1. Обсъждане на законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 06 януари 2012 година за първо гласуване.

2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен от Министерски съвет на 14 декември 2011 година за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 73

На 25 януари 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 06 януари 2012 година за първо гласуване.

2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен от Министерски съвет на 14 декември 2011 година за първо гласуване.

3. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден! Комисия по земеделие и гори има необходимия кворум и може да започне днешното си редовно заседание.
Предварително обявеният дневен ред е както следва:
1. Обсъждане на законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 06 януари 2012 година за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен от Министерски съвет на 14 декември 2011 година за първо гласуване.
3. Други.
Уважаеми колеги, допълнения към така обявения предварително дневен ред има ли? Няма. Приемаме, че това е дневният ред, по който ще работим на днешното си заседание.
По точка 1 на днешното редовно заседание на комисията са заместник-министъра на земеделието и храните Цветан Димитров, Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, Мая Трифонова – главен секретар на Изпълнителна агенция по лозата и виното, Димитър Гайдарски – главен директор на дирекция „Лозарство и винарство” в Изпълнителна агенция по лозата и виното, проф. Пламен Моллов – председател на Националната лозаро-винарска камара, господин Пламен Бойчев – „Винпром-Пещера”, госпожа Рада Виденова – главен секретар на Националната лозаро-винарска камара, Гергана Царева и Гергана Славова от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Емил Зайчев от Изба „Тера-Тангра”.
За представяне на законопроекта давам думата на заместник-министър Цветан Димитров.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. Госпожо председател, дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание Закон за виното и спиртните напитки. Предлаганият проект изцяло отменя досега действащия закон. Целта на новия законопроект е да се въведат измененията в европейското право след реформата в областта на сектор „Вино” и измененията направени в европейското законодателство през последните години.
Предвид натрупания опит и съответно промяната в законодателството в Европейския съюз законът си поставя следните цели:
- повишаване конкурентоспособността, възвръщане на старите пазари, създаване на лозаро-винарски режим, почиващ на ясни, прости и ефективни правила, продължаване на практиката да се предоставят права на презасаждане, когато производителите поемат ангажимента да изкореняват еднакви по размер площи засадени с лозя, и не на последно място – използване на референтни методи за използване на изотопен анализ, което да улесни интерпретирането на резултатите от подобни анализи.
Новият Закон за виното и спиртните напитки въвежда забрана за купажиране на вино с произход от трети страни, трети държави, с вино произведено в общността, както и купажирането между вина с произход от трети държави. Също така на територията на Общността следва да не се позволява превръщането във вино или добавянето към вино на някои видове гроздова мъст, гроздов сок, прясно грозде с произход от трети страни. Както вече споменах е много важно използването на референтни методи за изотопен анализ, което от своя страна осигурява ефективен контрол за обогатяване на лозаро-винарските продукти. Предвидените санкции в административно-наказателните разпоредби са съобразени изцяло с възможностите на производителите, така че от една страна да има превъзпитание, превенция, от друга страна да могат все пак да се плащат тези санкции.
В текстът на новия закон правила на производство, технически определения, означения, предоставяне, етикетиране на етилов алкохол и спиртни напитки изцяло са хармонизирани с изискванията на Регламент 110 от 2008 година. За целите на българските производители и потребители, съобразно наложените добри традиционни практики този закон установява специфични определения и изисквания за: ракия, мастика, както и дестилатите за тяхното производство. Разписани са правилата за производство на спиртни напитки с географско указание, намален е броят на дневниците, които производителите водят и в които се вписват данни за автентичността, произхода, категорията и т.н. Включени са също така и тестове, регулиращи вноса и износа на спиртни напитки в трети страни, което считаме, че в по-голяма степен ще защити българските, а така също и чуждестранни потребители.
Проектът на нов Закона за виното и спиртните напитки е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл.32 на Устройствения правилник на Министерски съвет. Отделно към това ще добавя, че съвместно с Комисия по земеделие и гори и Националната лозаро-винарска камара беше направено публично обсъждане на закона в края на предходната година. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Димитров. Колеги, становища или въпроси към вносителя по така представения законопроект, имате ли? Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги народни представители, предлаганият законопроект мина с една широка реклама, че ще се случи революция в нашето винопроизводство като цяло, което мисля, че няма нищо общо с действителността. Даже до там се стига, че според мен, няма нужда от такъв закон, от промяна, с изключение на новите директиви, които се вкарват в него, защото сега съществуващия закон в достатъчна степен регулираше сектора.
Имам няколко бележки, които не мога да не изложа пред вас. Производството на вина с високо качество няма да започне в България с приемането на този закон. И сега това го има на територията на страната, и то не от днес, не от вчера. Мисля, че сектора в продължение на повече от 15 години сериозно работи по тази тема, сигурно има и забележки, но това, което той е постигнал в голяма степен трябва да бъде уважавано, с тази „реклама”, която излезе по вестниците, че оттук нататък ще произвеждаме вино от грозде – не говори добре. Този сектор е един от стабилните в страната ни, най-малко има нужда от подкрепа. А тези, които произвеждат вино не от грозде – те са ясни и мисля, че по друг начин може да бъде решен въпроса с тях. Още от 2002 година е регулиран въпроса с виното с приемането на закона и в последствие с неговата промяна, във връзка с влизането ни в Европейския съюз и реформата, която започна в Европа 2007-2009 година. Мисля си, че ако има проблеми в, как да кажа, проверката, в това какво се случва в този сектор, то е само поради липса на административен капацитет или просто администрацията да си свърши работата по закона, иначе достатъчно добре и сега е регулиран този въпрос.
Мисля си, че до голяма степен законът, като че ли в сериозна степен ще „натисне” дребните земеделски винопроизводители, което не знам дали ще бъде толкова добре за сектора. Регулация, разбира се, е нужна, но е нужна в границите на нормално възприетото и в съществуващите досега практики в страната ни. Мисля, че един голям пропуск в този законопроект е, че в него съществува Закон за виното и спиртните напитки, като спиртните напитки са обект на акцизи и данъчни складове, въобще друго министерство се занимава с тези неща и там нормативната база е друга, а ние вкарваме всичко тук и искаме да го регулираме, което мисля, че не е допустимо. В тази връзка, ние от Коалиция за България ще гласуваме против законопроекта. Вероятно пропуснах много неща. Между другото в становището на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове има добри забележки, които моля да се вземат предвид, когато продължи обсъждането на законопроекта. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Становищата на другите комисии винаги се вземат предвид за второто четене.
Колеги, други становища? Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги и гости, взимам думата, за да кажа, че подкрепям законопроекта, най-малкото по този начин ще облекчим хората, които се занимават с лозарство и винарство. Мисля, че не е тук момента да обсъждаме цялостната политика през последните години, кой колко е работил, как се е представил, какви са резултатите. Резултатите са ясни. Смятам, че един нов законопроект ще даде една възможност, той няма да реши проблемите, но ще даде една възможност по-лесно да се работи в сектора и според мен проблемите, които току-що засегна колегата касаят организацията, а не самата нормативна уредба. Наистина и досега имаше нормативна уредба, но ако е имало пропуски, то е защото не всички са си вършили добре работата и са спазвали нормативната уредба. Но въпреки всичко смятам, че с този законопроект се дава възможност за една по-добра комуникация не само с администрацията, а с всички, които са ангажирани в сектора. Още повече, че България вече е пълноправен член на Европейския съюз и ние трябва да се съобразяваме с изискванията на Евросъюза.
Предлагам, ако е необходимо да се разглежда Стратегията за развитие на лозарството и винарството да го направим на друго заседание, а сега да не изпадаме в подробности и да не обсъждаме кой и как си е вършил работата и до каква степен това е дало ефект върху развитието на лозарството и винарството. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища или въпроси към вносителите? Господин Моллов, имате думата.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, винарският сектор в Европа е най-добре регулирания сектор и в този смисъл с новия законопроект, който е предложен на вашето внимание мисля, че се постига едно добро развитие на нашето законодателство в посока по-добра регулация на сектора и затова Националната лозаро-винарска камара изцяло стои зад този законопроект, тъй като ние участвахме и в работата по неговото съставяне. Разбира се, този законопроект ще облекчи условията за работа и бих изтъкнал само един аргумент, а именно – в него е заложено засилване и подобряване организацията на контрола по винарския сектор, нещо, за което ние от много време пледираме, тъй като има двоен стандарт поначало, който се стремим по някакъв начин да бъде избегнат в бъдеще. Този законопроект дава възможност този двоен стандарт да се избягва, т.е. на контрол да бъдат подложени всички, които изнасят в търговската мрежа вино или алкохолни продукти и по този начин ние считаме, че това е един добър старт в посока подобряване регулацията на сектора.
Разбира се, след като обсъдихме в нашата организация на законопроекта, възникнаха някои необходимости от допълнителни подобрения, които ще си позволим да предложим на вашето внимание между първо и второ четене, в случай, че законопроекта бъде приет на първо четене в зала. Ще си позволя накратко да спомена някои от основните акценти в това отношение. На първо място бих изтъкнал това, което от някои регионални лозаро-винарски камари се отчита, а именно, че някои от основните процедури във винарския сектор са заложени да бъдат определени в правилник, но не е ясно в каква степен и колко да бъдат регламентирани в правилника. В този смисъл някои от текстовете на законопроекта изискват по-прецизна редакция. Забелязахме и някои технически неточности от рода на „висококачествени вина”, което не съответства на точния смисъл, или примерно заместване на „търговски марки” с „търговски означения” и т.н., но няма да ви занимавам с тези неща сега. Ние ще направим едно мотивирано предложение пред вас и се надявам, че то ще бъде внесено по съответния ред, ще бъде разгледано и ще даде възможност законопроекта да стане още по-добър.
След като нашата работна група беше приключила по същество своята работа беше гласувана промяна в Закона за акцизите и данъчните складове, която доведе до изваждане на някои от изискванията към производството на ракии в селските казани, ние си позволяваме да предложим някои малки допълнения към закона, които най-общо се свеждат до това да се въведе т.нар. декларативен режим в производството на ракии в селските казани. Това ще рече, че когато съответния клиент отива и дава своята продукция, той трябва да попълни една декларация, че тя е предназначена за домашно производство, съответно отговаря на еди какво количество, от нея се произвежда еди какво си и един екземпляр от тази декларация служи на този производител да може да си превозва винопродуктите или ракиите, и съответно да не бъде санкциониран, тъй като има такъв режим за останалите, които превозват подобни продукти. И от друга страна ще даде възможност за една информация, която да се събира в Агенция „Митници” с идеята за в бъдеще, ако се прецени, че това е добре за фиска да се заложат и следващи действия в посока урегулиране дейността на тези казани, които негласно използвайки дефиницията за домашно производство, в много случаи са източници на производство на продукти, които отиват в търговската мрежа и на практика не се санкционират. Въобще не говорим за хората, които добросъвестно са занесли собствена продукция, говорим за онези, които спекулират с тази вратичка в закона и се явяват като спекуланти на пазара и на практика пречат за нормалната регулация в сектора. Конкретните текстове за нещата, за които говоря ние ще ви ги предложим. Има, разбира се, и някои други технически несъответствия. Забелязахме, че в едни от тестовете се изисква на етикета всичко да се разписва на български език, а всъщност по друг закон, Закона за измерванията се изисква да бъдат отразени в система Si, т.е. на латиница и това създава един двоен стандарт, който изисква точно да се прецизира текста в закона, за да не се създава усещането в нашите колеги, че когато пишат по един начин ще нарушат другия закон. В този смисъл ще направим предложенията си, надявам се да бъдат добронамерено разгледани в комисията и отразени, тъй като, уверявам ви, това ще подобри регулацията в сектора и във всички случаи ще бъде полезно за колегите, които работят легитимно и са обект на съответния контрол, на практика дефинират нашия облик като страна-винопроизводител и производител на други продукти от вино. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други становища или въпроси по законопроекта? От представителите на неправителствения сектор няма заявени изказвания.
Колеги, преминаваме към гласуване. Моля, който е за приемане на първо гласуване на Законопроект за виното и спиртните напитки № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 06 януари 2012 година, да гласува.

„За” – 13 гласа „Против” – 3 гласа „Въздържал се” – 3 гласа
С 13 гласа „за, 3 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” законопроекта се приема за първо четене.

Преминаваме към точка 2 от дневния ред - обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86, внесен от Министерски съвет на 14 декември 2011 година за първо гласуване.
По точка 2 от дневният ред присъстват заместник-министъра на земеделието и храните Цветан Димитров, д-р Йордан Войнов – директор на Българска агенция по безопасност на храните, от Българска агенция по безопасност на храните: Дамян Илиев, Анита Пашова, Емил Кръстев, от Министерство на земеделието и храните – госпожа Мариана Николова – директор на дирекция „Правна”, Доротея Крачолова, Мадлен Василева, Ана Кънчева. По тази точка от дневния ред са заявили присъствие представители на неправителствения сектор: господин Михаил Бащавелов – председател на Съюза на ветеринарните лекари в България; д-р Боян Губерков – Сдружение на производители и търговци на ветеринарномедицински продукти; госпожа Милена Божидарова и Милен Павлов от същото сдружение; госпожа Пени Ботева – Съюз на животновъдите; господин Димитър Зоров – Национална асоциация на млекопроизводителите; д-р Михаил Пантелеев; д-р Михаил Михайлов – председател на Националната асоциация на говедовъдите в България; господин Бойко Синапов – председател на Националната асоциация на животновъдите в България; Дарина Шишкова от същата асоциация; проф.Борис Стоименов от Съюза на птицевъдите, Димитър Белоречков от същия съюз; д-р Тодорка Янковска от Национална асоциация на месопреработвателите; госпожа Диляна Попова от същата асоциация; господин Милчо Ангелов – Асоциация на овцевъдите и козевъдите в България, Георги Тончев от същата асоциация; д-р Йордан Бойчев от Съюза на ветеринарните лекари, както и д-р Георги Митев, Ангел Ангелов, Калоян Лучански, Вяра Гришина, Маргарита Колева, Иван Георгиев, Димитър Бонгалов – също от този съюз; госпожа Ирина Тодорова от Тракийски университет; проф. Йотко Каменов от Лесотехнически университет; господин Красимир Луканов от сдружение „Българска асоциация на търговците на зърнени фуражи” и госпожа Лидия Белчева.
Уважаеми колеги, уважаеми гости на заседанието в частта му по точка 2, както сами видяхте има много голям интерес към представянето на законопроекта. Искам преди да започнем да помоля – от една браншова организация да има само по един представител, който да изрази становище на съответната организация или зададе съответните въпроси към вносителите. Също така да ви помоля да се запишете за изказвания при госпожа Виолета Петрова – секретар на комисията. Изказванията, съгласно Правилника за организация на работата на Народното събрание, ще помоля да бъдат ограничени в рамките на три минути, за да се получи ефективна комуникация.
За представяне на законопроекта давам думата на заместник-министър Цветан Димитров.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. Госпожо председател, дами и господа народни представители, представям на вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. С настоящият закон практически се изменят три закона – Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за съсловните организации на ветеринарните лекари в България и Закона за фуражите. Приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност се налага основно, поради нуждата да се приведе организацията и изпълнението в голяма част от ветеринарномедицинските дейности в съответствие с принципите залегнали в европейското законодателство, а именно: коректното прилагане на чл.107 и чл.108 от Договора за функциониране на Европейския съюз поставено и в изискванията на Регламент 1857/2006 година, касаещи начините на предоставяне на държавна помощ, която трябва да е съвместима с вътрешния пазар на Съюза. По сега действащият закон заплащането на мероприятията за профилактика, за надзор на болести по животните, на средствата за идентификация на животните и средствата за обезвреждане на трупове на умрели животни се извършва от бюджета на държавата. По силата на чл.107 и чл.108 от Договора за функциониране на Европейския съюз, това се явява към момента при сегашното законодателство нерегламентирана държавна помощ. С предложените промени в закона, целта на вносителят е да се реорганизира прилагането на ветеринарномедицинските дейности в страната в светлината на принципи, регулиращи държавната помощ, така че тя да бъде съвместима с вътрешния пазар и да се отстранят всички противоречия с европейското законодателство. Проектът също така предвижда облекчаване на част от регулаторните режими, например за употреба на инвитро диагностични ветеринарномедицински средства от лицензионен в регистрационен режим. В проектът се предвижда и регламентацията на някои административно-наказателни разпоредби за нарушение на европейското законодателство, които до момента в настоящия закон липсваха и нямаше правно основание за търсене на отговорност от нарушителите. Също така проектът е съобразен с новия Закон на Българската агенция за безопасност на храните. И най-вече измененията в Закона за фуражите, което се налага във връзка с преминаването към Българската агенция за безопасност на храните относно контрола на безопасността на фуражите. В тази връзка в настоящият проект се разработиха и подробни процедури относно осъществяване на контрола по безопасността на фуражите от Агенцията по безопасност на храните.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Войнов, имате думата.

ЙОРДАН ВОЙНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, ще бъда изключително кратък. Искам да обърна внимание по отношение изменението на сега действащия Закон за ветеринарномедицинската дейност на три много важни момента: първо, нашата система както е към момента няма в нито една европейска страна. Говоря за участъци, страната е разделена на 1100 участъка, а това е направено по времето на социализма. С настоящото изменение на закона искаме всеки фермер да може да избира ветеринарен лекар, който да го обслужва и съответно да се заплаща за този вид услуга. Другият важен момент е свързан с ушните марки. В нито една страна-членка няма практика държавата да купува ушните марки за животните на фермерите. Фермерите сами купуват ушни марки и са задължени да ги поставят на своите животни. И третият момент – това са екарисажите. В нито една страна-членка не съществува модела, който е наложен в България - Агенцията по безопасност на храните да заплаща услугата на екарисажите. Отговорни за това нещо си остават фермерите, а където има животни, по едно-две в селата, са отговорни съответните общини. Ще ви дам пример – към миналата година бюджетът за издръжка на Агенцията по безопасност на храните беше в размер на 20 млн.лева. Миналата година Българската агенция по безопасност на храните изплати възнаграждения на лекарите, които обслужваха фермерите в размер на 12 млн.лева, на екарисажите в размер на 7 млн.лева, станаха 19 млн.лена и за ушни марки 1,5 млн.лева – 20,5 млн.лева са тези разходи. Можете да направите сметка как функционира Българската агенция по безопасност на храните, покривайки само тези три пера. Този закон е жизнено важен за нас, иначе няма как да съществуваме, като отново повтарям – този модел не съществува в нито една друга страна-членка. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Войнов. Колеги, становища по представения законопроект? Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз бих искал първо да чуя представителите на фермерските организации, защото това касае пряко тях, да видим дали могат да понесат изобщо тази тежест и след това да преминем към дискусия.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Върбанов. Господин Атанасов.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Присъединявам се към предложението на колегата Върбанов.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре. Господин Синапов, госпожо Ботева, заповядайте.

БОЙКО СИНАПОВ: Добър ден на всички! Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите. Да, наистина този модел, който е при нас в момента, наистина сме закъснели с промяната му, закъснели сме не само с това, с много неща сме закъснели, но трябва да се навакса, трябва да се работи. Браншовите организации се събрахме, обсъдихме проекта и сме подготвили становище, което ще ви връчим в писмен вид. Относно въпроса тези средства, като финанси да бъдат поети изцяло от бранша, господин Димитров знае от срещите, на които работихме в министерството, идеята беше под формата на помощ или през ДФ „Земеделие” тези имунопрофилактики да се поемат от ДФ „Земеделие” или чрез нотифициране на някаква държавна помощ. Всички знаем какво е положението на бранша и ако това финансиране остане на гърба на фермера – просто ще ни дойде много тежко. Да, така трябва да се случват нещата, и маркирането трябва да бъде в ръцете на самия фермер, и имунопрофилактиката трябва да бъде контролирана от самия фермер, всички трябва така да направим, че да сме зависими един от друг и животновъдството да върви. Но пак казвам, това средствата да бъдат плащани пряко от фермера и да не бъдат покрити от последваща помощ или нещо друго – ще бъде тежко за бранша. Това е нашето мнение. Бележките ни са готови в писмен вид и госпожа Ботева ще ги изложи.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, госпожо Ботева.

ПЕНИ БОТЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, ще започна да чета предложенията по закона, дадени от различните браншови организации.
Член 137а, ал.1 - смяна на ветеринарния лекар, ал.1 по преценка на собственика, ползвателя на животновъдния обект, може да се извършва само веднъж в рамките на една календарна година.
По принцип животновъдните организации искат да се допълни „по всяко време в рамките на една календарна година”. И имат запитване, защо само един път могат да заменят лекар.
Член 46г, ал.1 – разходите за изпълнение на мерките по чл.46б са за сметка на собственици на животните.
Целият текст да отпадне или да се замени с „разходите за изпълнение на мерките по чл.46б да са за сметка на ДФ „Земеделие”, държавна институция или сигурно нотифицирана държавна помощ.”.
Член 46г, ал.4 – да отпадне цялата точка 4 или от точка 4 да отпадне „за сметка на собствениците” и да се формулира „да са за сметка на ДФ „Земеделие”, държавна институция или сигурно нотифицирана държавна помощ.”
Член 36 аа – търговците на едро с ветеринарномедицински продукти имат право да доставят ветеринарномедицински продукти само на търговци на едро и дребно с ветеринарномедицински продукти и регистрирани ветеринарни лекари.
Да се добави „и на собственици на животновъдни обекти след представяне на рецепта издадена от ветеринарен лекар”.

ЙОРДАН ВОЙНОВ: Веднага отговарям на последното – това сме го коригирали, наистина пазаруването може да стане от фермерите, но под контрола на лекаря, който обслужва фермата, тъй като ние искаме да упражним контрол върху лекарствата с карентни срокове, защото лекарят прилага тези препарати с карентни срокове и след това влиза в хранителната верига. Това сме го направили.

ПЕНИ БОТЕВА: Благодаря. В същото време бихме искали да се дискутират въпроси свързани с чипиране на ушните марки при дребен рогат добитък. Както знаете свързано е с регламента.
Обсъждане на проблема с издаване на пътни листове за придвижване на животни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тук дискутираме само законопроекта. Благодаря, госпожо Ботева. Господин Димитров ще отговори.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Съвсем на кратко. В предложения закон за изменение и допълнение, чл.46г, който вие визирахте, ал.1, в ал.2 пише, че ДФ „Земеделие” може да предоставя държавни помощи и т.н.
Текстът, който ви смущава, че разходите за изпълнение на мерки по чл.46 са за сметка на собствениците, той е задължителен по европейско право, защото няма как да обезвъзмездиш някой, на когото не си наложил да прави този разход. Ако разходът е за сметка на държавата, по сега действащото европейско законодателство никой не може да бъде подпомогнат с държавна помощ. Държавата не може сама на себе си да дава държавна помощ. Между другото този текст е консултиран с Европейската комисия и в него е записано, че е за сметка на собствениците, но следващия текст казва, че по реда на държавната помощ, точно експозето, което изнесох, представяйки закона, визира, че ние трябва да регулираме нашето законодателство с европейското. Между другото същото е по чл.51, ал.11 – пак е записан абсолютно същия текст, с този смисъл. В противен случай се получава нонсенс – ние не може да приложим държавна помощ, ако няма кого да подпомагаме.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Не случайно поисках да чуем позицията на хората, които реално ще се ползват от закона. Смятам, че трябва да изчистим тези текстове, между другото между първо и второ четене ще ни се отвори доста работа по този закон, като стигнем до взаимоотношенията между двете съсловни организации. Въпросът е да изчистим максимално проекта от текстове с пожелателен характер. Прав е заместник-министъра, че държавата не може сама себе си да подпомага, а в същото време, поне колегите, които са наясно с практиката, в момента, ако остане фермерите сами да си покриват всички тези разходи, знаят че след една година 50 % от тези фермери няма да ги има. Ще подкрепя закона, но много се надявам между първо и второ четене да изчистим някои текстове. Прави сте, че този модел само при нас е останал, но това е така, защото нещата при нас са много специфични. Знаете как се появиха тези фермери след разпадането на големите стопанства и т.н. Ние сме длъжници на тези хора. И смятам, че с един законопроект не бива да натоварим тези хора с всички тези плащания. По-големите и сега си плащат, освен че има участъков лекар има си и други лекари, на които плащат, за да им стоят постоянно във фермите и т.н. Ние говорим да съхраним поне това, което е в момента, дай боже да създадем условия и да се развиват, но практиката показва нещо друго. Ако има и други предложения нека да ни бъдат предоставени, за да може да направим такива текстове, които да свършат работа. Не виждам какъв е проблема да дадем възможност по всяко време на годината да имат право да сменят ветеринарния лекар. Знаете и с личния лекар как е, като отидеш при личния си лекар и не си доволен – решаваш проблема по друг начин. Да не създаваме такова законово ограничение. Ако някой не се справя, а получава пари за тази работа, нека фермера да има право да го смени по всяко време.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. По списъка на записалите се за изказвания, давам думата на д-р Йордан Бойчев.
ЙОРДАН БОЙЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, благодаря за възможността, д-р Йордан Бойчев, председател на Българския ветеринарен съюз. Първо искам да уточня нещо, което каза господин Върбанов. Съсловната организация на ветеринарните лекари в България е една и това е Българския ветеринарен съюз създаден със специален закон през 2008 година. Ние имаме внесено официално становище по този проект.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, това официално становище е входирано в Комисията по земеделие и гори и в този смисъл ще бъде разгледано в хода на приемането на закона.

ЙОРДАН БОЙЧЕВ: Искам да заостря вниманието на господа народните представители върху две основни точки от този проект, едната е параграф 3, а другата параграф 93, приемането на които би довело до разрушаване на съсловната организация на ветеринарните лекари в България, която е млада, но вече работеща добре организация, а другото би разрушило ветеринарната практика. Затова ви моля да обърнете особено внимание на тези два текста в законопроекта и да гласувате по съвест. А що се отнася до останалите текстове по този проект, внесли сме писмено становище и няма да ги засягам. Надявам се, че законопроектът ще бъде приет във вид, такъв какъвто трябва да бъде, както е във всяка една европейска държава, член на Европейския съюз. Благодаря.

ЙОРДАН ВОЙНОВ: Извинете, д-р Бойчев, но аз мисля, че работейки съвместно с вашите представители тези неща ги изкоментирахме и сме се разбрали – относно параграф 3 се съгласяваме с вас да не се отменя, и параграф 93, който е за създаване на федерация, фактически министър Найденов оттегля това предложение от проекта. Така че тези неща са ясни.

ЙОРДАН БОЙЧЕВ: Благодаря, д-р Войнов. Бихме искали да получим това становище на министерството в писмен вид, ако е възможно.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, ще получите писмено становището.
Благодаря, господин Бойчев. Давам думата на д-р Симеон Пантелеев. Ще ви помоля за протокола да се представяте, както и организацията, която представлявате.

СИМЕОН ПАНТЕЛЕЕВ: Благодаря. Д-р Симеон Пантелеев, председател на Сдружението на търговците на ветеринарномедицински препарати.
Госпожо председател, уважаеми народни представители, аз искам обърна внимание на три точки. Първата, която касаеше нашето сдружение, както чухме и от предложението на Асоциацията на животновъдите, това лекарствата да бъдат продавани единствено и само от участъковия ветеринарен лекар е отпаднало, което го подкрепяме и искаме да бъде така, тъй като те нямат нито условията, нито възможностите да извършат дейност различна от тази, за която работят, камо ли да извършват и търговия, тъй като не отговарят на никакви условия за тази цел.
Другата точка, която бих искал да засегна, това е както каза и д-р Войнов, това с ветеринарните участъци е било по времето на социализма. Тогава икономиката на държавата е била изцяло и само с държавни предприятия, сега всичко е частно. И на тази база, за да имаме пазарна икономика не може и не бива да се налага нищо, което не отговаря на сегашните условия. Така че участък е нещо отживяло. Ние предлагаме всеки ветеринарен лекар да може да работи навсякъде, защото добрите трябва да стават все по-добри и да има конкуренция на пазара.
И третата последна точка е именно за тази федерация или за т.нар. Съюз на ветеринарните лекари в България. П Конституция човек не може да бъде задължен да членува където и да било. Не бива с един закон, който според нашата организация е грешно приет, да има задължаване на всеки човек или всеки колега, който иска да практикува да членува където и да било. Така че моля, този член, в който е упоменато това, параграф 93.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Д-р Войнов вече отговори на този въпрос.

СИМЕОН ПАНТЕЛЕЕВ: Нашата идея е членството да не бъде задължително. Това, че няма да се създаде нова федерация и т.н. сме съгласни, но самото членство в съюз или организация да не е задължително, което означава, че аз ако имам ветеринарна клиника и поканя професор от Испания да речем, тъй като той не е бил три години член на нашата организация и не може да работи в България, да може спокойно да упражнява професията си и в България. Свободното движение на хора и стоки – това е общоевропейски принцип. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заповядайте.

ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Димитър Бонгалов, правен експерт на Ветеринарния съюз. По никакъв начин не нарушаваме свободата на сдружаване в Конституцията, нито пък Европейската харта за правата на човека. Тук се създава много опасен прецедент, защото такива професионални гилдии са адвокати, лекари, нотариуси, проектанти, строителни инженери, какво ли не. Тук става въпрос за етика в професионалната среда и ако махнем тази асоциация ние махаме и Кодекса за добра ветеринарна практика. Точно това е страшното. Създават се няколко такива свободни федерации, разбира се, една професионална гилдия с многобройни етични кодекси и ще се наложи да има държавен орган, инспекторат, който да контролира този бизнес. Замисълът, когато закона е приет и затова е създаден със закон този съюз е именно, за да има една професионална гилдия с етика и добри професионални практики.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на д-р Михаил Бащавелов.

МИХАИЛ БАЩАВЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, д-р Михаил Бащавелов и съм председател на Съюза на ветеринарните лекари в България. Искам да разберете, че съсловната организация на ветеринарните лекари не е една. Съюзът на ветеринарните лекари е със 120-годишна история и тази година ще се честват точно 120 години. Организацията, която преди малко имаше думата, съсловната организация на ветеринарните лекари, обхваща само една част от ветеринарните лекари и това са ветеринарните лекари, които се занимават със селскостопанските животни и които изпълняват държавната имунопрофилактична програма. И тази идея за създаване на федерация на ветеринарните лекари е по образец на Европейската федерация на ветеринарните лекари, така както е в цяла Европа. Там има една асоциация, в която всеки намира своето място – и науката, и образованието, и хората, които се занимават с лечение на селскостопанските животни, и на дребните животни, и хора, които са в сферата на контрола на храните, които също са ветеринарни лекари, както и хората, които работят в лабораториите. Така че ние поддържаме становището на Министерски съвет за образуване на федерация на ветеринарните лекари, защото е крайно време да се разбере, че ветеринарната гилдия не се представлява от Българския ветеринарен съюз, той е една трета от гилдията, казвам го най-отговорно. Това, че е създадена една организация преди три години и се опитва да присвои цялата гилдия не означава, че нещата стоят по този начин. И ако има оттегляне на тази точка ние също държим на това да отпадне задължителното членство – не може да задължите един лекар, който работи в лаборатория да е член на една съсловна организация, която обхваща едни тесни интереси на хора, които се занимават със здравеопазване на животните по селата и нищо повече. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Емил Димитров иска думата.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател, уважаеми колеги, гости браншовици, така и не разбрах коя е по-великата организация и в кой съюз членуват повече ветеринарни лекари! Хубаво е хората да се сдружават, но основен принцип, който сме възприели в нашето управление е, че сдружаването в неправителствени организации е доброволен акт. И затова аз ще подкрепя преждеговорившия, защото за мен е логично, че една организация не може една организация да става задължителна за членуване, т.е. да има монопол в свободното сдружаване. Така че насоката, в която ще работим е за свободно сдружаване. А коя ще е по-масовата организация, коя ще е по-профилираната, това е вече ваш браншови въпрос и ние по никакъв начин не искаме да се намесваме. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Бащавелов, искате реплика.

МИХАИЛ БАЩАВЕЛОВ: Само една реплика, госпожо председател. Ние в никакъв случай, господин Димитров, не искаме да се нападаме един друг. Идеята за тази федерация беше точно това – ако има задължително членство, то да обхваща по-широк кръг, за да може всеки да си избере организацията. Когато съм лабораторен лекар искам да членувам в Асоциацията на лабораторните лекари, а не в асоциацията, на хората, които се занимават със здравеопазване на животни по селата. Това е. И такава е идеята.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Мисля, че се изясни въпроса. Господин Върбанов, заповядайте.

ВЕНЦИЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаема госпожо председател, не беше изтървана реплика, че ще ни се отвори работа между първо и второ четене! Според мен законопроектът трябва да мине на първо четене, за да влезем в процедура, в която да можем по-обстойно да обсъдим тази проблематика и да намерим едно соломоновско решение, съобразявайки се с реалностите в практиката. Защото какво се получава – едната организация е създадена със закон, другата е на 120 години, и в двете има членуващи ветеринарни лекари, и едните, и другите имат своите аргументи и т.н. В последните десетина години когато искаме нещо да мине по-лесно казваме „Така е в Европа и трябва да го направим както е в Европа”, това е един аргумент, който много лесно се възприема. Но според мен трябва да направим този закон така, че да работи в България. Ние сме част от Европа, но тук си имаме определени специфики и трябва така да направим, че като го приемем този закон да се облекчи положението, а не да създаваме още по-голяма конфронтация. Предлагам, ако няма други по-съществени изказвания да преминем към гласуване и вече в процедурата между първо и второ четене със съответните становища, ето сега ми се дава едно становище, с което аз трябва да се запозная, да го осмисля, ще влезем в едно по-обстойно обсъждане и според мен е много важна позицията на министерството.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Следващият записан е д-р Тодорка Янковска. Заповядайте.
ТОДОРКА ЯНКОВСКА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, аз съм д-р Тодорка Янковска и съм изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България. Бих искала да изразя становището на асоциацията, което е – подкрепяме законопроекта във вида, в който е внесен в Министерски съвет. Имаме редица аргументи, но един бих изтъкнала, а това е, че се дава право, дава се възможност за избор. Тъй като ние имаме запитване от Комисията за защита на конкуренцията, нашите членове по какви критерии избират ветеринарномедицинските услуги – цени, качество и т.н. В момента няма такива права. Ние напълно подкрепяме законопроекта.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на проф.Каменов, Лесотехнически университет.

ПРОФ.КАМЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, колеги, аз ще изразя мнението на Факултета по ветеринарна медицина към Лесотехническия университет. Този въпрос, който сега дискутираме е разглеждан на Факултетен съвет, доста дискусии се проведоха тогава, протокола и решението на Факултетния съвет са представени в тогавашната Ветеринарномедицинска служба, защото от тогава започна разглеждането на този въпрос – ние се придържаме изцяло към това, което е предложено от Съюза на ветеринарните лекари в България, тази дългогодишна съсловна организация. По въпросите, по които сега се взе отношение също сме изразили нашето мнение писмено. Придържам се и към това, което каза господин Върбанов – така трябва да постъпим, че да влезе на първо четене закона и вече между двете четения да бъдат уточнени нещата. Аз обаче като досегашен декан на Факултета по ветеринарна медицина, сега вече не съм декан, а съм ръководител на отдела за израстване на академичния състав и качеството на учебната работа в Лесотехническия университет, бих искал да кажа, че това задължително членство от 3 години трябва да отпадне, в него има дискриминационен елемент. Трябва да дадем свобода на колегите сами да изберат къде да членуват. Това е в основни линии. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Госпожа Ирина Тодорова, Тракийски университет.

ИРИНА ТОДОРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, представлявам Тракийския университет в Стара Загора. Искрено съжалявам, че съм свидетел на това, което става. Колегата тук каза, че не сме в Европа, не може да се сравняваме с Европа, но всички знаете какво пише на сградата на Народното събрание – „Съединението прави силата”. Една такава федерация би следвало да организира и да направи нашата кауза единна, а в същото време всеки дърпа конците към себе си. Това, което ръководството на факултета на университета подкрепя е именно една такава федерация и искрено се надяваме, че тя ще бъде осъществена. Другият важен момент са трите години, за които и проф.Каменов спомена. Считаме, че това е дискриминация спрямо студентите и новозавършилите ветеринарни лекари и считаме, че тези три години би следвало да отпаднат като задължителен професионален трудов стаж, поради това, че на всеки трябва да се даде равен шанс за борба и да избере своя път на къде да поеме. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Божидар Асенов.

БОЖИДАР АСЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, аз се казвам д-р Божидар Асенов и съм председател на Асоциацията на ветеринарните лекари за дребни животни. Силно се надявах, а съм и почти убеден, че част от хората на тази маса имат домашни любимци и знаят какво представлява домашния любимец, че той е свързан с голяма доза обич. Затова нашата членска маса, която представлява около 350 човека, близо една трета от всички практикуващи ветеринарни лекари с гордост бих казал, че е една от най-подготвените. Това са градските ветеринарни лекари, които се грижат за домашния уют, за спокойствието на всички, които имат домашни любимци. Аз разбирам тревогата на масата, че тук става въпрос за пари, пари от държавата да се налеят във ветеринарни лекари, които се занимават с профилактична дейност. В това няма нищо лошо, но трябва да се знае, че лекарят върви след фермера. На първо място е фермера, ако няма животни няма как да има ветеринарни лекари. Подкрепяме проекта на Министерски съвет и всички изменения в Закона за ветеринарното дело, а моето мнение е, че би трябвало да се поощрява фермерството, да се увеличава броя на селскостопанските животни и след това ветеринарните лекари ще бъдат добре заплатени. Те ще намерят начин да изкарват своята доходност, както го правим ние без да правим опит с рамково споразумение да рекетираме държавата. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на госпожа Петя Раева.

ПЕТЯ РАЕВА: Благодаря, госпожо председател. Аз мисля, че този законопроект, който е внесен е много важен и не беше зле министърът на земеделието и храните да е тук. Иначе законопроектът представлява една добра работа свършена от министерството. Разбира се има какво да се измени и подобри и се надявам между първо и второ четене това да се осъществи. Това, което каза господин Войнов е много важно, че в България има 1100 участъка. Аз съм проверявала световната практика – никъде няма такива участъци, дори в Русия. Мисля, че и при нас може да бъде въведено едно европеизирано законодателство и всеки фермер да може да си избира лекар в цялата страна. Това с ушните марки също е доста интересно. Би могло да се предвиди практика за закупуване например и във ветеринарните аптеки, и в други места. Това, което каза госпожа Ботева също е много интересно и се надявам да влезе в измененията между първо и второ четене. Господин Синапов, интересно е предложението ви за имунопрофилактиките да се поемат от ДФ”Земеделие”. Сега минава през Агенцията по безопасност на храните, но се тълкува като държавна помощ, вариантът е или да се нотифицира като държавна помощ или да мине през ДФ „Земеделие”, защото в Европейския съюз е възможно да бъдем санкционирани по тази тема. Аз ще се въздържа по отношение на този закон, но като цяло мисля, че може да претърпи изменения между първо и второ четене, където ще бъдат подкрепени съответните текстове.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Раева. Господин Атанасов, имате думата.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, господин заместник-министър, господин Войнов, уважаеми представители на браншови организации, колеги, промените в законопроекта са общо взето всеобхватни и чрез този законопроект Агенцията за безопасност на храните прехвърля отговорности на собствениците на животните, прехвърля отговорности и на общините. Това се случва в годината на животновъдството, както обяви господин Найденов и ако така бъде приет закона той ще бръкне в джоба на животновъдите. Те сега плахо казват „Това за нас не е добре”. Не е добре! Сто и двадесет години държавата е участвала в тези имунопрофилактики и мисля, че ще бъде добре и мисля, че трябва ясно да се каже, че трябва да участва. Не бива да се мълчи, защото благодарение на това, че държавата беше там, нашата ветеринарномедицинска дейност за този период винаги е била за пример. Когато Тройната коалиция предприемаше някакви мерки в тази посока всички „скачаха”, „скачайте” сега господин Синапов, това не е добре за вас. За нотифицирана държавна помощ – „ама тя можела да бъде нотифицирана, може да бъде през фонд „Земеделие”” – ала-бала, няма го в правния мир, това няма как да се случи с приемането на законопроекта да заработи закона. И това просто ще бъде в ущърб на нашето животновъдство, то не е в добро състояние, в тази ситуация то просто ще страна и то много. Още нещо. За екарисажите. Да, много е добре държавата да се отърве от много дейности, които й тежат и това вероятно е, поради натиска на господин Дянков да се отървем от тази дейност. Не знам дали си представяте какво ще се случи! Не бива това да става и това, което имаме като традиция трябва да си го пазим, защото има сериозни последствия за всеки един български гражданин, ако спрем това, което държавата правеше в тази област. Прехвърляйки го на общините, това значи да ги натоварим с отговорности, а те нямат средства, а те естествено, че нямат средства, за пореден път ние ги товарим без да знаем след това какво ще се случи. Законопроектът във вида, в който е даден просто не може да бъде подкрепен и ние от Коалиция за България ще бъдем против. Още повече и за марките – ама така било в Европа! Нека ние пък да бъдем нещо друго, парите не са чак толкова много, нека да намерим начин да помогнем на тези хора, които изкарват за нас тези продукти от животновъдството. И още нещо. Разбирам, че различните асоциации спорят, за нас ще бъде трудно да участваме в този спор. Нека всеки да си намери място под слънцето. Но нещо, което мен ме притеснява, има региони в страната, например имаме животновъдство в Странджа и там има проблем с ветеринарното обслужване. И не само в Странджа. Този проблем как е залегнал в този законопроект и как ние като народни представители, в случая законопроекта е от Министерски съвет, как ние този въпрос ще го решим, за да има стимул това да се случи? Без да участва държавата това как ще се случи? Не виждам. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Цветан Димитров.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, вие бяхте хората, които гласувахте с пълно мнозинство закона за Агенцията по безопасност на храните. Вие сте хората, които най-добре знаете мотивите защо трябваше да бъде въведен този закон по хранителната верига. Предполагам, най-малко на вас е нужно да обяснявам и се чувствам малко неудобно, защото това което в момента правим е, че просто разграничаваме правомощията. Не прехвърляме отговорности. Не може да възлагаме на Българската агенция по безопасност на храните дейности, които не са контрол на хранителната верига. Защото ако погледнете, господин Атанасов, текстовете, които вие визирате, за общините ще видите за какво точно става въпрос – всичко друго, но не и контрол по хранителната верига. И това е практика за много други дейности в обществения ни живот. Затова нека тази организация, която вие създадохте да не я товарим с нещо, което не е нейна работа, най-малко по закона.
По отношение на пожеланията. Пожеланията за държавни помощи, господин Атанасов, не са пожелания, ако това са конкретни цифри, които всеки може да диви в план-сметката на ДФ „Земеделие”, това са съответни отговорности, които министъра, а също и браншовите организации са сложили своите подписи и там има конкретни цифри за какво ще бъдат разходвани тези средства. Така че първо сме осигурили финансовия ресурс и второ, в момента ви предлагаме законодателния акт към него.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Имате думата, д-р Войнов.

ЙОРДАН ВОЙНОВ: Искам да допълня господин Димитров. Господин Атанасов, с този закон ние искаме българските фермери сами да избират ветеринарния лекар, който да ги обслужва. До този момент този лекар беше назначаван, спускан отгоре и те бяха принудени той да ги обслужва. Имахме фрапиращи случаи, когато фермер изгонил от фермата си ветеринарен лекар, който му крал фураж, а в един момент му се спуска „отгоре” да му обслужва фермата и той казва „Този човек в никакъв случай няма да го допусна да обслужва моите животни”. Така че ние даваме правото на избор на самите фермери, така трябва да бъде, цивилизовано.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища има ли? Да, госпожо Раева.

ПЕТЯ РАЕВА: Като реплика към господин Цветан Димитров. Добре, ние разбираме и наистина гласувахме и подкрепихме Агенцията за безопасност на храните, и разбираме, че тя не може да се занимава с тази дейност по отношение на умрелите животни. Само че ние, приемайки тези текстове създаваме на друго място проблем и това друго място е бюджета на общините. Те нямат предвидена такава дейност в бюджета си – заплащането на екарисажите. И това ще бъде проблем в много общини. Как ще се регламентира там това заплащане?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Димитров, заповядайте.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Извинявам се, че взимам втори път думата. Не, това категорично не е така. Това, което би натежало върху общините, защото в крайна сметка ние въвеждаме принципа на споделените разходи, направили сме експертиза на кой по веригата колко ще струва и затова сме предвидили необходимите средства в ДФ „Земеделие”, включително и за общините. В случая техният разход не е този да обезпечат съществуването на цялата верига да кажем за екарисажите, или да поемат целия разход, който в момента беше достигнал до 10 млн., и между другото тази практика тръгна от 2004 година, не от самото начало, нашата експертиза е, че това ще утежни, възлагайки на общините, в рамките на около 3 млн.лева. А тези 3 млн.лева ги имаме предвидени. Пак ви казвам, нека не смесваме цялата хранителна верига и това, което възлагаме на общините. За да бъда по-ясен – това са животни, които под някаква форма са умрели или нещо им се е случило на улицата на селото или на града, на територията на общината. И второ, това са животни, които само и единствено, собственика, не бих го нарекъл фермер, използва за собствена консумация, това не са животни, които влизат в хранителната верига по някакъв начин. Това е, което възлагаме на общините. Но пак казвам, имаме средства чрез ДФ „Земеделие”, държавни помощи в план-сметката, тя е публична, всеки може да го види.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища? Господин Божинов, имате думата.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, когато излагаме аргументите, за които говори колегата Атанасов, ние предлагаме да помислите върху един такъв въпрос – има хора, които живеят до „Пирогов” и има хора в Средни рът и нагоре по Балкана, на чиито лични лекари са необходими два часа и половина, за да стигнат до тях. Частни ферми има в много отдалечени планински райони. Доколкото разбирам тези хорица с по една крава, две кози и още нещо, също като големите фермери трябва да имат договор. Колко ще струва услугата да отиде ветеринарният лекар на 100 км в Балкана и ако е за здравето му, той ще се съгласи личния лекар да е на два часа и половина, за личното стопанство ще прецени, че не му изгодно. Миналия път затова питах ветеринарните лекари дали са учили „История на ветеринарното дело в България”, за да видят в учебниците какви актове е вземала държавата, какво е поемала държавата. И какво признание е получавала българската държава и българското ветеринарно дело, за това, че с перфектната си профилактика и хуманно отношение към животните, оттам и към хората, е предотвратявала епидемии. Като има такива норми в Европа, които не са адекватни за нас – ще променяме Европа! Защо само Европа да ни променя? Предлагам да помислите за тези хора. То затова станаха арендатори с 1150 хил.декара! Защото Европа със структурираното си и неподвижно в собствеността земеделие решаваше да бъде на декар обработваема площ. Ние от най-разпокъсано земеделие стигнахме до най-концентрирани ферми, защото предприемчиви хора разбраха, че като е на декар, и арендуваха и разсипваха кооперации и получават по 30 млн. за „Фалкон” и „Бентли”, опустошават районите като минат оттам, а после с другата мярка съживяваме с водопроводи селата, които са убити от арендаторите, които минават по три пъти в населените райони. Трябва да имаме глави на раменете си и да мислим какво става в България. Предлагам да помислите за тези хора с една крава и две кози, за които струва много по-скъпо лекаря да отиде до горе, отколкото до този знатен фермер. Да помислим и за тези хора.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, други становища? Няма. Закривам дебата и преминаваме към гласуване.
По точка 2, моля, който е за приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 102-01-86 внесен от Министерски съвет на 14 декември 2011 година за първо гласуване, да гласува.
„За” – 13 гласа „Против” – 3 гласа „Въздържал се” – 3 гласа
С 13 гласа „за”, 3 гласа „против” и 3 гласа „въздържал се” законопроектът се приема за първо гласуване.
Закривам заседанието, приятен ден!

/Заседанието бе закрито в 17,00 часа/



ПРЕДСДЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА



55 264 знака