желанието си за изказвания при г-жа Виолета Петрова след представянето на параметрите на бюджета.
За представяне на параметрите на бюджета давам думата на г-жа Весела Данева, директор на дирекция „Финанси на реалния сектор” в Министерство на финансите. Заповядайте, госпожо!

ВЕСЕЛА ДАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще представя макроикономическите показатели, ограниченията и допусканията, при които е разработен проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 година.
Очакваният брутен вътрешен продукт за 2012 година е 81 629 млн.лв. или се предвижда ръст от 2,9 %, като положителното развитие на българската икономика е свързано с увеличеното търсене от страна на външнотърговските ни партньори и възстановяване на вътрешното потребление. Инфлацията в края на годината се очаква да бъде 2,8 %,а средно за периода 3,2 %.
Основна цел на фискалната политика за следващата година е дефицит по консолидираната фискална програма от 1,3 % от брутния вътрешен продукт, като по национален бюджет се предвижда дефицита да е 1,6 % от брутния вътрешен продукт, а при европейските средства излишък от 0,3 % от брутния вътрешен продукт.
По консолидираната фискална програма за 2012 година са планирани приходи в размер на 28,7 млрд.лв., което е 35,2 % от брутния вътрешен продукт; разходи в размер на 28,9 млрд.лв., което е 35,4 % от брутния вътрешен продукт, или дефицит от -1,1 млрд.лв.
По националният бюджет за 2012 година планираните приходи са в размер на 24,9 млрд.лв., което е 30,5 % от брутния вътрешен продукт, а разходите са 24,4 млрд.лв. или 29,9 % от брутния вътрешен продукт.
Разходите по основните функции на държавния бюджет за 2012 година, като процент от брутния вътрешен продукт се разпределят, както следва:
„Социално осигуряване, подпомагане и грижи” 12,4 %
„Икономически дейности и услуги” 5,7 %
„Здравеопазване” 4 %
„Образование” 3,4 %
„Отбрана и сигурност” 3,2 %
„Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда” 3 %
„Общи държавни служби” 2,1 %
„Почивно дело, култура, религиозни дейности” 0,6 %.
Основните акценти в разходната политика на бюджет 2012 година са насочени към запазване на номиналния размер на средствата за работни заплати, достигнат през 2011 година и определяне на индивидуалните възнаграждения съобразно реформата за заплащане в бюджетната сфера. Повишаването на доходите ще зависи от провеждането на структурните реформи и обвързването на базата на ясни и прозрачни правила за заплащането на служителите съобразно техния принос за постигане целите на организацията. През 2012 година се предвижда растеж на капиталовите разходи с оглед стимулиране на общия икономически растеж, като капиталовите разходи, които се предвиждат по консолидираната фискална програма са в размер на 5 250 млн.лв., като растежа им спрямо 2011 година е 44,1 %. Този растеж главно се дължи на планираните по-високи разходи от Националния фонд за реализирането на европейските проекти и програми.
През 2012 година ще се разполага с по-малко бюджетни ресурси за реализиране на политиките в отделните сектори, което поставя на дневен ред необходимостта от реформи и подобряване управлението и ефективността на публичните разходи. Благодаря!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Давам думата на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов за представяне на бюджета в сектор „Земеделие”.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, ще бъда съвсем кратък. Колежката от финансовото министерство представи цифрите.
Ще започна с бюджета на самото Министерство на земеделието и храните, на неговата администрация, той е намален в сравнение с тазгодишния бюджет с 4,1 %. Няма да го оспорвам, няма да коментирам, но ще направим всичко възможно в рамките на оптимизация на администрацията и разбира се търсене на допълнителни резерви, тази разлика от 4,1 % да бъде компенсирана. Воден съм от презумпцията, че ситуацията става все по-тежка, виждате колко е динамична. Не знам дали всички разбрахте, но тази сутрин по време на редовното заседание на Министерски съвет получихме информацията, че Румъния е поискала допълнително средства от Международния валутен фонд, виждате какво се случва в Италия, така че ние ще направим допълнително каквото е необходимо, за да покрием тази разлика от 4,1 % в бюджета на Министерство на земеделието и храните, като администрация.
По отношение бюджета на ДФ „Земеделие” или средствата, които трябва да отидат към българските земеделски производители и разбира се, Програмата за развитие на селските райони. Това, което сме предвидили в Програмата за развитие на селските райони е подсигурено. Осигурено е националното съфинансиране, така че да се надяваме, че ще има очаквания от нас интерес по тази програма, средствата предвидени там ще стигнат.
По отношение на средствата предвидени за национални доплащания и държавни помощи. Тези средства ние ги разделяме на единица площ, за тютюнопроизводители, за животновъди, за зеленчукопризводители, това което мога да кажа е, че имахме очакване, като администрация на министерството, за бюджет от 570 млн.лв., от които 500 млн.лв. по подписано споразумение с неправителствените организации и 70 млн.лв. компенсация за невъзстановения акциз през 2011 година, т.е. сумата, която беше подписана и имаше очаквания от нас да бъде получена, и да залегне в бюджета е 570 млн.лв. От тази сума в настоящия проекто-бюджет са предвидени 340 млн., т.е. с 230 млн.лв. по-малко от предварителните разчети, което означава, че ако този бюджет бъде приет в този вариант, ние няма да можем да изпълним подписаното споразумение с неправителствените организации и разбира се част от политиките на Министерство на земеделието, които са залегнали за подпомагане, като държавни помощи и национални доплащания. След внасянето на проекто-бюджета в Министерски съвет имах възможност да разговарям и с премиера, и с финансовия министър, разбира се, с участието и на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. Отговорът, който получихме беше, че това са възможностите в момента на бюджета и Министерство на финансите няма възможност да направи корекцията, за която настояваме. Разбира се, бюджетът се приема в Народното събрание, както се казва – нещата са във ваши ръце.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Порожанов, ще допълните ли нещо по бюджета, за план-сметката на фонд „Земеделие”.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря ви! Уважаема г-жо председател, уважаеми г-н министър, уважаеми дами и господа, бих искал да представя на вашето внимание финансовите параметри, които са разчетени за 2012 година, с които Държавен фонд „Земеделие”, като основен инструмент за подпомагане на селското стопанство, ще разходва по различните програми, схеми, мерки и т.н.
Предварително искам да кажа, че тази година извън Програмата за развитие на селските райони, говорейки за проектите по програмата, фонд „Земеделие” е изплатил 1 066 млн.лв. Това, което очакваме и аз ще ги кажа по пера, което е планирано с източници Европейски гаранционен фонд, Европейски фонд за развитие на селските райони и национален бюджет е в размер на 1 258 млн.лв. или ръста е близо 200 млн.лева. В какво се състои това?
По Схемата за единно плащане на площ, както знаете, имаме ръст с 10 % на сумата, която всяка година ползваме. Таванът на плащанията е в размер на 782 млн.лв. при платени през тази година 573 млн.лв.
Схемите за национални доплащания и схемите за държавни помощи, както каза министър Найденов, са в общ размер 340 млн.лв., те се различават от определени намерения, които бяха визирани, при изплатени през тази година 422 млн.лв.
В рамките на Европейския гаранционен фонд има схеми, които се подпомагат на основание чл.68 от Регламента – до 5 % от общия таван на разходите. За следващата година по трите схеми за животновъдство, които са най-различни, обвързани, необвързани с производството ще бъдат изплатени 40 млн.лв. плюс 15 млн.лв.,това е нова схема за плодове и зеленчуци. В рамките на Втора ос, в която ние изплащаме по четири мерки, те са приравнени условно към директните плащания, но са свързани с плащанията на площ – това са „Необлагодетелствани райони”, „Агроекология” и за първа година ще бъде плащано „Натура”. Разчетът, който имаме за плащане е 80 млн.лв. при платени през изминалата година 50 млн.лв. Тези разчети показват един таван на плащанията, които ние бихме могли да извършим в размер на 1 258 млн.лв.
В допълнение в план-сметката на фонд „Земеделие” са разчетени разходите за усвояване и съфинансиране по Програмата за развитие на селските райони, таванът който е разчетен е около 300 млн.евро със съответното съфинансиране вътре. Разбира се, аз нямам никакво съмнение и нашият стремеж е да надхвърлим тези 300 млн.евро, така че съфинансирането при всички случаи ще бъде осигурено по един или друг начин, както и сме заложили в план-сметката и финансирането на ДДС-то на общинските проекти в размер на 35 млн.лв. Като цяло, като абсолютна сума, средствата, които ще отидат към земеделските производители извън проектите по Първа и Трета ос на Програмата за развитие на селските райони са близо 200 млн.лв. повече и смятам, че имаме една добра обезпеченост по Програмата за развитие на селските райони.
По отношение издръжката на фонда – тя е на технологичния минимум, но аз смятам, че ние ще се справим както и тази година, параметрите са същите. Благодаря за вниманието!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Уважаеми колеги, имате думата за становища и мнения по представения бюджет. Господин Аврамов, заповядайте!

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Бих искал да задам един въпрос, преди да даваме становища и мнения. Искам да попитам г-н Порожанов, от справката която прочете, как след като тази година са разпределени 570 млн.лв, доколкото си спомням, догодина са предвидени 780 млн.лв, в смисъл ще се вдигнат декарите ли, ще се вдигне ставката на декар ли, как точно го виждате вие? Как ще се усвояват тези 200 млн.лв. в повече?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Порожанов, имате думата.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря ви за този въпрос. Това е най-тясното място в бюджета. По принцип средствата се разпределят по закон с решение на Управителния съвет на фонда. Управителният съвет на фонда е широкоспектърен, с преобладаващо мнозинство от Министерство на земеделието и храните. Ние сме имали предварителни разговори с министъра по този въпрос, но не бих казал, че в момента аз мога да кажа – първо, второ или трето. Така че в рамките на приоритетите, в рамките на анализа, за мен е много важен анализа на нуждите за покриване на разходи, за покриване на загуби, за влияние на пазара като цяло, за да може максимално обективно и справедливо да бъдат задоволени различните сектори в отрасъл „Селско стопанство”. Разбира се не ви отговорих директно в момента на въпроса, но може би в рамките на дискусията ще има и по-директни отговори.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други въпроси? Ако няма желаещи за изказване от народните представители ще дам думата на представителите на неправителствените организации.
Господин Петър Николов от Националния съюз на земеделските кооперации в България, имате думата.

ПЕТЪР НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа, няма да отнемам много от времето и ще се спра само на този документ. През м.август и м.септември на няколко поредни заседания под ръководството на министъра на земеделието и храните, обсъждахме въпроса свързан с националните доплащания. Беше дадена глобалната сума и водехме разговори, изправени даже един срещу друг ръководители на асоциации и съюзи, защото се разпределяха пари. И под този документ стоят подписите – за Министерски съвет, председател на Министерски съвет, министър на финансите, министър на земеделието, изпълнителен директор на фонд „Земеделие” и на дванадесет неправителствени организации. Предпоследната среща беше под ръководството на министър Дянков, така че тази сума, която трябваше да обсъждаме и разпределяме, беше известна предварително и зададена от Дянков. И не завиждам хич на министъра на земеделието, само го моля да бъде малко по-твърд. „Това са възможностите!” Кога разбрахме, че това са възможностите, г-н министър? Тогава когато предизборно подписвахме споразумение или сега? И още нещо искам да кажа на господата народни представители – земеделието е приоритетен отрасъл. През 2008 г. национални доплащания 9,26 лв. на декар, 2009 г. – 7,55 лв. на декар, 2010 г.. – 10 лв., но без възстановен акциз или 6 лв., сега не знам дали ще има и 2 лв. И още нещо 450 лв. акциз, 50 лв. за земеделски производители, 650 лв. стана акциза – запази се 50 лв., стана 715 лв. акциза, измени се Закона за акциза и данъчните складове и стана 2012 година за земеделския производител не 50 лв., а 161 лв. На следващата година 100 лв. и в далечните добри времена 60 лв. Ние просто сме обидени! И не само ние. Обидени са земеделските производители, обидени са тези, които представляваме, защото за нас това е подигравка, извинявайте за израза. Абсолютно! Всички са знаели, че тези пари могат или не могат, но ни ги задават като параметър. Знаели са. Как тогава знаеха, а днес вече не знаете или от ден, два, три. Вече сме единни с другите асоциации, ние поддържаме ежедневна връзка, телефонна. Участваме в управителните съвети едни на други. Вчера имаше Управителен съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в петък свиквам нашия. Чакаме. Винаги съм бил привърженик на диалога, г-н министър, и вие знаете това, две години търсех диалог с министерството, диалог, диалог, диалог. Защото съм убеден, че въпросите трябва да се решават на масата и истински се зарадвах, когато седнахме с ръководството на министерството на масата на преговорите, да разпределяме парите. Даже така и започнах, възкликнах „Най-после седнахме на една маса!”. И защо седнахме? Въпросът е абсолютно сериозен, ама много сериозен, защото не знам как ще обуздаем тези, които орат земята на България. Ако посегнем на сектор „Земеделие”, има и още един сектор, не знам от какво ще се издържа тази държава! Запазваме правото си на всякакви действия в рамките на закона. Благодаря ви за вниманието!

/По време на изказването на Петър Николов, към заседанието на Комисия по земеделие и гори се присъедини и вицепремиера и министър на финансите г-н Симеон Дянков./

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Николов! Искам да помоля, тъй като има записани осем човека за изказвания, да се вместваме в рамките на три минути. Да, г-н Лаков?

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Имам процедурно предложение. Тъй като тук е и министър Дянков, предлагам да изслушаме и него, за да имаме база за дискусия и да видим какви са тези противоречия между исканите средства от министъра и даваните от финансовия министър. Тогава вече да преминем към дискусия, защото липсата на средства е ясна, но да чуем и двете страни. Благодаря!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Дянков приема вашето предложение. Давам думата на вицепремиера Дянков за представяне рамката на бюджета.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря. Смятам, че това е много разумно предложение, понеже тук темата не е дали министъра на земеделието иска да отпусне повече ресурс, определено той иска, казвал го е многократно, вчера имахме последен разговор с него и председателката на Комисия по земеделие, въпросът е дали има такава възможност. И другият въпрос е дали знаем сега нещо, което не знаехме преди три или четири седмици. Може би дори е по-важен въпрос. Аз ще започна от вторият въпрос, защото, ако си отговорим на него, ще имаме по-добра база за размисъл до къде сме.
Да, преди около три или четири седмици, действително за кой ли път се събирахме и се подписа едно споразумение. Аз никога не съм бил привърженик на каквито и да било споразумения и всъщност това е единственото споразумение и единствения сектор, който е стигал до този тип действия, макар че много други сектори, както можете да си представите искат доста по-голям бюджет, там не се е стигало до това. Защо е така? Защо този сектор смята, че на него му се полага и трябва да върви по този път, можем да дискутираме и това, за мен той е неправилен. Има един начин да се прави бюджета. Министерство на финансите го подготвя, говори с министерствата, те предлагат, разбира се, всички министерства има по-големи желания. Министерство на финансите представя бюджета на Министерски съвет и той влиза в Парламента. Така че никакви споразумения подписани, неподписани, с който и да било извън тази процедура, за мен не важат. Винаги съм го твърдял. Но искаха определени среди да има такова споразумение, стана. И това споразумение беше подписано, както се казва с открито сърце и открито желание. Желание не само от страна на земеделския министър и неговия екип, а и мое желание. Какво обаче стана в последния месец? Можем да вървим отпред назад или отзад напред за по-лесно. Стана референдум в Гърция, който обърка напълно пазарите, това беше преди десетина дни. Междувременно седем от големите европейски държави обявиха рецесия за следващата година – Холандия, Италия, Франция, Испания, Белгия, Португалия и Великобритания, за Ирландия знаехме, така че през последния месец научихме нещо, което не знаехме, а именно, че следващата година не само ще е трудна, по-трудна от тази година, а тя ще е рецесия за голяма част от Европа. При това положение идеята да се прави консервативен бюджет, аз винаги съм имал тази идея, всъщност стана оптимистична идея и темата по-скоро е дали и този консервативен бюджет, който сега сме заложили е достатъчно консервативен, за да издържи на по-тежкото положение от 2011 година и вероятно по-тежко финансово положение в Европа от 2010 година. С други думи следващата 2012 година ще е много по-лоша от 2011 и вероятно ще е по-лоша и от 2010 година. Това не го знаехме преди месец. Това е голяма промяна в мисленето от гледна точка какво представлява консервативен бюджет. И следователно в няколко пера, не само в земеделие, доста си обуздахме желанията, примера е сектор „Образование” където се надявахме да направим три пъти повече от това, което направихме сега. Но положението в Европа го знаете, няма какво да повтарям, но в последния месец рязко, рязко се влоши. Никога не съм мислил, че споразумения с отделни сектори са добра политика, когато и да било, за мен това не е част от бюджетната процедура. След много срещи, поне 20 срещи сме провеждали със зърнопроизводителите това споразумение се подписа. Сега вече е невъзможно и безотговорно това да стане, защото то може да означава след три месеца пак да разглеждаме бюджета. Междувременно, това което направихме и на което държим е, че други сектори или подсектори в земеделието – тютюна за 74 млн.лв, животновъдите за 71 млн.лв, други растениевъди и т.н., за които досега не сме давали пари, за първи път в този бюджет има пари. Така че тук темата е двойна. Много се спекулира с темата. Има някакви 230 млн.лв. повече, които са били обещани, аз тази цифра не я знам, не ми излиза в сметките, откъде стигнаха някои хора до тази цифра? Тя е съвкупност от две неща: една много правилна политика, че парите сега се разпределят в много сектори, които досега не са получавали въобще пари. Защо е било така? Политиката е била такава, за добро или за зло. Сега те ще получават пари. За тютюна, за животновъдите, за растениевъдите – няма тема, те си получават всичко, за което сме се разбрали с тях. Темата е един -единствен подсектор - това са зърнопроизводителите. Те във времето са получавали много пари, много, много пари са отивали към тях. Да, сега имаме по-малка възможност и съответно те получават по-малко пари. Такъв е бюджета. Каквото и да си говорим, просто това са възможностите. Благодаря!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н вицепремиер! По реда на записаните за изказвания, давам думата на Радослав Христов, Национална асоциация на зърнопроизводителите в България.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Уважаеми г-н Дянков, уважаеми г-н Найденов, уважаема г-жо Танева, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа, аз съм учуден от факта и аргументите, които поднася министъра на финансите, че за три седмици финансовата политика в Европейския съюз или икономическата обстановка толкова много се е влошила. Не мога да приема такива аргументи, за мен са абсолютно несериозни. Преди три седмици се подписа тази обща финансова рамка, нося и оригиналите, който желае да се запознае, и за мен, и за земеделските производители, за зърнопроизводителите, това е чист предизборен популистки ход от страна на изпълнителната власт. Единственото нещо, което може да промени това наше становище е, ако действително финансовата рамка, както е подписана по същия начин бъде заложена и в бюджета. Тогава всички земеделски производители ще повярват, че това е било действителното, реалното мислене на изпълнителната власт за подпомагане на сектора. Учуден съм и се чувствам неудобно пред колегите си земеделски производители, че подписвам документ, който не мога да изпълня. И ми е неудобно, че държавници, министър-председател, заместник-министър председател с такава лекота полагат своите подписи под документи. Преди малко вие казахте, че тези споразумения, тези финансови рамки не ги признавате. Това така ли е?

СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, така е. Аз съм работил в много държави, преди да дойда да работя в България и не знам държава, която да има споразумения с отдени отрасли. Просто в Закона за бюджета няма такава процедура. Но вие настоявахте, настоявахте, настоявахте и за мен това беше грешка, казвал съм ви го многократно и продължавам да мисля така.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Ние не сме настоявали, г-н Дянков, ние заедно се договорихме с вас. Заедно се договорихме с вас и заедно подписахме финансовата рамка. И ако в момента се отричате от тези подписи, то вие трябва да си подадете оставката като финансов министър! Нищо друго не остава!

СИМЕОН ДЯНКОВ: През последните три седмици паднаха две правителства в Европа благодарение на неразумни финансови рамки, така че вие като казвате, че нищо не се е случило и сте изненадан, вижте в Гърция какво стана – ново правителство, вижте в Италия.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: В Гърция нещата са много преекспонирани, вие го знаете, това си е тяхна политика, по този начин да се държат. Това, което искам да чуя от вас е – че се отказвате от подписаните споразумения и от вашите подписи. Бих искал да чуя също и от премиера, когото сте подписали „За премиер”, да, трябва да чуем и неговото мнение и решение. Това, което заявих днес – редно е всички, които са се подписали под това споразумение да се изкажат по отношение на тази финансова рамка. Защо тогава е подписана, защо е договорена? Нима не се знаеха тогава параметрите на бюджета, нима не се знаеше каква е обстановката. През 2010 година казвахте, че излизаме от рецесията, че 2012 година ще бъде много добра. В момента казвате нещо друго. Вероятно в началото на 2012 г. ще кажете нещо още по-различно. Това, на което държа като председател на асоциацията и хората, които представлявам, е тези документи, които сме подписали с вас, договорили сме, всички аргументи, които сме представили тогава са били приети от вас, за да се стигне до подписването на тази финансова рамка, ние държим да бъде изпълнено така както е подписано, така както сме си стиснали ръцете. Като цяло, не подкрепяме бюджета в тази част, с тези средства.
Искаме да знаем също, ако тези средства останат така, как ще бъдат разпределени по сектори.
И последно - да ви предам реакцията на хора от Управителния съвет и зърнопроизводители по повод думите ви, че ако земеделските производители излязат да протестират ще им вземете и стоте милиона. Това не са мои думи, предавам ви ги дословно „Ако г-н Дянков ни заплашва по-добре да си взима двата лева и да си подава оставката!” Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожа Пени Ботева от Съюза на животновъдите, заповядайте!

ПЕНИ БОТЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Дянков, уважаеми дами и господа, аз съм спокойна, въпреки проекто-бюджета, който се представя в момента, че животновъдите няма да пострадат. Само искам да напомня на г-н Дянков, че доста голяма част от животновъдите получават средства именно оттам, откъдето искате да се намалят. Също така бих искала да знам точно как ще бъдат разпределени средствата. Говорили сме с голяма част от хората от животновъдния сектор и те не са съгласни с проекто-бюджета. В момента чакаме информация от вас. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря! Госпожа Светла Василева от КНСБ, заповядайте!

СВЕТЛА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Танева, уважаеми господин Дянков, уважаеми господин Найденов, уважаеми депутати, от предоставения ни бюджет на Министерство на земеделието виждаме, че в изброените политики липсва политиката „Хидромелиорации”. Искаме да попитаме ще прекъсне ли дейността по опазване от вредното въздействие на водите, защото доколкото виждаме няма заделени никакви средства, или ще разчитаме само на инициативността и напоритостта на новия Съвет на директорите, който действително започва много добре да работи, или ще разчитаме отново на минималните трудови възнаграждения на хората, които изпълняват тази дейност, защото много добре знаете, че това се изпълнява от „Напоителни системи”, на които са вменени тези държавни услуги. Бихме попитали как ще се справим в следващата година, защото в тази година, в този бюджет бяха заделени само 4 млн.лв., сега не виждаме нито лев. Аз съм убедена, че министър Найденов ще се справи с бюджета, който му е разпределен, но за всеки случай бих попитала достатъчни ли ще бъдат средствата и за Селскостопанска академия, дали ще се осигурят техните потребности и достатъчни ли ще бъдат средствата за издръжка, защото днес виждаме една друга научна общност долу на площада. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Министър Найденов ще отговори веднага на вашия въпрос.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря ви, г-жо Василева за зададените въпроси.
Първо, по отношение на „Напоителни системи”. Да, факт е, че е било практика в годините при предишното управление да се заделят около 20 млн.лв. за „Напоителни системи”. Въпреки тези 20 млн.лв. ние виждаме в какво състояние заварихме и се намират „Напоителни системи”. Предприехме много тежки реформи в „Напоителни системи” съгласувани разбира се със синдикатите. Не е лесно. Само преди две или три седмици ви запознах с новите неща, които ще направим. Стартираме хидромелиоративната мярка, чрез която ще може да усвоим около 125 млн.евро за хидромелиорации. Направили сме схемата, надяваме се тя да проработи. Другото, което направихме – съкратихме клоновете от 21 на 10. С последното си решение, само от преди две седмици, единственият клон „Хидромелиорации – Севлиево”, който беше извън системата на „Напоителни системи” беше приобщен, а към него прибавихме и активите, които се намират в търговското дружество „Земинвест”, т.е. оптимизираме максимално нещата. Следващата стъпка, която предприехме е – активи, които стоят и години наред се плащаше от „Напоителни системи” да бъдат опазвани и те не бяха опазвани, защото голяма част от тях бяха обект на посегателства, кражби, разпродажби и т.н., в момента през Стоковата борса се освобождаваме от тези активи. Това е най-прозрачният и честен начин на действие. Казах в началото – бюджетът на министерството, като администрация е по-малък с 4,1 %. Тук отговарям и на вторият ви въпрос, да, ще се засегне и Селскостопанска академия. Разбирам министър Дянков напълно, той ви каза, че ситуацията се мени буквално с дни. Той пропусна да каже за Румъния, той ни го представи като информация на Министерски съвет, Румъния днес е поискала допълнителна помощ и т.н. Така че ние свиваме максимално всички разходи, преструктурираме каквото можем. Селскостопанска академия е едно от звената, които до момента не е реформирано по никакъв начин. Знаете, че преди няколко месеца сменихме ръководството на Селскостопанска академия. Аз съм поставил на новото ръководство задачата да бъде реформирана Селскостопанска академия и да се търсят резерви. Ще се справяме с това, което ни се предоставя.
Знаете, че заплатите на „Напоителни системи” макар и със закъснение вече се плащат. Надявам се от вече обединения нов борд да получа допълнителни мерки, които да одобрим и тези неизползвани активи да допълнят бюджета на това търговско дружество, за да може то да се стабилизира. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Слави Трифонов от Националния съюз на градинарите.

СЛАВИ ТРИФОНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, нашият сектор е между тези, които трябва да започнат с благодарност, тъй като след десетгодишно прекъсване се отделя нещо за сектор „Плодове и зеленчуци”. Трябва да кажа, че е много малко, но все пак е положителен факт. Ножицата, която се разтваря между споразумението и реалността е 40 % надолу и това звучи много тревожно. Може би министър Найденов при липса на друга алтернатива ще се справи, но въпросът е как. Това, в което искам да ви уверя, г-н Дянков, е че ако в някои други сектори това е количествен показател и може да се направи нещо по-малко, при нас считайте, че е равно на конкурентоспособност. Нашата продукция е неконкурентоспособна. Сега сме много затруднени, а без тези помощи ще станем абсолютно неконкурентоспособни. Трябва да се реагира. Имайте предвид, че всички земеделски държави Франция, Холандия, Италия, независимо от стагнацията поддържат земеделския сектор и са конкурентоспособни. Ние се борим непрекъснато за руския пазар и виждаме кой изнася там. Не сме ние. Това е проблема. И защо не сме ние веднага разбираме – извън договорките с Европейската комисия Франция продължава да дава за земеделие. Затова ви обръщаме внимание и ви моли сектора да бъде погледнат както трябва. И в тази отворена ножица, въпросът, който исках да поставя, най-тежко за нас е кредитирането, финансирането. При тези условия на банките в България, подчертавам – 95 % чужди, някои от тях са със 103 % печалба, а тази печалба изтича извън страната. Не можем да работим при 12 % лихва. Ако има колега, който работи с 20 % печалба, плаща 12 % лихва и му остава 8 % - да стане и да го каже. Няма такъв. Затова съвсем конкретно предложение имам – потърсете възможности кредитния инструмент на ДФ „Земеделие” да стане много по-достъпен, да стане равно достъпен за различните сектори и тогава ще се увеличи неговата усвояемост. Сега за определени сектори е по-добър, определени сектори не ги е погледнал. Ако този проблем решим, 6 % разлика в кредитите, може би ще подобрим и конкурентоспособността, за която говоря. Тези два въпроса поставям. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Министър Найденов ще отговори на вашите въпроси.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Трифонов, съвсем накратко ще отговоря на вашите въпроси. Първо, може да бъдете сигурен за средствата за производителите на плодове и зеленчуци, защото голямата част от тези средства, 25 млн.лв. са предвидени, от които 15 млн. европейски средства, по чл.68, т.е. намерихме начин и тези пари не са от националния бюджет, така че те не са обект на коментар в момента, и 10 млн. държавни помощи ще ви бъдат гарантирани. Така че от нула през миналите години до 25 млн. тази година, да, сигурно не е това, което сте очаквали, но е това, за което се споразумяхме и то ви е гарантирано.
По отношение кредитния ресурс на фонд „Земеделие”. Кредитният ресурс на фонд „Земеделие” се усвоява максимално, тъй като нисколихвени кредити търсят всички. Ние направихме нещо повече. Не само, че раздаваме кредити, а преподписваме договорите, разсрочваме кредитите вече трета година по ред, с единственото задължение да бъдат плащани лихвите на тези нисколихвени кредити. А към българските животновъди, само преди няколко дни с г-н Порожанов направихме поредния жест, който ще обсъдим на следващия Управителен съвет на фонд „Земеделие” – дори и лихвите по тези вече тригодишни кредити няма да им ги вземем на куп, а ще ги разсрочим. Повече от това не можем да направим. Разбира се, когато представителите на вашите асоциации поискат нещо от нас ние сме откликвали, така както когато получихме заявката от животновъдите. Наскоро имаше от страна на Националната асоциация на зърнопроизводителите искане за кредитна линия. Откликваме на тези искания и това е един инструмент, който до момента се ползва максимално и по най-добрия начин.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Христо Цветанов от Асоциацията на земеделските производители в България, заповядайте!

ХРИСТО ЦВЕТАНОВ: Добър ден! Като цяло се присъединявам към колегите от Националната асоциация на зърнопроизводителите и Съюз на кооперациите по отношение на становището им за размера на националните доплащания в проекто-бюджета за 2012 година и искам да попитам две-три неща. Защо е необходимо да ходим по работни групи, защо е необходимо да коментираме проекто-закони след като нашето мнение не се зачита по никакъв начин. Най-малкото се чувстваме обидени, не мога да намеря точната дума, чувстваме се като някакво забавление на Министерство на земеделието, Министерство на финансите и кой ли още не! Колегите преди мен изложиха становищата си, присъединяваме се към тях. И имам един такъв въпрос – ще има ли национален стадион, г-н Дянков? Благодаря.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Макар че въпросът е малко в страни от темата ще отговоря – да, национален стадион ще има, както ще има и помощен стадион, сегашния „Септември”, както ще има стадион и в Пловдив. Всичко това обаче е публично-частно партньорство. От бюджета няма да излезе нито стотинка, така че, ако въпросът ви е дали ще плащаме за нов стадион, отговорът е – не, няма да плащаме за нов стадион. Работи се по Закона за публично-частното партньорство. Схемата, която е предложена е такава, че държавата ще предложи терени, а инвеститорите ще направят всичко останало. С други думи пари за нов стадион от бюджета няма да излязат. Това се прави с постановление, не в рамките на този закон.
Но ние сме говорили как смятаме да се направи разпределението на този бюджет.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Искам за стадиона да кажа нещо. Тъй като вложихте много логика във вашия въпрос и много го бяхте мислили – предполагам, че питате дали ще има СЕПП за терена – не, няма да подлежи на подпомагане по СЕПП.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Стефан Асенов, представляващ Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Аз съм малко изненадана от интереса ви към работата на комисията. Заповядайте!

СТЕФАН АСЕНОВ: Благодаря, госпожо председател! Уважаеми господин вицепремиер, господин министър, дами и господа народни представители, няма защо да сте изненадана, госпожо председател, не малка част от нашите членове са земеделски производители, така че това е въпрос, който ни интересува не само като собственици, но и като земеделски производители. Българска асоциация на собствениците на земеделски земи също не одобрява това намаляване на средствата в сектор „Земеделие”. Ние смятаме, че тази мярка, която е представена от изготвилите бюджета като антикризисна, тя много лесно може да се превърне в прокризисна в този момент. Както всички знаем и така би трябвало да бъде в една страна като България – земеделието е структуроопределящ отрасъл, също както леката промишленост. България през годините е излизала от две световни икономически кризи благодарение точно на тези отрасли. Аз съм сигурен, че когато дойде момента България отново да излиза от тази криза, защото аз не мисля, че ние излизаме, това пак ще бъде благодарение основно на земеделието и на леката промишленост. Аз вярвам в добрите намерения на министър Найденов, но не мисля, че тези 230 млн. могат да бъдат компенсирани с продажба на държавни активи, фирми или каквото и да било. Дори 30 до 50 % от тези суми не могат да бъдат компенсирани. Не на последно място ние апелираме да се изготви една национална стратегия за развитие на този бранш, поне 10-годишна, в която на базата на ясни правила, критерии и прозрачност всеки един земеделски производител, собственик, гражданин да може да работи с поглед в бъдещето. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Министър Найденов ще отговори на въпросите ви.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря. Ще започна от това, което казахте за национална стратегия. Казвал съм го и друг път – национални стратегии е имало, сигурно ще има, на хартия са много лесни, но е важно България да се позиционира в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз в бъдещия програмен период и то да се позиционира не така както я позиционираха преди нас през 2007 г. Защото заради това позициониране през 2007 г. и схемата на подпомагане в момента в България се получава този огромен, невероятен дисбаланс и е факт, че 3,4 % от българските бенефициенти получават 78 % от европейските субсидии. Заради този прецедент Европейската комисия предлага да бъдат наложени тавани на европейските плащания. И като беше само преди седмица тук немската министърка каза – да, заради вас и румънците. Защото само при нас и в Румъния има такива неща – някой да обработва десетки хиляди хектара, а средното стопанство в Германия примерно да е 50 хектара и те нямат този проблем. Стратегията е позициониране на България в Общата селскостопанска политика, където се заделят 40 % от общия европейски бюджет или 55 млрд.евро всяка година отиват за земеделие. Така че е важно да си напишем домашното много добре. Тези национални доплащания знаете, че от 2014 г. няма да ги има. Ние в момента имаме право на тях, защото получаваме доста по-малко европейски средства. Разбирате логиката ми.
Използвам случая да отговоря и на въпроса ви за земите, защото определено се спекулира. Тук са и медиите, така че декларирам – министерството не продава никакви земи, защото много добре знаете, това е забранено със закон. Може да се продават земеделски земи само чрез компенсаторни бонове. Коментирахме преди около година и половина на среща на т.нар. тристранка, някои от синдикатите предложиха като част от антикризисните мерки в България, България да продаде в лицето на Министерство на земеделието и храните част от своя държавен поземлен и държавен горски фонд. Това е коментирано тогава и аз обясних, след като стана факт проекто-бюджета, че да, възможно е и съществува вариант, но първо, той няма да донесе 230 млн., второ, той е забранен в момента от закона, и трето, не знам дали това е най-добрата практика. Ако Парламента промени закона това може да се случи. Но в момента никой не прави подобно нещо. Единственото, което правим в момента е, че съм назначил група, която прави оценка на активите на търговските предприятия и дружества, за да може да покрием дефицита в бюджета на министерството, тези 4,1 %, което е около 10 млн.лв. Казах, че ще се опитам да намеря тази разлика чрез реализация на неизползвани активи най-вече в търговските дружества. Бъдете спокойни, обръщам се и към българските зърнопроизводители, никой няма да продава земята и няма такова намерение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на г-н Порожанов за отговор на някои въпроси поставени от представителите на организациите, относно визията за разпределение на средствата, които са заложени за подпомагане.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря. Първо, по отношение кредитирането от фонд „Земеделие”. Фонд „Земеделие” кредитира земеделските производители когато те имат желание да бъдат кредитирани през фонда, дали директно или чрез банките, с които имаме споразумение. Няма разделяне на сектори, които да не бъдат кредитирани и т.н. Разбира се, кредитите, които се предоставят от фонд „Земеделие” са с рестрикциите, на които подлежат и банковите кредити. Да, проблем е в момента животновъдството да се кредитира. Всички знаете, или поне колегите от сектор „Животновъдство” - има десетки милиони просрочени кредити, които ние сме разсрочили с решение на Управителния съвет. Разбира се, когато дойдат животновъди с такива експозиции при нас, няма смисъл да се заблуждаваме, че като им дадем нови кредити те ще ги възстановят. Затова е по-добре да се работи по чисти схеми за подпомагане, нотифицирани по съответния ред и прилагани съответните критерии.
Много се зарадвах на колегата, който се притесняваше, че с намалението на националните средства се нарушават макроикономическите показатели и потреблението. Точно на това акцентирах в началото, че общия размер на средствата не намалява, а се увеличава с 200 млн. За съжаление всички изказващи се са се хванали точно за тези пари, намалени в рамките на предоставения ресурс от централния бюджет. Всички знаете, че по СЕПП, споменах числото, то е 782 млн. допустимо плащане при 573 млн.лв. за тази година. Да, сигурно няма да оберем до края, но в зависимост от това как ще се разпределят средствата, как ще бъдат допустимите площи – средствата ще бъдат платени. Националните доплащания, вече в зависимост от това как ще бъдат определени към плащания на площ, тези 782 млн. правят 22,50 лв.на декар при 18 лв. за тази година. Разликата от 4,00-4,50 лв. има още в рамките на тези средства. Тук е друг въпроса и аз не случайно казах – когато ние разпределяме тези средства трябва да са ясни анализите и трябва да е ясно къде и какви загуби покриваме. Или има сектори, които не са на загуба от една година, а от повече, печалбите са различни, с най-различни стойности, различни култури, различните сектори и райони. Тези национални доплащания отиват върху печалбата. Да, основният аргумент е стабилност на сектора. Стабилност на сектора, обаче макроикономическата обстановка показва, че първо трябва да има макроикономическа стабилност на държавата, на всички сектори и после на някои подсектори, което е някакъв лукс и разкош. Но това е съвсем отделна тема. Не случайно е и това заседание. Ние смятаме, че трябва да бъдат чути всички мнения, разбира се и на Парламента, когато се обсъжда как да бъдат разпределени тези средства. В тези 340 млн. са 71 млн.лв. за животновъдството. Още веднъж казвам, за животновъдството плюс тези 71 млн.лв. влизат 40 млн.лв. прехвърлени по Европейски гаранционен фонд, като министър Найденов добави – плюс още 10 млн.лв. за хуманното животновъдство.
Парите за тютюнопроизводство, за бившия референтен период са 73 млн.лв. и остават 200 млн., които ние трябва да разпределим между държавните помощи така разписани в меморандума и националните доплащания на площ. И тук вече трябва да се търси баланса. Именно това е въпроса, че трябва да има анализ, който да ни насочи кой сектор е най-важно да бъде подпомогнат. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Димитров, заповядайте!

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми гости, разбира се, че ние като Земеделска комисия сме длъжни да защитаваме сектор „Земеделие” и да искаме максимума за него. Но ние не сме остров океана, а сме един от секторите, които чакат пари от бюджета. Така или иначе трябва да се съобразим не само с нашия бюджет, а и с международната обстановка, г-н Дянков вече ви я обясни, не считам, че аз съм човека, който трябва да ви я повтаря.
И в тази връзка имам две забележки към преждеизказалите се. Не запомних името на председателя на Съюза на земеделските кооперации, извинете, да, Николов, извинете. Искам да попитам господина, това са земеделски кооперации, които се занимават освен със зърнопроизводство, би трябвало да се занимават с животновъдство, с пчеларство, със зеленчукопроизводство, с овощарство. И би ли било коректно от негова страна да каже – да, ние сме недоволни от това, че за зърното парите не са толкова колкото сме очаквали, но ви благодарим за това, че подпомогнахте сектори, които са най-зле, а някои от тях не бяха подпомагани изобщо. Защото останах с впечатление, че господина е председател на кооперации, които се занимават само със зърно. Много ви моля, бъдете коректни. Кажете – да, ние сме недоволни, парите не ни стигат за зърното, но ви благодарим, че за другото сте намерили. Това по неговото изказване.
Господин Радослав Христов. Много е хубаво да дадем на всички. Много е хубаво, ако може на вас да дадем не по 10, а по 15 лв., само че парите ги няма. И забравяте от къде тръгнахме. Когато нашето правителство дойде на власт, за директни плащания, европейски плюс национални доплащания, ако греша г-н Порожанов поправете ме, бяха около 300 млн.лв. Последната година стигнаха 900 млн.лв. Бъркам ли в цифрите?

ЮНАЛ ТАСИМ: Това е заложено в договора за присъединяване.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да, заложено е в договора за присъединяване, г-н Тасим, въпросът е, че този сектор получи тези пари. В тези години, в които този сектор получаваше все повече пари, което беше много хубаво, сектора стана много стабилен, да чухте някъде да е поевтиняла цената на брашното, да е поевтиняла цената на хляба?, т.е. да има някакво реално изражение държавата, след като подпомага на среща да има и някаква елементарна коректност. Не сте чули, нали? За да дойдат тези пари сега, зърнопроизводителите, защото там е разковничето, както разбирам, трябва да се вземат от друг сектор. Тези пари няма да паднат отгоре, трябва да се вземат отнякъде. Трябва да вземем или от здравеопазване, взето е от сигурността, нямате представа финансовия министър каква опозиция има там; трябва да се вземе или от пенсионна система, или от образование и т.н. И знаете ли какво ни казват? Ще го кажа на глас – вие защитавате лобито на зърнопроизводителите. Нас ни обвиняват в това нещо, като се започне от министъра до комисията. И ни цитират. Само един от зърнопроизводителите за миналата година е получил 30 млн.лв. преки плащания. Останалите стотина са получили останалите до сто милиона. Може и да бъркам някъде в цифрите. Но всички обвиняват нас, че ние защитаваме лобито на зърнопроизводителите. И точният израз е – вие направихте мултимилионери една шепа зърнопроизводители за сметка на останалите сектори. Разберете, никой няма нищо против вас, напротив, това е експортен сектор, той е полезен за държавата, много е хубаво, че се обработиха благодарение на директните плащания необработваемите земи, но разберете и вие, че има сектори, където са на ръба на оцеляването. Никой не ви брои на вас печалбите. Колкото повече печелите, толкова е по-хубаво. Всеки бранш колкото повече печели, толкова повече данъци ще внася, толкова повече ще има за социални дейности. Но има браншове на ръба на оцеляването и затова този път преценяваме, че трябва да бъдат подпомогнати повече животновъди, зеленчукопроизводители, тютюн, тези които работят по 2 декара с мотиката, г-н Тасим тук няма да ми опонира надявам се, така че господа, това са финансовите проблеми на държавата. Не ми е приятно, че чувам тук подмятания какви мерки ще се взимат. Ако вие можете да кажете от къде да се вземат тези пари без да нарушим баланса, моля кажете го. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, г-н Димитров. Господин Аврамов заяви изказване, след това господин Пенко Атанасов, след това Петя Раева, след това Юнал Тасим, след това господин Лаков.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, госпожо председател! Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, първо искам да обясня учудването, което се изрази одеве по повод присъствието на Асоциацията на собствениците на земеделска земя, че са тук и се вълнуват от този проблем. Да, те може би са най-ощетени от това орязване на подпомагането, защото прякото определяне на наемната цена на декар е свързано, неформално, с цената на субсидията. И ако субсидията за догодина е 28, или колкото беше тази година, или 25, или 30, а не 35 това ще се отрази на цените на наемите, защото има такава тенденция да се вдигат наемите всяка година право пропорционално с увеличаване на подпомагането. Т.е. те са основно най-ощетените от това нещо. Нито зърнопроизводителите са ощетени, нито потребителите по някакъв начин или някой друг. Това е едно обяснение.
По същество, по бюджета. Тук има два момента. Първо, считам, че съм длъжен да отбележа факта, че преди месец и половина е подписано споразумение, което в момента не се спазва. Това категорично е неприемливо за мен лично, недопустимо е и не бива да се получават такива неща.
Конкретно по предложените параметри и цифри. Смятам, че това което гледаме като бюджет и разпределението, което коментираме е справедливо на база потребностите и нуждите в аграрния сектор като цяло. Да не забравяме каква е основно целта на подпомагането в земеделския сектор не само в България, но и в целия Европейски съюз – това е подпомагане на дохода, т.е. там където приходите от земеделската продукция не достигат да покрият разходите и да остане една нормална печалба за издръжка на участниците в този процес, държавата, българската, респективно Европейския съюз подпомага дохода на тези производители. В конкретния случай, който коментираме със сектор „Зърнопроизводство” в България и в целия Европейски съюз в последните две години, а и според мен това е една устойчива тенденция за в бъдеще, следващите една-две години, определено мога да заявя, че няма такава вопиюща нужда от увеличаване на подпомагането. Както и колегата Емил Димитров каза, сектора е на печалба, всички знаем това нещо, нека да е на печалба, няма лошо, но 2-3 лв. допълнително подпомагане по никакъв начин не играят в устойчивостта на земеделските стопанства, единствено увеличават или не увеличават печалбата с толкова.
Относно останалите сектори, които наистина са в много затруднено положение и са на ръба на оцеляването, за пръв път от последните десет години и повече, а някои наистина за пръв път получават някакво подпомагане, което ще бъде една глътка въздух за тези сектори. Смятам, че това като държавна политика е основното предимство на бюджет 2012 в сферата на земеделието. Аз лично ще подкрепя бюджета, за протокола да се отбележи – в условията на евентуален конфликт на интереси, ще подкрепя бюджета и приканвам всички колеги да го направят. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Атанасов, имате думата.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, господин министър, колеги и гости, аз се обръщам към господин Найденов. Беше ни раздадено становището на министерството относно бюджета. Четейки го внимателно излиза, че министерството в лицето на министъра въобще не е успяло да защити интересите на сектора и не случайно е записана сумата на необвръзката. Ще се опитам да не повтарям това, което казаха преди мен изказващите се, но договорките са си договорки и казаното от заместник министър-председателя, звучи като липса на държавност. Господин вицепремиер, когато се договаря нещо това е закон и това трябва да се спазва.
Има нещо, което силно ме притеснява. Бюджетът, който имаме въобще не е детайлен. Не виждаме къде са средствата и колко са. Тук вече беше поставен въпроса – колко са, примерно, за Селскостопанска академия планирани средства в бюджета, за „Напоителни системи” колко са, за „Кабиюк” колко са, за „Борба с градушките” колко са, за Агенцията за безопасност на храните” колко са? Това са неща, за които трябва да имаме точна представа, да знаем какво се случа и каква е политиката, която ще бъде водена. Факт е, че така гледайки бюджета, за научна дейност въобще липсват средства.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Извинете, но ще се намеся, за да кажа, че всичко, което изредихте са второстепенни разпоредители, така че това се решава след като е минал бюджета през Народното събрание. Би трябвало като депутат да знаете това. И не е само в това министерство. Във всички министерства е така.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Господин вицепремиер, за първи път бюджетът, който ни се представя е толкова „на тъмно”, а пък вие говорете каквото искате!

СИМЕОН ДЯНКОВ: Може би вие за първи път четете бюджет, защото явно не сте виждали предишните бюджети, те са съставени по същия начин, такъв е закона.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Не, не, неуместно е. Вижте миналогодишният бюджет и ще видите, че в него има повече информация, отколкото в този, който ни е представен сега. Седемдесет милиона за възстановяване на акцизи за горивата – къде са? Колко пъти обещавахте, колко пъти излъгахте тези земеделски производители за акциза? И това което г-н Аврамов каза, че последните години едва ли не са позлатени земеделските производители и зърнопроизводителите, ами вижте реализируемата цена тази година. Дали спаднаха, г-н Димитров, цените на горивата, цените на торовете, цените на препаратите и т.н. и тогава да питаме защо не е паднала цената на брашното и т.н. Този сектор крепи държавата и който не вижда това просто е в голямо затъмнение, защото земеделието е било, е и ще бъде един от основните фактори за стабилността на държавата ни, особено в ситуация на криза, в каквато сме сега.
И няколко думи във връзка с европейските фондове. Поправете ме, ако греша. Предвидените средства за разплащане по договори по Програма за развитие на селските райони са 240 млн.евро. Това означава, че още с приемането на бюджета страната ни планира да не усвои 300 млн.лева. Така излиза от заложените средства. Лошото е, че с това неусвояване ние слагаме ниво, което в следващия програмен период ще бъде нивото на средствата, които ще получаваме в този сектор. Поправете ме, ако греша, но мисля, че съм точен. Ако си спомняте уверенията на премиера и министър Томислав Дончев бяха, че усвояването на еврофондовете ще бъде 98 %. Това прави необходимо допълнително национално съфинансиране за 2011 година само за Програма за развитие на селските райони 73 млн.лв., които ги няма в бюджета. Нещата, които казах са изключително тревожни. Мен силно ме притеснява фактът, че това управление отново си намери извинение: доскоро беше тройната коалиция, сега е международното положение и най-вече Гърция. С това приключвам и казвам, че ние от „Коалиция за България” няма да подкрепим този бюджет, мотивите бяха изказани от говорилите преди мен. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Министър Найденов, имате думата.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Атанасов, имам няколко бележки по вашето експозе. Вицепремиерът Дянков отговори на вашето питане по отношение на второстепенните разпоредители, че параметрите за техните средства ще станат ясни, когато бюджета е гласуван. Те няма да се различават съществено от сегашните, а и в началото казах, че бюджета на министерството е с 4,1 % по-нисък от миналата година, но ние ще намерим тези резерви, така че за второстепенните разпоредители: Агенция по храните, Селскостопанска академия, останалите служби, които изредихте, бюджета им ще бъде почти същия. А по-специално за бюджета на Селскостопанска академия аз лично ще настоявам той да бъде редуциран. Казал съм го и на новото ръководство, защото трябва този продукт – науката и приложната наука да я покажат, да бъде конвертируема и да носи пари. Там има много хора, които сигурно, казал съм го и на синдикатите, ще си отидат. Ние трябва да държим тази академия, този лукс, в условията на криза, ако те произвеждат нещо. Към момента това, което очаквам аз от тях, което очакват земеделските производители не се произвежда. Разбирам, че въпросът ви е продиктуван от някои от директорите на институтите, но аз ще имам скоро среща с тях, предполагам, че ще успея да ги убедя в другото мнение, имайки предвид че съм председател на Управителния съвет.
Що се касае до усвояването на европейските средства и предвиденото национално доплащане. Мога да ви уверя, казах го и в началото, средствата са абсолютно достатъчни, ние нямаме притеснения дали ще ни стигнат парите за съфинансиране за тази година. Голямото ни притеснение е колко пари ще загубим в края на годината по правилото „n+3” само защото не сте харчили и не сте усвоявали нито 2007 година, нито 2008 година.

ПЕНКО АТАНАСОВ: То не може да стане моментално!

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ааа, не може! Големият проблем е, че ние ще загубим средства благодарение на тези, които 2007 година са похарчили нула, 2008 година също нула, нищо не са похарчили и усвояването на средствата започна от втората половина на 2009 година, справката я има, защото тогава харченето знаете как ставаше – срещу комисионни. И заради правилото „n+3” ние сме заплашени в момента да загубим, казвам го тук, най-официално от тази трибуна, над 100 млн.евро. И в момента правим и невъзможното с ръководството на фонд „Земеделие”, разбира се със съдействието на вицепремиера Дянков, тези средства или част от тези средства да бъдат спасени. Това ни е голямото притеснение, а не дали ще стигнат парите за следващата година. Извинявайте, че отговарям така, но трябва да казваме истината. Не се притеснявайте ние какво ще усвоим, а кажете защо вие не усвоявахте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: А сега е без комисионни!?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Порожанов, имате думата.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Само едно допълнение - в момента е без комисионни, мога да го гарантирам.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Сега е по списъци!

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Говорете каквото прецените. Триста милиона евро, както споменах са заложените средства за следващата година по програмата. Да, те не кореспондират директно с бюджета, но ви казах, че няма тема за това дали ще бъде осигурено допълнително съфинансиране, това ще бъде направено. Бих искал да направя един анонс на комисията – имахме разговор с г-жа Танева преди няколко седмици, направили сме една цялостна презентация на фонда, по всички програми, гаранционни фондове, Програма за развитие на селски райони, и аз съм на разположение да я представя на вниманието на комисията, където може да дебатираме абсолютно всичко, това което казвате – какво е станало, как се е случило, какво правим, какво ще се случи. Ако представлява интерес за комисията, ние сме на разположение. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Госпожа Петя Раева, заповядайте.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, госпожо председател! Аз искам да изкажа несъгласието си с този бюджет и ще гласувам против. Не можах да разбера какво е официалното становище на Министерство на земеделието и храните по отношение на бюджета, тъй като в това хвърчащо писмо, за мен е хвърчащо, защото тук няма никакво становище и добре, че е тук вицепремиер Дянков, за да защити позициите на държавата, но не и позициите на Министерство на земеделието и храните. Защото той е прав – пари няма и когато един човек и едно министерство не си защитава необходимия бюджет, разбира се, че държавата и Министерски съвет няма да му одобрят този бюджет. Ние не разбрахме всъщност какво иска Министерство на земеделието и храните.
Тук има едно изречение „Общо необходимите средства за национални доплащания и държавните помощи от бюджет 2012 година следва да са в размер на 570 295 904 лв., т.е. не достигат 230 195 904 лв.” Ама как не достигат, по какъв начин, по какъв механизъм ще бъдат компенсирани и от къде – на никой от нас, които явно не можем да четем бюджети и сме само политици, на никой от нас не стана ясно какво защитава Министерство на земеделието и храните. Ако на някой от вас стана ясно колеги, моля ви да ми разясните. Не разбираме с това писмо министерството съгласно ли е с този бюджет, който е орязан с 230 млн.лв. или не е съгласно. Ще се бори ли и ние като комисия ще защитаваме ли един бюджет, който би следвало да бъде от 570 млн. или ние като комисия и като министерство ще сме съгласни с това, което министър Дянков говори. И той е прав, подчертавам го. Само не разбрахме в чия роля е земеделието! На един подчинен чиновник, на който му казват – от днес заплата ти не е 570 лв., а е с 230 лв. по-малко. Аз поне останах с такова впечатление.
Имам и друг въпрос към министър Найденов. Защо размерът на приходната част в бюджета на министерство е с 13 % по-нисък? Това е вторият ми въпрос.
И третият ми въпрос, господин министър, е каква е политиката на министерството в един огромен сектор, какъвто са хидромелиорациите в земеделието? Това включва не само напояването в България, това включва и предпазване от вредното въздействие на водите, което е вменено със Закона за водите на Министерство на земеделието и храните. Как така се осъществява едно преструктуриране? Това са три дружества, колеги. Господин Дянков, много се радвам, че сте тук, за да чуете как се осъществява преструктуриране в един мегасектор в едно министерство. Численият персонал на „Напоителни системи” преди три години беше 2300 човека, това е почти колкото Министерство на околната среда и водите. И към този мегасектор, като се присъедини и „Хидромелиорации – Севлиево” и „Земинвест” вече става с по-голям числен състав от едно министерство, г-н Дянков. И това преструктуриране е извършено с някакви хвърчащи заповеди на един министър, който надявам се наистина да си понесе отговорността за едно такова преструктуриране, което би следвало да бъде направено със закон, колеги. И този закон следваше да бъде Закона за хидромелиорациите. Ние две години и половина, откакто министър Найденов е министър, чакаме да влезе такъв закон в тази комисия. Такъв закон не само, че не е иницииран, такъв закон дори няма да го дочакаме до края на мандата на управлението, г-н вицепремиер. Не може да се правят такива преструктурирания в мегасектор, който касае огромен дял от държавната политика със заповед на един министър, дори няма решение на Министерски съвет, г-н вицепремиер. И не знам дали изобщо Министерски съвет е информиран как се правят тези преструктурирания, и колко пъти министър Найденов назначава за тези две години и половина бордове на „Напоителни системи”. Седем борда, г-н вицепремиер, седем! С някакви хора, които са абсолютно неграмотни по темата „напояване и предпазване от вредното въздействие на водите”. И аз искам в тази комисия с ваше участие, г-н вицепремиер, да се поемете някакъв контрол върху Министерство на земеделието, което върши абсолютни своеволия по отношение на огромен секторен дял. Искаме информация колко изпълнителни директори и с какво образование бяха назначени в това дружество. Колко управители, не ме интересува на кой са членове, може да са членове на Европейския съюз, въпросът е че са неграмотни, и колко управители на „Напоителни системи”, по клоновете, бяха назначени със средно образование, например корабен механик и посочвам Варна, с образование по богословие – посочвам Сливен. Има и други. Нека министър Найденов да ни информира най-накрая какво се случва в това дружество, защото последното преструктуриране, за мен, г-жо председател и г-н вицепремиер, е само кадрова политика. Не може да се сменят пет или шест изпълнителни директори, за каква политика говорим, каква политика се защитава? Имам много въпроси на тази тема. Разнасят се разни заповеди! Това дружество никога не е било в цветущо състояние, но никога не е било в това състояние. Когато министър Найденов стана министър това дружество беше с изплатени заплати, това дружество беше с изплатени осигуровки, и това дружество имаше пари в банковите сметки. Това е доказуемо, за всичко има финансови документи. Искам изслушване на министъра в присъствието на вицепремиера Дянков и нека бъде отговорено на въпросите ни, както и каква е политика по отношение на язовирите, защото „Напоителни системи” има около 180 язовира, но „Земинвест” има около 300 язовира. Това са язовири – държавна собственост, колеги! По какъв механизъм се извършва преструктурирането на тези дружества. Защо това не е направено със закон, а само със заповед на министъра? Колко изпълнителни директори и съвети на директори са назначени, колко управители на клонове и с какво образование са назначени и по какъв начин? Колко пари са изплатени за ОПВВ за предходните три години и по какъв механизъм? Защото „Напоителни системи”, г-н вицепремиер, е търговско дружество и на него пари директно от Министерство от земеделието или от друг държавен орган не могат да бъдат разпореждани, защото това е директна държавна помощ и се тълкува като такава. Откакто е закрита Агенцията по хидромелиорации, Министерство на земеделието и храните по какъв начин превежда парите за ОПВВ на „Напоителни системи”? Има ли обществена поръчка? Кой е възложител на тази обществена поръчка и искам да знам точно по какъв закон и по какъв законов механизъм са превеждани тези средства? И тази Изпълнителна агенция по хидромелиорации като се закри, какво се случи оттам нататък?

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колежке, извинявайте, но това са въпроси за парламентарен контрол, ние обсъждаме проект на бюджет 2012 година!

ПЕТЯ РАЕВА: Чакайте колега, нямам право да говоря ли? За бюджета говорим! Аз на парламентарния контрол ще задам тези въпроси към министър Найденов.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Раева, довършете моля.

ПЕТЯ РАЕВА: Колеги, аз съм народен представител и мога да говоря, ако искам да говоря до довечера, както сме слушали тук много хора. Това че съм от опозицията и не съм удобна с въпросите си, моля да ме извините!
След като тази Изпълнителна агенция по хидромелиорации се закри, какво се случи с 22 язовира, които са държавни и които касаят държавния бюджет, г-н Дянков е тук, да, те касаят държавния бюджет и държавния бюджет трябва да осъществява тяхната охрана. Господин Найденов, по какъв начин плащате охраната на тези 22 язовира, след като повече от 4 години има обществена поръчка, на която преди две години изтече срока, а вие превеждате от министерството пари към някакви частни фирми, охранители на тези язовири. По какъв начин? Колко хора са съкратени от това дружество и от колко време не са им плащани заплатите? И как се плащат тези заплати като дружеството е с постоянно запорирани сметки, защото господин Найденов, вашите изпълнителни директори, които назначавате губят дела в арбитражни съдилища. Това държавно дружество си гледа делата през арбитражни съдилища и тези решения се взимат от изпълнителните директори назначени от министър Найденов. Точно тези изпълнителни директори загубили делата, със запорираните сметки, а там са парите, които трябваше да бъдат платени на работниците. И тъй като явно съм ви много досадна - спирам, тъй като явно съм много неудобна – спирам, но ще започна точно с тези въпроси следващата пленарна сесия спрямо министър Найденов. Благодаря!

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Мислех, че сме на изслушване за бюджета. Разбирам г-жа Раева, като бивш директор на „Напоителни системи”, разполагащ с 20 млн. годишно! Да, права сте, че в качеството на народен представител имате право да питате за всичко! Ако искате ще ви отговоря, но отговорът няма да бъде много приятен за вас. Понеже споменахте Изпълнителната агенция по хидромелиорации, която ние закрихме и заради която, точно заради тези 22 язовира бившия главен счетоводител открадна компютър и в момента има следствие срещу него, и аз отказах да заверят финансовия отчет за 2010 година, защото някой се опита да открадне нещо, започвайки от кражбата на софтуера, на всички документи. „Напоителни системи” управлявано от вас дълги години и разполагащо с 20 млн. бюджет и 21 клона създаде практики, чиито последици сега търпим. Да влизам в момента в дебат с вас – не виждам смисъл. Ако нещо касае бюджета – ще го повторя. Вие с 20 млн.лв. на година, вие лично, докарахте „Напоителни системи” до тази ситуация. Ние с нула лева заложени в бюджета стабилизирахме „Напоителни системи”, да, по ваше време бяха две хиляди човека, но в момента са много, много по-малко. И може, тъй като те са търговски дружества, със заповед на принципала да ги правя каквото си искам. Не е нужна санкцията на Парламента. Вие отговорете, но не сега, защо извадихте „Хидромелиорации – Севлиево” отделно, всички останали в „Напоителни системи”, „Хидромелиорации – Севлиево” отделено! Защо прехвърлихте на „Земинвест” тези 300 язовира, за които говорите? Дебата е друг, не му е мястото тук. Като искате изслушване – ще го получите. Но в момента не съм длъжен да отговарям. Поканен съм да коментирам бюджета. За „Напоителни системи” съм ходил многократно при вицепремиера Дянков, за да искам пари. Когато стана ясно, че пари няма да бъдат дадени, „Напоителни системи” в условията на безпаричие оцеляват и ще оцелеят, защото има необходимите резерви. А бордовете дали са пет, седем или десет, няма значение. Когато борда не изпълнява поставените цели – принципала може да го смени. Това е. Разбирам колко ви боли за „Напоителни системи”! Онези 20 млн. бюджет, с които разполагахте вие лично са много повече от бюджета, с който разполагат някои министри днес. Това е разликата, г-жо Раева, между управлението когато имахте 4 млрд.лв. излишък и момента, когато ние се чудим как да вържем двата края.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Госпожо Раева, поемам ангажимента, при покана от комисията да присъствам на последваща среща или изслушване, за да мога ако трябва да отговарям от една страна на финансовата част на въпросите, от друга страна да се запозная с отговорите на въпросите, които вие зададохте.

ПЕТЯ РАЕВА: Госпожо Танева, имам право на реплика. Аз поставих на министър Найденов много сериозни въпроси по отношение на това какво е становището на Министерство на земеделието относно този бюджет. Той одобрява ли това, което му дава вицепремиера – с 230 млн.лв. по-малко или не го одобрява, това не го чухме. И второ, аз не мога да приема от министър изказване „Мога да правя каквото си искам с едно дружество”, това не е на баща ви фирмата, министър Найденов! И вие сам признавате, че от две години и половина издържате „на мускули” с това дружество, защото има резерви, защото има резерви. И най-накрая да кажете една истина в тази комисия.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Аз съм го написал, съжалявам че не можете да четете. Това се учи от първи до седми клас.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Имате думата, г-н Аврамов.

ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Предлагам процедурно да вземем решение на следващо заседание да имаме изслушване по проблемите на „Напоителни системи” и хидромелиорациите с участието на вицепремиера и господин министъра.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, който е „за” приемане на процедурното предложение, моля да гласува.
„За” – 19 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Процедурното предложение се приема единодушно. Благодаря.
Преминаваме към следващия записан за участие в дебата господин Тасим.

/Вицепремиера Симеон Дянков напуска заседанието на комисията./

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател. Отговорът е много ясен, защото министър Найденов каза не повече от 6 фразички за бюджета. За всичко друго говорихме днес, но не и за бюджета. Както и предишни години аз няма да отправя никакъв упрек към министъра на финансите по отношение на бюджета, защото и аз да съм министър на финансите, ако някой не ми представя една картина за ресора си и потенциал за развитие и аз бих съкратил средствата както намеря за добре.
Господин министър, казахте само пет изречения за бюджета, защото явно пак не сте наясно за какво иде реч. Тук няма нито една политика, затова нямате оценка за бюджета. Не сте казали какво искате от българското земеделие. В тази зала непрекъснато говорим, че България вече няма земеделие има зърнопроизводство и затова този разговор днес се профанизира, защото говорим за липсващите пари на зърнопризводителите. Българското земеделие се скри в едно понятие „зърнопроизводство”. Да, ама не. Проблемът на България не е само зърнопроизводството. Да, съгласен съм, че хората имат претенции. Само като чух, че няма нужда от национална стратегия, мога да ви кажа, че никога няма да имате пари за такава политика. Не можахте да формирате една политика за тези две години и половина. И няма как да защитите този бюджет, защото не знаете какво искате. Искате пари – какво значи това? Колежката много ясно обясни за хидромелиорациите. Хидромелиорациите не са няколко дружества, в които да работят някакви хора, а са инструмент за земеделска политика. Това което липсва на България е поливното земеделие. Една дума не казахте за това. Един лев не сте предвидили за такова нещо, защото не може да формирате такава политика. На Запад хората имат фермерско земеделие и ефективността е уникална. Затова обработват в едно стопанство по 500-600 хектара, имат и животни, имат и зърнопроизводство, имат и други преработки, има ефективност. В България вие вървите по една плоскост, която може и да е следствие от договора, който сключихме с Европейския съюз, но нищо не направихте, за да промените посоката.
За животновъдството, сега тук чувам, че има някакви допълнителни 40 млн.лв., евентуално. Няма разчет за тези допълнителни 200 млн., защото вие не сте казали какъв да бъде разчета. Ние искаме това да чуем – да разберем вие какво мислите като политика, като отношение. В зала ще говоря и дълго ще говоря. Проблемът е, че имаме министър на земеделието и храните, но нямаме такава политика. Да не говорим за храните, защото всички в България сме убедени, че това което ядем не е много сигурно нещо. При всичките ви телевизионни изяви всяка вечер. Единствената ви по-сериозна политика, ако въобще е политика, е да се показвате от някой супермаркет. Но за такова нещо г-н Дянков не дава пари. Това е проблем. Но ще говоря по-нататък, с това приключвам за днес.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Лаков, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, съжалявам, че вицепремиера Дянков се омаломощи от тези дебати. Исках да му кажа, че партия „Атака” няма да подкрепи бюджета в този му вид, защото според нас е сбъркана философията на бюджета. Конкретно в сектора, който разглеждаме сега, става дума за следното - факт е и тук ще подкрепя г-н Емил Димитров, че субсидиите са разпределят неравностойно, даже ако трябва да цитирам един академик от соцвремето, той беше казал, че 20 % от хората изпиват 80 % от бирата. Същото е и с зърнопроизводството, но съотношението е друго – може би 10 % получават 90 % от субсидиите. В този смисъл ние не сме съгласни с това като партия и смятаме, че не се защитава достатъчно българското производство на селскостопанска продукция. Веднага ще кажете – да де, ама такива са правилата. Не, не са такива правилата, ние се заливаме от домати от Йордания, краставици от Македония, от къде ли не. Казвате, че има такива митнически спогодби. Могат да се променят документите така, че пазара да стане по-труден за достъп за такава продукция. Въпросът е, че министър Дянков трябва да каже как. В Румъния успяха да спрат холандските лалета след Шенген, намериха начин. Същото може да стане и в България по отношение на евтината продукция, която съсипва българската продукция.
Второто, с което не сме съгласни е, че с интервенции и субсидии нещата няма да се променят. Не може да наливаме пари в условията на липса на пари, така че да стане конкурентоспособна нашата продукция. Трябва да има защитни механизми, така че вносната продукция да не влиза на пазара.
И най-важното, заради което не приемаме този бюджет е, че липсва политика по отношение на дребния производител. Баба на село, г-н Найденов знае добре, защото сме от един избирателен район, не получава нито лев затова, че гледа кравичката си, нещо повече – ще й отнемат възможността да я гледа, защото ще бъде нерегламентирано. Дребният производител, който е в основата на земеделието в Северозападнала България по никакъв начин няма да се почувства защитен от новия бюджет. Напротив, нещата ще стават по-лоши. Нещата вървят към окрупняване, богатите да стават по-богати, имам предвид фермери и производители не само на животновъдна, но и на селскостопанска продукция. Това нещо не може да го приемем.
По отношение, как да го нарека, може би „кървавото писмо” на министъра, което не е ясно какъв документ е, подкрепям колегата от ДПС по отношение на това, че не е ясно какъв е този документ. Категорично не сме съгласни доплащанията за тютюн въобще да ги има, още по-малко те да са в по-голям размер от доплащанията за животновъдство, за което се бори министър Найденов в този документ. Това е така, защото при приватизацията на Булгартабак дружеството вече не е държавно и не виждам основание да плащаме субсидията на някакво частно дружество, да си ги плащат те, ако трябва да се субсидира тютюнопроизводството. Още повече, че такава е политиката на Европейския съюз, казвам го с болка като пушач, но такива са икономическите реалности. Категорично не може да приемем записаното в проекто-бюджета, че министерството ще отдели 20 млн., кажете господин Найденов какви са тези 20 млн. по програма „Администрация”. Това чиновниците да ходят до Брюксел ли ще бъде и къде ще се попилеят тези пари. Страшно много е. Малко смешно ми се струва, че министерството развива „почивно дело и религиозни дейности” както е записано, може би тук са молебените за дъжд или клетви срещу лудата крава. Записано е в проекта за бюджет, че такива политики се подкрепят – не може да приемем това нещо. Да се върна към писмото, което я стане, я не стане, но то лъха на корупция от идеята да се купят високопроходими автомобили за 15 хил.лева, знаем кой може да ги произведе, ако не е строшената руска „Нива”, има български варианти; GPS-системи за по 7 хил.лева. Просто тези неща не могат да ни накарат да подкрепим бюджета. Това е в най-общи линии, което имаме като възражения. Отново казвам, това са принципни въпроси, в момента е първо четене. Конкретно по цифрите ще се изкажа на следващото заседание. Благодаря за вниманието!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Найденов, имате думата.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря. По отношение на писмото. Това писмо е до госпожа Танева в качеството й на председател на Комисията по земеделие и гори. Предполагам че ви е раздадено. В него давам становището на Министерство на земеделието по отношение на бюджета. Това срещу което възразяваме, понеже конкретно ме питате, е че в проекто-бюджета са заложени 340 млн. за национални доплащания и държавни помощи, а ние съгласно споразумението, подписано с представителите на браншовите организации искаме 570 млн. Не виждам кое не е ясно, отговарям и на г-жа Раева, написано е ясно и точно. Ние искаме 570 млн.лв., защото има такова споразумение, предвидени са 340 млн. По-ясно от това не мога да го кажа, написано е по същия начин.

Реплика: Но в Министерски съвет сте гласувал „за”.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Не съм гласувал. Ако знаете процедурата в Министерски съвет – там не се гласува. Нека да се опитам да обясня процедурата. Проекто-бюджетът беше внесен на извънредно заседание на Министерски съвет в понеделник, 31 октомври. Той беше представен от вицепремиера и министър на финансите г-н Дянков, след което министрите имахме право на мнение. Моето мнение съм го изложил там и то е същото, което съм написал тук. Аз казах – по отношение бюджета на Министерство на земеделието, който е намален с 4,1 % не възразявам, по-малко е, но ще намерим резерви да го компенсираме. По отношение на бюджета на ДФ „Земеделие” където влизат тези държавни помощи и национални доплащания, ние имаме нужда от 570 млн., защото това са разчетите и подписаното споразумение с браншовите организации. Имаше коментари от страна на премиера и вицепремиера. Не само аз, имаше и други министри, които не са доволни. Но в края на крайщата бюджетът не се гласува в Министерски съвет, господин Атанасов, там министрите не гласуват. Гласува се тук, в Народното събрание. На нас ни трябват 570 млн., вие ще решите колко ще ни дадете.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Искате да кажете, че не е минала процедура по съгласуване на националния бюджет по министерствата?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ние сме дали нашето становище и то е, че искаме 570 млн. Но бюджетът не се гласува в Министерски съвет, той се гласува в Народното събрание. Да, имаме разминаване, ние искаме 570 млн., дават ни 340 млн.лв. С господин Порожанов обсъдихме нещата, ако тези 340 млн. бъдат гласувани, в този вид на бюджета, ние какво разпределие ще направим, за да може да се вместим в този бюджет.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Панчев, заповядайте, заявихте изказване.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател, господин министър, колеги, стана дума, че във време на кризи земеделието е извеждало страната от трудните ситуации. Вярно е, че без магистрали, пътища, също не става. В години на кризи аз подкрепям, това е една от възможностите държавата да излезе по-скоро от кризата. Ние днес разглеждаме най-важния закон за следващата година и като комисия ние обсъждаме възможностите на Министерство на земеделието да подкрепи отрасъла през следващата година. Земеделците са много толерантни, търпеливи хора, макар че започнаха да получават помощи по време на тройната коалиция, те първи излязоха на протести срещу правителството, недоволни от това, което става в страната. Искам да ви кажа, че те са потенциална опасност и за вашето правителство, въпреки че с тяхна подкрепа вие имахте една победа в тези местни избори. Преди малко колегата Аврамов ми хареса в изказването си, че защити интересите на земеделците. Призива на министъра двукратно в края на неговото изказване беше обръщение към нас, членовете на тази комисия и към народните представители като цяло. Ако ние наистина сме единни, а не гласуваме механично и като Комисия по земеделие и гори подкрепим това, което са искания на отрасъла, на различните представители и поне запазим тази сума, за която има подписано споразумение, като необходима сума за следващата година, ние наистина ще изпълним един важен ангажимент към хората, които са изразили доверието си към нас и са гласували да бъдем част от този парламент. В противен случай аз ви уверявам, че без пари отрасъла ще бъде на последно място в Европа, няма да има никаква перспектива и дори някой от вас да каже, че ще има партийна политическа намеса в това, хората сами ще излязат на улицата. Следващата година ще бъде една много трудна година за министъра на земеделието, за управляващите, ако не чуете това което искат хората за този отрасъл. Той заслужава, той може да реши проблемите с безработицата, той може да реши много от проблемите на държава в криза и не го подценявайте. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други изказвания има ли?

МАРИАНА МИЛТЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми депутати и колеги, аз исках да направя моето изказване пред вицепремиера и министър на финансите Дянков, защото беше важно да чуе това.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ясно, но вашата асоциация вече взе думата.

МАРИАНА МИЛТЕНОВА: Да, така е.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Казахме – от всяка асоциация по един представител да взима думата, имаме си процедура, госпожо. Бъдете съвсем кратка и не повтаряйте вече казани неща.

МАРИАНА МИЛТЕНОВА: Естествено, няма да повтарям нещата.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Бъдете кратка, защото това е прецедент, всяка асоциация има по няколко представители.

МАРИАНА МИЛТЕНОВА: Добре, моля да ни извините за повторното вземане на думата от нашата асоциация, но тъй като досега не сме присъствали в тази комисия, смятам че е важно. Тъй като бюджетът явно не достига ние в сектор „Плодове и зеленчуци” имаме изключително сериозни проблеми с работната ръка. Това е проблем, който остро влияе върху цялата дейност на сектора. В тази посока виждам един резерв, който би трябвало да можем да използваме. В същото време в България има между 10 и 12 % безработни. Всички тези хора, голяма част от тях получават социални помощи, стоят си в къщи, получават социални помощи и ние им плащаме тези социални помощи. В същото време ние като земеделски производители и преработватели на хранителна продукция имаме недостиг на работна ръка. Не говоря за квалифицирана работна ръка, говоря като цяло за работна ръка. Имаме предложение наистина да се намерят механизми в държавата на макрониво, тези хора да се пренасочат за работа към селското стопанство, за нашите сектори, където се ползва изключително много работна ръка. Вместо да получават директно тези социални помощи от бюрата по труда да ги получават чрез нас. Да дойдат да работят на място. Да не бъдем принудени ние като производители на земеделска продукция да нарушаваме законите и в момент на сезон и кампания да наемаме тези работници, които получават социални помощи незаконно. Защото от малцинствата идват хора, които не желаят да подписват договори, Кодекса на труда не е актуализиран от години, ние не може да сключим трудови договори за ден, два или час. При това положение аз апелирам тази комисия да обърне внимание за една инициатива за промяна на Кодекса на труда и за подкрепа на сектор „Плодове и зеленчуци”.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, но по отношение Кодекса на труда не ние сме ресорната комисия. Колеги, други изказвания има ли? Заповядайте, господине. То едно изключение води до друго.

АНГЕЛ ВУКОДИНОВ: Уважаема госпожо Танева, уважаеми господин министър, уважаеми депутати, уважаеми колеги, вярно е че взимаме за втори път думата, но чухме доста лъжи, нормално е да отговорим. Преди години чух една немска поговорка, която казва, че където влиза политиката през вратата, истината излиза през прозореца. Убеждавам се, че това е така. Сигурно е вярно, че 3,4 % от земеделските производители взимат 78 % от директните плащания и националните доплащания. Но ако извадим прословутия номер едно от списъка, тези 3,4 ще станат 7 %, ако извадим номер две, три и пет, ще станат 15 %, примерно, и ако извадим номер петдесет ще станат 50 %. Вашата политическа гилдия ли е, класа ли е, е виновна за тези парадокси през последните 20 години. Не сме виновни ние затова, че започнахме преди 20 години да правим земеделие, затова че аз 18 години правя зърнопроизводство, от които поне 15 година са били на загуба, на оцеляване, затова че от 2-3 години конюнктурата е добра на база директните плащания, на база национални доплащания, на база на кризите в Русия, знаем за какво става дума. Говоря с патос, но нещата не стоят така, както се представят. Господин Димитров, вие обиждате българския зърнопроизводител. Ние ли сме виновни затова, че произвеждаме, затова че усвоихме първи парите, нашия сектор ги усвои, 121 мярка е усвоена, която беше най-директна, първата мярка, която се усвои в България, за това че намаляваме отрицателното търговско салдо, затова че създаваме поминък, затова че хората на село получават по-висока рента, затова че всички сме в светлата икономика, който не е – да го гони НАП и другите органи. Другата лъжа, която чух тук – националните доплащания не са само за зърнопроизводителите, те са за 31 млн. български декара. Не са само зърно, много други култури са тук. Срамно е, че сме богати!. На какво сме богати? На кредитите, на активи, които трябва да работят? Че сме заробили целите си семейства. Аз лично работя с 8 човека от семейството във фирмата. Имало богати зърнопроизводители. Има и богати животновъди. Не бива да противопоставяте секторите. Има и богати оранжерийни производители. Защо посягате само на парите за национални доплащания? Защото ви е по-лесно? Ние имаме стройна структура, хиляди хора членуват при нас и нещата тръгват отдолу нагоре, ще се съберем, ще обсъдим нещата и ще предприемем адекватни законови мерки. Недейте да сечете клона, на който се крепи българското земеделие в момента, а донякъде и икономиката. Благодаря ви.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Димитров, заповядайте!

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не съм казал и не съм обвинил вас в нищо. Ако искате си върнете назад стенограмата и ще видите какво казах. Казах, че ще се радвам когато някой печели. А вие сам признахте колко взима като директни доплащания единия, другия, третия, вие ги цитирахте. И това се знае, това не е някаква тайна. Аз ви казвам, че нас ни обвиняват точно в това, че ние защитаваме вашето лоби и ние сме ви създали такива. И понасяме обвинения за това нещо. И ви казах това, че държавата е затова, да прецени кои са най-тежко засегнатите отрасли и там да насочи повече пари. Ако това е погрешно или ако това е порочно – кажете – ние не искаме да се дават пари за животновъди, за плодове и зеленчуци, искаме си само за зърното. Нормално е да си искате, вие затова сте асоциация на зърнопроизводителите.

АНГЕЛ ВУКОДИНОВ: Не сме казвали, че искаме пари само за зърното.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие пак получавате пари, само че не толкова колкото искате.

АНГЕЛ ВУКОДИНОВ: Ние не получаваме от бюджета нищо, получаваме от Европа.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не, вие получавате и от бюджета, може да е малко, но получавате и от бюджета. Получавате 22,50 лв.от Европа и 2,50 лв. от бюджета. Да, не е толкова колкото искате, но това са възможностите, това ви се каза. И никой не ви е обвинявал в нищо.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, въпросът ми е към господин Порожанов. За 2011 година колко бенефициенти получиха подпомагане на единица площ?

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ще се препитваме нещо или?

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: Не. Колко човека получиха подпомагане на единица площ?

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: 91 хиляди за стопанската 2010 година. Тази година регистрираните са 88 хиляди, ще видим колко ще получат, на единица площ.

РАДОСЛАВ ХРИСТОВ: На единица площ, няма значение за какво. Означава, че по този начин чрез това подпомагане не се плащат средства само на зърнопроизводителите, а на всички които обработват земя в България, независимо кой какво отглежда на нея. А това че зърнопроизводството има по-голям дял като територия, като площ, това е така, но това не е само в България, това е в цяла Европа, в цял свят. И по отношение на това да се настройва обществото, че зърнопроизводителите или „зърнарите” както ни наричате, дума която не обичам, не го приемам. Него приемам по този начин да се представят нещата. По този начин се представят нещата и пред министър Дянков, затова вероятно и бюджета ни е такъв. В заключение мога да кажа, че аз все пак не чух ясната позиция на министъра на земеделието и храните в тази част той подкрепя или не подкрепя бюджета. Благодаря.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Мисля, че бях ясен и категоричен. Този бюджет, казах го и публично, този бюджет със заложени не 570 млн., а 340 млн., аз не мога като министър на земеделието да подкрепя. На какъв друг език да го кажа и колко по-ясно. Написал съм го и в писмото до г-жа Танева. Обясних отново, тъй като се води стенограма – по отношение бюджета на министерството имам резерви, но този бюджет ще го приема с 4,1 % намаление. По отношение на бюджета на ДФ „Земеделие” аз съм искал 570 млн. национални доплащания и държавна помощ, дават ми се 340 млн. Не само, че не го подкрепям, водих разговори – аз, г-жа Танева, г-н Порожанов, премиера, г-н Дянков, разговорите бяха и снощи до късни доби, преди комисията днес. Как да го кажа по друг начин? Какво очаквате да направя? Мисля, че водим разумен разговор. Снощи, в 20,30 часа аз, г-жа Танева, г-н Димитров като заместник-председател на комисията, вицепремиера Дянков бяхме при премиера, за последно да настояваме този бюджет да бъде увеличен. Господин Дянков пред премиера даде данните, които постоянно излизат.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, тъй като няма повече заявени изказвания, закривам дебата по отношение на единствената точка от дневния ред и предлагам да преминем към гласуване.
Който е „за” приемане на първо чете на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011година – отрасъл „Селско и горско стопанство, рибарство”, моля да гласува.
„За” – 12 гласа „Против” – 7 гласа „Въздържал се” - няма
С 12 гласа „за”, 7 гласа „против” и нула „въздържал се” законопроекта се подкрепя.
Закривам днешното заседание, благодаря за участието!

/Заседанието бе закрито в 18,00 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА



94 275 знака