1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от н.пр.Михаил Михайлов на 11.11.2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерски съвет на 03.02.2012 г. за първо гласуване.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от н.пр. Валентин Николов и гр.н.пр. на 02.02.2012 г. за първо гласуване.
4. Обсъждане на решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154-01-98, внесен от н.п. Волен Сидеров и гр.н.п. на 09.11.2011 г.
5. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерски съвет на 13.02.2012 г.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, комисията има необходимия кворум и може да започне днешното си редовно заседание.
Предварително обявеният дневен ред е както следва:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от н.пр.Михаил Михайлов на 11.11.2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерски съвет на 03.02.2012 г. за първо гласуване.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от н.пр. Валентин Николов и гр.н.пр. на 02.02.2012 г. за първо гласуване.
4. Обсъждане на решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154-01-98, внесен от н.п. Волен Сидеров и гр.н.п. на 09.11.2011 г.
5. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерски съвет на 13.02.2012 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите



П Р О Т О К О Л

№ 74

На 22 февруари 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от н.пр.Михаил Михайлов на 11.11.2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерски съвет на 03.02.2012 г. за първо гласуване.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от н.пр. Валентин Николов и гр.н.пр. на 02.02.2012 г. за първо гласуване.
4. Обсъждане на решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154-01-98, внесен от н.п. Волен Сидеров и гр.н.п. на 09.11.2011 г.
5. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерски съвет на 13.02.2012 г.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, комисията има необходимия кворум и може да започне днешното си редовно заседание.
Предварително обявеният дневен ред е както следва:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от н.пр.Михаил Михайлов на 11.11.2011 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерски съвет на 03.02.2012 г. за първо гласуване.
3. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от н.пр. Валентин Николов и гр.н.пр. на 02.02.2012 г. за първо гласуване.
4. Обсъждане на решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154-01-98, внесен от н.п. Волен Сидеров и гр.н.п. на 09.11.2011 г.
5. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерски съвет на 13.02.2012 г.
Уважаеми колеги, предложения по предварително обявения дневен ред има ли? Господин Лаков, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, процедурно молим, точка 4, предложението за мораториум да стане точка 2, защото вносителят господин Павел Шопов – заместник-председател на Парламента има служебни ангажименти, трябва да я представи и да изпълни и другите си ангажименти.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други предложения има ли? Няма.
Подлагам на обсъждане дневния ред, така както предварително е обявен и го прочетох с предложеното изменение от господин Лаков – точка 4 да стане точка 2, настоящата точка 2 да стане точка 3 и другите променят номерацията си. Други предложения има ли? Няма. Моля, който е „за” да гласува.
„За” - 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Благодаря, приема се единодушно.
Уважаеми колеги, точка 1 от дневния ред - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от н.пр.Михаил Михайлов на 11.11.2011 г.
По тази точка от дневния ред на заседанието на комисията трябва да присъства господин Стоил Дудулов от Министерство на земеделието и храните и господин Николай Маринов – директор на ГД „Земеделие и поземлени отношения” в Министерство на земеделието и храните.
Колеги, съгласно представения ви предварително дневен ред по наименованието на закона предложения за редакция, така както е предложено. Други предложения има ли? Няма. Моля, който е „за” да гласува.
„За” - 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Със 17 гласа „за” , нула „против” и нула „въздържал се” наименованието се приема.

Предложение за създаване на нов параграф 1, така както е предложен в работния доклад. Други предложения има ли? Няма. Който е „за”, моля да гласува.
„За” - 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Със 17 гласа „за” , нула „против” и нула „въздържал се” приема се единодушно.

По параграф 1 на вносител, параграф 2 по работния доклад. Предложения има ли? Няма. Който е „за”, моля да гласува.
„За” - 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Със 17 гласа „за” , нула „против” и нула „въздържал се” приема се единодушно.

Предложение на комисията да се създаде подразделение „Заключителни разпоредби”. Други предложения има ли? Няма. Който е „за”, моля да гласува.
„За” - 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Със 17 гласа „за” , нула „против” и нула „въздържал се” приема се единодушно.

Предложение за създаване на параграф 3.
Уважаеми колеги, позволявам си като техническа редакция да дам следното предложение, което е становище и на правните референти и на юристите:
Параграф 3. Разпоредбата на параграф 2 влиза в сила от 24 май 2011 година.
Това е денят, в който влиза в сила изменението на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, който бе обнародван в Държавен вестник, бр.39 от 2011 година. Това е техническа редакция. Въпроси има ли? Няма. Подлагам предложението на гласуване. Който е „за”, моля да гласува.
„За” - 17 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – няма
Със 17 гласа „за” , нула „против” и нула „въздържал се” приема се единодушно.
С това приключваме работа по точка 1 от дневния ред и законопроектът е приет на второ четене.

Съгласно гласуваната промяна на дневния ред, точка 2 от днешния дневен ред е - Обсъждане на решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154-01-98, внесен от н.п. Волен Сидеров и гр.н.п. на 09.11.2011 г.
Присъстващите по тази точка от Министерство на земеделието е господин Николай Маринов – директор на ГД „Земеделие и поземлени отношения” в Министерство на земеделието и храните.
За представяне на предложението за решението, давам думата на един от съвносителите, н.п. Павел Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря ви, госпожо председател, уважаеми колеги, за да внесем това предложение имаме конкретен повод или по-точно поводи. На няколко пъти бяха правени изявления от министри, едно от които най-показателно в това отношение, изявлението на министъра на земеделието при визитата му в Израел, с което заявили, че България може да продаде земя от Държавния поземлен фонд, като по този начин покани домакините, израелски бизнесмени и земеделци да инвестират в България. В тази връзка и други министри направиха своите изявления. След това зададохме и парламентарен въпрос, във връзка с който министър-председателя направи едно изявление, с което изрази някакво становище на несъгласие с една такава позиция. Въпреки това тези изявления ни карат да считаме, че има някакви намерения от българските управляващи да се впуснат в една такава дейност или да осъществят такава стъпка, а именно да бъде продавана земя от Държавния поземлен фонд на чуждестранни физически и юридически лица.
В това отношение партия „Атака” има своята абсолютно категорична и твърда позиция заявена още в миналото Народно събрание и тя не е само по отношение на държавна земя, продавана на чуждестранни физически и юридически лица, а изобщо земеделска земя, която ние считаме, че не трябва да се продава на чужди юридически и физически лица, въпреки че сме наясно, че тази забрана систематично се заобикаля с регистрирането на чуждестранни физически и юридически лица в България или прикриване на физически лица чрез други и най-вече с регистриране на чуждестранни юридически лица по българския Търговски закон. В миналото Народно събрание, когато беше гласувана поправка в Конституцията за отпадане на забраната, единствено Политическа партия „Атака” и нейната парламентарна група твърдо се противопоставиха. Нашите аргументи и становища са били винаги в смисъл, че притежаването на това основно средство за производство – земята, е част от националната сигурност на страната. Давали сме многократно примери за такива недалновидни продажби, станали в по-близкото или далечно минало на трети лица, не граждани на съответната държава, територия или страна, което е довело после до тежки последици и конфликти, които и в момента тлеят, т.е. винаги сме имали предвид, че изкупуването на земеделска земя от чуждестранни физически или юридически лица, рано или късно създава опасност от сепариране на съответната територия или държава и представлява фундаментална заплаха за националната сигурност на тази държава. В случая се касае за земя, която в по-голямата си част е комасирана, като имаме предвид, че икономическото и финансово състояние на държавата е тежко, това оказа влияние върху цените на недвижимите имот, на земеделската земя. Едно масирано предлагане на земеделска земя на чуждестранни физически или юридически лица би свалило още повече цената на земята, тъй като и сега на този пазар нещата са изкривени, те не съответстват на действителната ситуация. Силно са подценени цените на земята, а при масираното предлагане на комасирана държавна земя, защото такава несъмнено ще бъде предложена, това ще бъде още по-тежък удар за и без това крехкия, труден и изкривен, като цени, пазар на българската земеделска земя. Даже бяха изказани едни съображения от хората с тази идея, че парите, които щели да бъдат получени можели да бъдат инвестирани за полезни нужди на земеделието, което е абсолютно несъстоятелно. И като се има предвид, че ще бъдат получени мизерни суми, и предвид обстоятелството, че имаме опита от приватизацията до този момент – отчуждаването на държавни активи не е довело до нищо добро за обществото, за българския народ и при това положение този аргумент също отпада.
С оглед на тези изявления, с оглед да се гарантира сигурността на земеделската земя от Държавния поземлен фонд, ние считаме, че следва да бъде наложен мораториум и тъй като мораториума винаги се свързва със срокове, ние определяме петгодишен срок за това, което означава, че този срок се прехвърля и по време на следващото управление, като разбира се тези срокове са динамични и след изтичането на този срок, тогавашните управляващи, които бъдат те, ще могат да вземат решение за неговото удължаване. Така че от всяка гледна точка считаме, че така както управляващите дават аргументи за фиксирани, трайно, за бъдещо време на определени обществени правоотношения, примерно с Пакта за финансова стабилност, по същия начин може да вземем от техните доводи тази логика, тук се касае за трайни фундаментални обществени отношения, да им придадем определена стабилност, да можем да гарантираме определени правоотношения за по-дълго време с един такъв мораториум, за който сме изложили и своите мотиви. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Шопов. За становище на министерството давам думата на господин Маринов.

НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Уважаема госпожо Танева, уважаеми дами и господа народни представители, с няколко думи – Министерство на земеделието и храните не подкрепя внесеното предложение. Защо? Първо, и към днешна дата земи не се продават и не се реализират на българския пазар. Има така наречените поименни компенсационни елементи, които са били дадени на хора, на които не върнати земите, само с тях могат да се реализират такива земи. В последните няколко години, от управлението на ГЕРБ са реализирани около 4 хил.дка такива земи, които са непродуктивни, не потърсени, те са дадени на търг, от които са реализирани поименни компенсационни елементи. Оттук нататък такава процедура за продажба на земя с лева няма, няма и да има и не виждам смисъл от налагане на мораториум. Защо? Защото това ще доведе и до спиране на реализацията на земи, които са прилежащи територии от стопанските дворове, това ще доведе до спиране и невъзможност за обезщетяване на собственици, на които се отнемат земите във връзка с реализация на национални проекти и т.н. С една дума, Министерство на земеделието и храните не подкрепя внесеното предложение. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Димитров иска думата.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Шопов, разбираме вашата загриженост за българската земеделска земя, само че и в момента законодателството не предвижда продажба на земеделска земя на чуждестранни физически лица. Предвижда евентуална продажба на български юридически лица, регистрирани в България, т.е. те са български фирми, работещи по българското законодателство, независимо собствеността на фирмите, или акционерите във фирмите, че е притежание на чужди граждани. И в днешният глобален свят ние само с един сигнал да отчайваме инвеститори, които са тръгнали към България, според мен е доста нелогично. А както виждате в случая изобщо не става въпрос за продажба на държавна земеделска земя срещу парични средства, а става въпрос за продажба на земя с компенсаторните бонове, бонове, които са притежание изключително и само на български физически лица, които така или иначе не са могли да бъдат обезщетени със своята земя в реални граници. И би било обществено справедливо тези хора да получат, след като искат срещу тези бонове да получат земя, би било справедливо те да могат да участват в такива търгове и да оползотворят своите бонове, които са им останали в наследство от бащи, деди и т.н. Не виждам притеснение за държавния земеделски фонд, той не може да отиде в чужди физически лица, второ, както ви беше казано такива продажби няма и никой няма идеята да има. Единствено се организират търгове за обезщетяване на хора, които не са могли да си върнат земите в реални граници. Аз лично няма да подкрепя вашето предложение. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам един въпрос, по-скоро въпрос с подвъпрос.
Господин Шопов, вие очертахте една много драматична картина, ако евентуално се приеме този законопроект, прозвуча голяма загриженост от ваша страна към българската земеделска земя. Все пак за да твърдите това, трябва да имате някакво основание и някакъв пример, можете ли да дадете един пример в Европа, или около Европа, или от така наречените трети страни, където това се е случило, така нареченото сепариране на земя, което да е водило до отделяне на територии от една държава. И второ, смятате ли, че е правилно български земеделски производители да развиват високи технологии примерно във Франция, Холандия, Дания, които очевидно са по-развити земеделски страни от нас. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Ще ползвате ли правото да отговорите?

ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, разбира се. Класическият най-често даван пример в това отношение е продажбата на земя в Палестина, на базата на което е създадена израелската държава. В България това се прави масово от турски фирми, от турски юридически лица, които изкупуват земи и най-вече в Североизточна България и долу, в Хасковско и Кърджалийско, което е масова практика, става тихомълком. То се случва всеки ден и ние много пъти сме казвали, имаме информация за това, че в Централата на ДПС има кадастрална карта на страната, където всеки ден се защриховат и отбелязват придобитите от турски физически и юридически лица от двете категории, и местни и чрез прикрити фирми от Турция, земи. Така че това, за което ние говорим не е несъстоятелно, тъй като министърът на земеделието, не кой да е, а той самия и това не беше отречено, включително и в дебата, който стана в Народното събрание, заяви в прав текст със своята покана към израелски юридически и физически лица, които да закупят земя, с което да инвестират в България. Приказката тогава – ясно, че ние имаме прекрасна земя, а те имат технологиите за това. Ние се опитваме да предотвратим нещо. Вярно е, че в момента, по настоящото законодателство това не се случва, но то може да се случи и ние искаме да гарантираме една сигурност за българската държава, защото пак повтарям, това е елемент от националната сигурност на България. Мисля, че вие не сте разбрали, господин Димитров, ние с този акт не спираме продажбата с компенсаторни бонове, тези действия и процеси, спомена се за 4 хил.дка, които текат тук и там, много често оспорвани разбира се. В тази връзка се задават и парламентарни въпроси, има съмнения относно добросъвестността на тези сделки, но ние не подлагаме на съмнение, това което става в този план, в който изложихте, че трябва да бъде, във връзка със стопански дворове, не, не е в това въпроса. Въпросът е само за чуждестранни физически и юридически лица, което се позволява по Конституция вече да става, да се случва и всеки момент това може да стане и то не между физически или юридически лица, или от двете страни, а с държавна земя, от Държавния поземлен фонд, това е друго нещо.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Заместник-министър Цветан Димитров иска думата.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Извинете, госпожо председател, дами и господа народни представители, но тъй като два пъти беше визирано името на министъра на земеделието, длъжен съм да взема отношение по въпроса. Лично аз, като два пъти присъствал на срещи на българското правителство с израелското, включително и на ниво заместник-министри на земеделието, мога да ви уверя, че никога, за това между впрочем има и стенограми, протоколи, никога не е ставало въпрос на тези срещи за продажба на българска земя. През цялото време на тези срещи аз съм бил с министъра на земеделието и мога да ви уверя, че е ставало въпрос само и единствено за предоставяне на земя на желаещи фирми по законовите разпоредби на Република България. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища? Господин Лаков.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз искам само да допълня господин Шопов с един простичък аргумент. Земята в България е крайна, 111 хил.квадратни километра. Ако сега си позволим да я разпродаваме при неизгодните цени и лошата конюнктура предвид световната криза, това би било предателство по отношение на националните интереси. В същото време искам категорично да заявя, че „Атака” не е против отдаването под аренда, под наем или други форми за стопанисване на тази земя, каквито хубави практики има вече във Видинско, там китайци се появиха, засаждат, развиват земеделието. Става дума да се забрани продажбата, промяната на собствеността. А иначе нямаме нищо против държавата да си управлява Държавния поземлен фонд. Става дума превантивно да се забрани тази продажба и аз не виждам, при положение, че нито има такава практика, нито пък би било толкова страшно защо да не подкрепим едно такова решение, което само гарантира това, че българската земя ще си остане българска. Благодаря.
ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожа Колева поиска първо думата, след това господин Михалевски.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Уважаеми колеги, аз искам да споделя обстоятелството, че в предходната седмица това предложение беше разгледано и в Правната комисия и тя го отхвърли. Наред с мотивите, които тук бяха изтъкнати за това, че един такъв мораториум ще попречи на държавните органи да извършват своите задължения и да сключат сделките, които други закони налагат да бъдат сключени, основният довод на Правната комисия е и това, че в края на 2013 година изтича срока по Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с който пада и забраната за продажба на земя на граждани на страни-членки на Европейския съюз. Такава забрана не съществува в нито една страна-членка на Европейския съюз и за повечето от вас, които са били в предходния парламент е известно. Това е било част от условията за присъединяване на България към Европейския съюз. Това всъщност наложи и промяната на Конституцията на Република България, която до този момент забраняване продажбата на земеделска земя на чужденци. Така че този мораториум, който по същество представлява едно отлагане на действието на един закон във времето, би влязъл в много остро противоречие с поетите ангажименти към Договора за присъединяване, а така също би противоречил и на Конституцията на Република България.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Михалевски, поискахте думата.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, господин заместник-министър, аз ще използвам внесеното предложение от нашия колега за един малко по-различен поглед, който според мен е по-важния. Естествено, че мораториумът е ефективно средство, но той, как да кажа, не е най-ефективния начин да управляваме ресурсите на държавата, които за съжаление са все по намаляващи. Аз смятам, че тук изпълнителната власт и управляващото мнозинство, не бива да се сърдите, първо, а дължите и обяснения и по-скоро по-ефективни действия в управлението на ресурсите на държавата. В тази връзка не се учудвайте, че има съмнения какви ще бъдат действията на правителството в следващите месеци, до края на мандата, защото вече имаме достатъчно примери – разпродажбата на активи на „Напоителни системи”, която в последните месеци става много активно, в това число цели системи за съоръжения се разпродават и е логично да си зададем въпроса – като добър стопанин Министерство на земеделието и храните щом с такава лека ръка се освобождава от активи, то какво би било отношението му към Държавния поземлен фонд. Така че от тази гледна точка притесненията на нашите колеги вероятно имат своите основания. Но тук големият въпрос е следния: тъй като сме свидетели в други сфери, където държавата панически източва ресурси от държавните предприятия, не само им се взимат 80 % дивидент, а вече се връща назад за 20 години не разпределената печалба да им се взима с чл.74 от Правилника за изпълнение на бюджета за тази година, очевидно трябва първо да поставим въпроса как се управлява Държавния поземлен фонд, защото аз смятам, че резервите в него са много големи. Ще ви припомня, че едно от съмненията, което вероятно е предизвикало в господин Шопов безпокойство, беше на самия министър, който само преди няколко месеца заяви, мисля, че беше по повод проблема с националните доплащания, че може да продадем няколко милиона декара, за да осигурим, макар и еднократно, ресурс. Така че не се учудвайте от къде идва това безпокойство. Аз смятам, обаче, че еднократната продажба е повече от неефективна. И в момента правя конкретно предложение – да излезе изпълнителната власт в следващите една,две до три седмици, нека да е до месец, да ни кажете как се управлява Държавния поземлен фонд. На кого се предоставя, на каква цена, за да видим дали там няма много сериозни резерви и в това число и за подпомагане на земеделските производители, и в това число за възстановяване на системите за напояване, които в последните седмици станаха много актуални. Ето това е един добър въпрос, който използвайки повода и мораториума, който се предлага, да повдигнем, защото аз не мисля, че е невъзможен сценария след няколко месеца изкушени от липсата на ресурси държавата да прибегне и до това – да продаде два-три милиона декара земя. Не е изключено. Така че не се сърдете, а и не търсете обяснение, че и досега не се е продавала, слава богу, че не се е продавала земята, но това не обяснява други възможни действия в бъдеще. Така че ние се колебаем какво да предприемем, тъй като смятам, че мораториума в този контекст, едва ли не да не дойдат някакви чужденци да ни купят земята, едва ли е най-ефективното обяснение. Но смятам, че той повдига много по-дълбоки въпроси, този мораториум и те са в полето на изпълнителната власт. Ние искаме отговори, искаме ясна политика, защото може би изслушването ще бъде един от разумните елементи, защото когато виждаме, че се разгражда двора на едно съществуващо, добро, в миналото модерно, земеделие, просто си задаваме въпроса какъв би бил следващия ход и какво би било следващото изкушение за управляващите. Ние искаме от изпълнителната власт един такъв доклад, госпожо председател, за управлението на Държавния поземлен фонд, оттам в контекста на евентуалното му по-добро, ефективно и ефикасно управление на ресурсите, които могат да се генерират, за да се възстановят напоителните системи във вида, в който те биха подпомогнали българското земеделие и оттам нататък, аз смятам, че ако тръгнем в тази посока по естествен път и опасенията на нашите колеги, които внасят предложението за мораториум биха били отпаднали. Защото когато един човек инвестира в своята собственост едва ли му минава през ума да я продава.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на заместник-министър Цветан Димитров.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Михалевски, аз считам, че вашето предложение е доста по-продуктивно и действително ще се постараем пред вас, пред цялата Комисия по земеделие да изготвим един такъв анализ и тогава действително бихме могли да направим верните изводи. В крайна сметка може и ние да сме допуснали някакви грешки, така че с удоволствие ще изслушаме вашите мнения, дай боже, да ги поправим, земята е на всички българи, не на една или друга партия. Но за успокоение ваше и на останалите колеги народни представители, искам да напомня един факт, който тези от вас, които са били в предходното Народно събрание вероятно си спомнят – става въпрос за това, че все още с акт на Европейския съюз съществува мораториум, който Република България, ако не ме лъже паметта 2006 година защити за продажбата на земя на чужденци. Този акт на ниво Европейски съюз все още е действащ, така че като че ли се обезсмисля искането на народния представител Павел Шопов, след като имаме действащ акт на по-високо ниво, приет от предходното правителство. Така че реално Република България има политическото си мнение по този въпрос.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други изказвания има ли? Ако няма, закривам дебата. Преминаваме към гласуване. Моля, който е за приемане на решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154-01-98, внесен от н.п. Волен Сидеров и гр.н.п. на 09.11.2011 г., да гласува.

„За” - 2 гласа „Против” – 10 гласа „Въздържал се” – 5 гласа
С 2 гласа „за”, 10 гласа „против” и 5 гласа „въздържал се” не се приема предложения проект за решение.

Преминаваме към следващата точка 3 - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерски съвет на 03.02.2012 г. за първо гласуване.
По точката на заседанието участие ще вземат заместник-министърът на земеделието Цветан Димитров, Георги Ралчев – началник-отдел „Плодове, зеленчуци и маркетингови стандарти” към Министерство на земеделието и храните, Петя Петкова – „Бритиш Американ Табако”, Цанка Кемалова – „Булгартабак”, Михаил Михайлов – „Интериал Табако”, Борислав Лалев – „Карелия”, Светослава Малчева – главен експерт в дирекция „Финансово икономически политики” към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Симонета Бонева – началник отдел в същата дирекция на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Давам думата на вносителя за представяне на законопроекта, господин Цветан Димитров.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Дами и господа народни представители, представям на вашето внимание промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия. В законопроектът, който предлагаме на вашето внимание отпадат разпоредбите, свързани със сроковете на договаряне, изкупуване и плащане на суров тютюн. Всъщност с отпадането на тези членове от закона се извежда тютюна на по-пазарни позиции и се прави равнопоставена култура, така както всички останали по силата на Общата селскостопанска политика; отменят се разпоредбите, регулиращи изкупните цени на тютюна и премиране на тютюнопроизводителите. Знаете, вече се практикува, включително от миналата година, че тютюнопроизводителите се приравняват към останалите земеделски производители, тяхното подпомагане се извършва по линия на националните доплащания чрез ДФ „Земеделие”. Уреждат се също така условията и реда за нова регистрация на тютюнопроизводителите, те минават по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители. Следващо, закрива се фонд „Тютюн”. След като се отнемат основните му функции, той не би трябвало да съществува. И искам да обърна вашето внимание върху нещо, което е важно – по отношение на общините и техните задължения, които имаха по сега действащия Закон за тютюна по отношение на кметовете на общините, отпадат съответно чл.5, чл.6 и чл.7, които де факто визираха техните ангажименти с регистрация, с разпределение на квоти, подаване на заявления, водене на регистър, съответно поддържане на необходимия персонал за всички тези действия. И най-накрая, отпадат задълженията на кметовете за предоставяне на тютюнопроизводителите на тютюневи семена, нещо, което след 2009 година не може да бъде регламентирано като държавна помощ. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Тук има и заявени изказвания. Давам думата на господин Цветан Филев от Националната асоциация на тютюнопроизводителите. Заповядайте.
По тази точка думата след това ще има госпожа Петя Петкова, Симонета Бонева и Невена Цветкова.

ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Добър ден! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми членове на Комисия по земеделие, уважаеми присъстващи, аз ще бъда кратък. Първо, искам да изразя благодарността си, че за първи път понятието „тютюнопроизводител” се изравнява с това „земеделски производител”. Ако трябва да бъда искрен ще кажа, да, за пореден път българските тютюнопроизводители ще получат национални доплащания за тютюн, но това се случва с всички тютюнопроизводители на територията на Европейския съюз. Благодарим и за това, имаме информация, че има политическа воля в 2013 година, календарната, да получи още веднъж национални доплащания, или плащанията по референтен период да бъдат удължени с още една календарна година. Такава е практиката в целия Европейски съюз, за което изразявам благодарността си. С преките финансови интереси приключвам. Всъщност искам да изразя благодарността си, че се работи доста и се положиха доста усилия за промяната на Закона за тютюна и тютюневите изделия, говоря в два аспекта. Говоря по отношение либерализацията на пазара на тютюн, за което използвам възможността да изразя благодарността си към група народни представители и в конкретния случай на депутата от Силистренския избирателен район Стефан Господинов, за това че беше възможно да се случи тази промяна, да се прокара този закон и имате предвид, уважаеми присъстващи, че то пози начин се даде възможност на българските тютюнопроизводители да вдигнат доходите си на база изкупни цени, говоря от името на 200 хил. тютюнопроизводители на територията на Република България, произвеждащи четирите сортови групи тютюн. Като важно нещо, постигнато от промяната на Закона за тютюна и тютюневите изделия също оценяваме и трябва да акцентираме върху него е закриването на фонд „Тютюн” и приветстваме това действие, с оглед на това, че с присъединяване на Република България през 2007 година в Европейския съюз този акт беше заложен в глава „Земеделие”. И още един аргумент имаме в подкрепа на това – фонд „Тютюн” като структура в последните две години изпълняваше само частични информационни дейности. Искам още нещо да отбележа и да бъде предвидено в промяната на Закона за тютюна и тютюневите изделия, че на територията на Република България, ако за 10 % от тютюнопроизводителите на България тютюнопроизводството е бизнес, то за 90 % от тях това е начин на препитание, това е поминък. Тук искам дебело да подчертая и ролята на държавата като цяло и на всички институции по отношение на вниманието, което в последните няколко месеца се отделя на тютюнопроизводителите и за втори път ще кажа, понеже в последните няколко години в нашето съзнание бяхме дискриминирани, за тютюнопроизводителя се говори наравно, като за земеделски производител. Аргументът ми е, че при всякакви наши постъпки или усилия положени от нас да участваме по Програма за развитие на селските региони и дори при очертаванията за плащанията на единица площ, на тютюнопроизводителите това беше отказвано до миналата година и в момента това статукво е променено, за което искрено благодарим. Приветстваме действията на всякакви нива, говоря на ниво правителството, министерство, институции, дори на комисията, която вие управлявате по отношение промяната на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Такава е практиката в целия Европейски съюз и ако позволите, госпожо председател, с мен има един експерт по тютюна, който с три изречения може да подкрепи нашата теза в подкрепа на промяната на закона. Господин Димитър Куршумов, с три изречения. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, щом са три изречения.

ДИМИТЪР КУРШУМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, пожелах да споделя пред вас вижданията си по представения за обсъждане проект на закона за изменение и допълнение, защото считам, че с натрупания си опит в областта на тютюна бих допринесъл за изработването и приемането на един справедлив и полезен за българското тютюнопроизводство закон. Преди да направя конкретни предложения за корекции на отделни текстове в предложения проект, бих желал да споделя с вас следните разсъждения за тютюна. В последните години активната кампания против тютюнопушенето в световен мащаб натрупа доста негативизъм към тютюна и едва ли не все по-често се чуват мнения да се забрани производството на тютюн. Има страни по света, където то е забранено, но пък има големи цигарени фабрики и те купуват тютюни от цял свят. Това показва, че като продукт на хранително-вкусовата промишленост тютюна ще продължава да се произвежда в света и ако някъде спрат да го произвеждат, това производство ще се запълни от други страни в зависимост от нуждите на пазарите. Внимателно съм наблюдавал поведението на бедни, но страстни пушачи по улиците и в доста западнали села, които събират изхвърлените фасове и дърпат настървено дима, докато им светне пред очите, въздъхнат облекчено и тогава се сещат, че трябва и да се нахранят. Т.е. за истински пристрастените той е преди храната. Виждал съм хора в селата на България, които отглеждат 50-100 растения в двора си до пипера и доматите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще ви помоля по-накратко, защото по изключение ви дадох думата, имате три минути по процедура.

ДИМИТЪР КУРШУМОВ: Минавам конкретно към текстовете. Бих желал да видя в промяната в Закона за тютюна, промени в текстове в три глави, глава „Производство на тютюн”, „Окачествяване на тютюна” и „Изкупуване на тютюна”. В глава „Производство на тютюн” в чл.13 се казва, че фирмите да дават информация за тютюна, който се изкупува. Там съществува термина „суров тютюн” . В България, в моята дългогодишна практика за суров тютюн се смяташе зеления тютюн, т.е. аз бих желал като експерт и специалист да видя в закона за производителите да се говори за изсушен и производителски манипулиран тютюн. Това са „Виржиния”, „Ориенталски” и „Бърлей”. А за преработвателите се говори за МФТ, манипулиран ферментирал тютюн. Също така при окачествяването на тютюна в редица страни по света асоциациите и производителите на тютюн участват активно в процеса на изкупуването. Например във Франция сделката не се приема за сключена, ако асоциацията не постави своя подпис на предавателно-приемателния протокол, което говори за една хуманност, за една защита на производителите. И другите изречения са по-емоционални.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колега, ще ви прекъсна. Това не е хуманност, а се казва „монопол”, след като една асоциация ще може да отказва сделка между две физически или юридически лица не се казва „хуманност”, а се казва „монопол”. Хайде да говорим реални неща.

ДИМИТЪР КУРШУМОВ: Това си е едно мнение.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Отклонявате се. Седнахте за три изречения, много тежки станаха отклоненията. Нека да се уважаваме.

ДИМИТЪР КУРШУМОВ: Благодаря за вниманието.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на госпожа Петя Петкова от „Бритиш Американ Тобако”.

ПЕТЯ ПЕТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, за ще ви представя становището на Българската асоциация на тютюневата индустрия относно две теми от предложения законопроект. Първият е параграф 13, с който се правят изменения в чл.35 от Закона за тютюна, а именно това е уредбата на рекламата на тютюна. Настоящата уредба на рекламата на тютюна предвижда три възможности за реклама – вътре в търговските обекти, които имат разрешение за търговия с тютюневи изделия, на места и мероприятия където достъпа на лица под 18 години е забранен и външна реклама на билбордове или външната страна на търговските обекти. Промяната, която се предлага с този законопроект касае само една част от общата уредба на рекламата на тютюневите изделия, а именно – ограничава възможността за реклама вътре в търговските обекти само в специализирани магазини за търговия с тютюн. В момента такива специализирани магазини за търговия с тютюн няма. Има магазини, в които се продава алкохол, тютюн, безалкохолно, сладкарски изделия, но магазини, в които се продават само тютюневи изделия няма. Също така Закона за тютюна разглежда рекламата доста общо. Рекламата е от плакат до промоция, всяко рекламно съобщение е реклама. Така че с невъзможността във всички магазини, в които се продават тютюневи изделия да може да се рекламират тютюневите продукти ще означава, че в магазините, които не са специализирани за продажба на тютюневи изделия търговците няма да могат да информират своите клиенти за продуктите, които продават, т.е. те се поставят в едно неравнопоставено положение. Тъй като настоящата уредба на чл.35 е доста неясна, ние като индустрия сме провеждали множество дискусии с Министерство на икономиката, с нагласата този член, цялостната уредба да бъде променен, за да има една яснота по прилагането на този член. Преди година достигнахме до някакво уеднаквяване на позициите с Министерство на икономиката и доколкото поне на нас ни е известно там има един законопроект за изменение на чл.35 от закона в неговата цялост, който мисля, че не е внесен. Така че нашето предложение е този параграф 13 да отпадне от този законопроект, тъй като той е разработен от Министерство на земеделието, а ресорното министерство по контрола върху рекламата на тютюна е Министерство на икономиката.
Втората тема, върху която бихме искали да обърнем вниманието ви, това е електронната система, която се въвежда с този законопроект за отчитане на съставките на тютюневите изделия. Тази система е въведена в доста страни от Европейския съюз, тя се нарича ЕМТОП, ние подкрепяме нейното въвеждане в България, но нашето предложение е поне в първоначалния етап е да могат да съществуват двете системи – и електронната, и хартиената система, по която и в момента отчитаме съставките на тютюневите изделия. Също така предлагаме да се включат текстове, които да гарантират нашата търговска тайна. Ние в тази система ще отчитаме съставките, рецептите на нашите продукти, затова считаме, че в закона трябва да има текстове, които да задължават държавните служители, които имат достъп до тази информация да запазват информацията като конфиденциална. И на последно място предложението ни е свързано с измерването и контрола върху съставките на нашите продукти. В законопроектът се предвижда измерването да се извършва само от акредитирани лаборатории от Българската служба по акредитация. България като член на Европейския съюз считаме, че трябва да разрешава това измерване да се извършва и от други акредитирани лаборатории в други страни от Европейския съюз. Също така методите, по които се извършва измерването на съставките да бъдат съобразени със стандартите на ISO, така както постановява настоящия закон без това да се премахва, както е предвидено в законопроекта. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Димитров иска думата.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, доколкото разбрах настояването за текстовете за рекламата, било по настояване на Здравното министерство. Моето лично мнение е и тук го коментирах с колегите, че ние гласуваме Закон за тютюна, а не за здравето или за рекламата, така че да бъде така добро Здравното министерство да си го предлага в други закони. Мисля, че това не ни е приоритет. Общо взето сте прави, тъй като и аз съм имал вземане-даване в старо време с този бранш, такъв термин „специализирани” няма и няма такива лицензирани, може да запишем, че имат право да рекламират в лицензирани за продажба обекти, което според мен решава въпроса. Ако считате, че това е приемливо аз бих направил такова предложение. Да, магазините трябва да са поставени при еднакви условия. Какво означава „специализирани”? Ние нямаме закон, който да казва – специализиран магазин само за цигари. Имаме лицензионен режим, както за цигари, така и за алкохола. И затова просто ще сменим термина „специализирани” с „лицензирани” и мисля, че това решава проблема.

ПЕТЯ ПЕТКОВА: Всъщност сегашната уредба е точно такава, каквато казвате вие. Всички магазини, които имат разрешение от митническите органи да продават тютюневи изделия могат да поставят реклами вътре, на площта на своите обекти. Това е настоящата уредба.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Остава си така, това ние ще го направим като предложение между първо и второ четене. Няма да променяме режима в тази точка. А относно измерванията не съм компетентен, съжалявам, ще трябва друг да ви отговори.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Давам думата на госпожа Симонета Бонева.

СИМОНЕТА БОНЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, моето изказване ще бъде пак по параграф 13, за който стана въпрос в сегашния проект на закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Всички разбрахте, че с този параграф се създава едно противоречие в логиката на забраната на рекламиране на тютюн, а именно тя се забранява вътре в търговския обект и се разрешава отвън и в този смисъл вашето предложение за оставане на сегашното състояние на закона би следвало или да отпадне параграф 13 от сега действащия закон, просто да не се приема с този параграф или с този параграф да решите противоречието с разрешаването на рекламата извън търговските обекти и забраната вътре в тях, т.е. да отпадне т.2 от чл.35 от Закона за тютюна. Нашето предложение е да се уреди рекламата на тютюн и тютюневи изделия в отделен проект на закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна. Освен това следва да отпадне от параграф 13, точка 2, което изцяло дублира чл.35, ал.3 от същия закон, с който се транспонира Директива 33 от 2003 година „Сближаване на законовите и подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки относно рекламирането и спонсорството на тютюневите изделия”, т.е. получава се дублиране на изисквания. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Госпожа Невена Цветкова.

НЕВЕНА ЦВЕТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, аз ще се произнеса отново по спорния параграф 13. Министерство на здравеопазването оттегля направеното предложение и подкрепя бележките, които направиха в днешното заседание колегите от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, значи има пълен консенсус по предложението.
Колеги, други изказвания? Господин Панчев, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Само един въпрос към вносителите – като се закрива фонд „Тютюн”, той досега беше ангажиран да раздава семена на тези, които отглеждат тютюни. Тази дейност кой ще я поеме?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Фонд „Земеделие”, господин Панчев, вече премина тази дейност.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Искам да кажа, че тази дейност е несъвместима с насоките на Общността по отношение предоставяне на държавните помощи, предоставянето на семена във вида, в който сме свикнали в последните 15 години да се прави.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Тасим, заповядайте.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз често пъти ви напомням, че 11 години съм в тази зала, гледал съм много циркове, но като днес не съм виждал такова чудо – да ти намалят доходите с 60 % и ти да благодариш на правителството! Това нещо съм го виждал преди 20-25 години, участвал съм в митинги, манифестации, но тогава все пак имах коса и може би не разбирах нещата, но сега малко разбирам от тази тема. Просто ще прескоча, това което се случи тук, то е обидно за всички, които сме в залата, защото все пак сме Комисия по земеделие и гори, а не Комисия по култура или други, да не споменавам, защото са все важни комисии, но така или иначе става дума за земеделска продукция.
Уважаеми колеги, тъй като много съм говорил на тази тема, знаете горе-долу какво ще ви кажа, ще прескоча и тези неща. Ще започна от най-безобидното, това което каза заместник-министър Димитров, че семената, във вида, в който досега се раздаваха е очевадна държавна помощ. Но уважаеми колеги, творчеството на едни управляващи се крие в това да може да направи така, че помощта, каквато и да е, тя да е законна. Ако ние приемем, че в Европа няма поощряване извън законовите мерки, които всички знаем, регламентите, значи не сме в час! Всички знаем, че и Америка включително субсидира земеделското производство без това да се води такова. И не случайно в България 80 % от земеделските продукти се внасят, защото държавите под различни форми субсидират и пазят себестойността. Но това е дълга тема и ако човек иска да работи по тази тема има какво да работи. Но най-лесният начин е да кажеш „Европейския съюз не разрешава”. Това е лесният отговор, това не ви прави чест, но то е съвсем логично продължение на това, което последните години направихте по отношение на тютюна. Тютюнът вече не е нещо, което интересува управляващите, за което разбира се, чухме и благодарности, нещо което няма да се види скоро! Смятам, че така да обявим, че няма да подпомагаме, но да намерим начин и да се отказваме, няма да е голям проблем за вас и ние ще ви подпомогнем в това отношение.
Колеги, преди половин година тук спорихме по темата за либерализация на търговията с тютюн в България. Много сме коментирали, тук са и основните играчи. Толкова лесно и брутално се говореше, и се прие, виждам как тече дебата по тази тема в България, и сега остана да се направи една последна стъпчица, тази стъпчица е да дойде някой, който е никакъв, може би по-здраво момче от мен, „наш” човек, който няма да има както твърдя много често пари, но тъй като досега закона го задължаваше до 30 дни като изкупи тютюна да го изплати. Сега с този закон казвате това да отпадне, т.е. след като търговеца, или така наречения търговец се появи на пазара и изкупи тютюна, той няма задължението до 30 дни да плаща тютюна. Законът няма да го лови, ако след две години не е платил тютюна. Ще говоря повече в Пленарна зала, защото някой трябва да поеме отговорност от управляващите и да каже – все пак не е много етично най-бедните и ощетени от съдбата хора да бъдат оставени на произвола, когато тази защита не струва на държавата и 5 лева. Достатъчно е да остане този текст.
Разбирам това, което предлагате за транспониране на директивата за изясняване на състава на цигарите, то трябва да бъде публично, да бъде он-лайн, от това не може да избягаме, няма как, но това така или иначе е последния удар по това производство. Това производство може да помогне на много малко хора, част от тях ги знам и по ЕГН, на които цената на тютюна скочи два пъти, защото държавното предприятие „Булгартабак” изкупи, а всички други тютюнопроизводители, които са толкова благодарни уж, вече нямат никакъв интерес да го правят, защото това е несериозна дейност. Ще спра до тук, но ако не получим някакъв свестен отговор по отношение на това да се изплатят изкупени тютюни, дебата ще продължи в зала, а там ще го направя по-емоционално, за да се чуе от всички. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други изказвания има ли? Господин Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз ще бъда много кратък. Както и предишния път искам да ви насоча към действителността и да не се заблуждаваме. Изкупната цена на тютюна за тази кампания, която отмина току-що скочи по една много проста причина – тъй като количествата паднаха над два пъти. Защо паднаха количествата два пъти, трябва да си отговорим на въпроса от предните промени, които въведохме в Закона за тютюна, заедно с допълнителните осигуровки, с които натоварихме тютюнопроизводителите – това е конкретния резултат. Два пъти паднаха площите, минимум, и два пъти падна количеството на тютюна. Какво ще стане оттук нататък тепърва ще видим, още повече, че искам да обърна внимание и да се замислим за семената, защото от практиката, която аз виждам, примерно в Кърджалийско – масово хората не купуват семена, които гарантират сорта. Ползват добити семена от предходни реколти, което много добре знаят специалистите, какво означава в следващите години. Така че, ако ние наистина мислим за този отрасъл, който е много важен и за съжаление продължава да бъде безалтернативен за много региони на страната и за много български семейства, трябва много да се замислим и наистина да престанем да си говорим учтиви, приятни за ухото думи, а да хванем проблема такъв, какъвто е. Само това исках да маркирам. Според мен проблемът не се решава и пропастите се увеличават.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Реплика, господин Михалевски. Уважаеми господин Михалевски, цената на тютюна се вдигна не защото падна драстично производството. Цената се вдигна, защото по време на вашето управление имаше лицензирани четири, пет или шест фирми, не знам каква бройка и просто те си правеха един хубав картел, който си договаряше на какви цени да изкупуват и никой не можеше да мръдне. А цената се вдигна благодарение на това, че колегата Господинов внесе законопроект, който ние подкрепихме, освободихме производителите да могат сами да продават тютюна си без да минават през лицензирани посредници – това е ефекта от пазарната търговия и затова се вдигна цената. Благодаря.

ЮНАЛ ТАСИМ: Под формата на реплика. Изразявам пълно несъгласие с това, което каза колегата Димитров, пълно несъгласие, има факти по този въпрос. Репликата ми към колегата Михалевски е следната: може би и вие в бързането не казахте нещо простичко – когато семената се дават безвъзмездно, примерно от Института по тютюна и тютюневите изделия, това значи, че Института гарантира сорта, производителността и т.н. Очевидно тютюнопроизводителите се сблъскват с проблема „цена на семената” и отиват на варианта сами да ги добиват, а знаете, че след няколко години има един генетичен разпад на вида и тогава ще се сринем сами, въпреки че произвеждаме най-добрите тютюни в света. Този въпрос за семената е изключително важен, много е важно да бъде контролиран от държавата, за да продължат да съществуват тези традиции и качество, които има нашия тютюн.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Господинов, имате думата.

СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Искам само да допълня колегата Димитров, защото въпросът ми е към господин Михалевски. Спаднало е на половина производството или засетите площи с тютюн? Защото производството може би е спаднало, защото беше надписвано и субсидирано от държавата, с кухи обеми. И това нещо много лесно може да се докаже, преди три-четири години се е случвало. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Михалевски, заповядайте.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми колеги, ако предпочитате сами да си създадете розова нощ, в която всичко да ви изглежда добре – вашият избор е такъв. Но първо ще отговоря на колегата Господинов. Регистрираните тютюнопроизводители в Кърджалийско и количествата, които се изкупуваха, примерно преди 2-3 години бяха 12 хил.производители, а тоновете, които Кърджалийска област е постигала са били от порядъка на над 25 хиляди, а е имало времена когато са правили по 40-45 хил.тона. В момента, уважаеми колега, в Кърджали се произвеждат по 5-6 хиляди тона, защото ги няма хората, няма условия да работят.
На колегата Димитров ще кажа следното: ако бяхте прав, щях да бъда щастлив. Същите фирми, и преди закона, и след закона – „Сокотаб”, „Даймънд”, „Михайлидис” изкупуват тютюна и тази година, и миналата, и по-миналата. Проблемът е, че няма тютюн, господин Димитров, защото ние направихме така да няма тютюн. Това е истината. А какво ще си говорим, какви послания ще изразяваме, няма тютюн – а това означава, че много семейства са изчезнали, отишли са в Гърция, отишли са на други места, това е истината. Аз не я казвам с удоволствие, казвам я с много тежка констатация. Само ще ви дам пример, че в Кърджалийска област само за една година безработицата е скочила с 5 %, 5 % и то имайте предвид, че масово тютюнопроизводителите не се регистрират, изчезват без да разчитат на вас или на мен. Това е жестоката истина.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов, заповядайте.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Моите колеги до голяма степен казаха нещата във връзка със семената. Аз обаче искам да обърна внимание на следващата стъпка, която предприема правителството на ГЕРБ – погледнете на сайта на Министерски съвет, вече е публикуван Закона за Селскостопанска академия, там се предвижда Института по тютюна да стане държавно предприятие. Това е атака, която продължава, за да се срине окончателно нашето тютюнопроизводство, качеството на тютюна и в мен остава убеждението, че това е планирано. Много се извинявам, но така както вървят нещата, а те са свързани естествено с производството на семена, чистосортното отглеждане на тези семена – това, което сте замислили просто рано или късно няма начин да не се отрази и то пагубно на нашето тютюнопроизводство. Не разбирам, недоумявам защо не се предприемат мерки! Тютюнопроизводството е било, е и ще бъде един отрасъл, който трябва да бъде подкрепян и трябва да бъде развиван, защото, да, политиката на Европейския съюз е не знам си каква, ама политиката на Европейския съюз не казва – дайте да спрем производството на цигари. Според мен този отрасъл е солиден, важен, необходим е и ние просто трябва да го развиваме, а не обратното, нещо което се случва сега, за съжаление.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тук напълно ви подкрепям, господин Атанасов, което предполагам означава, че ще гласувате против тоталната забрана на тютюнопушенето в България, за да може да продължи да се продава тази продукция, доколкото ви разбрах.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Андонов, заповядайте.

ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми колеги, не съм от тази комисия, но благодаря госпожо председател, че ми давате възможност да взема отношение. Имам едно конкретно предложение. По отношение на преждеговорившите: господин Тасим, господин Михалевски, имам чувството, че вие говорите, като хора, които сте едва ли не от два месеца в политиката. Много добре знаете, че на базата на предприсъединителния договор държавата е подписала споразумение до края на 2009 година максимално оттегляне на държавата във всеки един сектор от земеделието, включително и тютюнопроизводството. И това, което беше най-проблемното е, че в края на вашия мандат вие оставихте сектор „Тютюнопроизводство” в една пълна безизходица, без нито една нотифицирана мярка за субсидиране, нито една нотификация да се субсидира произведеното количество през последната година от допустимото за субсидиране период, всичко това го направихме ние. Много добре знаете за 116 млн., които дадохме през 2010 година. Господин Тасим, слушате ли! Това не са реклами, това е факт. Всичко това, което направихме по време на управлението на ГЕРБ мисля, че е най-добрия вариант. Субсидира се сектор „Тютюнопроизводство” на базата на референтен период, това можеше да бъде и с европейски пари, ако си бяхте направили труда да нотифицирате едно споразумение с Европейската комисия, много добре знаете тези неща. Мисля, че промените от миналата година, и аз съм вносител, постигнаха своя ефект. Конкурентен принцип на пазара, завишаване на изкупните цени. Но искам да задам един конкретен въпрос – тази година забелязахме един проблем. Тютюнопроизводителите, наистина след либерализацията на сектор „Тютюнопроизводство”, допускане на всички фирми в изкупната кампания се получиха малко обърквания. Тютюнопроизводителите нямаха ясна представа за всички играчи в този сектор по отношение изкупуване на суровината. Това което искам да попитам Министерство на земеделието – дали биха приели между първо и второ четене с поправка в Закона за тютюна и тютюневите изделия да бъде създаден един публичен регистър на всички фирми, които имат интерес и изкупуват суровината на нашите тютюнопроизводители. А контролът по самата регистрация да бъде упражняван от Националната агенция по приходите. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин, зададе се въпрос към представителите на министерството, ще им дам думата да отговорят, след това ще вземете думата.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Разбира се, господин Андонов, че всяко действие, което прави една или друга политика по-открита, разбира се, че е полезно и няма причина, поради която Министерство на земеделието да не подкрепи създаването на такъв регистър и съответно неговото наблюдение, доколкото мога да схвана мисълта ви, от Националната агенция по приходите. Мисля, че всички са убедени какъв ще бъде фискалния ефект от едно такова нещо. Подкрепяме идеята.
Дами и господа народни представители, ще си позволя да кажа две цифри, защото се говори много по това дали е намалял или се е увеличил тютюна. Няма да опонирам на никой, само ще съобщя цифри: за 2010 година – 43 635 тона тютюн произведен; за 2011 година – 46 033 тона. Хората, които подлежат на подпомагане общо по референтния период са 36 хиляди човека, миналата година са заявили 26 хиляди човека, тази година са близо 29 хиляди човека. По отношение на цените: „Басми” миналата година 2,93 лв/кг, тази година 5,47 лв/кг, това са цени без националните доплащания. „Каба Кулак” 2,93 лв./кг, 3,01 лв./кг и т.н. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други изказвания има ли? Господин Тасим, господин Лаков искаше думата.

ЮНАЛ ТАСИМ: Прощавайте колега Лаков, но колегата Андонов се изрази като комсомолец, а и квалификацията, че едва ли не сме тук от два месеца и то точно по тази тема – звучи интересно, но аз ви разбирам, колега Андонов, защото откакто сте на власт за вас е важно какво обяснявате на хората, а не каква е действителността. Не е важно, че днес заседава Комисията по земеделие, вие ако кажете, че в момента заседава Комисията по екология – значи е екология. Това казвате сега! Как е възможно да обясните по този начин тази тема!, толкова тежка тема, включително за вашия район. Между другото, господин Димитров, като казвате цифри трябва да кажете и съотношението. Под български тютюни се разбират няколко вида тютюни, но най-основно те се делят на едролистни и дребнолистни. Тютюнът, който прави лицето на България са дребнолистните тютюни и там ще видите, че намалението е значително, а хората, които се радваха, преди малко казах, са хората, които произведоха „Виржиния” и на които държавното предприятие „Булгартабак” тогава, изкупи тютюна на два пъти по-висока цена. Пак повтарям – държавното предприятие. Това е. Дяволът е в подробностите. Като се говорят макроцифри, звученето е едно и благодарността съвсем логично идва, но ако се погледне с разбиране на материята, ще се види, че нещата са много зле по отношение на основните видове тютюни, 95 % от тютюнопроизводителите са такива, 40 семейства произвеждат останалата част от тютюна, който прави голямото количество, което няма нищо общо с българската традиция и българските сортове тютюни, но това е друга тема.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Лаков, заповядайте.

ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ: Уважаема госпожо председател, господин заместник-министър, уважаеми колеги, искам да ви кажа нашата политическа позиция по този законопроект и защо няма да го подкрепим. В продължение на 20 години един много печеливш и успешен отрасъл, какъвто беше тютюнопроизводството и тютюнопреработката беше буквално съсипан не без помощта на БСП и ДПС, чрез които определени фамилии направиха много пари с далавери и субсидии. В случая, това което се променя, отново става дума за пари, става дума за тези 73 млн.лева държавна субсидия, които ще бъдат раздадени вече не от фонд „Тютюн”, а чрез фонд „Земеделие” и под прякото управление на ГЕРБ, т.е. става дума за усвояването на 73 млн.лева да си го кажем простичко. Нашата позиция е, че държавата не би трябвало да субсидира вече отрасъла по този начин, а трябва да има само контролни функции, тъй като след приватизацията на „Булгартабак” ние вече нямаме тютюнопреработка, всъщност ние като данъкоплатци субсидираме чуждите компании. Имам предвид „Филип Морис”, „Бритиш Америкън” и „Булгартабак”, която вече не е българска компания. Т.е. тези пари, субсидирането за отрасъла трябва да дойде от компаниите, държавата да има само контролни функции и да не наливаме пари в подкрепа на големите мултинационални компании, които са монополисти на пазара на цигари. Това е нашето становище, мисля, че има логика да се промени изцяло механизма и тези пари могат да бъдат пренасочени, за да са полезни на други места. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други изказвания има ли? Ако няма, закривам дебата и преминаваме към гласуване. Който е за приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 202-01-8, внесен от Министерски съвет на 03.02.2012 г. за първо гласуване, моля да гласува.
„За” - 12 гласа „Против” – 9 гласа „Въздържал се” – няма
С 12 гласа „за”, 9 гласа „против” и нула „въздържал се” законопроектът се приема.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от н.пр. Валентин Николов и гр.н.пр. на 02.02.2012 г. за първо гласуване.
За вносител има ли кой да представи законопроекта? Няма. По този законопроект в работата на нашата комисия ще вземат участие Любомир Кулински – Българска агенция по безопасност на храните, госпожа Райна Иванова от същата агенция, господин Едуард Стойчев – председател на държавната комисия по стокови борси и тържища и господин Владимир Иванов – член на същата комисията.
Господин Стойчев, ще вземете ли отношение по законопроекта?

ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, много ми е трудна задачата в момента, защото аз взех активно участие и представих законопроекта преди почти една година. В момента бих казал, че възприемам и разбирам предложените промени, участвал съм заедно с членовете на комисията и целия капацитет на Държавната комисия при създаването на текстовете и синхронизирането с Министерство на икономиката, но нашето мнение го бяхме заявили преди една година в така съществуващия закон в момента. Бих могъл да отговарям на всякакви въпроси, но не бих могъл, как да кажа, усилено да защитавам сегашния законопроект. А имам и една молба – видях, че има становище на Министерство на земеделието, което е съвсем новичко и ние се запознахме с него в момента.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Димитров, имате думата.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Съвсем накратко, за да не отегчавам господа народните представители, действително депозирано е такова становище, поискано ни от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, също и от Комисията по земеделие и гори. Действително вчера сме го депозирали. В това становище де факто това, което изясняваме е, че така предложените текстове влизат в колизия с текстовете на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, където изрично е разписано, че компетентния държавен орган за осъществяване на официалния контрол на храните в Република България е агенцията. Отдавам го на това, че може би миналата година вероятно двата закона са претърпели някакво разминаване, предполагам, че това е причината. С оглед на това обстоятелство предлагаме всички текстове в Закона за стоковите борси и тържища, касаещи контрола върху качеството и безопасността на храните да отпаднат, за да няма съответното дублиране. Правим две предложения в чл.52, ал.1 и съответно ал.4 да се променят. Също така в закона е предвидена регистрация чрез уведомителен режим на самостоятелни обекти, но тъй като складовете вече са регистрирани по чл.12 от Закона за храните пак се получава повторение на законодателството, така че надявам се комисията да вземе предвид тези наши предложения. За по-големи детайли тук е д-р Кулински от Българската агенция по безопасност на храните, ако някой го интересува що за контрол осъществяваме, той би могъл по-детайлно да обясни.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Д-р Кулински, ще вземете ли отношение?

ЛЮБОМИР КУЛИНСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда съвсем кратък. Смятаме, че някои от предложените текстове дават възможност за дублиране на контрола по храните от Българската агенция по безопасност на храните и от колегите от Комисията по стокови борси и тържища. Смятаме,че всички контролни мерки относно качеството и безопасността на храните в Република България вече са разписани в два закона, знаете и кой е компетентния орган по тях. Що се отнася до регистрацията, не виждаме логика един вече официално регистриран обект за търговия на едро или дребно по Закона за храните, който отговаря на всички условия в този закон, за да бъде регистриран, да подлежи на още един режим на одобрение или регистрация. Това е, което мога да кажа, ако има въпроси ще отговоря в рамките на своята компетентност.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Стойчев, имате думата.

ЕДУАРД СТОЙЧЕВ: Уважаема госпожо председател, искам да започна с предложението на Министерство на земеделието. Учуден съм честно казано, защото какво се получава – предлага се варианта, на една особена територия, каквато представлява едно тържище за продажба на храни и цветя да има контрол на храните за качеството на стоката. Тук няма спор. Държавната комисия не може да извършва контрол върху качеството на храните, тя извършва контрол само дали съответната храна вложена, вкарана в тържището и продавана в реално време е придружена от тези документи, така че тук има огромна разлика. Ние не извършваме контрол на качеството, разберете това нещо. И това че има дублиране на функциите – въобще не съм съгласен. Искам да попитам – един организатор и собственик на тържище, освен да прибира дебелите наеми и входните такси за всяко превозно средство, какви задължения има? Аз обикалям тържища из Европа, искам да ви кажа, че там входно-изходните режими на тези тържища са по-сериозни отколкото на нашите граници. Там не може да припари един грам стока без да е придружена от всички документи за произход и качество. Искам да попитам Агенцията по храните как ще контролират денонощно какво влиза и какво излиза от тези тържища? Нека да контролира качеството на хората, това е вменено като нейно задължение, но самия входно-изходен режим кой ще го осъществява? Там има бариери, там има охрана, там има денонощен пропускателен режим. Това е контрола на Държавната комисия и по закона, който е вменен на собственика и организатор на тържището, затова смятам, че тук има абсолютно неразбиране върху това какво е контрол върху контрола.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги, аз съм озадачен. За втори път присъствам на заседание, където у мен остава убеждението, че съгласувателната процедура по законопроекта не е минала по надлежния ред. Какво се е случило с този законопроект, че тук изясняваме взаимоотношенията между държавните институции? За това протестирам. И се учудвам, тези разговори, които сега слушаме трябва да бъдат слушани на друго място.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Атанасов, да изясня за процедурата, че по законопроектът, който обсъждаме не е имало съгласувателна процедура по простата причина, че законопроекта не е на Министерски съвет, а на група народни представители.

ПЕНКО АТАНАСОВ: Дуплика. Искате да кажете, че този дебат, който слушахме трябва обезателно тук да го слушаме, няма друга процедура?

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма пречка и тук да го слушаме. Проблемът е, че не е имало процедура за съгласуване.
Уважаеми колеги, други изказвания има ли? Госпожо Колева, заповядайте.

ЮЛИЯНА КОЛЕВА: Тъй като присъствах от части в работна група в подготовката на този законопроект искам да кажа откъде се породи идеята да се внесат тези промени, които колегите от Икономическата комисия се нагърбиха да внесат след разработката им. Оказа се, че има твърде много обекти, складове на едро, които трябваше от определена дата в закона да заработят като тържища. В същото време, обаче, те бяха лицензирани и със съответните разрешителни от Агенцията по храните. В крайна сметка трябваше да се подчинят на този несполучлив режим, който бяхме въвели предната година за това, че би трябвало да бъдат пререгистрирани в тържища. След като в Икономическата комисия единодушно се стигна до извода, че това е изключително неблагоприятно от икономическа гледна точка за тези субекти, които са инвестирали средства, за да приведат условията си на работа към изискванията на Агенцията за храните, а сега трябва и допълнително средства да влагат, за да приведат дейността си към изискванията на Закона за тържищата. На всичко отгоре самата дейност в организацията на тържищата е нещо различно от дейността „търговия на едро” в единичен склад на едро и заради това се стигна до крайния извод, че е необходимо да се внесат промени, така че тези складове на едро да останат като самостоятелни обекти. В същото време, за да не служат за средство за заобикаляне на търговията на тържищата и борсите, те все пак да останат под контрола на тази комисия. В какъв смисъл – да има един регистрационен режим и Комисията да може да ги проверява от гледна точка на това, да не би в тях да се извършва дейност, която заобикаля режима на тържищата и борсите. Това мога да кажа по законопроекта, като мотив защо колегите са внесли тези предложения.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Колева. Господин Димитър Зоров поиска думата от Асоциацията на хранителната индустрия.

ДИМИТЪР ЗОРОВ: Уважаема госпожо Танева, уважаеми господа депутати, точно преждеговорившата засегна принципния въпрос – преди около един месец имахме реакция от Българска асоциация по питейна и хранителна индустрия, която обединява всички асоциации - месо, мляко, бира, именно в тази насока, че в момента складовете, които притежават производителите, дори и собствените логистични бази трябва да се регистрират по Закона за стоковите борси и тържища, което затруднява, не само затруднява, но прави двойно лицензионен режим и изисква инвестиране на средства и поддържане на персонал, който да обслужва съответната документация, защото тя е малко по-различна от това, което изисква службата на д-р Кулински, Агенция по храните. Именно в тази насока беше нашето искане към Министерство на земеделието и храните и към Агенцията по храните. Ние подкрепяме това предложение.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря господин Зоров. Господин Тасим, имате думата.

ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, госпожо председател. Нашата група ще подкрепи този законопроект, още повече, че изразихме на предишно заседание отношението си към сега действащия закон, който много бързо влезе и излезе от Парламента с нещо абсурдно. Уважаеми колеги, само да сравним цифрите. Агенцията по храните, доколкото аз знам е с 3 хиляди служители, НАП – не по-малко от 5-6 хиляди служители, това са около 10 хиляди човека, които имат контрол и задача да имаме здравословни храни, всичко да е регламентирано, данъци и т.н. и т.н. Сега изведнъж се оказва, че сега действащия закон, който задължително трябва да бъде отменен с този, новия, 47 човека трябва да упражнят допълнителен контрол върху тези обекти, тук много правилно се каза, самостоятелни обекти, които са на регистрационен режим към борсата, а не лицензионно, което допълнително усложнява живота на тези търговци. Те са на ръба на фалита. Аз още недоумявам, как е минал през Икономическата комисия преди половин година, така че този закон в момента да е действащ. Приветствам, това е една бърза реакция, случва се и управляващите да действат бързо, при това и правилно.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Михалевски, имате думата.

ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин Тасим смята да подкрепи закона, но аз искам да задам един въпрос – не може ли в изменение на Закона за храните целите, които си поставя комисията да ги решим, да има един контролен орган. Ако така вървим, на всеки производител да сложим на главата няколко контрольори, не, не, все пак питам. Смятам, че не е ефективно комисията да си поставя за цел, дори с тези изменения да осъществи ефективен контрол. Не считам, че ще го постигне. Още повече фактът, който и господин Зоров каза, и колежката беше достатъчно откровена, за което й благодаря, че ние натоварваме така или иначе производителите с допълнителни разходи, с допълнителна администрация – това не е целесъобразно и не е ефективно. Ако искаме да се постигнат целите, които комисията преследва, смятам, че можем на един контролен орган да припишем няколко допълнителни действия, да ги препраща на комисията да си ги контролира и толкова. Ние постоянно говорим, че трябва да облекчаваме бизнеса, да сваляме регулативната тежест от него и постоянно намираме повод да го натоварим допълнително. Сигурно е ефикасно и ефективно за целите на определен контролен орган, но това е контра продуктивно за цялата икономика.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други изказвания? Господин Панчев, заповядайте.

СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря ви, госпожо председател, господин заместник-министър, колеги, има резон, в това което казаха колегите. Ние направихме една сериозна агенция за контрол на храните с достатъчно персонал и тя може да върши идеално тази дейност, защото тя не само контролира качеството, тя има право да изиска сертификата за произход и т.н. Ако някой търси, за да запълни с дейност Комисията по тържищата, е друго нещо. Но според нас агенцията би свършила добре работа и ако е така, в закона за второ четене, ние бихме гласували по друг начин.

ПЕРДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Давам думата на заместник-министър Цветан Димитров.

ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Уважаеми дами и господа, точно това е предложението на Министерство на земеделието и храните, категорично да отпаднат текстовете, които дублират закона, именно по тези причи, които и вие господин Панчев, и вие господин Михалевски, изтъкнахте. Така че нашето предложение, подписано от министъра, е това да се случи. Закона за храните императивно е определил кой осъществява контрола. Колега, не става въпрос само за контрол върху качеството, става въпрос за контрол на съответствието на документи, става въпрос за маркетингови стандарти. Колкото и да са добронамерени и добри служителите на вашето ведомство, те не са обучени, най-малкото, да направят това съответствие. Уверявам ви, че обучението на нашите служители струва много пари и много време. Радвам се, че и народните представители подкрепят това, което министерството предлага. Благодаря.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Колеги, други изказвания има ли? Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване приемането на законопроект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържища, № 254-01-11, внесен от н.пр. Валентин Николов и гр.н.пр. на 02.02.2012 г. за първо гласуване. Който е „за”, моля да гласува.

„За” - 15 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 6 гласа
С 15 гласа „за”, нула „против” и 6 гласа „въздържал се” законопроекта се приема за първо гласуване.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка 5 от дневния ред - Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерски съвет на 13.02.2012 г.

По точка 5 давам думата на господин Красимир Гербев – главен секретар на Държавна агенция по кадастъра за представяне на законопроекта.

КРАСИМИР ГЕРБЕВ: Уважаема госпожо председател, накратко ще ви представя особеностите на внесения законопроект.
На първо място направените предложения в законопроекта касаят изменения само в областта на кадастъра. Те не засягат имотният регистър, освен редакционни текстове. На второ място, с предложеният проект не се изменят принципите и концепциите за развитието на кадастъра в страната. Усъвършенстват се нормите, като е отразен натрупания опит през изминалия период от действието на закона и се прецизирани определени инструменти, които се използват в тази област. Най-общо казано измененията са в следните няколко направления. Подобрен е реда за създаване на кадастралната карта, прецизиран е реда за поддържане на създадената кадастрална карта, предлага се възможност за отразяване на сервитутите в кадастралната карта, прецизираме реда за придобиване на правоспособност от лицата, занимаващи се с дейности в областта на кадастъра и геодезията, предлага се възможност за създаване на опростена процедура на кадастрална карта, въз основа на данни от картата на възстановената собственост, решават се определени процедурни и технически въпроси и последното направление, в което има текстове, тава е прецизиране на услугите, които предоставя агенцията, както и реда за тяхното предоставяне. Същевременно предложеният законопроект води до изменения в Закона за геодезията и картографията и в Закона за класифицирана информация. Това са текстове, които имат отношение към предложените изменения. В най-общи линии това са предложените изменения с разглеждания законопроект.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. За становище на Министерство на земеделието и храните, господин Котарев, имате думата.

ГЕОРГИ КОТАРЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, накратко става въпрос за две предложения, които Изпълнителна агенция по горите е отправила към Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Първото от тях е свързано с възможността за издаване на скица-проект. Скица-проект в мотивите за не приемане на това предложение е залегнало това, че в Закона за горите има скица, а не скица-проект. Но много често практиката налага използването на скица-проект преди създаване на самия административен акт, за който скицата е предвидена. Бих искал съвсем накратко да кажа, че скицата-проект предхожда проектантската дейност и изработването на един парцеларен план за някакъв линее обект и не е нормално първо да се обособи имот, макар и с много малка площ, а пък след това да се прави парцеларен план. Това предложение ни се струва рационално. В измененията на Закона за горите също се предвижда приемането на скица-проект за първоначалните съгласувателни процедури и за процедурите по предварително съгласуване на учредяване право на строеж, сервитут и промяна на предназначението.
Следващото предложение, което не е прието е това за прецизиране на текста за дефиниция за комбинирана скица. С така останалия в закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, текст, тази комбинирана скица е допустимо да бъде съвместена от данни, които не са част от кадастралната карта, т.е. от геодезични измервания, да кажем, и горскостопанска карта би могло да се получи комбинирана скица. Прилагането на такава комбинирана скица във всички процедури на Закона за горите и приемането й като документ е невъзможно, защото една такава скица няма да съдържа кадастрални данни, а само специализирани данни. Това е нашето предложение, поддържаме го. Бихме могли да го прецизираме, ако трябва.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
КРАСИМИР ГЕРБЕВ: Бих искал да взема отношение. По отношение на първото искане за скицата-проект могат да се кажат две неща. В искането, което е предложено, се говори за скица-проект, въз основа на която да се дават ограничени вещни права. На практика ограничени вещни права се дават върху съществуващ имот. Използвайки скицата-проект би могло да се получи нарушение на закона, като се прехвърлят вещни права върху имот, който не съществува. Тъй като тук говорим за земи, които се управляват от един собственик винаги би могъл той да реализира имота в границите, в които има желание и след това да си получи скица и оттам нататък да предоставя права на ползване или да създава определен сервитут за дадена територия. Освен това скицата-проект като инструмент е разработена в предложения законопроект и тя обхваща всички възможни случаи, в които би могла да се използва, т.е. ако конкретния случай попада във фактическия състав на предложените случаи в закона, те биха могли да използват скица проект. Но начина, по който е формулирано предложението не води до законосъобразно прилагане на принципите на закона.
По отношение на вторият въпрос за комбинираната скица, всъщност комбинираната скица, предложение беше направено, но изрично трябва да се подчертае, че тя съдържа данни от кадастралната карта. Ние сме дали едно общо определение на комбинирана скица, в което се показва, че тя е съвкупност от кадастрални данни от различни източници. В зависимост от конкретната цел, източниците могат да бъдат и подбрани. Така че не е необходимо изрично да подчертаваме, че тя съдържа данни от кадастралната карта, тъй като това би лишило различни процедури от инструмента „комбинирана скица”, а такъв инструмент в отделни процедури е необходим.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, становища и изказвания има ли?
Да, много специализирана материя. Няма. Закривам дебата. Ние не сме водеща комисия, смятам, че в хода между първо и второ четене следва да се изчистят тези технически различни становища. Който е за приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 202-01-12, внесен от Министерски съвет на 13.02.2012 г., моля да гласува.

„За” - 12 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 8 гласа

С 12 гласа „за”, нула „против” и 8 гласа „въздържал се” законопроекта се приема за първо гласуване.
Закривам заседанието, приятен ден!

/Заседанието бе закрито в 17,30 часа/


ПРЕДСДЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА



81 623 знака