1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закон за опазване на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от н.п. Михаил Михайлов на 11 ноември 2011 г.
2. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите, № 154-01-32, внесен от н.п. Иван Иванов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев на 11 март 2011 г.; № 102-01-91, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2011 г. и № 254-01-1, внесен от н.п. Димитър Атанасов на 09 януари 2012 г. за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 72

На 18 януари 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закон за опазване на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от н.п. Михаил Михайлов на 11 ноември 2011 г.
2. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите, № 154-01-32, внесен от н.п. Иван Иванов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев на 11 март 2011 г.; № 102-01-91, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2011 г. и № 254-01-1, внесен от н.п. Димитър Атанасов на 09 януари 2012 г. за първо гласуване.
3. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! Имаме кворум и нашето редовно заседание може да започне.
На днешното заседание присъстват господин Стоил Дудулов – началник отдел в ГД „Земеделие, гори и поземлени отношения” в Министерство на земеделието и храните, господин Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор в Изпълнителна агенция по горите, госпожа Милена Трифонова – директор на дирекция „Правна” в Изпълнителна агенция по горите, госпожа Даниела Ангелова – юрист в Изпълнителна агенция по горите, госпожа Евелина Колева – гл.юрисконсулт в Министерство на земеделието и храните и госпожа Петя Брезоева – медиен съветник в Изпълнителна агенция по горите.
От неправителствените организации, съгласно списъка с поканените, присъстват господин Иво Кунев и Валентин Котев от „Зелени патрули”, господин Иван Пенкова, господин Стефан Ганев, госпожа Ваня Бижева, господин Славейко Стайков, господин Стефан Аврамов – Българска фондация биоразнообразие, господин Живко Богданов – WWF, господин Андрей Ралев – Сдружение за дива природа Блкани, господин Андрей Ковачев – ПП Зелените, госпожа Поли Карастоянова, господин Дончо Иванов, Филип Цанов и Продан Проданов.
Уважаеми колеги, днес нашата комисия ще заседава, съгласно предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закон за опазване на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от н.п. Михаил Михайлов на 11 ноември 2011 г.
2. Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите, № 154-01-32, внесен от н.п. Иван Иванов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев на 11 март 2011 г.; № 102-01-91, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2011 г. и № 254-01-1, внесен от н.п. Димитър Атанасов на 09 януари 2012 г. за първо гласуване.
3. Текущи.
Уважаеми колеги, предложения по дневния ред има ли? Няма. приемаме, че това е дневният ред, по който ще протече днешното заседание на комисията.
Точка 1 - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закон за опазване на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от н.п. Михаил Михайлов на 11 ноември 2011 г. Господин Михайлов, имате думата като вносител.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Моето предложение е във връзка с приетия през месец май 2011 година законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, а именно двусмислието в текста, точка 1 и 2 на параграф 27, относно земите, които са преотредени от земеделски в промишлени и касае сроковете. Мога да ги зачета: „Когато към влизане в сила на този закон решението за промяна предназначението на земеделската земя не е отменено по чл.35 с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, то запазва действието си в следните срокове:
1. до изтичане на 3-годишния срок от влизането му в сила, когато процедурата за отчуждаване на земята за държавни и общински нужди не е започнала или до изтичане на 6-годишния срок от влизането му в сила, когато изграждането на обекта не е започнало;”
Двусмислието се създава от текста „..от влизането му в сила” в точки 1 и 2, като не става ясно дали това се отнася до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение или до влизането в сила на решението за промяна предназначението на земеделската земя. Както законът, така и административния акт влизат в сила и това трябва да бъде отчетено при редактирането и приемането на текста. Всъщност двете граматически тълкувания са напълно равносилни, но водят до коренно различни срокове: в единия случай сроковете са точни – 2014 и 2017 година, съответно три- и шестгодишното, а в другите са индивидуално за всеки отделен случай. И всъщност решението, което предлагам е в параграф 27, ал.4 „..във всички останали случаи до изтичане на 6-годишния срок от влизането в сила”, т.е. да се смята от влизането в сила на закона, от месец май 2011 година, това да е момента, от който ще се броят тези три- и шестгодишни срокове. Това е моето предложение, което обсъждахме и с експертите в комисията и те също стигнаха до това предложение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Михайлов. За становище на Министерство на земеделието и храните, давам думата на господин Дудулов.

СТОИЛ ДУДУЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Министерство на земеделието и храните подкрепя по принцип необходимостта от внасяне на яснота и еднозначност при определяне на момента, от който започват да текат визираните в параграф 27, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, срокове. Считаме обаче, че предложеното от народния представител господин Михайлов редакция на чл.24, ал.6 от закона следва да бъде прецизирана, като сме на мнение, че целения резултат може да бъде постигнат чрез създаване на нов параграф в Преходните и заключителни разпоредби.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Дудулов. Уважаеми колеги, въпроси или становища по законопроекта има ли? Няма. Аз също считам, че така предложения законопроект следва да се подкрепи, с което ще се внесе много категорична яснота по повод сроковете. Обсъждали сме го на експертно ниво, включително и като по-прецизна редакция в окончателен вариант.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване. Моля, който е за приемането на законопроект за изменение и допълнение на Закон за опазване на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от н.п. Михаил Михайлов на 11 ноември 2011 г., да гласува.

„За” – 16 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма.
С 16 гласа „за”, нула „против” и нула „въздържал се” законопроекта се приема единодушно от присъстващите членове на Комисията по земеделие и храни.

Преминаваме към точка 2 - Обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за горите, № 154-01-32, внесен от н.п. Иван Иванов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев на 11 март 2011 г.; № 102-01-91, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2011 г. и № 254-01-1, внесен от н.п. Димитър Атанасов на 09 януари 2012 г. за първо гласуване.
По така посочения първи законопроект в точка 2 от дневния ред, за вносителите има ли някой от тримата вносители или друг, упълномощен от тях да представи законопроекта? Няма. Законопроектът е бил на ваше разположение. Искам само да вметна, че това, което е предложено по повод достъпа на велосипедистите се съдържа и в предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, който е внесен от Министерски съвет и в този смисъл част от предложението на Министерски съвет се съдържа в предложението на народните представители Иван Иванов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев.
Давам думата на господин Камено, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите да представи внесеният от Министерски съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 102-01-91.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам съвсем накратко да представя по-важните моменти от законопроекта.
Ще започна с промените, които се правят по отношение промяна на процедурата за изграждане на ски-писти, лифтове и влекови съоръжения, като досега тя беше промяна предназначение, сега нашето предложение е – право на строеж., като за самото трасе на лифтовете и влековете се запазва досегашния ред – учредяване на сервитут. Стъпките на стълбовете за лифтовете и влековете, предложението ни е от „промяна предназначение” да бъде „учредяване право на строеж”. Законът, който в момента действа, за стъпките на електропроводите, това нещо е предвидено като процедура за учредяване право на строеж и ние ги причисляваме към тази група. Освен досега за изграждането на ски-писти се налагаше промяна на предназначението, нашето предложение е това да бъде учредяване право на строеж. Може би по-нататък в детайли ще обясним защо това се налага, като най-важното, което трябва да отбележа е, че по същество процедурата не се променя, като необходими документи и както за промяна предназначение се изисква наличието на влязъл в сила подробен устройствен план и съответните оценки по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, същото се изисква и при учредяването на право на строеж.
Друга промяна, която засягаме в закона, това са приходите при учредяване право на строеж, учредяване на сервитут, постъпваха в предприятието, сега предложението е тези приходи да постъпват в бюджета на министерството, съответно на Изпълнителната агенция по горите. Стойността на дървесината, която се заплаща от съответния инвеститор, което е регламентирано в закона, тъй като след учредяването на сервитут и право на строеж тази дървесина става собственост на собственика на сервитута или правото на строеж, така че тази цена да влиза в приход на съответните държавни предприятия. Освен това и за компенсационното залесяване, тъй като това са целеви средства. Това компенсационно залесяване се дължи по стария закон, тъй като започналите процедури по стария закон се приключват по стария ред и те са целеви приходи, така че ако влязат в бюджета, след това не може да ги върнем за стопанска дейност на предприятията. Затова предлагаме компенсационното залесяване да влиза в приход на държавните предприятия.
Освен това, което предлагаме за промяна в процедурите за промяна на предназначението, в отделна група за промяна на предназначението предлагаме да бъдат и открити и закрити съоръжения, обслужващи, спортни, както и за религиозни нужди, като за тях предлагаме да не се изисква общ устройствен план, тъй като при изграждането на един религиозен храм, обикновено са на такива места където няма общ устройствен план и така блокираме този процес, или за едно спортно стрелбище, което е извън населеното място, също в повечето случаи няма наличие на общ устройствен план и също блокираме този процес.
Друга промяна, която предлагаме е по отношение на контролните функции е, че разширяваме кръга от лицата, които да се ползват с по-големи права, част от полицейските, като носене на оръжие и т.н. Досега такова право имаха само горските инспектори, сега даваме право на всички лица от Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, примерно регионалните дирекции по горите, да се ползват с тези права, тъй като не всички са горски инспектори, там има експерти, началник-отдели, директори на дирекции, заместник-директори.
Друга важна промяна е, че въвеждаме издаването на превозен билет и за недървесните горски продукти, които са предмет на стопанската дейност, това са коледни елхи и другите недървесни горски продукти. Досега това не беше регламентирано, сега въвеждаме издаването на превозен билет.
Друго изменение, което предлагаме е отпадането на удостоверението, което до момента се издаваше, когато имаме износ на дървен материал. Това е с цел намаляване на административната тежест върху бизнеса и след няколко срещи с Агенция „Митници” се оказа, че това удостоверение, което се издава по никакъв начин не спомага за увеличаване на контрола, а само утежнява административната процедура, тъй като законния произход на дървесината се доказва с наличието на превозен билет. Там е описано абсолютно всичко, което е необходимо, за да се види каква е дървесината и от къде идва.
Освен това променяме Закона за лова и опазване на дивеча, като въвеждаме един текст, който е стара редакция от Закона за лова, който действаше до 2009 година. Става въпрос, че в изключителни случаи, например при епизоотична обстановка, министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, и след съгласуване с министъра на околната среда и водите, със заповед може да променя сроковете за ловуване, да регулира числеността на дивечовите запаси, както и да ограничава или забранява лова на някои видове дивеч.
Друга интересна промяна, която правим в Закона за лова, това е, че забраняваме използването на сачми с диаметър над 6 милиметра при провеждането на групов лов на дива свиня, тъй като при последните инциденти, след анализ се оказва, че повечето нещастни случаи са при използването на тези боеприпаси, на сачми с диаметър над 6 милиметра, тъй като те в повечето случаи правят рикошет.
Освен това въвеждаме административно-наказателни разпоредби по отношение на участие и групово ловуване на дива свиня и дребен дивеч, ловците, които не са екипирани с облекло и шапки в ярко сигнален цвят да има глоба от 100 до 500 лева, както и тези ловци, които употребяват алкохол по време на лов.
Това е съвсем накратко.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Каменов. И за третият законопроект давам думата на вносителя му, Димитър Атанасов, който да го представи.

ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Здравейте, колеги! Аз ще се опитам да бъда кратък. Мотивите са пред вас, предполагам, че сте се запознали с тях. Става въпрос за един нов вид стопанска дейност в България, създаване на плантации за интензивно отглеждане на ценни дървесни видове. Това е практика в Европа и смисълът е, е се създават плантации за дървесни видове, които се изсичат на определен технологичен период от време, както частично, така и цялостно, след като добият съответните качество и големина и се използват главно в мебелното производство или производството на ценни видове хартия. От къде произтича моето предложение, всъщност в чл.88 да добавя с тези видове ценна дървесина да излязат от смисъла на определението за гора, а именно, че в този закон е заложено, че горите се изсичат с лесоустройствени проекти, който са дългосрочни, а тези плантации се изсичат частично или цялостно с технологични схеми, които са указани в договорите. Мисля, че няма нужда да се спирам на екологичния ефект и дългосрочната трудова заетост, които създават тези инвестиции и особено в райони където има висока безработица. Досегашната практика е, че на изоставени земеделски земи по съответния законов ред се наемат дългосрочно под аренда главно земеделски земи и именно за такива става въпрос – изоставени земеделски земи, за които досега се взима решение от общинските съвети. Извън мотивите, мога да кажа, че засега има сключени договори в Русе, Силистра, Разград, Търговище, Плевен и Велико Търново. Приблизителните инвестиции на фирмите, които са инвестирали в тези плантации са 15-17 милиона евро, потенциала е до 200 милиона евро, по тяхно мнение. Как и какво ще се случи занапред – моята идея е, молба и желание е да бъдат изключени като гори, за да не плашим и без това малкото инвеститори, които инвестират в подобни изоставени обекти. Считам, че така ще бъде много правилно. В предната комисия ми беше зададен въпроса „кои са дървесните видове”, ще ви ги зачета, тези които представляват стопански интерес – това са череша, черница, акация, черен орех, хималайски кедър, атласки кедър, скоруша, които и в момента растат в България. Виждам, че по принцип Министерство на земеделието и храните подкрепя мотивите, но имат виждането да бъде разписано в два други члена това, за което говорим досега. По принцип съвпадат с моите виждания, единственото което бих уточнил с тях между първо и второ четене и бихме направили съвместно предложение е срока за отглеждане – някои дървесни видове отиват до 25 години, други до 30 години, не виждам защо трябва да ограничаваме на съответните територии, ако общинските съвети и съответната област имат интерес, защо да ги ограничаваме до 20 години. Може би защото в немския закон е така, не знам другите мотиви. Но мисля, че това е преодолимо. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.Давам думата на господин Каменов за становище на Изпълнителна агенция по горите по представения законопроект на вносителя Атанасов.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Благодаря. Министерство на земеделието и храните по принцип приема това предложение, като предлагаме редакция, която да има някакъв регламент при определянето на този начин на стопанисване, като основно казваме, че това е плантация, така че когато заявителя заяви, че ще създава плантации от бързо растящи горски дървесни видове, като тук е важно да укажем, че тези плантации могат да се създават върху земеделски земи. Срокът подлежи на дискусия, така че може да не е 20, а 25 или 30 години, но трябва да има такъв, за да укажем, че една плантация в един момент приключва, от момента на създаването до приключването, това е един вид ротация да се получи. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Каменов. Колеги, откривам дискусията по точка 2. Имате думата за становища или въпроси. Господин Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, дами и господа, аз ще направя един прочит на закона отзад напред, десет години съм правил обратното, винаги от първия до последния параграф, но на първо четене мога да си позволя този лукс. И по една друга причина ще започна отзад напред, защото най-важният въпрос е свързан с първите параграфи.
Като цяло аз смятам, че този закон е лош и е закон, който не трябва да се приеме, при все че след малко ще отбележа, че има едни много важни текстове, които трябваше да бъдат факт досега.
В Преходни и заключителни разпоредби с този закон за изменение и допълнение прехвърляме в Закона за лова и опазване на дивеча, смятам, че тези предложени текстове са неиздържани по много причини, ще спомена само няколко. Само да ви напомня, защото е пресен пример, по време на изборите министърът обеща да удължи срока на ловуване с две седмици. Точно министърът на земеделието и храните! Ако го беше направил някой журналист от провинциален вестник или някой от улицата ще го приемем като шега, като майтап, което е нормално за ловците. След това, за да излезе от това положение уж издаде някаква заповед за удължаване на сроковете, т.е. той официално заяви, че в България има Закона за дивеча и опазването му, или не го цитирах точно сега. За да не се случват такива смешни неща преди три години аз и мои колеги предложихме сроковете за ловуване и видовете дивеч да бъдат изписани в закона, за да го няма това изкушение от министри и други да използват законите за политически цели. Беше смешно и грозно. Сега връщаме тази норма и няма да се учудя, ако следващия министър, сегашния е ловец може би няма да повтори грешката си, но ако дойде някой не ловец, не знам какви глупости може да измисли на тема „лов”. Смятам, че е крайно неудачно да се остави на волята, мнението и знанията на който и да било да решава кога да се ловува. Тези срокове бяха въведени в следствие на научна обосновка, от опита на ловците, знаете биологичните особености на дивеча и т.н. и т.н. Това не трябва да зависи от волята на който и да било.
Колеги, преди 7-8 години въведохме лицензионен режим за износ на необработена дървесина. Причините за това бяха, вероятно си спомняте, че в България имаше много горски пожари и се доказа, че голяма част от тези пожари са умишлени, с цел да се изнесе такава дървесина от България, наложи се да въведем този режим и веднага тези пожари спряха. Сега се учудвам как искате да махнете този режим с благовидното обяснение, че либерализирате пазара. Либерализиране на износа на необработена дървесина – звучи прекрасно, но не за това иде реч. Още повече, че този въпрос е много спорен, смятам, че трудно ще намерите извън вас, управляващите, хора, които да смятат, че България трябва да изнася необработена дървесина, тя трябва да изнася обработена продукция. На практика изнасяме суровина в съседни държави без да има някаква логика, освен за тези, които извършват тази дейност, но това е крайно неприемливо за обществото и е трудно контролируемо. Твърдя, че последните година-две гората се сече повече отколкото се констатира и се обявява, да не говорим за случаите по време на изборите, когато имаше поголовна сеч. И сега сигурно голяма част трябва да се изнесе.
В този законопроект директно сте имплантирали един наш законопроект от преди четири месеца, когато казахме, че хора, които са създали гората, съхранявали гората, хора, чието битие от хилядолетия е такова, че ползват дървесина за отопление и за готвене, не малка част, тези хора е нормално да имат право да добиват дървесина, без право да продават. Тогава вие го отхвърлихте, сега гледам, че сте го написали едно към едно – най-после сте разбрали за какво иде реч, така че това няма как да не го подкрепим.
Извинявайте, че вървя точка по точка, но за мен този законопроект е едно недоразумение, затова ще бъда малко по-словоохотлив. Предлагате едни промени, свързани с горски надзиратели, горски инспектори и т.н., като им давате правомощия, каквито на полицаите се дават. Няма нищо лошо в това, но ако не бяхте добавили още нещо, чета го буквално „Предвижда се изискванията за професионален опит на горските инспектори със средно лесовъдско образование да се намали от 3 на 1 година.”. Уважаеми колеги, всички в България констатират, че качеството на образованието в България спада и никой не е доказал, че лесовъдското образование в България е в обратен ред. Всички знаем, че не случайно в закона е предвидено за определени длъжности да има стаж. От три години стаж за инспектор ще го намалите на 1 година – нещата са ясни, хора, които сте ги назначили последната година искате да ги направите началници, за сметка на други. На мен нещата са ми ясни и аз го обявявам пред всички. Идеята е лоялни горски служители много бързо да ги направите фактори в гората, а както виждате от закона те ще либерализират режима на износа и т.н. и т.н.
Да минем на най-важният въпрос. Колеги, чета в последно време в медиите как се води спора за този закон. Направихте сериозен опит да промените същността на въпроса. Днес в България се спори едва ли дали искаме да имаме повече ски-писти, дали да развиваме ски-спорта или не. Въпросът в този закон не е такъв и аз няма да участвам в този дебат не искам да слушам аргументи, че видите ли България има деведесет и няколко километра писти, а други страни държави с по-скромни възможности имат повече, да вярно е това, аз съм съгласен да има 20 пъти повече писти, но не съгласно този закон, който вие предлагате. Трябва да ви напомня травиални неща. Съгласно законите на България гората е обществен ресурс, т.е. нещо възмездно, нещо, което ако някой трябва да ползва трябва плати, за да може обществото да приеме тази сделка. Вие предлагате да се откажем от приходи в държавния бюджет, като даваме евентуално новите ски-писти, които ще се създадат или ще се узаконят, като гледам следващите параграфи, да няма постъпления за бюджета. Правите го за няколко човека под предлог, че ще развиваме зимни спортове, което е правилно, Витоша е една прекрасна даденост, не става въпрос само за Витоша, вярно е, че не я ползваме достатъчно добре, може да я ползваме, но трябва да бъде приемливо за всички. Защото аз съм скиор, за мен би било прекрасно да използваме Витоша в максимална степен, екологосъобразно, да караме ски, но тъй като Витоша не е само моя и на тези, които ще концесионират, но тя е и на баща ми, който пък никога няма да дойде да кара ски. Затова в света е измислено тези отношения да са възмездни, т.е. да се плати някаква цена, която обществото да приеме. Вие се отказвате от тази възможност, още повече, че говорим за най-бедната държава – България. Твърдя, че ако за Витоша и не само за Витоша се направят нови концесионни договори и излезе на пазарни принципи на търг, ще видите каква стойност може да има тази услуга за населението, какви пари може да влязат в бюджета, защото няма по-сигурен пазар от витошките писти, защото скиорите са тук, а пистите са на 15 минути от работното им място. Прекрасна възможност за ски, но не знам защо трябва да подаряваме на някои хора тази дейност. Така че този закон, да не кажа крайно – не, но освен дадената възможност на хората да добиват дървесина за огрев, друго полезно няма. Говоря бързо, вече трябва да сте свикнали с начина, по който обяснявам нещата. Надявам се да сте ме разбрали какво казвам. Съжалявам, ако съм обидил някой, но някои текстове на мен са ми обидни, затова говоря по този начин.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Тасим. Господин Димитров има думата.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, експерти, господин Тасим, ще си позволя и аз да започна отзад напред, защото най-сериозният въпрос го оставихме на края. Може би е по-правилният подход, защото там ще има повече дебати.
Първо по темата за лова. Вие сте ловец и много добре знаете, че има ситуации, в които се налага спешна намеса. Тук веднага отварям една скоба и ще ви кажа, че сте прав в следното нещо и там може би между първо и второ четене трябва да прецизираме – че ако утре дойде един министър земеделски със силни екоуклони, може да реши да остави на ловците една седмица лов, така че тук имате право. Но спомнете си случаите с шапа на турската граница. Когато шапното огнище възникне в период, в който груповия лов е забранен, се наложи, за да не нарушаваме закона да ловим прасета с капани, дори само с медицинска цел, за да се установи дали са носители на шап. За снайперистите и кравите – ще го пропусна. Става така, че е много трудно ограничаването на шапно и друго огнище. За такива случаи говорим тук, когато има някаква епизоотична обстановка, тогава да може, да, ако трябва ще прецизираме текстовете, кога министъра да се намесва, но в такива случаи трябва да се съгласим, че категорично той трябва да има право, дори в рамките на часове да издаде заповед, за да се реагира, тук нямаме разминаване.
Знаете, че има случаи, повечето ви избиратели живеят в планински райони, Родопите, Източни, Западни и т.н., знаете за случаите на свръхпопулации на дива свиня, включително нахлуване на стада от съседна Гърция, целия поминък, всички малки ниви на хората са обърнати и не могат да изкарат никаква реколта. Това са случаи, в които моето убеждение е, че трябва да се реагира и министъра трябва да има възможност да разреши групов лов, изключваме майки и т.н., но да може в определени случаи ....в крайна сметка, дивеча е полезен, много е хубаво да го има, но при свръхпопулации прехраната на това население се явява по-важна, още повече, че дивеча е предостатъчно. Толкова за лова, защото на нас двамата ни е любима тема и може да говорим с часове.
За лицензионният режим. В момента има неразбиране. В момента няма лицензионен режим за износ на обла дървесина, ще коментирам дали трябва да има, и ще ви кажа веднага – моето лично мнение е, че напротив, трябва да има лицензионен режим, за да може добавена стойност да остава в България и българските дъскорезници и останалите дървопреработващи предприятия да могат да работят. Какъв е проблемът според мен? Проблемът е, че ако го наложим ние може да го наложим за страни извън Европейския съюз, т.е. в рамките на Европейския съюз ние не може да сложим ограничения какъв да бъде материала, който се изнася. Веднага ще ви кажа какво ще се получи. Всичкият материал ще отива за Гърция, ще видите целия поток износ ще отиде за Гърция, оттам ще прави рязък завой за Турция и никой няма да може да му хване края. Ако намерите решение на този проблем, как да направим лицензионен режим, който не се заобикаля, аз лично ще ви подкрепя и ще се подпиша под това нещо, за да го внесем с вас, двамата, като законопроект.
Това, което касае този законопроект е една хвърчаща бележка, която служи само за статистика и на всичко отгоре Митницата казва „В нашия закон тази хвърчаща бележка не фигурира” и не искат да обработват и да дават статистика. И ние разкарваме хората, да си губят времето да плащат някакви такси някъде, за да вземат една хвърчаща бележка. Каза ви господин Каменов – дървеният материал в България се придвижва с превозен билет, където много точно е описано къде е отсечен, кога е отсечен, колко е, кой го е маркирал, кой го е експедирал и т.н., т.е. никой не отменя съпътстващите документи.
Относно стажа. От много време, а и тук сме го коментирали, ако си извадим старите стенограми ще видите, и тук съм го казвал, че на нас ни липсват кадри в горите. Имаше един период, в който и този период беше допреди няколко месеца, заплащането в горите беше изключително ниско. За този тежък труд, в тези метеорологични условия да работиш за 300-400 лева е престъпление спрямо тези хора. Това накара много хора с лесовъдско образование, включително и висше, да се откажат от системата, да заминат в чужбина и да си намерят друга работа. И винаги когато се събираме, и в рамките на изпълнителната власт, аз съм твърдял, че ние трябва да произвеждаме повече кадри за горите и да им даваме рано пътя. Никой не може да ме убеди, че един човек на 30 години, млад човек, не може да бъде директор на горско стопанство или дори на по-висока длъжност в системата. Така че едната година стаж след образованието, ако започнем да коментираме какво е качеството на образованието ще ни се обидят училища, Лесотехническия университет, аз също имам мнение, но няма да го кажа публично. Но така или иначе една година стаж, специално за да охраняваш, да разпознаваш кошута от сърна или бор от бук, мисля, че е предостатъчно. Не смитам, че тук трябва да се намесва политика – ще изгоним едните, тия с малкото стаж поне били наши хора, ами ние сме вече три години на власт, значи имаме и тоя стаж, но не е това мотива. Целта е да привлечем млади и желаещи хора да работят в системата, още повече за ваша информация откакто е в сила новия Закон за горите, от лятото на тази година, откакто съществуват шестте държавни горски предприятия видно от резултатите им към ноември и декември, след като видяхме, че резултатите се подобряват, те вдигнаха заплатите в системата средно с около 30 %, което е много похвално. Вече няма текучество от горската система, това са и повече приходи в бюджета от осигуровки и т.н., така че младостта не е порок. Малкият стаж не означава, че някои не може да ги назначим, а някои да ги оставим вечно там.
Стигаме до най-дискутираният въпрос. Водиха се и медийни дискусии, специална среща имахме с неправителствените организации в зала Изток. Някой се опитва да внушава на обществото, че с това, че няма да изключваме от горския фонд ще съсипем българската гора, ще изсечем горите. Точно обратното, изключването от горския фонд има опасност да унищожи гората. Защото днес правите подробен устройствен план за писта, изключването, да, има приходи в бюджета, но изключването означава, че тази писта никога повече не може да бъде гора и тя става частна собственост. Какво пречи след няколко години друга общинска власт, друга държавна власт да смени предназначението, вече тя е частна територия и не е гора, това е орегулиран поземлен имот и да кажат – ние тук ще строим, примерно, хотели по пистата отгоре до долу. Там е опасността. А това, което се предлага сега – да не се изключва – тази територия остава горски фонд. И в утрешния ден концесионерът, ползвателя или който реши, че не е целесъобразно да ползва пистата или държавата реши, че е започнала ерозия и предприема някакви мерки,след като е гора много лесно се залесява, да не говорим, че ако се остави 5 години тя ще се самозалеси и няма да се вижда пистата. И на онази дискусия дадох примера – тези, които са над 30 години, на Черния кос имахме шанца за ски-скок, единствената в България, сега Зографски ходи да тренира в Европа! Занемари се шанцата за ски-скок, разпадна се, в момента там е гора и ако някой може да ми покаже къде е била шанцата, ще го поздравя. Та по този начин гората си остава гора, независимо дали е писта, тя си остава горски фонд и във всеки момент пак може да бъде гора. В обратния случай, която беше досега режима, тогава бяха опасностите да се застрои неправомерно. А относно това, дали държавата губи пари – държавата получава пари за продаденото право на строеж, тук не коментирам какъв е размера, дали ще покрие това, което би получила като изключване, само че не забравяйте, че тя го получава еднократно, еднократна е таксата за изключване, и това е вече частна територия. А правото на стоеж, когато е ограничено във времето, заплащаш си таксата, изтече ли времето или на ново плащаш, което означава отново приходи, включително далечното бъдеще, т.е. не може да гледаме на парите само към днешна дата. И още един момент е, ако държавата реши, че спортът е важен за здравето на нацията, на децата, тя може да прецени, че в този момент може да вземе по-малко пари. Това е въпрос на стратегия, на виждане за бъдещето на нацията. Така че не виждам нищо притеснителен в текстовете. Мисля, че бях изчерпателен. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Тасим.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, само няколко изречения. Господин Димитров, гората ще остане като такава – казвате, да, така е. Няма как гората да се премести. Тук става въпрос за нещо пределно ясно, не искам да влизам в тази тема, която е изкуствена тема, темата за това – трябва ли да има ски-спортове и т.н. и т.н. Това е тема, която ни отклонява от същността на въпроса. Първо, промяната на предназначението значи приходи за бюджета. Второ, с този закон вие ще узаконите едни съоръжения, които не са узаконени. Не стига това, ами ще добавите, защото очевидно има нужда, от разширение и нови съоръжения. Ще продадете гора на който и да е без търг. Оценката, стойността на тази гора от къде идва? Примерно, ще кажете от – министъра на земеделието и храните, който като ловец неправилно цитира Закона за лова и опазването на дивеча. Какво правим тогава? Тук не става въпрос дали има нужда от това да се правят нови ски-писти, нови ски-влекове и т.н. Аз съм „за” това, но ползвателя, концесионера да плати такава цена, която обществото да приема, иначе другото прилича на подаръци. Не знам дали заедно си карате ските, или играете карти, въпросът е, че това не е начина. Въпросът е да се разработят нашите планини, така че да има този изключителен спорт, но не по този начин.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Дуплика. Колега, аз не съм коментирал темата дали трябва да има повече ски-писти. Очевидно е, че трябва, до сега не съм го казвал, сега го казвам. Има едно нещо, за което може би сте прав и аз с удоволствие ще се подпиша между първо и второ четене – бяха предвидени два варианта за дървесината, или този, който заявява пистата да си я заплати по оценка, или да остане в полза на държавното предприятие. Може би е по-коректно да да изключим възможността да отива на ползвател, а да си остане в полза на държавното предприятие, тогава няма нужда от оценка, след като си остава при него си има ценоразписи, по които продава и аз ще подкрепя това предложение, ще се подпишем двамата с вас, че отпада варианта да се продава на ползвателите, така че въпросът ще го изчистим между първо и второ четене. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища? Господин Лаков, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, това което казах по време на обсъждането ще го повторя и тук, за да влезе в протокола – партия „Атака” не подкрепя предлаганите промени главно, защото според нас те са лобистки, накърнява се държавния интерес и най-вече се застрашава българската природа. Възможностите за презастрояване, безразборно изграждане на писти няма да са от полза нито за държавата, нито за скиорите, нито за обикновените планинари-туристи и български граждани. Според нас в случая става дума за обслужване на определени кръгове, офшорни предприятия, които владеят ски-бизнеса и ски-туризма в България. По тази причина ние няма да подкрепим този законопроект.
А колкото до промените в Закона за лова, там също е спорно, господин Димитров, може би трябва да чуем вашето мнение като ловец с много опит, но аз разговарях с ловци и предвижданите промени за лова на дива свиня поставят пред много от тях задължението да сменят пушките си, защото само новите пушки можели да работят с бренекета, става дума за шоковете, но това не е толкова съществено. Важното е, че така предложените промени, в този вид, не са приемливи за партия „Атака”, тъй като не защитават българския национален интерес. Благодаря.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Реплика. Уважаеми господин Лаков, ще започна пак от по-лесния проблем, за пушките. Няма гладкоцевна пушка, това с което ловува масовия ловец с него, няма гладкоцевна пушка, която да не може да стреля с куршуми, т.е. както е популярното название „бренеке”, то е търговска марка на една от фирмите-производители, да не правим реклама по-нататък, включително там където има шокови цеви има подкалибрени бренекета, което означава с по-малък диаметър и отстрани с пластмаса, тя се сплесква. Всички пушки могат да ловуват. Даже и в сегашния закон, действащия, е записано, че едър дивеч се ловува само с куршум, било то с нарезно оръжие или с т.нар. бренекета. А знаете колко нещастни случаи има, миналата година имаше дванадесет смъртни случая, те не се дължат само на сачмите, за да бъдем на ясно, те са благодарение на неспазване на елементарни правила в лова – че се стреля само по ясно видима цел, че никой не трябва да се мести и т.н., дълга е темата. Но не се притеснявайте за ловците, има бренекета, повечето от тях си ги произвеждат сами, от стари гилзи в къщи, няма да има проблеми.
По темата за безразборното изграждане. Няма безразборно изграждане. Такова не може да има по няколко причини. За да се стигне до продаване право на строеж се минава през два екологични закона – за защитените територии и за биоразнообразието. Т.е. минава се през възможно най-тежката процедура в Министерство на екологията, възможно най-тежката процедура. Чак тогава вече се отива на договор с горите, за да се прави каквото и да е. Никой не може да каже – аз искам тук писта, започва да реже или местния горски му разрешава – няма такова нещо. Минава се през още два закона, които са изключително рестриктивни, минава се през Оценка на въздействието върху околната среда и чак тогава се пристъпва към другите процедури. Т.е. безразборно застрояване на писти е абсолютно невъзможно. Благодаря.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Дуплика. Господин Димитров, от това, което се предлага в момента гората ще остане гора на книга, а всички много добре знаете, че железобетонните стълбове не са гора, няма гаранции, че няма да изникнат големи плантации от железобетонни стълбове, в закона това не се гарантира. Да не говорим за пропуснатите ползи от такси за смяна предназначението, което е редно да се прави по закон. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища? Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, аз взимам отношение по принцип по този закон. През 2008 година приехме нов Закон за горите. Новото управление на ГЕРБ реши, че този закон не е добър без да му даде ход, да се види дали наистина не е добър, дали има нещо за промяна, не. Казахме, нов закон ще правим и ГЕРБ го направиха и 2011 година април месец го разгледахме, от май месец е в действие. Осем месеца по-късно ние правим нова промяна на закона и го обръщаме с хастара на вън. ГЕРБ има да управлява още година и нещо. Още веднъж ли ще го променим до края на мандата? Въобще що за законодателство, що за нормативна уредба, която просто на бързичко я променяме, когато не ни харесва или когато някой има интерес и внуши на Бойко Борисов, че трябва да се случи по някакъв начин това да се случва. Мисля, че е непрофесионално, лошо говори за българския парламент, за Четиридесет и първото Народно събрание и най-вече за ГЕРБ за това, което се случва в законодателството в областта на горите. Не знам, няма такава практика, нито по света, нито в Европа, ние сме пионерите на парче, на бързо да променяме законопроектите. Аз твърдя, че нашият законопроект, при предишния мандат беше много дълго, широко обсъждан с всички възможни заинтересувани страни, той беше приет, работеше добре, не му се даде време пак казвам, не разбирам защо е цялата тази история и защо тръгваме за нова промяна на закона.
За най-болната част от законопроекта. Няма как да го подкрепим този закон и не защото сме против ски-пистите и заради това да се развива този спорт в България, а просто заради това, че концепцията, която се излага тук просто тя по никакъв начин не може да бъде обяснена, тя не защитава по никакъв начин обществения интерес. Аз подкрепям думите, които каза господин Юнал Тасим и въобще всичките му забележки, които направи по закона. По този начин както е предложен законопроекта, в тази му част, той няма как да бъде подкрепен. Ние искаме ли да имаме едно общо национално виждане, стратегия къде, колко и какви писти трябва да се изграждат в страната, имаме ли такъв проект, който да бъде обсъждан и в който да участват всички заинтересувани страни, включително и екологичните организации. Разбира се, че с всяка писта ще бъде нарушавано в една или друга степен екологичното равновесие, но трябва да бъде премерено. Безспорно не може да приемем и крайното – в никакъв случай нито метър повече писта – не може да бъде това, но и в никакъв случай не може да подкрепим това, което предлагате в законопроекта. Това, което предлагате е широко отваряне на вратите за построяване на писти, без те да са влезли в областни планове за развитие, въобще без по някакъв начин те да бъдат обсъдени. Това звучи наистина като подаръци и то много сериозни. Много съжалявам, пак казвам, законопроектът по начина, по който е поднесен той не може да бъде подкрепен.
Няколко неща по дебата за Преходни и заключителни разпоредби във връзка със Закона за лова и правото на министъра да може да променя лова на един или друг дивеч, според ситуацията. Мисля, че когато има такава обстановка, както в случая с шапа, да, но при никакъв друг случай. Когато реколтата на стопаните е пострадала има си начини на възмездяване. Знаем добре българската ситуация, как може от две пуснати жалби да се удължи срока на лова или пък посред лято да се разреши лов на диви свине, недопустимо е и затова мисля, че не трябва да бъде подкрепян законопроекта.
В частта за добив на дървесина за лична употреба – ние подкрепяхме, когато беше промяната, имаше такава възможност и в предишния закон, който приехме, така че това може да бъде подкрепено.
Приключвам, сигурно пропуснах много неща, само ще помоля господин Божинов да изложи една теза накратко, по която си струва да поработите, дами и господа от ГЕРБ и която си мисля, че си струва да бъде обсъдена. Мислим, че до голяма степен тя покрива обществения интерес за най-болната част от този законопроект.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Божинов, заповядайте, имате думата.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря за начина, по който беше представена моя идея, изложих я в Комисията по околна среда. Имаше представители от мнозинството, ако я обсъдят и смятат, че може да водим дебат, ще я подготвя за зала, сега няма смисъл.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Смятам, че това беше смисъла, защото за да се реализира една идея в законови текстове трябва време, експертите са тук, но както предпочитате.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Идеята е горе-долу следната. Първо, трябва да престанем, като българи, да говорим, че заменките са били държавна помощ пък сега това не е, тъй като при заменките се оценяваше едната гора, другата гора, разликата се внасяше, по обективни критерии, плащаше се промяна предназначението, плащаше се право на строеж и т.н. Но това не е толкова важно. Аз предлагам първо да има някаква регулация на броя на обектите, които представляват обществен интерес да се реализират по този закон. Второ, всяко едно дружество, което е реализирало инвестиционното си намерение по реда на този закон да бъде отделно юридическо лице. Това юридическо лице получава от държавата по реда на този закон съответния горски фонд, гори или земи, и това е апорта на държавата в това дружество. Разумно може би ще бъде да бъде 50 на 50 с инвеститора и дивидента от реализираното по реда на изменението на този закон дружество, който се получава ежегодно отива само за лесоустройствени мероприятия, половината и другата половина за инфраструктурни мероприятия в подкрепа на туризма, т.е. инвеститорът ще бъде подпомогнат, вместо в началото на инвестицията да плати всичко онова, което е предвидено по реда на закона сега, той когато започне да печели от тази дейност ще отчислява половината от този дивидент, който ще отива за горите и за туризма. Защо мисля върху това? Защото хотелската част около зимните курорти е изградена, тясното място са лифтовете. Лифтовете са монополна принадлежност на един-два субекта, тези права, които даваме ще отидат при тях. И ония, които се надяват, че това ще развие туризма и ще подпомогне туризма, то отново ще вкара всички туристи в тази фуния, която в тясната си част принадлежи на монополистите. Но тази идея е много трудно да се реализира, тя сигурно противоречи на първоначалния замисъл. Ще кажете, че по Търговския закон не може никого да принуждаваш. Не го принуждаваш, той те моли – тези права, тези земи и те моля да ми станеш акционер. Не може държавата да се оттегли, защото ако дойдат неограничен брой кандидати по реда на този закон да строят писти ще станат по-гъсто населени тези мероприятия, отколкото на морето. Но идеята е още много в суров вид и трябва да се обмисли.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Божинов, една кратка реплика – представяте ли си, ако ние като управляващи бяхме направили това предложение?! Щяхте да ни разпънете на кръст!

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ама вие си мислите, че държавата ще бъдете вечно вие, аз говоря по принцип.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михайлов, заповядайте.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Аз ще бъда съвсем кратък. Проблемът, според мен е в мотивите за самото законодателство, защото това което мен ме плаши, преди малко излизайки от другото заседание, където се разглеждаше въпроса за шистовия газ, както и сега това, което разглеждаме, е лутането на управляващите от безкрайния популизъм за шистовия газ, сега до чисто лобистките интереси. И това е много характерно за законодателството, защото когато ставаше въпрос за шистовия газ и „Шеврон” преди месеци да се вземе решението от Министерски съвет, това не беше подложено на обществена дискусия, не се състояха дебати и се вървеше след събитието. В момента пак вървим след събитието законодателно. Имаше някакви анонси дадени от собствениците на Витоша и веднага след това като на пожар дойде едно законодателство, с един законопроект, който обслужва интереси. И за мен това е ужасно порочното в тази практика. Винаги се върви след събитията. Някой задава, било то обществени организации, било то корпорации, фирми и ние догонваме със законодателството. Това не е истинско законодателство и затова то се сменя, господин Димитров. Това е големият проблем. Защото ако се прави стратегическо законодателство, когато е чисто законодателството, нов закон и се гледа наред, той се прави така, както американците го правят – един закон не се пипа по 18,20,30, 40 години. Ако отидете в залата на Конгреса – тук-там в някой закон, в годината максимум има една-две поправки. Защото хората действат стратегически и гледат на това, като на сериозна законодателна дейност, а не като обслужване или харесване на някой, защото това законодателство е да се харесаме на някой. Има някои неща, които не ги разбирам, чисто ловните, по които не съм компетентен, но ето, казвам ви от миналата събота, като скиор, аз съм може би един от най-запалените скиори – отиваш и караш ски на писти, които не са обработени след снеговалеж, нищо не е пипнато. Говоря за Боровец. Абсолютно престъпление за обслужващите, които са там. Миналата година висяхме с часове на Витоша, като се скъса кабела на Околовръсното, където се работеше, един час висиш на лифта – това са концесионерите, за това говорим. И ние всъщност сега ще ги освобождаваме от такси и ред други неща! Вие специално сте човек-планинар, човек който познава нещата, според мен дайте да огледаме нещата задълбочено, ако решим, че наистина трябва да има промени, то те да бъдат сериозни, стойностни промени, а не да правим нещо и след три месеца отново да говорим по тези въпроси. Наистина, това което се случва в българския ски-спорт е слабост, наистина имаш гигантска хотелска база в Пампорово, Банско, единствено в Боровец се запази малко, но по други причини, не че нямаше инвеститорски намерения, но реално е това – имаш безкрайни хотелски бази и наистина малко писти, но не това е механизма, по който ще решим проблема. И затова имаше голямо обсъждане в Синята коалиция и специално в СДС, където се взе решение да не се подкрепи така предложения законопроект.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Реплика. Уважаеми господин Михайлов, нека да разделим нещата на две. Всички сме убедени, че имаме нужда от повече и по-качествени писти. Друг е въпросът, че има оператори на съоръжения, които наистина не поддържат добре трасетата, наистина не подновяват на време съоръженията, които може би, въпреки че е пазарна икономика, цените им не са съобразени, било с покупателна способност и т.н., но това е тема на други закони, Закона за защита на конкуренцията. Ако вие имате предложения, дайте ги, ще ги обсъдим.
Прави сте, че не е хубаво законодателството да се сменя често. Но явно ние сме отчели пропуска си, защото и при нас имаше дебати в двете посоки, приемете, че сме си взели поука. Но поне аз имам малко повече спомени от горите. Сега говорите за подаръци, ще ви припомня законодателството по време на управлението на СДС, по времето на Иван Костов, когато бяха разделени държавните горски стопанства на държавни горски стопанства и фирми, фирмите бяха приватизирани с РМД-та, всички активи отидоха там, и горско-добивна техника, и почивни бази и т.н., за какви пари са купени от РМД-та изобщо няма да коментирам, факт е че всички фалираха и се наложи горскостопанския сектор да изживее една много тежка криза, докато частните фирми успяха да си купят техника и да се съвземат. А после държавните, господин Пенко Атанасов, когато вашето законодателство създаде ДДС-та се наложи държавните ловни стопанства да си изкупуват тези активи обратно, само за един ловен дом да плащат пет пъти цената, която е платило РМД-то. Така че нека имаме малко повече памет и да си спомним кой какво е правил, специално във финансовата част, за горите. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, аз имам един много прост въпрос към вносителите – каква е добавената стойност, за кого е и каква е логиката, когато се изграждат нови съоръжения за лифтове или ски-писти да не се променя предназначението на територията. И наясно ли са какви са произтичащите затруднения за легитимацията, най-меко казано, на тези съоръжения, и влиянието върху собствеността им, произтичащите от това ползи или вреди. Искам да чуя.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Михалевски, това го дискутирахме още с господин Юнал Тасим. Целта е запазването на гората като гора. Продаденото право на строеж не означава, че ще има проблем със съоръженията, продадено право! Не е безвъзмездно.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Вижте, това което говорите е абсолютно самоизключващо се от действащото законодателство в България. Отворете Закона за устройство на територията и прочетете внимателно как се управлява територията на Република България. И там пише за горите, какво може да бъде предназначението на тези територии. И там такива съоръжения няма. То или е гора, или е поземлен имот, или сграда, или магистрала, или съоръжение. Как ще очертаете границата на това съоръжение, по кой начин ще очертаете, като това е гора? То е гора и то може да бъде само гора, ако е гора. Вие нагазвате в територии на законодателството, които явно някой не е мислил, като ги е предлагал. Второ, още нещо искам да попитам, как спестявате и на кого? Гората няма да изчезне, какво спестяваме и на кого, питам. Очевидно не на държавата. И според мен тук има един друг голям въпрос – държавата трябваше да направи Национална комплексна устройствена схема на управлението на териториите в Република България. Това беше заложено преди няколко години и започна в края на 2008 и началото на 2009 година. Големият провал на изпълнителната власт е, че две години не можа да разбере какво е това чудо „Национална комплексна устройствена схема”. И тъй като вече няма време да се направи, тъй като това един документ, който трябва да отговори на въпросите – колко писти ни трябват, колко лифтове ни трябват, колко туристи ще дойдат, каква инфраструктура трябва да имаме. В момента има едно спасяващо действие, което няма да доведе до нищо с промени в Закона за устройство на територията и с промяната няма да правим „Национална комплексна устройствена схема”, а ще правим „Национална концепция за пространствено развитие”, не врат, а шия, ама по-тънка шия дето няма да ни свърши работа. Ето това е големия проблем! Искаме да решим въпроса, трябва да го решим с комплексност, с мисъл, без бързане, защото бъдете сигурни, че само след няколко месеца ще бъдем пак на тази маса и ще разглеждаме изменения в Закона за горите. Така че разумното нещо е, тъй като няма да направи МРРБ „Националната комплексна устройствена схема”, ами поне възложете изпълнителната власт да направи едно просто изследване какво е нужно, къде е нужно и какви ползи ще произтекат за държавата от това, ако разбира се нямате някакви други интереси, които не ги казвате в мотивите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на господин Татарски.

ЛЮБОМИР ТАТАРСКИ: Благодаря. Здравейте, колеги! Малко късно се включвам в дискусията, виждам, че тя върви в една определено неправилна посока. Законопроектът не е само ски-писти и ски-съоръжения, но виждам, че акцента е там. И сега за „Националната комплексна устройствена схема”, господин Михалевски, нали имахте толкова време и толкова пари, за да я направите? До преди две години никой не говореше за нея, като че ли тогава не е била необходима. Била е не по-малко необходима отколкото сега. Всички тези ски-зони и т.н. не се говори от сега, а много преди това.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Извинявайте, че ви репликирам, но тя беше възложена в края на 2008 година и беше прекратена от вашето правителство.

ЛЮБОМИР ТАТАРСКИ: Разбирам, че сте се сетили в края на мандата да я заложите, естествено, не оставяйки пари за това и разчитайки на това, че новото правителство няма да има възможност да я стартира. Но защо преди това не я направихте? От сега ли е възникнала необходимостта от комплексно устройствено планиране? Не, нали. Да не отиваме на комплексната схема, която сега се преименува и може би ще стане факт, но това ли е проблем на закона, който сега обсъждаме? Едва ли. Така. Колко време се ползват тези ски-писти, като ски-писти и да речем не по предназначение? Два-три месеца, колкото е сезона. През другото време какво представлява тази територия? Част от горския фонд, каквато си е и каквато се предлага да бъде. Защо трябва да се изключва от горския фонд една територия, която в по-голяма част от годината си е горска територия? Ама вие не бъркайте гора и горска територия.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз само ще ви дам едно сравнение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михалевски, много ви моля, оставете господин Татарски да се изкаже! Ще ви дам думата после за реплика.

ЛЮБОМИР ТАТАРСКИ: Ако целта е да променяме предназначението, за да откъсваме парчета от българската гора, от горската територия, вие това искате да кажете, да се променя предназначението, защото предложението е да не се променя предназначението. От вашите думи излиза, че вие искате да се променя предназначението, т.е. да се откъсват тези територии от българската гора. Предложението в закона е да не се променя предназначението за тези съоръжения. Вие не сте съгласни, т.е. вие искате да остане варианта, който е сега – да се променя предназначението. Може би не си спомняте, че този дебат се водеше, когато се приемаше закона и в първия вариант се прие с текст, който изключваше промяна на предназначението, но след това се прегласува, защото имаше неразбории. Разберете се какво искате, да го изключваме от горския фонд и вече да не бъде гора, да бъде урбанизирана територия, или да не се изключва и да бъде гора и да се подчинява на Закона за горите. Едно от двете. Предложението е да си остане гора и да се подчинява на този закон, другото е да бъде урбанизирана територия, с изключване, с промяна предназначението и да бъде по съвсем други закони. Кое от двете искате, защото днес създаваме май смут сред тези, които ни слушат – какво точно искаме, какво предлагаме и какво вие пък искате.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Реплика на господин Михалевски.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми колега Татарски, искаме да има ясен и предвидим ред, с ясни правила за всички, които искат, имат нужда да инвестират и държавата да си знае интереса. Да не допуснем презастрояване като в Черноморските ни курорти, да не допуснем презастрояване като на Пампорово, защото реда, който се предлага в момента няма никакви гаранции кой контролира, как контролира, колко се прави и къде, т.е. не ме обвинявайте, че аз искам да изключвам нещо, защото това няма да е гора. Второ, давам ви едно просто сравнение. За пасищата и ливадите глобяваме безразборно за това, че едно храстче не е отделено от пасището, а вие ми обяснявате, че тази писта, която трябва да бъде по-строго контролирана да няма различни растения по нея, тя ще се води гора. Вие зад един благовиден приом да запазите гората, всъщност ще отворите такава порта за безразборно вкарване и то по неясен критерий кой ще го прави, къде ще го прави и колко ще го прави, така че не ми вменявайте на мен вина, че аз съм искал да изключа териториите. Моята функция като народен представител е да изкажа своето мнение, че сега е момента да покажем, че сме научили уроците, които се случиха в туризма в България, по Черноморието и Пампорово и да въведем ред. И да има точно толкова колкото ни е необходимо и нито една писта или лифт повече. Само че това означава правила, а вие не искате да наложим правила. И пак питам, вие сте председател на Комисията по местно самоуправление, като е гора как ще очертаете, по кой закон, с кой инструмент ще очертаете, че това е съоръжение за писта, обяснете ми го, защото аз не го разбирам, като ще бъде гора?! Как ще стане? Това ако ми отговорите и ще се съглася с вас. Не го изключвате, няма ПУП, няма промяна предназначение, тя си се води гора, как ще има собственика собственост върху съоръженията? Ние влизаме в азбучни противоречия със законодателството, което действа. И това са примери, които са очевадни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Дуплика на господин Татарски.

ЛЮБОМИР ТАТАРСКИ: Господин Михалевски, не е необходимо сега да влизаме в такъв спор, защото много хора ни слушат. За какво строителство става въпрос в ЗИД-а, който разглеждаме? За ски-писти и ски-съоръжения, вие за какво презастрояване сега говорите?! Какво ще се презастроява, като закона цитира и коментира единствено ски-съоръженията и ски-пистите, за какво друго презастрояване говорите, че щяло да се случи?

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Кажете ми колко писти ще има в България след пет години?

ЛЮБОМИР ТАТАРСКИ: Това наистина е въпрос на едно национално и регионално планиране и този план наистина трябва да бъде актуализиран, аз съм напълно съгласен с вас за това, но за тази цел трябва тази инициатива да тръгне отдолу, на областно ниво, регионално и на национално. Да, трябва да имаме такава концепция за развитие на туризма, безспорно, къде ще има, какво ще има. Но в конкретния случай ние какво разглеждаме? И къде отиваме? Какво застрояване, какво презастрояване, какви чудеса! Няма нищо общо с това. А вие знаете, че за всяко едно такова нещо се изготвя проект, гласува се и т.н., по съответния ред. Вие вкарвате в заблуждение много хора, които слушат от страни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, господин Атанасов.

ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Колеги, аз се извинявам, един морски да взима отношение по горски закон, но ме провокира господин Михалевски, защото аз работех в управлението на Златни пясъци над 10 години, когато не е мястото и времето, когато вие бяхте заместник-министър какви ги вършихте, как смятахте туристите. Това е много личностно и не искам личностно да ви засягам. Просто искам да разбера дали изказванията, които направихте вие и господин Атанасов се отнасят за моето предложение за закон за изменение и допълнение на Закона за горите. За мен е много важно, за да знам дали да взема отношение. И по отношение на туристите, понеже с това съм се занимавал. Ами като няма инфраструкткура и като няма какво да правят тези туристи как да изчислиш колко ще дойдат? Не е лесно да се изчисли и да се даде една перспектива, казвам ви го като човек, който се занимава над 20 години с това нещо. Не го приемайте лично.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Госпожо Раева, имате думата.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз лично ще започна с положителните страни на ЗИД-а. Има много неща, които лична на мен ми харесаха, едно от които е, че физическите лица могат да придобиват дървесина за лична употреба; другото, че се разрешава достъпа с велосипеди, има и други неща, които са положителни. И ако не беше тази абсолютно неясна регламентация по отношение на най-коментираната тема, няма да повтарям, но имам въпроси. И основният ми въпрос е, госпожо председател, някой направи ли си труда да провери каква е европейската практика по отношение на тези съоръжения в Европа. Тъй като ние като законодателен орган в последните години имаме лошата тенденция първо да внасяме законопроекти, след това да проверяваме каква е практиката, след това пак да ги променяме. И можехме да вървим по много по-лесния начин. В Европа има доста туристически обекти, в Италия, в Швейцария, в Австрия, може да проверим как е в Ливиньо, как е в Мадона ди Кампильо и други такива курорти, точно каква е регламентацията на европейското законодателство и да вървим по много по-лесен път, защото аз не намирам каква е логиката, след като се извърши една строителна дейност и се направят тези писти, и се застрои това с лифтове, защо трябва да остава като горски фонд тази земя? Не намирам каква е логиката при положение, че там се поставят бетонови основи, строят се стълбове и мисля, че трябва да има по-строга регламентация в това отношение и да има разписани много по-ясни правила. Добре, съгласна съм с това, че правото на строеж предвижда наистина тежка процедура през МОСВ, но МОСВ във всеки един момент може да каже „Точно на този проект не е необходимо да се прави ОВОС”. И моята молба е да се провери каква е европейската практика точно в тази насока, защото в случай, че ние сътворим едно нещо, което няма логика веднага ще дойдат и обвиненията в лобизъм. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Панчев, имате думата.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател, колеги, и на дебата на 10 януари 2012 година, който се проведе с един по-широк кръг участници, и днес говорим главно по проблемите на ски-пистите, влековете и т.н. Истина е, че България има нужда от ски-писти, от влекове, защото туризмът е един отрасъл, който има перспектива и ние трябва да го развиваме. Зимният туризъм куца, има нужда и трябва наистина да се помогне, така че той да носи на държавата и на бизнеса приходи. Така или иначе сме надарени от Всевишния и трябва да използваме това, което ни е дадено. По принцип не сме против това да има нови ски-писти, нови лифтове и ако сте слушали внимателно, в което не се съмнявам, и миналия път, и днес, ние сме за това да има регламент, точен регламент и правила, по които това да става, както избора на инвеститорите, така и правилата, по които ще се изграждат ски-пистите, лифтовете и т.н. А и също какво става с прилежащите площи около тези съоръжения, за да може да стане ясно на хората, че всичко се прави законово, а не се урежда този или онзи, използвайки възможността, че днес ГЕРБ управлява, за да се уредят близки до управлението хора. Това е главното ни притеснение и считаме, че на това трябва да се обърне повече внимание, защото в проекта, който ние гледаме не сме убедени, че това е премислено и напълно подкрепям това, което колегата Михалевски каза. Ще започне строителство и в един момент, когато трябва да бъде узаконено, това което бъде изградено, дали го казваме „строителство” или „изграждане” няма значение, ще видим, че има пропуски, но тогава ще бъде късно. Затова между първо и второ четене трябва сериозно този въпрос да бъде обсъден. И предлагам при обсъждането активно да участва и Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други изказвания от народните представители има ли? Няма. Давам думата на заявилите желание представители на неправителствените организации за изказвания. Моля за стенограмата да се представяте и организацията, която представлявате. От една организация по един представител може да представя становище. Господин Дончо Иванов, заповядайте.

ДОНЧО ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, Дончо Иванов, председател на Коалиция за устойчиво развитие.
Една от критиките към законопроекта, свързана с представителите на екоорганизации, които досега представиха становища в медиен план, в обществен план е това, че промените в Закона за горите ощетяват опазване на биоразнообразието. Като неправителствена организация, която е специализирана в опазване на околната среда и устойчиво развитие искам да кажа, че нашето становище е, че опазването на биоразнообразието е приоритет на Европейската комисия и на ООН, но като критерий това е част от много други критерии, които съставляват оценката за опазване на околната среда, т.е. не бива този мотив да бъде изтъкван като основен. И веднага обяснявам. Критериите на Изпълнителната агенция по околна среда „Сойер 2010” включват освен биоразнообразието, опазването на почви, въздух и води, слушайте сега внимателно, социални тенденции, икономически тенденции, технологични тенденции, като всички тези критерии представляват оценката за околна среда и моля уважаемите народни представители, които консултират закона на първо четене, по-нататък и на второ четене, да го имат предвид. Така че темата за биоразнообразието не трябва да бъде фаворизирана за разлика от другите теми. Чухме, че представителите на местната изпълнителна власт се нуждаят от тези промени. Защо? Те имат стратегически документи, не го забравяйте това със стратегиите 2007-2013 година, те са представени в правителството и в Европейската комисия. Там са заложили развитие на ски-туризма. Това че господин Михалевски не си е направил схемата, като беше заместник-министър си е негов проблем. Тези стратегически документи трябва да бъдат изпълнявани, т.е. местната изпълнителна власт за това лобира.
По темата биоразнообразие. Когато говорим, че екоорганизациите имат становище, за това, че ще бъде ощетено биоразнообразието нека се има предвид, че те професионално, госпожо председател, се занимават с опазване на биоразнообразието. Регламентираният лобизъм в Европейския съюз изисква когато лобираш да представиш, да декларираш своите интереси, но да представиш и от къде получаваш пари и колко пари. Тогава тези организации няма да могат да говорят от името на обществото, а ще говорят от името на своя консултантски, професионален интерес. Да, те имат право да лобират, но трябва да се знае, че консултация, фирма или консултантска фирма или не, която получава средства от външни донори, някои от които конкурент на тези общини, които искат да развиват планински и ски-туризъм, тогава вие като народни представители може да прецените лобирането на местната изпълнителна власт какви мотиви има, лобирането на изпълнителната агенция какви мотиви има и лобирането на екоорганизациите, които фаворизират опазването на биоразнообразието. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Филип Цанов.

ФИЛИП ЦАНОВ: Първо да благодарим за поканата от страна на Комисия по земеделие и гори за това обсъждане, за да има възможност всяка една от неправителствените организации да си каже мнението.
Управлението на горските територии е била целенасочена политика от десетки години. Благодарение на предишни правителства, на сегашното правителство, а и далече преди 10 ноември, в началото на века е създадена тази уникална природа, която имаме в България, създадена, съхранена и развита. Горд съм, защото едно от малките неща, които наскоро прочетохме в доклада на Юростат е, че по опазването и развитието на горските територии в България сме на първо място заедно с Латвия, а заедно с Франция и Италия сме с най-голям ръст за развитие на горските територии. Това е един уникален ресурс. Искам да напомня, че само три държави в Европа имат такива дадености: едната е Франция, другата е Италия и третата е България. Съчетание на море, развитие на летен туризъм и планини – развитие на зимния туризъм. Другите алпийски страни Австрия, Германия, Швейцария – нямат тези дадености. За жалост този сектор от туризма и този клон от стопанството въобще не е развит. И искам тук да споменем, тъй като по време на този дебат се пропуснаха цифрите, искам да спомена, че в България наличния дървесен ресурс е около 750 милиона кубически метра гори. Всяка година прираста, тук е господин Каменов, вярвам, че той ще потвърди тези цифри, както господин Георги Костов ги потвърди, 14 милиона кубически метра е прираста на българската гора. Годишната сеч, включително и тези ориентировъчни цифри, разбира се има и бракониерска сеч, но общата сеч е не повече от 5 милиона кубически метра, това го заяви и министър Найденов, остават за усвояване още 5 милиона, вече говорим за промишлено производство, дърводобив и т.н. Искам да спомена още няколко цифри: 3900 хил.хектара е гората в България. Това което се предлага в закона – облекчаване на туризма, облекчаване на ски-спорта в страната касае общите проекти, които могат да се реализират в близките 20 години в България са общо за 12 хил.хектара, това прави 0,003 % от горските територии в страната. Този огромен дебат, който се прави от месеци в страната дали да има ски-писти, дали да има зимен туризъм, касае 0,003 % от горските територии в страната, 12 хил.хектара. Другото, което искам да спомена – не чухме цифрата за ръста на безработицата в тези региони, които граничат с българските планини. Нашата гражданска коалиция „Природа за хората и регионите” включва в себе си общините, като коалиционни партньори, Смолян, Сепарева баня, Самоков, Банско, Разлог, Дупница, скоро и Благоевград ще искат да се включат. Тези общини бяха добре развити в един момент, в последствие, рецесия, кризи, на господин Тасим ще му кажа, че безработицата в Белица е 60 % в момента, в Якоруда – 47 %. Да, сигурен съм, че ги знаете. Тези цифри не трябва да ги забравяме. Опазването на природата трябва да го разглеждаме от към човешката страна, от към опазване просперитета на нацията. Искам да напомня и други цифри, че за 20 години имаме 2 милиона демографски срив. Това дето не управляваме ресурсите, които притежаваме е голям минус на българските политици и си позволявам да се обърна към вас – когато правите тези изказвания, когато взимате тези решения да погледнете нещата не от чисто политическата гледна точка, а че в даденото населено място съществуват едни хора, които умеят да правят това, да работят в ски-зоните, да работят в строителството, да управляват тези територии. Това са хиляди хора, за тези региони, за които говоря са около 300 хиляди човека. Това са директните влияния, които ги има. Индиректните влияния на този закон са огромни за страната. Ние излизаме извън рамките вече, ставаме както с летния туризъм станахме фактор на световната туристическа сцена, България е в тройката на най-проспериращите дестинации. Но нещата трябва да се погледнат и от към човешкия фактор. Ски-пистите са публична държавна собственост, те винаги са били такива. На ски-пистите не се плаща, всеки може да си вземе ските на рамо, да се качи на планината и да се спусне. Прихода за операторите идва от лифтовите съоръжения. И когато в един закон за подпомагане на инвестициите, инвеститори от първи клас, им дава право на пътища, водопроводи, на тръбопроводи и т.н., ред екстри, инвеститорите, които са в туристическия бранш, туристическите обекти трябва да му се даде стимул, а не да има рестрикция. Има много неща, които могат да се кажат. Нашата коалиция „Природа за хората и регионите” категорично застава зад промените, които предлага Министерски съвет и комисията и молбата ми към вас е, когато приемате този закон, преглеждайте го от към това, че в България има отлив на чуждестранните инвестиции, има увеличение на безработицата, има увеличение на безработицата в тези населени места. Това е важното. Същевременно нека не забравяме балансираното опазване на природата. Но в края на крайщата става въпрос за 0,003 % от горската територия на страната. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Тасим, реплика.

ЮНАЛ ТАСИМ: Процедура, госпожо председател. Аз ви разбирам, уважаеми колеги управляващи, вие сте докарали тук хора като фен-клуб, разбирам усилията на господина, който се представи като бъдещ кандидат на труда и социалната политика, дано успеете, прощавайте. Всичко това, което говорите защо смятате, че тази аудитория не познава, защо смятате, че не знаем колко е лесоста на България, защо смятате, че сечта е само 5 милиона кубика, а не повече? Недейте да смятате, че ние не разбираме тези неща и не се опитвайте да ни вкарате в тема, която не е тема на закона. Тук големият въпрос е какво печели и какво губи обществото. Ще ми говорите колко е полезен спорта, 0,001 % е територията на Витоша от общата, дай да я изсечем цялата, чисто цифрово нищо не значи, но за София това е убийствено. Моля ви, госпожо председател, ако сте поканили лектори – поканете си ги на ваши семинари и да не го правят пред цялата комисия, идва малко множко.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Тасим, първо, ние сме поканили всички неправителствени организации. Ако една организация подкрепя закона, то друга няма да го направи. По процедурата приемам да въведем регламент, който е по нашия правилник, изказванията да са до три минути, но на колегите, които са заявили желание за изказване, комисията е в открито заседание, публична, и ние не може да не им дадем думата. Благодаря, господин Цанов. Давам думата на госпожа Поли Карастоянова, представител на Борда за туризъм.

ПОЛИ КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, надявам се, че няма да бъдете така суров към мен, както към колегата, защото вярвам, че Народното събрание е място, където демокрацията, преди всичко, определя правилата и добрия тон. Иначе поводът да бъдем тук и благодаря за тази възможност е да изразим нашето становище по повод готвените промени, и да подкрепим една политическа воля, която е заявила готовност за промени, които отдавна не се случват или отдавна са очаквани от туристическата индустрия. Позволете ми да кажа, че преди 10-12 години българската политика, управляващите пропуснаха да видят бума в туризма и оттам да го регулират. В продължение на няколко години управляващите в България пропускат да видят ползите от туризма и пропускат правилно да го представят и промотират. Надявам се, че сега вие сте в позиция и във възможност да не пропуснете да дадете един стимул, една възможност за развитие на индустрия, която е структуроопределяща за страната. Съвсем на кратко ще кажа, че Националният борд по туризъм подкрепя внесените промени в законопроекта. За нас е важно и оценяваме тази изразена в момента политическа воля да се нормализира, да се регламентира изграждането и стопанисването на планинската инфраструктура, въжените линии са признати за най-екологичния транспорт в света. Иска ми се да кажа веднага, че ние не говорим единствено и само за ски-туризъм, защото планините са богатство, което трябва да бъде целегодишно достъпно, така че в случая ние говорим не само за обслужване на интереси на оператори и ски-спорта, а говорим за целогодишна достъпност в най-слабо развитите райони на страната. Беше споменато, че най-добрите примери за опазване и развитие на природните ресурси можем да намерим в моделите на управление на световни туристически дестинации като Австрия, Швейцария, Италия, и не вярвам техните законодатели да са по-малко загрижени за опазване на околната среда от нас самите. Иска ми се да кажа, че освен ски-съоръженията и въжените лифтове, са разпространени и панорамните лифтове, и туристическите влакчета, които качват до върха на планината. И всичко това е само и единствено, за да могат хората да бъдат част от планината. В заключение ми се иска да напомня, убедена съм, че всички вие знаете, туризмът генерира близо 15 % от брутния вътрешен продукт на страната и е един от най-устойчивите експортни отрасли. Очаквам да подкрепите нашето предложение за това да упражните политическа воля и да се случат определени промени, които да го стимулират, защото отказа от упражняване на политическа воля и липсата на решение е по-лоша от всяко решение, макар и несъвършено. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам дута на господин Тихомир Томанов, представител на Асоциацията на общинските гори в България.
Докато той заеме мястото си, искам да се обърна към представителите на Коалиция „Да остане природа в България” да изберат един техен представител да изрази становището на коалицията.
Господин Томанов, заповядайте.

ТИХОМИР ТОМАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Благодаря ви за възможността да изразим становище. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин заместник-председател, покрай спешността на обсъжданата тема, главно, в законопроекта са включени предложения на вносителя, които касаят и други неща, които от гледна точка на общините, собственици на гори, са не по-малко сериозни. Ние предлагаме между първо и второ четене да бъде преразгледан параграф 1, ал.2. Мотивът на вносителя е да се улесни една процедура в горската дейност, която е свързана с инвентаризацията и планирането в горите. Все пак благодарение на дебата, който се осъществи миналата седмица в една работна група беше намерен компромисен вариант и аз се надявам този вариант, който е записан в работната група, между първо и второ четене да се случи. Става дума за формирането на горските териториални единици и запазването на този термин, тъй като той стои в основата на по-нататъшни други действия, свързани с отчета на горския фонд и отчета на горските територии, които стоят в основата на правенето на анализ за състоянието на горите, за тяхната динамика и за взимането на решения, които са свързани с тяхното подобряване.
И още една молба, в параграф 43 има според нас, много по-елегантен начин да се постигне замисъла на вносителя. Сегашният запис ограничава възможността на министъра да натоварва и други структури на Изпълнителната агенция по горите да издават наказателни постановления по съставени актове за нарушения. Предложението е да се премахнат думите „регионални дирекции по горите”, да завърши с точка, което ще оправомощи министъра в определени случаи да възложи издаването на наказателни постановления и на директори на държавни горски стопанства, което не бива да се случи, тъй като смисъла на закона за разделяне на контролните от стопанските функции ще бъде загубен. Директорите на държавните горски стопанства, както и директорите на общинските горски стопанства са натоварени с изпълнение на дейности, а не с извършване на контрол. Извършването на контрола е възложено единствено и само на държавния орган, който се казва Изпълнителна агенция по горите. Според нас по-елегантният запис е – на мястото на „регионални дирекции по горите” да бъде записано „държавните служители от Изпълнителната агенция по горите”. Тогава и министърът ще може спокойно да възлага тези свои правомощия на всички, които са в състава на Изпълнителната агенция по горите, в това число и директорите на парковете, директорите на другите структурни звена на Изпълнителна агенция по горите, и само толкова, без да има каквато и да е възможност това да се възлага на органи, които са създадени да изпълняват дейности. Още веднъж благодаря за възможността, пожелавам успешна работа.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Томанов. Господин Антоний Стефанов.

АНТОНИЙ СТЕФАНОВ: Госпожо председател, уважаеми депутати, благодаря за предоставената възможност. Миналата седмица за съжаление не можахме да се включим в дебата, беше доста оспорван и по основната тема, за ски-пистите и промяна предназначението, но искам да кажа, че това не е нашата тема.
Пропуснах да се представя – Антоний Стефанов, председател съм на браншова организация „Булпрофор” на практикуващите лесовъди и горски предприемачи в България. Мога да кажа, че представям позицията и на останалите бизнес-структури.
Понеже не бяхме чути, потърсихме начин да изкажем нашето становище пред медиите и може би от вчера и онзи ден, може би някои от вас вече са в течение на това, което ни притеснява най-много в този законопроект. И това е възможността, която се дава с него, дейностите в горите да се извършват от държавните горски стопанства и ловните стопанства. Т.е. от горските предприятия. Намираме, че това не е равнопоставено, не е в синхрон с изискванията за лоялна конкуренция и бих обосновал това наше становище по следния начин. Ние сме дали между другото едно предложение в комисията, веднага след заседанието миналата сряда ние го внесохме в Парламента, имахме подготвено такова предложение първоначално към министерството, в последствие го прередактирахме, и нашите обструкции са, специално ще наблегна върху параграф 26, параграф 30 и параграф 42 от законопроекта.
Параграф 26 определя начина при извършване на дейности и дърводобив от страна на горските предприятия, това да става на цена, която според нас е преференциална. Това е цена на стойност, която се внася във фонд „Инвестиции” и фактически с това според нас се лишава суверена, държавата, от пълния размер на стойността на дървесината, като се внася само тази малка част и това е неравнопоставено с цената, която заплащат фирмите. Основно сме против параграф 3, който дава пълния обхват от дейност едно до дейност осем, да се извършва от държавните предприятия и казваме защо. Защото фактически те ще имат възможност, държавните предприятия, основният принцип на закона – да се разделят дейностите контролни от стопанските, отново се събират на едно място, т.е. те ще могат от маркирането на дърветата за сеч, включително и планирането е дейност, да извършват и планиране, да извършват и дърводобив, а също така в параграф 42 им се дава възможност да контролират дейността, като упражняват контрол върху процедурите за възлагане. Т.е. от началото до край всички дейности те да могат да контролират и да упражняват контрол. Това го няма никъде и ние не може да се примирим с едно такова неравнопоставено отношение към частния бизнес. Съгласете се, че гората е общонационално богатство и всички ние, и ние като бизнесмени и граждани на страната, това е национално богатство и за нас не е безразлично как то се управлява. Ние се съгласихме когато се правеше закона около 100 млн.лева да остават в горите, като смятахме, че тези пари ще отиват за инвестиции, за инфраструктура, ще отиват за подобряване условията на заплащане и прочие. Но с тези пари, сега излиза, че предприятията ще започнат да купуват техника, да назначават работници и те вече го показват – купуват си джипове, купуват си какво ли не, това може ли да бъде доказателство за добра стопанска далновидна политика на тези предприятия? Тези публични функции, защото предприятията управлявайки тази общонационална собственост упражняват публични функции, а в същото време да извършват пряко стопанска дейност – за нас това е неприемливо. Също така очакваме, че много от малките и средни предприятия, които знаем, че навсякъде в Европа и света се подпомагат по някакъв начин, това ще е удар под кръста и вместо да ги подпомагаме, това е удар в гърба им. Ако трябва да направя едно сравнение – има двойствен подход в единия случай, когато се твърди, че се подпомагат бизнеса със ски-пистите, защото ще се развият регионите и прочие, защото ще се развият регионите и ще има бизнес, в другия случай се удря бизнеса, който е призван да работи в горите. Излиза, че нашите предприятия 10-20 години се мъчат да направят нещо в горите, да работят, излиза, че сега не може да работим. Горските стопанства сега като дойдат с парите на бърза ръка ще запълнят дупка. Според министър Найденов има пет милиона, които се секат, могат де секат, ще ви поправя тук, не двойно повече, ами може да се сече точно колкото е прираста, т.е. около 15 милиона. В развитите страни в горскостопанско отношение те секат близо до прираста, т.е. те секат много повече от тези 7 милиона, които вие твърдите. Но 20 години не беше дадена възможност предприемачите да могат да се оборудват с техника, защото нямаше дългосрочни договори. Сега закона допусна такива дългосрочни договори. Това е заслуга в голяма степен и на нас. Ударението обаче с тази наредба се измести върху дългосрочната продажба на дървесина на корен. И пак ние бяхме пренебрегнати и натикани в ъгъла с тази наредба. Така че моята молба към вас е точно тази – да съдействате този текст, в този вид да не бъде приет. Ние сме дали едно алтернативно предложение, то действа в някои законодателства, подали сме го, може да се запознаете. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Емил Димитров иска думата.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще се опитам да отговоря на въпросите, които зададохте. Абсолютно сте прав, че гората е национално богатство. Само че какво казвате след това? Ако вие имате в къщи една градина с домати, не можете сами да си ги окопаете и да ги оберете, а трябва да наемете комшията да ги обере и след това отивате на пазара да си ги продадете. Това казвате в момента. Не може да кажете, че собственика на гората, в случая държавата не може сама да упражнява правата си върху тази собственост. И както казвате, някой искал да ви убие, да ви затрие. Сам се опровергавате, като казвате – в България трябва да се добива, това което е прираста, 15 милиона кубика. А добиваме официално 4 милиона, за неофициалното – ще го коментирам след малко. Вие считате ли, че имате капацитет, всички тези фирми, да добиете добива на още 10 милиона кубика, аз не смитам. Нито пък държавата може да го направи. Аз ви изслушах внимателно. Нито държавата може да го направи. За да ви успокоя – не сте прав, че държавните ловни и горски стопанства не са имали право по досегашния закон да добиват сами. В сега действащия закон дадохме възможност на държавните ловни стопанства да добиват сами дървесина, като една от основните презумпции там беше, че има периоди, в които дивеча не трябва да се безпокои, има периоди, в които дивеча се размножава, там не трябва да се влиза и им дадохме това право. До днес нито едно държавно ловно стопанство, или поне аз нямам такава информация, не е започнало да добива само, шест месеца минаха. Значи вашите опасения са абсолютно безпочвени. На всичко отгоре за догодина е заложено средно 20 % повече усвояване на лесфонд, т.е. догодина ще има по-голяма нужда от такива фирми като вашите и по-големи мощности, за да се изсече този лесфонд. Така че недейте да имате опасения, че някой иска да затрие частния бизнес. На всичко отгоре в закона е записано, че 30 % от дървесината, изключваме дългосрочните договори, изключваме борсата, 30 % от дървесината е за местни и малки фирми, т.е. не плашете малките фирми – те имат гарантиран, всяка фирма, в нейното си лесничейство има едно гарантирано количество, което се полага на местните фирми.
Относно контрола. Това, което се предлага тук не е контрол на цялата дейност, не е контрол над изпълнението на горско-стопанските планове и на сечта. Тук става въпрос за това, служителите на държавните горски предприятия да имат право да спрат превоз, който превозва дървесина и да имат право да го проверят, защото в момента те нямат това право. Контролът си остава, ние сме го разделили със закон и си остава в Изпълнителната агенция по горите. Но Изпълнителната агенция по горите има 500 служители, те не могат да проконтролират като територия цялата територия на държавния, на всичко отгоре и територията на общинския и частен горски фонд, защото им е вменено да охраняват и него. И затова ние даваме правомощия на тези държавни служители в държавните предприятия да могат да спират моторни превозни средства или немоторни, които превозват дървесина, дървесни или недървесни продукти, за това иде реч. Никой не казва, че те ще контролират сами себе си. И с доста острата си позиция ме изкушавате да ви кажа резултатите на шестте държавни предприятия за шестте месеца, анализа си го правете вие. Миналата година приходите в държавата от дървесина, за 2010 година, са 242 милиона, по памет. Тази година 2011 година, когато започват да функционират шестте предприятия, без да се променя горско-стопанския план, т.е. сечта е заложена още в 2010 година, приходите вече са 270 милиона, което автоматично се явява чиста печалба за тези предприятия. А сега се опитайте да си направите сметката къде изчезваха тези 30 милиона и дали затова не е този много силен рев срещу навлизането на държавата по-твърдо в горите. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Тасим.

ЮНАЛ ТАСИМ: Реплика, колега Димитров. Казахте много данни. Ще започна от първото, откъдето тръгват вашите разсъждения. Аз последните 15 години не съм видял нито един официален документ нито от БАН, нито Лесотехническия институт, нито от Изпълнителната агенция, преди това Комитет, който да доказва колко процента е лесоста. Тук колегата, или друг кандидат ваш за министър каза, че прираста е 14-15 милиона кубика. Това са цифри, някой друг може да каже11 милиона, някой друг от Булпрофор може да каже, че лесоста е 20 милиона, за да може да сечем. Разликата е в това, че вие гледате на гората като на нещо, от което трябва да се взима непрекъснато. Факт е, че добиваме повече дървесина, но не дадохте нито един пример, че добиваме качествена дървесина, до която се стига трудно, т.е. ние не инвестираме в инфраструктура в гората, инвестираме във възможността, т.е. вкарвате още един играч – държавата, държавата да участва в добива. Тук конфликта на интереси е очеваден, няма какво да се заблуждаваме. Сами ще организират конкурсите, сами ще добиват, сами ще проверяват. Освен изпълнителната агенция и те самите вече имат право да проверяват, няма как да стане. Очевидно е, че хубавите терени, където добавената стойност е по-голяма ще бъдат за държавните предприятия, а там където интереса е по-малък ще отидат тези колеги, които се занимават от 20 години. И най-добронамерения изказ не върши работа в гората. В гората видяхме какво се случва, особено около изборите, на гората се гледа, като на нещо, от което може да има радости. Ето, взимате парите от държавните предприятия и ги вкарвате в Изпълнителната агенция, вместо да останат там за залесяване. Ето, това е разбирането ви за гората и аз не го споделям. Този спор е професионален, той е принципен и когато говоря, съгласен съм, че трябва да се добива повече дървесина, но трябва да има наука в това, и ако ще добиваме повече дървесина, по-добре да добиваме тази дървесина, която прехвърля пика си, когато качеството е прехвърлено, защото ние не се качваме до там да добиваме, а добиваме все от лесната част на гората, където имаме най-малко разходи. Това са големите въпроси. Извинявайте, колега Димитров, но това си е конфликт на интереси. Едновременно увеличавате правата на служителите и същевременно давате изпълнителни функции.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Дуплика. Господин Тасим, нещо пак не разбрахте. Първо, приходите не отиват за купуване нито на горска техника, нито на сеч. Приходите отиват във фонд „Пътища”, където изрично е записано в закона, че могат да се ползват само за пътища. Кога да ги направят? Тези фирми работят само от четири месеца. Сега са заделени, за ваша информация, казвам ви данните от суров отчет, когато излезе официално ще имате възможност да се запознаете с него, от тези близо 30 милиона, които се появиха като допълнителна печалба, 18 милиона са отишли в залесяване. Вие по-добре от мен знаете, били сте в предишното управление, колко трудно се взимаха от бюджета пари за залесяване и колко малко пари бяха. Осемнадесет милиона са за залесяване от собствената печалба, не от собствените приходи, след като са се издължили на фонд „Пътища” и на републиканския бюджет. И пари в Изпълнителна агенция по горите не отиват, пари отиват в републиканския бюджет, републиканския бюджет ги връща за издръжка на Изпълнителна агенция по горите. И за първи път гората се самоиздържа, досега винаги е дотирана от държавния бюджет, така ли е или бъркам. Така е. Има нужда още повече да се сече без да нарушим стопанската цялост на горите и без да нарушим екологичното равновесие. Но парите опиват целево за пътища и то точно в затворените басейни, където не е влизано и наистина гората там прехвърля зенита си, гние, съжалявам, ако използвам непрофесионални термини, но сечта, вие знаете много добре, че се води по горско-стопански планове, преди това по лесоустройствени проекти, които се правят от научни работници, никой не си изсмуква от пръстите къде да сече. За всяка гора е разписано за години напред, едва ли не поименно кое дърво кога ще се отсече. Сечта се води по план, остават инвестиции за пътища и системата за това кратко време започна да работи изключително добре, дано продължи така и занапред. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. От Коалиция „Да остане природа в България” кой ще говори?

Коалиция „Да остане природа в България”: Уважаеми дами и господа, първо искаме да изразим нашето несъгласие с това, че имаме възможност само един наш представител на коалицията да се изкаже, защото в коалицията имаме 50 организации, които са различни юридически лица. Почти всяка от тях има около 2-3 хиляди привърженици. Не мислим, че е редно и призоваваме, ако може по Закона за лова колегата Стефан Аврамов да се изкаже.
По отношение на другите неправителствени организации, които се изказаха до сега, мисля, че не е мястото в тази зала да се дискутира Закона за туризма. Промените, които те предлагат и всички неща, за които се говори са за Закона за туризма, не за Закона за горите. Много се радваме, че повечето изказали се депутати разбраха доста добре проблемите, които са в този закон. Но все още нямаме доверие, че тук ще бъде отхвърлен. Това, което призоваваме е и други, неизказали се депутати да отхвърлят закона по следните причини: първо, че без обсъждане бяха предложени промените в закона, като закона беше публикуван на 21 декември, а крайният срок за обсъждане в интернет-страницата беше 30 декември, т.е. не е спазен 14-дневния срок, а Министерски съвет го прие даже преди датата 30 декември, т.е. на 28 декември. Искам да напомня, че сегашният Закон за горите беше приет след консултации с много заинтересовани страни, включително с много от хората, които се изказаха от дървопреработвателната промишленост, неправителствени организации, от туристически организации и т.н. , в продължение на година и половина. Сега правим нещо за осем дни, между Коледа и Нова година. Призоваваме да се върне наново този закон, да се предложат текстове, които да бъдат обсъдени предварително и да не се стига до такива недоразумения, които могат и да паднат в Конституционен съд.
По отношение на някои от алинеите, които се предлагат, най-общо казано, много от изказванията тук са верни, от различни партии, но искам ние да наблегнем на това, че отпада по всякакъв начин търга при отдаването на гори, общо казано. Проблемът дори не е това какви права се дават и на кого, а как се дават тези права. С промените в закона се предлага тези права да се предоставят без търг, т.е. да се предоставят под масата, по начина, по който могат да се разберат изпълнителната власт със съответните офшорни фирми, и по никакъв начин не се защитава обществения интерес. Второто нещо, е за защитените територии в България. В България защитените територии са 5 %, въпреки че управляващите обещаха да ги увеличат до 10 % до края на мандата си, но досега не са обявили нито една нова, защитена територия. В защитените територии държавната собственост е публична. Публичната държавна собственост, не може да бъде променяно нейното предназначение. Това е голямата уловка в закона. С избягване промяната на предназначението, вече ще може да се застроява държавна собственост в защитените територии. Не говорим за другите 95 % от дървата, говорим за тези 5 %. И за общия устройствен план се даде примера, че така ще се улесни строителството на църкви, само с подробен устройствен план. Да, вярно е това, но това е единичен случай, за нещо съвсем малко. В предложенията се предлага не само всички спортни съоръжения по същия начин да бъдат застроявани без общ устройствен план, но всъщност се узаконяват някои от сделките, които бяха направени между 2003 и 2011 година, когато на безценица се продадоха едни имоти държавни гори на отделни фирми.
По отношение Закона за лова, ако позволите господин Аврамов да каже.

СТЕФАН АВРАМОВ: Благодаря ви, госпожо председател. Относно предлаганата поправка на Закона за лова, тя беше в досегашния закон, до преди 2 години и отпадна по напълно логични причини и не би трябвало да се връща, тъй като създава възможности министъра да заобикаля целия закон. Имам конкретни примери как е ставало това, с кои видни политически лица е ставало сега и защо Изпълнителна агенция по горите сам се изтегли. Аз лично се радвам, че господа депутатите много добре я разбраха и се надявам тя да бъде оттеглена, както и целия законопроект. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За реплика искахте.

АНТОНИЙ СТЕФАНОВ: Защо мислите, че съм против ГЕРБ? Ние поддържахме през цялото време създаването на този закон, искаме да има ред в горите, а вие сега искате да го нарушите наново. Защо е необходимо държавата да се занимава с дърводобив, бизнеса го прави. В момента фирмите са притиснати от това, че държавата ще работи наравно с тях.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, разбрахме ви. Господин Каменов ще отговори по отношение на таксите.

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Благодаря, госпожо председател. Искам с няколко думи да обясня за ски-пистите и лифтовите съоръжения. По принцип цялото изграждане, строителство, узаконяване и т.н. се извършва по действащото законодателство на България - Закон за устройство на територията, Закона за защитените територии, Закона за опазване на околната среда и т.н. Ние нищо не променяме, всички документи, които са необходими за промяна предназначението, същите са необходими и за право на строеж. Да кажем подробен устройствен план или парцеларен план за линейните обекти. Законът за горите е специален закон, с който уреждаме само взаимоотношенията между държавата, като собственик и съответния инвеститор. Как ще си уредим нашите взаимоотношения, например, ако някой е собственик на имот и разреши на някой друг да строи в него, вариантите са два: единият е да си продаде собствеността, а другия – да даде право на строеж, като запазва правото на собственост. Ако изберем първия вариант държавата да продаде тази собственост, съответно да има промяна на предназначение, определено държавата губи в това отношение, нищо че ще получи още едни приходи от продажбата. А когато държавата избира да отстъпи това право на строеж, като запазва собствеността си, и относно това, което се говори за спестяване на такси, това е много важно и трябва да се каже – няма никакво спестяване на такси. Цената се определя от независими оценители съгласно Наредбата за определяне на цените в горските територии, като ще отворя една скоба, тези цени преди две години са увеличени десет пъти. Второ, цената, която се определя за промяна предназначението, с една дума ви казвам – цената на насаждението плюс 30 % от цената на имота, плюс един пазарен множител, който е, да кажем, ако е курорт и е национален, ако е близо до столицата е много по-висок, при учредяването право на строеж за 10 години тази цена е абсолютно същата. Насаждението плюс 30 % от цената на имота, плюс този пазарен множител, който ви казвам, че е висок, така че няма никаква разлика между едното и другото. Обаче, когато имаме промяна предназначение ние ще загубим собствеността, завинаги държавата ще загуби собствеността. Когато имаме право на строеж и тук в последните дни се обсъждаше възможността да има праг за този период, той да бъде 30 години, и ако приемем, че е за 30 години инвеститора ще плати три пъти цената, защото тази цена е за 10 години. След като изтекат тези 30 години, правата за отстъпено право на строеж се погасяват и държавата си е пълноправен собственик на тази територия. И отново, ако инвеститора е заинтересован, той започва нова процедура, с новите документи, с всички съгласувания по действащото законодателство и отново плащане ще има. Ако за 100 години приемаме, ние постоянно ще имаме приходи, така държавата ще спечели много повече, отколкото ако сега загубим собствеността завинаги. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища има ли? Господин Тасим, последно изречение.

ЮНАЛ ТАСИМ: Моите уважения, но знаете ли, много учебници съм чел по икономика, но никъде не съм чел това ваше твърдение, че държавата ще спечели три пъти повече или има тази възможност. Ако искате да разберете колко струва нещо в гората, направете най-простото, което всички хора правят, когато признават пазарната икономика и конкуренцията въобще – изкарайте това право на строеж на конкурс, на търг и ще видите каква е цената, не – плюс 30 %, плюс коефициент, гледайки тавана. Това е манипулиране на пазара, така че недейте казва това, има хора, които разбират от икономика. Това не е реалната цена, реалната цена се получава при други условия.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Господин Каменов, твърдите ли, че при досега действащия ред, при едни и същи параметри на сделката държавата ще получи еднакво, както по начина, който предлагате?

КРАСИМИР КАМЕНОВ: Аз казвам, че цената, която се плаща за промяна предназначение и цената, която се плаща за учреденото право на строеж е една и съща. А при досега действащия ред, ако имаме промяна на предназначение е необходимо и промяна на собствеността, продажба, там не мога да кажа каква би била цената при продажбата. Бихме достигнали висока цена, но губим собствеността завинаги.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, закривам днешния дебат и предлагам да преминем към гласуване по разглежданите три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите.
Моля, който е за подкрепа на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите № 154-01-32, внесен от н.п. Иван Иванов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев, да гласува.
„За” – 14 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 1 глас
С 14 гласа „за”, нула „против” и 1 глас „въздържал се” законопроекта се приема на първо четене.

Който е за приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 102-01-91, внесен от Министерски съвет на 30 декември 2011 година моля да гласува.
„За” – 11 гласа „Против” – 6 гласа „Въздържал се” – 3 гласа
С 11 гласа „за”, „против” - 6 гласа и 3 гласа „въздържал се” законопроекта се приема на първо четене

Който е за приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 254-01-1, внесен от н.п. Димитър Атанасов на 09 януари 2012 година, моля да гласува.
„За” – 16 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 1 глас
С 16 гласа „за”, „против” - нула и 1 глас „въздържал се” законопроекта се приема на първо четене.

С това закривам днешното заседание. Колеги, благодаря ви!

/Заседанието бе закрито в 18,00 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА



103 814 знака